1. Информация за подготовката на пътищата за есенно-зимния период и хода на изпълнение на проектите, свързани с пътната инфраструктура.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


П Р О Т О К О Л

На 02.10.2008 г. от 14.40 ч. се проведе съвместно заседание на Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по политика при бедствия и аварии. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията по транспорт и съобщения господин Йордан Мирчев.

***

ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по транспорт и съобщения .
В проекта за дневен ред има :
1. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112, внесен от Министерския съвет.
Господин Узунов и народни представители от Комисията по политиката при бедствия и аварии са го подкрепили на първо гласуване. Пожелаха да присъстват.
2. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ПЪТИЩАТА ЗА ЕСЕННО-ЗИМНИЯ ПЕРИОД И ХОДА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА.
Тази част от заседанието е съвместно с Комисията по политиката при бедствия и аварии.
По тази точка ще изслушаме изпълнителния директор на Национална агенция “Пътна инфраструктура”.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Приемаме, че дневният ред е одобрен.
Искам да напомня, че утре изтичат сроковете за предложенията по ЗИД на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Господин Стойко Танков е дал предложения. Напомням, ако някой има да дава предложения, че срокът е до петък, 18.00 ч.
Следващия четвъртък дневният ред ще бъде:
1. Проект за Решение за одобряване на допълнителните бюджетни кредити по консолидираната фискална програма, 2008 г. Знаете, че става дума за 1 млрд. 200 млн. плюс 350 млн. лв. при определени условия.
2. Второ четене на ЗИД на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
3. Обсъждане на приватизацията на БТК по предложение на Волен Сидеров, Митко Димитров и Павел Шопов.
Тук е заместник-министърът на извънредните ситуации господин Дилян Пеевски, който заедно със своя екип ще направи встъпление в законопроекта. Предполагам, че вие, колеги, го имате и сте запознати с него?
Както винаги сме работили в нашата комисия, аз помолих за писмено становище на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и на Комисията за регулиране на съобщенията. Становищата на господин Пламен Вачков и Веселин Божков са получени. Те потвърждават подкрепата на законопроекта.
Това обаче не изключва някои неща, които ще имаме като бележки между първо и второ четене. Някои от своите бележки споделих с министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЛЯН ПЕЕВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще ви запозная с изложението ни по законопроекта. Законопроектът за Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е изготвен във връзка с необходимостта от законова регламентация на задълженията на Република България за адекватно приемане и обслужване на повикванията към № 112. Съобразно националната организация на системите за спешна помощ и в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 и 4 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги.
Предназначението на националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е да осигури на гражданите на територията на Република България непрекъснат, бърз, лесен и безплатен достъп до службите за спешно реагиране, за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.
Националната система за спешни повиквания включва центровете за приемане на спешни повиквания с единен европейски номер 112, националните служби за спешно реагиране и взаимодействието между тях.
Центровете 112 приемат автоматично, регистрират и обработват спешните повиквания при непрекъснат режим на работа, анализират и предават обработената информация на службите за спешно реагиране в зависимост от вида на спешните случаи, съхраняват и архивират информацията за спешните повиквания. Центровете 112 се изграждат и имат териториален обхват на действие в районите ниво 2 съгласно Закона за регионалното развитие, а местоположението им се определя с решение на Министерския съвет .
При изграждане и функциониране на центровете 112 се осигурява възможност за приемане и обработване на повикванията към телефон 112 и в случай на прекъсване на работа на съответния център поради бедствие в обхвата на действие или по друга причина.
В Глава четвърта на законопроекта са определени отговорностите, свързани с изграждането, поддържането и развитието на националната система. В него са регламентирани правата и задълженията на гражданите на територията на Република България при ползването на 112. Той съдържа административнонаказателни разпоредби, с които се определят видът на нарушенията, видът и размерът на наказанията, редът за установяване на нарушенията и реагирането на отговорността.
Законопроектът предвижда използване на другите национални телефонни номера 160 и 166 за приемане на спешни повиквания паралелно с единния европейски номер за спешни повиквания. Приемането на законопроекта ще осигури пълно съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 2 и 4 от Директива 2006/22 на Европейския парламент и на Съвета. Благодаря за вниманието.
Готови сме да отговорим на вашите въпроси.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: За да облекча и Вас, пък и колегите, ще поставя някои въпроси, по които моля да вземете после отношение.
В чл. 2 се говори само за граждани, намиращи се на територията на България. Така ли трябва да бъде, или някои прилежащи около България територии могат да влязат в този обхват? Това строго дефинирано ли е? Моля да вземете отношение.
По чл. 3, ал. 2 сте цитирали едно приложение за знака на 112, което тук го няма. Това е чисто техническа грешка, ще се оправи.
Има някои неща по допълнителното стимулиране. Аз одобрявам 70% да бъдат за модернизация, 30% - за стимулиране. Мисля това за правилно и го одобрявам. Направихме го скоро за КАТ. Там, където пише “оператор”, “координатор”, “служители”, мисля, че ще ги обединим “съгласно наредба за условията и реда, приета от министъра на извънредните ситуации”. Така ще постигнем целта с наредбата. Това са неща, които ще уточним в работен порядък, но ще ви моля да вземете отношение.
По срока за съхраняването на обажданията. Когато приемахме Закона за електронните съобщения, се предлагаха 24 месеца, ние ги намалихме на 12 месеца и то за информация, която касае националната сигурност. Моля да вземете отношение и по този въпрос.
Лично аз ще подкрепя законопроекта – казвам го в аванс. Но не считате ли, че в този закон трябва да запишем повече гаранции за инвестиции, за развитие, поддържане и експлоатация на тази система било като задължение на бюджета или по друг начин? Така ще се ориентираме между първо четене и второ четене в каква посока да са нашите предложения.
По § 4 има малки промени в Закона за електронните съобщения, които ще измъкнем в общия Законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС. В момента предстои да го гледаме на първо четене в пленарната зала и след това в Комисията по транспорт и съобщения на второ четене .
Имате думата. След това колегите ще поставят въпроси.
СТОЯН ГРАМАТИКОВ (главен директор на Национална система 112 към Министерство на извънредните ситуации): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на въпроса за това дали услугата трябва да покрива само територията на страната или прилежащи територии, отговорът е, че изискванията в Европа са услугата да бъде на територията на страната. И това сме направили и ние.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ако примерно обаждането е извън страната?
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Обаждането не може да бъде извън страната, защото няма как да изпратим служба в Гърция, за да подпомогнем някого там. Нашите служби нямат права на тяхна територия.
По въпроса с поддръжката на системата, по-скоро това е финансово-юридически въпрос дали да бъде в закона. Ще помоля колежката, ако може да вземе отношение.
Не знам дали сега да коментирам въпросите на господин Димитров?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Той ще постави въпросите си, за да ги чуят и другите.
ПЕНКА МЕНКАДЖИЕВА (съветник в Министерство на извънредните ситуации): По отношение финансирането на системата, изграждането на отделните части, от които тя се състои, сме го маркирали в законопроекта като задължение за Министерския съвет и за отделните министерства в съответната част, като това ще стане, без да го разписваме подробно в този закон. Министерския съвет, когато предлага програмата за развитие на системата, проектобюджета, и когато Народното събрание приема бюджета за съответната година, да има предвид именно разпределението на отговорностите за поддържане и изграждане на тази система. Затова тук считаме, че не е необходимо да влизаме в много големи подробности, защото те са въпрос на необходимост, на финансови възможности на държавата в определения момент. Би следвало да се даде такава възможност да се определят отговорностите – кой докъде и как отговаря. Но понеже е въпрос на средства и организация, този въпрос ще бъде решаван за всяка отделна бюджетна година съобразно необходимостта.
По отношение на приложението относно знака на 112, явно не е изпратен от Министерския съвет, защото ние приложихме два екземпляра от този проект, но ще го донесем.
По отношение срока за съхранение, имаше доста спорове по този въпрос. Ползвали сме законодателства във връзка с изграждането на телефон 112 от няколко държави – Литва, Финландия, Испания. Максималният срок за съхранение на тази информация е 5 години. Но по-малък срок от 3 години не сме срещали.
В системата на здравеопазването центровете за спешна помощ, които също събират информация за спешните повиквания, са задължени да я съхраняват 3 години. Задължени са по една наредба на министъра на здравеопазването.
Това е въпрос на преценка. По-скоро става въпрос за случаите, когато за някакъв инцидент се налага съдебно производство и тази информация трябва да се съхранява до този момент, когато отпадне нуждата, защото тя представлява доказателство за това коя служба как е информирана и как е реагирала на съответното повикване.
Ако прецените, че този срок е прекалено дълъг и центровете се затрупват с излишна информация, която трябва да се съхранява, това е въпрос на ваше решение. Това не е за това първо четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, въпроси?
МИТКО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Започвам малко от Вашия отговор дали казаното по телефон 112 е доказателствен материал. За това има други служби и други отговорности, които трябва да изпълнят това.
Телефон 112 е автоматизирана система да препредаде информацията. Тя не се занимава, при положение че Министерството на вътрешните работи примерно е получило в еди колко си часа съответен сигнал за бедстващ човек, това остава проблем на Министерството на вътрешните работи. Телефонът 112 е като всички останали телефони. Това е система, която извършва единствено и само комуникация. Оттам нататък други служби – пожарна, здравеопазване и Министерството на вътрешните работи са ангажирани за времето и по какъв начин е достигнал до тях сигналът, ако е необходима такава информация.
В чл. 17 повикванията се определят като веществени доказателства. Според мен, ако хората знаят, че има такъв чл. 17, те никога няма да се обадят, ако видят голяма авария. Защото всеки ще подмине и ще си каже, че след това ще го дърпат и разнасят по съдилищата какво и как е видял. Ако има сграда, която гори и той се обади, че има пожар, а впоследствие се оказва, че в този пожар са изгорели двама или трима човека, веднага започват да го привикват с тези веществени доказателства в административнонаказателния процес. И човекът трябва да носи отговорност за това свое обаждане. По този начин ще прекъснете връзката и дали въобще някой ще се обади.
Отделно има Административнопроцесуален кодекс, където е установено кой прави разследвания, по какъв начин се събират доказателства, а не да правим телефон 112 като модерните напоследък СРС-та, които могат да бъдат използвани след време по незнайно какъв начин. Ти си се обадил, но защо си се обадил или защо не си се обадил навреме?
По чл. 9, ал. 2 – как и кой определя числеността на служителите във всеки център 112? Системата вече е изградена. Направи се реклама, че тя работи. Комисията беше на едно показно заседание в центъра в София на телефон 112, с едни красиви монитори, със суперудобни работни места. Това, което видях в центъра на Варна обаче, показва, че не е това, което е тук в София. И по какъв начин се определя – най-големите области с най-много общини ли имат най-много персонал?
На следващо място, в област София има най-много назначени хора, а в центъра на Варна има по-малко назначени хора. Трябва да се уточни върху брой, численост на населението или евентуални катастрофални въздействия и тези неща да бъдат определени.
Защо наричате информационно-комуникационната система “национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112”? Какво означава „нова”? Тя ще се изгражда, ще използва сега съществуващата ли? Как ще се поддържа? Има Закон за електронните съобщения. Не може Законът за телефон 112 да изземва функции по Закона за електронните съобщения, където са уточнени взаимодействията между всички оператори, а това е само един телефон.
По чл. 24. Вие с този член осигурявате комуникационна свързаност и ще се гарантира надеждност и непрекъсваемост. По какъв начин? Ние приехме Закона за електронните съобщения, където тази комуникационна свързаност все още не можем да я осигурим, все още вървят дела между отделни оператори, които не дават своите комуникационни съоръжения, а камо ли телефон 112 с този закон ще осигури комуникационна свързаност между отделни оператори, които заради надеждността и непрекъсваемостта на връзката трябва да осигуряват препредаване на информация.
Да, и Министерството на здравеопазването и Министерството на извънредните ситуации в чл. 25 изграждат комуникационна свързаност. Пак повтарям – това е в Закона за електронните съобщения. Министерство на здравеопазването се занимава с болните. Оставете на агенциите и държавните служби, които разбират от комуникационна свързаност, да си свършат работата.
Моля да коментирате чл. 26 – за одобряването от Министерския съвет .
Пропуснах следното. Като има телефон 112 за спешни повиквания, ще има ли подобни центрове за телефон 116? Съжалявам, това е извън вашия законопроект.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има една година срок за другите телефони.
МИТКО ДИМИТРОВ: Телефон 116 е телефон за спешни повиквания за деца, изпаднали в нужда.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: В Закона за движение по пътищата, където са системите за наблюдение и контрол, ние сме записали, че това ще служи като доказателствен материал пред контролните органи.
Аз разбирам чл. 17, че данните от регистъра са веществено доказателство за търсене на административнонаказателна отговорност от тези, които са злоупотребили с информация, има фалшиво подадена информация, или са подпалили сградата.
МИТКО ДИМИТРОВ: Не, не.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Така ли е?
РЕПЛИКИ: Да, така е.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не този, който е подал информация със загриженост и отговорно поведение, от него да се търси отговорност.
МИТКО ДИМИТРОВ: Как може това да бъде конкретизирано в чл. 17?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЛЯН ПЕЕВСКИ: В момента това, което обяснявате за телефон 112, трябва да го обясним за всички други номера – 150, 166. Всичките се записват и цялата информация, когато има разследване, се предава. След една година всички тези номера ще бъдат прехвърлени към 112. Вие обяснихте за специализираните органи. Всички специализирани органи вече ще звънят на телефон 112. Реално всички номера, примерно избираш 160, ще те прехвърлят на 112. Всичко ще бъде единно. Реално информацията от всички тези номера досега е служила за веществено доказателство. Не говорим за никакви СРС-та. Говорим за това, че когато има реално разследване и има такава информация, тя да бъде ползвана. Не става дума ние да го желаем. Това не е телефон на нашето министерство, това е единна система. Когато тези органи имат нужда от тази информация, те ще я вземат от тези записи.
МИТКО ДИМИТРОВ: Това е телефон, не е служба. Служба е МВР, пожарна…
РЕПЛИКИ: Това не е обикновен телефон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЛАН ПЕЕВСКИ: Говорим, че всички телефонни номера ще бъдат реално насочвани към този телефон и оттам ще бъдат на всички тези служби. Нали те оттам ще вземат тази информация.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това го има в закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЛЯН ПЕЕВСКИ: Утре, ако има нужда от това, което е казал човекът, когато се е обадил на телефон 112, какво ще кажем? “Ние не го записахме, защото е трябвало да се обадят някъде другаде, на специализираните органи. ” (Реплики на н.п. Митко Димитров.)
ПЕНКА МЕНКАДЖИЕВА: Тук не става въпрос за записване на разговори, които ще имат някакви други последици. Системата автоматично регистрира обаждането. Административнонаказателната отговорност може да бъде реализирана само тогава, когато в закон е казано кои деяния са административни нарушения. Ние сме казали: злонамерени, фалшиви обаждания и други, които се доказват по един-единствен начин – именно чрез регистриране на обаждащия се и това, което е казал, ако е излъгал, вдигнал е системата на крак, дори може да се стигне до мобилизация на службите. Това не е обикновен телефон, който приема обаждането. Той трябва да осигури връзката със спешната служба и да получи обратна информация, защото всичко това се регистрира, за да може да докаже кога е реагирала спешната служба.
В подробности на техническата система само това мога да кажа по отношение на административнонаказателната отговорност. Автоматичните записи се използват като такова доказателство за нарушилите закона и са ангажирали службите с фалшиви обаждания.
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Когато се говори за телефон 112, мисля, че е неуместно да го сравняваме със СРС-та. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ: Моля да отговорим на чисто техническите въпроси.
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: СРС-то е нещо, което се ползва за хора, които не знаят, че то съществува. А този, който се обажда на телефон 112, знае, че ще бъде записан. Това е съществената разлика, според мен. Тук няма нищо скрито.
Кой как определя числеността на служителите във всеки център? Тя се определя по отношение на населението, което трябва да обслужва съответният център. Както знаете, всеки център отговаря за определен район за планиране. Направена е една груба калкулация за всеки такъв район колко операторски работни места трябва да бъдат изградени, за да може да се обслужва този район за планиране. Като се има предвид, че ще има денонощен режим на работа, за едно работно място по 5 човека, така е сметната и числеността на главната дирекция.
По отношение на информационно-комуникационната система, която е Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер, която осъществява обмена на информация между центровете. Тук става смесване на понятията с това, което изгражда Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и администрацията на Министерския съвет .
Както знаете, в една мрежа има физическа част и логическа. Физическата част понякога се нарича преносна среда. Това, което изгражда Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, и администрацията на Министерския съвет, е точно преносната среда. Ние ползваме тази преносна среда и няма никаква колизия между това, което правят тези две ведомства и министерството. Ние ползваме тяхната преносна среда, за да осъществим логическо (логистично) ниво за информационно-комуникационната среда за система 112. Мисля, че това ви удовлетворява като отговор.
На какво правно основание Министерство на здравеопазването и Министерството на извънредните ситуации изграждат комуникационна свързаност? Отново това е свързано с предишния въпрос. Ние физически не изграждаме комуникационната свързаност. Затова няма конфликт с това, което изграждат другите ведомства. Ние само я ползваме и изграждаме наша логична (логистична) среда. (Реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, има определена терминология, която заедно с Държавната агенция по информационни технологии и съобщения ще я приведем в съответствие между двата закона – законопроекта за телефон 112 и Закона за електронните съобщения.
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Ще ви дам един пример. Често фирмите изграждат свои мрежи, като ползват средата на интернет. Това означава ли, че те изграждат физическата среда, през която минават пакетите през интернет? Не означава. Те си правят едни логически тунели, криптирани и изграждат своя логическа мрежа. Това е нещо подобно, макар и да не е същото.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, имам идея между първо четене и второ четене да направим една група от експерти, които добре владеят терминологията, заедно с министерството, с Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, който желае от членовете на комисията, за да синхронизираме терминологията на ЗЕС и в този закон. Това са неща, които в работен порядък ще уточним с експерти и ще ги поднесем на заседанието на комисията в завършен вид.
БОРИС НИКОЛОВ: Господин председателю, притесняват ме няколко неща. Първото е, че нямайки досега практика за този номер, за този телефон, а така, както е предложен законът, поне за мен не става точно кои проблеми и кои неща могат да съобщават по него гражданите.
Чета първа глава от законопроекта, като се замисля, много неща могат да бъдат и много неща не могат да бъдат.
Предвиждайки санкции в Глава седма, които са много сериозни на база на законодателството в нашата държава, си мисля, че така, както е предложено, или телефон112 няма да се ползва често – мисля, че не това е целта на министерството, а другият вариант е, че хората, които ще решат да се обадят, ще имат огромни ядове.
Смятам се за средно интелигентен човек, чета текстовете и се замислям за кое мога и за кое не мога да се обадя на този телефон. Или интелигентността не ми достига, или ми е трудно да преценя. А как изведнъж някой трябва веднага да прецени, обади се, пък после докажат, че са мобилизирани резерви до 20 хил. лв., как ще се справи този човек?
Въпросът ми е как ще се преценява добронамереност и недобронамереност? Примерно, на комшията му пуши апартаментът и аз си въобразявам, че става страхотен пожар. Аз звъня на 112, но през това време той го изгасява, а аз съм мислил, че пожарът е много опасен.
Притеснява ме предложението за наказателните санкции. В закона не бива да се описват точно нещата, които могат да бъдат съобщавани. Но сигурно в някакво приложение трябва по-ясно да бъдат дешифрирани тези неща. Повярвайте, като гражданин аз бих се замислил дали да звъня на телефон 112. Казвам го съвсем отговорно, честно и коректно.
КОСТАДИН КОБАКОВ: Тогава ще звъниш на телефон 116, то е същото.
БОРИС НИКОЛОВ: Точно това исках да кажа. И сега има подобни на телефон 112 телефони. За тях няма такива санкции, а тези телефони не са запушени от обаждания, доколкото знам.
РЕПЛИКИ: Напротив.
БОРИС НИКОЛОВ: Защо “напротив”? Аз имам информация и мисля, че не е така.
Смущава ме това, че не е точно дефинирано, а санкциите са големи.
И последният въпрос: не бива да се приравняват санкциите за неизпълнение на обикновения гражданин със служителите от центъра. Те са в един размер. Мисля, че служителите в центъра, които са информирани хора, поне двойни трябва да бъдат санкциите върху тях. Въпреки че знаем как се налага санкция за български служител. Но поне в закона да е записана два пъти по-голяма санкция за служителя, за чиновника, на който това му е работата – да бъде коректен, честен и да изпълнява закона.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Възможно ли е това, което постави господин Борис Николов като въпрос, да го сложим в отделна глава или в отделен член да запишем параметрите на структурата на спешните повиквания. Разбира се, винаги може да се излезе извън тях. Но спешните повиквания да бъдат структурирани за какво? Моля, помислете, макар че няма да решаваме днес въпроса.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Разбирам притесненията от времето, разбирам натиска върху колегите, които предлагат закона за телефон 112, разбирам, че ни чакат санкции, но в същото време разбирам, че обществото и ние като народни представители, които трябва да гледаме и приемем този закон, не сме виновни за това.
Без да искам да обиждам никой или да го засягам по какъвто и да е начин, на мен лично този закон, за първи път, откакто гледаме закони в тази комисия, ми прилича на наредба, а не на сериозен законов акт.
Пак казвам, разбирам притесненията от времето. Но считам, че когато се прави един закон, той трябва да бъде е добре обмислен и добре предложен.
Разбира се, на първо четене няма да говоря експертно, по същество, но не мога да не попитам за нещо, което изключително много ме притеснява не само като народен представител, но и като инженер по комуникациите.
Събирайки текстовете в три члена – 10, 24 и 25, у мен се забива с абсолютна сигурност, че ще се наложи изграждането най-малко на 2 мрежи. При така записания текст това би трябвало да се случи.
В първия текст, в чл. 20 ясно е записано “информационно-комуникационна система на националната система на телефон 112”, т.е. тя е на тази система. “Информационно-комуникационната система” не може да бъде виртуална, нито логически свързано нещо, а това е мрежата.
Другата мрежа, която подозирам, че се налага да се изгражда, без да се знае как, е на Министерство на здравеопазването, тъй като е записано така в друг член - в чл. 25. По начина, по който е записано, това значи.
И чл. 24 също ме води на тази мисъл, защото на Министерския съвет мрежата въобще не е регулирана чрез ЗЕС. Как нещо, което не е решено нито административно, нито законово, го записвате като съществуващо и нещо, което задължително трябва да се ползва? Това са три мрежи, едната от които съществува, другите две – не. Тук е моментът да кажа, че мрежата, по която работи телефон 112, е на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Тя се грижи за изграждането и поддръжката й и няма как същата тази мрежа в чл. 20 да бъде сбъркана като собственост на Националната система за спешни повиквания.
Тези неща много ме притесняват. Мисля си, че не са записани нарочно. Мисля си, че са направени от бързане. И си мисля, че няма как чрез закон да допуснем изграждането на нови мрежи в държавата, тъй като не ми е ясно как това може да стане.
КОСТАДИН КОБАКОВ: Аз категорично съм да намалим срока за съхранение на тази информация до 1 година.
Второ, по чл. 24, ал. 1 от Глава четвърта: “комуникационна свързаност между центровете 112, както и между центровете 112, контактите между националната служба за спешни повиквания се изгражда и поддържа от администрацията на Министерския съвет ”. Това старото предприятие ПСИТ ли е, нова такава служба ли ще е? Но да пишем в закон, че тази система Министерския съвет ще я изгражда и поддържа, когато Държавната агенция по информационни технологии и съобщения поддържа тези неща? “И осигурява гарантиран пренос на информацията без прекъсване между контактните точки, между службите и други”. Държавната агенция – да. Но администрацията на Министерския съвет мисля, че няма място тук. (Шум и реплики.)
РУМЕН АНГЕЛОВ: Тя не е узаконена тук. В Закона за електронните съобщения е.
КОСТАДИН КОБАКОВ: Деловодството има ли отношение по изграждането и поддържането на тази система? То е към администрацията.
Ако онова старо предприятие Системни връзки, телекомуникации, информации и други, връзките са си там, но предприятието го няма. мисля, че този член трябва да го коригираме.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Господин председател, аз направо ще кажа, че този закон е напълно излишен. (Шум, оживление.) Можеше съвсем кратко в Закона за бедствията и авариите да се вкарат 5-6 изречения. Тук е пълно с длъжностни характеристики на оператор-координатор. Правим Закон за Главна дирекция телефон 112. Аз не знам в България да се прави специален закон за функционирането на една дирекция към дадено министерство. Вижте колко страници е законопроектът. Това не може да бъде закон. Колегата каза – дали да е наредба, правилник. Защо да се занимаваме с такива работи?
Разбирам коалиционните намерения. Най-вероятно цялата работа е заради чл. 13 – да се вкара в закон – че 70% от минималната работна заплата са добавка, дрехи, униформа и т.н.
Съжалявам, не мога да гласувам такова нещо.
ИВАН МАТЕЕВ ИВАНОВ: Господин председател, струва ми се, че обхватът на този закон е много тесен, четейки чл. 3 от него. “Единният номер се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите”. Т.е. условията, при които може да се ползва, са изброени изчерпателно.
Стигам до изказването на Борис Николов. Ако става въпрос за имущество на държавата? Казали сте “и имуществото на гражданите”. Ако става въпрос за държавно имущество, да стоя и да гледам ли, под страх, че ще ме линчуват?
Да не казвам, че пък в раздела за санкциите няма степенуване. За този, който използва не по предназначение и който дава неверни данни, санкциите горе долу са едни и същи. Аз смятам, че там трябва да се обадя, обадил съм се – това е не по предназначение.
Друго е, ако излъжа и кажа: “Тичайте, че стана пожар или се пропука стената на язовира”. Мисля, че санкциите трябва да се прецизират.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Господин председател, ние се нагледахме тук на предложения, с които заобикаляме бюджета на държавата. Няма вече законопроект, който да идва в нашата комисия, където да не се предлагат проценти върху основното възнаграждение – та полиция ли не беше, автомобилна администрация, сега и тук.
Трябва да се разбере от всички вносители на законопроекти, че има държавен бюджет. И да бъдат така добри да мотивират тези предложения и да ги заложат, когато се прави държавния бюджет и да ги искат в ресора на телефон 112. А не сега да се опитваме зад гърба на Министерство на финансите да приемаме някакъв текст и после едва ли не да поставяме на колене Министерство на финансите, като кажем, че това е законово изискване и са длъжни да осигурят еди какво си.
Знае се много добре, че до края на годината администрацията трябва да се съкрати с 12 %. Много добре се знае, че основната цел на нашето управление – на тристранната коалиция е да намалим държавната администрация и да увеличим заплатите. Всички колеги, които внасят тук такива проекти, трябва да ги мотивират. И ще ги подкрепим, когато гледаме бюджета. Аз такъв текст, още повече за 70%, няма да подкрепя. Тук, в тази държава става дума за принципи. Не знам в съвета на тристранната коалиция за такова решение – ние да заобикаляме Министерство на финансите чрез закони, които едва ли не всяко министерство се опитва да ни предлага. Това мисля за позиция на нашата комисия, защото не за пръв път е тази приказка.
Моля, господин председател, да спазваме тази разумна и обоснована от държавническа гледна точка позиция. Ще ги подкрепяме, когато става въпрос за бюджета, но не по този начин.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Радославов, ще допълня, не знам дали всички знаят, но има специално писмо от Брюксел за България, където обръщат внимание на връзката между производителността на труда и заплащането.
НЕСРИН УЗУН: Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще се опитам да бъда максимално кратък, понеже днес разглеждаме на първо четене този законопроект. Вие много добре знаете, че на първо четене се разглежда философията на законопроекта.
В този смисъл мисля, че този законопроект може да бъде подкрепен и ние, разбира се, ще го подкрепим.
На следващо място, той освен че мисля за закъснял, искам да поздравя Министерството на извънредните ситуации, служителите в него, служителите, които са работили и са изградили тази система. Това е система, която трябваше може би да бъде изградена преди десетина години, тогава, когато е имала нужда държавата.
Защото, колеги, ако по Закона за движението по пътищата сме говорили, че засяга най-широк кръг от хора в България, то според мен този законопроект обхваща всички граждани на Република България.
Що се отнася до отделните критики, господин Радославов, неслучайно под законопроекта стои подписът на премиера господин Станишев. Когато е спазена нормалната процедура за приемането на един законопроект, то би следвало той да е минал на съгласувателна процедура през всички министерства, и те да са дали свое съответно становище.
Затова по законопроекти, когато ние гледаме отделни предложения на народни представители, препоръчваме законопроектът да мине тази процедура, макар и неформално, за да бъде ясно, че имаме становище на съответните министерства.
Апелирам към колегите да подкрепим този законопроект, защото той освен че е закъснял, освен че е изискване на нашите партньори в Европейският съюз, засяга много широк, най-широк кръг от хора в страната и заслужава да бъде подкрепен.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Колега, когато стои подписът на министър-председателя отдолу, при всичкото ми уважение към него, защото действително го уважавам не само като министър председател, но и като човек, милеещ за България, мисля, че всеки един от нас, който е бил на по-високи ръководни постове, понякога разписва внесени неща, без да има време да вниква в подробности.
Но аз като народен представител мога да имам различна позиция независимо от позицията на министър-председателя. Аз изразявам по принцип своята лична позиция, че не приемам по този заобиколен начин да се увеличават заплатите. Готов съм да подкрепя официално увеличен бюджет, в който да влиза това увеличение от 70% към това министерство, но не по този начин. Има начин как да го направим. Не съм против това тези хора да получават повече пари, но нека го направим интелигентно. Такава ми е мисълта.
НЕСРИН УЗУН: Господин Радославов, в никакъв случай не исках да Ви обвинявам.
Искам да напомня, че при приемането на даден законопроект се минава съгласувателна процедура, където Министерство на финансите би следвало да си е дало становището. Това, от една страна.
От друга страна, след като има текст в този закон, при приемането на бюджета на България за следващата година, той ще бъде използван и ще бъдат предвидени съответните средства. Познавайки много добре бюджетната процедура, ви казвам, че с този текст съответно и в Министерство на финансите ще имат основание да заделят по съответните пера съответните средства.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Значи бюджетът го правите за човека. Това не е правилна политика.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Бях провокиран и ще взема кратко отношение, но не като реплика, а по-скоро като пояснение, макар че господин Узун разви доста от тезите, които исках да споделя.
Що се отнася до това има ли нужда от този закон и дали се прави за една определена национална дирекция или главна дирекция към Министерството на извънредните ситуации, това е много относително, ако така го квалифицираме. Законът е с голям обществен интерес и с голяма тежест сред обществото, от една страна. От друга страна, има потребности. От трета страна, пряко тангира с националната сигурност на България, колкото и странно да ни изглежда това. Бедствията, чрезвичайните произшествия, всичко, което е свързано с бита и сигурността на гражданите, едва ли можем да го впишем в рамките на една дирекция, на едно министерство.
Това е националноотговорно действие и затова трябва да има специален закон. И мисля, че законът си има точното място в новите обществени отношения и трябва да бъде подкрепен.
Що се отнася до аргумента на колегата Александър Радославов, аз винаги съм отстоявал неговата позиция при всички други опити, в други специализирани закони, напомням – в Закона за автомобилните превози, когато ставаше дума за автомобилната администрация, и за морската администрация, и т.н., където от такси, от глоби, от други приходи, дори за катаджиите ставаше дума, се търсеха възможности да се дават стимули от тези акумулирани средства. И тогава, и сега не съм съгласен с такъв подход. Но вижте, колега Радославов, тук подходът е коренно различен. Прочетете разпоредбата на цитирания текст: “Служителите получават добавка към основното си месечно възнаграждение в размер на еди колко си процента от минималната работна заплата”. Т.е. ние правим една функция, която винаги е действаща, независимо от бюджетните отношения в държавата. За мен този е верният подход, като се отчете и специфичността на техния труд.
Ние имаме единен класификатор на длъжностите в държавата, имаме единни заплащания и как да излезем от тази рамка, като техният труд е далеч по-натоварен? Това е 24-часово дежурство, да стоиш на телефона и да те направят на “бръм”. (Шум и реплики.)
КОСТАДИН КОБАКОВ: Те са на смени.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Да, на смени са, но идете, стойте там и вижте какво е! Ако сте ходили в РВД, нека да видим как се формират заплатите на операторите. Тяхната дейност е горе-долу същата като на операторите в РВД.
РЕПЛИКИ: А-а-а!
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Тя е такава и като стоене, и като психически тормоз и натиск. Така че, колеги, подходът, намерен в закона, е много верен и мисля, че трябва да бъде подкрепен.
И накрая, съгласен съм с това, което председателят на комисията предложи. Нека работна група от експерти и от колеги, които желаят - народни представители да изчистят някои неща. Напълно съм съгласен с колегата, който каза къде оставало държавното и общинското имущество. Правилно, това разширява полето на закона. Моля, който желае, нека вземе участие в тази работна група между първо и второ четене.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Понеже изказването беше насочено и към мен, аз казах, че този закон е излишен, искам реплика. Нямам нищо против да бяхме вкарали в Закона за бедствия и аварии действия, които касаят координацията, функционирането на този телефон, но да правим закон, в него да има длъжностни характеристики, които се изготвят от началник отдел “Човешки ресурси”, да има длъжностна характеристика на координатор и оператор и това да е отделен закон, това просто не е сериозно.
Или да вкарваме практика, която допускаме като изключение в пленарната зала – в закон да определяме заплатите на отделни служители в закон. Финансовите неща в държавата трябва да се правят по финансовите правила. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тук някой каза, че това не е закон за Главна дирекция “Национална система за спешни повиквания”. Това е закон, дори на мен по-добре ми изглежда наименованието Законопроект за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Не го отъждествявайте със създадената дирекция.
Някой каза, че това е закон за една дирекция. Няма такова нещо. Това е закон по-скоро за спешни повиквания. Защото националната система е регламентирано как се изгражда в Закона за електронните съобщения. Ние тук не казваме за техническата част на националната система как се изгражда, а как се ползва това спешно повикване.
Ще помислим може би и за смяна на заглавието на законопроекта. Техническата част на законопроекта е предмет на Закона за електронните съобщения. Там ясно се казва кой финансира, как се изгражда и т.н. Тук по-скоро предметът е функционирането на системата за спешни повиквания с единен номер 112.
ЕРДОАН АХМЕДОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да подкрепя изказването на Несрин Узун, че законопроектът е на първо четене. Не смятам да имаме толкова много дебати в комисията и се задълбочаваме по определени текстове. Напротив, ние всички имаме право между първо и второ четене да си направим своите предложения. Нека дебатът да е в залата, да направим така, че обществото да се запознае с проблемите по законопроекта. Предлагам всички да се подготвим, така че да участваме в дебата в залата, между първо и второ четене или при приемането на законопроекта на първо четене.
Лично аз за първи път виждам колега от групата на социалистите да се противопоставя на високите заплати. (Шум, оживление.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване на законопроекта.
Предварително искам да кажа следното. Държавната агенция по информационни технологии и съобщения да определи един или двама експерти при самото редактиране на чисто техническите термини. Ще помоля от Комисията по политиката при бедствия и аварии също да се определят един или двама експерти в работната група. Това ще бъде и с участието на вносителите, за да може някои текстове да се изчистят. Ще участват и експерти от нашата комисия.
За финансите аз имам предложение, с което ще решим въпроса, без да дразним обществото.
Правилно беше отбелязано от Узун, че Законът за движението по пътищата и този законопроект касаят живота, здравето на най-широк кръг хора, за разлика от други закони, които касаят интересите на по-ограничен кръг хора. Тук се касае за човешки съдби, за сигурност, безопасност, за охрана на имущество, за здравето на хората.
Призовавам ви да подкрепим законопроекта на първо четене.
Ще преценим, ако е необходимо повече време, да предложим две седмици за предложения между първо и второ четене, за да можем да го предложим на заседанието на комисията в по-завършен вид.
Моля да гласуваме законопроекта.
За 10, против 4, въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта.
Моля господин Узунов да даде един-двама експерти, ние също ще включим наши експерти, както и Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, за да уточним някои въпроси между първо и второ четене .

По т. 2 от дневния ред заседанието е съвместно. То е по въпрос, поставен от народни представители относно есенно-зимната подготовка или работата на пътищата през есенно-зимния сезон, както и някои други условия, свързани с модернизацията, развитието и изпълнението на програмата за развитие, рехабилитация на пътната инфраструктура.
Поканили сме господин Димитър Иванов – изпълнителен директор на Национална агенция “Пътна инфраструктура”.
Знаете, че ние много пъти поставяхме въпроса, че досегашният модел за управление на пътищата не е ефективен. Да се надяваме, че нещата ще тръгнат по друг начин.
Да му пожелаем да успее да реализира идеите и вижданията си! В пътната инфраструктура има много пари, но има и много проблеми. Всички ги знаем.
Предлагам да процедираме по следния начин. Да дадем думата на господин Димитър Иванов относно подготовката за есенно-зимния период, какви неотложни мерки ще се провеждат, какво се прави и предстои да стартира като изпълнение на проекти, като процедури за изпълнение на проекти. Знаете, че средствата основно ще бъдат насочени към изграждане на магистралите. Стои проблемът със Северната дъга на София, връзката на “Тракия” с “Хемус”, магистрала “Люлин”. Ако не възразявате, господин Иванов, моля да кажете и няколко думи за средствата, предвидени в рамките на тези 1 млрд. 200 млн. лв. плюс допълнителните 350 млн. лв.
От тези 1 млрд. 200 млн. 90 млн. за магистрала “Тракия”, 90 млн. за отчуждения плюс рехабилитация и евентуално при определени условия има допълнително преразпределение на 350 млн. лв. От тях 180 млн. са за магистрала “Тракия” и 10 млн. за проектиране на ЛОТ-овете по магистрала “Струма”.
МИТКО ДИМИТРОВ: Едно уточнение: По Приложение 1 90 млн. лв. са за магистрала “Тракия”, по Приложение 2 са 110 млн. лв. Общо са 200 млн. лв.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не са 200, а общо по двете приложения са 300 млн. лв.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Понеже имаше много спорове и дискусии при приемането на този законопроект, имаше поставени много изисквания към професионалните качества, които трябва да притежава изпълнителният директор, бих искала, ако се приеме, преди да започне дискусията, да има една кратка презентация. Аз специално не знам нищо за господин Иванов.
Моля да представи себе си и заместниците, които води със себе си.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, , уважаеми народни представители! Инженер съм по професия. Завършил съм техническа кибернетика. През последните 18 години съм работил единствено и само в чуждестранни компании, а през последните 7-8 години първоначално бях представител на групата “Херман Кирхен” за България. Това е една от високотехнологичните пътно-строителни компании. Те взеха участие заедно с още една немска фирма и български партньори в подготовката и участието в търговете в железопътната инфраструктура. Впоследствие преминах в концерна “Щрабак”. Преди да дойда на този пост бях изпълнителен директор на дъщерната компания на Щрабак “Инфраструктура – България – Инжстрой”. Професионално съм правил и са ме обучавали на проекто мениджмънт, проекти и технология на строителни процеси, начин на организация на контрола по отношение на процесите. В предишните ми дейности съм се занимавал от гледна точка на инвестиционни намерения на две други големи компании – “Метро” и “РеВе”. Мога спокойно да кажа, че при дейността ми във РеВе” и наследяването на веригата “Билла” с много от кметовете, с които тогава се занимавах, се познавах и работехме, тъй като това беше една от най-мащабните инвестиционни програми в областта на сегмента дискаунт пазара.
По основната точка, по която съм поканен, моля да ми позволите първо какво е направено от Национална агенция “Пътна инфраструктура”.
Уважаеми господин Мирчев, за подготовката на републиканските пътища за зимния сезон 2008-2009 г. и подобряването на технико-експлоатационните им качества, както и за безопасността на движение през годината са изразходвани 178 млн. лв., в т.ч. за повишаване на безопасността и комфорта на пътуване са извършени разходи за 14 млн. лв., които в натурално изражение са, както следва: изкърпени са над 2 720 км. асфалтови настилки, подобрено е отводняването на 1100 км. пътни участъци, отстранени са над 10 000 куб. м. скална маса от свлачища и срутища, подменени и ремонтирани са повече от 88 650 м. предпазни огради, подменени и ремонтирани са 1700 м. парапети на мостове, положена е маркировка на 4 300 км. пътища в размер на 6 млн. 880 хил. лв. Поставена е и е подновена вертикалната сигнализация в съответствие с изискванията на Европейският съюз, в т.ч. за оказване и обезопасяване на местата с концентрация на пътно-транспортни произшествия общо 5833 м.² или 11 384 броя стандартни пътни знаци и табели на обща стойност 1 885 400 лв.
С моя заповед се въвеждат зимни дежурства. Изработено е съгласуване на оперативните планове за дейността и начина за предаване на информацията за състоянието на пътните настилки при зимни условия и съгласуваме съвместната ни дейност с фирмите за извършване на зимното поддържане, с областните пътни управления, с поделенията на КАТ и Гражданска защита, в т.ч. и при аварийни и бедствени ситуации.
В тази връзка през м. октомври ще бъдат проведени регионални срещи между посочените по-горе страни с цел установяване наличността от ресурси, материали, машини и персонал. Провеждан е превантивен и постоянен контрол върху моторни превозни средства, както и за фактическата готовност на машини и автомобили за пътно-поддържащите фирми.
За осъществяване на дейността по зимното поддържане са сключени 86 договора. Единствено “Автомагистпрали” ЕАД е фирма със 100 % държавна собственост, която поддържа отсечките от автомагистрали “Хемус” и “Тракия”.
Срокът на договорите е от 3 до 5 години. Те изтичат през следващата календарна година.
Принципите на възлагане, изпълнение и контрол по зимното поддържане са идентични за всички участъци от тръжните процедури и изпълнители. Дейността по зимното поддържане се приема по степени и нива за 1 км. поддържан път, в т.ч. механизация и материали в зависимост от метеорологичните условия.
Констатираните пропуски, изводи и заключения за миналогодишния зимен период в общи линии са следните. Нашият контрол е установил, че липсва специализирана техника, кранове, влекачи, която да бъде стационирана на старопланинските проходи и на други конфликтни места за бързо реагиране при аварийни ситуации. Липса на площадки за отбиване и контрол на техническата изправност на тежкотоварните автомобили, както и за временния им престой по време на почистване на пътните отсечки. Снегопочистващата техника не винаги е на трасетата и при задръстване не може да бъде включена в работен цикъл. Не се обръща внимание на експлоатационното състояние на обходните маршрути. Бавно се реагира при екстремни ситуации за спиране или отбиване на трафика. Несинхронизирани са управленските решения при институциите, участващи в процеса на зимното поддържане - Национална агенция “Пътна инфраструктура”, КАТ, областните пътни управления, местната власт. За обектите от по-висок клас, които са в строителство и ремонт, е въведена временна организация на движение и това трябва да приключи до 15.11.т.г. с нарочна заповед от мен и същите да се приведат в състояние на зимна експлоатация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Към мен бяха отправени няколко предложения от колеги – членове на двете комисии и от областни ръководства за това, че има списък за спрени проекти. Моля, господин Иванов, после да вземете отношение по тази тема.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател на Комисията по транспорт и съобщения , уважаеми господин председател на Комисията по бедствията и авариите, колеги! Състоянието на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, вече Национална агенция “Пътна инфраструктура” е тежко, трагично и много обезпокояващо преди настъпване на зимния сезон.
Моля новия шеф на агенцията да не се сърди на нашите добронамерени бележки и коментари, които ще направим, но добре да ги осъзнае, осмисли и вземе абсолютно всички необходими мерки в много кратки срокове, за да се преодолеят.
За съжаление неговият предшественик се държеше високомерно и надменно и нищо не направи освен за себе си и за своето обкръжение. Затова резултатите са такива. Затова и бремето върху Вас е толкова тежко, но сте се хванали на хорото и трябва да го играете според възможностите си.
Първи въпрос: защо не са назначени ваши заместници? Какви са причините? Няма подходящи кандидатури, не отговарят на изискванията на закона?
Подвъпрос, препоръчвам Ви да прочетете и ще ви го подаря приетия вчера на второ четене в Комисията по въпросите на държавната администрация Закон за конфликт на интереси. Съветвам ви много внимателно да го прочетете и се съобразявате с него. Това, че сте направили етична комисия, в конкретния случай е губене на време. Има вече закон, който следващата седмица ще бъде факт в Народното събрание. И ако това е причината за неназначаване на заместници, моля да го кажете.
Второ, кога за последен път сте минавали по автомагистрала “Хемус”? Не е задължително да минавате, но ако сте го правили, ще Ви направи впечатление, че по виадуктите на най-тежката част на трасето, около и след Витиня по посока Ботевград на няколко места в продължение на година и половина има стеснени участъци. Там си представете, че се движите с разрешена скорост 130 км. – най-много, но има нарушители, които карат и с по-голяма скорост, от 3 платна в един момент се навлиза в една фуния – в едно платно, където временната сигнализация е направена по най-примитивен начин, излиза се от тази фуния и след 500 м. отново се влиза в такава фуния, пак излизате и след още 200 м. отново влизате в друга фуния. Две години там не се пипа нищо. Дали виадуктът пропада, гредите ли са износени, не знам каква е причината. Но аз там не съм видял човек да работи.
Няма да Ви питам защо ремонтът на тунела е 9 млн. лв. – колкото струва един нов тунел, това е работа на предшественика Ви.
Следващ въпрос: защо не се вслушвате в препоръките, които Ви даваме, което е нормално – Вие го казвате в изводите, че за пътищата първи клас, какъвто е Витиня, не се дават дребни пари да се изкърпи, защото в тежкия зимен период, когато се получават задръствания, да не повтаряме историите от миналата година. Едно леко изкърпване, за да е проходим пътят. Той е първи клас път, който при тежки ситуации може да поеме потока. Сега не може да го поеме.
Днес ние ще говорим само за поддръжката на пътищата, няма да говорим за автомагистралите, за новите строителства. Целта на занятието е да не ни свари зимата отново неподготвени. Чудя се защо още е държавна фирмата “Автомагистрали”, а по някакъв начин не се преструктурира или приватизира? Тя не бива да е държавна, защото поддържа и двете автомагистрали – “Хемус” и “Тракия”. Сварвал съм ги неподготвени, по цяла нощ играят карти, излизат с допотопна техника, с подизпълнители и на 5 декември са изненадани с 5 см. сняг, вследствие на което се блокира трафикът за цяла Северна България. Ако това се допусне, уважаеми господин началник, считайте, че ще ме сънувате нощно време и от мен отърване няма да имате. Ако това, което се случи миналата година, се случи и тази година, просто си пишете оставката още сега и се отказвайте от работа! (Шум и реплики „Хей”.)
Няма “Ей!”! Който пътува натам, вижда за какво става дума. Това е безобразие, което няма никъде в света.
Как ще коментирате Вашата заповед от м. август, с която забранявате и спирате работата по всички текущи ремонти? Какво значи това? Закрита ли е агенцията, няма ли капацитет, само финансов ли е проблемът - в средата на годината да се спре реконструкцията и рехабилитацията на пътищата? Как ще коментирате това? Кой Ви даде това право в средата на лятото, когато се върши работа, да спирате ремонтите по пътищата?! Имате ли такава заповед от министър-председателя, който е принципал, нямате ли, по Ваша инициатива ли е? Но какво означава това – да се спре работата по пътищата в средата на лятото? Такова нещо не съм чувал в 55-годишната си практика.
Ако трябва, да затваряме тази агенция, да отваряме нова. Когато има пари, тогава да работи?! С това ставаме за смях на всички. И тогава пак ще операт пешкира депутатите, защото не са направили нов закон за Национална агенция “Пътна инфраструктура” или не са осъществили контрол.
Спирам дотук, макар че много ми се е насъбрало. Ако се наложи следващата оперативка ще я правим горе на магистралата, а не тук, в залата.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Аз сигурно ще припокрия малко от казаното от господин Кътев, но и аз ще говоря за “Хемус”, макар че няма автомагистрала “Хемус” от София до Варна, а има само от Варна до Шумен и от София до Ябланица. Това също е спорно. Аз не си спомням някога да съм се движил и по тези отсечки и поне на едно място платното да не е затворено и да има цялостно ползване на магистралата.
Имам няколко въпроса.
Първо, на колко места всъщност има ремонт в този участък на “Хемус”? Някой знае ли бройката? Аз пътувам всяка седмица и ще направя опис.
И защо в последно време има стеснения на толкова места, води се, че се прави ремонт, а всъщност нищо не се прави, просто стои изгребано половината от платното, заградено. Да не кажа, че дълго време беше оставено до Севлиево, сега го пуснаха, на завой, без светофар, без обозначение, половината път на завоя го няма, ограден с ленти в бяло и червено. Защо не се хване и да се прави един участък, след това да се преместят на следващ участък?
Изобщо има ли план-график на тези ремонти със срока, в който да се направят, за да е ясно кога ще свърши цялата работа? Има ли пари или не? Плаща ли се на фирмите, че не работят? Това са важните въпроси.
Всички сме ходили в другите европейски страни. Когато там се прави ремонт, се работи и нощно време, работи се събота и неделя. Икономиката и гражданите ни понасят и финансови загуби от тези ремонти – трябва да сме наясно.
И тук господин Кътев е прав – накрая отново депутатите ще сме виновни. Отнесохме го няколко пъти, да не говорим за последните две зими, когато нямаше какво да отговорим.
Имам още един въпрос: Кога ще свърши ремонтът на Хаинбоаз и Прохода на републиката? Там се работи.
И един малко страничен въпрос – някой контролира ли екологичните щети при направата на пътищата, защото, честно казано, на места там изглежда като в Ирак – затрупани реки и т.н. Контролира ли някой фирмите къде изхвърлят строителния отпадък, изкопите, дали се прави всичко по план? Аз имам много сериозни съмнения за това. Да не говорим за дървета, има цели хълмове.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Наистина, господин Иванов има изключително тежко наследство, защото по мои наблюдения последните години изобщо не се работи по поддържането на пътищата. Фирмите, които са спечелили търгове, са получили писма, ако имат собствени средства да финансират поддръжката, т.е. изкърпването, ако не – няма! Да не говорим как се изплащат парите, ако наистина започнат ремонти по лятното поддържане.
Хоризонталната маркировка по пътищата е нещо изключително важно. Тя не може да се краде и няма оправдания, че е окрадена. Тя липсва в 80% от случаите, а е изключително важна – при мъгла, порои, сумрак – това е основното нещо, което направлява шофьора, за да се движи по пътя.
Не се почистват от години вече храстите по чисто нови изградени пътища. Те са така обрасли, че пътното платно е стеснено почти с 2 м. Нито се виждат еластични огради, нито се вижда вертикалната маркировка. Мога да дам и примери за това.
Аз съм от Кюстендилска област. Пътят към Босилеградско, към Сърбия е в трагично състояние. Все пак, това е международен път. Като тръгнеш по него, се чудиш къде си.
Никакво внимание не се обръща да се обследват участъците, при които при приемането на пътната настилка е допуснато да се загрява вода. Локвите са нещо изключително важно. Когато се задържа вода, именно това са случаите, когато стават много сериозни катастрофи.
Никой не държи сметка след зимно поддържане за събирането на пясъка – това също е много опасен елемент върху пътното платно, който е по-опасен от много други неща. През зимата, когато си предпазлив, като стъпиш с едната гума на пясък, а с другата на здраво, можеш така добре да се завъртиш… Това са често срещани случаи по нашите пътища.
Години наред стоят смачкани еластични огради или липсващи по пътищата. Примерно, катастрофирала кола, отнесена еластичната ограда. Поне да имате някакъв контрол, да изискате някаква информация за състоянието на тези огради.
Всичко това създава много сериозни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. И затова мисля, че е крайно време да се търси отговорност на някой за състоянието на пътищата. Че нямаме магистрали, нямаме. Срамно е, че до Варна се стига по такъв мизерен начин. Но поне пътищата, които имаме, да ги поддържаме.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, ще помоля да не повтаряме въпроси от предишни колеги.
И моля да се насочим към основното – какви мерки са необходими по есенно-зимното поддържане. И после – какво предстои да се прави по пътищата. Мисля, че това ще интересува всички, защото по регионите хората се интересуват как ще се използват средствата.
БОРИС НИКОЛОВ: Господин Иванов! Искам да допълня нещо, което ме тормози вече 3-4 години. Имам чувството, че в България дори след последното приемане на изменения в Закона за пътищата няма контрол по пътищата, на пътните знаци. В България се слагат временни знаци и остават години наред. В България дори и по вашият път Е-79, Монтана-Видин, съм свидетел на около 7 фрапиращи разминавания на маркировка с действителността, разминават се пътни знаци с хоризонтална маркировка. Дори на завой. Ако има човек, който не познава пътя, със знака е разрешено изпреварване, с маркировката не. Разминават се вертикални забранителни знаци с маркировка. Това не иска пари – това е мисълта ми.
Още един случай, който ми направи силно впечатление. Пътувах през Петрохан. Паднал един камък на 2 м. от канавката. След 2 дни пак пътувах, същото. Това означава, че не се прави най-елементарното – без да искам да ревизирам и контролирам дейността, но това са неща, които без пари, почти без пари, изискват само воля, напр. окосяването, премахването на камъка, биха дали ефект. Това е молбата ми. Искаме малко воля, малко натиск.
Областните ви структури имат достатъчно хора да направят ревизия на пътните знаци, да огледат нещата, да изринат падналото с лопата.
Преди години, когато имаше пикьори, мисля, че повече се поддържаха пътищата. От гледна точка на опесъчаване, отводняване тогава пикьорите минаваха с лопатки, чистеха и поддържаха пътя. Сега с техника и с милиони пътят е по-зле поддържан от преди.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Колеги, моля ви, нека не обсъждаме всеки з а своя регион. След нашето заседание ще поканя господин Иванов в моя кабинет, защото тук е и областният управител на Пазарджик, и ще обсъждаме конкретни въпроси. Така че който има въпроси за конкретен регион, нека след това заповяда при мен.
Моля сега да говорим по същество за зимната подготовка, която предстои, защото това е най-важният проблем в момента. Нека оставим всичко друго на заден план. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще вървим по зададените заявки.
Основното, за което моля за отговор, е следното: осигурено ли е финансирането на есенно-зимната подготовка? Има ли договори, подписани от областите с фирмите, които досега правеха текущото поддържане и експлоатация?
Ако има пари и има договори, има кой да кърпи дупките, да реже храстите, да прави маркировки. Това е главното.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Аз ще задам регионален въпрос, който е от национално значение. Не знам как е формулирана поканата до господин Иванов, но знам как сме го поканили.
Господин Иванов, честит пост! Дано Ви стигнат нервите и здравето, за да овладеете този най-разрушен сектор в държавата.
Имам един ясен, точен въпрос, с който се надявам, че сте запознат, защото чака решение от доста години.
Става въпрос за пътния възел Бургас-Созопол-Средец. Сигурен съм, че сте занимаван, макар и отскоро на този пост, поне няколко пъти с този въпрос, защото въпросът е национален. Там не може повече да се живее без този пътен възел. Не е възможен животът на хората. И то не само животът на хората от региона на Бургас, а на всички българи, защото през лятото всички се събират там. По Ваша информация са необходими 16,5 млн. лв, изграждан е 3 години. Общината е направила всичко необходимо. Деактувала е 63 дка земя държавна собственост. Има строително разрешение, има споразумителен протокол, подписан между републиканска пътна инфраструктура и общината на 10.03.2008 г.
Моля да ми отговорите просто и ясно: кога ще дойдете да направите първа копка? Виждате ли проблем тази година да бъде финансирана поне 1/3 от изграждането на пътния възел? Ако има някакъв проблем и зависи от други органи, моля да кажете от кои!
Ще бъда най-доволен, ако кажете дата, на която ще започнете строителство и процедурите.
СТОЯН ПРОДАНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията! Ще бъда много кратък. От Комисията по бедствията и авариите аз инициирах да бъде тази среща и съвместно заседание. Благодаря на господин Илиевски, че тази среща беше предизвикана и от Парламентарната група на Коалиция за България.
Първо искам да кажа, че нямам никакъв конфликт на интереси по нито един въпрос. Цял живот това съм работил. Много съм обезпокоен, че тези нови хора, сядайки на един горещ стол, освободен от човек, който няма да коментирам, защото на умряло куче нож не се вади, не са в темпото на нещата. Ще кажа защо. Някой ви подвежда.
Не виждам тук експерти от Национална агенция “Пътна инфраструктура”.
Един съвет от мен, господин Иванов. Цял живот съм бил ръководител. Никога не тръгвайте на такава среща без няколко експерти. Сега аз ще задам експертни въпроси и не знам дали ще ми отговорите. Мога да дам и решения на въпросите.
Първи въпрос: кой Ви подведе да издадете тази заповед от 28 август?
Второ, защо Ви подвеждат да отговаряте на вестник “Класа”, че във вашата заповед и в областните управления няма зимно поддържане? Ето едно писмо, за да видите, че аз празни приказки не говоря. Не може в края на месец август да се спира подготовката за зимното поддържане от никоя държава, още повече в Република България – европейска страна.
Вие имате финансов проблем, той е унаследен, но не се решава със заповедта, която сте издали. Той се решава с искане – към Комисията по транспорт и съобщения, към нашата комисия, към Министерство на финансите, към Министерския съвет. И в момента Ви предлагам едно решение на комисията. В рамките на една седмица господин Иванов да представи финансовите си проблеми, те са унаследени, защото той не е имал време да реализира тези проблеми и няма вина за тях. Добре е, че в републиканския бюджет има достатъчно финансови ресурси, добре е, че в момента се разпределя т.нар. излишък, че все още не е приключила тази процедура. Моля нашите две комисии да вземат едно решение и не на 31 декември да приключваме със 100-200 млн. пасиви на тази важна за страната агенция.
Молбата и предложението ми е да вземем решение и поискаме 200 или 250 млн. лв., които ги има в момента. Ще завишим искането не за 1 млрд. 200 млн., а може би на 1,5 млрд. или 1,8 млрд., защото излишъкът ще бъде не по-малко от 8 млрд. лв. това е моята прогноза и ще видите, че съм прав.
Нека да решим проблема на Национална агенция “Пътна инфраструктура”! Това е пътят, от който трябва да тръгнем.
Господин Иванов, много Ви моля, много бързо издайте една заповед, с която отменяте заповедта си от 28 август, защото тя е смешна. Издайте нова заповед, намерете причина, имате си юристи, имате си специалисти, има всякакви причини, махнете тази заповед! Защото ако някой е работил 30 години в този бранш, а аз познавам такива хора, те ми се смеят по телефона и се подиграват. Казват, след като сме назначили тези хора няма ли кой да Ви даде съвет. Ние пробвахме да Ви дадем съвет, но вашите сътрудници не ни приеха. Не е проблемът, че не сме приети, а че не сме успели да свършим тази работа навреме. И тогава разговорите във вторник и днес щяха да бъдат излишни.
Уважаеми господа председатели на комисии Мирчев и Узунов! Ние не сме се събрали днес да охулваме ръководството на агенцията. Те са млади хора, нямат вина за станалото в момента.
Аз имам молба да направим необходимото. България е парламентарна република. Ние трябва да покажем на изпълнителната власт, че е необходимо да обезпечим финансово Национална агенция “Пътна инфраструктура” и тя да приключи годината на нула.
И предлагам да се вземе решение за предложение до Министерския съвет, да се направи такава справка и да им се осигурят допълнителни средства. Всички други решения са палеативни и грешни.
Аз знам какво ще ми отговорят, че голяма част от средствата са използвани при текущ ремонт за преасфалтиране, така е, вярно е, че тези дейности са сладки, така е, знам го, защото цял живот това съм правил.
Но не е вярно, че в текущото поддържане не влиза зимното поддържане. И ако ние през м. август-септември-октомври не се подготвим за зимата, не можем да знаем каква зима ще ни очаква. Не може да не се подписват договори с фирми, спечелили конкурси за поддържане. Ще ви дам два случая.
За 90 км. от магистрала “Тракия” в посока Ихтиман няма договор с фирма, изтекла е процедурата от 2 месеца. РПС “Стралджа” при изтекла процедура преди 2 месеца няма подписан договор. Това означава, че този участък не се поддържа.
Не може със заповед да отменяме действия на договори! Няма такова нещо! Дори в България преди да стане европейска страна нямаше такова нещо.
Аз умолявам господин Иванов да си види юристите. Тази заповед би трябвало да се гледа от юристите. Да ги огледа много добре. Защото за мен тук става въпрос за сериозно подвеждане.
Не знам дали разбирате за какво става въпрос?! Не знам дали го разбирате. Имайте предвид, че на нито една фирма не може да се търси отговорност през м. януари, когато тя сгафи. Тя ще изкарва тази заповед и тези писма като знамена.
Основното нещо е да се реши въпросът с финансирането на цялата агенция, а това е възможно. В републиканския бюджет има достатъчно ресурси, само ние трябва да имаме волята, упоритостта и да докажем необходимостта от тези средства и да ги реализираме. Не го ли направим, тогава няма смисъл от тези две комисии.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, господин Проданов постави два въпроса. Следващия четвъртък ще разглеждаме законопроекта на Министерския съвет, който е разпределен на Комисията по транспорт и съобщения, на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика, като в този законопроект има средства главно за пътищата и железниците. Господин Проданов, прав сте. Аз мога само да кажа в аванс, че от 1 млрд. и 200 млн. са разпределени 190 млн. – 90 за магистрала “Тракия” и 90 млн. за рехабилитация и поддържане плюс отчуждаването. В рамките на резервния вариант още 350 млн. са разпределени 120 за пътища, от тях 110 за магистрала “Тракия” и 10 за проектиране на отделните участъци на магистрала “Струма”.
Съгласен съм и предлагам следващия път, господин Иванов, да дадете справка за неразплатените средства, на база на която да направим баланс между неразплатените средства и предвиденото тук.
Съгласен съм, че трябва да приключим на нула, да няма неразплатени средства.
Може би трябва да се върнем на въпроса защо са подписани договори за години напред, без да е осигурено финансиране, защо са проведени процедури, защо е избран изпълнител, след като няма финансова обезпеченост. Това е въпрос за търсене на друга отговорност. (Шум и реплики.) Понеже Вие, господин Проданов, го поставихте, това е въпрос, който страшно много пречи на дейността на Национална агенция “Пътна инфраструктура”.
Аз съм за това, което е започнато, да се свърши. Ако има папри, той нямаше да ограничи проектите, а да г о направи. Не може да имаш толкова проведени процедури, без да са финансово обезпечени. И кой е виновен – сегашното ръководство, без то да има вина!
По Вашето предложение следващата седмица ще обсъждаме дейността на БДЖ, Национална компания “Железопътна инфраструктура” и Национална агенция “Пътна инфраструктура”. Предполагам, че имате този документ. Ние ще внесем доклад от нашата комисия и ще поставим въпроса за увеличаване на средствата за есенно-зимната подготовка, за приключване на започнати проекти. Това ще бъде нашата роля. (Шум и реплики.)
КОСТАДИН КОБАКОВ: Моите въпроси са четири и са много бързи. По текущите ремонти и поддържане господин Иванов да си направи разчетите. Знаем за заповедта. Нека в този порядък да се прецени, като се обърне особено внимание на балканските пътища, които знаем че може да станат непроходими още съвсем скоро заради снега.
Другият въпрос е за маркировките. Завали ли дъждът, няма смисъл да ги правим. Щом е мокър пътят, те изчезват много бързо.
По ремонтната програма, която е утвърдена, онези обекти, по които е започната процедура на проверка, да се отсеят тези, по които имате съмнения, а другите ги пуснете, защото като започне зимата, няма да могат да се работят.
И четвъртият проблем, имаше обекти и програми по авариите, които са започнати. Комисията по бедствия и аварии беше в Пазарджишка област. Пътят Велинград-Сърница още е непроходим. Има и други пътища към селата, които са непроходими. При един сняг и лош път и другият обходен път през св. Константин на 1500 м. товарните автомобили не могат да се качат. Те са започнати, но трябва да се довършат.
Считам, че в тези 4 направления – да оцените на кои обекти, с какви средства, текущото бързо трябва да се обезпечи, започнатите проекти, които имат малко за завършване или разплащане, да се завършат. Ние примерно имаме 3,5 млн. изпълнение и разплащане. Да се съсредоточите в тези 4 направления и проектите, които ще проверявате. По онези, които нямате бележки, можем да работим. Защото ако се създава нова организация, след като там има машини и техника, не трябва да допускаме да се изнесат строителите и след това да закъсаме и да не осигурим пътищата при зимните условия.
СТОЙКО ТАНКОВ: Ние обсъждаме есенно-зимния сезон, но ние като представители на Бургас още отсега ни интересува какво ще правим през летния сезон при бургаската инфраструктура.
Няма да поставям въпросите. Но предлагам на господин Иванов още сега в Бургаска област да се направи една среща с участието на ваши специалисти, с участието на народни представители и кметове и да видим какво правим с няколко много важни обекта – това е пътят Бургас-Слънчев бряг, Румен Ангелов спомена пътния възел, обходните пътища на Бургас, пътищата към Царево, Ахтопол, Ясна поляна-Приморско – започнати са и са оставени наполовина. Така е и пътят до Малко Търново, защото турците вече са направили пътя до границата.
Затова предлагам в областната управа да направим такава среща и да изясним проблемите на есенно-зимния сезон.
ИВАН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми председатели на комисии, уважаеми колеги! Моят въпрос към господин Иванов е съвсем кратък: какъв е статутът на сегашните областни пътни управления? Имат ли те още някакви функции? Ще имат ли такива функции по-нататък?
Казвам всичко това, колеги, защото мисля, че тази зима всички ние с вас и с местните структури ще участваме в зимното поддържане на пътищата, но без участието на Национална агенция “Пътна инфраструктура”.
Казвам това, защото съм от град Стралджа, чиято територия е петолъчката. Там живея. Свидетел съм на това, което стана миналата година. Ако тази година стане същото и не се вземат мерки и се чака да дойде от Сливен почистваща техника на петолъчката, този възел ще бъде затворен. Затова казвам, че ние всички колеги с лопати, с полиция ще викаме кметове и ще разчистваме.
Можем ли да разчитаме на областните пътни управления, ако те имат някакви функции?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ние функциите на областните пътни управления не сме ги променяли. Записахме, че политиката се провежда от Национална агенция “Пътна инфраструктура” включително чрез областните пътни управления. Статутът и функциите, които имаха – включително да сключват договори за текущо поддържане и експлоатация на пътищата, са запазени. Въпросът опира до финансовото обезпечаване на програмата.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Господин Иванов, как виждате позицията, която сте изразили в медии и на други места, че ще се отделя зимното от текущото поддържане? Специалистите, които работят в тази сфера, казват, че това е много трудно и трудно могат да се намерят хора само за зимното поддържане. То по принцип е тежко, губещо и дали това може да бъде реализирано на практика? Знаете, че обикновено се ползва извънреден труд, нощен труд, някой път се налага там да се работи по 48 часа в тежки условия, има и Кодекс на труда – може ли това да се реализира наистина?
Тиражирате за създаване на контролиращ блок и че ще бъдат изпратени такива контролиращи специалисти в областните пътни управления. Как виждате съчетаването на отговорностите и контрола? Тези хора ще трябва да контролират, а други да подписват и да носят отговорността? Как ще се стане съчетаването между контролиращия блок и тези, които по закон са овластени да носят отговорност?
След всички изказвания, направени тук, искам да кажа, без да ставам арбитър, следното. Не бива да се внушава на обществото и на всички, че едва ли не през последните години в пътищата само се е крало. Направиха се толкова пътища в България за последните 2 години, колкото не са направени за последните години. Друг е въпросът, че има много неразплатени разходи и човек да не е на мястото на господин Иванов сега да търси как да направи баланса между неразплатено и това, което е неотложно и трябва да се прави в момента.
Аз лично, господин Иванов, изразявам тревога и дано Вие да я осъзнавате. Като човек през последните години съм бил все в тежки региони през зимата, свързани с много предварителна подготовка.
Смятам, че през м. октомври – сега, когато обсъждаме въпроса, степента на неподготвеност е много голяма. Как ще излезем от тази ситуация, защото ние всички се притесняваме какво ще стане след първия лед, след първия сняг, след първата мъгла по пътищата, които нямат още маркировки и как ще се отрази всичко това върху цялостния обществен живот в България?
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще дам думата на господин Иванов да отговори на вашите въпроси, но преди това ще ми позволите няколко думи.
Най-същественото, което мисля и предлагам на членовете на двете комисии, е да бъдем много агресивни в пленарната зала при обсъждането на този документ. Използвам израза “много агресивни”.
Скоро правихме един доклад за железниците. В доклада до министър-председателя, който писах основно аз, идеята беше, че без агресивна финансова политика, без дългосрочни финансови параметри в областта на транспортната инфраструктура нищо не може да се направи. Не се планира ефективно, а от година за година. А тук трябват много инвестиции.
Тази агресивна политика трябва да излезе следващия четвъртък с решение на нашата комисия по тези въпроси. Но за да бъдем точни, за да не бъде примерно 90 млн. за “Тракия” и 90 млн. за останалите участъци, аз ще моля да получим справка за изпълнените и неразплатени средства. Не ме интересува къде са, в кой участък и кой ги прави, но да знаем неразплатените. При това да се акцентира или се диференцират плащанията, които са безспорни и неотложни във връзка със зимната подготовка, за да не се случи същото, както през декември 2007-януари 2008 г., Стралджа, Сливен, Витиня и т.н. Т.е. обобщена справка за извършената неразплатена част и неразплатената още финансова подготовка – набиране на съответни материали, луга и др. за спешна маркировка, за обезопасяване на определени участъци, за спешна подготовка на алтернативни маршрути в случай на задръствания, както тук господин Кътев постави въпроса за тунелите.
Втората група въпроси да бъдат за финансовото обезпечаване с бюджета за 2009 г. за някои рискови и ключови било кръстовища, било опасни участъци. Още през м. януари поставихме въпроса и знаем, че беше изготвена карта на рисковите места по безопасността на движението по нашата мрежа, какво става с тези места и какви средства са необходими.
Казах “агресивна политика”, която трябва да бъде насочена към това, което трябва да приемем в близките месеци от бюджета за 2008 г. Но нашата агресивна политика трябва да продължи със защитата на средствата за пътната инфраструктура с бюджета за 2009 г. За това трябва да се подготвим и двете комисии. Разбира се, ще има и други колеги, които ще поставят въпроси по региони.
СТОЯН ПРОДАНОВ ИВАНОВ: Господин Мирчев, казахте неразплатено, но имам молба да се разбира следното: неразплатено фактурирано, неразплатено актувано и неразплатено неактувано.
Молбата ми е, ако е възможно, да направим много точна картина на финансовия дефицит на Национална агенция “Пътна инфраструктура” и то много бързо. Убеден съм, че ще получим разбиране от правителството, от Министерство на финансите. Но ако не получим точната сметка, да търсим вините на предишното ръководство – това е история. Историята е само за поука. Сега няма да се допуснат такива далавери, имайки предвид новото ръководство.
Но за да работим, ние трябва да изчистим финансовото състояние на новото ръководство. Те не са виновни за него. Сигурно има нарушения, които ще се докажат. Не искам да влизам в ролята на обвинителен орган, но това е друга тема.
Молбата ми е да се направи много точна и много бърза картина. В момента в кабинета на Румен Овчаров се гледа разпределението на финансовия ресурс. Ние дори можем да поискаме завишение. Предполагам, че ако поискаме, можем да получим завишение от 200 млн. лв. в зависимост от цифрата за преразпределение. Длъжни сме да го поискаме. И съм убеден, че ако го поискаме аргументирано, ще го получим.
Това, което съм предизвикал, идеята ми като човек-прагматик беше, че проблемът не е решен. Но ние можем да го решим с общи усилия.
Молбата ми, господин Иванов, е много бързо да дадете справките. Не се притеснявайте за цифрите. Аз знам, че цифрите са големи, че са над 300 млн. лв., знам това. Но нека ги видим, за да ги решим. Сега могат да бъдат решени и действително да започнем да работим по европейски. Да не възлагаме, гледайки тавана. Така беше години наред. Възлагаше се на преференцирани фирми, всичко се знае – 10-те, 15-те процента, всичко се знае, дори и в Брюксел. Това, че аз го казвам, означава, че не е тайна, но то е минало.
Молбата ми е да изчистим всичко, до вторник да дадете справка какво е необходимо. Гарантирам Ви, че аз ще се ангажирам във всички разговори, нашата парламентарна група, на НДСВ, на ДПС, убеден съм, че няма да има проблеми.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз също исках това да кажа – да получим информация, за да бъдем по-нататък настъпателни. 2008 г. – по този документи, 2009 г. – по бюджета за 2009 г. Но затова трябва да бъдем въоръжени с конкретни неща и да знаем докъде можем да стигнем.
В заключение, от нашата Комисията по транспорт и съобщения ние гарантираме, че заставаме зад пътищата – говоря за републиканската пътна мрежа, защото те обслужват цялото население, а има много жертви. Общинската пътна мрежа не е в предмета на дейност на Национална агенция “Пътна инфраструктура”. Каквото трябва и зависи от нас, ние ще поставим и въпросите по разпределението на средствата за 2008 и 2009 г.
Не е лошо да обсъдим и една дългосрочна финансова рамка до 2013 г. За железниците правим дългосрочна финансова рамка за участието на държавата в развитието на железниците 2008-2013 г. Докладът до ден-два ще го внесем в Министерския съвет. Може би и за пътищата си заслужава да намерим подходяща форма за дългосрочно планиране на инвестиционната политика в пътищата. Опитахме се да направим това в железниците. Дали ще се дадат всички искани средства? – зависи. Но в работната група са господин Овчаров, Йордан Цонев, министрите на транспорта и финансите.
СТОЯН ПРОДАНОВ ИВАНОВ: Министрите на транспорта и на финансите трябва да бъдат поканени!
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващия четвъртък ще бъдат поканени.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Ще подредя отговорите си по реда на поставянето им.
Първи въпрос – назначението на заместниците ми. Това не е в моите права. Назначава ги министър-председателят. На този въпрос мога да отговоря така: аз съм назначен от него, а кога ще бъдат назначени заместниците ми, към днешна дата не мога да кажа.
Втори въпрос, за магистрала “Хемус” и дупките по нея. Абсолютно съм съгласен с Вас, господин Кътев, знам това, тъй като и аз самият много често пътувам в този край. Виадуктите действително са в окаяно състояние. В момента съм в разговор с български експерти. Ще направим пълен оглед не само на виадуктите, а на всички основни мостови конструкции, които се нуждаят от спешен ремонт и ще ги заложим в програма 2009 г. Някои от нещата ще се опитаме да приведем в ред, напр. фугите. По този въпрос отварям скоба. Поддържането на виадуктите в Германия става автоматично. В момента съм в разговори с различни институции в Германия да предложат тази технология – при определени минусови температури течността започва автоматично да се впръсква , така че е абсолютно невъзможно да се получават заледявания.
Мисля, че една от темите, които е добре да бъдат изтеглени по-напред, е темата, че е крайно време при нас да се появят тези технологии. Абсолютно съм съгласен и с втория въпрос, защото съвременната поддръжка на автомагистралите означава изключително добро състояние на пътищата първи клас. В Европа те са задължителни и трябва да са на същото ниво, както и самата автомагистрала.
По отношение на Витиня, въпросът действително е приоритетен, ще го разгледаме, за да го включим в ремонтната програма за 2009 г., а най-основните кръпки да можем да ги направим до края на годината.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Включеното за 2008 г. не е изпълнено.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Ако не е изпълнено ще проверя защо. Защото това за мен просто няма отговор. Ще Ви информирам лично по този въпрос.
Защо е държавна фирмата “Автомагистрали”, трябва да призная, че това също не е от моята компетентност.
Що се касае до поддържаното от тях? Да, действително имат стара техника. Но там се появиха и проблеми по сертифицирането, които бяха преодолени заедно с ръководството на “Автомагистрали”. Вече е ясно нашето ново изискване по отношение изготвянето на сертификационните документи, така че те да бъдат еднозначно наясно какво е направено, как е прието, кой го е приемал, как са лабораторните изследвания, отговарят ли те на нашите изисквания, така че най-после да получим качествен продукт. Аз също съм данъкоплатец, аз също искам качествен продукт.
За моята заповед от м. август. Вчера я носех в чантата си, за съжаление днес не я нося. (Народен представител му я подава.) Защо наредих това? Съгласете се, но аз идвам от една чуждестранна компания, в която се знае всеки лев защо и закъде е. Първото нещо, когато постъпих, първата сутрин казах: “Дайте ми баланса”. Той показа минус 382 млн. лв., аз дали съм изпълнителен директор на държавна организация или на частна корпорация, няма никакво значение. Когато аз отивам нещо да си купя и нямам пари, аз просто не мога да си купя нищо. От тази гледна точка трябваше действително да се вземат временни мерки, тъй като липсваше контрол за начина, по който се възлагат тези поръчки. Това означава, че някой минава и казва: “Строй! Прави дупки!”, без да се знае колко квадратни метра се правят, колко сантиметра асфалт се полага, фрезова ли се или не, да не обяснявам технологията. Това не може да стане за един ден. Това обаче предизвика обратна реакция – известно стягане. Радвам се, че сега дискутирам този въпрос с вас. Да, заповедта беше ограничена във времето до пети септември. Знаех, че това не може да бъде като практика, защото една държава не може да почива на формулата “Няма пари”. Най-сетне и нашето поведение трябва да се подчини и да бъде такова, че да не се извършват дейности, за които няма финансов ресурс.
Втори момент, който наложи и тук се повдигнаха изключително точни препоръки за много важни обекти, просто нетърпящи отлагане. Кое друго липсваше, когато седнах на този стол? Липсваха приоритетите. Примерно да се каже: “Ако това не направим до края на ноември”, но никой от действащите там колеги не сподели и не каза такова нещо. Говоря и за някои от все още действащите заместници. Действително моята заповед е с ограничен срок - до 5.09.2008 г.
По текущия ремонт, финансовата част. Всички фактурирания ходеха незнайно къде. На четвъртия ден установих, че първични счетоводни документи не се намират във финансовия отдел… Ако сте областен управител, това е все едно във вашия финансов отдел да ги няма първичните документи. И тогава издадох друга заповед, издадох я в петък, в понеделник трябваше да приключи – всички първични счетоводни документи да се извадят от чекмеджетата.. 19 млн. и много стотин хиляди лева бяха на тези документи, но незнайно кой и защо ги е приемал, без знанието на финансовия директор. Сами разбирате за какво говорим.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това е за прокуратурата.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Ще спра дотук, защото въпросите са много, темата е дълга.
Господин Кътев, благодаря за тези въпроси. Ще се радвам с Вас да поговорим за София и обходните маршрути, защото за мен това е абсолютно необходимо.
Що се касае до автомагистрала “Хемус”, защо има стеснения, заградени без обозначения, без светофар и завои. Мисля господин Иванов беше задал този въпрос. Защо не се направи план-график за тези ремонти. План-графикът е също много съществен въпрос. Извинете, но искам да кажа, че план-графици няма, в нито едно областно пътно управление няма план-график. В дирекция “Текущ ремонт и поддържане” няма план-график за месечно строителство и поддържане, да не говорим седмично. Няма! (Шум и реплики.)
Има ли пари или не? Казах вече, че няма пари. Защо не се работи в събота и неделя до 24 часа? В Германия лятото никаква почивка не се полагаше на никого, включително и на изпълнителния директор. Работехме и в събота и неделя, защото почивахме през зимата. И тогава изкарвахме целия персонал да почива един месец, защото всичко се работи през лятото. За съжаление тук това не е така. Ще го преосмислим. Това все пак зависи и от субектите, които трябва да строят – дали са съгласни да работят на такъв режим.
Ремонтът на “Хаинбоаз”. Екологичните проблеми са няколко. Заварвам следната ситуация. Започнат проект без читав проект. Започнат проект без завършени отчуждителни процедури. Фирмите, които го изпълняват, са мобилизирали техника, работят. Но в момента попадат в графа, че навлизат в чужда земя, която е неприкосновена. И се появява друг проблем. Когато е сложено началото, не е преосмислен проблемът.
Връщам се в началото и казвам: “Имаме големи пропуски в проектирането”. За да може читавият проект да бъде представен, след като са преминали всички отчуждителни процедури, включително и горски фонд, където има много големи проблеми, и едва когато е готов този проект, тогава да стартираме.
Разбирам, че трябва да се усвояват средства, но Европейският съюз дава средства на читави проекти. Знам те какво търсят и какво искат да намерят от нас.
За “Хаинбоаз” действително всичко е в реката. С областния управител на Габрово съм в постоянен диалог. И по лични причини имам път натам и съм много често в региона. Проблема го знам, но той не е само в строителите в този конкретен случай. Не бих винил само тях, защото те в интерес на истината се стремят да построят “Хаинбоаз”, независимо от нашите лични пропуски.
Да отговоря на колежката Цветкова. Как се изплащат парите. Казах какво намерих с първичните финансови документи. Пари за текущ ремонт досега не сме изплатили, нито един лев. Какво става с изпълнителите, поканих Строителната камара и Българската камара за пътните фирми в България на среща, която се протоколира. На тази среща се взе решение, че българският строител може да понесе на собствен гръб около 100 млн. лв. годишно, но не може да си позволи повече. Трябва да ви призная, че идвам от система, в която не съм чул някоя европейска строителна организация да се явява кредитор по такъв начин за такива проекти.
Професор Мирчев постави въпрос защо са подписани договори без финансиране – абсолютно основателен въпрос. В Германия такова деяние се наказва съгласно техния закон. Директно биваш обвиняван, нямаш никакви права и то се третира като изключително тежко финансово деяние да подвеждаш изпълнителя с необезпечение на финансовия ресурс.
Продължавам за маркировката, за храстите. Трябва да призная, че пътувайки за Бургас, забелязах как се маркира, спрях колата и запитах човека, който не ме познаваше: “Някой попита ли каква е тази боя? Някой провери ли тази боя каква е?” Отговорът беше “не”, човекът си боядисва. И като паднат два дъжда, няма я боята.
Едно е маркировката, другото е качеството. И може би тук контролингът, който се създава, за съжаление трудно, инертно, липса на мотивация, за малко пари качествени хора да получиш, да, действително контролът ще бъде вменен в областните пътни управления с техни служители, но те няма просто да контролират собствените си области, а ще бъдат по системата на данъчната администрация в съответен плаващ режим, без да знаят кой кой окръг ще ходи да проверява. Те ще бъдат на щат на съответните областни управления. Това трябва да се направи и с корекцията, която очакваме на нашия бюджет, задължително цялата необходима маркировка, включително опасните завои, липсата на адекватна маркировка на трасетата ще се постараем да приведем в необходимия порядък.
За храстите и аргумента как се поддържат. Погледнах цифрите, доста милиони се дават за отстраняването им. Като данъкоплатец, когато пътувам, всички храсти ме дразнят. Зададох си въпроса “Защо са ни храсти, по-добре да ги бетонираме”, макар че съм екопривърженик и обичам зеленината. Явно липсва специализирана техника в тези поддържащи фирми. Това е тема, която трябва да бъде обсъдена с предимство при нас, особено по новата методология, тъй като имаше въпрос от господин Узунов, ако не се лъжа, каква е тази идея за разделяне на зимното и лятно поддържане от текущия ремонт.
Същото се отнася и за еластичните огради.
За Босилеград, не съм го посещавал, надявам се в скоро време да отида. Познавам пътно-строителните фирми в Кюстендил. Трагичното е друго, че когато се срещах с тях и обсъдих въпроса ако се наложи нещо да се направи бързо как ще го направим, те отговориха, че няма как да го направят, защото не могат да си заредят средствата с гориво. При един такъв отговор разбираш на какъв хал сме. Хората ще го направят, но не е там въпросът, а да има яснота, точност, ред, график и когато се каже нещо, това означава, че си държа на думата, че то е финансово обезпечено. Дори ако знам, че поради една или друга причина в момента ресурсът няма да стигне, това не означава, че аз ще ги подвеждам и този ресурс ще го прехвърлям години напред.
Осигуряването на водата е въпрос на нивелетното решение, също въпрос, който характеризира технологията на изпълнение от друг характер – дали наистина пътнополагащата техника е онази, която трябва да имаме и с която да разполагат фирмите, които са в Кюстендил. Макар че колегите в Кюстендил са едни от най-добрите пътищари в района, построили немалко пътища по предприсъединителните програми, така че не им липсва капацитет.
Събирането на пясъка. Трябва да призная, че този въпрос не ме е занимавал досега, но Вие го задавате, записвам го и сега той става мой въпрос. Явно е проблемен. Ще видя действително как се събира, подлежи ли на събиране, означава ли това кога се третира с пясък, а не, когато се третира с пясък той да остава на платното. Ще проверя.
Следващият въпрос е за разминаването на пътните знаци с маркировката, Петрохан, камъка на завоя. Това показва, че областните пътни управления нямат никакви графици, никаква култивация регулярно да поддържат цялата системата. Явно те си седят там, всеки един си е началник, този началник си мисли, че ще бъде такъв до края и си мисли, че и мен ще ме сменят и пак ще си остане началник, пак ще има камъни и т.н. Няма подготовка за онова мислене, че те носят тази отговорност, защото стои на този пост. Че на него му е вменено. Той има такова задължение.
Ревизия в областните пътни управления сме започнали.
По въпросите на господин Ангелов – Бургас и пътен възел Бургас. Бях в Бургас. На 9-ти бях назначен, на 11-ти бях 3 часа с 300 човека между Айтос и Карнобат. Те не ме познаваха кой съм. И си обсъждахме в чисто човешки план защо. Звъня на 144, не знаех кой е телефонът на областния управител. Беше неделен ден. Обажда се един човек и го питам как регулира трафика. Отговаря, че трафикът си върви спокойно. Аз се обаждам като гражданин и му казвам, че вече от 2 часа седим на моравата. Питам има ли комуникации с колегата си в Сливен. Отговаря: “Не, не ми е вменено като задължение”. “А имате ли медийна комуникация?” “Нямаме медийна комуникация, това не ми е вменено в задължението”. Ние 300 човека стоим, блокирани, не дай си, Боже, да стане някакъв терористичен акт. Излизам обратно по така наречения обходен път. Обходният път се оказва Славянци-Сунгурларе-Петолъчката. Това е единственият обходен път, който наподобява тестово поле на българската армия за мини, съвременни мини – дупка до дупка, големи и малки дупки.
Обаждам се обратно. Проверяваме трасето по магистралата. Колоната е спряла от Карнобат до Бургас. Какво правят хората там? Никъде няма отбивка. Така е проектирано, че, не дай си, Боже, няма отбивка. Това са не знам колко километра без отбивка.
Пътният възел Бургас го приемам като абсолютен приоритет. С кмета и с областния управител на Бургас, надявам се, че тук присъстват и народни представители от региона, започваме доста интензивна приоритетна програма по региони, като Бургас става поне за мен абсолютен приоритет.
Две са приоритетите, Средец, защото трафикът надолу го минах следващия път – през Елхово, всичко добро, добро, но като стигнах до това – пак същото, и пак няколко часа до Бургас.
Разбрали сме се с кмета, откриваме процедура за строителство, така че там няма и миг да се бавим.
Второто, което с кмета смятаме да направим, е обходният път. Там имаше два варианта, сега се взема едно от трасетата. Той го проверява, защото знаете, че когато се определи едно трасе, стават много спекулации със земи. В момента това трасе се уточнява. Определен е ръководителят на този проект, това е началник отдел “Проектиране” на Национална агенция “Пътна инфраструктура” госпожа Захариева, която заедно с колегите й от общинската администрация ще има грижата бързо и подробно да се определи трасето и второ да се започне преоктирането на обходния път.
Що се касае до третата лента, проблемът е единствено и само финансов. В момента, когато се получат малко средства, те са планирани, фирмата, която го изпълнява, ще продължи да го строи.
Що се касае до темпото и защо няма експерти. Господин Проданов, уместна забележка, ще я взема под внимание. Трябва да призная, че аз не съм трениран с мислене на държавен служител какво и как да го направя. Тепърва ще се уча какво е необходимо. Ще го имам предвид, тъй като и по въпросите, които ще зададете в бъдеще, ще се налага експертно мнение и ще трябва да имам свои консултанти.
За вестник “Класа”, че няма зимно поддържане, съжалявам, не съм прочел тази публикация. Никога не е казвано, че няма да има зимно поддържане. Има временно спиране до 5 септември на работите по ремонтите. Аз такова изречение не съм казал, може би журналистите са го интерпретирали, нямам представа, не съм го прочел.
Да, действително това, което Вие предлагате, е най-важното нещо – финансовия проблем.
Питахте за сумата и мога ли да я кажа – 392 млн. лв.
СТОЯН ПРОДАНОВ ИВАНОВ: Не са толкова много за българския бюджет в момента.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Дано! Разчитам на Вас, защото тук не разчита само Димитър Иванов, разчита строителният бранш.
Ще се надявам, че съвместно Вие и аз ще можем да аргументираме пред всички институции, за да знаят, че ако искаме сравнително нормална и добра инфраструктура това без пари няма как да стане.
Професор Мирчев, справка за неразплатените средства ще ви бъде представена. Представихме подробна справка на премиера и на министъра на финансите. Така че същата ще Ви представим и на Вас. Оттук насетне всички документи, които биват представяни на българската администрация, ще ги получавате със същия приоритет, така че Вие и българските народни представители – членове на Транспортната комисия, да имат непрекъснат достъп до това какво се случва при нас и да акцентираме върху съответния проблем.
За обходния път на Бургас, пътят Бургас-Малко Търново. Там има спечелен проект от чешка фирма. За съжаление тя не беше направила нищо. Аз канцелирах договора. Не е приятно нов директор да започва с лоши неща, но когато месеци наред никой нищо не е направил, трябва да вземеш смело решение. Такова решение взехме по всички проекти за Оперативна програма “Регионално развитие”, първа фаза и оттеглихме програмата от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Колегите не очакваха, но когато има проблем и той е експонирал в Европейският съюз, когато вътрешният одит, който е направен, е индикирал проблема, нямаме право да процедираме по друг начин. Проектите са същите, отсечките са същите, подготвена е, както се казва, до края на м. октомври да можем да приведем цялата документация отново, информирали сме фирмите за решението си, те го очакваха. По този начин ще се реши и проблемът с цените, тъй като договорите са били сключени през 2007 г., цените сега са доста по-различни.
По въпроса на господин Узунов как виждаме текущото поддържане. Трябва да призная, че нашата зимна подготовка започна през лятото. С встъпването ми на поста проведохме конференция, на която присъства проф.д-р Роуз –най-големият експерт в Германия, поканен лично от проф. Трифонов, един от водещите професори специално по рехабилитация и поддържане на пътната инфраструктура. Присъстваха 130 български фирми, всички областни управители, цялата дирекция по поддържане на пътищата на Национална агенция “Пътна инфраструктура”. Изнесен беше целият модел, по който се организира, финансира, управлява, контролира процесът по зимното поддържане в Република Германия. След двудневния семинар ние установихме едно – няма нищо общо между съвременно поддържане в Германия и у нас, в България.
В резултат на тази конференция създадохме една работна група, поканили сме проф. Роуз на разноски на правителството на Германия тази методология да бъде развита и при следващите търгове през следващата година да бъде приложена.
Разделянето не бива да плаши. В Германия има два опита. Има опит, който показва участие на строителни компании. Но практиката им е в този процес да участват основно специализирани компании, не строители. Специализирани са по-малките фирми. Отделянето на текущия от по-големия ремонт означава шанс за малкия и среден предприемач в района. Този опит смятаме да го приложим.
Големият строител също участва, при тях има и такава практика. Има два модела. Единият е чисто държавно управление на модела. Може би ще кажете, че това е връщане към старото, но след като в Германия няма старо и ново, а досега това все е държавно, т.е. данъкоплатецът знае какво означава аз да почистя с половин час по-бързо моя пътен участък. Само скъсяването на времето от половин час е акумулирали приходи в икономиката на Германия от 30 млн. евро – само ежедневното половин час по-бързо почистване на пътната им система.
Тепърва предстои тази методология да бъде реализирана и при нас. При желание можете да бъдете запознати с нея., ако има такъв интерес.
Що се касае до контролния блок. Да, според нас той е една от най-важните стъпки в трансформацията на Национална агенция “Пътна инфраструктура”. Това, което говорих досега, означава едно – пълно безхаберие и безконтролие по вертикалата и хоризонталата. Няма никакъв контрол до приемане поръчки и при изпълнението и то в действителния му вид.
Когато казах, че спираме да строим и питах на девети колко ще бъде разходът за месец август по поддържането на републиканската пътна инфраструктура ми беше отговорено, че са необходими 30 млн. лв. След като издадох тази прословута заповед, изведнъж се появиха 78 млн. лв. отгоре.
Аз питах: “Как планирахте това”, как изведнъж стана, та се появиха тези сертификати. Този контролен блок има за цел да приведем системата в ред. Трудно мероприятие, изисква доста инженерен потенциал, ще има икономисти. Там ще бъде разделен така нареченият финансов контрол вътрешно. Сега всичко е вменено на едно лице – управление на техническия проект и финансовото им решение. Сега го разделяме на две, т.е. нито едно решение няма да бъде концентрирано в едно лице. Техникът ще управлява проекта, финансистът ще управлява модела финансово. Двамата подписват едновременно, един без друг не става. Не говоря за вътрешния одит, това е съвсем друго нещо.
Да, действително пътища са правени. Дори в началото започнах с това, господин Узунов, че не трябва да казваме, че всичко е лошо. Самото ми изложение започна с това какво е направено и мисля, че то трябва да се казва непрекъснато. Проблемите, които тук дискутираме, са си проблеми, но отрасълът е изпълнил доста голяма част от това, което е трябвало да изпълни. И темпът не е бил малък. Въпросът е как да приведем този темп във финансов ред.
Професор Мирчев помоли в края за финансовите параметри. Ще ви представя такава справка. Ще ви предадем цялата справка, която беше предадена на министър-председателя. И в бъдеще няма да има документ, с който да не разполагате в деня, когато се предлага на премиера. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, предлагам да приключим за днес.
Първо, нека благодарим на господин Иванов. Мисля, че в рамките на предишния и този парламент никога не сме получавали толкова подробна информация, дори и извън темата за пътната инфраструктура.
Приключваме за днес, но най-важното решение ще вземем следващия четвъртък, когато на базата на материалите, които той ще ни предостави, трябва да проведем много агресивна политика с изказванията, дори да формулираме това като решение и го включим в доклада по Законопроекта за разпределението за излишъка за 2008 г.
Темата остава отворена. Следващия четвъртък ще поканим министъра на транспорта, господин Иванов, изпълнителния директор на БДЖ, тъй като тук има 30+30 млн. субсидии, главния директор на Национална компания “Железопътна инфраструктура”, защото и там има 30+30 млн. лв. Това са основните действащи лица, с които ние трябва да защитим позицията за увеличаване на тази сума.
Господин Проданов, ние не затваряме темата. Следващия четвъртък ще продължим. Ще поканим и министъра на финансите. Ако не може, да изпрати някой от заместниците си…
СТОЯН ПРОДАНОВ ИВАНОВ: Господин Ананиев, не министъра на финансите.
ПРЕДС. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз ще изпратя писмо до двамата министри и до тримата изпълнителни директори на трите транспортни дружества. Средствата в този документ са над 300 млн. лв. Следващата седмица това ще бъде т. 1.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17.30 ч.)



ЙОРДАН МИРЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРАНСПОРТ И СЪОБЩЕНИЯ


ВЕНЕЛИН УЗУНОВ
ПРЕДСУДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКА ПРИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ


103 479 знака общо
Стенограф: