1. Информация относно земетресенията в България и оценката на сеизмичната обстановка в страната представена от ст.н.с. д-р Димчо Солаков, заместник-директор на Геофизичния институт на Българската академия на науките

---

Протокол


от заседание на Комисията по политика при бедствия и аварии
в Четиридесето Народно събрание
проведено на 16 юли 2008

В заседанието участваха:
Народните представители, членове на Комисията по политика при бедствия и аварии, съгласно присъствен списък.

На заседанието присъстваха още:
1. Ст.н.с. д-р Димчо Солаков, заместник-директор на Геофизичния институт на Българската академия на науките

Заседанието се проведе при следния дневен ред:
1. Информация относно земетресенията в България и оценката на сеизмичната обстановка в страната представена от ст.н.с. д-р Димчо Солаков, заместник-директор на Геофизичния институт на Българската академия на науките

Д-р Димчо Солаков изложи пред народните представители някои особености на сеизмичната опасност и сеизмичния риск и неговото управление. Той подчерта, че в сеизмично активните райони на планетата, включително и в България, земетръсните катастрофи, са природни бедствия с най-висок риск. След 70-те години на миналия век, земетресенията били на първо място сред природните бедствия с около 35% щети и жертви, пред наводненията и тропическите циклони с по 20%. Годишният риск за жертви от земетресения се оценявало на 2-3 души на един милион жители (10000-15000 годишно). За България рискът е сравним или малко по-нисък от средния световен.
Д-р Солаков посочи, че съществува тенденция за увеличаване на щетите от земетресенията поради големият ръст на човешките и материали ресурси в силно земетръсните райони, очевидното подценяване на реалната земетръсна опасност и принизяване на противоземетръсните мерки в строителството. Той поясни, че настоящите възможности на науката не предлагат достатъчно ефективни решения за намаляване на последствията от земетресенията и прогнозирането им.
Заместник- директорът на ГФИ на БАН подчерта, че въпреки усещането за увеличаване на сеизмичната активност в световен мащаб, тя е сравнително постоянна във времето. Една от причините за това усещане е, че през последните 20 години съществено е увеличен броят на сеизмичните станции. През 1931г. действат 350 станции, сега са над 4000. Световният център NEIC в САЩ, например, определял средно по 35 земетресения дневно. За повечето от последните 30-40 години броят на силните земетресения (магнитуди над 7.0) бил по-малък от средния (оценен за последните 100 години). Освен това, посочи той, рискът за населението нараства, като ефект от увеличаване плътността на населението в сеизмично застрашените области и оттам увеличаване на жертвите при една и съща сила на земетресенията. Подобряване на глобалните комуникации и широко отразяване на земетресенията от медиите също допринасят за това усещане, подчерта той.
Д-р Солаков поясни, че временното увеличаване на активността, както и липсваща или намалена активност не са надеждна индикация за предстоящо силно земетресение. Той заяви, че проблемът за едновременно определяне на силата, мястото и времето на земетресение (същинска прогноза) не е решен в световен мащаб. В края на 70-те години на 20-ти век е съществувал оптимизъм, че проблемът ще бъде решен до 20 г., но в последните години съществува умерен песимизъм поради факта, че задачата е значително по-многостранна и сложна (със изразен социален аспект) и е необходимо време за доразвиване на постигнатото и натрупване на достатъчно опит. Решенията би трябвало да са изключително надеждни и еднозначни. Фалшива прогноза на средно силно земетресение би довела до неблагоприятни последици, превишаващи последствията от самото земетресение.
Д-р Солаков изясни принципа на действие на системите за ранно предупреждение. Те се състоят от система от сеизмометри (обикновено акселерометри), комуникации, компютри, подходящ софтуер и алармиращи устройства за регионално оповестяване, че в момента се реализира значимо събитие. Системата за ранно предупреждение няма нищо общо с прогнозирането на земетресенията. Високо скоростни комуникационни системи и компютри пренасят и обработват данните от сеизмометрите. Ако се детектира силно събитие се определят местоположението и магнитуда му, района, за който могат да се очакват значими ефекти и се задейства алармиращата система за този район. На по-далечните разстояния информацията за реализиращото се събитие достига преди сеизмичните вълни, предизвикващи въздействията.
Бе пояснено, че времето за реакция (времето между оповестяването и разрушителното въздействие) зависи от плътността на мрежата от сеизмометри около епицентъра, времето за обработка и разстоянието до огнището и може да достигне повече от 20 секунди. Той даде пример с разрушителните S-вълни, които достигат на 80 км. от огнището след около 23-25 sec. При предположение, че оповестяването става на 10-тата секунда след реализиране на земетресение, времето за реакция е 13-15 секунди. За дълбоките земетресения в района на Вранча, Румъния, такава система ще бъде много ефективна. Времето за реакция на 200-250 км (най-близките до огнището български територии) може да достигне 30-40 секунди. Подобна система може да бъде изключително ефективна за ранно оповестяване на цунами вълни: скоростта им е сравнително малка, около 700 km/ч, разрушителният им ефект е на големи разстояния и времето за реакция може да достигне часове.
Д-р Солаков запозна народните представители със сеизмичността на Европа и земетръсна активност на Балканите. Той определи сеизмичността на Европа като неравномерно разпределена, концентрирана в южните части на континента, като най-активният възел са Балканите. Той поясни, че малката дълбочина на земетресенията силно увеличава степента на въздействие върху земната повърхност, докато голямата дълбочина на земетресенията в района на Вранча силно увеличава площта на усещане. Повторяемостта на земетресенията силно варира за отделните територии.
Д-р Солаков запозна народните представители и с най- силните земетресения на територията на България, като огнищата са в Югозападна България, Централна южна България, Централна северна България, Североизточна България (в морето) и Централна североизточна България. Д-р Солаков посочи, че 1928 г., след поредица от три разрушителни земетресенияпо по долината на р. Марица се свързва и началото на застраховането от земетресения у нас.
Д-р Солаков разгледа и развитието на наблюдателната сеизмология в България. Той поясни, че съвременната Българската сеизмологична мрежа, НОТССИ, е пусната в действие през 1980 г. През 2005 г. мрежата е модернизирана и понастоящем обхваща 14 постоянни цифрови станции, две локални мрежи и Център за Събиране и Анализ на Данни, разположен в гр.София. От 1980 г. данните постъпват в центъра в реално време. Това дава възможност за определяне на основните параметри на земетресенията за минимално време
Национална Оперативна Телеметрична Система за Сеизмологична Информация (НОТССИ) осигурява непрекъснат (24 часа) мониторинг на сеизмичността, оповестяване (към Гражданска защита-МИС) за земетресения с възможност за усещане на територията на страната, оценка на епицентъра и силата на земетресението в най-кратки срокове, прави в най-кратки срокове предварителна оценка на възможните последствия (съвместно с Гражданска защита) и осигурява непрекъсната информация за последващи трусове.
Д-р Солаков се спря и на сеизмичното осигуряване на сградите и съоръженията в България. До началото на 1958 г. сградите не са осигурявани срещу земетръсни въздействия. От 1957 е първият действащ "Правилник за проектиране и строеж на сгради и инженерни съоръжения в сеизмичните райони", основан на сеизмостатистическа карта на райониране, отразяваща наблюдаваните интензивности (степени) от документираните до тогава земетресения. През 1961 г. и 1964 г. картата е преоценена, като са занижени площите на зоните от VII, VIII и IX степен. През 1977 г., след земетресението във Вранча, са добавени нови площи от VII и VIII степен в придунавската част на Северна България. През 1987 г. е въведен нов Правилник, основан на сеизмичното райониране на България. В момента се разработва нов правилник, в съответствие с евронормите (ЕС8).
Д-р Солаков посочи, че съществуват две нива на оценката на риска от земетресения: Средногодишен риск (оценява се на базата на оценката на сеизмичния опасност) и Оценка на последствията от силни земетресения (конкретен сценарии – даден магнитуд и местоположение). И за двете нива, сеизмичния риск се оценява на основава на физическото, икономическото и социалното въздействие върху всички елементи на социално-икономическата система (сгради, население, икономика, подземна и надземна инфраструктура). Вземат се предвид и възможните последствия от вторични ефекти.
Д-р Солаков обобщи характеристиките на сеизмичната опасност и риск за България. Той посочи, че територията на страната е изложена на значима сеизмична опасност. Силните земетресения са сравнително редки, но с голям разрушителен потенциал. Сеизмичността на съседните страни допълнително увеличава сеизмичната опасност и риск за България (напр. земетресенията в района на Вранча, Румъния). Едно силно земетресение (магнитуд над 7.0) би засегнало над 1/3 от територията на страната. Щетите от такова земетресение значително ще надхвърлят икономическия потенциал на страната за посрещане и преодоляване последствията от бедствието.
Д-р Солаков наблегна на основни стратегии за намаляване на сеизмичния риск, а именно:
1. Създаването на адекватни карти за сеизмичната опасност като първа стъпка за намаляване на риска.
2. Регламентиране на държавно ниво чрез съответни нормативни документи задачите свързани със сеизмичната опасност - сеизмичен мониторинг, оценка на сеизмичната опасност (хазарт) и сеизмичния риск.
3. Строителство, съобразено със сеизмичната опасност – антисеизмично строителство, което ще доведе до намаляване на човешките и икономическите загуби.
4. Разработка на сценарии за последствията от силни земетресения за всички. урбанизирани територии – установяване на най-уязвимите места и допълнителни мерки при необходимост.
5. Повишаване готовността за посрещане последиците от силни земетресения – превантивни мерки, обучение на населението, обучение на квалифицирани кадри, адекватно планиране на спасителните дейности и др.
6. Системи за ранно предупреждение (където те са ефективни).
7. Ефективно градоустройствено планиране, съобразено с природните особености и наличното устройство на населеното място.
8. Ефективна система за застраховане – собствеността е не само право, но и задължение.
9. Активно взаимодействие между науката, застраховането и държавните и други ръководни органи от всички нива на управлението на страната.
10. Прогнозиране на земетресения.
В заключение, д-р Солаков напомни, че сеизмологичните изследвания безспорно доказват реалното високо ниво на земетръсна опасност за страната. Науката дава предупреждение за опасност и оценява приблизително последствията от нея. За съжаление, поуките от земетресенията, реализирани в началото на 20-ти век, на територията на България, днес са изтрити от паметта на хората и преобладава мнението за относителна земетръсна безопасност. Опитът от минали земетресения у нас, а и от световната практика показва, че обществото взима мерки постфактум, т.е. след реализацията на бедствието
Д-р Димчо Солаков заяви, че ГФИ на БАН и ГЗ от години работят съвместно в областта на сеизмологията. Преди две години благодарение на МИС изцяло е обновена системата за наблюдение и в момента България има една от най-надеждните сеизмологични системи в Европа.

Във хода на дискусията, народните представители, членове на Комисията по политика при бедствия и аварии, поставиха уточняващи въпроси, изказаха мнения, направиха предложения:

Петя Гегова отбеляза, че тази среща би била много по-полезна, ако е била проведена в началото на работата на комисията. Тя посочи, че има доста пропуски в законодателството и взаимодействието между властите. Тя подчерта, че МИС би трябвало да реагира на това, което се препоръчва от научните институти. Петя Гегова предложи да бъде изслушано МИС за това, доколко планират текущата и бъдеща дейност въз основа препоръките и постиженията на научните среди.
Визирайки учение проведено от МИС на пристанище Бургас, Петя Гегова постави въпроса за реда за провеждане на учения и как те се оповестяват сред гражданите, за да не бъдат подложени на неизвестност, неинформираност и паника.

Стоян Проданов изказа задоволство от полезната информация. Той подчерта, че тази информация би била много полезна и за МРРБ. Ст.Проданов отбеляза, че липсата на качествен контрол за проектите в строителството и тяхното изпълнение би могло да се избегне, чрез изменения на нормите за проектиране и изграждане. Това би довело до повече сигурност на строителството, каза народният представител. Той предложи да бъде изслушано МРРБ относно нормативната уредба по проектиране, изграждане и надзора в строителството. Контрола в строителството е твърде занижен и в случаи на бедствие би имало не само материални щети, но и човешки жертви, отбеляза той.

Евгени Чачев постави въпроса, на какво се основава наскоро излезлия доклад на Световната банка, според който размера на щетите в България ще бъдат на стойност 10 млд. евро и с над 5 хил. души човешки жертви.




Венелин Узунов прояви интерес към съществуването и на други епицентрове извън България, от които би могло да се очаква значими поражения на наша територия. Той постави въпроса и за етапа на промяната на нормативната уредба и състоянието на контрола в строителството.

Бе потвърдено още веднъж, че новият правилник, върху който се работи в момента, ще бъде съобразен с Европейските кодове.

Народните представители, членове на Комисията по политика при бедствия и аварии, приеха единодушно следното становище:

1. Препоръчват на Министерството на извънредните ситуации да работят в тясна връзка с Геофизическия институт на Българската академия на науките при набелязване и предприемане на адекватни мерки за превенция, наблюдение и оповестяване за недопускането на човешки жертви и тежки материални загуби в случай на земетресения.
2. Препоръчват на Министерството на регионалното развитие и благоустройството при промените на нормативните актове касаещи проектиране, строителен процес, строителен надзор, приемане на строителните обекти да обърне внимание на нормите за сеизмична защита на сградния фонд.


Водил протокола:
Милена Харизанова

Председател
на Комисията по политика
при бедствия и аварии:
Венелин Узунов