Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по политиката при бедствия и аварии
22/02/2008
1. Представяне и обсъждане на законопроект за регионалното развитие, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет;
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиката при бедствия и аварии
Стенографски запис
ПРОТОКОЛ
Днес, 22 февруари 2008 г. от 16.05 часа се проведе заседание на Комисията по политиката при бедствия и аварии. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – Венелин Узунов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на първо четене на Закона за регионалното развитие
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители. Присъстваха и:
1. Валери Крумов Найденов – директор на Дирекция “Регионална политика и системи за управление” при М на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ);
2. Иринка Тодорова Захариева-Шопова – началник отдел “Регионално развитие и интегрирана система за планиране” при МРРБ;
3. Ангел Немов, Дирекция “Национална служба “Гражданска защита” при Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА);
4. Димитър Донков – Дирекция “Национална служба “Гражданска защита” – МДПБА.
5. Борис Михайлов – парламентарен секретар на МДПБА.
***
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Откривам днешното заседание. Моля за извинение за това, че се наложи така да отложим тази сутрин заседанието.
В същото време обаче желанието ми беше да го проведем в рамките на днешния ден, защото присъствах на една среща на ръководството на Народното събрание, когато беше обсъждан въпросът за внасяне в пленарна зала за първо четене на Закона за регионалното развитие и се чакаше заседанието на водещата комисия - ние сме втора комисия, а водещата комисия беше Комисията по местно самоуправление.
Онзи ден Комисията по местно самоуправление проведе своето заседание. Аз присъствах на това заседание. Силвия Алексиева е също член на Комисията по регионално развитие. Нашата комисия имаше много въпроси. Колегите, които присъстват тук, сигурно ще споделят вижданията си за този законопроект. Така че аз предлагам да започнем заседанието с една единствена точка от дневния ред: “Обсъждане на първо четене на Закона за регионалното развитие”.
Законът ви е раздаден предварително. Имате го. Може би – няколко думи от тук присъстващите колеги от Министерство на регионалното развитие.
Искам да ви кажа кои присъстват на нашето заседание. Присъства: г-н Валери Найденов, който е директор на дирекция “Регионална политика и системи за управление” в МРРБ, г-жа Иринка Тодорова Захариева-Шопова – началник отдел “Регионално развитие и интегрирана система за планиране” при МРРБ, г-н Ангел Немов – дирекция “Национална служба “Гражданска защита” при МДПДА.
Господин Димитър Донков го няма, но тук е Борис Михайлов, който е парламентарният секретар. Разбрах, че при вас се е наложило разместване в резултат на промяната на заседанието на нашата комисия. Но пак казвам, правим го единствено с желанието да можем, ако следващата седмица веднага влезе законът в пленарна зала за първо четене, ние да не сме задържащ фактор за процедурите по първо четене на Закона за регионалното развитие.
Може би няколко думи ще каже г-н Найденов? Имате думата, заповядайте да представите философията на Закона за регионално развитие. Колегите, които присъстват тук и които са запознати със закона, също ще поставят въпроси или ще минем към обсъждане.
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател. Преди всичко, бих искал да изкажа благодарност от името на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за отправената покана и за възможността да представим законопроекта за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет за разглеждане и приемане от Народното събрание.
Ще се постарая да бъда съвсем кратък, за да остане повече време, както Вие казахте, за евентуален дебат и отговори на вашите въпроси. Убеден съм, че членовете на комисията са се запознали задълбочено и много внимателно с текста на проектозакона и мотивите към него. Ето защо аз ще си позволя да поставя само някои акценти в тези Мотиви към законопроекта.
Представеният законопроект е проект на нов Закон за регионалното развитие, като е мотивиран от необходимостта от актуализиране и адаптиране на националното законодателство в областта на регионалното развитие към новите условия, свързани с пълноправното членство на България в Европейския съюз след
1 януари 2007 .
Предложените промени в законодателната рамка за регионалното развитие са извършени на основата на внимателен анализ и на базата на изводите от натрупания досега опит в тази област и, разбира се, в съответствие с реформата на кохезионната политика и приетото законодателство в тази връзка в Европейския съюз за периода 2007-2013 г.
Необходимите, а също така многобройни и съществени по характер промени на действащия закон и разширяването на регулираните от него обществени отношения изискват разглеждането, одобряването и приемането на нов Закон за регионалното развитие, а не изменения и допълнения на съществуващия, независимо че концепцията, която се предлага със законопроекта, осъществява приемственост, без по същество да променя философията на сега действащия закон, тъй като това не е необходимо на този етап, а това, което е направено в законопроекта, е само адаптиране към промените в кохезионната политика след 2007 г., както и от гледна точка на настоящия етап от икономическото и социалното развитие на страната и основно - да се осигури приемственост със сега действащия закон.
По-важните промени, които се предлагат с проекта на новия Закон за регионалното развитие, се отнасят до актуализация и прецизиране на целите на закона в съответствие с новата стратегическа ориентация на кохезионната политика в Европейския съюз, съгласуване на процеса на стратегическо планиране и процеса на програмиране на интервенциите за регионално развитие, включително на тези, съфинансирани със средства от Европейския съюз.
Промените се отнасят и до създаването на по-ясни правила и опростяване на взаимовръзките между документите за стратегическо планиране на регионалното развитие, създаване на възможност за ефективно планиране на ресурсите за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие, а също така промените засягат и оптимизацията на структурата и функциите на органи и организации и административни звена за подобряване на управлението на регионалното развитие.
В този проектозакон е въведен и един нов елемент, свързан със създаване на механизъм за регионална координация и партньорство при изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз, като този механизъм изцяло е съгласуван с Министерството на финансите, което е водещо по общата стратегическа рамка за прилагане на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз в България.
Нов момент е също така и въвеждането на единна информационна система за управление на регионалното развитие, която очакваме като цяло да подобри процеса на планиране, наблюдение и оценка на регионалното развитие и като цяло, прилагането на регионалната политика в България.
Също така един нов елемент, който считаме, че ще подобри сега действащото законодателство е обединяване на подзаконовата нормативна уредба, свързана с този закон, в един-единствен правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие, с което се създава една по-ясна нормативна среда и условия за приложимост на закона.
Какви са очакванията от приемането на закона?
С приемането на този законопроект ще бъдат създадени по-добри условия за ускореното социално-икономическо развитие на районите в България, а също така и на местно ниво – на общините в България, като по този начин ще се осигури и ефективното участие на страната като цяло и на българските региони в регионалната политика на Европейския съюз.
Ще спра дотук само, като ви благодаря за вниманието и ще очакваме заедно с колежката г-жа Захариева вашите въпроси, за да можем да ви отговорим, надявам се, точно, ясно и пълно. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Имате ли въпроси, колеги? Заповядайте, г-н Кътев!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаеми колеги, въпреки че нашата комисия не е водеща и няма чак толкова голямо пряко влияние върху закона, но ние като народни представители с опит и в изпълнителната, и в местната власт, знаем за какво иде реч. Примерно, аз бих могъл да кажа, че още в стария закон - активно съм участвал в неговото изработване и съм запознат с проблемите по това време и мисля, че и сега съм запознат с проблемите, които съществуват. Аз си спомням – само с две думи, следното.
Много добре е и е положително това, което Вие казахте, г-н Найденов, че стъпвате на приемственост, което не може и да бъде другояче. Нещата в съвременна България са такива, че ако няма приемственост, просто няма Европа! Това е положителното. Но имаме някои бележки от НДСВ, една-две от които са принципни и ние няма да отстъпим от тях. Това е принципът на Обединена Европа. Всички знаем, че това е Европа на регионите. Забравя се Европа на отделните държави, Европа на отделните общини, а – Европа на регионите.
Оттам нататък тръгват нещата. Тоест, децентрализацията и деконцентрацията трябва да продължат да бъдат водещите във всеки един нов закон, още повече за регионално развитие. Затова ми се струва, че, първо - разбира се, има варианти между първо и второ четене, които биха могли да се изчистят, но по принцип, ние сме на мнение, че не с правилник трябва да се уреждат въпросите, които са уредени в закона. Или трябва в самия закон по-подробно да бъдат изброени, или с наредба.
Второто принципно възражение, което имаме, това е връщането в едни стари форми, тоест, не децентрализация, а централизация. Неслучайно създадохме планово-икономическите райони, неслучайно създадохме планово-икономическите дирекции, в които да се съсредоточи разработването на регионалните програми и те да бъдат органът, който най-много да подпомага общините в тяхната дейност.
Сега вие искате да върнете това нещо в министерството, тоест министерството да става водещо. Не може да стане тази работа и не бива да става. Министерството си има предостатъчно функции, че да се нагърбва с още нещо, да се връща то да командва отгоре. Ние говорим за децентрализация и деконцентрация, тоест, управлението и властта на държавата да слиза по-близо до хората и до общините. Това ни връща обратно – да се върнем, както беше в стария закон от преди пет-шест или четири-пет години. Не знам каква е идеята на вносителите, какво се иска да се постигне с това, но ние категорично няма да го подкрепим това.
Ние сме за деконцентрация и децентрализация. Нещо повече, бихме настоявали да се даде повече власт – и като казвам власт, имам не политическа власт, а говоря за управленска и финансова власт – на областните управи, респ. планово-икономическите райони. Те са хората, които трябва да са най-близко до общините и да им помагат във воденето на регионалната политика. Иначе се връщаме към стари времена, които са доказали, че не могат да съществуват. Между впрочем, такава е изцяло и европейската практика.
Аз много добре знам, че министрите, независимо от кое правителство и от коя партия и по кое време, те считат, че щом стане един път министър, той става феодал и край – не дава нищо да се пипне, ако може – повече администрация да събере, е по-добре, не дава и дума да се чуе и един човек да се съкрати – и това е положението. Ще трябва да има, примерно, еди кое си министерство 34 хиляди души структура по вертикала до последната община и да ги държи тези структури, той да ги командва. Той никога не може да ги види, не може да ги знае, да не говорим, че във всяка една област на администрация има над 45 държавни служби - всички те с директори, поддиректори, секретарки, шофьори, чистачи, счетоводители и обслужващ персонал, които харчат грешни народни пари.
Крайно време е да направим следващата стъпка тези органи да останат под управлението на областните управители. Хем ще спестим бройки, хем ще спестим финанси, хем по-лесно ще се управлява, а пък министърът да си управлява министерството, но не и до последната земеделска служба в най-малката община или някое друго поделение от управлението.
Аз знам и разбирам, че това не става така лесно и бързо, но като сме тръгнали по този път, а то друг път няма, защото това се прави в Европа, не се прави нещо друго, трябва да го извървим, камо ли пък да се връщаме назад.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря Ви, господин Кътев.
Други колеги?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, искам малко повече по въпроса как е направено първото ниво и разделението на България на първо ниво. Има ли някакъв принцип, или само населението е било принципът Югоизточният район да премине към Северна България? Населението ли е било определящо, или за създаването на това първо ниво има някакви други принципи, по които сме разделили България на тези два големи района?
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: За първото ниво – той правилно зададе въпроса – защо не е Северна България с Югозападна, примерно.
Аз също имам няколко въпроса, които моля да запишете и да вземете отношение по тях, като продължение на това, което господин Кътев каза – как ще обосновете закона с принципната поета политика на правителството за децентрализация? Защото имаме политическа воля, имаме заявена вече политика по отношение на финансовата децентрализация и прехвърлянето на отговорностите от централната към местната власт. Кое налага нов закон? Не би ли могло към стария закон да се направят поправки, защото кой знае какви принципни различия между стария и новия закон няма, с някои допълнения, което е добре – на новия закон, че ясно се вменяват отговорностите на областния управител, на кметовете, на структурите долу на министъра, на структурите по места, на общинските съвети и т.н.
Как ще се използва изграденият вече капацитет? Вие казахте – като приемственост, защото е създаден такъв капацитет. Хубав или лош, в продължение на няколко години вече се създава такъв капацитет в райони. Може ли той да се използва пълноценно?
В този контекст обосновете ни защо се върви на принципа регион - област – община, а не обратно и каква е гаранцията, че ако има някакъв много важен общински проблем, той може да намери място и финансиране в региона, защото всяка община си има своите региони. Тоест, защо се тръгва от регион – област – община, а не се тръгва обратно: община – област и тогава да се правят регионалните планове за развитие? Сигурно и едното, и другото си има своите обяснения, но искам, ако може, да ги обосновете по-ясно.
В тази връзка, което каза пак г-н Кътев – за да коментираме по-ясно въпроса с децентрализацията – кой, как и по какъв ред ще търси отговорност на тези регионални съвети, които се създават, които ги имаше и преди, и в стария закон, но те пред кого ще отговарят? Ние с госпожа Алексиева бяхме преди два дена на едно обсъждане (и Вие бяхте на това обсъждане, което беше във водещата комисия). Там се поставиха много сериозни въпроси.
Един от въпросите, които поставиха от Националното сдружение на общините, аз смятам, че има резон в това. Обосновете каква е връзката между Закона за местното самоуправление, където поощряваме общините да се обединяват, за да решават даден регионален въпрос и в същото време в този закон ние правим така, че регионът трябва да реши и той да даде ход на едно такова сдружаване и обединяване на общините в решаването на даден регионален въпрос. По другия закон – да, общинските съвети взимат решение и се тръгва към решаването на проблема. Сега обаче трябва да чакаме областния съвет със своите представителства там да реши дали да се тръгне към решаването на този проблем между две общини.
Също така другият ми въпрос е каква е необходимостта от този съвет за координация, защото регионалният съвет, който се ръководи на ротационен принцип, като че доста се припокрива с този съвет за координация. Дали не създаваме много съвети много органи.
Другият ми въпрос беше – към колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството - да ни обясните съобразно този закон как може да реализираме големи проекти, свързани със защитата на критичната инфраструктура, свързана с предмета на дейност на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, защото много от въпросите се препращат, като кажат за региона “нека да го решава Министерство на държавната политика при бедствия и аварии този въпрос, той не е наш въпрос”. Каква ще бъде гаранцията, че общините ще могат по този закон и чрез тези регионални планове за развитие да решат най-важните си инфраструктурни проекти, свързани със защита на критичната инфраструктура?
Това са въпросите.
Отговорете на въпросите, г-н Найденов.
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Съвсем накратко ще се опитаме да отговорим на поставените въпроси.
По отношение на това, доколко законът отразява концепцията на Европа за регионите от гледна точка на делегиране на повече правомощия на по-ниските нива на управление под формата на деконцентрирани и децентрализирани структури исках да кажа това, че регионалната политика в Европейския съюз, а естествено, и в България като държава-членка на съюза, се разглежда като политика на споделени действия или споделена политика между нивото на Европейския съюз и съответно държавите-членки, като се прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност в определянето на съответните правомощия между нивото на държавата-членка и общото европейско ниво нивото на Европейския съюз.
По същата логика, на по-ниските нива на управление на съответните държави-членки на Европейския съюз се прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност при решаване на въпроси, било то законодателни, институционални или технически въпроси, при прилагане на съответни инструменти за регионално развитие, на принципа на споделяне на отговорностите.
В случая ние смятаме, че законът се е опитал да отрази именно това споделяне на отговорности между националното, регионалното и местното ниво при дефиниране на целите на политиката, съответно управленските структури и съотношението между тях, както и инструментите, които се прилагат за регионално и местно развитие.
Разбира се, ние напълно приемаме позицията, която г-н Кътев изрази. Ние също бихме искали със закона да направим една стъпка към Европа на регионите, към разтоварване на националните, централните нива на управление към по-ниските нива на управление, които са по-близо, естествено, до гражданите в страната, с оглед решаване наистина на конкретните проблеми и по-пълното решаване на тези проблеми, тъй като тези проблеми се познават на по-ниските нива по-добре.
Но искам да кажа това, че функциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не са повече или не са поети повече отговорности със законопроекта, който сега се предлага, в сравнение с действащия закон. И сега, на второто, регионалното ниво - НЦ 2, както е по европейската регионална класификация – не се изземват някакви функции, тъй като и досега звената, които действаха в шестте района за планиране, дирекциите за техническо съдействие, само в шест от областните управи – това искам да подчертая, не във всичките областни администрации, а само към шест от областните администрации – на практика бяха деконцентрирани структури на министерството. Само че административно бяха подчинени на съответните областни управители в центровете на районите за планиране.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не е вярно!
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Аз казвам, че те са подчинени, а методически бяха подчинени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Може би не съм се изразил точно. Административно бяха подчинени на областните управители в съответните областни администрации. Така че тук няма съществена промяна. Промяната е само в това, че тези структури ще продължат да изпълняват същите функции, само че като териториални звена към министерството, но локализирани в съответните региони на ниво НУЦ-2, тоест, ще има шест териториални звена.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: С една дума се казва централизация.
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Ние считаме, че те са деконцентрирани структури на министерството.
ИВАН ГЕОРГИЕВ: Този регионален съвет защо е тогава?
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: В тази връзка бих искал да кажа и това, че на регионално ниво НУЦ-2, второто ниво, което за България не е административно ниво, и на това ниво не са изградени никакви държавни органи или административни структури, а единствено Законът за регионално развитие към момента постановява и конституира такива държавни органи специално в областта на регионалната политика, и това са регионалните съвети за развитие.
Другите органи, действащи на това ниво, също съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие, са областните управители. И ние това нещо сме го съчетали, избягвайки недостатъка и липсата на такива органи на това регионално ниво, което е най-важното ниво в рамките на Европейския съюз за прилагане на регионална политика. Ние сме се опитали да съчетаем всичките тези правомощия на органите на областните управители и съответно на тези новосъздадени колективни обществено-държавни органи ,каквито са регионалните съвети за развитие, с оглед пълноценно прилагане на националната и на европейската регионална политика.
Затова считаме, че на това ниво като цяло, когато там има функциониращи административни звена и нива или деконцентрирани структури на централната държавна администрация, ние бихме могли да децентрализираме и да пренасочим и да делегираме такива функции. Но засега няма такова ниво на управление на това ниво на регионите и затова ние сме се опитали да балансираме правомощията между централните власти, между тези органи, които са регионалните съвети за развитие, ръководени от съответните - на ротационен принцип - областни управители.
Мислим, че както и в действащия закон, тук няма никаква промяна и органите, които реално имат правомощия за управление на регионалната политика, това са областните управители чрез съответните регионални съвети за развитие. Те са председателстващи регионалните съвети за развитие. Това са органите и затова ние не виждаме как можем да деконцентрираме повече от тези правомощия.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Понеже наистина дискутираме, аз не разбирам много добре каква е мисълта на г-н Кътев и на колегата, който е бил също областен управител – не е ли моментът в този закон да вкараме някаква степен на координация и подчиненост на деконцентрираните структури на централната власт, изнесени в областите? Защото има над 50 (40 и няколко са, аз съм ги броил) и те не се познават помежду си. Те в рамките на едно министерство не осъществяват комуникация помежду си.
Винаги съм давал за пример Министерство на земеделието, защото то може би има най-много такива изнесени структури. Едното е ветеринарно-медицински център, другото – не знам какво си било, другото – съвети по земеделие, другото - напоителни системи… Те са деконцентрирани, обаче помежду си не осъществяват комуникация. И като ги извика областният управител, те казват: “Чакай, моят началник горе, той ме контролира.” Кой ги контролира тези структури?
Едно е да си на 500 километра от центъра, друго е областният управител, който всеки ден е при тях. В Добрич кога ще отиде министърът или да не е министърът – шефът на ветеринарно-медицинските центрове, кога ще отиде той в Добрич да контролира какво прави неговият подчинен? Прекия му началник, работодателят го няма, областният управител няма никакви функции! Дайте да мислим, сега е моментът! Когато искаме да създадем единна политика в това отношение, помислете, подскажете къде може това нещо в закона между първо и второ четене да го вкараме, за да въведем ред в това!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председател, навлизаме дълбоко в темата, а след малко ни предстои гласуване за правителството. Темата е много дълбока. Научно тя се казва Второ ниво на управление. В цяла Европа тя съществува под различни форми, включително на Балканския полуостров, единствено в България няма второ ниво на управление. Единствено в България. В Турция, Гърция, Сърбия, Румъния имат второ ниво на управление. Темата е по-дълга и по-широка, но аз точно от това искам да предпазя – както Вие казвате, ДНСК на София област, която е моята или областта на колегата, да не е подчинена на министъра. Досега дирекциите точно това искат.
Може би примерът е лош – това с ДНСК не бива да е, някоя друга служба да е, но досега тези планово-икономически дирекции бяха създадени на базата на закона, на принципа на ротацията – областните управители. Тогава бяхме две партии в коалицията, сега сме три партии в коалицията, но това няма никакво значение, тоест, всяка една област има защитени права в този орган. И сега идеята е това нещо да се премахне, да си бъде пак на територията на Софийска област, обаче пак да си е подчинена пряко на министъра – това е идеята. Не друго.
Както и да го казват, в края на краищата се получи точно това – поредната деконцентрирана служба на териториална единица – или в София област, или в Силистра, или в Ямбол. За нас това не е приемливо. Връщаме се назад, вместо, както казвате Вие, да направим следващата стъпка. Някои служби – една по една или на части, по министерства, стъпка по стъпка нещо да се прави.
Подчертавам и това, че желая да получа отговор и за това, защо с правилника, а не да са уредени нещата или в закона, или в наредба. Ние мислим, че ако се остави с правилника да се уредят, ще стане точно това, което не бива да става.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Оценявам, че трябва да сме делови и да бързаме. Искам просто да споделя своето мнение. Аз бях по-обстоятелствена в изказването си в сряда на заседанието на Комисията по местно самоуправление, където съм член но какво искам да споделя тук?
Преди всичко разбирам защо имаме предложен нов закон. Приемам, че това е по-добрата стъпка и крачка, тъй като действащият закон трябваше да реши веднъж нивото НУЦ-2 с реорганизацията.
На второ място, трябва да създаде, безспорно, работещ закон. За мен това е по-важното, което ние сега коментираме и дискутираме, работещ Закон за регионално развитие.
Когато говорим обаче по структурата на закона, аз като цяло я приемам, а дали ще почнем отгоре надолу или отдолу нагоре, за мен това не е важно. По-важното е взаимоотношенията, взаимовръзките по хоризонтала и по вертикала от гледна точка на ефективност, на мобилност и на работещ закон.
Аз споделих и бях казала, че по-скоро този закон ми прилича на Закон за развитие на териториите, където общината има вече своя практически опит седемнадесет години, областното ниво има също, да кажем, доста добър опит в нивата на управление, което заема недостатъчно в последните години.
Реално със Закона за регионалното развитие, който действа от седем-осем години, ние не съумяхме – всички тук го знаем – да направим работещо регионалното ниво. Доста изкуствени бяха нещата, доста законово спуснати в кратки срокове – неща, които не създадоха добра работна атмосфера от гледна точка на инициативност. Безспорно, ние не бяхме в Европейския съюз; сега сме и вече имаме други възможности и задачи за усвояването на средствата по политиката на регионалното развитие.
В случая какво смятам, че трябва да направим, защото аз съм за приемането на закона на първо четене и приканвам и моите колеги да го подкрепим. Но какво трябва да направим между първо и второ четене?
Този дисбаланс, който съществува между проблемите именно на регионалното ниво като цели като задачи, ако трябва, даже от стратегическата, референтната рамка, ако трябва, от Оперативната програма за регионално развитие - защото в крайна сметка ние чрез този закон точно това трябва да решим и да реализираме – да бъдат заложени като правомощия именно на регионалното ниво на развитие. И тогава балансът вече на тези взаимоотношения и всичко което ще следва, ще бъде и в закона направен, и в действията, които ние ще реализираме след това в годините то вече ще съществува.
Да, съгласна съм, че трябва да има свобода на комуникации и взаимодействия между общини. Това трябва да го гарантираме, след като в стратегическите планове на всички нива то е заложено. Значи щом го има веднъж в плана на общината и го има в плана на регионалното развитие или на областта, каква съгласувателност трябва повече? Никаква!
Ако го няма, вече има друга процедура, защото това са други въпроси, които явно ще си следва стъпките на съгласувателност, ще си извърви пътя, за да си вземе това съгласуване и да го направим. Но то ако е залегнало, нали затова са тези планове, важните неща ние да си ги планираме и годишно да ги разчитаме по кое и кои акценти ще работим.
В същото време точно тези взаимодействия във вертикала и в хоризонтала за комуникация на изнесените структури трябва да ги направим да бъдат работещи. Значи те веднъж – затова реагирах така емоционално, когато господин Кътев даде примера – да, той не беше най-подходящият – но аз съм съгласна, че ние трябва много оперативно тогава да работим.
Даже в нашата Комисия по политиката при бедствия и аварии това е най-важната задача – да създадем хоризонталните връзки на взаимодействие, тъй като оттам произтичат всички проблеми, които при нас следваха в тия няколко години - по наводненията, да вземем - просто защото има бавна комуникация, недостатъчна степен на информираност за това какво следва, за да може нещата да бъдат малко по-реални и по-бързи.
Аз ще спра дотук. Смятам, че ние можем да го направим това като акценти, тоест, ясни цели, ясна политика на регионално ниво. Даже по шестте района, както са по НУЦ-2, ние можем и специфични неща да зададем, ако искаме, защото има какво, има голям дисбаланс в тези региони и ние трябва да решаваме точно това. Тук държавата ще трябва да помага на регионите и по този начин правомощията, които ние трябва да им дадем като стъпка.
Аз разбирам, че ние повече не можем да направим сега, но това трябва да бъде първата ни стъпка за второто ниво на самоуправление, което ще бъде малко по-нататък, явно след няколко години ние ще трябва да преминем и към това.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря Ви. Други колеги?
Заповядайте, господин Симеонов!
ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Аз имам една такава забележка. Според мен, трябва да чуем и представителите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за това, къде виждат нещата, за да можем да реагираме, защото Вие го казахте преди малко – да можем да реагираме, да знаем, защото сега говорим общо, говорим за закона общо, а връзката с Министерството на държавната политика при бедствия и аварии я няма.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Кой ще вземе отношение? Заповядайте!
ДИМИТЪР ДОНКОВ: Това регионално деление, ако го погледнем от гледна точка на защитата от бедствията, примерно, говорим за наводненията, които са най-големият ни проблем – сега в момента знаем най-добре как става управлението на водите, че става чрез така наречените “Басейнови дирекции” към Министерството на околната среда и водите.
“Басейнови дирекции” са структурирани и са оформени в зависимост от характера на водосборите в територията на страната, разбира те ли? Така че е много трудно да се направи някакво регионално деление, така, дето се казва, по водосбори, да няма взаимно влияние при наводнението от единия регион в другия регион. Това просто е невъзможно, ако искаме да го направим така. Това е от гледна точка на наводнението.
Ако тръгнем от гледна точка на сеизмичния риск, ще изпаднем в някаква друга конфигурация – и пак не може да се направи, например, да се регионира, примерно, като се съобразяваме с териториалното деление на страната във връзка със сеизмичните явления, които могат да стават.
Вече ако вземем пък от гледна точка на урбанистичен риск, където има концентрация на населението… защото при нас това са основните рискове. Урбанистичен – имам предвид аварии – технологични, катастрофи и т.н.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Това ни е ясно. Много точен беше въпросът на колегата. Смятате ли, че Министерство на държавната политика при бедствия и аварии има някакво особено мнение по този закон и чрез този закон би могло да реши някои от основните и главни отговорности и функции, които има това министерство? Това беше въпросът.
В това отношение не е редно министерството да не изрази някаква своя позиция. Аз не искам сега да я изразявате, но много ви моля - законът е минал на съгласуване през всички министерства – най-малкото, което е: моля ви да ни запознаете със становището на Вашето министерство, официалното становище, когато е правено това съгласуване на законопроекта. Поне това ни предложете, за да можем ние когато правим предложение между първо и второ четене, да се съобразим с това.
Колеги, аз предлагам – не знам в каква степен кой от членовете на комисията, поставяйки въпросите си, е удовлетворен от тези отговори, но аз ви моля да приемете по-скоро предложенията, въпросите като сигнал да търсим не непременно това като текст. Като основа за първо четене ние го приемаме, но дайте между първо и второ четене да се опитаме да направим, защото с госпожа Алексиева ние бяхме на заседанието – два часа и половина продължи онзи ден заседанието на другата комисия, поставиха се много въпроси – дали не можем да търсим едно добро балансирано решение между първо и второ четене и за това, за връзките между хоризонтала и вертикала. Защото тук ние, които сме на тая маса, много от нас са се напатили на липсата на взаимодействие и връзка между центъра и регионите. Сега е моментът с този закон да направим крачка във вярната посока.
Благодаря ви, колеги, за участието.
Приемате ли за първо четене да приемем така закона?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да. Да. Приемаме.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Мисля, че нямаме разминаване.
/Заседанието завърши в 16.50 часа./
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ПОЛИТИКАТА ПРИ
БЕДСТВИЯ И АВАРИИ:
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиката при бедствия и аварии
Стенографски запис
ПРОТОКОЛ
Днес, 22 февруари 2008 г. от 16.05 часа се проведе заседание на Комисията по политиката при бедствия и аварии. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – Венелин Узунов при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на първо четене на Закона за регионалното развитие
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители. Присъстваха и:
1. Валери Крумов Найденов – директор на Дирекция “Регионална политика и системи за управление” при М на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ);
2. Иринка Тодорова Захариева-Шопова – началник отдел “Регионално развитие и интегрирана система за планиране” при МРРБ;
3. Ангел Немов, Дирекция “Национална служба “Гражданска защита” при Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА);
4. Димитър Донков – Дирекция “Национална служба “Гражданска защита” – МДПБА.
5. Борис Михайлов – парламентарен секретар на МДПБА.
***
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Откривам днешното заседание. Моля за извинение за това, че се наложи така да отложим тази сутрин заседанието.
В същото време обаче желанието ми беше да го проведем в рамките на днешния ден, защото присъствах на една среща на ръководството на Народното събрание, когато беше обсъждан въпросът за внасяне в пленарна зала за първо четене на Закона за регионалното развитие и се чакаше заседанието на водещата комисия - ние сме втора комисия, а водещата комисия беше Комисията по местно самоуправление.
Онзи ден Комисията по местно самоуправление проведе своето заседание. Аз присъствах на това заседание. Силвия Алексиева е също член на Комисията по регионално развитие. Нашата комисия имаше много въпроси. Колегите, които присъстват тук, сигурно ще споделят вижданията си за този законопроект. Така че аз предлагам да започнем заседанието с една единствена точка от дневния ред: “Обсъждане на първо четене на Закона за регионалното развитие”.
Законът ви е раздаден предварително. Имате го. Може би – няколко думи от тук присъстващите колеги от Министерство на регионалното развитие.
Искам да ви кажа кои присъстват на нашето заседание. Присъства: г-н Валери Найденов, който е директор на дирекция “Регионална политика и системи за управление” в МРРБ, г-жа Иринка Тодорова Захариева-Шопова – началник отдел “Регионално развитие и интегрирана система за планиране” при МРРБ, г-н Ангел Немов – дирекция “Национална служба “Гражданска защита” при МДПДА.
Господин Димитър Донков го няма, но тук е Борис Михайлов, който е парламентарният секретар. Разбрах, че при вас се е наложило разместване в резултат на промяната на заседанието на нашата комисия. Но пак казвам, правим го единствено с желанието да можем, ако следващата седмица веднага влезе законът в пленарна зала за първо четене, ние да не сме задържащ фактор за процедурите по първо четене на Закона за регионалното развитие.
Може би няколко думи ще каже г-н Найденов? Имате думата, заповядайте да представите философията на Закона за регионално развитие. Колегите, които присъстват тук и които са запознати със закона, също ще поставят въпроси или ще минем към обсъждане.
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател. Преди всичко, бих искал да изкажа благодарност от името на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за отправената покана и за възможността да представим законопроекта за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет за разглеждане и приемане от Народното събрание.
Ще се постарая да бъда съвсем кратък, за да остане повече време, както Вие казахте, за евентуален дебат и отговори на вашите въпроси. Убеден съм, че членовете на комисията са се запознали задълбочено и много внимателно с текста на проектозакона и мотивите към него. Ето защо аз ще си позволя да поставя само някои акценти в тези Мотиви към законопроекта.
Представеният законопроект е проект на нов Закон за регионалното развитие, като е мотивиран от необходимостта от актуализиране и адаптиране на националното законодателство в областта на регионалното развитие към новите условия, свързани с пълноправното членство на България в Европейския съюз след
1 януари 2007 .
Предложените промени в законодателната рамка за регионалното развитие са извършени на основата на внимателен анализ и на базата на изводите от натрупания досега опит в тази област и, разбира се, в съответствие с реформата на кохезионната политика и приетото законодателство в тази връзка в Европейския съюз за периода 2007-2013 г.
Необходимите, а също така многобройни и съществени по характер промени на действащия закон и разширяването на регулираните от него обществени отношения изискват разглеждането, одобряването и приемането на нов Закон за регионалното развитие, а не изменения и допълнения на съществуващия, независимо че концепцията, която се предлага със законопроекта, осъществява приемственост, без по същество да променя философията на сега действащия закон, тъй като това не е необходимо на този етап, а това, което е направено в законопроекта, е само адаптиране към промените в кохезионната политика след 2007 г., както и от гледна точка на настоящия етап от икономическото и социалното развитие на страната и основно - да се осигури приемственост със сега действащия закон.
По-важните промени, които се предлагат с проекта на новия Закон за регионалното развитие, се отнасят до актуализация и прецизиране на целите на закона в съответствие с новата стратегическа ориентация на кохезионната политика в Европейския съюз, съгласуване на процеса на стратегическо планиране и процеса на програмиране на интервенциите за регионално развитие, включително на тези, съфинансирани със средства от Европейския съюз.
Промените се отнасят и до създаването на по-ясни правила и опростяване на взаимовръзките между документите за стратегическо планиране на регионалното развитие, създаване на възможност за ефективно планиране на ресурсите за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие, а също така промените засягат и оптимизацията на структурата и функциите на органи и организации и административни звена за подобряване на управлението на регионалното развитие.
В този проектозакон е въведен и един нов елемент, свързан със създаване на механизъм за регионална координация и партньорство при изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз, като този механизъм изцяло е съгласуван с Министерството на финансите, което е водещо по общата стратегическа рамка за прилагане на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз в България.
Нов момент е също така и въвеждането на единна информационна система за управление на регионалното развитие, която очакваме като цяло да подобри процеса на планиране, наблюдение и оценка на регионалното развитие и като цяло, прилагането на регионалната политика в България.
Също така един нов елемент, който считаме, че ще подобри сега действащото законодателство е обединяване на подзаконовата нормативна уредба, свързана с този закон, в един-единствен правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие, с което се създава една по-ясна нормативна среда и условия за приложимост на закона.
Какви са очакванията от приемането на закона?
С приемането на този законопроект ще бъдат създадени по-добри условия за ускореното социално-икономическо развитие на районите в България, а също така и на местно ниво – на общините в България, като по този начин ще се осигури и ефективното участие на страната като цяло и на българските региони в регионалната политика на Европейския съюз.
Ще спра дотук само, като ви благодаря за вниманието и ще очакваме заедно с колежката г-жа Захариева вашите въпроси, за да можем да ви отговорим, надявам се, точно, ясно и пълно. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Имате ли въпроси, колеги? Заповядайте, г-н Кътев!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаеми колеги, въпреки че нашата комисия не е водеща и няма чак толкова голямо пряко влияние върху закона, но ние като народни представители с опит и в изпълнителната, и в местната власт, знаем за какво иде реч. Примерно, аз бих могъл да кажа, че още в стария закон - активно съм участвал в неговото изработване и съм запознат с проблемите по това време и мисля, че и сега съм запознат с проблемите, които съществуват. Аз си спомням – само с две думи, следното.
Много добре е и е положително това, което Вие казахте, г-н Найденов, че стъпвате на приемственост, което не може и да бъде другояче. Нещата в съвременна България са такива, че ако няма приемственост, просто няма Европа! Това е положителното. Но имаме някои бележки от НДСВ, една-две от които са принципни и ние няма да отстъпим от тях. Това е принципът на Обединена Европа. Всички знаем, че това е Европа на регионите. Забравя се Европа на отделните държави, Европа на отделните общини, а – Европа на регионите.
Оттам нататък тръгват нещата. Тоест, децентрализацията и деконцентрацията трябва да продължат да бъдат водещите във всеки един нов закон, още повече за регионално развитие. Затова ми се струва, че, първо - разбира се, има варианти между първо и второ четене, които биха могли да се изчистят, но по принцип, ние сме на мнение, че не с правилник трябва да се уреждат въпросите, които са уредени в закона. Или трябва в самия закон по-подробно да бъдат изброени, или с наредба.
Второто принципно възражение, което имаме, това е връщането в едни стари форми, тоест, не децентрализация, а централизация. Неслучайно създадохме планово-икономическите райони, неслучайно създадохме планово-икономическите дирекции, в които да се съсредоточи разработването на регионалните програми и те да бъдат органът, който най-много да подпомага общините в тяхната дейност.
Сега вие искате да върнете това нещо в министерството, тоест министерството да става водещо. Не може да стане тази работа и не бива да става. Министерството си има предостатъчно функции, че да се нагърбва с още нещо, да се връща то да командва отгоре. Ние говорим за децентрализация и деконцентрация, тоест, управлението и властта на държавата да слиза по-близо до хората и до общините. Това ни връща обратно – да се върнем, както беше в стария закон от преди пет-шест или четири-пет години. Не знам каква е идеята на вносителите, какво се иска да се постигне с това, но ние категорично няма да го подкрепим това.
Ние сме за деконцентрация и децентрализация. Нещо повече, бихме настоявали да се даде повече власт – и като казвам власт, имам не политическа власт, а говоря за управленска и финансова власт – на областните управи, респ. планово-икономическите райони. Те са хората, които трябва да са най-близко до общините и да им помагат във воденето на регионалната политика. Иначе се връщаме към стари времена, които са доказали, че не могат да съществуват. Между впрочем, такава е изцяло и европейската практика.
Аз много добре знам, че министрите, независимо от кое правителство и от коя партия и по кое време, те считат, че щом стане един път министър, той става феодал и край – не дава нищо да се пипне, ако може – повече администрация да събере, е по-добре, не дава и дума да се чуе и един човек да се съкрати – и това е положението. Ще трябва да има, примерно, еди кое си министерство 34 хиляди души структура по вертикала до последната община и да ги държи тези структури, той да ги командва. Той никога не може да ги види, не може да ги знае, да не говорим, че във всяка една област на администрация има над 45 държавни служби - всички те с директори, поддиректори, секретарки, шофьори, чистачи, счетоводители и обслужващ персонал, които харчат грешни народни пари.
Крайно време е да направим следващата стъпка тези органи да останат под управлението на областните управители. Хем ще спестим бройки, хем ще спестим финанси, хем по-лесно ще се управлява, а пък министърът да си управлява министерството, но не и до последната земеделска служба в най-малката община или някое друго поделение от управлението.
Аз знам и разбирам, че това не става така лесно и бързо, но като сме тръгнали по този път, а то друг път няма, защото това се прави в Европа, не се прави нещо друго, трябва да го извървим, камо ли пък да се връщаме назад.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря Ви, господин Кътев.
Други колеги?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, искам малко повече по въпроса как е направено първото ниво и разделението на България на първо ниво. Има ли някакъв принцип, или само населението е било принципът Югоизточният район да премине към Северна България? Населението ли е било определящо, или за създаването на това първо ниво има някакви други принципи, по които сме разделили България на тези два големи района?
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: За първото ниво – той правилно зададе въпроса – защо не е Северна България с Югозападна, примерно.
Аз също имам няколко въпроса, които моля да запишете и да вземете отношение по тях, като продължение на това, което господин Кътев каза – как ще обосновете закона с принципната поета политика на правителството за децентрализация? Защото имаме политическа воля, имаме заявена вече политика по отношение на финансовата децентрализация и прехвърлянето на отговорностите от централната към местната власт. Кое налага нов закон? Не би ли могло към стария закон да се направят поправки, защото кой знае какви принципни различия между стария и новия закон няма, с някои допълнения, което е добре – на новия закон, че ясно се вменяват отговорностите на областния управител, на кметовете, на структурите долу на министъра, на структурите по места, на общинските съвети и т.н.
Как ще се използва изграденият вече капацитет? Вие казахте – като приемственост, защото е създаден такъв капацитет. Хубав или лош, в продължение на няколко години вече се създава такъв капацитет в райони. Може ли той да се използва пълноценно?
В този контекст обосновете ни защо се върви на принципа регион - област – община, а не обратно и каква е гаранцията, че ако има някакъв много важен общински проблем, той може да намери място и финансиране в региона, защото всяка община си има своите региони. Тоест, защо се тръгва от регион – област – община, а не се тръгва обратно: община – област и тогава да се правят регионалните планове за развитие? Сигурно и едното, и другото си има своите обяснения, но искам, ако може, да ги обосновете по-ясно.
В тази връзка, което каза пак г-н Кътев – за да коментираме по-ясно въпроса с децентрализацията – кой, как и по какъв ред ще търси отговорност на тези регионални съвети, които се създават, които ги имаше и преди, и в стария закон, но те пред кого ще отговарят? Ние с госпожа Алексиева бяхме преди два дена на едно обсъждане (и Вие бяхте на това обсъждане, което беше във водещата комисия). Там се поставиха много сериозни въпроси.
Един от въпросите, които поставиха от Националното сдружение на общините, аз смятам, че има резон в това. Обосновете каква е връзката между Закона за местното самоуправление, където поощряваме общините да се обединяват, за да решават даден регионален въпрос и в същото време в този закон ние правим така, че регионът трябва да реши и той да даде ход на едно такова сдружаване и обединяване на общините в решаването на даден регионален въпрос. По другия закон – да, общинските съвети взимат решение и се тръгва към решаването на проблема. Сега обаче трябва да чакаме областния съвет със своите представителства там да реши дали да се тръгне към решаването на този проблем между две общини.
Също така другият ми въпрос е каква е необходимостта от този съвет за координация, защото регионалният съвет, който се ръководи на ротационен принцип, като че доста се припокрива с този съвет за координация. Дали не създаваме много съвети много органи.
Другият ми въпрос беше – към колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството - да ни обясните съобразно този закон как може да реализираме големи проекти, свързани със защитата на критичната инфраструктура, свързана с предмета на дейност на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, защото много от въпросите се препращат, като кажат за региона “нека да го решава Министерство на държавната политика при бедствия и аварии този въпрос, той не е наш въпрос”. Каква ще бъде гаранцията, че общините ще могат по този закон и чрез тези регионални планове за развитие да решат най-важните си инфраструктурни проекти, свързани със защита на критичната инфраструктура?
Това са въпросите.
Отговорете на въпросите, г-н Найденов.
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Съвсем накратко ще се опитаме да отговорим на поставените въпроси.
По отношение на това, доколко законът отразява концепцията на Европа за регионите от гледна точка на делегиране на повече правомощия на по-ниските нива на управление под формата на деконцентрирани и децентрализирани структури исках да кажа това, че регионалната политика в Европейския съюз, а естествено, и в България като държава-членка на съюза, се разглежда като политика на споделени действия или споделена политика между нивото на Европейския съюз и съответно държавите-членки, като се прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност в определянето на съответните правомощия между нивото на държавата-членка и общото европейско ниво нивото на Европейския съюз.
По същата логика, на по-ниските нива на управление на съответните държави-членки на Европейския съюз се прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност при решаване на въпроси, било то законодателни, институционални или технически въпроси, при прилагане на съответни инструменти за регионално развитие, на принципа на споделяне на отговорностите.
В случая ние смятаме, че законът се е опитал да отрази именно това споделяне на отговорности между националното, регионалното и местното ниво при дефиниране на целите на политиката, съответно управленските структури и съотношението между тях, както и инструментите, които се прилагат за регионално и местно развитие.
Разбира се, ние напълно приемаме позицията, която г-н Кътев изрази. Ние също бихме искали със закона да направим една стъпка към Европа на регионите, към разтоварване на националните, централните нива на управление към по-ниските нива на управление, които са по-близо, естествено, до гражданите в страната, с оглед решаване наистина на конкретните проблеми и по-пълното решаване на тези проблеми, тъй като тези проблеми се познават на по-ниските нива по-добре.
Но искам да кажа това, че функциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не са повече или не са поети повече отговорности със законопроекта, който сега се предлага, в сравнение с действащия закон. И сега, на второто, регионалното ниво - НЦ 2, както е по европейската регионална класификация – не се изземват някакви функции, тъй като и досега звената, които действаха в шестте района за планиране, дирекциите за техническо съдействие, само в шест от областните управи – това искам да подчертая, не във всичките областни администрации, а само към шест от областните администрации – на практика бяха деконцентрирани структури на министерството. Само че административно бяха подчинени на съответните областни управители в центровете на районите за планиране.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не е вярно!
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Аз казвам, че те са подчинени, а методически бяха подчинени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Може би не съм се изразил точно. Административно бяха подчинени на областните управители в съответните областни администрации. Така че тук няма съществена промяна. Промяната е само в това, че тези структури ще продължат да изпълняват същите функции, само че като териториални звена към министерството, но локализирани в съответните региони на ниво НУЦ-2, тоест, ще има шест териториални звена.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: С една дума се казва централизация.
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Ние считаме, че те са деконцентрирани структури на министерството.
ИВАН ГЕОРГИЕВ: Този регионален съвет защо е тогава?
ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: В тази връзка бих искал да кажа и това, че на регионално ниво НУЦ-2, второто ниво, което за България не е административно ниво, и на това ниво не са изградени никакви държавни органи или административни структури, а единствено Законът за регионално развитие към момента постановява и конституира такива държавни органи специално в областта на регионалната политика, и това са регионалните съвети за развитие.
Другите органи, действащи на това ниво, също съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие, са областните управители. И ние това нещо сме го съчетали, избягвайки недостатъка и липсата на такива органи на това регионално ниво, което е най-важното ниво в рамките на Европейския съюз за прилагане на регионална политика. Ние сме се опитали да съчетаем всичките тези правомощия на органите на областните управители и съответно на тези новосъздадени колективни обществено-държавни органи ,каквито са регионалните съвети за развитие, с оглед пълноценно прилагане на националната и на европейската регионална политика.
Затова считаме, че на това ниво като цяло, когато там има функциониращи административни звена и нива или деконцентрирани структури на централната държавна администрация, ние бихме могли да децентрализираме и да пренасочим и да делегираме такива функции. Но засега няма такова ниво на управление на това ниво на регионите и затова ние сме се опитали да балансираме правомощията между централните власти, между тези органи, които са регионалните съвети за развитие, ръководени от съответните - на ротационен принцип - областни управители.
Мислим, че както и в действащия закон, тук няма никаква промяна и органите, които реално имат правомощия за управление на регионалната политика, това са областните управители чрез съответните регионални съвети за развитие. Те са председателстващи регионалните съвети за развитие. Това са органите и затова ние не виждаме как можем да деконцентрираме повече от тези правомощия.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Понеже наистина дискутираме, аз не разбирам много добре каква е мисълта на г-н Кътев и на колегата, който е бил също областен управител – не е ли моментът в този закон да вкараме някаква степен на координация и подчиненост на деконцентрираните структури на централната власт, изнесени в областите? Защото има над 50 (40 и няколко са, аз съм ги броил) и те не се познават помежду си. Те в рамките на едно министерство не осъществяват комуникация помежду си.
Винаги съм давал за пример Министерство на земеделието, защото то може би има най-много такива изнесени структури. Едното е ветеринарно-медицински център, другото – не знам какво си било, другото – съвети по земеделие, другото - напоителни системи… Те са деконцентрирани, обаче помежду си не осъществяват комуникация. И като ги извика областният управител, те казват: “Чакай, моят началник горе, той ме контролира.” Кой ги контролира тези структури?
Едно е да си на 500 километра от центъра, друго е областният управител, който всеки ден е при тях. В Добрич кога ще отиде министърът или да не е министърът – шефът на ветеринарно-медицинските центрове, кога ще отиде той в Добрич да контролира какво прави неговият подчинен? Прекия му началник, работодателят го няма, областният управител няма никакви функции! Дайте да мислим, сега е моментът! Когато искаме да създадем единна политика в това отношение, помислете, подскажете къде може това нещо в закона между първо и второ четене да го вкараме, за да въведем ред в това!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председател, навлизаме дълбоко в темата, а след малко ни предстои гласуване за правителството. Темата е много дълбока. Научно тя се казва Второ ниво на управление. В цяла Европа тя съществува под различни форми, включително на Балканския полуостров, единствено в България няма второ ниво на управление. Единствено в България. В Турция, Гърция, Сърбия, Румъния имат второ ниво на управление. Темата е по-дълга и по-широка, но аз точно от това искам да предпазя – както Вие казвате, ДНСК на София област, която е моята или областта на колегата, да не е подчинена на министъра. Досега дирекциите точно това искат.
Може би примерът е лош – това с ДНСК не бива да е, някоя друга служба да е, но досега тези планово-икономически дирекции бяха създадени на базата на закона, на принципа на ротацията – областните управители. Тогава бяхме две партии в коалицията, сега сме три партии в коалицията, но това няма никакво значение, тоест, всяка една област има защитени права в този орган. И сега идеята е това нещо да се премахне, да си бъде пак на територията на Софийска област, обаче пак да си е подчинена пряко на министъра – това е идеята. Не друго.
Както и да го казват, в края на краищата се получи точно това – поредната деконцентрирана служба на териториална единица – или в София област, или в Силистра, или в Ямбол. За нас това не е приемливо. Връщаме се назад, вместо, както казвате Вие, да направим следващата стъпка. Някои служби – една по една или на части, по министерства, стъпка по стъпка нещо да се прави.
Подчертавам и това, че желая да получа отговор и за това, защо с правилника, а не да са уредени нещата или в закона, или в наредба. Ние мислим, че ако се остави с правилника да се уредят, ще стане точно това, което не бива да става.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Оценявам, че трябва да сме делови и да бързаме. Искам просто да споделя своето мнение. Аз бях по-обстоятелствена в изказването си в сряда на заседанието на Комисията по местно самоуправление, където съм член но какво искам да споделя тук?
Преди всичко разбирам защо имаме предложен нов закон. Приемам, че това е по-добрата стъпка и крачка, тъй като действащият закон трябваше да реши веднъж нивото НУЦ-2 с реорганизацията.
На второ място, трябва да създаде, безспорно, работещ закон. За мен това е по-важното, което ние сега коментираме и дискутираме, работещ Закон за регионално развитие.
Когато говорим обаче по структурата на закона, аз като цяло я приемам, а дали ще почнем отгоре надолу или отдолу нагоре, за мен това не е важно. По-важното е взаимоотношенията, взаимовръзките по хоризонтала и по вертикала от гледна точка на ефективност, на мобилност и на работещ закон.
Аз споделих и бях казала, че по-скоро този закон ми прилича на Закон за развитие на териториите, където общината има вече своя практически опит седемнадесет години, областното ниво има също, да кажем, доста добър опит в нивата на управление, което заема недостатъчно в последните години.
Реално със Закона за регионалното развитие, който действа от седем-осем години, ние не съумяхме – всички тук го знаем – да направим работещо регионалното ниво. Доста изкуствени бяха нещата, доста законово спуснати в кратки срокове – неща, които не създадоха добра работна атмосфера от гледна точка на инициативност. Безспорно, ние не бяхме в Европейския съюз; сега сме и вече имаме други възможности и задачи за усвояването на средствата по политиката на регионалното развитие.
В случая какво смятам, че трябва да направим, защото аз съм за приемането на закона на първо четене и приканвам и моите колеги да го подкрепим. Но какво трябва да направим между първо и второ четене?
Този дисбаланс, който съществува между проблемите именно на регионалното ниво като цели като задачи, ако трябва, даже от стратегическата, референтната рамка, ако трябва, от Оперативната програма за регионално развитие - защото в крайна сметка ние чрез този закон точно това трябва да решим и да реализираме – да бъдат заложени като правомощия именно на регионалното ниво на развитие. И тогава балансът вече на тези взаимоотношения и всичко което ще следва, ще бъде и в закона направен, и в действията, които ние ще реализираме след това в годините то вече ще съществува.
Да, съгласна съм, че трябва да има свобода на комуникации и взаимодействия между общини. Това трябва да го гарантираме, след като в стратегическите планове на всички нива то е заложено. Значи щом го има веднъж в плана на общината и го има в плана на регионалното развитие или на областта, каква съгласувателност трябва повече? Никаква!
Ако го няма, вече има друга процедура, защото това са други въпроси, които явно ще си следва стъпките на съгласувателност, ще си извърви пътя, за да си вземе това съгласуване и да го направим. Но то ако е залегнало, нали затова са тези планове, важните неща ние да си ги планираме и годишно да ги разчитаме по кое и кои акценти ще работим.
В същото време точно тези взаимодействия във вертикала и в хоризонтала за комуникация на изнесените структури трябва да ги направим да бъдат работещи. Значи те веднъж – затова реагирах така емоционално, когато господин Кътев даде примера – да, той не беше най-подходящият – но аз съм съгласна, че ние трябва много оперативно тогава да работим.
Даже в нашата Комисия по политиката при бедствия и аварии това е най-важната задача – да създадем хоризонталните връзки на взаимодействие, тъй като оттам произтичат всички проблеми, които при нас следваха в тия няколко години - по наводненията, да вземем - просто защото има бавна комуникация, недостатъчна степен на информираност за това какво следва, за да може нещата да бъдат малко по-реални и по-бързи.
Аз ще спра дотук. Смятам, че ние можем да го направим това като акценти, тоест, ясни цели, ясна политика на регионално ниво. Даже по шестте района, както са по НУЦ-2, ние можем и специфични неща да зададем, ако искаме, защото има какво, има голям дисбаланс в тези региони и ние трябва да решаваме точно това. Тук държавата ще трябва да помага на регионите и по този начин правомощията, които ние трябва да им дадем като стъпка.
Аз разбирам, че ние повече не можем да направим сега, но това трябва да бъде първата ни стъпка за второто ниво на самоуправление, което ще бъде малко по-нататък, явно след няколко години ние ще трябва да преминем и към това.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря Ви. Други колеги?
Заповядайте, господин Симеонов!
ПЕТЪР СИМЕОНОВ: Аз имам една такава забележка. Според мен, трябва да чуем и представителите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за това, къде виждат нещата, за да можем да реагираме, защото Вие го казахте преди малко – да можем да реагираме, да знаем, защото сега говорим общо, говорим за закона общо, а връзката с Министерството на държавната политика при бедствия и аварии я няма.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Кой ще вземе отношение? Заповядайте!
ДИМИТЪР ДОНКОВ: Това регионално деление, ако го погледнем от гледна точка на защитата от бедствията, примерно, говорим за наводненията, които са най-големият ни проблем – сега в момента знаем най-добре как става управлението на водите, че става чрез така наречените “Басейнови дирекции” към Министерството на околната среда и водите.
“Басейнови дирекции” са структурирани и са оформени в зависимост от характера на водосборите в територията на страната, разбира те ли? Така че е много трудно да се направи някакво регионално деление, така, дето се казва, по водосбори, да няма взаимно влияние при наводнението от единия регион в другия регион. Това просто е невъзможно, ако искаме да го направим така. Това е от гледна точка на наводнението.
Ако тръгнем от гледна точка на сеизмичния риск, ще изпаднем в някаква друга конфигурация – и пак не може да се направи, например, да се регионира, примерно, като се съобразяваме с териториалното деление на страната във връзка със сеизмичните явления, които могат да стават.
Вече ако вземем пък от гледна точка на урбанистичен риск, където има концентрация на населението… защото при нас това са основните рискове. Урбанистичен – имам предвид аварии – технологични, катастрофи и т.н.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Това ни е ясно. Много точен беше въпросът на колегата. Смятате ли, че Министерство на държавната политика при бедствия и аварии има някакво особено мнение по този закон и чрез този закон би могло да реши някои от основните и главни отговорности и функции, които има това министерство? Това беше въпросът.
В това отношение не е редно министерството да не изрази някаква своя позиция. Аз не искам сега да я изразявате, но много ви моля - законът е минал на съгласуване през всички министерства – най-малкото, което е: моля ви да ни запознаете със становището на Вашето министерство, официалното становище, когато е правено това съгласуване на законопроекта. Поне това ни предложете, за да можем ние когато правим предложение между първо и второ четене, да се съобразим с това.
Колеги, аз предлагам – не знам в каква степен кой от членовете на комисията, поставяйки въпросите си, е удовлетворен от тези отговори, но аз ви моля да приемете по-скоро предложенията, въпросите като сигнал да търсим не непременно това като текст. Като основа за първо четене ние го приемаме, но дайте между първо и второ четене да се опитаме да направим, защото с госпожа Алексиева ние бяхме на заседанието – два часа и половина продължи онзи ден заседанието на другата комисия, поставиха се много въпроси – дали не можем да търсим едно добро балансирано решение между първо и второ четене и за това, за връзките между хоризонтала и вертикала. Защото тук ние, които сме на тая маса, много от нас са се напатили на липсата на взаимодействие и връзка между центъра и регионите. Сега е моментът с този закон да направим крачка във вярната посока.
Благодаря ви, колеги, за участието.
Приемате ли за първо четене да приемем така закона?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да. Да. Приемаме.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Мисля, че нямаме разминаване.
/Заседанието завърши в 16.50 часа./
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ПОЛИТИКАТА ПРИ
БЕДСТВИЯ И АВАРИИ:
