1. Обсъждане на материали от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007г.), №703-01-63 / 31.10.2007г.,внесен от Министерския съвет;

---

-Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ПОЛИТИКА ПРИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ
Стенографски запис

П Р О Т ОК О Л
от заседанието на Комисията по околната среда и водите
съвместно с Комисията по политиката при
бедствия и аварии
на 13 декември 2007 година


На 13 декември 2007 г. се проведе извънредно заседание на Комисия по околната среда и водите съвместно с Комисията по политиката при бедствия и аварии при следния дневен ред:

Точка 1. Обсъждане на материалите по т. 9 – т. 13 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.), №703-01-63/31.10.2007 г., внесен от Министерския съвет;

Точка 2. Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI №1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) №702-02-51/04.12.2007 г., внесен от Министерския съвет;
Точка „Разни”.


Заседанието на Комисията по околната среда и водите, съвместно с Комисията по политиката при бедствия и аварии започна в 15.10 часа и бе открито и ръководено от г-н Георги Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите.
* * *
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, настоящото заседание е малко по-особено, по-различно. Първо, защото го провеждаме съвместно двете комисии при много поканени експерти и специалисти. Второ, защото самата материя е малко по-различна. Гледането на тези въпроси може да мине повече или по-малко формално и безполезно, а може да утвърди една практика, от която страната се нуждае. До сега ние обикновено превеждахме и приемахме европейските директиви, те ставаха факт и норма в българското законодателство, но това беше характерно за предприсъединителния период. Когато България стана страна членка на Европейския съюз ние вече бяхме длъжни да имаме друго отношение като страна творец на европейското законодателство.
Специално Комисията по околната среда и водите се връща за трети път към разглеждането на подобни въпроси. Първият път беше, когато се определиха документите на Европейската комисия, които се включват в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Спомням си тогава колко сериозна беше тази дискусия, колко отговорно се обсъждаха всички онези директиви и въпроси, които предложихме да ръководството на Народното събрание, а то на Министерския съвет, да бъдат включени в тази годишна програма.
Вторият път, когато се върнахме към тази тематика беше по повод на две конкретни директиви и тогава резултатите от нашата дискусия бяха своеобразен мандат на преговарящите и на българските министри. Отварям скоба, но нямаме практика, с която резултатите от нашите обсъждания да стигат до българските евродепутати при финализирането на гласуванията по тези толкова важни европейски документи и може би изводът от днешната дискусия ще бъде един от изводите и това как резултатите от нашите обсъждания да стават достояние на българските евродепутати.
Днес се връщаме за трети път към тази проблематика, с конкретно включените точка 9, 10, 11, 12 и 13 от Годишната работна програма.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Предлагам да разменим точките от дневния ред, тъй като точка 2 ние вече сме я обсъдили и даваме съгласие за преговори, може много бързо да свърши точка 2 и да освободим колегите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сигурно е много удачно, но нека да завърша мисълта си, тъй като и другата комисия има да ратифицира друг документ и се разбрахме с господин председателя Венелин Узунов, когато приключим първа точка да се разделим и да ги гласуваме отделно, тъй като трябва да прекъснем заседанието – те да гледат тяхната, ние нашата, затова ще разгледаме първо тази точка.
Искам да подложа точно това на гласуване. Съвместното заседание на двете комисии да обсъди точка 1 от предложения дневен ред, а след това двете комисии поотделно да дадат становище по двата документа, които са предмет на тяхното внимание. Затова, който е съгласен, моля да гласува!
Приема се единодушно.
Документите, които са пред мен са самите директиви, които аз си позволих да не размножавам за нашата комисия, а да ви информирам за това къде можете да се запознаете с тях. Освен това, всички документи по формирането на българската позиция също така бяха на разположение на народните представители, но в един екземпляр, а опорните точки, които ще обсъдим днес са достояние на всички народни представители. Така че никой от вас не е бил лишен от възможността да се запознае с цялата хронология на формирането, отстояването на българската позиция.
Бих разделил на две групи точките и директивите, които ще гледаме. Едните, които са в процедура, които са в процес. Втората група – това е завършилата вече и разгледана приета директива. По нея на мен ми се струва, че можем да изкажем оценка за поведението на нашите експерти, на българските министри, на онова, по което трябва да се произнесем, дали се налага промяна на вече приетото българско законодателство и какви действия предстоят в съответствие с тази директива. А другите четири, ние можем да обсъдим спокойно, какви са били позициите на българската страна, колко ефективно са отстоявани, материалите, които са ни представени и какво произтича от оформящата се окончателна позиция на Европейския съюз и какво трябва да препоръчаме на нашите министри и евентуално народни представители в интерес на страната.
Преминаваме към точка 9 от Годишната програма, която е първата директива, обект на нашето внимание. Това е Директивата на Европейския парламент за отпадъците. Освен самата директива, пред вас са текстове на бележките на държавите членки, ревизиран вариант на текста, който е послужил за постигане на споразумение, както и всички опорни точки, които българските представители са отстоявали, в това число позиция на България по проекта за директивата на Европейския парламент и Съвета за отпадъците, позиция на България представена в хода на преговорите и всички останали документи, които българската страна е представила и позиции, които е отстоявала.
Втората директива е позиция на България по проекта на Директивата на Европейския парламент и Съвета за качеството на екологични стандарти в областта на политиката за водите. Също няма да изреждам всички документи.
Точка 11 е общата ни точка. Тя е позиция на България – Директива на Европейския парламент и Съвета относно оценка и управление на риска от наводнения. Директивата е приета и затова си позволих да кажа, че тя е за сведение и евентуално за оценка дали се налагат промени в българското законодателство.
Точка 13 от нашата програма е точка, която разглежда проект на позиция на Република България по проекта на Директива на Европейския парламент и Съвета, изменяща директива 2003/87 на Европейския съюз с цел включването на въздушния транспорт в схемата за търговия с емисии на парникови газове на Общността.
Преминаваме към предоставените ви на разположение опорни точки, които са изготвени с цел парламентът да наблюдава, да контролира разглежданите въпроси, да изказва свои мнения и да допълва позицията на българската страна. Всички разполагате с тези опорни точки.
Предлагам да започнем документ по документ. Най-кратко да бъде изложена работата, която е свършена, проблемите, които са открити и съгласие с опорните точки, които са ни предложени от експертите от съответната дирекция. Лично аз със заключението в първата директива не съм съгласен, но ще говорим, когато стигнем до там.
Съгласни ли сте в този ред и режим да дискутираме. Да започнем с Директивата по отпадъците.
За сериозността на въпросите ще кажа още нещо. Присъствах на много тежките разговори с комисаря Ставрос Димас по повод на решението за квотите за разпределяне на парниковите газове. Толкова е отговорно всичко това, което се случва, толкова солидна трябва да бъде позицията на България, че да не се позволява нито един компромис с интересите на страната. Понякога решенията, които превъзнасяме, че са европейски стандарт, са белязани с известна субективност и с (по мое скромно мнение) уклон към интересите на по-големите и на по-силните страни. Но това е мое субективно мнение.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, по проекта за рамкова директива бих искал да кажа обща информация, след това може би колегите ще ме допълнят, тъй като те пряко са участвали в процеса на съгласуване на общата воля на страните членки за тази нова директива.
В момента проектът на Рамковата директива за отпадъци е разгледан на първо четене от Съвета на Европейския съюз, като се постигна политическо споразумение по нея на 28.06.2007 година и това коректно е посочено в опорните точки, които разбирам, че имате и разполагате с тях. Предстои приемане на обща позиция по проекта на директива по точка А от дневния ред на заседанието на Съвета на министрите по околна среда, което ще се проведе другата седмица на 20.12.2007 година в Брюксел и по тази точка от дневния ред се очаква да се постигне обща позиция без дебати по тази точка. Тази директива заменя досега действащата Директива за отпадъците, която в момента действа в Европейския съюз. Тя има особено значение за нашата страна вече и като пълноправен член на Европейския съюз, тъй като засяга много важни и съществени проблеми, свързани с опазване на околната среда по целия процес на пътя на отпадъците от тяхното образуване до тяхното третиране и обезвреждане. Министерство на околната среда и водите се е опитало активно да защити позициите на нашата страна и да отстои интересите, които ние считаме, че са важни и че следва да бъдат защитени.
Колежките Василева и Нинова пряко са участвали в работните групи при обсъждане на отделните текстове за тази директива. Доколкото аз съм информиран, имало е съществени дебати по тях. Може би те ще могат да допълнят най-важните промени, които се очакват с тази директива.
МАРИЯ НИНОВА: Благодаря за дадената ни възможност да представя накратко новите моменти в Рамковата директива за управление на отпадъците.
Ще започна с това, че тази директива във връзка с най-новите тенденции по опростяване с цел по-лесна достъпност и по-лесно хармонизиране на законодателството на Европейския съюз обединява три действащи в момента директиви. Това ще обедини двете директиви – Рамковата директива за отпадъците, Директивата за опасните отпадъци 91/689 и Директивата за обезвреждане на отработени масла 75/439. Основен момент в директивата е, че тя изяснява първоначално ключови понятия чрез дефинициите, въведени с проекта на директивата. Прецизирана е дефиницията на понятието „отпадък”. Въведени са нови дефиниции за третиране, дефиниции за подготовка за повторна употреба, дефиниция за отработени масла има въведена във връзка с Директивата за отработените масла и други нови дефиниции. Чрез проекта за новата рамкова директива се въвежда засилване на мерките, които трябва да се вземат при преобразуването на отпадъците чрез отчитане на целия жизнен цикъл на продуктите и материалите, по-точно от етапа на проектиране на производството, преминавайки през потреблението и използването и достигайки образуването на отпадъците.
Има промяна в йерархията на образуване на отпадъците чрез въвеждането на дефиницията за подготовка за повторна употреба. На практика се засилва превенцията за образуването на отпадъците. Чрез въвеждането на понятията „странични продукти” на практика това е един нов момент в тази директива, тъй като голяма част от отпадъците, които до момента се считаха за отпадъци, на практика ще бъдат третирани като продукти. Това са тези продукти, които не са отпадъци от една страна, тъй като са съпътстващи продукти от производствен процес, чиято цел е производството на друг продукт, а не страничният продукт, който на практика се образува.
Също така се въвеждат критериите за оценка на това кога един отпадък престава да бъде отпадък в случаите, когато се извършват операции по оползотворяване. Необходимо е да се въведе във всички страни единен подход и критерии при оценка на това, кога на практика един отпадък престава да бъде отпадък.
Много важен момент в новата рамкова директива е разширената отговорност на производителя. Тоест, производителят на продуктите носи отговорност от етапа на неговото проектиране и производство, през неговото потребление и използване и до момента, в който той излиза от употреба, като той носи отговорност да направи всичко възможно да удължи жизнения му цикъл или чрез повторна употреба, или чрез оползотворяване чрез подготовка за повторна употреба. Много важен момент в новата рамкова директива също така са и програмите за предотвратяване и образуването на отпадъците. Чрез тях се цели на практика прекъсване на тази връзка между икономическия растеж и последствията за околната среда от образуването на отпадъците. В рамковата директива са заложени изискванията към тези програми и освен това като приложение към директивата са заложени примерни мерки, които всяка една държава би могла да приложи.
В лицата отговорни за управлението на отпадъците вече се включват и посредниците – дилърите и брокерите на отпадъците – нещо, което също много ще помогне в изясняването на дефиницията и на понятията, свързани с третирането на отпадъците. Това е и уточняване на понятието „подготовка за оползотворяване и за обезвреждане чрез разширяване на дефинициите „R-12” и „D-14” в рамковата директива и уточняване кои на практика процеси включва подготовката за оползотворяване и предварителното третиране на отпадъците. Това е най-общо за новите моменти на рамковата директива като във връзка с този пакет за енергийна ефективност формулата е приета. Нещо повече, в разрешителния режим като изрично изискване е посочено, че тогава, когато се дават разрешения за инсталации за изгаряне трябва да се вземе предвид формулата за енергийна ефективност.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Основанията за това заключение всъщност водят към един принципен въпрос, който се отнася не само към тази точка, отчасти и към точка 11. Става дума за информацията, която ние получаваме от колегите от изпълнителната власт. Конкретно в случая позицията коментира бележките и становищата на другите държави членки, които са дадени в бележките под линия. Тъй като ние не разполагаме с тези бележки, това прави разбирането на позицията, за мен лично, абсолютно невъзможно. Ако отворите позицията на стр. 3, ще видите, че се коментират с конкретни номера забележките на отделните държави членки, но тъй като ние не разполагаме с тези забележки, съответно изобщо не можем да разберем каква е била българската позиция, когато тя подкрепя или отхвърля тези забележки.
Поради тази причина, аз съм написала това заключение. Като не разполагаме с тези материали, ние не можем да ги коментираме.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, но това е проблем в нашата комуникация, а не може да бъде оценка въобще за позицията на България.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Абсолютно сте прав, господин председател. Извинявам се, ако има някакъв проблем в комуникацията между институциите. Ръководството на министерството винаги се е отнасяло с разбирането, че трябва да има максимално взаимодействие и каквато информация е необходима ще бъде предоставена в пълен размер, стига да е било ясно къде е липсата на информация. Никакъв проблем не е да предоставим информацията, която интересува, както народните представители, така и колегите от Дирекция „Европейски съюз” на Народното събрание. Аз лично считам, че всяко мнение, което е разумно и конструктивно е полезно за отстояване на интересите на страната, така че действително явно става въпрос за неуредици в нашата комуникация, за което се извинявам предварително и заявявам, че каквато информация е необходима, тя ще бъде предоставена.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Последен въпрос от моя страна.
На страница 1, последният абзац, очертава ли се необходимост за промени в Закона за управление на отпадъците и работи ли се в това отношение успоредно с подготовката на самата директива?
МАРИЯ НИНОВА: Да, от проекта за нова рамкова директива разбира се, че ще произтекат промени в сегадействащия Закон за управление на отпадъците. На този етап подготовка можем да направим, но не можем да правим някакви промени като визия за това в каква посока. Да обясня ли в каква посока ще има промени?
Първо, имайки предвид това, че наистина три директиви ще бъдат обединени, има нови понятия, които ще бъдат въведени. Първо, третирането на отпадъците включва крайните операции, които са оползотворяване и обезвреждане. В подготовката за оползотворяване и обезвреждане в сегадействащия закон третирането на отпадъците по съвсем друг начин е ситуирано на практика. Изхождайки от дефинициите ще се промени и Закона за управление на отпадъците. В дефиницията за отработени масла, в управление на отпадъците също има промени. По отношение на дефиницията за подготовка за повторна употреба също е много важна и ще трябва да бъде включена, тъй като това променя йерархията на управлението на отпадъците. Дефиницията за енергийна ефективност също е нов момент по отношение на битовите отпадъци и също трябва да бъде прецизирано в бъдещия нов Закона за управление на отпадъците.
В сега изготвения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците ние сме се опитали да използваме една дефиниция за предварително третиране на отпадъците, тъй като се явява проблем, че тези дефиниции вече са използвани в сегадействащия регламент за превози на отпадъци и беше важно да въведем дефиниция, която да е работеща и да е уеднаквена с европейските разбирания за подготовка за оползотворяване и за обезвреждане на отпадъците.
Програмите за предотвратяване образуването на отпадъците също са нов важен момент. Страничните продукти също в сегадействащия закон не фигурират. Трябва да се създадат критерии за оценка на този тип продукти. Статутът на крайния отпадък също е много важно да бъде прецизиран, тъй като това засяга бизнеса.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има ли принципни различия между страните, които да затрудняват намирането на това общо решение, което търси Европейският съюз.
МАРИЯ НИНОВА: Аз лично твърдо не мога да заявя. Има различия по някои основни моменти. Може би колегата от „Евроинтеграция” на последната среща би могъл да каже точно какво е обсъждано.
КАЛИН ИЛИЕВ: Специално за това досие в конкретика, няма да коментирам и да навлизам. Но, ако позволите, искам само да кажа няколко думи във връзка с необходимостта от допълнителна информация, която да представя на колегите от Дирекция „Европейски съюз”. Както каза и господин Георгиев, много е важно да уточним точно какъв тип документи трябва да ви представим, тъй като обикновено по всяка една проектодиректива само работната група по околна среда към Съвета и само на първо четене провежда между 15 и 20 заседания, в които заседания се обсъждат страшно много документи. Бележките под линия са във всеки един документ и ако ние започнем да представяме абсолютно всички тези документи на Народното събрание, това ще е един пакет от 500 страници само на първо четене само по едно досие. Това, което е направено тук е представяне на т.нар. рамкови позиции, които се одобряват от Съвета по европейските въпроси в съответствие с ПМС №85, което урежда процедурата на съгласуване и одобряване на позициите, а не след това и всички указания, които са давани на база на одобрените рамкови позиции, защото след одобряване на една рамкова позиция, както ви казах може да има над 20 заседания по едно конкретно досие и текстът по отделните членове да претърпи сериозни промени.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имам няколко предложения по-скоро, не толкова въпроси, защото мисля, че много трудно могат да се задават въпроси от това, което чухме, тъй като информацията е безкрайно обща.
Първо. Да, искаме подробна информация. Може би не стенограма на всичките ви заседания, но вие сте длъжни да обобщите смисъла на това, за което сте преговаряли – позиция по еди какво си, такива и такива различия, тези страни защитават тази позиция, други – еди каква си позиция, ние защитаваме тази позиция. А не ди на споменавате точки, за които никой не знае за какво става дума. Добре е една такава добре концентрирана информация, в която се знае за какво става дума, защото вие говорите за дефиниции и не ни казвате за коя дефиниция и какво точно в дефиницията се променя и как тази дефиниция засяга интересите на България и поражда някакви проблеми в управлението. Това ни интересува. Всъщност, промяната в закона се налага не толкова от промяната на определени думи, а как тези думи ни заставят да променим начина на управление на някаква дейност, нейният обхват, нейното съдържание т.н. Във вашите позиции точно това трябва да съществува достатъчно конкретно, за да знаем какво ни чака, какви интереси на България е било възможно да бъдат уязвени и как вие сте се преборили за интересите на България. Добре е тази информация, която сигурно ще бъде по-подробна, така структурирана информация от това, което ни е представено да бъде на електронен носител, така по-лесно ще ни дадете и допълнителната информация.
Когато коментирате следващите теми, които ще обсъждате, искам да ни кажете какви изменения на директивите са били обсъждани, кои от тях по някакъв начин потенциално биха могли да застрашат интересите на България, какво вие сте напрали по този въпрос и какво в изменението на управлението на тези дейности ще произтече при приемане на евентуална преобладаваща позиция и какво ни чака като законодателство да приемем.
Искам да ви помоля да предоставите информация, ако това е възможно, директивите за отпадъците – всички, които действат в момента, по кои въпроси категорично се изисква да действат разрешителни режими и по кои въпроси регистрационни режими. Конкретно по видове отпадъци и за видове дейности.
В момента няма нужда да ми отговаряте, защото всеки ще си направи и своята справка. Моля ви една такава справка да дадете!
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Трябва да намерим мярата между конкретиката и принципността. Тази среща има за цел да уточним механизмите на взаимодействие. Народните представители да имат възможност да се докосват до пулса на преговорите, до оставането на самите документи, до формирането, отстояването на позицията на България перманентно. И когато се налага и има нужда, ще свикваме извънредни заседания по въпроси, които заслужват съответно ниво на формиране на позицията.
По други въпроси, по които може да се води диалог, по които не се налага…?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: По позицията си за дефинициите, може би някои от вас присъстваха, когато дълги спорове водихме по дефинициите за миещи препарати, нас ни убеждаваха, че точно така било в директивата. После се оказа, че точно така на български не звучи и приехме една много легална, напълно съответстваща на директивата дефиниция, звучаща на български език, защитаваща българските интереси. Нещо в такъв дух трябва да говорим и да имаме някаква кореспонденция в усилията.
МАРИЯ НИНОВА: Приготвили сме таблица за съответствия, член по член точно какви са промените в старата и в новата директивата като сравнение. Ако искате, също бихме могли да ви я предоставим на електронен носител. Имаме готовност да ви предоставим това съответствие между старата и проекта на новата директивата член по член.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако не ви затруднява, по един екземпляр да има в комисиите.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Искам само да отговоря на колегата от Министерство на околната среда и водите. Във вашата позиция вие сте написали, че са приложени документи, предвидени за разглеждане и сте сезирали текст на проектодирективата с бележки на държавите членки, отразени под линия. На практика такъв приложен документ към позицията няма и точно това я прави неразбираема.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам да преминем към точка 11, която трябва да гледаме заедно, за да можете вие след това да продължите вашата работа отделно.
Позиция на България по проекта на Директива на Европейския парламент и Съвета относно оценка и управление на риска от наводнения.
Директивата е приета. Много кратко, каква е била позицията на България, какви проблеми е имало и до какво води приемането на тази директива?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин председател, помолили сме експертите от Дирекция „Води” да са тук, нека те да дадат разяснения по важните въпроси, които се третират, за да могат да се ориентират народните представители и след това да направим дискусията.
МАРИЯ АРАНГЕЛОВА: Относно Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно оценка за управлението на риска от наводнения, искам да ви кажа, че тя е публикувана на 6 ноември тази година в официалния вестник на Европейската общност и влиза в сила от 26 ноември 2007 година.
Директивата създава законова рамка за управление риска от наводнение в Европейския съюз, която надгражда и е напълно координирана и синхронизирана с Рамковата директива за водите 2000/60 на Европейската общност. Процесът се предвижда да бъде в три етапа. Директивата ще изиска от държавите членки да приложат подход за дългосрочно планиране за намаляване риска от наводненията в три основни етапа. Първият етап трябва да бъде готов до 2011 година, като държавите членки трябва да направят предварителна оценка на риска от наводнения във всеки речен басейн и прилежащите брегови зони. За местата, където съществува реален риск от наводнения трябва да се изработят карти за опасност от наводнения и карти за риск от наводнения до 2013 година. До 2015 година за тези зони следва да бъдат разработени планове за управление на риска от наводнения, като плановете трябва да включват мерки за намаляване вероятността за наводнения и потенциалните последици. Те ще обхващат всички фази от цикъла на управление на риска от наводнения, но ще се фокусират основно върху предотвратяването – предотвратяване на щетите, причинявани от наводненията чрез избягване на строителство в тези зони, както промишлено, така и жилищно, и чрез адаптиране на бъдещи обекти към риска от наводнения.
Също така – защита от наводнения чрез използване на мерки за намаляване на вероятността от наводнения и тяхното въздействие в определени места, като прилежащите на реките области – мочурища, влажни зони и т.н., както и подготовката чрез предоставяне на инструкции за населението какво трябва да се направи в случай на наводнения. В случаите с международни речни басейни държавите членки следва да координират действията си така, че проблемите да не се пренасят от една област в друга, като всички засегнати страни трябва да имат възможност да участват активно в разработването и актуализирането на плановете за управления на риск от наводнения. При това оценката на риска, картите и плановете за управление на риска от наводнения следва да бъдат достъпни за гражданите. Тези три стъпки ще се повтарят в 6-годишен период, за да се гарантира, че при разработването и оценката на риска са взети под внимание дългосрочни проекти относно изменение на климата. Държавите членки трябва да въведат в сила законови и подзаконови административни разпоредби, които са необходими да се съобразят с тази директива до 26 ноември 2009 година, като трябва да се съобщят всички направени промени на комисията в Европейския съюз.
До 26 май 2010 година държавите членки трябва също така да подготвят информация и вече да са определени компетентните органи по Директивата за оценка и управление на риска от наводнения. При разработването на плановете за управление на риска от наводнения, както и планове за управление на речни басейни, съгласно рамковата директива трябва да се има предвид, че тези планове са елементи от интегрираното управление на водите и поради тази причина двата процеса следва да се възползват от общия потенциал за съвместно действие и ползи като се вземат предвид екологичните цели на директивата и гарантират ефективност и разумно използване на водните ресурси.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Имам три въпроса. Първо, в заключението се казва, че предстои евентуално промяна в Закона за водите. Приемайки тази директива трябва да се наложи промяна в Закона за водите. Само това ли касае, няма ли да касае Закона за управление при кризи и Закона за защита при бедствия?
Защо предложението на Европейския парламент е в директивата да се включат и наводненията от канализационни мрежи. България е възразила за това и в резултат на това в крайния текст на директивата е записано определението за понятието „наводнение” и е посочено, че то може да изключва наводнението от канализационните системи. Защо е така и кое е мотивирало позицията на България да е така?
Относно срокът за извършване на предварителна оценка на риска, той е увеличен, в началото е бил три години, България е настоявала за пет години, крайният вариант е четири години. Това ще се отрази ли за цялостното изпълнение на директивата?
МАРИЯ АРАНГЕЛОВА: Първо, относно наводненията от канализационни системи. Наводнението се приема като природен феномен, а канализационната система е инженерно съоръжение. Ако има някакви проблеми в канализационната система, тя трябва да се решава на ниво проектиране и експлоатация и не е предмет на разглеждане на тази директива.
Въпросът за срока, който България защитаваше до последните разисквания, които са се провеждали и при КОРЕПЕР и при триалога, общото мнение на всички страни беше, че срокът е необходим да бъде по-дълъг. Но това беше предложение на Европейския парламент да бъде намален срока. Те дори искаха срокът да бъде намален на три години и компромисният вариант беше четири години. Това ще се отрази на работата ни, защото трябва по-бързо да се изработят плановете.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Самият замисъл за тази директива и това, което се предвижда и от разясненията, които се дават, очевидно е, че това вече няма да се разглежда като инцидентни природни бедствия, това е свързано с една трайна промяна на климата и поради обстоятелството, че територията на Европейския съюз вече стана от 27 държави, очевидно е, че проблемите са взаимосвързани. Това, че се настоява за 3-годишен срок, то не е така случайно, защото очевидно е, че докато минат тези 3-4-5 години нещата могат да се усложняват, няма да се опростяват. Като вземем под внимание дадеността в България, където всяка година се наливат много пари по бедствия и аварии и на следващия най-малък дъжд, който за мое учудване допринася толкова поразии говори, че България има интерес да интензифицира този процес, не да искаме отлагане за 5 години, а ако искаме да го направим за две години и се иска сериозно отношение от страна на институциите, които имат ангажимент като управленски функции в този процес, защото не е изпълнителен орган. Ние можем само да допринесем само за ускоряване на процеса и да вземем под внимание общоприети принципи и юридически казуси, тезиси, норми.
Ако това не се осъзнае от отделните министерства, а в една малка държава като България се народиха много министерства, така се разрасна администрацията, се вижда, че в комуникацията даже между Народното събрание и съответните министерства по конкретни текстове не е достатъчно добра и аз си мисля, че ние като Народно събрание трябва да помислим за някаква позиция как да се опрости тази управленска взаимна връзка. Защото тук можем да направим още едно министерство на канализационните наводнения и процесите няма да се решават, ако се разстила отговорността.
Бих апелирал, когато има заседание на комисията, да не изпадаме в една такава колизия, че примерно Народното събрание като администрация да констатира и да има позиция, че няма достатъчно подадена информация, за да има отношение. Сега излиза, че ние атхок трябва да взимаме отношение по неща, които примерно поради това, че няма достатъчна връзка според позицията на отдел „Европейски актове и хармонизация”, за да се взима окончателно решение. И затова и вашето предложение беше правилно да отидем на точка 11 от Годишната работна програма.
Аз съм „за” това ние да подкрепим с ускорени темпове решаването на неща, които касаят българската държава.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Все пак ако четем текста на определението за наводнение се вижда, че канализационните системи не са изключени. Казано е, че може да се изключат наводнения от канализационни системи, което означава, че ако в една държава състоянието на канализационната система може да бъде причина за наводнение, тя влиза в програмите.
Подкрепям колегата, може би сега няма какво повече да се обсъжда по тази директива, защото то е ясно, че това, което се иска в някаква степен фигурира в част от законите. Естествено е, че трябва да бъдат по-добре синхронизирани, но е добре да изслушаме докъде е стигнала работата по установяване на рисковите места, уязвими от наводнение. Доколкото си спомням преди две години министър Етем обеща да се направи такава карта на рисковите места и като разберем докъде е стигнала работата ще разберем дали има единодействие между институциите, защото не става само дума за Министерство на околната среда и водите и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, а става дума и за институции на БАН, за Института по архитектура и строителство, където са големите специалисти, които имат материали и са правили подобни разработки през годините, има някакъв опит и той просто трябва да бъде осъвременен. Така, че ако това бъде една тема за съвместно заседание, ще бъде добре.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо Манева, има пълно съвпадение между вижданията на опозицията и управляващите. С господин Узунов разменихме мисли и стигнахме до съгласие да предложим на членовете на двете комисии в началото на следващата година да поканим ръководствата на двете министерства – Министерство на околната среда и водите и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и да изслушаме какви са първите практически действия и постигнатите резултати към съответния етап по реализирането на изискванията на директивата и решаването на неотложните задачи, които засягат интересите на българското общество. Така, че без да го приемаме като решение с гласуване, тъй като дневният ред се определя от председателите на комисиите, предлагам ако има съгласие, да имаме договореност за такава точка на едно съвместно заседание още в първото тримесечие на следващата година. Да ги предупредим, министерствата имат тук представители, че такова гледане, такова изслушване, това е нова форма на парламентарен контрол не само в залата, а и в работата на комисиите и тази злободневна за обществото тема и изискване на Европейския парламент да бъде обект на парламентарен контрол.
Приемаме я сведение.
ЕВГЕНИЙ ЧАЧЕВ: Трябва да се разгледа въпроса и доколко това ще се отрази на междуправителственото споразумение от 1995 година за пограничните реки между България и Гърция и контролните пунктове.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще включим и тези въпроси.
По точка 12 – Рамковата директива за почвите.
Помните въпроса дали да приемем нашият Закон за почвите преди директивата или да си приемем закона и когато дойде директивата, да преценим дали ще го променяме или не.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Мисля, че в хода на обсъждане на Проектозакона за почвите, беше взето правилно решение и този закон вече е факт. Разбира се, че нищо не може да е застинало на едно място и както регулацията в Европейския съюз, така и нашата вътрешна регулация ще се изменя. Ще дам думата на колежката Василева да обясни в каква посока са готвените промени и след като се налага ние ще изменим съответно закона, който приехме след толкова дискусии.
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА: При разработването на Закона за почвите ние се опитахме да включим всички неща, които в момента влизат в Директивата за почвите, а това са основните дегредационни процеси – ерозия, вкисляване, засоляване, замърсяване, които включихме в Закона за почвите.
Основните моменти в директивата са идентифициране на приоритетни райони. В началото бяха рискови райони, но страните реагираха, особено Германия Франция, Финландия, върху рисковите райони, които включват идентифициране на райони, където има риск от ерозия, вкисляване, засоляване, като мотивът беше, че като се сложи такъв етикет на тези райони това ще бъде проблемно за бизнеса. Това е един от основните моменти, който ще се изисква от нас, да бъдат идентифицирани тези райони и да бъдат направени програми от мерки за тях.
Другият основен момент, това е замърсяване на почвите, идентифициране на районите със замърсени почви. Във връзка с тези два момента, това е по чл. 6 и по чл. 8, има две приложения – Приложение №1 и Приложение № 2. Приложение №1 са основните показатели, по които трябва да бъдат идентифицирани приоритетните райони, а Приложение №2 е списък на дейности, при които биха могли да се замърсят почвите. Основните дебати, които вървяха в Съвета, бяха по това дали тези приложения да бъдат задължителни или да бъдат индикативни. Тази директива все още е в процес на разработване на първо четене и в момента, днес получих последното решение от 5 декември, тези две приложения са разделени на две, като една част от тях са със задължителен характер и една част от тях е с индикативен характер. Още в самото начало като общи позиции страните се разделиха на две – Холандия, Германия, Финландия, Франция са страни, които бяха твърдо категорично против тази директива. Останалите страни са за това да има на европейско ниво законодателство, свързано с опазването на почвите. Мотивът на Холандия, Германия, Франция е този, че те имат много добро национално законодателство опазващо почвите. Техният стремеж е да адаптират текстовете на директивата във връзка с тяхното национално законодателство. Така че, както немското председателство, така сега и португалското се стремят да отговорят на изискванията на страните.
Друг важен момент в директивата са изискванията за доклад за състоянието на почвите. Ние това нещо не го включихме в Закона за почвите, Защото беше много проблематично, дали ще остане тази разпоредба там, няма ли да остане и до каква степен е възможно да остане. Този доклад е свързан с местата, където е имало такива дейности по Анекс №2, които биха могли да замърсят почвите. Имаше много дебати върху тези приложения и върху самия доклад. А кога се прави такъв доклад? При промяна на предназначението, при продажба, дали се изискват химически анализи или не се изискват. Позицията на нашата страна като цяло беше за това да има Директива за почвите, да има инвентаризация на замърсените земи, да има такъв доклад и при промяна на предназначението или когато се очаква да има замърсяване – да има химически анализ, защото за нас без химически анализ не може да се направи оценка на риска. Това са основните моменти, ако имате повече въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Скоро приехме закона, той е пресен в нашето съзнание. Мисля, че беше добро решението да не чакаме директивата, тъй като във времето как че очертава? Може би ще минат месеци, може би година до приемането.
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА: Очаква се на 20 декември, направена е подготовка и материал, който днес беше получен за 20 декември да се гласува по принцип ще има или няма да има директива. Така стоят нещата, но се надяваме да има.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз също казвам, че е нещо много хубаво, че приехме Закона за почвите. Ако обърнете внимание, изисква се да се определели състоянието на почвите при продажба, при промяна на предназначение на земята. Моят въпрос към министерството е, възнамерявате ли още преди да се приеме директивата, да направите постъпки в това отношение, защото в България тази дейност не се извършва. Имаме интерес да запазим почвите, които са качествени за земеделие, да не ги превърнем в нещо друго. Ако погледнете Закона за държавния бюджет за следващата година и бюджета на Министерство на земеделието и продоволствието ще видите, че за следващата година в неговия програмен бюджет директно е записано, че предстои да се извършат 16 660 замени на земи с последваща промяна на предназначението на земята и отделно на отделна позиция – 48 хиляди декара, на които ще се промени предназначението на земята. Ако провеждаме единна политика в това отношение и наистина Министерство на околната среда и водите, неговата политика се интегрира с останалите политики тук просто трябва да се надникне, за да се види за какви земи става дума, защото обикновено при такива дейности се определя категорията на земята, но как тя е определена и дали е обективна и дали ние не губим качествен поземлен фонд, който не е изложен на деградационни процеси, това в момента никой не знае.
Ние имаме сериозна база за инвентаризация на почвите, замърсени от токсични вещества, защото такава беше извършена 1998-1999 година. Предполагам, че този регистър се поддържа и осъвременява, така че имаме пълен интерес категорично да подкрепяме една такава дейност.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Трябва заедно с нашия Закон за почвите, трябва успоредно с другия Закон за защита на земеделските земи.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, ние включваме това изискване. Трябва да има законодателна инициатива това да се прави задължително и това да бъде една бариера…
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И двете неща да се допълват, защото ние ще дадем само едната част, другото трябва да се разпише по-подробно в другия закон.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Съвършено сте прав, господин председател. И госпожа Манева спомена, че всъщност що се отнася до ресурса земеделски земи, той е под управлението на другото ведомство. Ако действително другата седмица се премине към приемането на тази директива, ние би следвало (и аз така мисля) да започнем някаква подготовка за дейност, която да извърши пълна категоризация на почвите в тези райони, които бяха очертани от колежката така, както се предвиждат по директивата, за да имаме предварителната готовност тази директива след това да бъде изпълнена. Но нека и колежката да доуточни доколкото това не ми е пряко в ресора.
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА: Госпожо Манева, аз благодаря, че споменахте инвентаризация на замърсените земи и смятам, че не случайно го споменахте. Тази година беше приета наредба за инвентаризация на замърсените места. Изпълнителната агенция е оторизираният орган, който трябва да прави тази инвентаризация, така че част от тази директива ние де факто сме изпълнили. Ние сме посочили органът, който отговаря за това нещо. В момента се разработва и една методика за инвентаризацията, така че това ще влезе.
По отношение на доклада за състоянието на замърсените места. Той е свързан с Приложение №12. То се чете в тази връзка, Приложение №12 е разделено на две и сега в последния вариант на директивата се казва, че страните следва да направят инвентаризация на тези места, където има дейности по Приложение№2/А и ако сметнат за необходимо и по Приложение №2/Б. Това са предприятия съответстват с директивата за зони, летища, за стари бивши военни предприятия, минни съоръжения, промишлени предприятия. Все още се обсъжда, но връзката между доклада е тази – там, където е имало или има в момента такива промишлени дейности, които биха замърсили. Във връзка с промяна предназначението, наистина макар че по Наредба №26 и Закона за опазване на земеделските земи това е регламентирано, наистина би трябвало да се помисли за някакво ограничение при промяна на предназначението на земеделските земи.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Господин председател, аз мисля, че България е една от малкото страни, където има един Национален институт по почвознание „Пушкаров”, който наскоро чества 60-годишнина и тук като си говорим, че трябва да категоризираме, това според мен абсолютно отдавна е направено и се знае, защото този институт не е от вчера. Моят апел е експертите към министерството, даже и към Комисията по околната среда и водите, не знам до каква степен има комуникация и взаимна ангажираност, но си мисля, че в практически план България е много наясно с категоризация на селскостопанската земя, която се ползва за селскостопански нужди. Тя беше много по-голяма отколкото е сега. Тоест, аз съм сигурен, че за голяма част от територията е пределно ясно какво е състоянието, категоризирането, всичко това го има. Така че ние сме улеснени и може това да се реализира, а не сега така като се говори какво трябва да правим, едва ли не тук трябва да се започне от начало. Всички тези неща ги има готови – карти, има доказано всичко, просто трябва да има повече действена връзка между този научен институт, Министерство на околната среда и водите и всички тези експерти, които се занимават по проблема. Това ми е апела – да ползват компетентни разработки.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тези хора бяха едни от авторите на Закона за почвите. Имаше един дискусионен момент – дали със закона да им възложим на тях директно функциите или да се възложат на съответния управляващ орган, а той на договорни отношения да възложи на научното звено изпълнението.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Това ни е проблема в България, че ние удължаваме нещата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Решихме го в закона и никой в България не може да изпълни тези задачи без потенциала на Института „Пушкаров”.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Относно позициите и по директивата ние сме ползвали съдействието и специалистите на Института „Пушкаров”.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие сте съвършено прав, но тези неща са урегулирани в нашето законодателство и в отношенията между министерството и това научно звено, което е авторитетно.
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА: Като допълнение искам да кажа, че заедно с Институт „Пушкаров” подготвихме една позиция на България по цялото Приложение №1. Ние абсолютно в тясно сътрудничество работим с тях.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам да продължим със следващия въпрос. Моля да докладвате по него!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин председател, това е един нов и сложен въпрос. Очевидно е, че въздушният транспорт с неговото разрастване е един от емитентите на тези газове. Ще дам думата на колегата Илиев, който ще даде повече яснота.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Дали при това развитие на нещата около проблема с изменението на климата, трябва да е в този тесен контекст за търговията с емисии или въобще с управлението на този процес?
КАЛИН ИЛИЕВ: Това предложение на комисията всъщност е проект за изменение на една сегадействаща директива от 2003 година, която включва в схемата за търговия с емисии големите промишлени инсталации от Приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда. Това ново предложение на комисията цели именно за пореден път да покаже, че Европейският съюз е световният лидер в борбата с изменението на климата и ще бъде първата организация, която има желание да включи и авиацията в схемата за търговия с емисии с цел намаляване на вредното въздействие на авиационния транспорт върху климатичните изменения.
Относно етапа, в който се намира в момента проекта на директива, на Съвета на министрите по околна среда сега на 20 декември ще бъде постигнато, предполагам, политическо споразумение по директивата, след което ще започне второто четене в Европейския парламент. Това го отбелязвам, тъй като по основните към този момент 3-4 спорни въпроса Съветът на министрите, съответно чрез Работната група по околна среда към Съвета и Европейския парламент имат някои разнопосочни позиции.
Може би съвсем накратко да се спра върху основните спорни въпроси. Единият от тях е датата, от която авиацията следва да бъде включена в схемата за търговия с емисии. Първоначалното предложение на комисията беше това да стане през 2011 година. В сегапредложения текст, който ще се обсъжда от Съвета на министрите е предложен двустепенен подход, като първоначалната дата за включване е 2012 година, тоест – последната година от Киото-периода, като позицията, която България отстоява е, че ако се постигне такава дата 2012 година, тъй като нашето първоначално предложение беше за по-късен етап – 2013 година, тази първоначална една година следва да бъде експериментална. И ако евентуално операторите не се справят с изпълнение на задълженията си, авиационните оператори, да не се налагат санкции.
Ще кажа накратко кои страни членки са за по-ранно включване на авиацията в схемата. Общо казано, повечето стари страни членки са за по-ранна година на стартиране на схемата. Европейският парламент е гласувал на първо четене това да стане 2011 година.
Другият спорен въпрос е във връзка с метода на разпределение на квотите – дали да се разпределят безплатно и какъв процент от тях да се разпределя безплатно и каква част от тях да се продава на търг. В нашата първоначална позиция ние подкрепихме първоначалното предложение на комисията, съгласно което процентът от квоти, който ще се предлага на търг, следваше да съответства на процента квоти, които ще се търгуват на база на националните планове за разпределение на страните членки по сегадействащата директива, което означаваше около 6-7%, а Европейският парламент е гласувал на първо четене 25% от квотите да се разпределят чрез търгуване.
Последното предложение на председателството, което ще влезе и сега за разисквания в Съвета на министрите е за 10% квоти, които да се разпределят на търг между операторите на инсталации. Това са, може би основните спорни въпроси.
Колкото до въпроса, който госпожа Манева постави в началото във връзка с необходимост от промени в законодателството след приемането на директивата, сегадействащата директива е въведена в Закона за опазване на околната среда от чл.131/а до 131/к. Със сигурност приемането на тази директива ще наложи изменения в Закона за опазване на околната среда с оглед администрирането на схемата и включването на авиацията, най-вероятно и в Закона за гражданското въздухоплаване, за което колегите от Министерство на транспорта ще кажат по-компетентно. При изготвяне на нашата рамкова позиция по досието, освен Министерство на околната среда и водите участваха и колегите на Министерство на транспорта.
МАЯ МЕСАРСКА: Ще маркирам основната наша позиция на експертно ниво на Министерство на транспорта и след това по самите бележки, които са дадени искам да направя някои коментари пак на експертно ниво.
Комисията, която предлага, става въпрос за общия брой квоти на емисии за разпределение на авиационния сектор, да бъдат определени на ниво Европейски съюз съгласно средните емисии на авиационна дейност за периода 2004-2006 година. Ние по основните критерии при определяне на квотите са изминатите километри и брой превозени пътници. Твърдението, че този период е изключително интензивен за авиационния сектор и съответно отразява реалния му растеж и свързаното с това сравнително високо ниво на емисиите и е валидно за някои страни на Европейския съюз. За България тези твърдения не са валидни. В посочения период 2004-2006 година българската авиация все още не е достатъчно развита, а подобна мярка би ограничила и попречила на бъдещото й развитие.
Ще маркирам някои основни проблеми на българската авиация през този период, а същевременно разполагам и с таблица от евроконтрол, в която процентно са отразени нашия дял в замърсяването през този период. В таблицата, която е, в подкрепа на това, което искаме да кажем и е много сериозно, се оказва, че процентното състояние за 2003 година за България на вътрешните превози е 1,37, на международните е 98,63, самолети, които излитат. За Европейския съюз са примерно 5 273 000, в процентно съотношение в България вътрешните са 0,025%. Това е също така състоянието на количеството въглероден окис и азотен окис – то е 0,02%, което означава, че ние през този период поради колапса на въздушния транспорт съвсем малко сме допринесли за това голямо замърсяване.
Ние предлагаме, понеже квотите се определят на преминали пътници, и аз мога да дам много подробни данни за този период какви са причините, може би всички ги знаем, защото те съответстват на проблемите, които е имала България в преходния период, предлагаме при определяне на квотите няколко неща:
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще направя кратък коментар. Виждате ли в какъв парадокс изпадаме? Не от нас самите, всяка страна отделно се бори за по-добра база и за по-малки санкции за намаляване на емисиите. А от друга страна всички ние заедно се борим да намалим емисиите, за да предотвратим една заплаха за човечеството. Следователно, моето скромно мнение е, че има световен дефицит на лидери, които да предложат нова световна политическа, икономическа и философска парадигма за оцеляване на света.
Като водихме преговорите с Димас, трябва да кажа, че българският министър се държа изключително достойно, аз затова го защитих и в залата, и еврокомисарят ни казва „Добре, откъде накъде България ще претендира да търгува с квоти? Защо България трябва да изнася електроенергия?” А какво се получи? Ние имахме една изгодна година като база – 1988. Това преразглеждане, което стана в Европейския съюз, поводът, мотото и дефиницията е да се стимулират страните да приведат своите национални икономики в съответствие с ангажиментите към Киото. Тези ангажименти България ги изпълнява брилянтно към настоящия момент. Нашите емисии се различават от квотата ни значително. Фактическото отношение на страните към ангажиментите се игнорира, взема се една база 2005 година и се коригират квотите на страните в съответствие с тази база, като на нас ни игнорират, че 2005 са работили ІІІ и ІV блок, а произведеното необходимо на страната количество електроенергия, произведеното от въглищата на „Марица” вече води до 9 милиона тона емисии на въглероден двуокис, които утежняват България. Вижте парадокса! Те са една троха в спасяването на човечеството, но за България са унищожаване на нейната икономика – 1 милион тона от това, че се изпълняват задълженията по схемата за серните окиси да ги улавяме с калциев хидроокис и оттам се отделя отново въглероден двуокис.
Даваме мандат за водене на преговори. Европа дава 18% от емисиите на света. Тя чудеса да направи няма да спаси света. Но ако Европа не зададе модела на решения на проблема, няма друг по-цивилизован така организиран субект, който да го даде. Второто е, ако въздушният транспорт не влезе, всичко друго, което го правим е на вятъра. Ако не влезе – договореност по този въпрос. Но ако ще се надхитряме и ще дадем на България онази база, в която сме били най-зле…!? Затова трябва да претендират нашите министри за тръгване не от частното и кой как ще го притиснем по малко, а тази нова световна парадигма и тя според мен прозвуча на форума в Европа. Но за съжаление еврокомисарят и португалското председателство, които доведоха до тази идея, когато търсим конкретните въпроси, търсят изгодното за своите страни.
Какво предлагате, как да подходим? Ако не се отстоява, че най-развитите страни в технологично отношение ще бъдат стимулирани за развитие на технологиите, а те по непазарен принцип ще трябва да се върнат към другите страни, няма да има спасение и това е различно от пазарната икономика, от новите типове самолети, които ще трябва да станат достояние на слабите страни, които никога не могат да ги имат. Затова аз мисля, че тук трябва да вменим в задължение на изпълнителната власт да обсъди позиция на България не да ни приляга да я лансира в тези преговори. Задълбаем ли се в милиграмите, в квотите в това как малко да надхитрим, защото сме били зле, ще загубим времето за спасяване на света. Ако се обединим около това тук по някакъв начин, ако в България ги има тези държавници и политици, които да го лансират в света, това ще бъде принос. Иначе са детайли, с които нищо няма да допринесем. Това ми се струва, че е проблема.
МАЯ МЕСАРСКА: Парадоксът е този, че ние всъщност не сме замърсявали, или съвсем малко сме замърсявали поради известни фактори, а на нас ни се дават най-малки квоти. Тези, които най-много са замърсявали ще получат най-много. Всъщност, ние тепърва ще се развиваме, защото имаме такива данни, защото преди 1989 година сме имали ръст, а ние не можем това.
Какво предлагаме всъщност? В тази връзка ние подкрепяме становището на редица делегации – от Великобритания, Словакия, Чехия, при разпределение на квотите да се разгледат и други опции, тъй като предложеният подход фаворизира по-големите компании, покриващи квоти от дестинации. Освен това не е ясно как методът отчитане навлизане на нови оператори в схемата и очаквания интензивен растеж в сектора на някои оператори с по-малко пазарно развитие на настоящия етап, считаме за целесъобразно сред критериите на последващо разпределени на квотите да се предвиди фактор, отразяващ развитието на сектора в различните страни и оператори.
Също така считаме за необходимо включването на текстове относно привилегироване и третиране на отделни райони на териториите на Европейския съюз с цел отчитане на специфичните обстоятелства на всяка страна членка и откликване на специфичните нужди, например – ускорен ръст на авиацията с оглед по-пълното задоволяване от вътрешните и международните полети. На такива страни членки следва да бъдат предоставени допълнителни стимули и възможности, например – по-голяма базова квота и възможност за евентуално предоговаряне на параметрите на квотите за по-кратък период.
Предлагаме също така квотата на отчитане на различното ниво на развитие на отделните държави, като на по-слабо развитите икономически държави бъде определена по-висока квота, а на по-развитите държави бъде определена по-ограничена такава.
С това предложени се стремим да запазим по-висока квота за България.
АННА КЪРДЖЕВА: Ще дам информация във връзка със срещата, която министрите на транспорта проведоха в края на месец ноември. Там темата беше включена за обсъждане помежду им, като много актуална и наистина тема, която предстои да бъде решена следващата година.
Искам да кажа в подкрепа на думите на колегата, уважаеми господин председател, че българската позиция е за включване на авиацията в схемата 2013 година. Нашата позиция конкретно е подкрепена, тоест – при обсъждането е идентифицирано, че Румъния, Австрия, Малта, Словакия, Кипър, Полша, Унгария, Испания, Литва, Латвия, са също на тази позиция – 2103 година или така погледнато новите страни членки настояват за едно по-късно включване в схемата.
Следващ мотив, който ни кара да подкрепяме този период – 2013 година е, че механизмът на търговията на схемата е необходимо първо да бъдат разработени съответните инструменти и мониторинг, отчитане на специфичните авиационни данни и верификацията на данните от авиационния сектор, а тези инструменти все още не са разработени.
МАЯ МЕСАРСКА: Освен това има един спорен въпрос накрая, на който искам да взема отношение, защото България подкрепя предложението на Финландия за включване на критерии за индивидуално разпределение. Отчита се енергийната ефективност на отделните оператори посредством въвеждане на коефициент съобразно възрастта. Може ли да подкрепяме, съобразно възрастта на въздухоплавателното средство, когато знаем, че ние в момента излизаме и не можем да си позволим най-новите и най-модерните въздухоплавателни средства, а всъщност това е критерий, който колкото е по-остарял паркът, толкова е по-ниска квотата?
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За Европа знам, че емитира 18%, но не знам съотношението между земните точки – емитенти и въздушните, какво е? Какво дава въздушният транспорт и какво дават земните, енергийните и другите големи горивни инсталации?
МАЯ МЕСАРСКА: Ние имаме данни за авиацията в Европа, които мога да цитирам.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защото до 2013 година по вашите ведомствени критерии сте безупречни. Но онова, което са ни наложили като квота сега, ние можем да загинем икономически, докато големите емитенти си работят в онази негативна посока.
Нашите министри трябва да имат тези неща от експертите и когато говорят да са справедливи в исканията си, не колкото е голяма държавата, която те е изпратила там.
МАЯ МЕСАРСКА: Европейският съюз налага тази търговия с емисии. Те са изнесени на конференция в края на септември. Много страни от рода на Америка, Русия, Япония не са се присъединили.
КАЛИН ИЛИЕВ: На въпроса на госпожа Манева, т.нар. исторически мисии, които се изчисляват на база 2004-2006 година не са емисии на страната членка, точно това искам да уточня тук. Тук не става въпрос за налагане на шапка на страната членка, това са историческите емисии на целия Европейски съюз. Няма квота, говорейки за авиацията, не за плановете, обхващащи индустриалните инсталации, на страната членка. Това са емисиите на целия Европейски съюз и те се локират от общата шапка вече на ниво отделни авиационни оператори.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Говорим за съотношението на двата вида емитенти.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще се оперира на европейско ниво.
МАЯ МЕСАРСКА: Обаче на база превозени пътници и разстояния.
КАЛИН ИЛИЕВ: Точно така. Но операторите, които регистрират ръст, тъй като отделната квота на отделния оператор ще се изчислява на база превозени пътници и изминати километри за период 24 месеца преди стартирането на схемата. Тоест, ако схемата стартира 2012 година примерно, ще вземем предвид 2010 година. Имат шанс да се развиват.
Въпреки че комисията многократно подчертава, че целта на тази директива е да се намалят емисиите на парникови газове, а не да се стимулира икономически растеж, българската страна заедно с голяма част от останалите източноевропейски държави предложи и успя да отстои в последния компромисен тест, който ще се гледа на Съвета на министрите, резерв от 3% от общите квоти, които ще се разпределят безплатно, който е предназначен за оператори, които регистрират ръст над определен процент през последните 4 години (в момента е предложеният запис), конкретната цифра ще се договори. И ако нашите авиационни оператори регистрират такъв ръст, за какъвто твърдят, че ще регистрират, от този резерв те ще могат да получат безплатно квоти.
Ще кажа и за връзката между емисиите от авиационния сектор. В инвентаризациите на парниковите газове по протокола от Киото и в целите, които са заложени по този протокол, емисиите от авиацията не влизат.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това го знам, но ми се иска да ги видя в абсолютни стойности какво е съотношението.
КАЛИ ИЛИЕВ: Ние нямаме данни за емисиите.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Във връзка с това, което колегата от Министерство на транспорта каза по повод предложението на Финландия, искам да попитам, тази подкрепа, която България е оказала – това предложение, не е ли съгласувано с вас, тъй като в опорните точки на дирекцията, ние също сме изразили учудване от тази позиция, тъй като България в момента едва ли в положение, в което да се сравнява с една развита страна с Финландия, така че енергийната ефективност да има интерес да бъде включена да бъде включена като показател за разпределение на квоти?
МАЯ МЕСАРСКА: Нямам данни да е минавала, защото ние веднага бихме реагирали. Но в изложението, което сте направили има много проблемни неща, всички точки са проблемни и са в процес на предоговаряне. Има още много работи, които трябва да се изчистят на ниво Европейската комисия и вие сте ги маркирали като проблем. Предстоят преговори, доуточнения за квоти, установяване на година. Всички тези неща не са изчистени. А е много важно в момента все пак да защитим интересите на страната.
АМАДЕУС КРЪСТЕВ: Част от, бих казал стопанското пространство, се запълва от самолети и от други авиофирми. Те носят допълнително замърсяване. Горе-долу, колкото е замърсяемостта над София, над едно софийско летище, не на Париж или на Лондон, но горе-долу замърсяемостта би трябвало да е също много по-голяма от тази, която нашите самолети правят. Моля да се има предвид. Не ми е ясно как се отчита, защото наистина има много по-голямо замърсяване.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам днешното обсъждане да не приключва с формално решение, а да формираме у себе си убеждение, че този диалог между правителството и парламента трябва да бъде много по-интензивен и много по-съдържателен. Ще ми се да кажа, че българската позиция трябва да бъде формирана на много по-широко експертно и публично равнище, да знае обществото, какво отива да защитава българският министър на срещата на 20-ти? БАН, институтите, неправителствените организации трябва да знаят кой е дискусионният въпрос. Трябва също да са информирани. Това е и въвличане на обществото, това е и засилване на нашата позиция и е добре ако българските ръководители говорят на тези форуми със самочувствието на лидери и анонсират идеи, от които се нуждае не само националният ни интерес, но съдържат и идеи за решаване на глобалните проблеми.
Специално в тази област, която гледаме в последния момент, последната точка има такъв дефицит – надделява конюнктурното над глобалното решение. Ако не решим общите въпроси, няма да решим нито българските, нито европейските.
С това аз предлагам да завършим този етап. Да бъдат много по-чести нашите срещи и да бъдат по конкретни директиви, по конкретни теми и те да стават достояние на обществеността и да бъдат подкрепени със знанието и компетентността на българските учени.
С това благодаря на всички, които взеха участие! Тези, които не можаха да се включат, при следващата дискусия са добре дошли!
Уважаеми колеги, предлагам да преминем към точка втора.

Първо четене на Законопроекта за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI №1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) №702-02-51/04.12.2007 г., внесен от Министерския съвет.

ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Обсъждахме даването на мандат за водене на преговори. Преговорите са завършени, трябва да вземем становище.
Имате думата за въпроси към вносителите.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Има ли изменение в условията на този допълнителен договор от това, което ни докладвахте, когато трябваше да се водят преговорите?
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като ни подложихте на много интересен дебат във връзка с директивите, което за нас беше изключително полезно, тъй като реално погледнато Директивата за защита от наводнения я изпълняваме с този проект, защитаваме бреговете на Дунав, на Черно море, чистотата на почвите.
На въпроса на госпожа Манева ще бъда изключително кратка – никакви промени няма от този документ, който вие гледахте септември месец, с който вие оторизирахте правителството да проведе преговори и да подпише Изменение №2. Това изменение е подписано вече от тримата министри – от министъра на финансите, от министъра на околната среда и водите, от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Това, което искам да ви кажа е какво сме усвоили по последни данни към края на ноември от този проект по заема с Европейската инвестиционна банка. Тази година беше изключително ползотворна за тези обекти, които се финансират от този държавно-инвестиционен заем. Вие знаете, че ви бях дала да гледате едни доклади със снимките от дамбата Балчик-Албена. Всички изпълнители дори изпреварват строителните си програми и най-вероятно края на 2008 година Балчик и Албена ще бъдат свързани. По тази дамба ще има пешеходна зона за всички туристи. А към днешна дата, към края на ноември, всичките ни разплатени строителни договори, сертификати за строителни работи, плюс строителен надзор, плюс консултантски услуги за проектиране и за участие в тръжни процедури, са 70% от стойността на заема. Така че ни с това изменение даваме последна възможност за получаване на ритмични траншове от Европейската инвестиционна банка, за да можем да завършим всички обекти така, както са им сключените договори за строителство. И живот и здраве, в началото на 2009 година този проект да е приключил окончателно! Както укрепване бреговете на Дунав от банката на Съвета на Европа, която няма такива срокове за траншове и затова не разглеждаме такова изменение в комисиите на парламента и в пленарна зала, така и всички обекти, които касаят свлачищата по Черноморието, на север от Варна, финансирани от заема с Европейската инвестиционна банка. Една думичка, една цифричка не е променена от документа, който вие разглеждахте септември месец.
ПРЕДС. ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Видят я дамбата, има изгледи да стане толкова добра, както е между стария Несебър и новия. Ако това го направите, ще бъде чудесно!
Който е съгласен, моля да гласува!
Подкрепя се единодушно.

Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 17.00 часа.)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПОЛИТИКА
ПРИ БЕДСТВИЯ ИАВАРИИ
Красимира Николова /Венелин Узунов/