ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на становище за първо четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. в частта му по отношение на държавната политика при бедствия и аварии.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиката при бедствия и аварии




ПРОТОКОЛ

Днес, 14 ноември 2007 г. се проведе заседание на Комисията по политиката при бедствия и аварии.

Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на становище за първо четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. в частта му по отношение на държавната политика при бедствия и аварии.

Прилага се списък на присъстващите народни представители, членове на комисията.

Присъстват и: от Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА) – Валери Николов – заместник-министър, Стоян Стоянов – директор на Дирекция „Финансово-стопанска дейност към МДПБА, от Министерство на финансите: Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи”, Пламен Русев – началник на отдел в Дирекция „Държавни разходи” и Ива Георгиева – старши експерт в Дирекция „Държавни разходи”;
Заседанието беше открито от председателя на Комисия по политиката при бедствия и аварии

***
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Вече минаха седем минути, всеки момент към заседанието на комисията ще се присъединят: Йовков, доктор Сахлим и Олимпи Кътев. Те са ми потвърдили, че ще дойдат. Така че ще имаме необходимия кворум, за да провеждаме заседанието и да вземем решение.
Днешното заседание е с една единствена точка в дневния ред – приемане на становище за първо четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. в частта му по отношение на държавната политика при бедствия и аварии.
На днешното заседание присъстват: г-н Валери Николов – заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, г-н Стоян Стоянов – директор на Дирекция „Финансово-стопанска дейност към МДПБА, г-н Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи” от Министерство на финансите, Пламен Русев – началник на отдел в Дирекция „Държавни разходи” и г-жа Ива Георгиева – старши експерт в Дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите.
Представянето на бюджета на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии ще направи г-н Валери Николов. За въпроси и становища от Министерство на финансите, също по ваша преценка, ще вземете отношение.
Имате думата, г-н Николов!
Искам да направя едно уточнение – с едно извинение: имахме желанието да проведем заседанието миналата седмица в присъствието на министъра, но така се получи, че когато направихме равносметката, имаше пак много заседания и просто не можеше да съберем кворума за провеждането на заседанието. Затова го отложихме за тази седмица. Заповядайте, г-н Николов!
ВАЛЕРИ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, искам да представя на вашето внимание, напълно съгласувано с вицепремиера и министър на нашето министерство, госпожа Емел Етем. Както знаете, г-жа Емел Етем е в задгранична командировка с министър-председателя и понеже аз изпълнявам в момента длъжността на министъра, затова си позволявам да представя съответно становището на вашето внимание. Ще се опитам съвсем накратко да акцентирам най-вече на политиките и програмите, които трябва да реализира Министерство на държавната политика при бедствия и аварии в съответствие със законите, които ни вменяват отговорност за изпълнението на тези дейности.
С разработените в изпълнение на Решение № 76 на Министерския съвет от 6 февруари 2007 г. Бюджетна прогноза на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии за периода 2008-2010 г. и проекта на Бюджет 2008 г., съдържащи подробно описание на политиките и програмите – акцентирам върху това: политиките и програмите, както и показателите за изпълнение на разчетите за необходимите средства за тяхното финансиране, предложихме общите разходи по бюджета на министерството за 2008 г. да се определят в размер на 406735 хил. лв., съответно за 2009 г. – 293649 хил. лв. и за 2010 г. – в размер на 245998 хил. лв.
Справедливо е да отбележим, че с представения в Министерство на финансите програмен и ориентиран към резултатите бюджет на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии за периода 2008-2010 г., предложените общи разходи по бюджета на министерството са разпределени в следните политики и програми. Само ще ги маркирам, тъй като вие сте добре запознати с тях, без да се спирам на конкретните разбивки и параметри.
На първо място, политика в областта на превенцията при възникване на бедствия и аварии със съответните програми, които са основно в две посоки: превенция при бедствия и на второ място – обучение за подготовка и защита.
Втората основна политика е в областта на защита при бедствия и аварии, като тук акцентираме на програмата за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване и на програмата за сили за реагиране при бедствия.
На трето място, политиката в областта на държавния резерв и военновременните запаси, а именно: държавен резерв и военновременни запаси като една относително самостоятелна територия на бюджетирането.
С проекта за държавния бюджет през 2008 г., приет с Решение на Министерския съвет от 31 октомври т.г. за одобряване на бюджетната прогноза за въпросния период 2008-2010 г. и приемане на разходни тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за този период, се предвижда разходните тавани по бюджета на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии да се определят в размер за 2008 г. на 214466 хил. лв., за 2009 г. – на 266096 хил. лв. и за 2010 г. – в размер на 207233 хил. лв.
Видно е, че въз основа на сравнителния анализ на предоставените варианти на проекта със становището на министерството се предлага да се обсъдят възможностите по бюджета на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии за 2008 г. да се предвидят допълнителни разходи в размер на 185420 хил. лв. над определените разходни тавани, съответно по централния бюджет – в размер на 113500 хил. лв.
Позволете ми оттук насетне да акцентирам най-вече на основни теми, политики и програми, без да казвам отделните числа в разбит вид.
Необходими допълнителни разходи на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии:
На първо място, за самото министерство. Тук отварям една скоба, ако ми разрешите, г-н председател. Мисля, че всички тук в тази зала са наясно, но все пак аз съм длъжен да акцентирам на този въпрос. Имаме разходи, които са за Министерство на държавната политика при бедствия и аварии.
Имаме средства, които се заделят за постоянната комисия, която е към Министерския съвет, не е към нашето министерство, а е към Министерския съвет.
На трето място – една относително самостоятелна територия, ако мога така да се изразя, това е за военния резерв.
Това разграничение го правим, защото много пъти цифрите на пръв поглед смущават и се казва: „Ето, министерството иска да има допълнително еди какви си разходи”. И сега само ще спра вашето внимание, ще маркирам кои са основните политики и защо се налага това и да помоля за вашето разбиране и съдействие, ако, разбира се, приемате тази наша логика и философия на изложението, за евентуална реализация на това наше становище.
На първо място, за министерството, както казах, за числеността на персонала. На всички ни е ясно, че трябва да има съкращаване на персонала, а ние тук искаме увеличаване на персонала. За какво става дума?
Според директивите на Европейския съюз, ние сме в едно сериозно закъснение за въвеждането на системата Телефон 112. Както знаете, на 7 юли ние пуснахме пилотния проект, който е на територията на град София, а до края на 2006 г. трябваше да бъде изградена цялата система. При едно сериозно забавяне има немалки основания да предполагаме, че може да ни бъдат отворени процедури за санкции. Тоест ние през цялата 2008 г. и в нейния край ще трябва да сме изградили системата за спешни телефонни повиквания Телефон 112. За да бъде изградено това, на нас са ни необходими щатни бройки.
Само като пример ще споделя не само защото трябва да изпълним тези изисквания на Европейския съюз, защото това е в интерес на държавата и защото имаме едно сериозно забавяне през годините, когато не са били реализирани тези дейности. Само ще си позволя да цитирам.
За 2008 г. са необходими допълнително средногодишно за годината 210 щатни бройки. За оперативните комуникационни и информационни центрове и за създаването на спасителни отреди в областните центрове за 2008 г. са необходими допълнително 110 щ. бройки. Даваме си добре сметка, че искаме допълнително щатни бройки на фона на всеобщото искане за намаляване и осъзнато искане за намаляване на състава на администрацията.
Тук искам да отворя една скоба, ако разрешите, г-н председател. Тук говорим за кадри, които не могат да бъдат приведени автоматично в показателя администрация, защото и за Телефон 112, и за спасителните отреди това са специализирани кадри, които нямат нищо общо с администрацията. Администрацията на министерството на практика не се увеличава по никакъв начин. Тоест ние говорим за дейности, които са свързани с държавното ниво, бих се изразил ако мога, така, че това е за надминистерска задача и просто защото нас законът ни вменява в задължение ние да реализираме тези начинания, искам правилно да бъда разбран и търсим подкрепата на комисията, че тук не става дума за увеличение на администрацията, а за реализирането точно на тези наши задължения, произтичащи от членството ни в Европейския съюз. Съответно тук нарастват и разходите за издръжка като пера, на които аз не искам да се спирам подробно.
Искам съвсем бегло да маркирам за капиталовите разходи. През 2007 г. какво направихме?
- Изграждане на два нови регионални центрове за спешни повиквания с единен европейски номер, където се реализират 13 млн. лв.;
- доставка на комуникационно-информационно обслужване на изградените през 2007 г. оперативни комуникационни информационни центрове – 3800 хил. лв.;
- закупуване на професионална многофункционална спасителна техника – 4700 хил. лв.
През 2008 г. над разходните тавани за изпълнение на разработената инвестиционна програма на министерството са в размер на 42250 хил. лв., предвидени за следните обекти и дейности, за да се знае, както казват хората на обикновен език, за какво ги искат тези средства.
- реализиране на проект „Национална система за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и аварии”. Тук става дума за 6 млн. лв.;
- закупуване на професионална многофункционална спасителна техника и оборудване на спасителните отреди, защото те не могат да работят с голи ръце, то е ясно, и то особено в съвременния свят – 13 млн. лв.;
- основни ремонти и реконструкция на техническите и административните бази на областните дирекции „Гражданска защита” – за да може къде да работят тези хора и спасителните отреди и т.н. – това са 11700 хил. лв.
По втората точка „Политики и програми, осъществявани от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” отново ще си позволя да ангажирам вашето внимание с това, че те работят в един относително самостоятелен порядък и са под пряко наблюдение на Министерския съвет. Казвам го това с разбирането, че в агенцията също трябва да изпълнят редица европейски директиви. Има промяна на изискванията за зарежданията с нефт, нефтопродукти и т.н., където при неизпълнение на тези ангажименти, които ние сме поели и които съответстват на европейските директиви можем да претърпим много сериозни санкции. Затова няма да се спирам подробно на държавната агенция.
Аз очаквам, че с това ще се реши на най-високо равнище. Но ние тук отново сме изправени пред необходимостта да изпълним редица ангажименти, които не са хрумване на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, а произтичат от пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Особено внимание трябва да обърнем на разчета за необходимите средства за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на агенция до края на 2007 г. в размер на 192 млн. лв. за закупуването и формирането на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти, осигуряващи 20-дневното потребление в страната, съгласно § 3 от закона и директивата на Съвета на Европейския съюз (да не цитирам номенклатурата, която е от юли 2006 г.).
На второ място, бих искал да се спра на необходимите допълнителни разходи по централния бюджет за 2008 г., свързани с политиките на министерството, както следва.
Както в началото споменах, уважаеми дами и господа, става дума за комисията, която е към Министерския съвет. Нашето становище е, че са необходими 170 млн. лв., или с 90 млн. лв. допълнително над предвидените в проекта на Закона за държавния бюджет за 2008 г. Тук ще си позволя една скоба, уважаеми колеги, като акцентирам още веднъж, за трети път, че комисията е към Министерския съвет и е над всички министерства, ние в момента задоволяваме една много малка част, когато се наложи, от исканията, които се отправят от различните институции, общините и т.н.
Вие всички сте свидетели при едни наводнения, каквито имахме, за съжаление, този път и с жертви, какви са исканията и колко от тях могат да бъдат удовлетворени. Аз си позволявам да коментирам този въпрос, тъй като в продължение на година и половина съм бил член на постоянната комисия (тогава) и знам колко пестеливо и колко сложно се разпределяха средствата и колко недоволни хора имаше от това разпределение на средствата по простата причина, че исканията многократно надвишаваха възможностите и финансовия ресурс, с които разполагаше комисията.
На второ място, разходи, необходими за изграждане на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Както и в началото на своето изложение като становище на министерството споменах, че това произтича от нашите задължени в пълноправното ни членство в Европейския съюз и тъй като сме в една изключителна забава и сме изправени пред угрозата да ни бъдат наложени и финансови санкции, ние трябва по максимално бързия начин да реализираме този проект през течение на 2008 г. и да можем в края на 2008 г. системата да функционира пълноценно.
За цялостната реализация на проекта предлагаме в централния бюджет да се предвидят допълнително 23500 хил. лв., които да се предоставят по реда на чл. 74 от Преходните и заключителни разпоредби на закона по предложение на следните министри: министъра на държавната политика при бедствия и аварии, по бюджета на съответното министерство, министъра на вътрешните работи – за съответното министерство, Министерство на здравеопазването и Държавна агенция по информационни технологии и съобщения, съобразно етапите и сроковете за изграждането и завършването на съответните подсистеми и обекти.
Позволете ми накрая, уважаеми г-н председател, да кажа, че това са основните стратегически цели и дефинираните приоритети и политики, провеждани от Министерство на държавната политика при бедствия и аварии и неговите структури в областта на защита на населението, околната среда и материалните ценности при бедствия и аварии и на държавните резерви и военновременните запаси и необходимите средства за тяхното финансиране за 2008 г.
Като завършвам, уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, дами и господа, знам, че ще има редица въпроси, изказвания, но аз още веднъж се обръщам към всички вас, които най-добре познавате дейностите, политиките и програмите, с които се занимаваме всички ние, взети заедно и да бъдем подкрепени, разбира се, в рамките на възможното. Знам, че ще имаме опониране и от колегите, с които винаги сме имали конструктивен диалог и професионален, при това, от Министерство на финансите.
Но пак ви казвам, много от нещата, които споделяме пред вас, далеч надхвърлят рамките на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, а засягат интересите на държавата, ангажиментите ни, произтичащи от членството в Европейския съюз и третиращи проблемите за сигурността на държавата, населението и на нашата територия. Благодаря за вниманието, г-н председател.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря, г-н Николов. Има думата г-н Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи” на Министерство на финансите.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Благодаря, г-н председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ако ми позволите, преди да тръгнем, както г-н Николов предложи след неговото обстойно изложение към въпросите, все пак с няколко думи да ви кажа при каква ситуация е разработен бюджет 2008, в смисъл на макроикономически показатели, кои са най-важните макроикономически показатели? Все пак да си създадете впечатление за разработката.
Освен това, г-н Николов на няколко пъти и в дебатите, които водехме между Министерство на държавната политика при бедствия и аварии и Министерство на финансите в хода на съставянето на бюджета надълго и нашироко със съответните аргументи както от тяхна страна, така и от страна на Министерство на финансите като орган, който отговаря за разработването на бюджет 2008, сме си изяснили нещата, знаем тесните места и проблемите, които имаме.
Но ние винаги изхождаме от това, че нашите партньори от другите министерства и ведомства превръщат желаното в необходимо и става необходимо, защото е желано от тях, а ние в Министерство на финансите, понеже сме от другата страна и правим балансите на бюджета и понеже всичко трябва да бъде балансирано, ние говорим за възможното, което може държавният бюджет, календарната или, бих казал, бюджетна година 2008, да бъдат предоставени на съответните органи така, че всички органи в Република България да могат да изпълнят своите функции, за които са създадени.
Разбира се, първо искам да направя комплимент на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, че то вече е изградено, конструирано е като министерство, има два закона, които вече са факт, тоест нормативната уредба е направена благодарение на усилията на колегите от министерството, за което ние винаги сме ги поздравявали. В тази ситуация искам да ви кажа, че все пак е извървяна една значителна стъпка в посока на ресурс, който бе осигурен с бюджет 2008, за да може това министерство действително да изпълни своите функции. Знаете дебата, който миналата година беше във вашата комисия, някои ваши предложения, които са съобразени с разработката на бюджет 2008 и аз след малко ще ги кажа.
Бюджетът е разработен при прогноза на брутния вътрешен продукт (БВП) 61711 млн. лв. Предвидено е за първи път в Закона за бюджета едно превишение на приходите над разходите с 3 пункта към брутния продукт, или 1824.4 млн. лв.
Това всъщност е за първи път в бюджета на републиката, който се внася на вниманието на депутатите с такъв процент на превишението на приходите над разходите. Това е за първи път! Приходите за първи път са увеличение с 27% и възлизат на 27 милиарда. Разходите са предвидени да бъдат 24, при спазване на правилото от 40%, като нелихвените разходи на държавата не могат да бъдат повече от 40%, включително с европейските пари (изключвам вноската на България от Европейския съюз, която представлява 1,2% от брутния продукт). Това е параметър, който за първи път намира отражение в разработката на бюджет 2008 в тази конфигурация, която е в това съотношение – да има превишение на приходите, разходите да бъдат запазени над 40%. Това е решение на тройната коалиция, която в момента управлява и това вече е опит за третата година, когато тя предлага бюджет да се обсъжда в Народното събрание, спазва този процент на нелихвените разходи - да не надвишават 40%.
По отношение на това, което каза много коректно г-н Николов – да, имаме определени ангажименти. Тези ангажименти са свързани с нашето ефективно членство в Европейския съюз по съответните директиви, като ние, знаете, че цяла година, благодарение на вас хармонизираме нашето законодателство така, че да отговаря на европейското и да приведем нашето законодателство към европейските директиви.
Същевременно в това законодателство Европейската комисия отправи претенции към нашето ръководство, към правителството на Република България, като направи анализ и констатира, че публичният сектор (не говоря за държавната администрация, а говоря за публичния сектор като цяло, а това значи всички, които са заети в бюджетната сфера) е страшно раздут – използвам техните думи и тяхната констатация в определението, което е дадено и препоръча на правителството да предприеме мерки, така че да почне свиване на този публичен сектор и със Закона за бюджета, § 23, предполагам, че сте видели, че има текст, с който се предлага до 30 юни ръководителите, първостепенни разпоредители с бюджетни кредити да предприемат съответните законови действия, така че да осигурят засилване на този публичен сектор не по-малко от 12%. Това е като политика, като организация.
Това е по указание на между народните финансови институции и съгласувано с Европейската комисия, която е препоръчала в своя анализ, че ние сме спуснали повече, отколкото трябва на глава от населението сектора, зает в бюджетната сфера и затова ние трябва да го осъществим.
В този момент това предложение, което прави Министерство на държавната политика при бедствия и аварии и г-н Николов при всичките аргументи, които той изложи, които са абсолютно правилни аргументи, които са пак в някакво изпълнение на отделна друга директива на Европейския съюз, той иска допълнителна численост, която аз мисля, че това може да стане в хода на този период от 1 юни до 30 юни, когато трябва да стане това свиване на персонала, евентуално да се откажат от нещо друго, за да могат да изпълнят този ангажимент, който е приоритет. И вече става въпрос, че те ни принуждават да въвеждаме приоритет във всяко нещо – не само в ресурса, но вече и в числеността на персонала и в хората, които ще осъществяват тази дейност.
Второ, капацитет за нас – и ние сме дълбоко убедени, не е численост на персонала или допълнителни бройки. Капацитет е знание, умение, механизъм, подход и всякакви други неща, които са свързани с това, но не и допълнителни бройки. И мисля, че вече на много места колегите започнаха да разбират, че действително трябва да мислим в тази посока, а не непрекъснато да искаме допълнителна численост. Разбира се, при него има един сериозен проблем, който е относно ресора, за който той отговаря, не трябва допълнителен ресурс, но малко по-трудно този въпрос ще бъде решен или може би ще е решен на малко по-късна дата, така бих се изразил.
Г-н Николов спомена едно изречение, че до края на годината трябва да се даде една значителна финансова сума, която е в размер на 197 милиона за попълване на 20-дневните запаси. Аз мисля, че правителството знае този проблем, защото то е информирано и са предприети и са започнати съответните стъпки за предоставянето на такъв ресурс, но в какъв размер ще бъде този ресурс, това ще го решите ви, парламентът и правителството, като ви направи предложение. Затова не мога да се ангажирам с конкретна цифра, въпреки че ние я знаем тази цифра – 197 милиона, която си лежи в нашия масив от база данни, с които разполагаме, за потребността на Държавната агенция здравеопазване”Държавен резерв и военновременни запаси”.
За първи път мисля, че сме намерили един добър баланс на бюджета, поне от наша гледна точка и сме го изказали в разговорите с министерството, защото за да стане бюджетът на министерството 213466.2 милиона лева, при 152488.3 за 2007 г., значи има един значителен ръст от 40%, 64, като общо указанието на Министерския съвет при съставянето на бюджета беше да се придържаме разходите на министерството да бъдат на нивото на 2007 г., с оглед на това, че за първи път в 2008 г. няма да го има този буфер от 10%, който задържахме в хода на изпълнението на бюджета.
Този буфер е премахнат, защото в бюджета, вие сте видели, има фискален резерв, който е заложен в самия Закон за бюджета и който поема ролята на буфер вместо това, което правехме всяка година с 10%, тъй като създавахме напрежение в разпоредителите с кредити – при изпълнението на бюджета те не можеха да си разчетат ресурса, с който разполагат. Сега министерството ще разполага с този ресурс в 100-процентов размер така, както е дадено.
Мисля, че тук е намерено едно сравнително добро решение и за Агенцията за вътрешен резерв, като приръстът на държавния резерв от 80 млн. лв. е завишен на 130 милиона, или допълнително са дадени 50 млн. лв., с оглед да продължи попълването на новите пет дена, които слизат в следващата бюджетна година за резерва, за горивата, които трябва да бъдат попълнени. Мисля, че това е една ползотворна стъпка, която би трябвало да бъде оценена от всички, включително и от комисията по бедствия и аварии, която е специализирана по тази политика.
Другото, което искам да подчертая и да кажа, това, което миналата стана дебат - в комисията имаше предложение да има заделени пари в разпореждане на общините да се дават, с оглед осигуряването на превантивни мерки по преодоляване на последиците от стихийни бедствия. В централния бюджет имаме предвидени 22,4 милиона, от които 15 млн. лева са за мерки по предотвратяването на тези бедствия и 5500 хил. лв. са за доброволните формирования.
Освен това има общо 1900 хил. лв. за управление по кризите. Това е ресурс, който досега го нямаше, а сега вече го има в Закона за бюджета и вече дава възможност на общинските ръководства да могат да реагират в съответната ситуация. Това беше поставено миналата година, спомняте си много добре, даже мисля, че Вие като председател го поставихте и искахте да го има, да се вижда. Тази година това е изпълнено, което пак е един допълнителен принос към 2008г.
Освен това имаме парите за отбранително-… подготовка, които за министерствата и ведомствата са общо, сумарно казано, 12400 хил. лв., от които 8100 хил. лв. са за текущи разходи и 4 млн. лв. са за капиталови разходи.
По бюджета на Държавното обществено осигуряване имаме 1200 хил. лв., тъй като той е самостоятелен бюджет, приема се с отделен закон, но в консолидираната програма влизат и разходите на Националния осигурителен институт. Също има предвидени по бюджета на общините 1900 хиляди – просто съвпадение на цифрата – 1,9 и 1,9 и на двете места – но са за различни цели и нужди.
При това положение аз мисля, моето експертно мнение, на базата на тази информация, която е направена на консолидирана основа, е един добър бюджет за органа, който създава политиката, за министерството и мисля, че комисията спокойно може да подкрепи Бюджет 2008 в този вид, в който правителството го е внесло и е предоставило на вашето внимание. Разбира се, вие имате право тук като народни представители на съответните предложения, на съответните важи виждания по отделните въпроси, защото вие сте специалисти в тази специфична материя, която в момента е територия и обхват на вашата комисия. Благодаря за вниманието. Готови сме за отговори, ако има въпроси.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, уважаеми колеги! Госпожа Алексиева!
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, г-н председател. Аз искам да обсъдим и малко повече вие да изразите тезата на Министерство на финансите във връзка с отказа за допълнителни бройки. Това донякъде е доста тревожно, по моя преценка, поради факта, че министерството, вярно, то се конструира в 2007 г. основно, но в крайна сметка ние не сме успели да създадем всичките негови действащи структури. Вашата позиция, която изразихте, че това трябва да стане за сметка на вътрешни резерви, специално в тази посока е много трудно.
Всички добре го разбираме, че изпадаме, г-н председател, в една висяща ситуация, ако си позволя така да се изразя, да не съумеем да създадем структури, които ние самите със закона и със законите, с правилника на министерството сме подкрепили. Аз лично се притеснявам и тревожа от такова едно действие в бюджет 2008 г. Разбирам безспорно, че политиката е основателна. Може би не трябва да се гледа средно аритметично за всяко министерство и да се види къде резервите са в повече и къде има проблеми, които налагат да се действа по-оперативно. Ако последните години доказаха, че ние имаме още много какво да направим, за да бъдем наистина по-добри във всички общи действия за потушаване на различните природни бедствия и аварии в т.ч. където и каквото се наложи, явно ни се налага да сменим подхода. Нека още малко да чуя допълнителните аргументи, ако обичате, на Министерство на финансите.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Те не са аргументи на Министерство на финансите.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Г-н Евгени Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Аз напълно подкрепям това, което каза госпожа Алексиева. Имам няколко въпроса към Министерство на финансите.
За мен очакваният размер на номиналния брутен вътрешен продукт, както е заложен – 61711 милиона, е силно занижен. Причината е подценяването на брутния вътрешен продукт за 2007 г. Вместо 54.864 милиарда, както е във вашата прогноза, той ще бъде над 56 милиарда. На второ място, приходите на консолидирана основа се планират 27.192 млн., което представлява ръст с 27,2% спрямо предходната година. И те са подценени с над 1 милиард. И бюджетният излишък – той е планиран 1821 млн. или 3% от БВП. Той е ненужно и необосновано висок, а освен това е подценен също с 1 милиард, на базата на предишните две неща, които ви казах.
Разходите на бюджета са планирани да бъдат 40% от брутния вътрешен продукт, обаче пак на занижената основа. Предвид по-високия брутен вътрешен продукт за 2008 г., делът им ще се окаже много силно завишен. За мен бюджетът в този вид, в който се предлага, е неприемлив. Аз ще гласувам против него. Пак още веднъж казвам, солидаризирам се с това, което каза госпожа Алексиева и с голяма част от исканията на министерството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Само едно допълнение към въпроса на госпожа Алексиева. Ние с г-н Кътев вчера бяхме на заседание на Комисията за държавната администрация. Там министър Николай Василев докладва за това, как и по какъв начин следва да се проведе тази политика, свързана с намаляването на числеността. Там в разчетите се предвиждаше или 275, или 257 (по памет казвам цифрите) бройки да се намали на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Как се връзва това? Веднъж – 250 да се намалят и втори път – 320, както ги докладва г-н Николов, искат увеличение на цифрите за допълнителни бройки?
Ако не се направи съкращение, може ли министерството в рамките на тези бройки? Веднъж трябва да се проведе политика за намаляване на 250 човека в министерството и втори път – да искаме увеличаване? И как се връзва съкращението с искането на допълнително бройки? Ако се каже, че министерството няма да прави съкращения, да се оправят и да си решават проблема, може ли да стане, или допълнителни бройки ще трябват?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, НДСВ е заявило позицията си по отношение на бюджет 2008. Ние ще подкрепим бюджета като цяло по редица съображения, които не е сега моментът в нашата специализирана комисия да обсъждаме. Понятни са претенциите и на опозицията, които казват, че няма да подкрепят.
Разбира се, аз не съм съгласен с аргументите на колегата Чачев просто защото те не са аритметично верни. Ако са подценени приходите за 2008 г. и е подценен резултатът от брутния продукт за 2007 г., те са съизмерими – щом приходите се увеличават, по същия начин и брутният продукт ако е увеличен за 2007 г., по същия начин ще се увеличат и приходите за 2008 г. Така че това не е аргумент в полза на това, да се подкрепи или не този бюджет. Естествено, това си е политика на Демократите за силна България. Те си правят някакви свои вътрешни сметки, които нямат нищо общо – може би техният лидер е разсъждавал когато е бил финансов министър преди 15-16 години, но нещата са доста променени
Новостите, които колегата от Министерство на финансите изтъкна, са правилни и са точно така – свобода има на всички министерства, и не само на тях, на университетите и на другите първостепенни и второстепенни разпоредители на бюджета, които имат право да ползват 100% от предложения бюджет, тоест не само както беше досега – 90 и при добро изпълнение в края на годината да се отпускат 10%, които създаваха действително много трудности в усвояването. Всички го знаем от практиката. Има го този буферен фонд. И ред други предимства. Няма да се спирам на тях.
НДСВ има отношение в комисията към проектобюджета на нашето министерство. Ние ще подкрепим в тази му част бюджета, но имаме редица претенции спрямо исканията на министерството, които ще обосновем между първо и второ четене, като най-малкото от тях – това е завишаване на бройките. Колеги, не е въпросът дали самото министерство ще иска бройки или не, или ще направи съкращения. Това е въпрос на правителството и на управляващото мнозинство. Ние имаме решение, което казва, че 12% трябва да бъдат съкратени.
Подходите, по който ще се извърши това съкращение, може да бъдат няколко. Както каза колегата Узунов, вчера г-н Николай Василев го даде и в таблици, и по министерства, и с примери – подхода, по който ще се извърши. Може механично, може диференцирано, може приоритетно, но това е въпрос на самото правителство.
Няма лошо Министерство на земеделието и продоволствието да съкрати 300 бройки от и да ги прехвърли към нашето Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, или обратно, от друго министерство да съкрати и да даде там, но в рамките на държавната администрация това съкращение трябва да бъде направено. Тук няма две мнения и ние категорично ще държим на това. Просто всякакви опити да се раздува щатът под една или друга причина или повод ние няма да го подкрепим.
Пак казваме, имаме и други претенции, но не искам сега да ги коментираме, защото все пак сме в процедура на първо четене и казвам, че ние по принцип ще подкрепим бюджета на първо четене с уговорката, че между първо и второ четене ще направим и конкретни предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Госпожа Сахлим!
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам в контекста на това, което каза г-н Кътев, да добавя следното. Всички сме съгласни, че в рамките на държавната администрация трябва да има съкращения и те трябва да са разумни. Дали обаче всичко това трябва да бъде за сметка на националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, заради която на България щяха да бъдат наложени - и все още не е преминала тази опасност – санкции от Европейската комисия?
Аз тук не съм съгласна с г-н Петров, че капацитетът не е непременно с допълнителни бройки, обаче всички знаем, че най-често за финансови обезпечения е с допълнителни бройки и, разбира се, с качеството на човешкия ресурс, с който се работи.
Съгласете се обаче, че дори в рамките на една администрация, каквато е безспорно тази на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, едва ли човек, който отговаря и има качества да бъде спасител, може да изпълнява някакви функции по отношение на IT-технологии и т.н., когато става въпрос за този единен номер и за тази система, която се предполага, че трябва да бъде на европейско ниво. Това моята вметка. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Заповядайте, г-н Николов!
ВАЛЕРИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, първо ми разрешете най-искрено да благодаря за изказаните становища, с които абсолютно съм съгласен и съм благодарен за тях, от дамите и господата народни представители, което за сетен път ме убеждава и ме прави оптимист за развитието на политиките и програмите, за които сме се събрали да обсъждаме.
Явно народните представители – това не са някакви криворазбрани реверанси, говоря го открито и като на колеги – много добре познават спецификата както на подготовката на законите, така и на провеждането им в действие и затова така аргументирано взеха отношение. Аз ще си позволя, г-н председател, уважаеми колеги от Министерство на финансите, да се присъединя с още един-два аргумента към това, което изказаха народните представители, при ясното разбира за какво говорим, като рамките за бюджета, но понеже тук сме на територията на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии.
Уважаеми колеги, ако примерно някой каже, че трябва да съкратим с 275 човека Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, искам да ви кажа, че ние ще отидем на цифрата „-75”, защото в министерството работят 200 човека. Това е администрацията на министерството. Ако трябва да се търсят някакви резерви за реализацията на Телефон 112, защото това е една цялостна система, а не е просто един телефон, ние откъде можем да ги вземем? Да ги вземем от спасителите? Там също не достигат, ние също искаме.
При нас администрацията е един екзистенц-минимум. Това може би е най-малкото министерство. Аз съм споделял пред колегите на Министерство на финансите, че в една от нашите дирекции, с която пряко работя, има само един човек. Резервите не смятайте, че не сме ги търсили, но това са две системи – спасителните отреди и Телефон 112, без които не можем. И не можем не като министерство, както справедливо отбелязаха народните представители, не можем като държава. Да не стане работата както за триците и брашното!
Вие в Министерство на финансите знаете най-добре, че един ден с акции, когато не изпълним примерно, по Телефон 112, какви суми ще коства, примерно (колегите са правили анализи тук) десет заплати годишно на хора! Това – първо.
Второ, както и в началото отбелязах, справедливо е да кажем, че имахме изключително конструктивно отношение от Министерство на финансите и това също не го казвам така, от криворазбрана колегиалност, защото те вникнаха също в проблематиката и се опитаха да вместят нещата в рамката, която е в общата рамка на държавата.
Но тук искам да кажа едно нещо – хареса ми нещо, което каза г-н Петров – за бройките да се види поетапно. Първо, нека да се чуе високо гласът – и аз се обръщам отново с благодарност и отново към народните представители – вашият глас, който се чува тук, ако се чуе на следващ етап при гледането на бюджета, наистина ще доведе до едно сериозно решаване на такива възлови въпроси, пак казвам, при спазване на всичко това, което предвидливо каза и г-н Кътев, за държавата като цяло.
Може би трябва да мислим за едно такова решение. Ние не казваме, че бройките трябва да се качват от 1 януари поетапно, съобразно нуждите и съобразно готовността за изграждането на системите. Тук мога да очаквам един контра въпрос примерно от Министерство на финансите, които професионално да го зададат. Примерно, имате еди колко си незаети бройки, защо не сте ги заели, примерно, до средата на годината или до еди кой си период? Защото това не са просто конкурси за хора от държавната администрация.
Конкурсите за спасители, уважаеми колеги, критериите, които имаме към тях при подбора им, включително и за Телефон 112, са изключително високи и изискват определено време. Така че аз го приемат този израз „поетапно решаване на проблема с бройките”, казан от колегите на Министерство на финансите и при пълната ваша подкрепа, както виждам, за едно конструктивно решение. На този етап спирам, г-н председател, нека да дадем възможност и на колегите.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ако може, една реплика преди това на заместник-министър Николов? Аз не мога да се съглася с този принцип, който вие поставяте искания и ги хвърляте в Народното събрание и ни казвате: „осигурете ни 350 бройки”, защото не се разбрахме досега в Министерския съвет. Извинявайте, но вашият министър е вицепремиер и госпожа Етем много добре знае решението на тристранната коалиция, така че този проблем бъдете така добри да си го решите в рамките на Министерския съвет, защото ни поставяте нас в неловка ситуация, ние да кажем „Ние ще ви увеличим бройките”, но много добре знаете, че за да кажем това, трябва да кажем откъде ще ги намалим. А ние не сме хората, които можем да направим това, нали? Влезте и в нашето положение, че парламентът не може да каже „ще вземем от земеделието или от здравеопазване или от образованието”. Този въпрос си е въпрос строго на изпълнителната власт и в рамките на нея може да се реши, защото има, пак казвам, решение на тристранната управляваща коалиция, която е взела това решение. Това е. Иначе отиваме ние „лошите”, а аз не искам да сме лоши.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Абсолютно като допълнение към това, което каза г-н Кътев, и ви моля да прекратим дебата за бройки тук! Това е проблем на изпълнителната власт. Има си механизми, по които може да се реши въпросът, още повече че те вчера два часа правихме дебати в Комисията по политиката за държавната администрация. Това са въпроси, които в рамките на съществуващите изисквания, които са, в рамките на министерствата, които съществуват в Република България, тези бройки и тези решения могат да се вземат, още повече че Николай Василев има визия. Той предложи три варианта.
Единият вариант е всички министерства съкращения по 12%,.
Вторият вариант е закриване на цели структури които функционират и не са доказали във времето своята ефективност и присъствие в изпълнителната власт.
Третият вариант е диференцирано по министерства. Ако в едно министерство трябва да се направят 20% съкращения, нека Министерският съвет да прецени кое е това министерство и как да стане.
Но сега аз също не съм съгласен да се прехвърля тук при нас проблемът и ние да решаваме на кое 200, на кое 100 бройки и т.н. Това не е наш проблем. Заповядайте!
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Благодаря, г-н председател. Въпреки че Вие току що забранихте за бройки да говорим!
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Аз не съм забранил, но излиза, че едва ли не ние ще кажем къде колко ще е!
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Първо, решението на коалицията е за не по-малко от 12% на публичния сектор. Много ви моля, понеже вече чувам от много комисии, защото присъствам във всички комисии – говорят за администрация. Администрацията в Република България е 80 хил. човека. С идването на власт на тройната коалиция веднага приехме стъпка за 10% съкращение на администрацията. Тогава другите структури които са от публичния сектор, не бяха засегнати и се съкратиха 5 хил. човека. Защо? Защото някои от министрите не изпълниха това решение, което беше.
Министърът на финансите, за щастие, и министърът на държавната администрация, го изпълниха перфектно 10%, както беше указано в указанията, включително посегнахме на структури, които са приходните агенции – на Националната агенция за приходите и на „Митници”, което според мен беше некоректно в този момент, при положение, че сега трябва да откриваме контролно-пропускателни пунктове и трябва да охраняваме с митнически служители, макар че сме вътрешна граница. Това е другият въпрос.
Това обаче е политическото решение, което не е на Министерство на финансите. Министерство на финансите няма отношение по този въпрос. Министерство на финансите като орган на изпълнителната власт трябва да го изпълни. И Министерство на финансите винаги е доказвало, че изпълнява тези закони и тези разпоредби, които идват от решение на политиците.
Важното е, че то е казано, че е 12%, но действително е възложен период от шест месеца, в който трябва да стане това съкращение до 30 юни. Всеки министър трябва да направи оценка на своите структури, и то не само на структурите та държавната администрация, а и на структурите, които са на бюджетна издръжка. С едно изключение – не се обхващат тези звена, които са по единен стандарт – това са средното образование, тъй като е въведен миналата година единен стандарт и държавните висши училища, които са също по единен стандарт за издръжка на един студент. Това значи, че обсегът от 500 хиляди, които са в публичния сектор, се намаляват, като без тези 180 хиляди в двата сектора и остават останалите 350 хиляди, които трябва да бъдат подложени на тази санкция.
Ние на никого не съкращаваме бройките. Даже в момента, в който сме направили – средствата за работна заплата. Това е икономическата принуда, за да може всеки ръководител да си направи предложението как да свие това. В другия случай ще остане без политика по доходите и той ако може да понесе пред своя колектив и пред хората, които управлява, да няма политика по доходите, това си е негово право и той ще си го реши.
По въпроса на народната представителка за бройките – не към Министерство на финансите. Аз смятам, както каза много добре г-н Кътев и аз му благодаря – че ние двете страни – Министерство на финансите и Министерство на държавната политика при бедствия и аварии – сме органи на правителството и че бюджет 2008 преди да дойте при вас, е приет от Министерския съвет.
На заседанието на правителството, което прие бюджета, на последното окончателно заседание, министър Емел Етем присъстваше на заседанието и активно е участвала, вероятно, защото аз не присъствам на тези заседания и не мога да кажа кой какви становища е изказал, но има стенограми, които могат да се видят. Затова мисля, че този въпрос действително е хубаво да спрем, по тази тема за бройките.
Другото, което е – г-н Чачев, уважаемият от мен народен представител – постави въпроса за показателите. По макропоказателите има специално звено, което е Агенция за икономически анализи и прогнози, което дава тези оценки.
Аз лично считам като експерт (не се ангажирам като министерство), че оценката е добре направена, защото ръст от 27% на приходите за да станат 27 милиарда в момента никога не сме предлагали на парламента да гледа такъв, а изискването за 3-те процента превишение на приходите над разходите при вас вие го казвате „излишък”, а това не е излишък, това е превишение на приходите над разходите.
Мисля, че това е по-коректният термин, въпреки че в Закона за бюджета има „запетайка, нето”, „излишък” – превишение, нето излишък. Това е просто терминология, която е, но това е превишение на приходите над разходите.
Това е част от изискването на Маастрихт, което за да може да влезем в евро зоната, трябва постоянните четири или пет години да поддържаме този излишък, или да използвам този израз превишение на приходите, а не излишък, да бъде 3% от брутния продукт и нивото на дълга, който да бъде, който ние в момента сме покрили и вече сме в този критерий, за да може евентуално 2012 г. или 2011 г., дай Боже да е 2011 г., да влезем в евро зоната. Това е пак изискване на нашите партньори, на това голямо семейство, в което влязохме и ние трябва да се съобразяваме с тях.
По отношение на единния номер, Телефон 112, всички сме за това да се изгради единният номер. Даже ние всички мислим, че закъсняваме с това изграждане и затова ще се предприемат съответни стъпки до края на годината който може, а в бюджета в § 81 се вижда, че са осигурени 20 милиона, които нарочно са сложени в централния бюджет, защото знаем, че има четири структури, които участват в процеса по изграждането на единния номер.
Сега ако може до края на годината от това преизпълнение, което има в 2007 г., да се предостави на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и на Държавната агенция по технологии, за да могат да предприемат тези стъпки, така че в началото на април като дойдат нашите партньори да ни проверяват, да им кажем: „Дами и господа, ние сме изградили единния номер”, така че да не може да ни наложат тези санкции, защото санкциите са значими! Аз не искам да ви казвам какви са, защото са доста неприятни като суми, а обикновено човек, който казва лошите новини, не е много приятен на околните и вие ще се подразните, че един експерт ви ги казва, а аз съм дълбоко убеден и затова съм спокоен и затова го казвам.
Мисля, че тези стъпки са взаимни, които са необходими и аз мисля, което казах и в заключението на моето изложение – че бюджетът е направен така, че най-вече да се води непрекъсната борба с намаляването и ограничаването на нарастването на дефицита по текущата сметкаи в Закона за бюджета е предвидено 21,9, а в тригодишния период, за който господин Николов говори, трябва да остане 21, така че да падне от 21,9 на 21,1, тоест да слизаме надолу, а не да повишаваме състоянието на текущата сметка, защото това е един от приоритетите на правителството в 2008 г., който е заложен.
Имаме също ангажименти по Лисабонската стратегия, където допълнително сме дали ресурс за научноизследователска дейност и са предоставени на научни изследвания, 60 милиона, като никога до този момент те не са имали такъв ресурс, с който да разполагат, за да могат да правят проектно финансиране на научноизследователската дейност. Мисля, че бюджет 2008 заслужава вашата подкрепа. Поне моето скромно експертно мнение е това. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Два въпроса към двете министерства. Миналата година нашата комисия настояваше 2 или 4% от капиталовите разходи в общините, министерства и други ведомства да бъдат заделени за превантивна дейност. Когато стана наводнението в Цар Калоян това лято, всички политици, изпълнителната власт се кълняха: „Да, този проблем е много важен, с бюджета за следващата година ще го решим. Няма го в предложенията нито на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, нито на Министерство на финансите. Аз продължавам да твърдя, че това е важно и че трябва да го предложим в Закона за държавния бюджет да бъде прието в чл. 7, да се създаде нова алинея 3.
Другият проблем, по който искам вашето становище, е че предвиждахме миналата година също да бъде изграден фонд „Резервен” в общините, с който да се посрещат най-острите необходимости при аварийно-спасителните работи по време на бедствия и аварии, който да се формира на базата на общинските бюджети. Мисля, че беше 0,3 от общинските бюджети. Актуален ли е според вас този въпрос отново да го поставим и да вземем решение на комисията, за да бъде поставен на обсъждане в пленарна зала при първо четене и да търсим такова решение между първо и второ четене по Закона за държавния бюджет? Още повече че имах разговор с г-н Ананиев миналата година, след като беше приет вече законът, той тогава имаше относителна нагласа за приемане на такъв фонд „Резервен” в общините.
Сега, преди да вляза на заседанието, отново проведох среща-разговор с Националното сдружение на общините. Те отстояват исканията за такъв фонд „Резервен”. Знам, че създаването на такива фондове е ограничено и възможностите им за контрол, контролът на тези средства ще кажете, че е труден, но аз моля за вашето становище на двете министерства по тези два въпроса.
ВАЛЕРИ НИКОЛОВ: Ще се опитам съвсем телеграфно да отговоря на въпросите. Искам да ви върна към съобщения на средствата за масова информация и преди всичко медиите, които са с електронен характер. Когато станаха големите наводнения във Великобритания, казаха се цифри, щети за милиарди. Знаете ли кой цитираха, че е най-губещият, кой трябва да ги плати? Застрахователните компании.
Какво се получава, откакто аз работя в изпълнителната власт – от 2004 г.? Преди бях в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, сега – в Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Бил съм винаги в оперативните щабове по преодоляване на щетите и последиците от бедствия и аварии. Постоянната комисия регистрира за последните две години само от наводненията щети за около 1 милиард лева. Бяха изплатени суми от порядъка на около 200 милиона. Тук включвам още от предишното правителство - суми от публични инвестиционни проекти се взеха, от постоянната комисия. Къде отидоха парите?
Според мои скромни анализи, които съм направил, 60% бяха следствие на свлачища след наводнения отидоха в транспортната инфраструктура на Министерство на транспорта, железопътната инфраструктура, отидоха – преди в Главно управление „Пътища”, след това – във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Основните пари отидоха в тези две ведомства. Тук е много актуален вашият въпрос, който поставяте. Това е принципен въпрос. Защо общините, отделните министерства нямат фонд за превантивни дейности. Неслучайно започнах с примера за Великобритания. Плаща този, който е собственикът.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Един ден в превенцията спестява 50 лева вноса.
А когато стане белята, казано по народному всички отиваме към постоянната комисия и тази комисия, понеже председател на комисията е госпожа Етем и в същото време тя е министър, и отъждествяваме Министерство на държавната политика при бедствия и аварии с междуведомствената комисия. Така не може да продължава. При едно следващо наводнение или някаква друга природна стихия какво ще се получи, уважаеми колеги? Отново ще се обръщаме към тази комисия за възстановяване (Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.) Това е въпрос на държавна политика.
С риск да ми се обидите, г-н председател, не за бройките, не да коментирам, в никакъв случай не бих си позволил, господин председател, напълно съм съгласен и с това, което каза г-н Кътев и колегите от Министерство на финансите, за щото говорим не само за администрация, а говорим за публичния сектор. Но забележете, ние говорим за нова структура, която трябва да изградим и за която ако не я изградим, ще получим невероятни санкции. Не говорим за съществуваща структура, която да съкращаваме.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Господин Николов, ще си позволя да Ви прекъсна. Недейте не убеждава, ние сме убедени в това. Но това е проблем на изпълнителната власт, това само казваме ние – че това е проблем, който изпълнителната власт трябва да си реши.
ВАЛЕРИ НИКОЛОВ: Господин председател, с риск да ми се разсърдите, знаете с какво уважение се отнасям към вас – това е проблем на страната и не може да бъде проблем само на изпълнителната власт. Това е проблем на българския парламент. Моля да ме извинят дамите и господата народни представители, ако по някакъв начин засягам народното представителство. Казвам го като мое лично мнение. Приемете го, че греша, ако по някакъв начин обиждам някого. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Добре, какво предлагате да направим? Да ви завишим бройките?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Тук въпросът е за политиката, която сме приели, как ще я изпълним. Има диспропорция между политиката, която ние сме приели и реализацията, която бюджетът предлага за тази политика. И това моля да предвидите. Тук не става въпрос за бройките. Това е основният проблем. Разбира се, че бройките не са основният проблем. Тук въпросът е за дисбаланс…
РЕПЛИКА: Принципът е ясен.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Каза го съвсем ясно господин президентът: той каза, че тройната коалиция е взела решението и това ще се гласува. А е много ясно, че политика няма в този бюджет. Господин Николов, съжалявам, но политика няма с това, което ви се дава от финансите. На практика всичките събирания на комисията в тази насока, които щяха след това…, отидоха напусто. Взехме много решения, обещания, включително ние от Министерство на финансите една практика.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: В началото на моето изложение казах едни цифри, които искам да напомня, защото Вие пак поставихте въпроса. В резервен фонд. Тази година за стихийните бедствия бяха 70 млн., а За 2008 г. са 80 милиона. Тоест ръстът е с 10 милиона, дадени допълнително, въпреки че предложението на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии беше за 100 милиона, като те казаха, че са направили анализа и заявките на общините, които са дадени. Но като се прави бюджет, ние поглеждаме и какво е изпълнението в 2007 г на тези заложени 70 милиона и виждаме какво е изпълнението и мисля, че сме намерили едно балансирано предложение, което е 80 милиона.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Въпросът ми е следният: приемате ли да запишем предложение в Закона за държавния бюджет да бъде регламентирано министерства, ведомства и общини да заделят 4% от капиталовите си разходи за превантивна дейност?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това исках да кажа, че има законови делегации в Закона за бедствията, в които се казва, че всеки трябва да има някакви ангажименти по този въпрос, но ние в централния бюджет сме предвидили 15 милиона за общините, които са точно за тази цел, но са в централния бюджет, защото не може да ги дадем…
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Говорим за различни неща с Вас. Да се разберем – говорим за министерства, за всички организации, които са на бюджетна издръжка.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това се опитах да кажа. Със закона за бюджета аз считам, че не му е систематичното място като нормативна уредба да бъде…
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Чл. 7, ал. 3 да бъде допълнена – чета дословно: „Постановлението ... и т.н. - да се определят капиталовите разходи на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1, които… от министъра на всяко министерство (ал. 2). Всяко министерство предвижда в рамките на определените капиталови разходи в бюджета за 2008 г. средства за реализиране на енергоспестяващи…” След като сме записали за енергоспестяващите, защо да не запишем и за превенция? Ние предлагаме:
„Ал. 3. Всяко министерство, община и ведомство в рамките на определените капиталови разходи за 2008 г. да заделят не по-малко от 4% за реализиране на мерки за предотвратяване на щети от природни бедствия и аварии.”
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това е пълно право на народните представители да го направят като предложение. Ако пленарната зала го подкрепи, става неразделна част от закона. Но аз ви обяснявам, че сме заложили в централния бюджет за общините специално 15 милиона, които са свързани с допълнителното, като информация. Значи нямаме различия, а вие сте народни представители, във вашите ръце е. Ние сме свършили, изпълнителната власт сме приключили с внасянето на 31-ви на Закона за бюджета.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Колеги, има ли други становища? Аз ще ви предложа варианти за решения на днешното заседание.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Имам процедурно предложение. Ние подкрепяме или отхвърляме закона на първо четене?
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уточнявам още веднъж ясно, че не съм против това, да се заделят бройки и да се обезпечи изпълнението на програмата, която има амбицията министерството и която трябва да бъде държавна политика, но то трябва да стане в рамките на възможностите, които има Министерският съвет.
Имате ли някакви други предложения, колеги? Имате ли становища? Да приключваме ли?
Тогава предлагам нашата комисия да вземем следното решение:
1. Приема на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. в частта му, отнасяща се за държавната политика при бедствия и аварии.
2. Второто решение е това, което прочетох – към чл. 7 в Закона за държавния бюджет да бъде допълнена нова алинея 3. „Всяко министерство, общини и ведомства в рамките на определените капиталови разходи за 2008 г. да заделят не по-малко от 4% за реализиране на мерки за предотвратяване на щетите от природни бедствия и аварии.” Това да бъде второто решение.
3. В Закона за държавния бюджет за 2008 г. да се предвидят целеви трансфери за създаване на резерв „Бедствия, аварии и катастрофи” в размер на 0,3% от бюджетите на общините – нещо, което предлагахме миналата година.
4. Четвъртото решение определя като особено важно проблема с изграждането на системата за повикване Телефон 112, като възлага на двете министерства – Министерство на държавната политика при бедствия и аварии и Министерство на финансите и Министерство на държавната администрация и административната реформа – да търсят решения по проблема във възможно най-благоприятния и приемлив начин за балансиране и решаване на този проблем. Тоест ние го определяме като важна политика това, което вие искате, но ние не можем да кажем откъде, колко и как.
Приемате ли така тези решения, уважаеми колеги?
РЕПЛИКИ: Да. Да. Да.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Без точка 1.
РЕПЛИКА: ДАИТС и МВР, защото те също са заинтересувани тази система да се изгради.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Да, точно така, да.
Колеги, който е съгласен с така предложените четири решения, моля да гласува!
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Да има разделно гласуване заради точка първа.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Точно така предлагам да се гласува, защото най-важното решение е дали подкрепяме или не бюджета на първо четене.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Гласуваме точка 1. Който подкрепя на първо четене Закона за държавния бюджет, моля да гласува!
Девет гласа „за”.
Против? Един. Въздържал се? Един.
Резултатът е: 9 гласа „за”, 1 глас „против”, 1 „въздържал се”.
Решението се приема.
Другите три предложения, които ви прочетох, който приема тези три предложения в блок, моля да гласува!
Всички гласуват, болшинство.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви, уважаеми дами и господа, за участието в заседанието!
/Заседанието завърши в 16.50 ч./
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
/В. Узунов/