П Р О Т О К О Л № 2

---

На 27 януари 2006 г., петък, се проведе заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н РЕД:

1. Изслушване на становища по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на председателите на ВКС, ВАС, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на правосъдието, омбудсмана, избрания за главен прокурор, представител на Президентството и директора на Националния институт по правосъдието.

2. Организационни въпроси.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на поканените гости.
Заседанието беше открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Любен Корнезов.

* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, позволете ми да открия днешното заседание на Конституционната комисия. Както е известно, на миналото заседание уточнихме дневния ред, а той е:
1. Изслушване на становища по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на правосъдието, омбудсмана, избрания за главен прокурор, както и представител на Президентството и директора на Националния институт по правосъдието.
2. Организационни въпроси.
Благодаря на колегите, които се отзоваха на нашата покана.
Членовете на комисията имат ли предложения за допълване на дневния ред? Няма други предложения.

Преминаваме към точка първа.
Думата има председателят на Върховния касационен съд господин Григоров.

ИВАН ГРИГОРОВ: Благодаря, господин председател. С оглед големия интерес и многото колеги, които сме тук, ще се постарая да бъда максимално кратък и конспектно ще изложа становището на Върховния касационен съд по предлаганите промени.
По принцип Върховният касационен съд подкрепя идеята за конституционни промени, които се обсъждат в парламента. Приемаме тезата за осигуряване на отчетност и прозрачност в работата на органите на съдебната власт, включително и на Върховния касационен съд. Имаме известна резерва от гледна точка на техническото предложение, което сте направили. На това ще се спра след малко.
Приемаме и част от другите предложения за промени в Конституцията. Имаме резерви по три точки. Те са и по принцип, и технически.
По отношение на отчетността на Върховния касационен съд пред Народното събрание – ние го одобряваме, но считаме, че трябва да бъде коригирано в следната посока.
Първо, не считаме за съобразен с принципите на разделението на властите и различните отговорности на отделните институции това задължение или тази препоръка да бъде формулирана в раздела за Народното събрание. Тоест да не бъде в Глава трета от Конституцията. Ние считаме, че тази препоръка или това приемане на конституционни промени трябва да залегне в Глава шеста като задължение на органите на съдебната власт. Това би било по-добре и като наше задължение, и при този вариант ще отпадне критиката, че Народното събрание се намесва в независимостта на третата власт. Ефектът ще бъде същият, дори според мен ще бъде малко по-силен, защото това вече се вмени като задължение на самата съдебна власт. Ние считаме, че тогава акцентът трябва да бъде не върху отчетността толкова пред Народното събрание, а трябва да бъде като отчетност пред българското общество и пред българските граждани, като то се редуцира чрез съответните конституционно регламентирани органи, включително и чрез Народното събрание.
Ние сме подготвили един текст като идея за това, където казваме: изготвя доклади за своята дейност и ги представя на висшите конституционно установени органи на Република България – Народно събрание, президент и Министерски съвет. И, както казах, ще отпадне възможността да има спекулации за някаква намеса или подчиненост от един орган на друг орган.
Втората корекция, която ви предлагаме, е въпросът за така нареченото отстраняване на ръководителите на съдебната система по механизма, който вие сте заложили във вашите проектоидеи или вашите предложения за изменение и допълнение на Конституцията.
Ние считаме, че ръководителите на Върховния касационен съд трябва извън възможността, която е регламентирана в Закона за съдебната власт, където отстраняването на ръководителите може да става от Висшия съдебен съвет с оглед на по-голяма демократизация и контрол върху тези ръководители, би могло да се предвиди и допълнителна процедура, която да е извън структурите на съдебната власт, както е сега по Закона за съдебната власт. Но ние категорично считаме, че тук трябва да се вземе моделът на чл. 103 от Конституцията. Защото, след като народните представители ще имат възможността да правят предложения за такова отстраняване, редно е крайният резултат, преди указа на президента, да бъде даван от независим орган, какъвто е Конституционният съд. Мисля, че там 1/3 от него е еманация на народните представители, има хора на президента, има на съдебната власт и ще бъде някак си по-репрезентативно според нас.
По този начин се избягва и една друга принципна недопустимост. Не е редно в каквато и да е институция, в каквото и да е производство един орган да предлага нещо и същият орган да решава. Това е абсурдно, според мен.
Третото възражение, което имаме, то е частично, е по отношение правомощията на министъра на правосъдието. Ние одобряваме идеята някои правомощия на министъра на правосъдието, каквито сега има в Закона за съдебната власт, да бъдат закрепени на по-високо институционално ниво, по-точно нормативно ниво, да бъдат в рамките на Конституцията. По отношение на това обаче имаме възражение по три точки от изложените пет.
Първо, считаме, че не е съобразено с независимостта на съдебната власт министърът на правосъдието да изготвя бюджета на съдебната власт. Ние считаме, че това правомощие трябва да остане в прерогативите на съдебната власт. Мисля, че в тази посока могат да се извадят аргументи от Решение № 3. Не би могло това да стане с решение на обикновено Народно събрание. Никакъв проблем няма след изготвянето и формирането на проектобюджета, след като го приеме и парламентът в един или друг вид, няма пречка министърът на правосъдието чрез своята институция в голяма степен да управлява бюджета. Те дори са доста по-компетентни от Висшия съдебен съвет, поне според мен, във финансовите рамки. Но самото изготвяне трябва да остане в прерогатив на съдебната власт.
По т. 2 - правомощията на министъра на правосъдието за управляване на имуществото на съдебната власт. Считаме, че това би могло да се приеме. Аз тук правя едно отклонение. Считам, че всички тези разпоредби, които са за разширяване правомощията на министъра на правосъдието, а част от тях са уредени на законодателно ниво, но за по-голяма гаранция нямаме нищо против, ако вие, разбира се, прецените, да ги уредите на конституционно ниво. Управляването на имуществото на съдебната власт е добре да бъде в рамките на министъра на правосъдието. Достатъчно е съответната сграда или някакво друго имущество да бъде по съответния начин предоставено на съдебната власт, но самото управление, самото строителство, изобщо всички тези технически неща, както и част от финансовите неща, могат да се управляват от министъра на правосъдието. Това влиза и в унисон с правомощията на Висшия съдебен съвет, където основно тяхно правомощие е кадруването в системата на съдебната власт. Там извън кадровите правомощия, тоест управлението и формирането на институциите и на членовете в тези институции в съдебната власт, Висшият съдебен съвет има единствено правомощието да организира дейността на съдебната власт. Така че няма никакви пречки тези неща да бъдат прехвърлени на изпълнителната власт.
В едно кратко писмено становище, което е раздадено на всички вас, предполагам, сме пропуснали едно друго нещо, към което искаме да отправим критика, в относителен аспект критика, по т. 3 от правомощието. Тук моля да бъда малко по-обстоятелствен, тъй като го нямаме в другото писмено изложение. В него се казва: министърът на правосъдието да прави предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на магистрати. Такова правомощие министърът на правосъдието има и сега, уредено на законодателно ниво. Няма никакъв проблем това да бъде уредено и на конституционно ниво. Но така, както е формулиран текстът, излиза, че само министърът на правосъдието може да прави тези предложения. Защото текстът на чл. 30 от Закона за съдебната власт, ако буквално разсъждаваме като конституционалисти, може да бъде поискано да бъде обявен за противоконституционен, ако тук така императивно е казано, че министърът на правосъдието прави предложения пред Висшия съдебен съвет. На практика излиза, че главният прокурор например не може да предложи за прокурор друг човек. Според мен по текста не се разбира, че чрез него се правят. Така, както е посочено в т. 3, излиза, че само той може да прави такива предложения. Считам, че това е изземване, ако така е обективирано в съзнанието на народните представители, аз се съмнявам, че това е била тяхната идея.
РЕПЛИКИ: Не.
ИВАН ГРИГОРОВ: Не е, но обаче опасността е следната: като го утвърдите на конституционно ниво, утре може да стане всичко със законодателното.
Разбира се, че ние нямаме нищо против министърът на правосъдието да има тези правомощия и благодаря ви, ако така го разбирате.
И последната точка – тук е спорен въпросът доколко би била противоконституционна с оглед на Велико или обикновено Народно събрание, но искрената ми молба към всички вас е да не се пипа въпросът за Националния институт по правосъдие. Аргументите са изложени от директора на института доц. Пенчо Пенев в много подробни рамки. Но искам да кажа нещо, с което ще завърша.
Функцията на Висшия съдебен съвет е да назначава, освобождава, образова и т.н. магистратите. Националният институт по правосъдие се занимава с колеги, които са вече магистрати. Има известна логика за такова прехвърляне на института към правосъдието, ако обучението се разпростираше във фазата на обучението на младите колеги преди да влязат в системата. Докато на практика Висшият съдебен съвет назначава съответните магистрати, те са вече част от съдебната, имам предвид младшите колеги, те са част от съдебната система и изведнъж органът на изпълнителната власт организира и провежда тяхното образование.
По този въпрос ние не сме имали конфликт с Министерството на правосъдието. Трябва да ви кажа, че Управителният съвет на Националния институт по правосъдие се състои от седем души, от които трима са представители на Министерството на правосъдието и посочени от изпълнителната власт, няма никакъв проблем, но се нарушава основният принцип на Конституцията в правомощията на Висшия съдебен съвет да назначава, освобождава, образова и т.н. Това е едно от много малкото неща в моята страна, които се приемат изключително положително от всички – и в България, и извън България. Този институт сме създали с помощта, разбира се, и на Министерството на правосъдието, с разбиране на всички институции в България и с голямата помощ, която ни е оказана от чуждестранни наши партньори, солидни държави в Европейския съюз и голямата помощ, която ни оказа американското правителство по пътя на правителствената подкрепа. Умолявам ви да приемете, че тази т. 4 би следвало да отпадне.
И последната точка – осъществява контрол върху магистратите за реда на образуване, движение и решаване на делата.
Аз съм си позволил да донеса тук и ще подаря на проф. Корнезов отчетността, която прави Върховният касационен съд. Това е папка за гражданските дела, която ми е дадена преди няколко дни. Ще ви я предоставя след това. Няма никакъв проблем, докато приемете тези промени в Конституцията, да ви представим и другите - на наказателната и търговската колегия. Може би под тази форма ще бъде изпълнението на конституционната промяна.
Има нещо, на което ми се струва, че не сте обърнали внимание или може би сте го пропуснали. Вие искате в изменението на Конституцията да се задължат председателите на двата върховни съда и главният прокурор да правят тази отчетност. За прокуратурата това е възможно, защото при прокуратурата има едно вертикално подчинение и отчетността стига до главния прокурор. Докато Вие, господин Корнезов, като бивш известен съдия сте наясно, че Върховният касационен съд може да прави отчетност само за своята работа. Никакъв проблем няма да Ви информираме, когато искате и колкото искате, но само в рамките на дейността на Върховния касационен съд.
Моята идея, без да съм народен представител и политик, е отчетността на институциите в съдилищата на по-ниско ниво би следвало, както е и сега в правомощията на Министерството на правосъдието, тази отчетност да я прави министърът на правосъдието, защото той следи за движението на делата, броя на делата, развитието изобщо на делата. Тази функция да бъде предоставена на министъра на правосъдието, който със своя екип – има инспектори в правосъдието, ще събере от всички районни, окръжни и апелативни съдилища данните и ще ги изнася пред вас.
Благодаря ви за вниманието. Ще имате нашата подкрепа.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Искам да ви информирам, че вчера получихме в писмен вид становището на директора на Националния институт по правосъдие. В специални папки ще бъде раздадено на членовете на комисията.
Има думата господин Константин Пенчев – председател на Висшия административен съд.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители – членове на временната комисия, уважаеми гости! Благодаря за тази покана, за дадената възможност да вземем отношение по предлаганите промени в Конституцията, поредни промени в Конституцията. Тъй като сме пред изменение на Конституцията на първо четене, бих искал да се спра главно върху философията на тези предлагани изменения, както аз ги разбирам, и да изразя отношението на съдиите от Върховния административен съд по тази философия. Аз винаги съм считал, вие знаете, че Конституцията трябва да бъде променена в частта за съдебната власт с оглед и съдебната реформа, която тече. Надявам се да продължава успешно. В момента, в който разбрах, че има такава инициатива за стартиране на работа за промени в Конституцията, изпратих писма до ръководителите на тези парламентарни групи, които се бяха наели с тази нелека задача, изразявайки моята подкрепа по принцип и готовност винаги, на всеки етап с каквото можем да помогнем за тази полезна за България работа.
Тези поредни промени в Конституцията аз виждам в три направления.
Първо, да се приведат идеите на следствието в съответствие с това, което Европа иска от нас, и с вече приетият Наказателнопроцесуален кодекс. Там няма да се спирам, ще оставя тази възможност на хората, които са компетентни. Очевидно тази цел е постигната с предлаганите изменения на чл. 127 и чл. 128.
Втората цел аз я виждам като засилване контрола върху съдебната власт.
Третата цел – да се намери някакъв баланс между правомощията на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.
Заявявам, че подкрепям и трите цели на законопроекта, защото това наистина е необходимо. Ние сме си говорили много пъти с много от вас, че конституционният модел някак си постави извън контрола на другите власти съдебната власт, направи я безконтролна в голяма степен, което не беше хубаво и за самата съдебна власт, и за цялото общество.
Така че приветствам тази идея да има някакъв контрол на законодателната власт върху съдебната, не само посредством законите, които Народното събрание приема, но и по друг начин.
Без да повтарям това, което господин Григоров каза, аз споделям изцяло неговите възгледи и конкретните предложения на Върховния касационен съд, както споделям и съображенията на господин Пенчо Пенев.
Искам да подчертая също, че Върховният административен съд би могъл да отчита единствено своята собствена работа. Той понастоящем е и генерал без армия, може би ще остане такъв и за в бъдеще с оглед развитието на Административнопроцесуалния кодекс. Не знам дали Народното събрание би могло да придобие цялостна представа за административното правораздаване в България само от отчетния доклад на Върховния административен съд? Така че аз също приветствам тази идея на господин Григоров евентуално министърът на правосъдието чрез собствените си механизми да обобщи цялостната дейност на всички съдилища, включително и върховните, и да ги докладва пред парламента.
По въпроса за така наречения импичмънт. Аз пак искам да подчертая, че възможност за отстраняване на тримата големи има вече и тази възможност е постигната с първата поправка на Конституцията, която си позволи и районният магистрат, и върховният председател да бъдат освободени при точно определени условия и точно определени предпоставки, в които се включва и системно нарушаване на задълженията, на законите и уронване престижа на съдебната власт. Тоест това, за което може един младши съдия или районен съдия да бъде уволнен, по същите причини може да бъде уволнен председателят на Върховния административен съд и пак по същия ред, само че няма да бъде от 13 души от Висшия съдебен съвет, а от 17 члена на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.
Аз разбирам много добре съмненията, че едва ли подчинените на двамата председатели ще гласуват против тях и за тяхното отстраняване. Искам да напомня, че имаше един случай в миналия Висш съдебен съвет, когато 13 члена на Висшия съдебен съвет гласуваха за отстраняване на главния прокурор при явно гласуване, само че тогава нямаше такава процедура, това беше някакъв морален акт. Тоест механизмът не е толкова неработещ, би могъл да работи. И пак казвам, аз не изключвам възможността и Народното събрание по свой механизъм да може да инициира тази процедура.
От предложението какво излиза? Излиза, че 17 члена от Висшия съдебен съвет не могат да ме уволнят, а само две трети от народните представители, което е доста по-труднодостижимо мнозинство. Излиза така, че вместо да ни поставите под контрол, вие малко ни бетонирате. Аз нямам нищо против това, но все пак помислете и по този въпрос. Защото вие казвате: в тези случаи - Народното събрание, в другите случаи – Висшият съдебен съвет. Тоест Висшият съдебен съвет регистрира примерно моето осъждане с влязла в сила присъда, регистрира моята оставка и толкова. Всички други случаи, дори фактическа невъзможност, трябва единствено две трети от народните представители. Нямам нищо против, повтарям, но помислете дали това е най-удачният ред.
Считам, че не звучи много добре - този, който предлага, той да освобождава. Госпожа Дончева ще ми каже: да, ама Висшият съдебен съвет прави същото. Да, може и това да е вариант. Ако стигнем до там две трети от народните представители да не могат да ме търпят, аз ще си подам оставката, няма да имате проблем с процедурата.
Относно правомощията на министъра на правосъдието. Тук наистина нашето общество е длъжник на министъра на правосъдието. Аз го подчертавам от камбанарията на върховен магистрат, аз защитавам интересите на министъра на правосъдието. В продължение на 15 години, за добро или за лошо, правомощията на министъра на правосъдието бяха в името на независимата съдебна власт, в името на разделението на властите постепенно бяха ограничавани. И както на шега се говореше: министърът на правосъдието – министър на затворите, защото други правомощия няма, едва ли не. Считам, че това наистина е прекалено. Няма сега да се спирам защо се получи така. На мен също ми се струва малко особено правомощията на министъра на правосъдието, този баланс между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет да бъде намерен в Конституцията и то чрез изчерпателно изброяване правомощията на министъра на правосъдието. Струва ми се, че това би могло да намери място в едни изменения на Закона за съдебната власт или в нов закон, както господин министърът каза, че се готви. Аз съм убеден, че Конституционният съд вече ще преодолее тази своя практика в по-новия си състав, с по-нови разбирания и с наша помощ, както каза господин Григоров. Считам, че такива законодателни изменения не биха срещнали противодействие на Конституционния съд. Но това пак е въпрос на преценка от вас, от конституционния законодател и аз не искам да се намесвам във вашата работа.
По въпроса за бюджета на съдебната власт. Изцяло поддържам това, което съм казвал неведнъж, а също и съображенията на господин Григоров. Дайте да видим това, господин Миков, какво значи – съдебната власт има самостоятелен бюджет. Аз съм съгласен с Вас, че всяка година играем един и същ театър пред обществото – ние искаме, министърът не дава; ние молим, парламентът отпуска още нещо и така всяка година. Съгласен съм с Вас. Това значи ли обаче, че трябва изобщо съдебната власт да не участва в изготвянето на нейния бюджет? Оставете поне, господин Миков, възможността да помечтаем. Нека един месец да си мечтаем, че това, което предлагаме, ще стане, пък вие после го отрежете. Това в кръга на шегата, разбира се.
Считам, че за Националния институт по правосъдие в момента е намерен балансът. Има един Управителен съвет с квоти от министъра на правосъдието и от съдебната власт, в момента добре работи. Става дума за обучение на магистрати не само младши, но едно постоянно обучение, което едва ли не ще влиза в досието на всеки магистрат, тоест за пътя на неговото атестиране и за неговото повишаване нагоре.
Така че тук обучението малко или повече е неразделно свързано с кадровото израстване, издигане на магистратите. Задавам си въпроса: доколко е удачно изпълнителната власт да отговаря изцяло за това? Поставям също и този въпрос, за да помислите.
В заключение искам да ви уверя, че вярвам в мъдростта на народните представители, в мъдростта на Народното събрание и съм убеден, че тези изменения, които вие приемете, ще бъдат наистина добри и полезни за България. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на заместник-главния прокурор господин Манчев. Заповядайте.

ХРИСТО МАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на ръководството на прокуратурата изразявам пълната подкрепа към предлаганите изменения и допълнения на Конституцията на Република България. Това е изцяло в подкрепа на бъдещето на България за присъединяването й към Европейския съюз. Предлаганите изменения и допълнения са всъщност една от поредните последователно предприети стъпки от българската държава за приемането на България като страна – член в Европейския съюз.
По отношение на направените предложения за изменение и допълнение. Според мен е изключително добра възприетата редакция за изслушване и приемане на годишните доклади на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. И досега имаше възможност да се внасят годишните отчетни доклади за дейността на прокуратурата, но самият израз, който е използван – за изслушване и приемане – вече ангажира и уважаемите народни представители. Тоест според мен това е напълно разумно за един по-голям и ефективен контрол върху дейността на съдебната власт, която ще се постигне с предлаганото изменение и допълнение.
Мисля, че в бъдеще няма пречка да мислите за последващи изменения на Конституцията на България. Нищо че е основен закон, той трябва да бъде в духа с новите принципи и идеи и политиката на българската държава.
Ще си позволя да направя само две технически забележки. Според мен терминологично е по-добре вместо възприетия термин в новата редакция на чл. 84, нова т. 16 “за дейността на съдилищата, прокурорите и следствието” изразът да бъде или “съдиите, прокурорите и следователите”, или “съдилищата, прокуратурите и следствието”, даже и “следствените служби”.
По отношение на редакцията на § 7 в чл. 130, ал. 6, т. 5, струва ми се, че досегашната редакция в Закона за съдебната власт “за осъществяването на контрол върху магистратите, за реда на образуване, движение и решаване на делата”, специално думичката “реда” ми се струва, че не е на точното място. По-точната редакция е “за организацията по образуването, движението и решаването на делата”. Защото всички знаем, че актовете, които магистратите постановяват, са актове по същество и подлежат на инстанционен, съответно за прокурорските актове – на съдебен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на директора на Националната следствена служба господин Александров.

АНГЕЛ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Оценяваме важността на проекта и го подкрепяме. Същевременно в края на заседанието ще представя на председателя на комисията бележките и становището на Националната следствена служба.
Накратко бележките ни се свеждат конкретно до редакцията на § 3. Предлагаме редакцията на този параграф да се подобри, за да се реализират мотивите на вносителя, без да се получават иначе нежелани противоречия с основополагащи принципи и норми на Конституцията.
Предлаганата редакция на § 3 е неудачна. Дали нормата следва да бъде въобще в Глава трета “Народно събрание” или в Глава шеста “Съдебна власт”? Ако е в Глава трета, дали систематичното й място е като последна нова т. 16 в чл. 84, тоест след т. 15, която определя официалните празници? Считаме, че по-логично е правомощието на Народното събрание да бъде добавено след чл. 83, ал. 2 – за парламентарен контрол над министрите. Следва да са задължени всички административни ръководители в органите на съдебната власт – понятието вече е въведено с първата промяна на Конституцията. От разделянето на властите следва ограничение на подобен контрол. Трябва да се изключат решенията по същество. Актовете на магистратите обаче са мотивирани и подлежащи, без окончателните, на инстанционен контрол. Парламентарният контрол може да включи статистически данни, анализ, законодателни, материални, организационни, етични проблеми, дисциплинарна практика и т.н.
На трето място по § 3 – “изслушва и приема”, както е предложено, не дава достатъчно яснота в какви срокове следва да се представят тези доклади, какво да съдържат, могат ли да не бъдат приети, какви са последиците от това и пр. В момента председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не са ръководители на съдилищата. Върховният съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите не е административен.
На четвърто място, Националната следствена служба ежегодно и по тримесечия представя своите доклади публично пред представители на всички власти и медии. Копие изпращаме на Висшия съдебен съвет и на ведомствата, с които взаимодействаме. Тематични анализи, информации, становища и пр. сме внасяли по искане на Народното събрание, Министерския съвет и междуведомствени форуми.
Следователно разумът на предлаганото в § 3 на законопроекта и сега е реализиран. Текстът обаче би породил неясноти. Кой от тримата ръководители – председателите на ВКС, ВАС или главният прокурор какъв доклад ще представи? Какво е новото конституционно понятие “следствие”? Защото в чл. 128 на Конституцията не е отменено определението за следствените служби. Премахва ли се едно от трите обособени звена? Ако това е така, трябва да имаме изложение по този въпрос в мотивите.
Подобна промяна би довела и до системни вътрешни противоречия в Глава шеста “Съдебна власт”.
И на пето място, номерацията на § 3 е нелогична. Предвижда се промяна в чл. 84 след създаването на нов текст 91а от основния закон.
Предлагаме следната редакция на текста в § 5: “В чл. 128, изречение второ да се измени така: “Те (става дума за следователите) осъществяват разследване и други функции в наказателното производство в случаите, посочени в закон.”
Какви са нашите мотиви? Такава е логиката на досегашните политически решения за реформи, заявявани и пред европейските експерти. Например Стратегията за противодействие на престъпността и корупцията, Концепцията за реформа в наказателното правораздаване, Решение на Конституционния съд по дело № 7 по искане на Върховния касационен съд за тълкуване на основния закон и др.
Наред с постигане на целите, изложени в мотивите на вносителите, редакцията, която предлагаме, има и свои предимства – държавата ще може да използва капацитета на следователите при ограничаване на функционалните им компетенции и по разследването. Предлаганата от нас редакция е по-добра за законодателя. Възможностите са нови решения за повишаване на ефективността на съдебната фаза в наказателния процес, без Конституцията да бъде изменяна заради или след закона.
По § 6 приемаме мотивите за политическо решение – членовете по право във Висшия съдебен съвет, избирани за 7-годишен мандат като административни ръководители на високопоставените органи на същата власт, да бъдат освобождавани в хипотезите на чл. 129, ал. 3, т. 4 и 5. Не виждаме обаче защо това да става вместо Висшия съдебен съвет и считаме, че то трябва да става наред с възможността на Висшия съдебен съвет да освобождава тези ръководители.
По § 7 изразявам отрицателно становище на прекаленото разширяване на правомощията на министъра на правосъдието. Предложеният текст не отговаря и на самите мотиви на вносителите, които твърдят, че по този начин се създава ефективно взаимодействие на министъра на правосъдието с органите на съдебната власт, без това да влиза в противоречие с принципа за нейната независимост. Поставянето на норма за правомощие на министъра в чл. 130, който урежда организацията на Висшия съдебен съвет, е неразбираемо. По същество предвиденото в голяма степен пряко нарушава принципа за независимост на съдебната власт. Точки 1 и 2 обезсилват не само изрично посочените в самите мотиви решения на Конституционния съд, но противоречат и на чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията.
Според нас предложеното в § 7 изменение не способства за по-ефективно правораздаване – имам предвид бюджета на съдебната власт – но може да се окаже пречка и за европейската ни интеграция заради погазване на принципа за разделение на властите. В този смисъл са и констатациите от всички срещи, които сме имали с европейски експерти, които отдават много голямо значение на бюджетната автономия на независимата съдебна власт.
Благодаря ви за вниманието. Ще представя писмените бележки.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Александров.
Давам думата на избрания за главен прокурор господин Борис Велчев.

БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз единствен от поканените ще говоря като частно лице и затова ще бъда максимално откровен и необвързан от становището на никоя институция.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам доколко един избран за главен прокурор може да говори като частно лице. Но да не спорим.
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Да, да не спорим, макар че можем да спорим дълго с Вас. В България по правило има място само за един главен прокурор, не може да има двама едновременно. Затова ми се иска да взема отношение по един въпрос, който по никакъв начин не е свързан с дейността на прокуратурата, но ми се струва много важен, принципен въпрос. Става дума за имунитета. Ползвам се от тази възможност, защото това е вторият път, когато българската Конституция се променя в частта й относно имунитети – в началото на магистратите, сега и за имунитета на народните представители. Мисля, че трети шанс няма да имаме и е хубаво да се възползваме от тази втора възможност Народното събрание да направи една по-радикална промяна в уредбата на депутатския имунитет.
Казвам това не само като някаква антикорупционна мярка. В никакъв случай не преувеличавам значението на имунитета като пречка в борбата с корупцията. Казвам това като предложение да въведем повече нормалност в държавата и повече равенство на гражданите.
Аз си мисля, че българската Конституция ще спечели, ако депутатският имунитет бъде редуциран до тяхната неприкосновеност. Разбирам, че не е правилно народните представители да бъдат задържани, без това да е минало през одобрението на органа, в който те работят, тоест Народното събрание. Давам си сметка, че независимо от това дали ще бъде задържан или не един народен представител, това не е пречка за правосъдието да изпълни функциите си спрямо него. Но всяко разширяване на имунитета извън тези предели ми се струва, че вече започва да пречи на съдебната власт и просто не е нормално за ХХІ век. Разбирам традициите в имунитета на народните представители, разбирам и практиката в други страни, където подобен имунитет съществува, не крия това, но ми се струва, че няма никаква пречка ние да отидем малко по-напред от други страни с по-консервативни правни системи и да се възползваме от този повод, за да сведем имунитета на народните представители до тяхната неприкосновеност и, разбира се, до принципния идентитет за това те да не носят отговорност за техните гласувания и мнения в Народното събрание.
На второ, и последно, място ми се иска да взема отношение единствено по така наречения своеобразен “импичмънт” на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Сама по себе си идеята е добра. По начина, по който е предложена обаче, ми се струва неправилна. Защото вместо да направи освобождаването на висш магистрат подчинено само на професионални мотиви, то го подчинява на политически мотиви.
И второ, вместо да облекчи процедурата, когато се търси отговорност на висшите магистрати, то я затруднява. Аз си представям, че можем да илюстрираме това най-добре, ако дадем един пример за довеждане до абсурд. Висш магистрат в продължение на година и половина е в кома в болницата – трайна фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения, продължила повече от една година. Честно да си призная, не виждам каква е ролята на Народното събрание при констатацията на това обстоятелство. И се питам: ако Народното събрание не може да събере 2/3 мнозинство, този човек ще престане да бъде в трайна фактическа невъзможност ли? Човекът е отишъл и е станал дървосекач в Канада, няма го три години – нима ако Народното събрание не констатира този факт с това високо мнозинство, което не винаги е лесно да се събере, този човек си промени положението си и изведнъж ще се окаже действащ магистрат?
Мисля си, че трябва да обсъдим внимателно дали изобщо Народното събрание трябва да се занимава с този въпрос; дали високите мнозинства в Народното събрание няма да направят тази отговорност на практика невъзможна; дали не бива да запазим правото на Народното събрание само да сезира Висшия съдебен съвет; дали не трябва да помислим тази процедура да не се провежда пред Конституционния съд. Тоест струва ми се, че в уредбата на така наречения импичмънт на висшите магистрати има още доста върху какво да се поработи.
Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Давам думата на министъра на правосъдието проф. Петканов.

МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, становището на Министерството на правосъдието е депозирано, предполагам, че е пристигнало при вас в писмена форма. Тук бих искал да кажа публично, че Министерството на правосъдието подкрепя направените предложения за изменение и допълнение на Конституцията.
Ако позволите, ще направя леко отклонение. Знаете, че наскоро гост на нашата страна беше еврокомисарят Фратини и аз надълго и нашироко го запознах с тези предложения и получихме неговата подкрепа. Ако ми позволите, да кажа две-три неща по тези предложения. Първото е относно имунитета – това, за което говори колегата Велчев. Моето мнение е абсолютно същото. Освен че Министерство на правосъдието подкрепя предложенията, които се правят, ние сме готови да подкрепим и други, с които да се отиде по-напред. Едно от тях е във връзка с имунитета на депутатите. Аз лично споделям виждането, че имунитетът трябва да се разпростира само досежно това да брани депутата за изказванията му в пленарната зала. И толкова.
Второ, искам да се спра на § 7, с който се допълва чл. 130 от Конституцията, в три направления.
Първото направление е по т. 3 – министърът на правосъдието прави предложения пред Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване и освобождаване на магистратите. Текстът звучи така, както господин Григоров го каза. Остава се с убеждение, че единствено правосъдният министър има такова правомощие и то изключва правомощията на самия Висш съдебен съвет. Такова правомощие министърът има и днес. Следователно тук е необходимо да бъде направена редакционна промяна и да се предвиди паралелната компетентност между Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието.
По т. 4 – организира квалификацията на магистратите. Звученето на тази норма е, че това е изцяло негово правомощие, а то не е така. Основно правомощието е на Висшия съдебен съвет, респективно на Националния институт по правораздаване. Тази норма или трябва да отпадне, или да бъде изпълнена със съдържание. В какво се изразяват неговите правомощия по това организиране? Към настоящия момент ние имаме трима представители в управителния съвет – министъра, заместник-министъра и още един колега, участваме в работата на управителния съвет. Ако това се има предвид, нека да се допълни в този смисъл. Ако не, може би е по-добре да отпадне и тази норма няма нужда от съществуване.
И сега, най-важният въпрос е в т. 1 – правомощията на правосъдния министър в сферата на бюджета. Аз споделям това, което всички колеги казаха, към настоящия момент министърът на правосъдието няма нужда от такива правомощия. За другите две норми, господин председател, аз казах, че се нуждаят от редакционна поправка основно, но да останат. Тази норма обаче ми се струва, че трябва да бъде премахната. Най-малкото поради това, че министърът на правосъдието ще бъде буферът между отделните власти. Как министърът ще изготвя бюджета на съдебната власт и ще го съгласува с Висшия съдебен съвет? Можете ли да си представите какво ще стане?
Така че, за да избегнем тези конфликти, за да избавим министъра от неловкото положение, в което той ще изпадне, аз мисля, че нормата трябва да бъде премахната.
Освен това тази норма съществено ще накърни независимостта на съдебната власт, в това няма никакво съмнение. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ: Ако се вгледаме в дълбокия смисъл на Конституцията от юли 1991 г., тя въздига като два равнопоставени принципа върховенството на закона, но и върховенството на правата на човека. Не едното против другото, а едното заедно с другото. И като израз на тази идея заедно с конституционната повеля да се регламентира всичко което може в тази посока, се прие от 39-ото Народно събрание – аз ще бъда много кратък – този Закон за омбудсмана след епохални политически и парламентарни екскурзии на хора, които и след тях трудно сричаха понятието омбудсман. Има и още един детайл, господин председателят си го спомня добре, че в самия последен ден на миналото Народно събрание, датата е 18 май, едва тогава се прие Правилник за приложението на Закона за омбудсман, който се изискваше, за да има нормативната уредба своето действие. Нямаше нито политическо време, нито политическа психология да се осмисли конституционната тенденция в Европа конституционно да бъде закрепена институцията омбудсман и да се създадат такива ефикасни механизми в защита на основните права и свободи на хората в отношението гражданин-администрация.
И още нещо, необходимостта от това конституционно закрепване – лош, но стар израз – на институцията на националния омбудсман подчертава теоритично, че се повишава доверието към държавата при едно-единствено условие – ако тя защита човешките права.
И една препоръка. Понеже все се позоваваме на чужди източници, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2003 г. препоръчва държавите членки да конституционализират институцията на своите омбудсмани. Приложили сме един пример, господин председателю, към един писмен материал, който ще връча след малко, едно изброяване на тези европейски държави, където това е направено и конституциите им включват идеята за омбудсман. Няма да чета всичко, тук са Австрия, Дания, Гърция, Испания, Португалия и т.н. Но подчертавам едно друго интересно явление – в три от тези държави първо е приет закон и после конституцията урежда положението на омбудсмана. Това са Португалия, Полша и Гърция. Това е и случаят в България - нищо лошо.
Ние изразяваме подкрепа на законопроекта в частта му, в която се конституционализира омбудсманът на България. И изглежда защото много предварителни разговори водих и аз, за тези, които не са чели скоро, трябва да се напомни Решение № 3 на Конституционния съд от 2002 г., защото пак питаха дали ако се конституционализира омбудсманът, това няма да внесе дисбаланс в установените баланси между властите в Конституцията. Това решение на Конституционния съд, което се занимава с Велико Народно събрание и с Обикновено Народно събрание, изрично казва: формата на държавно управление няма да се промени, ако се създаде – чуйте! – нов конституционен орган, който не е основен и създаването му не влияе върху баланса между останалите органи и основните конституционни принципи. И даже изрично се казва в самото решение, че такъв би бил например общественият защитник (омбудсман).
На базата на всичко това и в хармония с изискванията на Европейския съюз, тогава когато Конституцията в своите поправки иска да реформира съдебната власт в най-широк смисъл на думата, в борбата с корупцията, разбира се, стои идеята да се създадат ефикасни извънсъдебни механизми за уреждането на спорове и закрила на правата и интересите на гражданите. Аз това го извличам, честно казано, при един спокоен прочит на целия мониторингов доклад от 25 октомври, където на три места се говори за тази идея. Разбира се, и в проекта за Европейска конституция, в която е включена уредба на самия европейски омбудсман.
И сега по една втора идея, която развивам много кратко, без особена страст - зачитането на човешките права и основните свободи. Аз поздравявам тук нашия колега господин Арабаджиев, който в едно предаване наскоро наблегна много върху смисъла на чл. 6 от Договора за Европейския съюз. Оттам се разбира, че същността на целия този съюз е зачитането на правата на хората и достойнството на личността. И щом това е така и за да се гарантира реално върховенството на основния закон, се поставя въпросът кои органи трябва да сезират Конституционния съд. И след като те са изброени в чл. 150 на Конституцията, до известна степен стои открит въпросът за необходимостта една висока държавна институция да сезира Конституционния съд преди всичко от гледище на правата и свободите на човека и на хората. Сякаш естествено е това да бъде омбудсманът на България.
По силата на тази логика омбудсманът е оправомощен да сезира Конституционния съд в редица европейски страни. В материала, който ще ви бъде раздаден – искам да помоля за това – има цял каталог на тези страни, изброени поименно. И пак тази Препоръка № 1615 от 2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Тя изрично казва държавите членки да уредят правомощието на омбудсмана да сезира съответния конституционен съд. И тук един каталог от държави, където това е уредено – Австрия, Испания, Португалия, Чехия, Полша, Словения, Унгария, Латвия и т.н. Списъкът е приложен.
Целият въпрос е, защото чух и аз обръщението на президента господин Първанов, той смята, че сезирането от омбудсмана на Конституционния съд е във връзка с индивидуалната жалба. Не ми се правят анализи сега, там, където това е уредено, се говори за възможността омбудсманът да се обърне към съответния конституционен съд или съвет, както се нарича във Франция, с оглед да се поправят закони, с прилагането на които се нарушават правата на човека или само се застрашават, без непременно това да се свързва с индивидуалната жалба.
Искам да завърша с това разсъждение: ние предлагаме Народното събрание заедно със Закона за изменение и допълнение на Конституцията да уреди и това правомощие на омбудсмана той да се обръща към Конституционния съд, все имайки предвид идеята за защита на правата на човека, така както иска чл. 6, ако сме юристи, от Договора за Европейския съюз.
Господин председател, аз ще предам мотивирано всичко това и ако Вие прецените, да го предоставите на Комисията по промяна на Конституцията.
Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще бъде раздаден, господин Ганев.
Когато се правеше Конституцията през 1991 г. идеята беше да има специална глава за омбудсмана, нали така, господин Ганев? Но не можахме да стигнем да направим такава глава.

ГИНЬО ГАНЕВ: Нека да добавя един щрих. Аз бях председател на комисията, която подготвяше новата Конституция. Шестнадесет проекта, един от които на група експерти – да се конституционализира омбудсманът. Имаше и още един проект на БСП, защото БСП имаше 2-3 проекта, в който това също се предвиждаше. Дори се обсъждаше от експерти конституционалисти от много високо ниво. Виждам тук Снежана Начева, не знам дали тя е участвала. Емилия Друмева - да. Но понятието “омбудсман” едва се сричаше. Днес то се разбира малко повече, но висши органи на властта продължават да го артикулират.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Пламен Киров – представител на президента и специалист по конституционно право.

ПЛАМЕН КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители и гости! Трудно бих определил качеството, в което говоря, тъй като вие знаете, че президентът няма официален говорител. Така че говорейки по въпросите, свързани с поредните изменения на Конституцията, изразявам и мнението на Президента на Републиката.
От друга страна, Президентството, разбирано по нашия конституционен модел, представлява Администрацията на Президента, която също не мога да задължа със своето мнение. Тук съм като секретар по юридическите въпроси на Президента на Републиката и като лице, което има известни познания в областта на конституционното право. Искам да изразя отношението си към Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията, който предстои да бъде обсъждан.
Не са чести случаите, когато една уважаваща себе си държава в продължение на четири години три пъти изменя Конституцията си, при това два пъти в една и съща материя. Но така или иначе, на нас ни се налага, налага се, поради обясними причини.
Искам да заявя, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на основния ни закон е в правилна посока. Той отговаря както на очакванията на българското общество, на българските граждани преди всичко, така и на нашите европейски партньори.
Какво конкретно може да се каже по текстовете на законопроекта?
На първо място, става въпрос за този прословут имунитет на народните представители. Давам си сметка, че последната, крайната дума имат народните представители, които ще гласуват в каква степен да бъде ограничен техният имунитет. Давам си сметка, че ми е лесно да разсъждавам и да давам препоръки, защото не съм народен представител. Може би, ако бях от другата страна, мнението ми би било различно.
Съществува обаче една обща тенденция и в европейския конституционализъм да бъдат смекчавани и постепенно да отпаднат имунитетите, дотолкова доколкото те представляват една привилегия. В същото време обаче имунитетите дават възможност на народните представители да бъдат свободни в изразяване на интересите на техните избиратели и интересите на нацията.
Личното ми мнение е, че имунитетът би следвало да бъде сведен до неприкосновеност на народните представители. Но си давам сметка, че ако се стигне дотам, предвид на особености на региона и на България, има възможност работата на народния представител да бъде смущавана непрекъснато със серия от дела от частен характер. Това ще му пречи да осъществява своята основна функция. Така че не мога да не си дам сметка, че в случая предложението народните представители да не носят наказателна отговорност по престъпление от общ характер може би е една балансирана позиция, която най-вероятно ще стане и последна воля на парламента.
Що се отнася до конституционното закрепване на една нова институция, първо създадена със закон, сега вече с предложение да намери конституционно място, каквато е институцията на омбудсмана, подкрепям предложението на вносителите на законопроекта. Държа да отбележа, че текстът, макар и лаконичен, дава някаква представа за облика на институцията, а именно, че омбудсманът се избира от парламента, защото има системи, където той не се избира от парламента.
На второ място, определена е неговата конституционна функция – да се застъпва за правата и свободите на гражданите и техните организации.
В същото време обаче като че ли законопроектът отстъпва от един конституционен принцип и една традиция - когато се закрепва, създава една конституционна институция, по някакъв начин да бъдат очертани нейните правомощия. В предлаганата ал. 2 на чл. 91а правомощията и дейността на омбудсмана се препращат към законодателна уредба.
Подкрепям предложението на Президента на Републиката и ще се постарая да конкретизирам параметрите му, дотолкова доколкото то остана като че ли неразбрано от голяма част от народните представители и представителите на медиите – конституционно да се даде възможност на омбудсмана да сезира конституционната юрисдикция – Конституционния съд на Републиката, естествено, не като някаква пощенска кутия той да препредава молбите и частните жалби на гражданите, свързани с евентуално претендиране за неконституционносъобразност на закони. Става въпрос за нещо съвсем друго.
Добре известно е, че омбудсманът не действа служебно, той действа, когато бъде сезиран със съответна жалба, сигнал или молба от граждани. Той преценява по кои жалби да предприеме проверки, той преценява кои жалби, при това може да има натрупване на жалби в една насока, които да атакуват конкретен текст от закон с оглед неговата неконституционносъобразност. В тези случаи няма нищо лошо в това омбудсманът да има възможност да сезира Конституционния съд, но не и изобщо по цялата палитра на правомощия на Конституционния съд, а що се отнася до атакуването на закон или на част от него относно неговата противоконституционност. При това такава противоконсти-туционност, която засяга основните права и свободи на гражданите, уредени в Глава втора на българския основен закон.
Нека да припомня, че в чл. 150 на българската Конституция такава възможност се дава на общинските съвети, в случаите, когато се касае за спорове за компетентност между централната държавна администрация и органите на местното самоуправление.
Що се отнася до създаването на нова т. 16 в чл. 84, а именно изслушването и приемането на годишните доклади на тримата висши магистрати, ми се струва и тук ще си позволя да възразя на председателя на Върховния касационен съд господин Григоров, че мястото на тази разпоредба е именно в правомощията на Народното събрание. Дали ще бъде в т. 16, струва ми се, че надали това правомощие трябва да е накрая в изброяването в текста на чл. 84, но по това може да се помисли. Защо? Защото не става въпрос само за изслушване на годишните доклади, става въпрос за изслушване и приемане на годишните доклади. Приемането не може да стане по друг начин, освен с решение на Народното събрание. И това си е правомощие на Народното събрание, което няма място в главата за съдебната власт. Това е моето мнение.
Що се отнася до изслушването на докладите на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, ще се солидаризирам с изказаните становища преди мен, че тези двама висши магистрати няма какво друго да отчетат, освен дейността на съответните съдилища. Струва ми се, че по-скоро тези доклади ще бъдат направени с оглед на една съдебна статистика. Не могат да се коментират нито решения, нито тълкувателни решения, защото те се мотивират, няма какво да бъдат излагани пред Народното събрание и допълнително да бъдат мотивирани.
По друг начин се отнасям към предложението за изслушване и приемане на годишния доклад на главния прокурор. Става въпрос за съвсем друга система, с други функции в рамките на съдебната власт.
Подкрепям предложението, което цели уреждането, по-точно уточняването правомощията на прокурора и правомощията на следствените служби, а именно промените в чл. 127 и чл. 128.
Що се отнася до промените в чл. 129, бих могъл да споделя следното. Непонятно за мен е защо отпадна възможността Президентът на Републиката да освобождава по предложение на Висшия съдебен съвет висшите магистрати при навършване на 65-годишна възраст. В текста се предвижда, че президентът освобождава висшите магистрати само в случаите на точки 2 и 3, а именно – при подавана на оставка и влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание “лишаване от свобода за умишлено престъпление”. При подаване на оставка ми се струва, че хипотезата е безспорна. В случая отпада освобождаването при навършването на 65-годишна възраст – по предложение на Висшия съдебен съвет. С оглед на правна симетрия би трябвало тази хипотеза да бъде вкарана в предлагания текст.
Що се отнася до въпросните точки 4 и 5, когато предвижданите промени предлагат една своеобразна процедура на импийчмънт, която не е съвсем точно да я наричаме така, на първо място, стои въпросът за основанията. Надали основанието “трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година” би следвало да бъде на преценката на Народното събрание. По-скоро би трябвало да си остане в правомощията на Висшия съдебен съвет.
Тук вече бе даден пример. Какво би станало, ако парламентът не може да събере мнозинство от 2/3 при една очевидна трайна фактическа невъзможност на висшия магистрат да изпълнява своите функции? Това означава, че той не може да бъде освободен, въпреки че е в невъзможност да изпълнява функциите си. Тук процедурата по-скоро затруднява излизането от тази обективна ситуация.
Що се отнася до второто основание – тежкото нарушение или системното неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт – това е същинското основание парламентът да поеме инициативата. Но как се реализира тази инициатива? В предложения текст тя се реализира като една компилация между текста на чл. 103, а именно – импийчмънта на президента. Там си спомняте, че 1/4 от народните представители повдигат обвинение, парламентът се конституира като обвинител с вземане на решение с мнозинство от 2/3 и случаят отива в Конституционния съд за решаване. Това е чл. 103 от Конституцията. Тук се предвижда подобна хипотеза, но тя е компилирана със съществуващия текст на чл. 129, ал. 2. Парламентът взема решение с мнозинство от 2/3 и при това положение президентът трябва да освободи съответния магистрат. При това е предвидено, че президентът може да откаже първоначално. Аз не знам кой ще бъде този президент, който ще дръзне да се противопостави на едно парламентарно мнозинство от 2/3 народни представители?! Последната хипотеза като че ли е малко изкуствено внесена в текста.
По мое мнение би трябвало дори с оглед на една правна, юридическа симетрия, ако възприемаме института на импийчмънт на висшите магистрати, защо да не се използва процедурата, която Конституцията е възприела за импийчмънта на Президента на Републиката? Тоест, да се повдигне обвинение от Народното събрание, но един независим, неполитически орган като Конституционният съд да се произнесе, при което неговото решение ще бъде задължително за президента. Тоест, той ще бъде длъжен да освободи магистрата, ако се приеме, че действително е налице хипотезата на т. 5 от ал. 3 на чл. 129 от Конституцията.
Накрая, бих си позволил да кажа нещо и по последния предлаган текст, а именно измененията в чл. 130 – създаването на нова ал. 6. Предложението има своя смисъл, но трябва да отбележим, че министърът на правосъдието ще бъде единственият министър, на който са скрепени конституционно правомощията. Друг такъв министър в българската Конституция няма. Това означава, че Министерството на правосъдието винаги ще го има, без него не може! Това не е лошо.
РЕПЛИКИ: Това и досега е така. (Шум и оживление.)
ПЛАМЕН КИРОВ: В Конституцията е споменат.
Що се отнася до предлагане на проект за бюджет, няма нищо лошо в това министърът на правосъдието да го направи. Така или иначе след това този проект за бюджет, който е гласуван и приет с решение на Висшия съдебен съвет, отива в Министерския съвет.
Що се отнася до т. 2 – да управлява имуществото на съдебната власт, този текст откровено е насочен да бъде заобиколена, да бъде преодоляна съществуващата практика в решенията на Конституционния съд. И в това няма нищо лошо.
Колкото се отнася до отправянето на предложение за назначаване, повишаване, понижаване, освобождаване на магистрати – също няма нищо лошо, стига обаче законодателят да не редуцира правото на членовете на Висшия съдебен съвет да правят тези предложения. Защото тогава единственият, който ще може да прави тези предложения, ще бъде министърът на правосъдието, тъй като това е негово конституционно правомощие – ако бъде приет този текст.
Като че ли не е мястото на министъра на правосъдието да организира квалификацията на магистратите. Нека това си остане правомощие на Висшия съдебен съвет. Благодаря ви за вниманието. Извинявайте, че бях многословен.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Киров.
И така, уважаеми членове на комисията, изслушахме поканените представители на съда, прокуратурата, на Министерството на правосъдието, на следствието, на омбудсмана, на Президентството. Това е и точката от дневния ред.
Искам искрено да им благодаря за тяхното участие. Искам да благодаря на всички, които участвахте с мненията и становищата си. Разбира се, правото е спорна наука, но ще имаме предвид при обсъждането в комисията вашите становища. Още веднъж ще заявя, че стенографският протокол и материалите, които ми предадоха, ще бъдат раздадени на всички членове на комисията.
Знаете, че Конституцията има три четения. Първото е по принцип. Може би голямата работа ще бъде между първото и второто четене за всички тези предложения и варианти, за да намерим най-целесъобразното разрешение за българските условия и най-точните редакции, защото действително доста неща трябва да се изгладят и в редакционно отношение.
Гиньо Ганев искаше да каже нещо за финал.
ГИНЬО ГАНЕВ: Не исках да повдигам спор, това не е спор, но току-що чух от господин Киров, че пътят индивидуална жалба – намеса на омбудсмана и тогава – Конституционен съд - това не е вярно. Омбудсманът може да се самосезира, а не непременно да чака някой да му изпрати молба.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
И ние премълчахме доста спорни моменти.
Уважаеми колеги ще продължим във вторник от 13,00 ч. следобед с разисквания за първо четене и евентуално гласуване. Мисля, че ще можем да стигнем до гласуване, а ако не – в сряда.
Припомням, задачата е 3 февруари, петък, законопроектът да бъде внесен и разгледан в пленарната зала.
Затова моля във вторник в 13,00 ч. всички да бъдем тук.
В понеделник ще се постарая или най-късно във вторник сутринта всички материали да бъдат размножени. Всеки един народен представител може да мине през кабинета ми, госпожа Хинова ще бъде там, за да ви предаде материалите. Те ще бъдат предоставени на вашето внимание, за да имате възможност да се подготвите.
Благодаря ви. Приятна събота и неделя и разбира се – приятна вечер!
(Закрито в 15,25 ч.)