П Р О Т О К О Л № 3

---

На 31 януари 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 554-01-98/22.ХІІ.2005 год., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
2. Разни.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на поканените гости.

Заседанието беше открито в 13,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Любен Корнезов.

* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, налице е необходимият кворум, така че позволете ми да открия заседанието Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Миналия път утвърдихме дневния ред. Има ли народни представители, които желаят да включим друга допълнителна точка в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Както ви е известно, и по правилата, които приехме – зачитам: "при първото гласуване законът се обсъжда и гласува по принцип и в цяло". Следователно днес следва да обсъдим внесения законопроект по принцип, разбира се, и в неговата цялост, а между първо и второ четене, ако разбира се, той получи необходимото мнозинство от парламента, на което се надяваме всички, всеки един народен представител, респективно парламентарна група, може да прави предложения по текстовете за варианти по тях. Разбира се, комисията отново ще заседава и ще гласува текст по текст.
Миналия път се ориентирахме, ако можем днес да приключим и да гласуваме законопроекта, тъй като идеята, настроението и желанието са на 3 февруари 2006 г., петък, този законопроект да се гласува в пленарно заседание.
Откривам дискусията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Герджиков.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости и журналисти! Аз смятам, че това, което е предложено като проект, всъщност е подкрепено от почти всички, които сме в тази зала и сме се подписали като вносители. На миналото заседание изслушахме становището на магистратите и другите предводители на съответните върховни инстанции и чухме тяхното принципно одобрение, разбира се, с немалко бележки по отделни текстове. Аз самият сега, гледайки този проект, също намирам, че има какво да се помисли. Но всички това ще стане между първо и второ четене.
Що се отнася до принципната подкрепа, смятам, че всички, които сме се събрали в тази зала, смятаме, че този проект заслужава една такава подкрепа на първо четене. Затова ми се струва, че истинските дебати ще бъдат между първо и второ четене. Нека тогава да има повече време, тогава ще бъде истински необходимо, когато трябва всеки текст да се претегля много внимателно, да се търси най-добрият баланс между направените предложения.
Струва ми се, че няма да сбъркаме, ако подкрепим този проект на първо четене. Лично аз ще го направя с пълна сила. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Взимам думата, за да кажа, че не всички присъстващи тук народни представители и членове на комисията ще подкрепят този законопроект. Аз лично няма да го подкрепя и политическата сила, която представлявам – ДСБ, няма да подкрепи този законопроект. Имаме много сериозни възражения върху този проектозакон, които са в няколко посоки. Ние ги изразихме и публично, и на срещите, които имахме с управляващото мнозинство. Затова сега ще спомена само най-общо възраженията ни, защото наистина има и много неща, които са вече чисто юридически подробности или по-скоро детайли. Но основните ни политически възражения се изразяват в следното:
Първо, относно имунитета. Смятаме, че предложението, което е направено от управляващите, за промяна в статута на имунитета на народните представители, е крайно недостатъчно. Ние смятаме, че трябва да отпадне изцяло имунитетът на народните представители. Ако гледаме и това, което се случва в последните дни и днес в това число, около дискусията наново за имунитета на един от народните представители, темата за имунитетите си е актуална непрекъснато. Просто тази дискусия нямаше да съществува – дали ще се сваля имунитетът на депутата Кузов или какво ще правят с него в парламентарната му група. Ако нямаше имунитет, просто щеше да продължи разследването, нямаше да има прекратени следствия и дознания, процесът щеше да продължи и да се приключи с осъдителна или оправдателна присъда или решение на съответния съд.
Смятаме, че това състояние в Конституцията относно имунитетите не трябва да продължава повече и това, което се предлага като изменение, е козметика, която ние не можем да подкрепим.
Втората част относно промените, свързани със съдебната власт и досъдебното производство, за нас също са крайно недостатъчни. Искам да напомня, че в миналия парламент ние подкрепихме една промяна на Конституцията, свързана с промени в досъдебната фаза. Тогава я подкрепихме с идеята, че нещо ще се промени. Виждаме, че вече повече от година не се е променило нищо в работата и на досъдебното производство, и на съда. Нямаме все още ефективен процес и това излиза и от социологическите изследвания, и от данните, които се получават. Това, което сега ни се предлага, също смятаме, че не е ефективно. Този път просто не можем да го подкрепим. Още повече, че са сложени в една плоскост съдът, прокуратурата по начина, по който е предвидено да дават отчет пред Народното събрание председателите на двете върховни съдилища, съответно Касационен и Административен, и главния прокурор.
С това предложение, което вие сте направили в проекта за закон, се прави още по-недопустимо изравняване на прокуратурата със съда. Съдебната власт е съдът. Единственият, който правораздава, единственият, който решава, е съдът и не може да бъде сложен на едно ниво с прокуратурата. Това е нашата позиция. В този смисъл промените, които се предлагат, не задоволяват вижданията ни за ефективна съдебна реформа и не можем да подкрепим законопроекта.
Разбира се, оттам нататък могат да се кажат още много неща. Много от тях са споменати и в изказванията на представителите на съдебната власт на предишното заседание, свързани и с Института за обучение на магистрати, и с това, че Висшият съдебен съвет е изолиран въобще от възможността да взима решения относно някои случаи, които според нас не би трябвало парламентът да решава. Те са аргументирани много добре от представителите, които миналия път са били от страна на магистратурата.
Исках да се спра на най-основните ни възражения, а именно имунитетите и факта, че съдът се поставя наравно с прокуратурата и се решава. През един политически механизъм да бъдат отстранявани председателите на върховните съдилища – нещо, което води до смесване на властите и според нас е недопустимо.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, без да коментирам, но под формата на реплика, въпросът с имунитета е открит. Той само е поставен в този законопроект и между първо и второ четене ще можем да търсим и други варианти, включително и варианта, който Вие споменахте, включително и отчетите. Особено председателите на Върховния административен съд и на Касационния съд направиха определени възражения.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Като дуплика искам да допълня, господин председател, че ние ще внесем съвсем конкретно нашите предложения и за имунитетите, и за промяната в съдебната власт между първо и второ четене. Това ще направим съвсем конкретно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги?
Има думата госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Един въпрос към колегите: като не одобрявате този проект и смятате, че не става за нищо, какво ще внасяте между първо, второ и N-то четене? Нали не става за нищо? Ако искате да го подобрявате, значи би трябвало да приемете базата му.
Второ, по отношение на конструкцията на съдебната система. Знаете, че аз съм доста близко до вашите радикални виждания да се смени конструкцията. Но при това решение на Конституционния съд, което е резултат от вашето искане, с което ни вързахте ръцете, нали трябва да се отнесем с разбиране и към позицията на колегите, които казват: Конституционният съд трябва да се уважава, дори когато не споделяш възгледа, който е защитен в едно решение. И трябва да ви кажа, че аз, колкото и да минавам за смела, не смея да вляза в ролята на един екстремист, който ще каже: дай да преодоляваме решението на Конституционния съд с шест на шест гласа.
А да се говори дали се изравняват прокуратурата и съдът, извинете ме, но прокуратурата и съдът са институции с много голяма тежест, бих казала, с равностойна тежест, и всяка от тези институции има свое място в една фаза на процеса, която гарантира крайния благоприятен изход.
Дали се прилага политически механизъм? Какъв да е тоя механизъм? Дискутираме от няколко години, че между властите не може да има велики китайски стени, че трябва да се направи един механизъм за възспиране между властите и едни разумни механизми за функциониране на държавата. Добре, ние досега имахме проблем с главния прокурор и неговите особености. Какви са гаранциите, че утре няма да имаме проблем с председател на едно върховно съдилище и неговите особености всякакви – физически, психически и други? Държавата няма ли, на базата на горчивия си опит, да помисли как да го направи така, че механизмът да бъде такъв, щото субективните ни особености да не влияят ключово върху държавата и да не правят държавата заложник?
Вие бяхте склонни един магистратски институт като прокуратурата да го хвърлите в изпълнителната власт и да падат правителства заради действия на прокуратурата, а сега се пазарим за това трябва ли председателите на съдилища да дават доклад на парламента. Ами, че там също може да има проблеми в правораздаването. Нали всяко българско правителство отчита и дейността на съда и хората по света ни искат обяснение за това. Ние не можем да избиваме с тезата, че съдебната система е независима. Те казват: държавата е отговорна, ваша работа си е.
Казвам това, не за да ви променя позициите, вие сте опитни политици, а за да е ясно, че добрата воля и далечните цели на хората, които се занимават с политика, все пак се сблъскват с някакви реалности на терена, създадени и до момента. Иначе, аз наистина се отнасям съчувствено към Демократи за силна България, които имаха огромна роля за това България да получи покана за членство, да започне преговори за членство. И някак си сегашното положение в ролята на активна спирачка, заедно с “Атака”, ме изпълва със съжаление.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще бъда съвсем кратка.
Първо, възражението е, че ще правим предложения между първо и второ четене. Ако бъде приет на първо четене този законопроект, надявам се, че няма да впишете промяна в Конституцията, която да забранява на депутати от опозицията, които не са подкрепили един закон, да правят предложения. Надявам се да не стигнем дотам. Това е първият ми отговор.
Второ, не става дума за пазарене. Ние имаме позиция, която сме изразявали публично и изразяваме и днес, нямаме намерение да се пазарим. По-скоро чух подобни нотки отсреща.
Трето, не знаех, че сме Конституционния съд на България, аз и колегите ми. Нещо, доста странно, което прозвуча също от госпожа Дончева.
Четвърто, да, ние сме хора, които сме работили за членството на България в Европейския съюз и ще продължим да го правим. Това обаче не означава, че трябва да подкрепяме законопроект, който смятаме, че няма да изиграе тази роля, която е необходима на България и на българските граждани. Промяната на една Конституция, правенето на Конституция е дело, на първо място, за това да живеят хората по-добре, да има институции, които да работят и да защитават правата и свободите на гражданите в страната, в която живеят. Така че опитите да се прехвърля вина от болната глава на здравата са несъстоятелни и не може да се изисква да променяме позицията си само затова, защото вие много късно внесохте законопроект за промяна на Конституцията. От първия ден на Четиридесетото Народно събрание – казвам го не за друго, а защото тук наистина има медии, ние поставихме въпроса за промяна в Конституцията. Поставихме този въпрос, когато се правеше промяната на Наказателнопроцесуалния кодекс и казахме: дайте първо да направим промяна в Конституцията и след това да приемаме Наказателнопроцесуалния кодекс. Това, че закъсня управляващото мнозинство и сега поставя въпроса: дайте бързо гласове, за да направим 3/4, е проблем на управляващото мнозинство. Не се опитвайте да изсипвате вина там, където няма.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Насила хубост не става. Мнозинството има 2/3 да приеме тия промени. Е, малко по-бавно, но колкото – толкова.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Анелия Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, искам да взема отношение по един може би предварителен или по-скоро организационен и процедурен въпрос, а не толкова по същината на промените. Запазвам си правото в хода на дискусията да взема отношение и по същество, ако разбира се се налага, с оглед на самата дискусия.
Разговорът, който започна, и позицията, която чухме от Демократи за силна България, поставят един принципен въпрос при обсъждането и гласуването на настоящия проект. Конституционният законопроект е съществено различен от всеки друг законопроект, който се внася и приема от Народното събрание с оглед нужното мнозинство неговите разпоредби да влязат в сила. Това означава, че, когато се заявява подкрепа на този конституционен законопроект и той се гласува на първо четене, това следва да бъде направено само от тези народни представители, които се ангажират въпреки някои несъгласия и собствени предложения, поставяйки ги на гласуване и неподкрепени в комисията и в пленарната зала, в крайна сметка да подкрепят и основните предложения. Обратното означава, че заобикаляме самата конституционна основа за приемане на проект за промени в Конституцията. Това означава, че ще се блокира с гласове на малцинство възможността един конституционен текст да бъде приет като част от предложения законопроект.
Затова искам да ви върна към вече добре утвърдената практика от миналия парламент, в който ние много конструктивно, обсъждайки внесения законопроект, отчитайки всички предложения между първо и второ четене точно с вашите позиции и гласове, госпожо Михайлова, когато не бяха приети на второ четене направени от Вас предложения, Вие в крайна сметка, отчитайки това, подкрепихте основните предложения.
Идеята ми е, че когато се заявява една принципна подкрепа – тук вече не го отправям към Вас, Вие заявихте, че няма да го подкрепите на първо четене и това е съвсем резонно и логично. Но тези колеги, които възнамеряват да подкрепят един проект на първо четене и да осигурят трите четвърти мнозинство, трябва да го направят с ясното съзнание, че ако техните предложения между първо и второ четене не бъдат възприети от комисията и парламента, то това би означавало, че шиканьозно се е получила подкрепата за първо гласуване, за да се провалят конкретните предложения в законопроекта. Честната позиция на тези, които по този начин искат да саботират конкретни предложения, е да не подкрепят законопроекта на първо четене. По това исках да взема становище.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дебатите по проекта за третото изменение на българската Конституция протичат вече повече от месец от внасянето на законопроекта, а мисля, ще бъде коректно ако кажем, че те започнаха далеч преди внасянето на проекта от страна на управляващата коалиция. Имаме достатъчно основание да си позволим и обобщение, че критиките по отношение на проекта, с много малки изключения, не са по същността, не са по отношение на политическата целесъобразност и обществена полезност на предложените текстове, а по-скоро за приложното поле на проекта – доколко предложените текстове са достатъчни и доколко са дълбоки сами по себе си.
Затова аз бих искал да се спра на този въпрос и ще кажа, че максимата, че политиката е изкуство на възможното, се проявява в пълна мяра при опитите ни да изменим основния закон на страната. Щем-не щем, ще се съобразим с процедурата, заложена в самата Конституция. Може да имаме много добри идеи, но ако те не съберат две трети мнозинство, просто ще си останат добри идеи. Затова, като вносители на законопроекта, ние сме се съобразили с няколко обективни, извън нас, по-силни от нас и от политическата ни воля, ограничители:
Първо, компетенциите на Обикновено Народно събрание, очертани, ако щете рамкирани, в изрични решения на Конституционния съд. Обикновено Народно събрание не може да преодолее това ограничение.
Второ, наличие или не на политическа воля у минимум две трети народни представители.
Трето, заради което вече правя изказването си - това е осъзнатата ни отговорност не просто да приемем конституционните промени, а да го направим най-късно до началото на м. април. Тоест малко преди да влезе в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс, и, ако е възможно, малко преди да ни бъде представен окончателният мониторингов доклад на Европейската комисия, в който ще се съдържа дефиниция за това кога България ще бъде член на Европейския съюз. Несъобразяването с тези реалности, струва ми се, не може да бъде достатъчно сериозно обосновано и обяснено. Разбира се, от тази гледна точка ще изкажа дълбоката убеденост на моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи, че предвид конкретните съдбовни задачи, които има да решава България, въпросът за процедурите, въпросът за крайния срок, в който трябва да бъдат реализирани тези конституционни промени, уважаеми госпожи и господа, престава да бъде въпрос само технологичен, а се превръща във въпрос по същество, защото конституционен проект, реализиран два месеца отвъд април, ще има далеч, далеч по-различна стойност, разбирайте много по-ниска стойност.
Разбира се, отговорността е преди всичко на управляващата коалиция. Аз съм последният народен представител, който ще направи даже намек за това да прехвърли отговорността върху други, но ние не провеждаме тези разисквания кога да е. Предвид характеристиките на конкретното политическо време, в което се намираме, никой не може да избяга от своята отговорност. И ако ние имаме волята да приемем тези промени с наличните над две трети мнозинство, но нямаме ресурса да ги приемем с три четвърти, призивът ни опозицията да подкрепи законопроекта на първо четене, ако щете и срещу ангажимента ни, че това не е последният конституционен проект, който ще обсъждаме в рамките на Четиридесетото Народно събрание, приемете този апел. Не е призив, който цели да прехвърли отговорността от управляващи към опозиция, а е само намек, че никой не ще може да избяга от отговорността си. Защото самото време е такова, че ще измери зрелостта ни не само с качеството на законопроектите, които приемаме - разбира се, то трябва да бъде достатъчно високо, а и с навременността на политическите ни решения.
Именно с тази мотивация Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, законопроекта на първо четене. Оставаме открити за всички разумни предложения за най-добрата редакция на текстовете, включително и ако е необходимо да отпаднат някои текстове, ако е необходимо да се попроменят други текстове по отношение на обхват, дълбочина и т.н. Но ще завърша отново с това: за нас въпросът за процедурите и за времето е въпрос съществен, не само технологичен. Затова призивът ни ще бъде: ако е възможно, да реализираме първото гласуване на законопроекта още в рамките на тази седмица, което ще рече петък. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Филип Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди две заседания поставих въпроса за конкретни текстове по тези правила, което ми даде да разбера, че всички съзнателно и добросъвестно гласуват този текст с ясната цел да постигнат точно този резултат, който той предвижда. Точно този резултат, който той предвижда, е следният:
Ако на първото четене Конституцията събере 3/4 от гласовете, на второто четене ще оживеят само тези текстове от нея, които пак съберат 3/4 от гласовете. Тези, които съберат само 2/3, ще останат за някое друго, по-благоприятно политическо време. Казвам това, защото единственият извод, който се налага в моите представи, е, че от самото начало на целия този проект съзнателно и в известен смисъл преднамерено е било желанието на мнозинството, което го внесе, планината да роди мишка и може би не точно мишка, едно такова съвсем мъничко мишле. Какво ще се получи?
Не мога да говоря отсега, защото решението на моята парламентарна група ще бъде взето след второто четене, но като един от членовете на тази комисия изразявам своята констатация по ситуацията.
Вероятно никой от тези, които искат да се отнасят отговорно към съдбата на българското законодателство с оглед и на доклада, не би могъл да се въздържи да не възприеме разпоредбата на чл. 128, защото без нея Наказателнопроцесулният кодекс няма начин хем да влезе в сила, хем да бъде конституционносъобразен. Аз подозирам, че малко хора ще имат нещо против института на омбудсмана.
Не изключвам възможността между първото и второто четене да се стигне до консенсус досежно темата за имунитетите и мисля, че там ще си останем. Ако се върви на варианта 3/4 мнозинство, или мнозинството ще трябва да направи поредица от компромиси оттук нататък, така като го гледам, не ми се вижда то да има готовността за това извън посочените случаи, или просто останалите текстове там ще си останат. Нека да наричаме нещата с истинските им имена и да не се държим като страшно учудени след някой и друг ден, когато се стигне до този резултат. Всъщност за това става дума, така е било планирано и в крайна сметка мнозинството има инициативата – щом така е решило да си разиграе картите, то има това право. Просто да не си говорим за това как опозицията евентуално има опасност да обърка нещо, пък какви последици ще настъпят от нейното гласуване и т.н. Става въпрос за нещо много просто.
При тези процедурни правила, които бяха приети вече, общо взето картината е само тази. Добре, оттук нататък остава да решим и нека да чуем какво ще каже – виждам, че мнозинството е готово да вземе думата, нека то ни каже кога ще се почувства по-сигурно относно съдбата на България. Дали ако ние изобщо не гласуваме и оставим на 2/3 да върви всичко това в близките месеци, или наистина ще има нужда да получи конституционната санкция на Наказателнопроцесуалния кодекс и тогава значи предварително се е отказало от всички текстове след 128-и. За това става дума.
Пак казвам: хубаво е този прекрасен дебат да бъде чут и направен достояние на парламентарните групи, за да вземат те своето окончателно становище. Затова не мога да изразя становището на парламентарната група за самото гласуване, но това е нашата позиция по отношение на конкретните текстове в Конституцията и от нея ние ще се водим. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Казахте, че ще вземете становище на второ четене. Ами на първо?
Надявам се, че разбрахме становището на парламентарната група.
Въпрос под формата на реплика – имате думата, госпожо Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Мисля, че стана ясно и от изказването на проф. Герджиков, и от това на господин Местан, които по същество взеха отношение към представения проект, че внеслото проекта управляващо мнозинство има готовността, когато бъдат направени предложения между първо и второ четене между основните текстове в законопроекта, да обсъди всичко много задълбочено и да коригира своето становище с оглед дебата, който ще бъде проведен. Тоест тази готовност ние сме заявили и при внасянето на законопроекта, заявили сме го и сега.
Моят въпрос обаче е: ако въпреки това и след обсъждане направените предложения от опозицията, или от който и да е народен представител, по основните текстове не получи мнозинство в самата комисия, вие ще гласувате ли основните текстове и няма ли по този начин вие да не направите отстъпка – това, което всъщност прозвуча като обвинение във Вашите думи, господин Димитров. Това беше въпросът ми.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак, заповядайте за реплика.

ЧЕТИН КАЗАК: Мисля, че не е коректно обвинението, че едва ли не всичко било предварително планувано, тези процедурни правила били изработени с някаква конкретна цел, която господин Филип Димитров така разтълкува. Според мен тези процедурни правила са пряко следствие от текста на чл. 155, ал. 2 от Конституцията. Ние сме длъжни да спазваме процедурата, предвидена в Конституцията. В противен случай – вие много добре знаете Решение № 3 на Конституционния съд, който изрично постанови, че може да контролира конституционносъборазността на промените в Конституцията – може да се окаже така, че, ако не спазваме тази процедура, може да се обяви за противоконституционна процедурата за приемане на промените в Конституцията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Филип Димитров – под формата на дуплика, ако желаете да отговорите на зададените въпроси.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: По повод на това, което господин Казак казва. Не мисля, че има смисъл да се връщаме назад в коментара на това какви алтернативни процедури биха могли да съществуват. Има поне два начина, по които всеки текст би могъл да живее собствения си живот, за да може в крайна сметка неприемането на един да не повлича блокирането на друг при съотношението 3/4 – 2/3. Нека да приемем, че това е било от недомислие и недосещане, макар че дебат по този въпрос се водеше няколко пъти. Разбира се, не сте длъжни да следите това, което е казала опозицията. Може да не сте забелязали нашите мъдри коментари в тази насока по-рано.
Така или иначе разпоредбата на т. 6 на чл. 4, ако не се лъжа, е тази, която всъщност блокира нещата и прави невъзможно при приемане на първо четене на Конституцията с 3/4, по-нататък с 2/3 да бъдат приети текстове, което само по себе си едва ли би противоречало по принцип на конституционното правило. Там се разграничава само във време, а не в процедура.
По отношение въпроса на госпожа Мингова, мисля че така зададен въпросът, той не може да получи отговор. Това, което се опитах да кажа, беше израз на елемент на горчивина и голямо количество добра воля. Както виждате, имаше съществена разлика между моето изказване и изказванията на други колеги. Добрата воля обаче е нещо, което е свързано с определени принципи. Дотук развивахме много съображения за и против определени текстове – и в 129-и и в 130-и. Много трудно е те да бъдат приети, без да има корекции. Какви ще бъдат тези корекции – в крайна сметка нека да поемем този риск на второто четене, да видим какво би станало с тях. Пак казвам: не може по принцип да се отговори на този въпрос – бихте ли отстъпили изобщо. Изобщо не, можем да отстъпим за нещо, но изобщо не.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Законопроектът поставя за решаване три основни проблема. Аз не допускам, че има народен представител, член на комисията, който ще оспори решаването на някои от тези три проблема. Те са ясни – ограничаването имунитета на народните представители, търсенето и мисля че постигането на баланс между трите власти в политиката по противодействие срещу престъпността и корупцията, и третият въпрос е за по-голяма роля на министъра на правосъдието в администрирането на съдебните дейности.
Колеги вече заявиха, че темата за имунитета е поставена и тя може да бъде решавана и по-радикално. Лично аз не виждам проблеми защо да не сведем въпроса до неприкосновеността само на народните представители, от тяхното задържане, но това е мнение, което ще изразят различните членове на комисията. Не мисля, че това може да бъде непреодолимо препятствие.
По мотивите на някои от парламентарните групи. Аз си спомням, че СДС събираше подписка за конституционен проект, в който имаше две теми – едната е за уреждане статуса на следствието, респективно на дознанието, и другото беше за депутатския имунитет. И двата въпроса са поставени, и двата могат да намерят решение според това, което те самите предлагаха като инициатори на един неосъществен законопроект. Дори в оценка на последователността на действията, техните притеснения поне доскоро бяха за това, че проектът за промени на Конституцията в частта за съдебната власт може да излезе далеч от тези теми и да постави много по-дискусионни въпроси в стремежа да се решават проблемите на съдебната власт. Сега чуваме от другата страна, отдясно, че проектът е недостатъчен. Мисля, че като предмет на промените трябва да сме наясно, че този проект може да ревизира част от практиката на Конституционния съд и това е една от неговите цели, която няма защо да бъде крита.
Има други решения на Конституционния съд, които засягат разпределението на правомощията между Великото и обикновеното Народно събрание, която практика този законопроект не може да променя, а трябва да се съобразява с нея. Мисля, че и двете неща са направени. Това според мен изисква достатъчно последователност от всички участници в процеса, за да постигнем в него тези цели за подобряване дейността на съдебната власт.
Аз няма да се впускам в юридическите подробности на законопроекта, защото мисля, че това е дискусия за второто четене, днес трябва да се съсредоточим дали неговият обхват в голяма степен отговаря на потребностите, които преценяваме, че има българската съдебна система от реформи и дали те са принципно добре поставени.
За това какво да бъде времето на приемането – аз също изразявам готовност да търсим съгласие, защото идеята на конституционното законодателство е тя да постига по-голямо съгласие. Не бих искал в търсенето на съгласие ние да се откажем от всички идеи, които представляват най-голямата промяна и да се примирим с някаква фигуративна конституционна промяна. Наистина най-добре е тези промени да бъдат приети до м. април, за да могат освен да отговорят на вътрешните потребности, да дадат и една по-силна заявка от страна на българските власти към нашите европейски партньори. В края на краищата, ако това не бъде постигнато, не съм склонен да изоставим принципните си съображения за това да прокараме само текстове, които са толкова незначителни, че предизвикват всеобщото съгласие на парламента и всеобщото безразличие на българското общество.
Затова именно смятам, че трябва да се отнасяме сериозно към този процес и съм съгласен, че компромисите, ако те се правят, трябва да бъдат от страна на управляващите и на опозицията. Управляващите не могат да направят по-големи компромиси, отколкото опозицията. Даже да са по-големи, те трябва да са принципни.
Мисля, че народните представители са тези, които в най-голяма степен трябва да отговорят на очакванията на българското общество. Миналия път нямах възможност да присъствам, но се запознах с изразените мнения от ръководителите в съдебната власт и от тези, които в тази част представляват правителството. Удовлетворен съм, че всички становища изразяват принципна подкрепа на законопроекта. В същото време повечето от тези становища, за да не кажа същите, излъчват една прекалена умереност. Мисля, че нашата задача е да подпомогнем всички институции да направят по-големи усилия в реформирането на съдебната власт. В най-голяма степен трябва да очакваме това от органите, на които възлагаме допълнителни правомощия, а не те самите да проявяват въздържаност към тези правомощия, които трябва да отговорят на по-големите отговорности, от които имат нужда българските институции.
Ясно е, че ние ще подкрепим законопроекта, защото сме и негови вносители. Мисля, че по-нататък трябва да продължим, юридически детайлизирайки тези предложения, но много ясно заявявайки дали е налице политическата воля още в началото или тя е изпълнена с толкова колебания или толкова стремеж да се създадат бъдещи затруднения, че ще предизвика дистанциране. Аз не искам да смятам, че някой ще се откаже от подкрепата на този законопроект, за да повдигнат отново въпроси за това как ще бъде въведен в действие новият Наказателнопроцесуален кодекс, дали тези промени ще ни осигурят по-значителни промени в Закона за съдебната власт. Това са за мен въпросите, за които Конституцията трябва да отвори вратата и по-нататък по тях да бъде търсено също съгласие, за да могат да продължат процесите, които ние започнахме не от последните месеци. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа, колеги! Искам да взема отношение по въпроса, който повдигна госпожа Мингова, защото той се превръща в тежък политически въпрос – въпроса за процедурите. На този етап вече ми се струва по-важен въпросът по същество. Очевидно е, че вносителите на законопроекта имат мнозинство от 2/3. Очевидно е, че няма никакви данни или нещо, което да подсказва, че това мнозинство може да бъде разколебано. Въпросът за това ще постигнем ли 3/4 и какво ще платим за тези 3/4 излиза на преден план, защото може да се окаже само след няколко дни, че мнозинството е попаднало в капан. В усилията си да осигури темпово приемане, каквото е нужно, а всички знаем, че е нужно, мнозинството само ще влезе в капан. Това трябва да е ясно на всички нас, на хората, които следят процеса, защото в края на краищата тук сме в качеството си на народни представители, но когато отидем в нашите парламентарни групи, трябва да поставим и този въпрос по този начин. Честно казано, аз не искам на второ четене малцинството да определя текстовете, защото това ще стане. Господин Димитров ни каза. Той каза кои текстове ще минат на второ четене и подсказа кои няма да минат. Няма да мине текстът за изслушването на председателите на съдилищата и прокурора, няма да мине текстът за импичмънта на председателите на съдилищата и няма да мине текстът за министъра на правосъдието. Тогава защо са ни 3/4, за да приемем дребни малки текстчета?
Господа от опозицията, не гласувайте! Аз ви призовавам да не гласувате на първо четене. Гласувайте – само онези от вас, които са вътрешно убедени, че и тези три текста са готови да ги приемат. Може би с модификация, може би с поправки, но принципно приемат всички текстове.
Моля ви от “Атака”, от ДСБ, от БНС, от независимите (шум и реплики) подкрепете само, ако сте убедени, че всички текстове ще ги подкрепите по принцип, не ан блок, ще ги подкрепите и на второ четене. Не едно към едно ще ги подкрепите, но ги подкрепяте по принцип. Много е важно, защото иначе наистина не мишка, мишле ли ще бъде, господин Димитров. Така че мнозинството трябва да внимава да не стане мнозинство, което изпълнява волята на малцинството. Просто в политиката не бива така. Става въпрос за интересите на държавата, а не за нещо друго. Не става въпрос за политическа игра. Това е.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Извинявайте, два пъти чух и от госпожа Мингова, и от господин Бисеров нещо, което ми се струва, че не е много коректно – че малцинството щяло да определя решенията на мнозинството. На всяко едно квалифицирано мнозинство другото му название е това – квалифицирано мнозинство означава малцинството, а не мнозинството да определи съдбата на законопроект. Моля ви, нека да не хвърляме прах в очите на журналистите, които ще си помислят, че наистина се е случило нещо драматично. Това е предписано в Конституцията – малцинството да определя, дами и господа, понеже е предвидено квалифицирано мнозинство.
По втория въпрос – готов съм да приема всички тези за добросъвестност на мнозинството, което само се е вкарало в капан, без да знае що върши, ако това е така. Мисля, че това беше най-малкото резултат от силовия начин, по който се подходи, когато започна цялата тема за Конституцията.
Мисля, че Съюзът на демократичните сили е дал достатъчно доказателства, за което е получил маса удари в лицето и в гърба от свои съмишленици, затова, че искаме конструктивно да се стигне донякъде. Ние работихме върху Наказателнопроцесуалния кодекс, постигнахме дори – и аз съм благодарен в това отношение на тези от мнозинството, които подкрепиха, постигнахме да бъдат прокарани някои от текстовете, за които ние настоявахме, бяхме хулени за това нещо и въпреки това го направихме, защото знаем що е добро за България.
Естествено че сме готови в рамките на тези конституционни предложения да обсъждаме онова, което би могло да бъде допустимият компромис. Не ме карайте да казвам предварително как ще бъдем готови на всякакъв компромис, защото един от възловите дебати по 129 например е въпросът затова докъде ще се простира тази разпоредба. Ние сме дали да се разбере, че за нещо я приемаме, но за друго нещо не можем да я приемем и тъкмо това е балансът, за който ставаше въпрос.
Ако има мегдан да се говори за някакво отклонение от коректността, в цялата тази ситуация мисля, че трябва да признаем, че сме пълнолетни и пораснали хора. Всеки носи отговорност за делата си.
Поставих съвършено добросъвестно този въпрос преди две заседания, знаейки много добре, четейки текста, какво ще се получи след това.
Спомняте си как малко отгоре-отгоре ми беше казано, да не се занимавам с тази работа, че всичко е ясно. Добре, щом е ясно, ние сме в една процедура, която влече своите последици. Не ми забранявайте да си мисля, че всички останали участници в цялата тази работа се сещат по правните дела точно толкова, колкото и аз. Следователно са приели този резултат затова, защото са го искали.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам друга реплика.
Под формата на дуплика – заповядайте, господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Вярно е, господин Димитров. Когато мнозинството е квалифицирано, малцинството някак си може би е по-важно. Тук става въпрос за друго – за злоупотребата с това. Злоупотребата в правото, знаете, се наказва. Злоупотребата в политиката също се наказва. Злоупотребата, когато става въпрос за Конституция, не трябва да се наказва, защото такова нещо не трябва да съществува.
Затова се обръщам към малцинството: моля ви се, не злоупотребявайте с това! За това става въпрос, защото може да го направите. Аз подозирам и съм почти сигурен, че ще има такива, които ще го направят.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Изправени сме пред третите промени в Конституцията. С какво те се отличават от предишните две промени? С това, че в предишния случай опозицията, и ние бяхме от нея тогава, участваше активно с добра политическа воля в търсенето на парламентарен консенсус за промени в Конституцията в посоки, които и обществото, и Европа очакват от нас. Тогава, разбира се, част от тези промени бяха не толкова радикални, те бяха радикални доколкото е възможно, доколкото този голям консенсус можеше да доведе до тяхната реализация. Явно различното е сега, че опозицията няма тази доза конструктивизъм за участие във възможните трети конституционни промени.
Ние многократно сме заявявали, че мнозинството е твърдо решено да направи тези промени. Иначе защо имаме конституционно мнозинство, ако можем да позволим това конституционно мнозинство да бъде затворено, както вече долавям, че има такива намерения.
Щастливото удоволствие на СДС, че ще заяви позицията си след второ четене, е ясен индикатор за политическа непоследователност и за търсене на търговски консенсус. Професор Герджиков, извинявайте, казах търговски. Ние не можем да си позволим такава търговия.
В мнозинството обсъждахме и наши колеги от мнозинството поставиха няколко пъти въпроса как ще осигурим тези гласове, които не ни стигат за 3/4? Тоест да сложим някакъв пазарлък, който да тръгне – дали сред независимите, дали в отделните групи. Решихме, че при толкова силно фрагментиран парламент, в който има политически фракции, които даже още не са си определили позицията към законопроекта, щели да я определят след второ четене. (Реплика от господин Филип Димитров.) Аз съм си записал – след второ четене. Ще видим после в стенограмата. Може би е грешка. Ако е така, може би ще трябва след това да внесете поправка в протокола, защото и другите колеги така са го чули. Ние не можем да поемем върху себе си този риск, защото няма да бъдем конституционно мнозинство, а ще бъдем едно пазарящо се мнозинство в един силно фрагментиран парламент при силно фрагментирана опозиция, при която различните субекти, включително всеки от тях ще търси някакъв бонус повече от другия си партньор от опозицията или от опозиционното пространство. Много рисково, дами и господа от опозицията, и няма да го допуснем.
Да, ние приехме такива процедурни правила с доброто разбиране, че широкият консенсус, включително с конструктивните части от опозицията като практика от предишното Народно събрание, може да даде резултат при приемането на тези поправки.
Видно е, че сме в друга политическа ситуация и ние имаме два пътя. При всички случаи те трябва да доведат до тези промени в Конституцията, защото те са необходими. Те са решени, те са предмет на политическата воля на управляващото мнозинство. Единият път е ние още отсега да сме наясно, че не искаме, както каза господин Бисеров, вие да подкрепяте на първо четене конституционните поправки, с ясното съзнание какво означава това за доклада за напредъка на страната. Вторият път е да променим тези процедурни правила, защото е абсурдно, уважаеми дами и господа, да се смята, че с 2/3 мнозинство можеш да постигнеш промени в Конституцията, а с 3/4 мнозинство на първо четене да се вкараш в ситуация да не можеш. Освен формалното четене на правилата, на нормите, има и някакъв житейски разум, който аз много се надявам, че не напуска никого от нас, когато влезем в тези двери на Народното събрание. Абсурдно е, не от политическа гледна точка, ако щете от чисто правна точка, аз мисля, че този въпрос ще стане предмет и на конституционна, и на парламентарна практика, а и ще дадем плод на дискусии на колегите юристи. Продължавам да смятам, че е абсурдно някой да ме убеждава, че с 2/3 на три четения можеш да реализираш промени в Конституцията, а с 3/4 на първо можеш да бъдеш блокиран на второ и на трето четене да сториш това. Правният формализъм е едно, здравият разум, политическата логика и най-сетне волята на мнозинството да направи тези необходими промени са нещо друго. В този смисъл ние ще проведем своите консултации, ще вземем своите решения.
Аз ви уверявам – дано по-скоро да имаме яснота от всички политически сили, вече имаме яснота от ДСБ, благодарим за тяхната позиция.
Това ще определи, разбира се, нашето политическо говорене и оценка на политическото и парламентарно поведение на тези политически сили. Иначе смятам, че тези промени в Конституцията ние, разбира се, сме готови да ги обсъждаме, да правим корекциите, редакциите, но в този оптимум на постигнато парламентарно мнозинство за тях ще се случат. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика, госпожо Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма да бъде по същество. Боя се обаче, че ние не бихме могли да направим такова тълкуване на Конституцията, което доста би се отклонило от логическото и буквалното тълкуване в случая. Това сигурно би могъл да направи Конституционният съд. Едва ли можем да си позволим да го чакаме. Така че нашите правила всъщност повтарят Конституцията, господин Димитров, и ние и преди седмици, и след две седмици не бихме могли нещо да прибавим.
Точно в тази връзка е това, което каза господин Миков. Затова е нужно, тълкувайки и прилагайки логически тези правила на Конституцията, да разберем, че би трябвало политическото и парламентарното поведение на всеки от нас да бъде коректно, да не бъде злоупотреба с правата, които самата Конституция ни дава като народни представители. Тогава, когато се подкрепя законопроектът на първо четене, това да означава, че се подкрепя по принцип всеки един от посочените параметри. Разбира се, по принцип ще означава, че всеки може да предлага корекции, но в крайна сметка, ако никоя от тези корекции не получи мнозинството, тогава да бъде подкрепен отново с необходимите 3/4 основният текст. Това е коректното поведение.
Всъщност аз за това приканям. Ако някой не подкрепя всичко, това означава, че не подкрепя проекта. От този момент насетне просто да бъдем с ясни позиции още отсега. Това е моят апел.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: На две или може би на три места се заговори за злоупотреба с право. Извинете, ако според вас злоупотреба с право е една от парламентарните групи да гласува в подкрепа на разпоредбата, която може да направи конституционносъборазен Наказателнопроцесуалния кодекс с оглед тя да бъде приета в кратките срокове и я потвърди на второто четене, ако това за вас е злоупотреба с право – извинявайте, но у мен наистина започва да се утвърждава убеждението, че всъщност в момента отново хвърляме прах в очите на българската публика и този дебат е построен изключително и само на това да се намери оправдание защо планината ще роди мишка, както мнозинството е планирало, и това оправдание да бъде опозицията, с която да си измием ръцете, защото тя, видите ли злоупотребявала с правото си и подкрепяла онова, което в продължение на няколко месеца вие не се сетихте да внесете, та трябваше ние да събираме подписи за него.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика.

МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Димитров, ние също сме учили право.
Това плашило, използвано чисто политически, какво ще раждаме – ще се разберем и ще го направим (оживление).
Ние ще направим тези промени в Конституцията, имаме волята, имаме възможността да ги приемем.
Пак казвам, ще видим дали ще променим процедурните правила, защото продължавам да смятам, че процедурните правила не са най-точното гласуване, най-точната редакция на това какво означава гласуване и какво означава четене на един законопроект. Но мисля, че от днешния разговор колегите-юристи ще започнат от утре да коментират тази тема в различни посоки.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мая Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, доколкото проблемът с процедурата в днешната дискусия се превърна в проблем по същество, бих искала и аз да изразя своето мнение.
Според мен е невъзможно едни правила, дори това да са правилата на Временната комисия по обсъждане на промените в Конституцията, да подменят основния закон, към който са създадени, в случая към Конституцията. Наистина господин Филип Димитров по време на предишното ни заседание постави на нашето внимание този текст. Тогава този дебат не беше развит и личното ми впечатление след този дебат беше по-скоро за обратното, а именно, че смисълът на чл. 155, ал. 2 от Конституцията визира възможността ако един текст не бъде подкрепен при второ гласуване с три четвърти, а процедурата е започнала с три четвърти, по отношение на този текст да се развие по-бавната процедура с допълнителното му внасяне след два месеца. Според мен всъщност това е коректното тълкуване на чл. 155 от Конституцията, защото обратното просто противоречи на здравата логика.
Тук аз изразявам личното си мнение, не бих се съгласила и с това, че по принцип това не е и практика в законодателния процес, този, който подкрепи законопроекта на първо четене, да бъде абсолютно съгласен с всяка една от редакциите на текстовете. Това всъщност не е и възможно да се случва. Така че според мен истинският смисъл на чл. 155, ал. 2 от Конституцията е в случаите, в които едно предложение на второ четене не бъде прието с 3/4, евентуално за него да съществува възможността да бъде прието по по-бавния ред с две трети на последващо гласуване, само то. Според мен това е логиката на Конституцията и може би Вие като автор на това предложение за …

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм автор, вие го гласувахте и в залата, и тук.
Хайде да се съсредоточим върху законопроекта. Ако трябва да преразглеждаме процедурните правила, които са гласувани, ако искате, ще направим едно отделно заседание, ако се реши това. Но сега разглеждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Ние прехвърлихме, все едно че е минало първото четене, какво ще правим на второто четене …

МАЯ МАНОЛОВА: В случая очаквах по-скоро господин Димитров да изрази своите съображения против текстовете, за които каза евентуално, че неговата парламентарна група няма да подкрепи на второ четене, а именно по същество за процедурата по импийчмънта, за отчета на ръководителите на върховните съдилища пред Народното събрание и евентуално за новия баланс, който се въвежда между правомощията на министъра на правосъдието и на Висшия съдебен съвет, за да може дискусията да се прехвърли върху тези три същностни въпроса и да има смисъл да изразим нашето становище защо подкрепяме подобни предложения.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, искам думата по процедура с молба наистина да работим по точката, която имаме като дневен ред, а именно обсъждане на първото гласуване на законопроекта. Дебатът се премести другаде, отиде за това какви са процедурните правила, които са приети. Ако ще променяме правилата и някой има такава идея, нека да се насрочи такова заседание. Но ние сме в друг момент. Правилата са приети, сега се изразяват позициите на всеки един от нас като част от комисията, и, разбира се, на политическата сила, от чието име участваме в това заседание. Иначе наистина започва един дебат, който на мен ми става малко неудобно да го слушам, едно пазарене някой ще подкрепя ли, няма ли да подкрепя, какво ще направи, има ли някой позиция или няма, какво може да се случи между първо и второ или трето четене.
Неща да се заявят позициите на групите, на депутатите. Мисля, че това е по-точното, по-правилното – нещо, което направихме в началото на заседанието и ми беше малко неудобно да слушам след това кой какво и как ще гласува и каква му е позицията. Не подкрепяш или подкрепяш законопроекта – това е, което имаме да обсъждаме, и да се каже защо се подкрепя или не.
Ние сме казали, че не го подкрепяме по следните причини, това ще го заявим и в залата, и мисля, че не е въпрос каква е процедурата. Процедурата е приета, ако трябва да я променяме, ще трябва да я променяме съобразно Конституцията, за да не се окаже после, че заради процедурата нищо не е свършено. Тогава не знам кой ще е виновен.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Александър Арабаджиев.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Благодаря Ви.
Ще бъда съвсем кратък, не само защото не обичам да слушам чак толкова много себе си, а защото мисля, че може в концентрирана форма да се изрази отношение към Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията, който обсъждаме днес като Временна комисия. Струва ми се, че обхватът на този законопроект, пакетът от идеи и промени в общи линии съвпадат с основните въпроси, които съставляват загриженост за българското общество, тъй като адресират въпроси на здравето на политическата система, съотношението между отделните власти, въвеждането на нови механизми от гледна точка на това съотношение, възстановяване на баланси, които първоначалният конституционен текст, по мое дълбоко убеждение, е съдържал, но след това са били изопачено интерпретирани и тълкувани в 15-годишния период от приемането на Конституцията от 1991 г.
Същевременно за повечето от нас, които имахме възможност да присъстваме на миналото заседание на тази комисия, мисля, че съвсем добросъвестно можем да кажем, че изслушването на представителите на различните клонове на съдебната власт, включително и на министъра на правосъдието, се явява едно своеобразно обществено обсъждане на конституционните промени, участници в което са именно заинтересованите – тези, към които тези промени са най-вече адресирани.
Това обсъждане, което до голяма степен замества съдържателната част на днешното заседание на комисията, съдържа и достатъчно материал за размисъл, на който ние и сега, и при първото четене в пленарната зала на парламента, и преди всичко при второто четене трябва да обърнем сериозно внимание. Лично аз не крия, че също съм склонен повече да мислим за обхвата, за истинското съдържане на имунитета в прекия смисъл на думата на народните представители, че по-прецизно или по друг начин трябва да се говори за правомощията на министъра на правосъдието, въпреки че аз съм силен привърженик на това те да бъдат разписани в Конституцията. Струва ми се, че всички обсъждания за състоянието на съдебната власт от няколко месеца насам родиха тази идея – да се възстанови друго взаимоотношение, да се разграничат по друг начин функциите на министъра на правосъдието, от едната страна, и на Висшия съдебен съвет, от друга, струва ми се, че процедурата по въвеждане на някакви форми на отчетност, независимо как ще наречем това, което става тук и независимо кой точно ще го прави, но общото понятие е отчетност, от страна на съдебната власт пред други власти, включително и чрез въвеждане на възможностите за това другите власти да инициират прекратяване на мандат на висши магистрати, са стъпки в това русло, които интересуват обществото и за които всички ние говорим. В този смисъл ми изглежда недобросъвестно, недобронамерено комисията от типа “или всичко, или нищо” – не е нито логически, нито интелектуално, нито конституционно правно, нито политически релевантно и адекватно.
Що се отнася до тази възможност, която ние трябва да използваме, да прецизираме някои разпоредби, не само да ги прецизираме като редакция, като въздействие и като реално съдържание, в по-голяма степен да отговорим на обществените потребности, на това, което обществото чака от нас, мисля, че на второ място този процедурен въпрос, който се постави, не трябва да бъде пренебрегван не в това заседание, в периода, който остава до приемането на предложените промени в Конституцията.
Не знам с какво чувство го направи господин Димитров това, но самото обговаряне на този въпрос в заседанието и евентуално в следващото заседание, и в пленарната зала има сериозни политически аспекти и измерения, и реперкусия, ако щете.
Господин Димитров, съотношението между едно квалифицирано мнозинство и малцинство може да има някакви аритметични изражения, но когато те се проявяват в един парламент, очевидно съдържанието и аспектите са конституционно правни и политически, а и значението им вече е съвсем друго.
Мисля, че авторите на този законопроект и политическите сили, които стоят зад тях, трябва съвсем ясно да заявят, независимо дали ще се променят процедурните правила или не, че няма да компрометират приемането на тези изменения, защото са допуснали някаква грешка. Не е нито въпрос на грешка, нито на недобросъвестно приемане на правила, а е въпрос на такова мислене. Ако е неправилно, трябва да се промени, но да се изкаже в пленарната зала и да е ясно на българската общественост, че не се използват такива трикове и номера за да се компрометира, да се спре приемането на тези изменения. Волята за тези изменения не подлежи на компрометиране по този начин. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Българинов.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Мислех да взема думата много преди това, но разговорът, дебатът, който се проведе между колегите, ме накара да оставя за последно, затова не направих реплики.
Първо ще ви кажа, че аз лично съм крайно разочарован от дебата, който беше проведен днес, като всички от управляващата коалиция говориха едва ли не за съгласие, за консенсус, за това всички изменения, които са предложени, да залегнат между първо и второ четене, дори се стигна до там, че казаха: ако искате, участвайте, ако не – ние ще се оправим сами. Това е крайно некоректно.
Некоректно е друго, което още в началото, когато се събрахме на консултации преди внасяне на настоящите изменения и когато стигнахме всички до едно мнение, че освен тези промени, които предлага управляващата коалиция, могат да бъдат разширени още малко, а именно относно промените в частта за местните данъци и такси, в частта за правомощията на президента, което беше споменато и от самия него, се възприе като една добра идея и от управляващата коалиция, и от колегите, които са в опозиция. В един момент в процедурните правила влезе едно изречение, което блокира възможността за разширяване на тези изменения.
Нещо друго, което е лично мое мнение и на колегите от Българския народен съюз, че едни изменения всяка година или по няколко пъти в годината на Конституцията не говорят добре първо за нас като народни представители, второ за България пред света.
В общи линии от името на Българския народен съюз заявявам, че тези промени, които са внесени, голяма част от идеите, които са залегнали в измененията – говоря за изслушването на докладите на така наречените в предното заседание “тримата големи”, импийчмънта, няма да говоря за приетия НПК и измененията, които са предложени, са идеи, които бяха залегнали в нашата предизборна кампания. Относно имунитета на народните представители голяма част от нас подписаха тези изменения, които бяха предложени от ОДС, така че сме съгласни.
Относно увеличаването на правомощията на министъра на правосъдието, както ние, така и голяма част от колегите юристи, както и самият министър, смятаме, че тези промени не са необходими.
Заявявам пред вас, че на първо четене тези изменения в Конституцията ще бъдат гласувани от Българския народен съюз, но между първо и второ четене ще внесем предложения за съответните проблеми и не бихме могли да гласуваме изцяло така както са внесени тези изменения. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви, господин председател.
От господин Местан и от господин Христо Бисеров беше изразена подкрепата от парламентарната група на ДПС, но бих искал и аз да кажа няколко изречения.
Преди малко господин Арабаджиев каза нещо, което е много важно, досега много рядко се е случвало, основните адресанти на Законопроекта за промените в Конституцията с представителите на съдебната власт за първи път, забележете, не само тук, но и в публичното пространство обявиха, че възприемат тези промени с някои забележки. За времето от 1990-1991 г. насам никога не се е случвало представителите на съдебната власт помежду си да изразяват подобно положително мнение във връзка с предстоящите промени в Конституцията.
Едно не мога да си обясня: защо така се случва, когато трябва да говорим за хубавите страни, даваме примери със законодателството на страните-членки от Европейския съюз, но когато нещо не ми харесва, забравяме примерите с нашите партньори от Европейския съюз или страни с развита демокрация. Какво имам предвид? Променяйки нашето законодателство ние винаги казваме, че не можем механично да пренасяме опита на определени страни в различна област в правото, по определена материя да изпишем и при нас същите правила.
По въпроса за имунитета. Може би е дошло времето много ясно да се каже, това между другото го каза новоизбраният главен прокурор – не че имунитетът на народните представители е пречка за борба с корупцията. Е, като не е пречка, какъв е проблемът? Изкуствено се създава нещо, което се пуска в обръщение. Да, разбира се, че могат да бъдат направени още две или три крачки, но защо се създава впечатление, че още малко в българското Народно събрание са престъпници, хора, които пречат на борбата с корупцията. Това впечатление се създава от обществото от определени страни. Според мен не е правилно, въпросът е принципен – дали изобщо трябва да има или не.
Но нека да си зададем другия въпрос. В цялото общество понякога …
Аз не говоря за привилегии, за мен имунитетът не е привилегия, това е да бъдат създадени добри условия за работа на един народен представител. Аз не се нуждая, но е имало случаи в първите години след 1990 г., през Седмото велико Народно събрание, в Тридесет и шестия парламент изкуствено се опитваха да пречат на работата на народния представител. Ако тогава го нямаше този имунитет, въобразявам си какво щеше да стане около парламента. Няма какво да се заблуждаваме, колеги!
Затова много сериозно трябва да се помисли дали предлаганите промени са достатъчни или може да се направи още една крачка напред. Но все пак трябва много ясно да кажем, както каза и новоизбраният главен прокурор: като не е пречка имунитетът на народните представители, какъв е проблемът? Ако проблемът е за пред обществото, че не се възприема народните представители да имат имунитет, това е друг въпрос. Но да се изтъква аргументът, че борбата с корупцията ще бъде голяма крачка напред, както казват определени среди, според мен не е сериозно.
Завършвайки пак ще кажа това, което и господин Арабаджиев каза: за мен беше много важно това, което казаха представителите на съдебната власт на предишното заседание. Никога досега те не са се обединявали помежду си в подкрепа на определени текстове, с някои забележки, разбира се.
Разбира се, ще подкрепя законопроекта. Друг е въпросът наистина чисто процедурно оттук нататък какво ще стане.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Припомням т. 5 от решението, което е прието от Народното събрание: решенията по същество на комисията се приемат с две трети от присъстващите народни представители.
Уважаеми народни представители, моля да гласуваме на първо четене Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Гласували 17 народни представители: за 14, против 2, въздържал се 1.
Комисията одобрява на първо четене законопроекта.
Ще бъде изготвен доклад на комисията, в който ще е отразена подробно дискусията, становищата, включително и становището на представителите на съдебната власт, на омбудсмана.
В петък по програма ще трябва да започнем в 9,00 ч. с доклада и разискванията по законопроекта.
Едно съобщение за точка разни. Както ви казах, уважаеми народни представители, а и приехме такова решение, всяка парламентарна група, включително и независимият народен представител, имат право, а не задължение, да използват услугите на експерт, консултант. Досега са дадени само три имена.

(Закрито в 14,30 ч.)