П Р О Т О К О Л № 5

---

На 21 февруари 2006 г., вторник, от 13,15 ч. се проведе заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България. Заседанието беше открито и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисията, се прилага към протокола.

* * *


ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, минаха 15 минути за обявяване началото на нашето заседание. Имаме необходимия кворум. Позволявам си да открия поредното заседание на нашата временна комисия, която се занимава с промените в Конституцията.

Дневният ред предвижда:
1. ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
2. ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ.

Ще си позволя да предложа още една точка от дневния ред.
Постъпило е и ни е раздадено предложение от народния представител Филип Димитров – това е един проект за решение относно нашите Процедурни правила. То е и във връзка с начина на обсъждането и обхвата на законопроекта. Проекторешението е разпределено от вчера с разпореждане на председателя на Народното събрание на нашата комисия. Затова, ако ми позволите, да ви предложа да го включим като точка първа от дневния ред, за да изчистим този въпрос. След това можем да преминем към обсъжданията по самия законопроект, както и организационни въпроси – по организацията на работата на нашата комисия, респективно предложение за гласуванията в пленарната зала както на второ, така и на трето гласуване.
Има ли предложения за отпадане или за включване на нови точки в дневния ред на днешното заседание? Няма.
Моля, гласувайте тези три точки по дневния ред.
Предложението се приема единодушно.
Искам да ви информирам накратко за следното. Консултирахме се накратко с представители от различни парламентарни групи как виждаме работата на комисията, респективно гласуването в пленарната зала.
Беше направено предложение – то е в т. "Организационни", но е добре и да се ориентираме предварително, днес, 21 февруари 2006 г., комисията заседава до 14,45 ч. ориентировъчно, с разискванията по предложенията.
В понеделник – 27 февруари 2006 г., от 10,00 ч. разискванията по законопроекта да продължат.
На 28 февруари 2006 г., това ще бъде третото заседание на комисията, да стане гласуването текст по текст в комисията.
На 2 март, това е четвъртък, пленарната зала да се произнесе по тези предложения на комисията и по направените предложения на народните представители.
След това се очертава един период от време, когато поради поети външни ангажименти голяма част от народните представители ще бъдат извън страната. Ако всичко мине нормално на 2 март, предлагаме комисията да се събере чак на 28 март 2006 г. за третото гласуване. Третото гласуване в пленарната зала да стане на 30 март.
Това може да претърпи някаква промяна, но по него да се ориентираме за начина на работа.
Ще разискваме това в т. "Организационни".
Вярно е, че понеделник е неподходящ ден, но 3 март е национален празник и не можем да направим заседание. (Реплики от народния представител Филип Димитров.)

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, не зная с кои парламентарни групи сте разисквали, но явно опозицията не е сред тях.
Понеделник е изключително неудобен ден, тъй като всички знаем, че в понеделник няма заседания на комисии и сме поели ангажименти към избирателните си райони и друг тип ангажименти. Понеделник е денят, в който предварително можем да поемем друга работа, знаейки, че е невъзможно да сме ангажирани в парламента.
Ако толкова ви притеснява времето, нека заседанието да е във вторник – вторник преди обяд, вторник на обяд, вторник след обяд, вторник е по-нормално да има комисия, отколкото в понеделник.
На мен лично на 27 февруари 2006 г. – понеделник, ми е абсолютно невъзможно да присъствам на заседание на комисията, добре знаейки, че понеделник е свободен ден от парламентарни ангажименти. За понеделник категорично възразявам.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Михайлова, идеята беше да има повече време за разисквания по всички текстове. По възможност да се ориентираме във вторник да има само гласуване, след като всичко по всички текстове вече е казано.
Мисля, че по-скоро този подход е удачният, защото предложенията между първо и второ четене са твърде интересни и твърде разнообразни и едва ли ще бъдем в състояние само на две заседания, заедно с гласуването на текстовете да си свършим работата.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Но понеделник е ден, в който всички знаем, че сме в регионите.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах Ви, но за нас и мисля, че това беше заявено още на разискванията по първото гласуване, не знам как е за вас, но за нас не е никак без значение кога конституционните промени ще бъдат факт и на трето гласуване. Именно защото за нас въпросът за времето е въпрос по същество, предлагаме, ако трябва да работим и в събота – защо не?

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Колеги, мисля, че можем да обсъдим един компромисен вариант в случая. Ако колегите не възразяват, обсъждането да не бъде в понеделник, а следващото заседание на комисията да проведем във вторник, а в сряда да гласуваме. Няма никаква пречка, ако парламентът реши, на 2 март 2006 г., четвъртък, законопроектът да мине в залата, независимо че не са изтекли 24 часа.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще има ли разбиране за този много важен проблем, който кореспондира и с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание? Да няма после съображения от друго естество? Да е невъзможно в четвъртък да се гласува на второ четене законопроекта, понеже в петък е 3 март? Ако има съгласие за това – да.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, нека не бъркаме 24-те часа, които са интервалът от време между гласуванията, с това, което е въпрос на техническа работа. Ако приемете, че техническият персонал на Народното събрание е по-важно да не извърши работа в два извънредни часа в сряда следобед, а е по-важно депутатите да зарежат ангажиментите си, Ваша воля! Преценете кое има по-сериозна тежест!

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не искам да Ви отвръщам, но не е техническа работа приемането на текстове.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Не е приемане на текстове, а тяхната обработка.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е така.
Добре, ако решите така – така.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Така е по-удобно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ние търсим удобството.
Добре, да се ориентираме тогава така.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Но да го скрепим с решение на комисията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На 28 февруари – идващия вторник, разисквания още от сутринта.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: От сутринта, правили сме и сутрешни заседания.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заседание от 10,00 ч.
В сряда, от 14,30 ч. пак в тази зала, гласуваме текст по текст.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Фиксираме – за гласуване, защото е важно всички да бъдат.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На 2 март, четвъртък, второ гласуване в пленарната зала.
На 28 март 2006 г. ще направим заседание на комисията за трето гласуване.
На 30 март, четвъртък, трето гласуване в пленарната зала, поименно, ако всичко върви нормално.
Съгласни ли сте така?
Моля да гласуваме.
Това решение се приема единодушно.

Позволявам си да преминем към следващата точка:

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, ВНЕСЕНО ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ.
То ви е раздадено. Иска се в чл. 4, ал. 1, изречение второ да се отмени. То гласи, както ви е известно, че между първо и второ четене не се допускат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Ще дам думата на вносителя, но само за информация: в предишното Народно събрание също имаше процедурни правила, също имаше чл. 4 с абсолютно същия текст. Текстът е преписан 1:1 и в сегашните процедурни правила. Текстът в нашите процедурни правила преповтаря текста от чл. 71, ал. 2, изречение трето от нашия правилник.
Господин Димитров, имате думата.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, първо, процедурните правила се гласуват ад хок, тоест те са процедура за всяко едно конкретно изменение в Конституцията. В нашия случай срокът за внасяне на изменения и допълнения към законопроекта вече е изтекъл, така че ние всички можем да отворим и да видим какви са предложените изменения. Очевидно е, че в тях няма такива, които да противоречат на принципите на предложения конституционен текст.
Има обаче поне едно, което излиза извън обсега на тези предложения и то според мен занимава всички. Като казвам “всички” имам предвид българските граждани, а също така и институциите в България, включително и общините, така и нашите партньори от Европейския съюз, които нееднократно са поставяли на нашето внимание значимостта на проблема за общинската финансова самостоятелност.
Няма никакъв спор в парламента между политическите сили и в обществото, че този въпрос е важен и е необходимо да се решава. Друг е въпросът, че за всички представлява загадка защо той не беше включен в първоначално предложените изменения.
Но тъй като ние вече имаме прецедент – решение на Народното събрание, което нямам право да коментирам, за това, че могат да бъдат извършвани изменения в процедурните правила между първо и второ четене, не ни остава нищо друго, освен да помислим дали тази вече въведена процедура в разискванията по Конституцията, не може да бъде употребена за нещо полезно и в полза на нацията. В полза на нацията е да бъде решен въпросът за финансовата самостоятелност на общините. И по това, пак повтарям, няма спор. Могат да се дискутират детайли, но принципът е нещо, което е безспорно.
Ако това е така, струва ми се, че и тази комисия, и Народното събрание биха свършили доста повече работа с тези изменения и биха оправдали цялата енергия, хвърлена около обсъждането на конституционните изменения дотук, ако се опитат да решат един много важен за нацията проблем – проблемът, свързан с местната власт и нейната финансова самостоятелност.
Ето защо това предложение би трябвало да се схваща само и единствено в контекста на тези разпоредби, понеже няма какви други разпоредби да постъпят, тъй като срокът е изтекъл. При наличието на прецедента за гласуване на промяна в правилата между първото и второто четене, е въпрос единствено и само на добра воля това да бъде направено, за да можем наистина да кажем на хората, че вършим нещо полезно за тях.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по проекта, внесен от народния представител Филип Димитров?

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Аналогията, която се прави с предишното изменение на “процедурните правила” не е коректна, защото очевидно това, което променихме миналия път, не е процедурно правило, ако това е промяна.
Разглеждането на това предложение сега е след изтичането на срока за предложения. Ще излезе, че ние искаме да покрием направени предложения, а не даваме възможност на други, в интерес на нацията, както Вие се изразявате, господин Димитров, би могло да има и други такива предложения. Разбирате ли ме, това не би било съвсем редно.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Съвършеното е трудно да се постигне, но нека направим поне доброто – това е в нашите сили в момента.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Ще си позволя аз да кажа едно изречение. Това, което ни се предлага, според мен тангира към противоконституционност, защото чл. 154 от Конституцията казва кой може да инициира изменения, а това са най-малко една четвърт от народните представители, тоест 60 народни представители могат да искат промяна в определен текст от Конституцията.
Ако ние допуснем това, това означава, че един народен представител може да иска промяна във всеки един от текстовете между първо и второ четене.
Моля, който е съгласен с предложението на народния представител Филип Димитров в нашите процедурни правила – чл. 4, ал. 1, изречение второ да се отмени, да гласува.
“За” – 1, “против” – 8, “въздържали се” – 3.
Предложението не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Докладът е пред вас.
Първо, има предложение от народните представители Елеонора Николова и група народни представители за чл. 60. Това предложение е пред вас.
Безспорно това предложение противоречи и е извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Затова мисля, че комисията няма право да разисква по него и да се произнася.
Разбира се, то ще залегне в доклада и ще бъде раздадено на народните представители, но становището на комисията е, че то е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект и затова не можем да го разискваме и респективно – да го гласуваме.
Същото е положението и с предложението на народния представител Анастасия Мозер, Стефан Софиянски, Красимир Каракачанов, Борислав Българинов и група народни представители отново по чл. 60, което е извън обхвата.
Следователно преминаваме към § 1 – имунитет.
Няма да чета текстовете, те са пред вас, подредени по реда на постъпването.
Господин Димитров, желаете ли да започнем с вносителите на предложения, тъй като Вие сте пръв?

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Става въпрос за предложение, подписано от 42 народни представители, ако не ме лъже паметта, което засяга изменения в чл. 70 от Конституцията. Простичко казано, то премахва изцяло наказателната неотговорност – имунитета на депутатите, без да засяга визирания в чл. 69 функционален имунитет, като запазва неприкосновеността, тоест необходимостта от разрешение на Народното събрание за извършване на задържане под стража или други мерки, които ограничават свободата на придвижване, сиреч, правят невъзможно за депутата изпълнението на неговите депутатски функции.
С премахването на думите “и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване” и с премахването на думите “освен за тежки престъпления и то”, фактически единственото нещо, което остава от текста, е тази забрана за задържане под стража без решение на събранието, при пълна възможност да бъде водено наказателно производство за всякакъв вид престъпления по отношение на депутатите.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има предложение от народния представител Минчо Христов, но не го виждам тук.
Следващото предложение е от Парламентарната група на Демократи за силна България.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нашето предложение по § 1 е да отпадне изцяло чл. 70, а именно, целият текст, свързан със защитата – и за задържане, и за повдигане на наказателна отговорност срещу народни представители. Ние предлагаме този текст изцяло да отпадне. Член 69 остава – когато народният представител не носи отговорност за говоренето си в пленарната зала и за гласуването, тоест политическата му свобода е запазена.
Предлагаме да отпадне целият текст на чл. 70.
И още нещо. Във връзка с него сме направили предложение и мястото да развия тези аргументи е тук, защото имат връзка един с друг, предложението е във всички текстове от Конституцията, където се разглежда имунитетът и е приравнен с имунитета на народния представител, да отпаднат и тези текстове.
В доклада, когато стигнем до чл. 132, 147 и 148 - става въпрос за президента, конституционните съдии и статута на следователите, прокурорите и съдиите в съдебната власт, сме направили идентични предложения. В доклада пише, че нямат отношение към първото четене.
Имат и искам да обоснова защо имат и защо сме го направили. Ако отпадне чл. 70, просто останалите текстове в Конституцията не могат да останат в същия си вид, защото те са препратка към чл. 70. Тоест, ако това наше предложение – да отпадне изцяло чл. 70, се приеме, ще трябва да се коригират текстовете, засягащи президента и Конституционния съд.
Относно съдии, следователи и прокурори правим нещо малко по-различно като предложение. То е свързано с останалите ни предложения, които засягат частта "Съдебна власт", и е на базата Решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд. Да разпишем в Конституцията, че съдът, съдиите е основният носител на правораздаването. Разделяме всъщност досъдебната фаза, органите, които работят, от съдиите. Да не се ползват от защита следователи, прокурори и дознатели с оглед на новите промени, които се надяваме, че ще бъдат приети като промяна в Конституцията. И да имат повишена степен на защита съдиите.
Затова тук в § 1 са сложени всички тези предложения, защото са свързани с наказателната неотговорност на определена категория лица. И ако тази отговорност отпадне за депутатите, това има връзка с останалите текстове.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Близнашки, Вие също сте направили предложение.

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Същността на моето предложение е да се въведе по-голяма прегледност и яснота относно наказателната неприкосновеност на народните представители. Става дума да възприемем така наречения френски модел. Смятам, че той би могъл да се постигне и по пътя на тълкуването. Но понеже в досегашната ни практика Конституционният съд има едно решение, с което даде разширено тълкуване на формулата "възбуждане на наказателно преследване", което по същество доведе до отказ да се предприемат необходимите разследващи действия от органите на съдебната власт, смятам, че трябва да отидем към една формула – привличане на лицето, на народния представител като обвиняем – нова формула, която междупрочем залегна и при последната реформа на Наказателнопроцедуалния кодекс.
По този начин ясно ще дадем да се разбере, че срещу народните представители, извършили съответното деяние, могат да се предприемат необходимите разследващи действия, като ще трябва да се търси санкцията на Народното събрание, едва когато настъпва моментът отделният депутат да бъде привлечен като обвиняем. По същество такава е логиката на последната реформа във Франция от средата на 90-те години на миналия век. Ако се възприеме тази идея, смятам, че негативните последици от наказателната неприкосновеност на депутатите ще бъдат сведени до минимум, защото съм на мнението, че като цяло имунитетът, наказателната неприкосновеност не трябва да се премахва, защото народните представители се ангажират да говорят от името на цялото общество по болезнени теми, засягат твърде много интереси и трябва да имат достатъчно гаранции не само за това, което говорят от трибуната на Народното събрание, но и да бъдат предпазени от евентуални провокации извън парламента в качеството си на граждани на републиката.
Изхождайки от разбирането, че трябва да се придържаме към най-добрите европейски образци, възприемането на това предложение слага нещата на мястото им. Едва ли е необходимо да правим нещо повече от най-развитите западни демокрации, които имат вековни традиции в областта на парламентарното управление.
Вярно е, че върви натиск, в цяла Европа се дебатират тези проблеми, но нека да следваме водещия пример, а не да бъдем като страна в слаба позиция, очаквайки присъединяване, да предприемаме стъпки, които ще послужат за поставяне под съмнение въобще на устоите на парламентарната демокрация. Така че съм за едно балансирано решение, което да внесе увереност в нашето общество, че никакви престъпни деяния, извършени от народните представители, няма да останат ненаказани.
Освен това предлагам да отпадне възможността само председателят на Народното събрание да дава разрешение за снемане на имунитет, защото в досегашната практика при всички случаи Народното събрание, дори когато е било във ваканция, се е събирало, за да се произнася по такива сложни и деликатни материи, засягащи отделните депутати. Смятам, че трябва да приведем нещата в съответствие с досегашната ни практика. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Господин Софиянски, предполагам, че и Вие ще вземете отношение по предложението.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Господин председател, аз не гласувах по предишните предложения, защото знам, че не съм редовен член на комисията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но имате право на изказване.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Това беше въпросът ми – имам ли възможност да се изкажа.
Текстът, който е сравнително по-различен от другите предложения, мисля, че постига един добър баланс. Той дава възможност на народния представител – текстът е разширение: "Възбуждане на наказателно преследване не се изисква, когато народният представител писмено заяви пред председателя на Народното събрание, че е съгласен наказателното преследване срещу него да се води без такова разрешение". Този текст дава възможност народният представител – нека да го кажа не толкова юридически – сам да свали имунитета си, тоест да даде възможност да продължат процесуалните действия срещу него. По този начин практически ние даваме пълната възможност да нямаш депутатски имунитет. Мисля, че става въпрос за политически морал на парламентарната група, на човека – народния представител, каква позиция ще заеме.
Оттам нататък мисля, че дебатът дали народният представител да има имунитет или да няма, до голяма степен олеква на фона на един такъв текст, който дава такава възможност.
Като още един допълнителен аргумент искам да подчертая, че сега в момента такава възможност народният представител няма. В някои случаи се получава едно кокетничене – "аз ще сваля имунитета си, няма да го сваля", а се знае, че това не може да стане. Затова Българският народен съюз и аз лично държим този текст да бъде сериозно разгледан.
Отново се обръщам към всички. Ще се радвам, ако гледате на него като един баланс между двете крайни позиции.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Софиянски.
Уважаеми народни представители, чухте предложенията, които са внесени официално. Имате думата.
Желаете ли днес само да представим предложенията, а разискванията да бъдат следващия вторник? Виждам, че има съгласие.
Тогава преминаваме към § 2 от законопроекта – "Омбудсман".
Има предложение от народните представители Петър Берон и Йордан Величков. За съжаление те не са тук.
Има предложение в същата насока от Парламентарната група на Демократи за силна България – Иван Костов и група народни представители.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По § 2 сме направили предложения, които обхващат промени в три текста на Конституцията. Предложили сме текстове, които уреждат доста по-подробно статута на омбудсмана. Смятаме, че не е достатъчно да се запише в Конституцията единствено и само, че има омбудсман, а би трябвало да кажем и нещо повече. Опитали сме се да предложим това "нещо повече", което прави омбудсманът. Второто, което сме разписали, са мандатът и условията, на които трябва да отговаря човекът, избиран за омбудсман, и мнозинството, по силата на което този омбудсман се избира или отзовава, тъй като сме предложили квалифицирано мнозинство – 121 народни представители.
Това, което сме предложили за омбудсмана, следва от приетия вече закон. Практически квалифицираното мнозинство следва това, което е разписано в закона, макар че Конституцията може да уреди и нещо друго. Нормално е да има квалифицирано мнозинство при избора. Така е в почти всички страни, защото се търси не чисто партийна политическа фигура, а се търси човек, който да даде авторитет на самата институция.
Предложили сме още нещо, когато третираме въпроса за омбудсмана. Предвидили сме през омбудсмана да може да се сезира Конституционният съд – което дава възможност Конституционният съд да се произнася. Това е един от начините, по които да се въвежда така наречената индивидуална жалба на гражданите, но не съвсем пряка, а опосредствана, тоест да не затрупваме Конституционния съд със стотици хиляди преписки, а да има един филтър, през който да минават най-важните случаи и да бъдат отнасяни към Конституционния съд.
В много европейски страни има точно такава практика – чрез омбудсмана да се сезира Конституционният съд по определени въпроси. Сега, когато слагаме основата на тази институция в България, смятаме, че е добре в Конституцията да се разпишат тези текстове.
Направили сме предложения по повече текстове, защото трябва да се уредят и правомощията на Народното събрание, тоест изрично да се запише, че Народното събрание избира и освобождава.
Може би трябва да се разпише и още нещо, което не сме записали, но ако решим, че трябва да се добави, това е ежегодният доклад - нещо, което го има заложено и в закона. Друг е въпросът дали това трябва да бъде записано в Конституцията. Нека комисията да прецени дали Конституцията трябва да става толкова подробна или е достатъчно с правомощието, че Народното събрание избира и освобождава.
Това са предложенията, които правим за омбудсмана.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Софиянски, пак се обръщам към Вас, Вие сте в групата, която е направила предложения във връзка с омбудсмана. Заповядайте.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми колеги, точно по този текст предлагам да потърсим еквивалент на думата омбудсман. Ако в Народното събрание или може би в някаква малка част от обществото тази дума почна да получава някакво възприемане, то мога да ви уверя, че хората, които най-много биха се нуждаели от тази защита, малко им се губи логиката на тази дума, да не говоря, че и фонетично е доста тежка за произнасяне. Имам лични наблюдения. Първият омбудсман, който беше избран в България, беше омбудсманът на Столична община по време на втория мандат, в който бях ангажиран с кметството. Отново се предизвикаха дебати, но и от него имам същата позиция, от личните му контакти с хората, че самата дума среща едно негативно отношение, дори и в посетителите, които са били при него.
С колегите съм съгласувал, без да мислим, че обществен защитник на гражданите е най-доброто, което може да бъде като еквивалент, предлагам отново да използваме този случай и да преценим, и да намерим един добър български еквивалент на тази дума.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Във връзка с предложението на госпожа Анастасия Мозер и група народни представители, което беше представено от господин Стефан Софиянски, мисля, че е добре да си припомним дългите разисквания, които имахме при приемането на Закона за омбудсмана. И тогава се обсъждаха най-различни варианти, включително и варианта “обществен защитник на гражданите”.
Аз съм последният човек, който ще се застъпи за въвеждане в българския език на една дума, която би затруднила основната функция на езика, а именно комуникативната функция. Но имаме и заемки, и чуждици. Заемки имаме, когато с чуждата дума се представя значение, което няма точен и ясен български еквивалент, а чуждица, когато имаме българска дума, която достатъчно точно да обозначи съответните предмети или отношения, и тогава вече тази чуждица наистина е излишна и езикът трябва да се пази от нахлуването на такива чуждици.
Откровено казано, господин Софиянски, в случая аз съм изключително затруднен дали става въпрос за чуждица или за заемка, защото Вашето предложение вместо омбудсман този орган да бъде наречен обществен защитник на гражданите, изглежда логично и вероятно заслужва подкрепа. Но ще бъдем ли достатъчно ясни, ще обозначим ли достатъчно ясно органа с този израз “обществен защитник на гражданите”? Не се ли обозначават с тази дума вече и функции, които се осъществяват и от други лица и организации, ако щете, които нямат статут на държавен орган. Имаме обществен защитник на гражданите, който се избира и от общинските съвети и аз мисля, че Столична община беше пионер в това отношение, тъй като избра първия обществен защитник на гражданите в България на ниво Общински съвет.
Когато става въпрос за наименование на държавен орган, то това наименование не следва да буди никакво съмнение, не трябва да съдържа даже нюанс на двузначност. Съгласен съм да търсим заместител на чуждата дума омбудсман, но заместителят трябва да бъде такъв, че безспорно да указва, че иде реч за държавния орган и че в никакъв случай не може да има съмнение, че става въпрос именно за държавен орган. В случая с обществен защитник на гражданите, поради съображенията, които изразих, мисля, че не ще постигнем тази цел.
Това бяха само принципни съображения. Аз предлагам този въпрос да бъде открит и за следващо заседание, и наистина всички да търсим онзи заместител, който ще реши проблема, а няма да създаде още проблеми. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Целта на днешното заседание е по-скоро да се представят предложенията.
Господин Арабаджиев, заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, поддържам предложението, което е изготвено в сътрудничество с действащия омбудсман и което е в духа на съображения, които тук разви преди малко госпожа Михайлова и които при обсъждането като цяло се свързват с това, че смисълът от конституционализацията на вече създадена институция изискват и придаване на по-голямо нормативно съдържание на конституционната разпоредба. В този смисъл може да се търси вече и общо решение на базата и на различните предложени варианти. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Няма ли да се запитаме как са успели да се промъкнат в езика думи като генерал, диригент, хорова капела и др.?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Именно поради невъзможност да се намери точен български аналог, за това става въпрос. Те са заемки.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминем към § 3: “Изслушва и приема докладите на председателя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.”
Предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители от Демократи за силна България.
Госпожо Михайлова, заповядайте.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Предложението, което правим, е свързано с основни възражения, които имахме по конституционния проект, а именно пред Народното събрание да се четат доклади на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.
Пак стъпвайки на Решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд, ние смятаме, че ако може да се прави парламентарен контрол, то може само върху главния прокурор, но не и върху председателите на двете върховни съдилища в България.
Аргументите, които имаме, аз няма да развивам своите или на колегите, а ще прочета два доклада. Не целите, разбира се, само няколко изречения от тях.
Първият доклад е по програма ФАР, който е във връзка с измененията и допълненията в Конституцията на Република България, който между другото искам да кажа, че е подкрепен изцяло от Висшия съдебен съвет. И относно тази разпоредба съвсем ясно се казва, че се смесват основни принципи, че ако бъде приета разпоредбата, предложена в основния закон, ще има смесване и на разделението на властите. Няма да чета целия доклад, за да не обременявам комисията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали е раздаден на всички.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Би трябвало да е раздаден, но също така искам да кажа, че такова е и становището, което имаме на Съвета по законодателство към парламента. Там също се казва, че ако бъде приет текстът в този вид, в който е предложен от управляващите и приет на първо четене, ще имаме съвсем ясно нарушение на принципите на чл. 8 от Конституцията, а именно разделението на властите и се казва, че този текст е практически антиконституционен. Именно затова ние правим предложение, което да е в синхрон с Конституцията и да дава възможност наистина за отговорност върху дейността на главния прокурор.
Цитирах тези два доклада, за да не смятате, че само Демократи за силна България стъпват на тези възражения. Те са на много авторитетни и български, и международни познавачи на Конституцията, специалисти в конституционното право, теоретици и практици, които обосновават същата теза.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Миков, заповядайте.

МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Михайлова, дали можете да кажете кои са авторите на това, защото то е доста анонимно, с изключение на едно решение на Висшия съвет, което подкрепя доклада по туининг-проекта на ФАР? Аз досега не съм чувал за функцията на Висшия съдебен съвет да се произнася с решение по проекти на доклади на ФАР, но ако може, понеже казахте авторитетни учени – български и чужди, кои са те?

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Българските, мисля че ги познавате. Те участват и сега. Аз цитирам два доклада. На първия отдолу се е подписал председател на Консултативния съвет по законодателство проф. д-р Красимира Средкова.

МИХАИЛ МИКОВ: Аз Ви питам за ФАР-проекта.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако бяхте дошли на една конференция, на която и господин Арабаджиев беше докладчик, щяхте да чуете и испански, и италиански професори, които много сериозно обосноваха и подкрепиха тази теза.
Господин Миков, следващия път ще Ви кажа имената.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме нашата работа.
Има направено предложение от народния представител Елеонора Николова и група народни представители, то е свързано с местните данъци и такси. Извън обхвата е на приетия на първо четене закон, така че съобразно приетите правила няма да разискваме.
Има предложение от народния представител Анастасия Мозер и група народни представители в същата тематика, което е извън предмета и обхвата на приетия на първо четене закон.
Тук има предложение по § 3 в чл. 84, нова т. 16.
Господин Софиянски, ако желаете, можете да вземете отношение само по този въпрос: “Изслушва и приема годишния доклад на главния прокурор и за дейността на прокуратурата и досъдебното производство, и председатели на ВКС и ВАС за дейността на съдилищата.”

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Нямам някакви специални аргументи. Виждам, че и другите предложения са близки до това.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Мисля, че в името на коректността е редно, когато представяте на пленарната зала тези проекти, да бъдат премахнати думите след “противоречи на принципите й”. То противоречи на обхвата в някаква степен, но не е коректно да бъде подведена залата с идеята, че това противоречи даже и на принципите, което не е така.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам забележката. Всъщност това е един цитат на чл. 4, който даже е в кавички.
Има предложение на народния представител Младен Червеняков, но него не го виждам.
Предложение на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Лютви Местан за § 84, т. 16.
Господин Местан, заповядайте да представите предложението.

ЛЮТВИ МЕСТАН: В сравнение с приетия на първо гласуване текст на § 3, както забелязвате, тук се добавя изразът “за прилагане на закона и за дейността на съдилищата”.
С това предложение мисля, че отговаряме удачно на опитите, приетият на първо гласуване текст да се тълкува достатъчно тясно -видите ли, то и сега чрез Интернет Народното събрание може да черпи информация за статистиката – за брой дела, кои са били с осъдителна, кои с оправдателна присъда.
Уважаеми госпожи и господа, беше ясно, че не това е замисълът на текста. Мисля, че на първо гласуване мотивите бяха представени достатъчно сериозно, за да ви губим времето и сега. Но с израза “за прилагането на закона” ние внасяме едно ново качество, което всъщност отразява същинската политическа воля на вносителите, защото основният проблем е именно по отношение на прилагането на закона, различното прилагане на закона. Аз само ще кажа, че това е много важно да се обобщи в практиката, защото в различното прилагане на закона можем да съзрем и корупционния индекс не на последно място. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тагарински, заповядайте.

МАРИО ТАГАРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам в § 3, чл. 84 от текста да отпаднат думите “и приемат”, тъй като има неяснота по отношение на това с каква процедура се приема - приема за сведение или ако приема с парламентарната процедура “гласуване”, би трябвало да се уреди начинът как се приема. Защото самото приемане е елемент на оценка, която създава и отношение на субординация между различните власти, тоест намесата на законодателната власт в съдебната власт. Ако приемаме хипотезата, че не приема, какво следва оттам нататък - следва ли автоматично § 6 и редът, който е предвиден сега? Така че тук има според мен сериозно нарушение на разделението на властите между законодателната и съдебната и бих могъл да приема за сведение, но, пак повтарям, самото приемане вече трябва да бъде или уредено конкретно, но по принцип смятам, че това създава някакъв елемент на парламентарен контрол върху съдебната власт, която не е производна на законодателната власт и някак си не съответства, пак казвам, връщаме се към основните принципи на Конституцията и разделението на властите. Това е в основни линии, по-нататък ще изложа подробности.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Има направено предложение от народния представител Станислав Станилов. То е извън обхвата, касае референдумите.
Има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители. То е свързано с чл. 103, ал. 4 - “Президент”.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Корнезов, аз мисля, че обосновах, че е съвсем ясна връзката между чл. 70 и останалите текстове в Конституцията, защото в другите се казва, че се приравняват на имунитета на народния представител. Именно заради това предлагаме във всички текстове и смятаме, че не е извън обхвата в случай, че се приеме чл. 70 да отпадне.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващия път ще го разискваме.
Има предложение от народните представители Анастасия Мозер и Стефан Софиянски по чл. 126, ал. 2.
Господин Софиянски, ако желаете, можете да вземете отношение.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Съвсем накратко ще кажа, че това са два текста на различни места. С това въвеждаме и издигаме на конституционно ниво и длъжността, и позицията на следствието и следователите. Това е логиката на тези две предложения.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, заповядайте.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това предложение по § 4 е съобразено с текстовете, които са в новия Наказателно-процесуален кодекс. Практически правим предложение на текст, който е синхронизиран с това, което е разписано в Наказателно-процесуалния кодекс. Смятаме, че този текст е по-коректен от този на вносителите.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Мингова, заповядайте, по § 4, чл. 120: “Може да извършва разследване…”

АНЕЛИЯ МИНГОВА: То е в контекста на току-що чутото, само че ние сме предложили да е в отделна точка, кореспондиращо на уредбата в Наказателно-процесуалния кодекс. Аргументацията съвпада с току-що изложеното.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
По § 5 има предложение на народния представител Анастасия Мозер: да въведем съдиите-следователи… Струва ми се, че тук малко е извън обхвата.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Също е извън обхвата, понятието “съдия-следовател” има съвършено друга функция.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, моля да вземете отношение по § 5, чл. 128.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Смятаме, че това е добрият текст, който отговаря повече на замисъла на вносителите. Не говорим за следствие, а говорим за предварително производство по наказателни дела. Предложението ни е с оглед съществуващия Наказателно-процесуален кодекс и да престане да се говори в Конституцията за следователи и следствие.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминем към § 6. Един спорен въпрос.
Госпожо Михайлова, отново имате думата.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Демократи за силна България предлагаме нещо, което смятаме, че на този етап може да бъде направено в българската Конституция на базата на решенията на Конституционния съд, още веднъж ще го кажа: Решение № 8 от 2005 г., и да бъде различен статутът на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Предлагаме, с оглед и предишните си предложения за парламентарен контрол върху дейността на главния прокурор, тук наистина да може главният прокурор да бъде освобождаван обаче в хипотезите само на т. 5 на ал. 3, тоест когато имаме тежки нарушения, уронване на престижа на съдебната власт, да може с квалифицирано мнозинство от две трети да се освобождава главният прокурор. В останалите случаи по ал. 3, т. 2, 3 и 4 смятаме, че трябва да остане в правомощията на Висшия съдебен съвет да освобождава главния прокурор, защото това са случаите на подаване на оставка, влизане в сила на присъда, трайна фактическа невъзможност – въпроси, по които струва ми се, че най-нормално е Висшият съдебен съвет да се произнася и да не се търси някакъв друг път.
Относно председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Също така да бъдат освобождавани от Висшия съдебен съвет в случаите по т. 2 и 3 да не ги повтарям “оставка” и т.н., тоест само се констатира и се преминава към решение, но в случаите, в които има тежко нарушение или системно неизпълнение на служебни задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт, да може по инициатива на една четвърт от народните представители въпросът да бъде отнасян пред Конституционния съд, а не пред Народното събрание, както е текстът на вносителя.
Аргументите: Народното събрание е най-политическият орган и смятаме, че не трябва да се бърка в дейността на независимата съдебна власт. Смятаме, че много по-правилно и в духа на разделението на властите би било въпросът да бъде отнесен пред Конституционния съд. Това ще е в синхрон с разделението на властите и това ще е, още веднъж ще спомена и двата доклада, колкото и да раздразня господин Миков, и в посока на аргументите, които са дадени както от Съвета по законодателство, така и доклада по програма ФАР, подкрепен, пак ще кажа, от Висшия съдебен съвет.
Смятаме, че правим предложение, което е изключително разумно. Предложение, което може да бъде подкрепено, стига да има, разбира се, политическа воля да се направи нещо сериозно с промяната в Конституцията, а не просто да се отстоява, че трябва всичко в парламента. Ако бъде всичко в парламента и председателите на двете върховни съдилища се освобождават от Народното събрание, винаги ще тегне съмнението за политическо решение и политическа разправа с независимата съдебна власт. Смятаме, че предложението, което правим, е нещо, което може да подобри нещата и виждам, че има и други предложения в тази насока. Надявам се да чуем още повече аргументи в подкрепа на тези текстове или на тази идея.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Близнашки, заповядайте.

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, очевидно е, че въвеждането на една процедура за импийчмънт, тоест за отстраняване на висшите съдебни магистрати, е извънреден способ или начин за въвеждане на ред в дейността на съдебната власт. Няма никакво съмнение, че става дума за намеса в дейността на независимата съдебна власт и по тази причина смятам, че тази процедура трябва да има извънреден характер, тоест до нея да се стига при екстремни обстоятелства, когато Висшият съдебен съвет не е в състояние да предизвика отстраняването на висшите ръководители в системата, когато те нарушават изискванията на Конституцията и законите. Основанието е фиксирано в Конституцията, но смятам, че трябва да отидем към една процедура за импийчмънт в собствения смисъл на думата, тоест към един квалифициран състав спрямо съществуващите основания, предвидени в т. 5 на ал. 3, на чл. 129 от Конституцията. Тоест при особено тежки случаи една четвърт от депутатите да могат да вземат инициативата, имам предвид ситуацията, когато Висшият съдебен съвет очевидно не може да се справи с положението, и тази инициатива да се санкционира от едно квалифицирано мнозинство в Народното събрание и крайното решение да се вземе от Конституционния съд.
Искам да обърна внимание върху обстоятелството, че там където съществува процедурата за импийчмънт, това е преди всичко в страни с двукамарни парламенти, има историческа традиция, при която втората камара действа като съдебна инстанция. Например във Великобритания Долната камара взема инициативата при импийчмънт, а Камарата на лордовете, Горната камара действа като съдебна инстанция. И макар че тази процедура не е въвеждана в продължение на дълго време, преди няколко години се стигна до нейното прилагане – Камарата на лордовете отмени решението на Върховния съд по случая за искането за екстрадиране на бившия чилийски диктатор Пиночет, и той не беше екстрадиран в Испания, както това искаше испанският съдия, а благодарение на решението на Камарата на лордовете именно като върховна съдебна инстанция, се стигна до друга развръзка.
В Съединените американски щати при импийчмънт, всички си спомняте нагледно процедурата, при която се стигна до дебати, в случая Клинтън-Люински. Имайте предвид, че заседанието на Сената в този случай се председателстваше от председателя на Върховния съд на Съединените американски щати, тоест прилагаше се една квазисъдебна процедура.
В нашия случай ние нямаме нито втора камара, нито такава традиция поначало и смятам, че за да бъдем изцяло прецизни, трябва да отидем към вземане на решение от Конституционния съд, който, така да се каже, ще легитимира позицията, присъдата по онези основания, които са предвидени в Конституцията, които несъмнено имат силно изразен субективен характер – нарушаване престижа на съдебната власт, един състав, който предполага много прецизно юридическо потвърждение, че действително се е създала подобна ситуация, а няма да се действа със строго политически критерии, каквито евентуално биха били налице, ако решението се вземаше от Народното събрание.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви.
Господин Софиянски, заповядайте.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Благодаря, господин председател.
Само нещо ще допълня. Ние въвеждаме един нов елемент при положение, че то е въведено повторно. Това е различното. Иначе, предложенията са близки.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Младен Червеняков също е направил едно предложение, но го няма, за да го представи.
Господин Миков, Анелия Мингова, Лютви Местан - кой желае да вземе отношение? Не желаете? Това е пожелание.
Марио Тагарински има предложение за три четвърти от две трети и има думата, за да го обоснове.

МАРИО ТАГАРИНСКИ: По принцип предложението за отзоваване за мен лично е неприемливо по този начин, но ако явно се вижда, че то ще бъде прието… Въвеждането на по-високо мнозинство е с оглед избягване политизирането на въпроса и по-трудното постигане на такова мнозинство донякъде предпазва тази процедура от политическа злоупотреба с подобна възможност в Конституцията. Това е била идеята ми. После ще го изложа по-подробно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към § 7.
Петър Стоянов и група народни представители имат предложение.
Господин Филип Димитров предполагам, че ще вземе думата. Става дума за правомощията на министъра на правосъдието.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, дами и господа, опитахме се с тези предложения да помогнем на мнозинството, което се бъхти дълго време да обоснове от конституционна гледна точка и от доктринерна точка в духа на разделението на властите своите предложения по чл. 130, които до голяма степен възприемат части от програмните документи на СДС, но в залата не успя, за съжаление, та решихме да му помогнем.
Затова си позволихме да направим предложение, което отхвърля един от текстовете на предложения чл. 130. Става въпрос за текста за следдипломното обучение на магистратите. Бяха изтъкнати тук достатъчно аргументи от председателя на Върховния административен съд. Солидаризираме се с тях. Няма нужда да бъдат коментирани. Чухме ги и от други представители на съдебната система.
Оттам нататък - останалите четири точки, четири текста от чл. 130 са представени в духа на принципа на разделение на властите, а не паднали от небето с двусмислените конструкции, които се съдържат в предложението. Те са изводими от обстоятелството, че представителят на изпълнителната власт - министърът на правосъдието, е председател на Висшия съдебен съвет, го председателства без да бъде в строгия смисъл на думата негов член, поради което тогава, когато се говори за неговите права по отношение на съдебната система е редно те да бъдат не само конституционно обосновани, но и дефинирани с оглед именно това навлизане в различни сфери. Това е смисълът на проекта.
Както казах, той отговаря на онези позиции, които ние защитавахме и аз лично имах тези спорове с господин Арабаджиев и с господин Корнезов в поне два диспута навремето. Радвам се, че сте ги възприели. Просто те се нуждаят от прецизиране. Това се постарахме да направим.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не си спомням това, господин Филип Димитров, но радостта си е радост. (Оживление в залата.)
Демократи за силна България - имате думата.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Демократи за силна България истински биха се зарадвали, ако има мнозинство, което да подкрепи отпадането на тази нова ал. 6 на чл. 130, защото тя е изключително некореспондираща с духа на Конституцията за разделение на властите.
Министърът на правосъдието да прави проекта за бюджет на съдебната власт е нещо, което е абсолютно недопустимо. В крайна сметка разпореждането с парите, с имуществото е част от възможността да се чувстваш независим или не. Независимата съдебна власт след като изпълнителната власт ще й прави бюджета и ще й го предлага, и какво става пък, ако Висшия съдебен съвет не го подкрепи, практически се подчинява изцяло на изпълнителната власт.
Има може би най-много решения на Конституционния съд във връзка с бюджета на съдебната власт. Практиката е трайна. Много са и навсякъде се казва, ако бъдат проследени, че подобно правомощие е антиконституционно, а пък да бъде вписано в Конституцията вече съвсем минава границите на законността на едно такова предложение.
Също така смятам, че целият текст най-добре би било да отпадне, защото ако става въпрос за това може ли да прави министъра на правосъдието предложения пред Висшия съдебен съвет заедно с останалите членове на Висшия съдебен съвет, не е нужно да променяме Конституцията. Това може на законово ниво да стане, а то е и решено. Иначе се създава усещането за някакво свръхправомощие и елиминиране или по-висока степен на права на министъра на правосъдието от правата на членовете на Висшия съдебен съвет.
Относно квалификацията на магистратите - много аргументирано беше дадено становище. Няма нужда да развивам аз позицията си от господин Пенчо Пенев. Струва ми се, че най-добре би било да оставим да върви квалификацията, както е започнала и тя се и подпомага, разбира се, от министъра на правосъдието и от представители на Министерство на правосъдието, но със записването в конституционен текст се създава усещане за подчиненост. Още повече, че училището за магистрати е едно от работещите неща. Нека да не разваляме работещи неща и то работещи в позитивна посока. Всички дават отлични оценки за това училище.
Точка 5 в ал. 6 на чл. 130 - аз чух от представители на мнозинството, че друга била идеята, лош бил записа. По-добре да не записваме нещо, което да създаде проблеми. Най-добре е да отпадне текста. Тези въпроси, които искате да бъдат решавани, те са решени в голяма степен в Закона за съдебната власт. Ако трябва там още нещо да се прецизира - нека се направи, но да не създаваме диктат и намеса, която няма да доведе до нещо, което да е позитивно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Софиянски, имате думата.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз ще кажа, без да се спирам подробно на съставните точки на предложението, че ние смятаме, че това не е от ниво конституционна уредба.
Един прост пример и с това приключвам. Примерно, записано “управлява имуществото на съдебната власт”, а няколко члена преди това пък е записано, че Министерския съвет осъществява такива функции, а Министерство на правосъдието като част от Министерския съвет естествено вече е добило тези пълномощия, за да ги записваме отделно. Това само ще кажа.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Михаил Миков, Анелия Мингова, Лютви Местан - народните представители имат думата. Те уточняват всъщност това, което са внесли.

МИХАИЛ МИКОВ: Мерси, господин председател.
Всъщност, текстовете са достатъчно ясни. Разбира се, ние при обсъждането ще обсъждаме и текстовете, предложени от СДС, от господин Петър Стоянов и група народни представители. Виждам там също подробно описание. Ако преценим, можем от там също нещо да вземем. (Реплики.) Общо няма, те хората са си го внесли, но като цяло мисля, че всичките тези смущения за магистратското училище най-сетне да вземат да отпаднат. Нито сме го имали предвид при първоначалния проект и сега казваме, че участваме в организирането на квалификацията на магистратите. Да се надявам, че повече поне тези опасения за училището за магистрати, които бяха един книжен тигър около два месеца, да отминат, да се успокои обществеността. Нито в първоначалния проект, нито сега…
Единственото, което не можем да направим е да запишем с изрична разпоредба, че Конституцията не действа по отношение на училището за магистрати, но мисля, че това би било крайност. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Арабаджиев има думата.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Две думи по този, същият въпрос. Поддържам това предложение, към което съм пропуснал да добавя и една нова редакция на т. 5, струва ми се, във връзка с контрола, който министъра на правосъдието трябва да упражнява по отношение приключването, а не решаването на делата по същество. Това съм пропуснал. Целта е да се отстранят всякакви съмнения, че става дума за намеса в добре разбираната независимост на съдебната власт, но става дума от друга страна, и аз намирам тази разпоредба за най-важната в целия пакет от изменения и допълнения, която поставя нещата върху краката им. Възстановява логиката на взаимоотношения между министъра на правосъдието и съдебната власт. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Тагарински има думата.

МАРИО ТАГАРИНСКИ: Благодаря, господин председател.
По принцип уреждането на компетенциите на един отделен министър в Конституцията е напълно недопустимо и противоречи на Конституцията, тъй като това са правомощия на Народното събрание. Структурата и персоналният състав на Министерския съвет са по предложение на министър-председателя, така че по този начин, визирайки един отделен министър, назовавайки го, определяйки неговите компетенции, ние нарушаваме принципите на Конституцията, но до колкото това е прието на първо четене, съм се постарал да внеса предложения, които да премахнат поне тези противоречия, свързани отново с разделението на властите и особено намесата на изпълнителната власт в работата на законодателната власт.
Смятам, че достатъчно се каза по този въпрос и в рамките на дебата аз ще изложа моите позиции. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Госпожо Михайлова, имате думата.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това са текстовете във връзка с имунитета.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да! Знам, но все пак те са свързани с имунитета.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преди малко го казах, съвсем в началото, няма нужда сега пак…

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители Елеонора Николова и група народни представители имат предложение за общините и бюджета им, извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Също е положението с Анастасия Мозер и група народни представители.
Тук Демократи за силна България имат предложение, свързано с имунитета на конституционните съдии. “Снема имунитета и” отпада.
Госпожа Мозер я няма, но дава едно предложение. Нека да видим дали то не е извън обхвата. Струва ми се, че е извън обхвата. Предлага се пред Конституционния съд да се обжалват решенията на Висшия съдебен съвет. Това е едно ново правомощие, извън обхвата е, да не го коментираме.
По чл. 149, т. 9 - освобождава председателя на Върховния касационен съд… (Реплики.) Вие вече го мотивирахте.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това е за импийчмънта пред Конституционния съд. Уреждаме го и тук.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Петър Берон и Йордан Величков имат предложение да може омбудсмана да може да сезира Конституционния съд.
В същата насока има предложение и от госпожа Мозер.
Имате думата, госпожо Михайлова, по чл. 150.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Корнезов, но аз обосновах този текст, когато говорих за омбудсмана. Това е правото да се сезира Конституционния съд.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Софиянски, Вие имате думата.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: И ние имаме подобно предложение с тази разлика, че ние смятаме, че като обществен посредник или като защитник на правата на гражданите, да дадем възможност чрез омбудсмана индивидуалната жалба на гражданите да стигне до Конституционния съд. Без да му даваме възможност той да инициира сам питания към Конституционния съд, му даваме възможност в случаите, в които прецени, че индивидуалната жалба, индивидуалното питане е от обществен интерес, да бъде тази трансмисия, която да го представи в Конституционния съд. Това е логиката на нашето предложение.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Софиянски.
Господин Миков, Анелия Мингова и Лютви Местан - искате ли думата? Ако искате - мотивирайте, ако искате - недейте мотивира. (Шум и реплики в залата.)

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Аз искам да добавя към това, което беше казано вече, защото предложението съвпада с това, което са направили и други народни представители. (Шум и реплики в залата.)
Имам само едно изречение, колеги!
Не е съвсем безспорно, че всички субекти на сезиране по чл. 150, ал. 1 могат да искат сезиране на Конституционния съд по всички компетентности, защото такова изброяване дава този извод. Може би това би могло да се реши чрез юриспруденция на Конституционния съд, но това засега не е станало, така че има смисъл да се обсъди този въпрос допълнително. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
С това представянето приключи.
На всички народни представители са раздадени и предложенията на сдружения, представители на държавни институции, всичко що е постъпило, включително и предложения на гражданите.
Следващият вторник от 10,00 ч. ще е поредното ни заседание тук, в тази зала, вече за разисквания на текст по текст. В сряда - гласуване.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,35 ч.)