П Р О Т О К О Л № 6

---

На 28 февруари 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.

Заседанието се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 554-01-98 от 22 декември 2005 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
2. Организационни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисията и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,10 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, има необходимия кворум, можем да открием заседанието на комисията.
Дневният ред предвижда обсъждане на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
На предишното заседание народните представители, които са направили предложения, ги обосноваха. Ние решихме днес да имаме дискусия, а в сряда да гласуваме самите тестове.
Заповядайте, господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, признавам, че ми е малко интелектуално сложна конструкцията, която се обсъждаше миналия път на заседанието и днес. Има текстове, които вероятно ще бъдат безспорни. Не виждам никаква причина днес да ги дискутираме, пък после да ги гласуваме. Ако го правим по някакви процедурни съображения, с оглед на това, че бихме могли да нямаме кворум, или че така е подредена схемата – добре. Но ако е налице присъствие на хората в комисията, това все пак не е Народното събрание, за което аз бих предложил такава процедура, а е комисия. Мисля си, че чудесно бихме могли да отхвърлим гласуването по път, освен ако някоя от парламентарните групи няма проблеми със самите себе си.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Миналия път така решихме с гласуване.
Господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Аз мисля, че и парламентарните групи, и отделните вносители са били убедени в правилността, полезността на текстовете, които са предложили, но идеята да имаме само разисквания на две поредни заседания, а гласуването да бъде утре бе защитена с основанието именно в хода на разискванията всеки един от вносителите да развие съответната позиция и за да избегнем риска да гласуваме едни текстове, които не биха били Бог знае в какво съответствие с други последващи текстове. Мисля, че е полезно да разполагаме с днешния ден, да се направи едно обобщение на резултатите от тези разисквания, за да може утре всеки един от нас да има в себе си представата за конституционния проект в завършен вид, без каквото и да е противоречие между отделните параграфи, които се очертава да бъдат седем или осем.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Приемете го само като въпрос. Не правя предложение. Благодаря ви, нямам повече коментари.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам, уважаеми колеги, да започнем дискусията. Самата дискусия ще ни подскаже къде са по-спорните моменти, кои са безспорните. Включително там, където редакционно бихме могли да извършим някои действия.
Започваме с § 1 – за имунитета. Чухме предложенията, всички разполагате и с доклада.
Чухме становището на господин Димитров, на Минчо Христов, на Парламентарната група на ДСБ, на господин Близнашки. Господин Софиянски беше тук на миналото заседание.
Следва дискусия по § 1, тоест чл. 70 – имунитета на народните представители.
Имате думата, Уважаеми народни представители.
Разбира се, по нашите правила, и експертите, които присъстват тук, биха могли да вземат отношение, или да им се задават въпроси.
Господин Арабаджиев.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Господин председател, аз имам една молба. Тъй като виждам, че тук има експерти специалисти по наказателен процес и понеже има варианти и едно от предложенията е свързано с категории, които сега са залегнали в новия НПК, може ли да се обясни какво се има предвид. Има и такова предложение.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, проф. Трендафилова.

ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Новият Наказателно-процесуален кодекс не трябва да бъде водещ при промяна в Конституцията. Предложението, което се прави във връзка с чл. 70, за да се използва изразът “за привличане като обвиняеми” има своето основание още в чл. 30, ал. 4, оригиналният текст, както е приет в Конституцията през 1991 г., където също откриваме израза “привличане като обвиняем”. Така че когато се изготвяше новият Наказателно-процесуален кодекс и нашата малка група, която работеше, заедно с представители на парламента под ръководството на госпожа Дончева, съобрази именно тази конституционна разпоредба, когато направи съответните терминологични промени в НПК.
По време на разследването едно лице се привлича като обвиняем и от този момент то има правото на адвокатска защита, залегнало в чл. 30, ал. 4 от Конституцията, както тя е приета 1991 г.
Съобрази се също и с решението на Конституционния съд, който уточни, че повдигане на обвинение имаме само когато имаме формирано една стабилно, трайно обвинение в обвинителния акт на прокурора. Така че НПК се съобрази с основния закон и сега, ако се възприеме тази редакция на чл. 70, тя ще продължава същата логика на законодателна техника, съобразявайки един текст на Конституцията с използвана терминология или израз в друг текст на Конституцията. Към този момент това мога да допълня по отношение на това как се работеше НПК. Няма обратна връзка и не е редно, това е по-нисък по степен ранг, той да диктува промени в основния закон.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. В кабинета на председателя на временната комисия тази сутрин постъпи едно изследване по линия на Американската агенция за международно развитие. Те са направили един анализ на предложените текстове във връзка с изменението на Конституцията.
Господин председател, нямахме техническо време за това, но аз предлагам да размножим това изследване за всички членове на комисията, което ще бъде още един ориентир, още един поглед за това в каква посока търсим решенията. Ако не възразяват колегите, буквално в рамките на 5-6 минути да ни се представи едно резюме, а ние ще имаме възможност да се запознаем подробно с него, защото ние всъщност все още не сме успели да се запознаем. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Бояджиев.

МИХАИЛ БОЯДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам само да кажа, че докладът е размножен и ще бъде представен на народните представители. Докладът е размножен, но ще предоставя думата за изследването на госпожа Доковска, която е председател на Института по нормотврочество – организацията, която беше финансирана от Американската агенция за международно развитие, да извърши това изследване. Това изследване беше представено преди около две седмици.
Ако позволите, госпожа Доковска да го докладва.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се.
Заповядайте, госпожо Доковска.

ДАНИЕЛА ДОКОВСКА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, Институтът по нормотворчество по възложение от Американската агенция за международно развитие и Програмата “Инициатива за укрепване на съдебната система” направи едно проучване и анализ на предложенията за изменение на Конституцията – както на самия законопроект, така и на постъпилите след това предложения. Беше направено едно изследване на мнението на адвокати, съдии, прокурори и следователи, като бяха направени четири фокус-групи, бяха им раздадени стандартизирани въпросници и те отговориха на въпросите, които им бяха поставени. Освен това беше направен анализ на препоръките на Европейската комисия към България с оглед на евентуални конституционни промени и сравнителен и правен анализ на предложенията за промени в Конституцията. Ние сега сме размножили самия доклад, като цялостното изследване с графиките и с въпросниците, с резултатите по всеки от изследваните въпроси, ще бъде предоставено на народните представители в електронен вид и на хартиен носител още днес, или най-късно утре сутринта.
Най-общо мога да кажа, че предложенията, които са направени, за промени в законопроекта, в много голяма степен се доближават до експертното мнение, което е изложено в доклада.
Не бих искал да отнемам повече времето на народните представители. Вие ще имате възможност да се запознаете с този доклад. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. Продължаваме по § 1, който касае чл. 70 – имунитета.
Има думата Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Моето мнение е, че в някакъв вид чл. 70 трябва да се запази. Тоест, аз не смятам за приемливо предложението за неговото пълно отпадане.
По отношение на направените предложения от народни представители, бих искал може би допълнително разяснение от господин Филип Димитров и други народни представители защо те толкова непосредствено са се повлияли от тази англосаксонска традиция, която е от по-стари времена – да искат защитата да бъде само срещу ограничаване свободата на придвижване. Мисля, че тяхното предложение би било по-сполучливо, ако освен задържането, то включва и всички други форми на принудително ограничаване на свободата на народните представители, каквито са да речем обиск, претърсване. Защото придвижването е само един от елементите. Така че, ако то съдържа всички тези други реквизити на неприкосновеността, която се отнася до цялостния статут на народния представител, тогава мисля, че има своите основания.
Мисля, че заслужава внимание предложението на господин Близнашки, тъй като то измества момента на защитата, тоест парламентът да преценява не дали са налице достатъчно данни, а дали има вече доказателства, които могат да обосноват обвинението срещу народния представител.
И може би най-много дискусии ще предизвика предложението на господата от Български народен съюз. Мисля, че то има своите аргументи. По този начин обаче в някаква степен институтът на имунитета става от публично-частен характер, защото вече дава възможност народният представител самостоятелно да се разпорежда с него. Това също трябва да бъде преценено. Освен това, ако има някакъв риск в него, въпреки че то дава и предимства парламентът да бъде облекчен, когато народният представител не възразява да бъдат предприети съответните процесуални действия, дали върху него няма да се упражнява някакъв извънпроцесуален натиск с евентуалната опасност от повдигане и на други обвинения, ако той не приеме доброволно да бъде разследван по конкретно обвинение.
Това са моите съображения по тези въпроси. Мисля, че те заслужават нашето внимание в дискусията. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Действително аз не съм сигурен, че принципът е англосаксонски, но със сигурност това, което сме предложили, съществува и в континентална Европа. В Швеция разпоредбите са приблизително същите. Това, което ни е водило, обаче, до голяма степен е практическия разум. Една от забавите, едно от забавленията, които си позволяваше магистратурата с лица, към които се предявява обвинение, беше отнемането на паспортите за пътуване в чужбина. Нещо, което за един депутат очевидно не е без значение и е свързано със значението на неговите функции.
Готови сме да приемем – казвам това с ясното съзнание, че не мога да гарантирам и 42-та подписа, които се намират по този текст, госпожа Михайлова е тук и тя ще може да каже от името на нейната Парламентарната група – но аз бих могъл да гарантирам от името на Съюза на демократичните сили, че нюанси в редакцията са нещо, което ние с готовност бихме обсъдили. Въпросът е принципът, който сме отстоявали и който тези 40 човека, които сме подписали предложението, намираме за уместен – да бъде допуснато процедурното действие, процедурата по наказателно преследване без да бъде допускано нарушение на неприкосновеността.
Както виждам това се очертава като средната конструкция между останалите, защото, от една страна, това, което предлага мнозинството първоначално, е по същество увеличаване на имунитета, не намаляване. Това, което предлагат други депутати, отпадането на чл. 70, включително и по силата на лично изразена воля, на практика премахва не само имунитета, но и неприкосновеността. Защото аз пък искам да видя този депутат, който няма да поиска да му свалят имунитета три дни по-късно при положение, че съществува такава разпоредба.
Струва ми се, че наистина това предложение се оформя като средно и ако намерим сили да потърсим редакционната обосновка за това нещо, там би могло да се получи гласуване с мнозинство три четвърти. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Във връзка с казаното от господин Филип Димитров. Наистина концептуално се променя имунитетът като институт, даден в полза на пленума на асамблеята в институт, който ще зависи от волята на отделния народен представител. Но, господин Димитров, аз определено смятам, че ще има и народни представители, може би ще се случи някога, не в тази легислатура, които да искат техния казус да се разгледа публично в пленарната зала. В случаите, когато има злоупотреба с права от изпълнителната власт, няма по-сериозна защита, освен нещата да се вкарат на политическа и публична плоскост. Така че това предложение, което са направили колегите от БНС, не залага непременно презумпцията, че имунитетът е само на политическа плоскост и всеки ще казва: аз по-напред ще си го дам, ще си го дам, ще си дам, и да се тупа в гърдите.
Молбата ми е при обсъждането да разглеждаме сериозно този институт като такъв, какъвто е замислен някога, а не в една плоскост, минаваща, бих казал, границите на обикновения популизъм, която, за съжаление, се достигна при дебатите по тези конституционни промени. Ние не правим тези промени заради нас сега в това Народно събрание. Защото има примери на свалени имунитети много. Спомняме си имунитетите на Андрей Луканов, на Лилов, спомняме си в каква обстановка бяха, спомняме си типични примери на злоупотреба от страна на изпълнителната власт с правото да разследва за определени престъпления.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако позволите като реплика, Боже опази да си помисли някой, че аз се противопоставям на предложението на БНС. В крайна сметка вие сигурно не си спомняте това, но аз бях първият депутат, който направи публично изявление за това, че бих се отказал от имунитета си, ако някой тръгне да предявява към мене нещо. Просто си мисля, че когато отчитаме симетрията на отделните предложения, е хубаво да търсим онова, което е най-обединително.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по § 1?
Заповядайте, госпожо Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз ви предлагам да влезем в деликатността на материята, защото така, както се ослушваме около § 1, мисля, че ще ни трябват не два дни, а двадесетина, за да минем през текстовете.
Каква е идеята, какво е обединителното и разделителното?
Първо – да съществува ли имунитетът и върху какво да се простира? Не обсъждам предложението да отпадне въобще, защото аргументите се чуваха достатъчно ясно по медиите и мисля, че не може да се добави нищо повече.
Къде е разграничението? Мисля, че се постигна някакъв обществен консенсус, че депутатът не бива да бъде ограничаван в изпълнение на функциите си. В какво се изразяват функциите? Първо, в свободата на говорене. Мисля, че ще се обединим, че свободата на говорене, свободата на изказване на мнение и свободата на излагане на аргументи не може да бъде ограничавана до пленарната зала, нито до трибунката, нито до вестниците, нито по време. Не е възможно, според мен, ние да имаме различно решение на имунитетския проблем в зависимост от това дали едни и същи думи са казани в пленарната зала по време на парламентарен контрол и след това повторени вечерта по “Панорама”, и на другия ден казани за вестник еди-кой си, и на третия ден казани на партийно събрание в Болярово, Ямболско. Няма логика в това.
Народният представител изпълнява функции 24 часа. Аз смятам, че по един прост транспортен казус, ако народния представител пътува с автомобила си и причини автомобилна катастрофа, не можем да обсъждаме с оглед на функционален имунитет и теза за функционален имунитет дали ако той пътува на гости до съседния град е извън изпълнение на функциите си, обаче ако отива с колата на среща с избиратели, той е във връзка с изпълнение на функциите си, поради които ще трябва да обсъждаме въпроса, че той може би е в хипотезата на функционален имунитет, действащ при и по повод изпълнението на функциите. Затова смятам, че това беше абсолютно изкуствено вкарано като разделение. То може да е приложимо за други категории с имунитет, но за народен представител е неприложимо в този вид.
За всякакви престъпления ли да бъде отговорен народният представител, при положение, че за мнения, съображения и изказани мнения няма да носи отговорност? Смятам, първо, че разделянето на това дали защитава политическата теза или дава аргументите за политическата теза е практически невъзможно за прилагане. Няма как аз да мотивирам политическа теза с доводи, някой да се чувства обиден и злепоставен от доводите, а пък да се твърди, че аз имам имунитет по отношение на политическата теза, а по отношение на доводите може би нямам. Няма такъв практически критерий.
Къде да е критерият? Какво остава извън делата от общ характер? Делата от общ характер са всички ония, които предявява прокурорът. Предполага се, че след като прокурорът поиска обвинение за такова нещо, то е достатъчно сериозно. Има сигурно десет текста в Наказателния кодекс, които не са от общ характер. Между тях са обидата и клеветата. Няма как да дадете свобода на народния представител да изразява мнения и съображения 24 часа във всякакво качество и пред всяка аудитория, без да кажем какво става с престъпленията обида и клевета от частен характер. Няма как да кажете какво става с тях и как ще се прилага чл. 45 от ЗЗД във връзка с деликта, който възниква там.
Връщам ви към хипотезата преди два парламента, когато се разправяхме за кафето и цигарите на Богомил Бонев и когато се заведоха делата в районния съд на основание чл. 45 от ЗЗД и никой не посмя да отиде до края на съдебната инстанция, за да се създаде практика и да се каже, че деликта не може да се използва и през чл. 45 от ЗЗД. Не бива да изпадаме в такива хипотези.
Ясното разграничение извън общия частен характер. Дайте, ако искате, преди пленарната зала да извадим списък по списък, престъпление по престъпление какво е извън общия характер и ще видите за какво става дума – за десет текста, които се преследват по частен характер, от съпрузи и така нататък.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: И начина на процедиране.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Верен критерий е общият характер и извън общият характер. И това е оправдано обществено, и смятам, и разумно. Дали да има процедура и откога да се задейства? Не знам защо забравяме един казус, възникнал пак преди два парламента, с апартаментите на парламента. Апартаментите на парламента, правени в Тридесет и седмото Народното събрание, които щяха да направят обвиняеми и подсъдими председателя на парламента акад. Сендов и някои други отговорни длъжностни лица за нещо, което не е престъпление, никога не е било и не е могло да бъде мислимо. Но тогавашното управляващо мнозинство имаше голямо желание да злепостави тези хора, организира се и с главния прокурор една хайка за вълци. Не посмяха да сложат на обсъждане въпроса тук, но аз си представям как би звучал този казус в контекста на новото конституционно решение. Те щяха просто да бъдат разкарвани четири години по всяко време на денонощието за това, че парламентът е решил да си строи апартаменти. И накрая казусът намери помните какво решение – апартаментите на парламента да бъдат замразени, депутатите да бъдат вкарани в едни жилища на БОДК, целите с подслушватели, за които самите полицаи и служители на МВР твърдяха, че тези блокове са така проектирани – с подслушвателите. До ден-днешен депутатите живеят там. Не зная кои са по-големите обществени интереси, които трябва да защитим, защото освен главния прокурор, който тогава се оплака, че е бил подслушван, във всичките апартаменти, помещения и жилища живееха няколко десетки народни представители.

МИХАИЛ МИКОВ: И сега живеят там.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, и сега живеят.
Действието по отношение на имунитета 14 години показва, че процедура трябва да има. Процедура трябва да има заради публичност и за да е ясно за какво става дума, а не защото “Гарван – гарвану око не вади!”. Има случаи, когато никой не се е наел да защитава Цветелин Кънчев.
По отношение предложението на колегата Близнашки.
Много е хубаво това предложение, само трябва да се има предвид, че едно разумно правораздаване обикновено завършва предварителното производство с привличане в качеството на обвиняем. Тоест, един народния представител може да бъде спокойно разкарван всеки ден в продължение на няколко години от сутрин до вечер да проследява при дознателя от Пето районно управление, примерно, защото разследването вече се премести там, и да зависи от неговата воля. Даже не на независимата съдебна система, както беше досега, а директно на изпълнителната власт – да проследява от сутрин до вечер в продължение на години. Без да го привличат в качеството на обвиняем. И ако това не е пречене на изпълнение на задължения – здраве му кажи.
Ако има нещо правосъдието, моля, дайте си доказателствата. Никъде Конституцията не дава ограничение дали да бъде при започнато дело, при спряно дело, при друго дело.
Освен това като свидетел народния представител може да бъде разпитан без ограничение, без да се иска санкция на парламента, без нищо. Така че, ако правосъдието желае да си събира доказателства, използвайки народни представители, може да си разпитва в качеството на свидетели, да събира всички други доказателства без ограничение, без да се меси парламентът.
В заключение, аз смятам, че колкото и да къдрим текста, текстът на вносителя е най-балансиран и най-разумен. Смъква се отговорността на народния представител до делата от общ характер. Щом са с такава обществена опасност, че да трябва да се занимава прокурора с това, той ще отговаря наравно с всички други граждани. И процедурата ще бъде такава, каквато е и досега – абсолютно свободна, но публична. Аз не смятам, че е нездравословно за обществото, пък и да се знае, че тук се намира народен представител, за който има известни предварително, или неизвестни към момента факти и обстоятелства и трябва да станат известни на обществото. Какво се плашите от публичната процедура?
По отношение на предложенията на колегите Каракачанов, Българинов и група народни представители, аз не съм гореща любителка на това, че теоретичната фигура е, че имунитетът е в публичен интерес, а не в интерес на народния представител. Наистина се питам житейски какво означава да бъде разкъсан един човек с огромен натиск сам да се откаже? Освен това не смятам, че е нездравословно публичното обсъждане, защото, извинете ме, но те биха могли абсолютно зад гърба на обществото да се споразумеят, народният представител да се откаже тихомълком от имунитета си, след което да се споразумеят зад гърба по реда на споразуменията и обществото да не разбере абсолютно нищо. И накрая да се окаже, че то всъщност нямало нищо. И ще се реши между трима души. Защо? Какво обществено полезно намирате в това? Какво пречи народният представител да направи заявление, че той би желал да се откаже от имунитета си? Така е в много страни, в които има такъв институт и пленарната зала има предвид това, гласува с още по-голяма лекота.
Аз смятам, че независимо от оказания неимоверен натиск на парламента, първоначалното предложение беше абсолютно разумно, абсолютно в интерес на обществото, абсолютно ограничаващо имунитета до най-разумните рамки. Който иска да се бори с корупцията, защото срещнах и довод, че всички са с имунитет, включително и магистратите. Това оказвало голяма пречка за борбата с корупцията. Борбата с корупцията ни се ограничава от невъзможността на компетентните органи да събират доказателства. Докато такава възможност е сериозно ограничена, със и без имунитет делата ще буксуват.
Аз съм привърженик на първоначалната редакция и мисля, че това ще бъде и гласуването ми.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, имате думата.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Съществува общо мнение, че изпълнителната власт в демократична България не е достатъчно зависима от законодателната – нещо, което е заложено в българската Конституция по силата на обстоятелството, че ние сме парламентарна република. Обикновено това се обяснява със зависимостта на народните представители от партийните централи. В известен смисъл това е едно от верните обяснения на този проблем. Естествено, не винаги е така. Обикновено политическите партии, независимо дали управляват самостоятелно или в коалиция, възпроизвеждат своите партийни елити в изпълнителната власт. И по този начин обикновено партийните елити и партийните централи, бидейки в изпълнителната власт, наистина имат възможност да контролират поведението на народните представители.
Казвам това, защото считам, че пълното сваляне на имунитета има опасност да засили още повече този процес на плоскостта засилване на възможността изпълнителната власт да въздейства на отделния народен представител.
Аз считам, че няма опасност – поне така си мисля – законодателната власт и народните представители да попаднат под зависимост от съдебната власт толкова по злоупотреба, разбира се, колкото от изпълнителната власт. Известно е, че докато се стигне до една прокурорска преписка много активно се работи примерно в структурите на МВР. Още повече, че дознанието, предварителното разследване, слезе вече в МВР.
Аз не искам да давам известни и неизвестни примери, защото неизвестните примери са стотици пъти повече. Не десетки, те са стотици пъти повече на злоупотреба с работа в органи на изпълнителната власт срещу отделни народни представители. И по този начин дори оказва въздействие върху цели парламентарни групи. Тоест пълното сваляне на имунитета създава възможност за още по-засилено въздействие на изпълнителната власт върху законодателната. Разбира се, ние трябва да уважим и тенденцията за това на принципа на равнопоставеност да засегне имунитета на народните представители, тоест той да бъде смекчен. Но аз ви моля да бъдете много внимателни и да имате предвид, че не бива да даваме възможност в една парламентарна република злоупотребата, подчертавам, с власт в рамките на изпълнителната власт, да може да бъде използвана за шантаж върху народен представител.
Освен това считам, че идеята за самосвалянето на имунитета също трябва да се разглежда точно в тази плоскост. Когато човек заяви това желание искрено, добронамерено, без да има нищо друго в мислите си, това се вижда и залата ще го уважи. Обаче той да бъде шантажиран на тази плоскост, това е още по-опасното. Тогава по-добре да няма имунитет. Народните представители просто ще станат жертви на едни такива елементарни шантажи. Много случаи има, когато едни милиционери, които така и не можаха да станат полицаи, ходят с едни папчици, подмятат ги, показват ги, разнасят ги по прокуратури. Народният представител трябва да има възможност да не се плаши от такива неща. Затова трябва да има имунитет, ограничен в някакви разумни рамки.
Това е моето разбиране и аз смятам, че горе-долу този текст, който е предложен, са тези рамки. Може да бъде подобрен, може да се направи нещо, но това са рамките и това е един от ракурсите, на който аз искам да гледаме – отделни хора на важни постове в изпълнителната власт да нямат възможност да шантажират народния представител само на база на това, че няма имунитет. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Беше започнато с примера, мисля, не от предишния парламент, а от по-предишния – Тридесет и осми, когато стартира процедурата за сваляне имунитета на господин Кръстьо Трендафилов. Откакто съществува човечеството, може би и за в бъдеще такива проблеми ще възникват - понякога някой ще иска да злоупотребява със своите правомощия. Тогава за пръв път имаше един прецедент, когато един областен управител - господин Кръстьо Трендафилов, той беше депутат, прокурорът тръгна с тази процедура за сваляне на имунитета. Имаше искане до Народното събрание. А в същия момент, за същите действия друг областен управител, който нямаше имунитет, прокурорът не тръгна със същия подход към него. Тоест винаги има примери, които ние можем да посочим, че някой може да злоупотреби. За едно и също нещо срещу другия областен управител нямаше подобно искане, в смисъл да започне едно производство с него, нямаше имунитет, не търсеха отговорност от него, но прокурорът стартира срещу един от народните представители.
В последните 5-6 години започва една тенденция и вече слиза – един втори пример, господин председател, след това ще кажа и моето мнение как ще гласувам утре – включително на равнище местни органи на властта, въпреки че общинските съветници нямат имунитет. Започнаха предварителни производства срещу общински съветници за това, че в определена комисия в общинския съвет е бил подготвен проект за решение и предварителното производство започва да влияе какъв проект за решение трябва да излезе от общинския съвет.
Опасявам се, че този подход вече върви, така да се каже, да се опитат да влияят на народните представители какви проекти за решения или какви закони да излязат от Народното събрание. Струва ми се, че, ако народният представител няма имунитет, този натиск ще бъде много по-голям. Нарочно дадох тези два примера – специално за господин Кръстьо Трендафилов - как така прокурорът не виждаше, че другият изобщо няма имунитет, не стартира никакво производство срещу него, но избирателно започва срещу “Х”.
Що се отнася до предложението на колегите от Българския народен съюз. Тук вече нашите колеги – членове на комисията, изразиха мнение. Аз също мисля, че ако се възприеме един такъв подход, господин Българинов, като представител на БНС, самият имунитет ще се обезличи. Има практика в Народното събрание, ако все пак са отговорни хора, ако някой наистина, ако, да речем, остане процедурата по принцип, както каза госпожа Татяна Дончева, да призове Народното събрание да гласува за свалянето на имунитета, когато самият народен представител призове, аз мисля, че няма да има народни представители, които биха гласували против. Но да съществува възможността за сегашната процедура.
Друг е въпросът от сегашния текст – само за тежки престъпления да стартира тази процедура. Възприемливо е и аз мисля, че този подход е правилен. Да се сведе, както вносителят го е предложил. Да се обединим около текста на вносителя. Иначе интересите на тези избиратели, които са избрали един народен представител, няма да бъде добре защитен, ако изобщо не съществува имунитет на народния представител.
Тук са и журналистите. Разбира се, да не излиза така, че, виждате ли, кой се плаши от имунитета и кой не се плаши. Пуснаха в обществото една дискусия: “Кои са най-смелите?”. Няма такъв проблем. Това е един изкуствено създаден проблем. Дадох ви примера, поинтересувайте се - аз съм председател на една от комисиите в Народното събрание - как започват да влияят включително на равнище общински съвет какъв проект за решение да излезе. Имаше бивш областен управител, който знаеше, че какъвто и акт на общинския съвет да излезе… - някои хора вече стигат дотам. Областният управител по законосъобразност следи актовете на местните органи, а те искат да влияят предварително.
Опасявам се, че това нещо вече се пренася и към парламента. И тогава кога избирателят има повече интерес – да бъде защитен неговият народен представител да работи спокойно или пък под общ знаменател да казваме: нагласата на обществото е да няма имунитети? Ние не откриваме Америка сега. Какъв е проблемът, аз не мога да разбера?! Лично аз за себе си нямам никакъв проблем. Ако утре някой иска, няма значение, който и да е … (Реплика от председателя Любен Корнезов.) Ако стартират, аз ще призова цялото Народно събрание да се изчисти името, ако има някакъв подобен проблем.
Господин председател, по този въпрос моето мнение също е да се обединим около текста на вносителя за § 1. Изразявам моето скромно мнение, разбира се, има още възможност за размисъл.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че госпожа Дончева и моите колеги направиха най-сетне опит да центрират проблема и да го освободят от откровено популистки наслоения. Аз обаче ще засегна още един откровено спекулативен елемент, с който се натоварва този проблем, а това е опитът да се обвърже проблемът с имунитета с корупцията и тези два въпроса да бъдат поставени на една и съща плоскост. Няма по-спекулативна теза от това.
Ще дам пример с една притча, свързана с източния аналог на Хитър Петър. Настрадин Ходжа, който си загубил ключа в тъмното, пък тръгнал да го търси в светлото. На въпроса защо го прави: “Защо търсиш на светло ключа, след като си го загубил на тъмното?” Той отговаря: “Ами защото тук е по-светло.” Няма по прозрачни институции от българския парламент и всяко решение на народния представител в крайна сметка се свързва с начина, по който той гласува с трите цвята на електронното устройство. Да се търсят корените на корупцията в българския парламент означава да допуснем парламентът да бъде превърнат в боксова круша, на която да се упражнява всеки, който е решил да го стори.
Изключително отговорно се отнесохме към абсолютно всички предложения, свързани с чл. 70, включително дали са възможни още стъпки. Нито едно предложение, с изключение на радикалното отпадане на чл. 70, не е отхвърлено от наша страна без обстоен, много сериозен анализ. И понеже тук дебатите са центрирани около предложението, което се свежда до израза: “от момента на привличане като обвиняеми”, моят въпрос към вносителите е: какво става дотогава? Защото точно за това говореха и госпожа Дончева, и господин Христо Бисеров. И тук вече бих искал онова, което се случва дотогава, да се разгледа в плана на реалния риск наистина да има злоупотреба с правомощия, което може да доведе и до дисбалансиране на взаимоотношенията между отделните власти, най-вече по посока на взаимоотношенията законодателна, вече изпълнителна власт.
Не съм съгласен с твърдението, че с предложението на мнозинството имунитетът става още по-твърд. Напротив, замяната на израза “тежки престъпления с общ характер” – няма да повтарям нищо от това, което се каза от госпожа Дончева, смятам, че е огромна крачка напред. Въпросът е какво става до привличането като обвиняем? Никой народен представител няма притеснение от този акт – привличане като обвиняем, защото тогава вече целият проблем е пред очите на цялата българска общественост. А дотогава и в разговорите между, вече не представител на съдебната власт, а между представител на изпълнителната власт и представител на законодателната власт, предпоставяме ли ние безпристрастност на представителите на изпълнителната власт? Предпоставяме ли достатъчно здрав политически климат и достатъчно отговорност на изпълнителната власт?
Аз не бих искал да се връщам в близката история назад, когато цялата изпълнителна власт е в ръцете на една-единствена политическа сила; когато страната не е управлява от коалиция, вътре в която има други механизми за взаимно възпиране. Примерите, които бяха дадени, мисля, че са достатъчно красноречиви, че ние не можем да поставяме този институт - имунитета на народния представител като защитен механизъм не негов, а на институцията парламент, от добрата воля, от това, че представителите на отделните власти ще бъдат добронамерени и няма да изпълняват и политически поръчки. Защото за юристите вероятно е важно крайното решение – справедливостта да възтържествува било с осъдителна присъда за народния представител или с оправдателна. Но този въпрос има не само своята юридическа стойност и измерение. Въпросът за един политик е и от друго естество – след като той бъде разкарван при дознателя, Бог знае колко време, и впоследствие се окаже, че няма никакви основания за повдигане на обвинение или, ако повдигнатото обвинение падне в съда, моралните и политически щети вече са нанесени и крайното решение вече не е никаква утеха.
Затова, уважаеми колеги, ако някой може да ме убеди, че моментът на привличане като обвиняем всъщност е началото на действията срещу народния представител, аз бих подкрепил решение в тази посока, за която говори и господин Димитров. Но всичко, което ще постави народния представител в по-голяма зависимост от представителите на изпълнителната власт, смятам, че не ще кореспондира със заложения в самата Конституция принцип за баланса във взаимодействието между властите и ще увеличи относителната тежест на изпълнителната власт за сметка на тежестта и отговорността на Народното събрание.
И отново ще кажа: корупция има там, където има разпределение на реални финансови средства. Опитайте се да корумпирате когото и да е от тези народни представители. (Реплика.) Как – ще ви осигуря обществена поръчка?! Не го решава нито един от тези народни представители. Приемаме Закона за държавния бюджет, но не го изпълняваме, за да се свързва каквато и да е корупционна практика с институцията парламент, без да го идеализирам, разбира се, без да подценяват възможностите и парламентът да влияе и на другите органи. Парламентът нито решава дела, нито разпределя финансови ресурси.
Погледнете колко честа е практиката един и същи казус да се решава по пет различни начина. И на предишното заседание казах, че тези различия всъщност са индикация за съществуваща корупция. Нееднаквото прилагане на закона всъщност индикира проблема и той може да бъде определен и като корупция без да можем да го докажем.
Категорично протестираме имунитета на народния представител и корупцията да бъдат поставяни на една и съща плоскост, защото не са. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Филип Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, една констатация с три извода от нея и едно предложение.
Констатацията е, че все пак ние сме комисия към Народното събрание, което означава политически неакадемичен орган. От това следват три неща:
Първото нещо е, че както и да си говорим за това, че ако запазим същото положение и към него прибавим допълнително ограничение, задействащо депутата, това не е разширение на имунитета и няма кой да ни повярва. В смисъл, ние можем да го обосновем по много фантастични начини. (Реплика.)
Когато към настоящето положение на нещата – текстът на чл. 70, добавите допълнителни защити за депутата…(реплики), тоест не само за тежки престъпления да се иска сваляне на имунитета, но и за всякакви изобщо или когато кажете, че трябва да бъде защитен не само след предявяването на обвинение, но и по някакъв начин от действия преди това, както и да наричате това, струва ми се за всеки средноинтелигентен човек като мен, не претендирам за повече, звучи като разширяване на имунитета. (Реплики.)
Вторият извод от констатацията е, че в България все пак съществува нещо като обществено мнение и политическите органи имат за задача да се съобразяват и с него. Ако ние излезем от тази зала с предложение, което някак си прилича на разширяване на имунитета, ние ще станем не само смешни, ние ще бъдем абсурдни.
Третото нещо, което следва от това заключение, че ние все пак сме политически орган, е това, че когато се взима едно политическо решение, трябва да се държи сметка за това какви политически резултати се целят. Мисля, че начинът, по който тръгва дебатът – дали да бъде защитен депутатът и в ситуацията преди предявяването на обвинението, защото за това говорим, господин Местан, това казахте и досега той не е защитен, ако започнем да го защитаваме тепърва и от това, ще стане много сложно. (Реплики.)
Ако ние не държим сметка за това, ние просто няма да стигнем до картината на три четвърти подкрепа за чл. 70.
И тук идваме до предложението, което смятам да направя. То има пряка връзка към репликата на господин Ралчев и представлява израз на разбиране и приемане на казаното от господин Стоилов. Ако наистина това, за което говорим, всъщност се свежда само до темата за неприкосновеността, аз ви питам: как бихте приели една редакция на предложеното от нас изменение на чл. 70 в следния смисъл:
“Народните представители не могат да бъдат задържани нито по отношение на тях да бъдат прилагани” – вместо “да им бъдат налагани” – “други мерки за ограничаване на неприкосновеността” – предложението е на господин Стоилов – “и свободата на придвижване.”?
Това е едно предложение, което правя съвсем формално като предложение за решение на комисията за текст, който да влезе в пленарната зала. Той отговаря на притесненията за обиска, претърсването, изземване и т.н. – действия, които биха могли да се разпрострат във времето преди предявяването на обвинението. То съдържа опасенията на господин Стоилов във връзка с това, че по този начин би могла да бъде накърнена неприкосновеността. То не съдържа конструкцията за тежки или не тежки престъпления. Подозирам, че може би някой в тази зала ще отиде и по-нататък и може да предложи някакво изключване на делата от частен характер. Не съм сигурен как би прозвучало то, но сигурно би си струвало да се обсъди и това. Оттам нататък всичко друго – съжалявам, че събужда такава реакция сред моите колеги, но ще ми е много интересно как точно ще обясните, че това стеснява имунитета, а не го разширява наистина. Мъча се да си представя картината, в която вие давате тези обяснения и казвате, че досега в Народното събрание се поставя искането само за дела, свързани с тежки престъпления, а сега вече това искане ще се поставя пред Народното събрание и за дела, които не са тежки. (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Георги Близнашки.

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми дами и господа, мисля, че през тези няколко месеца в обществото стана ясно и аз тук също бих искал да заявя за тази корекция, че поддържам принципиалните идеи на законопроекта. За разлика от господин Димитров, аз съм наясно, че става въпрос за ограничаване на приложното поле на имунитета, ако го погледнем в хоризонтална плоскост. Тук правим много важна крачка напред.
Това, което беше гласувано на първо четене като официално предложение в законопроекта, е много важно развитие и по никакъв начин не трябва да се подценява. Още повече, споделям съображенията, че коренът на злото не е в Народното събрание, той е в изпълнителната власт. Всички, които сме в политиката през тези 10-15 години, знаем механизма, по който става злоупотребата с властта - на какво равнище става, как се прикрива и т.н., знаем го, общо взето. (Шум и реплики.)
Но общественото внимание е обърнато към нас. Така или иначе, това е дискусия, която се води из цяла Европа. Депутатите са на показ. Неслучайно се казва: "Парламентът е къща от стъкло".
В този смисъл предложението, което съм направил, то е, ако се погледне имунитетът в защитната му сила и приложното поле във вертикална плоскост, тоест, от кой момент да се обръща главният прокурор към Народното събрание за снемане на имунитета. Моето разбиране е, че ние трябва да направим още едно усилие, тоест, да допуснем възможността доказателствата да се събират.
Аз разбирам, господин Местан, че съществува опасност от злоупотреба. Затова съществува наказателната неприкосновеност по принцип, за да могат депутатите извън парламента да бъдат гарантирани срещу провокации, срещу натиск против тях. Много лесно може да се стигне до подобна ситуация. Дадени бяха и примери.
Аз съм за това депутатите да бъдат гарантирани, но тук отговорността за действията на дознателя при събиране на доказателствата се покрива от политическата отговорност на министъра на вътрешните работи. В крайна сметка трябва да се има предвид, че след последните реформи, след промените, които направихме, министърът на вътрешните работи ще отговаря на общо основание за това, което правят неговите служители по повод на действия, предприемани спрямо народни представители. Това не може да остане в тайна.
Имам още едно съображение, на което вярвам, че ще обърнете внимание, но се надявам, че няма да стане повод за допълнителни спекулации по темата.
У нас сме възприели една система, която няма аналог в Европа – това е чл. 74, където се казва, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Тоест, за разлика от повечето европейски парламенти Народното събрание е в една перманентна сесия, тоест имунитетът покрива дейността на депутатите през цялото време на парламентарния мандат, който нормално е четири години. Трябва да се каже, че в Западна Европа сесиите са с различна продължителност, но в класическата версия във Франция преминаха към сесия от девет месеца. И имунитетът, наказателната неприкосновеност защитава депутатите по време на сесията на парламента. Извън сесията може на общо основание да се търси отговорност от депутатите.
Мисълта ми е, че след като сме приели конструкцията на перманентната сесия, ние трябва да направим една крачка в този вертикален разрез, за да снемем всякакви подозрения, че имунитетът служи за злоупотреба от страна на народното представителство.
Пак подчертавам, дълбокото ми убеждение е, че не депутатите и не депутатският имунитет е пречка в борбата срещу корупцията. Но за тази ситуация ние трябва да направим това, което беше направено във Франция в средата на 90-те години. Пак подчертавам, аз просто предлагам аргументи за размисъл. Ако остана в малцинство, категорично ще подкрепя основния текст на законопроекта, който води, прави съществена крачка към ограничаване имунитета на депутатите.
Това са съображенията, които трябва да се имат предвид утре при гласуването. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, желаещи да вземат отношение по § 1?
Заповядайте, господин Българинов.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Очевидно е, че промяна в имунитета на народните представители следва да има. На първо място, не по важност, заради обществените настроения, които поне за нас са създадени изкуствено. И второ, недобросъвестни лица от прокуратурата, дори мога да визирам и бившия главен прокурор, които спомагат едва ли не за натиск върху определени партии и коалиции, определени лица. Няма да ви представям доказателства за това, защото е ясно за какво говоря, а именно за атаката срещу Българския народен съюз.
На следващо място, моя лична позиция е, че промяната в имунитета така, както е предложена от вносителите, е добра по две причини. Първата от тях е, че ако направим едно сравнително изследване за имунитетите в Европа, ще видим, че в по-голямата си част имунитетът на народните представители е пълен. В една малка част от европейските държави съществува функционален имунитет.
На следващо място, наистина аз имам лични опасения, затова говорих и за недобросъвестност – за това, че срещу народните представители могат да бъдат образувани безчет наказателни дела от частен характер. Тези опасения със сигурност съществуват и всички от нас са наясно с тази теза.
На второ място, предложената от нас ал. 2, говоря за чиста процедура, не говорим за някакви фрапиращи промени, защото вие чухте до внасянето на този законопроект колко човека казаха, че са готови сами да заявят, ако имат тази възможност, и да искат снемане на имунитета. Така или иначе, това не беше предложено в законопроекта. То можеше да бъде отразено. Затова го предложихме, като по този начин запълваме една празнота в Конституцията – депутатът сам да поиска снемане на имунитета и тя да бъде закрепена в текст на Конституцията. Чисто процедурно искането, внесено от него, би могло да бъде приключено в един по-кратък срок, което означава да не се затормозява и затруднява работата на Народното събрание. Това са единствено мотивите, с които сме внесли тази ал. 2.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, професор Чинова.

ПРОФЕСОР МАРГАРИТА ЧИНОВА: С Ваше позволение, моля да отговоря на въпроса на господин Местан.
Какво става с депутата, преди да бъде привлечен като обвиняем? След като е привлечен като обвиняем, вече знаем всичко точно.
Но какво става, преди той да бъде привлечен като обвиняем? Преди да бъде привлечен като обвиняем, вярно е, че могат да минат и години – съгласна съм. Само че до този момент той може да бъде разпитван само като свидетел, и ако отговаряйки на въпроса, ще уличи себе си или свои близки в престъпление, може да не отговаря. И заради това в новия Наказателнопроцесуален кодекс може да се консултира с адвокат.
Какво друго може да стане? Всяка мярка за принуда, която може да предприеме разследващият орган или прокурор – говоря за претърсване, говоря за изземване, говоря за вземане на паспорт, говоря за отстраняване от длъжност – всяка мярка за принуда, тъй като по европейските стандарти е мълчаливо обвинение, означава, че има обвинение. Дали го има или не на хартия, предприемането на каквато и да е принуда срещу всеки, не само срещу депутат, означава, че има обвинение, че има обвиняем. Такъв е чл. 6 от Европейската конвенция и вече е такъв и новият ни Наказателнопроцесуален кодекс, ал. 2. Иначе речено, ако преди привличането на обвиняем писмено, изрично, с постановление за привличане на обвиняем на разследващия орган му се налага да предприеме мярка на принуда срещу депутата, но още не е изготвено това постановление, защото няма достатъчно доказателства, има вече обвинение и той не може да го направи без процедурата по снемане на имунитет.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Тогава какво ни дава текстът, ако всичко това е така? Това е елементарният въпрос.

ПРОФЕСОР МАРГАРИТА ЧИНОВА: Текстът ни дава следното. Професор Трендафилова ви прочете чл. 30, в който се говори за привличане на обвиняем. При члена за магистратите и имунитета се говори за повдигане на обвинение. В този текст се говори за възбуждане на наказателно преследване.
Знаем, че има конституционно решение, което един път каза, че "възбуждането на наказателното преследване започва с образуването". Една година по-късно имаше друго конституционно решение, в което се казва, че "започва с повдигането на обвинението и всичко останало". Докато не се уеднаквят текстовете в Конституцията, най-малкото заради това е добре да се приеме тази формула. Тя не бива по никакъв начин да притеснява никого. Едно лице може да се привлече като обвиняем – приема се, че е обвиняем, каквото и да сме направили ние. Затова Европейският съюз казва: "Има – няма наказателно дело, щом срещу едно лице се предприеме принуда – има обвинение, щом има обвинение, важат всички гаранции на това лице и всички права, които му предоставя чл. 6".

ЛЮТВИ МЕСТАН: Когато зададох въпроса какво става до привличането като обвиняем, и от почитаемия господин Димитров, и сега от проф. Чинова чух, че това, което става дотогава, и без това няма никакви пречки да се случва и сега. И казвате, че това е съвършено вярно. Чудесно, какво ни дава текстът тогава?! Не получих отговор.

МАРГАРИТА ЧИНОВА: Уеднаквяване на терминологията.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Много моля за малко по-ясен отговор: какво дава текстът, с какво разширява или с какво стеснява приложното поле на имунитета? Нали ме разбрахте? Всички сме в режим - търсим още повече стесняване на приложното поле на имунитета – от твърд да го направим възможно най-мек, и ако може заедно с това да бъде и малък! Разбирам, че сме в тази хипотеза и имаме искреното желание да участваме. Убедете ме, че това именно прави имунитета по-мек. Тогава ще го подкрепя, но ме убедете, че е така, щом просто ще установи съществуващо положение.
Нали нямаме идея да хвърлим прах в очите на обществото, че правим Бог знае какво?

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Има два погледа върху проблема. Единият е теоретически, другият е практически. Теоретиците са готови с Европейската харта, всеки път могат да я извадят и да кажат: "Всякаква мярка – обиск, претърсване, изземване на паспорт и т.н., вече е обвинение де факто, за което се изисква и разрешение на парламента". (Шум и реплики.)

ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие сте в нашия текст.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Въпросът не е в теоретичното разграничение. Чисто практически обаче, народният представител отива на аерогарата, където му искат паспорта. Няма разрешение на парламента, няма искане на главния прокурор, но те му искат паспорта. Нали не предлагате народните представители да седнат и спорят с длъжностните лица на митницата, на Гранична полиция и на другите за Европейската харта?!
Текстът освен теоретически чист, трябва да бъде и практически ясен за прилагане и да е ясно, че в двете хипотези става дума за едно и също нещо. Разликата в практически план може да бъде само следната: народният представител и преди, и сега може да бъде викан в качеството си на свидетел неограничен брой пъти.
Но когато викат народния представител Соломон Паси, примерно във връзка с прословутото дело за не знам коя система, и вие започнете да го викате всеки ден, на четвъртия ден журналистите ще направят скандал и ще питат: "На какво основание вие искате народният представител нон стоп да е на ул. "Георги Векилски", заключвате го през три решетки и две телени огради и той седи по цял ден там?. Ограничавате ли му правата? " Формално от съдебната власт и от изпълнителната ще ви отговорят "Не, викаме го за разпит".
Тогава народното представителство може да попита министъра на вътрешните работи: "Моля, на какво основание, какви доказателства събирате за този депутат?". За това става дума. И текстът за престъпления от общ характер е абсолютно вършещ работа. При това е ясно: главният прокурор иска, получава разрешение и започва – да обискира, да изземва паспорти и т.н. Така има ясна санкция и за длъжностното лице от летището.
Давам ви още един практически пример. Помните ли, когато миналата година в състава на сръбската военна делегация пристигна член на делегацията с имунитет на базата на международното право? И възникна спор между Бойко Борисов, шефа на Гранична полиция и нашите власти какво да правят с този човек с международен имунитет и три дни водиха съдебен спор има ли или не имунитет. Едните служби от Гранична полиция казваха: "Ние сме го дали на Интерпол, другите викаха: "Няма значение, той е за нас в такова качество и ние го арестуваме".
Длъжностните лица по границите, митниците, старшините и другите няма нужда да бъдат изправяни в някакъв теоретичен спор, в спор за Международната харта за правата на човека или за друго. За тях трябва да е ясно: парламентът е дал решение, започваме. Или – няма искане, не ни е известно, не пипаме.
Който иска да разпитва народното представителство като свидетели, моля. Ако се прекали с тази формула, има парламентарен контрол. Ако е в рамките на нормата, седим в рамките на нормата. Другото е теория.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, професор Начева.

СНЕЖАНА НАЧЕВА: Уважаеми господа народни представители – членове на комисията, реших да спестя своя монолог, за да спестя ценното ви време, но очевидно се налага.
Надявам се, че всички сте убедени, че понятийният апарат на класическото конституционно право е силно разклатен във връзка с хармонизацията и във връзка с това, че се появява едно наднационално право. Вие виждате, че много термини, включително при въпроса за суверенитет, трансфер на суверенитет, съвместно осъществяване на суверенитет и т.н. вече не са в класическия си вид. По същия начин стои и въпросът с разглежданата от нас материя. Тревогата у всички вас идва от обстоятелството, че самата Конституция не си служи с един и същи израз, когато третира различни хипотези. Употребява се и "повдигане на обвинение" по чл. 132, ал. 1, употребява се и "привличане като обвиняем" в синхрон с Наказателния кодекс.
Моето скромно мнение е, за да се избегне при възможност, защото е очевидно, че ако този текст стигне в този си вид до Конституцията, това би могло да доведе до задължително тълкуване от Конституционния съд, за да се избегне тази възможност, би могло, ако сметнете за целесъобразно, в една допълнителна разпоредба на Конституцията да се отиде на дефиниция "екс конституцио" на употребявания в Конституцията термин в този случай. "Привличане като обвиняем" по смисъла на Конституцията значи това, това и това. От този момент това може да се върши.
По този начин това тълкуване е автентично, то се извършва от Народното събрание, което действа като частична конституанта. Според мен то ще бъде коректно, защото аз се безпокоя, че конституционният текст ще провокира различна практика, а това е най-опасното. Конституцията не може да си позволи това.
Напълно съм съгласна с отстояваното досега становище какъв е предметният обхват в хоризонтал и във вертикал на употребяваното понятие. Но дали то ще се чете еднозначно от всички правоприложители – оттук започва спорът. Вие виждате, че господин Местан го чете по един начин, Вие го четете по друг начин, трети народен представител го чете по трети начин, четвърти народен представител – по четвърти начин, а ако е възможен различен прочит още тук, представете си какво става в практиката, когато приложителите ще бъдат различни.
Аз съм съгласна, че освен министърът на правосъдието, който може да бъде привикан в петък и да му бъде казано: "Господин министър, какви са тези разкарвания на народните представители?", вече и още един човек ще може да контролира този процес, а това съответно е прокурорът. Знаете, че той става господар на разследването – както на осъществяваното от следователи, така и от дознатели.
Тук би могло по политическа линия да се осъществи известен контрол, защото вече фигурата на прокуратурата въобще като институция гравитира към участие в политиката по реализация на борбата с престъпността, а не в първоначалния конституционен замисъл – като правозащитна институция преди всичко.
Моля ви да помислите върху това решение. То е прецедентно. Досега не сме отивали към решение по този начин. Но ако мислите, че под израза не се крие ясно очертаване както във вертикал, така и в хоризонтал, на дълбочината и обхвата, то най-добре е да се отиде към дефиниция екс леге.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дискутираме вече час и половина по § 1!

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам думата, не за да повтарям това, което се каза, но за да върна нещата към началото, за да стигнем до днешната дата, с по едно изречение.
Когато се приемаше Конституцията и се използваше терминологията "възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител", се имаше предвид реално привличането като обвиняем. Говорим, че не може да бъде възбуждано наказателно преследване срещу определено лице, а не въобще наказателно преследване за някакво престъпление. Това е била идеята.
Отделно е, че Конституционният съд, както стана ясно, в различни периоди изнесе тази защита по-напред. (Шум и реплики.)
И ако има някакво практическо значение в това предложение, което обсъждаме към момента, то е в обстоятелството, че ако към момента се насочим към привличането като обвиняем, тогава доказателствата, събрани от началото на започването на едно наказателно производство, ще могат да бъдат използвани и по отношение на лицето, когато то бъде привлечено като обвиняем. Те няма да се налага да бъдат повтаряни.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И сега няма да бъдат повтаряни, как ще бъдат повтаряни?!

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как, ако той не е бил обвиняем, как по отношение на него могат да бъдат използвани доказателства извън процеса, в който той участва?

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Разбира се, че са използвани, образувано е делото и са събирани доказателства.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека този въпрос да бъде изяснен.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ясен е въпросът: използват се доказателствата, образувано ли е делото, всичко събрано се използва, как?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: За това някои законодателства са формализирали още повече този момент, отнасяйки го към разрешението за започване на делото в съда, тоест, въобще прескачайки цялата тази подготвителна дейност.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И при снет имунитет народният представител въобще може да не бъде привлечен в качеството на обвиняем. Разглежда се, разпитва се, снет е имунитетът, прокуратурата има право на това, но може въобще да не го привлича в качеството на обвиняем.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли колеги, желаещи да вземат отношение по § 1?

ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА: Само още няколко неща бих искала да добавя, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, дали ще се реши въпросът да има или няма имунитет е проблем политически, който ще решите вие. Във връзка с разгорялата се дискусия около “привличане като обвиняем” смятам, че никой от нас няма да оспори необходимостта в основния закон да има една и съща терминология, която да има едно и също смислово съдържание.
За тези, които прилагат Наказателнопроцесуалния кодекс, към който има отношение този израз “привличане като обвиняем”, е повече от ясно в кой момент това лице се привлича като такъв.
Искам да добавя нещо към това, което вече беше казано. Практиката на Европейския съд по правата на човека се изгражда на основата на преценка на конкретни казуси. Тук мога да цитирам, че този казус, който поставя началото на един относително по-неформален подход при привличане на лице като обвиняем – това, за което вече говори проф. Чинова, е конкретният казус Фокс Кембъл и други срещу Обединеното кралство. Съдът винаги преценява конкретиката на дадена ситуация, възникнала по повод на жалба пред него. И това е не само, когато се извършват действия на принуда, господин Местан, а и когато се предприема действие разпит на това лице, за което има опасения.
Ако позволите, искам да направя една разлика. Аз се опасявам не толкова от дейността на дознателите, защото както споменаха госпожа Дончева и други уважаеми депутати, винаги народното представителство може да извика министъра на вътрешните работи, когато се даде сигнал от народния представител: "Викат ме на разпит и аз съм един безправен обект на това процесуално-следствено действие". Единствено се използва възможността по чл. 56 от Конституцията да се яви със защитник. Можете ли да извикате при действащия регламент ръководителя на съответната следствена служба или прокурора, за да даде обяснение защо се разпитва депутатът като обвиняем? Обвиняемият се разпитва като свидетел, макар че това го лишава от всички права, които и Конституцията, и НПК свързват с правото на защита, което се гарантира на лицето, привлечено като обвиняем.
За мен, господин Местан, е важно, че процесуалното законодателство даде много ясна уредба от кой момент става привличането на едно лице като обвиняем. И ако това не се случва на практика, защото се неглижират тези задължителни предписания на Наказателнопроцесуалния кодекс, поне по отношение на министъра на вътрешните работи си има процедура. Поставяйки този въпрос, оттам нататък той по линията на йерархическата структура на Министерството на вътрешните работи може да поиска да се приложи разпоредбата на Наказателнопроцесуалния кодекс. За мен има по-скоро опасение как ще се действа по отношение на следствие и прокуратура.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА: Алинея 1 е класическата, когато се съберат достатъчно доказателства. Когато се съберат основания за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган привлича лицето като обвиняем.
Втората хипотеза е, когато разследващият орган може да привлича лице извън класическата хипотеза, включително с разпит.
Със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, включително разпит, за което отново докладва на прокурора, за да встъпи той в контролните си правомощия. Това заложи новият НПК – интензифициране на взаимоотношенията прокурор-разследващи органи.
Изкушена съм да добавя още нещо. Законът за МВР постави кадровото...

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах.
Господин Местан, заповядайте.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за интереса Ви към това, което казах, проф. Трендафилова, защото се позовахте на няколко пъти.
Естествено е, че ще задаваме въпроси, щом като законодатели сме допуснали под едно и също юридическо понятие да разбираме най-различни неща, даже и различни етапи. Още веднъж ще опростя позицията си по Вашето предложение. Много сме отворени. И все пак: казахте, че няма никаква пречка и, Бога ми, така е – всеки един от народните представители да бъде привлечен като свидетел. Затова не се иска никакво разрешение от никакъв парламент.
Същевременно с това казахте, че всяка принудителна мярка на този етап и разпит, забележете, вече придава качество на обвиняем. Тоест още първата стотна от предприемането на такава принудителна мярка, изредихте обиските, вече ме ситуира като обвиняем.
Същевременно казвате, че това може да се случва с разрешение на Народното събрание.
Простичкият извод от всичко това е, ще го повторя отново, това е друга редакция на предложението, внесено от управляващото мнозинство. Това по същество е същото предложение.
Ако имате идея и ако смятате като конституционалисти, че е добре този израз да бъде част от фигурата на имунитета – текстът, който урежда тази фигура, и ни убедите, че има практически ползи от това, че може би това ще подреди понятийния, категориалния апарат на българската Конституция, дайте аргументите в тази посока. Досега не можахте да ме убедите, че предлагате нещо по-различно като практическо приложение от това, което ние вече сме предложили като управляваща коалиция. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Проблемът е, че по един въпрос, който не е същностен на конституционната поправка, концентрирахме по-голямата част от дискусията, което за пореден път потвърждава възторжения популизъм, с който някои влязоха в темата преди време и ще продължат така до края.
Сега към проф. Трендафилова един конкретен въпрос. Понеже Вие често ни ориентирате в чл. 30, трябва да е ясно, че там е стандартът – защита от кой момент адвоката, но този конституционен институт, това право е дадено на отделния човек, за да защити правото му.
В случая на имунитета тази аналогия, която търсим чрез този момент, абсолютно е неприложима. Не става въпрос за правото на проф. Герджиков, на проф. Мингова, на Михаил Миков, на Янаки Стоилов и на Татяна Дончева. Тази аналогия мисля, че, прокарана по темата уеднаквяване на терминологията, не би била коректна, защото става въпрос за два различни конституционни статуса. Единият е на обикновения гражданин – става въпрос за правата му, другият – въобще не става въпрос за правата на гражданина – народен представител, а става въпрос за нормалното функциониране на асамблеята, конституирана чрез пряката власт.
По-нататък отиваме в НПК в този текст. Казваме, че има разминаване. В самия НПК и във волята на съдебната власт е да прецени дали обвинението да бъде повдигнато, когато има достатъчно доказателства, или обвинението да се счита за повдигнато от момента на първото следствено действие. Ако беше безкрайно ясно, ако приемем в НПК, че моментът е първото следствено действие, Бога ми, нямаме никакъв проблем срещу него. Но докато съществува, склонни ли сте вие, като процесуалисти, да апелирате и в НПК да въведем това, и тогава да въведем и тук? Тоест повдигане на обвинението да се смята първото действие. Не знам какво ще каже държавното обвинение обаче и ако беше чисто състезателен процес у нас, аз мисля, че това не би било толкова страшно. Само че служебното начало все още е много дълбоко вкоренено и мисля, че ако ние направим това, то разкриваемостта на престъпността и наказуемостта ще падне още повече в тази ситуация. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.) Ако трябва да стигнем до това и нямаме против... (Реплики.)
Въпросът ми е, че не може да има уеднаквяване, когато в самия Наказателнопроцесуален кодекс във волята на обвинителя е дадено от кой момент да има повдигнато обвинение.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, заповядайте.

ХРИСТО БИСЕРОВ: В хода на дискусията поне два пъти беше казано, че ако дознател злоупотребява с правото да извиква народен представител и да го разпитва в качеството му на свидетел многократно, има начин през контрола върху министъра този въпрос да бъде поставен публично. Аз смятам, че не е така, защото министърът не е господар на процеса и министърът не може да дойде и да отговаря защо един следовател в рамките на един процес, на едно разследване върши едни или други действия. Той може да му дава някаква обща кадрова оценка, но по конкретния проблем министърът ще дойде и ще каже: господин народен представител, в това разследване нямам право дори да се интересувам за какво става въпрос.
Нещо повече, председателят на Народното събрание според мен трябва да върне едно такова питане, защото господар на процеса е прокурорът. Ние не можем да извикаме прокурора. Така че тази реплика смятам, че беше неуместна – беше казана поне два пъти.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, предлагам да приключим дебата по § 1. Ще се постарая за утре да има и текст във варианти, разбира се, както и всяко едно предложение ще бъде гласувано отделно.
Заповядайте, господин Ралчев.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: В крайна сметка извън чл. 219 имаме и два други текста.
Единият текст е в Главата “Бързо производство”, чл. 356, ал. 3, който гласи: бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.
Второ, незабавното производство, където има идентичен текст – чл. 362, незабавното производство се счита образувано от съставяне на акта в първото действие на разследването. Това са двата текста, които дават друга светлина върху това кое е наказателното преследване, кога започва и кои са действията, върху които могат да имат съответните влияния.
На второ място, бих искал все пак да обясним едно основно положение, че действието по оперативните разследвания няма нищо общо с темата, за която говорим. Всички, които са в практиката, знаят, че основните неща, свързани с инкриминациите, се извършват по този способ и те не касаят въобще проблема за имунитета.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминем към § 2 – омбудсман. Чухме предложенията на народните представители, които са ги направили миналия път. Всъщност няма спор по въпроса да изведем на конституционно ниво омбудсмана. Сега даже има спорове дали да остане този термин или да търсим някой друг. Спомняте си колко дебати имаше. В края на краищата имаме и Закон за омбудсмана, мисля, че това трябва да остане.
Междупрочем този въпрос за омбудсмана е свързан и с възможността той да сезира Конституционния съд. В тази насока има редица предложения. Това е по § 8. Мисля, че тук също е безспорен като идея за сезиране на Конституционния съд.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, мисля, че е по-добре да ги обсъждаме отделно, защото текстът на вносителите за мен е достатъчно добър. По-нататък малко повече има нужда да обсъдим въпроса за неговата възможност да сезира Конституционния съд.
Единствено предлагам редакционна промяна в ал. 1 на вносителя – “Народното събрание избира застъпник за правата на гражданите и техните организации”, за да направим изказа български и понятен за хората, защото не трябва буквално да пренасяме чуждици, а това описва каква е ролята на това, което се нарича омбудсман. Мисля, че голяма част от хората или не знаят с какво той се занимава, или не могат да изрекат това наименование, с което е употребен. Няма никаква пречка по-нататък в закона с една фраза да се промени навсякъде тази словоупотреба.
Буквален превод няма и в превода на нашата Конституция дори можем да го превеждаме като омбудсман, откъдето е дошло това наименование и както се използва в европейската лексика, защото тази терминология не е общоевропейска, тя идва от скандинавските страни. Той точно се застъпва за правата, избран от парламента. Той не е защитник, защото това е роля на административните, съдебните органи, които имат преки правомощия по отмяната или потвърждаването на определени актове, засягащи нарушение на правата на гражданите. Благодаря.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: В този смисъл са и нашите предложения. Думата можем да я коментираме как ще бъде.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРЕНЗОВ: Господин Местан, имате думата.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Доколкото имаме предложение омбудсманът също да може да се обръща към Конституционния съд, няма да коментирам това предложение, то беше обосновано и на предишното заседание.
За наименованието на органа. Господин Стоилов, официална позиция ли е това на цялата група? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Това е адски важно. От предишното заседание насам аз се оказах в абсолютно безсилие да намеря точен български еквивалент на думата “омбудсман”. За съжаление, защото мисля, че тук сме изправени пред режим на комуникативната недостатъчност на езика. Категорично всички езици допускат в лексикалната си система чужди думи. Когато го правят вместо български еквивалент, това е излишен процес, срещу който трябва да се прояви някакъв умерен пуризъм, но когато чуждата дума се явява, за да обозначи нещо, за което няма точен български еквивалент, това е заемка, без която не можем.
Прощавайте, когато кажем застъпник за правата на гражданите, винаги ли ще се сещаме за държавния орган омбудсман, наречен сега омбудсман. Или може би ще се сетим и за други застъпници за правата на гражданите? Няма ли да бъдем въведени в двусмислие?
Има случаи, когато даже се измисля нова дума, за да се спаси реципиентът от това двусмислие, пред което би могъл да се изправи. Представям си и си припомних даже – отворих дебатите за това как да се нарича другият едноличен орган – президентът. Много се е мислело дали той да не се казва председател. Тогавашният народен представител правилно е преценил, че няма как този орган да се нарича Председател на Република България, извинете. Най-малкото, защото отключва асоциации с редица други председатели, включително и на ТКЗС.
В случая със застъпник за правата на гражданите сме изправени пред абсолютно същата хипотеза, защото никога няма да сме сигурни, когато чуем този израз дали става въпрос за държавния орган. Ако ще търсим точен български еквивалент на думата “омбудсман”, той е следният, колеги: пак няма да е точно, но трябва да се разшири малко, господин Стоилов – “застъпник за правата на гражданите, избран от Народното събрание на Република България”. Нали не си представяме заседание на парламента, на което е поканен и омбудсманът, или си представете кореспонденцията с него, защото всеки път трябва да бъдем екзактни, когато се обръщаме към държавен орган, това обръщение да бъде “уважаеми господин застъпник за правата на гражданите, избран от Народното събрание на Република България”? И никакво стеснение на израза не е допустимо от гледна точка на правилата на езика, когато става въпрос за наименуване на държавни органи.
Извинете ме, аз съм безсилен, с цялото ми уважение към предложението и на БНС, и на господин Янаки Стоилов, безсилен съм да мога убедено да подкрепя подобно предложение, не защото съм Бог знае какъв любител на тази ужасна дума “омбудсман”. Не намерих друг еквивалент на този етап. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, мнозина от вас си спомнят, че девет години водим спор за думата “омбудсман”! (Оживление.) Сега пак ще започнем. Имаме закон – хубав, лош, толкоз.
Имате думата.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Най-смирено бих призовал мнозинството, както го призовах преди малко да прояви мъдрост и да възприеме нашата редакция на чл. 70 с измененията, да се вгледа в предложението на Иван Костов и група народни представители, което фактически съдържа два елемента.
Единият елемент е, че вкарва процедурата в Конституцията, очевидно от страх да не се промени нещо в закона, което да направи омбудсмана играчка на политически сили и в това няма нищо неразумно.
Второ, премахва едно по мое мнение доста неубедително избиране чрез квалифицирано мнозинство на персона – това винаги създава проблеми, когато тя има срок, сиреч пълномощията й така или иначе изтичат, тоест не може да остане все същият до безкрай, с обикновено мнозинство. Струва ми се, че редно би било на това предложение да се отдаде подобаващото внимание и това е всичко, което мога да кажа.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако има предложение, ще има подобаващо внимание. Въпросът е за симетрията с чл. 90 и следващия член – става чл. 91а.
Господин Миков, заповядайте.

МИХАИЛ МИКОВ: По въпроса за омбудсмана мисля, че аргументите на господин Местан са доста категорични и ясни. Още един аргумент в тази посока: скандинавците успяха да внедрят тази дума в много европейски вътрешни законодателства. Ние не сме единственото изключение.
По отношение обаче на избора, това значи колко време – година, година и половина, след като сме успели да изберем омбудсман, да сменяме режима.
Възниква първият въпрос: ще правим Преходни разпоредби, че избраният е по досегашния ред.
Вторият принципен въпрос обаче, господин Димитров, за двете трети не е толкова прост. Омбудсманът е с две трети и с тайно гласуване. Моля ви да обърнете внимание, това някак си се пропуска не за друго, а за да бъде наистина застъпник не на интересите на мнозинството, което го е избрало – простото мнозинство от 1/2 плюс един. Това е бил същинският смисъл. Ако някой иска ревизия на този въпрос и омбудсманът да бъде омбудсман на мнозинството, което го е избрало, то ще загуби смисъла си на застъпник на правата на гражданите, който смисъл е вложен и в процедурата по неговото избиране. Ще стане застъпник на мнозинството, което го е избрало.
Мисля, че не е добре ние да кредитираме това. По-високият изискуем кворум за избор е свързан именно да подчертае търсенето на консенсус и в парламента. Две години го избираме, ама го избрахме. Дай Боже, след седем години пак да има воля в парламента – колкото там дойде, пак да има парламент, който да се консолидира. Иначе като го избираме с всяко мнозинство, омбудсманът ще си бъде омбудсман на съответното мнозинство.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други колеги, които искат да вземат отношение по § 2, няма. (Реплики.)
Дали трябва да бъдат приемани тези доклади? Има предложение “приемане” да отпадне, както има и предложения, които чухме миналия път. Всъщност да има два режима. Единият е режим е на отчета на главния прокурор, а другият режим е за отчета на председателите на двете върховни съдилища.
Имате думата.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Уважаеми колеги, ние сме предложили при изслушване и приемане годишния доклад на главния прокурор, той да отчита дейността и на органите на досъдебното производство, тъй като предвид приетия Наказателнопроцесуален кодекс прокурорът е този, който ръководи досъдебното производство. Така че да дава отчет и за дейността на досъдебното производство.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че безспорно, че когато един главен прокурор дойде да отчита, ще отчита дейността и на досъдебното производство – разследването. Той ръководи разследването, той и сам разследва. (Реплики.)
По-нататък ние казваме: прокурорът ръководи разследването и сам разследва. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Въпросът е дали да го включим или не – всички сме за това.
Професор Трендафилова, имате думата.

ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА: Само бих искала да внеса едно уточнение. Разследващите органи абсолютно разследват за прокурора. Така че, когато прокурорът докладва, ами очевидно че ще докладва за това, което се е случило в предварителното разследване. Но ако се включи такава разпоредба, тук ще се влезе в конфликт, ще се конфронтира решението на Конституционния съд, което забранява всякакво отнасяне на една от трите институции към друга, включването в нея и поставяне в подчинено положение, защото Конституционният съд, правилно или не, прие, че те са отделни, независими, различни органи, включени в съдебната власт.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може ли да попитам нещо? Говорим за следното: каква намеса? Тук няма никакви действия на власт и подчинение. Онова, заради което се въвежда текст, даже аз допускам, че съдилищата и в доклада на съдилищата, ако в наказателната практика председателят на Върховния касационен съд може да отбележи проблем, който се е породил на фаза предварително разследване, няма да има никаква пречка в своя доклад да изложи такъв проблем – било процесуален, било от начина, по който се осъществява взаимодействието. Това е смисълът на докладите. Така както е “дейността на съдилищата, прокуратурата.”, означава, че едва ли не това са институциите, чиято дейност се коментира.
Ако сложим “и органите на досъдебното производство”, какъв е проблемът? И дейността на органите? Само ще стане ясен текстът.

ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА: Госпожо Дончева, нали в чл. 127, т. 1, която предлагате, е “ръководи разследването, упражнява надзор”?

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моята практическа работа като законодател ме е убедила, че онова, което е ясно за теоретиците, доста често е неясно за практиците. И още по-често е непълно неясно за обикновените хора. Всякакви неща, които по логически път трябва да стигнат до това, че сигурно се включва и още нещо, трябва да се избягват. Текстовете трябва да са чисти, да е ясно за какво са написани. Освен това то не е намеса – изслушва и приема доклад за дейността. Даже какъв е проблемът, ако прокурорът даде някакви проблеми, оценки за дейността на досъдебното, а пък по същия начин председателят на ВКС, анализирайки наказателната практика, включително по прилагане на процес, каже обратното? Парламентът ще бъде сигнализиран, че дори на това ниво има някакъв проблем, който търпи законодателно уреждане или някакво друго.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въвеждаме нови термини, които не са конституционни.
Професор Чинова, кажете две думи.

МАРГАРИТА ЧИНОВА: Тъй като госпожа Дончева непрекъснато си служи с много силен аргумент – това било теоретично, онова било теория, аз се питам: какво ще докладва прокурорът на Народното събрание и за какво ще го изслушваме? Естествено, че за това, което правят разследващите органи, и са направили. Друга дейност извън тази има и тя е в много малък обем. Кой да изслушаме за дейността на дознанието, което ще разследва 99% от престъпленията? Министърът на вътрешните работи ли? Кой? Затова няма нужда се включва нищо друго, то се подразбира, никога не може да бъде тълкувано иначе. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, проф. Начева.

СНЕЖАНА НАЧЕВА: Съжалявам искрено, господа, че за втори път се вклинявам. Аз смятам, че участието на юристи с теоретично мислене във високата политика само може да я облагороди. И че най-важното е тези, които мислят юридически, да подходят към практически въпрос и от теоретична позиция. Смятам, че всички теоретични въпроси тук имат практически последици. Затова говорим за тях, не самата теория заради самата нея. С избягване на органите на дознанието в Конституцията елегантно фактически се съобразявате с Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд, без формално да въвеждате и нови органи – тези на дознанието, в раздела “Съдебна власт”. Това е елегантно съобразяване. То се разбира, че при отчета прокурорът ще отчита дейността на всички органи, които извършват разследване, ерго следователи и дознатели.
Аз ви моля: недейте да вкарвате органите по дознанието тук, защото, пак повтарям, ще отидете във формално противоречие с една забрана. Така елегантно се избягва, въпреки че се допуска. Това е всичко. Струва ми се, че тук само може да благодарите на теорията. (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 4 – текстът за прокурора е: “ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане”.
Има няколко предложения. Струва ми се, че също е въпрос на редакция, около правомощията на прокурора няма някакви спорни текстове. Може да извършва разследване, ръководи разследването.
Ако ми позволите, бих могъл да обобщя редакцията: “ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, като може и да извършва разследване”. (Реплики.)

ЛЮТВИ МЕСТАН: Прощавайте, “участва и ръководи разследването” е недопустим израз в конституционна норма. Може да сме допуснали тази езикова неточност в НПК, но не можем да пренасяме тази грешка от НПК в Конституцията, защото това са еднородни части и се съотнасят по един и същи начин към думата “разследване”. Какво значи “участва разследването”? Не може да има израз “участва разследването”. Най-малкото да се вметне предлогът “в”. Минимум това трябва да се направи, ако ли не – друга редакция.

ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА: Подобен израз в НПК няма.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, не можем ли да кажем “ръководи и участва в разследването и упражнява надзор за законосъобразното...”? Да се обърнат думите. (Шум и реплики.)

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Мога ли да направя едно предложение за редакция? За да сме в рамките на Наказателнопроцесуалния кодекс, можем ли да приемем, че той “извършва и ръководи действията по разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане”?

МАРГАРИТА ЧИНОВА: С тази формула ще изключите разследващите органи, а те са основни разследващи.
Във Вашия изказ изключвате разследващите органи.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, благодаря.
Уважаеми колеги, действително в нашите предложения, които направихме между първо и второ четене, предлагаме да се създаде нова допълнителна точка – като т. 2 в чл. 127 и това е на основата на първоначалното ни предложение. Тоест т. 1 продължава да бъде “ръководи разследването и осъществява контрол...”, да не цитирам нататък – остава предложението.
Тъй като в НПК може прокурорът и да извършва разследване, ние добавяме като т. 2 тази допълнителна възможност. Това не отнема контролиращите му функции и възможността му да ръководи разследването.
???

ЛЮТВИ МЕСТАН: Юридически ние обсъждаме предложение между първо и второ четене на вече внесен законопроект. Предложението е за т. 2.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ние правим предложение по законопроекта, а не по чл. 127.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Именно защото че е т. 2, тя не може да бъде единствена. Защото втора предполага минимум поредност.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, докладът не е направен добре. В материала ги няма текстовете от приетия на първо четене законопроект.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има ги, как да ги няма? (Шум и реплики.)

ХРИСТО БИСЕРОВ: Създава се впечатлението, че тази точка я няма, но нея я има.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приключваме с дебатите по § 4.
Мисля, че § 5 е безспорен.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Нека да не го коментираме и него. Там е въпрос на редакция между второ и трето четене, евентуално.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
И спорният § 6 – освобождаването на тримата големи в съдебната власт. Практически вариантите са два – освобождаването им да бъде от Народното събрание със съответна процедура, а другото предложение е Народното събрание да прави предложение, да сезира Конституционния съд и той по реда на чл. 103 да се произнася окончателно. Всъщност до това се свеждат двата варианта по предложенията, които са дадени тук.
Имате думата.
Ако няма желаещи, ще подложим на гласуване и двата варианта.
Има и ново предложение на народни представители, че и Висшият съдебен съвет да може да сезира Народното събрание.
Господин Миков, имате думата.

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председателю, имам един принципен въпрос. Това е част от онези необходими, предписани от Венецианската комисия промени, които трябва да подобрят взаимодействието между властите и да доведат до повече отговорност в съдебната власт. И специално по тези текстове мисля, че този материал, който ни беше представен от Института по нормотворчество, дава добра оценка на такъв тип решения.
Въпросът е следният - досега тази процедура можеше да се случи между Висшия съдебен съвет и президента. И за нея никак, никой, никога не е предполагал, че е противоконституционна. Никой никога не е предполагал, че е противоконституционна! Сега инициативата за такъв тип процедура се развива и през парламента именно в името на това по-добро взаимодействие между властите, в името на реализация на отговорност. Ясно е, че все пак членовете на Висшия съдебен съвет сами по себе си са в служебна зависимост – една част с главния прокурор, една част с шефа на Върховния касационен съд, друга част с шефа на Върховния административен съд. Той може да направи предложение за техния растеж, предложение за наказание, сигурно за повишаване в ранг и пр. Това беше идеята, когато се формулира това предложение. В крайна сметка президентът пак е този, който и при онзи тип процедура, може да освободи или да не освободи и пак да върне в Народното събрание.
Какво би се получило, ако се стигне до другия вариант? Бихме създали още едно поле на конфликт на властите, този път между Конституционния съд, за който е характерно в последните години на неговата практика, че си е изградил една позиция да изземва учредителна власт от Народното събрание. Мога да посоча поне няколко такива дела, в които той се опитва да законодателства като втора камара. Какво би станало, ако две трети народни представители приемат дадено решение, което е свързано с една морална, обществена, политическа оценка и Конституционния съд каже: не, това не е така? Не е уронил престижа на съдебната власт. Какво би станало? Би станало решение на Конституционния съд по същество и институционализирането му като Сенат. Това ли искаме да направим? Аз мисля, че това не е добре за взаимодействието между властите.
Разбира се, ако решението, взето по този случай, бъде атакувано за противоконституционност пред Конституционния съд, ще му даде възможност той също да се произнесе, включително и да може да отмени това решение като противоречащо на Конституцията. Така че в този смисъл и ние помежду си доста сме спорили, защото този повей се появи най-вече от страна на съдебната власт под мотото “Намеса в съдебната власт”. Във Висшия съдебен съвет, аз съм го казвал и друг път на един семинар, има поне една трета, която е политическа квота, избрана от същия този политически орган Народно събрание и през всички тези години, откакто има Висш съдебен съвет, никой не каза, че във Висшия съвет има политическа квота. И там има политическа квота. Това е именно взаимовръзката между властите, по-доброто взаимодействие и така раздвижване на взаимодействието между тях, че отговорностите да се вадят отвътре. Както, когато народният представител извърши престъпление, той ще бъде разследван от съдебната власт, така и когато има само на това основание уронване на престижа, а то се и доказа напоследък с всичко това, което се случи, че различни са критериите на обществените критерии и общественото мнение за това кое е уронващо престижа. (Реплики.)
Видяхме, че оценката на онзи орган по дадени въпроси, си е по-различна от общественото мнение. Но ние не бива да правим промени в Конституцията заради едно или друго нещо. Посоката е тази, идеята е тази и тя е отпреди този конкретен случай.
И накрая, имаше преди години един случай, когато Висшият съдебен съвет май взе решение за оставката на главния прокурор. И никой не разбра какво стана. Имаше и такъв случай. Макар че, пак казвам, ние като законодатели не бива случките да ги превръщаме в законодателство. Трябва да помним какви казуси е имало и те също са една от причините за такъв тип конституционно решение. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Господин Димитров, заповядайте.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Дами и господа, опасявам се, че влизаме в една бездна, от която след това трудно се излиза. Решението на Народното събрание е акт, който подлежи на атакуване пред Конституционния съд. Така ли е? Решението на Народното събрание произвежда действия от момента, в който е взето. И решението на Народното събрание може да бъде атакувано за своята противоконституционност от всеки един от магистратите, които всъщност са обект на това решение. Значи ли това, че създавайки такава процедура, ние искаме да създадем трайна процедура от обжалване на подобен вид решение пред Конституционния съд по същество?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Мингова, имате думата.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Нашето предложение не е свързано с решение на Народното събрание в смисъла му на акт, който поражда тази последица, за която говорим. В това решение, наименовано като решение, този акт има само стойността на предложение към президента на Републиката. Така че дори да го разглеждаме като някакъв фактически състав, никой не спори, че както при назначаването, така и при освобождаването, пряката последица настъпва от указа на президента. А ако отиваме към правомощия на Конституционния съд в тези предложения, както са направени, струва ми се, че не си даваме сметка за това, че такава процедура е предвидена за освобождаване на президента и вицепрезидента. Но да не забравяме, че те се избират пряко. Ние всъщност говорим за процедура, която се отнася към Конституционния съд за органи, които не избират пряко, а се назначават по предложение до този момент от членовете на Висшия съдебен съвет. В този смисъл би трябвало за реципрочност и за конституционност на предложението да отидем към същия фактически състав или по-скоро към този негов елемент, който поражда правните последици, така както е и до този момент при назначаването. На това се основават нашите предложения.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, аз имам само един въпрос, за да ми стане ясно, защото нещо не ми е ясно.
От това, което се предлага и което сега започна като дебат, излиза, че парламентът с две трети ще прави някакво предложение. Питам аз какъв е този акт ?

МИХАИЛ МИКОВ: Решение.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Питам, защото решението, колеги, извинявайте, но в Конституцията пише, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. И какво ще прави президентът, като за него е задължително това, което приеме парламентът? А тук слагате един текст, че два пъти не може да откаже. Преди малко чух, че това не е решение, а предложение. Затова задавам този въпрос. Какво точно прави парламентът?
Извинявайте, за наивния въпрос, който задавам, но може би аз не съм разбрала. Първо чух, че може да се атакува пред Конституционен съд, след това чух, че не е такъв акт. Влиза ли в сила това нещо или е някакво писмо до президента?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Михайлова, да Ви кажа как си представям диспозитива:
“Народното събрание реши: предлага президента на Република България да освободи Иван Драганов Стоянов на основание член…”.
Има и други такива решения, с които нещо се предлага.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Когато с решение се приема доклада на една анкетна комисия, тя кого задължава, освен да разгледа това, което се предлага? В никакъв случай “задължително” не означава съобразяване.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Има думата Христо Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Михаил Миков даде отговор на въпроса. Ясно е, че решението е задължително в такъв смисъл, че то трябва да бъде разгледано. Тоест президентът е длъжен да разгледа това предложение. И затова е задължително.
Вие да не можете да си дадете отговор на този въпрос – не допускам.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Затова питам, господин Бисеров, какво точно ще приеме? Искам да питам какъв акт приемаме и доколко е обвързващ президента с този наш акт.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Вие знаете много добре. Той е длъжен да разгледа предложението и нищо повече.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Уважаеми колеги, поуморихме се, но аз ще се съглася, че въпросът, който поставя госпожа Михайлова, е повече от резонен. Има такъв въпрос и той трябва да намери своя отговор. Аз обаче бих продължил въпроса.
Госпожо Михайлова, няма ли да бъдем в същата хипотеза, ако отнесем предложението на две трети от народните представители до Конституционния съд?

РЕПЛИКИ: Същото ще бъде.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Именно. Разбира се, че ще сме в същата хипотеза. И затова задължително е изпълнението на онова решение, което в своя фактически състав задължава предприемането на определено действие. А предложението оставя право на преценка на този, до когото е отправено. То затова е предложение. И в този смисъл струва ми се, че това не влиза в противоречие с този принцип в Конституцията. Едва при повторното решение на парламента трябва да си го кажем, че да, ще бъдем в тази хипотеза на задължителност на това решение. Благодаря.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нека да ви прочетем, госпожо Михайлова, още един текст: “Народното събрание приема законите и решенията. Решенията и законите са задължителни за всички държавни органи”.
В чл. 86, ал. 2 следва текстът за президента: “В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона”. Законът, който е задължителен за всички държавни органи. Ами, като върне закона, какво ни пречи в друга хипотеза да дадем право да върне решението?

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото за закона изрично е казано, че има право на вето. За закона изрично е казано какво може да направи президентът. За решението не е казано, а те имат еднаква сила.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нали сега създаваме текстовете за тези решения?

МИНЧО СПАСОВ: Колеги, само едно предложение, което извличам и от казаното от господин Местан. В ал. 6 на предложението на колегите Миков, Мингова и Местан, което обсъждаме, думата “решение на Народното събрание” да се замени с “предложение на Народното събрание”. Защото досега стана ясно… (Реплики.)

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма такъв акт.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: В самото решение се съдържа предложението.

МИНЧО СПАСОВ: Предложението се материализира чрез решение. Това е ясно. Но ние говорим за един процес, а не за акт. Защото изяснихме, че актът ще бъде решението на самия президент, президентския указ.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Актът няма да бъде предложение. Диспозитивът ще бъде предложителен, но актът няма да бъде предложение.

МИНЧО СПАСОВ: Правосъздаващият, конститутивният акт е думата на президента, а не на Народното събрание.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Прочетете второто изречение, че не може да откаже повторно предложението.

МИНЧО СПАСОВ: Това е ясно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата Георги Близнашки.

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми колеги, доколкото аз съм инициатор на импийчмънта, съм длъжен още веднъж да повторя това, което казах миналия път при дебатите.
Ситуацията не е толкова проста, колкото беше представена от господин Миков. Тоест Висшият съдебен съвет освобождава, защо да не може и Народното събрание да инициира нещо такова? Разликата е принципна, защото Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт. И това е институцията, която така да се каже има отговорността за решаването на подобен тип въпроси – кадруването, издигането, развитието, включително и предложенията за най-висшите постове в съдебната йерархия. Намесата на Народното събрание в този процес е нещо принципно различно. Става дума за политическа институция, която ще се намесва в работата на независимата по дефиниция съдебна власт. И тук няма никакво значение как се конституира Висшия съдебен съвет. Абсолютно никакво значение! Техният мандат е да действат като независима, самостоятелна институция. Кой ги избира е начин на формиране и той няма отношение към характера на техния статус и начина, по който те трябва да действат.
От тази гледна точка аз пак ще кажа, че смятам, че като въвеждаме една извънредна процедура, защото за това става дума – за извънредна процедура, ние трябва добре да обсъдим въпроса дали има достатъчно гаранции, че тази интервенция няма да бъде повод за злоупотреби от страна на едно или друго мнозинство в Народното събрание. И тук е коварството на цялата ситуация, защото съществува потенциалната опасност Конституционният съд, ако бъде атакувана тази промяна, да отмени съответната разпоредба.
Смятам, че след като въвеждаме една извънредна процедура, трябва да отнесем въпроса към окончателното му решаване от Конституционния съд. Но пак подчертавам – ситуацията е извънредна. Действително в нашата съдебна система са натрупани много проблеми и е нужно да се открие пътя за подобна интервенция. Затова съм съгласен, но нека добре да преценим дали няма да открием пространство за атакуване на едно подобно разрешение в крайна сметка като неконституционно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, колеги! Аз поддържам предложенията, които са направени от господин Миков, Мингова и Местан, както и от народните представители от Народен съюз. Те са почти идентични. Наистина се съдържа риск от оспорване на такова решение, но мисля, че в него се дава възможност за паралелна инициатива. И мисля, че това е подобреният вариант на първото предложение, защото в него не се отнема възможността на Висшия съдебен съвет, когато сметне, че са налице обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 5, той да прояви тази инициатива. Отделен въпрос е, че някои от последните събития като че ли показаха, че Висшият съдебен съвет е неспособен не дори в тази форма, а в някаква много по-мека, да реагира на реалните проблеми, които възникват във високите етажи на съдебната власт. И това е може би още едно потвърждение за необходимостта да бъде въведена институция, която е извън съдебната власт. Защото иначе излиза, че хората, които оглавяват съдебната власт, трябва да се самокритикуват и да инициират поставянето на въпроси, които засягат техните действия. Поне до момента виждаме, че това е много трудно и сигурно ще бъде трудно и в бъдеще.
Аз дори смятам, че ако говорим за алтернатива, дори предложението на ДСБ има по-голяма вътрешна логика от това, което предлага господин Близнашки, защото те поне отварят по-широко инициативата за сезиране на Конституционния съд. За мен не е допустимо, когато парламентът се е произнесъл с две трети по един такъв въпрос и е направил своята преценка, тези две трети от народните представители, това висококвалифицирано мнозинство, да имат стойност само като възможност за сезиране на Конституционния съд, който на празно място започва да обсъжда и да решава въпроса.
Представете си каква дълбока криза залагаме ние, ако Конституционният съд приеме решение, което е различно от решението на парламента. И мисля, че тук препращането, защото това не е сравнение, а буквално препращане към процедурата към чл. 103, за мен е неуместно. Защото в процедурата по чл. 103, която е същинският импийчмънт, става дума за обвинение на президента, тоест за най-тежкото нарушение. И това е един особен ред даже на квалифициране на неговото деяние като значимо от наказателноправна гледна точка. А т. 5 не е обвинение в наказателния смисъл. Тя констатира, че тези хора нарушават своите задължения, че накърняват престижа на съдебната власт. И ние искаме да оставим само т. 5 в преценката на парламента, защото тази преценка, освен строго формалните основания, винаги има някакъв елемент на неизбежна целесъобразност. Можем ли да твърдим със стопроцентна сигурност дали е накърнен или не е накърнен престижът на съдебната власт? И ако прехвърлим това към Конституционния съд, наистина той е квазисъдебна институция, но той пак ще прави една преценка, която не е само чисто юридическа. Много ясно трябва да разбираме това. Затова мисля, че тук има основание за намесата на парламента.
Ако при евентуалното приемане на такъв текст въпросът бъде отнесен към Конституционния съд, Конституционният съд също ще има възможност да определи своето място в хора на реформата на съдебната система към днешна дата в България. Това за мен не е страшно. Той също трябва да прецени всички обстоятелства от нормативно и обществено гледище, когато взема своето решение по една такава преценка.
И накрая това, което се каза – няма пречка указът на президента да бъде атакуван в рамките на този сложен фактически състав като част от решение на парламента, на президента, ако някой смята, че самата процедура или нещо друго е нарушено при вземането на това решение от парламента. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз имам един въпрос във връзка с този текст – какво е правото на президента да интервенира по отношение на съдебната власт? Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт. Правото в момента да избира и освобождава членове на ВСС е де факто право на законодателната власт да формира съдебната. Така че не може след като едното е конституционно уредено да се твърди, че за друг орган на съдебната власт Конституцията не може да предвиди избиране и освобождаване от парламента.
Аз искам да ви питам нещо друго – какви смятате, че са правата на Конституционния съд по отношение на конституционните поправки? Може ли Конституционният съд да се произнася конституционосъобразна ли е Конституцията? Ако Конституционният съд се произнася с такива решения, тогава дайте да помислим за текст, който конституционно да уреди липсата на такава възможност. Защото, извинете, Конституционният съд утре може да си реши абсолютно всичко в свое решение и да дойде да ни го противопостави. За какво става дума? За очевидно изземване на учредителна власт. Ако досега не е възниквал този проблем, защото решението е минало между другото, не знам защо трябва да бъде допускано това. Какъв е този контрол за конституционосъобразност на Конституцията? Конституцията се приема на едно единствено място и това е тук. Откъде накъде ще следва другото?
Така че аз ви поставям този въпрос, защото утре е последното заседание.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, проф. Трендафилова.

ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА: Уважаеми народни представители, искам да кажа нещо във връзка с двете предложения, които сега се обсъждат с много аргументи и от различни позиции. Занимаваме се с европейско законодателство и за мен стандартите, които са прокламирани в международните актове, които България е подписала, ратифицирала и обнародвала, са задължителни. Не може, когато обсъждаме предлагания текст на чл. 129, да нямаме предвид задължителните изисквания на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Тя се отнася до правото на всеки, чиито граждански права са накърнени, включително и до привлечените към наказателна отговорност. Но аз говоря за онези граждани, чиито граждански права са накърнени било по реда на наказателна, на гражданска, административна, дисциплинарна или каквато и да е друга процедура, да имат право на достъп до справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд. В този смисъл, както се посочи, че има избрана квота от парламента във Висшия съдебен съвет и както всички знаем, ако магистрат бъде освободен по решение на дисциплинарна комисия в рамките на Висшия съдебен съвет, нашият законодател е извадил окончателното решаване на въпроса във връзка с накърняване на неговото право да продължи да работи като магистрат, давайки му право да сезира Върховния административен съд. В този случай няма никакво основание председателят на Върховния касационен съд, председателят Върховния административен съд и главният прокурор да нямат гарантирано същото право. Това право или може да бъде регламентирано, като в процедурата се заложи окончателно произнасяне от Конституционния съд, по обясними причини не може да е Върховният административен съд, или когато им се даде право след решението на Народното събрание, ако се реши накрая да има решение при сложния фактически състав указ на президента, тези трима големи, както условно се наричат, да могат да обжалват това пред Конституционния съд.
Отнасянето към чл. 149, т. 2 от Конституцията не върши работа и не задоволява тези изисквания, защото в случая ще се постави въпрос не за противоконституционност на това решение. То ще бъде конституционосъобразно, защото има основанието си в Конституцията. Дава се възможност за преценка по същество дали това основание, на което е взето решението от Народното събрание и е издаден указ на президента, има обективно основание от гледна точка на доказателствата за това, че със своето поведение той не е изпълнявал трайно своите ангажименти или е злепоставил съдебната власт.
Аз твърдя, уважаеми народни представители, че това би бил проблем на нашия основен закон, включително ако Конституцията в частта за нейното изменение бъде поставена на оценка от Комисията за демокрация чрез право – така наречената Венецианска комисия. Мога да изразя убеденост, че ще получи отрицателна оценка, защото всеки гражданин, пак повтарям, независимо по реда на каква процедура, ако има засегнати права, трябва да има правото по чл. 6, § 1. (Реплики.)
Уважаеми народни представители, и по сега действащата Конституция начинът, по който се освобождават така наречените трима колеги, не се вписва в чл. 6, § 1. Аз съм длъжна да кажа това, защото съм била почетена да бъда поканена на вашите заседания и утре вие с основание ще кажете: защо мълчахте. Оттам нататък решението е ваше.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Начева има думата.

СНЕЖАНА НАЧЕВА: Уважаеми колеги, за всички е ясно, че решенията ще ги вземе политическият орган, но бъдете така добри да изслушате и експертните мнения.
Първо, аз не виждам никой от вас да гледа на чл. 129, ал. 4 не само като възможност за политическа санкция, но и като възможност за политически чадър. Защото си представете, че това квалифицирано мнозинство от народните представители се солидаризира с противното искане и каже няма никакво основание да говорим за системно неизпълнение или тежко нарушение и тогава вие ще принудите поради политическото си решение съдебната власт да търпи един от тримата големи в рамките на неговия мандат, защото няма друг начин как да се разделите с него. Защото Висшият съдебен съвет специално за т. 5 няма да може да се произнася.
Това – първо.
Второ, когато отнасяме т. 5 към особена конституционна отговорност, аз ви моля тук да се вгледаме малко повече, ние отиваме към импийчмънт, тоест особена конституционна отговорност за определени лица. Точно с това се различава импийчмънтът от всички други – че е повдигане на обвинение за едно неправомерно поведение и възможност за особена процедура на прекратяване на мандат от орган, различен от този, който конституира. Тук политическата преценка е налице с оглед повдигане на обвинението, но решението вече трябва да бъде строго, съобразно критериите, който орган, в случая Конституционният съд, се конституира като особен държавен съд. Аз моля да разберете това. Когато действа в импийчмънт - случаят е президентска отговорност, а когато действа в импийчмънт по отношение на тримата големи, Конституционният съд вече е в друга процедура и в нюансирано качество. Точно затова тук се допуска и защита, точно затова тук имате и събиране на всички видове доказателства.
Защото, колеги, аз се безпокоя, че ще играят два критерия във връзка със съдържанието на конституционното понятие "системно неизпълнение", "тежко нарушение" – едно, с което ще си служи Висшият съдебен съвет, когато съди магистрати, и друго, с което ще си служи политическият орган - Народното събрание, когато предявява. Аз питам: какво значи "системно"? Три пъти в една година или по веднъж в три поредни години? Очевидно, че политическото виждане в случая може да бъде различно от това на Висшия съдебен съвет. Тук във всички случаи ще играят два критерия. Вашата политическа оценка ще бъде в предложението да се възбуди, в поддържане на обвинението, но решението трябва да дойде от един достатъчно безпристрастен съд.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: За какво обвинение става въпрос?

СНЕЖАНА НАЧЕВА: За това, че имате тежка нарушение или неизпълнение. (Шум и реплики в залата.)

СНЕЖАНА НАЧЕВА: Ако сте видели хубаво, Конституцията говори не за обвиняем, а за обвинен в нарушение на Конституцията президент. Тоест това не са идентични фигури. Ние ви обвиняваме в системно неизпълнение. (Шум и реплики.) Това не е наказателна процедура, това е конституционна.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Местан има думата.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, ще направя едно признание. Виждам сега, че текстът наистина не съдържа точно тази воля, с която подписах това предложение. Това ми е признанието. Честно го казвам. Според мен правото да се обърнат към президента за издаване на указ окончателното решение трябва да бъде и на Народното събрание, и на Висшия съдебен съвет. Аз с такава идея подписах текста. Текстът обаче въвежда в двусмислие, във възможност отново да се тълкува произволно, че предложението на Висшия съдебен съвет също трябва да мине през пленарната зала на Народното събрание. Лично на мен не ми беше такава идеята.
Разбира се, ще се солидаризирам с общото виждане по този въпрос, но с лека редакция ние сме в състояние да решим този въпрос. Тоест към президента да се обърне и Висшият съдебен съвет по начина, по който той взема своите решения, за да направи предложение, така и по инициатива на една четвърт от народните представители и с две трети мнозинство Народното събрание да се произнесе. Тоест това трябва да бъде паралелно право. Мисля, че това беше и волята ни. Ако редакционно не сме го предали точно, ще разделим двете хипотези, за да стане ясно, че и едното, и другото е решение.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков има думата.

МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми колеги, понеже се постави въпросът за правата на началниците на висшите съдебни органи като основни човешки права, то значи, че откакто действа Конституцията, те са все обезправени, но всички тези обезправени хора през изминалите години ни докараха по Глава 24 - ние да имаме една огромна разправия, проф. Трендафилова. Хич не ни е детската мечта и най-голямото желание да влизаме в такива спорове по Конституцията и да търкаляме тези конституционни поправки и да се опитваме да съберем три четвърти, за да станат те факт в края на м. април, и да влизаме в конфликти с колегите си съдии, прокурори, приятели и познати. Правим го единствено и само, защото всичките тези 14 години многократно беше заявявано за взаимния контрол, подобряване на взаимодействието. Иначе да си стоят обезправени. Висшият съдебен съвет, без да ги предлага на съд, да си предлага на президента за освобождаване и хич да не се занимаваме с тях.
Мисля, че в случая става въпрос и за политическо решение. Аз мисля, че то е съчетано с правото. Явно противниците на тази идея за повече отговорност на висшите магистрати ще стигнат дотам, че ще сложат това и на масата на Конституционния съд. Такива заплахи прозвучаха и от опозицията. Явно ожесточеността на дискусията по този текст, който за нас беше сравнително безобиден, показва, че те усещат някаква заплаха за себе си, едва ли не. Натискът върху нас се усилва и усилва постоянно. Това показва пък, че сме на верния път, въпреки твърденията на някои, че промените са козметични. Нека Конституционният съд да поеме отговорността си и по тези конституционни поправки и тогава нека по Глава 24 тези, които идват от Европейската комисия, да ходят в Конституционния съд. Защото предишния път промените в съдебната власт бяха затворени за реформата на прокуратурата с едно според мен антиконституционно тълкуване на Конституцията. Най-сетне трябва да казваме нещата със собствените им имена, колкото и да уважаваме институциите. Авторитетът на институциите се пази от тези, които са вътре в тях, а не те да изискват от всички отвън да ги уважават, а вътре те да правят каквото си искат и да казват: аз съм институцията.
И вторият въпрос – бетонирането на един такъв магистрат. Мисля, че предложението на господин Местан ще реши този въпрос. Горката съдебна система няма да го търпи – ще може и чрез Висшия съдебен съвет. Както досега, две паралелни писти да има.
Има някаква обществено-политическа вътрешна и външна нагласа по този въпрос за повече отговорност. И най-малкото нещо, което правим, среща яростна съпротива на различни равнища. Просто съм учуден, но сигурно ние ще приемем текста, сигурно ще отидем към варианта за двете паралелни писти и нека отговорността да тежи оттук насетне върху тези, които смятат, че е достатъчна тази форма на отговорност, която 14 години дава такива резултати и за българските граждани, и за Европейската комисия, и за мониторинга по Глава 24. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Арабаджиев има думата.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Професор Трендафилова, аз искам да Ви кажа, че съображенията и основанията на чл. 6 от Конвенцията не са в основата на това да се приеме предложението на вносителите или механизъм в смисъла на това, което предлага господин Близнашки. А това са несъотносими съображения. Но само по себе си не е сигурно, че чл. 6 е приложим въобще. Това е спор за гражданско право, а тук нямаме гражданско право.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Професор Трендафилова, заповядайте.

ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА: Уважаеми народни представители, смятам, когато бъдем канени като експерти, че трябва да бъдем добросъвестни.
Бих искала да внеса уточнение, че винаги съм имала категоричната позиция в Консултативния съвет по законодателството преди 3-4 години и останах в изолация, застъпвайки тезата, че държавната власт, макар да е разделена, това са елементи на единната държавна власт и трябва да има задължително взаимни форми на контрол. Но същевременно с това, аз затова посочих за правни аргументи, не бива да се забравя, че в Закона за съдебната власт председателят на Върховния касационен съд, председателят на Административния съд и главният прокурор са длъжности. Това не е позиция на началник. Както всеки прокурор от районна, окръжна, апелативна и т.н. прокуратура има право на независимо произнасяне пред Върховния административен съд, така трябва да имат и те, защото те са длъжности в системата на съдебната власт.
Освен това, както посочи господин Арабаджиев, чл. 6 се отнася до всяка форма на ограничаване на гражданските права – дали това е дисциплинарна процедура, административна, гражданска е без значение. Аз не мога да прикрия безспорната практика по чл. 6, ал. 1, защото участвам тук напълно добросъвестно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Мингова има думата.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, понеже очевидно не се разбра каква беше волята ни, когато с колегите направихме предложенията между първо и второ четене по този параграф като корекция върху основния текст от законопроекта, искам да кажа, че всъщност ние излязохме от виждането, че трябва да се запази възможността на Висшия съдебен съвет да направи предложение и по т. 5, тоест по всички случаи за освобождаване от длъжност до президента, който с указ да се произнесе. Това, което преценихме, че е новото и би трябвало да залегне в окончателния проект, е една паралелна възможност предложението до президента за издаване на указ да се прави по инициатива на една четвърт от народните представители и по предложение, взето, разбира се, с решение на Народното събрание от две трети.
Така че няма никакъв друг вариант, който ние сме предложили. Ако някой смята, че има неясна формулировка, то аз държа да се подчертае, че това е волята ни и няма да има други варианти, предложени от нас, които да бъдат поставени на гласуване.
Така че, ако правим корекции, правим редакция само върху такава воля, визирана в предложението ни. Но за да е по-ясно, ще трябва да го формулираме.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Рискът от паралелно развитие на тази инициатива отначалото докрай съществува. Представете си, че ако процедурата започне едновременно във Висшия съдебен съвет и в парламента, и единият орган вземе едно становище, а другият вземе противоположното становище, опасявам се пред каква ситуация ще бъдем изправени. Затова аз смятам, че е по-добре Висшият съдебен съвет да сезира парламента, защото иначе можем да се изправим пред две противоположни решения.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не, не това е виждането ни.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предупреждавам до какво може да се стигне – съдебната власт да се произнесе с едно решение, а парламентът да се произнесе с противоположно решение.

РЕПЛИКИ: Рискове винаги има.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Българинов има думата.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Аз няма да ви отегчавам. Идеята, която сме представили от Български народен съюз, е същата, каквато и госпожа Мингова я спомена.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към § 7 – правомощия на министъра на правосъдието.
Уважаеми колеги, вариантите са два, ако мога да ги обобщя: или да отпадне ал. 6 и въобще да не се занимаваме с правомощията на министъра на правосъдието, или да кажем няколко думи за тези правомощия, макар и неизчерпателно. Има и предложение за отпадане.
Госпожа Татяна Дончева има думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Идеята да се залага уредба на един министър има, извинете ме, здрав практически смисъл. Първо, защото това наистина е стикът на взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт. Второ, защото недопустимо се създадоха проблеми в продължение на 14 години и министърът на правосъдието беше превърнат в един смешник, който управлява сградата до Министерството на финансите, без да е ясно какви реални правомощия има. Ако тази ситуация продължи, по-добре е да няма въобще такъв министър, Висшият съдебен съвет да си поеме администрацията на системата. Очевидно развитието на живота налага да има регламент, за да е ясно къде стои стикът. Второ, дали трябва да бъдат тези правомощията.
Ние сме изправени пред един министър, който не се натиска за правомощия, общо взето, което е една изключителна рядкост. Всички други, ако може с принципа на обратния бруст да заграбят и от останали министерства, но тук случаят е обратен.
Управляването на имуществото на съдебната власт. За никакво стопанисване, господин другарю Арабаджиев, не ща да става дума по следните причини. Смятам, че ако трябва да се замени една сграда на съдебната власт с друга сграда, това не е акт на стопанисване и че с тези неща трябва да се занимава министърът на правосъдието, както да прави постъпки за изграждане на нови съдебни палати и всякакви от този род – ремонти и т.н., така че това е управление на имуществото парекселанс. (Реплики от залата.) Да, то стана конституционен проблем, след като Висшият съдебен съвет си взе решение, с което каза, че никой освен тях не може да се занимава с този иначе ясен въпрос, дори битово по-удобен, ако щете, за решаване от министерството. (Реплики от залата.) Да, и на Конституционния съд имало решение. Значи пак стигам до моята идея - да сложим една преходна разпоредба и да е ясно, въпреки решението си, че Конституционният съд няма да се произнася за конституционосъобразност на Конституцията.
По отношение на предложението за назначаване, повишаване и освобождаване – аз мисля, че общата идея е била това нещо да се прави заедно с останалите членове на Висшия съдебен съвет. Има го в закона. Управляването на имуществото, участието в квалификацията, заедно със съдебната система, за да няма спорове и по това, и осъществяването на контрол върху реда за образуване, движение и приключване на делата, съгласна съм с тази поправка, за да няма спекулации по това пипат ли решенията или не пипат, считам за добри.
По отношение на бюджета. Въпросът с бюджета практически стои смешно, според мен. Две години вече се прави следното упражнение – Висшият съдебен съвет приема някакъв бюджет, който няма никаква връзка със Закона за държавния бюджет, и парите, които се разпределят. Публична тайна е, дами и господа, че магистратите от касационното ниво получават два пъти повече от депутатите. Казвам това за пресата, защото депутатските заплати са една голяма дъвка и всеки път питат дали на три месеца получаваме десет лева повече или три лева по-малко. Механизмът, по който се стигна до този абсурд, в момента ни затваря попълването на следствието, а другата част, която е съществен държавен проблем, е, че се стигна до това да се разпределят капиталовите разходи на съдебната система, дадени за реформа на системата, като заплати в продължение на няколко години, без да пипа Сметна палата или който и да било, пак за да не се нарушава независимостта, само че парите на държавата са определен брой, независимо кой как си ги представя.
Бюджетът на съдебната власт не е независим. Той е част от общите пари, които държавата може да разпределя, нито пък е безконтролен, нито пък трябва да бъде, поради което от две години се прави следното упражнение. Висшият съдебен съвет си дава числа, каквито си иска, Министерството на финансите обаче от две години си дава становище, като на практика разписва бюджета на съдебната власт и вече две мнозинства, независимо че изглеждат по различен начин, си приемат това, което Министерството на финансите е написало и което може практически да бъде дадено. Ако висшите магистрати прищипят с вратата министъра на финансите, което стана един път, той им дава допълнителни пари или не им дава допълнителни пари.
Така че аз смятам, че въпросът с бюджета е мним. Той трябва да бъде решен в мисленето за единната държава, която не може да разпределя повече пари, отколкото има, независимо какво си е написал един независим орган.
Затова мисля да сложим и бюджета, и сградите, и квалификацията на магистратите, което е държавно задължение, защото резултатът от правосъдната дейност е рефлексия върху държавата, държавата ходи да се обяснява в Страсбург, Брюксел и къде ли не и пред собствените си граждани. Затова аз подкрепям предложението на колегите Миков, Мингова и Местан, тоест предложението на вносителите с леката редакция, за да нямаме недоразумение във връзка с решаването.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги има ли?
Заповядайте, господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: При цялото ми уважение искам да кажа на госпожа Дончева, че мястото на бюджета и неговото изпълнение просто не e тук. Тук става въпрос само за функциите на министъра на правосъдието, когато не влиза в зоната на съдебната власт.
Както ще видите, ние сме предложили между първо и второ четене един проект за изменение, който има две разлики с проекта на вносителите.
Първата разлика е, че той е значително по-прецизен от гледна точка на разделението на властите, макар че отхвърля само един пункт – пункта за образование, тоест за следдипломната квалификация или по-скоро за квалификацията на магистратите след постъпване в рамките на съдебната власт. Така или иначе това е едната разлика и ние имаме суетата да вярваме, че нашият текст е по-съответен на принципа на разделението на властите.
Втората разлика също не е за пренебрегване, така че нашият текст може да получи три четвърти от гласовете, а вашият – само две трети.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако Конституцията трябва да заприлича все пак на едно единно цяло, а не на подзаконов нормативен акт...

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Конституцията решава въпроси, свързани с властите, включително с разделението на властите и е особено важно да решава онези случаи, когато те навлизат в зоната една на друга. Затова смятаме, че тъкмо това трябва а е прецизирано в детайли. Дори на вас да ви звучи като подзаконов нормативен акт, то е, защото, не знам, може би са навици някакви, това да се създават подзаконови нормативни актове в изобилие. Но това няма връзка със случая.
В момента просто имаме тези две различия и аз горещо бих ви призовал да помислите и върху двете.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, заповядайте.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: В предложенията, които са направили господин Димитров и останалите народни представители по трета и четвърта точка в техния вариант, по същество нямаме разлика – става дума за основното, което е, а по т. 1 и 2 мисля, че те твърде много са принизили ролята на министъра на правосъдието, свеждайки я до някакъв помощен, изпълнителен орган на Висшия съдебен съвет.
Висшият съдебен съвет вече си има достатъчно администрация, за да слагаме още един човек в собствената администрация, докато нашата идея е да има известно балансиране в администрирането на съдебната власт между тези два органа. Мисля, че от това се нуждаем.
Забележете, по т. 1 ние запазваме водещата роля на Висшия съдебен съвет. Но изнасяме подготовката на бюджета в министъра, за да предизвикаме този диалог в най-ранната фаза между изпълнителната и съдебната власт – министърът ще внесе проекта, а Висшият съдебен съвет може да го приеме, може да го отхвърли, може и да го измени. Така че той си запазва решаващата роля, която му приписва Конституцията за независимостта на съдебната власт от гледна точка на бюджета.
По отношение на имуществото, центърът на тежестта вече отива повече към министъра така, както е в почти всички европейски страни, за да не се карат магистратите кой-кой етаж управлява и други подобни проблеми, с които се занимават, за съжаление, не по тяхно желание.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков, заповядайте.

МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин председател.
Няма по-хубава работа в политиката от съвпадане на идеите и в този смисъл, аз мисля, че това, което са предложили народните представители от СДС, е наистина в духа, в посоката и ние можем да подкрепим тези предложения.
Аз искам обаче да взема отношение по един друг въпрос. Едно често срещано обвинение по отношение на бюджета е, че така ставала намеса в съдебната власт. Ето го този доклад, който ни беше раздаден: в една Германия правомощията по подбор, назначаване и повишаване на съдиите, както и общото ръководство, и финансиране на съдилищата, са предоставени на изпълнителната власт. Добре, така е в Германия, но немският модел изцяло функционира в една Австрия. Същият подход е в близка Чехия – назначаването на съдебните кадри и разпределението на финансовите средства между съдилищата са правомощия на министъра на правосъдието. В Словакия е така.
Неслучайно Европейският съюз в Глава двадесет и четири не е приела онзи универсален модел, а оставя на всяка държава да прецени доколко има независимост на съдебната власт. Доколко обаче са изработени тук, това ние се опитваме да направим на конституционно равнище онези добри механизми за взаимодействие, взаимна отговорност и отчетност на властите.
Това исках само за сведение да го кажа, за да остане в протокола, защото тук пак от два месеца чудеса се чуват как се посягало на независимата съдебна власт. Идеята ни е била най-добра с правото на министъра на правосъдието, защото той с неговия колега – финансовият министър, може най-добре да усети нагласата за бюджета и бюджетната процедура да се движи в едни по-разумни рамки на диалог. Тоест, той да внесе някакъв проект, този проект да се обсъди във Висшият съдебен съвет и ако трябва пак министърът на правосъдието с финансовия министър да видят при това обсъждане къде може да се отиде нагоре, къде - надолу, така че да се спре тази продължаваща години наред процедура, че Висшият съдебен съвет си внася един бюджет, който излиза от макрорамката на бюджета, забележете! Забележете, извън макрорамката на бюджета, за да може постоянно да остава обвинението в изпълнителната и законодателната власт, “че понеже не ни давате достатъчно пари, то затова ние не работим точно, както трябва”! Едва ли не с този акцент!
И последно, да се вижда в тази взаимна процедура на обсъждане как, като се отпуснат щатове, те се назначават през м. септември, за да се икономисат от тези щатове, за да се раздадат от икономии от заплатите и там работните заплати да са на други равнища от другите сфери, и всякакви такива дреболии на пръв поглед, но иначе имащи значение за по-доброто взаимодействие. Това е била идеята. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Ще кажа само две думи. Разбира се, с любопитство чухме анализа на европейската практика за взаимоотношенията на съдебна и изпълнителна власт. Тези примери от Германия ни изглеждат доста крайни, защото можем да си представим, ще потвърдят колегите, които са били във Великото Народно събрание, че прекалено жива бе представата за тоталитарната държава, за да се стигне до това разпределение на отговорностите на трите власти в България. Затова така бе зададен и конституционния модел в България. Малко по-раздалечени са от взаимно възпиране властите в България, за съжаление. Но независимо от това, от тези примери на господин Миков, ще се съгласите, че по отношение на § 7 мнозинството прояви в най-висока степен и диалогичност, и способност да чува основателна критика от най-различни посоки.
По отношение на текстовете по § 7 ние имаме най-голямо развитие в позицията си между първо и второ четене, включително по един много чувствителен проблем, който имплицитно се съдържа в т. 4 за квалификацията на магистратите с оглед статута на Националния институт по правосъдие. Ние чухме гласа и на почитаемия Пенев, и на други сдружения на юристите и мисля, че тази редакция е възможно най-подходящата и балансира интересите.
Аз обаче взех думата във връзка с т. 5.
Сравнявайки нашето предложение с това на господин Петър Стоянов и група народни представители, господин председател, подкрепяйки предложението, което сме направили с господин Миков и госпожа Мингова, все пак предлагам след думата “приключването” да добавим “в срок на делата”, за да избегнем всякаква възможност за друго тълкуване, в смисъл как точно с оглед на решението да бъде приключено делото и т.н.
Мисля, че има хляб в това и аз бих го заимствал от предложението на колегите – правилно приключването, а не решаването, защото думата “решаването” отново съдържа този нюанс. Ако е съгласен и господин Филип Димитров, смятам, че това завършване на израза с думата “в срок” е важно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То няма срокове.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но има приключване на делото.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го обсъдим. Това е идеята.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Последното е за омбудсмана - да може да сезира Конституционния съд. Предлагаме той да може да сезира Конституционния съд, но не и за всички правомощия – за партии и т.н., а само за противоконституционност на законите, респективно на международните договори, когато засягат правата и свободите на гражданите. Мисля, че това е нормално.
Утре в колко часа предлагате да продължим заседанието?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, може ли?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинете, но от този чисто организационен въпрос, дали бихме могли да затрудним работата на другите комисии, защото това е временна комисия и се явява допълнителен ангажимент за всички членове? Дали не би могло това заседание да започне в 14,15 ч., за да могат председателите на другите комисии, да изтеглят с половин час и малко по-късно да обявят своите заседания – от 15,30 ч. Ако утре е само процедурата по гласуването, без разисквания по същество, ние ще можем да приключим до 15,00 ч. и от 15,30 ч. другите комисии да могат да продължат нормално своята работа.
Другото би означавало, заради необходимост от задължително участие, защото всяко решение утре ще се взима с две трети, включително и председатели на комисиите да отменят заседания, за да присъстват на гласуването!

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Затова предлагам да се съобразим със свободния времеви отрязък от 14,15 до 15,00 ч.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, заповядайте.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз разбирам съображенията на господин Местан и ако знаехме, че нагласата е гласуването да приключи до 15,00 ч., аз изцяло приемам това, което той казва. Но ние все пак се опитваме да планираме работата не от днес след обяд за утре след обяд. Затова говорихме с господин Корнезов, тъй като има насрочено изслушване в две от комисиите – Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция, по партньорската проверка по Глава двадесет и четвърта, ние да съкратим това изслушване във времето от 14,00 до 15,00 ч. и тъй като много от членовете на двете комисии са членове и на временната комисия след това да не бъдем ограничавани във времето, защото не знаем дали гласуването ще свърши точно за 45 50 минути да посветим работата от 15,00 ч. докогато е необходимо, за гласуването на конституционните текстове. Това е съображението ми. Тъй като съобщенията вече са разпратени, това вече означава да провалим другите неща с надеждата, че ние ще изгласуваме всичко тук за 45 минути. (Реплики.)
Съобщенията вече са изпратени и друго не можем да направим освен да отменим тези комисии.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Освен Конституционната комисия да я направим в 16,00 ч.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм съгласен за всеки час след 15,00 ч. да заседаваме. (Реплики.)
Господин Корнезов, гласуването да бъде от 15,00 ч. Тези комисии, които са за четвъртък, ще работят. Тези, които са в сряда, можем да ги изтеглим в четвъртък след обяд. Не виждам по друг начин да съчетаем нещата. Комисиите, които са в сряда, няма пречка да заседават в четвъртък, ако държат много да имат седмично заседание, за да не проваляме вече насрочени заседания, които макар и кратки, трябва да проведем.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Конституцията е важна!
Заседанието ще проведем утре, 1 март т.г., в тази зала от 15,00 ч. – гласуване.
Закривам заседанието.

(Закрито в 13,25 ч.)

Председател:
Любен Корнезов