П Р О Т О К О Л № 8

---

На 28 март 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на трето гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 554-01-98 от 22 декември 2005 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители, приет на второ гласуване.
2. Организационни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисията и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, има необходимия кворум. Позволете ми да открия поредното заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Дневният ред ви е раздаден.
Знаете, че между второ и трето четене комисията може да предлага редакционни, правно-технически промени във вече приетия на второ четене законопроект.
Първа точка от дневния ред предвижда разисквания по законопроекта и гласуването му.
Втора точка е организационни въпроси. Под организационни въпроси имаме предвид да споделим мнения как да протекат разискванията и гласуването в пленарната зала, които са насрочени за 30 март, четвъртък.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Пред вас е проектът за трето гласуване. Предлагаме ви следните редакционни, правно-технически промени, които не променят същността и съдържанието на вече приетия на второ четене законопроект.
С § 7 се създава чл. 130а, който сме дискутирали много.
Що се отнася до т. 5 предлагаме следната редакция:
“5. проверява организацията по образуването и движението на делата.”
Тази редакция е съобразена и с чл. 35б от Закона за съдебната власт.
Има съгласуваност на понятията. В този смисъл ви го казвам.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Михайлова, заповядайте.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
От това, което виждам, има две редакционни бележки.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разискваме само първата поправка.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Мисля, че и двете ще разискваме едновременно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако смятате, можем да разискваме и двете редакционни поправки.
Втората поправка е:
“(3) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.”
Нека да разискваме и двете предложения.
Госпожо Михайлова, имате думата.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Ако говорим за § 8, смятам, че не се променя фактически смисълът на това, което е първоначалният текст, и това, което е направено като редакция.
Не така седят нещата обаче с новата редакция на т. 5 на новия чл. 130а. Мисля, че много видимо е, че не става въпрос за редакционно-техническа поправка, а че всъщност имаме поправка по същество, което е в нарушение на процедурните правила, които сме приели като Народно събрание.
Едно е да контролираш дейността по образуването, движението и приключването на делата, а съвсем друго е да проверяваш организацията по образуването и движението на делата. Този текст, който сега се предлага, действително е по-близък и съответства на това, което има и в Закона за съдебната власт. Но с оглед правилата, които имаме, това не е редакционно-техническа поправка, според мен.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да го разбирам? Вие по същество сте за съдържанието?

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Казвам, че просто не може да се прави в този вид на този етап. Това е в разрез с правилата, които ние сме приели като Народно събрание, а не от комисията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан има думата.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Във връзка с предложените, дълбоко съм убеден, редакционни поправки, смятам за важно да кажа, че ако тръгнем да спорим за конкретното значение на думите, едва ли ще стигнем до някакво общо съгласие. По-важното в случая е, че предложената редакционна поправка на т. 5 на чл. 130а, § 7 отразява езиково по-плътно и по-точно онази политическа воля, която сме имали и при първото, и при второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Внимателният прочит на стенографските протоколи ще убеди всички в тази зала, че става въпрос за намирането на по-точната езикова форма, която да съдържа политическата ни воля. Тя изначално изключваше какъвто и да е опит за намеса в делата на независимия съд, за каквото и да е усилие за дискредитиране на принципа за независимост на съдебната власт, извън организацията по образуването и движението на делата.
Понеже думата “контролира” събуди известни съмнения, че може да въведе в двусмислие с тази редакционна поправка, ние всъщност правим така, че двусмислието да бъде абсолютно изключено.
В заключение отново ще кажа, че с това предложение ние изпълваме със съдържание и последния етап от процедурата за приемане на изменения и допълнения в българската Конституция. Казваме, че никой етап – нито първото гласуване, нито второто гласуване, нито третото гласуване за нас са имали чисто формален характер. Напротив, коректно е да кажем, че тази редакционна, подчертавам, редакционна поправка показва, че диалогът и между управляващи и опозиция, и между България и нашите партньори от Европейската комисия може да бъде резултативен. Смятам това за редакционна, но много важна поправка и изменение на приетите на първо и второ гласуване текстове. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Мингова има думата.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Искам да заявя от името на Национално движение Симеон Втори и като членове на комисията, и като политическа сила, че ние ще подкрепим на трето четене целия законопроект, така както той е предложен в момента. Подкрепяме и направените след второ четене редакционни поправки, според нас.
По отношение на възражението, че се променя смисълът с предлаганото изменение в т. 5 на чл. 130а в § 7 от проекта, считаме, че всъщност той отразява граматически по-добре реалната политическа воля и намерение, която политическите сили, внасяйки този проект за промени в Конституция, имаха от самото начало. Корекцията в термините се налага, както подчерта и господин Местан, за да се отстранят дори най-малките съмнения, които някои, включително и представители на европейските ни партньори, имат при възприемането на текстовете.
Нашето дълбоко убеждение е, че диалогът с тях трябва да доведе до общо виждане и положителна оценка за това, което българското общество ще получи като резултат от тези трети промени в българската Конституция. Така че ще подкрепим проекта във варианта, който ни е предложен сега от комисията.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Преди заявлението за подкрепа, искам да попитам какво става с думата “приключването”? Когато сме сменили “контролира” с “проверява” и “дейността” с “организацията”, ние сме премахнали всякаква възможност някой да тълкува, че с тази си дейност стафът на министъра на правосъдието ще влиза в същество на делата. Обаче не може да не се интересуваме от организацията по приключването на делата. Първо, ние се интересуваме делата да приключват; второ, да приключват в срок; трето, да проверяваме тези хора по колко време не са си написали решенията. Няма логика да отпадне думата “приключването”. Даже аз смятам, че и “решаване” да сложим, при положение че думата “дейността” е сменена с “организацията”, пак не се създава двусмислие. Но, добре, “организацията”, “организацията”, нека да е по приключването. Не може движението да не ни интересува.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може делото да е свършило и да няма никакво решение.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, делото ще е свършило и пет години няма да е написано решението.
Аз предлагам след “проверява организацията” да добавим след “движението” и “и приключването”.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отговоря с едно изречение на повдигнатия въпрос. Разбира се, че “движението” включва и “приключването”. Разбира се, че ще се провери дали съдията си пише в едномесечен срок решенията или си ги пише след срока. Разбира се, че инспекторатът чрез министъра на правосъдието може да внесе доклад във Висшия съдебен съвет и съответният магистрат, ако не спазва съответните срокове, може да бъде санкциониран от Висшия съдебен съвет. Точно такъв е и терминът, който е съществувал от 15 години в Закона за съдебната власт – проверява организацията и образуването на движението на съдебните, прокурорските и следствени дела. Това от 15 години не е създавало никакъв проблем.
Никой няма намерение, разбира се, инспекторатът да проверява същностната работа на съдията, тоест как решава делата и какво е качеството.
Господин Герджиков има думата.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин председател, аз имам един риторичен въпрос: Конституцията ще има ли мотиви? Тази промяна в Конституцията ще има ли мотиви?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, че ще бъде изразено становището на комисията.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Мотивите не служат ли точно за това да са помощно средство при тълкуването? Ето каква чудесна възможност имаме да изясним точно в тези мотиви към тази промяна в Конституцията какво разбираме под “движението”. Защото всяко движение има един край, който всъщност е приключването на делата. Точно този смисъл ще бъде изяснен в мотивите по същия начин, както можеше да го направим, дори да запазим “контролира дейността”. Поради неточности в превода или неточно възприемане от страна на европейските комисари, те не са наясно за какво става дума и се страхуват да не би ние да контролираме как се решават делата, нали, спокойно може да се обясни в мотивите. Мотивите ще ни дадат достатъчна възможност да се отрази действителната политическа воля на Народното събрание за тази промяна в Конституцията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се. Мотиви няма, но в самия доклад на комисията ще бъде отразено.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин председател, аз представлявам днес Парламентарната група на ОДС. Наред с Вас, като човек, който е имал инспекторат в дейността си на съдия, аз смятам, че смисълът на думата “контролира”, който сме използвали, е бил точно да се проверява срочното образуване на делата, времето, в което те се отлагат, и времето, разбира се, в което се изработва съответният акт. Защото това е възможността, която може да има една изпълнителна власт. Аз не мисля, че това е намеса.
Нещо повече, това е становище на Съюза на демократичните сили от 1992 г., но поради една или друга причина това не е станало факт. За мен точно това е тревогата и възможността да се работи по оздравяването на съдебната система в частта дисциплина.
Като един аргумент ще си позволя да прочета част от становището на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, които по отношение на този въпрос казват така:
“Няма пречка да остане и предложеният текст на т. 5 (имам предвид най-първоначалния), но с известно прецизиране, като се посочи, че министърът упражнява контрол за реда и сроковете на образуването, движението и приключването на делата. (Терминът “решаване” създава усещането, че се цели установяване на контрол и върху съдържанието на съдебните актове, макар очевидно идеята да не е била тази.)”
Тоест явно, че и съдиите разбират, че в нашата редакция смисълът е да се проверява тази дисциплинираща част от дейността на съдебната система, от съдиите, които не го възприемат като намеса в техните работи.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Янаки Стоилов има думата.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, както и колегата Дончева каза, позовавайки се и на това, което госпожа Николова представи като становище на Съюза на съдиите, аз подкрепям промяната на термина “контролира” с “проверява”. Това наистина е редакционна промяна, защото този, който проверява, контролира, а когато се упражнява контрол, се прави проверка. Така че много ясно е за какво става дума.
Мисля, че целта на тази редакционна промяна е по-скоро да изясни и на всички останали извън тази зала, че няма никакъв проблем, който да засяга независимостта на съдебната власт, на съдиите при решаването на делата.
Заедно с това аз поддържам да остане “проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата”. Защото мисля, че дори и да има най-малък нюанс на колебание, той трябва да бъде буквално преодолян чрез текста на Конституцията, а не само чрез нашето тълкуване. Защото Конституцията има едни мотиви, които са в законопроекта за нейната промяна. Ние в пленарна зала можем да изложим свои мотиви, но нашият горчив опит от тези 15 години показва, че тези съпътстващи мотиви, изразявани от народните представители, които внасят определени текстове или гласуват за тях, след това нямат почти обвързващо действие за тези, които тълкуват Конституцията. Затова е най-добре ние тук да имаме буквален израз, който не дава възможност за някакво стеснително или разширително тълкуване. Както едно дело трябва да се проверява дали то се образува, дали се насрочва, разглежда, безспорно трябва да се провери и какви са сроковете на написването на тези решения. Защото когато едно дело е приключено с обявлението за решение, то вече не се движи, то просто не приключва. Такива случаи има с години.
Така че нека да не проявяваме някаква гузна съвест, нека да имаме достатъчно самочувствие, след като е явно каква е волята на народните представители, тя да бъде изразена. А не, за да се харесаме на някого, да правим текстове, които вместо пълна яснота създават възможности за последващи дискусии и внасяне на неяснота. Ако някой не прочете тази редакция и прави оценка на законопроекта такъв, какъвто е бил на първо четене, или какъвто е бил на второ четене, той пак може да намери някакви недостатъци.
Затова аз призовавам да бъдем достатъчно солидни в работата, която вършим, да преодолеем всякакви смущения, но не чрез внасянето на някакви възможности за последващо тълкуване. Ако се налага, ние след това ще правим промени в Закона за съдебната власт, тези три фрази ще влязат в него, а не обратно, традицията на Закона за съдебната власт да предопределя съдържанието на Конституцията. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Подкрепям предложението на колежката Дончева, че “приключването на делата” като термин не трябва да отпада. Защото, за разлика от господин Герджиков, аз имам притеснението, че е възможно именно по пътя на тълкуването да се достигне до грешния извод. А кой е този път на тълкуването? Тълкуването на трите текста такива, каквито бяха в трите гласувания.
В първите две гласувания обемът на проверяване или контрол, или както го наречете, е образуването, движението и приключването и изведнъж в третото гласуване “приключването” отпада и тогава наистина по тълкувателен път може да се дава едно тълкуване, каквото ние сега не желаем да вложим. Нашата идея е, че ще бъде контролирано спазването на законовите срокове. (Реплики от залата.)
Господин председател, колегата Казак дава една идея за редакция, която звучи така: “проверява организацията по образуването и движението на делата и спазването на законовите срокове за тяхното приключване”. (Шум и реплики в залата.)
В крайна сметка по-добре е да оставим думата “приключването”, за да е ясно, че не сме стеснили обема на това, което се наблюдава или контролира, както щете, така го наречете.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Говориш за една и съща идея. Няма разлика в идеята.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз знам, че разбирате, но има опасност точно тълкуването да изкриви нещата.

ЧЕТИН КАЗАК: Мисля, че думата “приключването” крие в себе си може би най-важната задача, която трябва да изпълняват инспекторите от инспектората – да се спазват законовите срокове за движението и приключването. Когато наблегнем върху фактора срок, срочност, априори изключваме фактора решаване, тоест същество на делото, а слагаме ударението върху този фактор, който нас ни интересува, а именно срочността. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Мингова има думата.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, всичко, което чухме от колегите, не говорим за това каква е действителната воля, която искаме да отразим в тези промени, всъщност потвърждава тезата, че ако съмнение е имало използването на термина “приключване”, създавайки алюзия с решаване, то ние по този начин го избягваме. Защото да се провени организацията по приключването на едно дело с решение има знак за равенство с проверява организацията на неговото движение, което означава проверка и на това дали в законовия срок се е стигнало до постановяване на крайния акт или не се е стигнало. Това е част от проверката за законосъобразност на неговото движение. Това го заявявам като процесуалист в тази материя.
Слагайки “приключването”, не влагаме никакъв друг, различен смисъл от това да проверим дали и последният акт по движение на делото, крайният акт е наличен и е законосъобразен.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само реплика, господин председател. Аз мисля, че тук процесуалните аргументи не са недостатъчни, защото ние се намираме в един политически и конституционен процес. Не са недостатъчни даже само чисто езиковите и логическите аргументи. Защото, когато този термин е бил в текста на второ четене и отпадне, аз съм сигурен, че ще се намерят хора да го тълкуват така, както искат, затова че законодателят си бил променил волята. На мен ми омръзна да бъда тълкуван толкова години какво аз съм смятал. По-добре е, ако имаме някаква воля, да я заявим категорично, а не да я научаваме в някакъв изкривен вид след няколко години.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Понеже няма никакъв спор досежно от това какво разбираме от този текст като същностна характеристика, ще си позволя да кажа: движението не обединява ли образуването и приключването?

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Практиката по тълкуването показа изключително изобилие от мурафети за заобикаляне на Конституция и закон. Ако няма някакви други аргументи, извън теоретичните, дайте да сме ясни в текста. Нямаме никаква разлика помежду си. Ако сега не може да обясните на някой някъде, че като има контролира организацията по приключването, означава само контролира организацията по приключването. Не значи пише решението, не значи диктува решението, не значи пише мотивите.
Защото, вижте, начинът, по който вървя текстът, означава пряка възможност да се тълкува, че законодателят е изоставил възможността да се проверява организацията по приключването. Дайте да оставим тези висящи дела на камари като в Народната библиотека да седят и да чакат. Няма логика в това. Иначе, ако е с тълкуване, ние сме сигурни, че когато някой има властта, в смисъл силата и влиянието, той може да си разпъва някакъв текст като ластик. Не искам това.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров има думата.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Смятам, че е по-добре да се запази терминологията.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Всички мнения, които бяха изказани дотук в една или друга посока, показват много ясно, че това, което сега ни се предлага, не е редакционно-техническа поправка. Дори и тези, които подкрепят текста, виждаме, че спорят в момента и влагат различно тълкуване. Тоест, в момента ние правим нещо, което прилича на между първо и второ четене, а не между второ и трето четене.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Точно това не показва. Това не показва, след като един час всички говорим в един глас, че няма никаква разлика в същностната характеристика на текста. Предлагам да бъдем малко по-коректни.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Изказването на почитаемия Ралчев обема онова, което исках да кажа.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има два начина – да гласуваме това, което се предлага, без “приключването”, а него да гласуваме отделно. Трябва да ни е ясно, че по нашите правила...

ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма да стане нищо.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията взема решенията си с мнозинство от две трети.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, вземам думата за процедура. Ако при това съотношение, което се очерта като отношение по проблема, подложите на гласуване и двата варианта, нито един от тях няма да набере необходимите две трети. Мисля, че не това е целта на заседанието. Затова, ако е необходимо, да продължим дискусията още малко, защото бяха формулирани въпроси и контратези. Във връзка с процедурата спорът е дали става достатъчно ясно, че движението включва и приключването, не в срок, защото по някои дела няма срок. „Срочност” и „срок” в случая са различни. Затова не можем да говорим за приключване.
Предлагам да търсим решение в тази посока – дали е достатъчен текстът с „движение”, тоест, “движението” включва ли “приключването”, и ако не е, да видим какво правим, но да стигнем до гласуване на окончателна редакция, а не алтернативни предложения.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да обърна внимание върху още един нюанс. От чисто езикова гледна точка, ако човек анализира нашето последно изречение, всички езиковеди ще ни се смеят. Получава се какво прави министърът на правосъдието – проверява организацията по приключването на делата. “Организация по приключване” – това звучи...

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Организацията по движението, организацията по образуването!

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Едното не звучи, а това съвсем не звучи! (Оживление, смях.)

МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, считам, че предложенията не са алтернативни, така че според мен няма пречка първо да се гласува добавката, която предложи колегата Дончева, и ако тя не се възприеме, да се гласува вариантът, който Вие сте предложили като вносител.
Мисълта ми е, че тук не става дума за алтернативни предложения. Това, че не се приема една дума, не означава, че не се приема другата редакция.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате, да гласуваме основния текст, а “приключването” – отделно?
По същността няма спор, еднакво мислим. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
Недейте така, Вие винаги искате да налагате Вашето мнение. Има различни мнения. Трябва да стигнем до една безспорна редакция за всички нас, включително да убедим и пленарната зала. Ако сте съгласни да включим и “приключването”, готов съм да подложа на гласуване тази редакция, която ще стане по следния начин: “проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата”.
Ако смятате, че можем да се обединим, макар и да е спорен текстът от филологическа гледна точка, нека да го гласуваме. Нямам нищо против.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма самостоятелно съдържание изречението “проверява организацията по приключване”, защото се разбра, че се разбира единствено постановяването на решение в срок, тоест спазване на законовия срок. Иначе какво друго ще проверяваш?!

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може ли една дума да събори цялата Конституция? Може ли дотам да стигаме – за една дума? (Шум, смях, оживление.)

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Какво друго проверяваме? Каква друга организация има, освен да се спази срокът, който на всичко отгоре е инструктивен, а не преклузивен. И какво прави Конститиуцията с това че „проверява организацията”, когато това е нормалното движение на делото?

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тогава кажете как се решава въпросът с висящите дела, с безконечно висящите дела? Никога не можете да ги задължите да ги приключат.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Конституцията ще реши...

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може да стане ясно, че не са.

МАРИО ТАГАРИНСКИ: Искам да се присъединя към проф. Герджиков. Колеги, нека не забравяме, че тук не е нито Висшият съдебен съвет, нито Конституционният съд. Вие влязохте в една прекалено задълбочена словесна казуистика по вашата практика в другия ви живот. Затова тази конструкция е лесно оборима. (Реплика на народния представител Христо Бисеров.) Аз ще ви дам малко по-друг поглед, който даде и господин Герджиков, но вие просто не го чухте, задълбочени или прекалено фокусирани върху няколкото думи, които са напълно безсмислени, ако вникнете в съдържанието им.
“Проверява организацията” – това е длъжността на един инспектор или на един инспекторат. Няма нищо общо със същността на длъжността на един министър. Министърът е орган на държавната власт. Това го пише в Конституцията, отворете я и прочетете. И вижте какво му вменявате, едва ли не чисто административни функции.
Тази конструкция е лесно съборима. Да не използвам по-силни думи, е зле събрана, това е меко казано. Напират ми и други думи в устата, съжалявам, тук има много публика, медии, иначе бих ви ги казал като на колеги.
С тази кръпка, която ще бъде ясно видима, се опитвате да замажете един много голям гаф. А той идва оттам, че не може един министър да бъде визиран от Конституцията. Мисля, че това сме говорили много пъти. Аз лично ще гласувам “против”, защото е тъпо – казвам го ясно. (Оживление.)
“Проверява организацията”. Бихте ли ми обяснили като на профан във вашите дела какво означава това? Бихте ли го обяснили на българските граждани чрез медиите, използвайки ги за посредник? Замислете се малко!

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може ли да отговорим на колегата Тагарински какво означава “проверява организацията”?

МАРИО ТАГАРИНСКИ: Госпожо Дончева, не желая да ми обяснявате. Обяснявайте го, ако искате, четете лекции, но това, което искате да ми обясните, го знам не по-зле от Вас. Какво означава да се проверява организацията? Тук не става въпрос за същността на нещата, а за проверяване на организацията! Значи, няма организация и проблемът е в организацията? Така ли е? Ако искате, да започнем да правим анализ на цялото изречение?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Инспекторат в България е имало 125 години от създаването му. Недейте да спорите!

ХРИСТО БИСЕРОВ: Може ли за реплика на господин Тагарински?
Това не е безсмислен спор в онзи наш друг живот, за който не знам какво имате предвид. Това е спор, от който става ясно какъв е обемът на това, което се проверява. Всъщност приключването е в този обем. Съгласен ли сте?
След като дебатът в своята съдържателна част дава отговор, че приключването влиза в това, което се проверява, в крайна сметка точно как ще направим редакцията може би вече не е толкова съществено, защото има достатъчно аргументи, включително и от дебата, за правилно тълкуване на текста, а не за изкривено тълкуване. За това става въпрос.

МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз Ви разбирам, господин Бисеров, но Вие сам си противоречите. След като толкова задълбочено се спори точно по тези думи, явно те имат огромно значение. И особено, както признаха някои колеги - в тълкуванието на тези думи от съответните органи. Така ли е? Там е проблемът!
Тези думи не са просто думи, а са думи, които, не дай си, Боже, ще станат част от българската Конституция.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да приключваме.
Поставям на гласуване следната редакция: “проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата”.
Моля, гласувайте тази редакция.
За 15, против 2, въздържали се няма.
Текстът се подкрепя.
Моля да гласуваме текста за омбудсмана. Редакцията е следната: “Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване противоконституционност на закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите”.
Моля, гласувайте.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Текстът се подкрепя.
Моля да гласуваме целия Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, който е пред вас.
За 14, против 1, въздържали се 2.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Изказвам мое лично мнение, тъй като не мога да говоря от името на парламентарната група относно редакционните промени, които се предлагат от комисията. Довечера имаме заседание на парламентарната група от 17,30 ч., затова гласувах “въздържал се”.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към точка втора:
ОРГАНИЗАЦИОННИ.
Уважаеми дами и господа, както знаете, това е Третата поправка на Конституцията.
При първите две поправки на Конституцията процедурата в пленарната зала е била следната. Стенографските протоколи са тук, председателят на Комисията по изработването на Конституцията в предишния парламент е от дясната ми страна, а и мнозина от нас самите сме били свидетели.
Заседанието в пленарната зала започва с доклад на председателя на комисията. След доклада започва поименното гласуване. След приключване на поименното гласуване при първата и при втората поправка е имало изявления от името на парламентарни групи в рамките на 7-8 минути – оценка. Който иска, прави такава оценка. Изявленията са след гласуването.
Който желае, може да дойде долу в моя кабинет, за да види реда.
Такъв е редът. Бихме могли да го предложим на Председателски съвет от името на комисията. Винаги третото четене се е предавало по телевизията. Били са поканвани висшите държавни служители и дипломатическия корпус. Нека спазим традицията.
Имате ли нещо против? (Реплики: “Добре”.) Нямате против, благодаря. Това ще предложим на Председателския съвет.
Има ли други въпроси? Няма. Благодаря ви.
В четвъртък от 9,00 ч. ще започне третото четене на Третата поправка на Конституцията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,48 ч.)


Председател:
Любен Корнезов