Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България
07/11/2006
П Р О Т О К О Л № 2
На 7 ноември 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
2. Организационни.
На заседанието присъстваха: Иван Григоров – председател на Върховния касационен съд, Константин Пенчев – председател на Върховния административен съд, Валери Първанов – заместник- главен прокурор на Република България, Румен Георгиев – заместник-директор на Националната следствена служба, и постоянните експерти към Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България проф. Васил Мръчков и д-р Ивайло Цонков.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа! Позволете ми да открия второто заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Пред вас е предложеният дневен ред за днешното заседание, който се състои от две точки.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Следователно дневният ред се приема единодушно.
На всички народни представители – членове на комисията, в папките, които са им раздадени, е становището на председателя на Върховния касационен съд господин Иван Григоров. Това становище, освен на членовете на комисията, още днес ще бъде предоставено и на всички председатели на парламентарните групи, така както предлага председателят на Върховния касационен съд.
За информация както на народните представители, така и на уважаемите гости, искам да кажа, че на 2 ноември 2006 г. на всички членове на комисията са раздадени становището на главния прокурор, становището на Висшия съдебен съвет, становището на Съюза на юристите в България и становище на един гражданин. Това становище можете да го ползвате като информация, макар в голяма част да е извън предмета и обсега на разглеждания законопроект.
Всички становища, стенограмите от заседанията на комисията, както и решенията на Народното събрание, свързани с промените в Конституцията, са публикувани в сайта на Народното събрание – „Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България”, така че и чрез Интернет можете да се информирате за работата на комисията.
Уважаеми народни представители, предлагам да преминем към точка първа от нашия дневен ред – изслушването.
Не виждам министъра на правосъдието. Имаме ли някаква информация за министъра на правосъдието?
Ако нямате нищо против, предлагам да започнем с председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров.
Заповядайте, господин Григоров, имате думата.
ИВАН ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В краткото становище, което съм изложил, което е лично от мое име, тъй като, както изглежда, е практика не само в този парламент, ние винаги в последния момент получаваме всичко, за което ни каните да обсъждаме. Тъй като го получих преди два-три дни, нямах възможност, въпреки желанието ми да го разпространя до всички колеги и евентуално да вземем едно общо становище на пленума, но обективно времето не ни стигна за това.
Това, което искам да кажа във връзка с промените, които се предлагат, са няколко неща.
На първо място, това, което ме впечатли в мотивите към аргументацията защо се правят тези промени и какъв би бил ефектът от тях, изложен от групата народни представители, ми направи впечатление, и за мен това е най-важното, че тези промени са обективирани да бъдат направени с оглед на отношението на българското общество към българското правораздаване и изискванията и условията, които ще бъдат задължителни за Република България и за българското правораздаване от 1 януари 2007 г. като член на Европейския съюз.
Лично аз имам сериозно съмнение доколко тези поправки в обема, в който са предложени, и в посоките, в които са подложени, биха били достатъчни. За част от тях имам и съмнение доколко са необходими. Аз съм изложил няколко такива аргумента и бих желал да ги маркирам пред вас за тези, които не са запознати с писменото ми становище.
Лично аз нямам нищо против, като юридическо обсъждане, такъв Инспекторат, той съществува и в момента. Лично на мен ми се струва, че неговото устройване, дори и да е на конституционно ниво, би било по-редно, а това е и вековна българска традиция, да бъде към Министерството на правосъдието, както е било винаги досега. Естествено би трябвало да се разшири неговият обем на дейност, обемът на хората, които ще работят в него, защото работата, която се поставя на този Инспекторат, който в момента е към Министерството на правосъдието, практически трудно може да осъществи огромния брой случаи и изобщо на действия на съответните правораздавателни и правоохранителни институции, за да може да контролира тяхната дейност.
При положение, че вие ще приемете или, ако приемете, което е почти сигурно, да бъде избиран с квота от две трети от Народното събрание, считам, че следва да се помисли. И тъй като той ще бъде, както се предлага, към Висшия съдебен съвет, би следвало да се помисли – това е стара теза и на мен, мисля, че и на останалите колеги-ръководители в съдебната система, дали в тези конституционни промени не трябва да помислите и по въпроса, стига да не е късно, ако са поети някакви ангажименти, свързани с време, по този начин да бъде регламентиран изборът и на членовете на Висшия съдебен съвет. Тъй като Инспекторатът ще бъде към Висшия съдебен съвет, макар и регламентиран на конституционно ниво, той ще бъде не само контролен, но и помощен орган на Висшия съдебен съвет, не е редно, а и конституционно не е издържано един такъв орган да бъде регламентиран на едно по-високо нормативно ниво, а органът, към който ще бъде този орган, да бъде регламентиран на законодателно ниво. Би могло да се помисли по този въпрос – квотата на Висшия съдебен съвет от така наречената парламентарна квота да бъде избирана по същия начин, по който се предполага, че ще бъде избиран и Инспекторатът.
Тук, според мен, се получава и едно доста усложнено положение на този Инспекторат, тъй като има една конституционна противоречивост в неговия избор, в неговите функции, в неговите отговорности. Излиза, че този орган ще бъде избиран от Народното събрание, но ще действа сам и служебно и по искане на широк кръг от лица ще се отчита пред Висшия съдебен съвет, който на практика няма да му е работодател, но ще бъде орган, който ще се съобразява с нещата, които ще излага Инспекторатът, който Инспекторат ще има и самостоятелен бюджет. Според мен се получава една еклектика при конституирането на този орган.
Третото ми съмнение е, че този конституционноустановен орган на конституционно ниво ще решава и въпроси, прекратява неговият мандат, но на конституционно ниво не е регламентирано как ще се прекратява неговата дейност - на органът като цяло и на отделни негови членове.
Пак искам да финализирам: това не са критики, това са констатации. За мен най-сериозното нещо е този орган към коя институция трябва да бъде регламентиран. Аз продължавам да твърдя: нека да бъде на конституционно ниво, но да бъде не към Висшия съдебен съвет, а към Министерството на правосъдието, разбира се, с увеличение на правомощия, увеличение на отговорности, увеличение на щат и т.н.
По въпроса за конституционните промени, които са предложени, в случая на нас и на българското общество, и които ще приеме парламентът, твърдо споделям идеята за отпадане на магистратския имунитет. Това е лично моя теза повече от 15 години и винаги е била неотклонна. Не виждам никакъв смисъл съдиите да имат друг имунитет извън професионалния при конкретното разглеждане на делата.
Смятам, че няма никакъв проблем и по отношение на това Върховният касационен съд да прави един годишен доклад към Народното събрание. Лично аз, макар че не е залегнало във вашето предложение, не виждам никакъв проблем дори и устно председателят на Върховния касационен съд да се отчита за дейността на институцията, която ръководи, и пред Народното събрание, и където прецени законодателят.
За съжаление, мисля, че тези конституционни промени няма да доведат до реално подобряване на дейността на съдебната власт, в частност, на съда.
Тук искам само да отбележа и с това ще завърша - какво е необходимо в момента на съда и специално на Върховния касационен съд? Не го уреждайте на конституционно ниво. Помислете, то би могло да се регламентира и на законодателно. Така, както в досегашната дейност на Върховния касационен съд, а тя се предполага и от нормативните разпоредби, е пренебрегнато едно основно негово задължение – то е единственото регламентирано на конституционно ниво, а именно неговата тълкувателна дейност, неговото обобщаване на съдебната практика и издаването на тълкувателни решения. Това е задължение на Върховния касационен съд, което фигурира в българската Конституция.
В унисон с това, ние не сме в състояние да отделяме голямо внимание на тази конституционнозадължителна дейност, защото обективно такава възможност нямаме. На фона на това мисля и е добре да се помисли - лично според мен това може да се уреди и на законодателно ниво, тъй като в Конституцията никъде не е регламентирано, че Върховният касационен съд трябва да действа като трета инстанция винаги - за намаляване обема на работа в прякото правораздаване като трета инстанция на Върховния касационен съд. Мисля, че това може да стане на законодателно ниво. Но, ако прецените. Много по-тежко би било, ако това по някакъв начин бъде или делегирано в Конституцията на законодателя, защото в момента такова нещо няма, или да бъде направено в Закона за съдебната власт. Защото в обществото е създадено едно впечатление – това го поддържат и някои колеги, особено от прокуратурата, че Конституцията императивно указва, че съдебното производство в България е триинстанционно. Такова нещо няма. В Конституцията пише кои са съдилищата, които правораздават, но не легитимират, не конкретизират, че това трябва да преминава винаги в три инстанции. Вие самите, като законодатели, не само в този парламент, но и преди това, издадохте доста такива нормативни актове под формата на закони, където, макар в много малка степен, облекчихте дейността на Върховния касационен съд като го освободихте за много малко от делата, но все пак и това е нещо като касационна инстанция.
За да завърша този мой аргумент, с което ще завърша и цялото ми изложение, искам да кажа какво би се постигнало от това. Пак ще кажа това, което казах и в началото – какво е необходимо за едно добро правораздаване? Три неща: качество, ефективност и бързина. Качеството се влияе от обема на работата; ефективността също се влияе от възможностите, физическите възможности на членовете на Върховния касационен съд, а бързината в момента е най-сложният проблем в правораздаването във Върховния касационен съд и то също се нуждае от законодателни промени, които да ускорят тази бързина.
Ще ви кажа две-три цифри, с което ще приключа.
За миналата година съставът на Върховния касационен съд от 82 души, да речем около 80 души, само в Гражданската колегия – да не ви обременявам с останалите, има постъпили 11 135 дела. От тях са решени 10 982 дела. Те не са точно от тях, защото има и дела от предходни години, но горе-долу с това постъпление успяваме донякъде да се с правим, като, подчертавам, занемаряваме всичко друго, което трябва да вършим, основното, което ни задължава Конституцията – тълкувателната дейност и уеднаквяване на практиката. Тук обаче искам да добавя, че към тези дела не са включени едни дела, които според мен е пълен абсурд да бъдат на третоинстанционно производство, поне всичките – трудовите дела. В тези 10 982 дела, които сме решили, влизат и трудовите. От 2004 г. досега имаме натрупани почти около 6000 дела, които чакат насрочване. Ние ги насрочваме регулярно, но за да гледаме тези дела и да ги приключим, трябва една година да не гледаме абсолютно никакви други дела от гражданската материя на Върховния касационен съд. Няма абсолютно никакъв проблем тези дела – поне трудовите и част от гражданските, да бъдат най-добре на конституционно ниво, делегирано такова право на законодателя, ако не със съответния закон да бъдем облекчени от тях. Защото, какъв е ефектът, че тия дела ще се приключат след 4-5 години, когато нито работникът (служителят) по трудово дело може да бъде възстановен, нито може да бъде париран, защото вероятно предприятието не съществува.
За да завърша и за да видите кое пречи на качеството, ефективността и бързината – в тази Гражданска колегия миналата година всеки съдия средно е решил – давам данни само за миналата година, защото е приключила – по 261 дела.
Това е, което исках да кажа.
Не сме против промените. Пак подчертавам, считам, че не са най-уместните в пълния си обем. Има и добри, и лоши. Вие сте тези, които можете да прецените какво да приемете, какво да допълните, какво да изоставите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Искам да информирам членовете на комисията, разбира се, и присъстващите, че министърът на правосъдието е извън София. От заместник-министрите няма да присъстват, присъства само парламентарният секретар. Без коментар, както се казва понякога.
Уважаеми колеги, предлагам да чуем поканените гости и наши колеги и след това, ако имаме въпроси, нещо да уточним, ако можем да изразим някакви мнения.
Давам думата на председателя на Върховния административен съд господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Както казва народът и председателят Иван Григоров: „По-добре късно, отколкото никога!”. Все пак дойде нашето време да си кажем становището по тази Четвърта проектопоправка на Конституцията в частта за съдебната власт.
Първо, като всеки законопроект на първо четене, трябва да кажем дали сме съгласни с неговата необходимост и с неговите основни идеи. Тоест трябва да отговорим на въпроса: има ли необходимост от такава, Четвърта поправка на Конституцията в частта за съдебната власт? Моят отговор е еднозначен: „Да, има необходимост”.
Защо? Защото мисля, че всички сме наясно, че все още не сме постигнали тази ефективност на съдебната система, която бихме искали и която цялото общество би искало да постигнем. Очевидно тази поправка е необходима.
Аз виждам смисъла на тези промени именно в това да се повиши ефективността на съдебната власт. Разбирам затруднението на народните представители – вносители, и на тази комисия, защото ние знаем, че Народното събрание - и това, и предходното, е поставено в един тупик между обществената необходимост да се повиши ефективността на съдебната система, тоест да се измени Конституцията в тази й част, и Решение № 3 на Конституционния съд, което почти забранява това. Точно в тази малка пролука народните представители трябва да намерят тази формула, която, без да довежда до необходимост от Велико Народно събрание, наистина да направи съдебната система по-работеща. Затова, когато за първи път чух идеята за нов орган, наречен Инспекторат, аз я приветствах априори. Не за друго, а защото си казах: дано народните представители да намерят нещо, работеща формула, която без генерални промени, без нарушаване баланса между властите да може действително да подпомогне реформата. И веднага ще отбележа, че ми се струва, че едва ли тази формула е намерена с този Инспекторат, който ни се предлага.
Защо? Вие знаете, Инспекторат има и сега в Министерството на правосъдието. Вие знаете дългогодишния спор между състави на различни парламенти и Конституционния съд за това инспекторите в Министерството на правосъдието до каква степен могат да проверяват работата на съдебните органи. Доколкото ми е известно, константната практика на Конституционния съд е била, че инспекторите не биха могли да следят за движението на делата и преписките във върховните ешелони на съдебната власт - Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. Това е спорът.
Ако ние правим нов орган, избиран с квалифицирано мнозинство, за да може да влезе и във Върховния административен съд примерно и да каже: „Съдия Хикс не си е написал делото две години!”. Аз не знам дали си струва труда, тъй като в Интернет страницата на Върховния административен съд излиза всяко едно дело и всеки един гражданин може да види, че съдията Хикс не си е написал решението еди-колко си време. Делото е обявено за решаване и примерно две години няма решение.
Все още се надявам, че може би има възможност, има време някакви нови, по-специални правомощия да се допълнят към този Инспекторат, който вече е заложен като проект. Дано наистина все пак неговата дейност да не препокрива дейността на сегашния Инспекторат в Министерството на правосъдието.
Аз разбирам намерението на вносителите да направят този орган доста независим, като едва ли не една връзка между парламента и Висшия съдебен съвет. Затова той се избира от парламента, а е на отделен бюджет, но към Висшия съдебен съвет. Да, сигурно тази връзка би могла да осигури някакъв контрол на съдебната власт, някаква независимост на този орган. Но пак ви казвам: не знам дали си струва тези законодателни усилия, ако приемем този Инспекторат, ако само това е новото в Четвъртата поправка. Иначе балансирането на правомощията на Висшия съдебен съвет с тези на министъра на правосъдието е добро и навременно. Приветствам го.
Аз си мисля, че биха могли да се намерят и други формули. Ще споделя отново пред вас, че тази идея не е нова. Може би мястото й не е в Конституцията, но може би би могла да се сложи там с едно изречение – 22-мата членове на Висшия съдебен съвет, които са избираеми, мандатни, да бъдат постоянно действащи. Може би това ще допринесе и в много по-голяма степен ще подобри работата в съдебната власт, отколкото този нов Инспекторат.
Защо постоянно действащ? Ще мотивирам само с три изречения. Защото това е правителство на съдебната власт. То трябва да работи постоянно, не може да работи само като борд на директорите, само на заседателни часове, за да бъде наистина ефективно.
Второ, мандатните членове – и от парламента, и от органите на съдебната власт, ще се отдадат, така да се каже, един мандат само на това – да вършат работата на Висшия съдебен съвет за използване на съдебната система, а няма да се номинират по други, често пъти терористични подбуди и намерения да станат началници. Също така те ще бъдат по-независими.
Тук, в тази зала, при Третата поправка на Конституцията, при която се защитаваше идеята за така наречената процедура за импийчмънт, един от аргументите на народните представители беше, че едва ли може да се очаква, че членовете на Висшия съдебен съвет ще освободят предсрочно тримата големи или някой от тях, защото малко или повече те са подчинени и не биха могли да се чувстват независими с тази своя инициатива. Ако направим членовете мандатни - на които им се пазят местата, те ще бъдат напълно независими от тримата големи. Защото един съдия във Върховния административен съд, който за пет години става член на Висшия съдебен съвет от съдебната квота, едва ще се съобразява с председателя, който в момента е председател, защото може би няма да бъде председател, когато на този член на Висшия съдебен съвет му изтече мандата. Наистина би могла да се постигне една по-голяма независимост.
За мен това не е промяна, която е необходимо да бъде на конституционно ниво, но, тъй като сме отворили тази врата, постави на вашето внимание предложението в този смисъл - мандатните членове да са постояннодействащи. Това е като идея, която искам да споделя.
Иначе много бихме могли да говорим за това какво е необходимо да се направи, за да се подобри работата на съдебната власт, но, уви, пак казвам, като че ли има една такава боязън у народните представители, като че ли те гледат на нас като на някакви врагове и не обсъждат с нас тези проблеми предварително. Сега вече знам, че е късно. Има един законопроект, който малко или повече рамкира бъдещата работата на тази временна комисия.
В заключение искам да кажа, че сме винаги на разположение и готови с идеи – добри или лоши, в процеса на обсъждането ще се разбере. Отворени сме да работим за една все по-добра и по-ефективна съдебна система. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте, господин Григоров.
ИВАН ГРИГОРОВ: Прощавайте, но се подсетих от господин Пенчев за нещо, на което искам да обърна внимание като категорично мое становище и на колегите от Върховния касационен съд, което, разбира се, че според нас не е необходимо да бъде уредено на конституционно ниво, но като идея беше засегната от господин Пенчев. Ще кажа защо го изявявам сега, когато обсъждаме конституционните промени.
Нека да се помисли за една постоянна дейност на Висшия съдебен съвет и в периода, в който членовете от съдебната квота, а и от другата квота, ако са примерно адвокати, да излизат в неплатен отпуск за периода, в който са членове на Висшия съдебен съвет.
Защо го казвам сега? Защото при положение, че вие приемете, а вие безспорно ще приемете този Инспекторат, той няма да бъде само от тези 10-11 души, както се предвижда, а ще има голям обем на работа, ще има много сътрудници. Той ще бъде към Висшия съдебен съвет, подчертавам, към Висшия съдебен съвет. Дейността на Висшия съдебен съвет, свързана и с дейността на Инспектората, вече ще стане съвсем разширена и ще бъде обективно невъзможно да се свърши за тези два или три часа, за които се събираме. При сегашните функции на Висшия съдебен съвет, казвам го съвсем откровено, бил съм в няколко висши съдебни съвета, в никакъв случай не можем да твърдим, че извършваме някаква сериозна и качествена работа за тези два-три часа един път в седмицата и то всички действащи магистрати в по-голямата част, които пътуват и от провинцията и изоставят собствената си работа. Там има и ръководители не само на висше, но и на средно ниво. При този Инспекторат и функциите, които добронамерено ме карат да мисля, че могат да бъдат реализирани в положителна посока, един Висш съдебен съвет, събиращ се един път седмично за няколко часа, няма да може да извърши това, което целите всички и ние подкрепяме.
Мислете по този въпрос, ако не ви затруднява, защото той е свързан и с тези конституционни промени. Нека Висшият съдебен съвет да бъде постоянен, нека се запази членовете на Висшия съдебен съвет да излизат в отпуска от местоработата, откъдето са дошли, и по този начин ще имаме вече една реална дейност на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Господин Борис Велчев – главният прокурор, още миналата седмица лично се обади, че днес, поради поети предварително ангажименти, не може лично да присъства. Главният прокурор е изпратил писмено своето становище.
Тук е заместник-главния прокурор господин Валери Първанов.
Господин Първанов, имате думата.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости! Ще изложа накратко становището на Прокуратурата на Република България по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България – Четвъртата поправка. Заявявам, че прокуратурата по същество изцяло подкрепя предложенията за изменения на Конституцията, отчитайки необходимостта в няколко направления.
На първо място, премахването на магистратския имунитет, изцяло считаме за една положителна крачка, доколкото неговото съществуване и трудната процедура по преодоляването му често пречи на нормалното разследване при данни за извършени престъпления от магистрати.
На второ място, считаме, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е необходим, но неговите функции, така заложени, са твърде скромни и ще бъдат много скоро безпредметни, доколкото прозрачността в работата на органите на съдебната власт става все по-голяма и по-голяма. Включително прокуратурата прави необходимото в последните месеци да покаже своята работа, засега все още в обобщени данни, а се надяваме в началото на следващата година и с конкретика. Тоест, това, което правят колегите съдии по конкретните преписки и дела да се има достъп от съответни длъжностни лица, както и от страните по съответния процес да знаят в какъв етап се намира техния казус, при кой магистрат е и съответно в какви срокове се решава. Ако се постигне това, работата на инспектората ще стане в стеснен кръг. Според мен сега е моментът да се предвидят едни по-широки правомощия на този конституционно закрепен орган и аз предлагам това да бъдат антикорупционните действия. Тоест, на този инспекторат да се възложи да проверява декларациите, които попълват всички магистрати пред данъчните органи, пред Сметната палата, пред Висшия съдебен съвет. Защото сега се попълват декларациите, но те остават, там където са. Има нужда от един орган, който да сверява тези поне три вида декларации, съответно сигнали за корупционно поведение, за доходи, които са с неясен произход. Доколкото този орган е абсолютно независим от съдебната власт и от органите на съдебната власт, избирайки се от парламента, то неговите актове, неговите действия и преценки, смятам, че ще бъдат независими и ще бъдат в подкрепа и на прокуратурата, когато трябва да се предприемат действия за установяване и наказване на корупционни действия от страна на всички магистрати, а не само на прокурори. Това е едно основно предложение, което правим.
На следващо място, считаме, че в чл. 130, ал. 6 изрично трябва да се предвидят на конституционно ниво правомощията на административните ръководители на органите на съдебната власт да вземат участие при кадровото развитие на магистратите. Това е за да бъде запазено равновесието между председателстващия Висшия съдебен съвет – министър на правосъдието, който има такова изрично конституционно закрепено правомощие, и ръководителите на съдебната власт.
Всички знаем, че има решение на Конституционния съд в тази насока, че е необходим такъв баланс, когато това правомощие на министъра на правосъдието беше тълкувано пред Конституционния съд. Изключвайки правомощията на административните ръководители на конституционно ниво, а съм запознат и с проекта за нов закон на съдебната власт, където там също са изключени, считам, че този баланс ще бъде нарушен и това ще доведе отново до атакуване на основни конституционни текстове, а считам, че това не е желателно.
На следващо място, подкрепяме правомощията на Висшия съдебен съвет да прекратява предсрочно мандата на членове на Висшия съдебен съвет. Това е една обективна необходимост, една празнота в сегашното законодателство, което поставя в недобра светлина и органите на съдебната власт, и държавната власт като цяло.
Какви конкретни предложения правим?
В т. 2 на ал. 7, това е § 6, чл. 130, да остане “при осъждане на лишаване от свобода”. Предложеният от Народното събрание текст е “лишаване от свобода за умишлено престъпление” без да се посочва дали е от общ или от частен характер. За съжаление напоследък има доста случаи, над десетина, когато колеги магистрати причиняват смърт, за радост засега не в пияно състояние, на граждани при пътно-транспортни произшествия. Ако бъде наложено в тези случаи наказание “лишаване от свобода”, то този магистрат и член на Висшия съдебен съвет ще продължи да изпълнява, при редакцията, която се предлага, своите функции на член на Висшия съдебен съвет и кадровия орган за другите магистрати, които не са извършили подобни деяния. Самото осъждане на “лишаване от свобода”, независимо за какво престъпление, сочи на една висока степен на обществена опасност на извършеното деяние, а от друга страна, на липса на изискуемите от Конституцията високи морални качества от членове на Висшия съдебен съвет, поради което считам, че следва да се разшири приложното поле на това основание.
По същия начин предлагаме и в т. 4, освен при дисциплинарно освобождаване, и при понижаване на член на Висшия съдебен съвет, като съдия, прокурор или следовател, той също да бъде освобождаван като член на Висшия съдебен съвет. За да се стигне до налагане на такова дисциплинарно наказание “понижаване в длъжност”, значи съответният магистрат е допуснал доста сериозни и груби нарушения в своята служебна дейност, което автоматически следва да отнема правото да преценява качествата на останалите магистрати.
Относно редакцията на чл. 132а предложението в ал. 5, изречение първо, е чисто редакционно. Но считам, че по-точно ще отграничава действията, които не могат да правят инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, а именно да извършват проверки на дейността на всички органи на съдебната власт, като не могат да извършват действия включени в инстанционния, съдебен и прокурорски контрол. Защото без да засяга съдържанието на правораздавателната дейност е твърде общ текст. Един колега, който е доктор по право, каза, че това означава, че само не могат да се намесят в актовете на съда, но биха могли да отменят прокурорските актове, тоест поражда тълкуване. Искам да ви подхвърля тази идея, че е възможно и такова тълкуване, доколкото правосъдието и правораздавателната дейност се осъществява само от съдилищата, но не и следствие и прокуратура, доколкото в момента и ние сме членове на съдебната власт. Затова е по-добре да се приеме един по-ясен текст, който да изключва намеса в преките магистратски задължения и правомощия, а не само по движението на делата.
Относно § 10 предлагаме правомощието на Народното събрание да определя видовете местни такси да бъде посочено като самостоятелна точка в чл. 84 на Конституцията, доколкото систематическото място би следвало да е в този текст на това правомощие, а не в Главата за местното самоуправление и местната администрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
Има думата господин Румен Георгиев от Националната следствена служба.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за честта да имам възможността да споделим нашето становище. Съжалявам, че нашият директор не успя да дойде. Това също е свързано с ангажимент, който е поет предварително.
Аз нося и ще депозирам писмено становище, което касае само § 6 и § 9 от проекта. Това е становище, което вече имахме възможността да дадем, защото господин Миков беше изпратил още на 22 септември т.г. текста, който в момента е предмет на разглеждане.
Не знам доколко е редно след Върховния касационен съд и след Върховния административен съд следовател, особено български със затихващи функции, да взима отношение по Конституцията, но това е за пълнота на процедурата.
Очевидно през тези 16 години съдебната система не успя да изгради в обществото образът, който всички искаме да има.
Сърцевината на тази промяна е в две насоки.
Първата е Висшият съдебен съвет да бъде нещо като управителен съвет и да има надзорно тяло, някакъв вид контролен съвет. Това е напълно разбираемо. Фигурата е известна от други отрасли на правото.
Може само да се съжалява за това, че хората, които работим – аз съм един от тях, през тези години не сме съумели да създадем в тази система, в която работим, образът, който трябва да има. Затова аз със съжаление искам да отбележа, че през всичките тези години така и не се разбра едно азбучно правило, че имунитетът не е привилегия на магистратите, а гаранция за правото на гражданите на честен процес. Много е тъжно, че сега ние го премахваме като някаква привилегия, която едва ли не е била в тежест. Казвам го и като следовател. Това е най-разжалваната гилдия – двайсетина души от следователите са разследвани, за съжаление, пак казвам. Но не имунитетът е бил пречка за някакво разследване. Тъжно е, че всички ние не успяхме да убедим българските граждани за това, че това е тяхна гаранция, по-добра гаранция за тях.
Що се касае до бележките, само доколкото имаме намерение да спомогнем да се поправи текстът, да стане по-добър, защото никой текст не е съвършен освен на Библията може би, имаме чисто редакционни бележки. Например разпоредбата, че Народното събрание има самостоятелен бюджет би могла да се отнесе към много други институции. Тук има толкова много конституционалисти, че аз не смея повече да казвам. Дали е нужно, това е въпрос на Народното събрание да прецени.
По отношение на параграфа с доклада на двамата председатели и главния прокурор, от нашата служба има една чисто редакционна бележка по отношение на понятието "разследващи органи". Богатият език на законодателя, знаем всички юристи, че не е показател за нещо добро. "Следствени органи" се използва в чл. 128. Възможно е да настъпи известно смущение, още повече че капитаните на кораби също са разследващи органи, а главният прокурор трудно може да докладва за тяхната дейност като дознатели, доколкото имаме все още флот и т.н. Това е чисто редакционно, което може би трябва да се види.
По отношение на дисциплинарното освобождаване като основание за прекратяване на мандата на член на Висшия съдебен съвет казано е "освобождаване като съдия, прокурор или следовател", известно е, че следователят ще бъде един, той може да се членува представителят на следствието, такъв е проектът, за сметка на това във Висшия съдебен съвет има няколко адвокати, няколко юрисконсулти, ще бъде неравнопоставеност само при уволнение на съдия, той трябва да напусне Висшия съдебен съвет. Колкото и да са добри колегите ни в адвокатурата и юрисконсултите, може и сред тях да има някой такъв недисциплиниран, каквито са магистратите. Така че има такива чисто редакционни бележки.
Завършвам с последната бележка. Има известен дисбаланс между езика на законодателя в непроменената част на Конституцията и в чл. 132а в смисъл, че този текст за Контролния съвет или за Инспектората, както приемете, напомня по-скоро за разпоредби на закон, отколкото за език на конституционен законодател. Не е моя работа да ви давам акъл, но ми се струва, че се получава буквално дисбаланс, като се чете цялата глава. Има някои решения от предложените, които може би също трябва да се обмислят. Не искам да дублирам председателя Григоров в никакъв случай за мнозинството, с което се избира този контролен съвет, дали не трябва да се приложи и към Висшия съдебен съвет. Защо примерно да отпаднат конституционните изисквания за членовете на Висшия съдебен съвет като високи професионални нравствени качества, определен стаж? Защо това да се определя със закон, а функциите, които поначало би следвало да са със закон, да са в Конституцията? Това са такива въпроси, които предполагам при процедурата, която следвате, която е съвсем съвършена, предполагам ще отпадне.
Всичко това, пак казвам, е с желание да бъдем от полза. Още веднъж благодаря за възможността и ви желая приятна работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, не са предвидени разисквания, но все пак ако имате някакви въпроси за доуточняване, имате думата.
Аз се обръщам към колегите от съдебната власт. Предвиждат се 11 инспектори. Господин Григоров, пък и господин Пенчев, казаха: “Да, но ще има голям друг щат!”. Без щат не може, само че те няма да са инспектори. Този щат може да е от 200 човека, но те да не са инспектори, ще могат ли да правят тези проверки, или не? Доколкото ми е известно сега в Министерството на правосъдието над 30 са инспекторите. Дали 11 биха могли да се справят? Това е един практически въпрос, който може да намери разрешение.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз имам един такъв въпрос: има Инспекторат в Министерството на правосъдието, той не обхваща върховните съдилища, как сега се извършва тази дейност в тях – тази същата дейност, която евентуално би вършил Инспекторатът в Министерството на правосъдието или този бъдещ инспекторат? Как тя е организирана и как фактически и практически се върши? Как вие, като председатели, следите този процес? Имате ли някакви общи принципни резултати?
ИВАН ГРИГОРОВ: Аз бих казал няколко думи. Добре знаете всички, че тя не обхваща дейността на върховните съдилища, но от общи наблюдения до ниво Върховен съд те преглеждат нещата и според мен във възможностите, които имат при 30 души щат, както сега разбрах и при стотиците хиляди дела, вършат нелоша работа според мен.
Според мен този Инспекторат трябва да бъде към Министерството на правосъдието или към изпълнителната власт, нека да е на конституционно ниво, даже под някаква друга форма, защото някак си е по-естествено да се отчита пред парламента този орган, ако е към Министерството на правосъдието. Защото той е част от изпълнителната власт, а изпълнителната власт по основите на нашата Конституция, която е от Великото Народно събрание, се контролира от парламента. Това за мен е също сериозен аргумент.
Разбира се, нямам нищо против и мисля, че това е пропуск на законодателя, защо да не инспектира и върховните съдебни институции? Това според мен е много добре да го прави, който и да е – дали ще бъде към Министерството на правосъдието или към Висшия съдебен съвет, по това никакъв спор не можем да имаме, както аз лично и съм го казвал много пъти, никога не приемам за обида, ако ме викнат по какъвто и да е повод в парламента или в Министерски съвет, за да ми искат какъвто и да е отчет – това също не е никакъв проблем. Но според мен се получава от конституционна гледна точка едно смесване. Инспекторатът значи ще контролира дейността на съдебната власт, но ще бъде към съдебната власт?! Някак си според мен се ограничават възможностите и казано на жаргон му се връзват ръцете. Може би е късно да ви се дава такава идея, но помислете дали не може да се остане в тази форма, която вие предвиждате, но да бъде в изпълнителната власт. Тогава ще се получи едно по-реално взаимодействие между отделните власти: контрол от парламента – действие на изпълнителната власт, която в рамките на закона и независимостта проверява съдебната власт.
МИХАИЛ МИКОВ: Извинявам се, господин председател! Може би моят въпрос не е бил разбран – той не е de lege ferenda, а той е de lege lata. Ние знаем, че в момента Инспекторатът не може да инспектира във върховните съдилища, защото това правомощие, разписано в Закона за съдебната власт, беше атакувано и отменено от Конституционния съд. Но как тази дейност, чисто практически и физически, ако щете, вие, като ръководители, реализирате?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Може ли аз да отговоря конкретно на въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Аз го разбрах съгласно текста в Закона за съдебната власт, аз не пускам магистратите в отпуска – не им разписвам молбите, ако не са си изготвили съдебните актове. Това е конкретно какво аз мога да направя за несвоевременното изготвяне в срок на съдебните актове. Това е едно мое правомощие. То е включително с командированите в чужбина, с изпращането на държавни изпити и с назначаването на чистачките. Това са четири правомощия, които сега засега de lege lata имат административните ръководители.
ИВАН ГРИГОРОВ: Във връзка с Инспектората, сега с една от последните промени в Закона за съдебната власт, мисля, че беше чл. 12а, се въведе принципът на случайно разпределение на делата както по отношение на съдията, който ще бъде докладчик, така и при разглеждането. Ние го въвеждаме този принцип в Гражданската колегия, сега фигурира Търговската колегия и в Наказателната, а в Гражданската колегия го въвеждаме от 1 март. Дотогава ще се гледат по стария начин, с разпределения по отделения по профилиране на материята. Защото не може според мен върховните съдии да правораздават профилирано в една колегия, след като след това трябва да издават тълкувателно решение. Ние имаме 15 души трудови съдии, които в края на краищата влизат в общите събрания на съответната гражданска колегия и гледат дела, които примерно години не са гледани. Но за отчетността и за дейността на тези инспектори – от 1 март те ще могат по Интернет да следят всяко дело на Върховния касационен съд, дали се насрочва по съответния ред, тук ще направим изключение за трудовите дела, които малко ще ги разхвърляме през следващите пет години, няма да вървят по реда на останалите граждански дела, и ще следят дали съдията попада на случаен принцип. Така че това изменение на чл. 12а в Закона за съдебната власт, според мен е добро, ще облекчи дейността на тези инспектори и най-вече на обществото, защото ще може да контролира всяко дело във Върховния съд дали е насрочено на съответната дата и дали е попаднал случаен съдия да докладва, за да намалеят съмненията за корупция и за други нередни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Бих си позволила с оглед на току-що състоялата се дискусия за мястото на Инспектората – дали да е към министъра на правосъдието или към Висшия съдебен съвет, да приведа аргумент към това, което се каза до момента, а именно бих искала само да ви напомня, че с последните изменения на Закона за съдебната власт се създаде възможност инспекторите към този Инспекторат да проверяват и двете върховни съдилища за движението на делата. За да бъдат избегнати всякакви съмнения за намеса в дейността на магистратите това да става и чрез участието на нарочно командировани съдии и прокурори от върховните съдилища и от Върховната касационна прокуратура, които да съответстват по ранг на тези, които ще бъдат проверявани. Тоест, самият факт, че очевидно не се прилага и не се извършва подобна проверка за това как се образуват и движат делата показва, че е ограничена възможността на Инспектората към министъра на правосъдието да извършва своите функции. Може би, ако той бъде структуриран към Висшия съдебен съвет, ако бъде избиран по реда, предложен в тези промени, ще се осигури една по-голяма независимост в неговата дейност, така че той да може в пълен обхват да изпълнява тези функции, които ще му бъдат възложени.
Освен това бих искала да вметна, че идеята на този Инспекторат е всъщност да подпомага дейността на Висшия съдебен съвет, още повече с оглед на факта, че той в момента не е постоянно действащ орган, а от друга страна, има сериозни правомощия и сериозни ангажименти, включително и с промените в чл. 130, ал. 6, 7 и 8, които въвеждаме сега с тези промени, ще има още повече необходимост от един такъв орган, който да подпомага неговата дейност, да му дава основата, на която да се вземат решения както по отношение на кариерното развитие на съдиите, така и по отношение на осъществяване на тяхната дисциплинарна отговорност.
Така че бих си позволила да направя обобщение от дискусията, която протече до момента, че по-скоро следва изводът, че е по-добре този Инспекторат да бъде структуриран към Висшия съдебен съвет с оглед на големите очаквания, които се възлагат на него като орган, който ще наблюдава какво се случва в съдебната система – нещо, което е в еднакъв интерес както на самата съдебна система, така и на ръководителите на съдебната система, които надявам се правите немалко за реализирането на реформата в съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Не се предвижда дискусия, а по-скоро желание да уточним позициите на представителите на органите на съдебната власт, но сега не можем да кажем, че народните представители не може да кажете собственото си мнение.
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, все пак взимам думата, защото иначе се намираме в едно доста абсурдно положение в момента. За мен ключовата дума на това, което госпожа Манолова, така добре се опитва да обоснове е “може би”. Ключовата дума е “може би”, затова защото, доколкото ми е известно, поправете ме, ако греша, този Инспекторат, който единствено е възлов въпрос – по всички други въпроси е ясно, че няма спорове и се търси разрешение, което е максимално реалистично, но мисля, че дължим поне някакъв вид обяснение на магистратите, които са застанали тук пред нас и дават една сериозна и по мое мнение много разумна аргументация на позицията си, която трябва да бъде уважавана.
Ние се намираме в абсурдното положение да поемем тази пионерска функция първи в Европа да въведем такъв тип орган, след като сме извършили изменение на Конституцията наскоро, в него сме предвидили имплицитно друг подход към въпроса и този подход, обърнете внимание, въпреки че Конституционният съд е коментирал тези изменения, не е срещнал съпротивата на Конституционния съд – всъщност чл. 130а не е обект за обявяване на противоконституционност от страна на Конституционния съд.
Дължим това нещо на две парламентарни групи всъщност. Едната, която доминира мнозинството и която тогава, когато се гласуваше чл. 130а прояви нещо, което, бих си позволил да нарека, политически инат и успя вместо по-коректните текстове, предложени от опозицията, да гласува по мое мнение достатъчно ясни, но все пак с известни словесни несъвършенства формули, които влязоха в чл. 130а.
И една друга парламентарна група, която в своето желание да се оплаче на нашите европейски приятели, като че ли по погрешка или нарочно ги беше снабдила с един негласуван, а само предложен текст на тези изменения, в резултат на което настъпи всеобща суматоха и коментари от различно естество и бих казал дискредитация на разпоредбите на чл. 130а, които бяха приети при миналото изменение. Аз разбира се, приемам доста лично този въпрос, защото Съюзът на демократичните сили не без мое участие предложи още преди изборите формулата, в която именно чрез Инспектората към Министерството на правосъдието да бъде осъществяван такъв контрол – по-ефикасно, разбира се, и с по-голяма интензивност.
Аз разбирам защо министъра на правосъдието го няма в тази зала. Не бих могъл да му се сърдя, защото това, което остава от Министерството на правосъдието, ако продължаваме по същия начин, скоро ще бъдат папките – съдебните сгради вече не са там, значи остават папките и затворите като че ли. Ако, разбира се, папките не преминат някъде другаде?! Разбира се, въпросите за осиновяването и гражданството също остават много важен елемент на Министерството на правосъдието!
При това положение на нещата очевидно е, че абсурдната ситуация, в която се намираме, ще събужда коментари. Очевидно е, че аргументите, които дават магистратите, са състоятелни най-малко по силата на съществуващия опит. Защото, пак казвам, всичко останало е в сферата на добре развитото може би от госпожа Манолова. Може би, но просто никой не го е опитал това!
Аз лично си позволявам да мисля малко по-консервативно за Конституцията и си мисля, че този вид смели отскоци са едно крайно решение. Давам си сметка, че мнозинството в крайна сметка ще постигне това, което иска, особено в контекста на останалите задължително необходими изменения в Конституцията, които ние, разбира се, няма да спрем. Но доколкото все още има възможност да бъде преобсъден този въпрос, едно разумно вземане предвид на доводите, които изложиха представителите на съдебните институции, би могло да помогне вместо смели пионери, които робуват на това, че някой някъде някога се е изсилил за едно или друго, да се опитаме да бъдем наистина конституционалисти и да използваме практиката и традицията, която е работила досега в другите европейски страни и би могла да работи и в България.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли народни представители, които да зададат уточняващи въпроси? Няма желаещи.
Благодаря за участието, колеги.
Преминаваме към точка
ОРГАНИЗАЦИОННИ.
Предлагаме следващото заседание да се проведе следващия вторник, 14 ноември т.г., от 14,30 ч., както вече се уточнихме, но тогава да изслушаме становището на Министерството на финансите, становището на Сдружението на общините във връзка с децентрализацията и становището на Министерството на отбраната, свързано с текстовете за професионалната армия, дълг, отговорност и т.н.
Ще поканим министъра на правосъдието за следващото заседание. Има и още нещо, колеги. Предлагам утре 8 ноември 2006 г., сряда, в почивката ръководството на нашата комисия, като поканим и госпожа Мингова и господин Михаил Миков, за да изработим и приемем програмата по дати за заседанията на комисията, обсъжданията и евентуално кога може да влезе на първо, второ и трето четене. Имаме го разписано, което ме ориентира, че през м. януари можем окончателно да го приемем – в един тип – три четвърти. За следващото заседание на всички народни представители от комисията това ще бъда раздадено, ще бъде обсъдено и прието.
Има ли други въпроси? Няма.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов
Стенографи:
М. Станкова
К. Бешева
На 7 ноември 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
2. Организационни.
На заседанието присъстваха: Иван Григоров – председател на Върховния касационен съд, Константин Пенчев – председател на Върховния административен съд, Валери Първанов – заместник- главен прокурор на Република България, Румен Георгиев – заместник-директор на Националната следствена служба, и постоянните експерти към Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България проф. Васил Мръчков и д-р Ивайло Цонков.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа! Позволете ми да открия второто заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Пред вас е предложеният дневен ред за днешното заседание, който се състои от две точки.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Следователно дневният ред се приема единодушно.
На всички народни представители – членове на комисията, в папките, които са им раздадени, е становището на председателя на Върховния касационен съд господин Иван Григоров. Това становище, освен на членовете на комисията, още днес ще бъде предоставено и на всички председатели на парламентарните групи, така както предлага председателят на Върховния касационен съд.
За информация както на народните представители, така и на уважаемите гости, искам да кажа, че на 2 ноември 2006 г. на всички членове на комисията са раздадени становището на главния прокурор, становището на Висшия съдебен съвет, становището на Съюза на юристите в България и становище на един гражданин. Това становище можете да го ползвате като информация, макар в голяма част да е извън предмета и обсега на разглеждания законопроект.
Всички становища, стенограмите от заседанията на комисията, както и решенията на Народното събрание, свързани с промените в Конституцията, са публикувани в сайта на Народното събрание – „Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България”, така че и чрез Интернет можете да се информирате за работата на комисията.
Уважаеми народни представители, предлагам да преминем към точка първа от нашия дневен ред – изслушването.
Не виждам министъра на правосъдието. Имаме ли някаква информация за министъра на правосъдието?
Ако нямате нищо против, предлагам да започнем с председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров.
Заповядайте, господин Григоров, имате думата.
ИВАН ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В краткото становище, което съм изложил, което е лично от мое име, тъй като, както изглежда, е практика не само в този парламент, ние винаги в последния момент получаваме всичко, за което ни каните да обсъждаме. Тъй като го получих преди два-три дни, нямах възможност, въпреки желанието ми да го разпространя до всички колеги и евентуално да вземем едно общо становище на пленума, но обективно времето не ни стигна за това.
Това, което искам да кажа във връзка с промените, които се предлагат, са няколко неща.
На първо място, това, което ме впечатли в мотивите към аргументацията защо се правят тези промени и какъв би бил ефектът от тях, изложен от групата народни представители, ми направи впечатление, и за мен това е най-важното, че тези промени са обективирани да бъдат направени с оглед на отношението на българското общество към българското правораздаване и изискванията и условията, които ще бъдат задължителни за Република България и за българското правораздаване от 1 януари 2007 г. като член на Европейския съюз.
Лично аз имам сериозно съмнение доколко тези поправки в обема, в който са предложени, и в посоките, в които са подложени, биха били достатъчни. За част от тях имам и съмнение доколко са необходими. Аз съм изложил няколко такива аргумента и бих желал да ги маркирам пред вас за тези, които не са запознати с писменото ми становище.
Лично аз нямам нищо против, като юридическо обсъждане, такъв Инспекторат, той съществува и в момента. Лично на мен ми се струва, че неговото устройване, дори и да е на конституционно ниво, би било по-редно, а това е и вековна българска традиция, да бъде към Министерството на правосъдието, както е било винаги досега. Естествено би трябвало да се разшири неговият обем на дейност, обемът на хората, които ще работят в него, защото работата, която се поставя на този Инспекторат, който в момента е към Министерството на правосъдието, практически трудно може да осъществи огромния брой случаи и изобщо на действия на съответните правораздавателни и правоохранителни институции, за да може да контролира тяхната дейност.
При положение, че вие ще приемете или, ако приемете, което е почти сигурно, да бъде избиран с квота от две трети от Народното събрание, считам, че следва да се помисли. И тъй като той ще бъде, както се предлага, към Висшия съдебен съвет, би следвало да се помисли – това е стара теза и на мен, мисля, че и на останалите колеги-ръководители в съдебната система, дали в тези конституционни промени не трябва да помислите и по въпроса, стига да не е късно, ако са поети някакви ангажименти, свързани с време, по този начин да бъде регламентиран изборът и на членовете на Висшия съдебен съвет. Тъй като Инспекторатът ще бъде към Висшия съдебен съвет, макар и регламентиран на конституционно ниво, той ще бъде не само контролен, но и помощен орган на Висшия съдебен съвет, не е редно, а и конституционно не е издържано един такъв орган да бъде регламентиран на едно по-високо нормативно ниво, а органът, към който ще бъде този орган, да бъде регламентиран на законодателно ниво. Би могло да се помисли по този въпрос – квотата на Висшия съдебен съвет от така наречената парламентарна квота да бъде избирана по същия начин, по който се предполага, че ще бъде избиран и Инспекторатът.
Тук, според мен, се получава и едно доста усложнено положение на този Инспекторат, тъй като има една конституционна противоречивост в неговия избор, в неговите функции, в неговите отговорности. Излиза, че този орган ще бъде избиран от Народното събрание, но ще действа сам и служебно и по искане на широк кръг от лица ще се отчита пред Висшия съдебен съвет, който на практика няма да му е работодател, но ще бъде орган, който ще се съобразява с нещата, които ще излага Инспекторатът, който Инспекторат ще има и самостоятелен бюджет. Според мен се получава една еклектика при конституирането на този орган.
Третото ми съмнение е, че този конституционноустановен орган на конституционно ниво ще решава и въпроси, прекратява неговият мандат, но на конституционно ниво не е регламентирано как ще се прекратява неговата дейност - на органът като цяло и на отделни негови членове.
Пак искам да финализирам: това не са критики, това са констатации. За мен най-сериозното нещо е този орган към коя институция трябва да бъде регламентиран. Аз продължавам да твърдя: нека да бъде на конституционно ниво, но да бъде не към Висшия съдебен съвет, а към Министерството на правосъдието, разбира се, с увеличение на правомощия, увеличение на отговорности, увеличение на щат и т.н.
По въпроса за конституционните промени, които са предложени, в случая на нас и на българското общество, и които ще приеме парламентът, твърдо споделям идеята за отпадане на магистратския имунитет. Това е лично моя теза повече от 15 години и винаги е била неотклонна. Не виждам никакъв смисъл съдиите да имат друг имунитет извън професионалния при конкретното разглеждане на делата.
Смятам, че няма никакъв проблем и по отношение на това Върховният касационен съд да прави един годишен доклад към Народното събрание. Лично аз, макар че не е залегнало във вашето предложение, не виждам никакъв проблем дори и устно председателят на Върховния касационен съд да се отчита за дейността на институцията, която ръководи, и пред Народното събрание, и където прецени законодателят.
За съжаление, мисля, че тези конституционни промени няма да доведат до реално подобряване на дейността на съдебната власт, в частност, на съда.
Тук искам само да отбележа и с това ще завърша - какво е необходимо в момента на съда и специално на Върховния касационен съд? Не го уреждайте на конституционно ниво. Помислете, то би могло да се регламентира и на законодателно. Така, както в досегашната дейност на Върховния касационен съд, а тя се предполага и от нормативните разпоредби, е пренебрегнато едно основно негово задължение – то е единственото регламентирано на конституционно ниво, а именно неговата тълкувателна дейност, неговото обобщаване на съдебната практика и издаването на тълкувателни решения. Това е задължение на Върховния касационен съд, което фигурира в българската Конституция.
В унисон с това, ние не сме в състояние да отделяме голямо внимание на тази конституционнозадължителна дейност, защото обективно такава възможност нямаме. На фона на това мисля и е добре да се помисли - лично според мен това може да се уреди и на законодателно ниво, тъй като в Конституцията никъде не е регламентирано, че Върховният касационен съд трябва да действа като трета инстанция винаги - за намаляване обема на работа в прякото правораздаване като трета инстанция на Върховния касационен съд. Мисля, че това може да стане на законодателно ниво. Но, ако прецените. Много по-тежко би било, ако това по някакъв начин бъде или делегирано в Конституцията на законодателя, защото в момента такова нещо няма, или да бъде направено в Закона за съдебната власт. Защото в обществото е създадено едно впечатление – това го поддържат и някои колеги, особено от прокуратурата, че Конституцията императивно указва, че съдебното производство в България е триинстанционно. Такова нещо няма. В Конституцията пише кои са съдилищата, които правораздават, но не легитимират, не конкретизират, че това трябва да преминава винаги в три инстанции. Вие самите, като законодатели, не само в този парламент, но и преди това, издадохте доста такива нормативни актове под формата на закони, където, макар в много малка степен, облекчихте дейността на Върховния касационен съд като го освободихте за много малко от делата, но все пак и това е нещо като касационна инстанция.
За да завърша този мой аргумент, с което ще завърша и цялото ми изложение, искам да кажа какво би се постигнало от това. Пак ще кажа това, което казах и в началото – какво е необходимо за едно добро правораздаване? Три неща: качество, ефективност и бързина. Качеството се влияе от обема на работата; ефективността също се влияе от възможностите, физическите възможности на членовете на Върховния касационен съд, а бързината в момента е най-сложният проблем в правораздаването във Върховния касационен съд и то също се нуждае от законодателни промени, които да ускорят тази бързина.
Ще ви кажа две-три цифри, с което ще приключа.
За миналата година съставът на Върховния касационен съд от 82 души, да речем около 80 души, само в Гражданската колегия – да не ви обременявам с останалите, има постъпили 11 135 дела. От тях са решени 10 982 дела. Те не са точно от тях, защото има и дела от предходни години, но горе-долу с това постъпление успяваме донякъде да се с правим, като, подчертавам, занемаряваме всичко друго, което трябва да вършим, основното, което ни задължава Конституцията – тълкувателната дейност и уеднаквяване на практиката. Тук обаче искам да добавя, че към тези дела не са включени едни дела, които според мен е пълен абсурд да бъдат на третоинстанционно производство, поне всичките – трудовите дела. В тези 10 982 дела, които сме решили, влизат и трудовите. От 2004 г. досега имаме натрупани почти около 6000 дела, които чакат насрочване. Ние ги насрочваме регулярно, но за да гледаме тези дела и да ги приключим, трябва една година да не гледаме абсолютно никакви други дела от гражданската материя на Върховния касационен съд. Няма абсолютно никакъв проблем тези дела – поне трудовите и част от гражданските, да бъдат най-добре на конституционно ниво, делегирано такова право на законодателя, ако не със съответния закон да бъдем облекчени от тях. Защото, какъв е ефектът, че тия дела ще се приключат след 4-5 години, когато нито работникът (служителят) по трудово дело може да бъде възстановен, нито може да бъде париран, защото вероятно предприятието не съществува.
За да завърша и за да видите кое пречи на качеството, ефективността и бързината – в тази Гражданска колегия миналата година всеки съдия средно е решил – давам данни само за миналата година, защото е приключила – по 261 дела.
Това е, което исках да кажа.
Не сме против промените. Пак подчертавам, считам, че не са най-уместните в пълния си обем. Има и добри, и лоши. Вие сте тези, които можете да прецените какво да приемете, какво да допълните, какво да изоставите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Искам да информирам членовете на комисията, разбира се, и присъстващите, че министърът на правосъдието е извън София. От заместник-министрите няма да присъстват, присъства само парламентарният секретар. Без коментар, както се казва понякога.
Уважаеми колеги, предлагам да чуем поканените гости и наши колеги и след това, ако имаме въпроси, нещо да уточним, ако можем да изразим някакви мнения.
Давам думата на председателя на Върховния административен съд господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Както казва народът и председателят Иван Григоров: „По-добре късно, отколкото никога!”. Все пак дойде нашето време да си кажем становището по тази Четвърта проектопоправка на Конституцията в частта за съдебната власт.
Първо, като всеки законопроект на първо четене, трябва да кажем дали сме съгласни с неговата необходимост и с неговите основни идеи. Тоест трябва да отговорим на въпроса: има ли необходимост от такава, Четвърта поправка на Конституцията в частта за съдебната власт? Моят отговор е еднозначен: „Да, има необходимост”.
Защо? Защото мисля, че всички сме наясно, че все още не сме постигнали тази ефективност на съдебната система, която бихме искали и която цялото общество би искало да постигнем. Очевидно тази поправка е необходима.
Аз виждам смисъла на тези промени именно в това да се повиши ефективността на съдебната власт. Разбирам затруднението на народните представители – вносители, и на тази комисия, защото ние знаем, че Народното събрание - и това, и предходното, е поставено в един тупик между обществената необходимост да се повиши ефективността на съдебната система, тоест да се измени Конституцията в тази й част, и Решение № 3 на Конституционния съд, което почти забранява това. Точно в тази малка пролука народните представители трябва да намерят тази формула, която, без да довежда до необходимост от Велико Народно събрание, наистина да направи съдебната система по-работеща. Затова, когато за първи път чух идеята за нов орган, наречен Инспекторат, аз я приветствах априори. Не за друго, а защото си казах: дано народните представители да намерят нещо, работеща формула, която без генерални промени, без нарушаване баланса между властите да може действително да подпомогне реформата. И веднага ще отбележа, че ми се струва, че едва ли тази формула е намерена с този Инспекторат, който ни се предлага.
Защо? Вие знаете, Инспекторат има и сега в Министерството на правосъдието. Вие знаете дългогодишния спор между състави на различни парламенти и Конституционния съд за това инспекторите в Министерството на правосъдието до каква степен могат да проверяват работата на съдебните органи. Доколкото ми е известно, константната практика на Конституционния съд е била, че инспекторите не биха могли да следят за движението на делата и преписките във върховните ешелони на съдебната власт - Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. Това е спорът.
Ако ние правим нов орган, избиран с квалифицирано мнозинство, за да може да влезе и във Върховния административен съд примерно и да каже: „Съдия Хикс не си е написал делото две години!”. Аз не знам дали си струва труда, тъй като в Интернет страницата на Върховния административен съд излиза всяко едно дело и всеки един гражданин може да види, че съдията Хикс не си е написал решението еди-колко си време. Делото е обявено за решаване и примерно две години няма решение.
Все още се надявам, че може би има възможност, има време някакви нови, по-специални правомощия да се допълнят към този Инспекторат, който вече е заложен като проект. Дано наистина все пак неговата дейност да не препокрива дейността на сегашния Инспекторат в Министерството на правосъдието.
Аз разбирам намерението на вносителите да направят този орган доста независим, като едва ли не една връзка между парламента и Висшия съдебен съвет. Затова той се избира от парламента, а е на отделен бюджет, но към Висшия съдебен съвет. Да, сигурно тази връзка би могла да осигури някакъв контрол на съдебната власт, някаква независимост на този орган. Но пак ви казвам: не знам дали си струва тези законодателни усилия, ако приемем този Инспекторат, ако само това е новото в Четвъртата поправка. Иначе балансирането на правомощията на Висшия съдебен съвет с тези на министъра на правосъдието е добро и навременно. Приветствам го.
Аз си мисля, че биха могли да се намерят и други формули. Ще споделя отново пред вас, че тази идея не е нова. Може би мястото й не е в Конституцията, но може би би могла да се сложи там с едно изречение – 22-мата членове на Висшия съдебен съвет, които са избираеми, мандатни, да бъдат постоянно действащи. Може би това ще допринесе и в много по-голяма степен ще подобри работата в съдебната власт, отколкото този нов Инспекторат.
Защо постоянно действащ? Ще мотивирам само с три изречения. Защото това е правителство на съдебната власт. То трябва да работи постоянно, не може да работи само като борд на директорите, само на заседателни часове, за да бъде наистина ефективно.
Второ, мандатните членове – и от парламента, и от органите на съдебната власт, ще се отдадат, така да се каже, един мандат само на това – да вършат работата на Висшия съдебен съвет за използване на съдебната система, а няма да се номинират по други, често пъти терористични подбуди и намерения да станат началници. Също така те ще бъдат по-независими.
Тук, в тази зала, при Третата поправка на Конституцията, при която се защитаваше идеята за така наречената процедура за импийчмънт, един от аргументите на народните представители беше, че едва ли може да се очаква, че членовете на Висшия съдебен съвет ще освободят предсрочно тримата големи или някой от тях, защото малко или повече те са подчинени и не биха могли да се чувстват независими с тази своя инициатива. Ако направим членовете мандатни - на които им се пазят местата, те ще бъдат напълно независими от тримата големи. Защото един съдия във Върховния административен съд, който за пет години става член на Висшия съдебен съвет от съдебната квота, едва ще се съобразява с председателя, който в момента е председател, защото може би няма да бъде председател, когато на този член на Висшия съдебен съвет му изтече мандата. Наистина би могла да се постигне една по-голяма независимост.
За мен това не е промяна, която е необходимо да бъде на конституционно ниво, но, тъй като сме отворили тази врата, постави на вашето внимание предложението в този смисъл - мандатните членове да са постояннодействащи. Това е като идея, която искам да споделя.
Иначе много бихме могли да говорим за това какво е необходимо да се направи, за да се подобри работата на съдебната власт, но, уви, пак казвам, като че ли има една такава боязън у народните представители, като че ли те гледат на нас като на някакви врагове и не обсъждат с нас тези проблеми предварително. Сега вече знам, че е късно. Има един законопроект, който малко или повече рамкира бъдещата работата на тази временна комисия.
В заключение искам да кажа, че сме винаги на разположение и готови с идеи – добри или лоши, в процеса на обсъждането ще се разбере. Отворени сме да работим за една все по-добра и по-ефективна съдебна система. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте, господин Григоров.
ИВАН ГРИГОРОВ: Прощавайте, но се подсетих от господин Пенчев за нещо, на което искам да обърна внимание като категорично мое становище и на колегите от Върховния касационен съд, което, разбира се, че според нас не е необходимо да бъде уредено на конституционно ниво, но като идея беше засегната от господин Пенчев. Ще кажа защо го изявявам сега, когато обсъждаме конституционните промени.
Нека да се помисли за една постоянна дейност на Висшия съдебен съвет и в периода, в който членовете от съдебната квота, а и от другата квота, ако са примерно адвокати, да излизат в неплатен отпуск за периода, в който са членове на Висшия съдебен съвет.
Защо го казвам сега? Защото при положение, че вие приемете, а вие безспорно ще приемете този Инспекторат, той няма да бъде само от тези 10-11 души, както се предвижда, а ще има голям обем на работа, ще има много сътрудници. Той ще бъде към Висшия съдебен съвет, подчертавам, към Висшия съдебен съвет. Дейността на Висшия съдебен съвет, свързана и с дейността на Инспектората, вече ще стане съвсем разширена и ще бъде обективно невъзможно да се свърши за тези два или три часа, за които се събираме. При сегашните функции на Висшия съдебен съвет, казвам го съвсем откровено, бил съм в няколко висши съдебни съвета, в никакъв случай не можем да твърдим, че извършваме някаква сериозна и качествена работа за тези два-три часа един път в седмицата и то всички действащи магистрати в по-голямата част, които пътуват и от провинцията и изоставят собствената си работа. Там има и ръководители не само на висше, но и на средно ниво. При този Инспекторат и функциите, които добронамерено ме карат да мисля, че могат да бъдат реализирани в положителна посока, един Висш съдебен съвет, събиращ се един път седмично за няколко часа, няма да може да извърши това, което целите всички и ние подкрепяме.
Мислете по този въпрос, ако не ви затруднява, защото той е свързан и с тези конституционни промени. Нека Висшият съдебен съвет да бъде постоянен, нека се запази членовете на Висшия съдебен съвет да излизат в отпуска от местоработата, откъдето са дошли, и по този начин ще имаме вече една реална дейност на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Господин Борис Велчев – главният прокурор, още миналата седмица лично се обади, че днес, поради поети предварително ангажименти, не може лично да присъства. Главният прокурор е изпратил писмено своето становище.
Тук е заместник-главния прокурор господин Валери Първанов.
Господин Първанов, имате думата.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости! Ще изложа накратко становището на Прокуратурата на Република България по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България – Четвъртата поправка. Заявявам, че прокуратурата по същество изцяло подкрепя предложенията за изменения на Конституцията, отчитайки необходимостта в няколко направления.
На първо място, премахването на магистратския имунитет, изцяло считаме за една положителна крачка, доколкото неговото съществуване и трудната процедура по преодоляването му често пречи на нормалното разследване при данни за извършени престъпления от магистрати.
На второ място, считаме, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е необходим, но неговите функции, така заложени, са твърде скромни и ще бъдат много скоро безпредметни, доколкото прозрачността в работата на органите на съдебната власт става все по-голяма и по-голяма. Включително прокуратурата прави необходимото в последните месеци да покаже своята работа, засега все още в обобщени данни, а се надяваме в началото на следващата година и с конкретика. Тоест, това, което правят колегите съдии по конкретните преписки и дела да се има достъп от съответни длъжностни лица, както и от страните по съответния процес да знаят в какъв етап се намира техния казус, при кой магистрат е и съответно в какви срокове се решава. Ако се постигне това, работата на инспектората ще стане в стеснен кръг. Според мен сега е моментът да се предвидят едни по-широки правомощия на този конституционно закрепен орган и аз предлагам това да бъдат антикорупционните действия. Тоест, на този инспекторат да се възложи да проверява декларациите, които попълват всички магистрати пред данъчните органи, пред Сметната палата, пред Висшия съдебен съвет. Защото сега се попълват декларациите, но те остават, там където са. Има нужда от един орган, който да сверява тези поне три вида декларации, съответно сигнали за корупционно поведение, за доходи, които са с неясен произход. Доколкото този орган е абсолютно независим от съдебната власт и от органите на съдебната власт, избирайки се от парламента, то неговите актове, неговите действия и преценки, смятам, че ще бъдат независими и ще бъдат в подкрепа и на прокуратурата, когато трябва да се предприемат действия за установяване и наказване на корупционни действия от страна на всички магистрати, а не само на прокурори. Това е едно основно предложение, което правим.
На следващо място, считаме, че в чл. 130, ал. 6 изрично трябва да се предвидят на конституционно ниво правомощията на административните ръководители на органите на съдебната власт да вземат участие при кадровото развитие на магистратите. Това е за да бъде запазено равновесието между председателстващия Висшия съдебен съвет – министър на правосъдието, който има такова изрично конституционно закрепено правомощие, и ръководителите на съдебната власт.
Всички знаем, че има решение на Конституционния съд в тази насока, че е необходим такъв баланс, когато това правомощие на министъра на правосъдието беше тълкувано пред Конституционния съд. Изключвайки правомощията на административните ръководители на конституционно ниво, а съм запознат и с проекта за нов закон на съдебната власт, където там също са изключени, считам, че този баланс ще бъде нарушен и това ще доведе отново до атакуване на основни конституционни текстове, а считам, че това не е желателно.
На следващо място, подкрепяме правомощията на Висшия съдебен съвет да прекратява предсрочно мандата на членове на Висшия съдебен съвет. Това е една обективна необходимост, една празнота в сегашното законодателство, което поставя в недобра светлина и органите на съдебната власт, и държавната власт като цяло.
Какви конкретни предложения правим?
В т. 2 на ал. 7, това е § 6, чл. 130, да остане “при осъждане на лишаване от свобода”. Предложеният от Народното събрание текст е “лишаване от свобода за умишлено престъпление” без да се посочва дали е от общ или от частен характер. За съжаление напоследък има доста случаи, над десетина, когато колеги магистрати причиняват смърт, за радост засега не в пияно състояние, на граждани при пътно-транспортни произшествия. Ако бъде наложено в тези случаи наказание “лишаване от свобода”, то този магистрат и член на Висшия съдебен съвет ще продължи да изпълнява, при редакцията, която се предлага, своите функции на член на Висшия съдебен съвет и кадровия орган за другите магистрати, които не са извършили подобни деяния. Самото осъждане на “лишаване от свобода”, независимо за какво престъпление, сочи на една висока степен на обществена опасност на извършеното деяние, а от друга страна, на липса на изискуемите от Конституцията високи морални качества от членове на Висшия съдебен съвет, поради което считам, че следва да се разшири приложното поле на това основание.
По същия начин предлагаме и в т. 4, освен при дисциплинарно освобождаване, и при понижаване на член на Висшия съдебен съвет, като съдия, прокурор или следовател, той също да бъде освобождаван като член на Висшия съдебен съвет. За да се стигне до налагане на такова дисциплинарно наказание “понижаване в длъжност”, значи съответният магистрат е допуснал доста сериозни и груби нарушения в своята служебна дейност, което автоматически следва да отнема правото да преценява качествата на останалите магистрати.
Относно редакцията на чл. 132а предложението в ал. 5, изречение първо, е чисто редакционно. Но считам, че по-точно ще отграничава действията, които не могат да правят инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, а именно да извършват проверки на дейността на всички органи на съдебната власт, като не могат да извършват действия включени в инстанционния, съдебен и прокурорски контрол. Защото без да засяга съдържанието на правораздавателната дейност е твърде общ текст. Един колега, който е доктор по право, каза, че това означава, че само не могат да се намесят в актовете на съда, но биха могли да отменят прокурорските актове, тоест поражда тълкуване. Искам да ви подхвърля тази идея, че е възможно и такова тълкуване, доколкото правосъдието и правораздавателната дейност се осъществява само от съдилищата, но не и следствие и прокуратура, доколкото в момента и ние сме членове на съдебната власт. Затова е по-добре да се приеме един по-ясен текст, който да изключва намеса в преките магистратски задължения и правомощия, а не само по движението на делата.
Относно § 10 предлагаме правомощието на Народното събрание да определя видовете местни такси да бъде посочено като самостоятелна точка в чл. 84 на Конституцията, доколкото систематическото място би следвало да е в този текст на това правомощие, а не в Главата за местното самоуправление и местната администрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
Има думата господин Румен Георгиев от Националната следствена служба.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за честта да имам възможността да споделим нашето становище. Съжалявам, че нашият директор не успя да дойде. Това също е свързано с ангажимент, който е поет предварително.
Аз нося и ще депозирам писмено становище, което касае само § 6 и § 9 от проекта. Това е становище, което вече имахме възможността да дадем, защото господин Миков беше изпратил още на 22 септември т.г. текста, който в момента е предмет на разглеждане.
Не знам доколко е редно след Върховния касационен съд и след Върховния административен съд следовател, особено български със затихващи функции, да взима отношение по Конституцията, но това е за пълнота на процедурата.
Очевидно през тези 16 години съдебната система не успя да изгради в обществото образът, който всички искаме да има.
Сърцевината на тази промяна е в две насоки.
Първата е Висшият съдебен съвет да бъде нещо като управителен съвет и да има надзорно тяло, някакъв вид контролен съвет. Това е напълно разбираемо. Фигурата е известна от други отрасли на правото.
Може само да се съжалява за това, че хората, които работим – аз съм един от тях, през тези години не сме съумели да създадем в тази система, в която работим, образът, който трябва да има. Затова аз със съжаление искам да отбележа, че през всичките тези години така и не се разбра едно азбучно правило, че имунитетът не е привилегия на магистратите, а гаранция за правото на гражданите на честен процес. Много е тъжно, че сега ние го премахваме като някаква привилегия, която едва ли не е била в тежест. Казвам го и като следовател. Това е най-разжалваната гилдия – двайсетина души от следователите са разследвани, за съжаление, пак казвам. Но не имунитетът е бил пречка за някакво разследване. Тъжно е, че всички ние не успяхме да убедим българските граждани за това, че това е тяхна гаранция, по-добра гаранция за тях.
Що се касае до бележките, само доколкото имаме намерение да спомогнем да се поправи текстът, да стане по-добър, защото никой текст не е съвършен освен на Библията може би, имаме чисто редакционни бележки. Например разпоредбата, че Народното събрание има самостоятелен бюджет би могла да се отнесе към много други институции. Тук има толкова много конституционалисти, че аз не смея повече да казвам. Дали е нужно, това е въпрос на Народното събрание да прецени.
По отношение на параграфа с доклада на двамата председатели и главния прокурор, от нашата служба има една чисто редакционна бележка по отношение на понятието "разследващи органи". Богатият език на законодателя, знаем всички юристи, че не е показател за нещо добро. "Следствени органи" се използва в чл. 128. Възможно е да настъпи известно смущение, още повече че капитаните на кораби също са разследващи органи, а главният прокурор трудно може да докладва за тяхната дейност като дознатели, доколкото имаме все още флот и т.н. Това е чисто редакционно, което може би трябва да се види.
По отношение на дисциплинарното освобождаване като основание за прекратяване на мандата на член на Висшия съдебен съвет казано е "освобождаване като съдия, прокурор или следовател", известно е, че следователят ще бъде един, той може да се членува представителят на следствието, такъв е проектът, за сметка на това във Висшия съдебен съвет има няколко адвокати, няколко юрисконсулти, ще бъде неравнопоставеност само при уволнение на съдия, той трябва да напусне Висшия съдебен съвет. Колкото и да са добри колегите ни в адвокатурата и юрисконсултите, може и сред тях да има някой такъв недисциплиниран, каквито са магистратите. Така че има такива чисто редакционни бележки.
Завършвам с последната бележка. Има известен дисбаланс между езика на законодателя в непроменената част на Конституцията и в чл. 132а в смисъл, че този текст за Контролния съвет или за Инспектората, както приемете, напомня по-скоро за разпоредби на закон, отколкото за език на конституционен законодател. Не е моя работа да ви давам акъл, но ми се струва, че се получава буквално дисбаланс, като се чете цялата глава. Има някои решения от предложените, които може би също трябва да се обмислят. Не искам да дублирам председателя Григоров в никакъв случай за мнозинството, с което се избира този контролен съвет, дали не трябва да се приложи и към Висшия съдебен съвет. Защо примерно да отпаднат конституционните изисквания за членовете на Висшия съдебен съвет като високи професионални нравствени качества, определен стаж? Защо това да се определя със закон, а функциите, които поначало би следвало да са със закон, да са в Конституцията? Това са такива въпроси, които предполагам при процедурата, която следвате, която е съвсем съвършена, предполагам ще отпадне.
Всичко това, пак казвам, е с желание да бъдем от полза. Още веднъж благодаря за възможността и ви желая приятна работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, не са предвидени разисквания, но все пак ако имате някакви въпроси за доуточняване, имате думата.
Аз се обръщам към колегите от съдебната власт. Предвиждат се 11 инспектори. Господин Григоров, пък и господин Пенчев, казаха: “Да, но ще има голям друг щат!”. Без щат не може, само че те няма да са инспектори. Този щат може да е от 200 човека, но те да не са инспектори, ще могат ли да правят тези проверки, или не? Доколкото ми е известно сега в Министерството на правосъдието над 30 са инспекторите. Дали 11 биха могли да се справят? Това е един практически въпрос, който може да намери разрешение.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз имам един такъв въпрос: има Инспекторат в Министерството на правосъдието, той не обхваща върховните съдилища, как сега се извършва тази дейност в тях – тази същата дейност, която евентуално би вършил Инспекторатът в Министерството на правосъдието или този бъдещ инспекторат? Как тя е организирана и как фактически и практически се върши? Как вие, като председатели, следите този процес? Имате ли някакви общи принципни резултати?
ИВАН ГРИГОРОВ: Аз бих казал няколко думи. Добре знаете всички, че тя не обхваща дейността на върховните съдилища, но от общи наблюдения до ниво Върховен съд те преглеждат нещата и според мен във възможностите, които имат при 30 души щат, както сега разбрах и при стотиците хиляди дела, вършат нелоша работа според мен.
Според мен този Инспекторат трябва да бъде към Министерството на правосъдието или към изпълнителната власт, нека да е на конституционно ниво, даже под някаква друга форма, защото някак си е по-естествено да се отчита пред парламента този орган, ако е към Министерството на правосъдието. Защото той е част от изпълнителната власт, а изпълнителната власт по основите на нашата Конституция, която е от Великото Народно събрание, се контролира от парламента. Това за мен е също сериозен аргумент.
Разбира се, нямам нищо против и мисля, че това е пропуск на законодателя, защо да не инспектира и върховните съдебни институции? Това според мен е много добре да го прави, който и да е – дали ще бъде към Министерството на правосъдието или към Висшия съдебен съвет, по това никакъв спор не можем да имаме, както аз лично и съм го казвал много пъти, никога не приемам за обида, ако ме викнат по какъвто и да е повод в парламента или в Министерски съвет, за да ми искат какъвто и да е отчет – това също не е никакъв проблем. Но според мен се получава от конституционна гледна точка едно смесване. Инспекторатът значи ще контролира дейността на съдебната власт, но ще бъде към съдебната власт?! Някак си според мен се ограничават възможностите и казано на жаргон му се връзват ръцете. Може би е късно да ви се дава такава идея, но помислете дали не може да се остане в тази форма, която вие предвиждате, но да бъде в изпълнителната власт. Тогава ще се получи едно по-реално взаимодействие между отделните власти: контрол от парламента – действие на изпълнителната власт, която в рамките на закона и независимостта проверява съдебната власт.
МИХАИЛ МИКОВ: Извинявам се, господин председател! Може би моят въпрос не е бил разбран – той не е de lege ferenda, а той е de lege lata. Ние знаем, че в момента Инспекторатът не може да инспектира във върховните съдилища, защото това правомощие, разписано в Закона за съдебната власт, беше атакувано и отменено от Конституционния съд. Но как тази дейност, чисто практически и физически, ако щете, вие, като ръководители, реализирате?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Може ли аз да отговоря конкретно на въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Аз го разбрах съгласно текста в Закона за съдебната власт, аз не пускам магистратите в отпуска – не им разписвам молбите, ако не са си изготвили съдебните актове. Това е конкретно какво аз мога да направя за несвоевременното изготвяне в срок на съдебните актове. Това е едно мое правомощие. То е включително с командированите в чужбина, с изпращането на държавни изпити и с назначаването на чистачките. Това са четири правомощия, които сега засега de lege lata имат административните ръководители.
ИВАН ГРИГОРОВ: Във връзка с Инспектората, сега с една от последните промени в Закона за съдебната власт, мисля, че беше чл. 12а, се въведе принципът на случайно разпределение на делата както по отношение на съдията, който ще бъде докладчик, така и при разглеждането. Ние го въвеждаме този принцип в Гражданската колегия, сега фигурира Търговската колегия и в Наказателната, а в Гражданската колегия го въвеждаме от 1 март. Дотогава ще се гледат по стария начин, с разпределения по отделения по профилиране на материята. Защото не може според мен върховните съдии да правораздават профилирано в една колегия, след като след това трябва да издават тълкувателно решение. Ние имаме 15 души трудови съдии, които в края на краищата влизат в общите събрания на съответната гражданска колегия и гледат дела, които примерно години не са гледани. Но за отчетността и за дейността на тези инспектори – от 1 март те ще могат по Интернет да следят всяко дело на Върховния касационен съд, дали се насрочва по съответния ред, тук ще направим изключение за трудовите дела, които малко ще ги разхвърляме през следващите пет години, няма да вървят по реда на останалите граждански дела, и ще следят дали съдията попада на случаен принцип. Така че това изменение на чл. 12а в Закона за съдебната власт, според мен е добро, ще облекчи дейността на тези инспектори и най-вече на обществото, защото ще може да контролира всяко дело във Върховния съд дали е насрочено на съответната дата и дали е попаднал случаен съдия да докладва, за да намалеят съмненията за корупция и за други нередни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Бих си позволила с оглед на току-що състоялата се дискусия за мястото на Инспектората – дали да е към министъра на правосъдието или към Висшия съдебен съвет, да приведа аргумент към това, което се каза до момента, а именно бих искала само да ви напомня, че с последните изменения на Закона за съдебната власт се създаде възможност инспекторите към този Инспекторат да проверяват и двете върховни съдилища за движението на делата. За да бъдат избегнати всякакви съмнения за намеса в дейността на магистратите това да става и чрез участието на нарочно командировани съдии и прокурори от върховните съдилища и от Върховната касационна прокуратура, които да съответстват по ранг на тези, които ще бъдат проверявани. Тоест, самият факт, че очевидно не се прилага и не се извършва подобна проверка за това как се образуват и движат делата показва, че е ограничена възможността на Инспектората към министъра на правосъдието да извършва своите функции. Може би, ако той бъде структуриран към Висшия съдебен съвет, ако бъде избиран по реда, предложен в тези промени, ще се осигури една по-голяма независимост в неговата дейност, така че той да може в пълен обхват да изпълнява тези функции, които ще му бъдат възложени.
Освен това бих искала да вметна, че идеята на този Инспекторат е всъщност да подпомага дейността на Висшия съдебен съвет, още повече с оглед на факта, че той в момента не е постоянно действащ орган, а от друга страна, има сериозни правомощия и сериозни ангажименти, включително и с промените в чл. 130, ал. 6, 7 и 8, които въвеждаме сега с тези промени, ще има още повече необходимост от един такъв орган, който да подпомага неговата дейност, да му дава основата, на която да се вземат решения както по отношение на кариерното развитие на съдиите, така и по отношение на осъществяване на тяхната дисциплинарна отговорност.
Така че бих си позволила да направя обобщение от дискусията, която протече до момента, че по-скоро следва изводът, че е по-добре този Инспекторат да бъде структуриран към Висшия съдебен съвет с оглед на големите очаквания, които се възлагат на него като орган, който ще наблюдава какво се случва в съдебната система – нещо, което е в еднакъв интерес както на самата съдебна система, така и на ръководителите на съдебната система, които надявам се правите немалко за реализирането на реформата в съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Не се предвижда дискусия, а по-скоро желание да уточним позициите на представителите на органите на съдебната власт, но сега не можем да кажем, че народните представители не може да кажете собственото си мнение.
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, все пак взимам думата, защото иначе се намираме в едно доста абсурдно положение в момента. За мен ключовата дума на това, което госпожа Манолова, така добре се опитва да обоснове е “може би”. Ключовата дума е “може би”, затова защото, доколкото ми е известно, поправете ме, ако греша, този Инспекторат, който единствено е възлов въпрос – по всички други въпроси е ясно, че няма спорове и се търси разрешение, което е максимално реалистично, но мисля, че дължим поне някакъв вид обяснение на магистратите, които са застанали тук пред нас и дават една сериозна и по мое мнение много разумна аргументация на позицията си, която трябва да бъде уважавана.
Ние се намираме в абсурдното положение да поемем тази пионерска функция първи в Европа да въведем такъв тип орган, след като сме извършили изменение на Конституцията наскоро, в него сме предвидили имплицитно друг подход към въпроса и този подход, обърнете внимание, въпреки че Конституционният съд е коментирал тези изменения, не е срещнал съпротивата на Конституционния съд – всъщност чл. 130а не е обект за обявяване на противоконституционност от страна на Конституционния съд.
Дължим това нещо на две парламентарни групи всъщност. Едната, която доминира мнозинството и която тогава, когато се гласуваше чл. 130а прояви нещо, което, бих си позволил да нарека, политически инат и успя вместо по-коректните текстове, предложени от опозицията, да гласува по мое мнение достатъчно ясни, но все пак с известни словесни несъвършенства формули, които влязоха в чл. 130а.
И една друга парламентарна група, която в своето желание да се оплаче на нашите европейски приятели, като че ли по погрешка или нарочно ги беше снабдила с един негласуван, а само предложен текст на тези изменения, в резултат на което настъпи всеобща суматоха и коментари от различно естество и бих казал дискредитация на разпоредбите на чл. 130а, които бяха приети при миналото изменение. Аз разбира се, приемам доста лично този въпрос, защото Съюзът на демократичните сили не без мое участие предложи още преди изборите формулата, в която именно чрез Инспектората към Министерството на правосъдието да бъде осъществяван такъв контрол – по-ефикасно, разбира се, и с по-голяма интензивност.
Аз разбирам защо министъра на правосъдието го няма в тази зала. Не бих могъл да му се сърдя, защото това, което остава от Министерството на правосъдието, ако продължаваме по същия начин, скоро ще бъдат папките – съдебните сгради вече не са там, значи остават папките и затворите като че ли. Ако, разбира се, папките не преминат някъде другаде?! Разбира се, въпросите за осиновяването и гражданството също остават много важен елемент на Министерството на правосъдието!
При това положение на нещата очевидно е, че абсурдната ситуация, в която се намираме, ще събужда коментари. Очевидно е, че аргументите, които дават магистратите, са състоятелни най-малко по силата на съществуващия опит. Защото, пак казвам, всичко останало е в сферата на добре развитото може би от госпожа Манолова. Може би, но просто никой не го е опитал това!
Аз лично си позволявам да мисля малко по-консервативно за Конституцията и си мисля, че този вид смели отскоци са едно крайно решение. Давам си сметка, че мнозинството в крайна сметка ще постигне това, което иска, особено в контекста на останалите задължително необходими изменения в Конституцията, които ние, разбира се, няма да спрем. Но доколкото все още има възможност да бъде преобсъден този въпрос, едно разумно вземане предвид на доводите, които изложиха представителите на съдебните институции, би могло да помогне вместо смели пионери, които робуват на това, че някой някъде някога се е изсилил за едно или друго, да се опитаме да бъдем наистина конституционалисти и да използваме практиката и традицията, която е работила досега в другите европейски страни и би могла да работи и в България.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли народни представители, които да зададат уточняващи въпроси? Няма желаещи.
Благодаря за участието, колеги.
Преминаваме към точка
ОРГАНИЗАЦИОННИ.
Предлагаме следващото заседание да се проведе следващия вторник, 14 ноември т.г., от 14,30 ч., както вече се уточнихме, но тогава да изслушаме становището на Министерството на финансите, становището на Сдружението на общините във връзка с децентрализацията и становището на Министерството на отбраната, свързано с текстовете за професионалната армия, дълг, отговорност и т.н.
Ще поканим министъра на правосъдието за следващото заседание. Има и още нещо, колеги. Предлагам утре 8 ноември 2006 г., сряда, в почивката ръководството на нашата комисия, като поканим и госпожа Мингова и господин Михаил Миков, за да изработим и приемем програмата по дати за заседанията на комисията, обсъжданията и евентуално кога може да влезе на първо, второ и трето четене. Имаме го разписано, което ме ориентира, че през м. януари можем окончателно да го приемем – в един тип – три четвърти. За следващото заседание на всички народни представители от комисията това ще бъда раздадено, ще бъде обсъдено и прието.
Има ли други въпроси? Няма.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов
Стенографи:
М. Станкова
К. Бешева
