Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България
14/11/2006
ПРОТОКОЛ № 3
На 14 ноември 2006 г., вторник, се състоя заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България с
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на правосъдието, министъра на отбраната, министъра на финансите и председателя на Националното сдружение на общините в Република България по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 654-01-129 от 22.09.2006 г, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
2. Организационни въпроси.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Временната комисията за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България господин Любен Корнезов.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъстващите на заседанието членове на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, налице е необходимият кворум, така че можем да открием поредното заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България, за приемане на Четвъртата поправка на българската Конституция.
Дневният ред ви е известен, но той е проект.
Уважаеми народни представители, по дневния ред на днешното заседание имате ли предложения за включване на друга точка или респективно отпадане на предложените? Няма.
Единодушно се приема този дневен ред.
Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА, МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 654-01-129 от 22.09.2006 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Виждаме, че министърът на правосъдието господин Георги Петканов е тук. Нека да дадем първо думата на Министерство на правосъдието.
Господин министър, за нас ще бъде интерес какво е становището на министерството, пък и лично Вашето като специалист, във връзка с промените, предвиждани в Четвъртата поправка на българската Конституция, разбира се както в областта на съдебната власт, можете да вземете отношение и по другите изменения с тази Четвърта поправка, ако прецените.
Имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Бих искал накратко да взема отношение по т.нар. Четвърти промени в Конституцията като се спра основно на единия от въпросите, които те съдържат, а именно създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет.
По принцип останалите промени, които са визирани в Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България аз ги подкрепям. Имам разбира се, един-два по-дребни въпроса, например, в чл. 62 се предлага нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Народното събрание има самостоятелен бюджет.”
Аз си задавам въпроса дали е необходимо това да се пише или не.
Струва ми се, че е малко неясно съдържанието на т. 17 към чл. 84, а именно:
“17. Изслушва и приема годишните доклади за дейността на държавните органи, съставът на които изцяло или частично се избира от Народното събрание по ред, определен в закон.”
И сега бих искал по-подробно да се спра на чл. 132а така, както е написан той. Най-напред – по ал. 1, където се казва, че “към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет членове, отговарящи на условия, определени в закон”.
Първият ми въпрос, който поставям във връзка с ал. 1 е дали тези 11 члена са достатъчни да формират Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Аз лично мисля, че те са крайно недостатъчни. Към настоящия момент Инспектората, който е към правосъдното министерство наброява 17 човека и той е в непълен състав – 4-5 човека са по-малко, отколкото е по щат. (Реплики.) Точно така, в резултат на пенсиониране са отпаднали няколко човека.
На мен ми е трудно да кажа дали 17 човека са достатъчни или не, но аз лично мисля, че те са малко. Още повече, ако се цели разширяване на дейността на този Инспекторат, каквито идеи съществуват, аз мисля, че тези 11 човека са крайно недостатъчни. Това, първо.
Второто нещо, четейки по-нататък алинеите в чл. 132а разбираме, че тези 11 човека се избират от парламента. Това ме навежда на мисълта, че и тук ще има квоти 8:5:3 или някаква друга формула. (Реплики.)
Моля ви! Това означава, че тези хора ще бъдат политически избрани, а не като професионалисти. Те ще могат ли, ще искат ли, ще вършат ли проверочна дейност? Аз лично мисля, че те няма да могат да вършат такава проверочна дейност. Тогава се задава въпроса за какво този Инспекторат трябва да бъде избиран от Народното събрание, а да бъде към Висшия съдебен съвет?
Алинея 2 на чл. 132а:
“(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители за срок от пет години”.
Самите членове на Висшия съдебен съвет, които се избират от парламента се избират с обикновено мнозинство, значи този Инспекторат в такъв смисъл има по-голямо значение, отколкото самият Висш съдебен съвет, към който се причислява.
Третото нещо, ал. 3:
“(3) Членовете на Инспектората се избират от Народното събрание с четиригодишен мандат по реда на ал. 2. Половината от състава на членовете на Инспектората се обновява на две години. Членовете на Инспектората и главния инспектор могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.”
Тук е въведен принцип на обновяване – нещо подобно на Конституционния съд, само че този 2-годишен срок според мен е много малък. За 2-годишен срок един инспектор още не се е научил да извършва проверочна дейност и трябва да бъде подменян. Тоест, не споделям такъв кратък срок да бъде въведен.
На ал. 5 съдържанието горе-долу е ясно, но според мен редакционно е неправилно формулирано, а именно:
“(5) Инспекторатът извършва проверки на дейността на всички органи на съдебната власт, без да засяга съдържанието на правораздавателната дейност. При осъществяване на своите функции, членовете на Инспектората са независими и се подчиняват само на Конституцията и закона.”
Аз мисля, че тук може да се измисли малко по-добра редакция в смисъл да не се засяга по същество дейността на органите на съдебната власт.
Според мен създаването на такъв Инспекторат към Висшия съдебен съвет ще бъде неудачно. Няма държава в Европа, където да има такъв орган към съответния Висшия съдебен съвет. България ще бъде първата държава.
Попитах колегите откъде идва тази идея. Те ми казаха: от Европа или от Егер. Не знам дали оттам идва или не, но най-малкото би трябвало да има опит, от който ние да се поучим. Такъв не е ползван и аз лично не съм убеден, че в този си вид този Инспекторат ще просъществува. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Да чуем министъра на финансите господин Орешарски.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, не е ли по-добре да споделят колегите мнения по тази тема, да изчепваме темите, защото няма нищо общо между темата, която тук представи министъра на правосъдието и тази, по която ще говори министъра на финансите. Може би няколко въпроса да зададем към министрите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както досега при изслушванията винаги има някакви въпроси, но нека както е било досега да изслушаме поканените, ако има някакви уточняващи въпроси, да ги зададем, защото не се предвижда дискусия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, аз имам въпроси, затова искам да преценим кога е по-добре да ги задам – след изложението на министъра ли. Въпросите към финансовия министър ще бъдат от съвсем друго естество.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо от друго като пише в ал. 4: “Инспекторатът има самостоятелен бюджет”. Предполагам, че и министъра ще вземе отношение по този въпрос. (Шум и реплики в залата.)
Добре, както решим. Да изслушаме или... (Реплики.)
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин Корнезов.
Аз ще направя връзка като коментирам текст, който Вие прочетохте. На нас ни се струва, че “самостоятелен бюджет” не е точният израз в случая без да коментирам по същество Инспектората. Самостоятелният бюджет не стои добре записан така в Конституцията при това. Това е до голяма степен технически въпрос.
Инспекторатът не администрира собствени приходи, за да претендира за такъв статус. Аз разбирам, че замисълът е да има известна финансова автономност, но това би могло да се запише в устройствения Закон за бюджета, че се посочва на отделен ред, което е различно от самостоятелен бюджет. Самостоятелен бюджет представлява същото, както е сега този за Висшия съдебен съвет – да си съставят сами бюджета, да го представят за мнение на Министерски съвет или по друг механизъм за обективизиране все пак на разходите. И ми се струва, че с разширяването на тази практика не следваме добрия път.
Ако ми позволите и по другите текстове да взема отношение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То и за Народното събрание пише “самостоятелен бюджет”.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз мислех и за него да кажа няколко думи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се. Слушаме Ви.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ние сме дискутирали в предварителен порядък този въпрос. Остава открит, според нас. Обръщаме ви внимание на следното – бюджета се приема от Народното събрание. Самостоятелността на бюджета на Народното събрание влиза в, ако ми позволите израза, известна тавтология за разлика от бюджетите на Висшия съдебен съвет и местните бюджети, които са обособени и от правителството, и от законодателната власт, но самата законодателна власт си приема своя собствен бюджет и това поражда, струва ми се, повече въпроси, отколкото отговори.
Да, не е и докрай прецизна и сегашната практика изпълнителната власт да прави бюджета на Народното събрание, но Народното събрание винаги е в правото си да промени който и да е бюджет, в това число и своя собствен. От тази гледна точка аз предлагам още веднъж да се обмисли.
Направихме преглед на европейските практики. Не се среща такава практика – бюджета на законодателната власт, в случая Народното събрание, да бъде самостоятелен в този смисъл, в който е на Висшия съдебен съвет и на местните власти.
Имам още една бележка по текстовете. Те са свързани с таксите. Това също беше дискутирано в предварителен порядък. Текста за данъците и самостоятелност на общините – за данъците, ми се струва прецизен, но по отношение на таксите – таксите са разходоориентиран данък, да го нарека, квазиданък. По-скоро регулирането му от-до и ред, определен по закон, влиза в известно противоречие със самата същност на таксата, която би трябвало да покрие обективно съществуващ разход и да се определи на това основание, така че бих предложил да се помисли още малко върху редакцията специално на таксите. В това число да се обмисли и възможността въобще да го няма за таксите, а да остане само за данъците, което е проблема на децентрализацията в случая. Таксите по дефиниция се определят от общинските съвети и отново казвам, че са разходоориентирани. Трябва просто да се защитят в общинския съвет. Размерите им покриват разхода по съответната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Михаил Миков има думата по процедурен въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, поканени участници в заседанието, моята молба е да съобразяваме с това, че обсъждаме законопроект на първо четене, така че въпросът за редакциите, за други неясноти – те хубаво, че се споменават. Аз мисля, че много подробно ще можем да ги обсъдим между първо и второ четене. Иначе, ако сега изчерпим цялата тази дискусия, ще я повтаряме между първо и второ четене? И тогава пак ще може към тези въпроси да се отнесем подобаващо.
Молбата ми е към Вас, господин председател, да проведем заседание като за първо четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не мога да си позволя да прекъсвам този, който е взел думата. Нека той да си изкаже мнението.
От Министерство на отбраната госпожа Янкулова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Аз ще бъда съвсем кратка. Ние поддържаме изцяло предложение с представените мотиви. Това, което бих искала да добавя е може би, не знам как ще го приемете – дали е за между първо и второ четене, но ние считаме, че думата “закон” трябва да бъде в множествено число в предложението за чл. 9, ал. 2, тъй като в противен случай ограничаваме законодателната инициатива единствено и само в един нормативен акт. Това, което се предлага е “дейността на Въоръжените сили и реда за изпълнение на военната служба се уреждат със закон”. Може би е добре да бъде “със закони”. Това е лично наше предложение.(Шум и реплики в залата.)
Трябва да има разбиране, да не се тълкува буквално, а да се търси духа.
Другото, на което бих искала да обърна внимание е датата на влизане в сила на тази разпоредба, тъй като на практика професионалната служба ще се случи на 1 януари 2008 г. Да не пропуснем, не го виждам като предложение, влизането в сила в преходната разпоредба, да бъде за по-късно. Отмяната на другите текстове, ако се случи по-рано, ще ни лиши от законовата основа на сега действащите нормативни актове. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България .
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изпълнявам приятното поръчение не само от името на председателя на нашия Управителния съвет, но и от целия Управителния съвет да изразя нашата удовлетвореност от предлаганата конституционна промяна в чл. 141, която всички знаете, че е едно дълго очаквано от общините предложение за промяна.
Също така искам да изразя категорично нашата ангажираност с успешното развитие на този процес, с успешното усвояване на новите данъчни правомощия на общините в подкрепа на самите общини, както и въвличането ни в подготовката на новите законови регламенти, ангажираност като организация с целия си капацитет и ресурс, тъй като съзнаваме, че това е един от основните приоритети за самите общини и за българските местни власти в новата европейска перспектива.
И ако позволите, независимо от това дали звучи редакционно или същностно, искам да кажа, че нашето становище по предлаганата промяна в чл. 141 е самата конституционна промяна да даде една по-широка възможност, а последващо със закона – може да има граници, може да има само долна, може да има само горна граница, това вече в самия закон да имаме като една по-голяма гъвкавост в съответствие с усвояването на правомощията да се определя, но самата Конституция да не предрешава задължително, че и то в множествено число да има граници, което означава задължително горна и долна. Като изпреварвам искам да кажа, че ние като организация категорично ще подкрепим в закона да има на първия етап и горна, и долна граница. Въпросът е принципен – самата Конституция да даде по-широка възможност за дългосрочно развитие на процеса, а не само в първите години, когато ще се следи по-строго.
Последната добавка към пълната подкрепа на казаното от министър Орешарски е тази, че този текст така записан, ни връща назад. Ние всъщност в момента имаме право да си определяме свободно размера на местните такси. Вероятно тук става въпрос и за технически пропуск, така че подкрепям изцяло казаното. Много благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Обръщам се към народните представители, ако имате уточняващи въпроси, да ги зададете.
Господин Янаки Стоилов искаше думата, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, моят въпрос е към министър Петканов.
Ние знаем, че предложенията по своята природа са силно дискусионни, защото някои от тях предлагат институти или по-скоро разположението на институти по начин, който досега не е съществувал в нашата практика, но мисля, че съобразявайки се с европейските изисквания и очаквания, ние трябва да намерим решения, които в голяма степен да доведат до по-добри практически резултати в прилагането на разпоредбите, които обмисляме, затова аз имам два въпроса, които ни насочват именно към практиката и съобразявайки се със сегашната практика да видим до каква степен тя да бъде затвърждавана или променяна.
На 12 май 2006 г. бяха приети последните засега промени в Закона за съдебната власт и те дадоха възможност да се правят проверки от Инспектората, включително във върховните съдилища. Има ли такива проверки в изминалата половин година?
Освен това ние предвидихме в тези проверки да участват съдии от самите проверявани органи, за да се гарантира по всякакъв начин, че няма някой да твърди, че това представлява намеса в дейността на съдебната власт, така че има ли предлагани такива висши магистрати от техните административни ръководители, които да се включат в състава на инспектиращите органи и назначавали ли сте пък от своя страна Вие такива проверки? Възлагани ли са те на инспектори от този състав, който в момента съществува?
И вторият ми въпрос е във връзка с провеждането на конкурсите. Има и сега обявени конкурси за попълване на местата в административните съдилища, за младши магистрати, но има ли за други назначения в съдебната власт, които попадат в кръга на заеманите длъжности, за които да са обявени конкурси в този период, след като е приета Наредбата на Висшия съдебен съвет?
Това са моите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да чуем отговора на министъра. (Реплики.)
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Мога ли да възразя срещу задаването на тези въпроси?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желаете, имате възможност да зададете въпроси, ако не желаете, можете да изслушате отговорите.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На двата въпроса на колегата Стоилов бих отговорил сравнително кратко. Такава проверка не е вършена. Такива състави, за каквито Вие споменахте, не са образувани и те не са правили проверки във Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
По втория въпрос – в момента текат два конкурса. Единият е за младши магистрати по общия ред, който съществува от по-рано. Само че там се включва избор на младши съдии, младши прокурори, няма в настоящия момент избор на следователи. И това е по сегашната наредба.
Вторият конкурс е за административните съдилища. Той е в по-напреднал стадий, отколкото предишния. Там приключи писмения изпит и в момента предстои да приключи и устния изпит, така че това са двата конкурса, които са обявени.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А за повишения в системата?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Не.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Арабаджиев има думата, а след това – Филип Димитров.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Един въпрос имам също към господин Петканов.
Господин министър, Вашето изложение беше центрирано около проекта, който предвижда Инспектората да се създаде към Висшия съдебен съвет. Какво би било отношението Ви, ако “към Висшия съдебен съвет” отпадне като израз и Инспектората бъде създаден като един отделен, самостоятелен орган?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Аз декларирах, че промените, които се предлагат с изключение на Инспектората, аз ги поддържам, аз ги споделям изцяло.
Според мен този Инспекторат не трябва да е към Висшия съдебен съвет и аз съм дълбоко убеден, че ако вие го приемете сега, след една година ще го отмените. Той не може да съществува към Висшия съдебен съвет.
Второто нещо – десет човека са крайно недостатъчни.
Третото нещо – персоналният състав, който ще бъде включен в този Инспекторат, това са бивши съдии и прокурори с дългогодишен опит и стаж, за да могат да проверяват останалите. Надали такива хора ще бъдат предложени за избор и т.н. Аз мисля, че практиката в България Инспектората да бъде към Правосъдното министерство е вече с близо 130-годишна история и е доказал своето съществуване.
Според мен Инспектората трябва да бъде към Министерство на правосъдието. Разбира се, малко да се разширят правомощията, малко да се разшири състава. Има какво да се подобри, но той трябва да бъде там.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, аз се чувствам задължен предвид на това, че става въпрос за едно публично заседание, което се отразява за българската публика, чувствам се задължен да направя възражение срещу въпроси от типа на въпросите на господин Стоилов, които по същество представляват черпене на аргументи от несъгласие с личности.
Значи, ако на Вас не Ви харесва как министъра на правосъдието прилага закона, господин Стоилов, Вие можете да му правите питане в петък или евентуално да се обърнете към ръководството на своята парламентарна група, или към лидера на правителството, и да поискате оставката му, но това, че на Вас не Ви харесва начина, по който министъра прилага действащия закон изобщо не означава, че действащия закон предполага изменения, още по-малко пък в Конституцията.
Изправени сме пред нещо, което не може да бъде обосновавано по този начин, а ние и миналия път, и днес, правим същото. Вие виждате как след въпроса на господин Арабаджиев как ние навлизаме във все по-фантастични хипотези, защото е очевидно, че този Инспекторат, който се предлага, подобно на комунизма, както казваше старият виц, явно не е бил изпробван първо върху кучета, върху никого не е бил изпробван, ако трябва да бъдем честни. Това е уникат в европейската доктрина. И ако искаме да аргументираме неговото присъствие, моля, нека да не използваме аргументи от типа на това, че не ни харесва как работел министъра.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз няма да влизам в тази дискусия, която открива господин Димитров, но мисля, че въпросите са основателни. Господин Петканов тук е и като министър на правосъдието, и като председателстващ Висшия съдебен съвет. От моите въпроси единият се отнасяше към едното му качество, а другият – към другото, и смятам, че това да наблюдаваме действителността, не е дефект на законодателя. Ние можем да променяме закони, които не се прилагат, а след това да променяме променените закони и те отново да стоят по същия начин.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, както знаете, днес не се предвижда дискусия. Другият вторник ще направим дискусия и всеки от нас ще има възможност да вземе становище, да гласува и т.н., но все пак от членовете на комисията, ако имат нещо към нашите гости, които бяха любезни да се отзоват на нашата покана, нещо за доуточняване, нещо, което не сме разбрали или пък те неясно са изразили – имате възможност сега да зададете въпрос. Разбира се, ние ще продължим да работим с тях между първо и второ четене. Ще търсим тяхната помощ и компетентност, но все пак, имаме ли някакви въпроси? Нямаме.
Благодаря ви, дами и господа! Предполагам, че при необходимост пак ще се отзовете на нашата покана, когато вече всеки един текст трябва да намери точната редакция.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ.
Уважаеми колеги, обръщам се към членовете на комисията. Днес ви е раздадена Програма за обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Конституцията.
Междупрочем, вече две седмици се опитваме да съгласуваме датите. Единственото, което засега поражда, мога да кажа не спор, но няма единно мнение е датата. Днес е 14-и, на 21-ви правим вече обсъждане на първо четене и гласуване в комисията. На 29-ти, сряда, евентуално да се гласува в пленарна зала.
Има предложение, както виждате, аз съм го дал като втори вариант – това да не бъде на 29-и, а на 6-ти декември. Предлагам най-напред да обсъдим, и се надявам без гласуване, а с общо съгласие, да решим кога да бъде първото четене и гласуване в парламента, всъщност и на двата законопроекта. Знаете, че това е свързано с определени административни ограничения, ако мога по този начин да се изразя.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, мен ми се ще през цялото време да разглеждаме Програмата като примерна, защото ни е ясно, че нито със съгласие, нито с гласуване нашата комисия може да ангажира дневния ред на парламента, т.е. това е само за наша информация, за подготвеност, за готовност.
Аз лично искам да изразя едно становище. Явно вече се изчерпва в известна степен, след дискусията, ще се изчерпа работата, даже аз бих предложил и по-ранна дата от 29-ти, защото е възможно при добра воля. Нека 29-и да бъде една нормална дата, за която всички да знаят, достатъчно рано оповестена, и да отидем към първата дата – 29-и. Иначе отлагането на 6-и при всички случаи ни вкарва в Коледните празници. Виждам, че вие сте планирали ние да работим на връх Коледа. Мен ми се ще тази работа по първо и по второ четене, да я свършим малко преди датата 20-и, за да можеч спокойно да празнуваме на Бъдни вечер. (Реплики.)
Ами, г-н Димитров обсъждане в комисията на 21-ви текст по текст и предложенията, и прочее - не мисля, че това би било особено добре. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз Ви благодаря, че сте отразили в проекта за програма моето предложение, или по-скоро предложението на нашата парламентарна група: първо гласуване в пленарна зала на законопроектите да бъде на 6-и. Съображенията ни бяха от организационен характер. Докато тази програма не е факт, и това не е оповестено като решение на парламента, за м.ноември т.г.,вече народни представители от нашата парламентарна група са поели съответни ангажименти, които са свързани с тяхна парламентарна дейност, което трудно би могло да се отложи, а това би повлияло и на резултата от гласуването в зала, за да упражни всеки народен представител правото си на вот за основния закон на държавата. И затова помолих за разбиране, тъй като за м.декември т.г., все пак, все още тези планувания не са приключили, биха могли да бъдат отложени, ако бихме могли да се обединим за това отлагане. За това си позволих най-добронамерено и коректно да направя такова предложение. Разбира се, комисията и народните представители биха могли да преценят дали си заслужава, все пак да отдадем дължимото и на това, че нашите колеги не са вътре в материята на Конституцията, и едва ли можем от днес за след 10 дни да ги отбременим от всички други задължения, които имат в качеството си на народни представители.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За мен това е заложено в програмата. Поставям да се преценят целесъобразността на първия или втория вариант. Лично за мен няма проблеми във всеки един от двата, но бих настоявал да се запази срока от две седмици за предложенията между първо и второ четене. Ако това с нещо накланя везните към една от датите, също да го имаме предвид, защото този път имаме много работа. Тя трябва да бъде сериозно извършена, а предпоставка за това е сериозността на предложенията между двете четения.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Само като информация: знам, че го знаете. Ние приехме процедурните правила. Тук ги гласувахме, в залата – също, срока между първо и второ четене да е 14 дни. Има специално решение в тази насока, затова съм се опитвал тук да го съобразя, в зависимост дали е на 29 или на 6-ти.
Колеги, можем ли с единодушие да приемем една дата - 29 ноември или 6 декември? Не е удобно да поставям на гласуване това. (Шум и реплики в залата.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, аз определено считам, че е съвършено коректно това, което прави госпожа Анелия Мингова – да ни запознае с волята на тези двама народни представители от НДСВ, които са поели ангажимент. Разбирам, че е малко по-специално пътуването, и е свързано с визи, с предварително планиране.
Това, което трябва да вземем като решение, според мен, зависи преди всичко от това, което вече каза господин Янаки Стоилов - с колко време ще разполагаме между първото и второто гласуване.
От изслушванията, които проведохме, стана ясно, че ще настъпят сериозни редакционни изменения в предложените за първо гласуване текстове. Ние не сме имали илюзия, че няма да има такива изменения между първо и второ гласуване. Ако действително има декларирана воля и от други парламентарни групи за подкрепа на законопроекта за първо гласуване, ние бихме могли да се спрем на първия вариант, т.е първото гласуване да бъде на 29 ноември т.г. и да проявим разбиране към този ангажимент на колегите, би било повече от естествено, оценявайки коректността им да заявят воля да участват в гласуването, и затова са ни помолили да направим възможно участието им. Мисля, че ако е искрена декларацията, че ще има подкрепа, примерно от ОДС, от БНС за законопроекта, и че няма риск ние заради отсъствието на един-двама колеги от парламентарното мнозинство да се лишим от бързата процедура за приемане на Четвъртото изменение на Конституцията, бихме могли днес със съгласие да се спрем на първия вариант и да проявим разбиране за отсъствието на един-двама колеги. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Мингова има думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин Местан, и за това разбиране и за тази оценка, за коректността на членовете на нашата парламентарна група, които този ангажимент го готвят от една година. Той е много отговорен във връзка с парламентарните отношения с Австралийския парламент. Но проблема не стои при нас, той стои при председателя на Народното събрание. Аз бих помолила поне ръководството на комисията, да направи необходимото, за да убеди председателя Пирински да направи компромис в случая, и да разреши отсъствието на тези народни представители. Мисля че има още един колега, вероятно от БНС, не зная точно от коя парламентарна група е. Става дума за трима човека, които да отсъстват. Така, че моля за вашето съдействие като ръководство на комисията. Разбира се, председателите на групи, бихме могли да отправим това искане.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да го поставим още утре на Председателски съвет.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, добре. В такъв случай, ние нямаме възражения за датата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, значи остава 29-и, така ли? Аз ще ви го дам, вече окончателно на всеки един, включително ще запозная и председателя. В такъв случай от 29 ноември т.г. до 12 декември т.г. е 14-дневния срок, когато трябва да се правят предложенията. Тогава започваме работа, вече след 14-дневния срок, за всички предложения, включително и народните представители, които не са направили предложения, но са членове на комисията, тук можем да направим.
Аз виждам, че 21-ви не е най-удачното, ще го местим малко по-напред, сега имаме възможност да бъде напред, със седмица напред ще го изместим. (Шум и реплики в залата.)
Изчакайте, един момент, ако всичко върви нормално със 180 гласа и при второто четене текст по текст, се поставя въпроса за трето четене. Виждате на втора страница, всичко е разписано - на 31-ви януари, живот и здраве, е трето гласуване и окончателно приемане. (Реплики.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Все пак постигаме съгласие само за едно становище на тази комисия. Решението ще се вземе от парламента.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
Има ли други въпроси? Няма.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,20 ч.)
Председател:
Любен Корнезов
Стенограф:
Вася Йорданова
На 14 ноември 2006 г., вторник, се състоя заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България с
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на правосъдието, министъра на отбраната, министъра на финансите и председателя на Националното сдружение на общините в Република България по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 654-01-129 от 22.09.2006 г, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
2. Организационни въпроси.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Временната комисията за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България господин Любен Корнезов.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъстващите на заседанието членове на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, налице е необходимият кворум, така че можем да открием поредното заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България, за приемане на Четвъртата поправка на българската Конституция.
Дневният ред ви е известен, но той е проект.
Уважаеми народни представители, по дневния ред на днешното заседание имате ли предложения за включване на друга точка или респективно отпадане на предложените? Няма.
Единодушно се приема този дневен ред.
Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА, МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 654-01-129 от 22.09.2006 г., внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Виждаме, че министърът на правосъдието господин Георги Петканов е тук. Нека да дадем първо думата на Министерство на правосъдието.
Господин министър, за нас ще бъде интерес какво е становището на министерството, пък и лично Вашето като специалист, във връзка с промените, предвиждани в Четвъртата поправка на българската Конституция, разбира се както в областта на съдебната власт, можете да вземете отношение и по другите изменения с тази Четвърта поправка, ако прецените.
Имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Бих искал накратко да взема отношение по т.нар. Четвърти промени в Конституцията като се спра основно на единия от въпросите, които те съдържат, а именно създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет.
По принцип останалите промени, които са визирани в Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България аз ги подкрепям. Имам разбира се, един-два по-дребни въпроса, например, в чл. 62 се предлага нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Народното събрание има самостоятелен бюджет.”
Аз си задавам въпроса дали е необходимо това да се пише или не.
Струва ми се, че е малко неясно съдържанието на т. 17 към чл. 84, а именно:
“17. Изслушва и приема годишните доклади за дейността на държавните органи, съставът на които изцяло или частично се избира от Народното събрание по ред, определен в закон.”
И сега бих искал по-подробно да се спра на чл. 132а така, както е написан той. Най-напред – по ал. 1, където се казва, че “към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет членове, отговарящи на условия, определени в закон”.
Първият ми въпрос, който поставям във връзка с ал. 1 е дали тези 11 члена са достатъчни да формират Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Аз лично мисля, че те са крайно недостатъчни. Към настоящия момент Инспектората, който е към правосъдното министерство наброява 17 човека и той е в непълен състав – 4-5 човека са по-малко, отколкото е по щат. (Реплики.) Точно така, в резултат на пенсиониране са отпаднали няколко човека.
На мен ми е трудно да кажа дали 17 човека са достатъчни или не, но аз лично мисля, че те са малко. Още повече, ако се цели разширяване на дейността на този Инспекторат, каквито идеи съществуват, аз мисля, че тези 11 човека са крайно недостатъчни. Това, първо.
Второто нещо, четейки по-нататък алинеите в чл. 132а разбираме, че тези 11 човека се избират от парламента. Това ме навежда на мисълта, че и тук ще има квоти 8:5:3 или някаква друга формула. (Реплики.)
Моля ви! Това означава, че тези хора ще бъдат политически избрани, а не като професионалисти. Те ще могат ли, ще искат ли, ще вършат ли проверочна дейност? Аз лично мисля, че те няма да могат да вършат такава проверочна дейност. Тогава се задава въпроса за какво този Инспекторат трябва да бъде избиран от Народното събрание, а да бъде към Висшия съдебен съвет?
Алинея 2 на чл. 132а:
“(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители за срок от пет години”.
Самите членове на Висшия съдебен съвет, които се избират от парламента се избират с обикновено мнозинство, значи този Инспекторат в такъв смисъл има по-голямо значение, отколкото самият Висш съдебен съвет, към който се причислява.
Третото нещо, ал. 3:
“(3) Членовете на Инспектората се избират от Народното събрание с четиригодишен мандат по реда на ал. 2. Половината от състава на членовете на Инспектората се обновява на две години. Членовете на Инспектората и главния инспектор могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.”
Тук е въведен принцип на обновяване – нещо подобно на Конституционния съд, само че този 2-годишен срок според мен е много малък. За 2-годишен срок един инспектор още не се е научил да извършва проверочна дейност и трябва да бъде подменян. Тоест, не споделям такъв кратък срок да бъде въведен.
На ал. 5 съдържанието горе-долу е ясно, но според мен редакционно е неправилно формулирано, а именно:
“(5) Инспекторатът извършва проверки на дейността на всички органи на съдебната власт, без да засяга съдържанието на правораздавателната дейност. При осъществяване на своите функции, членовете на Инспектората са независими и се подчиняват само на Конституцията и закона.”
Аз мисля, че тук може да се измисли малко по-добра редакция в смисъл да не се засяга по същество дейността на органите на съдебната власт.
Според мен създаването на такъв Инспекторат към Висшия съдебен съвет ще бъде неудачно. Няма държава в Европа, където да има такъв орган към съответния Висшия съдебен съвет. България ще бъде първата държава.
Попитах колегите откъде идва тази идея. Те ми казаха: от Европа или от Егер. Не знам дали оттам идва или не, но най-малкото би трябвало да има опит, от който ние да се поучим. Такъв не е ползван и аз лично не съм убеден, че в този си вид този Инспекторат ще просъществува. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Да чуем министъра на финансите господин Орешарски.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, не е ли по-добре да споделят колегите мнения по тази тема, да изчепваме темите, защото няма нищо общо между темата, която тук представи министъра на правосъдието и тази, по която ще говори министъра на финансите. Може би няколко въпроса да зададем към министрите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както досега при изслушванията винаги има някакви въпроси, но нека както е било досега да изслушаме поканените, ако има някакви уточняващи въпроси, да ги зададем, защото не се предвижда дискусия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, аз имам въпроси, затова искам да преценим кога е по-добре да ги задам – след изложението на министъра ли. Въпросите към финансовия министър ще бъдат от съвсем друго естество.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо от друго като пише в ал. 4: “Инспекторатът има самостоятелен бюджет”. Предполагам, че и министъра ще вземе отношение по този въпрос. (Шум и реплики в залата.)
Добре, както решим. Да изслушаме или... (Реплики.)
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин Корнезов.
Аз ще направя връзка като коментирам текст, който Вие прочетохте. На нас ни се струва, че “самостоятелен бюджет” не е точният израз в случая без да коментирам по същество Инспектората. Самостоятелният бюджет не стои добре записан така в Конституцията при това. Това е до голяма степен технически въпрос.
Инспекторатът не администрира собствени приходи, за да претендира за такъв статус. Аз разбирам, че замисълът е да има известна финансова автономност, но това би могло да се запише в устройствения Закон за бюджета, че се посочва на отделен ред, което е различно от самостоятелен бюджет. Самостоятелен бюджет представлява същото, както е сега този за Висшия съдебен съвет – да си съставят сами бюджета, да го представят за мнение на Министерски съвет или по друг механизъм за обективизиране все пак на разходите. И ми се струва, че с разширяването на тази практика не следваме добрия път.
Ако ми позволите и по другите текстове да взема отношение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То и за Народното събрание пише “самостоятелен бюджет”.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз мислех и за него да кажа няколко думи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се. Слушаме Ви.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ние сме дискутирали в предварителен порядък този въпрос. Остава открит, според нас. Обръщаме ви внимание на следното – бюджета се приема от Народното събрание. Самостоятелността на бюджета на Народното събрание влиза в, ако ми позволите израза, известна тавтология за разлика от бюджетите на Висшия съдебен съвет и местните бюджети, които са обособени и от правителството, и от законодателната власт, но самата законодателна власт си приема своя собствен бюджет и това поражда, струва ми се, повече въпроси, отколкото отговори.
Да, не е и докрай прецизна и сегашната практика изпълнителната власт да прави бюджета на Народното събрание, но Народното събрание винаги е в правото си да промени който и да е бюджет, в това число и своя собствен. От тази гледна точка аз предлагам още веднъж да се обмисли.
Направихме преглед на европейските практики. Не се среща такава практика – бюджета на законодателната власт, в случая Народното събрание, да бъде самостоятелен в този смисъл, в който е на Висшия съдебен съвет и на местните власти.
Имам още една бележка по текстовете. Те са свързани с таксите. Това също беше дискутирано в предварителен порядък. Текста за данъците и самостоятелност на общините – за данъците, ми се струва прецизен, но по отношение на таксите – таксите са разходоориентиран данък, да го нарека, квазиданък. По-скоро регулирането му от-до и ред, определен по закон, влиза в известно противоречие със самата същност на таксата, която би трябвало да покрие обективно съществуващ разход и да се определи на това основание, така че бих предложил да се помисли още малко върху редакцията специално на таксите. В това число да се обмисли и възможността въобще да го няма за таксите, а да остане само за данъците, което е проблема на децентрализацията в случая. Таксите по дефиниция се определят от общинските съвети и отново казвам, че са разходоориентирани. Трябва просто да се защитят в общинския съвет. Размерите им покриват разхода по съответната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Михаил Миков има думата по процедурен въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, поканени участници в заседанието, моята молба е да съобразяваме с това, че обсъждаме законопроект на първо четене, така че въпросът за редакциите, за други неясноти – те хубаво, че се споменават. Аз мисля, че много подробно ще можем да ги обсъдим между първо и второ четене. Иначе, ако сега изчерпим цялата тази дискусия, ще я повтаряме между първо и второ четене? И тогава пак ще може към тези въпроси да се отнесем подобаващо.
Молбата ми е към Вас, господин председател, да проведем заседание като за първо четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не мога да си позволя да прекъсвам този, който е взел думата. Нека той да си изкаже мнението.
От Министерство на отбраната госпожа Янкулова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Аз ще бъда съвсем кратка. Ние поддържаме изцяло предложение с представените мотиви. Това, което бих искала да добавя е може би, не знам как ще го приемете – дали е за между първо и второ четене, но ние считаме, че думата “закон” трябва да бъде в множествено число в предложението за чл. 9, ал. 2, тъй като в противен случай ограничаваме законодателната инициатива единствено и само в един нормативен акт. Това, което се предлага е “дейността на Въоръжените сили и реда за изпълнение на военната служба се уреждат със закон”. Може би е добре да бъде “със закони”. Това е лично наше предложение.(Шум и реплики в залата.)
Трябва да има разбиране, да не се тълкува буквално, а да се търси духа.
Другото, на което бих искала да обърна внимание е датата на влизане в сила на тази разпоредба, тъй като на практика професионалната служба ще се случи на 1 януари 2008 г. Да не пропуснем, не го виждам като предложение, влизането в сила в преходната разпоредба, да бъде за по-късно. Отмяната на другите текстове, ако се случи по-рано, ще ни лиши от законовата основа на сега действащите нормативни актове. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България .
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изпълнявам приятното поръчение не само от името на председателя на нашия Управителния съвет, но и от целия Управителния съвет да изразя нашата удовлетвореност от предлаганата конституционна промяна в чл. 141, която всички знаете, че е едно дълго очаквано от общините предложение за промяна.
Също така искам да изразя категорично нашата ангажираност с успешното развитие на този процес, с успешното усвояване на новите данъчни правомощия на общините в подкрепа на самите общини, както и въвличането ни в подготовката на новите законови регламенти, ангажираност като организация с целия си капацитет и ресурс, тъй като съзнаваме, че това е един от основните приоритети за самите общини и за българските местни власти в новата европейска перспектива.
И ако позволите, независимо от това дали звучи редакционно или същностно, искам да кажа, че нашето становище по предлаганата промяна в чл. 141 е самата конституционна промяна да даде една по-широка възможност, а последващо със закона – може да има граници, може да има само долна, може да има само горна граница, това вече в самия закон да имаме като една по-голяма гъвкавост в съответствие с усвояването на правомощията да се определя, но самата Конституция да не предрешава задължително, че и то в множествено число да има граници, което означава задължително горна и долна. Като изпреварвам искам да кажа, че ние като организация категорично ще подкрепим в закона да има на първия етап и горна, и долна граница. Въпросът е принципен – самата Конституция да даде по-широка възможност за дългосрочно развитие на процеса, а не само в първите години, когато ще се следи по-строго.
Последната добавка към пълната подкрепа на казаното от министър Орешарски е тази, че този текст така записан, ни връща назад. Ние всъщност в момента имаме право да си определяме свободно размера на местните такси. Вероятно тук става въпрос и за технически пропуск, така че подкрепям изцяло казаното. Много благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Обръщам се към народните представители, ако имате уточняващи въпроси, да ги зададете.
Господин Янаки Стоилов искаше думата, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, моят въпрос е към министър Петканов.
Ние знаем, че предложенията по своята природа са силно дискусионни, защото някои от тях предлагат институти или по-скоро разположението на институти по начин, който досега не е съществувал в нашата практика, но мисля, че съобразявайки се с европейските изисквания и очаквания, ние трябва да намерим решения, които в голяма степен да доведат до по-добри практически резултати в прилагането на разпоредбите, които обмисляме, затова аз имам два въпроса, които ни насочват именно към практиката и съобразявайки се със сегашната практика да видим до каква степен тя да бъде затвърждавана или променяна.
На 12 май 2006 г. бяха приети последните засега промени в Закона за съдебната власт и те дадоха възможност да се правят проверки от Инспектората, включително във върховните съдилища. Има ли такива проверки в изминалата половин година?
Освен това ние предвидихме в тези проверки да участват съдии от самите проверявани органи, за да се гарантира по всякакъв начин, че няма някой да твърди, че това представлява намеса в дейността на съдебната власт, така че има ли предлагани такива висши магистрати от техните административни ръководители, които да се включат в състава на инспектиращите органи и назначавали ли сте пък от своя страна Вие такива проверки? Възлагани ли са те на инспектори от този състав, който в момента съществува?
И вторият ми въпрос е във връзка с провеждането на конкурсите. Има и сега обявени конкурси за попълване на местата в административните съдилища, за младши магистрати, но има ли за други назначения в съдебната власт, които попадат в кръга на заеманите длъжности, за които да са обявени конкурси в този период, след като е приета Наредбата на Висшия съдебен съвет?
Това са моите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да чуем отговора на министъра. (Реплики.)
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Мога ли да възразя срещу задаването на тези въпроси?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желаете, имате възможност да зададете въпроси, ако не желаете, можете да изслушате отговорите.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На двата въпроса на колегата Стоилов бих отговорил сравнително кратко. Такава проверка не е вършена. Такива състави, за каквито Вие споменахте, не са образувани и те не са правили проверки във Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
По втория въпрос – в момента текат два конкурса. Единият е за младши магистрати по общия ред, който съществува от по-рано. Само че там се включва избор на младши съдии, младши прокурори, няма в настоящия момент избор на следователи. И това е по сегашната наредба.
Вторият конкурс е за административните съдилища. Той е в по-напреднал стадий, отколкото предишния. Там приключи писмения изпит и в момента предстои да приключи и устния изпит, така че това са двата конкурса, които са обявени.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А за повишения в системата?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Не.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Арабаджиев има думата, а след това – Филип Димитров.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Един въпрос имам също към господин Петканов.
Господин министър, Вашето изложение беше центрирано около проекта, който предвижда Инспектората да се създаде към Висшия съдебен съвет. Какво би било отношението Ви, ако “към Висшия съдебен съвет” отпадне като израз и Инспектората бъде създаден като един отделен, самостоятелен орган?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Аз декларирах, че промените, които се предлагат с изключение на Инспектората, аз ги поддържам, аз ги споделям изцяло.
Според мен този Инспекторат не трябва да е към Висшия съдебен съвет и аз съм дълбоко убеден, че ако вие го приемете сега, след една година ще го отмените. Той не може да съществува към Висшия съдебен съвет.
Второто нещо – десет човека са крайно недостатъчни.
Третото нещо – персоналният състав, който ще бъде включен в този Инспекторат, това са бивши съдии и прокурори с дългогодишен опит и стаж, за да могат да проверяват останалите. Надали такива хора ще бъдат предложени за избор и т.н. Аз мисля, че практиката в България Инспектората да бъде към Правосъдното министерство е вече с близо 130-годишна история и е доказал своето съществуване.
Според мен Инспектората трябва да бъде към Министерство на правосъдието. Разбира се, малко да се разширят правомощията, малко да се разшири състава. Има какво да се подобри, но той трябва да бъде там.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, аз се чувствам задължен предвид на това, че става въпрос за едно публично заседание, което се отразява за българската публика, чувствам се задължен да направя възражение срещу въпроси от типа на въпросите на господин Стоилов, които по същество представляват черпене на аргументи от несъгласие с личности.
Значи, ако на Вас не Ви харесва как министъра на правосъдието прилага закона, господин Стоилов, Вие можете да му правите питане в петък или евентуално да се обърнете към ръководството на своята парламентарна група, или към лидера на правителството, и да поискате оставката му, но това, че на Вас не Ви харесва начина, по който министъра прилага действащия закон изобщо не означава, че действащия закон предполага изменения, още по-малко пък в Конституцията.
Изправени сме пред нещо, което не може да бъде обосновавано по този начин, а ние и миналия път, и днес, правим същото. Вие виждате как след въпроса на господин Арабаджиев как ние навлизаме във все по-фантастични хипотези, защото е очевидно, че този Инспекторат, който се предлага, подобно на комунизма, както казваше старият виц, явно не е бил изпробван първо върху кучета, върху никого не е бил изпробван, ако трябва да бъдем честни. Това е уникат в европейската доктрина. И ако искаме да аргументираме неговото присъствие, моля, нека да не използваме аргументи от типа на това, че не ни харесва как работел министъра.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз няма да влизам в тази дискусия, която открива господин Димитров, но мисля, че въпросите са основателни. Господин Петканов тук е и като министър на правосъдието, и като председателстващ Висшия съдебен съвет. От моите въпроси единият се отнасяше към едното му качество, а другият – към другото, и смятам, че това да наблюдаваме действителността, не е дефект на законодателя. Ние можем да променяме закони, които не се прилагат, а след това да променяме променените закони и те отново да стоят по същия начин.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, както знаете, днес не се предвижда дискусия. Другият вторник ще направим дискусия и всеки от нас ще има възможност да вземе становище, да гласува и т.н., но все пак от членовете на комисията, ако имат нещо към нашите гости, които бяха любезни да се отзоват на нашата покана, нещо за доуточняване, нещо, което не сме разбрали или пък те неясно са изразили – имате възможност сега да зададете въпрос. Разбира се, ние ще продължим да работим с тях между първо и второ четене. Ще търсим тяхната помощ и компетентност, но все пак, имаме ли някакви въпроси? Нямаме.
Благодаря ви, дами и господа! Предполагам, че при необходимост пак ще се отзовете на нашата покана, когато вече всеки един текст трябва да намери точната редакция.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ.
Уважаеми колеги, обръщам се към членовете на комисията. Днес ви е раздадена Програма за обсъждане и приемане на законопроекти за изменение и допълнение на Конституцията.
Междупрочем, вече две седмици се опитваме да съгласуваме датите. Единственото, което засега поражда, мога да кажа не спор, но няма единно мнение е датата. Днес е 14-и, на 21-ви правим вече обсъждане на първо четене и гласуване в комисията. На 29-ти, сряда, евентуално да се гласува в пленарна зала.
Има предложение, както виждате, аз съм го дал като втори вариант – това да не бъде на 29-и, а на 6-ти декември. Предлагам най-напред да обсъдим, и се надявам без гласуване, а с общо съгласие, да решим кога да бъде първото четене и гласуване в парламента, всъщност и на двата законопроекта. Знаете, че това е свързано с определени административни ограничения, ако мога по този начин да се изразя.
Господин Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, мен ми се ще през цялото време да разглеждаме Програмата като примерна, защото ни е ясно, че нито със съгласие, нито с гласуване нашата комисия може да ангажира дневния ред на парламента, т.е. това е само за наша информация, за подготвеност, за готовност.
Аз лично искам да изразя едно становище. Явно вече се изчерпва в известна степен, след дискусията, ще се изчерпа работата, даже аз бих предложил и по-ранна дата от 29-ти, защото е възможно при добра воля. Нека 29-и да бъде една нормална дата, за която всички да знаят, достатъчно рано оповестена, и да отидем към първата дата – 29-и. Иначе отлагането на 6-и при всички случаи ни вкарва в Коледните празници. Виждам, че вие сте планирали ние да работим на връх Коледа. Мен ми се ще тази работа по първо и по второ четене, да я свършим малко преди датата 20-и, за да можеч спокойно да празнуваме на Бъдни вечер. (Реплики.)
Ами, г-н Димитров обсъждане в комисията на 21-ви текст по текст и предложенията, и прочее - не мисля, че това би било особено добре. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз Ви благодаря, че сте отразили в проекта за програма моето предложение, или по-скоро предложението на нашата парламентарна група: първо гласуване в пленарна зала на законопроектите да бъде на 6-и. Съображенията ни бяха от организационен характер. Докато тази програма не е факт, и това не е оповестено като решение на парламента, за м.ноември т.г.,вече народни представители от нашата парламентарна група са поели съответни ангажименти, които са свързани с тяхна парламентарна дейност, което трудно би могло да се отложи, а това би повлияло и на резултата от гласуването в зала, за да упражни всеки народен представител правото си на вот за основния закон на държавата. И затова помолих за разбиране, тъй като за м.декември т.г., все пак, все още тези планувания не са приключили, биха могли да бъдат отложени, ако бихме могли да се обединим за това отлагане. За това си позволих най-добронамерено и коректно да направя такова предложение. Разбира се, комисията и народните представители биха могли да преценят дали си заслужава, все пак да отдадем дължимото и на това, че нашите колеги не са вътре в материята на Конституцията, и едва ли можем от днес за след 10 дни да ги отбременим от всички други задължения, които имат в качеството си на народни представители.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За мен това е заложено в програмата. Поставям да се преценят целесъобразността на първия или втория вариант. Лично за мен няма проблеми във всеки един от двата, но бих настоявал да се запази срока от две седмици за предложенията между първо и второ четене. Ако това с нещо накланя везните към една от датите, също да го имаме предвид, защото този път имаме много работа. Тя трябва да бъде сериозно извършена, а предпоставка за това е сериозността на предложенията между двете четения.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Само като информация: знам, че го знаете. Ние приехме процедурните правила. Тук ги гласувахме, в залата – също, срока между първо и второ четене да е 14 дни. Има специално решение в тази насока, затова съм се опитвал тук да го съобразя, в зависимост дали е на 29 или на 6-ти.
Колеги, можем ли с единодушие да приемем една дата - 29 ноември или 6 декември? Не е удобно да поставям на гласуване това. (Шум и реплики в залата.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, аз определено считам, че е съвършено коректно това, което прави госпожа Анелия Мингова – да ни запознае с волята на тези двама народни представители от НДСВ, които са поели ангажимент. Разбирам, че е малко по-специално пътуването, и е свързано с визи, с предварително планиране.
Това, което трябва да вземем като решение, според мен, зависи преди всичко от това, което вече каза господин Янаки Стоилов - с колко време ще разполагаме между първото и второто гласуване.
От изслушванията, които проведохме, стана ясно, че ще настъпят сериозни редакционни изменения в предложените за първо гласуване текстове. Ние не сме имали илюзия, че няма да има такива изменения между първо и второ гласуване. Ако действително има декларирана воля и от други парламентарни групи за подкрепа на законопроекта за първо гласуване, ние бихме могли да се спрем на първия вариант, т.е първото гласуване да бъде на 29 ноември т.г. и да проявим разбиране към този ангажимент на колегите, би било повече от естествено, оценявайки коректността им да заявят воля да участват в гласуването, и затова са ни помолили да направим възможно участието им. Мисля, че ако е искрена декларацията, че ще има подкрепа, примерно от ОДС, от БНС за законопроекта, и че няма риск ние заради отсъствието на един-двама колеги от парламентарното мнозинство да се лишим от бързата процедура за приемане на Четвъртото изменение на Конституцията, бихме могли днес със съгласие да се спрем на първия вариант и да проявим разбиране за отсъствието на един-двама колеги. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Мингова има думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин Местан, и за това разбиране и за тази оценка, за коректността на членовете на нашата парламентарна група, които този ангажимент го готвят от една година. Той е много отговорен във връзка с парламентарните отношения с Австралийския парламент. Но проблема не стои при нас, той стои при председателя на Народното събрание. Аз бих помолила поне ръководството на комисията, да направи необходимото, за да убеди председателя Пирински да направи компромис в случая, и да разреши отсъствието на тези народни представители. Мисля че има още един колега, вероятно от БНС, не зная точно от коя парламентарна група е. Става дума за трима човека, които да отсъстват. Така, че моля за вашето съдействие като ръководство на комисията. Разбира се, председателите на групи, бихме могли да отправим това искане.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да го поставим още утре на Председателски съвет.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, добре. В такъв случай, ние нямаме възражения за датата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, значи остава 29-и, така ли? Аз ще ви го дам, вече окончателно на всеки един, включително ще запозная и председателя. В такъв случай от 29 ноември т.г. до 12 декември т.г. е 14-дневния срок, когато трябва да се правят предложенията. Тогава започваме работа, вече след 14-дневния срок, за всички предложения, включително и народните представители, които не са направили предложения, но са членове на комисията, тук можем да направим.
Аз виждам, че 21-ви не е най-удачното, ще го местим малко по-напред, сега имаме възможност да бъде напред, със седмица напред ще го изместим. (Шум и реплики в залата.)
Изчакайте, един момент, ако всичко върви нормално със 180 гласа и при второто четене текст по текст, се поставя въпроса за трето четене. Виждате на втора страница, всичко е разписано - на 31-ви януари, живот и здраве, е трето гласуване и окончателно приемане. (Реплики.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Все пак постигаме съгласие само за едно становище на тази комисия. Решението ще се вземе от парламента.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
Има ли други въпроси? Няма.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,20 ч.)
Председател:
Любен Корнезов
Стенограф:
Вася Йорданова
