ПРОТОКОЛ № 6

---

На 12 декември 2006 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
2. Организационни.

Заседанието беше открито в 11,05 ч. и ръководено от председателя на Временната комисията за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България господин Любен Корнезов.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и на поканените гости.


* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да открия поредното заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложенията за промени в Конституцията на Република България.
Предлаганият дневен ред е:
1. Обсъждане за второ гласуване на законопроекта текст по текст и предложенията, които са направени от народни представители.
2. Организационни.
Може би да уточним кога ще заседава Конституционната комисия и след това да преминем към текстовете.
По дневния ред има ли предложения? Няма.
Моля, гласувайте.
Дневният ред се приема единодушно.
Миналата седмица и на Председателския съвет беше обсъждано следващата седмица, евентуално на 19-и на извънредно заседание Народното събрание да се произнесе на второ четене по внесените предложения по законопроекта, което означава, че ние тази седмица в комисията трябва да приемем нашето становище. Това не е възможно да стане само в днешното заседание. Затова на Председателския съвет, и консултациите, които бяха направени от ръководството на комисията, се предложи да има заседание днес, в сряда и в четвъртък. Заседанията в сряда и четвъртък да са от 14,30 ч. след пленарния ден. Тук възниква проблемът, че голяма част от членовете на комисията са и членове на Комисията по правни въпроси. Комисията по правни въпроси е насрочила заседание с дневен ред от четири точки за утре от 14,30 ч. Двете комисии не могат едновременно да заседават. Тук е председателят на Комисията по правни въпроси и дайте да решим този въпрос.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбирам, господин Корнезов. Насрочили сме заседание от 15,00 ч. на Правната комисия и мисля, че то може да приключи, ако съкратим дневния ред, който е обявен, тъй като в точките, които са предвидени, би следвало да приемем на второ четене измененията на Закона за българските документи за самоличност, тъй като той трябва да приключи до края на сесията. В такъв случай мисля, че към 16,30 ч. може в сряда да се направи заседание на Конституционната комисия. В четвъртък може да е още от 14,30 ч. или какъвто час прецените.

МИХАИЛ МИКОВ: Знаете за какво става въпрос относно Закона за документите за самоличност. Мисля, че в рамките на час и половина – два спокойно може да мине, защото там няма спорни политически текстове. Става въпрос за възможността българските граждани след Нова година да пътуват с лични карти.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може ли Комисията по правни въпроси да заседава от 14,00 ч., а ние от 15,00 ч. да имаме заседание, след като тя приключи.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека Правната комисия да насрочи заседанието си от 14,15 ч. до 15,15 ч.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става ли така!

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уточняваме, че утре Комисията по правни въпроси ще заседава в 14,15 ч. и след като приключи тя, заседанието на Конституционната комисия ще започне около 15,15 ч. Приемаме го като решение.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане за второ гласуване на законопроекта.
Искам да припомня това, което е известно.
С решението, което Народното събрание прие, в т. 5 е казано: “Решенията на комисията по същество се приемат с две трети от присъстващите народни представители.”
И още нещо, решението в чл. 4: “Народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване закон в 14-дневен срок”, който изтече на 5 декември. Всички предложения са включени и те са пред вас. Бяха раздадени на 6-и.
Второ изречение: “Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.” Всъщност този текст възпроизвежда чл. 71, ал. 2 от сега действащия правилник.
Първото предложение, което е направено, е по чл. 2 от Конституцията. То е направено от господин Петър Стоянов и група народни представители:
“Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно и регионално самоуправление в съответствие с принципа на субсидиарността. В нея не се допускат автономни териториални образования.”
Това предложение е от господин Петър Стоянов и група народни представители.
Нека най-напред да гласуваме заглавието на законопроекта.
Заглавието е: “Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България”.
Моля, гласувайте.
Шестнадесет народни представители “за”, “против” и “въздържали се” няма.
Заглавието на закона е прието.
Предложението на народните представители Петър Стоянов и група народни представители, според моето виждане, както и обменихме мнения, е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект. Член 2 не се третира в законопроекта, който е внесен от групата народни представители и е приет на първо четене.
Следователно направеното предложение е в противоречие с чл. 4, тъй като е извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Поставя се и конституционният въпрос, след като на първо четене са приети съответни текстове, макар и по принцип и се правят други извън обхвата, то в такъв случай нямаме три четения, а ще имаме второ четене като първо.
Аз предлагам първо да решим въпроса дали е извън обхвата. Ако е извън обхвата, няма да го разглеждаме по същество. Ако комисията реши обратното, тогава да разискваме това, което народните представители ни предлагат.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение дали направеното предложение по чл. 2 е извън обхвата?
Който смята, че направеното предложение от Петър Стоянов и група народни представители е извън обхвата, в противоречие с чл. 4 от Процедурните правила, моля да гласува.
“За” – 14, “против” – 1, “въздържал се” – 1.
Преминаваме към чл. 9.
Параграф 1 е предложението на народните представители вносители на законопроекта.
Има предложение от народните представители Минчо Христов, Стела Банкова, Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова § 1 да отпадне. Текстът на вносителите да отпадне.
Този текст на чл. 9 е пряко свързан с чл. 59.
Има предложение от Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова да има втора алинея, която да звучи така: “Военната служба и подготовката на гражданите за защита на Отечеството се уреждат със закон.”
Имате думата по § 1.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Правя процедурно предложение. Не правя изказване по същество.
Процедурното ми предложение е § 1 и § 2 да се гледат едновременно. Аз мисля, че това е коректно. Те са в неразривна връзка и струва ми се, че крайното решение ще покаже правилността на това ми съображение. Ако приемете процедурното предложение, да преминем не към разглеждане на § 1, а на § 1 и § 2 едновременно.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Без да направя това процедурно предложение, докладвах и § 2.
Нали нямате нищо против да разглеждаме едновременно § 1 и § 2, тъй като все пак те са свързани? (Реплики: “Не, разбира се.”)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Единодушно се приема § 1 и § 2 да бъдат разглеждани едновременно.
Имате думата.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Ние сме направили нашето предложение по чл. 59, ал. 2, за да не се лиши от съдържание сегашната ал. 1, която гласи, че “Защитата на Отечеството е дълг и чест на всеки български гражданин.” Същевременно това е текстът, който урежда целия комплекс от проблемите и на военната служба. С този текст ние не ревизираме сега действащия Закон за отбраната и Въоръжените сили, но допускаме възможност, както личи, да се създадат определени условия за подготовка на гражданите за защита на Отечеството, което е различно от военната служба.
Според мен този текст трябва да остане. Той ще повиши доверието в парламента за това, че ние приобщаваме българските граждани към изпълнение на този върховен дълг. Иначе чл. 59, ал. 1 остава една гола декларация, която няма конституционна стойност. Това е била логиката за отпадането на предложението, което сме направили по чл. 9. Не виждам пречка там да остане текстът, че “Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон”, ако за това се настоява. Ние в тази част можем да оттеглим нашето предложение по § 1, ако това обединява повечето от членовете на комисията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Думата има господин Димитров.

ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че предложението на господин Местан е много удачно. Това е логиката – да се разглеждат тези два текста едновременно, като най-важното в този подход е да се избегне всякаква двусмисленост в подхода.
Известно е, че някои от нашите колеги имат пристрастие, те го заявиха и публично, и няма нищо лошо в това, разбира се, към наборната служба и оставането на този подход, който има две решения – кадрова и наборна служба. Мисля, че ние оттук нататък трябва да дадем ясен сигнал с една недвусмислена уредба и на чл. 9, и на чл. 59, така че да изпратим сигнал, който да не бъде използван след два месеца да бъде стартирано написването на нов Закон за наборната служба. Това е моето голямо притеснение.
Веднага бързам да кажа, че в предложенията на господин Янаки Стоилов и група народни представители виждам този подход, който би могъл да отвори вратичката и да открием отново този дебат.
Аз не съм много сигурен дали трактовката за подпомагане с определена терминология на ал. 1 е удачна, защото аз бих задал въпроса: подготовка на кого и подготовка за какво? Ние не сме наясно за какви военни действия, за каква военна служба, за какви военни ангажименти ще подготвяме хората. Ако това ще бъдат учебни програми, те могат да бъдат включени в програмите на МОН. Ако мислим, че ще посрещаме предизвикателства на военни конфликти с двуседмично, триседмично, осемседмично обучение, това не е сериозно. Ние всички виждаме, че сме изправени пред един подход, който може да бъде решаван изключително професионално.
Ако продължаваме да държим на тези две алинеи, бих помолил да направим следното: в ал. 2 на чл. 9 от § 1 думите “редът за” да отпаднат, а в предложението на господин Янаки Стоилов и група народни представители да отпаднат думите “военната служба и”.
Ако се държи, а аз не считам, че трябва да се държи, на смисъла на подготовката на гражданите за защита на Отечеството, то с отпадането на думите “военната служба” ние елиминираме това противоречие и тази двусмисленост, която се създава във връзка с ал. 1. Алинея 1 говори за дълг и чест на всеки гражданин, който просто инспирира наборна служба (реплики от залата), и за да решим този проблем, аз ви предлагам да отпаднат думите “военната служба” в това изречение и да се запази предложението по § 1.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не мисля, че господин Димитров трябва да ни предлага дискусия, който излъчва конституционна гузност. Няма някакъв проблем ние пред някого да се отчитаме. Всичко е ясно. Забележете промяната в редакциите на сегашната ал. 2 и новопредлаганата. Сегашната редакция е изпълнението на воинските задължения, а ние го заменяме с “военната служба”, тоест ние не казваме автоматично, че такова всеобщо задължение произтича. Тази дискусия, ако искате да се води, не трябва да я водим в Конституционната комисия. Тя е по повод на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Тя не засяга конституционната материя.
В чл. 9 може да остане, че дейността на Въоръжените сили се урежда със закон, тъй като това е един много по-голям комплекс от отношения. И ал. 2, която предлагам, мисля, че не създава някакви проблеми. Тя е много по-плътно в структурата на конституционната уредба в графата за правата и задълженията.
Така че няма такъв проблем, който да ви притеснява.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Отново изказването ми няма да е по същество, защото не се смятам за специалист в тази материя, но поставям принципно въпроса: какво очакваме от тази четвърта поправка на Конституцията във връзка с военната служба? Категорично с текст в Конституцията да кажем, че се отменя всеобщата наборна служба и преминаваме към професионална армия, казваме го ясно с текст в Конституцията или правим възможно със закон всеобщата наборна служба да се замени с професионална, примерно? Ако целта ни е втората, защото аз така разбрах и това е в духа и философията на приетия на първо четене законопроект, ние би трябвало сега да имаме текст, който ще препрати към закон и ще освободи уреждането на този въпрос от ограничения, каквито имаме съмнения, че се съдържат в сегашните текстове от Конституцията и затова ги изменяме. И ако това е целта ни, вече имаме да решим още една задача – да прецизираме функциите на институциите или органите, като систематично те се уреждат в чл. 9, а от гледна точка на задължения и права на гражданите – в чл. 59. Тогава това предложение следва да се раздели на две – в чл. 9 да останат функциите на институциите, тоест дейността на Въоръжените сили се урежда със закон, а в чл. 59 остава, без да съм специалист какво включва изразът „военна служба”, дали са основателни тези страхове, които сега бяха изказани - каква да е военната служба, нарочно преразказвам и интерпретирам, и подготовката на гражданите за защита на отечеството се уреждат със закон. Тоест едното се отнася до права и задължения на граждани, а другото е за отговорностите на институциите. В тази посока да търсим решението на проблема. Но важният въпрос е, че ние правим следното: вече няма да решаваме този въпрос на конституционно ниво. Ако има страхове, то и без изменение на Конституцията и с това изменение страхът някое мнозинство да реши да ревизира сегашния закон за преминаване от всеобща наборна в…, такъв страх няма да има, само ако искаме изрично на конституционно ниво да използваме думите „отменяме всеобщата наборна служба”. Явно е, че не сме си поставили такава цел с първото четене. Благодаря.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, бих искал да подкрепя това, което каза господин Местан и което според мен би трябвало да получи много сериозно внимание.
Първо, очевидно е, че систематически въпросът за уредбата на Въоръжените сили попада в чл. 9. Аз съм напълно съгласен с това, което господин Местан каза, че редът за изпълнение, а аз мисля, че и военната служба и Въоръжените сили пак е тавтология, така че, ако искаме да бъдем прецизни, трябва да кажем: „Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон.” – чл. 9, ал. 2.
Що се отнася до разпоредбите на чл. 59. Аз уважавам страховете на господин Димитров, защото като вносител на единствения в историята на България законопроект за премахване на наборната служба си спомням с всичките си сетива драмата, която се развиваше в залата, съпротивата, отхвърлянето на този законопроект, въпреки твърденията, че има някаква политическа готовност за това нещо и т.н. В този смисъл си мисля, че е редно да вземем необходимите мерки, за да избегнем двусмислици. Дължим го на тези, които ще дойдат след нас.
Опасявам се, че новото предложение по-скоро създава двусмислици, отколкото ги премахва. Да не говорим, че разпоредбата на ал. 1 на чл. 59, освободена от тематиката на наборната военна служба, има много ясно звучене. В крайна сметка ние имаме глава от Наказателния кодекс, която е базирана именно върху този конституционен текст.
В този смисъл не би могло да се твърди, че разпоредбата на ал. 1 би увиснала без подкрепа, ако няма някаква допълнителна ал. 2, която да обещава подготовки и други такива неща.
Много сериозна е логиката на господин Димитров. Ако говорим за някаква подготовка, изобщо ограмотяване на хората, свързано с въпроси на защитата на отечеството, с действия при кризисни ситуации и пр., това е една широка тематика, която не попада тясно и само в зоната на военната служба. Това – първо.
Второ, съгласете се, че Конституцията не може да урежда чак пък съвсем всичко. Нали тя затова е Конституция, защото дава генерални насоки. И сега да си говорим за учебните програми в нея, ще бъде малко в повече.
Ето защо в подкрепа на казаното от двамата преждеговоривши, аз бих подкрепил, първо, прецизиране на ал. 2, така както е по вносител, но с отпадането на фразата, която създава тавтология, и категорично приемане на това, което на първо четене е било възприето – отпадане на ал. 2 на чл. 59, и оттам нататък нищо повече. Благодаря.

ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Аз смятам, че въобще няма никакво основание за страхове, че се връща наборната служба. Мисля, че в цялото Народно събрание това вече е решен въпрос. Тук трябва да се обърне внимание, че в ал. 2 на чл. 59 се говори за „военната служба и подготовката на гражданите...”. Това са две различни неща, но те са взаимно свързани. Не може нашата 20-хилядна армия от наемни войници да решава въпросите на отбраната и защитата на отечеството, ако такава възникне някога. Явно е, че там ще бъдат включени и гражданите, но не можем да ги пратим направо от гражданския живот там с пушката, с автомата. Трябва да има някаква подготовка. Затова мисля, че е съвсем резонно да приемем ал. 2 на предложението на Янаки Стоилов и другите народни представители и в § 1 да отпадне предложението на вносителя. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Димитров.

ИЛКО ДИМИТРОВ: Моята реплика ще бъде само в едно изречение. Съгласен съм, че тази материя е важна, но още по-важно е да не направим грешка. Не се заяждам, но ние тук не решаваме най-важния въпрос - къде е резервът, как той се урежда? Ние за резерва не се произнасяме изобщо, а се произнасяме за подготовката на гражданите, което е малкият проблем.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали се уточнихме.

ИЛКО ДИМИТРОВ: Затова ви казвам, че този опит за изчерпателност и за покриване на материята ще ни доведе до капан, от който трудно ще излезем. Наистина е важна материята, но не е хубаво да се опитваме да бъдем толкова изчерпателни, че да изпуснем толкова важен въпрос, като въпроса за резерва. Благодаря.
Господин Батилов има думата.

ЙОРДАН БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз като обикновен практикуващ юрист и офицер от Българската армия бих събрал кураж да мисля прагматично как би изглеждало в живота. Но бързата промяна в Конституцията и генералната промяна, която става въобще в идеята как да се защитава отечеството, както досега повече от 120 години, или да минем вече на професионална армия, за това кратко време и аз не намирам кураж, но ще взема думата, защото това, което се каза, явно се налага и хора като мен да се изкажат.
Подкрепям изцяло предложението за подготовка на гражданите. Иначе идеята, че е защита, чест и дълг на всеки български гражданин, става морална норма. От какво се притесняваме? Че подготвяме гражданите, извън редовната армия, да изпълняват дълга си на защита и чест. Тъй като ние имаме историческия късмет вечно да цитираме чужди държави и да се учим от тях, а някои просто да ги цитираме, какво става с Конфедерация Швейцария? Цялата им армия, цялото им обучение, цялата защита от неколкостотин години става от гражданите, които имат оръжие в домовете си. Никой не се притеснява да ги обвинява, че тези хора извършват подготовка за защита.
Категорично заставам на страната, че даже и да е лош текстът, а на мен ми изглежда много добър, подкрепям предложението на господин Стоилов, господин Близнашки и госпожа Мая Манолова да има изрична норма, която да се обвързва с идеята в чл. 59. Това предложение за подготовка на гражданите ми се струва много подходящо за случая.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, имате думата.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, колеги! Аз съм бил десет години в Комисията за национална сигурност и си спомням как темата за професионализацията на Българската армия се движеше в годините през ХХХVІ, ХХХVІІ и ХХХVІІІ Народно събрание, как се приемаше Законът за отбраната и Въоръжените сили, след това как беше променян в рамките на тези няколко народни събрания, как се приемаше законът и как след това се предлагаше Законът за алтернативната военна служба. Искам да ви кажа, че през всичките тези години съпротивата, която съществуваше на тази тенденция за професионализация до пълна професионализация, се използваше винаги един аргумент, че двата текста от Конституцията – ал. 1 и ал. 2 на чл. 59, са така написани, така взаимно свързани, че всъщност чрез своята връзка конституционно закрепват това, че службата е задължителна. Когато ал. 1 казва, че това е въпрос на дълг и на чест, а ал. 2 казва, че изпълнението едва ли не на този дълг в ал. 1 може да бъде само заменено и по изключение освободено, очевидно е, че тази корелация между двата текста се използваше като аргумент, че не може просто ей така да отменим наборната военна служба. Затова и Законът за алтернативната военна служба беше една мъка и така и не заработи.
Затова моето мнение е, че съществуването на ал. 2, в каквато и редакция да я направим, тя ще внушава такова тълкуване. Ако искаме да бъдем чисти и да не дадем възможност стремежът за пълна професионализация да бъде спънат, най-добре е да няма ал. 2 в чл. 59. Нека в чл. 9 има текст за Въоръжените сили – че те се уреждат със закон, а тази ал. 2 на чл. 59 да я няма. Защото няма нужда да обясняваме, че изпълнението на този дълг и на тази чест става в рамките на някакво законодателство. Ами очевидно е, че става в рамките на някакви закони. Не може такова върховно право и такъв дълг да го осъществяваш в рамките на нещо, което не е законово уредено.
За да бъдем чисти, предлагам ви да няма ал. 2 в чл. 59, а в чл. 9 да си има изречението “Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон.” Това не означава, че не може да има наборна служба. Може да има. Тоест оставаме в хипотезата, която може и да има, може и да няма, но не даваме тенденция, която е противоречива на нещо, което много скоро приехме.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Дончева има думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Мисля, че досегашната редакция на ал. 1 и ал. 2 на чл. 59 може би основателно или малко насила основателно са създавали предпоставката точно за такова тълкуване – че ал. 2 извежда изпълнението на задълженията по ал. 1. Обаче сега има едно предложение, където въобще не става дума за изпълнение на воинските задължения. Става дума, че военната служба се урежда със закон. За мен ал. 1 на чл. 59 е безспорно необходима в Конституцията. Извинявайте, но дълг и чест е не само на военните, това включва отношението към родината и е много по-широко от това дали някой ходи в казармата или не ходи.
Второ, ако военната служба я уреждаме със закон, независимо дали го правим в ал. 2 на чл. 9, или и в ал. 2 на чл. 59, на какво основание искате да задължите мен, която не подлежа на военна служба, или Мая Манолова, или Мингова, да бъда подготвена от държавата по определени военни умения? Тогава, извинявайте, аз просто ще ви откажа да отида на каквато и да било подготовка. Тук въобще не става дума да разсъждаваме в детайли кой каква програма щял да прави и от кое министерство – на Емел Етем или на Близнаков. Подготовката на гражданите за защита на отечеството също ще бъде уредена със закон и въз основа на това аз ще съм задължена да се подложа на нея. Времена всякакви могат да дойдат в тази държава. Не само на моралния ми дълг, а и на нещо, поради което държавата ще ми го вмени в задължение. Времена всякакви могат да дойдат.
Освен това, от къде на къде с тези два текста някой смята, че по някакъв неизвестно какъв начин следва, че някой ще връща всеобщата военна служба? За мен редакцията, която Местан дава – “Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон” в ал. 2 на чл. 9, въобще не се бие с онова, което е останало от Янаки Стоилов, Близнашки и Манолова в ал. 2 на чл. 59 в този й вид, където военната служба е онова, което лицето, ангажирано с армията, има и подготовката на гражданите, които не са в армията, не подлежат - също се връзва идеално. Въобще какви фанфари, каква наборна военна служба!
Според мен тази редакция, изчистена на двете алинеи, на Местан – “Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон” в чл. 9 и такава ал. 2 се връзва.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Така е, ама не е така, защото подготовката за защита не е военна служба. Военна служба е нещо друго. Това, че някой може да бъде подготвен за военна служба по някакъв начин, включително и жени, това е друго. Така че никой няма да кара Дончева или Манолова да служат военна служба. Няма такава опасност, каквато ти казваш.
При това положение може би решението ще се намери, ако падне изразът “военна служба” и остане “подготовката”.
Предлагам ви още нещо, ако счетете за удачно, може би ще реши въпроса още по-добре. Аз предлагам това да не е ал. 2, а да е нов чл. 59а. Когато е нов член, няма вътрешната връзка между двете алинеи. Знаем за какво става въпрос. Тоест, ако това е чл. 59а, примерно, няма да има внушението, че ал. 2 обяснява как първата се реализира.
Така че, ако отпадне изразът “военна служба” и ако се отдели като отделен член, мисля, че нещата ще бъдат изчистени.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Сигурно в крайна сметка ще подкрепя този компромис на господин Бисеров, ако се стигне дотам.
Госпожо Дончева, понеже ставаше дума за това как щели да Ви задължат да се подготвяте, ако не го пише това в Конституцията. Поначало цялата идея за тази подготовка би могла да мине единствено и само в рамките на общообразователната система. Представете си, че Вие бихте били с основно образование, няма да ходите в гимназия, няма да ходите в университет, тогава как евентуално би могло да се роди във Вашите представи идеята за това да бъдете специално обучен, специално подготвен? Ще правим военни лагери, ще връщаме някакви други мурафети, които са добре познати от нацисткия и комунистическия период? Затова ли говорим? Очевидно нямате това предвид. Щом нямате това предвид, госпожо Дончева, следователно не може да твърдите, че извън образователната система може да бъде уреждана тази материя. Разбирам Вашето раздразнение, аз също съм раздразнен, но цялата тази история ми напомня на случката с архивите на Държавна сигурност – непрекъснато се втурвате да спасявате някакви остатъци от нещо, което би трябвало да не се пази повече.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Извинявайте, тъй като темата за архивите на Държавна сигурност ми е особено любима, обаче вече ми поникна на стомаха, на главата и на всичко останало, предполагам, че тя при Вас е орган, част от тялото и не можете да я откъснете, каквото и да обсъждате.
Работа на държавата е как ще уреди подготовката на населението – на неуките, на учените, на тези с три висши образования и на тези с начално образование, и тези, дето не са ходили на училище. Това е работа на държавата. Изобщо аз няма да казвам на държавата в образователната ли система ще я вкарва, в някакви други курсове ли, ще прави неделни училища ли, църквата ли ще включва, въобще това няма никакво значение за Конституцията. Ние сме казали тук, че това нещо държавата ще го урежда със закон и искаме да направим една привръзка, по силата на която българският гражданин ще бъде длъжен да се подложи на такава подготовка, ако държавата има нужда и го уреди със закон. Какъв е проблемът?
Въпросът е дали можем да стигнем до компромисни текстове, като чл. 9 и чл. 59? Като в чл. 9, ал. 2 оставим “Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон”, като допуснем, че чл. 9 ще се отнася за Въоръжените сили, няма да обсъждаме този дето е от Въоръжените сили каква служба извършва и какво отношение има в нейно изпълнение, а пък чл. 59 ще го оставим за общото задължение на гражданите, че е дълг и чест за защитата на Отечеството и че подготовката на гражданите за защита на Отечеството ще се урежда със закон. Ако това е компромис… (Шум и реплики в залата.)

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз искам да кажа, че ние подкрепихме на първо четене законопроекта с един от аргументите, заради който го подкрепихме, а именно текстът на вносителя – с новия текст на ал. 2 и с отпадането на ал. 2 на чл. 59. Защото с отпадането на чл. 59, ал. 2 всъщност се решаваше въпросът и не създаваше никаква двусмисленост за това има ли задължителност или няма задължителност за военната служба.
Виждам, че тук като че ли вървим към съгласие за текста по ал. 2 на чл. 9, искам да кажа, че ние ще я подкрепим във вида, в който се коментира в момента – “Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон”. Относно обаче текста, който предлагат колегите Янаки Стоилов, Близнашки и Мая Манолова, който сега се коментира, макар и в малко по-различна редакция, искам да обърна внимание на нещо, което стана въпрос на миналото заседание. Има голяма разлика от това къде ще бъдат уредени текстовете и как ще изглеждат. Едно е чл. 9, който се намира в Основни начала, и съвсем друго е чл. 59, където са Основни права и задължения. В този смисъл, защото е в Главата “Основни права и задължения на гражданите”, за мен възниква проблем дори и този вариант на текст, който сега ни се предлага – “Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон”, защото придобива вид на задължително с оглед мястото, където се намира в Конституцията. Според мен ал. 1 е достатъчна гаранция. Защото в тази глава, където говорим за задължения и казваме, че защитата на Отечеството е дълг и чест, означава, че при необходимост държавата може да ме задължи да се подготвям да защитавам Отечеството, защото е в Главата “Основни права и задължения”. Тоест, въпросът, който поставяше Таня Дончева, че няма форма на задължителност държавата да произведе закон, според мен се съдържа с наличието на ал. 1. А ал. 2, в какъвто и вид да я сложим, за мен създава проблеми и двусмисленост и може да бъде тълкувана и така, и така.
В този смисъл моето предложение, а казвам и как бих гласувала, е да няма такъв текст, който повдига повече въпроси, отколкото да дава отговори. Достатъчно е да кажем нещата в чл. 9 и да не създаваме нещо, което самите ние тук се питаме какво точно искаме да кажем. Явно ще има проблем. Някак си в момента ми изниква и разсъждаваме импровизирайки. В този смисъл аз съм на позицията да остане текстът на вносителя с редакцията, която да изчистим, и да не правим експерименти, които плюс всичко подменят смисъла на това, което сме приели на първо четене.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз се хващам за последните думи на госпожа Михайлова – да не правим експерименти, и се питам наистина какъв експеримент ще направим, ако няма никакъв текст в ал. 2? Защото тя извежда от това морално или правно задължение по ал. 1 възможността на държавата да предвиди някакъв общо задължителен ред за военна подготовка или подготовка на гражданите за защита на Отечеството. Само че когато Конституцията се откъсне от нас и след месеци или след година, или две някой реши да внесе такъв законопроект, няма да се изненадам, ако тези, които казват, че всичко това се подразбира оттам насетне, няма да бъдат първите инициатори да отнесат въпроса към Конституционния съд и да кажат, че един такъв закон дори влиза в противоречие с идеята на Конституцията. Този печален опит го имаме, независимо от неговата развръзка.
Така че липсата на определеност в това, което ние правим, ще ни изправи пред много повече проблеми. Освен това не мисля, че конституционната процедура е някакво място някой да оправдава това, че той не е участвал по една или друга причина във военната служба, за да каже, че това само по себе си е морално най-доброто поведение. Нека да не пренасяме дискусията на такава основа.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз не се оправдавам, че не съм служила войник, господин Стоилов, много Ви се моля.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не беше към Вас и много добре го знаете.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Относно опасенията Ви за Конституционния съд. Ами Конституционният съд е създаден за това, за да прави проверки, може сега, може след време, може по повод на закони, дори има правото и Законът за Конституцията да проверява. Разбира се, трябва да се опитваме максимално да сме прецизни, когато изработваме един текст. Именно с оглед на това, което казахте, като че ли ми засилихте опасенията, че говорите за задължителност на този текст, в смисъл Вие самият го казахте преди малко, може би не това е била идеята Ви, но прозвуча по този начин в началото на Вашето изказване. В този смисъл смятам, че се създават проблеми с този текст.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ако позволите, да пообобщя. Дискутираме вече един час и чухме различни мнения, становища.
Мисля, че няма спор, видно от изказванията, в § 1 да има нова ал. 2 на чл. 9, която да гласи:
“(2) Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон.”
Всички колеги, които се изказаха, подкрепиха такъв текст.
Спорен е въпросът около чл. 59, ал. 2. Едни народни представители казаха, че не следва да има ал. 2, а други предложиха текстът на ал. 2 да бъде: “Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон”.
Тук въпросът беше дали да бъде ал. 2 или да бъде нов член. Нека решим въпроса по същество. Това ще стане с гласуване. Хубаво е все пак общо да стигнем до съгласие. Ние по същество противоречие нямаме. Никой няма да връща всеобщата военна служба.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако правилно схващам, това би означавало, тъй като има приет текст на първо четене – отпадане на ал. 2, това би означавало да бъде подложено на гласуване евентуално по-отдалеченото предложение на вносителите в редакцията, в която то е коригирано.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се, ще поставя на гласуване и другите предложения.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Понеже имаме квалифицирано мнозинство, господин председател, оттам биха могли да възникнат интересни въпроси.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Филип Димитров, предполагам, че Вие ще подкрепите и двата текста.
Предлагам първо да гласуваме § 1 със следното съдържание:
“§ 1. В чл. 9 се създава ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон.”
Това тук беше безспорно.
Моля, гласувайте.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, моля да отбележите, че нашето предложение частично се приема и в другата му част ние частично го оттегляме по § 1.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, частично се приема.
Има предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, за съжаление те не присъстват, които предлагат изцяло § 1 да отпадне. Трябва да гласуваме тяхното предложение.
Моля, който е съгласен с предложението на двамата народни представители, да гласува.
“За” – няма, “против” – 16, “въздържали се” – няма.
Сега преминаваме към деликатния чл. 59, ал. 2, който безспорно е свързан с чл. 9.
Господин Стоилов, понеже Вие сте вносител, държите ли да гласуваме в този вариант, както сте го внесли, или да гласуваме “Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон”?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз поддържам предложението в цялата му редакция. Ако то не се приеме в цялата редакция, тогава може останалите да го приемат в другата част от неговата редакция. Така че тук не го оттеглям и може би трябва да гласуваме два пъти, за да се види кое от предложенията каква подкрепа ще получи.
Така че поддържаме предложението, но няма пречка то да се гласува в двете му части, за да могат народните представители да си изразят отношението.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще подложа първо на гласуване целия текст на чл. 59, ал. 2 така, както господин Стоилов, господин Близнашки и госпожа Манолова са го предложили. Ако няма тези две трети, тогава ще подложа на гласуване само “Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон”. (Шум и реплики от залата.) Добре, ще гласуваме и отпадането.
Поставям на гласуване първо предложението на народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова, както са го внесли.
Моля, гласувайте.
“За” – 6, “против” – 2, “въздържали се” – 8.
Предложението на тримата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте чл. 59, ал. 2 да има следното съдържание: “Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон.”
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 4.
Точно две трети, така ли е?

РЕПЛИКИ: Три четвърти е.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приема се в чл. 59 ал. 2 да гласи: “Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон.”
Още веднъж: комисията взема своите решения по същество с две трети.
Направено е предложение на Петър Стоянов и група народни представители по чл. 60 относно регионални данъци. Текстът е пред вас.
Моето мнение е и ще го подложа на гласуване, че това е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, мисля, че твърдението, че това е извън обхвата на предлагания законопроект, е твърде смело. Очевидно е, че трябва да има някои думи, които се различават, за да има предложение, не може да бъде съвсем същият текст, който е внесен преди това.
От друга страна, материята очевидно е същата и да се твърди, че той не попада в обсега на конституционните изменения, пак казвам, изисква огромна юридическа смелост.
Дали вие ще го приемете или отхвърлите, е отделен въпрос, но да отпадне от разглеждане е пресилено.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Ако свържем и другите предложения на следващата страница, които са наши, аз също не считам, че това, че този текст не е предложен за промяна в първоначалния вариант, не значи, че е извън обхвата. В случая се желае уреждане на децентрализация на местната власт в Конституцията и в този текст ясно е разграничено в по-малка степен от предложението на Петър Стоянов и в по-голяма от нашите предложения за разделяне в различни алинеи и за включване на местни данъци. Държавни и местни данъци и таксите – вече в нова ал. 2.
Не смятаме, че това е извън обхвата на предложения законопроект на първо четене.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Който е съгласен, че предложението на Петър Стоянов и група народни представители относно чл. 60 е извън обхвата, моля да гласува.
Гласували 12 народни представители: за 8, против 4.
Приема се. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Решенията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство.
Предложението на Стефан Софиянски и група народни представители по чл. 60 е извън обхвата.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 10, против 4.
Приема се.
Преминаваме към § 3.
Има предложение на Минчо Христов и Стела Банкова за отпадането на ал. 2.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нашето предложение е да отпадне този нов § 3, който се предлага от вносителите, а именно, че Народното събрание има самостоятелен бюджет. Според нас това е безсмислие, защото Народното събрание по силата на Конституцията приема бюджета. По силата на Конституцията Министерският съвет има законодателна инициатива. Няма никакъв смисъл да се записва в Конституцията текст, че Народното събрание има самостоятелен бюджет. Не разбрах идеята на вносителите и по време на заседанията на комисията, и по време на дебатите на първо четене защо се прави такъв текст, след като смисълът да има самостоятелен бюджет, ако се отнася за съдебната власт, защото тя по силата на Конституцията има по-различен статут и е независима власт, ако има самостоятелен бюджет общината, то също има своя смисъл, защото общината е мястото за местно самоуправление и там се формира наистина самостоятелен бюджет. Но защо Народното събрание като една от трите власти на национално ниво трябва да има самостоятелен бюджет, за мен първо не е ясно защо е необходимо, второ, Народното събрание след като приема бюджета, може да определи бюджет такъв, какъвто смята, че е необходим за него. Никаква необходимост няма да се записва подобно нещо.
Освен това, ако тръгнем по логиката на самостоятелни бюджети, което поставя в съвсем различна светлина трите власти в България, питам се, няма ли да стигнем до момент, в който да напишем, че изпълнителната власт има самостоятелен бюджет, за да ги сложим на едно ниво и трите власти и да няма една по-силна от другите или по-независима от останалите.
В този смисъл смятам, че този текст е абсолютно излишен. Напротив, създава повече проблеми ако бъде приет и затова предлагаме да отпадне.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: След като признахте на една от трите власти правото на самостоятелен бюджет, защо отричате на останалите? Изпълнителната власт има самостоятелен бюджет, даже ви го внася. Смисълът парламентът да има самостоятелен бюджет е точно това – да не ви каже утре правителството, че няма да имате бюджет, или че ще имате смешен бюджет. Техническа и процедурна особеност е това, че можете целия бюджет, който правителството е внесло, да го пренапишете, но то е въпрос на статут на институцията парламент. След като признавате, че съдебната власт имала право, защото била независима – и парламентът е независим.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има доста решения на Конституционния съд и след това има и практика, която вече се спазва от Министерския съвет. Смисълът на самостоятелния бюджет, както е при съдебната власт, е, че и при внасянето на Закона за държавния бюджет ни се предлагат варианти. Единият е във вида, в който е внесен бюджетът, изработен от Висшия съдебен съвет и предложен както на правителството, така и на парламента, и вторият вариант, ако правителството не се съгласи с този самостоятелен бюджет на съдебната власт, защото тази власт наистина има по-различен статут и то не само по българската Конституция, а въобще в замисъла за това как е разделението на властите, ако правителството не възприеме това предложение, се внася алтернативен проект за бюджет на съдебната власт.
Питам се: това означава ли – ако приемем този текст, че Министерският съвет ще ни внася проект за държавен бюджет с два варианта на бюджет на Народното събрание, защото ако този текст бъде приет, би трябвало това да се случва? И какъв е смисълът, след като крайният, който решава, е парламентът? Ако при съдебната власт има логика, тръгва и се приема от друга власт, то тук Народното събрание, законодателната власт на страната, предлага на изпълнителната, която то самото излъчва, един проект за бюджет, което изпълнителната власт, представете си хипотеза – не одобрява, предлага на друг и го връща на този, който е стартирал процеса, да каже кое приема или не.
Съвсем са разместени нещата и мисля, че няма нужда да се впускам в дълги обяснения. Създава повече въпроси, създава двусмислици, създава неравновесие в баланса между властите и затова този текст според мен и според моите колеги трябва да отпадне от текста на законопроекта на вносителя.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! От чисто доктринерна гледна точка най-мекото нещо, което може да се каже за този текст е, че е абсолютно несъстоятелен.
Самостоятелният бюджет на съдебната власт не е адресиран към Народното събрание, той е адресиран към екзекутивата. Смисълът на това е, че Народното събрание по този начин се освобождава от ролята да бъде точно опекун на властите, а заема позицията на нещо като арбитър. Но това, което създава състезание при самостоятелния бюджет на съдебната система, е именно елементът на състезание между нея и екзекутивата.
Подобен проблем по отношение на парламента по дефиниция не може да стои. Парламентът няма с кого да се състезава в този момент. Затова при всичкото разбиране за разделението на властите все пак някои автори в доктрината през последните 350 години твърдят, че законодателната власт има известен, поне генеративен, приоритет.
Твърдението, че би могло да има самостоятелен бюджет на Народното събрание от тази гледна точка не може да бъде изпълнено с някакво логическо съдържание, защото в крайна сметка парламентът е този, който по отношение на всички параметри на бюджета, внесен от правителството, може да се произнесе и да извърши промени. Откъде идва проблемът?
Проблемът идва от начина на мислене, от това, че в практиката си обикновено не използваме тези прерогативи на парламента и живеем с преклонението пред изпълнителната власт, която, като внесе бюджета, ние си позволяваме малко от малко само да се докосваме до него. Това е психологически проблем, това е вероятно проблем на начин на мислене, но няма абсолютно нищо общо с конституционната структура на държавата. Ако искате да решаваме този проблем, да го решаваме, но това няма да се реши като напишем в Конституцията един от доктринерна гледна точка съвършено несъстоятелен текст. То е въпрос на ограмотяване и на отиграване на техниката, по която парламентът би могъл да работи с бюджета, а не е въпрос на записване на конституционен текст, който нищо не казва. Той не казва, че онзи, който в крайна сметка прави бюджета, защото парламентът може да бръкне навсякъде в този бюджет, може да го направи и още един път. И какво от това?

ЕЛИАНА МАСЕВА: Нямам повече аргументи, обаче само едно нещо искам да подчертая във връзка с цитираната несъстоятелност на текста, че записът за самостоятелност на бюджета има значение и смисъл когато друга власт окончателно приема, създава бюджета. Но когато Народното събрание само гласува бюджета, тази самостоятелност няма никакво съдържание. Присъединявам се към договорите на противниците на този текст.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, няма как да определим предложението за § 3 като меко казано несъстоятелно. Няма как да откъснем разискванията по това предложение от малко по-особения характер на бюджетната процедура. Нека не забравяме, че Народното събрание няма инициатива по внасяне на бюджета. Това е изключително право на Министерския съвет, за разлика от много други законопроекти. Тук думата е на Министерския съвет и точно тук, когато изпълнителната власт, която е избрана от Народното събрание, предлага бюджета на Народното събрание, и формално, и по същество се пораждат отношения ако не на независимост, на обръщане на посоките.
Освен всичко друго бюджетът е и макрорамка. Това, че впоследствие между първо и второ четене Народното събрание може да променя параметрите на бюджета, вече е слаба утеха. Ако Народното събрание се възползваше от тези си права, много често щеше да се стигне до промяна в макроикономически показатели, които знаете как се договарят и как се балансират. Идеята на този текст е още на етап изработване на общата рамка, на макрорамката на бюджета, да се срещне инициативата, волята на изпълнителната власт с тази на парламента и още на етап изработване на макрорамката на бюджета да се постигне онзи баланс, без който е невъзможно бюджетът да излезе на второ гласуване.
Може да ви се струва, че търсим някакви аргументи само и само за да обосновем както вие казахте едно абсурдно предложение. Не, от една страна се прокламира наистина не по-малката независимост на Народното събрание в сравнение със съдебната власт или с останалите власти, а, ако щете, има основание и от гледна точка на по-особения характер на бюджетната процедура в това ни предложение. По тази причина като един от 147-те, подписали това предложение, продължавам да го поддържам и не се притеснявам от оценките за абсурдност на предложението. Благодаря.

НИКОЛА БАБАМОВ: Аз се бях подготвил да говоря хронологично за състоянието, в което се намираме сега, за бюджетната процедура и за това, което трябва да стане, от една страна. От друга страна, защо досега този въпрос не е повдиган, а сега именно възниква? Но направеното изказване от господин Местан ме ограничава в този смисъл, че ще трябва да го повторя.
Изказалите се преди това народни представители възприемат, че след като Народното събрание гледа бюджета, то може да обсъжда и да променя цифрите, които са заложени в законопроекта, който внася изпълнителната власт. Господин Местан каза, че всички тези цифри са резултат от едни баланси, които се правят в продължение на осем месеца. Правителството приема тригодишна прогноза, разпределя я по отделни органи на централната и изпълнителна власт, определя взаимоотношения с общините. Всеки си намира място в тази сложна схема и когато нещата стигнат до парламента, не може ни наляво, ни надясно. Това е съществуващото положение.
Защо сега се поставя този въпрос? Защото, според мен, от няколко години изпълнителната власт се опитва да внедри един европейски, бих казал и световен опит за преминаване от историческо съставяне на бюджета към програмно-целеви подход. Тук трябва да кажем, че бюджетът на Народното събрание за 2007 г. и за следващите три години е разработен по примера на този подход, който разкрива на длани това, което прави парламентът и за да го извършва какви финансови средства са необходими, какви човешки ресурси.
Вторите мотиви са, че след 20 дни влизаме в Европейския съюз. В Европейския съюз Република България в лицето на парламента има да изпълнява определени задължения извън тези, записани в Конституцията и в неговия правилник. Това означава едно преустройство в организацията на неговата работа, в начина на извършването технологично на всички процеси, които трябва да се нагодят на база на изискванията на Европейския съюз. Това поражда оперативна самостоятелност, която да се отрази и върху финансовия инструмент, с който парламентът разполага. Тази гъвкавост при условията, при които сега се прави бюджетът, не е възможно да се промени. Ако разрешите, да кажа как става.
Председателят на парламента прави бюджета, изпраща го в Министерството на финансите, където отива при един сътрудник, който се занимава с него. След това го вкарват в някаква рамка, тази рамка го превърта и чак когато дойде тук, виждаме, че бюджетът е вкаран в един член, в който се намират всички органи на централната изпълнителна власт. Започва с Народното събрание, президента и започват да се изреждат всички министерства, всички държавни агенции, от което първото впечатление е, че парламентът е от изпълнителната власт, а не е законодателен орган. Дебатите по този член обикновено не се развиват в такава степен, в каквато е необходимо. Там на един ред са записани само приходи, разходи, взаимоотношения, субсидии, вноска, трансфери. Няма информация да разбереш за какво се дават тези пари. Според мен не е и нужно за органите на централната изпълнителна власт, имам предвид Министерския съвет. На практика неговият бюджет и бюджетите на неговите органи и на всички останали държавни органи, които са към изпълнителната власт, се управляват конституционно от самия Министерски съвет. Но не може по същия начин да третираме Народното събрание. Затова той трябва да излезе от този чл. 5, който е сега в закона и който ви предстои да гледате, да излезе в отделен член, където бюджетът на парламента се разгъва с приходи и разходи, където се посочват политиките, наречени функции, за разлика от органите на изпълнителната власт.
Определени са програмите, с които се реализират тези функции, разгърнати са общо в 19 функции – нещо, което в сегашния бюджет не можете да го видите. Освен това от 2007 г. програмно-целевите бюджети на 10 органи на Министерския съвет се одобряват по програмно-целевия подход. По същия начин би трябвало в този отделен член да се утвърждава и бюджетът на парламента, за да се види какви задачи ще изпълнява той през съответния период и защо са му необходими тези средства и численост на персонала.
Имаше въпрос защо не го направят. Отговорът е: в Закона за устройство на държавния бюджет е записано, че Министерският съвет определя реда, по който се внася държавният бюджет в Народното събрание. Така го е определил Министерският съвет, така пристига. За да променим този ред, трябва да има някъде запис.
Моето становище е, че трябва бюджетът на Народното събрание да бъде самостоятелен, да има самостоятелно място като отделен член в Закона за държавния бюджет, който се внася в Народното събрание, да стане дебат по този законопроект, защото сега по чл. 5 не става дебат за нищо, освен, че народните представители правят следните предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва ли според Вас на конституционно ниво да има ал. 2: “Народното събрание има самостоятелен бюджет”?

НИКОЛА БАБАМОВ: Мисля, че е необходимо, щом като има за другите власти, така би трябвало да има и за Народното събрание. Министерският съвет съставя целия бюджет. Съдебната власт има отделен бюджет и трябва да бъде изваден самостоятелно.
Това означава, пак казвам, че бюджетът на парламента ще се обсъжда тук и в Министерския съвет, в никоя друга институция под Министерския съвет не би могъл да се обсъжда. Това е смисълът на този член.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, господин председател.
Тук чухме достатъчно аргументи, но аз мисля да допълня някои от тях.
Беше споменато, че едва ли не това е въпрос на практика, въпрос на някаква традиция и т.н., и ние във всеки един момент, като решим, можем да я променим. Това го каза господин Филип Димитров. Аз твърдя, че без изрична промяна на нормативната база ние не можем да преминем към промяна нито в практиката, нито в традицията. Именно заради това се налага да има такъв запис и в Конституцията.
Уважаеми господин Димитров, всички ние тук народни представители, особено такива като господин Корнезов и господин Янаки Стоилов, които са тук от самото начало на промените, знаят, че Народното събрание има хронични проблеми. Знаят, че функционирането на парламента и взаимоотношенията му, ако щете и с изпълнителната власт, имат проблеми, които понякога, както стана дума, обръщат посоките на тези взаимоотношения. И за да се реши този проблем, за да се възстанови балансът, който така или иначе е заложен в Конституцията и който би бил нормален, трябва да има подобен запис.
Това ще даде основание първо – на Народното събрание да участва по-пълноценно и адекватно още от самото начало при обсъждането на бюджетната рамка и, на второ място, това ще повиши демократизма в рамките на самото Народно събрание при определянето на бюджетната рамка на Народното събрание, ще даде възможност да се обсъжда това, което се предлага в момента еднолично от председателя на Народното събрание и се внася в Министерския съвет като бюджет на Народното събрание, ще даде възможност то да се обсъжда от по-широк кръг народни представители и да се набележи, както стана дума, в рамките на тригодишния период на програмното бюджетиране какви са приоритетите на Народното събрание, какви са вижданията му за неговото развитие като институция. Това, надявам се, ще помогне един ден тази институция да има по-достойно място в българското общество от това, което има в момента.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Батилов има думата.

ТОДОР БАТИЛОВ: Аз имах идеята като реплика да се изкажа, господин председател.
Колеги, ще бъда съвсем кратък. Многото аргументи сигурно са убедителни. Аз от самото начало казах своето мнение, че ние прекалено много тръгнахме да разграничаваме властите, което противоречи на създателя на теорията, на Монтескьо, защото те не са независими в този смисъл, в който ние всички мислим. Те са автономни и трябва да се контролират и да се подпомагат.
Моето възражение е срещу колегите, които сега предлагат добри аргументи от целесъобразност. Ние обсъждаме промяна в Конституцията и нашите аргументи трябва да са конституционни.
Никъде в Конституцията, напротив, ако погледнем чл. 106, в правомощията на Министерския съвет относно бюджета има една конституционна норма, че Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет. А каква да бъде структурата, кой да има законодателната инициатива, въпросът е теоретично и конституционно решен – със закон се приема държавният бюджет. И нашите големи спорове, когато се приема, са винаги, че народните представители по групи или поотделно предлагат отделни промени или не се съгласяват с тях. Не виждам причини, още повече, че имаме един, хайде да го наречем целесъобразен аргумент, в който ние все пак да се вслушаме – самият министър на финансите, доколкото си спомням, твърдеше, че самостоятелен бюджет означава да има и самостоятелни приходи.
Тръгнахме по пътя да променяме Конституцията, да добавим, но се получава ефектът на доминото. Ние наистина тръгваме много далеч. В този вид, както беше за Въоръжените сили, е достатъчно конституционните норми, който иска да променя самия Закон за държавния бюджет, каква пречка има да го направи?
Няма конституционна опора – с това завършвам – Министерският съвет да е инициатор за изготвяне на бюджета. Няма го! Член 106 е категоричен. Приема се бюджетът от Народното събрание под формата на Закон за държавния бюджет. И конституционна норма, този спор не го въвежда. Ние го въвеждаме. Затова аз предлагам и затова ще потвърдя – не е на Стела Банкова или на Минчо Христов, това са предложенията от първия път, които сме ги гласували, да не бъде включено в проектозакона за промените на правилника. Ще подкрепя да няма самостоятелен бюджет!

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Разбира се, самостоятелен бюджет!

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви, колеги. Очертаха се всъщност две мнения. Чрез гласуване ще трябва да решим въпроса.
Предлагам първо да гласуваме, както е редът, предложенията на народните представители за отпадане на § 3. Нали така? Това са предложения на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова и предложения на народните представители Иван Костов и група народни представители – въобще да отпадне § 3, а това е и новата алинея на чл. 62.
Моля точно да се брои, както сте правили досега.
Поставям на гласуване предложението на тези народни представители, които предлагат отпадане на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували: за 3, против 11, въздържали се 2.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Сега ще трябва да подложа на гласуване предложението на вносителите. (Шум и реплики.)
Имате думата по процедурен въпрос.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Тъй като колегата каза, че няма такъв текст в Конституцията, който да определя, че Министерският съвет внася това, има го! Това е чл. 87, ал. 2, за да не би някой да се заблуди, че такъв текст липсва в Конституцията. Там пише, че Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет …

ТОДОР БАТИЛОВ: Връщам си думите! (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване § 3 така, както е по вносителите, тоест създаване на ал. 2:
„(2) Народното събрание има самостоятелен бюджет.”
Моля, гласувайте.
Гласували: за 13, против 3, въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
Уважаеми колеги, предлагам ви в 12,55 ч. да приключим нашата работа.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева по чл. 69. Той касае имунитета. Това предложение е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Който е съгласен с тази формулировка, че предложението е извън обхвата на законопроекта, приет на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Тази формулировка се приема.
Има предложение по чл. 70 на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова – въобще чл. 70 да отпадне. Това е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Който е съгласен с това, че предложението е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Тази формулировка се приема.
По чл. 72, който касае предсрочното прекратяване на пълномощията на народните представители, е направено предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Предложението е към чл. 72, т. 5, но защо точно там? То гласи, че при провеждане на референдум в съответствие с многомандатните избирателни райони... Това предложение е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект. (Реплики.)
Който е съгласен с това мнение, моля да гласува.
Гласували: за 14, против няма, въздържал се 1.
Това се приема.
И сега § 4, който касае промени в чл. 81. Виждате предложенията. Едно от тях е предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова този текст въобще да отпадне.
Предложението на вносителя е:
„§ 4. В чл. 81, ал. 1 придобива следната редакция:
„Чл. 81. (1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.”
Тоест, когато има дебати и няма да се приемат актове на Народното събрание, не са необходими 121 народни представители вътре в залата. (Шум и реплики.)
Ние сме на § 4 и обсъждаме промените в чл. 81.
Имате думата, колеги.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Очевидно това е едно много разумно предложение, което засяга разграничението между задължението на народния представител да слуша дебатите и задължението на народния представител да участва лично в гласуването. Абсолютно безспорно е, че Народното събрание ще приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Това е текст, по който едва ли може да има коментар.
Въпросът е дали трябва да бъде изискуем кворум при откриване на заседанията. Давам си сметка, че въпросът е дискусионен. Предлагам на вниманието на комисията възможността тази фраза „открива заседанията си и” да бъде подложена на гласуване алтернативно. (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено предложение – с други думи казано, само при гласуването да има кворум.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Друг е въпросът как то ще открива заседанията си. Въпросът е дали това да бъде конституционна разпоредба. Конституционна разпоредба за това, че то приема актовете си при наличие на кворум е абсолютно необходима. Това е въпрос на отговорност и на нещо, което е обект на много критики в българското общество. Въвеждането на конституционен текст по въпроса за това как то открива заседанията си според мен е малко излишно. (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказване или да преминем към гласуване?
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова въобще § 4 да отпадне.
Който е съгласен с предложението на тези двама народни представители, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 12, въздържал се 1.
Не се приема предложението на народните представители.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Искам да кажа, че не поддържам предложението си.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Филип Димитров заявява, че не поддържа предложението си.
Поставям на гласуване § 4, така както е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Този текст се приема единодушно от всички.
По чл. 84 има направени доста предложения. (Реплики.)
Нека да спрем дотук, защото това е доста тежък текст.
Утре продължаваме в 15,15 ч. в тази зала. Ще продължим с промените в чл. 84 от Конституцията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов


Стенографи:

Росица Димитрова
Антон Лазаров
Вася Йорданова