ПРОТОКОЛ № 8

---

На 16 януари 2007 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители, с вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г.
2. Организационни.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, налице е необходимият кворум. Предполагам, че и други членове на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България ще се присъединят към нашата работа.
Позволете ми да открия заседанието.
Дневният ред ви е раздаден.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Позволете ми да предложа разместване на точките.
По точка “Организационни” ръководството на комисията има предвид да ви информирам и да приемем програмата за работата на комисията евентуално и за гласуването в пленарната зала. Програмата ви е раздадена. Предвижда се заседание днес, утре и вдруги ден, тоест три заседания – вторник, сряда и четвъртък от 14,30 ч. тук, в зала “Запад”. Ако в комисията мине всичко нормално, обсъждането и приемането на законопроекта в пленарната зала да бъде на 26 януари 2007 г., петък, от 9,00 ч.
По-нататък, в зависимост от това с колко гласа ще бъде приет законопроектът на второ четене, ако е приет с три четвърти от гласовете, да имаме заседание на комисията на 30 януари 2007 г., вторник, и на 31 януари 2007 г., сряда, да бъде и третото гласуване на четвъртата поправка на нашата Конституция.
Междупрочем тази програма беше обсъждана многократно, включително и на последния Председателски съвет, където присъстваха и председатели на парламентарни групи, респективно представители на тези парламентарни групи.
Ако няма други предложения по програмата, да я гласуваме и да се опитаме да я реализираме.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преди да преминем към обсъждането на Доклада за второ четене, искам да припомня на някои колеги, които не са присъствали на предното заседание, че на мястото на господин Арабаджиев имаме нов член – господин Юруков. Това беше гласувано и в пленарната зала.
Преминаваме към Доклада за второ гласуване.
На последното заседание се занимавахме с § 5. Приехме т. 3 и т. 16, включително гласувахме и предложенията по тези две точки. Остана да приемем формулировката, редакцията на т. 3, която всъщност е т. 17. Ако си спомняте, последната редакция беше предложена от господин Янаки Стоилов и мисля, че се обединихме около нея. Тя ви е раздадена. Ще я прочета:
“Народното събрание:
…
17. изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.”
Има ли бележки по т. 17 на § 5? Няма.
По т. 17 има предложения и на други народни представители, които трябва да се гласуват.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова за т. 17.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – няма, против – 12, въздържал се – 1.
Предложението не се приема.
По т. 17 има предложение от народните представители Иван Костов и група народни представители – да отпаднат думите “и приема”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували 14: за – 1, против – 8, въздържали се – 5.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков – т. 17 да отпадне.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляме предложението.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението от народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков за отпадане на т. 17 се оттегля.
При това положение поставям на гласуване предложението за нова редакция на т. 17, която да гласи:
“17. изслушва и приема доклади за дейността на органите, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, по чл. 119 има направено предложение от народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова. Новото е, че се включват и административните съдилища.
Въпросът е дали това е в обхвата или извън обхвата на разглеждания законопроект?
Второ, което сме обсъждали, административните съдилища не са ли специализирани съдилища по смисъла на чл. 119, ал. 2?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Има го и в Конституцията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както си спомняте, предния път приехме практиката чрез гласуване да определим дали е извън обхвата.
Заповядайте, госпожо Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Съображенията, които са ни водили, за да включим и административните съдилища е, че те вече съществуват, създадени са със закон. И след като съществува Върховният административен съд, няма пречка да се изброят и поделенията на Върховния административен съд, а това са именно новосъздадените административни съдилища. Така, както е казано, че има Върховен касационен съд, а освен това има окръжни и районни съдилища, същото се касае и за Върховния административен съд. Върховният административен съд вече има и 28 регионални административни съдилища.
За пълнота на текста мисля, че ние излизаме от обхвата на така предложения текст.
Вярно, че първоначално не се съдържа във внесеното предложение, но мисля, че би могло да се допълни. По този начин текстът добива пълнота. Това са съображенията ни.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Наистина, съвсем разумни са доводите, които са мотивирали колегите. Аз обаче си задавам следния въпрос: когато е приемана Конституцията през 1991 г. тя отразява тогавашното статукво на видовете съдилища, действащи на територията на Република България. Смисълът на ал. 2 е да не се налага при всеки нов вид съдилище, което конюнктурата налага, да се променя Конституцията и да се включва в ал. 1. Така че, ако ние по силата на тази логика сега променим ал. 1 обезсмисляме директно ал. 2, защото означава, че всяко ново съдилище като вид трябва пак, по логиката на волята на законодателя, да го включим в ал. 1. Алинея 2 някак си увисва от съдържание.
Аз наистина си мисля, че не е нужно да имаме такава конституционна воля в момента. Достатъчен е текстът на ал. 2. Утре можем да решим, че ще има и трудови или търговски, или някакви други.
Алинея 2 покрива нуждата от създаване на нови видове съдилища. Това всъщност не налага промяната сега в ал. 1.
Освен това, ако наистина стриктно спазваме обхвата на законопроекта, ние не казваме, че правим промени в цялата материя на съдебната власт. Ние сме направили конкретни промени.
Така че според мен чисто формално и буквално, ако тълкуваме Временните правила, които сме приели, и Мотивите към внесения законопроект, би следвало да приемем, че предложението е извън обхвата.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: По-скоро бих се съгласила с втората насока на разсъждения на госпожа Мингова. Да, действително има ал. 2, но пък в ал. 1 има Върховен административен съд и той продължава да стои самотен, независимо от това, че вече имаме регионални административни съдилища. Това е, което исках да допълня.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова. Чухте и аргументите в тази насока.
Който счита, че е извън обхвата, моля да гласува.
Гласували 14: за – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Преминаваме към § 6.
По чл. 130 има предложение от народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова.
Има предложение от народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков.
Има предложение от народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова.
Има предложение от народния представител Младен Червеняков.
Предлагам всяка една точка от новите алинеи да бъде разисквана поотделно и гласувана. Мисля, че това е най-целесъобразно, тъй като всяка една от точките има различни нюанси. Едни са по-спорни, други, според мен, безспорни.
Предлага се от вносителите:
“(6) Висшият съдебен съвет взема решение относно:
1. назначаването, повишаването, понижаването, преместването, освобождаването от длъжност и дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите;”.
Няма да чета другите предложения по т. 1. Те са пред вас.
Днес този въпрос, включително по т. 1, се обсъжда заедно с нашите експерти.
Откривам разискванията по т. 1 на ал. 6 от § 6 – “Висшият съдебен съвет:”.
Заповядайте, господин Герджиков.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нашето предложение е да бъде само “Висшият съдебен съвет:” и след това да се изброяват правомощията, защото се стига до твърде смешното и тромаво като например т. 2 – “взема решения относно организацията на квалификацията”. Звучи много смешно.
Затова предлагаме: “Висшият съдебен съвет:” и казваме какво прави – приема решения, организира квалификацията и така нататък.
Този подход ни дава по-добри възможности чисто редакционно да изброим по-добре следващите точки.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Освен това това е стилистиката на самата Конституция.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пропуснах да кажа, че днес обсъждахме този въпрос заедно с експерти и също считаме, че предложението на господин Герджиков и госпожа Касабова е точно.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Подкрепям този подход за по-ясно редактиране на текстовете, но въпросът ми е по същество. Той засяга и двете редакции за т. 1.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека най-напред да видим само заглавието.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз сметнах, че го приемаме по тоя начин. Ако има още дискусия, няма да се изказвам повече по него.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли възражение по предложението началото на ал. 6 да бъде - “Висшият съдебен съвет:”? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 15: за – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Началото на ал. 6 се приема в този вид.
Преминаваме към т. 1 на ал. 6.
Има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Спомняте си, че с последната промяна в Закона за съдебната власт създадохме възможност за рационализиране на дисциплинарната отговорност като най-леките наказания могат да се налагат от преките административни ръководители, а по-тежките – от Висшият съдебен съвет. Мисля, че една такава система на диференциране на процедурата на отговорността на магистратите заслужава внимание.
Питам каква е идеята на двете предложения – дали изцяло Висшият съдебен съвет да обсеби всички дела по дисциплинарната отговорност или този текст допуска по-нататък това да бъдат определени производства, по които да се произнася Висшият съдебен съвет, а други биха могли да се осъществяват и по досегашния ред? Мисля, че по същество това трябва да го решим, за да уточним редакцията на текста.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, уважаеми колеги, аз възприех въпроса на господин Янаки Стоилов като риторически. Тоест този въпрос съдържа теза, която ни препраща към духа на Закона за съдебната власт. Действително би било нелогично и по-леките наказания като "забележка" да се налагат от Висшия съдебен съвет. Това следва да бъде право на съответните административни ръководители.
За съжаление, тази редакция, която имаме пред себе си, която сме гласували при първото четене на законопроекта, не ни води към това. Ние трябва да си дадем сметка, че в тази първа точка се опитваме да съвместим и определено позитивните хипотези по назначаване и повишаване, заедно с дисциплинарната отговорност на магистратите като понижаване и освобождаване от длъжност. Това е второто, което трябва да кажем.
Трето, в тази първа точка трябва да направим разграничението на освобождаването като дисциплинарно наказание, възможно най-тежкото, и освобождаването по волята на съответния магистрат.
Четвърто, да сведем дисциплинарната отговорност като изрична конституционна функция на Висшият съдебен съвет, може би само до понижаването и освобождаването. Няма как тези четири неща, уважаеми колеги, да ги поберем в една единствена точка.
Затова предложението ни е да разделим всички тези хипотези в две точки. Мисля, че тогава текстът ще бъде достатъчно ясен и ще се избегнат противоречията.
Ще помоля господин председателя да представи съответно един такъв проект за т. 1 и 2, ако има готовност.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ще стане. (Разговор между членовете на комисията.)

ЛЮТВИ МЕСТАН: В т. 1 – позитивните хипотези, а по т. 2 да бъде съответно само за "понижава и освобождава". Например нова втора точка си я представяме така:
“2. понижава и освобождава от длъжност” като дисциплинарно наказание, а в т. 1 да останат само позитивните хипотези. Това е предложението, но трябва да видим изчистения вариант вече на т. 1 без "понижава и освобождава".

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тоест т. 1 да се раздели на две.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре, но преместването ще остане ли?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Преместването вече не е дисциплинарно наказание.
Прощавайте, но за протокола това наистина трябва да се каже. Това би трябвало да сме го възприели като разбиране и то с консенсус. Няма как един провинил се съдия да бъде наказан чрез преместване от София в Кърджали, с което едва ли не казваме, че Кърджали е град втора категория и там да могат да правораздават провинили се магистрати. Извинете, но това не би трябвало да бъде вече наказание – преместването.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре, но преместването ще остане ли?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, защото може да има воля на съответния магистрат и да получи одобрението на Висшия съдебен съвет и съответно това да бъде възможно. Освобождава се място в Търново, в София, съответният магистрат има това желание и това преместване трябва да стане с решение на Висшия съдебен съвет, а не като наказание.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, без желание ще може ли?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Без желание не следва да може, не бива да бъде наказание.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да обърна внимание, че при такъв тип прередактиране дисциплинарната отговорност, което е по-неточно, се замества от дисциплинарно наказание. Това също е редакционно подобрение на първоначалния текст, който сме внесли, и смятаме, че така е по-коректно.
Що се отнася до въпроса за преместването, което на дадения исторически етап беше палиатив на санкция поради дефицита на политическа воля или на някакво друго решение за провинили се магистрати, мисля, че всички политически сили на тоя етап трябва да сме се отказали от такъв тип санкции. Има достатъчно воля за други санкции, когато един човек се провини – леките санкции от прекият административен ръководител. Затова отиваме към такъв тип решения. По-тежките – от Висшият съдебен съвет.
Може би още един въпрос, който коментирахме, да споделим пред комисията – възможността алтернативно Висшият съдебен съвет да може да налага леките санкции в случаите, когато те не са наложени от прекия ръководител, но когато при дисциплинарното производство се установи, че няма основание за налагане на по-тежките санкции "освобождаване и понижаване в длъжност".
Мисля, че представям коректно основанието за тия две точки – изясняване и редактиране. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми колеги. Към т. 1 ще се върнем след малко. Предлагам сега да дискутираме т. 2, която гласи:
"(6) Висшият съдебен съвет:
...
"2. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;".
Има ли предложения по тази точка? Не виждам.
Подлагам на гласуване т. 2 от ал. 6 на чл. 130, която гласи:
"(6) Висшият съдебен съвет:
...
2. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;".
Който е съгласен с тази редакция, моля да гласува.
Гласували 17: за – 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към т. 3 на ал. 6:
"(6) Висшият съдебен съвет:
...
3. приема проекта на бюджет на съдебната власт".
Това е предложението на господин Герджиков и госпожа Касабова.
Има ли предложения по тази точка?
Заповядайте, господин Батилов.

ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, не знам доколко буквално четен текста, когато един проект се приема някъде, както е прието във всички проектонормативни актове, това означава, че се приема решение и проекта вече става решение. Може би трябва да се потърси заместител на думата "приема". Може би да бъде "подготви" или "изготви" проекта?!
Искам да ви кажа моето мнение, защото, когато един орган приема бюджет, какъвто и да е – обществен или държавен, така е записано. Прегледах и другите нормативни актове. Приемането на един проект вече престава да бъде проект. Приема се самия проект за това. Това е неясно. Излиза, че Висшият съдебен съвет приема проекта за бюджет и той става бюджет. Аз ви казвам личното си мнение.
Според мен, разумно е да бъде "изготви" или "предлага" проекта на бюджет.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Батилов има формално основание, но трябва да видим текстовете в тяхната систематика, защото чл. 130а остава като действащ текст и в неговата т. 1 на министъра на правосъдието е възложено: "предлага проект на бюджет на съдебната власт".
Министърът предлага проекта, Висшият съдебен съвет обсъжда и приема самия проект, за да му придаде официалност и валидност като предложение пред Народното събрание, а Народното събрание вече наистина приема бюджета на съдебната власт било в този проект или в някой друг вариант.
Наистина като редакция текстът поражда това двусмислие, но в систематиката на двете предложения мисля, че трябва да остане така, за да се види, че самата подготвителна процедура има две фази – подготовка на предложение и вече приемане на самото предложение, което да стане предложение пред Народното събрание като част от държавния бюджет.

ТОДОР БАТИЛОВ: Да, при условие, че се тълкува само систематически. Говорим за точност и прецизност на текста. Граматически и логически това следва – приема проекта, който става ...

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, ако е спорен този текст, да го отложим?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мисля, че е спорен.
Колеги, поставям на гласуване т. 3 на ал. 6, която гласи:
"(6) Висшият съдебен съвет:
...
3. приема проекта на бюджет на съдебната власт;".
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 17: за – 16, против – 1, въздържали се – няма.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По т. 4 на ал. 6 има направено предложение от народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков:
“4. приема годишните доклади по чл. 84, т. 16 и ги внася в Народното събрание.”

ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, ако позволите, ще взема отношение.
Нека да не смесваме т. 4 с ал. 7 на същия параграф, нали така? Тук става въпрос за нещо съвсем, съвсем конкретно.
Тук от Висшия съдебен съвет се очаква да се произнесе по формата, ако щете, по структурата, по приложното поле на тези доклади, които ще приеме, защото, представете си, че ако го няма това решение на Висшия съдебен съвет, някой може да направи доклад от половин страница, в който да даде една гола статистика – толкова дела, от които приключили в срок – толкова, неприключили в срок – толкова, и с това да приключи годишния доклад. Тук идеята е Висшият съдебен съвет да определи рамката. Затова сме се спрели най-общо на думата “съдържанието на годишните доклади по чл. 84, т. 16”.
Предлагам в духа на предложенията за редакция направени от проф. Гердижков и на госпожа Камелия Касабова да бъде: “определя съдържанието на годишните доклади по чл. 84, т. 16”.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Касабова, заповядайте. Имате думата.

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Към това предложение, което прави господин Местан предлагам, за да изчистим и ал. 7 е редно ал. 7 да отпадне и към тази част от изречението на т. 4 да добавим само “и ги внася в Народното събрание”. По този начин двата текста се обединяват в един и са изчистени: “определя съдържанието на годишните доклади по т. 16 и ги внася в Народното събрание”, защото ал. 7 не казва нищо повече. (Шум и реплики в залата.)

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако отпадне, каквото предложение има, тогава вече трябва да се каже: “и ги внася в Народното събрание”.

МИХАИЛ МИКОВ: Ако позволите ще кажа, че аз направих предложението си с идеята, че ал. 7 остава, затова няма смисъл да продължим с израза “и ги внася в Народното събрание”. Тук става въпрос само за определяне на формата на тези доклади като принципна рамка. (Реплики.)
Ако не е ясно за какво става въпрос, може би да добавим “структурата и съдържанието”, за да е ясно, че с едно свое решение Висшият съдебен съвет да зададе параметрите, в които изисква от висшите магистрати да изготвят своя доклад, а не да възникне спор кой за какво, доколко, на главния прокурор – може ли, не може ли, на шефа на едното съдилище или другото – може ли или не може или нещо, и колко... И всеки от тях ще има субективната си преценка за пълнотата на този доклад, а е добре тя да бъде преценка, зададена като параметри от органа, който се интересува от това, което се докладва пред него. А въпросът за внасянето в Народното събрание е съвсем друга тема. Тя си има собствено основание в ал. 7 и ние държим тя да остане. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мръчков, Вие имам чувството, че имате какво да кажете.

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В тази посока на предложения може да се мисли, например върху следната редакция: “обхвата, структурата и съдържанието на докладите”. Тогава идеята за очертаване на схемата на доклада, която разбирам, че е оригинерната идея, и езиково по-пълно се изразява. (Реплики.)Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е ли по-целесъобразно от конституционна гледна точка да остане съдържанието, защото съдържанието включва и обхвата, и структурата? Ако трябва в Закона за съдебната власт да се разпишат вече по-подробно параметрите на тази основа, въз основа на която ще се пишат тези доклади. Аз не казвам “да” или “не”. Поставям го на гласуване, и толкова. Нали се уточнихме донякъде...

МИХАИЛ МИКОВ: Имаме един съществен проблем със съдебната власт, който винаги съществува – тълкуването на законите, които се отнасят до нея, включително и неспазването им, така че е добре да има яснота в това, което сме искали да кажем. Тази яснота може да се постигне и с повече пълнота, за да не възникват едни спорове – структура ли, обхват ли, съдържание ли. Може би тази редакция не е лошо да я има като изричен запис, защото практиката показва, че много често чрез такива чисто еклектични тълкувания се избягва прилагане на закона като воля на законодателя. (Реплики.)
Съгласен съм, но може би да помислим и в тази посока.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан има думата.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, трябва да се съгласим, че искаме да постигнем нещо, което едва ли ще постигнем точно с тази редакция на текста.
След като чух господин Миков аз ще се съглася, че ако остане само думата “съдържание”, точно тази редакция на т. 4 отваря възможности за превратно тълкуване включително, че Висшият съдебен съвет ще казва какво конкретно да пише в тези доклади.
Следва да стане ясно със съответна редакция, че не става въпрос за конкретното съдържание на тези доклади, а за обхвата и за структурата, затова ми се струва, че правилното решение е по посока на отпадане на думата “съдържание”, а да бъде: “определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16”, а съдържанието вече е отговорност на тези, които ще изготвят тези доклади.
Моля да се съгласите с това, защото ако искаме да подчертаем обхвата, тематичния обхват, приложното поле, структурата, частите, то това се съдържа в думите “обхват” и “структура”, но трябва да отпадне думата “съдържание”. Думата “съдържание” ни отвежда към конкретиката, към материалната част, която не може да предвидим каква ще е.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Батилов, имате думата.

ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мъчнотиите, които ще се пораждат тепърва в редактирането на текстовете, въпреки че тук чух много категорично мнение от позицията на силата затова колко всичко е точно, това ще го кажем като излезе текстът... (Реплики.)
Не, не – Вас Ви подкрепям, говоря за колегата до Вас...
Господин Миков е прав, но мъчнотиите идват от това, че ние прередактираме целия текст в самото начало. Едно е да кажеш с текста: “приема решение относно” и да изредиш параметрите и за какво става дума, защото има взаимно изключващи, както видяхте – за организацията, за подготовката на следователи, на съдии и прокурори, същото става и с доклада.
Какво означава за един доклад, който ще се внася в Народното събрание, Висшият съдебен съвет да приеме само структурата и обхвата, а по отношение на неговото съдържание да няма никакво отношение? (Шум и реплики в залата.)
Моля ви, оставете ме да довърша!
Или го редактираш, че приема някакъв проект, който ще бъде внесен в Народното събрание, където става приемането конституционно, или го оставяш, както много добре е направен от вносителя. Можем да го запишем: “приема решение относно”, както и сегашната редакция. Тогава не е нужно да задълбочаваме в обхват и структура, защото наистина ще влезем в противоречие. И в едно спокойно обсъждане на редакцията ще видим, че нещата не са толкова лесни, след като променяме в цялост.
Затова аз предлагам наистина да му дадем редакционна възможност, като се помисли спокойно. Нищо няма да ни пречи, ако на следващото заседание това го видим, да видим езиково как ще стои. Не съм съгласен, че систематическото тълкуване отменя логическото и граматическото. Те вървят заедно. Това е моето мнение, господин председател.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Думата има господни Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Изцяло споделям стремежа към максимално ясни и точни текстове, които да не подлежат на превратно тълкуване, но в случая става въпрос наистина за обхвата и структурата на този доклад. И ако с тази норма изчерпвахме проблема, аз щях да споделя изцяло вашите разсъждения, но ал. 7 си остава. По така зададения формат и структура съответно Висшият съдебен съвет ще гледа крайния продукт и ще вземе решение дали приема или не тези доклади, тоест ще се произнесе и по тяхното съдържание, но не може да предпостави съдържанието им. Може да предпостави обхвата и структурата, но съдържанието ще бъде отговорност на тези, които ще пишат докладите.
Моля да разгледате и това предложение във взаимовръзка с ал. 7. Затова, защитавайки предложението и обосновавайки редакционната бележка, ние направихме уточнението, че ал. 7 няма да отпадне. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Госпожо Михайлова, заповядайте.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Влизайки в този дебат, който върви сега тук, с всичките вариации на темата “съдържание, обхват и структура на докладите”, които, ако остане ал. 7, ще бъдат приемани от Висшия съдебен съвет, аз се питам доколко има смисъл въобще да я има тази т. 5. Защото т. 5 практически задава някаква рамка към тези, които ще пишат докладите.
Чувам, че логиката на това задаване на рамка е да не би някой да не напише като хората доклад или да напише къс доклад, но ако няма воля да се направи добър доклад, дето се казва, би могло да му зададат такава задача дори, тоест, да не се плашим прекалено много, ако някой не иска да направи доклад, то каквото и да му дадат като рамка, той няма да го направи.
Според мен по-важно е ал. 7 да съществува, отколкото дали ще има въобще тази т. 5, която дали ще зададе обхват и структурата, мен ми се струва, че само утежнява текста и то в Конституцията.
След дебата, който чух сега в комисията, аз правя предложение да отпадне тази т. 5. Просто мисля, че тя няма да реши този проблем, за който дискутираме тук. Това е ред, по който ще върви тази процедура. Ако я няма волята да се осъществи това, заради което се създава текстът, няма да помогне особено много. (Шум и реплики в залата.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Михаил Миков има думата.

МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз откликвам на призива да не се плашим и призовавам и госпожа Михайлова да не се плаши, ако има една по-голяма яснота в закона – първо.
Ние се водим и от разбирането, че Висшият съдебен съвет се състои от различни части. Ако той беше само Висш съдебен съвет на съда, то този въпрос не би бил толкова притеснителен, но много често практиката в последните 15-16, дори 17 години показва, че често между отделни части на съдебната система има някакви отношения, които едва ли някой от нас желае да съществуват, така че една предварителна рамка от органа, който по-късно се ангажира с приемането на този доклад мисля, че подпомага постигането на целта, която ние искаме, а не да пречи на тази цел. Така че в този смисъл, госпожо Михайлова, и Вие не се плашете и подкрепете тогава тази редакция за обхват и структурата на доклада, която предварително да се знае. После ще разпишем това и в Закона за съдебната власт, ако трябва, по-конкретно, ако трябва. Примерно, може да възникне спор дали главният прокурор ще трябва за следователската дейност да пише? Могат такива въпроси да възникнат. И като заложим тук обща рамка, в Закона за съдебната власт я доразвием, работата ще стане по-добре нормативно изчистена, отколкото да бъдем свидетели на някакви тълкувания на нашата воля, които никога не сме си и помисляли. Това се е случвало през годините. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно, аз предлагам да гласуваме.
Направено е предложение от народния представител Екатерина Михайлова за отпадане на т. 4 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 16: за – 3, против – 6, въздържали се – 7.
Предложението не се приема.
Предлагам това, което тук е като редакция: “Висшият съдебен съвет определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16: за – 14, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, да минем към т. 1. Материалът е раздаден. Той е пред вас, но ще го прочета:
„1. Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите.
2. Приема решение за понижаване и освобождаване от длъжност като дисциплинарни наказания.” (Реплики.)

ЛЮТВИ МЕСТАН: Освобождаването не е дисциплинарно наказание, няма повторение. Бързам да го обясня.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте още веднъж текстовете. (Шум и реплики в залата.)
Има ли грешка в текста? „Понижаване” в т. 2 грешка ли е?

РЕПЛИКИ: Грешка е! Грешка!

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да чуем проф. Мръчков.

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Понижаване при дисциплинарно наказание, безспорно е. (Реплики.)
Като го има в т. 2 няма нужда да го има в т. 1. (Силен шум в залата, реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да чуем проф. Мръчков! Той е специалист в тази област.

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Понижаването е намаляване на служебния ранг, понеже цялата съдебна власт е йерархиризирана по чинове наподобявани военните чинове, разбира се, не в този вид, и понижаването е намаляване на ранга с продължаване да се изпълнява същата работа срещу по-ниско трудово възнаграждение. Затова щом има в т. 2 и отделяме това дисциплинарно наказание като дисциплинарно наказание, не трябва да бъде посочвано в т. 1 за разлика от освобождаването от длъжност, което е родова категория и обхваща както дисциплинарните наказания, то е всъщност едно дисциплинарното наказание, което води до освобождаване от длъжност, така и други основания за освобождаване от длъжност, които нямат дисциплинарен характер. Освобождаването може и на двете места да бъде посочено, понижаването ми се струва, че мястото му е само в т. 2. Благодаря.

МИХАИЛ МИКОВ: Тук възниква един такъв въпрос: ако той доброволно мине от апелативния в окръжния, ясно е, че той може да остане апелативен – с ранг на апелативен. Това ще бъде преместване без понижаване, както има окръжни съдии с ранг ВКС или апелативен, но си седят без да са се преместили там.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава още веднъж ще прочета текста:
„1. Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите.
2. Приема решение за понижаване и освобождаване от длъжност като дисциплинарни наказания”.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Само да попитам: тук не трябва ли да има “съдиите, прокурорите и следователите” и в т. 2? (Реплики.)
Сега го виждам. Трябва да ги има, за да стане ясно, че става въпрос за съдии, прокурори и следователи.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава ще стане: “Приема решение за понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите като дисциплинарни наказания”.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мога ли да предложа една друга редакция, която ми се струва, че ще е по-добра: “Приема решение за налагане на дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите”. (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, дайте редакцията! Моля за тишина! Всеки си приказва тук!

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Смисълът е същият, но редакцията ми се струва, че е по-добра.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля точно да се запише текстът на т. 2!

ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Приема решение за налагане на дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите”.

МАЯ МАНОЛОВА: Мога ли да попитам нещо?
Ако Висшият съдебен съвет разглежда някакво дисциплинарно дело, по което прецени, че не се налага понижаване или освобождаване от длъжност, той може ли да наложи друго наказание?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, може да наложи и по-леко наказание, примерно забележка.
Добре, тази редакция на т. 1, която прочетох и това, което преди малко предложи Янаки Стоилов за т. 2, моля, гласувайте.
Гласували 16: за – 16, против и въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, трябва да гласуваме предложенията на народните представители, които са направени.
Аз предлагам да се спрем на ал. 7 виждате какъв е текстът на ал. 7.
Има предложение за нова ал. 7 на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова. Те имат и други предложения, които ще ги гласуваме. Сега става въпрос само за ал. 7.
По нея има предложение на Камелия Касабова и Огнян Герджиков – ал. 7 да отпадне. Нали е така?

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, така е, но засега го оттегляме.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отбележи, че предложението се оттегля.
Обсъждаме ал. 7, както е по вносител, включително и предложенията от народните представители Абаджиев и Николова за ал. 7.
Имате думата по ал. 7. Другите предложения, които са направени, ще се върнем да ги гласуваме.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Уважаеми колеги! Разумът, който сме вложили в тази нова ал. 7, е, че Висшият съдебен съвет е органът, чрез който съдебната власт по същество се съобщава с всички останали власти.
За нас беше много важно Висшият съдебен съвет да се конституира, като органът, чрез който съдебната власт комуникира с другите власти и най-вече да подчертаем това, че Висшият съдебен съвет носи отговорност за работата на съдебната власт. Ние приемаме, че това е правителството на съдебната власт и трябва да бъде ясно индикирано и в Конституцията, че има Върховен касационен съд, има Върховен административен съд, има Главна прокуратура, но органът, който носи отговорност и който трябва да се изправи пред Народното събрание и пред всички останали власти, е Висшият съдебен съвет. В този смисъл е разписан този текст. Това е смисълът, който сме вложили.
Аз съжалявам, че в по-предни текстове отпадна възможността – след като е записано, че Народното събрание изслушва доклад, да се приема и текст, че могат да се направят разисквания по доклада по предложение на четвърт от народните представители. Това е смисълът – след като се изслуша един доклад, Народното събрание да може да вземе и решение. Иначе изслушването и приемането на доклада, без да може да се разисква по него, по същество не е този контрол или този баланс, който се стремим да постигнем. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по ал. 7.
Поставям на гласуване предложението на Димитър Абаджиев и Елеонора Николова за ал. 7 – на стр. 9.
Гласували 16: за – 2, против – 6, въздържали се – 8.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване ал. 7, както е по вносител.
Гласували 15: за - 14, против - няма, въздържал се - 1.
Алинея 7 е приета.
Уважаеми колеги, преди да разгледаме ал. 8, има предложения на редица народни представители, които предхождат тези алинеи и аз ви предлагам да изчистим този въпрос, преди да гласуваме последната алинея.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, тъй като вече приехме точките, ако не възразявате, може още малко да се опрости текстът на ал. 6, както беше приет. Да прочетем всички точки в още по-кратка редакция.
Член 130, ал. 6:
“(6) Висшият съдебен съвет:
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; (без “приема решения”)
2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите.”
Нататък текстът си остава същият – организира, приема, определя, защото всичко това са решения. (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте тази редакция – после ще я вземем от стенографския протокол.
Гласували 15: за - 15, против - няма, въздържали се - няма.
Ние гласувахме ал. 7 по вносител – засега няма някаква редакция.
Продължаваме. Оставяме ал. 8, ще гласуваме за нея.
Има предложение от народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова за § 6.
“(1) Висшият съдебен съвет е постояннодействащ орган на съдебната власт и се състои от 17 членове. Председателят…” и т.н. Не е ли това извън обхвата?
Господин Абаджиев, имате думата.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Считам, че нашето предложение по § 6, ал. 1 не е извън обхвата на приетия законопроект, тъй като по приетия законопроект се приемат текстове по чл. 130, които се отнасят до Висшия съдебен съвет. За мен тълкуването обхватът да се определя по алинеите, а не по основните текстове, е абсурдно тълкуване. Основният текст, основният член е този, който предопределя материята в конкретната тема, в случая – за Висшия съдебен съвет. Това е по процедурата, но по същество въпросът е дали има воля да се приеме такъв текст в момента, независимо дали комисията ще гласува против това предложение или ще гласува за това, че то не е в обхвата. Това ще означава само едно-единствено нещо – липса на воля да се приеме.
Мисля, че този текст е важен, не само защото изрично е включен като препоръка в доклада на Европейската комисия. Не знам дали се обръща внимание на това. В самия доклад на Европейската комисия има конкретна препоръка Висшият съдебен съвет да стане постояннодействащ орган. Прочетете доклада, не сте обърнали внимание, както преди не обърнахте внимание на други текстове от доклада на Европейската комисия. Не само това е важно, това не е нова идея. Членовете на Висшия съдебен съвет да не съвместяват по време на своя мандат другите си функции като съдии или адвокати е стара идея. Тя е свързана с по-голямата отговорност, постоянна ангажираност - много други мотиви, които ние сме изложили.
Днес имахме среща и с представителите на съдебната власт: председателя на Върховния съд, Главна прокуратура, председателя на Върховния административен съд. Те също категорично подкрепят тази идея.
Всъщност това е единственото смислено нещо, което може да се приеме в рамките на тези промени. Всичко друго ще остане отново в рамките на несъщественото, което няма да доведе до някаква съществена промяна. Така че е въпрос на воля. Ако има воля комисията и Народното събрание да приеме този текст, ще го приеме. Ако няма воля, независимо дали ще гласува против или ще приеме, че не е в рамките на обхвата, това означава, че просто няма желание да го приеме. Мисля, че този текст има много голям смисъл оттук нататък за работата на съдебната власт. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, обсъждахме този въпрос, когато чувахме различни становища, така че той въобще не е нов.
Имате думата все пак.

МАЯ МАНОЛОВА: Това не е ли въпрос на законодателно решение?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Променят бройката на 17, дали е за постояннодействащ или не, но бройката…

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Броят не е съществената част на предложението. Принципната идея е да стане постояннодействащ. Ако тя се приеме – дали ще бъде 17 или 25, това вече е по-второстепенният въпрос.

МАЯ МАНОЛОВА: Според мен това е въпрос на законодателно решение.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване дали е в обхвата или извън обхвата на приетия на първо четене законопроект. Който счита, че предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, моля да гласува.
Гласували 13: за – 8, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се, че предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова относно техните предложения за Висшия съдебен съвет е извън обхват.
Вие си оттеглихте предложението по ал. 7. Имате ли други предложения? Другите са приети. Или по принцип са приети?

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дотук са приети по принцип, даже и по същество.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова имат предложение за нова алинея.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: В ал. 8, която съществува по вносител, предлагаме нова т. 5.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще трябва да гласуваме, уважаеми колеги, предложението на народния представител Младен Червеняков.
Младен Червеняков предлага в чл. 130, ал. 6, точки 2, вероятно и 4 – може би е объркал, да отпаднат.
Който е съгласен с предложението на народния представител Младен Червеняков, моля да гласува. (Реплики.)
Гласували 10: за - няма, против - 9, въздържал се - 1.
Предложението на народния представител Младен Червеняков не се приема.
Сега се връщаме към ал. 8 по вносител. По ал. 8 има предложения от народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков; Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова. Да започнем както по ал. 6 – точка по точка.
“(8) Мандатът на член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;”
Предлага се “Мандатът на член на Висшия съдебен съвет се прекратява при оставка.”

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Икономия на букви.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми колеги.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да видим дали има кореспонденция с другите текстове в Конституцията. Хубаво е да има симетрия. При народен представител го има и при президента май.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: При Конституционния съд е подаване на оставка пред.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляме го на това основание.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За Конституционния съд е казано: подаване на оставка пред Конституционния съд. Оставката винаги се подава пред Висшия съдебен съвет, независимо кой откъде е избран – от коя квота.
Поставям на гласуване т. 1, както е по вносител.
Гласували 15: за - 15, против - няма, въздържали се - няма.
Приемаме. Да отразим все пак, че господин Герджиков и госпожа Касабова оттеглят предложението.
Точка втора – опасна точка. Имате думата.
Професор Чинова, Вие сте специалист в тази област. Кажете подводните камъни, които обсъждахме днес три часа.

МАРГАРИТА ЧИНОВА: Съвсем накратичко. По предложението: мандатът на член на Висшия съдебен съвет се прекратява при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление – тук са несъмнени две неща: че трябва да е наложено наказание лишаване от свобода, че трябва да е наложено за умишлено престъпление и без значение дали е от общ или от частен характер.
Ние обсъждахме няколко неща. Ако един член на Висшия съдебен съвет е признат за виновен за умишлено престъпление, но не му е наложено наказание лишаване от свобода, по смисъла на текста на тази Конституция, ако стане, разбира се, действащ текст, той не може да бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет. Кой е проблемът, господа?
Проблемът е, че в Наказателнопроцесуалния кодекс вече има много нови процедури. Има нови процедури, при които съдът е задължен да приложи чл. 55, когато подсъдимият се признае за виновен. Какво ще се получи?
Имаме подкуп, при подкупа наказанието лишаване от свобода няма минимум. Ако подсъдимият поиска съкратено съдебно следствие и признае фактите по делото, той ще бъде осъден при задължително прилагане на чл. 55, което означава, че съдът трябва да мине към следващото по-леко по вид наказание, тоест на пробация. Ще бъде осъден за подкуп, ще бъде осъден на пробация и ще продължи да бъде член на Висшия съдебен съвет. Това е едното, поради което решихме да предложим да отпаднат думите “наказание лишаване от свобода”, да е признат за виновен за умишлено престъпление – един вариант. Или пък да е признат за виновен за престъпление, което означава за всякакво престъпление – и умишлено, и непредпазливо, няма значение какво наказание е наложено. Това бяха нашите обсъждания в групата.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Непредпазливо, непредпазливо – напил се, карал, пребил 10 човека. (Реплики.) Спорен е въпросът.
Имате думата.

МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Аз лично приемам хипотезата, при която независимо за какво нещо е осъден член на Висшия съдебен съвет, за умишлено или за непредпазливо, за такова от частен или от общ характер, въпросът е морален и политически.
В края на краищата има около три хиляди магистрати в България, отделно има адвокати и научни работници. Ако ние разсъждаваме по тази логика, трябва да се знае, че не можеш да бъдеш член на Висшия съдебен съвет и в същото време това да кореспондира по някакъв начин с осъждане, независимо дали е на глоба, независимо за какво престъпно деяние. Мисля, че това е акт към обществото и акт към Висшия съдебен съвет. Този стандарт трябва да го зададем тук конституционно, за да покажем, че се движим в тази посока.
Иначе за всяко друго нещо, за материално-отчетно лице, както имаше преди, за длъжностно лице можем да търсим стандартите на умишленото или непредпазливото, на такива от общ или от частен характер.
В случая, когато става въпрос за кадровата дейност на висшата съдебна система, когато човек е в качеството си да определя, да дава оценки на своите колеги, е редно той да не бъде осъждан от някой от тях или обвиняван от някой от тях. Мисля си, че това е политически и морален стандарт, а не на човешки права. Благодаря Ви, господин председател.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Господин председател, очевидно проблемът се състои в умишлените и непредпазливите деяния. Няма морал, когато става въпрос за функции. Характеристиката на непредпазливото престъпление е съвсем различна и от морална, и от обществена, и от каквато и да е гледна точка. Извинявайте много, но сега можете да излезете вън, случайно да се спънете, да ме подсечете, без да искам и да стане едно или друго. (Реплики.) Мисля, че в този състав няма какво да си обясняваме кое е умишлено и кое е непредпазливо. Но да се говори, че има морална укоримост в смисъла на непредпазливото деяние, да не казваме какво означава непредпазливо престъпление, е повече от излишно. Това просто е санкция, която не е съответна на извършеното.

МИХАИЛ МИКОВ: Една реплика, ако ми позволите, господин председател.
Уважаеми господин Ралчев, не става въпрос за санкция. Става въпрос за задаване на морален стандарт за виновно поведение, независимо дали е умишлено или непредпазливо.
Аз задавам въпроса: как ще гласува членът на Висшия съдебен съвет по отношение на прокурора, който го е обвинявал, и по отношение на съда, съдиите, които са го осъдили, независимо за какво деяние? Как би гласувал той, каква би била неговата мотивация? Поражда редица въпроси от морален характер и аз съм склонен като сигнал към обществото да приложим по-строгия стандарт с ясното разбиране, че в България има достатъчно съдии, прокурори, следователи, адвокати, научни работници, че да можем да намерим 25 неосъждани и да не допускаме по никакъв начин във Висшия съдебен съвет с тази най-високоотговорна дейност да се занимават осъждани лица, да се знае. Нека да погледнем въпроса от тази страна, а не като въпрос за санкция. Това не е санкция, това е морален, ако щете и политически стандарт, срещу който мисля, че никой не би трябвало да възразява. Благодаря ви.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Дуплика да бъде.
В съвсем близкото минало бяха известни отношения между висши магистрати, които без да са извършили престъпление, имаха отношения, които будеха много съмнения досежно преценките във взаимното им поведение. Така че това не е абсолютният критерий.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Като човек, който дълго време е работил с наказателно право, мисля, че дебатът е твърде смешен за това какъв род престъпления са допустими да се извършват от членове на Висшия съдебен съвет. Ако кажем, че непредпазливите престъпления не трябва да се обхванат, после ще кажем: ами колко са допустимите жертви от едно такова престъпление? Дали едно такова като при Бяла, където са загинали 18 човека, или ние можем да допуснем, че няма да бъде отстранен от Висшия съдебен съвет този, който е убил трима, да кажем? В този смисъл дебатът на мен лично не ми харесва и аз смятам, че когато има състав на престъпление, той просто няма как да се отнесе като човек, който оглавява съдебната система.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Чинова, моля Ви за внимание. Уточнихме горе-долу следната редакция: “Мандатът на член на Висшия съдебен съвет се прекратява при влизане в сила на присъда, с която е признат за виновен.” Това обхваща както умишлените, така и непредпазливите, включително независимо какво е наказанието. Това ли е?
Сега ми дадоха нещо друго, проф. Чинова, за по-добра редакция: “Признаване за виновен за извършено престъпление”.

МАРГАРИТА ЧИНОВА: В извършено. (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, влизане в сила на присъда, с която е признат за виновен – не е ли същото?

МАРГАРИТА ЧИНОВА: Не е същото.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Чинова.

МАРГАРИТА ЧИНОВА: Уважаеми господа, пак заради новия НПК. С новия НПК един човек може да бъде признат за виновен, когато от съда е одобрено споразумение за прекратяване на производството. Един човек може да бъде признат за виновен с решение – признат за виновен за извършено престъпление и освободен от наказателна отговорност, тоест вече актът, с който едно лице се признава за виновно, не е уникален, не е присъда. Има и други актове, затова ви предложихме да избегнем думата “присъда” – да не объркаме отново и отново правоприлагането. Това са съображенията - да избегнем думата “присъда”.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме конституционен текст. Признаване – и всеки пита кой, за виновен за извършено престъпление.

МАРГАРИТА ЧИНОВА: Защото думите са: “Мандатът на член на Висшия съдебен съвет се прекратява при”. Заради това “при”, проф. Корнезов.
“Мандатът на член на Висшия съдебен съвет се прекратява при” – имаме едно “при”:
1. подаване на оставка…

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Признаване за виновен за извършено престъпление. Той ще бъде признат с някакъв акт, не може без акт. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да е признат за втора инстанция, първата да го оправдае.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може ли да ви дам малко доводи?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Много примамливо изглежда така, че политически морално е във Висшия съдебен съвет да има лица, които са неосъждани. Обаче ако тълкуваме чл. 129, излиза, че съдия и прокурор може да бъде осъждано лице. Щом може да бъде осъждано лице, това може да бъде лице, което заема изключително висока длъжност в професионалната йерархия, включително че може да назначите такова лице, което е осъждано за непредпазливо престъпление, за главен прокурор и председател на върховно съдилище. Такова лице може да стане всичко, включително председател на парламента, президент, министър-председател, министър и всякакъв друг.
Извинете ме, но има ли някакъв що-годе човешки, нормален аршин, при който преценяваме кой какъв и докъде може да стигне в държавата? Щом може да бъде съдия и осъждано лице, но не и осъждано за умишлено престъпление на лишаване от свобода, значи между другото това са и основанията за назначаване на лицето. Дайте да не се правим на по-големи католици от папата.
За непредпазливо – да, има катастрофа в Бяла. Когато такъв човек кандидатства за член на Висшия съдебен съвет, филтърът може да бъде субективният филтър. Обществената неприемливост такова лице да бъде там.
Обаче да слагаме общ критерий – катастрофите биват всякакви. Аз не искам да ви кажа колко души съм дала на съд за нарушение на чл. 20, ал. 2 от стария Закон за движение по пътищата, който беше несъобразена скорост. Резултатът, какъвто и да е бил, и средна телесна повреда да е причинил, не може да бъде никакъв. Да не ви говоря за други случаи, когато тръгват да ви съдят за медийни изяви за това, че сте казали нещо на съседа, за престъпления от частен характер, които са изключително широки. Да не ви говоря като вземете да се развеждате на какво могат да ви направят бившите съпрузи с дела от частен характер. Мисля да не ставаме по-големи католици от папата.
Има някакъв общ ред, който върви като нишка и през Конституцията, и през Закона за съдебната власт и през това, което е било дългогодишна практика за назначаване на тези места. Защо да бягаме от него? И реабилитацията, и чл. 78а, и пробацията, и не знам какво си.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако един човек е неприемлив за извършено тежко престъпление… (Реплики.)
Има едно отношение към правовия ред, което предполага, че той може да бъде нарушен. (Реплики.)

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук ние смесваме две неща: основанията и изискванията за избор, а тук има конкретно освобождаване. Няма да бъде пречка в много от случаите, които се дадоха, този човек след време да бъде избран. Но тук може да има ситуация, при която той може да е осъден за каквото и да е престъпление и тогава наистина става обществено неудобно той да продължи да бъде във Висшия съдебен съвет, когато това обстоятелство е възникнало, когато той вече заема тази длъжност, и Висшият съдебен съвет и хората, които го формират, няма как да реагират, ако присъствието на това лице е обществено неудобно. (Шум и реплики.)

ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, не! При хипотезата, при която примерно председател на едно от съдилищата бъде осъден за престъпление от частен характер или за неумишлено престъпление, по силата на този текст той трябва да престане да бъде член на Висшия съдебен съвет, но той няма да престане да бъде ръководител на магистратурата. От друга страна той по право е член на Висшия съдебен съвет. Това според мен е казус, който няма решение.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има решение, защото ние имаме основанията за освобождаване, които са много по-леки за ръководителите и магистратите – за тежко нарушение или за системно неизпълнение на служебните задължения. (Шум и реплики на народния представител Христо Бисеров.)
Председателят също може да наруши тежко закона и няма нужда да бъде обявен за престъпник, за да се иска смяната му. (Силен шум и реплики.)
Говорим за служебните, защото аз опровергавам аргумента, че няма как да се реагира.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Пак повтарям хипотезата, при която примерно председател на Касационния или на Апелативния съд или на Административния съд бъде обсъден за леко, за неумишлено престъпление. По силата на този текст, който сега обсъждаме, той трябва да излезе от Висшия съдебен съвет, да бъде освободен. Той обаче е председател на Върховния касационен или Административен съд и той не може да бъде освободен като такъв поради това осъждане. (Шум и реплики.) От друга страна, той е член по право. (Реплики.)
При тези обстоятелства?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Бидейки привърженик на тезата, на редакцията за извършено престъпление, независимо дали е умишлено или е по непредпазливост, не мога да не се съглася, че господин Бисеров поставя един реален казус. Мисля, че беше прекалено шумно, но е хубаво да се замислим още веднъж.
Председатели на ВАС, ВКС или главния прокурор, на основание на извършено престъпление по непредпазливост ще може и трябва да бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет, но няма задължение да бъде снет от длъжност, а той заема тази длъжност по право. Пораждаме противоречие с изменението в Конституцията. Трябва да намерим еднакво третиране.
Как ще стане това – дали с изменение на още текстове или ще се спрем на другата редакция, но трябва да има симетрия!
Моля тук и конституционалистите да се намесят и да ни помогнат със становища.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма проблем. Ние вече забравяме какво сме променили предишния път при новото изменение на Конституцията.
Прав сте. Има две основания. Едното е основанието, на което ние можем в тези случаи да освободим член на Висшия съдебен съвет, а другото е предишен текст, в който вече сме казали, че всеки един магистрат може да бъде уволнен, когато той тежко или системно нарушава Конституцията или законите, или накърнява престижа на съдебната власт. И това се отнася до най-долу до най-горе. (Силен шум и реплики.)
Казах ви, няма нужда от престъпление, за да кажеш, че един човек е станал непригоден, за да заема определена длъжност. Това не е наказателна отговорностт.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, ако се установи безспорно, че съответният магистрат – ръководител на съд, е извършил леко престъпление по непредпазливост, това е безспорно установено със съответен акт, не непременно присъда, а с някакъв акт, тази конституционна промяна поражда задължение той да бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет, но категорично няма задължение Висшият съдебен съвет да приеме хипотезата, че с това деяние той накърнява престижа на съдебната власт. И дали той ще сметне това за накърняване на престижа на съдебната власт или не е една хипотеза. А ако не сметне, ако счете, че не е накърнена честта на съдебната власт, какво правим тогава? Тоест не сме намерили симетрията. Тази хипотеза не ни решава проблема, защото тя може да се реализира, но може и да не се реализира.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Трябва да има симетрия. Не можем да говорим, че членовете на Висшия съдебен съвет са по-престижни или по-отговорни от върховни или други съдии. Затова, както има механизъм, който да санкционира поведението по чл. 129, трябва да има симетрия и в този случай.
Но нека пак да се върнем към основната тема, защото говорехме за 18-те жертви от Бяла. Шофьорът удря спирачки, жената удря ключицата си в предната седалка. Текстът казва: ако тя иска или ако тя не иска. Това променя ли факта на извършеното престъпление, питам аз? А не дали ще има наказателно производство или не. Влизаме в казуистика, недейте така!

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, предлагам един вариант, ако наистина проблемът е за тримата ръководители. Да сложим точка "това не се отнася за членовете по право". (Силен шум и реплики.)
Няма автоматизъм при освобождаването поради две причини: поради особения им статут и на второ място, че Висшият съдебен съвет ще прецени, ако иска, да е гръмнал трима души, да си остане шеф на Върховния съд или главен прокурор. (Реплики.)

ЛЮТВИ МЕСТАН: Не може да има автоматизъм.

МИХАИЛ МИКОВ: Автоматизъм по отношение на членовете по право – още повече, че тяхното членско качество произтича по право. (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, тук ръководството предлага да отложим текста, за да намерим точката. Трябва да намерим точния конституционен израз.
Ще помоля утре нашите експерти с наша помощ да намерим един-два варианта, които да подложим на гласуване. Проблемът е и в чл. 129, където също се говори за лишаване от свобода. (Реплики.)
Приехме с гласуване Програмата за гласуване на Конституцията.
Ще търсим точната редакция на този текст утре.

МИХАИЛ МИКОВ: Можем ли да получим някакво мнение на тримата ръководители на съдилищата какво е тяхното отношение по този въпрос? (Реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, всеки иска бързо да приемем промените в Конституцията, а днес не можем да минем и три алинеи. Моля ви за тишина!
"3. Трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година."

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нали отложихме това?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отложихме текста за влязла в сила присъда.
Като имаме предвид и другите предложения, които са направени, включително от Касабова и Герджиков, и нашите експерти, предлагаме следната редакция:
"3. Фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца."
Сега в чл. 22 от Закона за съдебната власт има подобен текст, само че е за 6 месеца. Прие се, че след като 6 месеца не може да участваш в работата на Висшия съдебен съвет е по-целесъобразно, разбира се, тук ще го решим. И да отпадне "трайна", тъй като тя се съдържа във времето – 6 месеца.
В сегашния текст на чл. 22 мандатът на член на Висшия съдебен съвет се прекратява и когато има влязло в законна сила решение, когато той е поставен под пълно или ограничено запрещение. В приетия текст на първо четене го няма, но е ясно, че ако едно лице е поставено под запрещение, независимо дали то е пълно или ограничено, надали ще може да работи в този орган. Затова ви предлагаме наред с фактическата невъзможност т. 4 "поставен под запрещение" – няма значение какво е то.
Когато решението влезе в сила, то си действа, има сила на присъдено нещо. (Шум и реплики.)

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това ще бъде само за Висшия съдебен съвет?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може ли един поставен под запрещение човек да бъде на тази длъжност?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: За другите длъжности го няма.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, и поставените под пълно запрещение ще бъдат членове на Висшия съдебен съвет! (Шум, смях и реплики.)
Моля да разискваме т. 3 и това, което сега ви се даде – т. 4. Сега това го има в Закона за съдебната власт, нищо ново не казваме.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не обичам излишните думи в един закон, още по-малко в Конституцията. Защо трябва да казваме "фактическа невъзможност"? С какво другите невъзможности дават някаква възможност? Какво означава "фактическа невъзможност"? (Реплики.)
Каквато ще да е невъзможността, щом е невъзможност да се упражнява длъжността, той трябва да бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет. Това е абсолютно паразитна дума. Много ви моля, паразитните думи вън от Конституцията. Вярно е, че Конституцията си позволява и други паразитни думи, на други места също има "фактическа невъзможност", но при прекратяване на правомощията на президента не е "фактическа невъзможността".
Предлагам тук да няма нищо фактическо, а просто "невъзможност да изпълнява задълженията си".
Дали да е за повече от 6 месеца или за повече от една година – това е въпрос, който после ще решаваме.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има две предложения. Първото е за една година, а второто е за 6 месеца.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има и още един въпрос. Под "невъзможност" ние разбираме нещо, което реално е възпрепятствало неговото действие. Ако той е имал възможност, а една година не си е упражнявал правомощията, не е ли достатъчно, за да бъде освободен? Той е имал възможност, но не е изпълнявал задълженията си повече от 6 месеца или една година – според мен това трябва да бъде критерият, а не дали е имал или е нямал възможност. Предлагам да решим генерално въпроса. (Шум и реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Невъзможността не е виновно поведение, нали така?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Именно, но ако той една година е имал възможност, пък не е участвал, защо трябва да продължава?

МАЯ МАНОЛОВА: Ако той отсъства от страната по някакъв положителен повод, 6 месеца е много малък срок.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали да бъде 6 месеца или една година – този въпрос ще решим с гласуване.
Има официално направено предложение от господин Герджиков и от госпожа Касабова на стр. 9 – думата "фактически" да отпадне.

ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Тъй като се постави и от друг ъгъл невъзможността, не може ли само при неизпълнение на задълженията за повече от една година? (Шум и реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво искате да напишем ново? Има го преписвано едно и също, ние просто го взимаме от Закона за съдебната власт и го вкарваме в Конституцията.

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е друга хипотеза.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Примерно, заминава за три години на работа в Световната банка.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава няма да е член на Висшия съдебен съвет.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И го освобождаваш не след една година или след шест месеца.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Това, че досега не сме имали случай член на Висшия съдебен съвет, който една година не се е явявал на заседание, далеч не означава, че занапред няма да имаме такъв случай.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Имаше такъв случай.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако една година не присъства на заседание, той ще продължава ли да бъде член – този въпрос се поставя. Това, че не сме имали подобен казус, означава ли, че той няма да се появи?

ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако започнем да го прилагаме във всички случаи на властта, тогава не се знае какво ще стане! (Шум и реплики.)

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да гласуваме предложението на народните представители Касабова и Герджиков думата “фактически” да отпадне. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Бързате за това решение. Не е толкова лесен въпросът за отпадане на “фактическа невъзможност”. Думата не е паразитна, а е плодотворна. Фактическата невъзможност показва състояние, при което лицето реално, въпреки неговата воля и при пълно присъствие на неговата воля и психическо здраве, не е в състояние да изпълнява функциите си. Това всъщност е идеята, която не е ясно изразена в т.нар. “фактическа невъзможност”. Обективно, по независещи от него обстоятелства той не може да изпълнява това – болест, продължително отсъствие от страната – това са учебните примери за фактическа невъзможност. Тя се противопоставя на правната невъзможност, при която лицето по силата на изрични правни актове е деституирано, е лишено от тази възможност да има воля, психическо заболяване. При всички подобни на това състояние лицето се поставя под правен надзор, пълно или частично запрещение.
Затова ми се струва, че въпросът, който стои тук, е, че лицето реално не може да участва в работата на Висшия съдебен съвет, а това е един колегиален орган, формиран по особен начин, има нужда през цялото време от пълния си състав, в който заседава. И е въпрос на преценка Конституцията колко време не може да търпи това състояние на непълен състав на един орган, който взима решения, понякога с един глас, който определя кворума, който определя мнозинствата, с които се вземат тези решения. Тук дори не е въпросът за неизпълнение, колкото за невъзможността за изпълнение. Затова ми се струва, че фактическата невъзможност е основание, което би трябвало да остане.
Съжалявам, че отложихте предходния въпрос, защото ми се струва, че и там има много въпроси, свързани с това състояние на членовете на Висшия съдебен съвет за престъплението, което се извършва. С риск да се върна към този въпрос – въпросът е преди всичко морален. И в Конституцията само в два случая са определени високи морални качества за заемане на длъжността. И двете са свързани с прилагането на правото, не са свързани с прилагането на властта – това са конституционните съдии и членовете на Висшия съдебен съвет. Така че примерите, които могат да се множат – за президенти, за председателите на върховните съдилища изобщо са изключени, защото те не са мандатни членове на Висшия съдебен съвет, а ние уреждаме казус на мандата, който имат само 22 членове, а не останалите 3.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мръчков, нека да не се връщаме на въпроса. Отложихме текста, утре ще го обсъдим и ще трябва да намерим решение.

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Малко злоупотребих, защото исках да си кажа думата по предходния текст.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Само няколко думи, с цялото ми уважение към проф. Мръчков. Смятам, че всяка невъзможност трябва да бъде предвидена, щом е невъзможност, като основание за прекратяване на правомощията. И да се казва, че тази е фактическа, тази е юридическа, тази и космическа, просто няма никакво значение, тя просто е невъзможност. Не става дума ние да даваме оценка дали тя е виновна или е невиновна, на какво се дължи, дали той иска да я упражнява, но не може, дали може, пък не иска. Става дума за невъзможност да се упражнява това нещо. Щом е невъзможно, защо ще го държим като член на Висшия съдебен съвет – питам?!

ЛЮТВИ МЕСТАН: Обсъжданията във връзка с ал. 8 породиха множество въпроси. Независимо дали на някои от присъстващите нещата изглеждат пределно ясни и те са готови да гласуват с оформена позиция, на този етап аз не мога да кажа това за себе си.
По тази причина ще предложа да се отложи цялата ал. 8. На утрешното заседание да гласуваме убедени окончателните редакции. Струва ми се, че и т. 5 ще породи проблем. Ще дам един пример и ще спра. Когато казваме, че има дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от правото да упражнява професия, е ясно, че се има предвид длъжността и професията, упражняването на която е дало основание той да бъде избран за член на Висшия съдебен съвет. Но той може да притежава и втора професия, от която да бъде лишен и то по обективни причини, не заради виновно поведение. Така, както сме записали текста, излиза, че и тогава трябва да бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет. Явно е, че тук има необходимост да се уточни – на основанието на упражняването на която професия или на основание заемането на която длъжност той е бил избран за член на Висшия съдебен съвет. Това е само едно разсъждение.
Затова предлагам да продължим утре. Контактната група с участието на ваши експерти да се опита да предложи утре окончателната редакция на тези текстове. Благодаря ви.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Като се присъединявам към това, което каза господин Местан, моля колегите, защото обсъждането ще продължи на основата на това, което вече е предложено от Председателството в последния вариант на ал. 8, да обърнете внимание, че от всички точки, изброени тук, само т. 3 фиксира фактически реалната, обективната невъзможност да се упражнява това качество – член на Висшия съдебен съвет. И то кореспондира сравнително с останалите четири точки, които са това, за което говори проф. Мръчков, като свързано с волята, със субекта и продукт от наличието на воля. Ако ние се обединяваме да отпада в т. 3 фактическата невъзможност, това не кореспондира с останалите четири точки.
Трайна фактическа невъзможност, доколкото имам някаква информация към трудовото право, това е термин и понятие на трудовото право, защото тези неща са свързани с упражняването на дейност, професия, занятие, поведение. И ние не можем да се абстрахираме от понятията на трудовото право, когато ги прилагаме тук, защото и това е вид занятие, вид служба, вид дейност. Много ви моля да имаме предвид и това. Иначе ще направим по-голяма каша.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Запрещението също е невъзможно.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: То е невъзможност, която е свързана с вид акт, там е решение на граждански съд. В т. 5 е решение на дисциплинарния орган, в т. 2 е решение на наказателен съд. Във всички случаи става дума за акт, който е резултат от прилагането на волята.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще дискутираме ли по същество сега?

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това не е по същество, но за да не се връщаме утре пак, исках да кажа тези неща, защото са свързани, да помислим върху тях, за размисъл.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До утре – размисъл! (Шум и реплики.)
Утре заседанието ще бъде от 14,30 ч. в тази зала. Приехме програмата. Тази седмица законопроектът трябва да мине през комисията.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин председател, моля работната група да подложи за гласуване ал. 2 на чл. 130. Ще кажа защо.
Това е нашето предложение с господин Абаджиев. Продължавам да бъда неудовлетворена от начина, по който правим реформата в съдебната власт. Ние отново избягваме от това да кажем кой е органът, който представлява съдебната власт, вместо това се гласим да му направим един борд. Ако ние не кажем, че Висшият съдебен съвет носи отговорност, както сме го написали, че той носи отговорност за състоянието и организацията на дейността на съдебната власт, както и взаимодействието с всички други органи на съдебната власт, нищо не правим.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, заповядайте утре, ще си развиете тезата, ще я подложа на гласуване.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Искам да бъде подложена на гласуване.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обещавам, ще я подложа на гласуване.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов




Стенографи:
Мая Станкова
Вася Йорданова
Райна Зарева
Виржиния Петрова