Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България
17/01/2007
ПРОТОКОЛ № 9
На 17 януари 2007 г., сряда, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Обсъждане за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители, с вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на комисията. Очаквам и други членове на комисията да се включат в нашата работа.
Бих искал да ви припомня, че вчера разглеждахме § 6 и частично гласувахме. Сега § 6 ви е раздаден с варианти.
Припомням, че гласувахме ал. 6 изцяло, гласувахме изцяло ал. 7. Имаше проблем около заглавието на ал. 8 и гласувахме по т. 1 – подаване на оставка.
Друго от ал. 8 и ал. 9 не сме гласували.
При разискванията се постави въпросът за освобождаване на членове на Висшия съдебен съвет, както е по вносител, какво става с тези членове на Висшия съдебен съвет, които са по право – двамата председатели на съдилищата и главният прокурор. Когато обсъждахме заедно с експертите, стигнахме до извода, за да бъде ясно, за да не бъде спорно, мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при тези условия, което изключва тези, които са по право. Те поначало не са в мандата, имат друг статут и т.н. – това, което господин Бисеров повдигна вчера.
Виждате вариант І и вариант ІІ – около проблема съдебен акт и отпадането на запрещението.
Имаме обаче още няколко гласувания, които трябва да направим, във връзка с предложения на колеги народни представители. Аз предлагам да изчистим предложенията на народните представители, които са направени в една или друга насока, след това да се върнем към това, което вече е предложение от комисията.
Вчера беше поставен въпросът от госпожа Елеонора Николова във връзка с предложението, което са направили с господин Абаджиев по § 6. Гласувахме, че ал. 1 – така, както е тяхното предложение, е извън обхвата. Това вече го решихме. Но що се отнася до предложенията по ал. 2 и ал. 4 моля да го мотивирате.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Уважаеми колеги, тъй като акцентът на поправката на чл. 130 е във връзка с работата на Висшия съдебен съвет, мисля, че досега съществуващият текст на ал. 2 и следващите, тоест цялостната редакция на чл. 130 не дава ясна дефиниция на това що е Висш съдебен съвет и с какво се занимава той. Вярно е, че има Закон за съдебната власт, където тези правомощия са ясно очертани, но мисля, че след като съдебният съвет е институция, на която Конституцията отделя специално внимание, е редно ние да имаме очертаване и на правомощията, най-вече на ангажиментите.
РЕПЛИКА: Какви ангажименти?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: В смисъл отговорността. Аз ще продължа да подчертавам тази дума, защото за цялата реформа, която се извършва през всичките тези години, ние не съумяхме по някакъв начин да посочим органа, който носи отговорност за всичко, което се случва в съдебната власт. Ако трябва да признаем, тази отговорност по някакъв начин се разпределя между законодателната власт, в голяма степен се опитваше да се прехвърли и към министъра на правосъдието, но самата съдебна власт като такава няма орган, чрез който да понесе отговорността за ставащото и не ставащото в нея.
В този смисъл поддържам пред вас предложението в редакцията, в която сме го направили, където се казва ясно, че „Висшият съдебен съвет отговаря за състоянието и организацията на дейността на съдебната власт, както и за взаимодействието й с всички други органи на държавната власт. Организацията и редът на дейността му се уреждат със закон.”
Това е.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз съм съгласен с госпожа Николова да уредим отговорността, но това значи да я дефинираме и да видим как тя се реализира. Защото това, че ще запишем в текст, че някой отговаря за нещо, без след това да предвидим санкция за неизпълнение на тези му задължения, е декларация. Дали предлагате нещо като отговорност, като имаме предвид, че органът е колективен, защото Народното събрание носи политическа отговорност. Каква отговорност да носи Висшият съдебен съвет – нещо, което споделям, че трябва да е, но ми се ще да отидем отвъд декларациите.
Госпожо Николова, ако имате някакво предложение в тази насока, кажете.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин Миков, прав сте, но аз мисля, че органът, чрез който съдебната власт се съобщава с останалите органи в държавата, е Висшият съдебен съвет. Ние можем в Закона за съдебната власт да запишем технологията, по която се носи тази отговорност. Между другото, ние вече сме я записали със задължението на Висшия съдебен съвет да внесе докладите.
РЕПЛИКА: Това не е отговорност.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Това е задължение. Ние самите не сме казали какво ще направим, след като приемем тези доклади. Така че въпросът стои открит и аз съм съгласна да мислим, но това е първата стъпка – да посочим органа, който отговаря за състоянието и организацията.
РЕПЛИКИ: Какво предлагате?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Би могло да се мисли и в тази посока.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова за ал. 2.
Моля, гласувайте.
„За” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 10.
Предложението не се приема.
Алинея 4 – тя е свързана с ал. 1, следователно не се приемат ал. 4 и ал. 6.
Госпожо Николова, ал. 7 сме гласували и не я приехме.
В тази редакция са включени предложенията на Камелия Касабова и Огнян Герджиков.
Янаки Стоилов ще направи своето предложение по ал. 9.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние ще приемем общия текст, а нашата т. 5 кореспондира в някаква степен на т. 5 от предложението. Ако искате, отбележете, че тя частично или донякъде по принцип се приема, без да я разискваме и гласуваме отделно.
При това положение ал. 9 би могла да отпадне. Тя съответства на ал. 9 от общото предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да го пишем частично?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Частично, защото те се застъпват в някаква степен, но тук е възприет малко по-друг подход за освобождаване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, частично подкрепяме – отразете го това.
Пред вас е ал. 8.
Първо, гласуваме „Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:”.
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Точка 1 е гласувана.
Имаше дискусии, имаше и две мнения.
Вариант І – „2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление”.
Тоест няма значение какво е престъплението – дали е умишлено или е по непредпазливост. Щом има влязъл в законна сила съдебен акт – присъда, решение и т.н., и изборен член на Висшия съдебен съвет е извършил това престъпление, той ще трябва да бъде освободен.
Вариант ІІ е само за умишлено престъпление.
Дискусията се състоя, но ако все пак някой желае още нещо да каже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Вариант І – „2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;”
„За” – 12, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Приема се.
„3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;”
Имаше спорове, но всъщност предлагаме така, както е редакцията в чл. 129 от Конституцията – 4. трайна фактическа невъзможност.
За да има симетрия в текстовете, трябва да употребим „трайна фактическа невъзможност”, колкото и спорове да имаме. Идеята е ясна.
Второ, да бъде „една година”, така както е по вносител, а не както спорихме вчера. Защото в т. 4 пак е една година, една година е при Конституционния съд и т.н.
Затова предлагам гласуване на т. 3 така, както е пред вас.
Моля, който е съгласен, да гласува.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
„4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.”
Това е продиктувано, че част от членовете на Висшия съдебен съвет са съдии, прокурори и следователи и дисциплинарното освобождаване е автоматично, но има и членове на Висшия съдебен съвет, които са преподаватели, адвокати, юристи.
И така, гласуваме т. 4.
Моля, който е съгласен, да гласува.
„За” – 13.
Единодушно се приема.
Алинея 9 – на първото гласуване по вносител го нямаше. Обсъждаме го, защото сега в чл. 22, т. 4 от Закона за съдебната власт при прекратяване на мандата на изборните членове имаше и поставени под пълно или ограничено запрещение. Оттам го пренесохме като проект за вчера. Днес го обсъждахме дълго, имаше едни или други становища, но да не извеждаме на конституционно ниво това. Плюс това можем да го видим и в проекцията „трайна фактическа невъзможност”.
По ал. 9 има предложение и на народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков, но то съвпада с това. Слагаме го като ал. 9 и го приемаме.
Моля, гласувайте ал. 9.
„За” – единодушно се приема.
Параграф 6 е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към § 7, чл. 130а. Това са правомощията на министъра.
Точка 5 пред вас е сега действащата. От вносителите народни представители се предлага т. 5 да се отмени – „проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата”.
Това безспорно е свързано с евентуалното, нека по този начин да се изразя, създаване на Инспекторат към Висшия съдебен съвет и затова се предлага тази точка да отпадне.
Разбира се, министърът на правосъдието ще има Инспекторат, но неговите инспекции ще бъдат в областта на нотариусите, съдия-изпълнителите и другите правомощия, които той има по закон, но не са пряко свързани със съдебната власт.
Това са кратките мотиви на вносителите.
Имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, аз искам да обоснова нашето предложение, което има връзка и със следващия параграф. То не е изолирано, то не е само във връзка с § 7, който разглеждаме, защото предложението ни е да отпадне текстът на вносителя, а именно отпадането на т. 5 е свързано и със създаването на нова т. 6.
Каква е идеята? Идеята ни е да не се създава този нов Инспекторат, който е доста странно нещо и незнайно как ще функционира. От друга страна, споделяме това, че действащият Инспекторат, който имаме в момента, би трябвало да постига по-добри резултати и да има повече контрол върху дейността му. В този смисъл предлагаме създаването на една нова т. 6, която дава възможност на министъра на правосъдието да внася доклади по т. 2, 4 и 5, а именно: управлява имуществото на съдебната власт; участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; участва в организирането на квалификацията на съдии, прокурори и следователи и относно организацията по образуването, движението и приключването на делата, тоест и Инспекторатът да прави такива доклади пред Висшия съдебен съвет и да внася доклади по т. 5 пред Народното събрание.
В заключение искам да кажа, защото мисля, че е ясен текстът, че този текст всъщност е текст, който има връзка със следващия параграф, тоест Инспекторатът тук да остане в Министерството на правосъдието, да може да подлежи през министъра на правосъдието и на парламентарен контрол с въпроси и питания, в това число и през доклади, които да внася. По този начин смятаме, че ще се постигне този ефект, който имаше в самия проект на вносителите, а няма да създаваме нещо, което не е знайно как ще проработи и дали ще проработи въобще.
Така че това е предложението, което правим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, искам да използвам случая и да благодарим на госпожа Михайлова за тези мотиви, с които тя обоснова предишната поправка в Конституцията, която те тогава оспорваха, но сега всъщност тя я легитимира. Благодаря.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искам да направя дуплика. Основният аргумент, който ние имахме по предишната поправка, беше този текст, свързан с бюджета. Ако отворите стенограмите, ще видите, че основният акцент, който имахме като възражение на текста по чл. 130а, беше свързан с правомощията на министъра на правосъдието във връзка с определяне на бюджета на съдебната власт.
Това беше основният ни акцент, господин Стоилов.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук има предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова; предложение от Иван Костов и група народни представители.
Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Много добро е предложението на господин Абаджиев и госпожа Николова и смятам, че трябва да го възприемем като част от новия Закон за съдебната власт, тъй като тук ние уреждаме само взаимоотношението между министъра и съдебната власт, именно частта на втората, а не всички правомощия на министъра, което дълго обяснявахме и мисля, че не трябва сега да уреждаме изчерпателно правомощията на министъра. В тази си част те нямат отношение към съдебната власт.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова за ново съдържание на т. 5. Аргументът е, че не бива да бъде в Конституцията, където са правомощията на министъра на правосъдието, свързани със съдебната власт, а това трябва да бъде уредено в бъдещия Закон за съдебната власт. Но ние трябва да го гласуваме.
Моля, гласувайте.
„За” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Костов и група народни представители.
„За” – 1, „против” – 5, „въздържали се” – 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителите – то гласи: „В чл. 130а т. 5 се отменя.”
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
Приема се по вносител.
Следващото предложение от народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова е за създаване на нов § 7а, с който в чл. 131 се прави промяна.
Припомням, че чл. 131 е приет през 2003 г. при Втората поправка на Конституцията. Тогава се прие решенията на Висшия съдебен съвет по еди кои си точки се приемат с тайно гласуване. Нека сега да чуем вносителите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, Вие обърнахте внимание, че това е едно от предишните изменения. При предишната и сегашната промяна на Конституцията основните ориентири могат да бъдат сведени към принципите за по-голяма откритост, отчетност и независимост на съдебната власт. Едно от предложенията, тъй като нашите предложения смятаме, че в целия си пакет отговарят на тези изисквания, едно от тях е – решенията, които взема Висшият съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване, да бъдат вземани явно, а не тайно по две основни причини. Тъй като те обикновено се предшестват от някаква процедура, в която се представят критериите, резултатите на лицата, които се предлагат за някои от тези решения, и другата причина е, че се изисква, особено при обжалване на тези актове, те да бъдат мотивирани от органа, който ги е взел. При едно тайно гласуване става неясна волята. Това са били нашите съображения. За да се повиши откритостта и отговорността в рамките на съдебната власт, тези решения не е необходимо да бъдат приемани тайно, тъй като те не са в категорията на решенията за формиране на съдийското убеждение при решаване на самите дела, а при изпълнение на неговите управленско-административни функции.
Това са мотивите, така че от вашата преценка зависи дали по този въпрос решенията се вземат в процедура на явно или тайно гласуване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако си спомняте, когато приемахме през 2003 г. чл. 131, също дълго спорихме.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова за създаване на нов § 7а.
„За” – 5, „против” – няма, „въздържали се” – 8.
Предложението не се приема.
И сега едно от съществените предложения, не че другите са по-малко съществени, това е имунитетът на магистратите.
Вносителите предлагат в чл. 132 ал. 2, 3 и 4 да отпаднат.
Има предложение от народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова ал. 3 и ал. 4 да останат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние приемаме да отпадне ал. 2, тоест да няма ограничение по отношение на образуването на наказателно производство и повдигане на обвинение към магистрати. Но ал. 3 и ал. 4 засягат тяхната наказателна неприкосновеност – вярно, не само при изпълнение на тяхната съдебна дейност, но и като цяло институтът хабеус корпус по отношение на магистратите. Защото смятаме, че по този начин се гарантира независимостта на съдебната власт и ако няма някакъв контрол при случаите на задържане на магистрати, то тогава може да се постави под съмнение и основният текст по ал. 1, който остава и в предложението на вносителите.
Това са били мотивите. Ние не смятаме, че трябва да се ограничи отговорността на магистратите, но смятаме, че за авторитета на съдебната власт, особено на съдиите, едва ли е целесъобразно допускането на възможността включително органи на съдебната власт да предприемат случаи на задържане, извън тези, които и сега в текста съществуват.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги, които желаят да вземат отношение, има ли?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Мисля си, че отпадането на тези текстове ще повиши авторитета на съдебната власт и въобще вярата в съдебната система, това, че тя ще може да гарантира не само на съдиите, прокурорите и следователите, а на всички български граждани – и на кметовете, и на министрите, които нямат имунитет, достатъчно гаранции за спокойно изпълнение на техните задължения.
Коментирайки този въпрос в рамките на дискусията, разбрахме, че става въпрос най-много за 24-часово задържане. Другото би означавало ние да презюмираме в Конституцията защита на магистрати, осигуряване на спокойствие за извършване на тяхната работа от действия, които в крайна сметка са контролируеми от самата съдебна система по отношение на всички български граждани.
Мисля, че все пак сме ХХІ век и дори тук, в България ние трябва да възприемем текстове, които означават по-скоро вяра, че в България хора неоснователно няма да бъдат задържани, независимо дали са съдии, прокурори или пък кметове, които вчера видяхме притеснени за тях си, или други лица, които не ползват имунитет, но също важни обществено. Така че няма нужда ние да гарантираме повече неприкосновеност.
Ще ми се да споделя още един детайл. В крайна сметка не става въпрос за изборен колективен орган, а става въпрос за органи, част от които са и заместими. Примерно, ако задържат прокурора вечерта, защото е извършил някакво престъпление, на другия ден няма пречка друг прокурор да влезе и да поддържа обвинителния акт. При съдиите е по-различно положението. Тоест, този стандарт, който трябва да осигурим на всички български граждани, е, че в България не трябва да се случва неоснователно и противозаконно лишаване от свобода, задържане, независимо за по-малко или за повече и независимо на кого.
Това е бил мотивът ни да направим така това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Батилов има думата.
ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, рискувам да стана досаден, но това е вид защита и затова се обявявам против какъвто и да е имунитет, когато защитата е срещу държавата – както на народни представители, а особено на представители на съдебната власт, защита от себе си. Това е моята теза.
Всякакви други съображения звучат убедително, искаме да им осигурим защита. Но аз ще отида и по-далеч, това не е крайно и не е мое, нищо оригинално не казвам, ако се върнем малко назад и проследим и други системи, даже пред мен е американската Конституция.
Идеята е, че не може да не носят отговорност, когато правораздават, само защото трябва да им осигурим някакво специално спокойствие от страх, че може да бъркат. Само ако е умишлено престъпление, той не е ограничен. Нарушава се най-простото нещо. Всеки носи отговорност за своите действия. Ние осигурихме, не на сегашните, а въобще на магистратите по време на правораздаването да не отговарят пред никого. Извинете, ще се върна малко назад и няма да говоря дълго. Ние създаваме не само колективни органи на безотговорност, защото един колективен орган, ще го нарека колегиален, който не носи отговорност пред никого, е извън държавата, извън правото. Същото се отнася и за магистратите, когато правораздават индивидуално, прилагат закона, също би трябвало да носят отговорност.
Знам, че няма да мине и затова поне поддържам това, за което вие говорите: нямат никаква обществена, юридическа и морална потребност от имунитет. Не може да имат защита от себе си. Категорично съм за отпадане на всички видове имунитети, особено на магистратите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други колеги, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Господин председател, това е един стар спор. Бих искала да кажа, че наказателната неприкосновеност във вида, в който предлагаме да остане, е една гаранция за осъществяване на функционалния имунитет на магистратите. Защото по този начин се създава възможност един независим орган да прецени все пак за какво обвинение, за какво престъпление става дума, а не това да се остави на преценката на орган на изпълнителната власт, ако става дума за полицейско задържане, което ще наруши баланса в полза на изпълнителната власт или даже когато става дума за 72‑часово задържане на преценката на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата и която в редица случаи се явява страна в процеса, когато става дума евентуално за задържане на съдия. Това би създало един проблем. Аз говоря за хипотезата, когато става дума за задържане на съдия.
Да не говорим, че самият факт на едно подобно действие – 24 или 72-часово задържане, само по себе си, макар след него да не последват никакви други репресивни действия и да остане без последствия, би се отразило сериозно върху авторитета и престижа на един съдия.
Според мен аргумент в тази посока - че би следвало да остане тази възможност, е и фактът, че досега няма случай, в който отказът да се свали имунитет да се е явил пречка за реализиране на наказателната отговорност на магистрата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Две изречения. Поддържам предложението на вносителя за отпадането на ал. 2, 3 и 4, като по отношение на ал. 3 го правя с особено удоволствие, защото така от Конституцията ще отпадне най-лошо формулираната норма. На друго място ще пледирам при следваща промяна на Конституцията да се измени, защото с ал. 3, когато сме запазили тази защита на съдиите, всъщност сме искали да кажем, че съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат задържани само с разрешение на Висшия съдебен съвет, освен за тежко престъпление. Но вижте какво казваме в действащата норма:
"Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и то с решение на Висшия съдебен съвет."
Точно обратното сме казали. Точно обратното! Това е абсолютно безумие в Конституцията, и ако наистина го има и на друго място, дайте да се съгласим да го променим, защото не можем да имаме волята да постигнем едно, а като езикова форма да казваме нещо съвсем друго. Прочетете пак нормата и ще видите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Може би само за протокола да кажа две думи.
Искам да кажа, че нашата парламентарна група подкрепи на първо четене законопроекта на вносителя с един от аргументите, а именно отлагането на ал. 3 и 4, защото смятаме, че това не е необходимо да съществува в Конституцията. Ние стигаме и по-нататък, че въобще не е необходимо да има имунитет за съдиите, прокурорите и следователите – дори и функционален, какъвто остава, но все пак с отпадането на ал. 3 и 4 смятаме, че нещата стават по-нормални и затова ще подкрепим текста на вносителите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други колеги желаят ли думата? Няма желаещи.
Първо, както и правилникът го изисква, поставям на гласуване предложението на Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова. То е пред вас, чухте и аргументите.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за - 2, против - 5, въздържали се - 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителите – алинеи 2, 3 и 4 от § 8 се отменят.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението по § 8 се приема.
Още нещо трябва да отбележим тук и да го отразим в доклада – отпадането на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132. То е свързано с чл. 131, с предишния текст, където има ал. 2 и 3. Следователно трябва да отпаднат и от чл. 131 автоматично, бих казал.
Затова изрично ще го отразим и ще го гласуваме. То няма как да не отпадне. Нали така?
МИХАИЛ МИКОВ: Това е формален въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но да го отбележим и в протокола.
Професор Мръчков, заповядайте.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
И още нещо. Целият текст на чл. 131 трябва да бъде прередактиран чисто езиково и граматически.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, може ли сега да не правим това?
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Да ви предложа една редакция: "Предложенията на Висшия съдебен съвет по чл. 129, ал. 2 се приемат на тайно гласуване."
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мръчков, предлагам и на колегите да направим точната редакция, а не само така, устно. Да го огледаме още веднъж. Ясно е, че чл. 131, ал. 2 и 3 не могат да съществуват. Дали сега ще трябва да правим нова редакция и каква ще бъде тя, това можем да решим и утре.
Преминаваме към § 9 – "Инспекторат". Това е един от спорните въпроси и от новостите. Тук виждате, че има предложения на редица народни представители. Предлагам да проведем дискусията сега. Има противоположни становища – от отпадане въобще на § 9 до други виждания.
Имате думата, уважаеми народни представители. Днес провеждаме дискусията и най-вероятно утре, ако можем, ще гласуваме и текста. Разбира се, в зависимост от становищата, които ще се развият тук. Имате думата.
Госпожо Михайлова, Вие казахте няколко думи, но хайде кажете още няколко.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: На мен ми се ще да чуя идеите на колегите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да. Хайде да се изкаже някой от вносителите.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, използвам възможността да обоснова нашето предложение, тъй като не виждам други желаещи.
Ние се придържаме в основни линии към идеята за създаването на този орган за наблюдение на дейността на съдебната власт и в нашето предложение особеното е, че ние не го ситуираме към някакъв друг орган, защото смятаме, че по този начин неговата роля може да бъде по-добре подчертана – на една в голяма степен независима институция, която да дава реална ориентация за дейността на органите на съдебната власт. Това произтича от обстоятелството на неговия квалифициран избор, тъй като той се избира по процедура, която е утежнена спрямо избора на членовете на Висшия съдебен съвет, за да бъде към него, без това сега да означава, че той е някакъв елемент в структурата на самия Висш съдебен съвет.
Освен това ние предлагаме по-малък брой членове на Инспектората, имайки предвид по-голямата отговорност, защото теорията на числата показва, че когато се увеличи съставът на един орган, в него се деперсонализират отговорностите. И ние сме се ръководили от това, че той ще се сформира не по квоти, а с едно голямо съгласие от авторитети, а те ще бъдат подпомагани в своята дейност от магистрати и други лица, които законът ще определи като изисквания, за да могат да се включат в проверките, които ще бъдат извършвани. Защото и 11 души са твърде малко, за да могат сами да се справят с извършването на такива проверки. Затова за нас е по-добре органът да е по-малък, но с по-голям състав от магистрати и други лица, които да сформират различни екипи за проверка и анализ на информацията и по този начин включително да се анализира дейността на Висшия съдебен съвет. Тази информация ще може да се ползва както от Висшия съдебен съвет, така и от парламента и от другите органи.
Това са отликите на нашето предложение и мисля, че в него също не сме засягали въпроса за ротацията, което като че ли създава допълнително усложнение. Това е конструкцията на този орган, който ние предлагаме.
Но основанието е особено. Ние го наричаме "национален", за да го разграничим от инспекторатите, които могат да съществуват към отделните органи на съдебната власт и които и на практика сега действат. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги желаят ли да вземат думата по § 9? Ако не, за да можем да формулираме предложението за отпадане, трябва ...
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А не по редакция днес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не по редакция сега, за да знаем какво можем да правим евентуално утре.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така е. Днес само принципът – отпада или не отпада, а след това да се направят редакции.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, от начина по който тръгва дискусията, личи неяснотата за това какво смята да направи парламентът, ако създаде такъв инспекторат.
И още когато законопроектът беше на първо четене, бяха повдигнати много въпроси. Всъщност това е и най-спорният въпрос от четвъртата поправка. Тогава бяха зададени много въпроси, не се получиха отговори и виждам, че днес в заседанието на комисията практически не се дават отговори на въпросите точно как ще функционира, как ще се избира, как ще проверява, как ще се прекратяват мандатите, какво се случва с един такъв орган, който се ситуира към Висшия съдебен съвет, пък се избира с мнозинство, с каквото никой друг орган в българската Конституция не се избира от Народното събрание, доколко политически ще се влияе при вземане на решения и при избор на членове.
Мълчанието днес по време на дискусията показва, че има неяснота какво се прави. При това положение най-нормалното е наистина парламентът да не създава нещо, което не се знае точно как ще функционира и на какви принципи ще се изгражда. Предложението да отпадне е най-разумното нещо, защото експериментите, които се правят, не водят всеки път до добър резултат. Още повече, че чухме позициите и на представителите на съдебната власт, а също така и на министъра на правосъдието, които се изказаха и пред членовете на комисията, а освен това и публично доста скептично към това какво ще представлява и как изглежда този инспекторат.
По тази причина аз обосновавам своето предложение да отпадне създаването на този нов параграф, защото фактът, че не се взима отношение и в днешната дискусия говори за неяснота какво точно ще се прави. Мисля, че дори само това, което виждам днес като дискусия, е достатъчен аргумент да не приемаме един такъв текст.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Изглежда няма желаещи.
Ще подложа на гласуване предложението на Иван Костов и група народни представители и на Младен Червеняков, които съвпадат – да отпадне новия чл. 132а.
Който е съгласен с предложението на Иван Костов и група народни представители и на Младен Червеняков, моля да гласува.
Гласували 12: за – 1, против – 10, въздържал се – 1.
Не се приема предложението за отпадане на § 9.
Има много предложения, включително от Камелия Касабова и Огнян Герджиков.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Те са повечето редакционни и предлагам да ги минем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Редакционни, но трябва спокойно да седнем, да ги видим и представим тук като предложения. Според мен нямаме готовност да гласуваме текст за второ четене.
МИХАИЛ МИКОВ: Можем ли да приемем някой безспорен текст?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате, бихме могли. Защото виждам, че от 16,00 ч. има заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, има и други. Сега е 15,30 ч., имаме още 15-тина минути. Бихме могли и затова казвам, дайте да видим. Ако можем да направим разискванията и по следващия параграф – 10, за да направим текстовете утре.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, да.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 10 – общините. Член 141.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако искате, по принцип да се подкрепи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Предложете.
Уважаеми народни представители, след кратка консултация виждате § 9, който е нов, в света го няма, само в българската Конституция ще го има. Така е.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, така е. И аз искам да кажа, господин председател, че по телевизията съм го чула, но като общо го няма.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами няма го, така е. Всички го казваме.
Отхвърляхме предложенията за отпадането. Сега, ако желаете, да гласуваме по принцип, но имаме не само вашите предложения, но имаме и предложения на Димитър Абаджиев, на Янаки Стоилов. Няма как сега да ги гледаме. Хайде, ще ги гласуваме утре.
Виждате колко много предложения има по § 10. Има предложение от народния представител Петър Стоянов и група народни представители. Има предложение на Димитър Абаджиев и Елеонара Николова, на Иван Костов и група народни представители.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Нашите предложения са следните: започвам по ред, но в ал. 3, където се говори за определянето на местните данъци, в текста на вносителя се предлага: “при условия, ред и в граници, постановени със закон”. Нашето предложение е да остане само “при условия и ред”, без “граници”, защото смятаме, че думата “граници” влиза в “условия и ред” и не е необходимо да се фиксира изрично в конституционния текст.
Второто ни предложнеие е за отпадането на новата ал. 4, която се предлага, а именно за определяне на вида и размера на местните такси, защото това не е необходимо да го записваме, общините и сега определят местните такси, така че няма нужда от този текст, който, ако го дадем сега, може да създаде проблем какво точно искаме да кажем, като го записваме изрично в Конституцията. Това беше застъпено и от представителите на Националното сдружение на общините. Това са практически техни предложения, които ние сме внесли по съответния законов ред между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Ако си спомняте, при първото четене тук, в тази зала, също разисквахме. Обърнете внимание, не знам дали носите в писмена форма предложенията на сдружението, както и на Министерството на финансите, на всички ви е раздадено. Ако някой си го е загубил, бихме могли утре да му го предоставим.
Имате думата.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Защо сме си позволили да предвидим и граници, макар че наистина може би това утежнява текста?
Последната практика на местното самоуправление показва, че често стават злоупотреби с местните такси. По принцип, доколкото знам, и така е коментирано и от Сдружението на общините, идеята е местните такси да са свързани с разходите по предоставената услуга.
Столичният кмет Борисов внесе и Общинският съвет на столицата прие местна такси за компенсация за издаване на строително разрешение, за компенсация примерно на разбитите улици около новите строежи. Това е типичен случай, когато местното самоуправление злоупотребява, има друго, изкривено разбиране за местна такса.
Тоест цената на издаването на това разрешение не е свързана с разходите по него: общинска администрация, ксерокс, ток, парно, топла вода, джакузи не казвам, а косвено се натоварва и се създават условия чрез местните такси за увеличаване на приходите, което е една девиация, отклонение на този разум, който ние трябва да заложим като съдържание на тази норма по отношение на местните такси.
Мисля си, че този аргумент е достатъчен, за да се опитаме максимално ясно да кажем, че не може да има злоупотреба от страна на местната власт с разбирането за приходи от местни такси.
Има и други такива случаи, аз мога да ви спомена от по-близкото и по-далечното минало, за така наречените екотакси за преминаване през населени места в граничните зони, и пр., и пр.
Ето, случаят с Гюргево, макар и не на наша територия, е един типичен случай в тази посока. Именно заради това е добре, когато в Конституцията се предоставя това право на общините, да е ясно, че рамките имат освен законодателно основание, освен конституционно основание, и някаква законова регулация, която не може да надхвърля здравия разум и не може да бъде превишавана в желанието за увеличаване на собствените приходи. Благодаря Ви, господин председател.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Под формата на реплика ще кажа нещо, но искам да обърна внимание, че при една бъдеща поправка ще трябва да се направи и промяна на още един текст в Конституцията, и именно това е един допълнителен аргумент защо не трябва да има текст за таксите.
Ако погледнем чл. 60 от Конституцията, който е свързан с основните права и задължения на гражданите, в ал. 1 ще прочетем, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущества. Знаем, че таксите всъщност са вид услуга и че много от местните такси, които се събират и в момента от общините, с решения на общинските съвети, нямат нищо общо с доходите и имуществата, а са по съвсем други критерии. И в този смисъл при една бъдеща промяна би трябвало да се помисли за една нова редкация на този чл. 60, за да отговаря на условията, в които живеем. Всичко това са част от аргументите, които водят до смисъла да не съществува изричен текст в Конституцията, който да дефинира местните такси.
И пак ще кажа, това са аргументи, които чух специално при дискусията още на първо четене от експертите на Министерството на финансите, от представителите на общините, които обърнаха внимание точно на това.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
В чл. 60 става въпрос за едно универсално задължение на гражданите и аз мисля, че то се реализира, защото има много общини, където са предвидени облекчения, с оглед имущественото състояние на лицето, за детски градини, примерно. Като имат две или три, или четири деца, за следващите се намаляват таксите. Това беше константна практика до 2001, 2002 г. и като законодателни решения. Тоест имаше една съобразеност с доходите по отношение на таксите и законодателят се грижеше за това. Макар че те се разбират като такси за услуги, общината може да каже: третото дете ходи на детска градина без да се плаща такса, защото имущественото състояние на неговите родители не позволява.
Това е реализирано по друг начин по отношение на обитаемо жилище, когато лицето има две жилища. Или „постоянно жилище”, не си спомням точния термин. При постоянното жилище се плаща една сума за такса смет, а при второто жилище, когато се декларира, че не е постоянно обитаемо, се бонифицира.
Тоест чл. 60 е едно универсално прогласено задължение на гражданите, но то трябва да бъде и съответна отговорност на тези, които определят таксите, които трябва да са съобразени с имущественото състояние, с доходите. Дори това е още един аргумент ние да имаме граници, така че понякога да не се надхвърля, поради някакво желание за повишаване на собствените приходи, този конституционен ориентир, този конституционен фар при определяне на таксите, които често, смея да кажа, надхвърлят обичайните разходи за определена услуга. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, кой желае да вземе отношение по § 10?
Господин Юруков, заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Бих искал да се спра на думата “граници”, защото Министерството на финансите всяка година с изпълнение на бюджета определя формули, механизми за определяне размера на бюджетите на общините и тези механизми предварително, така да се каже, се спускат, предварително се предоставят на общините за определяне на тези такси. “Граници” малко и като дума струва ми се, че ще натежи в текста, защото в някои закони е казано “по ред и начин”, в други е казано “по ред и условия” и действително в този ред и условия са посочени и границите. “Ред и условия” са напълно достатъчни според мен.
МИХАИЛ МИКОВ: Но да е ясно какъв е смисълът.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Да е ясно, разбира се. И в самия закон ще бъде определено, то няма да се даде така безконтролно. Има и още нещо, ако тези общински съвети приемат такива незаконосъобразни решения по отношение размера на таксите има за това областен управител, който отнася това решение в съда.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други, които желаят да вземат отношение по този параграф?
Професор Мръчков, заповядайте.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако се приеме в сегашната редакция този текст, може би е правилно думата “граници” да се замести с “в рамки”, защото Конституцията си служи със същия термин в друг смисъл – в смисъл на държавни граници. Идеята е същата. Българската дума “граници” е от така наречените омоними в езика, при които зад една и съща дума се крият различни понятия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по този текст? Ако няма, моля комисията да упълномощи да се опитаме заедно със специалисти в областта на финансите, местното самоуправление, да имаме предвид, разбира се, какво ни предлагат и сдруженията, и да предложим на комисията един проект за текст.
Сега според мен бихме могли да гласуваме.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявете, че е изчерпана дискусията по тази тема и утре само ще гласуваме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да се надяваме, че утре ще можем да направим текстовете.
Много е деликатен въпросът с тази финансова самостоятелност на общините, дето всички едва ли не ръкопляскаме и всички сме “за”. Можем така да обърнем нещата, че да се чудим после как ще се спасяваме.
Предлагам да спрем до тук.
Уважаеми колеги, внимавайте ще гласуваме.
На стр. 15 е предложението от Петър Стоянов и група народни представители:
Член 142. “Областта е административно-териториална единица за осъществяване на регионално самоуправление.”
Това предложение е извън обхвата. Няма по вносителите да разглеждаме областите, областните управители, че кой ще ги избира или няма да ги избира и т.н. Затова предлагам да гласуваме, че предложението на народния представител Петър Стоянов и група народни представители на стр. 15 по чл. 142 за нов § 11а е извън обхвата.
Моля, гласувайте.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Следващото предложение е от Петър Стоянов и група народни представители:
Член 143. “Орган на регионалното самоуправление в областта е областният съвет, който се избира от населението на съответната област за срок от 4 години по ред, определен със закон.”
Моля, гласувайте, че предложението е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следващото предложение от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 11в е извън обхвата.
Моля, гласувайте.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следващото предложението е на Петър Стоянов и група народни представители за създаване на § 11г:
Член 143б. “Областта има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.”
Моля, гласувайте, че предложението е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте, че предложението от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 11д е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте, че следващото предложение от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 11е е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте, че предложението от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на § 11ж е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте, че предложението от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 11з е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Спираме дотук.
По § 11 “Преходни и заключителни разпоредби” имаме няколко предложения. Нека да ги огледаме и евентуално утре да ги гласуваме, защото Преходните и заключителни разпоредби понякога са най-деликатната работа от един закон.
Уважаеми колеги, закривам днешното заседание,.
Следващото заседание на Конституционната комисия ще бъде утре – 18 януари 2007 г., от 14,30 ч.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов
Стенографи:
Росица Димитрова
Виолета Тасева
Валентина Меченова
На 17 януари 2007 г., сряда, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Обсъждане за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители, с вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на комисията. Очаквам и други членове на комисията да се включат в нашата работа.
Бих искал да ви припомня, че вчера разглеждахме § 6 и частично гласувахме. Сега § 6 ви е раздаден с варианти.
Припомням, че гласувахме ал. 6 изцяло, гласувахме изцяло ал. 7. Имаше проблем около заглавието на ал. 8 и гласувахме по т. 1 – подаване на оставка.
Друго от ал. 8 и ал. 9 не сме гласували.
При разискванията се постави въпросът за освобождаване на членове на Висшия съдебен съвет, както е по вносител, какво става с тези членове на Висшия съдебен съвет, които са по право – двамата председатели на съдилищата и главният прокурор. Когато обсъждахме заедно с експертите, стигнахме до извода, за да бъде ясно, за да не бъде спорно, мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при тези условия, което изключва тези, които са по право. Те поначало не са в мандата, имат друг статут и т.н. – това, което господин Бисеров повдигна вчера.
Виждате вариант І и вариант ІІ – около проблема съдебен акт и отпадането на запрещението.
Имаме обаче още няколко гласувания, които трябва да направим, във връзка с предложения на колеги народни представители. Аз предлагам да изчистим предложенията на народните представители, които са направени в една или друга насока, след това да се върнем към това, което вече е предложение от комисията.
Вчера беше поставен въпросът от госпожа Елеонора Николова във връзка с предложението, което са направили с господин Абаджиев по § 6. Гласувахме, че ал. 1 – така, както е тяхното предложение, е извън обхвата. Това вече го решихме. Но що се отнася до предложенията по ал. 2 и ал. 4 моля да го мотивирате.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Уважаеми колеги, тъй като акцентът на поправката на чл. 130 е във връзка с работата на Висшия съдебен съвет, мисля, че досега съществуващият текст на ал. 2 и следващите, тоест цялостната редакция на чл. 130 не дава ясна дефиниция на това що е Висш съдебен съвет и с какво се занимава той. Вярно е, че има Закон за съдебната власт, където тези правомощия са ясно очертани, но мисля, че след като съдебният съвет е институция, на която Конституцията отделя специално внимание, е редно ние да имаме очертаване и на правомощията, най-вече на ангажиментите.
РЕПЛИКА: Какви ангажименти?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: В смисъл отговорността. Аз ще продължа да подчертавам тази дума, защото за цялата реформа, която се извършва през всичките тези години, ние не съумяхме по някакъв начин да посочим органа, който носи отговорност за всичко, което се случва в съдебната власт. Ако трябва да признаем, тази отговорност по някакъв начин се разпределя между законодателната власт, в голяма степен се опитваше да се прехвърли и към министъра на правосъдието, но самата съдебна власт като такава няма орган, чрез който да понесе отговорността за ставащото и не ставащото в нея.
В този смисъл поддържам пред вас предложението в редакцията, в която сме го направили, където се казва ясно, че „Висшият съдебен съвет отговаря за състоянието и организацията на дейността на съдебната власт, както и за взаимодействието й с всички други органи на държавната власт. Организацията и редът на дейността му се уреждат със закон.”
Това е.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз съм съгласен с госпожа Николова да уредим отговорността, но това значи да я дефинираме и да видим как тя се реализира. Защото това, че ще запишем в текст, че някой отговаря за нещо, без след това да предвидим санкция за неизпълнение на тези му задължения, е декларация. Дали предлагате нещо като отговорност, като имаме предвид, че органът е колективен, защото Народното събрание носи политическа отговорност. Каква отговорност да носи Висшият съдебен съвет – нещо, което споделям, че трябва да е, но ми се ще да отидем отвъд декларациите.
Госпожо Николова, ако имате някакво предложение в тази насока, кажете.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин Миков, прав сте, но аз мисля, че органът, чрез който съдебната власт се съобщава с останалите органи в държавата, е Висшият съдебен съвет. Ние можем в Закона за съдебната власт да запишем технологията, по която се носи тази отговорност. Между другото, ние вече сме я записали със задължението на Висшия съдебен съвет да внесе докладите.
РЕПЛИКА: Това не е отговорност.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Това е задължение. Ние самите не сме казали какво ще направим, след като приемем тези доклади. Така че въпросът стои открит и аз съм съгласна да мислим, но това е първата стъпка – да посочим органа, който отговаря за състоянието и организацията.
РЕПЛИКИ: Какво предлагате?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Би могло да се мисли и в тази посока.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова за ал. 2.
Моля, гласувайте.
„За” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 10.
Предложението не се приема.
Алинея 4 – тя е свързана с ал. 1, следователно не се приемат ал. 4 и ал. 6.
Госпожо Николова, ал. 7 сме гласували и не я приехме.
В тази редакция са включени предложенията на Камелия Касабова и Огнян Герджиков.
Янаки Стоилов ще направи своето предложение по ал. 9.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние ще приемем общия текст, а нашата т. 5 кореспондира в някаква степен на т. 5 от предложението. Ако искате, отбележете, че тя частично или донякъде по принцип се приема, без да я разискваме и гласуваме отделно.
При това положение ал. 9 би могла да отпадне. Тя съответства на ал. 9 от общото предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да го пишем частично?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Частично, защото те се застъпват в някаква степен, но тук е възприет малко по-друг подход за освобождаване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, частично подкрепяме – отразете го това.
Пред вас е ал. 8.
Първо, гласуваме „Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:”.
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се.
Точка 1 е гласувана.
Имаше дискусии, имаше и две мнения.
Вариант І – „2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление”.
Тоест няма значение какво е престъплението – дали е умишлено или е по непредпазливост. Щом има влязъл в законна сила съдебен акт – присъда, решение и т.н., и изборен член на Висшия съдебен съвет е извършил това престъпление, той ще трябва да бъде освободен.
Вариант ІІ е само за умишлено престъпление.
Дискусията се състоя, но ако все пак някой желае още нещо да каже? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Вариант І – „2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;”
„За” – 12, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Приема се.
„3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;”
Имаше спорове, но всъщност предлагаме така, както е редакцията в чл. 129 от Конституцията – 4. трайна фактическа невъзможност.
За да има симетрия в текстовете, трябва да употребим „трайна фактическа невъзможност”, колкото и спорове да имаме. Идеята е ясна.
Второ, да бъде „една година”, така както е по вносител, а не както спорихме вчера. Защото в т. 4 пак е една година, една година е при Конституционния съд и т.н.
Затова предлагам гласуване на т. 3 така, както е пред вас.
Моля, който е съгласен, да гласува.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се.
„4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.”
Това е продиктувано, че част от членовете на Висшия съдебен съвет са съдии, прокурори и следователи и дисциплинарното освобождаване е автоматично, но има и членове на Висшия съдебен съвет, които са преподаватели, адвокати, юристи.
И така, гласуваме т. 4.
Моля, който е съгласен, да гласува.
„За” – 13.
Единодушно се приема.
Алинея 9 – на първото гласуване по вносител го нямаше. Обсъждаме го, защото сега в чл. 22, т. 4 от Закона за съдебната власт при прекратяване на мандата на изборните членове имаше и поставени под пълно или ограничено запрещение. Оттам го пренесохме като проект за вчера. Днес го обсъждахме дълго, имаше едни или други становища, но да не извеждаме на конституционно ниво това. Плюс това можем да го видим и в проекцията „трайна фактическа невъзможност”.
По ал. 9 има предложение и на народните представители Камелия Касабова и Огнян Герджиков, но то съвпада с това. Слагаме го като ал. 9 и го приемаме.
Моля, гласувайте ал. 9.
„За” – единодушно се приема.
Параграф 6 е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към § 7, чл. 130а. Това са правомощията на министъра.
Точка 5 пред вас е сега действащата. От вносителите народни представители се предлага т. 5 да се отмени – „проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата”.
Това безспорно е свързано с евентуалното, нека по този начин да се изразя, създаване на Инспекторат към Висшия съдебен съвет и затова се предлага тази точка да отпадне.
Разбира се, министърът на правосъдието ще има Инспекторат, но неговите инспекции ще бъдат в областта на нотариусите, съдия-изпълнителите и другите правомощия, които той има по закон, но не са пряко свързани със съдебната власт.
Това са кратките мотиви на вносителите.
Имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, аз искам да обоснова нашето предложение, което има връзка и със следващия параграф. То не е изолирано, то не е само във връзка с § 7, който разглеждаме, защото предложението ни е да отпадне текстът на вносителя, а именно отпадането на т. 5 е свързано и със създаването на нова т. 6.
Каква е идеята? Идеята ни е да не се създава този нов Инспекторат, който е доста странно нещо и незнайно как ще функционира. От друга страна, споделяме това, че действащият Инспекторат, който имаме в момента, би трябвало да постига по-добри резултати и да има повече контрол върху дейността му. В този смисъл предлагаме създаването на една нова т. 6, която дава възможност на министъра на правосъдието да внася доклади по т. 2, 4 и 5, а именно: управлява имуществото на съдебната власт; участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; участва в организирането на квалификацията на съдии, прокурори и следователи и относно организацията по образуването, движението и приключването на делата, тоест и Инспекторатът да прави такива доклади пред Висшия съдебен съвет и да внася доклади по т. 5 пред Народното събрание.
В заключение искам да кажа, защото мисля, че е ясен текстът, че този текст всъщност е текст, който има връзка със следващия параграф, тоест Инспекторатът тук да остане в Министерството на правосъдието, да може да подлежи през министъра на правосъдието и на парламентарен контрол с въпроси и питания, в това число и през доклади, които да внася. По този начин смятаме, че ще се постигне този ефект, който имаше в самия проект на вносителите, а няма да създаваме нещо, което не е знайно как ще проработи и дали ще проработи въобще.
Така че това е предложението, което правим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, искам да използвам случая и да благодарим на госпожа Михайлова за тези мотиви, с които тя обоснова предишната поправка в Конституцията, която те тогава оспорваха, но сега всъщност тя я легитимира. Благодаря.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искам да направя дуплика. Основният аргумент, който ние имахме по предишната поправка, беше този текст, свързан с бюджета. Ако отворите стенограмите, ще видите, че основният акцент, който имахме като възражение на текста по чл. 130а, беше свързан с правомощията на министъра на правосъдието във връзка с определяне на бюджета на съдебната власт.
Това беше основният ни акцент, господин Стоилов.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук има предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова; предложение от Иван Костов и група народни представители.
Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Много добро е предложението на господин Абаджиев и госпожа Николова и смятам, че трябва да го възприемем като част от новия Закон за съдебната власт, тъй като тук ние уреждаме само взаимоотношението между министъра и съдебната власт, именно частта на втората, а не всички правомощия на министъра, което дълго обяснявахме и мисля, че не трябва сега да уреждаме изчерпателно правомощията на министъра. В тази си част те нямат отношение към съдебната власт.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова за ново съдържание на т. 5. Аргументът е, че не бива да бъде в Конституцията, където са правомощията на министъра на правосъдието, свързани със съдебната власт, а това трябва да бъде уредено в бъдещия Закон за съдебната власт. Но ние трябва да го гласуваме.
Моля, гласувайте.
„За” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Костов и група народни представители.
„За” – 1, „против” – 5, „въздържали се” – 7.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителите – то гласи: „В чл. 130а т. 5 се отменя.”
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
Приема се по вносител.
Следващото предложение от народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова е за създаване на нов § 7а, с който в чл. 131 се прави промяна.
Припомням, че чл. 131 е приет през 2003 г. при Втората поправка на Конституцията. Тогава се прие решенията на Висшия съдебен съвет по еди кои си точки се приемат с тайно гласуване. Нека сега да чуем вносителите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, Вие обърнахте внимание, че това е едно от предишните изменения. При предишната и сегашната промяна на Конституцията основните ориентири могат да бъдат сведени към принципите за по-голяма откритост, отчетност и независимост на съдебната власт. Едно от предложенията, тъй като нашите предложения смятаме, че в целия си пакет отговарят на тези изисквания, едно от тях е – решенията, които взема Висшият съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване, да бъдат вземани явно, а не тайно по две основни причини. Тъй като те обикновено се предшестват от някаква процедура, в която се представят критериите, резултатите на лицата, които се предлагат за някои от тези решения, и другата причина е, че се изисква, особено при обжалване на тези актове, те да бъдат мотивирани от органа, който ги е взел. При едно тайно гласуване става неясна волята. Това са били нашите съображения. За да се повиши откритостта и отговорността в рамките на съдебната власт, тези решения не е необходимо да бъдат приемани тайно, тъй като те не са в категорията на решенията за формиране на съдийското убеждение при решаване на самите дела, а при изпълнение на неговите управленско-административни функции.
Това са мотивите, така че от вашата преценка зависи дали по този въпрос решенията се вземат в процедура на явно или тайно гласуване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако си спомняте, когато приемахме през 2003 г. чл. 131, също дълго спорихме.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова за създаване на нов § 7а.
„За” – 5, „против” – няма, „въздържали се” – 8.
Предложението не се приема.
И сега едно от съществените предложения, не че другите са по-малко съществени, това е имунитетът на магистратите.
Вносителите предлагат в чл. 132 ал. 2, 3 и 4 да отпаднат.
Има предложение от народните представители Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова ал. 3 и ал. 4 да останат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние приемаме да отпадне ал. 2, тоест да няма ограничение по отношение на образуването на наказателно производство и повдигане на обвинение към магистрати. Но ал. 3 и ал. 4 засягат тяхната наказателна неприкосновеност – вярно, не само при изпълнение на тяхната съдебна дейност, но и като цяло институтът хабеус корпус по отношение на магистратите. Защото смятаме, че по този начин се гарантира независимостта на съдебната власт и ако няма някакъв контрол при случаите на задържане на магистрати, то тогава може да се постави под съмнение и основният текст по ал. 1, който остава и в предложението на вносителите.
Това са били мотивите. Ние не смятаме, че трябва да се ограничи отговорността на магистратите, но смятаме, че за авторитета на съдебната власт, особено на съдиите, едва ли е целесъобразно допускането на възможността включително органи на съдебната власт да предприемат случаи на задържане, извън тези, които и сега в текста съществуват.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги, които желаят да вземат отношение, има ли?
Господин Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Мисля си, че отпадането на тези текстове ще повиши авторитета на съдебната власт и въобще вярата в съдебната система, това, че тя ще може да гарантира не само на съдиите, прокурорите и следователите, а на всички български граждани – и на кметовете, и на министрите, които нямат имунитет, достатъчно гаранции за спокойно изпълнение на техните задължения.
Коментирайки този въпрос в рамките на дискусията, разбрахме, че става въпрос най-много за 24-часово задържане. Другото би означавало ние да презюмираме в Конституцията защита на магистрати, осигуряване на спокойствие за извършване на тяхната работа от действия, които в крайна сметка са контролируеми от самата съдебна система по отношение на всички български граждани.
Мисля, че все пак сме ХХІ век и дори тук, в България ние трябва да възприемем текстове, които означават по-скоро вяра, че в България хора неоснователно няма да бъдат задържани, независимо дали са съдии, прокурори или пък кметове, които вчера видяхме притеснени за тях си, или други лица, които не ползват имунитет, но също важни обществено. Така че няма нужда ние да гарантираме повече неприкосновеност.
Ще ми се да споделя още един детайл. В крайна сметка не става въпрос за изборен колективен орган, а става въпрос за органи, част от които са и заместими. Примерно, ако задържат прокурора вечерта, защото е извършил някакво престъпление, на другия ден няма пречка друг прокурор да влезе и да поддържа обвинителния акт. При съдиите е по-различно положението. Тоест, този стандарт, който трябва да осигурим на всички български граждани, е, че в България не трябва да се случва неоснователно и противозаконно лишаване от свобода, задържане, независимо за по-малко или за повече и независимо на кого.
Това е бил мотивът ни да направим така това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Батилов има думата.
ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, рискувам да стана досаден, но това е вид защита и затова се обявявам против какъвто и да е имунитет, когато защитата е срещу държавата – както на народни представители, а особено на представители на съдебната власт, защита от себе си. Това е моята теза.
Всякакви други съображения звучат убедително, искаме да им осигурим защита. Но аз ще отида и по-далеч, това не е крайно и не е мое, нищо оригинално не казвам, ако се върнем малко назад и проследим и други системи, даже пред мен е американската Конституция.
Идеята е, че не може да не носят отговорност, когато правораздават, само защото трябва да им осигурим някакво специално спокойствие от страх, че може да бъркат. Само ако е умишлено престъпление, той не е ограничен. Нарушава се най-простото нещо. Всеки носи отговорност за своите действия. Ние осигурихме, не на сегашните, а въобще на магистратите по време на правораздаването да не отговарят пред никого. Извинете, ще се върна малко назад и няма да говоря дълго. Ние създаваме не само колективни органи на безотговорност, защото един колективен орган, ще го нарека колегиален, който не носи отговорност пред никого, е извън държавата, извън правото. Същото се отнася и за магистратите, когато правораздават индивидуално, прилагат закона, също би трябвало да носят отговорност.
Знам, че няма да мине и затова поне поддържам това, за което вие говорите: нямат никаква обществена, юридическа и морална потребност от имунитет. Не може да имат защита от себе си. Категорично съм за отпадане на всички видове имунитети, особено на магистратите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други колеги, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Господин председател, това е един стар спор. Бих искала да кажа, че наказателната неприкосновеност във вида, в който предлагаме да остане, е една гаранция за осъществяване на функционалния имунитет на магистратите. Защото по този начин се създава възможност един независим орган да прецени все пак за какво обвинение, за какво престъпление става дума, а не това да се остави на преценката на орган на изпълнителната власт, ако става дума за полицейско задържане, което ще наруши баланса в полза на изпълнителната власт или даже когато става дума за 72‑часово задържане на преценката на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата и която в редица случаи се явява страна в процеса, когато става дума евентуално за задържане на съдия. Това би създало един проблем. Аз говоря за хипотезата, когато става дума за задържане на съдия.
Да не говорим, че самият факт на едно подобно действие – 24 или 72-часово задържане, само по себе си, макар след него да не последват никакви други репресивни действия и да остане без последствия, би се отразило сериозно върху авторитета и престижа на един съдия.
Според мен аргумент в тази посока - че би следвало да остане тази възможност, е и фактът, че досега няма случай, в който отказът да се свали имунитет да се е явил пречка за реализиране на наказателната отговорност на магистрата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Две изречения. Поддържам предложението на вносителя за отпадането на ал. 2, 3 и 4, като по отношение на ал. 3 го правя с особено удоволствие, защото така от Конституцията ще отпадне най-лошо формулираната норма. На друго място ще пледирам при следваща промяна на Конституцията да се измени, защото с ал. 3, когато сме запазили тази защита на съдиите, всъщност сме искали да кажем, че съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат задържани само с разрешение на Висшия съдебен съвет, освен за тежко престъпление. Но вижте какво казваме в действащата норма:
"Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани и то с решение на Висшия съдебен съвет."
Точно обратното сме казали. Точно обратното! Това е абсолютно безумие в Конституцията, и ако наистина го има и на друго място, дайте да се съгласим да го променим, защото не можем да имаме волята да постигнем едно, а като езикова форма да казваме нещо съвсем друго. Прочетете пак нормата и ще видите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Може би само за протокола да кажа две думи.
Искам да кажа, че нашата парламентарна група подкрепи на първо четене законопроекта на вносителя с един от аргументите, а именно отлагането на ал. 3 и 4, защото смятаме, че това не е необходимо да съществува в Конституцията. Ние стигаме и по-нататък, че въобще не е необходимо да има имунитет за съдиите, прокурорите и следователите – дори и функционален, какъвто остава, но все пак с отпадането на ал. 3 и 4 смятаме, че нещата стават по-нормални и затова ще подкрепим текста на вносителите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други колеги желаят ли думата? Няма желаещи.
Първо, както и правилникът го изисква, поставям на гласуване предложението на Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова. То е пред вас, чухте и аргументите.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за - 2, против - 5, въздържали се - 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителите – алинеи 2, 3 и 4 от § 8 се отменят.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението по § 8 се приема.
Още нещо трябва да отбележим тук и да го отразим в доклада – отпадането на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132. То е свързано с чл. 131, с предишния текст, където има ал. 2 и 3. Следователно трябва да отпаднат и от чл. 131 автоматично, бих казал.
Затова изрично ще го отразим и ще го гласуваме. То няма как да не отпадне. Нали така?
МИХАИЛ МИКОВ: Това е формален въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но да го отбележим и в протокола.
Професор Мръчков, заповядайте.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
И още нещо. Целият текст на чл. 131 трябва да бъде прередактиран чисто езиково и граматически.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, може ли сега да не правим това?
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Да ви предложа една редакция: "Предложенията на Висшия съдебен съвет по чл. 129, ал. 2 се приемат на тайно гласуване."
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мръчков, предлагам и на колегите да направим точната редакция, а не само така, устно. Да го огледаме още веднъж. Ясно е, че чл. 131, ал. 2 и 3 не могат да съществуват. Дали сега ще трябва да правим нова редакция и каква ще бъде тя, това можем да решим и утре.
Преминаваме към § 9 – "Инспекторат". Това е един от спорните въпроси и от новостите. Тук виждате, че има предложения на редица народни представители. Предлагам да проведем дискусията сега. Има противоположни становища – от отпадане въобще на § 9 до други виждания.
Имате думата, уважаеми народни представители. Днес провеждаме дискусията и най-вероятно утре, ако можем, ще гласуваме и текста. Разбира се, в зависимост от становищата, които ще се развият тук. Имате думата.
Госпожо Михайлова, Вие казахте няколко думи, но хайде кажете още няколко.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: На мен ми се ще да чуя идеите на колегите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да. Хайде да се изкаже някой от вносителите.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, използвам възможността да обоснова нашето предложение, тъй като не виждам други желаещи.
Ние се придържаме в основни линии към идеята за създаването на този орган за наблюдение на дейността на съдебната власт и в нашето предложение особеното е, че ние не го ситуираме към някакъв друг орган, защото смятаме, че по този начин неговата роля може да бъде по-добре подчертана – на една в голяма степен независима институция, която да дава реална ориентация за дейността на органите на съдебната власт. Това произтича от обстоятелството на неговия квалифициран избор, тъй като той се избира по процедура, която е утежнена спрямо избора на членовете на Висшия съдебен съвет, за да бъде към него, без това сега да означава, че той е някакъв елемент в структурата на самия Висш съдебен съвет.
Освен това ние предлагаме по-малък брой членове на Инспектората, имайки предвид по-голямата отговорност, защото теорията на числата показва, че когато се увеличи съставът на един орган, в него се деперсонализират отговорностите. И ние сме се ръководили от това, че той ще се сформира не по квоти, а с едно голямо съгласие от авторитети, а те ще бъдат подпомагани в своята дейност от магистрати и други лица, които законът ще определи като изисквания, за да могат да се включат в проверките, които ще бъдат извършвани. Защото и 11 души са твърде малко, за да могат сами да се справят с извършването на такива проверки. Затова за нас е по-добре органът да е по-малък, но с по-голям състав от магистрати и други лица, които да сформират различни екипи за проверка и анализ на информацията и по този начин включително да се анализира дейността на Висшия съдебен съвет. Тази информация ще може да се ползва както от Висшия съдебен съвет, така и от парламента и от другите органи.
Това са отликите на нашето предложение и мисля, че в него също не сме засягали въпроса за ротацията, което като че ли създава допълнително усложнение. Това е конструкцията на този орган, който ние предлагаме.
Но основанието е особено. Ние го наричаме "национален", за да го разграничим от инспекторатите, които могат да съществуват към отделните органи на съдебната власт и които и на практика сега действат. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги желаят ли да вземат думата по § 9? Ако не, за да можем да формулираме предложението за отпадане, трябва ...
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А не по редакция днес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не по редакция сега, за да знаем какво можем да правим евентуално утре.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така е. Днес само принципът – отпада или не отпада, а след това да се направят редакции.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин председател, от начина по който тръгва дискусията, личи неяснотата за това какво смята да направи парламентът, ако създаде такъв инспекторат.
И още когато законопроектът беше на първо четене, бяха повдигнати много въпроси. Всъщност това е и най-спорният въпрос от четвъртата поправка. Тогава бяха зададени много въпроси, не се получиха отговори и виждам, че днес в заседанието на комисията практически не се дават отговори на въпросите точно как ще функционира, как ще се избира, как ще проверява, как ще се прекратяват мандатите, какво се случва с един такъв орган, който се ситуира към Висшия съдебен съвет, пък се избира с мнозинство, с каквото никой друг орган в българската Конституция не се избира от Народното събрание, доколко политически ще се влияе при вземане на решения и при избор на членове.
Мълчанието днес по време на дискусията показва, че има неяснота какво се прави. При това положение най-нормалното е наистина парламентът да не създава нещо, което не се знае точно как ще функционира и на какви принципи ще се изгражда. Предложението да отпадне е най-разумното нещо, защото експериментите, които се правят, не водят всеки път до добър резултат. Още повече, че чухме позициите и на представителите на съдебната власт, а също така и на министъра на правосъдието, които се изказаха и пред членовете на комисията, а освен това и публично доста скептично към това какво ще представлява и как изглежда този инспекторат.
По тази причина аз обосновавам своето предложение да отпадне създаването на този нов параграф, защото фактът, че не се взима отношение и в днешната дискусия говори за неяснота какво точно ще се прави. Мисля, че дори само това, което виждам днес като дискусия, е достатъчен аргумент да не приемаме един такъв текст.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Изглежда няма желаещи.
Ще подложа на гласуване предложението на Иван Костов и група народни представители и на Младен Червеняков, които съвпадат – да отпадне новия чл. 132а.
Който е съгласен с предложението на Иван Костов и група народни представители и на Младен Червеняков, моля да гласува.
Гласували 12: за – 1, против – 10, въздържал се – 1.
Не се приема предложението за отпадане на § 9.
Има много предложения, включително от Камелия Касабова и Огнян Герджиков.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Те са повечето редакционни и предлагам да ги минем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Редакционни, но трябва спокойно да седнем, да ги видим и представим тук като предложения. Според мен нямаме готовност да гласуваме текст за второ четене.
МИХАИЛ МИКОВ: Можем ли да приемем някой безспорен текст?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате, бихме могли. Защото виждам, че от 16,00 ч. има заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, има и други. Сега е 15,30 ч., имаме още 15-тина минути. Бихме могли и затова казвам, дайте да видим. Ако можем да направим разискванията и по следващия параграф – 10, за да направим текстовете утре.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, да.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 10 – общините. Член 141.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако искате, по принцип да се подкрепи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Предложете.
Уважаеми народни представители, след кратка консултация виждате § 9, който е нов, в света го няма, само в българската Конституция ще го има. Така е.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, така е. И аз искам да кажа, господин председател, че по телевизията съм го чула, но като общо го няма.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами няма го, така е. Всички го казваме.
Отхвърляхме предложенията за отпадането. Сега, ако желаете, да гласуваме по принцип, но имаме не само вашите предложения, но имаме и предложения на Димитър Абаджиев, на Янаки Стоилов. Няма как сега да ги гледаме. Хайде, ще ги гласуваме утре.
Виждате колко много предложения има по § 10. Има предложение от народния представител Петър Стоянов и група народни представители. Има предложение на Димитър Абаджиев и Елеонара Николова, на Иван Костов и група народни представители.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Нашите предложения са следните: започвам по ред, но в ал. 3, където се говори за определянето на местните данъци, в текста на вносителя се предлага: “при условия, ред и в граници, постановени със закон”. Нашето предложение е да остане само “при условия и ред”, без “граници”, защото смятаме, че думата “граници” влиза в “условия и ред” и не е необходимо да се фиксира изрично в конституционния текст.
Второто ни предложнеие е за отпадането на новата ал. 4, която се предлага, а именно за определяне на вида и размера на местните такси, защото това не е необходимо да го записваме, общините и сега определят местните такси, така че няма нужда от този текст, който, ако го дадем сега, може да създаде проблем какво точно искаме да кажем, като го записваме изрично в Конституцията. Това беше застъпено и от представителите на Националното сдружение на общините. Това са практически техни предложения, които ние сме внесли по съответния законов ред между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Ако си спомняте, при първото четене тук, в тази зала, също разисквахме. Обърнете внимание, не знам дали носите в писмена форма предложенията на сдружението, както и на Министерството на финансите, на всички ви е раздадено. Ако някой си го е загубил, бихме могли утре да му го предоставим.
Имате думата.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Защо сме си позволили да предвидим и граници, макар че наистина може би това утежнява текста?
Последната практика на местното самоуправление показва, че често стават злоупотреби с местните такси. По принцип, доколкото знам, и така е коментирано и от Сдружението на общините, идеята е местните такси да са свързани с разходите по предоставената услуга.
Столичният кмет Борисов внесе и Общинският съвет на столицата прие местна такси за компенсация за издаване на строително разрешение, за компенсация примерно на разбитите улици около новите строежи. Това е типичен случай, когато местното самоуправление злоупотребява, има друго, изкривено разбиране за местна такса.
Тоест цената на издаването на това разрешение не е свързана с разходите по него: общинска администрация, ксерокс, ток, парно, топла вода, джакузи не казвам, а косвено се натоварва и се създават условия чрез местните такси за увеличаване на приходите, което е една девиация, отклонение на този разум, който ние трябва да заложим като съдържание на тази норма по отношение на местните такси.
Мисля си, че този аргумент е достатъчен, за да се опитаме максимално ясно да кажем, че не може да има злоупотреба от страна на местната власт с разбирането за приходи от местни такси.
Има и други такива случаи, аз мога да ви спомена от по-близкото и по-далечното минало, за така наречените екотакси за преминаване през населени места в граничните зони, и пр., и пр.
Ето, случаят с Гюргево, макар и не на наша територия, е един типичен случай в тази посока. Именно заради това е добре, когато в Конституцията се предоставя това право на общините, да е ясно, че рамките имат освен законодателно основание, освен конституционно основание, и някаква законова регулация, която не може да надхвърля здравия разум и не може да бъде превишавана в желанието за увеличаване на собствените приходи. Благодаря Ви, господин председател.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Под формата на реплика ще кажа нещо, но искам да обърна внимание, че при една бъдеща поправка ще трябва да се направи и промяна на още един текст в Конституцията, и именно това е един допълнителен аргумент защо не трябва да има текст за таксите.
Ако погледнем чл. 60 от Конституцията, който е свързан с основните права и задължения на гражданите, в ал. 1 ще прочетем, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущества. Знаем, че таксите всъщност са вид услуга и че много от местните такси, които се събират и в момента от общините, с решения на общинските съвети, нямат нищо общо с доходите и имуществата, а са по съвсем други критерии. И в този смисъл при една бъдеща промяна би трябвало да се помисли за една нова редкация на този чл. 60, за да отговаря на условията, в които живеем. Всичко това са част от аргументите, които водят до смисъла да не съществува изричен текст в Конституцията, който да дефинира местните такси.
И пак ще кажа, това са аргументи, които чух специално при дискусията още на първо четене от експертите на Министерството на финансите, от представителите на общините, които обърнаха внимание точно на това.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
В чл. 60 става въпрос за едно универсално задължение на гражданите и аз мисля, че то се реализира, защото има много общини, където са предвидени облекчения, с оглед имущественото състояние на лицето, за детски градини, примерно. Като имат две или три, или четири деца, за следващите се намаляват таксите. Това беше константна практика до 2001, 2002 г. и като законодателни решения. Тоест имаше една съобразеност с доходите по отношение на таксите и законодателят се грижеше за това. Макар че те се разбират като такси за услуги, общината може да каже: третото дете ходи на детска градина без да се плаща такса, защото имущественото състояние на неговите родители не позволява.
Това е реализирано по друг начин по отношение на обитаемо жилище, когато лицето има две жилища. Или „постоянно жилище”, не си спомням точния термин. При постоянното жилище се плаща една сума за такса смет, а при второто жилище, когато се декларира, че не е постоянно обитаемо, се бонифицира.
Тоест чл. 60 е едно универсално прогласено задължение на гражданите, но то трябва да бъде и съответна отговорност на тези, които определят таксите, които трябва да са съобразени с имущественото състояние, с доходите. Дори това е още един аргумент ние да имаме граници, така че понякога да не се надхвърля, поради някакво желание за повишаване на собствените приходи, този конституционен ориентир, този конституционен фар при определяне на таксите, които често, смея да кажа, надхвърлят обичайните разходи за определена услуга. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, кой желае да вземе отношение по § 10?
Господин Юруков, заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Бих искал да се спра на думата “граници”, защото Министерството на финансите всяка година с изпълнение на бюджета определя формули, механизми за определяне размера на бюджетите на общините и тези механизми предварително, така да се каже, се спускат, предварително се предоставят на общините за определяне на тези такси. “Граници” малко и като дума струва ми се, че ще натежи в текста, защото в някои закони е казано “по ред и начин”, в други е казано “по ред и условия” и действително в този ред и условия са посочени и границите. “Ред и условия” са напълно достатъчни според мен.
МИХАИЛ МИКОВ: Но да е ясно какъв е смисълът.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Да е ясно, разбира се. И в самия закон ще бъде определено, то няма да се даде така безконтролно. Има и още нещо, ако тези общински съвети приемат такива незаконосъобразни решения по отношение размера на таксите има за това областен управител, който отнася това решение в съда.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други, които желаят да вземат отношение по този параграф?
Професор Мръчков, заповядайте.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако се приеме в сегашната редакция този текст, може би е правилно думата “граници” да се замести с “в рамки”, защото Конституцията си служи със същия термин в друг смисъл – в смисъл на държавни граници. Идеята е същата. Българската дума “граници” е от така наречените омоними в езика, при които зад една и съща дума се крият различни понятия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по този текст? Ако няма, моля комисията да упълномощи да се опитаме заедно със специалисти в областта на финансите, местното самоуправление, да имаме предвид, разбира се, какво ни предлагат и сдруженията, и да предложим на комисията един проект за текст.
Сега според мен бихме могли да гласуваме.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявете, че е изчерпана дискусията по тази тема и утре само ще гласуваме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да се надяваме, че утре ще можем да направим текстовете.
Много е деликатен въпросът с тази финансова самостоятелност на общините, дето всички едва ли не ръкопляскаме и всички сме “за”. Можем така да обърнем нещата, че да се чудим после как ще се спасяваме.
Предлагам да спрем до тук.
Уважаеми колеги, внимавайте ще гласуваме.
На стр. 15 е предложението от Петър Стоянов и група народни представители:
Член 142. “Областта е административно-териториална единица за осъществяване на регионално самоуправление.”
Това предложение е извън обхвата. Няма по вносителите да разглеждаме областите, областните управители, че кой ще ги избира или няма да ги избира и т.н. Затова предлагам да гласуваме, че предложението на народния представител Петър Стоянов и група народни представители на стр. 15 по чл. 142 за нов § 11а е извън обхвата.
Моля, гласувайте.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Следващото предложение е от Петър Стоянов и група народни представители:
Член 143. “Орган на регионалното самоуправление в областта е областният съвет, който се избира от населението на съответната област за срок от 4 години по ред, определен със закон.”
Моля, гласувайте, че предложението е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следващото предложение от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 11в е извън обхвата.
Моля, гласувайте.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следващото предложението е на Петър Стоянов и група народни представители за създаване на § 11г:
Член 143б. “Областта има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.”
Моля, гласувайте, че предложението е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте, че предложението от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 11д е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте, че следващото предложение от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 11е е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте, че предложението от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на § 11ж е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля, гласувайте, че предложението от Петър Стоянов и група народни представители за създаване на нов § 11з е извън обхвата.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Спираме дотук.
По § 11 “Преходни и заключителни разпоредби” имаме няколко предложения. Нека да ги огледаме и евентуално утре да ги гласуваме, защото Преходните и заключителни разпоредби понякога са най-деликатната работа от един закон.
Уважаеми колеги, закривам днешното заседание,.
Следващото заседание на Конституционната комисия ще бъде утре – 18 януари 2007 г., от 14,30 ч.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов
Стенографи:
Росица Димитрова
Виолета Тасева
Валентина Меченова
