ПРОТОКОЛ № 10

---

На 18 януари 2007 г., сряда, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България при следния


ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители, с вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.


* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни колеги, имаме необходимия кворум. Откривам поредното заседание на Конституционната комисия.
Като проект са ви раздадени параграфи 9, 10, Преходните и заключителните разпоредби.
Както си спомняте, вчера гласувахме по принцип да има § 9 – „Инспекторат”. Опитахме се в тази работна група заедно с експертите да запазим както идеята на вносителя, така и по принцип да се подкрепят предложенията на Камелия Касабова и Огнян Герджиков. Имали сме предвид включително и предложениeто на Димитър Абаджиев и Елеонора Николова.
Предлагам да вървим алинея по алинея.
Първо, с § 8 се налагат промени в чл. 131, тъй като имунитетът на магистратите беше ограничен. Отпаднаха алинеи 2, 3 и 4 и затова се налага тази техническа промяна. Според мен това е безспорно, но все пак се налага да го гласуваме.
Който е съгласен с § 8, моля да гласува.
„За” - 11, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
„§ 9. Създава се нов чл. 132а със следното съдържание:
„Чл. 132а. (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.”
Това е както по вносител, така и по предложението на колегите Касабова и Герджиков.
Има ли желаещи да вземат отношение по ал. 1? Няма.
Който е съгласен с ал. 1, моля да гласува.
„За” – 12, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
Приема се.
„(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.”
Тук също съдържанието е както по вносител, така и по предложението на колегите Касабова и Герджиков.
Има ли желаещи да се изкажат по ал. 2? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 14, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
„(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.”
Тоест също с две трети.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 13, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
„(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.”
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 13, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
По ал. 5 искам да информирам народните представители членове на комисията, както и тези, които присъстват, че днес дълго се обсъжда с представители на Министерството на финансите и наши специалисти, тук е един от тях, във връзка с бюджета на Инспектората, а след това и за общинските данъци и такси. Намерихме тази формула в ал. 5:
„(5) Бюджетът на Инспектората се одобрява от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.”
Тук бяха заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, господин Бабамов. Дали трябва да бъде „приема” или „одобрява” – такъв е термин е употребен в Закона за устройството на държавния бюджет, такъв е и в Закона за съдебната власт. Затова употребяваме термина, взет от Закона за съдебната власт.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма такъв акт на парламента.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз казвам какво казаха специалистите от Министерството на финансите. За мен също беше по-приемливо „приема”, но в Закона за съдебната власт терминът е „одобрява”.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Приема пак в рамките на бюджета на съдебната власт. Въпросът е правен, не е бюджетен. Какво значи „одобрява”? Тоест ние не можем да одобрим друго освен това, което е предложено. А ако не се одобри? Той се приема и става отделен ред в бюджета на съдебната власт.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз също предложих „приема”, но те казаха, че не е точно.

МИХАИЛ МИКОВ: Но ние не го харесваме това.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма такъв акт на парламента.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: А ако не го одобри, какъв е бюджетът?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ремзи, нека вашият експерт да обясни.

СТЕФАН ТОДОРОВ: Господин председател, това, което обсъждахме днес заедно със заместник-министър Кирил Ананиев и колегата Бабамов, по техни съображения надделя думата „одобрява”. Народното събрание приема въобще държавния бюджет, приема бюджета на съдебната власт като цяло и в рамките на бюджета на съдебната власт се одобряват отделните параметри на бюджетите на останалите институции, които са част от съдебната власт. Затова предложиха този термин. Няма отделно приемане на бюджета на Висшия съдебен съвет, но има бюджет на съдебната власт. Това бяха съображенията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже те искаха да бъде на отделен ред, но знаете, че падна.
Добре, ако се обединяваме, казваме „приема”.
„(5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.”
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 13, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
„(6) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяване на съдебната власт. При осъществяване на функциите си главният инспектор и инспекторите са независими и се подчиняват само на закона.”
Имате думата.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На мен ми се струва, че като се каже, че са независими, е излишно да се казва, че се подчиняват само на закона. Всички се подчиняваме на закона.

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Такава е структурата на чл. 117.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност пренасяме чл. 117.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тоест пороците от законите ги мултиплицираме на по-високо равнище. Това са излишни за мен думи – те са хем независими, хем се подчиняват само на закона.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже по вносител се подчиняват само на Конституцията и закона.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е още по-лошо. Аз лично не го харесвам и няма да ми хареса докрай.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз имам един въпрос, който не е буквално по текста, но се отнася към него. Тъй като инспекторите проверяват дейността, ние имаме ли възглед кой друг може да проверява освен тях? Защото ако разчитаме, че тези 11 души ще проверят съдебната система, това няма да стане. И аз затова искам да знам дали ние имаме представа как ще се формират тези проверяващи групи и дали това означава, че само инспекторите ще проверяват или и някой друг може да проверява?

МАЯ МАНОЛОВА: Затова е казано, че Инспекторатът проверява.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но Инспекторатът са тези 11 души.

МИХАИЛ МИКОВ: Ако позволите, господин председател, идеята е, разбира се, да има експерти, да има администрация към този Инспекторат. Идеята е да се отиде в дадено окръжно съдилище и това трябва да произтича от ал. 10 – тип организация и дейност, там да се разпише. Най-просто казано, идеята е, като отиде един инспектор във Видинския съд, той да възложи задачите на сътрудниците, които са с него, те да четат папките, да обръщат книгите и прочее, но накрая той да закрепи това със своя подпис като инспектор. Такава е идеята и мисля, че това е нормалното функциониране и на други аналогични организации от типа Сметна палата и прочее. При всички случаи е необходима подробна уредба от законодателя.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За ал. 10 ще говорим по-късно.
Който е „за” ал. 6, моля да гласува.
„За” – 12, „против” – 1, „въздържали се” – 2.
„(7) Инспекторатът действа служебно, както и по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи. Съдиите, прокурорите и следователите също могат да отправят сигнали до Инспектората.”
Имате думата.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук има тавтология. Да не би съдиите да не са държавни органи? Съдията е държавен орган. Защо го повтаряме пак? Може би малко с дидактична цел. Да не би някой да има съмнение, че съдията е държавен орган?

МИХАИЛ МИКОВ: Да ме прощавате, но аз мисля, че съдията е орган на власт, а съдът е държавният орган. Но да, има такава тавтология с изброяването на съдиите, прокурорите и следователите. Но в Конституцията има и други текстове, които сами по себе си не носят нещо повече – или повтарят, или декларират и отправят някакво послание. Това беше смисълът да го включим, за да подскаже. Това е един сигнал, че този орган освен че ще работи навън с гражданите има и тази функция и то възложена му конституционно. Нямаме съмнение. Но толкова текстове има в българското законодателство, особено в последните години, които преповтарят, разясняват и тълкуват пределно ясни неща. Даже често ясните текстове стават чрез тълкуване противоречиви.

ХРИСТО БИСЕРОВ: Най-добре е това изречение да го има в закон. Но да го има в българската Конституция, просто не звучи сериозно. Аз предлагам това изречение да отпадне.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз бих предложил един малко по-икономичен текст. Не знам дали ще се хареса, защото звучи малко цивилистично:
„Инспекторатът действа служебно или по инициатива на трети лица.”
Съзнавам, че е цивилистично, защото такава ми е кръвта.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... „както и по инициатива на граждани, юридически лица, държавни органи, включително съдии, прокурори и следователи”.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Чинева, моля да вземете отношение.

МАРГАРИТА ЧИНОВА: Знаем колко аморфно нещо са органите на съдебната власт – има правораздавателни, има неправораздавателни. Ние също дискутирахме това долу. Аз обаче съм дълбоко убедена, че трябва да има такъв текст и той ще има много по-голямо значение с второто си изречение, отколкото с първото. Защото ако един съдия върне 25 пъти делото на прокурора, прокурорът не може да възразява това връщане. Защо да няма право прокурорът и то като прокурор, а не под общата формула държавен орган да сигнализира Инспектората какво става по този случай? Това не са изолирани неща в съдебната практика. И това надделя в комисията, когато правихме закона – да има такова изречение. То е по-важно, повярвайте ми, второто изречение е по-важно от първото. Това „държавни органи” нищо няма да каже за това, което мислим, че е важно да се каже. Това имахме предвид.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да се обединим около текста:
„Инспекторатът действа служебно по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително съдии, прокурори и следователи”.
Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 13, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
„(8) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът е длъжен да предоставя публично информация за дейността си.”
Имате думата.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, уважаеми колеги! Тук виждам в ал. 8 връзката „и до”. А защо до други? Става ли ясно до кого основно го прави, за да има до други? Онова „до други” следва в ал. 9. Затова предлагам да разместим местата на двете алинеи, за да има смисъл в това „и до други”.
Логично е ал. 9 да стане ал. 8, а ал. 8 да стане ал. 9.
И за да не взимам втори път думата, ако прецените за необходимо, говорим пак за систематика: орган, конституиране, функция. И затова може би вместо в ал. 5 да бъде основната функция, която се съдържа в ал. 6, а бюджетът да отиде като ал. 9.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека първо да гласуваме ал. 8.
Който е „за” ал. 8, моля да гласува.
„За” – 13, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
„(9) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет.”
Имате думата.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това, че Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет, какво означава? Искаме той да се отчита или да дава някакви препоръки в този доклад? Тоест по-скоро той да напътства Висшия съдебен съвет или да дава някакъв отчет за себе си пред Висшия съдебен съвет? И не е ли по-важно да кажем, че Инспекторатът представя доклад пред Народното събрание, защото той, като е към Висшия съдебен съвет, винаги могат да си разменят някакви доклади. Затова нека да видим общия информационен поток, да видим как Инспекторатът ще информира основните институции.
Затова аз питам ние можем ли да очакваме доклад от Инспектората по силата на онзи текст, че парламентът го избира, без да го записваме, а въпреки че е към Висшия съдебен съвет, акцентираме на неговия доклад пред Висшия съдебен съвет?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само да припомня. По вносител Инспекторатът предоставя годишен доклад за резултатите от своята дейност пред Висшия съдебен съвет. Но за да олекотим текста, не сме писали „за резултатите от своята дейност”.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Поддържам предложението за ал. 9, която, ако прецените, е по-добре да стане ал. 8. Защото това е май единственият текст, който изпълва с някакъв смисъл това „към”, с която започва § 9. Няма друга връзка. Ако ще предвидим доклад и пред Народното събрание, мисля, че ние обсъдихме този въпрос вече, той се съдържа в друг параграф, който приехме – че пред Народното събрание годишно се отчитат, ако това е предвидено в закон, всички органи, съставът на които изцяло или частично се избира от Народното събрание. Безспорно този Инспекторат е такъв орган, неговият състав даже изцяло се избира от Народното събрание. Естествено е, че той ще представя, ако това е предвидено в Закона за съдебната власт (а не се съмнявам, че ще го предвидим), такъв годишен доклад и пред Народното събрание. Но трябва да остане изрична норма тук, за да изпълним със съдържание тази думичка „към”, тази връзка между Висшия съдебен съвет и Инспектората.
Правилна е редакцията да не звучи само като отчет, тук вече се солидаризирам изцяло с изказването на господин Янаки Стоилов, неслучайно има изменение в първоначалния вариант на вносителя, не просто като отчет за дейността му, а там могат да се съдържат и препоръки. Но как точно, предполагам че в Закона за съдебната власт ще се решат тези неща във връзка с ал. 10.
Предлагам алинеята да си остане, а задължението да се отчита пред Народното събрание се съдържа в общата разпоредба, която вече гласувахме.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме ал. 9.
„За” – 13, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
„(10) Условията и редът за избиране и освобождаване на Инспектората, неговата организация и дейност се уреждат със закон.”
Който е съгласен с ал. 10, моля да гласува.
„За” – 14, „против” – 1, „въздържал се” – 1.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние вече не сме ли уредили половината от това, което казваме, че уреждаме в закон? Условията и редът нали са в горните алинеи? Защото тук ние не сме предвидили на какви основания ще ги освобождаваме, така че нека да ги има.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, предлагам ал. 5, която се отнася за бюджета, да отиде като ал. 9 и всички останали алинеи от 6 до 9 да се преномерират, като сегашната ал. 9 бъде в позиция на ал. 8. Да си разменят местата. Според мен така е логично – орган, начин на конституиране и функция. Бюджетът е малко по-странично нещо.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но това е важно.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре. Но поне за размяната на местата на ал. 8 и ал. 9 държа.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на господин Местан за разместването на алинеи 8 и 9.
„За” – 14, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
А сега моля да кажете за бюджета. По вносител съвсем умишлено е изнесен доста напред.
Професор Мръчков, заповядайте.

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Следва се моделът на чл. 117. В чл. 117 ал. 3 изрично предвижда бюджетната самостоятелност на съдебната власт. Зад това систематично подреждане на разпоредбите и извеждането им в началото на Глава шеста стои и една друга, по-голяма идея, а тя е бюджетната самостоятелност като гаранция за независимостта на органа, който се избира. И вероятно тук по този модел бюджетната самостоятелност на този нов орган е изведена в началните глави непосредствено след неговото конституиране. Това е идеята.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, оттеглям второто си предложение, макар че тук нямаме независим самостоятелен бюджет на Инспектората. Независимо от това обстоятелство оттеглям предложението си.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не го казвайте така. Има особена самостоятелност.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, за протокола, има особена самостоятелност.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към § 10.
По предложението на ал. 3 се запазва всъщност идеята на вносителите, това, което предлагат и други колеги:
„(3) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон.”
Чуха се предложения вместо „граници” да бъде „ранг”.
Поставям на гласуване предложението на Петър Стоянов и група народни представители за ал. 3 като текста обединява двете алинеи в една като бяга от "граници".
Гласували 14: за – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Сега ще поставя на гласуване предложението от Димитър Абаджиев и Елеонора Николова:
"(3) Общинският съвет определя размера на местните данъци и такси при условия и по ред, установени със закон.
(4) Общинският съвет определя вида и размера на местните такси от видовете такси, определени от Народното събрание при условия и по ред, установени със закон."

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: То е същото, написано по различен начин.
Това предложение и нашето предложение са едно и също, но са формулирани по различен начин.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го подложа на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13: за – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
По въпроса за границите има предложения от Иван Костов и група народни представители, от Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Сега ще гласуваме предложението за отпадане на думата "граници".

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трябва да ги гласуваме отделно.

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не мога да разбера защо трябва да ги гласуваме отделно, след като е едно и също?! Алинея 3 е една и съща.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на Иван Костов и група народни представители и на Янаки Стоилов, Георги Близнашки и Мая Манолова.
Гласували 13: за – 5, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Другото предложение е от Стефан Софиянски и група народни представители:
"(3) Общинските съвети имат право да определят размера на местните данъци, както и вида и размера на местните такси при условия, определени със закон."
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 14: за – 1, против – 4, въздържали се – 9.
Не се приема.
Госпожо Касабова, Вие поддържате ли т. 2 да отпадне?

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, оттегляме това предложение.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ние не сме оттеглили нашето предложение за отпадане.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Алинея 3 е за данъци, а 4-та – за местните такси. В едната алинея има граници, в другата – няма.
Знам, че има спор, но дайте предложения.
Чета ал. 3:
"(3) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон."
Ще дам пояснение като ще помоля и експертите да помогнат.
Финансистите, които бяха днес и правихме консултации с тях, считат, че е по-добре, след като идеята е да има долна и горна граница да се пише "граници", независимо че в Конституцията в предните глави говори за граница в другия смисъл – на държавна граница.
Заповядайте, господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН: Колеги, масово знаете, че Министерството на финансите преди отпускаше безлихвени заеми на общините. След това ги опрощавахме със Закона за бюджета. Коректните общини, които не умееха или не смееха, не си превишаваха правата – един много сериозен въпрос, примерът е с безлихвените заеми. За 30‑40 общини държавата всяка година опрощаваше тези заеми. Некоректните общини живееха на гърба на коректните общини. Ако няма долна и горна граница една община може да свали толкова долната граница на данъците, че една богата община да фалира и да живее на гърба на бедната община. Държавата никога няма да остави една община да фалира. Това е целият смисъл.
Предложението не е редакционно. Променя коренно целия смисъл, доц. Стоилов.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Да бъде "рамка" вместо "граници".

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Идеята е ясна.
Приема се, че "рамка" някак си за Конституцията не върви. Идеята е ясна.
Който е съгласен, моля да гласува текста на ал. 3.
Гласували 16: за – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Минаваме към ал. 2.
Обърнете внимание, че тук има: "Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон".

ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е нова ал. 4.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин председател.
По тоя текст имаше много обсъждания и затова стана може би малко тежък, но да е ясно каква е волята, защото практиката, на която често се позоваваме, показва чести случаи на злоупотреба. Затова се стигна до идеята, че всички видове такси в страната трябва да са изброени като вид. Не може в една или друга община да има различни видове, което ще води до решения, които ще превърнат в законодателни органи общинските съвети и може да доведе до някакво отклонение – примерно свързано с населеното място, с такива особености.
Най-общо, видовете такси, макар и колкото неограничени да са услугите, които оказва една община, е възможно да бъдат изброени в закон. Затова сме вкарали в текста "от видовете такси, определени от Народното събрание" всяка община да избира. Ако има 100 вида или 200 вида такси в държавата, всяка община избира кои видове и кои услуги оказва на населението. От видовете такси, определени от Народното събрание, тя избира кои видове ще действат на нейната територия. Може да има някаква такса или услуга, която тя не оказва. Ерго, тя няма да определя за нея цена. Примерът е Гюргево. (Реплика от народния представител Анелия Мингова.)
Това, което се предлага, изменя приетото на първо четене.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тодоров.

СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Това, което сподели господин Миков – таксите да се установяват като видове със закон, е регламентирано в чл. 60 от действащата Конституция, така че няма нужда да се прави повторен запис на това, че таксата се установява със закон. Това е безспорно и е така. А дали общината ще събира една такса или не, не зависи от избора й ще прилагам или няма да прилагам такса, а дали реално оказва тази услуга, за която се събира съответната такса. Тоест осъществяваш услугата на населението - събираш такса; не осъществяваш услугата – не събираш таксата. И в момента е така и няма как да бъде иначе.
Тоест една община избира и в момента, но не по избора дали й харесва или не един вид такса, за да я прилага, а от това дали осъществява тази услуга, за която се събира такса или не предоставя тази услуга. Включително на част от територията на общината може да не се предоставя тази услуга, която се предоставя на територията на други населени места от една и съща община.
Да вземем например таксата, която е курортна такса или за туристически услуги. В общини, в които нямат средства за подслон, такава такса не се събира, естествено, че общината няма как да я въведе. Или таксата за събиране на битови отпадъци, която е най-масовата такса. Има населени места, в които тази услуга не се осъществява. Там отделни компоненти, които формират пълния размер на таксата не се прилагат, тъй като самата услуга не се осъществява.
Ако търсим граници, тоест сега Конституцията да въведе изискване границите на таксите да се определят в закона и общинския съвет да оперира в рамките на тези граници "от - до", това би означавало да направим нещо, което до момента не е съществувало. Тоест към настоящия момент Конституцията не е съдържала ограничения размерът на таксите задължително да се определя от Народното събрание със закон. Само вида на таксата се определя със закон и общините по действащия Закон за местните данъци и такси определят абсолютно самостоятелно размера на отделните видове такси. Самият закон е регламентирал начина, по който се формира размера на таксата. Ако той е формиран неправомерно високо, има основание за неговото оспорване включително по съдебен ред.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, не съм съгласен да приемем, че чл. 60 решава въпроса. Член 60 е общ запис по отношение на задълженията на гражданите веднъж и втори път се отнася и за държавните такси, и за местните такси. Тук обаче става въпрос само за местните такси и това прави текста особен и е хубаво при него да се поясни, че става въпрос за видове, записани в закон. Член 60 обхваща данъци и такси, установени със закон. Създавайки отделното – там е “данъци и такси”, вече създаваме отделния режим за общинските такси.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те са местни такси.

МИХАИЛ МИКОВ: Добре, за местните такси чл. 60 не решава проблема. Утре може да възникне спор по отношение на видовете от типа на Гюргевския въпрос. Твърде пресен е Гюргевският въпрос ... Държава, Румъния, Европейския съюз ...

РЕПЛИКА: Какво Ви притеснява този текст на ал. 4?

МИХАИЛ МИКОВ: В кой вариант?

ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие разбирате ли, че чл. 60 казва: гражданинът не може да плаща друга такса и друг данък, освен тези, които са установени със закон? Просто няма да плаща! Гаранцията е в чл. 60. Ако една такса не е установена със закон, гражданинът просто няма да плаща тази такса. Във взаимовръзката на чл. 60 с редакцията, която ни се предлага за нова ал. 4 ми се струва, че нещата са ясни.

МИХАИЛ МИКОВ: Господин Местан, смущаваме, че тълкуването на записа, така направен, може да се приеме, че само редът трябва да е установен със закон, а не и вида. Прочетете внимателно.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Член 60: “Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон”. Законът установява таксите и данъците. Не може друго нещо освен законът да установи нито таксата, нито данъка.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Осман, имате думата. Вие сте председател на такава комисия, кажете Вашето мнение.

РЕМЗИ ОСМАН: Не че съветникът на комисията ме убеди, но опасенията, които имаше господин Миков, аз също ги имах. Наистина като се прочете чл. 60 въпросът е решен.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите едно уточнение, за да се разсеят съмненията. Когато внасяхме тези предложения, ние сме се ръководили главно от предложенията на Националното сдружение на общините. Като сме го внесли тук с идеята да се избират кои видове такси ще се прилагат, но в рамките на определени със закон, включва и звучене на чл. 141, сме пропуснали да видим, че всъщност тази идея на Националното сдружение на общините - вида и размера на таксите, да бъде в чл. 141, кореспондираше в тяхно предложение за промяна в чл. 60, в който не се говореше за таксите. Тъй като обаче в настоящия момент в проекта не е включена промяна в чл. 60, достатъчно е в чл. 141 да се говори само за размера на таксите.
С тези уточнения, признавам си и аз сега свързах като мотиви, мисля, че предлаганата ни последна редакция е коректна.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Който е съгласен с предложението на Иван Костов и група народни представители да отпадне ал. 4, моля да гласува.
Гласували 14: за – 1, против – 2, въздържали се – 11.
Не се приема.
Поставям на гласуване така, както е пред вас, редакцията на комисията за ал. 4.
Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Извинявам се, но въпросът е практически важен и от това ще има последствия.
Доколкото знам, аргумента ние да записваме, че се определя размерът, без да използваме граници, както по отношение на данъците, е, че таксите по принцип са разходно ориентирани. Да, но това не е така. Вие си спомняте наскоро спора за разрешителното за строеж в София, за което се спореше в пъти. Тоест какъв е разходът? Тук няма разход, това е въпрос на някаква целесъобразност.
Затова се питам дали все пак не трябва да видим по-внимателно дали и тук не стои въпросът за границите, защото това е една декларативна постановка, че таксите са винаги разходно ориентирани. Някои от таксите въобще нямат връзка с реалните разходи.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Доцент Стоилов, това че примерно една община е взела някакво решение не бива да е повод ние да се върнем от тази позиция, която сме постигнали последните 5, 6, 10 години. Това е първият въпрос.
Второ, колеги, аз пък примерно имам личното мнение, че това, което примерно определена община за строителното разрешение, за таксите, не мисля, че целият общински съвет в една община са били неориентирани. Напротив. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Вие така мислите, но ако отидете в общинския съвет и видите общинските съветници, когато гласуват за този размер, аз мисля, че той не е бил чак толкова висок. Напротив, те са свалили първоначалния вариант. Но това е работа на местната власт. Сега избирателите, септември или октомври, със своя вот ще решат този общински съвет дали е коректен или не. Това е смисълът на местната власт.
Аз разбирам опасенията на доц. Стоилов, но пречи ли на някого?
Колеги, ако ние допуснем въпреки риска, че някой общински съвет в едно или друго свое решение може да прекрачи някакви граници, които не са фатални за една община, избирателят ще реши месец октомври дали таксите са били високи или не. Това едно.
Другото, ако пък питате тези, които живеят в кварталите, и тези строителни камиони, а човекът живее в един блок от 10 години и от 10 години няма асфалт по улицата. Задавате ли си въпроса защо няма асфалт? Защото, ако днес положи асфалта, нали ще минат 50 товарни камиона, които ще разбият асфалта. Разбира се, че трябва да има малко високи такси. Откъде ще намерят средства?
Нека не се ориентираме толкова социално, тъй като всички улици ще бъдат разбити.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз мисля, че спорът е излишен. Доколкото има легално определение за това що е такса, ние не можем с Конституцията да изменяме тези определения. Да кажем с Конституцията, че може да има граници, означава да кажем, че е възможно ние да предвидим със закон какъв ще бъде размерът на един разход. Защото, ако някой събира по-високи суми за една услуга отколкото е реалният разход за тази услуга, то той нарушава законът. Няма как, при положение, че съзираме разликата между данък и такса, да говорим за граници, в които общините да определят размера на таксата. Ами ако тази горна граница се окаже по-ниска от реалният разход, който прави общината? Онова, което ще събере общината, вече съгласно дефиницията за такса, няма да е такса, а ще бъде нещо друго.
Предлагам наистина да се ориентираме към гласуване на тази редакция на текста: "Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон".

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Това, че улиците се съсипват от камионите не значи, че средствата трябва да се набират от такси. Не, не значи, че средствата трябва да се набират от такси. Това значи, че просто трябва да се вдигнат местните данъци. Не може механизмът такси, които са разходно ориентирани за издаване на строително разрешение, да се свързва с тоя проблем. Тоя проблем се решава с местни данъци или тротоарни права, или не знам си какво. Темата е друга.
Следващият въпрос е свързан с разходната ориентираност – План-сметките, и боклуците на отделните общини, които са един от основните генератори на корупция, са типичен пример как функционира разходната ориентираност при такси. Казвам го, защото всички са се сблъсквали с тоя проблем и са го виждали.
Склонен съм да отстъпя от тоя въпрос, но ви обещавам и съм сигурен, че ще се намерят хора, които все повече ще започнат да установяват в съдилищата с експертизи съотношението между разходната ориентираност и размера на таксата. Не въвеждайки някакви най-общи параметри, колкото и голям да е коридора, ние ще прехвърлим решаването на тия въпроси в рамките на съдебната власт. Явно затова е склонна по-голямата част от представителството и аз няма да възразявам да съм пръв в колелото на децентрализацията с всички плюсове и минуси на тоя въпрос, но ви казвам, че все повече от тия такси с експертизи ще се установяват по съдебен ред. Все ще се намери някой да ги атакува и да докаже, че те не са разходно ориентирани, както каза господин Стоилов за лозунга, а чрез тях основната цел е увеличаване на собствените приходи, което само по себе си няма лошо, ако не е прекалено.
Това исках да споделя, за да остане в стенограмите. Иначе ще се присъединя към общото мнение. Благодаря.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Осман.

РЕМЗИ ОСМАН: Общинският съвет да определя размера на таксите при спазване на следните условия: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата.
Господин Миков, това е собствен приход на общината. Парите от винетките отиват някъде другаде. Когато е собствен приход на общината какво мисли, че покрай блока единствено заради подписа ли взимат строителна такса? Че разходът само за това ли се събира? Тогава трябва да е 2 ст. Извинявайте, не е сериозно. Разбира се, че като собствен приход ... Тук се разминаваме с Вас, защото онзи, който живее в квартала от собствения приход общината насочва някъде другаде тези средства пак във връзка с тази дейност, защото твоите строителни камиони ...

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Българинов.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Уважаеми колеги, в момента общинските съвети имат тая свобода да определят размера на местните такси, ние искаме да ги ограничим. Говорим за децентрализация. Колеги, вие тук изпаднахте малко в конкретика, но предния път, при разглеждане на Конституцията, в последният момент направихме едни промени, за които все още не можем да кажем, че са добри.
Дайте да не изпадаме пак в същото положение и да гласуваме така, както ни е представено от уважаемият господин председател.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16: за – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Уважаеми колеги, преминаваме към "Преходни и заключителни разпоредби".
"§ 11. Народното събрание в срок от шест месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения."
Можем да намерим по-добра редакция.
Предлага се шест месеца след това да се приемат законите. (Разговор между членовете на комисията.)
Има предложение да не е шест месеца.
Единият въпрос е влизането на закона в сила и определени негови параграфи, друг е въпросът ... – говорим за § 11 на стр. 17 по вносител.
Можем ли да кажем "до края на 2007 г."?

АНЕЛИЯ МИНГОВА: "До края" не можем да кажем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вносителите са посочили "шест месеца". Предполагам, че този въпрос е обсъждан. Въпросът е: можем ли за шест месеца да приемем Закона за съдебната власт? Ние сме се ангажирали да приемем Закона за съдебната власт до 31 януари.

РЕПЛИКА: Да, но нали няма да го направим?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо да не го направим?

ЯНАКИ СТОИЛОВ: По-добре да преизпълним сроковете, отколкото да ги удължаваме.

ЛЮТВИ МЕСТАН: По-добре е да не нарушаваме Конституцията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, предлагам да видим текста на Стефан Софиянски и група народни представители за ал. 1 и да го приемем. Той предлага "една година".

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама "от обнародването". Това отива 2008 г.

МИХАИЛ МИКОВ: Добре, но нищо не пречи по-рано да свършим работата. Защото Великото Народно събрание си поставя едни срокове, които срокове следващите Народни събрания не изпълниха. Това показва, че трябва да бъдем реалисти – да казваме: имаме воля бързо да стане; имаме воля да приемем най-важните от тия неща, но имаме реализъм да си сложим разумна рамка.
Аз по-скоро се ориентирам да отидем към предложението на Стефан Софиянски и група народни представители и, разбира се, да декларираме ясно, че ще работим по тия текстове и можем да ги приемем на втория, третия или четвъртия месец.

ЯНАКИСТОИЛОВ: Колеги, нека да приемем междинния вариант, все пак да не излизаме извън границите на тази година, което е достатъчно мобилизиращ срок, който може да бъде и по-кратък. Господин Софиянски е имал предвид, че на него като евродепутат ще му е необходимо повече време. Ние, които сме тук, трябва да свършим малко по-рано.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какъв сигнал даваме към Брюксел? Аз не съм поемал ангажимент нито в Брюксел, нито в Страсбург, нито никъде. В писмо пише: "До 31 март сме поели ангажимент да приемем Закона за съдебната власт".

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, ние можем да го приемем и до 28 февруари. Това писмо не се разминава, защото имаме закони за местни данъци, закони за местни такси, имаме за отбрана и Въоръжени сили в тая материя, имаме хиляди други неща и не можем всичко да приемем до 31 март. Разбирате ли? Ние сме декларирали това в приоритетите, но тоя текст отзад се отнася за всичко. Прочетете го! "Народното събрание ... законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения". Но не само за съдебната власт, а за всички.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това писмо е писано, когато те не знаеха, че ще има още една поправка на Конституцията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Писмото е от вчера, от онзи ден.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но те се движат с матрицата на предишната Конституционна комисия.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Касабова.

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Когато сме приемали измененията, сме приемали параграф, в който се задължаваме в 3-месечен срок да изготвяме законите, свързани с измененията на Конституцията. Това е 2003 г.

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, много зависи от обема на промените. Ако промените засягат свързано с отбраната, с местното самоуправление, с децентрализация, със съдебната власт, ясно е, че поне по три големи комплекса въпроси трябва да имат по-разумен срок. Ако е свързано само със съдебната власт, ще го приемем за два месеца.
Ако приемем това писмо, на което не знам кой е титуляра, но разбрахме, че адресатът е господин Ганев ... Кой го е написал?

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът на правосъдието.

МИХАИЛ МИКОВ: Ние ще откликнем на неговото разбиране за бързо приемане, но министъра на правосъдието трябва да е наясно, че Конституцията може да се приеме и по-скоро, ако не вземе три четвърти мнозинство в пленарната зала, Законът за съдебната власт няма да може да се приеме. Той вместо да подкрепя Конституцията, за да стане Законът за съдебната власт, иска Законът за съдебната власт.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има две становища – едното е на вносителите от 147 народни представители и в него се предлага срокът да бъде "шест месеца".
Другото е срокът да бъде "до 31 декември 2007 г.".
Третото – от Стефан Софиянски и група народни представители е: "една година от обнародването".
Който е съгласен срока да бъде "шест месеца", моля да гласува.
Гласували 15: за – 6, против – 1, въздържали се – 8.
Не се приема.
Който е съгласен срокът да бъде "до една година от влизането на закона в сила" – законите да бъдат приети до 31 декември 2007 г., моля да гласува.
Гласували 14: за – 9, против – 1, въздържали се – 4. (Разговор между членовете на комисията.)

РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, моля да прегласуваме последното предложение.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на прегласуване предложението срокът да бъде "до една година от влизането на закона в сила".

КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може да бъде срок "до". Това е крайна граница на срок, но не е срок.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 14: за – 11, против ‑ 1, въздържали се – 2.
Още един въпрос: кога влизат в сила параграфи 1 и 2?

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: За нашето предложение – на Софиянски и група народни представители, имаме и ал. 2: “Общинските съвети в срок до една година от обнародването също да се приемат необходимите нормативни актове...”

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз ще го поставя на гласуване, но да задължаваме чрез Конституцията подзаконови нормативни актове вече става...
Нали в Закона за децентрализация, който ще приемем, ще кажем в какъв срок?

БОРИСЛАВ БЪЛАРИНОВ: Оттегляме предложението за общинските съвети и за влизането в сила на закона.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо? За влизането на закона в сила се приема.
Преминаваме към последните параграфи. Параграф 1 е за дейността на въоръжените сили, § 2 е за отмяната на чл. 59, ал. 2, пак е за въоръжените сили. Предлага се параграфите да влязат в сила от 1 януари 2008 г., когато става професионализацията на нашата армия. Дотогава нямаме професионална армия.

МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, има ли смисъл това да бъде веднага, като няма закони? Откъде идва това предложение, питам? Питам кой го предлага и защо, нищо повече.

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Ако се приеме тази обща разпоредба, това означава, че измененията във военните закони ще влязат в сила една година след влизането в сила на конституционните промени. Вие определихте едногодишен срок за приемането на законите, които произтичат от този закон, който ще изтече примерно в края на януари 2008 г. Законът за разпоредбите по параграфи 1 и 2 влиза в сила от 1 януари 2008 г., поради което срокът за тях ще изтече на 1 януари 2009 г.

ИВА МИТЕВА: Законът за отбраната и въоръжените сили вече е променен и е настъпила професионализацията. Отложено е за 1 януари 2008 г. Така че, ако ние въведем такава разпоредба, чл. 59 ще се промени и тя ще настъпи още отсега.
§ 1: В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.”
А в чл. 59, където всъщност е наборната военна служба, текстът е:
В чл. 59 ал. 2 се изменя така:
“(2) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.”
Променя се коренно философията.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г.
Професор Мръчков, според Вас коректно ли е това?

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Коректно е.
Да се предвиди ал. 2 за тази заключителна разпоредба от Закона за изменение на Конституцията, която да предвиди друг срок за приемането на законите по параграфи 1 и 2 от Закона за изменение... Този срок ще се окаже по-кратък от срока за влизане в сила.

ИВА МИТЕВА: Да, обаче като отложим от 1 януари параграфи 1 и 2, няма да са влезли в сила и нашият заключителен параграф за тази една година няма да ги обхваща.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А това, че законите трябва да ги приемаме една година след това, това означава в края на януари, да не ни създаде друг проблем?

ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Важно е какво ще се запише в Конституцията. Може да го приемем след два месеца. Но това сте длъжни да го приемете, е, длъжни сте... (Реплики.)
Трябва да се раздели влизането в сила на две групи - на разпоредбите в Закона за изменение на Конституцията, в две алинеи да се предвиди приемането на законите за тяхното действие. В това е конституционният въпрос. (Шум и реплики.)

АНЕЛИЯ МИНГОВА: Проблемът тук с нуждата да има специален параграф за отлагателно влизане в сила на първите два параграфа произтича от това – Ива започна да говори по този въпрос, че законите, свързани с професионализацията на армията вече са приети и там има отлагателно действие 1 януари 2008 г. Затова се налага и нормите в Конституцията, които ги предпоставят, да влизат в сила от същата дата. Нищо няма да се приеме, ние сме в друг режим по § 1 и 2, за разлика от нуждата да се приемат закони. Тук вече има приет закон.

ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16: за – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Това беше последен параграф. Докладът ще бъде изготвен и ще бъде раздаден. Преди да го раздадем на народните представители, ще помоля, ако имате някакви бележки, ако сме пропуснали нещо в тази бързина, да го отразим, преди да го раздадем на народните представители.

(Закрито в 3,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов




Стенографи:
Стойка Белова
Мая Станкова
Антон Лазаров