Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България
30/01/2007
ПРОТОКОЛ № 11
На 30 януари 2007 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за трето гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители, с вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г.
2. Организационни.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да открия поредното заседание на Конституционната комисия. Имаме необходимия кворум и можем да започнем нашата работа.
На всички ни е известно, че текстовете, които бяха предложени на второ четене, получиха над 180 гласа, следователно намираме се пред третото четене.
Припомням ви не само конституционния текст, но и чл. 5 от нашите процедурни правила: между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете. След второ гласуване комисията представя текста за трето гласуване, в който тя може да предлага само редакционно-технически поправки. Следователно ние можем тук да правим само редакционно-технически поправки върху текстовете, които сме приели на второ четене.
Искам да информирам членовете на Конституционната комисия, че този проект, който ви е раздаден, беше предоставен на редактори от “Държавен вестник”, които прегледаха редакционно текстовете. Няма никакви бележки.
Един от въпросите, които господин Казак ни постави, е дали в чл. 59, ал. 2 “отечество” трябва да бъде с голяма или с малка буква. Уточни се, че в “Държавен вестник” в ал. 1 е с малка буква, така че и в ал. 2 “отечество” трябва да бъде с малка буква.
На стр. 2 – точка и запетайка на т. 3 и т. 16, пак казвам, това е технически въпрос.
Ръководството на комисията имаше заседание заедно с експертите. То приключи преди минути. Разисквахме и други въпроси.
Искам да споделя и с вас, разбира се, ще чуем и мнението ви – в § 10, чл. 132а, ал. 1. Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат. Според нас Инспекторатът трябва да бъде, както е дадено, с голяма буква. Това е нов конституционен орган и това е неговото наименование, макар и в нашата Конституция да няма последователност в тази насока.
Други бележки от такова редакционно-техническо естество няма или поне не бяха направени.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Имам една малко по-съществена редакционна бележка към същия § 10. Повод за нея ми даде и дискусията, и някои от изказванията, мисля, че включително на госпожа Михайлова. Ние би трябвало да допълним според мен в ал. 2 и 3 за главния инспектор и инспекторите освен “избира” и “освобождава”, тъй като после и в ал. 10 казваме, че условията за избиране и освобождаване се уреждат със закон. Според мен добавянето на “освобождаване” напълно гарантира, че това освобождаване не може да бъде при условия, различни от избора, да речем, с друго мнозинство.
Мисля, че тази симетрия в текста е необходима. Редакционно тя е в смисъла на приетия текст. Тя е на границата на редакцията и е обхваната в смисъла на текста, но мисля, че това е една гаранция, че няма да се прекрачи в закона изискването за избора като квалифицирано мнозинство да съвпада с евентуалните основания за освобождаване, но пак при същото мнозинство.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че това предложение, което прави господин Янаки Стоилов, не е редакционно, а е по същество. А иначе основания за всичко това има и аз и на първо, и на второ четене обърнах внимание точно на това обстоятелство, че имаме квалифицирано мнозинство при избор, а нямаме яснота как се прекратява предсрочно мандат на член от Инспектората. Това сега въобще не е редакционно, защото практически е въпрос по същество. Когато гледахме примерно въпроса за Висшия съдебен съвет за предсрочно прекратяване, ние видяхме много детайлно всички случаи и буквален запис на всяка една дума кога и как става.
Затова моето възражение е по процедурата, а не по същността. По същността би трябвало да я има, но това е пропуснато. Мисля, че не може под формата на редакция да се решава един въпрос, който е по същество.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен ние не прекрачваме границата. Под редакция аз не разбирам само граматически въпроси, а нещо, което не променя смисъла на приетите текстове. Факт е, че в ал. 10 е заложен текстът за избиране и освобождаване и мисля, че е по-добре, дори да се намираме на границата на дискусия от редакционно-съдържателен характер, ако такъв проблем сезираме сега, да го решим, отколкото да открием възможности за някакви двусмислия или злоупотреби с конституционния текст впоследствие.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Искам да се изкажа във връзка с повдигнатия въпрос от господин Янаки Стоилов. Очевидно има необходимост от това да постигнем съгласие по въпроса какво разбираме под редакционна поправка. Дали редакционна поправка е само правописът на главната буква в българския език, пунктоацията, словоредът или под редакционна поправка следва да разбираме следното. Например, опитвам се да дам едно определение за редакционна поправка, това в моето разбиране е привеждане на езиковата норма в съответствие с политическата воля, която сме имали при първо и второ гласуване. Ако политическата ни воля е била в съответствие с принципа, че този, който назначава, той и освобождава общо взето по същия ред и при същите условия, то според мен онова, което предлага господин Янаки Стоилов, ако има необходимост от подобна редакция, може да се приеме за редакционна поправка, а не по същество.
Аз обаче ще ви призная, че се сетих още на етап второ гласуване, но не направих предложение в тази посока, защото смятах, че принципът – този, който назначава, той освобождава, важи и за членовете на този орган. И затова, не че не съм се сетил, а съм сметнал за излишно да направя предложение за подобна редакция. Но фактът, че волята ми е била тази – гласувайки и на второ четене, че инспекторите и главният инспектор се избират от Народното събрание, сме имали предвид и че Народното събрание съответно ги освобождава, защото това е основополагащ принцип, точно това разбиране прави предложението на господин Стоилов редакционно. Какво друго е редакцията? Само пунктуация? Не намирам. Или само словоред? Също не намирам.
Завършвам с това, отново в моето разбиране редакцията е привеждането на текста, на езиковата форма в съответствие с политическата воля, която изразяваме чрез този текст. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам да информирам членовете на комисията, че между първо и второ четене по този параграф има направени предложения, но такова предложение за допълване на текста няма. Затова го и поисках.
Господин Мръчков, заповядайте.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Смятам, че в това отношение часът все пак е 11,55. Не е станало още 12,00 ч. за приемането на окончателния текст в третото гласуване.
Господин Местан постави въпроса върху политическото съдържание на изразяваната воля. Аз пък ще поставя въпроса върху юридическото съдържание на изразяваната воля. Смисълът на редакцията е да преведе в думи смисълът, който се влага в думите. Освобождаването е акт, обратен на възникването. И в цялото наше законодателство тази иначе идея на здравия разум се обективира, както казват юристите, езиково чрез тези две думи близнаци, които вървят заедно.
В смисъла от досегашните обсъждания, струва ми се и от впечатлението, което имам, е че този ред за освобождаване трябва да следва реда за избиране, защото формирането на волята и в двата случая е еднакво важно. И затова ми се струва, че една такава поправка е в духа на мисленето по този въпрос и в духа на правната норма, която се изразява, но поправката трябва да обхване ал. 2 и 3.
Не знам дали господин Стоилов говори за това, но и за двете разпоредби, за ал. 10 да останат само другите въпроси, свързани с провеждането на гласуването – дали да бъде явно или тайно, дали да бъде поименно, или да бъде с вдигане на ръка общо. Могат и тези въпроси да възникнат. Те са въпроси за уреждане на детайлите в закона по ал. 10. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Госпожо Мингова, обръщам се към Вас. Вие сте един от основните вносители.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Имам известни резерви, защото, признавам си, не съм мислила по въпроса, но възникват други въпроси от поставения. Избирането е еднократен акт, знаем за какво става дума. Но когато говорим за освобождаване, има различни основания за освобождаване. И аз си задавам вторично вече въпроса: при всички случаи ли, когато се налага освобождаване, ние ще извеждаме реципрочно мнозинството от две трети, с което се избира?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Примерно оставка.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Така че ако избирането е ясно, че става с гласуване от Народното събрание, с решение, и ако има две трети, получава статута главен инспектор или инспектор. При освобождаването ние не сме регламентирали случаите на освобождаване, така както направихме за членовете на Висшия съдебен съвет. А тук изведнъж говорим за мнозинство при освобождаването. Слагаме каруцата пред коня.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако доброволно си подаде оставката?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Може би смърт, оставка, там можем да изведем автоматизъм на премахване на качеството инспектор, но при кои други случаи ще се стигне до освобождаване? Аз не мисля, че винаги трябва да следваме логиката, че условията при избор трябва да бъдат еднакви с условията при освобождаване, именно защото основанията за освобождаване са различни. Защо трябва винаги да казваме, че важността на избора и квалифицираното мнозинство трябва да съответства на важността при освобождаване. Понякога може да е точно обратното. Може да се налага това освобождаване. Защото какво означава освобождаване? Друг годен субект ще бъде избран с мнозинство от две трети и дейността на Инспектората няма да пострада от това, че има персонална смяна. Тоест, освобождаването не винаги според мен е толкова важно, за да се налагат две трети, колкото самият избор на тези 11 човека.
Затова за мен не става дума за редакционно изменение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Повдигнатите от госпожа Мингова въпроси вече ме убеждават, че именно тук трябва да решим въпроса. Защото, госпожо Мингова, смятам, че идеята, която залагаме с изискването за мнозинство от две трети, е достатъчната отдалеченост на инспекторите от тясна политическа обвързаност. Нали така? Аз обаче мисля, че ние трябва да ги защитим и от евентуални политически атаки. И затова, извън хипотезата на смърт или оставка, освобождаването на инспектори трябва да бъде с две трети квалифицирано мнозинство, за да има симетрия между основанията за избиране с квалифицирано мнозинство и за освобождаване пак с квалифицирано мнозинство. В противен случай, всяко следващо парламентарно мнозинство може с мнозинство от 50 плюс 1 да освободи инспекторите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: А мандатът, за който е избран, като самостоятелно значение? Нали има четиригодишен мандат?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Съжалявам, че така Ви подавам репликата за разсъждение. Мандатът си е самостоятелен статус.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще Ви дам думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз също имам възражения и се надявам, че госпожа Мингова ще отговори.
Смятам, че ако ние не въведем тази симетрия, наистина откриваме възможност за конституционен спор, а бих казал и за злоупотреба с този текст.
РЕПЛИКА: Защо не го предложихте по-рано?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото сега сме го видели. Тогава нямаше да има три фази на обсъждане. Въпросът за мен се породи в дискусията при второто четене в залата и смятам, че никак не сме закъснели.
РЕПЛИКА: Защо не го предложихте?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Къде да го предложим, нали сега е моментът да го предложим?! В коя зала да го предложим?! Чакайте, има някаква формализация на процедурата. Това, че някой би го предложил в залата, с нищо не решава въпроса, пред който сме изправени.
Според мен е рисковано ние да направим някакви каскадни мнозинства в закона, защото тогава законът би могъл да ни отведе на полето на целесъобразността. И ние създаваме една стабилност чрез избора и нестабилност по повод на освобождаването. Тогава за мен, ако този въпрос възникне пред Конституционния съд, той би имал основание, ако един парламент приеме с някакви елементи на целесъобразност, да прекрати мандата с някакво по-ниско мнозинство, да се сметне, че това излиза извън обхвата на идеята за избора, която включва и симетрията на освобождаването.
Според мен елементарните случаи лесно ще съберат мнозинство. Трудно ще съберат мнозинство именно спорните случаи, където вече се навлиза в съществото на преценката за освобождаването.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Целият дебат, който започва, доказва още веднъж това, което преди малко направих като реплика: не може под формата на редакционна бележка на текст, да се решават въпроси по същество. Практически въпросът, който тук се разисква, е по същество. И чуваме различни мнения: едни за квалифицирано мнозинство, други за обикновено мнозинство, различни хипотези – може ли да се прекратява предсрочно мандат, кога и как.
Съжалявам много, че не е обърнато внимание на тази бележка още при първо четене. Имаше становище от страна на магистратите. В изказването си на първо четене също го отбелязах. Това, че не съм направила предложение, се дължи на факта, че смятам, че въобще не трябва да има такъв орган и съм предложила да отпадне. Но се надявах, че тези, които поддържат съществуването на този орган, след като има изразени такива становища, ще обърнат внимание. Оттук нататък просто в момента да решаваме в кои хипотези, как, защо, с какви мнозинства ще освобождаваме предсрочно или не членове на Инспектората, е въпрос наистина по същество и не може да бъде редакционно.
Затова Ви моля въобще да не подлагате на гласуване текстове в този момент. Това е нещо, което трябваше да бъде направено в един много по-ранен етап и да е ясна волята на мнозинството, което приема този текст. Защото аз виждам тук хората от мнозинството, които приеха текста, а сега има спор помежду им относно същността на този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Първо, мандатът е 4-годишен. Той има самостоятелно правно значение. Тук не става въпрос за една обикновена длъжност, която е по общи правила.
Второ, по чл. 130 в ал. 8 що се касае до Висшия съдебен съвет, както се спомена вече, имаме четири основания, при които мандатът се прекратява. Две от тях имат обективен характер, но по двете имаме преценка за тях. Това означава, че не можем само с вметването на една дума, която да равнопоставя избирането и прекратяването без изрично посочени условия, да въведем такъв текст. Сигурно е необходим, не вземам становище по този въпрос, но без да направим и втората крачка: освобождава се при 1, 2, 3, 4, няма смисъл. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Българинов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Моето мнение е, че промяната, която се предлага от колегата Стоилов, е промяна по същество.
Чуха се изказвания, че това е видяно много преди това. Правим грешка, която направихме и при предната промяна в Конституцията – в последния момент да се променят някои неща по същество.
Прав е проф. Мръчков, че това са две думи близнаци, но те са разнояйчни и става въпрос за съвсем различни неща. Така че нека да внимаваме много, да не би в последния момент да направим грешка.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Продължавайки да разсъждавам върху темата, господин председател, се връщам на приетия от нас § 6, а след това гледам и приетата ал. 3 на чл. 129, още при първата промяна – 2003 г. И ако там съзирам някаква реципрочност в основанията за освобождаване, което ме навежда на мисълта, че във всички случаи трябва да има акт на органа, който е избрал, за да настъпи ефектът на освобождаването, респективно за прекратяване на мандата на член на Висшия съдебен съвет. И се връщам на предишната си мисъл: ами, трябва ли, ако има влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление или трайна фактическа невъзможност на дадения инспектор, продължила една година, ние да искаме две трети от народните представители да го освободят? Това според мен е обратно на тезата за липса на политически чадър и т.н. Това би блокирало дейността на Инспектората. Точно такива идеи за блокиране на дейността на Инспектората могат да провокират да не се получат две трети, особено при по-малки политически мнозинства.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мръчков, заповядайте.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм от хората, които на първите заседания бяха или “против”, или “въздържал се” относно институцията, наречена Инспекторат. Моите съображения съм ги казал, затова много се въздържах дали да взема думата сега, когато се спори по същество. Но явно ще трябва да взема думата, за да си кажа мнението като член на комисията, защото очевидно ние навлизаме в едни въпроси, които струва ми се отдавна са решени по принцип.
Какво би представлявало, ако по силата на чл. 155 няма трето гласуване? Тогава какъв е смисълът от третото гласуване, ако няма никакви правомощия Народното събрание, а просто формално да потвърди или да не потвърди предложените на второто гласуване текстове. Затова си мисля, че редакционно – който се е занимавал с писмена работа, с журналистическа, с научна или с друга, свързана със словото, знае, че задачата на всяко редактиране, без да се променя идеята или смисълът, е да се промени и словоредът, да се добави или извади.
В тези два аргумента, че има смисъл от трето гласуване, иначе не бихме стояли просто да се гласува, за да се извършат редакционни поправки, ми се струва, че господин Янаки Стоилов трябва да бъде подкрепен или най-малко да се подложи на гласуване.
Следващи аргументи. Ние спорим за това дали при ал. 10 е нещо самостоятелно щом има “избиране” да има и думата “освобождаване”, или да следва от логиката на това щом колегиалният орган – Народното събрание, назначава или избира колегиалния орган Инспекторат, той да има логично и правото да го освобождава.
Спорът се пренесе на друга плоскост – за мандатност и освобождаване.
Уважаеми колеги, според мен ние не можем даже и да си помислим, че думата “освобождаване” ще включва, когато един член на Инспектората си подаде оставка като доброволен акт, някой може да го задължи да остане в Инспектората. Цялата логика – от президента до всички избираеми мандатоносители под някаква форма, след като подаде оставка, това е акт на доброволност и не се нуждае от специално потвърждаване – да я приемем с изключение.
Второ, за мандатността. Съгласен съм с господин Ралчев, но има едно но. Мандатност се осигурява, ако мандатът се развива нормално. Ако по време на тези четири или пет години за инспектор, за мен е много странно противоречие – главният инспектор ще бъде пет години, другите ще бъдат четири години, той ще бъде две трети. Това беше един от мотивите да бъда против. Ако всичко се развива нормално в тези четири или пет години, мандатът му е осигурен. Ако има извънредни обстоятелства, извънредно настъпили факти като присъда или друго, което прави несъвместимо, естествено, че освобождаването е принудителен акт.
В този смисъл си мисля, и с това приключвам, господин председателю, че е необходимо, няма да промени нищо, за да се избегнат бъдещи спорове, а те ще настъпят и в залата, нека да се добави и думата “освобождаване”. Тя е редакционна. Подкрепям господин Стоилов.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, чухте двете становища. Едното становище е, че това е – ако трябва да употребя точния термин – редакционно-техническа поправка, а другото, че е по същество. Освен това чухте и спорове дали въобще е възможно едно такова включване на думата “освобождаване”, след като още не са посочени и основания за самото освобождаване.
Но аз съм длъжен и ще поставя на гласуване предложението на Янаки Стоилов – в § 10, където пише “избира” да пише и “освобождава”. Първо, дали това е редакционно-техническа поправка?
Който счита, че не е редакционно-техническа поправка, тоест, че е по същество, моля да гласува.
Гласували 14: за – 7, против – 6, въздържал се – 1.
Приема се, че предложението на господин Янаки Стоилов не е редакционно-техническа поправка.
Който е “за” Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, така както ви е предложен, да влезе в пленарната зала, моля да гласува.
Гласували 14: за – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Законът се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред, а именно “Организационни”.
Уважаеми колеги, както ви е известно, приехме и беше съобщено, че третото четене ще бъде в петък, 2 февруари 2007 г., от 9,00 ч.
Досега при първите три поправки винаги се е предавало по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Разбира се, има и поканени гости от дипломатическия корпус, президентът, висши магистрати и т.н.
Процедирано е по следния начин. Председателят на Конституционната комисия изнася доклада на комисията. След това е прочитан самият закон текст по текст. Без разисквания веднага се преминава към поименно гласуване. След приключването на поименното гласуване – знаете, че първите три поправки са приети, да се надяваме, че и с Четвъртата ще бъде така, има кратко изказване на всяка една парламентарна група. Това се прави обикновено от председателите на парламентарните групи. С това се е приключвало.
Ако се спази, а според мен трябва да се спази тази традиция, това означава, че около 10,30 ч., максимум 11,00 ч., ще бъде приключено с третото гласуване и изказванията, така че ще можем да преминем към парламентарен контрол към 11,00 или малко по-късно от 11,00 ч.
Ако има други предложения за приемането, моля да ги поставите тук. Утре сутринта на Председателския съвет също ще бъде докладвано. Ориентираме се към спазване, ако мога така да се изразя, на традицията.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов
Стенограф:
Валентина Меченова
На 30 януари 2007 г., вторник, се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за трето гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен от Михаил Миков и група народни представители, с вх. № 654-01-129 от 22 септември 2006 г.
2. Организационни.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Любен Корнезов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да открия поредното заседание на Конституционната комисия. Имаме необходимия кворум и можем да започнем нашата работа.
На всички ни е известно, че текстовете, които бяха предложени на второ четене, получиха над 180 гласа, следователно намираме се пред третото четене.
Припомням ви не само конституционния текст, но и чл. 5 от нашите процедурни правила: между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете. След второ гласуване комисията представя текста за трето гласуване, в който тя може да предлага само редакционно-технически поправки. Следователно ние можем тук да правим само редакционно-технически поправки върху текстовете, които сме приели на второ четене.
Искам да информирам членовете на Конституционната комисия, че този проект, който ви е раздаден, беше предоставен на редактори от “Държавен вестник”, които прегледаха редакционно текстовете. Няма никакви бележки.
Един от въпросите, които господин Казак ни постави, е дали в чл. 59, ал. 2 “отечество” трябва да бъде с голяма или с малка буква. Уточни се, че в “Държавен вестник” в ал. 1 е с малка буква, така че и в ал. 2 “отечество” трябва да бъде с малка буква.
На стр. 2 – точка и запетайка на т. 3 и т. 16, пак казвам, това е технически въпрос.
Ръководството на комисията имаше заседание заедно с експертите. То приключи преди минути. Разисквахме и други въпроси.
Искам да споделя и с вас, разбира се, ще чуем и мнението ви – в § 10, чл. 132а, ал. 1. Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат. Според нас Инспекторатът трябва да бъде, както е дадено, с голяма буква. Това е нов конституционен орган и това е неговото наименование, макар и в нашата Конституция да няма последователност в тази насока.
Други бележки от такова редакционно-техническо естество няма или поне не бяха направени.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Имам една малко по-съществена редакционна бележка към същия § 10. Повод за нея ми даде и дискусията, и някои от изказванията, мисля, че включително на госпожа Михайлова. Ние би трябвало да допълним според мен в ал. 2 и 3 за главния инспектор и инспекторите освен “избира” и “освобождава”, тъй като после и в ал. 10 казваме, че условията за избиране и освобождаване се уреждат със закон. Според мен добавянето на “освобождаване” напълно гарантира, че това освобождаване не може да бъде при условия, различни от избора, да речем, с друго мнозинство.
Мисля, че тази симетрия в текста е необходима. Редакционно тя е в смисъла на приетия текст. Тя е на границата на редакцията и е обхваната в смисъла на текста, но мисля, че това е една гаранция, че няма да се прекрачи в закона изискването за избора като квалифицирано мнозинство да съвпада с евентуалните основания за освобождаване, но пак при същото мнозинство.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че това предложение, което прави господин Янаки Стоилов, не е редакционно, а е по същество. А иначе основания за всичко това има и аз и на първо, и на второ четене обърнах внимание точно на това обстоятелство, че имаме квалифицирано мнозинство при избор, а нямаме яснота как се прекратява предсрочно мандат на член от Инспектората. Това сега въобще не е редакционно, защото практически е въпрос по същество. Когато гледахме примерно въпроса за Висшия съдебен съвет за предсрочно прекратяване, ние видяхме много детайлно всички случаи и буквален запис на всяка една дума кога и как става.
Затова моето възражение е по процедурата, а не по същността. По същността би трябвало да я има, но това е пропуснато. Мисля, че не може под формата на редакция да се решава един въпрос, който е по същество.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен ние не прекрачваме границата. Под редакция аз не разбирам само граматически въпроси, а нещо, което не променя смисъла на приетите текстове. Факт е, че в ал. 10 е заложен текстът за избиране и освобождаване и мисля, че е по-добре, дори да се намираме на границата на дискусия от редакционно-съдържателен характер, ако такъв проблем сезираме сега, да го решим, отколкото да открием възможности за някакви двусмислия или злоупотреби с конституционния текст впоследствие.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Искам да се изкажа във връзка с повдигнатия въпрос от господин Янаки Стоилов. Очевидно има необходимост от това да постигнем съгласие по въпроса какво разбираме под редакционна поправка. Дали редакционна поправка е само правописът на главната буква в българския език, пунктоацията, словоредът или под редакционна поправка следва да разбираме следното. Например, опитвам се да дам едно определение за редакционна поправка, това в моето разбиране е привеждане на езиковата норма в съответствие с политическата воля, която сме имали при първо и второ гласуване. Ако политическата ни воля е била в съответствие с принципа, че този, който назначава, той и освобождава общо взето по същия ред и при същите условия, то според мен онова, което предлага господин Янаки Стоилов, ако има необходимост от подобна редакция, може да се приеме за редакционна поправка, а не по същество.
Аз обаче ще ви призная, че се сетих още на етап второ гласуване, но не направих предложение в тази посока, защото смятах, че принципът – този, който назначава, той освобождава, важи и за членовете на този орган. И затова, не че не съм се сетил, а съм сметнал за излишно да направя предложение за подобна редакция. Но фактът, че волята ми е била тази – гласувайки и на второ четене, че инспекторите и главният инспектор се избират от Народното събрание, сме имали предвид и че Народното събрание съответно ги освобождава, защото това е основополагащ принцип, точно това разбиране прави предложението на господин Стоилов редакционно. Какво друго е редакцията? Само пунктуация? Не намирам. Или само словоред? Също не намирам.
Завършвам с това, отново в моето разбиране редакцията е привеждането на текста, на езиковата форма в съответствие с политическата воля, която изразяваме чрез този текст. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам да информирам членовете на комисията, че между първо и второ четене по този параграф има направени предложения, но такова предложение за допълване на текста няма. Затова го и поисках.
Господин Мръчков, заповядайте.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Смятам, че в това отношение часът все пак е 11,55. Не е станало още 12,00 ч. за приемането на окончателния текст в третото гласуване.
Господин Местан постави въпроса върху политическото съдържание на изразяваната воля. Аз пък ще поставя въпроса върху юридическото съдържание на изразяваната воля. Смисълът на редакцията е да преведе в думи смисълът, който се влага в думите. Освобождаването е акт, обратен на възникването. И в цялото наше законодателство тази иначе идея на здравия разум се обективира, както казват юристите, езиково чрез тези две думи близнаци, които вървят заедно.
В смисъла от досегашните обсъждания, струва ми се и от впечатлението, което имам, е че този ред за освобождаване трябва да следва реда за избиране, защото формирането на волята и в двата случая е еднакво важно. И затова ми се струва, че една такава поправка е в духа на мисленето по този въпрос и в духа на правната норма, която се изразява, но поправката трябва да обхване ал. 2 и 3.
Не знам дали господин Стоилов говори за това, но и за двете разпоредби, за ал. 10 да останат само другите въпроси, свързани с провеждането на гласуването – дали да бъде явно или тайно, дали да бъде поименно, или да бъде с вдигане на ръка общо. Могат и тези въпроси да възникнат. Те са въпроси за уреждане на детайлите в закона по ал. 10. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Госпожо Мингова, обръщам се към Вас. Вие сте един от основните вносители.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Имам известни резерви, защото, признавам си, не съм мислила по въпроса, но възникват други въпроси от поставения. Избирането е еднократен акт, знаем за какво става дума. Но когато говорим за освобождаване, има различни основания за освобождаване. И аз си задавам вторично вече въпроса: при всички случаи ли, когато се налага освобождаване, ние ще извеждаме реципрочно мнозинството от две трети, с което се избира?
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Примерно оставка.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Така че ако избирането е ясно, че става с гласуване от Народното събрание, с решение, и ако има две трети, получава статута главен инспектор или инспектор. При освобождаването ние не сме регламентирали случаите на освобождаване, така както направихме за членовете на Висшия съдебен съвет. А тук изведнъж говорим за мнозинство при освобождаването. Слагаме каруцата пред коня.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако доброволно си подаде оставката?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Може би смърт, оставка, там можем да изведем автоматизъм на премахване на качеството инспектор, но при кои други случаи ще се стигне до освобождаване? Аз не мисля, че винаги трябва да следваме логиката, че условията при избор трябва да бъдат еднакви с условията при освобождаване, именно защото основанията за освобождаване са различни. Защо трябва винаги да казваме, че важността на избора и квалифицираното мнозинство трябва да съответства на важността при освобождаване. Понякога може да е точно обратното. Може да се налага това освобождаване. Защото какво означава освобождаване? Друг годен субект ще бъде избран с мнозинство от две трети и дейността на Инспектората няма да пострада от това, че има персонална смяна. Тоест, освобождаването не винаги според мен е толкова важно, за да се налагат две трети, колкото самият избор на тези 11 човека.
Затова за мен не става дума за редакционно изменение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Повдигнатите от госпожа Мингова въпроси вече ме убеждават, че именно тук трябва да решим въпроса. Защото, госпожо Мингова, смятам, че идеята, която залагаме с изискването за мнозинство от две трети, е достатъчната отдалеченост на инспекторите от тясна политическа обвързаност. Нали така? Аз обаче мисля, че ние трябва да ги защитим и от евентуални политически атаки. И затова, извън хипотезата на смърт или оставка, освобождаването на инспектори трябва да бъде с две трети квалифицирано мнозинство, за да има симетрия между основанията за избиране с квалифицирано мнозинство и за освобождаване пак с квалифицирано мнозинство. В противен случай, всяко следващо парламентарно мнозинство може с мнозинство от 50 плюс 1 да освободи инспекторите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: А мандатът, за който е избран, като самостоятелно значение? Нали има четиригодишен мандат?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Съжалявам, че така Ви подавам репликата за разсъждение. Мандатът си е самостоятелен статус.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще Ви дам думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз също имам възражения и се надявам, че госпожа Мингова ще отговори.
Смятам, че ако ние не въведем тази симетрия, наистина откриваме възможност за конституционен спор, а бих казал и за злоупотреба с този текст.
РЕПЛИКА: Защо не го предложихте по-рано?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото сега сме го видели. Тогава нямаше да има три фази на обсъждане. Въпросът за мен се породи в дискусията при второто четене в залата и смятам, че никак не сме закъснели.
РЕПЛИКА: Защо не го предложихте?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Къде да го предложим, нали сега е моментът да го предложим?! В коя зала да го предложим?! Чакайте, има някаква формализация на процедурата. Това, че някой би го предложил в залата, с нищо не решава въпроса, пред който сме изправени.
Според мен е рисковано ние да направим някакви каскадни мнозинства в закона, защото тогава законът би могъл да ни отведе на полето на целесъобразността. И ние създаваме една стабилност чрез избора и нестабилност по повод на освобождаването. Тогава за мен, ако този въпрос възникне пред Конституционния съд, той би имал основание, ако един парламент приеме с някакви елементи на целесъобразност, да прекрати мандата с някакво по-ниско мнозинство, да се сметне, че това излиза извън обхвата на идеята за избора, която включва и симетрията на освобождаването.
Според мен елементарните случаи лесно ще съберат мнозинство. Трудно ще съберат мнозинство именно спорните случаи, където вече се навлиза в съществото на преценката за освобождаването.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Целият дебат, който започва, доказва още веднъж това, което преди малко направих като реплика: не може под формата на редакционна бележка на текст, да се решават въпроси по същество. Практически въпросът, който тук се разисква, е по същество. И чуваме различни мнения: едни за квалифицирано мнозинство, други за обикновено мнозинство, различни хипотези – може ли да се прекратява предсрочно мандат, кога и как.
Съжалявам много, че не е обърнато внимание на тази бележка още при първо четене. Имаше становище от страна на магистратите. В изказването си на първо четене също го отбелязах. Това, че не съм направила предложение, се дължи на факта, че смятам, че въобще не трябва да има такъв орган и съм предложила да отпадне. Но се надявах, че тези, които поддържат съществуването на този орган, след като има изразени такива становища, ще обърнат внимание. Оттук нататък просто в момента да решаваме в кои хипотези, как, защо, с какви мнозинства ще освобождаваме предсрочно или не членове на Инспектората, е въпрос наистина по същество и не може да бъде редакционно.
Затова Ви моля въобще да не подлагате на гласуване текстове в този момент. Това е нещо, което трябваше да бъде направено в един много по-ранен етап и да е ясна волята на мнозинството, което приема този текст. Защото аз виждам тук хората от мнозинството, които приеха текста, а сега има спор помежду им относно същността на този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Първо, мандатът е 4-годишен. Той има самостоятелно правно значение. Тук не става въпрос за една обикновена длъжност, която е по общи правила.
Второ, по чл. 130 в ал. 8 що се касае до Висшия съдебен съвет, както се спомена вече, имаме четири основания, при които мандатът се прекратява. Две от тях имат обективен характер, но по двете имаме преценка за тях. Това означава, че не можем само с вметването на една дума, която да равнопоставя избирането и прекратяването без изрично посочени условия, да въведем такъв текст. Сигурно е необходим, не вземам становище по този въпрос, но без да направим и втората крачка: освобождава се при 1, 2, 3, 4, няма смисъл. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Българинов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Моето мнение е, че промяната, която се предлага от колегата Стоилов, е промяна по същество.
Чуха се изказвания, че това е видяно много преди това. Правим грешка, която направихме и при предната промяна в Конституцията – в последния момент да се променят някои неща по същество.
Прав е проф. Мръчков, че това са две думи близнаци, но те са разнояйчни и става въпрос за съвсем различни неща. Така че нека да внимаваме много, да не би в последния момент да направим грешка.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Продължавайки да разсъждавам върху темата, господин председател, се връщам на приетия от нас § 6, а след това гледам и приетата ал. 3 на чл. 129, още при първата промяна – 2003 г. И ако там съзирам някаква реципрочност в основанията за освобождаване, което ме навежда на мисълта, че във всички случаи трябва да има акт на органа, който е избрал, за да настъпи ефектът на освобождаването, респективно за прекратяване на мандата на член на Висшия съдебен съвет. И се връщам на предишната си мисъл: ами, трябва ли, ако има влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление или трайна фактическа невъзможност на дадения инспектор, продължила една година, ние да искаме две трети от народните представители да го освободят? Това според мен е обратно на тезата за липса на политически чадър и т.н. Това би блокирало дейността на Инспектората. Точно такива идеи за блокиране на дейността на Инспектората могат да провокират да не се получат две трети, особено при по-малки политически мнозинства.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мръчков, заповядайте.
ВАСИЛ МРЪЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм от хората, които на първите заседания бяха или “против”, или “въздържал се” относно институцията, наречена Инспекторат. Моите съображения съм ги казал, затова много се въздържах дали да взема думата сега, когато се спори по същество. Но явно ще трябва да взема думата, за да си кажа мнението като член на комисията, защото очевидно ние навлизаме в едни въпроси, които струва ми се отдавна са решени по принцип.
Какво би представлявало, ако по силата на чл. 155 няма трето гласуване? Тогава какъв е смисълът от третото гласуване, ако няма никакви правомощия Народното събрание, а просто формално да потвърди или да не потвърди предложените на второто гласуване текстове. Затова си мисля, че редакционно – който се е занимавал с писмена работа, с журналистическа, с научна или с друга, свързана със словото, знае, че задачата на всяко редактиране, без да се променя идеята или смисълът, е да се промени и словоредът, да се добави или извади.
В тези два аргумента, че има смисъл от трето гласуване, иначе не бихме стояли просто да се гласува, за да се извършат редакционни поправки, ми се струва, че господин Янаки Стоилов трябва да бъде подкрепен или най-малко да се подложи на гласуване.
Следващи аргументи. Ние спорим за това дали при ал. 10 е нещо самостоятелно щом има “избиране” да има и думата “освобождаване”, или да следва от логиката на това щом колегиалният орган – Народното събрание, назначава или избира колегиалния орган Инспекторат, той да има логично и правото да го освобождава.
Спорът се пренесе на друга плоскост – за мандатност и освобождаване.
Уважаеми колеги, според мен ние не можем даже и да си помислим, че думата “освобождаване” ще включва, когато един член на Инспектората си подаде оставка като доброволен акт, някой може да го задължи да остане в Инспектората. Цялата логика – от президента до всички избираеми мандатоносители под някаква форма, след като подаде оставка, това е акт на доброволност и не се нуждае от специално потвърждаване – да я приемем с изключение.
Второ, за мандатността. Съгласен съм с господин Ралчев, но има едно но. Мандатност се осигурява, ако мандатът се развива нормално. Ако по време на тези четири или пет години за инспектор, за мен е много странно противоречие – главният инспектор ще бъде пет години, другите ще бъдат четири години, той ще бъде две трети. Това беше един от мотивите да бъда против. Ако всичко се развива нормално в тези четири или пет години, мандатът му е осигурен. Ако има извънредни обстоятелства, извънредно настъпили факти като присъда или друго, което прави несъвместимо, естествено, че освобождаването е принудителен акт.
В този смисъл си мисля, и с това приключвам, господин председателю, че е необходимо, няма да промени нищо, за да се избегнат бъдещи спорове, а те ще настъпят и в залата, нека да се добави и думата “освобождаване”. Тя е редакционна. Подкрепям господин Стоилов.
ПРЕДС. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, чухте двете становища. Едното становище е, че това е – ако трябва да употребя точния термин – редакционно-техническа поправка, а другото, че е по същество. Освен това чухте и спорове дали въобще е възможно едно такова включване на думата “освобождаване”, след като още не са посочени и основания за самото освобождаване.
Но аз съм длъжен и ще поставя на гласуване предложението на Янаки Стоилов – в § 10, където пише “избира” да пише и “освобождава”. Първо, дали това е редакционно-техническа поправка?
Който счита, че не е редакционно-техническа поправка, тоест, че е по същество, моля да гласува.
Гласували 14: за – 7, против – 6, въздържал се – 1.
Приема се, че предложението на господин Янаки Стоилов не е редакционно-техническа поправка.
Който е “за” Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, така както ви е предложен, да влезе в пленарната зала, моля да гласува.
Гласували 14: за – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Законът се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред, а именно “Организационни”.
Уважаеми колеги, както ви е известно, приехме и беше съобщено, че третото четене ще бъде в петък, 2 февруари 2007 г., от 9,00 ч.
Досега при първите три поправки винаги се е предавало по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Разбира се, има и поканени гости от дипломатическия корпус, президентът, висши магистрати и т.н.
Процедирано е по следния начин. Председателят на Конституционната комисия изнася доклада на комисията. След това е прочитан самият закон текст по текст. Без разисквания веднага се преминава към поименно гласуване. След приключването на поименното гласуване – знаете, че първите три поправки са приети, да се надяваме, че и с Четвъртата ще бъде така, има кратко изказване на всяка една парламентарна група. Това се прави обикновено от председателите на парламентарните групи. С това се е приключвало.
Ако се спази, а според мен трябва да се спази тази традиция, това означава, че около 10,30 ч., максимум 11,00 ч., ще бъде приключено с третото гласуване и изказванията, така че ще можем да преминем към парламентарен контрол към 11,00 или малко по-късно от 11,00 ч.
Ако има други предложения за приемането, моля да ги поставите тук. Утре сутринта на Председателския съвет също ще бъде докладвано. Ориентираме се към спазване, ако мога така да се изразя, на традицията.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любен Корнезов
Стенограф:
Валентина Меченова
