Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
23/07/2013 второ гласуване

    Работен доклад

    Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г., приет на първо гласуване на 10 юли 2013 г.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

    Д О К Л А Д

    Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 302-01-2, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г., приет на първо гласуване на 10 юли 2013 г.

    Проект!
    Второ гласуване


    З А К О Н

    за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги

    (обн., ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


    § 1. В чл. 3 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 думите „Администраторът на ЕЗК осигурява на доставчиците и получателите” се заменят с „Единното звено за контакт осигурява на доставчиците”.
    2. Алинея 3 се изменя така:
    „(3) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за поддържане и функциониране на ЕЗК по съвместно предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
    § 1. В чл. 3 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2, в текста преди т. 1 думите „Администраторът на ЕЗК осигурява на доставчиците и получателите” се заменят с „Единното звено за контакт осигурява на доставчиците”.
    2. Алинея 3 се изменя така:
    „(3) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за поддържане и функциониране на ЕЗК по съвместно предложение на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“

    § 2. В чл. 4 основният текст се изменя така:
    „Чл. 4. Единното звено за контакт осигурява достъп на доставчиците и получателите на услуги до:”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
    § 2. В чл. 4 текста преди т. 1 се изменя така: „Единното звено за контакт осигурява достъп на доставчиците и получателите на услуги до”.

    § 3. В чл. 5 думите „администратора на” се заличават.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

    § 4. В чл. 7 думите „Администраторът на ЕЗК” се заменят с „Единното звено за контакт”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

    § 5. В чл. 8 думите „Администраторът на ЕЗК” се заменят с „Единното звено за контакт”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

    § 6. В чл. 9 ал. 2 се изменя така:
    „(2) Извън случаите по ал. 1 специален закон може да въвежда разрешителен режим само когато е в съответствие със следните принципи:
    1. недискриминация - пряка или непряка, въз основа на националност или на местоположение на адреса на управление на доставчика;
    2. необходимост – разрешителният режим е оправдан от необходимостта за защитата на обществения интерес;
    3. пропорционалност - защитата на обществения интерес не може да бъде постигната с по-малко ограничителни мерки, включително чрез последващ контрол.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

    § 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 т. 8 се изменя така:
    „8. за предварителна регистрация или за предходно осъществяване на дейност за определен период на територията на Република България.”
    2. Създава се нова ал. 2:
    „(2) Предоставянето на разрешение за достъп до услуги или за упражняване на дейност по предоставяне на услуги може да бъде поставено в зависимост от изпълнението на следните мерки само когато е оправдано от наложителна причина за защита на обществения интерес, който не може да бъде защитен с по-малко ограничителни мерки и не дискриминира доставчика на услуги:
    1. количествени или териториални ограничения, включително лимити, свързани с фиксиран брой население или минимално географско разстояние между доставчиците;
    2. задължение за доставчика да има специфична правно-организационна форма;
    3. изисквания, свързани с притежаване на акции или дялове в дадена компания;
    4. изисквания, които не са въведени от правото на Европейския съюз, които запазват достъпа до дейност по осъществяване на дадена услуга за определени доставчици поради специфичния характер на дейността;
    5. забрана за повече от едно установяване на територията на една държава;
    6. изисквания за минимален брой заети лица;
    7. фиксирани минимални и/или максимални тарифи, с които доставчикът трябва да се съобразява;
    8. задължения за доставчика освен своята услуга да предоставя заедно с нея и други специфични услуги;
    9. изисквания към доставчиците да упражняват само определен вид дейност или ограничения за упражняване на различни дейности в съдружие.”
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „доказване“ се добавя „изпълнението“.
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата „доказване“ се добавя „изпълнението“ и след думите „копие или“ се добавя „заверен“.
    5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „доказване“ се добавя „изпълнението“.
    6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
    § 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 т. 8 се изменя така:
    „8. за предварителна регистрация или за предходно осъществяване на дейност за определен период на територията на Република България.”
    2. Създава се нова ал. 2:
    „(2) Когато е оправдано от наложителна причина за защита на обществения интерес, който не може да бъде защитен с по-малко ограничителни мерки и не дискриминира доставчика на услуги, предоставянето на разрешение за достъп до услуги или за упражняване на дейност по предоставяне на услуги може да бъде поставено в зависимост от:
    1. количествени или териториални ограничения, включително лимити, свързани с фиксиран брой население или минимално географско разстояние между доставчиците;
    2. задължение за доставчика да има специфична правно-организационна форма;
    3. изисквания, свързани с притежаване на акции или дялове в дадена компания;
    4. изисквания, които не са предвидени в правото на Европейския съюз, които запазват достъпа до дейност по осъществяване на дадена услуга за определени доставчици поради специфичния характер на дейността;
    5. забрана за повече от едно установяване на територията на една държава;
    6. изисквания за минимален брой заети лица;
    7. фиксирани минимални и/или максимални тарифи, с които доставчикът трябва да се съобразява;
    8. задължения за доставчика освен своята услуга да предоставя заедно с нея и други специфични услуги;
    9. изисквания към доставчиците да упражняват само определен вид дейност или ограничения за упражняване на различни дейности в съдружие.”
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „доказване“ се добавя „изпълнението“.
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата „доказване“ се добавя „изпълнението“ и след думите „копие или“ се добавя „заверен“.
    5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „доказване“ се добавя „изпълнението“.
    6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

    § 8. В глава четвърта наименованието на раздел І се изменя така: „Временно предоставяне на услуги”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

    § 9. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
    „(1) Всеки доставчик, който има право да упражнява дейност по предоставяне на услуги по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, може свободно да упражнява тази дейност на територията на Република България, без да подлежи на разрешителен режим, когато ще извършва тази дейност временно или еднократно без установяване.
    (2) Временното или еднократно предоставяне на услуги може да бъде ограничено само от изисквания, наложени с изрична разпоредба на закон, които са съобразени със следните принципи:
    1. недискриминация - изискванията не могат да дискриминират пряко или непряко на основание на националност или установяване в определена държава членка по отношение на юридическите лица;
    2. необходимост - изискванията трябва да бъдат оправдани по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве или опазването на околната среда;
    3. пропорционалност - изискванията трябва да са подходящи и да съответстват на поставените цели.“
    2. В ал. 3:
    а) основният текст се изменя така:
    „Изискванията на ал. 2 не могат да ограничават временното или еднократното предоставяне на услуги от доставчик, установен в друга държава членка, чрез:”;
    б) точка 7 се изменя така:
    „7. изисквания към получателя на услуги, ограничаващи ползването на услуга от доставчик, установен в друга държава - членка на Европейския съюз, които налагат:
    а) да е получил разрешение или да е подал декларация пред компетентен орган в Република България;
    б) дискриминационни ограничения по отношение на предоставянето на финансова помощ по причина, че доставчикът е установен в друга държава - членка на Европейския съюз, или във връзка с мястото, където се предоставя услугата;
    в) дискриминационни ограничения, основани на националност или местоживеене.”
    3. Алинея 4 се изменя така:
    „(4) Компетентните органи прилагат изискванията при временно предоставяне на услуги, като вземат предвид характера на услугата, продължителността, редовността и честотата на предоставяне, както и специфичните характеристики на услугата, за всеки конкретен случай.”
    4. Създава се нова ал. 5:
    „(5) Компетентните органи при прилагане на изискванията към временното или еднократното предоставяне на услуги са длъжни да приемат документи, издадени по законодателството на друга държава членка, които са еквивалентни или по същността си сравними с целта на изискванията, определени в законодателството на Република България.”
    5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
    § 9. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
    „(1) Всеки доставчик, който има право да упражнява дейност по предоставяне на услуги по законодателството на друга държава членка, може свободно да упражнява тази дейност на територията на Република България, без да подлежи на разрешителен режим, когато ще извършва тази дейност временно или еднократно без установяване.
    (2) Временното или еднократно предоставяне на услуги може да бъде ограничено само от изисквания, въведени със закон, които са съобразени със следните принципи:
    1. недискриминация - изискванията не може да дискриминират пряко или непряко на основание на националност или установяване в определена държава членка по отношение на юридическите лица;
    2. необходимост - изискванията трябва да бъдат оправдани по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност, общественото здраве или опазването на околната среда;
    3. пропорционалност - изискванията трябва да са подходящи и да съответстват на поставените цели.“
    2. В ал. 3:
    а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Изискванията на ал. 2 не могат да ограничават временното или еднократното предоставяне на услуги от доставчик, установен в друга държава членка, чрез”;
    б) точка 7 се изменя така:
    „7. изисквания към получателя на услуги, ограничаващи ползването на услуга от доставчик, установен в друга държава членка, които налагат:
    а) да е получил разрешение или да е подал декларация пред компетентен орган в Република България;
    б) дискриминационни ограничения по отношение на предоставянето на финансова помощ по причина, че доставчикът е установен в друга държава членка, или във връзка с мястото, където се предоставя услугата;
    в) дискриминационни ограничения, основани на националност или местоживеене.”
    3. Алинея 4 се изменя така:
    „(4) Компетентните органи прилагат изискванията при временно предоставяне на услуги, като вземат предвид характера на услугата, продължителността, редовността и честотата на предоставяне, както и специфичните характеристики на услугата, за всеки конкретен случай.”
    4. Създава се нова ал. 5:
    „(5) Компетентните органи при прилагане на изискванията към временното или еднократното предоставяне на услуги са длъжни да приемат документи, издадени по законодателството на друга държава членка, които са еквивалентни или по същността си сравними с целта на изискванията, определени в законодателството на Република България.”
    5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

    § 10. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 1 се създават букви „в” - „д”:
    „в) в газовия сектор - услуги в обхвата на Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ;
    г) услуги по водоразпределение и водоснабдяване и услуги, свързани с отпадъчните води;
    д) третиране на отпадъци;“.
    2. В т. 6 след думите „професионална квалификация” се добавя „за въпроси от обхвата на дял II от Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации”.
    3. Точка 7 се изменя така:
    „7. услуги в областта на социалното осигуряване, които са обхванати от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване;”.
    4. Създава се нова т. 10:
    „10. услуги по превози на отпадъци, които са обхванати от Регламент (ЕИО) № 259/93 относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност;“.
    5. Досегашните т. 10 и 11 стават съответно т. 11 и 12.
    6. Досегашната т. 12 става т. 13 и в нея след думата „счетоводството” се добавя „за въпроси в обхвата на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит”.
    7. Досегашните т. 13 и 14 стават съответно т. 14 и 15.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
    § 10. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 1 се създават букви „в” и „г”:
    „в) услуги по водоразпределение и водоснабдяване и услуги, свързани с отпадъчните води;
    г) третиране на отпадъци;“.
    2. В т. 6 накрая се добавя „по въпроси от обхвата на част втора от Закона за признаване на професионални квалификации”.
    3. Точка 7 се изменя така:
    „7. услуги в областта на социалното осигуряване, които са обхванати от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност;”.
    4. Създава се нова т. 10:
    „10. услуги по превози на отпадъци, които са обхванати от Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци;”.
    5. Досегашните т. 10 и 11 стават съответно т. 11 и 12.
    6. Досегашната т. 12 става т. 13 и в нея накрая се добавя „по въпроси уредени в разпоредбите на Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит, които въвеждат изискванията на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета;”.
    7. Досегашните т. 13 и 14 стават съответно т. 14 и 15.

    § 11. В чл. 21, ал. 1 думата „Предоставянето” се заменя с „Временното или еднократното предоставяне”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

    § 12. В чл. 23 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „Администраторът на ЕЗК” се заменят с „Единното звено за контакт”.
    2. В ал. 2 думата „администратора” се заменя с „ЕЗК”.
    3. В ал. 3 думите „Администраторът на ЕЗК” се заменят с „Единното звено за контакт”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

    § 13. В чл. 24 се създават ал. 5 и 6:
    „(5) Доставчиците на услуги не може да дискриминират получателя на услугата по отношение на националност и местожителство.
    (6) Общите условия за достъп до дадена услуга, представени пред широката общественост от доставчика, не може да съдържат дискриминационни разпоредби, свързани с националност или местожителство на получателя, без това да изключва възможност да се предвиждат разлики в условията на достъп, когато тези разлики са пряко оправдани от обективни критерии.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

    § 14. В чл. 30 след думите „Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП)” се добавя „съгласно Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно административното сътрудничество чрез Информационната система за вътрешния пазар”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
    § 14. В чл. 30 накрая се добавя „съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията („Регламент за ИСВП”) (ОВ, L 316/1 от 14 ноември 2012 г.)”.

    § 15. В чл. 35, ал. 1 след думите „спазване на изискванията” се поставя запетая и се добавя „приложими за тях в съответствие с чл. 19 и 20”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

    § 16. В чл. 39 т. 3 се отменя.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

    § 17. В чл. 40 ал. 1 се изменя така:
    „(1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 8, 11, 13, 15, 16, 18, чл. 22, ал. 2, чл. 23, ал. 4 и 5, чл. 27, чл. 32, ал. 3 или чл. 33, се наказва с глоба в размер от 50 до 250 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

    § 18. В чл. 42 ал. 2 се изменя така:
    „(2) Когато нарушенията по чл. 40 са извършени от кметове на общини, актовете за установяване на административните нарушения се съставят и наказателните постановления се издават от съответния областен управител или от оправомощени от него длъжностни лица.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

    § 19. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
    1. В § 1 се създават т. 30 и 31:
    „30. „Временно или еднократно предоставяне на услуги” е предоставяне на услуги съгласно чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз от доставчик, който е законно установен в друга държава членка и еднократно или за определен период от време ще упражнява своята дейност в България, без да се установява.
    31. „Обективни критерии” по отношение на разликата в условията на достъп до услуги са: допълнителни разходи, свързани с разстоянието или техническите характеристики на предоставянето на услугата, различните пазарни условия, като по-високото или по-ниско търсене, повлияно от сезоните, различните периоди на почивки в държавите членки, цените на различни конкуренти или допълнителните рискове, свързани с разликите в нормативните изисквания в сравнение с държавата членка на установяване.“
    2. В § 2:
    а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
    „(1) При планиране или изготвяне на законопроект, който предвижда въвеждането на изисквания към доставчиците на услуги, свързани с достъпа до услуги или с упражняването на дейност по предоставяне на услуги, органът, предложил включването му в законодателната програма на Министерския съвет, или органът, отговорен за неговото изготвяне, уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
    (2) За уведомяването по ал. 1 компетентният орган изготвя доклад с информация за:
    1. разрешителни режими, които не въвеждат правото на Европейския съюз;
    2. основанията за изискванията към доставчиците на услуги;
    3. съответствието с принципите, посочени в чл. 9, ал. 2.”;
    б) алинея 3 се отменя.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
    § 19. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
    1. В § 1 се създават т. 30 и 31:
    „30. „Временно или еднократно предоставяне на услуги” е предоставяне на услуги съгласно чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз от доставчик, който е законно установен в друга държава членка и еднократно или за определен период от време ще упражнява своята дейност в Република България, без да се установява.
    31. „Обективни критерии” са: допълнителните разходи, свързани с разстоянието или техническите характеристики на предоставянето на услугата, различните пазарни условия, като по-високото или по-ниското търсене, повлияно от сезоните, различните периоди на почивки в държавите членки, цените на различни конкуренти или допълнителните рискове, свързани с разликите в нормативните изисквания в сравнение с държавата членка на установяване.“
    2. В § 2:
    а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
    „(1) При планиране или изготвяне на нормативен акт, който предвижда въвеждането на изисквания към доставчиците на услуги, свързани с достъпа до услуги или с упражняването на дейност по предоставяне на услуги, органът, предложил включването му в законодателната програма на Министерския съвет, или органът, отговорен за неговото изготвяне, уведомява министъра на икономиката и енергетиката.
    (2) За уведомяването по ал. 1 компетентният орган изготвя доклад с информация за:
    1. разрешителни режими, които не въвеждат правото на Европейския съюз;
    2. основанията за изискванията към доставчиците на услуги;
    3. съответствието с принципите, посочени в чл. 9, ал. 2.”;
    б) алинея 3 се отменя;
    в) алинея 4 се изменя така:
    „(4) Министърът на икономиката и енергетиката нотифицира Европейската комисия за акта по ал. 1.”.

    Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителни разпоредби“.

    § 20. В Закона за Камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 19, 35 и 92 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г. и бр. 82 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 3, ал. 2 изречение второ се отменя.
    2. В чл. 17 ал. 3 се изменя така:
    „(3) В случаите, когато строителят е лице, което има право да извършва такава дейност по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за вписване в регистъра се подава заявление по образец, към което се прилагат:
    1. копие на документ, удостоверяващ правото да се изпълняват строежи, издаден от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, придружено с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, или посочване на нормативния акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
    2. документите по ал. 2, придружени с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.”
    3. Създава се чл. 25а:
    „Чл. 25а. (1) В случаите на временно или еднократно предоставяне на строителни услуги лицата, които имат право да извършват такава дейност по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, уведомяват комисията по чл. 26 (централно звено „Регистър” – София) за пълното и точно наименование на строежа съгласно издаденото разрешение за строеж на основание чл. 148 от Закона за устройство на територията или пълното и точно наименование на строителните и монтажните работи по сключения с главния изпълнител договор.
    (2) Към уведомлението по ал. 1 се прилагат:
    1. копие на документ, удостоверяващ правото да се изпълняват строежи, издаден от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, придружено с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, или посочване на нормативния акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
    2. копие на разрешението за строеж или копие на договора с главен изпълнител на строежа и копие на издаденото разрешение за строеж.
    (3) Информацията за лицата по ал. 1 се публикува в отделен списък към регистъра по чл. 14, ал. 1.
    (4) Комисията издава удостоверение за извършване на еднократна или временна строителна услуга за конкретен строеж на територията на Република България, което покрива необходимия обхват на вписване в Централния професионален регистър на строителите за изпълнение на този строеж.”

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
    § 20. В Закона за Камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм. бр. 19, 35 и 92 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г. и бр. 82 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 3, ал. 2 изречение второ се заличава.
    2. В чл. 16, ал. 3, т. 11 след думата „пространство“ се поставя запетая и се добавя „или на Конфедерация Швейцария“;
    3. В чл. 17:
    а) в ал. 2, т. 8 след думата „пространство“ се поставя запетая и се добавя „или на Конфедерация Швейцария“;
    б) алинея 3 се изменя така:
    „(3) В случаите, когато строителят е лице, което има право да извършва такава дейност по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за вписване в регистъра се подава заявление по образец, към което се прилагат:
    1. копие на документ, удостоверяващ правото да се изпълняват строежи, издаден от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, придружено с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ. бр. 73 от 1958 г., изм. бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.) и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (ратифицирана със закон - ДВ., бр. 47 от 2000 г.; доп. бр. 30 от 2013 г.),(ДВ. бр. 45 от 2001 г.), или посочване на нормативния акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
    2. документите по ал. 2, придружени с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.”
    3. Създава се чл. 25а:
    „Чл. 25а. (1) В случаите на временно или еднократно предоставяне на строителни услуги лицата, които имат право да извършват такава дейност по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, уведомяват комисията по чл. 26 за пълното и точно наименование на строежа съгласно издаденото разрешение за строеж на основание чл. 148 от Закона за устройство на територията или пълното и точно наименование на строителните и монтажните работи по сключения с главния изпълнител договор.
    (2) Към уведомлението по ал. 1 се прилагат:
    1. копие на документ, удостоверяващ правото да се изпълняват строежи, издаден от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, придружено с официален превод на български език, извършен в съответствие с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, или посочване на нормативния акт и съответното правно основание, по силата на което заявителят има право да извършва дейността;
    2. копие на разрешението за строеж или копие на договора с главен изпълнител на строежа и копие на издаденото разрешение за строеж.
    (3) Информацията за лицата по ал. 1 се публикува в отделен списък към регистъра по чл. 14, ал. 1.
    (4) Комисията издава удостоверение за извършване на еднократна или временна строителна услуга за конкретен строеж на територията на Република България, което покрива необходимия обхват на вписване в Централния професионален регистър на строителите за изпълнение на този строеж.”

    § 21. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 65 от 2003 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 30 и 79 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., бр. 28 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г. и бр. 82 от 2012 г.) се създава чл. 14а:
    „Чл. 14а. В случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги в областта на архитектурата и инвестиционното проектиране от граждани на държава - членка на Европейския съюз, установени в друга държава членка, се прилагат разпоредбите на част втора от Закона за признаване на професионалните квалификации и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.“

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
    § 21. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм., бр. 65 от 2003 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 30 и 79 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., бр. 28 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г. и бр. 82 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 10 и 11 думите „държави - членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария“ се заменят с „държави-членки на Европейския съюз, или на други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария“.
    2. В глава трета се създава чл. 14а:
    „Чл. 14а. В случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги в областта на архитектурата и инвестиционното проектиране от граждани, установени в друга държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, се прилага част втора от Закона за признаване на професионални квалификации и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.“

    Предложение от н. п. П. Кънев и Р. Гечев:
    Създава се § 22:
    „§ 22. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2006 г., изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7 и 15 от 2013 г.) в чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 думите „другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария” се заменят с „или на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария”
    2. Създава се нова алинея 3:
    “(3) В случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги от ветеринарни лекари - граждани на държави-членки на Европейския съюз, или на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария се прилага част втора на Закона за признаване на професионални квалификации и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.”.

    Комисията подкрепя по принцип предложението.
    Комисията предлага да се създаде § 22:
    § 22. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2006 г., изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7 и 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 18:
    а) в ал. 2 думите „другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария” се заменят с „или на други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария”;
    б) създава се нова ал. 3:
    “(3) В случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги от ветеринарни лекари - граждани на държави-членки на Европейския съюз, или на други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария се прилага част втора на Закона за признаване на професионални квалификации и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.”
    2. В чл. 32, ал. 3 думите „или на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария“ се заменят с „или на други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария“.




    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
    И ТУРИЗЪМ:


    АЛИОСМАН ИМАМОВ
    Форма за търсене
    Ключова дума