1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-7, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС (в сила от 01.09.2013 г. ).
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 9


На 11 септември 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-7, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС (в сила от 01.09.2013 г. ).
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да открием заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Добре дошъл на министър Драгомир Стойнев.
Съгласно новите правила знаете, че първата сряда от всеки месец има възможност да разговаряме с министъра по предварително подготвени въпроси, по които ние ще искаме да чуем мнението му.
Казвам добре дошли и на колегите от ГЕРБ с надеждата, че участието им в работата на Комисията, техният конструктивизъм, ще допринесе за ефективното вземане на решения на Комисията.
Благодаря.

ДНЕВНИЯТ РЕД, който предварително ви и раздаден, включва следните точки:
1. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-7, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС (в сила от 01.09.2013 г. ).
4. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е „за“ този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 15 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г. – за първо гласуване, за участие в обсъждането сме поканили:
от Министерство на земеделието и храните -- Слави Кралев – началник отдел в Дирекция “Директни плащания и пазарна подкрепа”, Полина Марина – държавен експерт в Дирекция “Животновъдство”, Найден Цанев – главен експерт в Дирекция “Животновъдство”, Юлия Илиева – младши експерт в Дирекция “Животновъдство”, Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция “Правно-нормативни дейности”, Васил Грудев – и.д. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – отсъства и Христина Карамфилова – началник отдел в Дирекция “Селскостопански пазарни механизми”;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Владислав Михайлов – Национална асоциация на млекопреработвателите – отсъства и Богдан Борисов - Национална асоциация на млекопреработвателите – отсъства;
от Института за пазарна икономика -- Лора Светославова;
от Граждански организации -- Мирослав Паскалев – Национален форум “Обединение”, Илия Илиев - Национален форум “Обединение” и Роман Кендеров – РКП “Народовластие” – отсъства.
Искам да обърна внимание на обстоятелството, че съгласно нашия Правилник, това е чл. 28, ал. 11 - при обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.
Аз мисля, че днес бихме могли да направим компромис. Но моля, тези които имат отношение към изпълнението на тази алинея, да имат предвид от тук нататък, че по време на обсъжданията трябва да присъства най-малко заместник-министър на съответното министерство.
Предоставям думата на вносителите да представят закона.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря Ви господин председател.
Дами и господа народни представители, Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз е законова рамка за прилагане на тази част от общата селскостопанска политика. Благодарение на него беше създаден необходимият административен капацитет и правила за прилагане на пазарните мерки, като част от Общата организация на пазара.
Какви са причините за измененията на този закон?
На първо място, през последните няколко години бяха приети редица нови регламенти - един регламент на Съвета и няколко регламента на Комисията, които трябва да бъдат отразени в закона. В резултат на проведената реформа на общата селскостопанска политика някои от пазарните мерки бяха със стеснен обхват, като например интеграционните мерки. Паралелно с това бяха създадени нови пазарни мерки свързани с подпомагане на пчеларството, с предоставяне на плодове и зеленчуци и мляко в училищата и други.
Втора важна причина за изменение на закона е приетия през миналата година Регламент 261 на Съвета и Европейския парламент, с който се въведе така наречения пакет за млякото. Целта на този пакет е да се регулира веригата на доставки и по-справедливото разпределение на добавената стойност по тази верига. Тоест да се направи така, че изкупните цени да станат по-високи, тъй като в момента в сравнение с цените, които се предлагат за млечните продукти на крайните потребители, те са нелогично ниски.
Като първа стъпка в това отношение Европейският съюз е предприел две мерки, които ще бъдат въведени в България.
Първата, е въвеждането на задължителни писмени договори между производителите, изкупвачите, респективно преработвателите на мляко.
Втората, е системата за признаване на организацията на производители, които биха могли да договарят произведеното мляко колективно от името на своите членове.
Като трета причина за изменението на закона може да посочим натрупания опит при неговото прилагане, който показа, че някои процедури трябва да бъдат променени, някои компетентности. Променени бяха някои административни структури. Например вместо Националната ветеринарно-медицинска служба беше създадена Служба по безопасност на храните.
Това най-общо са причините, които наложиха тази законова промяна. Готови сме да отговорим на въпроси, ако има такива по законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други представители от вносителите, които биха желали да представят нещо, ако има? Няма.
Обикновено даваме думата на другите гости в заседанието на Комисията.
Кой желае да вземе думата?
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско-промишлена палата): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, в рамките на процедурата на съгласуване на законопроекта с нашите членове и специално браншовите организации изпратихме проекта на закона за съгласуване. Получихме предложение свързано с частта на производителите на мляко и по-специално при изкупуването.
Предложението е във връзка с въвеждането на задължителните писмени договори за доставка на сурово мляко да бъде регламентирано и минимално качество или по-специално минимални изисквания относно физико-химичните показатели на суровото мляко при изкупуването. Като опцията, която са представили нашите членове или в рамките на този закон или в Наредба № 4 за специфичните изисквания при производство, съхранение и транспортиране на сурово мляко.
Също така сме дали по самите текстове на законопроекта и някои конкретни бележки в частта на определените санкции за производители и за изкупвачи, съответно за юридически лица и за физически лица. Считаме, че в определена степен трябва да бъде намалена санкцията.
Също така считаме, че по отношение на споменатите в чл. 47, ал. 1 педагогически мерки, които следва да бъдат прилагани, че това изискване е твърде общо и трябва да бъде конкретизирано.
По отношение на чл. 55б, ал. 2 от законопроекта, по подходящо е задължителните клаузи за договорите, освен, чрез референция към Регламент 1234 от 2007 г. на Съвета да бъдат посочени в самия закон. Дали сме и някои други бележки, които ще представим в писменото ни становище.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение от присъстващите гости? Да смятаме, че няма.
Народните представители имат думата за въпроси, мнения и изказвания. Ние не сме водеща комисия.
Въпрос към вносителите, какво е становището на водещата комисия по този въпрос и какви основни бележки бяха поставени?
СЛАВИ КРАЛЕВ: Водещата Комисия по земеделие действително подробно обсъди законопроекта. Още на първо гласуване ни бяха дадени някои препоръки по конкретни текстове. Действително имаше дискусии във връзка със задължителните договори за изкупуване на мляко. Един въпрос, който беше поставен и сега.
Аз ще си позволя да взема отношение само към един от поставените въпроси. Става дума за чл. 47а, така наречените задължителни педагогически мерки. Те касаят една схема, наречена училищен плод, по която се раздават плодове и зеленчуци на децата в детските градини и училищата. Това задължително се съпътства с педагогически мерки, при които съответните преподаватели обясняват на децата откъде произхождат тези плодове и зеленчуци. Понякога има практика свързана с тяхното отглеждане и т.н. Тези педагогически мерки, действително са общо формулирани в закона, но имат вече действаща наредба на Министерския съвет. Тоест, тази схема вече се прилага трета година в България. Има действаща наредба, където те са подробно детейлизирани. Тоест, училищата са максимално улеснени и знаят какви са възможните педагогически мерки. Представени са им под формата на таблица. Разработени са от Министерство на образованието. Така че в това отношение проблем няма.
По въпросите свързани с млякото ще отговори специалиста по тези въпроси госпожа Марина.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ПОЛИНА МАРИНА: Благодаря.
Ако искате първо да отговоря на предложенията, които са дошли чрез Българската търговско-промишлена палата и да представя в частност защо предлагаме въвеждане на задължителните писмени договори в сектора на млякото.
Вие сте Икономическа комисия, затова ще се спра точно на икономическите аспекти. Секторът на млякото е най-тежкият сектор за цяла Европа от всичките земеделски производства. Почти 30 години ще стане през 2015 г., секторът на кравето мляко е в тежка регулационна рамка. Тоест, рамката е направена така, че да се избягва свръхпроизводството на краве мляко. Налагат се тежки санкции на производители и държави членки, които надхвърлят националните си млечни квоти.
През 2009 г. след прегледа на общата селскостопанска политика се взе решение да се отмени квотната система за краве мляко след 2015 г. и секторът да се насочи към пълна пазарна ориентация, като се вземат едни мерки, които да са преходни и да осигурят меко кацане на сектора и в частност на производството на мляко, не на преработката и на търговията след приключване на квотната система. 2009 г. след взимането на решението за прекратяване на квотната система, секторът изпадна в тотален колапс. Наложи се всичките мерки, които са предвидени засега за 2014 г. – 2020 г. – новият програмен период в сектора на млякото, да се изтекли напред. Започна работа специална комисия на високо ниво 2009, 2010, 2011 г. в сектора на млякото, която да предложи мерки. Млякото беше изтеглено с първата поправка на основния регламент за общата организация на пазара, в която участва и Европейският парламент, и излезе през 2012 г. за договорните отношения в сектора на млякото и за организиране на самоконтрола на сектора чрез признати организации на производители и признати между браншови организации.
Факт е, че всяка държава членка има право да прилага договорните отношения или да не ги прилага. Имахме широка обществената дискусия, включително и на Съвета по животновъдството, в който всички представители на бранша участваха и производители, и преработватели, и търговци на мляко и млечни продукти, където нямаше никакви забележки по отношение на това да се прилагат писмените договори като задължителни за всички млека, които се произвеждат в България.
До момента заради квотната система за краве мляко, задължителни договори имаше само за кравето мляко. Така или иначе, това предложение е съгласувано и е прието тогава, когато се разглежда от всички представители на бранша. В тази връзка сме го предложили и в закона.
По отношение на вашето предложение, което е постъпило в закона, в договора да се въведат минимални изисквания за качество при изкупуването на млякото. Само искам да напомня, че България все още е в период на дерогация за постигане на качество на кравето мляко. Тази дерогация не е изтекла. Значителен процент от кравето мляко, което се произвежда в България и се търгува, не отговаря на европейските изисквания. Няма нищо лошо в това, няма забрана в един писмен договор между два субекта да има качествени показатели и съответна цена, според качествените показатели. Това е дадено и като възможност в регламента, в който са разписани всички задължителни клаузи, а именно: “Цената трябва да се включи като задължителен елемент в договора, която може да е непроменлива и определена в договора. Или да се изчислява в зависимост от предвиден в договора набор от фактори, които могат да включват пазарни показатели отразяващи промените, доставеното количество и качеството или състава на доставеното сурово мляко.” Това е задължителна клауза. Това е при ценообразуването. Или при постоянна цена за целия период на сключения договор. Или всеки един производител и изкупвач при договарянето на условията могат да решат да включат качествени показатели, съгласно разбира се, изискванията на Наредба 4, която вие цитирахте за условията за производство, съхранение и транспортиране на сурово краве мляко.
Това е от мен.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за становища и въпроси? Да смятаме, че няма.
Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Който е „за“ приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 302-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 август 2013 г., моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на вносителите и участниците по първа точка.
Госпожа Нинова процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, правя предложение трета точка да стане втора. Да изслушаме министър Драгомир Стойнев, тъй като има ангажименти и в други комисии и след това ние да продължим по дневния ред.
Моля, да го подложите на гласуване господин председател.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли някой възражения? Няма.
Който е „за“ промяна на точките, т.е. втора да стане трета и обратно, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По точка втора, ще си позволя уважаеми колеги, понеже това е първият блиц контрол в Комисията, да ви прочета подбрани от мен текстове на чл. 26, който регулира този блиц контрол:
„В чл. 26 по ал. 1 е предвидено, че отправените въпроси следва да се отнасят за конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
Ал. 2. Право на по два актуални устни въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
Ал. 3. Ресорният министър, към когото са отправени въпросите, отговаря веднага след задаването им. В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини, комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.
Ал. 4. Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
Ал. 5. Времето за изложение на въпроса е до две минути. Отговорът на министъра е до три минути. Народен представител, задал въпроси, има право на реплика до две минути, а министърът - на дуплика, също до две минути.“
Уважаеми колеги, започваме с първия въпрос на представителите на Политическа партия “ГЕРБ”.
Имате думата уважаеми колеги. Въпросът може да бъде до голяма степен импровизация. Естествено това е ваше решение. Ако няма да ползвате правото си да продължаваме по-нататък. Имат думата колегите от Коалиция за България.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, всички в тази зала знаем, че колкото една страна е по-малка като пазарен потенциал повече зависи от външните пазари. Каквато и икономическа политика да провежда държавата ни трябва да направим всичко възможно нашата държава, като всички развити страни да подкрепя българския износ.
В тази връзка искам да попитам, какво прави правителството? Имаше едно такова популярно понятие за икономизиране на външната политика на България и по-конкретно във връзка с посещението на премиера господин Орешарски в Китай. Може ли нещо по-конкретно да направим в тази област? Имам предвид да речем, като възможност някои от икономическите зони на Китай. Тъй като перспективите за българския износ в страна като Китай са много големи, разбира се и в други нововъзникващи икономики. Какво ще прави държавата, за да подкрепи българския износ?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (министър на икономиката и енергетиката): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гечев, напълно съм съгласен с вас, че колкото е по-малка една държава, толкова е нужно правителството да подкрепя съответния бизнес, за да излезе на външните пазари. За съжаление България, освен че е малка държава, е и бедна държава. Тоест, вътрешното потребление дали е достатъчно, за да се развива и да бъде конкурентен българския бизнес.
Именно поради тази причина в програмата на правителството, която се надявам да бъде приета тази или следващата седмица в Парламента е заложена специална точка – икономизиране на външната политика. Тема която с годините, може би и други правителства са се опитвали да правят конкретна политика, но ние имаме вече и реални действия съвместно с министъра на външните работи. Убедихме се, че двете министерства трябва да водят една обща политика, именно за подкрепа на българския бизнес.
На среща с българските посланици в чужбина, на която бях поканил външния министър, ясно обясних, че трябват изключително съвместни координирани действия, както от страна на търговските ни представители, така и от страна на българските посланици. Така че всяка една българска фирма, която се намира в чужбина, да усеща подкрепата от страна на българските дипломатически служби.
Основната ни цел, тъй като трябва да се оптимизира ресурса, а ние работим в държава, в която за съжаление икономическият растеж почти го няма. Липса на финансови средства се усеща от всички. Затова аз предприех конкретна политика за пренасочване на нашите търговски представители. Ние имаме 52-ма търговски представители в 39 страни. Вярно е, че Европейският съюз е най-големият ни търговски партньор, но считам, че нашите усилия трябва да бъдат насочени именно в държави, където има висок икономически растеж, т.е. там където има пари. Това са държавите в момента в Азия и разбира се държавите от Близкия изток и държавите от бившите съветски републики. И понеже нямаме възможности да разкриваме нови търговски представители, смятам да пренасоча част от нашите търговски представители от Европейския съюз към именно тези държави. Тъй като считам, че именно в нашето европейско семейство на бизнеса не е толкова необходима тази подкрепа от търговските ни представители. Тук имаме вече подкрепа от Европейската комисия. Те могат сами да си намират своите клиенти и да си партнират. Докато в държави като Китай, Виетнам, Обединените арабски емирства, Ирак - не случайно подчертавам Ирак, тъй като за последните 12 месеца стокообмена ни се е увеличил със 600 процента, то тогава бизнесът има нужда наистина от представител на държавата, който да го подкрепя.
И в този смисъл в Министерство на външните работи се създаде и конкретен отдел, който заедно с отдел който съществува вече в Министерство на икономиката и енергетиката, ние ще координираме нашите политики, за да създадем една обща политика и да се знае, че Министерство на външните работи, както и Министерство на икономиката, изцяло стоят зад българския бизнес. Освен с реклама, нашата цел е да подпомогнем намирането на конкретни бизнес партньори. Разбира се, това не е лесна задача, но основната ни цел е именно чрез подкрепата, българските фирми по-лесно да намират свои партньори. За съжаление кризата в Сирия в момента ще окаже доста негативен ефект, тъй като бизнес отношенията и конкретни фирми вече работят на територията на Обединените арабски емирства, в Ирак, също така и бившите съветски държави като Азърбайджан, Узбекистан, Таджикистан, да не забравяме и държавите от Северна Африка, които все още имат добрите спомени както на политическо, така и на икономическо ниво взаимоотношения. Търсят български производители. И за нас именно тези държави ще бъдат приоритетни.
Споменахте за Китай. В Китай имаме двама търговски представители. Аз също смятам, че за такава огромна държава това е крайно недостатъчно. Тази година ще има трети търговски представител. Освен Пекин, Шанхай и Гуандун, мисля че се казваше провинцията, която е провинция с доста сериозен икономически растеж, именно за подобряване на икономическите взаимоотношения между двете държави. Виетнам е държава, която е изключително интересна. Тя представлява огромен интерес. Там се откри нов търговски представител благодарение на публично-частното партньорство.
Искрено се надявам също така, че започвайки с добрите практики ще успеем да развием и да получим конкретни поръчки във военната индустрия.
Искрено се надявам с бъдещото посещение на президента Плевнелиев, което многократно бе отлагано, именно от държавните фирми от сферата на отбраната, да присъстват в тази делегация. Тъй като интереса на виетнамската армия към производството на отбранителна техника с български произход е голям. Тоест усилията ни именно чрез “прехвърляне”, ако мога така да кажа, на наши търговски представители в държави където нямаме почти никакво присъствие. Там където има голям икономически растеж, да се увеличат търговските ни представители. Разбира се, ролята на посланиците е да защитават изцяло интереса на българските производители. Тоест, когато една фирма има проблем, да е ясно, че тя винаги ще намери път до конкретния посланик, а той от своя страна да намери достъп до конкретен министър. Така че проблемът на българските износители, на българските производители, тези които работят в съответната държава, да се решава максимално бързо.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър. Има право на реплика господин Гечев. Той няма реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Имам въпрос към министъра. Въпросът е, че не съм много запознат с тази блиц контрола. Така че извинявам се, ако нарушавам реда.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Сега правим изключение от процедурата и се връщаме към вас.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря господин председател.
Господин министър, в тази връзка, тъй като говорим за нови пазари, там където наистина България евентуално би била бъдещ партньор на тези държави - както казахте Китай, Виетнам и всичките други държави в този регион. Казахте, че безспорно в държава като Китай, търговски представители двама са крайно недостатъчни. Аз имам едно питане специално за тези търговски представители, тъй като знаем, че с много от тях сме се сблъсквали и преди. Не са достатъчно ефективни може би в своята работа там. Не е лошо по принцип по някакъв начин, самите търговски представители да бъдат натоварени с конкретни задачи и цели, а не просто да прекарват време в тези държави. Знаете, че за съжаление това е факт.
Имам един въпрос, как смятате че ще се справим? Възможно е България да бъде партньор, но има големите недостатъци, че всъщност не може да изнасяме такива продукции като големина, като количество, каквито примерно биха необходими на една държава като Китай. Още миналия мандат, когато е имало такива посещения, всъщност те казват: “Да, ние искаме да работим с вас.”, но когато заявят такова количество, което ние не може да изпълним, съответно и няма как за в бъдеще да бъдем партньори. Така че как мислите и по какъв начин бихме могли в бъдеще да бъдем един такъв конкурентноспособен партньор за такива държави?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви.
Напълно съм съгласен с вас, че може би трябва да се професионализира ролята на нашите търговски представители, тъй като истината е, че всяко правителство, което дойде на власт започва подмяна на тези търговски представители. Ключовете ни са да бъдат професионалисти и затова ние залагаме да развием именно публично-частното партньорство съвместно с национално-представителните работодателски организации. И именно те да определят кои да бъдат търговските ни представители. И не толкова да се отчитат тези търговски представители пред мен или пред правителството, а по-скоро да се отчитат на работодателските организации.
За съжаление голяма част от българските фирми, като че ли ползват тези търговски представители главно за получаване на информация. Все пак сме ХХІ век и има интернет и те могат свободно да влезнат в интернет и да получат нужната информация. За мен лично ролята на търговския представител е когато една фирма установи контакт с дадена фирма от друга страна, а именно когато отиде българският предприемач, търговският едва ли не да го хване за ръка и да му каже по какъв най-бърз начин може да си изкара нужните документи, така че да може да се осъществи тази сделка. Разбира се, да се преодолеят нужните административни бариери. Тоест, той да бъде подготвен, така че българският бизнесмен да не си губи времето в съответната държава.
Що се касае до втория ви въпрос, истина е, че България има проблем с количеството на произведените стоки. Това важи не само за Китай, а това важи и за Русия, когато става въпрос за големите пазари. Истината е, че в момента правим всичко възможно и с усвояването на средствата по Оперативна програма „Конкурентоспособност“ да се модернизира технологично производството. И наистина да се сключат големи сделки, така че да може да се отговори на количеството.
Основната им цел е също така в държави като Катар и Обединените арабски емирства строителни фирми да могат да стъпят там и да ги подпомогнем. Тъй като те имат нужния капацитет и могат да изграждат съответната инфраструктура. Голяма част от тях печелят поръчки. Но за съжаление в момента напрежението, което се създава около Сирия, блокира абсолютно целия инвестиционен процес.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Имате право на реплика.
Въпрос от Парламентарната група на ДПС.
Господин Цонев имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател!
Уважаеми господин министър, колеги, моят въпрос е свързан, според мен, с най-актуалната тема в българската икономика и българското общество. Това е темата за пазарния произвол на монополите и картелните споразумения, които властват в българската икономика, може би от създаването й като пазарна, но особено силно в последните години и поради политиката, която се водеше и поради кризата.

В изследвания, които сме правили в ДПС в последните години, предвид материалите, които има като дела в Комисията за защита на конкуренцията и предвид това, което е издадено като постановления, като решения и там където има и констатирани решения, че няма наличие на картелни монополи, но в обществото има такова становище. Ще дам пример с пазарни горива, където КЗК излезе със становище, че няма картелно споразумение. Но няма българин, който да не знае, че такова има. Цените го доказват, нивото на акцизите и т.н.
Общо взето около 11 области са, в които ние смятаме, че има или естествени монополи или картелни споразумения. Мога да ги изброя, но мисля че няма нужда в момента, тъй като въпросът ми е свързан с мерките, които ще предложите тази есен в законодателството и като административни, за да почувства българският потребител, а и малкият и средният бизнес, който е основен потърпевш от действието на тези свръхпазарни структури. Какви мерки предвиждате в законодателната област и в административната? Питам вас, защото единният орган, който действа е Комисията за защита на потребителите. Там трябва да бъдат насочени сериозни усилия, а също и голяма част от естествените монополи са и под Ваша юрисдикция или под някакъв контрол на Министерството, което оглавявате.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин Цонев, за съжаление през годините монополите се развиваха доста впечатляващо, като че ли никой не мислеше за защита на потребителите. В нашата страна ние все още нямаме антитръстово законодателство, което наистина да окаже някакво влияние върху този процес. Изключително трябва да бъдем чувствителни със злоупотребата с господстващото положение не само от страна на монополите, но и когато съществуват картелни споразумения. Тъй като тук става въпрос не само за електроразпределителни дружества, а тук става въпрос може би и за големите търговски вериги, с които вече започнаха разговори.
Истината е, че когато държавата преживява една доста тежка икономическа криза и когато народа обеднява, едва тогава се сещаме за крайния потребител. Предприемат се мерки от всякакъв характер. Аз лично считам, че голяма част от тези мерки може би няма да доведат до нужния ефект, а по-скоро ще влошат положението. Давам за пример - защита на потребителите. Топлофикация София примерно има намерение да не начислява такси върху дължимите суми.
Аз лично смятам, че тази мярка не виждам по какъв начин ще подкрепи българския потребител. Напротив, по-скоро ще го насърчи да не плаща своите сметки. Доколкото разбирам в Народното събрание ще има конкретни законодателни инициативи, които ще доведат едва ли не до насърчаване на неплащането на сметки, главно в енергийната сфера.
Считам, че трябва да има такова законодателство. Или по-скоро гражданите да усещат защитата на Комисията за защита на потребителите, която наистина реално да има своите действия, така че гражданите да се чувстват спокойни. Защото през последните години наблюдаваме един ефект, едва ли не хората не знаят на кого да се оплачат или ако се оплачат на Комисията за защита на потребителите те казват: какво от това, като почти нищо няма да се случи.
В момента една от основните инициативи на Комисията за защита на потребителите е именно създаването на помирителни комисии, които да бъдат главно в сферата на водоснабдяването, на топлоенергията, на електроенергията, на информационните и комуникационните услуги.
Разбира се, за да има конкретни резултати трябва най-вече и административният капацитет да се засили на тази Комисия. Доколкото знам, единственият начин по който това може да се случи е чрез кандидатстване за усвояване на средства по оперативните програми. В момента Комисията кандидатства по три програми, а именно за подобряване на административния капацитет и за намиране на ефективни инструменти за решаване на спорове. Истината е, че Комисията за защита на потреблението трябва да засили своите функции. Гражданите трябва да усещат нейната подкрепа. И при положение, че имаме Комисията за защита на конкуренцията, която не трябва да допуска по никакъв начин да може някой да злоупотребява с господстващото положение или да търпи монополи в една пазарна икономика, то наистина от законодателна гледна точка има още какво да се желае в тази сфера. Необходими са наистина конкретни действия, които евентуално да бъдат разработени до края на годината.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин министър.
Господин Цонев реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Председател.
Господин министър, много имам да кажа като реплика и като реплики. Времето е ограничено, затова ще се концентрирам само върху това, какво може да очаквате от Парламента, от мнозинството, за да бъдем по-конструктивни. Ние ще подготвим пакет от мерки, който ще предвиждат много сериозна атака срещу монополите и картелните споразумения, в това число договорите, които предоставят на потребителите и защитата на потребителите ефективно от Комисията за защита на потребителите със съответните правомощия за санкции, глоби и т.н. Ще подготвим в този пакет и защита от неправомерно и непазарно наложени такси. Защото таксите, които се налагат, някои от тях може да имат стимулиращ ефект, но някои от тях не могат да имат никакъв стимулиращ ефект при положение, да кажем, че един монополист или стопански субект, който участва в картелно споразумение налага такси върху, да кажем, предмета на основната си дейност. Мога да ви дам примери в това отношение. Това са такси, които би трябвало да бъдат включени в нормата на печалба и от там да влизат в част от издръжката на съответната компания. Това е все едно и също да отидете в ресторант и освен сметката да платите такса готвене на готвача. Пълно е с такива такси. Така че мнозинството, което подкрепя кабинета, се готвим с конкретни действия и очакваме от вас също действия в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате право на дуплика господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин Цонев, напълно споделям това, което казахте и Ви уверявам, че кабинетът ще подкрепи тези инициативи, тъй като за мен лично като министър на икономиката е важно да има регулации до такава степен, за да няма изкривяване на пазарните механизми. Тоест, трябва наистина да има свободна конкуренция. Но този който излезе от тези механизми, този който злоупотребява, наистина трябва да поеме своята отговорност и ние по никакъв начин не трябва да отстъпваме. Така че в крайна сметка основен наш приоритет трябва да бъде и защита на потребителите и разбира се, лоялната конкуренция.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Първи въпрос на партия “Атака”.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин министър, в началото на мандата на това правителство Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол прекрати процедурите по приватизация на ВМЗ “Сопот” и АДИС. Да спомена само дружествата, на които вие сте принципал. До този момент няма развитие.
Искам да ви попитам, каква политика смятате да водите по отношение на дружествата в които е прекратена процедурата за приватизация, но вие сте принципала? Какво е вашето мнение примерно за приватизацията на ВМЗ “Сопот”? Дали да продължи или не?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Да, още в първите дни на встъпването ми в длъжност във ВМЗ “Сопот” имаше напрежение. Аз лично очаквах, че там проблемът е решен, тъй като си спомням, че през февруари месец и в началото на март имаше стачни действия. Предишното управление ходи там. Смятах, че със стъпките които се предприеха е намерено дългосрочното решение. За съжаление юни месец заварих една много тежка ситуация. Все още не бяха изплатени заплати. Тогава предприехме действия, които са част от нашата политика относно държавните предприятия, а именно за преструктуриране. И това което касае ВМЗ е, че държавата влезе в капитала с 27 млн. лева. Тези пари са необходими както за оборотни средства, както за изплащане на заплати, така най-вече за осъществяването на поръчките. Тъй като ВМЗ имаше поръчки, но за съжаление поради липса на оборотни средства не може да ги изпълни. Считам, че до този момент и съм сигурен, че предприятието изпълнява своите поръчки. Работи се на три смени в предприятието.
Моята основна задача като министър е също така освен да следя за здравословното състояние на предприятието и да помагам в намирането на поръчки. Уверявам ви, че във всяка една моя среща, правим всичко възможно да се спечелят поръчки в отбранителната индустрия.
• Не случайно имах среща и с министъра на отбраната на Виетнам, който прояви огромен интерес и който желае да види точно какви продукти предлага предприятието. Защото това предприятие е структуроопределящо. Оставам настрана, ако то загине цял един регион ще обезлюдее. Но от друга страна това е предприятие, което произвежда специфична продукция. Разбира се трябва да се помисли освен за преструктуриране, може би ако мениджмънтът няма нужния капацитет за намиране на нови поръчки, то тогава може да има и промяна. Но на този етап, моето лично мнение е, че това предприятие трябва да остане държавно. Да, задълженията са огромни. Но ако се намерят поръчки, в момента се работи по две-три поръчки, които са с доста впечатляващ обем и ако бъдат спечелени, смятам че може да бъде изведено предприятието от тази криза. Може би най-лесният начин е да отидем към приватизация, но трябва да направим всичко възможно наистина да оздравим това предприятие. Аз лично съм го приел като кауза. Ако, разбира се, тези поръчки не се осъществят и не може да се намери работа на хората, то тогава може да вървим към приватизация. Но интереса е голям към това предприятие, което ясно показва, че то е атрактивно и че това предприятие трябва да работи. Считам, че на този етап вървим в правилната посока.
• Държа да отбележа, че от тези 27 млн. които са влезнали, с които държавата е влезнала в капитала, де факто само 7 млн. са в предприятието.
• Благодаря.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Петров, вие имате право на реплика.
• ПЕТЪР ПЕТРОВ: Конкретно за АДИС нещо да кажете.
• ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: АДИС не е към Министерство на икономиката и енергетиката.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Втори въпрос на Партия “ГЕРБ”.
• ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
• Господин министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с туризма като част от вашето министерство. Безспорно сме на финала на един успешен туристически сезон, който по справки ще има може би ръст между 5 и 10 процента, като количество, а като качество категорично пада покупателната способност на туристите. Може би ще са на нивата от преди две, три години. Може би няма да са още точно разчетени. Част от обяснението е, че се измества акцента към бившите социалистически страни. Категорично имаме отлив около 20 процента на немскоговорящите туристи. Това е безспорно част от нашата икономика, който е доста сериозен продукт от брутния вътрешен продукт.
• Въпросът ми е, каква ще бъде политиката на Министерството конкретно за връщане на немскоговорящия пазар, който не е малък отлив - 20 процента, съответно по принцип за привличане на по-платежоспособни туристи?
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
• Имате думата за отговор.
• ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
• Напълно съм съгласен, че туризмът е ключов сектор за българската икономика. Даже бих казал, че това е и индустрия, тъй като 12,5 процента от брутния вътрешен продукт де факто се генерира от туризма.
• Истината е, че както вие казахте, последният туристически сезон, говорим за летния туризъм, е наистина добър и имаме ръст. За съжаление качеството на услугите пада. Една от основните причини да не идват, не мога да кажа в частност немскоговорящите туристи, но по-платежоспособни туристи, е, че може би през годините ние нямахме конкретна политика точно какъв туризъм ще развиваме. Още повече, че ние в момента нямаме инфраструктура, за да отговорим на нуждите на целия този туристо-поток, говоря по Черноморието.
• Една от основните причини, когато гледах наскоро една анкета на руски туристи които са платежоспособни, е че тук много често заболяват. Тоест, имат гастроентереологични заболявания. Причината я знаем всички. Причината е, че ние нямаме достатъчно пречиствателни станции. Ние трябва да засилим и да направим всичко възможно да открием пречиствателни станции. Но не пречиствателни станции, просто да отрежем лентата и да не е изградена нужната структура и да кажем, че има пречиствателна станция, а наистина да има пречиствателна станция, която да работи. Говорих преди няколко дни, както с министър-председателя, така и с министърката на околната среда и водите, че са необходими наистина финансови средства, за да подобрим инфраструктурата главно по Черноморието.
• Що се отнася до скъпо платените туристи, факт е, че там трябва да предложим друг продукт. Пример давам голф туризма. Голф туризма изключително добре се развива в страната. България става една от водещите дестинации в Европа по голф туризъм. За съжаление обаче имаме проблеми с чартърите. Примерно оказа се, че на летище Варна таксите са изключително високи и няма нищо общо с таксите, които са на летище Бургас или на летище Пловдив. За да може да се развие този скъп туризъм, който носи изключително големи приходи са необходими около 200 000 евро гаранция, за да могат чартъри да превозват съответни туристи.
• Що се касае до зимния ни туризъм, там наистина трябва да се направят доста сериозни усилия. Сам влизам в темата, без да сте ми задали този въпрос. Напоследък се възбуди общественото мнение относно строежа на втори лифт в Банско. Спомням си тогава, предишното управление начело с кмета на община Банско, с председателя на Народното събрание, с министъра на вътрешните работи бяха едни от основните протестиращи да го има този лифт. Само бих дал като пример, че в държава като Франция има над 4300 лифта, в Австрия са около 3800 лифта и в Италия са около 2700 лифта изградени. Тоест, ако ние искаме да изграждаме туризъм, който да привлича скъпо платени туристи, разбира се, трябва да отговаряме и с нужната инфраструктура.
• Връщам се отново на летния туризъм. Това което прави впечатление е първо, че България тази година има огромен поток на турски туристи и то главно млади хора идват в нашите курорти.
• Също така ние не може да се конкурираме и с другите държави по отношение на рекламата. Знаете в България да се рекламира страната, служебното правителство я намали и е около 6 млн. лева. Ако говорим за една Хърватия там са 34 млн. евро. Тоест, целта е наистина да има конкретни политики. Това е и нашата цел. През следващия бюджет имаме конкретни сектори, които да се развиват, така че да носят приходи.
• Ние имаме и друга тема, която е свързана с туризма. Това е липсата на кадри. Доколкото знам, вие сте избран именно от Бургаския регион и познавате големите може би собственици на хотели. Те всички се оплакват от липса на квалифицирани кадри. Тоест, за нас ще бъде ключово именно в икономиката, тъй като навсякъде се търсят кадри за развитие на актуалната системата, която е и в Австрия и в Германия изключително успешна. Целта ни е именно ако успеем и ние ще го направим, разбира се, да подпишем този договор с Швейцария, да се усвоят 1 млн. евро и да се направят пилотни проекти. Единият да бъде в сферата на туризма, където да се започне още от професионалните училища да има по-голяма практика, така че да се развиват необходимите кадри.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Реплика господин Бойчев.
• ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
• Категорично инфраструктурата се забавя спрямо развитието на туризма, но по моя информация проекти по пречиствателните станции навсякъде са стартирали. Това е в период да бъдат изградени.
• Уточняващия ми въпрос е, то не касае пряко вас, но все пак касае пряко туризма, по-скоро касае Външно министерство. Имахме доста сериозен проблем с аутсорсинга на руските визи. Доколкото ми е известно имаше някакви преговори за облекчаване на турските визи. Турските туристи са много актуални специално за зимните ни курорти. Каква ще бъде политиката и водят ли се разговори с Външно министерство, което естествено тях ги касае? Категорично ние имаме ангажимент наложен от Европейския съюз, но по наша информация гърците имат доста облекчен режим спрямо руснаците. Да помислим в тази посока.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, дуплика.
• ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
• Напълно съм съгласен с вас, че трябва да се мисли за облекчения. Проблемът с аутсорцинга на руските визи, аз го помня може би от 2008 г. Трябва наистина да се направи така, че колкото се може повече туристи да идват в нашата държава. Подобен проблем, това не е в моята компетентност, има и с туристите от Беларус. Ще направим всичко възможно, така че туристите да идват в България. Но за мен също така е важно, какво им предлагаме на тези туристи.
• Да, предишното управление започна да развива културно-историческия туризъм. Трябва да се продължи тази практика. Също така искаме да въведем и зелена звезда в тези туристически обекти, където се предлагат изцяло български биопродукти. Също така смятаме да сменим и начина, по който се прави категоризацията на българските хотели. Нещо което изцяло се приема от бранша. Тоест, да има специализирана фирма, защото това вече вдига и стойността на активите на българските хотелиери. Да работим по конкретна политика, така че наистина този бизнес, т.е. индустрия, която е определяща за българската икономика, да се развива, но по никакъв начин това не трябва да се допуска да става хаотично.
• Благодаря.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
•
•
• Въпреки че проблемът с визите се отнася в по-голяма степен към друго министерство и към друг министър, благодаря ви за отговора.
• Продължаваме по процедурата. Втори въпрос на Коалиция за България - господин Кънев.
• ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам една процедура. Днес за първи път правим това изслушване. Мисля, че за три минути нито докладчика може да се вмести в тях, нито за нас са достатъчни. Зная, че това е в Правилника и сигурно трудно ще стане промяната. Аз предлагам в бъдеще все пак пет минути да даваме. Три минути е колкото да те видят журналистите тук ли си, жив ли си, здрав ли си. Това е чисто процедурно предложение.
• Темата е конкурентоспособност. Аз си спомням в тази зала 2005 – 2007 г. приемахме Програмата за конкурентоспособност. От 2007 г. нещата стартираха. Има много проблеми. Имаше ги при управлението на Тройната коалиция, имаше ги и при управлението на ГЕРБ. Ще ги има сега.
• Първият проблем за момента е, че процедурите са много по-тежки отколкото това ни го изисква Брюксел. Чиновниците се презастраховат. Не искам да изпадам в крайности и да твърдя, че ГЕРБ са виновни за това. Това е от времето на първите стъпки в тази програма. Даже веднага ви казвам едно конкретно предложение - там където пише календарни дни, да стане работни дни и навсякъде на две да се разделят сроковете. Не може две седмици да чакаш нещо, за което ти искат една допълнителна справка. Да се види докъде трябва да са нотариално заверени всички документи и да се види какви спесименти. Този който е попълвал документи по конкурентоспособност знае, че това са по два кашона огромни папки с оригинален подпис, който проверяват дали е твой или не. Това е първата тема.
• Втората е, какво правим със следващия период 2014 – 2020 г.? За три минути не виждам как ще ми разкажете историята на древен Китай от първата династия до Мао Дзъдун. Но така или иначе предлагам много накратко да брифираме какво правим.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кънев вашата процедура и коментар касае Правилника на Народното събрание. Мисля, че не е редно ние да го обсъждаме тук. Предполагам, че ние бихме могли да направим компромис и това не е голям проблем.
• Господин министър, заповядайте.
• ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря господин председател.
• Конкурентоспособност е изключително важна програма. За съжаление икономиката е в такава ситуация, че българските фирми трябва главно да разчитат на обществени поръчки и на усвояване на средства по оперативните програми. Но в крайна сметка все пак това е финансов ресурс, който е необходим за съживяването на българските предприемачи.
• Аз разбира се, категорично няма да влезна в този диалог, който се водеше през последните три години и половина, да се казва колко сме велики и как ние сме направили всичко, а предишните как нищо не са направили. Истината е, че Програмата „Конкурентоспособност“ е една от програмите, която първа бе приета. До момента са договорени 85 процента от средствата, а 52 процента са усвоените. Спомням си как и предишното управление се биеше в гърдите, че едва ли не изведнъж е започнало голямото усвояване. Това не е така, а просто се прехвърлиха едни пари към оста на финансовите инструменти или по-скоро към JEREMIE, но това по никакъв начин не означава, че парите са усвоени от малкия и среден бизнес.
• Първият ми ден от встъпването ми в длъжност заварих проекти за 25 млн. лева, които не бяха подписани. Може би служебното правителство, това което следя и това което заварвам, нищо не е подписвало. Явно никой не е искал да вземе отговорност. Веднага бяха подписани тези проекти, защото за мен целта е колкото се може по-бързо парите да стигат до българския бизнес. Веднага направих срещи с управляващите органи и обясних на всички, които работят в администрацията, че всички процедури трябва да бъдат опростени и тези пари не са за администрация, а тези пари са за българския бизнес. Целта е максимално усвояване на средствата. Разбира се, най-важното е да се отговаря в срокове на абсолютно всички запитвания. Не трябва да се отхвърлят проектите, защото примерно конкретен документ не е даден, а по-скоро да се обърнат към фирмата и да го поискат този документ, защо липсва. А дали те не могат да го дадат? И едва тогава да преценят дали да отхвърля проекта. Или заради това, че някъде около 15 ст. се надхвърля определена сума, фирмата едва ли не трябва да бъде изцяло отхвърлена от конкурса и от състезанието.
• Изцяло се промени начина на работа в администрацията. Тази година имаше опасение за приблизително 30 млн. евро, които ще бъдат загубени. Не, те няма да бъдат загубени. За следващата година се очаква и имам притеснение за около 60 млн. евро. Но до такава степен вече сме започнали да усвояваме и да пускаме процедурите, че ще отидем в процедура в наддоговаряне. Знам, че финансите поначало са против наддоговарянето, но е възможно да има до 10 процента, за да се усвояват средствата.
• Имаме два проблемни проекта по оперативната програма. Това е газовата връзка със Сърбия. Аз лично така и не разбрах какво прави именно тази газова връзка в Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Но ние работим по план и единственото ми притеснение е от страна на сръбската страна, как те работят. На 30 септември съм поканил сръбския министър на енергетиката да дойде и да обсъдим как по най-бързия начин ще усвоим тази газова връзка, защото тя наистина е ключова.
•
• Вторият на този етап проблемен проект е актуален, но той в момента не е вече проблемен - това е за „София Тех Парк“. Там, разбира се, сме заложили много усилия. И не случайно, аз бях този, който осигури съфинансирането от 7 млн. лв., така че да започне работата по „София Тех Парк“. Преди това и служебното правителство, въпреки че това е може би един от любимите проекти на президента Плевнелиев, не успя да стартира този проект. Правим всичко възможно този проект да работи.
• Що се касае за следващия програмен период, имаше концепция за оперативна програма, която изцяло бе отхвърлена от българския бизнес и бе изпратена в Брюксел. Разбирайки това, аз веднага се разпоредих да бъде върната, да се направят бързи срещи с българските предприемачи и да се одобри изцяло нова концепция за програмния период 2014 – 2020 г. Концепцията е факт. Концепцията бе представена именно на една голяма сбирка в един хотел. Абсолютно всички я приеха. Абсолютно всички работодателски организации застанаха зад тази концепция. Считам, че това е политиката на диалог, който трябва да водим, за да се намират правилните решения. Така че през следващия програмен период, считам че няма да залагаме толкова на желанието да се строят Тех паркове. Тех паркът ще остане един. В крайна сметка имаме достатъчна инфраструктура. Има и доста пустеещи сгради и на Българската академия на науките, доколкото знам. Може там да съсредоточим усилия, ако има интерес. „София Тех парк“ ще направим всичко възможно да бъде направен. И той ще бъде направен. Но това което иска бизнесът, ние трябва да отговорим именно за иновации, за технологична модернизация на производството, за интернационализация, е изключително важно. Програмата е направена така, че да отговаря на българския бизнес. Защото тази програма е за българския бизнес. Тя не е нито за българското правителство, нито за българската администрация, а тя е за българския бизнес. Затова аз бях изключително диалогичен с тях и им казах: Вие трябва да си направите мерки, да си напишете приоритетите, а моята задача е програмата да я защитя в Брюксел.
• Благодаря.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Реплика господин Кънев? Няма.
• Следващият втори въпрос е от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
• Господин министър, съвсем накратко бих желал да отговорите на въпрос свързан с управлението на държавните фирми в България. Не само проблемите свързани с приватизацията, за което ви питаха колегите от “Атака”, а най-вече проблемите свързани с управлението, с мениджмънта на тези фирми. На всички е известно, че те създават много проблеми свързани със задължения, с не плащане на заплати. Има сериозни обвинения. Някои с основание, че държавните фирми се използват за източване на публични средства и т.н. Какви мерки вие ще предприемете за подобряване на мениджмънта, на управлението на държавните фирми у нас?
• Благодаря.
• ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви господин председател.
• Изключително тежък и сложен въпрос. Тъй като 188 са дружествата, където държавата и част от министъра на икономиката и енергетиката е собствен акционер или съдружник. От тези 188 действащи предприятия са 113 и вече 13 дъщерни дружества под шапката на Българския енергиен холдинг. Също така трябва да прибавим и Държавната конституционна компания и Държавната компания индустриални зони. Амбицията на правителството е да докаже, че държавни фирми могат да бъдат печеливши и че държавни фирми могат да работят. Именно по тази причина се предприеха нужните действия, както вече казах, именно в частта на преструктурирането, както стана с ВМЗ “Сопот”.
• В други фирми се опитваме да овладеем междуфирмената задлъжнялост. Като примерно задълженията в дружества, които са под шапката на Българския енергиен холдинг, мога да ви уверя, че там цареше пълен хаос. Всеки беше давал кредити на едно дружество, на друго дружество. Ние ги оформихме като вътрешно-групови търговски кредити.
• Също така трябва да има и ефективен контрол върху дейностите на всяко едно предприятие и да се прецени доколко то наистина може да бъде стабилизирано и извадено от тежкото положение или да вървим към приватизация.
• Важен е и капацитетът на предприятията. Не е тайна, че ако този капацитет не отговаря на нашите изисквания, то това означава, че управлението ще бъде сменено. Моето лично мнение е също така, че за големи ключови предприятия е необходимо, защо не, да има и международни конкурси именно за мениджмънта на тези предприятия.
• Що се касае за предприятията в сферата на енергетиката, там чудеса не могат да се очакват, господин председател. Там има само проблеми. Целта е наистина да се стабилизират и от тук нататък те да бъдат изведени по пътя на печалбата. За съжаление те бяха обезкървени с едно постановление, което на 80 процента се прибира от държавата. Не останаха нито пари за планови ремонти, да не говорим за инвестиционни проекти. Целта е именно да оставим по-голям свеж ресурс в тези предприятия, така че те наистина да са структуроопределящи. Тоест, предприятия които са структуроопределящи, целта е - да бъдат съхранени, да бъдат запазени, да бъдат преструктурирани и активите, които са изцяло ненужни, да бъдат отделени от предприятието, тъй като нямат смисъл. Те само тежат.
• Ключово е също така да се търсят и чуждестранни клиенти. Именно поради тази причина правителството се е заело много сериозно, както вече споделих пред вас, и основен приоритет е именно икономизирането на външната политика. И както за частните предприемачи, така и за държавните фирми е изключително важно да се търсят клиенти.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
• ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря.
• В рамките на едно изречение по първия зададен въпрос за икономизацията на дипломацията. Вчера четирите национално- представителни организации имахме среща с министъра на външните работи. Един от въпросите беше именно този, свързан с регламентиране в бъдеще на взаимодействието между търговските представители на държавата в чужбина и посланиците. Надяваме се и на конкретното ни предложение в случая, че след като бъде съгласуван въпросният стандарт за взаимодействие между търговските представители и посланиците, той да бъде регламентиран в техните длъжностни характеристики, за да няма тълкуване или всеки един от лицата сам по различен начин да си прилага този стандарт.
• Благодаря.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
• Благодаря Ви господин министър за участието в работата на Комисията. Всички знаем, всеки месец първата сряда и четвъртък ще имаме възможност да се виждаме с вас по конкретни актуални въпроси.
• ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря господин председател.
• Благодаря и на народните представители за зададените въпроси.
•
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Преминаваме към точка трета от дневния ред:
• Представяне обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария, относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-7, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г. – за първо гласуване.
• По тази точка са поканени:
• от Министерски съвет -- Николай Йонов – началник отдел в Дирекция “Мониторинг на средствата от Европейския съюз” и Радослав Михайлов – главен експерт в Дирекция “Мониторинг на средствата от Европейския съюз”.
• Не знам дали бяхте тук, когато направихме една уговорка, че по време на обсъждания на въпроси предложени от Министерския съвет трябва да присъства поне зам.-министър. Това не означава, че ние подценяваме вашата роля и възможности като експерти, но такъв е Правилникът на Народното събрание. Сега имате думата да представите законопроекта.
• НИКОЛАЙ ЙОНОВ: Благодаря ви господин председател.
• Уважаеми госпожи и господа народни представители, явявам се пред вас в качеството си на представител на дирекция “Мониторинг на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет, която е управляващия орган или Национално координационно звено по Българо-швейцарската програма, чийто споразумения за изменение и допълнение на Рамковото споразумение разглеждаме днес.
• Бих искал само да кажа това, че в ресора на зам.-министър председателя и министър на правосъдието госпожа Зинаида Златанова влиза и наблюдението на управлението на тази програма, а тя в същото време днес е на изслушване пред Комисията по европейските въпроси. Така че затова се появяваме ние с колегата Михайлов пред вас.
• Всъщност моята задача пред Вас е накратко да представя съдържанието на предложенията за изменение в Рамковото споразумение, което е основополагащо и определя принципите, начините и управлението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Позволявам си да я наричам така накратко.
• Това рамково споразумение беше подписано на 7 октомври 2010 г. и ратифицирано със закон, приет от 41-то Народно събрание на 7.10.2010 г. То е в сила от тази дата.
• Приносът за България в рамките на тази програма е 76 млн. швейцарски франка, които ще бъдат използвани за изпълнение на проекти и програми, в които Швейцария е проявила интерес и има експертиза, с която да подпомогне България, за да се интегрира по-добре в Европейския съюз. Тези средства са насочени в няколко тематични области – околна среда и инфраструктура, сигурност и реформи, подкрепа за гражданското общество, интеграция на малцинствата, изследване и образование, подпомагане на частния сектор и институционални партньорства.
• След старта на програмата по инициатива на швейцарската страна се проведоха технически разговори, които поставиха необходимостта от представянето на тези изменения в Рамковото споразумение, оформени в техни официални писма. След съгласуването на двете страни и с решението на Министерския съвет от 8 август 2013 г., този законопроект за изменение и допълнение на Рамковото споразумение е пред вас.
• Накратко измененията и допълненията включват промени в четири от петте приложения към Рамковото споразумение. В Приложение 1 касаещо текста за резерва на Програмата в размер от 3,5 млн. швейцарски франка, се добавя само една думичка “главно”, за да може да се насочи по-гъвкаво остатъка наличен като ресурс в този резерв от Програмата. Да не бъде императивно считано, че те трябва да бъдат насочени само в сектора околна среда и насърчаване на частния сектор, а да има възможност за по-широко тълкуване и по-гъвкаво прилагане на този механизъм.
•
• Във второто приложение се въвежда нова клауза по чл. 6. Клауза за отговорност, за която швейцарската страна настояваше от самото начало на реализация на програмата да бъде внесено. Този член гласи, че „Швейцария не поема никакъв риск или отговорност за каквито и да било щети, наранявания или други възможни странични ефекти, причинени от дейности по тази програма на българска територия.“
• В Приложение 3 „Правила и процедури за проекти“ се изменя и допълва процедурата по съгласуване с швейцарската страна на документацията за обществени поръчки, касаеща така наречените големи проекти със стойност от 500 000 швейцарски франка. Като там изрично се допълва текст за клаузата „липса на възражения“. Възможността да се използва мълчаливото съгласие. Удължава се срокът за предоставяне на документацията от 20 до 30 дни, с което се гарантира по-голяма прозрачност при процедурите по провеждане на обществените поръчки и се дава възможност за съгласуване на документацията с швейцарските партньори.
• В последното Приложение 5 в правилата и процедурите за проекти отново касаещи фонд “Техническа помощ” се добавя един текст, в чл. 2, буква “h” се изменя така: Разходи относно българското участие в срещи с швейцарските органи, проведени извън България, стават допустими разходи за покриване от средствата за програмата. Като официално публикуваните и поддържани от Европейската комисия дневни ставки стават приложими за българските представители и участници в тези форуми.
• Причината за това предложение, което също бе от швейцарска страна е преценената разлика между стандартите в двете страни по отношение логистиката. Често пъти, даже почти винаги, се налага да се полагат допълнителни усилия за осигуряване на настаняването на нашите участници, т.е. разходите за квартирни и дневни средства в рамките на Наредбата за служебните командировки в чужбина по българското законодателство не са достатъчни, за да покрият тези разходи на наличната база. Като изричното условие за промяната в тази клауза е, че средствата предвидени в бюджета по това перо не се променят. Те си остават толкова колкото са планирани в началото на програмата.
• Договореното изменение се налага в изпълнение на задълженията на нашата страна по чл. 11, § 4 от Рамковото споразумение, както и от чл. 27 от Закона за международните договори в Република България. Самата процедура беше процедура на размяна на писма. Като такива писма бяха разменени съответно между правителството на Република България и Федералния департамент на Конфедерация Швейцария на 26 октомври 2012 г. Писмо отговор от 4 март 2013 г. на министъра по управление на средствата от Европейския съюз до правителството на Конфедерация Швейцария, съгласно решение на Министерския съвет от 2013 г. И писмо отговор на швейцарската страна в потвърждение на съгласието за промяната в тези клаузи и тези текстове.
• Благодаря ви.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Йонов.
• Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по ратификацията. По принцип подобни ратификации се приемат с консенсус.
• Господин Горанов имате думата.
• ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние ще подкрепим ратификацията, разбира се, но с риск да ме упрекнат, че съм дребнав ще задам на колегите един въпрос.
• При какви условия управляващите органи на Оперативни програми се командироват в Брюксел при изпълнение на функциите им на управляващи органи по оперативните програми за финансиране от Европейския съюз? След отговора, ако го знаете, ще направя коментар.
•
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
• НИКОЛАЙ ЙОНОВ: Това което знам аз е, че командировките в Брюксел се осъществяват на базата на нормативната база в България. Тоест, Наредбата за служебните командировки в чужбина.
• ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И тук коментарът ми е, че нашата администрация леко се е развихрила, договаряйки съвсем други нива на разходи за командировка. Пак казвам, коментарът може да бъде дребнав, но тази помощ от Швейцария се дава на България защото Швейцария е част от общо икономическото пространство и тя не ни е по-евтина от управлението на европейските програми. Това по никакъв начин няма да промени нашето отношение като цяло към предложената ратификация.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Горанов, аз се изкушавам да ви попитам, откога е така по отношение на командировките?
• ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това сега се предлага.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания.
• НИКОЛАЙ ЙОНОВ: Ще ми позволите ли да допълня отговора си по тази тема само с едно, две изречения? Това предложение изглежда дребнаво, но трябва да се има предвид, че то ще се прилага само за така наречените VIP мероприятия. По-скоро мероприятия на официални форуми, в които участват и другите представители,включени в швейцарската помощ. Става въпрос за страните от 10-те, плюс две – Румъния и България, новоприети членки в Европейския съюз, където стандартите разбира се са съвсем различни и средствата са също по-различни. Искам отново да припомня, че няма да се прибегне до увеличаване размера на това перо в разходите, които вече са договорени. Така че няма да има никакъв преразход на средства в Програмата.
• ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
• Други коментари, предложения? Няма.
Гласуваме законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария, относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-7, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”. Включително имаме три гласа заявени на колегите, които са напуснали по-рано.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието по тази точка.

Ние имаме още една точка Разни, колеги. Съвсем накратко искам да ви информирам по следните въпроси:
Първо, в Комисията има Отчет за изпълнението на политиките и програмите на Министерство на икономиката и енергетиката за първото полугодие на 2013 г., внесен от Министерство на икономиката и енергетиката на 30 август. Поради големия обем на отчета, той е на разположение в Комисията. Може да се запознаете, ако проявявате интерес.
Второ съобщение. На 19 септември, уважаеми колеги, това е четвъртък от 11.00 часа в зала “Запад”, ще се проведе среща с представители на Световната банка, относно представяне на резултати от доклада на Световната банка за смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението. Желателно е членовете на Комисията да присъстват на тази среща, особено заместник-председателите. За застаряването на населението има един много голям доклад. Разбрали сме се с нашите сътрудници да ви бъде изпратен на имейла и на български и на английски език. И едно малко резюме, с което вие бихте могли да се запознаете накратко с този материал.
Други въпроси имате ли? Няма.
Благодаря.
Закривам заседанието.
•
(Закрито в 16.05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов


Стенограф:
Силвия Михайлова
(68 717 знака)

•
•