1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г., и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014 - 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз, № 302-02-10, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 10


На 18 септември 2013 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г., и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014 - 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз, № 302-02-10, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и може да открием заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.

Предлагам Ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г., и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014 - 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз, № 302-02-10, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2013 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка наши гости са:
от Министерство на външните работи -- Валери Йотов – директор на Дирекция “ООН и сътрудничество за развитие” и Венцислава Скану – дипломатически служител в отдел “Международно сътрудничество за развитие” ;
от Министерство на финансите -- Пантелей Пенев – главен експерт в Дирекция “Международни финансови институции и сътрудничество”;
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Живко Стоянов – началник отдел в Дирекция “Външноикономическа политика” и Емил Антов – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа политика”.
По първа точка давам думата на вносителите.
ВАЛЕРИ ЙОТОВ: Благодаря господин председател.
Уважаем господин председател, уважаеми дами и господа, от името на Министерство на външните работи накратко ще представя двата документа, които бяха предложени на вашето внимание.
С подписването на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, тя пое редица ангажименти както по хармонизирането на националните норми и практики, така и по отношение на координирането на външната политика, в това число и за участието на България в политиката на Европейския съюз за сътрудничество, развитие и съвместни действия по отношение на трети страни.
Член 6 от Договора за присъединяване на България предвижда присъединяване и към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн или съкратено държавите АКТБ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки от друга. Подписано в Котону, както вие казахте 2000 година.
През 2010 г. в Уагадугу страната ни подписа Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство от Котону, тъй като на всеки пет години тези Споразумения се ревизират. Подписва се нов договор, където някои от клаузите се променят.
Основен инструмент на Споразумението от Котону за финансиране на сътрудничеството между Европейския съюз и тази огромна група държави - от 75 държави от този район, от тези три региона, е Европейският фонд за развитие. Европейският фонд за развитие се основава на отделно вътрешно споразумение. Именно за това се предлага на вашето внимание второто така наречено „вътрешно споразумение“, относно финансирането на помощта на Европейския съюз, съгласно многогодишната финансова рамка за 2014 – 2020 г. и в съответствие с Рамковото споразумение за партньорство със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския регион.
Съгласно 11-то издание на Европейския фонд за развитие, който ще влезе в сила от 1 януари 2014 г., финансовото участие на Република България е определено на базата на формулата или така наречения „ключ“, основаващ се на дела на брутния вътрешен продукт на България в общия брутен вътрешен продукт на 28-те страни-членки. Процентът който е определен за България е около 0,22 процента от общата сума на фонда.
При настоящ обменен курс на еврото, общо за периода 2014 – 2020 г. сумата, която България ще внесе като вноска в този Фонд възлиза на 130 384 941 лв., които са разпределени сравнително равномерно по години, седемте години за които става въпрос. Всяка година сумата е между 18 и 21 млн. лева.
Ратификацията на тези два документа е необходима по силата на чл. 85 от Конституцията.
Бих искал да дам малко повече информация за Европейския фонд за развитие. Той се финансира пряко от държавите членки на Европейския съюз и не е част от бюджета на Съюза. Към него се прилагат самостоятелни финансови правила и той се управлява от специален комитет, така наречения Комитет Европейски фонд за развитие.
Европейският фонд за развитие обхваща период по принцип от шест години, като за това издание се прави изключение от седем години, за да може той да съвпадне с периода на общата финансова рамка и изтичането на Споразумението от Котону през 2020 г., когато ще има ново издание на това Споразумение.
Вътрешното споразумение има междуправителствен характер. То се сключва само при консенсус между всички държави членки на Европейския съюз и не подложи на ратификация от националните парламенти.
Това е най-общо, което аз мога да ви кажа. Ако има някакви въпроси или е необходима повече информация, ето с нашия експерт тук от дирекцията изцяло сме на ваше разположение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Допълнение желае ли някой да направи от вносителите, ако е необходимо?
Колеги, имате думата за въпроси и становища по предложения законопроект.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, ние миналия път говорихме за икономизиране на външната политика на България. Разбира се, че трябва да я подкрепим. Ние сме страна-членка на Европейския съюз и имаме ангажименти. Искам да попитам като въпрос и препоръка. Може би трябва с колегите от Министерство на икономиката да видим, след като влагаме тези средства, какво може да направи България, за да получи нещо обратно, така както правят и най-богатите страни в Европейския съюз. Тъй като всички тук знаем кои страни от Европейския съюз имат силно икономическо присъствие в бившите си колонии в Средна Америка, Пасифика и т.н.
Аз предполагам, че вие сте мислили върху това, но то е като въпрос и препоръка в бъдеще, когато гласуваме такива суми да бъде защитен и икономическият интерес на България. Какви са очакванията на България от това участие?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпроси, колеги, имате ли? Отговор на въпроса поставен от господин Гечев.
ВАЛЕРИ ЙОТОВ: Аз ще се опитам да отговоря на този въпрос. Безспорно всяка една от държавите участващи в Европейския фонд за развитие подписала Споразумението от Котону, защитава и свой икономически интерес. Вие сте абсолютно прав. Тези споразумения са споразумения за оказване на помощ за развитие, която при повечето държави, които имат развита такава система е едно много добро предмостие за увеличаване на стокообмена със съответните държави, инвестициите, туристическите потоци, регламентиране на изключително много други въпроси, включително миграцията и миграционните процеси. България започва да прилага такава политика след влизането си в Европейския съюз, когато тя се превръща от бенифициент в донор на помощта за сътрудничество за развитие.
В рамките на този многостранен формат, ние участваме наравно с всички други страни-членки в осъществяването на едни общи проекти и политики, които се провеждат спрямо тези страни. Разбира се, това не изключва отделните страни-членки на Европейския съюз да имат свои национални двустранни планове за сътрудничество и за развитие с определени приоритетни страни. Ние имаме такава програма. Определени са нашите приоритетни страни и това са страните от Западните Балкани, от източното партньорство, страните от Северна Африка и Близкия изток. Доколкото Външно министерство може да го отчете като предложение, това е вкарано в стратегическата програма.
Разбира се, всяко едно предложение от страна на Министерство на икономиката и на другите министерства по отношение икономическите ползи от нашата помощ за развитието са добре дошли и ще бъдат подкрепени изцяло от наша страна.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други въпроси, становища? Няма.
Минаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, формулирам гласуването така: който е съгласен да приемем обсъждания по първа точка законопроект, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Благодаря ви за участието по първа точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред --Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. – за първо гласуване.
Поканили сме за участие:
от Министерски съвет -- Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие, Георги Йончев – държавен експерт в Дирекция “Икономическа и социална политика”,Марияна Славкова – държавен експерт в Дирекция “Икономическа и социална политика” и Радомил Чолаков;
от Агенция за обществени поръчки -- Миглена Павлова – изпълнителен директор и Галя Манасиева – директор на Дирекция “Методология, анализ и контрол на обществените поръчки”;
от Изпълнителна агенция по горите -- Альоша Даков – заместник-изпълнителен директор и Даниела Ангелова – главен юрисконсулт;
от Комисия за защита на конкуренцията -- Цветелина Попова – директор на Дирекция “Обществени поръчки”;
от Асоциация на индустриалния капитал в България -- Трифон Трифонов – експерт и Ивелин Желязков;
от Българска стопанска камара -- Камен Колев – заместник-председател;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – член на УС;
от КРИБ -- Стоян Сталев – експерт;
от Камара на строителите в България -- инж. Светослав Глосов – председател;
от Камара на архитектите в България -- арх. Владимир Дамянов – председател и арх. Емил Жечев – заместник-председател;
от КНСБ -- Николай Ненков – вицепрезидент;
от КТ “Подкрепа” – нямаме присъствие;
от Института за пазарна икономика -- Лора Светославова.
Понеже това е изключително важна точка, уважаеми колеги, по която основателно ще очакваме сериозни дискусии, искам да ви информирам още за следното:
Ние сме изпратили искания за становища с писмо № кип 353-01-12 от 3.09.2013 г. на Министерство на икономиката и туризма. Няма становище до този момент; от Асоциацията на индустриалния капитал в България има становище, получено е на 17.09.2013 г.; от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България до този момент няма становище; от Българска стопанска камара има становище, получено е на 13.09.2013 г.; от Българска търговско-промишлена палата има становище, получено на 18.09.2013 г; от КНСБ има становище, получено е на 17,09.2013 г. и от КТ “Подкрепа” до този момент не е постъпило становище в Комисията.
Това е информацията, която трябва да ви кажа предварително, преди да дам думата на вносителите от Министерския съвет.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми експерти и гости, аз бих искала да оставя повече време за дискусии и затова много кратко ще се спра на два момента - технологията на изработване на този закон и основните дискусионни въпроси по него. А що се отнася до останалото, предполагам, че всички са се запознали с мотивите и съдържанието на закона.
Що се отнася до технологията, ние проведохме срещи с почти всички организации, които са тук около тази маса и с още около 43 организации на бизнеса, неправителствени организации, научни институции. Всички които имат отношение към обществените поръчки. Бяхме изправени пред един изключително голям интерес от страна на граждани. В рамките на Министерския съвет и междуведомственото съгласуване и публичното обсъждане на проекта получихме изключително много предложения от граждани и от организации също. Като това доведе до едно двуетапно приемане на законопроекта, който сега е на вашето внимание.
В първоначалния вариант на проекта, който беше предоставен за обществено обсъждане и на междуведомствено обсъждане също беше сравнително по-ограничен обхвата на закона. Но поради изключителния интерес и активност, ние разширихме съществено съдържанието на закона.
В същото време, бих искала да подчертая, че целите на закона бяха много ясно отграничени. Ако си спомняте преди два месеца направихме първата презентация пред вашата Комисия съвместно с Комисията по бюджет за основните идеи на закона. И тъй като получихме подкрепа на тези основни идеи, това ни даде кураж да продължим да работим.
Основната цел на закона е да насърчи участието на малките и средните предприятия в обществените поръчки, както и ограничаването на административната тежест и корупцията в процеса. Но в интерес на истината тези цели бяха надхвърлени в известна степен, поради изключителния интерес към промените в закона.
От друга страна, бих искала да подчертая, че в момента се обсъждат трите нови директиви, които ще въведат едни сравнително нови принципи на уреждане на тази тематика. За съжаление знаете, че директивите обикновено се планират да бъдат приети в един определен период, но обикновено се просрочва този срок. Тоест, ние все още нямаме одобрени тези директиви. Последният им вариант показва, че се дават две години на държавите членки за транспониране на тези директиви. Така че, ако всичко е наред и до края на годината имаме тези три директиви, ние трябва в рамките на следващите две години да помислим за транспонирането на новите директиви.
Това което обаче ние предлагаме тук в този закон е няколко текста от новите директиви, които касаят подизпълнителите. Ние сме се опитали да транспонираме, което ни дава шанс да видим как работи механизма и когато транспонираме директивите, да сме на ясно каква рамка да предприемем.
От друга страна, бих искала да подчертая, че в хода на обществените дебати не получи достатъчно добро внимание факта, че ние с промяната в закона с няколко члена, всъщност създаваме правната рамка за електронизиране на обществените поръчки, което според мен най-малко в тази аудитория трябва да казвам. Знаете, че това е основният начин по който да се ограничи корупцията, да се направи по-ефективен процеса и разбира се по-бързо да се развиват процесите на обществените поръчки.
В тази връзка, ако народните представители проявяват интерес, бихме могли да кажем какви са следващите стъпки. За нас от изключителна важност е това, да получим една добра рамка, за да започнем електронизацията на обществените поръчки. Не случайно частта касаеща здравеопазването е по-разширена, защото ще започнем от там. Като с тези мерки се надяваме да създадем една по-добра рамка за намаляване на разходите в здравеопазването като система.
На второ място, с няколко изречения да кажа какво не уреждаме със закона и се отказваме да уреждаме на този етап и какви са основните спорове. Ние не уреждаме въпроса с критериите - дали това да бъде най-ниската цена. Не се занимаваме с въпроса с праговете. Има доста причини за това и ако представлява интерес после ще ги изложа.
Ние сме търсили по-скоро консенсусните текстове. Тоест, това което в най-голяма степен в обществото е натрупано като проблематика и което бихме могли да разрешим със съответните текстове. Тоест, там където има сериозни противоречия и проблеми сме се отказали на този етап да регламентираме тази материя. Като се надяваме в рамките на следващия цикъл вече да обсъдим добре и възможността за разделянето на отделните компоненти, стоки и услуги и строителство в една по-конкретна регламентация. Но това е тема, която ще обсъждаме следващата година, разбира се, в един по-широк състав, както и при изработването на този закон.
Другият въпрос, който би трябвало да подчертаем, породи доста спорове, е въпросът за 30 процента. Запазването на 30 процента в рамките на обществените поръчки. Първоначално го бяхме предложили за всички обществени поръчки, но тъй като имаше доста критични бележки по този въпрос, затова се ограничихме само за строителството. Като тук Строителната камара дадоха и предложения, да - 30 процента, но не повече от 70 процента, което ние приехме, тъй като считаме, че е много разумна мярка, да не се превърнат обществените поръчки в строителството, над европейските прагове в един механизъм кухи фирми да печелят търговете. Мисля, че някои критикуват тази регулация, че тя не е пазарна. Но тя уважаеми народни представители е продиктувана от състоянието на пазара, от това че сме в криза и всички сектори, до голяма степен и строителството е засегнато от кризата. Затова това е мярка да защитим в по-голяма степен повече фирми да участват в обществени поръчки, като подизпълнители или като изпълнители, за да могат да оцелеят в тази криза.
Да, може би има елементи на непазарност в тази мярка, но Министерският съвет счита, че е подходящо точно в този момент да процедираме така.
Другият проблем, който беше изтъкнат най-вече от общините, е проблемът и с по-малките органи по ЗОП. Вие знаете че има 5106 органа по ЗОП. Особено за малките органи по ЗОП публикуването на договорите в интернет и някои други елементи на прозрачността, които въвеждаме ще бъде трудно да бъде осъществена. Ние осъзнаваме това. Но ако се погледнат текстовете, които опростяват цялата документация по кандидатстването, като се погледне от гледна точка на това, че ние ще електронизираме максимално този процес, това няма да бъде проблем да бъде реализирано и от по-малките органи за обществени поръчки.
Механизмът за обществени поръчки до такава степен се е дискредитирал в общественото пространство, че ни трябват нестандартни мерки, радикални мерки за прозрачност и публичност. Ето защо не само договорите, но и анексите към договорите ние предлагаме да бъдат в интернет.
Разбира се, проблемът с конфиденциалността на информацията, личните данни, предлагаме да се уреди като предварително бъде заличена тази информация. Това което е предмет на търговска тайна, с изключение на крайната цена, която не може да бъде тайна. Така че публичността и предлаганите мерки за насърчаване на публичността са едни от най-горещите теми, които се дискутират.
Другият проблем, освен публикуването на договорите, който широко се дискутира, това е за участието на външни експерти.
Уважаеми народни представители, ние се срещнахме с доста организации, включително хора, които са изразили активни позиции през февруарските събития и сега на протестите. Има едно обществено очакване за една изключително голяма прозрачност, реализиране чрез външни хора в процедурите. Тоест, не само външни експерти да участват в тези комисии, но като цяло да бъде помислено за обществен контрол над обществените поръчки, защото те са обществени. И в тази връзка бяха получени доста предложения. По-радикалните ние сме вкарали в този закон.
Първоначално ние предложихме в комисиите по оценка да влизат преобладаваща част външни експерти. Това обаче беше критикувано от Асоциацията на общините и изглежда са прави колегите, защото в някои по-малки общини например или болници, много трудно биха могли да бъдат осигурени преобладаващата част външни експерти. Списъкът с експертите, както знаете е доста ограничен. Тоест, възникнаха доста практически проблеми при реализирането на тази иначе добра идея. Ето защо ние се отказахме от това външните експерти да имат преобладаваща роля в тези комисии. Но сега в един по-ясен вариант е това предложение:
Първо, по отношение на строителството и то големите поръчки в строителството и второ, тези експерти не е задължително да бъдат преобладаваща част от комисиите.
Тук обаче, уважаеми народни представители, се натъкнахме, включително хора от практиката ни обясняваха, как е ставало в много случаи с външните експерти. Кои външни експерти как са назначавани. Ето защо преминахме към нестандартната мярка за избор на лотариен принцип на експертите, което ще даде пълна гаранция за прозрачност и ненагласеност на процедурата. Ще кажете, това е нестандартна мярка. Да, ние сме в криза във всяко отношение и може би е време за нестандартни мерки. Ще видим как ще работи този механизъм на случайния избор на експерти. Разбира се, по сектори, по региони, това е вече предмет на Правилника за приложение.
Това е което предлагаме. Волята е ваша. Както решите, така да бъде този въпрос уреден.
Последен акцент бих искала да поставя върху социалната страна на обществените поръчки. Максималното гарантиране на работещите във фирмите, които участват в обществените поръчки. Тук получихме от синдикалните организации доста предложения. Някои от тях доста радикални, които не сме взели предвид, тъй като общо беше становището, че това би спряло процеса на обществените поръчки. Тоест, постарали сме се да постигнем баланс от една страна да осигурим прозрачност и достъп на малките фирми, от друга страна да не блокираме процеса на обществените поръчки.
Това е което бих искала да кажа като встъпителни думи. Аз съм се виждала с повечето експерти тук. Предполагам, че те разбират, че не може всички предложения да бъдат вкарани в този закон. Ние тръгнахме, ако си спомняте на първото представяне с 20 - 30 параграфа, а сега са 102. Мисля, че е време да спрем до тук и да не разширяваме повече обхвата. Да видим как ще успеем да изградим един по-работещ и по-внушаващ доверие механизъм. Ще имаме време догодина, още веднъж да седнем около масата и да оценим какво се е случило, как се е случило и да се поучим от опита.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо вицепремиер.
Допълнение от вносителите има ли? Няма.
Обикновено процедираме така, като даваме думата на гостите. Кой иска да вземе думата?
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ (председател на Камарата на строителите в България): През последните години над 80 процента от строителната продукция в България се дължи на обществените поръчки. Затова интересът и важността на този закон е изключителен за Камарата и за бранша като цяло. Аз искам да благодаря на екипа и на госпожа Бобева затова, че голяма част от предложенията, които бяха дадени от Камарата са намерили своето отражение в закона.
Искам само някои съображения да споделя, нещо което считаме, че не е добре регламентирано и трябва да се помисли за това, е взаимоотношенията между главен изпълнител и подизпълнител. Те винаги са били трудни отношения. Благодарение на големите поръчки, които се проведоха на критерии най-ниска цена, голяма част от подизпълнителите не получиха своите заработени пари, затова че част от цените, които бяха оферирани бяха под себестойност и това се знае. Заложено е правило възложителят да може да се разплаща директно с подизпълнителя. По принцип това е добро намерение, но тук има и проблеми, които според нас не са добре регламентирани. На базата на какво възложителят ще плати на подизпълнителя? Първо, възложителят с подизпълнителя няма договор. Каква е договорката и каква е офертата, която е приета от главния изпълнител и подизпълнителя? Тоест, какво ще се плати на подизпълнителя? Как ще се регламентира на това нещо?
Строителството е много труден сектор при възлагане на обществени поръчки. Считаме, че законът трябва да препраща към правилник, който да регламентира възлагането на обществените поръчки в сектор Строителство - тук е и проектиране, тук е и строителен надзор, тук е и самото строителство.
Свидетели сме на може би не добра компетентност от страна на консултантите разработвали обществени поръчки. Но видите примерно в някои от обществените поръчки строителен надзор, заложени клаузи, които касаят строителите. Или строителният надзор трябва да казва възможностите на строителя или обратно. Това е въпрос на консултантите. Създаването на един правилник, който да регламентира възлагането и изпълнението на обществените поръчки в сектора, за нас е много важен.
Тук искам да кажа, че ние от близо три месеца работим съвместно с министъра на инвестиционното проектиране, целия колектив, който е от браншовите организации от сектора и с Комисията по инвестиционно проектиране и по регионално развитие съответно по изготвянето, по направата на такъв Правилник. Не е тайна, че използваме немския правилник, който от доста години работи успешно в Германия. В момента ние го привеждаме, адаптираме към нашите условия.
И още един проблем, който е пак свързан с обществените поръчки. Предоставям възможност на господин Сталев да ви запознае, тъй като е юридически въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Сталев.
СТОЯН СТАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, народни представители и госпожа Бобева, уважаеми гости, това е един малко по-тесен юридически въпрос, но все пак засяга много широк кръг от субекти в изпълнителя на обществени поръчки, не само в строителството, но главно в строителството, а именно положението на съдружниците в обединенията, в консорциумите, които не са юридически лица и които се управляват от разпоредбите на ЗЗД.
Има противоречива практика във Висшия касационен съд, също в някои решения на данъчни органи, по отношение на правното определяне на изпълнената работа от съдружниците в обединенията - дали тя е дялова вноска или е въпрос на договорно уреждане, подизпълнителска работа по отношение на обединението, услуга и т.н.
Правилно в проекта за изменение на ЗОП е отделено внимание на този въпрос в § 48, т. 3. Казва се, че в обединенията, които не са юридически лица, съдружниците могат да извършват директно работата, която са си разпределили със своите вътрешни договори. В този случай няма нужда да се определят други подизпълнители. Но е допуснато смесването на термина „дял“ с „работи“ разпределени, фактически работи по изпълнение на обществената поръчка. Затова предлагаме да се премахне това смесване и да отпадне позоваването на дялове, а да се говори само за работи разпределени и договорени между съдружниците. Става дума за фактически дейности, за да не се получава смесване с дяловете по ЗЗД. Защото тези дялове по ЗЗД се разпределят и се уреждат чак в края на дейността на обединението. Тоест, една година примерно след завършване на поръчката. Тук става дума за отношение между съдружниците в хода на изпълнение на поръчката, за да може те да си разпределят полученото от възложителя в различните етапи.
Затова си позволих да предложа един текст, който да гласи: “В случаите по чл. 25а изискването на възложителя за ползване на подизпълнители може да не се изпълни, ако участникът е обединение, което не е юридическо лице и всяко от лицата в обединението ще вземе участие в изпълнението на обществената поръчка в размер, съответстващ на видовете работи, посочени в представения договор за обединение или в друг документ, подписан от лицата в обединението. Разпределението на работите трябва да осигури размера, определен от възложителя за подизпълнители, да се изпълни от лицата в обединението. В този случай отношенията между съдружниците се уреждат съобразно договореното между тях за изпълнението на поръчката.” Той е същия, но с известна редакция, като се премахва думата “дялове”.
Искам да обърна внимание, че по същия начин работите извършени от съдружниците се определят като договори за строителство или за услуга и в проекта за изменение на ЗЗД. Така че се вкарва една хармония между двата закона. Моля, да имате предвид това наше съображение и предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Сталев.
Предлагам, ако има въпроси на които вие сте готови да реагирате сега или малко по-късно?
Имате думата.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: По последното предложение на господин Сталев, какъв е очакваният ефект. Да не започнат да заобикалят големите фирми задължението за подизпълнителя до 30 процента? Какво мислите?
СТОЯН СТАЛЕВ: Тук не става въпрос за заобикаляне, а тук става въпрос, когато изпълнителите сами извършват дейности по завършване на поръчката. Техните отношения по между им да се уреждат с договори за услуги или договори за строителство, както е и досега. Тези дейности да не се считат за дялове в дружеството. Дали те ще заобикалят или не, това е друг въпрос. Ние нямаме това предвид. Идеята е в чисто юридически план да се изчисти понятието „дял“ и да не се смесва понятието „дял“ по ЗЗД с тези строителни договори, които се извършват и сега масово между съдружниците на обединението.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Приемаме тази бележка.
Ако позволите господин председател, уважаеми народни представители, Георги Йончев да отговори на първия въпрос.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Първият въпрос е, по отношение на правната форма, за изменение чл. 9, ал. 2. Защото има и други възражения и предложения. Възложителите нямат право да изискват обединенията да имат определена правна форма, за да могат да представят заявление за участие и оферта. Това означава, че се прекратява това искане всички да се регистрират, да имат БУЛСТАД и т.н. По отношение на най-ниската цена в самото изменение на закона при комплексната оценка е вкарано изискването, при определяне на показателите на комплексната оценка, да се търси най-доброто съотношение и качество цена. Тук не може да се вмени и не е вменено със закона на възложителите да се откажат от критерия най-ниска цена.
Вярно е това, че при критерия най-ниска цена, особено в строителството, от големите участници, най-вече на големите проекти и чуждите участници, и чуждите фирми правят дъмпингови цени и печелят. Печелят преди всичко за това, че не бяха много ясни текстовете свързани с комплексната оценка и с определянето на показателите в комплексната оценка, особено тези, които не са стойностно определени. Сега има подобрени текстове, които дават една по-голяма яснота. Сега се получаваше образно това, че и контролните органи по предварителния контрол и другите искаха при определяне на критериите, точно да се каже какви ще са показателите и как ще се оценяват. Беше забранено сравняването на качествени показатели и т.н. и се получаваше така, пише се точно какво трябва да направят. Всички го обещават. Обещавайки го получават за по качествените показатели едни и същи оценки. На практика печелеха тези, които дават най-ниската дъмпингова цена.
Смятаме, че в сегашната уредба това нещо ще се преодолее, но не сме предвидили специално за интелектуалните услуги, каквито са проектирането и за строителството, да се забрани критерият най-ниска цена.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Сталев, вие вероятно знаете, че ние сме на такъв етап, че досега подобни предложения извън Парламента имаха процедурна възможност да бъдат вкарани в текстовете на закона. Сега ще трябва да установите контакти с народни представители, които биха могли да предложат между първо и второ четене вашето предложение. Или ако не успеете, дайте вашите предложения в комисията и ние ще търсим начини да вземем становището на експертите и да преценим за тяхното място в закона.
СТОЯН СТАЛЕВ: Благодаря ви господин Председател.
Ние ще направим такова предложение. Може би утре или в други ден ще постъпи от КРИБ. Разбира се, то е готово, но не е внесено още в Комисията. Имаме информация, че ще го внесат утре. Взимаме предвид вашето предложение и ще постъпим, разбира се, съобразно практиката.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ (председател на Камарата на архитектите в България): Уважаеми господин председател, господа народни представители, госпожо Бобева, Камарата на архитектите приема с одобрение всички положителни мерки, които промяната на закона предвижда и отчита усилията на вносителя за едно по-точно регламентиране на действията в областта на обществените поръчки. Като искаме да заявим, че това е третото становище, което ние внасяме поредно за допълненията и измененията на закона.
Приемайки положителните страни от мотивите към вносителите в последния текст, който е внесен, включително и доброто пояснение, което госпожа Бобева даде току що, Камарата на архитектите за съжаление поддържа своето становище изразено на 12 септември. Считаме, че инвестиционното проектиране и устройственото планиране, в частност разработването на архитектурни планове и проекти е високо интелектуална, строго специфична и специализирана дейност, която не може да бъде приравнявана към услуги от общ тип и характер.
Какво имаме предвид и какви са мотивите за това. Проектирането не може да бъде сравнявано с доставката на обикновени стоки и услуги, тъй като е един изключително сложен процес, от който започва целия строителен процес. Всъщност няма строителство, което започва без проектиране. Такова няма.
Освен това в бранша строителство, опирайки се до думите на инж. Глосов и подкрепяйки напълно изказването на колегите от Строителната камара, както и тази на инженерите в инвестиционно проектиране, искам да подчертая, че един голям процент от обществените поръчки, може би надхвърлящ 70 процента, не може да кажем точния процент, но по наше мнение над 70 процента от обществените поръчки имат предмет на дейност строителство, което е свързано с проектиране. При това положение проектирането не би трябвало да бъде оставено без нужното внимание, което следва да бъде отразено в Закона за обществените поръчки.
Какво имаме предвид? Предвид на диалога, който водихме, включително и с вносителите на едно предишно заседание в друга комисия, като заключение отбелязваме следното: Предложенията направени до момента от Камарата на архитектите не са отразени в проектните текстове на закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. И в сегашния вид трудно могат да бъдат изцяло подкрепени. Камарата на архитектите в България предлага да се създаде към Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки специален раздел или поне това да бъде ясно указано в текст, регламентиращ правила за възлагане на обществени поръчки за интелектуални услуги в областта на инвестиционното проектиране, устройственото планиране, както и възлагане на строително изпълнение на одобрени проекти.
Нашето конкретно предложение като текст, което сме депозирали във вашата любезна комисия, както и до всички вносители, включително и до госпожа Бобева, в предходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗОП, да се включи нов параграф: „В Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки се създава раздел „Обществени поръчки за интелектуални услуги в областта на инвестиционното проектиране и устройственото планиране.“
Тъй като любезната информация, която получаваме в момента от госпожа Бобева, че тази част от обществените поръчки ще остане да се прецизира след като излязат директивите в Европейския съюз е някаква надежда. Но в момента ние искаме да работим пълноценно, за да могат да се усвояват обществените поръчки А много от тях куцат и се провалят поради лошо проектиране, ниско ниво на проектните разработки и съответно неясна регламентация. Затова пледираме за един кратък текст, който да даде тази надежда в Правилника да имаме възможност да допълним нещата.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Дамянов.
Сигурно вносителите искат думата?
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, най-трудно беше да дискутираме въпросите с тази Камара, защото те са доста амбициозни по отношение на този законопроект.
Да не забравяме, че този закон е от 2004 г. Променян е над 20 пъти. Действа една наредба, която доколкото знам е писана и съгласувана до голяма степен с Камарата на архитектите. Ние се опитваме да направим една крачка и сега ще ви бъде прочетен точно текста. Опитваме се да променим малко нещата, но идеята на законопроекта на този етап е да не разделяме сектори, защото има изключителен интерес към това да специфицираме изискванията на обществените поръчки по различни сектори, което е добре, но то е различен подход, от този, който е избран при формирането на самия закон. Затова като транспонираме директивите ще помислим за една детайлна секторна регулация. Лично аз така си мисля. Не знам как ще се приеме и не мога да изразявам мнение от името на колегите. Трябва да се обсъди, назряло е времето. Бележките на архитектите са точно в тази насока. Освен архитектите имаме и от много други организации, които искат да се върви към едно детайлизиране по сектори на спецификата, за да се улови спецификата на отделните сектори.
Така че ако го направим сега за архитектите трябва да вървим към тотално нов закон, а преди директивите не е редно да правим нов закон. Затова ще ни позволите да прочетем само онова, което ние сме предвидили като вариант, доколко то ни устройва и да вървим напред. Категорично се съгласявам с вашите аргументи. Не случайно казах, че този подход вероятно до голяма степен е инспириран и от вашите амбиции по отношение на този законопроект. Те ще бъдат направени при цялостната реформа в законодателството по обществените поръчки. Все пак да прочетем текста, който наистина прави малка промяна в това положение.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: В закона има действащ текст на чл. 96, който касае конкурсната програма при обществени поръчки за конкурси за проектиране. Инвестиционното проектиране би следвало възложителите да го възлагат само чрез конкурс. Знаем, че се заобикаля и се възлага като обществена поръчка, което е нарушение на закона. Това е единствената услуга при която не може да се прилага критерият най-ниска цена, защото в чл. 96, ал. 2, т. 3 се казва, че конкурсната програма определя критериите за оценка на проекта, тяхната относителна тежест и начина на определяне на комплексната оценка на проекта. Това изключва критерия най-ниска цена.
От друга страна законът с изменение предвиди и Министерският съвет е приел по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба свързана с провеждане на конкурсите за проекти в инвестиционното проектиране и устройственото проектиране. И това е разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗОП.
Първо, самият Закон за нормативните актове не ни разрешава да създаваме повече от един правилник по прилагане на закон. Законът си има делегации, има си действаща наредба. Ако тази наредба не удовлетворява изискванията по инициатива на министъра на инвестиционното проектиране с участието на професионалните сдружения и на архитектите, и на инженерите могат да променят наредбата и да я внесат за приемане в Министерския съвет.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ: Това е предложението, законът да препраща с малък текст, както е за строителството. За това става въпрос.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Ненков поиска думата.
Искам да ви кажа, че на първо четене ние обикновено се ориентираме и се ограничаваме в духа и философията на закона. Така че препоръката ми е да се въздържите или да отложите дискусията по конкретни въпроси за следващия етап - между първо и второ четене, когато всяка точка и всеки параграф ще бъде обект на дискусия.
Господин Ненков, заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа депутати, уважаема госпожо Бобева и нейните колеги, аз ще говоря малко по-глобално. Първо, искам една критика към вицепремиер Бобева. Тя добре спомена, че е имало предложение на синдикатите. Но преди два месеца бях при премиера лично и бяхме включени в две работни групи по регулаторните режими и по ЗОП. От там нататък синдикатите изчезнаха и намираме някакви припознавания. Иска ми се, сега това ще го преглътнем, но ако може това да не бъде стил за поведение. Това е техническата страна на въпроса.
По ЗОП. Някои неща звучат много красиво, но същевременно обаче има недоизпипвания. Кой е основният проблем на ЗОП? Това че по данни официално на БОРКОР, два процента от фирмите са спечелили всичките обществени поръчки. Въпросът ми е следният: Решават ли промените в закона този проблем? Да, има стъпки, но дали го решава? И като говорим 30 на 70, това е само в строителството, а ЗОП не е само строителство.
Това са основните оплаквания, когато говорим за антимонополно законодателство. Аз вчера бях на срещата на Президента с гражданите. Всички говорят за антимонополно законодателство. ЗОП е един от основните елементи за антимонополно законодателство. Успяваме ли ние с тези промени, които се предлагат да направим антимонополно законодателство, например на ЗОП?
От там нататък, говори се в Парламента и в правителството, категорична борба срещу офшорките. Къде я намираме, госпожо вицепремиер? Аз поне лично я намерих в отхвърлящите условия за кандидатстване на фирми офшорки. Даже чета по вестниците, че това е било направено защото не могло да се стигне до единно определение. Това ми звучи много несериозно, а говорим и в Парламента и в изпълнителна власт за офшорки. Как ще се борим? Вземете най-голямата Пенсионно осигурителна компания „Доверие”, която с 16 паунда се приватизира.
Аз накрая ще стигна и до по-синдикалното. Нека в това законодателство да има неща, които да не позволяват, след като се сключи някакъв договор, след това да има безкрайни анекси, които да водят ползи на изпълнителя. Знаете, че това е стара практика. Няма такива ограничения. Вдига се цената, удължават се сроковете, а той печели конкурса на дъмпинг спрямо цена и срокове.
Нещо което ще раздразни голяма част от хората и може би ще говоря малко в стил Атака. Много ми е неудобно, но дали има възможност след преглед на директиви, да се види дали може, както аз като си търся секретарка или експерт казвам с предимство ще се ползва еди какво си, да се каже, че с предимство се ползва българска фирма. Някои ще подскочат, но го казвам като размисъл. Дали е възможно, което звучи малко по-лесно, да се даде приоритет на прекия производител, а не на търговеца спекулант или на финансовата фирма. Това е като мислене. Знам, че е много сложно.
Завършвам с чисто синдикалното. Много добре уважаема госпожо Бобева, че сте приели позицията да не се допускат до процедури фирми, които не плащат осигуровки. Чудесно, макар че не може да прокараме закона за криминализиране на неплащането на осигуровки. Тук малко се бием. Но приветствие в тази насока. Като говорим за осигуровки, защо да не говорим и за работни заплати? Как си мислите? Съжалявам, че излезна госпожа Нинова, шефката на Социалната комисия, но много остро ще поставим този въпрос, като говорим за осигуровки да говорим и за заплати. Сложете някакъв критерий, три месеца не плащал или нещо такова.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ: Господин председател, може ли едно уточнение по две цифри? Два процента от фирмите печелили 70 процента от поръчките. Не е вярно това нещо. С БОРКОР много добре знаем цифрите, но не ги тълкувате правилно. Седем процента от фирмите от строителния бранш в България са големи фирми, като 70 процента представляват в стойностно изражение поръчките. Ако погледнем като бройки поръчки, тези поръчки са не повече като бройки от 18 – 20 процента. Нормално е големите фирми да печелят големите поръчки. Зад всяка една голяма фирма стоят 30 – 40 подизпълнителя, а като бройки поръчки се печелят от малки и средни фирми. Така че цифрите сухо погледнато може да е така, но в стойностно изражение, а не като бройка поръчки и бройка участващи фирми в България.
Благодаря.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Жечев.
арх. ЕМИЛ ЖЕЧЕВ (заместник-председател на Камарата на архитектите в България): Много точно се коментира обстоятелството, че цяла една глава 8, наречена „Конкурс за проект“ на практика е направена преди всичко за проектирането в строителството в общи линии. Констатира се обстоятелството, че тя системно се заобикаля. Тоест, в тази зала беше изречено, че системно се заобикаля закона. За да не се заобикаля системно тази глава 8, която с допълненията е станала работеща и да става безсмислена и да се правят обществени поръчки, които съдържат архитектурно проектиране по общия ред, тоест не през глава 8, ние имаме едно конкретно предложение.
В чл. 94, който вие цитирахте, да има императивна норма: “За всяка обществена поръчка по смисъла на този закон, която включва архитектурен инвестиционен проект.” Тоест, тази глава се прилага за всяка обществена поръчка, която включва архитектурен инвестиционен проект. Това предлагаме в т. 5. И продължавам: в този случай поръчката следва да се раздели в отделни лотове. Като в отделен лот следва да бъде изготвянето на идеен архитектурен проект. Мотивите ми са много кратки и много съществени. Всеки един човек, който съзнава какво означава строителството, за какви огромни суми става въпрос трябва да си дава сметка, че архитектурата не е просто някакъв отделен елемент в този етап, а е нещо изначално. И един некачествен архитектурен проект, още повече, нека да го кажа така, неподходящ, може да доведе до огромни загуби.
Аз лично съм участвал в такива търгове, където се преценява като цяло заедно с архитектурния проект съответното участие и в Комисията, която е по заповед на възложителя, няма нито един архитект. Това е абсурда. Тоест, няма ли императивна забрана, една обществена поръчка, която съдържа архитектурен проект, да мине задължително през глава 8. Това обезсмисля изцяло глава 8. Такава императивна забрана, която в момента няма в закона, за трети път повтарям, обезсмисля изцяло глава осма. Моля, това да бъде протоколирано, защото обезсмислянето на един закон от прилагането на един закон на практика обезсмисля самия закон.
Нещо което стои малко встрани от този закон, но което е един анахронизъм в България доста отдавна. Липсва национална статистика по отношение на цена на квадратен метър на строителството на различните видове строежи, които са регламентирани в Закона за устройство на територията. Нашата държава е единствената държава в Европа, мога така да го кажа най-обобщено, която няма статистика по отношение на цената на квадратен метър за различните видове сгради, актуализирана съответно ежемесечно или във връзка с ръста на инфлацията и съответните икономически компоненти. На база на тези стойности се провеждат и съответните търгове в нормалните европейски държави, дами и господа.
Националният статистически институт следи цените на краставиците и доматите, обаче не следи цената на квадратен метър за различните видове сгради, които различни видове сгради са на практика определени в Закона за устройство на територията. Как ще се проведе един търг за сграда първа категория, да речем някакъв елемент от ядрена централа, за която на практика нямаме изначална цена, която в крайна сметка да бъде достоверна и да бъде икономически обоснована и проследена от държавния орган.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз не съм сигурен, господин Жечев, дали статистиката няма такава информация.
арх. ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Няма.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Бобева, ще ме извините, господин Томислав Дончев помоли съвсем кратко да вземе отношение, защото бърза за друга комисия. Ако не възразявате да чуем и него?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Злоупотребявам с правото, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги.
Преди да направя един стегнат коментар, само да отговоря на въпроса на колегата, използвайки факта, че съм добре запознат с нормативната база на европейско ниво. Това което коментирате звучи много добре. Ние го наричаме „мек протекционизъм“, а в Брюксел го наричат „дискриминация“. Ако това се случи, ако бъде нормативно уредено в България, това означава със сигурност наказателна процедура по отношение на страната. Ако в момента някой си позволи да сложи подобно изискване в обществена поръчка, примерно с европейско финансиране, това гарантира минимум 25 процента финансова корекция и трябва да върнем парите обратно. Звучи добре, но методите за стимулиране на родните производители трябва да се търсят в друга посока. Уреждането на нормативен текст в нещо подобно ще бъде пагубно.
Преди да направя коментара една молба. Моля, когато коментирам да виждате в мен не политика, а човека който повече от 10 години има отношение към материята и то на всички нива - подготовка, изпълнение, отчитане, възлагане и контролиране на обществени поръчки. Много моля да не търсите политически нюанси. Много държа съвършено добронамерено да се отнесете към това, което ще кажа.
Първо, съгласен съм с госпожа Бобева за голяма част от проблемите, които съществуват в тази сфера. Наред с това, позволете ми да припомня, че е илюзия, че голяма част от проблемите могат да бъдат решени само и единствено с ремонт на нормативната база. Това води до същата илюзия. Казвал съм го и преди това. Ако имаме един брилянтен Семеен кодекс, това да е гаранция, че всеки брак ще е щастлив. Не е така.
Една голяма част от проблемите изобщо не са свързани с нормативната база, а те са свързани примерно, какъв е капацитета на възложителите. Изключително сериозен проблем. В какъв синхрон работят контролните органи? Проверете, задълбайте се в тази тема. Защото все още имаме случаи, където един контролен орган по отношение на един и същи казус излиза с едно становище, а друг контролен орган с друго становище. Няма смисъл да коментирам колко объркващо действа това на всички и на оференти и на бенефициенти, и на възложители.
Искам да ви поздравя за добрите намерения и съм съвсем искрен. Наред с това съм съвсем искрен, че според мен резултата е плашещ, като няма да изпадам в детайли. Днес е време за принципен коментар. Това което най-много ме притеснява са новите текстове свързани с подизпълнителите. Това е скок в тъмното. Скокът може да бъде красив, но въпросът е какво има в тъмното - дали има басейн или има циментен под. Благородни и ясни са намеренията, по този начин да се насърчат малките и средните предприятия. Адмирации и респект за тези намерения. Но аз имам няколко конкретни съображения.
На първо място, следва да се обърне повече внимание, това е един конкретен текст, но проблемът е принципен - § 20 където се създава нов член 25а, което де факто вменява едно задължително подизпълнение. Искам да ви обърна внимание, че ако се намери някой достатъчно заядлив и достатъчно мотивиран, той може да направи чудеса, включително да стигне до Европейския съд и да атакува тази част от закона. Защото това е дискриминация. Обяснявам веднага защо.
Представете си, че аз съм успешен предприемач, да кажем, в сферата на строителството. Честно съм работил последните десет години и имам мощност, имам машини, имам багери, имам трактори. Как ще ме задължите да работя с подизпълнител? От гледна точка на определени категории бизнес, това може да бъде окачествено като дискриминация и съм убеден, че ако някой се хване ще го събори. Няма смисъл да създаваме такива текстове.
Освен това принципното въвеждане на задължителна норма да има подизпълнител е леко плашещо. Простете за аналогията, но това е някой като се жени с жена му задължително да върви и любовница в пакет. Не може само жена. (Весело оживление в залата.) Съвършено съм сериозен.
На второ място, възможността за директно плащане на подизпълнителя. Да, подобен текст има в проекта за нова директива, но аз призовавам да бъдем съвършено внимателни. Има дълъг списък с причини и сега ще ви изтъкна някои от тях. Масова практика е да няма детайлно, формално, уредени отношения между основен изпълнител и подизпълнителите. На какво основание, с каква цена, за какъв обем работи ще платите на подизпълнителя?
Втори въпрос, още по-сериозен, кой обикновено внася гаранцията за изпълнението, подизпълнителят или водещият кандидат? Кой внася гаранцията за изпълнението? Как ще оставите гаранцията, а ще платите на подизпълнителя?
Най-страшното, казвам го на база на дългия си опит, особено в ролята ми на контролиращ, с това се създава една опасност за черен пазар, където, простете ми за битовия израз, основният изпълнител може да бъде прецакан, ако подизпълнителят и възложителят си стиснат ръцете зад гърба му. Тук се създава нов черен пазар. Адмирирам усилията ви да се осигурят повече възможности за малките и средните предприятия, но тези текстове трябва категорично да бъдат премислени. Това е сложна система и може да има изключително негативни резултати.
Имам и други коментари, но както се каза, сега е време за принципни коментари. Заслужава си детайлно премисления коментар - нарочна регулация. Нарочна регулация, примерно какъв би могъл да бъде обема на лотовете, когато поръчката е разделена на обособени позиции и особено в строителството, когато говорим за ситуации, където те естествено могат да се разделят. Защото примерно един линеен обект, ако е 100 километра може да се раздели на пет и на три части. Разбира се, това е автентична воля на възложителя. Една пречиствателна станция не може да бъде разделена на две части. Това би било пагубно за изпълнението й. Специална регулация, примерно в кои ситуации позициите могат да се заключват. Тези които са професионалисти в бранша разбират за какво им говоря. Ако позициите са осем, да се избегне възможността един да спечели осемте позиции. Това заслужава премисляне и това е рационално. Това е рационално и относително безопасно. Това със задължителното подизпълнение е опасно.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Като дуплика, понеже той ви репликира.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз критикувах законопроекта, но тук съм абсолютно съгласен с предложените промени. Категорично не съм съгласен с вас, дали БОРКОР е прав с тези 2 процента или не, но според мен някъде е прав, нали говорим за антимонополи. Проблемът с подизпълнителите е изключително голям.
Първо, подизпълнителите трудно се добират, дори и за подизпълнители. И другото което е като станат подизпълнители, с тях се подиграват със смешни суми. Защото аз освен, че ходя по министерства ходя и по фирми, точно такива подизпълнители и те ми казват за какво става дума и то точно в строителството. Те се подиграват с тях. Те не могат да си платят на персонала. Това ми беше репликата.
Благодаря.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не съм аз вносителя. Абсолютно съм съгласен с вас, но не това е начина.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожа Бобева, имате думата.
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Само накратко.
Аз съм съгласна с господин Дончев, че това с 30 процента не е пазарна мярка. Аз съм съгласна с вас, че една фирма, която има ресурсите трябва да й бъде даден шанс сама да си направи проекта. Да, обаче от друга страна, както казах, ситуацията в сектора строителство, проблема с достъпа на малките фирми налага да се вземе нестандартна мярка.
Имайте предвид, че досега в действащия закон, дори не беше забранено подизпълнители да бъдат свързани лица. Ние го махаме това. Не може свързани лица да са подизпълнители. Бих могла да направя компромис с това, че не е пазарна мярката, като се надяваме ефекта да бъде насърчаващ за малките и за средните фирми. Това в края на краищата е един политически въпрос, който ще се реши на политическо ниво. Тук не е въпрос за идеология.
Ако ми позволите да отговоря на господин Ненков. Той постави няколко въпроса. Имаме отговор и на другите въпроси, но два от тях са решени в закона по отношение на плащанията на изпълнителя и подизпълнителя.
Ние сме приели единствено въпроса за неплащане на социалните осигуровки да бъде дисквалифициращ, така да се каже критерий в търговете. От там нататък по отношение на изплащането на работните заплати, условията на труд и други, ние категорично не се съгласяваме със Закона за обществените поръчки да решаваме проблемите на Кодекса на труда и на другите закони, касаещи положението в труда. Нашите цели са съвсем различни. Това със социалните осигуровки го направихме като една по-скоро извънредна мярка. Виждам, че и работодателите и синдикалните организации са удовлетворени от това, да го направим като първа мярка.
От друга страна считаме, че ние може да предоставим, след като държавата започна да се разплаща с фирмите, задлъжнялостта на работодателите по отношение на работниците чувствително е намаляла, както по обем, така и по срок на забавени работни заплати. Дори и за юни имаме данни. За юли мисля че бяха 146 предприятия, 111 имат, като забавата е някъде около два месеца и половина. Когато държавата започне да се разплаща на време се предполага, че и работодателите ще започнат да се разплащат на време. Тоест, такава мярка едва ли се налага сега. Това по този въпрос.
Господин Дончев отговори на въпроса за това, че не може да въвеждаме дискриминационни режими. Да, обаче колеги, това което забелязваме в данните, тук от Агенцията ще потвърдят, е, че в случаите когато имаме чуждестранни фирми в търговете, те не са много в интерес на истината. Но където имаме, почти нямат подизпълнители. Защото в повечето случаи, те не наричат „подизпълнители“ тези, които извършват дейност, а ги наричат „доставчици на стоки и услуги“. Тоест, това е начинът за заобикаляне - има една схема с фирма “бушон”, която е свързана по някакъв начин с фирмата. Разплащаме се с нея, а всички останали малки фирми се наричат доставчици на стоки. Тоест, има и такъв механизъм, който обаче ние със закона сме се опитали да блокираме. Детайлният прочит на текстовете ще ви покаже, че и тази схема се опитахме с проекта да разбием. Това е на този етап.
арх. ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Понеже вие употребихте израза от рода, че нямате нищо против изпълнителят сам да си направи проекта. Цитирам по памет. Това противоречи поне на три законови забрани, за които се сещам в момента. Законодателят категорично е забранил съвместяването на проектиране със строителство и е регламентирал по какъв начин следва да става проектирането в съответните проектански бюра, в съответния ЗУТ и т.н.
Не случайно направих конкретна забележка и предложение към чл. 94, да се съвместяват тези двете неща. Вкарвате наистина в една възможност за извършване на закононарушение и нарушаване на други три закона, което не бива да става. Архитектурата не е някакъв елемент от целия този процес по обществената поръчка. Тя е изначално проектиране заедно с останалото проектиране по другите специалности. Категорично е забранено да се съвместяват дейностите по проектиране и строителство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кънев поиска думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, тъй като в 16.00 часа отивам на друга комисия, един въпрос към господин Йончев, като казус. Голяма мощна строителна компания има дъщерни фирми свързани лица - едната е проектантска фирма, втората е доставчик на инертни материали и третата е довършителни процеси. Това означава ли, че тази компания няма право да сключи договор и те да бъдат подизпълнители, тъй като тези фирми са собственост на фирмата майка? Това разбира се, касае много други казуси в други отрасли. Изяснено ли е това?
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Тези фирми могат да си направят сдружения, дружества, да участват като участник и да си спечелят поръчката. В тези случаи когато участват сдружения, не е задължителна разпоредбата за подизпълнители.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кънев, това е в рамките на детайли. Аз ви предлагам да отложите тази дискусия, когато гледаме между първо и второ четене текста.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Господин председател, само едно изречение за свързаните фирми. Откъде излезна този казус? От прокурорските проверки в ЕРП-тата. Нали така? Точно от там излезнаха и най-вече от ЧЕЗ. До вас е господин Гечев и предполагам, че ще потвърди.
Законът доколкото съм го прочел, засяга правото на кандидатстване. Да няма свързани фирми, които кандидатстват. Може би съм пропуснал, госпожо Бобева, но законът не засяга отношенията с подизпълнителите. Ако той не ги засяга, тогава повтаряме проблема с ЕРП-тата. Ако аз не съм прав, просто ме опровергайте.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания?
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Уважаеми господин председател, госпожо вицепремиер, колеги, ще бъда максимално кратък. Нашата Асоциация подкрепя част от предложените промени в Закона за обществените поръчки, включително тези, които намаляват административната тежест при изготвянето на документацията и самото участие на кандидатите.
Ние сме подготвили нашето становище, което е осем страници и се надявам при прецизирането на конкретните текстове, вие да се запознаете и съответно да ги отчетете.
Сега ще поставя само два въпроса - единият е към госпожа Павлова относно така наречените независими експерти. Аз скоро отворих страницата и там видях множество хора. Моят въпрос директно е, имате ли административен капацитет вие да управлявате тази база от данни? Съответно кой какви квалификации има и така наречения случаен лотариен принцип, който е предложен, да се изпълнява по правилния начин? Може да има опасения, че правилният подбор на въпросните независими експерти ще бъде доста труден и не много точен. Това е единият въпрос.
Втората част от изказването е, и нашите наблюдения са, че много голяма част от обществените поръчки са с предизвестен победител по една или по друга причина, най-вече оформянето на квалификационните изисквания.
Аз искам да напомня, че поне за мен беше странно, че Парламента имаше обществена поръчка за доставка на автомобили и се яви само един участник. Защо тя е била така формулирана може би някой друг трябва да отговори, ако все още е в Парламента, въпросният господин или госпожа. Това за мен е абсолютно симптоматично. Автомобилът е нещо стандартно.Слагат се такива изисквания, че в края на деня се явява един участник и съответно цената и услугата, която държавната организация получава е несправедлива и не пазарна.
Така че поне за нас считаме, че този проблем с предложените промени не е решен.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Бобева, преди да отговорите на въпросите, искам да ви кажа, че по-голямата част от членовете на тази комисия имат ангажименти с Бюджетната комисия. Предлагам да дадем известно предимство на гостите и утре да насрочим извънредно заседание и да продължи дискусията и гласуването в 11.00 часа, след срещата ни с представителите на Световна банка. Напомням ви, че утре в 11.00 часа има такава среща по проблемите на демографското развитие и влиянието върху икономиката. Има ли някой възражение?
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Господин председател, бих искала да се извиня, но утре, тъй като премиерът е възпрепятстван аз трябва да отида в Бургас. Нефтохим празнуват голям юбилей. Ще присъстват на най-високо ниво от Лукойл и няма как да присъствам.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние ще приемем упълномощен от вас, който ще отговаря.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо вицепремиер, конкретно на въпроса на господин Бойчев. Съгласно сега действащата редакция на Закона за обществените поръчки, ние поддържаме списък на лица външни експерти, които възложителите биха могли да включват през различните етапи от процедурите по провеждане на обществените поръчки. И в момента, съгласно действащата редакция, предложението за вписването в този регистър, две са възможностите, може да идва от страна на специализирана браншова организация или съответно по собствена инициатива на лицето, което желае да бъде вписано в списъка.
По повод на конкретния ви въпрос, дали имаме административен капацитет и как ще организираме жребия, автоматичния избор след това. Както виждате в законопроекта има делегация към Правилника за прилагането на закона и това, което предстои в нашата работа е да разпишем точно конкретните правила и как именно ще става. Вероятно ще използваме подходящ за целта специално създаден софтуер, за да може да става този независим подбор на експерти и включването им особено в комисиите за оценка, тогава когато е задължително и процедурата е на стойност над европейските прагове и е с обект строителство. Така че ни предстои работа в тази посока по конкретизацията на този процес. Разбира се, ако законопроектът бъде приет в представения вид и с текстовете в тази редакция.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нещо друго от вносителите?
ДАНИЕЛА БОБЕВА: Само с една дума по критериите за подбор. Ние имаме съществена промяна там, която според мен е поне крачка напред, ако не е революция. Така че бих призовала колегите да ги погледнат още веднъж, преди да коментират тази част.
Доста от въпросите, включително и които постави господин Дончев, касаят приложението на закона, както и административния капацитет на Агенцията. Знаете, че последния конвергентен доклад, становището на Съвета по конвергентната програма на правителството имаше критични бележки по отношение на механизмите за прилагане на закона, контрола и административния капацитет на Агенцията. Така че ние сега сме съсредоточили усилията си върху закона и Правилника за прилагането му. Но паралелно с електронизацията и други мерки ще отговорим на очакванията за наистина ефективно прилагане на механизма.
По отношение на офшорните фирми. Първоначално във варианта, който беше внесен в Министерския съвет, имаше един текст, в интерес на истината това беше текст внесен от самия министър-председател лично, за забрана за участие в обществени поръчки на такива компании. Но след това се прецени, че тъй като ще се върви към обща уредба на въпроса за достъпа на офшорни компании до публични средства или свързани с това операции, затова го махнахме. Но не пречи, ако някой от народните представители иска да възстановим този текст и да вървим с него напред.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря колеги.
Ние не можем да продължим, поради технически организационни причини.
Предлагам утре в 11.00 часа извънредно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм с две точки:
1. Среща с представители на Световната банка по проблемите на демографията и влиянието им върху икономическите процеси.
2. Продължение на дискусията и обсъждането по Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и гласуване.
Имате ли някакви възражения по това извънредно заседание? Обстоятелствата го налагат. Нямате.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов


Стенограф:
Силвия Михайлова
(66 945 знака)