Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
19/09/2013
1. Среща с представители на Световната банка относно представяне на резултатите от доклада на Световната банка за смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. -- за първо гласуване. (продължение)
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 11
На 19 септември 2013 година, (четвъртък) от 11.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с представители на Световната банка относно представяне на резултатите от доклада на Световната банка за смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. -- за първо гласуване. (продължение)
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 11.10 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми гости, понеже програмата ни е изключително интензивна за днес, аз предлагам да започнем срещата с представителите на Световната банка по един изключително важен проблем за нас, а именно смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България.
Надявам се, че няма да приемете като проява на негостоприемство, но искам да ви кажа, че разполагаме с около 20 минути. След това Икономическата комисия трябва да остане, за да гласува един важен закон, който ще се гледа утре в Народното събрание – закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Уважаеми гости от Световната банка, предоставям на Вас възможността да представите екипа и разбира се материала, който сте подготвили за нас.
Имате думата.
ДОРТЕ ДОМЛАНД: Благодарим ви много за поканата да бъдем тук и да представим нашия доклад за смекчаване на икономическото въздействие на застаряващото население.
Искам първо да представя екипа. Аз съм д-р Дорте Домланд и отговарям за доклада. Аз съм старши икономист.
Господин Педро Родригес е водещият икономист за България и Миглена Абелс, която е експерт към екипа. Дамата вероятно я познавате, тя отговаря за нашите дейности в България.
Ние смятаме, че най-голямото постижение в човешката история, това е удължаването на продължителността на живота, което стана особено през последните 200 години. И това въпреки, че е много добро за нас, то поставя огромни икономически и социални предизвикателства, които са особено силни в някои страни, както и в България. България преминава през необичайни демографски промени. Само за три десетилетия България стана на трето място като най-старата страна в Европа след Германия и Италия.
България е също така на път да отбележи най-стръмния спад на населението в трудоспособна възраст в световен мащаб - като около 40 процента от населението към 2050 година ще излязат от трудовата сила. Тоест, през 2050 година всеки трети българин ще бъде над 55 години и всеки втори българин ще бъде над 45 години. Това поставя много важни въпроси.
Първо, какво означава тази промяна за бъдещия икономически растеж?
Второ, как то ще се отрази на публичния дълг?
Трето, как да бъдат посрещнати нуждите на възрастните хора в бъдеще?
По отношение на икономическия растеж ние смятаме, че без политически мерки икономическият растеж ще се забави, тъй като размерът на работната сила е важна детерминанта в доходите на държавата и нейното спадане ще доведе до спад в растежа. Ако няма увеличение на производителността на труда, няма да може да се постигне. Затова трябва да се подобри бизнес климата, да се насърчат иновациите, да се дадат инвестиции в инфраструктурата и реформи в здравеопазването, така че българите не само да живеят дълго, но да живеят здравословен живот. Това ще бъде от ключово значение за поддържане на растежа в България.
Освен това инвестициите в образованието са много важни, за да може работната сила да остане производителна сила. В момента България има най-ниското участие в учението през целия живот и това ще стане много важно, особено с удължаването на живота на хората.
Също така в доклада се поставя и много голямо ударение върху засилването на образователните резултати сред ромското население, тъй като голям процент от ромското население ще бъде включено в работната сила. Затова ще бъде необходимо да се инвестира в образованието на ромското население. България не може да си позволи да не направи това.
Освен увеличаването на производителността на труда има и възможности за увеличаване на икономическата активност на хората. При спадането на броя на населението ще спадне и безработицата. Има потенциал за инкорпориране в работната сила на тези групи, които в момента не са включени като жени, възрастни и млади хора. Ние предлагаме няколко насоки на политика, които да помогнат да се инкорпорират тези групи в работната сила. Но смятаме, че засилването на участието на тези групи ще помогне, но то няма да спре спада в размера на трудовата сила.
Освен това ние също предвиждаме и увеличаване на публичния дълг. Това ще бъде резултат от факта, че възрастните хора ще имат по-голяма потребност от някои публични услуги, като пенсии, като дългосрочни грижи. Така че това ще постави под напрежение българския публичен дълг.
В този контекст смятаме, че е много важно България много внимателно да оцени дългосрочното въздействие на всякакви промени в политиката, така че да не дава някои предимства на части от населението и това да води до много неравномерно повишаване на публичния дълг.
На второ място, смятаме че е много важно да се изгради много ефективен сектор на здравеопазването в България, така че българите да се радват не само на дълъг живот, но да се радват и на здравословен живот. Тук трябва да се подобри и амбулаторната помощ, болничната помощ и домашните услуги.
Накрая ние смятаме, че пенсионната система не е устойчива, тъй като тя зависи от многозначителни потоци от публичните приходи. Ние затова препоръчваме въздържане от всякакви допълнителни извънредни увеличения на пенсиите. Също така разглеждаме малко увеличение на осигурителните вноски, изравняване на пенсионната възраст при мъжете и жените и да се помисли за по-нататъшно увеличаване на пенсионната възраст. И накрая да се укрепи процеса на освидетелстване за инвалидност.
Не на последно място считаме, че за българите ще се превърне в предизвикателство посрещането на потребностите на възрастните хора. Налице са различни възможности за хората да осигурят финансиране на живота след пенсиониране. Могат да разчитат на семейството или на общността. Но при намаляване на населението в трудоспособна възраст, разчитането на семейството в бъдеще ще струва скъпо на обществото.
От друга страна българите могат да спестяват повече, докато работят. Но сега спестяванията на домакинствата са твърде ниски. По-високи публични трансфери също могат да помогнат. Но предвид демографските промени, повишаване на публичните трансфери към възрастните хора ще доведе до нарастване на публичния дълг с времето. И накрая, отлагането на пенсионирането е също възможно, защото ще позволи на хората да прекарат повече време в заетост, което ще им позволи да спестяват повече. Но трябва да имаме предвид, че нито една от тези опции сама по себе си, не може да реши проблема. Ето защо е важно да се постигне консенсус и да се реши кой е най-добрият микс за България. Накрая може да бъдат повишени спестяванията чрез повишаване на пенсионната възраст. Важно е стимулиране на участието в доброволни пенсионни схеми и подобряване на финансовата информираност.
В доклада сме посочили, че при отсъствието на реформи, обхватът на пенсионното осигуряване ще намалява, което означава, че трансферите към пенсионната система ще облагодетелстват все по-малък дял от населението в хода на времето, което поражда някои тревоги във връзка с равнопоставеността. Една от идеите за решаване на този проблем е прилагане на универсална пенсия, която да бъде финансирана от общите приходи, което по наша оценка няма да добави натиска върху публичния дълг.
Необходимостта от дългосрочни грижи с времето ще нараства драматично. В момента България има трето най-възрастно население в Европа. В същото време най-ниският дял разходи за дългосрочни грижи, което поставя необходимостта от разширяване на услугите за дългосрочни грижи. Те също така могат да допринесат за повишаване на ефективността и ефикасността на здравеопазването. Необходимостта от дългосрочни грижи явно ще нараства, но ще нарастват и разходите. Има оценки за Австрия. Те сочат, че хората в тази страна използват спестяванията си през целия живот за дългосрочни грижи. Ето защо трябва да се търсят други варианти за финансиране на дългосрочните грижи. Една от идеите, които правим в доклада е изследване на възможността за въвеждане на една финансова застраховка за дългосрочни грижи.
В обобщение нека кажа, че три са предизвикателствата --намаляване на забавянето на икономическия растеж; забавяне на нарастването на публичния дълг и намаляване на бедността сред възрастните хора в бъдеще.
Това изисква широки мерки от повишаване на производителността до инвестиции в ученето през целия живот. Повишаване на ефективността на разходите в здравеопазването и насърчаване на спестяванията.
Много от тези реформи, които са анализирани в доклада, ще засегнат поведението на хората в периода на тяхната трудова заетост, което ще гарантира по-добрия им живот в напреднала възраст. Така че колкото по-рано тези реформи бъдат приложени, толкова по-добър ще бъде живота на възрастните в бъдеще.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашите колеги, народни представители, притежават вашия доклад, както съкратената му част, така и изчерпателния доклад. Аз предполагам, че те са се запознали подробно с проблематиката, която вие засягате в доклада. Въпреки това, аз питам колегите, ако някой желае да зададе въпрос и да направи коментар, имате думата, уважаеми колеги.
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател.
Благодаря за изследването. Доста нерадостна картина. Всъщност ние всички я знаем тази картина, но потвърдена още веднъж в бъдещето, това което предстои - застаряване на населението, намаляваща група работещи българи, проблеми за пенсионната система. Доколкото разбирам, част от вашите предложения са увеличаване на възрастта за пенсиониране, особено за жените.
Бих искал да сравните ситуацията в България с околните държави от Източна Европа по възможност. И може би да ни дадете някакви примери, какво се е случило там за излизане от този проблем. Има ли други държави, които са сходни на България като демографски състав и проблеми в пенсионната система?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други въпроси?
Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз съм професор по макроикономика, освен депутат. За ваше сведение колегата Имамов е професор по статистика и затова така коментирахме тук таблиците. Много интересно и отлично систематизирано изследване.
Разбира се, числата, които виждаме, не искам да ви разочаровам, те не ни изненадват, тъй като в България има достатъчно изследвания с такива прогнози. Но това което е важно във вашето изследване е опитът за систематизиране на проблемите за българската икономика. Това е различното.
Най-важното е, че Българският парламент и Правителство трябва да търсят възможности със Световната банка, а точно това е нейната функция, да решават определени проблеми свързани с инвестиционната политика на страната, в това число и индиректно, даже и с вашето частно крило Интернешънъл файненшъл корпорейшън. Така че няма никакво съмнение, че това което сте направили е полезно. Ние ще се опитаме да извлечем максимална полза, като разбира се, това ще бъде начало на разговор между нашите институции.
Благодаря ви за усилията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин Гечев.
Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Здравейте.
Аз в духа на господин Кадиев, понеже пред мен е съкратената форма. В реформите за пенсионна система виждам вариант в политиките за въздържането от допълнителни извънредни увеличения на пенсиите.
Не зная дали Световната банка оценява факта, че 1,3 млн. българи живеят с пенсии от порядъка на 80 евро, а реално на месец трябват 110 евро, за да могат да преживяват. Така че това си е практически под прага на бедността. Интересно ми е какво е становището на Световната банка и какъв съвет бихте ни дали вие, за да може да не изключим абсолютно тези хора от обществото. Тъй като, както и вие оценявате и ние го оценяваме по същия начин, че демографската ситуация в страната е изключително тежка. Ако ние практически в риск да не изпаднем в това, да не може да покриваме грижите си към възрастните хора.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Александров.
Други колеги, уважаеми народни представители? Няма.
Имате думата.
ДОРТЕ ДОМЛАНД: Благодаря много за тези чудесни коментари и предложения. Ние също сме много силно обезпокоени и също подчертаваме високата бедност, разпространението на пенсиите към пенсионерите, към социално осигурените хора. Това съотношение е доста тежко в България. Ние виждаме какви са предизвикателствата тук и смятаме, че ще бъде много важно да се погледне какви ще бъдат дългосрочните последици от всякакви реформи, които ще се предприемат в пенсионната система.
Нека да дам сега думата на нашия специалист по пенсионното дело, който да ви каже какво става всъщност в другите съседни европейски страни.
МИГЛЕНА АБЕЛС: Първият въпрос, касаеше пенсионирането на жените. Ние правихме известни анализи и установихме, че 83 процента от европейските страни всъщност са приели мерки за изравняване на възрастта за пенсиониране. България е една от четирите страни заедно с Румъния и Словения, които не са предприели тази стъпка. Сравняването на България със Словения, Румъния и т.н., винаги при такива сравнения трябва да се има предвид, че повечето от тези страни са по-млади членове на Европейския съюз. Но трябва да имаме предвид, че специално в България демографската криза ще бъде по-сурова.
Вторият въпрос беше за бедността на възрастните хора. Въпросът за универсалната пенсия, която ние поставяме е, че тя може да включи повече хора от хората в трудова активна възраст в пенсионното осигуряване. Защото в момента виждаме, че е много нисък този процент. Ние поставяме идеята да се създаде универсална пенсия, така че тя да може да се предоставя на всички лица над определена възраст. Каква ще бъде възрастта, всяка страна ще реши за себе си, така че всички хора да бъдат покрити от пенсионно осигуряване.
Понастоящем 52 процента от пенсионните вноски се финансират от общите държавни приходи. От тези държавни приходи именно трябва да се осигури и универсалната пенсия, която да може да подпомогне системата. Вие, разбира се, когато разглеждате тези варианти ще се уверите, че това е един от начините да се адресира въпросът с бедността на старите хора. Разбира се, има много други възможни линии на поведение Това е единият от начините по който може да действате.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още веднъж благодаря за презентацията. Мисля, че изводите които вие сте направили в този доклад, особено тези които касаят политически решения, ще ни бъдат особено полезни. Ние ще работим върху тях от тук нататък и ще преценим тяхната адекватност към българските условия.
Господин Гечев спомена, че и ние работим по тези теми. Вярно е, че някои от предложенията няма да бъдат приети така лесно в България, що се отнася до увеличаване на пенсионната възраст, ограничаване на пенсиите и т.н. Ние имаме една изключително деликатна социално-икономическа ситуация.
Извиняваме се, че ние пресирахме тази изключително важна тема, но това се дължи на усложнената програма за днес.
Благодаря.
ПЕДРО РОДРИГЕС: Искам да ви благодаря на всички и да ви дам две неща:
Първо, ние ви даваме насоките за много комплексни, много сложни сектори на обществото. Вие имате вашите анализи, както беше подчертано тук. Но ние като банка се радваме, че може да участваме в диалог с вас по техническите въпроси и да може да дискутираме въпросите за пенсиите, за трудовата сила, за здравеопазването. Дорте Домланд ще бъде по-нататък ръководител за нашето по-нататъшно задълбочаване на този анализ. Така че всякакво взаимодействие, което смятате, че ще ви бъде полезно, ние с удоволствие ще участваме, ще ви предоставим допълнително международния опит с който сме запознати, за да може да формулирате вие вашите решения.
Благодаря.
* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Присъстват 13 човека.
Понеже ние вчера не приключихме дискусията, някой желае ли да продължим дискусията или да гласуваме.
АЛЬОША ДАКОВ( Изпълнителна агенция по горите): Благодаря уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще представя становището, което е подадено официално от Изпълнителната агенция по горите. Става въпрос за изключенията, които Закона за обществените поръчки регламентира, изключение от приложното поле на закона. Дейностите в горските територии – държавна и общинска собственост са в изключенията по сега действащия закон. Становището на Агенцията е, че това е изключително важно да се запази, защото тези дейности много трудно се планират като обем, като срок на провеждане, тъй като зависят от метрологичните условия. За възлагането на тези дейности има специална наредба на Министерския съвет.
В предложения законопроект е предложено да отпадне това изключение. Ако това се приеме, ще има изключително големи трудности в работата на държавните горски стопанства.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз и вчера мислех да коментирам ситуацията, в която сме поставени като Народно събрание, вносителят да има вътрешни противоречия. Предлагам занапред да си ги изчиства Министерският съвет преди да внасят законопроектите, тъй като не тук е местото отделни държавни органи, да си изчистят становищата и позициите по внесен от Министерския съвет законопроект.
В този смисъл позицията на една структура, която е част от изпълнителната власт по законопроект внесен от изпълнителната власт е малко странен и аз не мисля, че трябва да бъде дебатиран, след като имаме ясна воля на вносителя.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Горанов.
Други изказвания? Да предположим, че няма.
Преминаваме към гласуване.
Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г., който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 11.45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Силвия Михайлова
(18 749 знака)
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. -- за първо гласуване. (продължение)
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 11
На 19 септември 2013 година, (четвъртък) от 11.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с представители на Световната банка относно представяне на резултатите от доклада на Световната банка за смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението.
2. Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. -- за първо гласуване. (продължение)
3. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 11.10 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми гости, понеже програмата ни е изключително интензивна за днес, аз предлагам да започнем срещата с представителите на Световната банка по един изключително важен проблем за нас, а именно смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за България.
Надявам се, че няма да приемете като проява на негостоприемство, но искам да ви кажа, че разполагаме с около 20 минути. След това Икономическата комисия трябва да остане, за да гласува един важен закон, който ще се гледа утре в Народното събрание – закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Уважаеми гости от Световната банка, предоставям на Вас възможността да представите екипа и разбира се материала, който сте подготвили за нас.
Имате думата.
ДОРТЕ ДОМЛАНД: Благодарим ви много за поканата да бъдем тук и да представим нашия доклад за смекчаване на икономическото въздействие на застаряващото население.
Искам първо да представя екипа. Аз съм д-р Дорте Домланд и отговарям за доклада. Аз съм старши икономист.
Господин Педро Родригес е водещият икономист за България и Миглена Абелс, която е експерт към екипа. Дамата вероятно я познавате, тя отговаря за нашите дейности в България.
Ние смятаме, че най-голямото постижение в човешката история, това е удължаването на продължителността на живота, което стана особено през последните 200 години. И това въпреки, че е много добро за нас, то поставя огромни икономически и социални предизвикателства, които са особено силни в някои страни, както и в България. България преминава през необичайни демографски промени. Само за три десетилетия България стана на трето място като най-старата страна в Европа след Германия и Италия.
България е също така на път да отбележи най-стръмния спад на населението в трудоспособна възраст в световен мащаб - като около 40 процента от населението към 2050 година ще излязат от трудовата сила. Тоест, през 2050 година всеки трети българин ще бъде над 55 години и всеки втори българин ще бъде над 45 години. Това поставя много важни въпроси.
Първо, какво означава тази промяна за бъдещия икономически растеж?
Второ, как то ще се отрази на публичния дълг?
Трето, как да бъдат посрещнати нуждите на възрастните хора в бъдеще?
По отношение на икономическия растеж ние смятаме, че без политически мерки икономическият растеж ще се забави, тъй като размерът на работната сила е важна детерминанта в доходите на държавата и нейното спадане ще доведе до спад в растежа. Ако няма увеличение на производителността на труда, няма да може да се постигне. Затова трябва да се подобри бизнес климата, да се насърчат иновациите, да се дадат инвестиции в инфраструктурата и реформи в здравеопазването, така че българите не само да живеят дълго, но да живеят здравословен живот. Това ще бъде от ключово значение за поддържане на растежа в България.
Освен това инвестициите в образованието са много важни, за да може работната сила да остане производителна сила. В момента България има най-ниското участие в учението през целия живот и това ще стане много важно, особено с удължаването на живота на хората.
Също така в доклада се поставя и много голямо ударение върху засилването на образователните резултати сред ромското население, тъй като голям процент от ромското население ще бъде включено в работната сила. Затова ще бъде необходимо да се инвестира в образованието на ромското население. България не може да си позволи да не направи това.
Освен увеличаването на производителността на труда има и възможности за увеличаване на икономическата активност на хората. При спадането на броя на населението ще спадне и безработицата. Има потенциал за инкорпориране в работната сила на тези групи, които в момента не са включени като жени, възрастни и млади хора. Ние предлагаме няколко насоки на политика, които да помогнат да се инкорпорират тези групи в работната сила. Но смятаме, че засилването на участието на тези групи ще помогне, но то няма да спре спада в размера на трудовата сила.
Освен това ние също предвиждаме и увеличаване на публичния дълг. Това ще бъде резултат от факта, че възрастните хора ще имат по-голяма потребност от някои публични услуги, като пенсии, като дългосрочни грижи. Така че това ще постави под напрежение българския публичен дълг.
В този контекст смятаме, че е много важно България много внимателно да оцени дългосрочното въздействие на всякакви промени в политиката, така че да не дава някои предимства на части от населението и това да води до много неравномерно повишаване на публичния дълг.
На второ място, смятаме че е много важно да се изгради много ефективен сектор на здравеопазването в България, така че българите да се радват не само на дълъг живот, но да се радват и на здравословен живот. Тук трябва да се подобри и амбулаторната помощ, болничната помощ и домашните услуги.
Накрая ние смятаме, че пенсионната система не е устойчива, тъй като тя зависи от многозначителни потоци от публичните приходи. Ние затова препоръчваме въздържане от всякакви допълнителни извънредни увеличения на пенсиите. Също така разглеждаме малко увеличение на осигурителните вноски, изравняване на пенсионната възраст при мъжете и жените и да се помисли за по-нататъшно увеличаване на пенсионната възраст. И накрая да се укрепи процеса на освидетелстване за инвалидност.
Не на последно място считаме, че за българите ще се превърне в предизвикателство посрещането на потребностите на възрастните хора. Налице са различни възможности за хората да осигурят финансиране на живота след пенсиониране. Могат да разчитат на семейството или на общността. Но при намаляване на населението в трудоспособна възраст, разчитането на семейството в бъдеще ще струва скъпо на обществото.
От друга страна българите могат да спестяват повече, докато работят. Но сега спестяванията на домакинствата са твърде ниски. По-високи публични трансфери също могат да помогнат. Но предвид демографските промени, повишаване на публичните трансфери към възрастните хора ще доведе до нарастване на публичния дълг с времето. И накрая, отлагането на пенсионирането е също възможно, защото ще позволи на хората да прекарат повече време в заетост, което ще им позволи да спестяват повече. Но трябва да имаме предвид, че нито една от тези опции сама по себе си, не може да реши проблема. Ето защо е важно да се постигне консенсус и да се реши кой е най-добрият микс за България. Накрая може да бъдат повишени спестяванията чрез повишаване на пенсионната възраст. Важно е стимулиране на участието в доброволни пенсионни схеми и подобряване на финансовата информираност.
В доклада сме посочили, че при отсъствието на реформи, обхватът на пенсионното осигуряване ще намалява, което означава, че трансферите към пенсионната система ще облагодетелстват все по-малък дял от населението в хода на времето, което поражда някои тревоги във връзка с равнопоставеността. Една от идеите за решаване на този проблем е прилагане на универсална пенсия, която да бъде финансирана от общите приходи, което по наша оценка няма да добави натиска върху публичния дълг.
Необходимостта от дългосрочни грижи с времето ще нараства драматично. В момента България има трето най-възрастно население в Европа. В същото време най-ниският дял разходи за дългосрочни грижи, което поставя необходимостта от разширяване на услугите за дългосрочни грижи. Те също така могат да допринесат за повишаване на ефективността и ефикасността на здравеопазването. Необходимостта от дългосрочни грижи явно ще нараства, но ще нарастват и разходите. Има оценки за Австрия. Те сочат, че хората в тази страна използват спестяванията си през целия живот за дългосрочни грижи. Ето защо трябва да се търсят други варианти за финансиране на дългосрочните грижи. Една от идеите, които правим в доклада е изследване на възможността за въвеждане на една финансова застраховка за дългосрочни грижи.
В обобщение нека кажа, че три са предизвикателствата --намаляване на забавянето на икономическия растеж; забавяне на нарастването на публичния дълг и намаляване на бедността сред възрастните хора в бъдеще.
Това изисква широки мерки от повишаване на производителността до инвестиции в ученето през целия живот. Повишаване на ефективността на разходите в здравеопазването и насърчаване на спестяванията.
Много от тези реформи, които са анализирани в доклада, ще засегнат поведението на хората в периода на тяхната трудова заетост, което ще гарантира по-добрия им живот в напреднала възраст. Така че колкото по-рано тези реформи бъдат приложени, толкова по-добър ще бъде живота на възрастните в бъдеще.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашите колеги, народни представители, притежават вашия доклад, както съкратената му част, така и изчерпателния доклад. Аз предполагам, че те са се запознали подробно с проблематиката, която вие засягате в доклада. Въпреки това, аз питам колегите, ако някой желае да зададе въпрос и да направи коментар, имате думата, уважаеми колеги.
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател.
Благодаря за изследването. Доста нерадостна картина. Всъщност ние всички я знаем тази картина, но потвърдена още веднъж в бъдещето, това което предстои - застаряване на населението, намаляваща група работещи българи, проблеми за пенсионната система. Доколкото разбирам, част от вашите предложения са увеличаване на възрастта за пенсиониране, особено за жените.
Бих искал да сравните ситуацията в България с околните държави от Източна Европа по възможност. И може би да ни дадете някакви примери, какво се е случило там за излизане от този проблем. Има ли други държави, които са сходни на България като демографски състав и проблеми в пенсионната система?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други въпроси?
Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз съм професор по макроикономика, освен депутат. За ваше сведение колегата Имамов е професор по статистика и затова така коментирахме тук таблиците. Много интересно и отлично систематизирано изследване.
Разбира се, числата, които виждаме, не искам да ви разочаровам, те не ни изненадват, тъй като в България има достатъчно изследвания с такива прогнози. Но това което е важно във вашето изследване е опитът за систематизиране на проблемите за българската икономика. Това е различното.
Най-важното е, че Българският парламент и Правителство трябва да търсят възможности със Световната банка, а точно това е нейната функция, да решават определени проблеми свързани с инвестиционната политика на страната, в това число и индиректно, даже и с вашето частно крило Интернешънъл файненшъл корпорейшън. Така че няма никакво съмнение, че това което сте направили е полезно. Ние ще се опитаме да извлечем максимална полза, като разбира се, това ще бъде начало на разговор между нашите институции.
Благодаря ви за усилията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин Гечев.
Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Здравейте.
Аз в духа на господин Кадиев, понеже пред мен е съкратената форма. В реформите за пенсионна система виждам вариант в политиките за въздържането от допълнителни извънредни увеличения на пенсиите.
Не зная дали Световната банка оценява факта, че 1,3 млн. българи живеят с пенсии от порядъка на 80 евро, а реално на месец трябват 110 евро, за да могат да преживяват. Така че това си е практически под прага на бедността. Интересно ми е какво е становището на Световната банка и какъв съвет бихте ни дали вие, за да може да не изключим абсолютно тези хора от обществото. Тъй като, както и вие оценявате и ние го оценяваме по същия начин, че демографската ситуация в страната е изключително тежка. Ако ние практически в риск да не изпаднем в това, да не може да покриваме грижите си към възрастните хора.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Александров.
Други колеги, уважаеми народни представители? Няма.
Имате думата.
ДОРТЕ ДОМЛАНД: Благодаря много за тези чудесни коментари и предложения. Ние също сме много силно обезпокоени и също подчертаваме високата бедност, разпространението на пенсиите към пенсионерите, към социално осигурените хора. Това съотношение е доста тежко в България. Ние виждаме какви са предизвикателствата тук и смятаме, че ще бъде много важно да се погледне какви ще бъдат дългосрочните последици от всякакви реформи, които ще се предприемат в пенсионната система.
Нека да дам сега думата на нашия специалист по пенсионното дело, който да ви каже какво става всъщност в другите съседни европейски страни.
МИГЛЕНА АБЕЛС: Първият въпрос, касаеше пенсионирането на жените. Ние правихме известни анализи и установихме, че 83 процента от европейските страни всъщност са приели мерки за изравняване на възрастта за пенсиониране. България е една от четирите страни заедно с Румъния и Словения, които не са предприели тази стъпка. Сравняването на България със Словения, Румъния и т.н., винаги при такива сравнения трябва да се има предвид, че повечето от тези страни са по-млади членове на Европейския съюз. Но трябва да имаме предвид, че специално в България демографската криза ще бъде по-сурова.
Вторият въпрос беше за бедността на възрастните хора. Въпросът за универсалната пенсия, която ние поставяме е, че тя може да включи повече хора от хората в трудова активна възраст в пенсионното осигуряване. Защото в момента виждаме, че е много нисък този процент. Ние поставяме идеята да се създаде универсална пенсия, така че тя да може да се предоставя на всички лица над определена възраст. Каква ще бъде възрастта, всяка страна ще реши за себе си, така че всички хора да бъдат покрити от пенсионно осигуряване.
Понастоящем 52 процента от пенсионните вноски се финансират от общите държавни приходи. От тези държавни приходи именно трябва да се осигури и универсалната пенсия, която да може да подпомогне системата. Вие, разбира се, когато разглеждате тези варианти ще се уверите, че това е един от начините да се адресира въпросът с бедността на старите хора. Разбира се, има много други възможни линии на поведение Това е единият от начините по който може да действате.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още веднъж благодаря за презентацията. Мисля, че изводите които вие сте направили в този доклад, особено тези които касаят политически решения, ще ни бъдат особено полезни. Ние ще работим върху тях от тук нататък и ще преценим тяхната адекватност към българските условия.
Господин Гечев спомена, че и ние работим по тези теми. Вярно е, че някои от предложенията няма да бъдат приети така лесно в България, що се отнася до увеличаване на пенсионната възраст, ограничаване на пенсиите и т.н. Ние имаме една изключително деликатна социално-икономическа ситуация.
Извиняваме се, че ние пресирахме тази изключително важна тема, но това се дължи на усложнената програма за днес.
Благодаря.
ПЕДРО РОДРИГЕС: Искам да ви благодаря на всички и да ви дам две неща:
Първо, ние ви даваме насоките за много комплексни, много сложни сектори на обществото. Вие имате вашите анализи, както беше подчертано тук. Но ние като банка се радваме, че може да участваме в диалог с вас по техническите въпроси и да може да дискутираме въпросите за пенсиите, за трудовата сила, за здравеопазването. Дорте Домланд ще бъде по-нататък ръководител за нашето по-нататъшно задълбочаване на този анализ. Така че всякакво взаимодействие, което смятате, че ще ви бъде полезно, ние с удоволствие ще участваме, ще ви предоставим допълнително международния опит с който сме запознати, за да може да формулирате вие вашите решения.
Благодаря.
* * *
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Присъстват 13 човека.
Понеже ние вчера не приключихме дискусията, някой желае ли да продължим дискусията или да гласуваме.
АЛЬОША ДАКОВ( Изпълнителна агенция по горите): Благодаря уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще представя становището, което е подадено официално от Изпълнителната агенция по горите. Става въпрос за изключенията, които Закона за обществените поръчки регламентира, изключение от приложното поле на закона. Дейностите в горските територии – държавна и общинска собственост са в изключенията по сега действащия закон. Становището на Агенцията е, че това е изключително важно да се запази, защото тези дейности много трудно се планират като обем, като срок на провеждане, тъй като зависят от метрологичните условия. За възлагането на тези дейности има специална наредба на Министерския съвет.
В предложения законопроект е предложено да отпадне това изключение. Ако това се приеме, ще има изключително големи трудности в работата на държавните горски стопанства.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз и вчера мислех да коментирам ситуацията, в която сме поставени като Народно събрание, вносителят да има вътрешни противоречия. Предлагам занапред да си ги изчиства Министерският съвет преди да внасят законопроектите, тъй като не тук е местото отделни държавни органи, да си изчистят становищата и позициите по внесен от Министерския съвет законопроект.
В този смисъл позицията на една структура, която е част от изпълнителната власт по законопроект внесен от изпълнителната власт е малко странен и аз не мисля, че трябва да бъде дебатиран, след като имаме ясна воля на вносителя.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Горанов.
Други изказвания? Да предположим, че няма.
Преминаваме към гласуване.
Представяне обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г., който е за, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 11.45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов
Стенограф:
Силвия Михайлова
(18 749 знака)
