1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31 януари 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 3

На 26 февруари 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала 134, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31 януари 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2014 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.
Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, Комисията по икономическата политика и туризъм има кворум. Откривам заседанието.

ДНЕВНИЯТ РЕД е следния:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31 януари 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2014 г. -- за второ гласуване.
5. Разни.
Имате ли съображения по дневния ред?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам да отложим четвърта точка за разглеждане на следващото заседание. Мотивите за това предложение са, че получихме, група народни представители, доста сериозни бележки за определени рискове за фракинг, специално в континенталния шелф на Черно море. Бихме искали, вече говорихме и с Министерство на околната среда, да се направи една по-обстойна преценка, за да сме сигурни, че няма да направим грешка по този въпрос. И затова е по-разумно да отложим решението по тази четвърта точка за следващото заседание.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
Предлагам да гласуваме както е представен дневният ред без четвърта точка. Да отложим обсъждането и приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства за следващата седмица с мотивите, които сподели с вас господин Гечев.
Гласуваме следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31 януари 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Моля, който е съгласен с този дневен ред да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31 януари 2014 г.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Силвана Любенова – директор на дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Гергана Иванова – началник на отдел “Обща координация по въпросите на ЕС”;
от Министерски съвет -- Цветан Владиков – държавен експерт в дирекция “Координация по въпросите на ЕС”, Владимир Недялков – държавен експерт в дирекция “Координация по въпросите на ЕС” и Цветелина Хинкова – старши експерт в дирекция “Координация по въпросите на ЕС”.
Има думата вносителят на годишната програма.
Кой ще я представи? Заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ към Министерство на икономиката и енергетиката): На вашето внимание е представена Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2014 г. Аз ще се спра на приоритетите, които са от компетенцията на Министерство на икономиката и енергетиката и засягат икономическата част на министерството. Тъй като енергетиката предполагам, че ще бъде представена в съответната комисия.
Ще започна с приоритетите, които сме отбелязали в областта на общата търговска политика на Европейския съюз. Тук има два основни аспекта, които са приоритет за нас. Това е Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между Европейския съюз и САЩ, на първо място. Тъй като това са отношения касаещи един от основните търговски партньори на Европейския съюз и за нас е важно да се постигне сближаване и хармонизиране на стандартите. Подобряване на достъпа до пазара на стоки и услуги и обществени поръчки. Премахване на митата, особено в селскостопанския сектор. Прилагане на правилата на интелектуалната собственост и най-вече защитата на географските означения. Това са важни елементи, които са от интерес за нас.
Вторият аспект по отношение на общата търговска политика на Европейския съюз, който е приоритет за нас, е изпълнението на решенията на Деветата сесия на Министерската конференция на Световната търговска организация и най-вече приемането на Споразумението по улесняване на търговията.
В областта на единния пазар на Европейския съюз, за нас ще продължат да бъдат приоритет мерките заложени в Акта за Единния пазар І и ІІ. Това са важни законодателни инициативи целящи подобряване функционирането на Единния пазар на Европейския съюз. Освен това ще продължим да подкрепяме всички усилия насочени към преодоляване на все още съществуваща фрагментираност на Единния пазар на Европейския съюз, като ще акцентираме върху подобряване на качеството на законодателството, а също така и на неговото навременно и коректно прилагане.
По отношение на по-доброто регулиране на ниво Европейски съюз за нас са важни инициативите в областта на програмата представена от Европейската комисия, свързана с пригодността и резултатността на регулаторната рамка. Това е изключително важна инициатива от гледна точка на реална оценка за това, доколко законодателството на Европейския съюз изпълнява целите за които е прието и начинът по който то функционира. Възможностите за подобряването му или евентуално предприемане на мерки за дерегулация, ако се установи при този анализ, че нещо не е необходимо.
В областта на по-доброто регулиране, също така ще продължим да подкрепяме засилване прилагането на теста за малките и средни предприятия, което е от особена важност за приемане на законодателство, което в най-малка степен натоварва малките и средни предприятия и отчита тяхната специфика.
В областта на защита на потребителите приоритет през тази година ще бъде започналото разглеждане на нова директива за пакетните туристически пътувания и приключване на работата по пакета безопасност на потребителските стоки и надзор на пазара. Това са два регламента, които в момента са блокирани поради невъзможност да се постигне споразумение по един важен аспект, а именно означаване произхода на продуктите върху самия продукт. Това е основен приоритет за нас в тази област.
По отношение на индустриалната политика и малките и средни предприятия, за нас ще бъдат приоритет към всички инициативи насочени към реиндустриализацията на Европейския съюз, както и спазване на принципите и изпълнението на мерките по акта за малките и средни предприятия. Това е най-общо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо Любенова.
Уважаеми колеги, откривам дебата по обсъждания законопроект. Желаещи да вземат думата?
Заповядайте господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос не към вносителите, а към вас господин председател. За пореден път ни се внася закон и от Министерство на икономиката няма нито министър, нито зам.-министър. Мисля, че един път това вече го коментирахме и се разбрахме, че така повече няма да бъде. Министерство с един министър и пет зам.-министри, най-малкото е неуважително да се събираме в този състав.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Основателна е бележката ви господин Кънев. Надявам се от тук нататък да не повтаряме тази практика, защото това е изискване и на Правилника. Разбира се, ние не подценяваме усилията на експертите от това Министерство, но заедно с вас трябва да има най-малкото един зам.-министър. Моля, предайте на вашите заместник-министри и министър, че ако това в бъдеще се случи, вероятно ще отлагаме обсъждането на въпроси, по които вие сте вносители.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, въпроси. Вие знаете че това е традиционен материал, който всяка година се приема. Тази година има малко по-особена характеристика, защото сме в година на европейски избори и този материал ще играе изключително важна роля от тук нататък.
Имате думата уважаеми дами и господа.
Годишната програма е разпределена на всички комисии в Парламента. От нас се очаква да коментираме и да даваме предложения по икономическата част на тази годишна програма.
Няма желаещи за изказване. Ако няма, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесен от Министерски съвет на 31 януари 2014 г., моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред --Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г. - за първо гласуване.
По тази точка, уважаеми дами и господа, сме поканили следните гости, от които очакваме да вземат отношение по законопроекта:
от Министерство на финансите -- Людмила Елкова – заместник-министър и Снежанка Колева – държавен експерт в дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”;
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Силвана Любенова – директор на дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” и Десислава Георгиева – началник на отдел “Право на установяване и услуги”;
от Българска народна банка -- Димитър Костов – подуправител;
от Комисията за защита на потребителите -- Иван Бъчваров – главен секретар и Емилия Елчинова;
от Асоциация на банките в България -- Ирина Марцева – главен секретар и Елеонора Христофорова – юрисконсулт;
от Асоциация на индустриални капитал в България -- Ивелин Желязков;
от Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – главен секретар, Стоян Сталев и Гергана Димова – Връзки с обществеността;
от БНП Париба ЕАД -- Владимир Вълканов – главен юрисконсулт и Христо Мишев;
от Асоциация на потребителите на банкови и финансови услуги -- Васил Кендов;
от Български финансов форум -- Георги Атанасов и Десислав Данов;
от Граждански организации (по всички точки): Нина Гергова – ГИ “За нов обществен договор”, Светозар Съев – ГИ “Орлов мост за промяна”, Здравчо Велев – Сдружение “Защита на гражданите”, Марин Григоров и проф. Петьо Хаджиев.
Това са гостите, които според нас имат пряко отношение към законопроекта и очакваме да вземат отношение по него.
Поискали сме, уважаеми дами и господа, становища по този законопроект от: Министерство на финансите до този момент няма становище; Министерство на икономиката и енергетиката до този момент няма становище; Българска народна банка имаме становище; Комисия за защита на потребителите имаме становище; Асоциация на банките в България нямаме до този момент становище; Асоциация на индустриалния капитал нямаме становище; Конфедерация на работодателите и индустриалците в България нямаме становище; Българска стопанска камара нямаме до този момент становище; Българска търговско промишлена палата имаме становище допълнително получени становища от БНП Париба ЕАД, Съюз на пострадалите от банки, финансови институции и съдебни изпълнители.
Това е предварителната информация, с която мисля че трябва да бъдете запознати, преди да отворим дискусията и обсъждането на законопроекта. Най-напред има думата вносителят или представител на вносителите.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви господин председател.
Първо, като имам предвид, че предложението е достъпно в интернет и всеки може да се запознае с него и второ, че подобно обсъждане вече имаше в Бюджетна комисия, ще се опитам да спестя време на участниците и само да акцентирам върху по-важните изменения, които се предлагат в проектозакона.
Позволил съм си да ги подредя по следния начин: на първо място, това е формирането на лихвата на потребителския кредит на пазарна основа. Изрично искам да подчертая, следвайки практиката на другите 27 страни членки на Европейския съюз, и на предишното заседание посочих, че последно, мисля, преди две години и Румъния е предприела такива стъпки. Така че навсякъде лихвата на потребителския кредит се формира на основата на два компонента. Единият е фиксиран, който се определя от самата банка и в което ние не се намесваме. Те се конкурират по между си при тази фиксирана компонента на лихвата. И първата компонента е променливата лихва.
Следвайки европейската практика и съобразявайки се с българските условия на основата на многократни разговори, срещи, формални и неформални, със заинтересованите институции, ние предлагаме формирането на тази пазарна част на лихвата да става съобразно европейската практика. А по-точно на основата на LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR, който се формира на основата на специфичния български пазар и други индикатори публикувани от две институции – Българската народна банка и Националния статистически институт.
Трябва да ви информирам, сигурно ще бъде повторено и сега от Националната банка, че по този въпрос една от претенциите беше, вместо „индикатори“ да се ползват „показатели“, което е българска дума. Икономически показатели при това. Причината да предложим индикатори е, че БНБ и Националният статистически институт, те по принцип точно това публикуват – икономически индикатори. Но не е проблем между първо и второ четене да помислим върху редакцията. Така или иначе това няма да промени логиката на вносителите и това, което ние предлагаме, този компонент да бъде на пазарна основа. Тук присъстващите знаят до момента как се формира той. Освен че искаме това формиране на лихвата да бъде пазарно, искаме този компонент да бъде независим от двете страни – кредитодателя и кредитополучателя. Тъй като по сега действащия механизъм, кредитодателят може по свое усмотрение, в зависимост от своите разходи да променя тази лихва, без съгласието на кредитополучателя и много често пред свършен факт. Поради което ние изравнявайки интересите на кредитодателя и кредитополучателя и съобразявайки се с европейските практики предлагаме да избегнем тези недостатъци и да засилим пазарното начало, първо и второ, да доближим този механизъм до механизма в другите страни членки на Европейския съюз.
Второ, което е много важно, ние създаваме конкурентна среда при ипотечните кредити специално. Отлично знаете, че в момента повечето от банките налагат, така наречената от хората, наказателна лихва, такса предсрочно погасяване, която на практика прави невъзможна конкуренцията. Тъй като години наред тя беше около 5 процента, а сега вероятно и поради тези обсъждания слиза на нива около 4 процента. Но няма такива лихвени разлики между банките, поради което на практика имаше едно закрепостяване на кредитополучателите, спрямо определена банка.
Отново следвайки принципите на конкуренцията и практиката в другите европейски страни, но съобразявайки се и с интереса на банката, тъй като банката за да отпусне такъв кредит, тя има определени разходи по проучвания, по предоставяне, по управление на кредита в началото. При което ние предлагаме следното: кредитополучателят ще има ангажимент към банката, с която е сключил договор за първите 12 плащания. Казвам за първите 12 плащания, 12 месеца, тъй като може да има период на неплащане. Тоест, да има гратисен период. Ако има примерно една или две години гратисен период, това означава, че задължението на кредитополучателя ще бъде за първите 12 месеца от плащания да покрие с един процент от сумата, която дължи на банката. Тоест, ако кредитополучателят реши след първата година, ако няма гратисен период, той да рефинансира този кредит от друга банка при по-благоприятни условия, това което той ще дължи в рамките на първите 12 месеца ще бъде до един процент. Тоест, и тук банките могат да се конкурират при предоставяне на проектодоговори на кредитополучателите. След като той е плащал 12 месеца лихва на банката, след втория месец кредитопулачателят ще има пълната свобода и няма да има ангажименти към първата банка при евентуалното рефинансиране на този кредит. Ние считаме че това също прави кредитораздаването свързано с ипотечните кредити по-пазарно, по-европейско и води до балансиране на интересите на кредитодателя и кредитополучателя.
На трето място, това което е много важно, отново свързано с ипотечните кредити, имаше много широки разисквания свързани с Гражданския процесуален кодекс. Даже в писмата на много от неправителствените организации, на граждани, на срещата която направихме с неправителствени организации имаше искания за отпадане на така наречения член 417 от Гражданския процесуален кодекс. Но съобразявайки се с реалното състояние на банковата система и наистина опитвайки се да балансираме тази сложна система от интереси на кредитодатели и кедитополучатели, ние считаме че на този етап може да засилим пазарното начало в следния вариант - като дадем възможност на банката, или за да бъда точен като задължим банките да предоставят възможност на кредитополучателя да избере от два варианта. Единият вариант е действащото положение. Тоест, ако той не може да си изплаща кредита, той не само трябва да напусне жилището по съответните механизми, но евентуално, ако жилището се реализира на по-ниска цена от договора, той ще трябва да продължи да плаща разликата между пазарната цена в момента на продажбата и задължението по кредита. Ситуация, която е в момента. И вторият вариант е, кредитополучателят ще има възможност да сключи договор при който неговата отговорност ще бъде до момента на продажбата на имота, с което ще се счита, че банката е изцяло компенсирана. Съвсем естествено е, че този вариант ще бъде по-скъп и за банката, ще бъде по-скъп и за кредитора. Но нека да дадем възможност на кредитополучателите сами да преценят степента на риска и ако те са готови да заплатят по-висока цена на този кредит, те ще имат и една допълнителна сигурност, при евентуална невъзможност да обслужват кредита си. Досега такава възможност теоретично съществуваше, но тя много рядко се е прилагала в банковата система. Ние сега искаме да задължим банките, да предложат тази възможност при разбираемо по-висока цена.
И на последно място, това е стремежът ни, в проекта да намалим многобройните такси, които банките искат да се плащат. Като принципът е, да такси трябва да се плащат, както в цяла Европа и извън нея, но те трябва да бъдат срещу конкретни услуги – номер 1, номер 2, таксите не трябва да се повтарят. Ще ви дам един пример. Да речем таксата за управление на кредита. В крайна сметка в банките навсякъде по света, затова има разлика между лихвата по депозитите и лихвата по кредитите, тъй като банките с тази разлика в лихвите трябва да покрият разходите си. В това число трябва да покрият и риска. В това число и разходите си по управлението. Така че според нас няма логика веднъж да има разлика в лихвите, поради това че банката има такива допълнителни ангажименти и разходи и второ, хората да плащат допълнителна такса. Поради което в проекта ние сме посочили кои такси отпадат и кои такси остават. Като разбира се, таксите които остават не са задължителни, но те също ще бъдат обект на конкуренция между банките.
Господин председател, уважаеми колеги, това са основните пунктове в проекта. Той е на разположение пред мен, така че ако има някакви въпроси и предложения може конкретно да се спрем на съответните текстове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев. Това беше въведение от името на вносителите.
Имате думата за дискусия. Най-напред гостите. Заповядайте.
ВАСИЛ КЕНДОВ (Асоциация на потребителите на банкови и финансови услуги): Благодаря много за тази среща и възможността да изкажем нашето становище. Искаме да направим следните питания и предложения.
По първа точка в тези промени е записано, че ще важат единствено за новите кредитоискатели. Правена ли е оценка от някой, колко ще бъдат евентуално новите кредитоискатели? Понеже по данните на БНБ, с които преди да дойдем се запознах, за месец януари жилищните кредити са намалели на годишна база с 0,8 процента, а за декември 2013 г. с 1,2. Тоест, имайки предвид, че в този проект е описан единствено жилищният кредит, а на практика има разлика между жилищен кредит срещу ипотека и потребителски кредит срещу ипотека. Конкретното ми предложение е, да бъде коригиран така закона, че да обхваща всички кредити срещу ипотека, които ползват потребителите. Това е по тази точка.
По втора точка касаеща, като спазвам моята номерация, промяната на лихвените проценти и пазарните нива – LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR, смятам, че това е голяма стъпка в правилна насока. Но въпросът е, какъв ефект ще очакваме от нея, понеже към днешна дата те са на рекордно ниски цени? След като те ще засегнат много малък процент от кредитоискателите, трябва да се замислим какъв точно ефект ще имат. Да речем, че от тук нататък това бъде така. Сега виждам, че има неяснота по отношение на допълнителни идекси. Индекс публикуван от БНБ или индекс публикуван от Националния статистически институт. Нека използваме думата „индикатори“. Това е добре, но на практика целият Европейски съюз предполага единен пазар. Влиянието в този пазар трябва да бъде валидно за нас и тези промени. Говоря за нашия пазар, като пазар от Европейския съюз. Така че, ако в Европейския съюз използват индекси LIBOR и EUROBOR, не виждам голям смисъл да се прави комбинация от индекси. Това потребителят няма да го разбере.
Искам да дам като пример изказването на господин Хампарцумян от заседанието на Бюджетна комисия на 6 февруари: “Представете си какво би станало, ако вземем без много да мислим, някакъв индикатор от други пазари, от други обстоятелства, който пак казвам, днес е много нисък и изглежда много изгоден. Много подобна е ситуацията с кредита швейцарски франкове, както изглеждаше, че е най-тарикатският вид кредит, който може да вземеш, до момента в който не се обърна тренда и те станаха възможно най-неизгодния кредит.” Швейцария не е в Европейски съюз и общо взето не е в единния пазар. Това е което със сигурност знам.
Голям проблем според мен, който не се третира, това е информираността на клиентите. При положение, че в заключителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, § 11, се планира отпадането на чл. 144, ал. 1 и ал. 2, те се отменят. Това на практика обяснявам какво значи. Банките вече няма да имат административното задължение при промяна на лихвата, да уведомят клиента писмено и да кажат: “Добре, променяме лихвата. Ти имаш право да си погасиш изцяло кредита в 14 или седемдневен срок.” Представете си за обикновения потребител, особено този който няма интернет, а има цели области в България, които нямат този достъп, че има промяна в неговата вноска. Той как да разбере? Казваме, от средствата за масова информация. Ако приемем че EUROBOR се използва или някой друг пазарен индекс, тогава животът на човек ще се превърне в ежедневно ровене по сайтове, било то за промяна на EUROBOR, на някакви нови изисквания, на ВиК, на Топлофикация, на каквото искате. Всичко е заложено на принципа, измененията са на сайта, проверете го. Първо, няма да има сайт и второ, вноската ще му бъде на всеки месец. Според мен това е проблем.
Друг проблем, който мисля че може да се реши с този закон, това вече вие ще го прецените, е проблемът, който има с поръчителите. Това е една сфера, в която банките не са експлоатирали. Практиката е следната. Ако вие сте поръчител и титуляря на кредита не го изплаща, тогава вие бивате осъден, без реално да разберете. Вие разбирате за неплащането на човека, на който вие сте поръчител, от изпълнителния лист на частния съдебен изпълнител. В този момент вече сте натоварени с допълнителни такси, разноски и т.н. Тоест, моето лично мнение от практиката е, че поръчителят по кредита няма никакви права. Неговите права влизат чак когато кредита бъде погасен. Технологии има много - дали ще бъдат SMS, дали ще бъдат имейли, постоянно всеки ги използва. Ако бъдат известявани на време, че титулярят по кредита има някакъв проблем с плащането на кредита, мисля, че те могат да намерят много бързо и своевременно решение, без да се натоварят с допълнителни такси по едно съдено дело, което ще е срещу тях.
Един много интересен въпрос искам също да засегна. В България има голяма практика, собствениците на малък и среден бизнес и това е условие на банките за отпускане на кредит, те да станат поръчители по този кредит. Ако решим първия проблем с известяването на поръчителите, може би ще решим и този проблем, в който те стават поръчители, имам предвид като физически лица. Тогава вече се губи малко смисъла, дали това е бизнес кредит, дали е кредит за лични нужди. Молбата ми е да помислите в тази насока. Ако намерите някакво решение, мисля че малките и средните предприятия ще ви бъдат благодарни.
Животът на кредита. Мисля, че това не е коментирано. И когато отпадне таксата за предсрочно погасяване се предполага, че човек ще може да рефинансира кредита си от друга банкова институция. Какво стана обаче с потребителските кредити? Преди влизането на това изискване да няма такса за предсрочно погасяване, таксите бяха от порядъка на процент, процент и половина - първоначална такса за отпускане или първоначална такса за управление. Кой както иска така да я нарече, думите нямат значение. Въпросът е единствено, какво представлява тя? Тоест, това е такса, която се спира от сумата още преди отпускането на кредита. След въвеждането на това европейско изискване, на практика да няма такса за предсрочно погасяване на потребителските кредити, се покачиха таксите, както казахме за отпускане или таксата за управление първоначалната, от въпросните процент, процент и половина до два процента и половина, три. Тоест, ако се запази това, което прочетох в протокола от 6 февруари на Бюджетната комисия, таксата за управление първоначалната да бъде запазена при банките, тогава няма да има толкова голям ефект това нещо, защото банката ще събере предварително таксата по кредита и ще ви каже: “Добре. Като искаш рефинансирай си.” Тоест, ще стане същото като с потребителските кредити.
Аз веднага ще ви кажа, че има голям проблем с таксите. И тук мисля, че наистина ще трябва да се преразгледат нещата и да се прецизират, но това вече колегите от БНБ трябва да кажат. Може ли някой да ми каже, какво точно включва, какви действия включва, таксата управление на кредита. Първо, второ, трето това предоставяме срещу тази такса. Няма да намерите разумно обяснение. А ако отидете и кажете: Искам справка да ми издадете. Всяка банка има тарифа за справка – 40 лв., 50 лв. Тоест, какво точно включват тези действия? В моята практика, която е доста голяма, не съм научил до днес и никой не ми е дал нормално обяснение.
Адмирации за предложението за бързите кредити да попаднат под този закон. Смятаме, че това е голяма крачка в защитата на потребителите и ще се сложи определен ред.
По отношение на идеята за възможността на бъдещите кредитоискатели да избират между два вида кредити, мисля че няма да има голям ефект, поради няколко причини:
Първо, това нещо лесно се решава със Закон за фалит на физическите лица, който трябва да приемем и който да сложи ред - какво се взима, кога се взима и как се взима. В противен случай, аз като човек, който познава банковата логика ще ви каже веднага, нестандартните ни условия за финансиране на даден кредит са 80 процента, но като избереш другия вариант вече стават 50. На практика колко хора мислите, че ще се възползват от това нещо? Ще има ли реално сделки такива? В смисъл, статистиката на БНБ не е много добра в този случай да каже колко хора, какъв процент финансиране ползват по кредита.
Като завършвам, също така, бих искал да прочета две реплики, отново от протокола от 6 февруари. Едната е на господин Цонев към господин Хампарцумян: “Благодаря. Чрез вас да благодаря на управителното тяло на Асоциацията на българските банки, без което този законопроект нямаше да е факт в този му вид.”
Второто е изказване на господин Гечев: “Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги, вие сте запознати с предложения текст, който е разпространен на всички заинтересовани страни.” Това което искам да кажа е, видяхме, че има доста добра синхронизация между комисиите и представителите на БНБ, КЗП, Асоциацията на банките в България. Въпреки че доста голяма част от присъстващите тук знаят с какво се занимаваме, така или иначе не сме били потърсени за коментари и не сме били представени като страна в работните групи. Имаме какво да кажем. А ако решите, че нашите членове имат какво да кажат или има такова представителство, ще се радваме да участваме в бъдещи работни групи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кендов.
Повечето въпроси бяха към вносителите. Сега ли ще отговорите или като се натрупат въпроси?
ДИМИТЪР ВИЧЕВ (Съюз на пострадалите от банки, финансови институции и съдебни изпълнители): Това становище е внесено в Икономическата комисия вчера и предполагам, че не всички членове са запознати. Моля да имате предвид, ако ви се сторят по-емоционални някои наши искания да разберете, че става въпрос за хиляди, десетки хиляди човешки съдби на хора, които са загубили домове, имоти, а много от тях и живота си. Вчера има последното самоубийство в кв. ”Лозенец” заради дългове.
Становище относно: Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Уважаеми народни представители, преди да гласувате в Икономическата комисия и да внесете за разглеждане в Пленарна зала настоящия проект, искам от името на хилядите пострадали от действията на банки, финансови институции и съдебни изпълнители, още веднъж внимателно да прецените критичното състояние на десетки хиляди български граждани, изправени пред угрозата да загубят имоти, доходи и живота си. За това трагично състояние е виновна не само световната криза, не само алчността на банките и безскрупулността на частните съдебни изпълнители, но и неадекватната законодателна рамка и плахото, тромаво нейно изменение.
Припомняме някои факти. Те са от доклада на Камарата на частните съдебни изпълнители и са открити в интернет. За времето на действие на Закона за частните съдебни изпълнители от 2006 г. до края на 2013 г. в канторите на 163-ма частни съдебни изпълнители в България са заведени над 1 милион изпълнителни дела. Превърнали сме се във фирми и длъжници престъпници. Общата стойност на исковете е за над 17 млрд. лева. Приключени са към момента едва около 280 000 дела и са събрани малко над 4,4 млрд., тоест една четвърт, от които за държавата, представете си само 10 процента - 450 млн. лева неплатено ДДС, данъци и други. И в същото време личните приходи на частните съдебни изпълнители за шест години са за близо 500 млн. Това е приход, който би бил в държавния бюджет. Съществуват обръчи от фирми около банки и частни съдебни изпълнители, които купуват на безценица апетитни имоти! Извършва се в момента грандиозно преразпределение и концентрация на собственост, като се използват вратички в законите, а често и измами в огромни размери.
В днешният брой на в. “Галерия” може да видите интервюто ми на първа, втора и трета страница. Включително с прокурорски чадър от заместник-главния прокурор на Република България, Ася Петрова.
В тези огромни размери участват освен частни съдебни изпълнители, банки и други финансови институции. Ако това продължи със същите темпове, уважаеми народни представители, в България е възможно да се случат непредвидими реакции предизвикани от крайно отчаяние. Много ви моля мислете върху това. Има вече убийство на банков чиновник и няколко взрива и палежи срещу частни съдебни изпълнители. В тази връзка и с цел да се преустанови веднага този процес, настояваме за комплексност на разглеждане на проблемите. Искаме няколко законопроекта и закони да се разглеждат в комплект.
Първо, нашите членове и Съюза на пострадалите искаме незабавно Народното събрание да наложи мораториум върху всички изпълнителни дела в България. Може да бъде за три месеца, може да бъде за шест месеца.
Второ, настояваме да се създаде специална комисия в Народното събрание, която да разглежда сигнали, жалби и предложения на гражданите по проблеми във взаимоотношенията между гражданите, банките, финансовите институции и съдебните изпълнители. Има такава практика в Парламента. В момента има няколко комисии - за Мишо бирата, за Христо Бисеров и мисля, че това е въпрос от национално значение.
Трето, настояваме Инспектората на Министерство на правосъдието, под наблюдението на прокуратурата и ДАНС, да направят пълна ревизия на всички регистрирани частни съдебни изпълнители в България.
Четвърто, настояваме за пълна отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители, като дейността им отново се поеме от държавните съдебни изпълнители, поради многобройните злоупотреби със служебно положение, включително участие в измами в особено големи размери.
Пето, настояваме за приемане на Закон за фалит на физическите лица, за да се даде отново шанс на изпадналите във финансови затруднения български граждани.
Шесто, отмяна на чл. 417 от ГПК. Пълният му състав, за да може всички искове да бъдат защитени и доказани пред съд.
Седмо, приемане на Закона за финансови омбудсман, с който да се регламентира адекватен механизъм за извън съдебна правна защита на потребителите на банкови финансови услуги.
Осмо, създаване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране работата на банките и другите финансови институции, спрямо техните клиенти и опазване принципите на равнопоставеност.
Девето, премахване на законовите пречки пред възможността потребители и пострадали клиенти да завеждат колективни искове към банки, финансови институции и съдебни изпълнители.
Десето, по отношение на сега предлагания Закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, предлагаме следното:
В Заключителните разпоредби, параграф 13, да се промени и да се запише следното: „Разпоредбите на закона се прилагат и за договори, сключени преди датата на влизането му в сила. До влизането на закона в сила, всички договори се актуализират съгласно преходните разпоредби.“ Тук има десетки хиляди пострадали хора. Не може да бъдат по старите правила и да бъдат изправени пред угрозата да отидат имотите им.
В § 10, т. 1 допълнение: „…Фиксираната надбавка не може да бъде променяна в посока увеличаване за срока на договора на кредит.“ И избраният тип индекс, господин Гечев, дали ще бъде EUROBOR, SOFIBOR, като елемент от референтния лихвен процент, не може да бъде променян за целия срок на договора за кредит. Защото имаме много случаи, когато банката като види, че пада EUROBOR те вика и те принуждава да сключиш договор по друг индекс.
Благодаря ви за вниманието.
Надявам се, че ще се вслушате в становището на пострадалите от банки, финансови институции и съдебни изпълнители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вичев.
Уважаеми колеги, ние притежаваме всички писмени предложения, които вие сте изпратили. Те са публикувани в интернет и може да ги прочетете когато желаете. Те са публични. За да дадем възможност на повече присъстващи гости да се изкажат, молбата ми е да бъдете по-експедитивни, по-кратки.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ (Български финансов форум): Благодаря, господин председател.
Ще ви прочета едно кратко становище от името на няколко организации – Асоциация на потребителите на банкови услуги, Института на дипломираните финансови консултанти, Български финансов форум, Гражданско сдружение “Глас” и Активни потребители.
Най-напред бих искал да Ви благодаря за това, че ми дадохте възможността да говоря. От името на всички посочени организации приветствам настоящата инициатива, депутатите да се обърнат с лице към проблемите на десетки хиляди бъдещи кредитополучатели и да направят крачка в посока осигуряване на елементарно ниво на защита на правата им. На такава защита, на много по-високо ниво, се радват банковите клиенти в останалите страни членки на Европейския съюз.
Конкретно пет предложения. Миналият септември ние огласихме седем необходими мерки, но сега сме се ограничили до пет, предвид развитието на нещата.
Относно отпадането на текста за предсрочно погасяване, което съществува в законопроекта, след първата година и ограничаването до един процент през първата година след отпускане на кредита. Това е едно много добро предложение, което ще освободи клиента от крепостната им зависимост от кредитори и ще увеличи конкуренцията между банките. Правото на смяна на доставчика на услуга, в случая на кредита е фундаментално потребителско право. Всички подписали това становище приветстват този текст в закона за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
По въпроса за дефиницията на „референтен лихвен процент“. Вносителите с право търсят чрез промяна в дефиницията да предотвратят порочната практика на банките, произволно и по свое усмотрение да променят референтната лихва, а така и приложимата към кредита лихва, от която в крайна сметка зависят вноските по обслужване на кредита. За първи път едностранни и произволни промени на лихвата, след като кредита вече е отпуснат, бяха узаконени през 2010 г. Когато банките практикуват своеволни повишения въз основа на клаузи от договор, съдът намира такива клаузи за неравноправни и нищожни. Но през 2010 г. законодателят въздигна в закон такива неравноправни договорни клаузи. Това е уникално постижение на Българския парламент.
За съжаление опитът на вносителите да дадат дефиниция за референтен лихвен процент в закона за изменение и допълнение на ЗПК е несполучлив. И той е несполучлив по няколко причини:
Първо, не съответства на установената банкова практика по формиране на плаващи лихви по кредити, отразени на интернет страницата на Асоциацията на ипотечните кредитори в Европа. За отбелязване е, че в тази Асоциация банките опериращи в България не членуват, защото не могат или отказват да спазват Етичния кодекс на същата Асоциация.
Второ, противоречи на целите на самия Закон за потребителския кредит записани в чл. 2. Комбинация от лихвени индекси и индикатори публикувани от БНБ и Националния статистически институт, остава неразбираема за средния потребител и по такъв начин уврежда неговия интерес.
Трето, противоречи на целите на Директива 48 от 2008 г. на Европейския съюз, чиято цел, § 19, е да бъде запазена възможност на кредитополучателя да се запознае с всички факти, в това число и цената на кредита, за да вземе своето информирано решение. Всеки един кредитополучател не може да вземе информирано решение при положение, че за него остава неясен начинът на формиране на лихвата му.
Четвърто, в крайна сметка този текст ще противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, който повелява приеманите в страната закони да бъдат в защита на потребителя. По този въпрос виждаме, че многократно Конституцията е загърбвана.
Пето, както показват нашите изследвания, използването на показатели и индикатори публикувани от БНБ и Националния статистически институт се използват банките да прехвърлят с плаваща лихва върху клиентите, освен лихвения, така също валутния, инфлационния, политическия и регулаторен риск. Всички тези рискове клиентите нито могат да разберат, нито могат да оценят, нито могат да носят.
Затова, ако уважаемите народни представители наистина са загрижени за правата на потребителите и желаят да спазват Конституцията, ние предлагаме в законопроекта да бъде възпроизведена дефиницията на референтен лихвен процент, който вече съществува в нашия правен мир. В Закона за платежните услуги и платежните системи фигурира, съответната европейска директива, и тя гласи: „т. 28. Референтен лихвен процент е лихвеният процент използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент и който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за предоставяне на платежна услуга.“ Дори дефиницията за референтен лихвен процент да е идеална, самото приложение на Закона за потребителския кредит е възложено на Комисията за защита на потребителите, който не разполага нито с правомощия нито с експертен капацитет да прилага законодателството във финансовата област и е доказала нееднократно, че се подава на натиск и влияние от страна на банките.
Ние призоваваме народните представители да започнат незабавно работа по учредяването на нов регулаторен орган за търговските практики на банките и другите финансови институции, който да бъде овластен със същите права да издава подзаконови актове в тази област, с която е упълномощена и БНБ в областта на надзора. Многократно сме дискутирали по тази тема за естественото противоречие, което е заложено в Закона за БНБ, едновременно да се грижи за стабилността на банковата система и за права на потребителите, защото отговорността също е поделена тук. Познайте, въпрос с повишена трудност, какво ще предпочете да направи БНБ? Да се грижи за стабилността на банковата система или за правата на потребителите.
Забелязваме, че в предлаганите изменения в Закона за потребителския кредит се предвижда да важат за жилището, но не и за кредитите обезпечени с ипотека. Разлика в икономическата природа на жилищните и ипотечните кредити няма нито от гледна точка на клиентите, нито от гледна точка на банките. Затова предлагаме промените, които Бюджетната комисия ще одобри, да важат и за двата вида кредити.
Позволете ми да завърша с още едно предложение. Каквито и промени да бъдат внесени в Закона за потребителския кредит, те ще важат за бъдещите клиенти на банки. Същевременно за десетките хиляди настоящи клиенти жертва на произвол, в това число нарушение на договорите за кредит, остават самите банките. Единствена надежда в защита на правата им остава съда. В това отношение българският законодател изостава драматично от европейските норми.
Крайно време е и ние предлагаме на уважаемите народни представители, незабавно да пристъпят към работата по закон за финансовия омбудсман. Самостоятелно юридическо лице, което да даде възможност за бързо, ефективно и евтино, дори безплатно, извън съдебно решаване на спора между финансовите институции и техните клиенти. А също така и по Закона за фалита на физическите лица. В момента в Румънския парламент се дискутира, внесено е вече предложение за Закон за фалита на физическите лица. Така страните стават 25 от членовете на Европейския съюз. Неотдавна Европейският съюз прие специална директива за България. Защото в останалите страни финансов омбудсман съществува. Съвсем скоро научихме, че и в Армения има финансов омбудсман, но у нас все още няма, защото съпротивата срещу създаването на такава институция е много сериозна.
Благодаря ви за вниманието.
Ще ви дам това становище. Не е внесено до този момент. Ще ви го дам и в писмен вид.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вероятно господин Гечев ще иска да отговори на поставените до тук въпроси. След това естествено ще очакваме становището на изпълнителната власт и на представителите на банковата система.
Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Ще започна отзад напред, накратко. Първо, не мисля, че има съществено различие между вашето определение на референтен лихвен процент и това което ние предлагаме. Разбира се, трябва да благодаря за това.
Аз много внимателно прегледах вашите бележки на организацията. Те са направени много професионално, обзорни са. Ние така се отнесохме към всички бележки, но все пак си личи кои организации са по-професионални и с по-добра професионална подготовка. Беше ни много полезно. Но ще се опитам накратко да ви докажа, защо нашето определение е по-добро.
Първо, вашето определение циркулира в определенията на речници, на бизнес организации, на някои банкови асоциации. Но вие не сте уточнили в определението, а ние казваме и кои индекси точно – LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR. Докато вие говорите по принцип за индекси. Но най-важното е и вие споменахте това, че става дума за информацията за тези индекси да се публикува от общо достъпни източници. Аз ще ви дам един казус, който ще ви разубеди. Казусът е следният: Правя примерно, в шеговит стил, една фирма с интерент “Леля Пенка – ООД”, която е абсолютно независима и публикува индекси. И какво правите тогава? Банката хикс прави пет организации, които си публикуват общодостъпно в интернет и всеки може да влезе. И затова ние казваме, никакви общодостъпни, само общодостъпни, но кои - БНБ и Националния статистически институт, за да избегнем такива тарикатски прояви, които незабавно ще бъдат направени. Бъдете сигурни. Така че БНБ и Националния статистически институт общодостъпни източници ли са? Да. Тоест, няма никакво противоречие. Даже ние сме предотвратили възможност за злоупотреба.
Второ, по отношение на индексите. Както казах, ние сме уточнили кои индекси, в това число включвайки индекса SOFIBOR. Тъй като естествено е, че имаше дискусия и тя сигурно ще продължи. Това че LIBOR и EUROBOR са в зона спрямо която ние сме извън, в определена степен, не напълно, защото все пак много от банките оперират и в еврозоната. Но тогава ние казваме SOFIBOR, което е свързано с българските условия или друг индикатор, или както искате го наречете, или показател. Искам да отбележа нещо, ако някоя банка реши да включи друг показател, примерно инфлация каквато има в законодателствата на няколко европейски страни, освен лихвения индекс има и показателна инфлация, а и някои други показатели се включват. Може да ви е странно, но има и безработица, което едва ли ще се използва в българския случай. Ако това е така за инфлация, тогава банката включвайки какъвто и да било показател, публикуван от БНБ или Националния статистически институт, тя трябва колеги да го предложи в самия модел при сключването на договора. Тя не може да си включва каквито иска показатели, след като е сключен договора.
И за да обвържа това, което вие казахте с другите въпроси за информацията за интернет, разбира се, че тази плаваща лихва няма да се променя от банката всеки ден. Европейската практика е, че тази промяна става на тримесечна основа или на едномесечна основа. За България е много по-логичното да бъде на тримесечна, тъй като ние имаме фиксиран валутен курс все пак. Това е много важен фактор, който намалява риска на банките. От тази гледна точка, тези допълнителни рискове за банката, които казвате вие, особено валутният курс, който е голям риск за всички страни с плаващи курсове, за България такъв риск няма. Остава риска само за другите валути извън еврото, които не са доминиращи в българската действителност.
Така че от тази гледна точка, аз не виждам методологична разлика. Напротив съобразили сме се с дефинициите използвани в европейската практика. Даже сме се опитали да предотвратим някои злоупотреби, които могат да бъдат в български условия.
Що се касае до чл. 417, винаги съм казвал, че ние трябва да бъдем абсолютно честни с хората. Аз го казвам може би за стотен път, че България е единствената страна в Европейския съюз, където има такъв член 417. Това е така. Но когато се правят промени в банковото законодателство, чуваха се и много по революционни искания и хората имат основание, тук с примерите които бяха дадени. Но ние в крайна сметка не може да правим стъпка, с която да поемаме прекомерно голям риск с банковата система. Така че сигурно и на чл. 417 ще му дойде времето, тогава когато предприемайки първата стъпка, която е много значима, ние видим какви са резултатите и се съберем отново да видим какво правим по-нататък. Това включва и Закона за Омбудсмана.
Естествено, че в повечето страни има такъв финансов омбудсман. Даже няма нищо лошо. Аз знам, че от вашата и от други организация има потенциални кандидати, което е чудесно, за финансов омбудсман. Но все пак ние не може наведнъж да приемем пет закона. Затова една от следващите стъпки може да бъде тази. И аз се надявам, че ще работим съвместно именно по разработването и на такъв закон.
Аз отговорих за лихвените проценти, които да бъдат на тримесечна основа и достъпа в интернет. EUROBOR и другите индекси се публикуват от Българската национална банка, от Националния статистически институт, а и от повечето провайдери в България.
В крайна сметка, аз мисля, че човек когато сключва потребителски кредит, той би трябвало да се интересува как се променя неговият кредит и то не на ежедневна база, а това че веднъж в месеца, той или член на семейството ще погледне какво става с лихвата. Ако не иска да погледне, това все пак си е негов проблем. Все пак сме 2014 г. Не виждам по какъв друг начин с изпращането на писма или други, това е европейската практика. Всеки който се интересува. А всеки който е взел пари се интересува или е дал пари някъде, той може да си следи лихвата.
ВАСИЛ КЕНДОВ: Само искам да уточня, какво е записано в законопроекта. „Референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент по кредита. Той представлява пазарно определян индекс – LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/или индикатори. Такава комбинация мога да направя, че няма да я разберете.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Веднага ви казвам, обяснявам, изпратете я. Всяка банка ще може да използва два индекса, но тя трябва да публикува как ги е комбинирала. И аз като клиент имам право на избор към коя банка да се обърна. Имам подозрение примерно към включването на показателя инфлация към другия индекс. Това е мое право да се ориентирам към банки, които ми предлагат друг индекс. Защото за едни клиенти може да е удобно да вземат само на EUROBOR, други да вземат на LIBOR, а трети да се придържат към SOFIBOR. Това е пазарната икономика. Всеки ще има право на избор. Но обърнете внимание, че банката ще бъде задължена, когато приеме определен индекс по определени договори, тя трябва да ги публикува и да си публикува методиката, как е включила тези индекси определени в закона и тя не може да променя методиката, след сключването на договора. Това е много важно.
Тук имаше въпроси, затова че става дума за бъдещи кредити. Предполагам, че човек не е необходимо да има три образования по право. Но ние не може да приемаме закони със задна дата, тъй като това на практика е забранено от Европейския съюз и от българската Конституция.
Аз разбирам тежненията на хората и че има десетки хиляди български семейства. Това е така. Но поне аз не бих се подписал под нещо, което би предизвикало юридически и финансов хаос. Така че това ще касае новите заеми. И отговорът на хората, които се намират в затруднено положение, е, че те ще могат да рефинансират старите си заеми при нови условия на формиране на лихвата и т.н. Но сами разбирате, че няма как ние да въвеждаме закон с обратна дата. А ако е обратна дата, коя е тя - 1945 г., 1990 г. или кога?
ДИМИТЪР ВИЧЕВ: Господин Гечев, не става въпрос за обратна дата, а става въпрос за договорите, които са сегашните, да бъдат трансформирани съобразно новите правила, които вие давате. Не става въпрос за нещо друго. Ако вие в Наказателния кодекс декриминализирате едно престъпление в момента, какво ще направите с хората, които са задържани примерно? Давам ви аналог.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбрах и да завърша с това.
Искам да използвам вашата вметка и да кажа, че не е забранено ако желаят двете страни, кредитодателите и кредитополучателите. И мога да ви кажа от сега. Искате ли да прогнозирам. Не мога да ви кажа точния процент, но ще има преразглеждане на договорите, тъй като пазарният механизъм ще ги натисне да преразгледат такива договори. Но ние не може да задължим банките да сключват такива нови договори. Пазарът е този и моята прогноза е, че ще окаже натиск и ще има преразглеждане на договори, но ние не може да се бъркаме в търговските отношения на кредитодателя и кредитополучателя. Така че по силата на действащите закони в Европейския съюз и конституции, ние не може да въвеждаме нови закони със стара дата. Мисля че това се разбира от всички, колкото и това да е неудобно и неприемливо за определени семейства.
Аз казах за валутните курсове и за показателя. Това беше изискване, с което се съобразихме, предложение на Асоциацията на търговските банки. Те държаха след анализи и разработка на различни модели, защото тези седем месеци все пак колегите разработват различни варианти, какво би се получило? И те предложиха да се използва европейската практика, освен посочените пазарни индекси. Вярно е, че се допускат и други показатели обявени от съответните национални институции, като почти навсякъде този показател, който се използва е инфлация. Ако те желаят те могат да го включат. Макар че сега да не правим теоретични разисквания, но естествено, че инфлацията се отразява и на LIBOR и на EUROBOR.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин Гечев.
Моля ви не влизайте в диалог. Всеки има възможност да каже мнението си. Не забравяйте, че сме на първо четене. Дискусията по детайлите ще се проведе на второ четене. Имате възможност още веднъж да кажете мненията си.
Други изказвания?

ДЕСИСЛАВ ДАНОВ: Искам да направя едно уточнение, че не става дума за закон със задна дата, а става дума за преуреждане на съществуващи отношения. Това е абсолютно допустим правен способ.
Заповядайте госпожо Елкова, зам.-министър.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (заместник-министър на финансите): Благодаря, господин председател!
Аз ще бъда съвсем кратка. Становището е от името на министъра на финансите и на министъра на икономиката и енергетиката, в чиито ресори попада материята, която се урежда.
Първото, което искам да кажа, е, че приветстваме усилията на народните представители за осигуряване на по-добър баланс в отношенията между кредиторите и кредитополучателите. Считаме, че това е необходима и навременна мярка, която ще допринесе както за засилване защита на потребителите и техните права, така и за повишаване на доверието им в кредитните институции, които ще отпускат заеми при по-ясни, предвидими и обективни условия. Даваме си сметка, колко дълъг път е извървян, за да се постигне спокойния тон, който в момента има по тази много чувствителна тема и изказваме своите адмирации по този въпрос към народните представители.
Имаме две бележки които са концептуални. Първата от тях е, че съвсем наскоро Европейската комисия прие окончателно директивата за ипотечните кредити, която вече има номер. Съвсем скоро ще бъде публикувана в Официалния вестник. Имаме двегодишен срок за въвеждането й в нашето законодателство, искам да обърна внимание, който е не по-късно от две години - може да бъде и сега, може да бъде и по-рано. Доколкото имам представа има висока степен на готовност с уреждане на тези отношения. Това, което искам да отбележа тук при този законопроект е, че понятията, които се въвеждат за жилищни и ипотечни кредити нямат нищо общо с това, което Европейската комисия в директивата си въвежда като терминология за определение на ипотечен кредит и всичко което се отнася до ипотечния кредит. В този смисъл, може би, е добре да се изчака с уреждането на този вид кредити, доколкото има риск да се създаде нестабилност. Това съотношение което е дългосрочно и трябва да бъдат стабилно уредени по наше мнение. Не би било добре за някои да въвеждаме определения, които ще отменим след година или най-късно след две години. Насреща сме с целия експертен капацитет който имаме и смятате, че може да ви бъде полезен и да помагаме в това отношение.
Другата ми бележка е по отношение на включването на договорите за кредит под 400 лв. в обхвата на този законопроект. Тя се отнася до това, че вече Министерският съвет е внесъл подобна промяна, която е приета на първо четене и тя е в Закона за защита на потребителите в Преходни и заключителни разпоредби. Така че това вече е направено.
Ние имаме много бележки, които са конкретно по разпоредби. Но смятам, че мястото им е между първо и второ четене и няма нужда сега да занимаваме комисията. Така че ако с нещо може да бъдем полезни сме насреща и двете министерства.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин Костов искаше думата.
ДИМИТЪР КОСТОВ (подуправител на Българска народна банка): Благодаря господин председател.
В рамките на дискусията за първо четене, безспорно аз искам да потвърдя казаното, че наистина вече се работи по проект на закон, транспониращ новата директива за жилищни и ипотечни кредити. Тъй като Българската народна банка, така или иначе беше ангажирана да съдейства в хода на съгласуването на позициите и част от нашия експертен потенциал участваше в този дълъг период на изготвяне на директивата. Ние сме ангажирали този експертен потенциал в изготвянето на проект, който в кратки срокове може да бъде финализиран и да поеме по пътя на законодателната инициатива на Правителството. Няма да повтарям становището на Българската народна банка. То е представено, разпространено е. Казали сме и положителните страни, добрите идеи и отрицателните. Там където сме видели, че има не добри или не точни решения.
На този етап в рамките на дискусията, която наблюдавам тук, бих искал все пак да обърна внимание и мисля че мога да си го позволя, като представител на Българската народна банка, че до момента това, което се изслушва са становища на една част от потребителите на банкови услуги. Финансовите услуги, най-вече банковите услуги имат две групи потребители - едната са вложителите, а другата са кредитополучателите. Не бива да забравяме, че все пак основната група и по-голямата са вложителите. Не е нужно да се оглеждаме много назад в историята или много настрани по света, за да видим, че реакциите на групата на вложителите, обикновено са малко по-различни от реакциите на групата на кредитополучателите. Апелът ми е, когато се търсят решения законодателни, да се търси верният, устойчивият най-вече, устойчивият баланс между интересите на двете групи. Тъй като от това, което чух, да тук там има полезни идеи, но в същото време има идеи, които могат да взривят не просто банковата система, а икономиката на страната. Затова исках да взема думата и да ви призова да обърнете внимание на тези аспекти в дискусията по този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Костов.
Други желаещи да вземат думата? Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА (главен секретар на Асоциацията на банките в България): Благодаря господин председател.
Аз също ще бъда съвсем кратка, тъй като имам предвид, че законопроектът беше обсъждан за първо четене в Комисия по бюджет и финанси. Основните дебати по него всъщност стават при приемането за второ четене, а не разглеждането за първо четене в Комисия. Ние като цяло смятаме и разбира се, споделяме целите на неговите вносители, затова че е необходимо да се внася по-голяма яснота в отношенията и да се търси по-висока степен на защита на интересите на банковите клиенти. Но споделяме също така и мнението, че при търсенето на тази по-висока защита трябва да се отчитат и интересните на вложителите на банките и да се търси някаква балансираност, така че да не се достига до някакви финансови сътресения. Това което в проекта е заложено, в определени аспекти според нас, не постига в пълна степен поставените цели и би трябвало да се извършат някои редакции, така че да има по-голяма прецизност.
От друга страна смятаме, че има и текстове, които биха могли да се обсъждат, дали изобщо е необходимо да остават в проекта и какво точно ще се получи при прилагането им като краен резултат. Пример за такъв текст, според мен, е предложението за чл. 33, ал. 4. Мисля, че всеки добър професионалист с юридически познания може да прецени, че този текст, сигурно е имал добър замисъл, но де факто крайният резултат от прилагането му няма да е положителен нито за едната от двете страни. Това го давам само като пример. Но аз се надявам, че ние имаме възможност в обсъжданията между първо и второ четене в работна група да изкажем конкретните си съображения и аргументи. И разбира се, надяваме се, че там ще се обсъждат нещата професионално и конструктивно. Тъй като ми се струва, че тук на моменти в изказванията имаше елементи, които излизаха от тези определения.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други изказвания?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Тъй като късата памет за добро или зло е характерен белег за всяко слабо културно общество, ще се постарая да преодолеем това нещо и да напомня на присъстващите, че 2007 – 2008 г. присъствахме на аналогични такива заседания на работната група в Министерство на икономиката, когато абсолютно същите аргументи - да изчакаме новата директива, да балансираме нещата, бяха изказвани и тогава. Видяхме до какво доведоха изцяло приемането на законодателни инициативи, изцяло в полза на банките и изцяло против потребителите. Колегата напомни за множеството самоубийства. Ние имаме сериозна база данни със сериозни случки, при които поведението на банките е на границата на мародерството. Мисля, че може по-сериозно господата от БНБ и Асоциацията да се изказват, защото тези аргументи вече сме ги слушали.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Тук има представители почти на всички страни, които имат пряко или косвено отношение към проблема. Нека да ги чуем, но без определени квалификации.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Преди три години, 2011 г. внесохме аз, колегата Деян Червенкондев и Стефан Господинов, входящ номер от 2.02.2011 г. за промяна на законопроекта за кредитните институции. Тогава след като бяхме вече приели за потребителския кредит, който по синхронизация, колегите си спомнят, че беше записано в директивата 75 000 евра, а при нас в закона се написа 147 000 лв. И ние тогава взехме становище, че така или иначе това е една голяма част от ипотечните кредити. Тези които на запад са така наречени „потребителски“, при нас се явяват ипотечни. И тогава искахме с този законопроект, защото знаехме, че това нещо ще се случи и сега е хубаво и не трябва да се чака този двугодишен срок за синхронизация с ипотечните кредити, за да може в действителност да премахнем наказателните лихви за предсрочно погасяване. Защото знаем, че в действителност това е голяма тежест за кредитополучателя, превръщат го в крепостен селянин. А в съзнателния си човешки живот общо взето е работил 40 години, от които 30 години е закован към някоя банка, която го ухажва само докато вземе кредита. Вземе ли кредита, падне ли в капана от там нататък вече не се интересуват от този кредитополучател. Тогава ние изтъкнахме, че ще се раздвижи пазара, че ще стане по-голяма конкуренция между баките и т.н. Но тогава също от Асоциацията на търговските банки не бяха съгласни. То е ясно. Защото аз мога да ви кажа, че в тези такси, които са по ипотечни кредити, защото стана дума, някои не знаят за какво става дума. Но аз ще ви кажа. Има такси за разглеждане на проекти, ипотека на обезпечението, има застраховки, има оценка на размера на обезпечението от оценителска фирма предложена от банка, има авансово плащане на такса за управление, която вие не знаете за какво става дума, а има също и такса за усвояване на кредити. Има такива безумия, за да си изтеглиш кредита и ипотеката, потребители. Аз си мисля, че в действителност, както каза и господин Гечев, всеки който е взел пари трябва да се интересува, че все пак е 2014 г. Но трябва да се интересуват и банките, защото е достатъчно голяма тяхната асоциация и не могат да сложат кредитополучателите в неравноправно положение и едностранно да променят условията по договорите.
Частните съдебни изпълнители, за които стана дума. То е ясно в закона - разноски, лихви и главница. Ясно е, че в действителност те първо си плащат офисите, призовкарите и т.н., а след това идва ред на лихвите и докато се стигне до главницата, действително някой може да е приключил жизнения си път.
Друго което се наблюдава, че в банките има достатъчно пари, 38 – 39 млрд. и затова паднаха лихвите по депозитите вече на 2 процента. И ако няма такса, в действителност банките няма как да се издържат. Сега наблюдаваме вече платежни по 4, 6 лева за едно платежно се пишат и се вземат такси. Така че в действителност е добре да се замислим и да започнем да работим и по линия на ипотечните кредити, а не да чакаме двугодишния срок за синхронизация. И това да стане възможно по-бързо до края на годината.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз господин Стоев.
Други изказвания има ли? Гостите, народните представители?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин председател!
Ние ще се въздържим поради няколко причини. Първата е, че становището на БНБ, въпреки че господин Костов в нашата Комисия не го представи подробно, така както е направил в Бюджетна комисия, е отрицателно по основните моменти в законопроекта.
От друга страна от зам.-министъра на финансите, ние също чухме едно дипломатично, според мен отрицателно становище с аргументите, че една част от текстовете са приети вече в Преходни и заключителни разпореди на друг закон. Друга част от текстовете са неточни и съответно се подготвят по-прецизни редакции в Министерство на финансите. Така че ние ще се въздържим, поради тези съображения в подкрепата за този законопроект.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Добрев.
Господин Гечев, има думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги едва ли някой си прави илюзията, че може да има пълен синхрон в мненията, тъй като тук присъстващите представляват различни интереси и това е напълно нормално. В едно демократично общество се търси баланс на тези интереси, което не е лесна работа.
От това което чух и на предишните обсъждания искам да ви кажа следното:


Първо, аз като един от вносителите, а предполагам, че то се споделя от моите колеги, нямаме абсолютно никакво намерение да разтакаваме още две, пет или десет години. Тъй като, пак повтарям, законодателството на България в тази сфера, ние сме единствената страна в Европейския съюз, където лихвите се формират по начин, който е уникален. Много ще ми бъде интересно в една дискусия с аргументи, първо, второ, трето да се обясни, защо страна в паричен съвет, с минимизиран валутен курс, с великолепни финансови показатели, като дългове и дефицити има лихвени равнища за българските производители и българските граждани, които понякога са два пъти по-високи от страни, които са в колапс. Някой може ли да ми обясни това? Защото досега никой не е могъл да го обясни. Аз ще ви го обясня. Това е с третия играч в този баланс на интереси, освен кредитодателите и кредитополучателите, тук никой не каза нищо за акционерите. Акционерите във всяка корпоративна организация влагат парите си, за да спечелят. Това е напълно нормално. Нямам време да ви давам статистика, как в Източна Европа те печелят със 17 на сто от активите си над 50 процента от печалбата си, формират същите тези банки. Ако е вярно това, че необслужваемите кредити или просрочените в България отговарят на европейските стандарти, както се твърди. Въпросът е, защо при такова състояние на макробалансите и при същия риск лихвите са два пъти по-високи? И ако някой може да ми го обясни, ще бъда много благодарен. Но той няма да може. Поради което мисля, че въвеждането на пазарното начало и следването на европейската практика съвсем естествено е ще кара търговските банки да работят по-добре.
Аз като народен представител не съм съгласен управленските неудачи на банките, невъзможността на някои банки да имат достъп до евтин ресурс, това си е тяхна работа, да се прехвърлят на българските граждани и фирмите. Така че ние вносителите казваме, можем и сме готови да променим всичко, което отговаря на европейските стандарти, а те са тук в компютъра на всички страни членки, и България не трябва и не може да бъде изключение. Аз ви казах, останахме само ние. Румъния преди две, три години си промени това за което говорим, за лихвените равнища. Тук няма място за спор. В целия свят така се формират лихвите, а в България се формират различно. По каква причина?
Така че няма да има отлагане. Това е право на Парламента да реши. Ние сме длъжни да се вслушаме още веднъж във всички мнения. Да направим съответните преценки и между първо и второ четене да се опитаме да повишим степента на синхрон. А това в крайна сметка е напълно нормално. Банковото лоби, че е силно, силно е, но и народните представители не са слаби. Така че да видим в крайна сметка какво ще съумеем да постигнем като баланс на интереси, за да е добре и за банките, които играят ключова роля в българската икономика, но все пак и за българските потребители. А потребителите са и производители, повечето от тях. Това може да се каже.
Свършена е доста работа. Още веднъж благодаря за бележките, които бяха направени. Някои са в нови нюанси, а другите са добре известни. Ще продължим да работим до второ четене и до отстраняването на бележките.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само една реплика, ако ми позволите, защото бях провокиран.
Аз не можах да разбера дали господин Гечев нарече БНБ и Министерство на финансите лобисти. Защото това се прокрадна в неговото изказване. Само това ако може да уточним, защото това са силни думи. Институциите най-малко трябва да се уважават, а народните представители не мисля, че трябва да си правят експерименти с банковата система, без значение какво са казали БНБ и Министерство на финансите.


ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Добрев, аз не разбрах по този начин изказването на господин Гечев, но той има право на дуплика на вашата реплика, ако желае господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не съм казал такова нещо. Това което вие казвате би могло да наведе на размисъл, но аз не съм казал такова нещо. Казвам, че банките имат силно лоби и то е напълно нормално. В крайна сметка банките и акционерите си имат техни интереси. Какво чудно има в това. Аз не казвам нищо ново. Банковото лоби не само в България, но навсякъде по света е силно. Нищо лошо не виждам в това и ние трябва да се съобразяваме и да търсим някакъв баланс на интереси, което не е лесно. Но както виждате и лобито на кредитополучателите също не слабо. И ролята на Парламента е да намери този баланс на интереси. Той затова се нарича Парламент, за да балансира интересите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Някои от народните представители искат ли думата? Не желаят. Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г. – за първо гласуване. Разпределен е на две комисии.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се четирима.
Законопроектът е приет на първо четене.

Уважаеми колеги, трета точка от дневния ред --представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерски съвет на 6 февруари 2014 г. – за първо гласуване.
Кой ще представи законопроекта?
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Уважаеми господин председател, нашето министерство заедно с Министерство на външните работи сме съвносители и бихме предложили те като водещи да представят законопроекта.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Стоева, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАРА СТОЕВА (началник отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение“ към МВнР): Благодаря ви.
Представям на вашето внимание проект на закон за ратифициране на Договора за търговия с оръжие.
Договорът за търговия с оръжие беше приет от Общото събрание на 2 април 2013 г. Целта на този договор е да въведе международни стандарти за търговията с оръжие, които до този момент липсват. България участва в преговорите по създаването на договора от самото начало като имаше активна роля и като член на Бюрото на Конференцията и подпомагаше председателя в целия процес. Това е един от основните приоритети на Европейския съюз и включително нашата роля като страна беше отчетена и в тазгодишния доклад на Европейския съвет по външни отношения, където беше дадена висока оценка на ролята на България.
Конкретно по договора. Договорът въвежда изисквания към всички държави, които са страни по него за прилагане на високи критерии при оценката на заявления за износ и за създаване на нормативна база на национално ниво, за изнасяне на стоки и оборудване свързани с отбраната.
Конкретно за България. България подписа договора след приемане на решение на Министерския съвет на 2 юли миналата година, като там има условия за последваща ратификация. Към момента 11 държави са ратифицирали договора. Необходимо е 50 ратификации за влизането в сила на този договор.

Има едно условие, което е посочено и в мотивите към договора, че се изисква решение на Съвета на Европейския съюз управомощаващо държавите членки да ратифицират този договор. Като това се изисква, тъй като има клаузи в договора, които се отнасят до обща търговска политика. Решението на Съвета ще бъде прието на 3 март, т.е. след една седмица, в понеделник. Към момента, днес, беше прието решението в Корепер. Европейският парламент даде съгласието си на 5 февруари.
В присъединяването на България към този договор няма да налага допълнителна промяна на българското законодателство, тъй като България има изключително модерна система за експортен контрол и няма да е необходимо въвеждането на никакви нови норми. Ратифицирането от страна на България би допринесло към усилията на международната общност за регулиране на именно търговията с оръжие в по-дългосрочен план за допринасянето на мира и сигурността за нестабилни региони. Този договор има особено голямо значение за държавите от Африка и държавите от Латинска Америка, където незаконната търговия с оръжие води до сериозни последици.
Ако ми позволите могат колегите от Министерство на икономиката да дадат повече информация, ако смятат за необходимо по повод нашата експортна контролна система и отношението на този договор към прилагането й.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Ако има нещо, което смятате за необходимо да споделите в допълнение от Министерство на икономиката, заповядайте.
ИВЕЛИНА БАХЧЕВАНОВА: Благодаря господин председател.
Мисля, че госпожа Стоева изчерпи, макар и кратко, това което имаме да казваме по отношение на нашата система. Тъй като ние сме страна член на всички международни режими за експортен контрол. Освен това е като страна членка на Европейския съюз. Ние имаме въведено в националното си законодателство обща позиция 944 от 2008 г., която постановява какви са критериите, които следва да бъдат прилагани при оценка на заявления за износ на продукти свързани с отбраната. В този смисъл единодушната оценка на всички институции въвлечени в областта на експортния контрол в България е, че нашата система де факто отдавна е постигнала тези високи стандарти, които се залагат от договора за търговия с оръжие и в голяма степен ги е надминала. От гледна точка на това, ние нямаме действително никаква вътрешна законодателна работа, която да свършим. От друга страна наистина смятаме, че нашите стъпки по ратифицирането ще дадат наистина ясен политически сигнал, както към международната общност, така и към нашите партньори от Европейския съюз, което вече както спомена и госпожа Стоева, беше оценено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Има ли изказвания колеги? Няма.
Тогава ще гласуваме законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2014 г. – за първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.

Още веднъж ще си позволя да повторя, предайте на вашите министри и заместник-министри, съгласно Правилника на Народното събрание трябва да има представител най-малко на политическото тяло на министерството, т.е. заместник-министър.
Благодаря ви за участието.


По текущи някой желае ли да каже нещо? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16:15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 77 116 знака)