1. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 402-01-13, внесен от Министерски съвет на 6 март 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 11 март 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 10

На 7 май 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 402-01-13, внесен от Министерски съвет на 6 март 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 11 март 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.35 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
ДНЕВНИЯТ РЕД ви e раздаден предварително, както и материалите свързани с него.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 402-01-13, внесен от Министерски съвет на 6 март 2014 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 11 март 2014 г. -- за първо гласуване.
3. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
4. Разни.
Гласуваме този дневен ред и ако има предложения ще обсъдим и гласуваме промени, ако се налагат.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Няма.
Приема се.
Министър Стойнев помоли, ако е възможно, точка трета изслушването да стане точка първа.
Имате ли възражения? Няма.
Приема се.
Господин министър, доколкото ми е известно, вие сте имали рожден ден вчера. Един личен празник.
Позволете ми от името на Комисията да ви поднеса този букет. (Ръкопляскания!)
Уважаеми колеги, започваме процедурата по блиц контрола, изслушване на министъра. Първи имат думата колегите от ГЕРБ. Заповядате за първи въпрос.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, честит рожден ден. Успехи да пожелаем и от името на опозицията.
Нашият въпрос към вас е да чуем вашето становище, вашето мнение по предложението на нашия колега, господин Йордан Цонев за сливането на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите в една Агенция. Тъй като знаем, че това са две изключително важни комисии и бихме искали да чуем вашето мнение по въпроса, като ресорен министър по този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (министър на икономиката и енергетиката): Благодаря.
Преди да започна, искам да благодаря на уважаемата от мен Комисия за добрите пожелания. Да благодаря и на опозицията за добрите пожелания.
Уважаеми господин Апостолов, относно предложението на господин Цонев за сливане на Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, считам че това е една правилна мярка в една правилна посока. Една необходима стъпка, която от своя страна ще даде още по-голяма тежест на Комисията за защита на потребителите, тъй като считам че до този етап, нейната ефективност е наистина под въпрос. Затова Министерският съвет и в частност Министерство на икономиката и енергетиката подкрепя този законопроект за сливането на двете комисии. Има такава европейска практика. Считам, че по този начин ще се подобри работата на Комисията за защита на потребителите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Имате възможност за реплика, ако желаете.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ: Единственото, което ние не чухме, дали има оценка на въздействието, което ще се получи при едно такова сливане. Мнението на бизнеса и на потребителските организации. Има ли такава оценка на въздействието?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Апостолов, искам само да ви кажа, че законопроектът преди няколко дни постъпи в Народното събрание и комисията. Вчера разпределихме всички писма и молби за становище. Извинявайте господин министър, за повече информация по въпроса, който задава господин Апостолов. Така че ние в скоро време ще имаме определена информация за това, какво мисли бизнесът и синдикатите по отношение на този законопроект. Заповядайте да отговорите вие.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин Апостолов, аз съм запознат и с анализа, който е включен в законопроекта и считам, че това наистина ще доведе до една по-голяма ефективност, най вече на Комисията за защита на потребителите. Тъй като до този етап, пак казвам, считам че действията, които са извършени до момента не защитават директно българския потребител. Има какво да се направи в тази насока. И считам, че един такъв независим орган, сливайки се с Комисията за защита на конкуренцията, именно ще доведе до по-голяма ефективност. Мнението на бизнеса и на синдикатите, има тук представители и на бизнеса и на синдикатите, може би тях трябва да попитате, но на този етап ние не сме получили възражение в Министерство на икономиката и енергетиката. Може би към вносителя на законопроекта, господин Цонев, той получава такива възражения, но до този момент, ние не сме сезирани от нито една организация.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин министър, какви са очакванията ви, как ще се отрази усложнената ситуация около края на туристическия сезон в България? Правен ли е анализ? Очаквате ли загуба на туристи? Ако да, какъв брой? Какви биха били загубите за държавата и предприемате ли стъпки да бъде преодолян този проблем?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте за отговор.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаема госпожо Нинова, разбира се когато има такъв конфликт, ние сме задължени да предприемаме всякакви действия от евентуални бъдещи негативни последици върху страната в сферата на туризма. Разбира се, туризмът е основен стълб във формирането на брутния вътрешен продукт. Както знаете приблизително 13,6 % от брутния вътрешен продукт се сформира от сферата туризъм. Затова и за нас е важно тази година да бъде изключително добра година. Даже днес в някои медии прочетох на първа страница, че едва ли не има 20 % отлив на туристи през зимния период.
Искам категорично да заявя, че не е вярно. И този който представлява тази Асоциация, мисля че за пореден път манипулира, тъй като така се говореше и преди зимния сезон. Напротив, до януари, февруари месец ние имаме 4,5 % ръст на туристите през зимата. На този етап ние нямаме анулирани чартърни полети. От Русия се очаква ръст на чартърните полети с приблизително 23 %.
Също така участваме във всяко едно туристическо изложение, тъй като желанието ни е освен да увеличим туристите в страната, разбира се и при евентуално компенсиране, ако не дойдат примерно украинските туристи, които за миналата година са били приблизително 300 000. На този етап нямаме анулирани чартърни полети от Украйна. Това което мен като икономист ме притеснява е примерно, че инфлацията може да намали покупателната способност на украинските туристи. Но от друга страна също така, те трябва и да почиват. Не вярвам да почиват в Крим. Така че ние трябва да направим наистина всичко възможно да ги привлечем в България. Именно поради тази причина, ние отначало се колебаехме, дали да изпратим всички туроператорски фирми в Киев, преди около месец на един туристически форум.
Аз разбира се, взех решението всички да отидат на този туристически форум, тъй като считам, че уважаема госпожо Нинова, за нас е важно, ние да присъстваме на всеки един форум и да представяме българския продукт. Освен, че се върнахме с наградата за най-добър щанд. Пред българския щанд наистина освен по чисто визуално естетически, ние по друг начин представяме България, тъй като и средствата за туризъм за тази година са увеличени приблизително пет пъти. Ние получихме и награда. Разбира се, имаше и опашки. И срещайки се после с туроператорите, най-вече които са във Варненска и в Бургаска област, всички благодариха за това наше участие. По същия начин участваме и в Москва. Дори и днес ние участваме в най-големия арабски туристически форум в Дубай, именно за да рекламираме нашата страна, с цел привличане на повече туристи. Тоест, правим всичко възможно, евентуално негативен ефект от кризата да не доведе до по-малко туристи. Тоест, ние работим за повече туристи. Считат, че тази година ще имаме повече туристи. Но наистина ние следим не само от туристическа гледна точка ситуацията в Украйна, тъй като наистина засега никой не знае как ще продължат да се развиват събитията там. Но желанието ни е, разбира се, колкото се може повече украински туристи да дойдат в България.
Но от тук нататък, за нас също така е важно, тъй като туризмът в България има по-скоро един сезонен характер - зимата да имаме зимни туристи, а лятото да имаме за морето туристи. Целта ни е този сезонен характер да бъде преодолян. Тоест, да се развиват продукти, като примерно море, СПА, планина, културно-исторически туризъм, море, голф. Целта ни е малко да разнообразим туристите, които посещават страната. И не случайно участваме на това изложение в Дубай, с цел привличане на повече чуждестранни туристи.
Също така съвместно с Външно министерство увеличаваме и консулските си служби. Сега очакваме в Екатеринингбург да бъде открита консулска служба и в още два руски града, с цел именно привличане на колкото се може повече и руски туристи. Правим всичко възможно да няма негативен ефект от кризата в Украйна, върху тази индустрия наречена туризъм. Тъй като тя наистина близо 13,6 % формира брутния вътрешен продукт и наистина може да говорим за туристическа индустрия. Но трябва да работим и за развитието на конкретни туристически пакети, които да подобряват и качеството на българския туризъм и да привличат и скъпо платени туристи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Реплика, госпожо Нинова? Не желаете.
Първи въпрос от името на Движението за права и свободи, господин министър, е моя. Кажете ни накратко, какви мерки предприемате за увеличаване на темповете на преките чуждестранни инвестиции в България? Защото данните с които разполагаме напоследък показват, че тенденциите не са такива, каквито ние бихме желали да бъдат. Въпреки че не бихме ги нарекли негативни. Ние се нуждаем от едни по-високи темпове на нарастване на тези инвестиции, особено в този период на очакване на излизане от депресията. Какви са вашите конкретни мерки в тази посока?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Наистина след кризата, навсякъде по света възстановяването е трудно. Тоест, ние не можем да очакваме чуждестранни инвестиции от приблизително 6,5–7 млрд., когато постигнахме рекорда през 2008 г. Все пак считам, че за 2013 г. ние успяхме да наваксаме и 2013 г. ние имаме повече чуждестранни инвестиции от цялата 2012 г. Тоест, говорим за 1 млрд. 90 млн. евро срещу 1 млрд. 72 млн. евро, ако не ме лъже паметта. Все пак имаме положителен тренд.
Разбира се, голяма част от чуждестранните инвеститори желаят да получат и искат подкрепата от страна на държавата, а също така има такива, които сами правят своята инвестиция. Тези които са като сертифицирани, може да кажем, че през 2013 г. сме издали 15 сертификати за около 106 млн. лева. За тази година за първите четири месеца имаме осем сертификата за около 86 млн. лева. Тоест тренда, ако може така да погледнем, е положителен. Говорим за 3000 пряко създадени работни места.
В момента в самото министерство работим върху 11 сертификата на приблизителна стойност около 500 млн. лева и очакванията са наистина да се създадат някъде около 4000 работни места. В същото време има и чуждестранни инвеститори, които тепърва запитват и желаят да инвестират в страната. Там вече говорим за приблизително инвестиции около 3 млрд. лв.
Разбира се, хубавите неща стават бавно, но в крайна сметка още в близките дни вече ще имаме и реални действия по това, което работихме през последните месеци. Разбира се, още от първите дни ние работим за намаляването на бюрокрацията и поради тази причина вече предприехме конкретни мерки за директна промяна в самите декларации, които чуждестранните инвеститори подават в Българската агенция за чуждестранни инвестиции. Ако сега подаваха и бяха принудени да попълнят около десет декларации, съответно с юристи, с финансови консултанти, в момента уважаеми дами и господа, те трябва да попълнят една декларация от приблизително четири страници, където има абсолютно всичко, както информация и за самата инвестиция и за самия инвеститор, както и да представят своя бизнес план. След което веднага получават удостоверение от Българската агенция за инвестиции, която ги удостоверява, че те могат да ползват административна помощ, преди да бъде издаден изцяло сертификата за чуждестранния инвеститор, който значително ще облекчи процедурите. Още повече, че в момента ние сме почти готови с нов закон за насърчаване на инвестициите.
Той обаче, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, няма да бъде набързо внесен в Парламента, за да бъде гласуван. Бих искал преди това да чуя мнението на българския бизнес, на конкурентни браншови организации, дали доколко те одобряват този законопроект, който ви уверявам, че наистина ще бъде доста по-опростен от сегашния. Ще бъде много по-гъвкав и ще даде възможност на чуждестранните инвеститори в България по-бързо да реализират своите инвестиционни намерения. Разбира се, администрацията е важна. Разбира се, тя трябва да помага на инвеститорите, но лично към мен са се обръщали чуждестранни инвеститори, които се оплакват, именно че темпото на работа на администрацията не ги задоволява и поради тази причина, ние предприехме нужните действия.
Първо, да опростим декларацията. Тоест, декларациите не са десет, а тя е само една. И разбира се новият Закон за насърчаване на инвестициите. Но в крайна сметка за нас е важно да покажем и стабилност. Считам, че за инвеститорите е важна икономическата и финансовата ситуация в страната. Правителството няма никакви намерения, вече го доказахме веднъж и вие го приехте, с бюджета да се променят данъците, осигуровките, всичко остава така, както е. Тоест, инвеститорите, за тях е важно да има тази предвидимост и те я имат, тъй като България е в добро финансово състояние. Дългът ние не сме го увеличи. Тоест, желанието ни е наистина, колкото се може повече чуждестранни инвеститори да дойдат в страната, но най-важното е да спазват българското законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Следва въпрос от Парламентарната група на Атака. Няма представител.
Следва втори кръг въпроси, парламентарна група ГЕРБ. Заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът ми касае Оперативна програма “Конкурентоспособност” и по-точно излязлата оценка през месец март относно мярката финансираща иновативни продукти. Съгласно условията за кандидатстване, задължително е продуктът да бъде нов, а не подобрение на стар. По мярката са отпуснати над 176 млн. лв. Отпуснати са за продукти като иновативни салфетки, иновативни луксозни кутии, иновативни сладки, стоки за слънчобрани, хотелски брави, речник за мобилни устройства и много други подобни. Медиите го нарекоха „съчинени иновации“. Как ще коментирате въпросната мярка? И към провал ли отива това финансиране?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля да отговорите на въпроса.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Разбира се, вие сте народен представител, а аз съм тук да отговарям на вашите въпроси. Бих се радвал, ако ми отговорите какво е това иновация? Как си представяте иновация? Какво означава иновация? Разбира се, аз ще отговоря на вашия въпрос. Поначало в медиите се разпространи тази информация и в момента се правят проверки по абсолютно всички проекти, които са спечелили. Така че когато излезнат проектите и когато свърши проверката ще стане ясно, дали има евентуално нарушение. Но на този етап, мога да заявя, че голяма част от средствата, които са като цяло по оперативната програма, тъй като имахме много забавяне, 40 % от всички плащания са извършени именно за тези шест месеца, в които сегашното правителство управлява.
Още повече, че в момента дори не достигат финансови средства, за да отговорим на нуждите на българския бизнес. Защо не достигат средства? Защото ние ги наляхме във финансовите инструменти. Тук ако има представители на българския бизнес могат ясно и категорично да заявят, дали са удовлетворени от тези финансови инструменти, приблизително 350 млн. лева, които така отидоха в българските банки. За съжаление те не достигат и не показват своята ефективност за българските предприятия. Дори нямахме пари да открием и последната мярка, именно техничната модернизация. Да, бе обещана, но разбира се с преструктуриране на средства, защото считам, че това е една от водещите мерки - технологичната модернизация на българските предприятия. Ние направихме наистина много усилия за да стартираме и се надяваме наистина, колкото се може повече български предприятия да се възползват от нея.
Истината е, че не може да смогнем на кандидатстването, хората си правят поръчки и искат оборудване. За съжаление ние не може да отговорим на абсолютно всички. Да, за някои от тях се опитваме, тъй като при нас е ясно, че критериите трябва да бъдат еднакви за всички. Именно поради тази причина се прави доста сериозен преглед на това, което е извършено и което предстои да бъде вършено, защото тези средства трябва да се изразходват по един правилен и прозрачен начин.
Аз лично на този етап не съм видял, но самият сертифициращ орган проверява тази процедура. Аз лично нямам притеснения, ако разбира се, се счете, че нещо е направено и самата процедура не е спазена. Тогава да. Но така както ги цитирате, бихте ли ми казали сега, какво ги отличава спрямо преди. Тоест, българските фирми са били много по-иновативни. И може би да кажете какво точно означава иновация. За мен иновация е един нов продукт, който влиза на пазара и този продукт се продава. Ако той не може да се продаде, тогава не е иновация. Аз така поне мога да кажа. Обаче за този иновативен продукт си има определени степени в зависимост в каква сфера.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Гуджеров, за реплика.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря ви господин председател.
Съжалявам, че аз като един скромен докторант по маркетинг, трябва да давам определение за иновация на уважаемия господин министър. Иновация аз си го представям например така - не е имало таблет, вече има таблет. Защо вие разписвате, че продукта трябва да бъде нов, а в същото време казвате, че нов продукт не може да има. Специално хотелските брави, това което видяхме. За иновативните салфетки даже не искам да коментирам. Но такива хотелски брави, каквито вие ще финансирате по оперативната програма има от над пет години, дори над 10 години може би такива брави се произвеждат и продават. Буквално тук ми звучи като злоупотреба с еврофондове. Въпросът ми ще бъде, очакваме ли някаква санкция от Европейската комисия заради тази мярка?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: За дуплика, господин министър, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви.
Вие сте доктор по маркетинг. Сами разбирате, че това което го поставихте като таблет (с грешно ударение произнесено), за мен лично е таблет, по никакъв начин не може изведнъж да се случи. Тъй като за да бъде реализирано, то първо само по себе си е съставено от множество иновации. Но нещо, което е ново за една фирма, също може, което се продава на пазара и това, което разбира се носи приходи, също може да се брои за иновативно.
Тук вече аз обясних, в зависимост от какъв сектор сме, за каква продукция говорим. За хотелските брави, аз лично не съм запознат. Но на този етап, аз не бих казал, че се отличаваме от други оперативни програми или от други държави. Всяка една държава управляващият орган наистина преценява, доколко икономиката има добавена стойност и доколко може да финансира определен продукт. За да бъде направен този таблет, който вие казвате, наистина трябва да има много сериозен инвеститор, и тук българска фирма, за съжаление не може да го направи. Също бих искал да го направи, но тя за да дойде да го направи този иновативен продукт, уверявам ви, че няма да ползва европейски средства.
Що се касае, дали имам притеснение от Европейската комисия, мога да ви кажа, че ако имам притеснения, то те са за периода 2011 – 2012 г. Там вече ви казвам, че наистина имам притеснения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следва въпрос от Коалиция за България.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Намерението ми да задам въпроса съвпадна с по същество вашия въпрос, господин председател. Така че разбрах за една от основните цели на настоящето правителство за възстановяване на икономическия растеж. Неминуемо минава през осезаем ръст на чуждите инвестиции. Вие отговорихте на въпроса на господин Имамов. Радвам се, че сте подготвили законодателни промени, тъй като час от тези инвестиционни намерения се спъват от не до там изяснените процедури.
Господин министър, надявам се, че ще бъдете още по-активни в тази си част, в максимална степен да представите всички конкурентни и сравнителни предимства, които има България за привличане на тези инвестиции, без които ми се струва няма как да постигнем желания от нас икономически растеж. И се надявам в скоро време да имате възможност да ни съобщите някои по-конкретни и по-знакови инвестиции реализирани в България.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Господин министър, ако желаете да кажете нещо в заключение и приключваме с контрола.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин Бойчев, наистина едни от факторите за икономически растеж са именно инвестициите. Ние разбира се, прекалено много се фокусираме върху чуждестранните инвестиции. Да, те са важни и са необходими, но също така трябва да мислим и за вътрешните ни инвестиции, които също така генерират работни места. И усещането и бизнеса го потвърждава. Наистина за раздвижване на инвестиционния климат в страната.
Днес всички четем в медиите и виждаме, колко пари са натрупани в българските банки. Хубаво би било и българските банки да бъдат значително по-гъвкави и да отпускат кредити и на българските предприемачи. Защото тази сума от 40 млрд. лв. е наистина внушителна. Аз лично бих искал да я видя директно в българската икономика. Но желанието ми е наистина чрез стимулиране и на вътрешната икономическа активност, която за мен също е много важна, ние да постигнем за 2014 г. икономически растеж от 2 %, който сме си поставили. Чувам обвинения, че едва ли не летвата е много висока. Според мен лично летвата не е толкова висока. Важното е съвместно с бизнеса, да се взимат най-правилните решения. И затова по този законопроект, който ние готвим, ще търсим мнението на бизнеса в България, не само на българския, но и на всички браншови камари. Така че да разберем и да чуем техните предложения, това което ние сме изпуснали, разбира се, да бъде включено. Така че наистина да има един работещ законопроект, който да привлича чуждестранни инвеститори и най-вече да създава работни места и хората да бъдат спокойни за своите доходи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър за участието ви в днешния парламентарен контрол.
Ние уважаеми колеги продължаваме. Някои от членовете на Комисията отидоха в други комисии. Те имат тук потвърждение за това, какво е тяхното отношение към предстоящите две точки.

По втора точка -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 402-01-13, внесен от Министерски съвет на 6 март 2014 г. – за първо гласуване.
Във връзка с този законопроект сме поканили за участие представители на:
Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” -- Емил Колев – председател, Румен Младенов – главен секретар и Росица Станкова – заместник-директор на Главна дирекция;
Асоциация на индустриалния капитал в България -- Ивелин Желязков;
Българска търговско-промишлена палата -- Васил Тодоров – главен секретар и Ива Иванова – Връзки с обществеността;
Българска петролна и газова асоциация -- Светослав Бенчев и Мая Любенова;
Граждански организации (по всички точки) -- Добрина Алексиева – Движение “Време”, Нина Гергова – ГИ “За нов обществен договор”, Румен Гълъбинов, Светозар Съев – ГИ “Орлов мост за промяна”, Спас Колев и Стилиян Иванов – Фондация защита.
По тази точка уважаеми колеги, сме поискали становища от следните институции:
Министерство на икономиката и енергетиката. Становището е получено
Министерство на финансите. Становището е при нас.
Държавна агенция “Държавен резерв и военно временни запаси”. Имаме становище и то е на ваше разположение.
Липсват становища от следните институции, които сме поканили да дадат такова -- Асоциация на индустриалния капитал, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата.
Кой ще ни представи законопроекта? Господин Колев.
ЕМИЛ КОЛЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, през 2013 г. Народното събрание прие Закон за запасите от нефт и нефтопродукти. Той по същество въвежда директивата на Съвета 2009/119 на ЕО, за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от нефт и нефтопродукти.
През изминалата една година от прилагането на този закон се наложиха промени, които по същество целят детайлизиране и систематизиране на правната уредба и не въвеждат някакви нови правни институти. Чисто практически нещата бяха наложени от прилагането на закона и бих могъл да маркирам само някои от основните моменти на законопроекта.
На първо място, бих желал да отбележа обстоятелството, че Република България, което е включено в законопроекта, не е член на Международната агенция по енергетика. И поради тази причина, съгласно влезлите в сила нейни решения, на Международната агенция, могат да се прилагат на територията на Република България само след санкция на Европейската комисия. А те нямат пряко и непосредствено действие.
С цел по-добра организация на взаимодействието между държавните институции по получаване на данните и обработването на информацията, свързани със създаването на запаси от нефт и нефтопродукти са предвидени текстове в законопроекта, съгласно които Националната агенция по приходите и Националният статистически институт ще предоставят информация към Държавната агенция по тази причина.
С цел облекчаване на работата на администрацията и изпълнението на задълженията от страна на икономическите оператори в страната и тяхното откриване при извършване на проверки, което се оказва на практика доста трудно, е предвиден и текст съгласно който Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерство на регионалното развитие да предоставя такива данни.
С оглед дисциплиниране на задължените лица в Република България, които по силата на закона трябва да създават и поддържат такива запаси са предвидени задължения и на физическите лица, които представляват тези организации, да ги наречем, за да не повтарям непрекъснато задължителни лица, като в конкретния случай са предвидени и текстове за въвеждане на отговорност не само за действия, но и за бездействие.
Практиката нееднократно, не само с този закон, но ще ви кажа, че и с предишните закони, показваше, че в значителна степен има, не във всички естествено, дружества, които не изпълняват своите задължения.
Съществен елемент, който практиката наложи промяна в законодателството, с цел облекчаване на процедурата е предвидената възможност за делегиране на запасите на български икономически оператори в държави членки на Европейския съюз. Към настоящия момент още няма много искания, които са от страна на дружествата. Не казвам, че няма, но не са много. Не е наплива или желаещите не са много, но се оказа, че има някои административно правни пречки, които са във връзка със синхронизация на националното законодателство на Република България и съответната държава, която би могла да приеме тези горива на нейна територия. Това основно е въпрос свързан с контрола. Това е един от съществените елементи.
Предвидени са норми, с които се облекчава процедурата за замяна от вид във вид на гориво. Тъй като не всички, които са извършили внос или преработка на територията на страната от един нефтопродукт могат да го поддържат. И поради тази причина е доизчистена материята във връзка със съхраняването им в друг вид гориво, което не е новост по своята същност.
Съществен елемент за облекчаване на бизнеса е въпроса свързан със застраховането на запасите. Както и от миналата година вече се въведе задължението и държавата да застрахова запасите си, а не само да бъде в тежест на икономическите оператори, което според нас ще доведе до по-добро изпълнение на задълженията от страна на икономическите оператори. В детайли няма да влизам, защото те са посочени ясно в законопроекта.
С цел намаляване на административната тежест, в законопроекта е облекчена процедурата за регистрация на складовете по чл. 38. Тези складове, в които могат да се съхраняват задължителни запаси. Като по този начин се създаде една добра предпоставка и облекчение за самия бизнес, когато искат да регистрират съответните складове. Тоест, голямата формализация на този процес съществено е намалена.
Един от важните елементи за прилагането на обществените отношения свързани със задължителните запаси от нефт и нефтопродукти е промяна в административно-наказателните разпоредби, с цел повишаване на ефективността на този контрол. В разговор с бизнеса и практиката, която се наложи в административно-наказателните разпоредби беше предвидена и промяна в частта по невъзможността за извършване на търговска дейност, вследствие на влезнали в сила наказателни постановления по този закон, както имах възможност да отбележа в Комисията по енергетика. Това не цели избягване на административно-наказателната отговорност, а е предвидена разпоредба, съгласно която в санкциите ще влиза и невъзможността за упражняване на търговска дейност и ще произвеждат своето действие едва в случай, че лицето или организацията не заплати своята глоба или санкция в конкретния случай. Тъй като се стигаше и до абсурди, при санкции от 1000 лева да се лиши някой да осъществява търговска дейност, вече беше прекомерно по своя характер.
Като цяло без да влизам в по-големи детайли, отново обръщам вниманието на вас господин председател и на уважаемите народни представители, че това по същество не е законопроект, който е нов и не въвежда нови правни институти, а чисто практически детайлизира съществуващата и приетата през 2013 г. февруари месец правна уредба.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Колев. И
мате думата за изказвания и въпроси. Откривам дебатите.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (Българска петролна и газова асоциация): Няколко думи за самия законопроект. Ние абсолютно го подкрепяме и считаме, че промените, които той въвежда са необходими за момента и ще ни улеснят работата, както каза и господин Колев. Все пак бихме искали да направим една забележка, по-скоро една наша идея, която имаме доста отдавна. Това е необходимостта да бъде изцяло сменен модела запазване на запаси от нефт и нефтопродукти в страната.
Какъв е нашият модел в момента? В момента икономическите оператори, както и държавната агенция, съхраняват определено количество горива спрямо вътрешно-общностни доставки, внос и т.н. Но това създава известни проблеми. Господин Колев е абсолютно прав, че най-големият от тях е именно трудността при някои лица, търговци, внасящи, извършващи вътрешнообщностни доставки, които се появяват и изчезват. И това е един проблем, който и този законопроект се опитва да преодолее.
Все пак какъв модел бихме искали и предлагаме ние. Това е модел подобен на този в Унгария например или в Германия и се състои в следното: има една централизирана структура, която предполагам, че би следвало да бъде държавния резерв, която съхранява и пази цялото количество запаси. Запасите се закупуват със средства, които се набират чрез такса, която се събира от всеки литър продадено гориво. По наше изчисление тази такса едва ли ще бъде повече от една до три стотинки. Това ще улесни изключително много икономическите оператори, поради няколко причини:
Първо, няма да имаме блокирани средства. В момента някои от компаниите и то не най-големите, държат запаси и блокирани средства в размер от 150–160 млн. лв. Това са пари, които могат да бъдат налети в българската икономика. Това са пари, които могат да бъдат използвани за инвестиции, откриване на нови работни места.
Вторият проблем, разбира се, който натоварва и нас, това са точно тези лица, които се появяват и изчезват, тъй като в известна степен техните задължения има някаква опасност да бъдат разпределени върху компаниите, които са в бялата част на сектора.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Бенчев.
Други изказвания?
Има доста подробни предложения от Министерство на икономиката и енергетиката. Има ли представител във връзка с тези предложения? Няма.
Господин Колев, заповядайте.
ЕМИЛ КОЛЕВ: Исках само да кажа, че тези предложения на колегите от Министерство на икономиката и енергетиката бяха представени на заседание на Комисията по енергетика. Ние официално ги нямаме, но неофициално ги получих. Така че тогава се взе решение между първо и второ четене. Ние ще изразим нашето официално становище, както по тях, така и по бележките, които са на колегите от Министерство на финансите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви за това уточнение.
Желаещи за изказване има ли? Господин Стоев, заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: На водещата комисия, Комисията по енергетика, какво е становището?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли някой да ни каже?
РЕПЛИКА: Не е минало още на заседание на Комисията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не е минало още на заседание на Комисията.
Други изказвания? Няма. Приключваме с дебатите.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 6 март 2014 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка трета -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 11 март 2014 г. – за първо гласуване.
Кой ще представи законопроекта?
По този законопроект сме поискали становища от Министерство на икономиката и енергетиката. Становището го имаме и е раздадено предварително, както и всички останали, които сме получили.
Становище имаме от Българска стопанска камара, Българска търговско промишлена палата, Софийска стокова борси и становища от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата по собствена инициатива и Асоциация на производителите по безалкохолни напитки в България.
Благодаря на всички за експертните оценки и предложения по този важен законопроект. Надявам се, че и сега ще чуем подобни оценки.
Имате думата да представите закона господин Димитров.
КРАСИН ДИМИТРОВ (заместник-министър на икономиката и енергетиката): Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представители на обществеността и медиите, искам преди да представя закона, да се извиня господин председател. Аз ще направя представянето, включително основните наши аргументи във връзка с него, но ако дебатите продължат прекалено дълго трябва да отпътувам за Брюксел. Ще ме извините, но ще оставя моите колеги да отговарят на въпроси.
Представям на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Понастоящем с този законопроект Министерство на икономиката и енергетиката изпълнява една от основните цели в програмата на Правителството за стартиране на процеса по оптимизация на държавната администрация. Изказвайки благодарността си на ведомствата и организациите, дали предложение за изменение към законопроекта, спокойно мога да заявя, че Министерство на икономиката и енергетиката прие всички разумни предложения и се съобрази с политическата воля на правителството за реализиране на по-малка и по-ефективна администрация и за постигане на ефикасност на публичните разходи.
В тази връзка са предвидените в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища промени, които се основават на извършен в Министерство на икономиката и енергетиката експертен анализ на възможностите за оптимизиране на функциите и числеността на персонала на администрациите в системата на икономиката и енергетиката и в частност тази на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата.
Държавната комисия по стоковите борси и тържищата съгласно действащия Закон за стоковите борси и тържищата е държавен орган към Министерския съвет за регулиране и контрол върху създаването и дейността на стоковите борси, стоковите тържища и пазарите на производителите. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка с дублиращи се функции с Министерство на икономиката и енергетиката.
В ресора на министерството влизат също така издаване на лицензи, удостоверения за регистрация, разрешителни за внос и износ, провеждане на превантивен и последващ контрол върху изпълнението на задълженията на лицензо-получателите.
В проекта са предвидени и изменения на действащата разпоредба с цел засилване на контролните функции на организаторите на стокови тържища и на пазарите на производителите по отношение на качеството на продаваните храни. Целта е осигуряване на възможност за проследяване във всеки един момент на реализацията на дадена стока - от момента на постъпването й на тържището или на пазара до закупуването от краен потребител.
Министерство на икономиката и енергетиката ще контролира и администрира режима за стоковите борси и тържища, а други администрации, като например Националната агенция по приходите, Комисията за защита на потребителите, Българската агенция за безопасност на храните и други, ще продължат да упражняват контрол, както досега, съгласно техните специални закони.
Предвидени са и промени, които са насочени към защита на потребителите от продажбата на вредни или опасни за здравето стоки. Осигурява се и възможност преди и към момента на сключване на съответната сделка, да бъдат предоставени придружаващите стоката документи, целящи осигуряване на прозрачност по отношение на цените на хранителните стоки и от друга страна, защита на фискалния интерес на държавата. Така се постига една от основните цели в програмата на правителството за стартиране на процеса по оптимизация на държавната администрация.
По очакваните резултати от прилагането на проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата ще доведат до изграждане на по-малка, но по-ефективна администрация и постигане по този начин на ефикасност на публичните разходи.
В тази насока са предложенията в проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата за закриване на Държавната комисия по стокови борси и тържища и поемане на функциите от министъра на икономиката и енергетиката, чрез осигуряване на нова за министерството дейност с минимален брой служители.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата не оказва въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и одобрена финансова обосновка. Издадените лицензии и регистрации до този момент запазват действието си.
Бих желал да подчертая, че промените на закона, също така не утежняват режима и няма да доведат до нови и неоправдани тежести на бизнеса. За да обоснова административния капацитет на Министерство на икономиката и енергетиката да упражнява тази дейност, искам да ви съобщя една статистика.
Към момента лицензите по отношение на стоковите борси са три на брой – русенска, пловдивска и софийска. Регистрацията на стоковите тържища са 94. Регистрацията на пазари на производителите е 12. На брокер на стокова борса общо 265 души. И регистрация на самостоятелни обекти 440 обекта. За сравнение към момента в Министерство на икономиката и енергетиката, само по един от режимите за управление и лицензиране и контрол на фирмите, упражняващи дейността по събиране на скрап на метали е издало и лицензирало 1300 фирми. В сравнение с три броя лицензи, лицензионни режими, най-сложният режим за изпълнение в сравнение с регистрационния режим. Регистрирали сме 2400 броя площадки, като на тях работят 80 000 работещи. Тоест, със сегашната администрация Министерство на икономиката и енергетиката има възможност и е доказало, че може да упражнява тази дейност в необходимата си спецификация и сложност, тъй като вие сами разбирате, че този малък сегмент, който представляват стоковите борси и пазарите на производителите, не може да се сравнява с големия обем на подобна дейност, която упражнява Министерството. Смятам, че може да бъде оптимизирана дейността, като министерството продължи да упражнява и тази дейност като търговски режим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин заместник-министър.
Пропуснах уважаеми колеги, да ви съобщя, че са поканени и присъстват представители на Софийската стокова борса, господин Васил Симов и господин Симеон Елезаров. Надявам се, че те ще вземат също отношение в процеса на дискусия.
Госпожо Царева вие ли ще останете до края? (Реплика: Да.) Ако желаете нещо да добавите? Не.
Колеги, откривам дебата.
Кой желае да вземе думата? Господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря господин председател.
Господин заместник-министър, госпожо директор, аз имам един бърз въпрос, колко човека досега работеха в тази Комисия по тържищата? Тя все още съществува. Колко човека ще поемат във вашата дирекция, госпожо Царева, тази проблематика?
Благодаря.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА (директор на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол): Благодаря господин Куюмджиев за въпроса.
Преди да започнат процесите по преструктуриране на държавната администрация в Комисията работеха 30 човека, които бяха сведени февруари месец до 20 човека. Това което предвиждаме в структурата на дирекцията, за която аз отговарям, е цялата работа да бъде фокусирана в един отдел, който ще се състои от пет човека.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Тодоров имате думата.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Благодаря.
Ние сме представили становище, в което сме изразили някои резерви по отношение на така представения законопроект. Той е надлежно разпространено сред народните представители.
Това което искам да акцентирам е по отношение на предисторията на написването на това становище.
Първоначално бяхме информирани за идеята за разработване на подобен законопроект на една среща между вицепремиера Даниела Бобева и бизнеса, организиран в Българска търговско-промишлена палата. Като там очакванията бяха, че Палатата и бизнеса ще подкрепят активно този законопроект, тъй като преследва две цели - намаляване на регулацията и намаляване на административните разходи. Две цели, които безспорно Палатата подкрепя и всъщност няма как да не подкрепя, те са ключови за развитието на бизнес средата.
Впоследствие след като се появи законопроектът и беше обявен за публично обсъждане, проведохме среща и с представители на браншови организации от сектора, които ни запознаха с друга тяхна теза. Теза която всъщност е противоположна на така обявените първоначално идеи. Става въпрос, това което те ни казаха е, за прехвърляне на правомощия към структура в Министерство на икономиката и енергетиката, както също така и някои от техните анализи и прогнози са за това, че в бъдеще тази структура би ангажирала по-голям състав от този, който съществува в момента в Комисията.
На база тези противоречиви становища Българската търговско-промишлена палата организира специална кръгла маса по темата. Надлежно поканихме представителя на държавата, както от икономическия екип на правителството, от екипа на госпожа Бобева, така и от Министерство на икономиката. В рамките на кръглата маса имаше сериозно представителство от страна на бизнеса, но много малко представителство от страна на държавата. И всъщност в рамките на кръглата маса, това което доминира като позиция беше, че така представения законопроект е не добре аргументиран. Това всъщност беше и заключението на самата кръгла маса. Затова и нашето становище, разбира се, така детайлно посочено, без да се спирам в конкретика, на база на това, което беше дискутирано и на кръглата маса и на база официално обявените мотиви, това което експертният състав на Палатата финализира като становище е, че в този си вид и с тези мотиви, законопроектът не е достатъчно аргументиран. По тази причина не може да го подкрепим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Симов заповядайте.
ВАСИЛ СИМОВ (председател на Софийската стокова борса): Благодаря ви господин председател.
Видях, че в материалите по днешното разискване е сложено и нашето становище, което ние официално ви изпратихме преди близо месец. По отношение промените в Закона за стоковите борси и тържищата, ние от Софийска стокова борса, използвам случая да говоря и от името на моите конкуренти, но и колеги от Пловдивска и Русенска стокови борси, винаги сме за модернизиране и усъвършенстване на законодателството касаещо борсовата търговия.
Категорично обаче не може да бъдем съгласни със закриване на контролния орган, който контролира пазарите в България. Пазарите в България, които са три вида и са визирани в този наш, както го наричаме наш закон, това са стоковите борси, стоковите тържища и пазарите на производителя. Това са големи бих ги казал институции, които се нуждаят от огромен контрол.
Така че аз разбирам Държавната комисия и я приемам не само като една институция, която раздава лицензи, както уважаемият господин заместник-министър даде едни статистически данни, че Министерство на икономиката има капацитет за издаване на тези лицензи. Безспорно, ние не се съмняваме в това. По-скоро сме притеснени от факта, че силно ще бъде занижен контролът върху действащите пазари.
Непрекъснато в медиите, а следя и дискусиите в пленарна зала на Парламента, се дискутира и се говори за огромния сив внос, бих го нарекъл, от стоки, които влизат от съседни държави в страната. И този занижен контрол при влизането на тези стоки подбива българското производство.
Спомняте си проблемите със зеленчуците и с плодовете, които убиват българското производство. А някъде тук се корени и основната причина. След като ние в България не може да създадем система, която да контролира пазарите, то безпрепятствено от съседни държави ще влизат такива масивни групи стоки, бих ги казал, които да подбиват българското производство. Така че по-скоро нека да погледнем на темата от един друг акцент - не просто намаляване на администрацията и на разходите в държавата, което не казвам, че не е важно. Но в случая е доста несъществено. От 20 човека Държавна комисия ще станат пет в специализираното звено в Министерство на икономиката. По-скоро трябва да се обърне внимание на контрола върху пазарите на производители и тържищата. Докато трите стокови борси са достатъчно строго контролирани, както от Държавната комисия, така и от други специфични органи в страната, то тържищата, както уважаемите от мен журналисти ги наричат борси.. Използвам случая, че тук има доста журналисти, да обърна внимание, че там където виждате стока домат, краставица, чушка и т.н., не е борса, това се нарича стоково тържище. Те са 90 и няколко в страната и са в непрекъснат обект на контрол както от Комисията по стокови борси и тържища, така и от Агенцията за безопасност на храните и от данъчните служби и т.н. Този контрол трябва да бъде перманентен и много силен, за да може българската икономика и българският пазар да бъдат адекватни, а не непрекъснато сивата икономика да се разраства от година на година.
Не че не може да работим без Държавна комисия. Аз използвам случая да поднеса моето притеснение в случая, че съм представител на стокова борса, а трябва да защитавам тази Надзорна комисия, която ме контролира и ме наказва непрекъснато. Може би имат право, когато някъде нарушим Закона за стоковите борси и тържищата или нашия Правилник, естествено сме били контролирани и наказвани.
Аз взимам думата в подкрепя на запазване на Държавната комисия по стокови борси и тържища и отпадането на тези текстове от законопроекта, който разглеждаме в момента, касаещи закриване на Държавната комисия. Със закриването на Държавната комисия ще се получи една икономия от около 15 човека, доколкото виждам аз, от данните, които представихте от Министерство на икономиката и ще се съкрати един бюджет, който е някъде не повече от половин милион. Ако бъркам, господин Стойчев ще ме поправи, сегашният председател на Държавната комисия. Смятам, че не си заслужава с толкова малък положителен ефект, от гледна точка на числата, да занижим рязко контрола върху пазарите на производители, стоковите тържища, а и стоковите борси, разбира се. И специално, когато говоря с най-различни представители на медиите, те непрекъснато казват и ме съветват, подкрепи този закон, защото виждаш ли, контрола върху вас ще стане по-малък. Не е важно, че контролът ще стане по-малък. Аз съм убеден, че контролът ще стане доста по-слаб, но пазарите ще пострадат в страната. А пазарът е нещо голямо. То трябва да се крепи. То се създава изключително трудно, а контрола върху пазарите се руши много лесно със закриване на една такава специализирана институция, каквато е Държавната комисия.
Искам да погледна на проблема и от една друга гледна точка. Софийска стокова борса съществува вече 23 години, ще честваме тази година. През 1991 г., когато се създадохме като първата борса в България, до 1996 г., работихме без закон за борсите в България. Тогава се нароиха, бих казал, стотици стокови борсички в цялата страна. И когато през декември 1996 г. се прие закона, а през месец май ще честваме тази година 17 години Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, през май 1997 г. се създаде Комисията по стокови борси и тържища, това създаде един импулс пазарите да се самоорганизират и укрупнят. От стотината стокови борси в страната, тогава се обединихме и се създадоха сегашните три стокови борси. Като за територията на Република България и трите са много. Едни държави като Франция, Германия, Англия имат по една стокова борса, а ние в България имаме три, а сега виждам, че се създава една четвърта – борса за търговия с електроенергия.
Закриването на Държавната комисия и прекаленото пипане в Закона за стоковите борси и тържищата с непрофесионална ръка, може да отприщи отново побългаряването, казвам го със знак минус, побългаряването на борсовата търговия. Винаги съм завиждал на Българската фондова борса. Тя е една единствена. Има една прекрасна регулаторна комисия, каквато е Комисията по финансов надзор. А другата половинка на медала, Стоковата борса, първо че сме три стокови борси в България, а сигурно ще станат четири, пет или десет. А на всичко отгоре държавата е на път да закрие и контролната институция, която следва с професионална ръка да гледа на борсовата търговия. Отделно слагам факта, че тържищата и пазарите на производителите са лепнати към нашия закон – Закона за стоковите борси и тържищата, а там проблемите са съвсем различни и са от регионално естество.
Ще завърша с международния опит, тъй като непрекъснато се сравняваме със света. Няма държава в света, моля ви да ме чуете много точно, няма държава в света, където стоковите борси да нямат специализирана, контролна, регулаторна комисия. Тя в САЩ се нарича по един начин, в Англия по друг начин, в Германия по трети начин.
Аз и моите колеги от Софийска стокова борса вече 23 години изучаваме световния опит и го предаваме на хората в България, които са маняци на темата борсова търговия. А за предимствата на борсовата търговия е излишно да говорим. Тя е всепризната в целия свят. Затова нека да запазим нещо, което толкова трудно сме градили през годините. И с една лека поправка може да отиде “по дяловите”, както е казал народа. Защото аз съм убеден, че след пет, десет или 20 години отново ще има регулаторна комисия, която да следи стоковите борси. А за сегашната ситуация хората ще гледат с пренебрежение и ще ни се чудят на акъла, когато сме вземали едно такова решение.
Така че завършвам с тези думи, моля ви подкрепете Закона за стоковите борси и тържищата, поне измененията в него, но без частта за закриване на Държавната комисия. Защото това би било едно връщане назад и всичките останали мотиви, които ги казах. Допълнително сме дали нашите писмени обяснения, които съдържат още четири важни факта, но няма да се спирам сега на тях.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Симов.
Продължаваме дебатите.
Изказвания? Заповядайте.
ЕДУАРД СТОЙЧЕВ (председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържища): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, наистина много може да се говори, но най-важното е, че по този законопроект аз съм участвал в три изменения на Закона за стоковите борси и тържища. Това ми е третия. За първи път се случва така, че да не е викана Държавната комисия, никакъв неин представител, да не сме участвали в някакви дебати и да дадем нашето мнение. Ние сме дали писмени становища при вас. Предполагам, че уважаемите народни представители са ги чели, но аз искам да спомена само две неща. Много неща сме написали, но по това което каза уважаемият господин министър.
Дейността на Държавната комисия, най-малката й дейност е издаването на лицензи. Наистина няма как да издадем няколко хиляди лиценза, както каза господин Симов. Това предполага да няма в България истинска борсова търговия на стокови борси. Не може да има няколко хиляди борси. Естествено, че обикновено в държава като нашата има една, а ние в случая имаме три стокови борси. Така се е създала. Всичко зависи от последващия контрол. В трите стокови борси в добри години се извърши един оборот около 900 млн. лв. Казано в добри години, а сега е по-малко. А на стоковите тържища около 5 млрд. лв. е стокооброта за година за хранителни продукти. Това е по статистика, която не е много сигурна. По простата причина, че наистина както знаме, сега Правителството виждам, че полага много сериозни усилия, викан съм за консултации, участвал съм във всички тези разговори за мобилните групи, за джипес системите и т.н. Полагат се усилия за намаляване на сивия сектор в тържищната търговия. Добре вървят нещата, но има още много да се свърши. Така че реалната дейност на Комисията като контролен орган не се изчерпва с издаването на лицензи.
Да не говорим, че 30-те човека, които бяха доскоро, това беше може би най-евтиноструващата на държавата администрация. 650 000 лева струваше на година издръжката на Държавната комисия. Сега в момента ще бъде под 400 000 във вида, в който е.
Аз смятам, че работата която комисията върши, информацията която събира и цялата нейна дейност в пъти връщат с косвен ефект парите в държавата. Аз съм убеден, че въз основа на контролната дейност на комисията, убеден съм, но това няма как да бъде доказано, защото става дума за косвен ефект, че десетки милиони лева влизат в държавата във вид на косвени данъци от нейната дейност. А какво говорим за 500 000 лева. Това е най-малкото нещо.
Другото нещо, което искам да кажа, че така предложен Закона за закриването на Държавната комисия и прехвърлянето на нейните задължения върху министъра на икономиката, според мен ще създаде едни огромни колизии в контролната дейност. По простата причина, че Държавната комисия когато е създавана, тя е ситуирана като контролен орган колективен. Тоест в момента идеята е била колективен контролен орган, в който участват всички парламентарно представени сили и решенията се взимат колективно, като се вземат под внимание желанията и политическата насоченост на няколко различни вида управляващи партии. А когато бъдат прехвърлени задълженията на един министър, без значение кой ще бъде министъра, това е лично мое мнение, но аз съм го и написал. Министърът е политическо лице, но той може да бъде сменян ен броя пъти в един мандат. Аз не виждам как самия този министър ще контролира сам себе си.
Министерство на икономиката и енергетиката е най-голямото министерство в момента в държавата. Извършва като стойност огромно количество сделки за продажба на държавно имущество и купуване примерно по ЗОП на горива, GS материали и много други неща.
Питам аз тогава, как министърът на икономиката, който се явява принципал, ще контролира сам себе си, извършвайки тези сделки за стотици милиони левове в държавата. Идеята ми беше, че колективността на органа трябва да се запази, а това се получава само когато има комисия. Не може да бъдат изпълнявани задълженията от министъра на икономиката.
Другото нещо, което искам да подчертая е, че сега прекратявайки действията на комисията, ние прехвърляме предложенията за ЗИД, прехвърлят се нейните контролни функции върху Агенцията по храните, Комисията за защита на потребителите и на Национална агенция по приходите. Аз не мога да разбера как физически тези различни министерства и различни институции, които имат собствени закони ще им бъде вменено да извършват проверки по един абсолютно чужд за тях закон. Примерно, когато бъдат извършени проверките и бъде съставен съответния документ, така наречения акт, въз основа на който трябва да се произнесе наказващия орган, в случая председателя на Държавната комисия, как тази информация ще бъде поднесена на министъра на икономиката. И той как може да вземе решение за издаване на наказателно постановление извършено от институция подчинена на друго министерство, работещо по друг закон.
Това са моите основни притеснения. Иначе аз с останалите текстове в предложения закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, принципно съм съгласен. Тъй като те наистина дават възможност за малко по-добър контрол и малко по-стройна система по време на дейността на комисията. Но с частта закриване на Държавната комисия съм категорично несъгласен.
Благодаря ви господин председател.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Стойчев.
Заповядайте.
БОРИС РАЙКОВ (изпълнителен директор на Стоково тържище София АД): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, като цяло аз съм абсолютно съгласен с мнението на господин Симов, че стоковите тържища и стоковите борси имат доста сходна по своя характер дейност, но по много различни начини е организирана и в много различни мащаби. Нашето мнение е, че тържищата и стоковите борси наистина имат нужда от различен тип регулация. Специално по отношение на стоковите тържища, чийто интерес ние представляваме, имаме определена визия за начина, по който трябва да се извършва самоконтрол и по точно, дали стоковите тържища са достатъчно компетентни и дали законът може наистина да им вмени те да го правят това нещо. Засегнато е в чл. 52 от стария закон и се предлагат изменения в новия проект, които доста сериозно поставят този въпрос.
Мнението на Асоциацията на тържищата в България е, че организаторите на стоковите тържища не приемат и не издават стоки, тоест те не са участници в сделката по никакъв начин. От тази гледна точка, ние сме абсолютно несъгласни с новия текст на чл. 52 от закона. И поради тази причина не сме съгласни със самите изменения в закона.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Райков.
СИМЕОН ЕЛАЗАРОВ (представител на Софийска стокова борса): Благодаря.
Искам да обърна внимание на един формален аргумент, но все пак има значение. Идеята за закриване на един регулаторен орган в една правова държава, винаги поражда някакви съмнения. Някакви съмнения за административен произвол или централизация. Извинявам се за думите. Идеята на този регулаторен орган беше такава, че да се избира с мандат колектива на комисията, петгодишен, т.е. по-голям от мандата на Правителството, за да не може всяко правителство да сменя, както си иска тези членове на комисията. Тоест, да не се меси правителството водено от някои оперативни промени, да се намесва в работата. И изобщо регулаторен орган да се закрие, не знам това как ще се обясни пред другите държави.
Утре със свободна ръка водени от идеята за икономия и за административна оптимизация, може да се закрие Комисията по финансов надзор. Какъв е проблемът?
Връщам се от Индонезия. Имахме събиране на Асоциацията на фючърсните пазари. Аз не мога да обясня на 60 представители на регулаторни органи, как ще закрием нашата комисия. Казах им, че е само идея. Не им казах, че се закрива все още. Но те ме гледаха като извънземен. Помислете върху тази идея. Опасно е да се посяга по такъв начин на един регулаторен орган в една цивилизована държава. Той трябва да е независим, да има някаква самостоятелност и да работи недвижим от някакви оперативни проблеми.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания.
Госпожо Царева, сега ще чуем вас и естествено ще очакваме да чуем отговори на основните въпроси, които бяха поставени, особено тези свързани с контрола. Имате думата.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Благодаря господин председател.
Аз се чудя откъде да започна. Бих желала да групирам думите - административен произвол, отиване по дяволите и пипането с непрофесионална ръка. Ще ме извинят господата, че няма да цитирам хората, които стоят зад тези изказвания.
Всички тези квалификации са обидни, категорично. Пред вас стоят професионалисти, които години наред се справят с много тежки административни режими в държавата. Мисля, че работим спокойно, професионално и не сме дали повод по никакъв начин, аз съм представител на администрацията на Министерство на икономиката и енергетиката, да бъдем оценявани по този начин. Това че една административна структура ще бъде закрита не значи, че контролът и начинът на работа няма да бъде трансфериран, но в по-малка и по-ефективна структура.
По никакъв начин, това и господин заместник-министърът подчерта в изказването си, ние няма да правим промени в контролните правомощия, начина на функциониране, начина на поддържане на регистрите на публичността. Те ще съществуват във вида в който са. Ние не сме предвидили дори и пререгистрацията. Тоест, запазва се действието на сега- действащите актове, индивидуални административни актове, така както са издадени. Така че ние осигуряваме един континуитет, една спокойна атмосфера за работата на лицензиантите и на регистрираните фирми в този бранш.
Вървя отзад напред, защото записките ми са в този вид, към Асоциацията на тържищата в България. Формата на самоконтрол на стоковите тържища и в чл. 52 във вида, в който сме го дали е само възможност. Там сме променили формулировката на текстовете и оставяме една възможност за по-голям самоконтрол, която аз силно се надявам, имаме опит от други подобни режими, действа. Уверявам ви, че общо взето това е един сполучлив механизъм. Той е само възможност, пак повтарям за подпомагане на дейността по самоконтрол на стоковите тържища.
Контролните правомощия по специалните закони ще бъдат такива, каквито са и в момента. Всеки контролен орган държавен, било то НАП, било Агенция по храните, било Комисията за защита на потребителите, те работят по свои специални закони. Ние нямаме абсолютно никаква амбиция да изземваме техни функции или да ставаме нещо като контролна шапка. Тук ми се струва, че има разминаване на текстовете, по които са готвени изказванията, защото бяха направени корекции, разбира се в процеса на работа преди представянето на законопроекта в Министерския съвет и в процеса на процедурата по Устройствения правилник на Министерския съвет. И последните текстове дават само възможност, препратка по-скоро към контролните функции на другите органи по техните специални закони. Няма централизиране на административно- наказателната дейност, такава идея каквато имахме първоначално. Тази идея не съществува в сегашния законопроект. Аз лично проверих това, което е излязло от Министерския съвет и това, което е депозирано в Народно събрание за тези текстове. Последните текстове с измененията не съм го проверявала.
Аз не виждам колизии за това, че досега дейността е осъществявана от колективен орган, който е с политически назначения, а за в бъдеще ще бъде осъществявана еднолично.
Фигурата на министъра на икономиката и енергетиката, както и на всеки един министър, знаете по дефиниция, че това всъщност е държавния орган. Това е органът, който управлява съответната част от нашите обществени отношения. Държавната администрация, министерството като такова, то само подсигурява дейността на държавния орган - министъра. Това показва, че държавното управление и хората, които в момента осъществяват държавна политика имат интерес да повишат нивото на контрола до ниво министър. Не виждам категорично проблеми в тази посока.
Стигаме до бюджета. По данни на нашата финансово-стопанска дирекция, последният бюджет на комисията е 800 000. Не мисля, че това са малко пари. Няма да коментирам структурата. Ако си направите труда да погледнете декларираната структура на комисията към момента, там общо взето преобладаващият брой служители не са експертите. Ще си спестя какви са длъжностите на хората, но това не са експерти.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Уважаеми господа, има ли желаещи от неизказалите се да вземат отношение?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз единственото, което виждам в този законопроект е, били са 30 човека, а сега са 20, а ще остават 5 човека. Говори се за малка ефективна структура.
Аз мога да ви кажа, че нямате вече никаква структура. Пет човека, както и да ги броите, особено лятото, тримата като излязат в отпуска и двама се разболеят, какво ще правите?
Това в действителност е нещо, с което се затрива работещата структура и се преминава към разширяване на контрабанда и спекула. Това е вашата цел. Ако целта ви е единствено да смените Едуард Стойчев, добре. Но не по този начин, работеща структура да я пропилявате. Виждате това се случва постоянно. Не е единственото. Ще ви цитирам дословно, че разчитаме на самоконтрол на стоковите тържища и борси. То действително само това ви остава, да разчитате на самоконтрол.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Други желаещи за изказване? Господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря господин председател.
Аз нямах намерение да се изказвам, но колегата ме “дърпа за езика”, да припомня за 2009 г., когато всички регулаторни органи в страната бяха подменени с промени в законите. Включително и ликвидирани такива комисии, които изпълняваха изключително важни функции. Да припомня, че едната беше примерно за контрол върху специалните разузнавателни средства. И всички видяхме какво се случи след това. Аз съм убеден, че това което в момента се прави е оптимизация на дейността. И понеже имам лични наблюдения върху работата на госпожа Царева, мога да ви уверя, че е един изключителен професионалист, който се доказва в годините като неподкупен човек, като човек който може да регулира много сложни органи. Аз имам пълно доверие в това, че тя ще се справи с тази задача.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване? След малко всеки ще има възможност да изрази своето лично отношение с гласуването на законопроекта.
Закривам дебатите.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 402-01-15, внесен от Министерския съвет на 11 март 2014 г. – за първо гласуване.
Който е „за“ законопроекта, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.

Имате ли желание да вземете отношение по последната точка от дневния ред? Това е точка Разни. Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 68 237 знака)