1. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
2. Обсъждане и приемане на допълнителен доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел, № 402-02-9, внесен от Министерски съвет на 14 май 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 11


На 4 юни 2014 година, (сряда) от 14.30 часа в зала 3, Източно фоайе, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
2. Обсъждане и приемане на допълнителен доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел, № 402-02-9, внесен от Министерски съвет на 14 май 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

Съвместна среща на Комисията по икономическата политика и туризъм, заместник-министъра на икономиката и енергетиката г-н Бранимир Ботев, представители на Министерство на икономиката и енергетиката с делегация на Групата за приятелство Хърватия–България в Парламента на Република Хърватия, водена от нейния председател Илия Филипович.

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин Филипович, уважаеми гости, програмата която имате за днес е доста напрегната и интензивна.
Вие сте направили срещи с няколко комисии в нашия Парламент. Днес тук присъстват членове на Комисията по икономическата политика и туризма и представители на Министерство на икономиката и енергетиката.
Разбира се, ние предполагаме, че фокусът на нашия разговор ще бъде главно върху икономическата политика и в частност по отношение на туризма. Ние сме водили вече такива разговори с ваши представители тук в София. Като гости имате думата, за да чуем най-напред вас.
ИЛИЯ ФИЛИПОВИЧ (председател на групата за приятелство Хърватия–България): Благодаря ви господин председател на Комисията. Благодаря за възможността господин заместник-министър на икономиката, уважаеми колеги на комисията, драги приятели, приветствам ви от името на делегацията на Хърватския парламент.
Ние представляваме групата за приятелство България–Хърватия в Хърватския парламент. Преди всичко благодарим за сърдечното посрещане.
От името на всички нас мога да кажа, че се чувстваме изключително приятно в България и независимо от дъждовното време в София, ние се чувстваме чудесно тук. И независимо от многобройните срещи във вашия Парламент, от сгъстената програма, се чувстваме много добре в компанията на нашите колеги в парламента.
Да ви представя и членовете на нашата делегация:
Познавате посланика госпожа Алайбек; господин Марио Хабек наш колега, народен представител; госпожа Тонка Ивчевич, която освен, че е депутат в Хърватския парламент е и кмет на един морски град; госпожа Алма Любич, която представлява посолството на Хърватия в София. От лявата ми страна е господин Ясен Месич, той е и бивш министър с ресор култура в предходното правителство на госпожа Ядренка Косор; госпожа Даниела Петричевич – генерален секретар, не партийно лице, но всъщност оказва голямо съдействие в нашата работа като генерален секретар на Министерство на културата и госпожа Барбара Медвед. Тя е секретар на няколко такива комисии и включително и на нашата група за приятелство България–Хърватия в Хърватския парламент. Тя също се занимава с тази проблематика. Това е от нейния ресор.
Разбира се в изграждането на взаимоотношенията между двата парламента темата за туризма е много важна. Присъствието на господин заместник-министъра също е от значение и ще си позволя няколко минути да отделя на тази тема. Въпреки многобройните двустранни споразумения в областта на икономиката и въпреки чудесните отношения между нас, които съществуват, резултатите са действително много скромни. Всъщност това за мен ще бъде мотото на тази дискусия.
През 1997 г. имаме една спогодба в областта на транспорта. Вчера трябваше да дойдем със самолет, но ако го чакахме нямаше как да пристигнем, затова ползвахме друга въздушна връзка. Тази директна връзка между Загреб и София, София – Загреб е изключително необходима. По отношение на икономиката, ако искаме да има резултати, действително тази връзка трябва да съществува.
През 1998 и 1999 г. е сключена спогодба в сътрудничество в пътния транспорт и сътрудничество в туризма. И тук няма особено впечатляващи положителни резултати по отношение осъществяването на тази спогодба. Може би вие ги имате, но при нас ги няма.
През 2000 г. е сключено споразумение в областта на морския превоз. През 2007 г. България влезе в Европейския съюз и от тогава е в сила Договора за стабилизация и сътрудничество. Ние сме в това семейство едва от 1 юли миналата година и тази година през юли месец ще отбележим първата годишнина от нашето членство.
Добър ден господин заместник-министър. Може би е добре, че закъсняхте и не чухте моята уводна част, но вашите колеги ще ви разкажат какво казах. Всъщност говорих за това, че въпреки споразуменията, които са налични между двете държави, не сме успели кой знае колко да направим по тях. И независимо от това, че България има едно предимство от седем години членство в Европейския съюз, а ние сме от една година. Така че в момента няма на практика никакви пречки, които да ни пречат да установяваме едно по-активно сътрудничество. Единствената, така наречената шенгенска зона може да ни възпрепятства. Тази бариера, разбира се, трябва да бъде преодоляна. Там правилата са много строги.
Хърватия се опитва много прецизно и много внимателно да преодолява тези пречки и да няма продължаване на сроковете. Вярвам, че и в България тази подготовка за преодоляване на въпросната пречка са в ход и са много точни.
Така или иначе самото участие, самото присъствие на двете държави в Европейския съюз предлага едно сътрудничество. И доколкото знам такова сътрудничество съществува между двете държави в лицето на двете министерства - при вас това е Министерство на икономиката и енергетиката, а при нас е на икономиката. Съответно между Хърватска стопанска камара и Българската търговско- промишлена палата. Тук е сътрудничеството между Хърватската банка за обновяване и развитие и Българската агенция за износ. А 2010 г. има сключен меморандум в София за разбирателство между двете агенции за инвестиции. Всичко това изброено трябваше да допринесе за увеличаване на двустранния стокообмен между двете държави. Какъв е обаче този стокообмен между двете държави?
През 2013 г. – 83 млн. евро. Хърватия има увеличение на износа към България около 12,9 почти 13 процента. Докато вноса от България намалява, доколкото имам данни с 35 процента.
Други данни за чуждестранни инвестиции в Хърватия, според данните на Хърватската народна банка, от 1993 г. до 2012 г. износа е около 8 млн. евро.
И сега едни статистически данни, които не са много за хвалене, сред първите 30 държави, които имат някакви инвестиции в Хърватия, Република България не присъства. В общите инвестиции на Хърватия в чужбина, отново между първите 30 държави няма отчетени инвестиции в България от Хърватия. Тук наистина резултатите са слаби и трябва да се работи. Радвам се, че господин заместник-министъра на туризма е тук и чу тези данни. Наясно сме, че и при вас и при нас съществува потенциал за конкретно двустранно сътрудничество. Примерите са в енергетиката, инфраструктурни инвестиции, имам предвид пътните направления, така наречените коридори. Тук е инвестирането в ж.п. мрежа, пристанища, летища, водоснабдителни системи, газопроводи, петролопроводи. Да не споменаваме атомните електроцентрали, ВЕИ-тата, защото там инвестициите могат да са огромни.
Днес чухме нещо, което не знаехме и не бих се впускал в подробности, във връзка с проблемите с изграждането на Южен поток. Разбира се, ако вие имате необходимост може да коментираме вашите данни около това.
Що се отнася до икономическите субекти. Хърватската фирма “Кончар” вече присъства в България и има представителство тук. Знаете, че те проявяват особен интерес към съвместното производство и доставка на трамваи, влакове, трансформатори за тези видове превозни средства и т.н. Така че има място за разговор и то за твърди договорки.
По отношение на строителството, използването на морски и речни пристанища в свободните икономически зони, което е голям български интерес. Става дума за пристанището в Риека. Опаковане и експедиране на стоки от това пристанище. Пристанището в Риека е познато за България. Това е коридорът през Унгария, който води надолу на юг. За България това е голям интерес.
Това с което ще приключа е една констатация, а именно вие като наши приятели българи и българската държава имате нещо качествено, нещо към което хърватите се стремим, най-ниските данъци в Европейския съюз. Докато ние сме в най-горната зона по отношение размера на ДДС, което при нас е 25 процента. Нисък е и държавният ви дълг. Но три дни откакто сме тук, разбирам, че се е увеличил. Не знам за какви данни точно става дума. Има малък бюджетен дефицит вашата страна. Чуждестранните инвестиции представляват 4 процента от брутния вътрешен продукт. Не знам дали са точни тези данни, които имаме, но Вие ще кажете истинските данни, ако тези не са верни.
Сега по време на обяда говорихме с председателя на Комисията за европейските фондове госпожа Караджова. Вие имате усвояване на средства от европейските фондове в невероятен процент. Така че разкрийте ни тайната си за усвояване на европейските фондове. И за тези ваши резултати от наша страна ви поздравяваме. Продължавайте да поддържате тази тенденция, защото знам, че не е лесно. Запазете тенденцията и помогнете и на нас като на приятелска държава.
Във връзка с темата, тъй като аз не съм експерт по туризма, но всички като парламентаристи трябва да говорим за онези неща, които желаем и знаем малко повече от другите, ще помоля господин Марио Хабек, разбира се и останалите колеги от делегацията да кажат нещо по въпроса. И ще чуем госпожа Барбара Медвед. Това е засега.
Господин Хабек може би да продължи този диалог.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Хабек.
МАРИО ХАБЕК (член на Групата за приятелство Хърватия-България): Благодаря ви за топлото посрещане.
Вярвам, че тази среща и всички данни, които ще обменим, при всички случаи ще ни бъдат в помощ в по-нататъшната ни работа. Ще кажа няколко изречения по отношение на туризма. Разбира се, те ще съдържат и данни за развитието на този отрасъл. Кои са статистическите данни, с които може да представим самия отрасъл.
Хърватия е държава с 4 млн. и половина население. Като 65 процента са сухоземна територия, а останалите 35 процента е море. В Хърватия има 1246 острова и почти 6000 километра е дължината на крайбрежната ивица. Понеже сме държава, която действително работи много в туризма има обявени 19 защитени зони - тук влизат осемте ни национални парка и 11 природни парка. Шест обекта които са в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство и от тях пет културни такива обекта и един, който е природен обект. Разбира се, тук трябва да включим стария град на Дубровник и Плитвичките езера.
Понеже говорим за цифри и за статистически показатели бих искал да кажа, че през първите четири месеца на тази година имаме над 1 млн. посещения в Хърватия. В сравнение с миналата година това е увеличение от 10 процента. Също са регистрирани над 3 млн. нощувки, което е също увеличение с 8 процента в сравнение с миналогодишните показатели.
Когато говорим за България, броя на посещенията на български туристи в Хърватия е 11 000 за първите четири месеца на тази година. В сравнение със същия период на миналата година, това е ръст с 18 процента. Нощувките са 6500. Това също е увеличение в сравнение с периода на миналата година от 13 процента.
Хърватия реализира приход от туризма над 7 млрд. евро. Делът в брутния вътрешен продукт от туризма е 16,5 процента.
Говорейки за общите цифри през 2013 г., защото сега ви изнесох данни за първото четиримесечие на тази година, имаше 12,5 млн. посещение през 2013 г. Това е отново 5 % повече в сравнение с 2012 г. и над 70 млн. нощувки регистрирани. И трябва да се има предвид, че около 90 процента от тези посещения, съответно нощувки са от чуждестранни гости, а останалото е от местни туристи.
Още една цифра за посещенията от България през 2013 г. Нощувките са 87 000 за 2013 г., което е 21 процента увеличение в сравнение с 2012 г. Делът на българските туристи е малък - 0,1 процента. С оглед на това, че се увеличават цифрите, бихме искали да разберем има ли някакви пречки, има ли някакви бариери в това отношение, които евентуално от наша страна да бъдат отстранени. Разбира се, ако има такива бихме искали да чуем за какво става дума.
По отношение на възможностите за настаняване в Хърватия малко данни. По отношение на 2012 г. дела на нощувките е най-голям в частните квартири, в смисъл в частния сектор - 34 процента, а хотелите 26 процента, също така и къмпингите 26 процента. Останалите курорти и СПА хотели, това са много по-малък дял в общото настаняване.
И що се отнася до самите инвестиции, нашето желание е да осъществим приватизация и да преструктурираме туристическите фирми, които са държавна собственост. Много важни в това отношение са три документа. Става дума преди всичко за стратегията за разпореждане и използване на имуществото, след това е плана за управление на това имущество и тук разбира се е предвиден проектозакон за одържавяването и определяне на възнагражденията. Така че ако трябва да теглим чертата под темата за инвестициите, основна наша цел е действително цялата тази държавна собственост да бъде подчинена на целите на държавата.
Това беше съвсем накратко, с оглед на това, че имаме малко време. И разбира се всяка една възможност, която имаме като държава вярвам, че и тази днешна среща и бъдещите ни срещи ще допринесат за тези възможности в туризма. Защото действително туристическото сътрудничество между двете държави трябва да повиши нивото си.
Позволете ми само да дадем думата на госпожа Барбара.
БАРБАРА МЕДВЕД (секретар на Групата за приятелство Хърватия-България и секретар на Комисията по туризъм): Уважаеми госпожи депутати, уважаеми господа, много ви благодаря за сърдечното посрещане.
Както каза и колегата Марио, действително нашият продукт за износ, който е най-познат и най-известен, това е туризма. Може да кажем, че всъщност най-големия размер на тези чуждестранни инвестиции, които получава държавата е именно в областта на туризма. За съжаление туристическият продукт, който Хърватия предлага все още, най-популярни туристически продукт, това е слънцето и морето. Ние се стремим обаче към диверсифициране на този туристически продукт, който ще предлагаме. И разбира се, за нас огромно удоволствие е да видим колкото се може повече българи през лятото на нашето море.
Знаем колко важен е туризма и за България. Хърватия беше инициатор за един форум, тоест да се съберат всички онези парламентарни комисии в държавите, за които туризма е действително важен. Ние разбира се, използвахме възможността да отправим официална покана към вашата Комисия по туризма. Така че Република Хърватия и конкретно нашата Комисия по туризъм, ще бъде домакин на първа такава европейска конференция посветена конкретно на туризма. Целта ни е да съберем представители на всичките 28 държави членки на Европейския съюз в страните от региона, Турция, всички международни туристически организации и разбира се журналисти.
Конференцията ще бъде тридневна, като първия ден ще е в Загреб, останалите два дни на един от най-живописните хърватски острови Мали Лошин. Целта на тази конференция ще бъде всички държави членки на Европейския съюз присъстващи на форума да приемат една декларация и разбира се, конференцията да стане традиционна, като предлагаме съответно следващата година България да бъде домакин на една такава туристическа конференция.
Разбира се, аз видях, че от България вече са регистрирани многобройни участници, за което изключително се радваме.
А сега ще дам и думата на господин Ясен Месич, който ще се обърне към вас. Между другото на този остров Мали Лошин, за който споменахме, че ще бъде конференцията, е открита една от най-старите скулптури на така наречения Апоксиомен.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам преди това да ви съобщя, че на нашата среща присъства и министъра на икономиката и енергетиката, господин Стойнев. Той ще трябва да вземе участие и в заседание на Комисията след нашата среща.
ЯСЕН МЕСИЧ (член на Групата за приятелство Хърватия-България и член на Комисията по туризъм): Това е изключителна чест за нас. Благодаря господин министър.
Приветствам, както и всички мои колеги, вас и всички парламентаристи присъстващи колеги. Понеже на практика всички членове на тази група за приятелство са и членове на Комисията по туризма в нашия Парламент, наистина е логично, че посвещаваме това внимание на този отрасъл от икономиката.
Разбира се, имахме възможност да се запознаем и със съдържанието, с рекламните материали, които ни бяха предоставени и всички онези възможности, които и България предоставя за туризъм. Присъединявам се към поканата отправена от госпожа Барбара Медвед, да участвате в този форум, за който стана дума. Наистина там ще може да говорим за конкретни неща - инвестиции в туризма, в културния туризъм, където действително Хърватия и България ще имат абсолютно съвпадащи позиции.
Искам да се присъединя и към това, което каза председателя на нашата група и за което стана дума, за ниския бюджетен дълг, за ниския дефицит, който имате в сравнение със ситуацията, която е в момента в Хърватия. Тези данни действително заслужават голямо уважение.
Разбира се, това което ни интересува е, дали конкретно комисията в България се занимава и с така наречената културна индустрия. Тоест, проекти в областта на културния туризъм, три от неговите компетенции. Защото в някои от западните държави това е индустрия, която дава работа действително на много хора. Да не говорим, че и печалбата в брутния вътрешен продукт, т.е. дела е голям на тази културна индустрия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Да дадем думата на домакините. Кой ще вземе първи думата? Господин Ботев, основните въпроси са свързани с туризма.
БРАНИМИР БОТЕВ (заместник-министър на икономиката и енергетиката): Благодаря господин председател.
Уважаеми господа председатели, уважаеми господин министър Стойнев, уважаеми господа народни представители на нашите две приятелски страни, имах честта да бъда включен в състава на служебната делегация, с която премиера посети на 29 май Хърватска. И мисля, че тази среща и прекрасните контакти, които се осъществиха между премиерите на двете страни са много сериозна предпоставка за това, не толкова оптимистичното състояние на търговския обмен да бъде коригирано.
Аз все пак ще се съсредоточа върху туризма, защото мисля, че там са ни най-близките и конкретни допирни точки. Още повече, че с министъра на туризма Дарко Лоренци сме много близки приятели и обменяме много често информация, която е взаимно полезна. Може би идването на хърватската делегация беше знаково, точно в този ден, защото буквално тази сутрин Министерският съвет прие Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г. В този смисъл мога да кажа, че както за Хърватска това е структуроопределяща индустрия, така и за България туризмът е сред структуро-определящите индустрии.
При нас туризмът заема малко по-малък дял от брутния вътрешен продукт, отколкото Хърватия – 13,6 процента е за България. Въпреки това и вашата страна и нашата страна сме далеч над средните параметри за Европа, където туризмът заема 9,5 процента от брутния вътрешен продукт. Коефициентът който Световната организация за туризъм използва, местните хора спрямо туристите, Хърватия е сред рекордьорите. При нас също показателите са много добри - при около 7 млн. население, ние приемаме над 7 млн. за миналата година, около 7 млн. 200 000 чуждестранни туристи.
Директният принос към икономиката на държавата, директните постъпления са 3 млрд. 200 млн. евро, а индиректния принос по данни на Световната организация по туризъм е 5,5 млрд. евро.
Българският туризъм има устойчив тренд на растеж, който е средно 2,5 пъти над средния за Европа. За първото тримесечие на тази година България е била посетена от 1 млн. 133 000 чуждестранни туристи. Това е с 4,1 процента ръст спрямо същия период за миналата година.
Основният акцент, който фигурира в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България за периода до 2030 г., се състои в три думи – диверсификация, диверсификация и пак диверсификация. Ние също като вас до неотдавна разчитахме на основен туристически продукт море. Разбира се, ние сме далеч от хилядите километри крайбрежие, които притежава Хърватия. Нашето черноморско крайбрежие е 386 км. Но България има уникалния шанс на територия от 111 000 кв. километра да има пет високи планини с над 140 върха по-високи от 2000 метра, с естествено снегозадържане от 120 до 170 дни. Най-високата концентрация на термални минерални води с дневен излив от 423 млн. литра и изключително културно историческо наследство. Над 43 000 артефакта, които са регистрирани към момента, което ни нарежда на трето място след Италия и Гърция. Всъщност тези четири основни продукта на българския туризъм към които трябва да прибавим и еко туризма и селския туризъм, който да покрива всички райони на България са гръбнака на бъдещата стратегия. И в това отношение имаме ясни виждания и затова как може да работим съвместно с Хърватия. Ние вече много успешно работим от няколко години по Дунавската стратегия, по стъпките на римските императори по българските пътища.
На второ място, ние сме сред основателите и партньори във формата 16 плюс. Както знаете ноември месец миналата година премиерите на източноевропейските страни приеха да започне подписването на двустранни протоколи с Китай за взаимно партньорство. Като първият такъв протокол е именно в областта на туризма, за който инициатори бяха основно Хърватия, България и Унгария. И резултата от това е, освен че се създаде общия координационен център в Будапеща, че до месец септември ние трябва да предложим регионални маршрути обединяващи по три страни за привличане на китайски туристи. С Дарко се разбрахме, че в нашия регион трябва да бъдат Хърватска, България и вече да изберем една друга страна - дали ще бъде Румъния, Македония или Сърбия зависи от нас. Перспективите в това отношение са големи, но очевидно е въпрос на по-нататъшно развитие.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ботев.
Очевидно вие имате достатъчно информация, която е полезна за нашите гости.
Уважаеми колеги, желае ли някой да вземе думата?
Аз смятам, че ние ще продължим нашите контакти и те ще бъдат полезни както за Хърватска, така и за България. Вече получихме покана за този голям туристически форум. Аз в това отношение искам да благодаря на Нейно превъзходителство Лйерка Алайбек, с която проведохме една изключително полезна среща и разговор по всички тези въпроси.
Разбира се, аз се присъединявам към вашата оценка, че нашите отношения в икономиката са повече от скромни. Дори вие бяхте твърде мек по отношение на определението за връзките. Ако видите данните за нашите икономически отношения, разбира се вие споделихте някои от тях, в които се констатира, че нашите взаимоотношения страдат от така наречения ефект на Съюза.
След влизането ви в Европейския съюз нашия стокооборот пада драстично. Значи когато България и Хърватия търгуваха преди вие да влезете в Европейския съюз, положението беше далеч по-добро. Аз не зная на какво се дължи това обстоятелство, но ние трябва да използваме положителните възможности, които ни дава Съюза, за да засилим нашите икономически връзки. Обърнете внимание, стокооборота намалява чувствително. Намалява износа от България за Хърватска, а в същото време вноса от Хърватска за България нараства. Тези тенденции е полезно да бъдат анализирани, за да засилим вашето сътрудничество.
За съжаление ние нямаме достатъчно време да ви запознаем с тези ниски данъци, дълг и дефицит, за които вие споменахте. Само ще ви кажа, че това е една тенденция през последните няколко години, независимо от това, кой управлява България.
Има нещо което Хърватска го има и което за нас е много важно, а ние го нямаме, това са многократно по-високите доходи на хората. Ние бихме желали по някакъв начин да се доближим до тези доходи и да се опитаме да направим това, дори ако се наложи да увеличим дълга, дефицита в името на доходите на хората.
Разбира се, нашият дефицит е твърде нисък, колкото и да го увеличаваме. Това се отнася и за дълга. Ние няма да преминем критичната граница. В това отношение България има още какво да направи, за да се развива. И пак повтарям с тази основна цел да се повишат доходите на хората.
Благодаря ви за това, че ни гостувахте.
Господин министър, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (министър на икономиката и енергетиката): Благодаря ви господин председател. Извинявам се, че след вас взимам думата.
Ваше превъзходителство, уважаеми членове на хърватската делегация, уважаеми дами и господа народни представители, наистина се радвам Ваше превъзходителство да се срещна с вас, с вашата делегация именно в Българския парламент. Знаете, че на последната визита на министър-председателя в Хърватия, аз не можах да присъствам. Но преди визитата на среща с вас ние приехме ангажимент и мисля, че изпратихме писмо, с което изпълнихме нашия ангажимент. Това ясно показва, че желанието ни е наистина да имаме едни много добри икономически взаимоотношения. А и също така да се поддържаме, когато става въпрос за големи европейски инфраструктурни проекти.
Разбира се, още веднъж да ви приветствам с добре дошли, макар че аз съм от изпълнителната власт, а България е парламентарна република. Но съм убеден, че вашата визита ще има изключително ползотворни резултати за взаимо-отношенията между двете страни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви господин министър.
Господин Филипович, желаете ли в заключение да кажете няколко думи?
Заповядайте.
ИЛИЯ ФИЛИПОВИЧ: Мисля че целите, които си поставихме и планирахме, тръгвайки към Българския парламент, към България действително днес ги осъществяваме. Всъщност точно това и очаквахме и това развитие на събитията при нашето идване в България. Не сме имали никакво съмнение в приятелските намерения и отношенията, които съществуват между Република Хърватия и Република България. Надявам се, че ще преодолеем проблемите по отношение на икономическото сътрудничество за периода от влизането на България в Европейския съюз и съответно влизането на Хърватия в Европейския съюз. Мисля че отговорът на въпроса, който вие поставихте е може би в онези строги правила, които ни бяха поставени. Докато ние не бяхме в Европейския съюз вие трябваше да спазвате изискванията на Договора за стабилизация и присъединяване. Трябваше да следвате препоръките на Европейския съюз и Комисията и да изграждате икономическите отношения по начина по който Европейския съюз го налага.
Хърватия имаше проблем при влизането в Европейския съюз със страни, с които работеше в рамките на ЦЕФТА. Не може вече да го прави както преди и възникнаха едни трудности, с които и днес се сблъскваме. Като добавим и всички онези проблеми на рецесията в целия регион, настъпиха и тези проблеми. Така че ние това го осъзнаваме и знаем, че да си член на Европейския съюз значи строго спазване на правилата. Защото това е една общност от семейство в което влезнахме и вярвам, че ще успеем да се оправим. Да намалим тези данъци, които в Хърватия са действително много високи.
Искрено се надявам, че и вие от ваша страна със същата динамика, която в момента имате, може би с леки корекции на данъчната политика ще можете да увеличите заплатите и доходите на хората, които заслужават наистина.
Желая ви успех в това начинание.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз от името на колегите.
(Закрита в 15.20 часа)

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, гости, имаме необходимия кворум, да открием заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Предлагам ви следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката на основание чл. 26 от ПОДНС.
2. Обсъждане и приемане на допълнителен доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г. -- за второ гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел, № 402-02-9, внесен от Министерски съвет на 14 май 2014 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Който е „за“ този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

По първа точка колегите от парламентарната група на ГЕРБ имат думата за първия въпрос.
Заповядайте, господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господин министър на последната комисия, когато бяхте, коментирахме проектите по мярката за иновации - иновативните салфетки, иновативните луксозни опаковки, сладки и т.н. Тогава споменахте, че сте разпоредили проверка по цялата мярка по проектите. Доколкото знам в момента се правят одити от Европейска сметна палата. Ако има резултат от вашата проверка и ако има резултат от одита на Сметна палата, какво е състоянието по тази мярка за иновации?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте господин министър за отговор.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гуджеров, смятам че не е нужно да обяснявам, че самите насоки и препоръки именно за тази програма, по която да се усвояват средствата за тази ос за иновациите ги наследихме. Тоест, ние сме вървели по това, което е останало като насоки, като препоръки.
Разбира се, след като излезе в медиите, че има такъв проблем, сертифициращият орган, тоест не ние, а сертифициращият орган Министерство на финансите правят проверка. Проверката още не е завършила. Европейската сметна палата не проверява именно тази мярка касаеща иновациите.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Реплика господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Запознайте ни с целта на проверката на Европейска сметна палата. Какво точно проверява? Има ли резултати от тяхната проверка към момента?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Европейската сметна палата месец декември не само по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, а и други оперативни програми, проверяват контрола, начина на изпълнение и усвояването на европейските средства. Констатирани са конкретни, бих казал проекти, по които Европейската сметна палата желае да получи повече информация. Проектите са контрактувани 2010 г. Някои от тях са 2011 г. Има около шест проекта. И разбира се, ние в момента предоставяме нужната информация. Но има регулярни срещи с представители и от Европейската сметна палата тук в България. Разбирате, че лично аз дори не е задължително да се срещам с тях. Но съм се срещал с тях, защото независимо, че става дума за проекти по които сегашното правителство няма никакво отношение 2010 – 2011 г. за мен е важно образът на България да бъде чист. Именно по тази причина сме мобилизирани да дадем пълната информация относно тези проекти.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Следващият въпрос от Коалиция за България. Няма въпроси.
Господин министър от името на ДПС, парламентарната група на ДПС, искам да ви питам следното: в последните дни Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, представи няколко извършени проверки по отношение на качеството на течните горива – асансьори, болнични заведения. Моля да представите по-подробна информация за резултатите от тези проверки и мерките, които ще се предприемат.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, направена бе такава проверка от ДАМТН. Разбира се, мога по-подробно да предоставя на народните представители и на вас лично господин председател, цялата информация. Но това с което съм запознат относно течните горива е, че са 12 обекта. Имало е контрол върху тях, от които три от тези обекти се оказа, че не съответстват на правилата. А що се отнася до проекта за съоръженията с повишена опасност, така наречените асансьори, почти във всички, за съжаление това са и болници, има не работещи устройства за контрол на товари в почти всички асансьори. Това е доста притеснително и е необходимо да се вземат спешни мерки в самите болнични заведения. Но сега не мога да си спомня точно за кои болници става въпрос. Още днес, ако имаме възможност ще ви изпратя необходимата информация и разбира се, за да запознаете и народните представители.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря ви.
Ако е възможно в удобен за вас срок, да предоставите тази информация. Това може да предизвика допълнителни въпроси следващия път, когато се видя с вас.
Парламентарната група на АТАКА. Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът ми е следния: тъй като и преди малко чухме една информация за туристическия сектор и каква е неговата роля в икономиката в България. На базата на това и на ситуацията, която е в Крим и съответно потока от руски туристи знаем, че Европейският съюз има намерение да налага все повече и повече санкции върху Русия. Имате ли някакъв разчет какво очакваме ние като туризъм? Очакваме ли отлив? Това нещо как ще удари бизнеса по българското Черноморие. Тъй като на места потока от руски туристи е изключително голям. Аз имам такава информация, реално преди няколко дни, че имаме и празни полети, които са от Москва за Варна най-вече. Това как ще ни се отрази?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте господин министър за отговор.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви.
Разбира се, че следим ситуацията. Но на този етап няма отменени чартърни полети за летния сезон. Правим всичко възможно ситуацията в Крим да няма негативно отражение върху туризма, особено през летния сезон. Считаме, че и записванията, които имате към туроператорите няма място за паника. В България ние обичаме много песимистично да гледаме на нещата. Спомням си, преди зимния сезон всички организации говореха, че едва ли не имаме срив на туристите, а се оказа, въпреки меката зима, че имаме ръст на туристите в зимните ни курорти. Мисля че беше около 8 процента, което наистина е добре.
Разбира се, тъй като ситуацията е меко казано деликатна, правим всичко възможно, за да има все по-голям туристо-поток и да може да привличаме туристи и от другите държави. Знаете, че преди няколко дни се откри една линия между Истанбул и Варна. Това е един изключително голям успех и е изключително важно, особено за Варненска област и за нейното развитие на една такава директна линия. Тъй като Истанбул е един основен център в света. И много по-лесно туристите, когато има директна линия могат да стигнат и до българското Черноморие.
Днес бе приета и стратегия от страна на правителството. Желанието ни е туризмът да мине на един по следващ период. Тъй като засега ние имаме летен туризъм и зимен туризъм. Тоест, желанието ни е по-скоро през всички месеци на годината да развиваме българския туризъм. И разбира се, важно е българските туристи все пак да почиват повече време в България. Защото на мен като министър на икономиката, който отговаря и за туризма мога да ви кажа, че никак не ми беше приятно, когато оповестиха колко милиони български граждани са изхарчили по време на последните почивните дни в Гърция. Приблизително 50 млн. лева.
Всички разбираме, че ние имаме право да пътуваме. Хубаво е да почиваме и в други държави. Но е важното тези средства да се харчат в България. И затова именно започваме да наблягаме и колегите от Хърватска даже поставиха този въпрос, за културно-историческия туризъм. Не случайно ние изцяло подкрепяме инициативата – Чудесата на България. Имаме такива забележителности, които аз лично не съм ходил и не съм ги виждал. Бих искал и моите деца да могат да ги видят и да се запознаят с тях. Но в случая, ние трябва да изградим нужната инфраструктура.
Тук е важно съвместно и с местната власт наистина да имаме програмни проекти, които да са културни - както Министерство на културата, така и Министерство на регионалното развитие. Но трябва да има един пълен синхрон с местната власт, за да може тези обекти ние да ги направим привлекателни и достъпни. И най-вече българските граждани да ги опознаят тези обекти. А би било хубаво и нашите деца да могат да се запознаят с тях, защото от чудесата на България от последната класация, аз самия се уверих, че голяма част от тях не съм ги виждал и желая в бъдеще да се запозная с тях.
Няма да се спирам на балнеосанаториумите, на СПА туризма. Наистина амбицията ни е много голяма и желанието ни за популяризиране чрез реклама. Знаете средствата са увеличени приблизително пет пъти за реклама в тазгодишния ни бюджет за туризма. Присъстваме на всички изложения. Няма изложение в света в момента, на което България да не е представена със свой щанд. Залагаме също така и на самия щанд как изглежда. В последните три изложения се върнахме с награди. Но желанието ми е не само да получаваме награди, а желанието ми е да идват чуждестранни туристи в България. Вече съвсем друга тема е какво качество предлагаме.
Аз съм в постоянен диалог и с туроператорите и с обсъждане на хотели. Тук има народни представители, които са от Бургаския регион. Вие също знаете този проблем с кадрите как стои. Ние сме готови, ако туризма са готови, както минната индустрия сега, с въвеждането на дуалното образование за конкретни училища и университетите, които да развием, за да подпомагаме този бранш. Ние сме готови. Защото от месец септември дуалното обучение като пилотния проект стартираме с минната индустрия. Едно училище в Средногорието ще заработи единствено и само за минната индустрия.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър. Реплика господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, аз искрено се надявам да се обърне все повече и повече внимание на туристическия бизнес, не само заради Черноморието, а и за това което заявихте и че правителството има желанието туризмът да става основно перо през цялата година. И се надявам съседните нам държави да не продължават да ни крадат, ако мога така да кажа, туристи. Тъй като и потока, който е към България се отклонява значителна част към Турция. Има редица други държави, които се презентират може би по-добре. Не знам точно какъв е проблема. Надявам се действително да го анализирате по-добре и да може да вземете съответните мерки. Включително, ако трябва да говорим в тази ниша не само за полет Варна – Истанбул. Такъв ще ни трябва, който да може да докарва туристи директно от Китай, тъй като ако ние се целим в китайски туристи, не може да ги докараме посредством самолет, който не каца в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика господин министър?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Именно миналата седмица подписах споразумение с Държавната китайска агенция по туризма и Министерство на икономиката и енергетиката. Подписахме споразумение именно за един по-активен диалог. И разбира се, с тяхното желание колкото се може повече китайски туристи да дойдат и да посетят нашата хубава страна. Аз утре заминавам за Китай. Пътуването ми е свързано главно с икономическата сфера. Може би няма да имам време да обърна внимание, тъй като бях поканен от държавната Агенция по туризъм на посещение и да обменим опит. Но този меморандум, който подписахме има една първа стъпка. Тъй като желанието от страна на китайското правителство е да засили, особено в културната, в туристическата сфера взаимоотношенията между двете държави. Това наистина е една изключително добра стъпка и се надявам в най-скоро време да даде резултат.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Започваме втория кръг въпроси.
Колегите от ГЕРБ заповядайте. Господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Уважаеми господин министър, като преход към втория ми въпрос, в първия отговорихте, че по схемата за иновации сте наследили насоките за кандидатстване. Трябва да ви кажа, че във властта ви е постоянно да ги променяте, дори когато процедурата е в ход. В тази връзка е следващият ми въпрос за нещо изцяло сега зависещо от вас. Новата програма за конкурентоспособност на какво ниво е? Докъде стигна изработването й? Понеже видяхме вече чернови на други оперативни програми за текущия програмен период 2014 – 2020 г. Мога да кажа, че програмата за развитие на селските райони е напреднала в много голяма фаза. Няма да коментирам качеството. Ако обичате да отговорите на този въпрос, докъде стигнахме с Оперативна програма „Конкурентоспособност“?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте господин министър.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Съмнявам се, че когато вече е стартирана една процедура е добра идея насоките да бъдат променяни, защото все пак понякога се получава неравно третиране на самите фирми. Още повече, когато процедурата е стартирана и когато вече едни фирми са подали документи по едни насоки и ние да ги променяме в хода на действието на самата процедура.
Що се касае до Оперативна програма „Конкурентоспособност“. На 25 май тя бе одобрена от Министерския съвет. Това бе една от първите програми, която бе одобрена от Министерския съвет. Програмата вече е в Брюксел и очакваме коментарите от Европейската комисия относно оперативната програма.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гуджеров за реплика.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: На 25 май казахте, че е одобрена от Министерския съвет и в момента чакате коментари от Брюксел.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: На 25 май или 21 май, не мога да ви кажа точно. Една сряда беше. Но бяха одобрени едновременно Оперативна програма за иновации и конкурентоспособност, регионално развитие и мисля, че беше образование и наука. Бяха одобрени от Министерски съвет. Имаше и пресконференция. Очакваме коментарите от Европейската комисия в този диапазон.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Понеже интереса от бизнеса е голям към тази Оперативна програма, кога ще може да я представите на Комисията?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Напълно съм съгласен с вас, че интереса е голям, тъй като това са парите за българския бизнес и аз се опитвам да го обменя и в администрацията. Тъй като не е тайна, че бизнесът не е доволен от административните услуги които получава, независимо дали е в това министерство или е в друго министерство. От дълги години, независимо кое правителство е на власт, факт е, че има една такава доминираща роля на администрацията, която ние правим всичко възможно да я пречупим. Тази програма бе изцяло съгласувана с българския бизнес. Той я приема. Тъй като първият вариант, който беше изпратен от служебното правителство в Брюксел, той изцяло не се одобряваше от българския бизнес, като концепция говоря. Веднага бе изтеглена от мен и отново съвместно с бизнеса бе одобрена новата концепция на Оперативната програма. И знаете, че е представена на българския бизнес и тя изцяло се одобрява. Вече нашата задача е да бъде защитена тази програма и ако успеем тази година наистина да я одобрим и защитим. Според мен месец септември е напълно възможно да се стартира с твърда мярка по новата оперативна програма. Моето лично желание е да се стартира именно с технологичната модернизация. Виждам, че сте запознати с Оперативната програма. Нещо което най-много желае българският бизнес. Щом той го иска, ние сме длъжни да отговорим на нуждите на българския бизнес.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин министър.
Колегите от Коалиция за България имат ли въпрос? Нямат.
Колегите от Атака втори въпрос? Нямат.
Благодаря ви господин министър за участието в днешния блиц контрол.
До нови срещи и успешна работа.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря ви.

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред -- Обсъждане и приемане на допълнителен доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г., за второ гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката и енергетиката -- Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Емил Алексиев – началник отдел “Политика за потребителите” и Цвета Караилиева – главен експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”;
от Граждански организации (по всички точки) -- Добрина Алексиева – Движение “Време”, Марин Григоров, проф. Петьо Хаджиев и Румен Гълъбинов.
На вашето внимание уважаеми колеги е допълнителен доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет. Този допълнителен доклад е предизвикан от обстоятелството, че господин Румен Гечев оттегли всички свои предложения, повечето от които бяха свързани с трансформирането на Комисията за защита на потребителите в Агенция за защита на потребителите към Министерство на икономиката и енергетиката.
Материалът ви е раздаден предварително. Процедурни пречки за това няма. Имаме два подхода - бих ги нарекъл бърза процедура и бавна процедура. Бързата процедура е да направим едно гласуване на решение, всички текстове от второто четене, които имат отношение към оттеглянето на предложенията на господин Гечев да бъдат изменени по съответния начин и бавната процедура е да започнем текст по текст. Докладът ви е представен достатъчно подробно. Представени са параграфите, които са гласувани и текстовете, които трябва да бъдат прегласувани. Прегласуването е резултат от оттеглянето на важните текстове, които направи господин Румен Гечев. Естествено това предизвика необходимостта от промяна в окончателния доклад за второ четене за пленарна зала.
Питам бързата процедура или бавната да започнем?
Колеги, подлагам на гласуване следното решение: да бъдат променени в съответствие с направеното от господин Гечев предложение, с което оттегля на второ четене направените писмени предложения.
Господин Гечев ще вземете ли думата? Колегите искат да разясните.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дължа това кратко обяснение. Знаете, че предложението за формирането на тази Агенция беше с искане на изпълнителната власт, Министерство на икономиката. Като депутат аз внесох това предложение. Причината да го оттегля е организационна. Взе се решение, с оглед на процедурите, които протичат в Европейския съюз, увеличаване броя на страните, които сливат, така да се каже, защитата на потребители и на производители в една обща институция, което наложи и се стигна до решението, че е по-добре и по-перспективно би било, вместо да формираме отделна агенция на потребителите да разчистим терена, както се казва. Да спрем тази процедура, за да може да стартираме процедурата по сливането и формирането на двете страни в единство - защита и на потребители и на производители в една институция, каквато е европейската практика. Това е институционалната причина, поради която оттеглям предложението си, за да може изпълнителната власт да си реализира намерението в една обща институция за едновременна защита на производители и потребители. Това е причината и ние държахме да обясним, защо се оттегля това предложение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Гечев.
С тази добавка, че сме на равнище още проекторешение за сливане. Не може да говорим за решение. Това е законопроект, който ще мине през нашата комисия и по съответния ред в Народното събрание.
Някой друг има ли въпроси? Няма.
Възразява ли някой по кратката процедура да гласуваме? Няма възражения.
Тогава да гласуваме още веднъж всички текстове от проектозакона, които имат отношение към обстоятелството, че господин Гечев оттегля своите предложения да бъдат променени по съответния начин.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Има само един параграф, който няма отношение към оттеглените предложения на господин Гечев. Това е последният параграф, който също трябва да прегласуваме.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 50, който става § 91.
Това е заключителният параграф за това, кога законът влиза в сила. Този текст е познат на всички – „Законът влиза в сила в деня на обнародване в Държавен вестник“.
Някой има ли съображения или желае да вземе думата? Няма.
Който е „за“ тази промяна на § 59, който става § 91, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Приключихме втора точка от дневния ред.
Моля да се оформи доклада за второ четене в съответствие с първия и втория доклад, в съответствие с решението, което взехме за комисия.

По точка трета -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел, № 402-02-9, внесен от Министерски съвет на 14 май 2014 г. – за първо гласуване.
Кой ще представи законопроекта? Господин заместник-министър заповядайте.
КРАСИН ДИМИТРОВ (заместник-министър на икономиката и енергетиката): Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, е подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел и в момента върви процедурата за неговото ратифициране.
Накратко искам да ви запозная с основните точки в това споразумение. Преговорите между Европейския съюз и страните от Андската общност на народите за Международно регионално споразумение за асоцииране започнаха през юни 2007 г. Поради разногласие между Андските държави преговорите бяха преустановени през 2008 г. През месец януари 2009 г. стартираха нови преговори за многостранно споразумение за търговия между Европейския съюз и Еквадор, Колумбия и Перу. След провеждане на четири кръга от тях, Еквадор преустанови участието си в преговорния процес. С останалите две страни - Колумбия и Перу, преговорите бяха успешно приключени през месец май 2010 г. и споразумението подписано през 2012 г. С решение на Съвета на Европейския съюз 2012/735 от 31 май 2012 г. бе одобрено подписването и временното прилагане на Споразумението за търговия.

С Протокол № 22 от заседанието си на 6 юни 2012 г., Министерският съвет одобри Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, и упълномощи господин Димитър Цанчев - посланик, постоянен представител на Република България към Европейския съюз, да го подпише от името на България при условие за последваща ратификация. Споразумението беше подписано на 26 юни както казах и включва следните основни елементи:
Това са условията, при които икономическите оператори от Европейския съюз могат да се установят на новите пазари. Премахват се митата и другите ограничителни търговски разпоредби практически за цялата търговия между страните или от датата на влизането му в сила, или в рамките на съответни преходни периоди. Споразумението обхваща 99 % от износа на Европейския съюз за Колумбия и Перу. Европейския съюз предоставя 100 % освобождаване от мита на промишлените стоки и рибните продукти с произход от Колумбия и Перу от момента на влизането на Споразумението в сила.
Споразумението освен това решава други въпроси като премахване на техническите пречки пред търговията, либерализиране на пазарите на услуги, защитата на географските означения на Европейския съюз, отваряне на пазарите за участие за обществени поръчки на фирми от Европейския съюз в тези страни и ангажименти за прилагане на стандартите в областта на труда и околната среда, както и ефективна и бърза процедура за уреждане на спорове.
Споразумението за търговия се прилага с Перу от 1 март 2013 г. и с Колумбия от 1 август 2013 г. до приключване на всички вътрешноправни процедури на страните по него, необходими за официалното му влизане в сила.
Към настоящия момент Споразумението е ратифицирано от 14 държави членки на Европейския съюз. Това са: Германия, Дания, Естония, Латвия, Малта, Обединено кралство, Полша, Румъния, Словакия, Финландия, Холандия, Унгария и Чешката република. И с настоящата ратификация България изпълнява вътрешноправните си процедури по официалното влизане в сила на Споразумението.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, изказвания, въпроси има ли? Няма.
Гласуваме законопроект за ратифициране на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, подписано на 26 юни 2012 г. в Брюксел, № 402-02-9, внесен от Министерски съвет на 14 май 2014 г. – за първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Има ли някой да каже нещо по последната точка Разни? Няма.
Съобщение – на 9 юни 2014 г. (понеделник) от 14.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. „Княз Александър І“ № 1 ще се поведе дискусия на тема: “Защита на потребителите и хармонизиране на българското законодателство в тази област”.
Гост-лектор на дискусията ще бъде господин Невен Мимица, член на Европейската комисия, отговарящ за защита на потребителите. Разчитам на вашето присъствие.
Аз моля всички, които имат отношение към законопроектите свързани с потребителите, да присъстват на тази среща. Защото ние имаме законопроекти, които трябва да обсъждаме. Има конкретни предложения на народни представители.

Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 54 016 знака)