1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 12

На 12 юни 2014 година, (четвъртък) от 14.15 часа в зала 134, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.

Заседанието на Комисията бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Алиосман Имамов – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, изчаках защото първото съобщение за заседанието на комисията беше в 14.15 часа. Очевидно някои са се объркали с времето и мястото. Съгласно Правилника чл. 30, ал. 2 заседанието може да бъде открито, ако няма кворум и при редуциран състав от една трета.
Прочитам съдържанието на чл. 30, ал. 2 „Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.“
В момента присъстват седем човека, което отговаря на условията на чл. 30, ал. 2. Освен това имаме информация, че всеки момент ще пристигнат още двама членове на комисията.
Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика и туризъм със следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.
Имате ли коментари по дневния ред?
Който е „за“ този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 7 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Започваме с първа точка.
Преди да започнем второто четене ви предлагам да не четем отделните текстове, вие имате на разположение тези текстове пред вас, а да ви представя отделните параграфи и точки по части. След това, разбира се, всеки ще има възможност да прави коментари и предложения от страна на народните представители за промени в отделните текстове.
Имате ли възражения да не четем, защото по принцип трябва да четем текстовете, които не са приети от работната група. Имате ли възражения? Няма.
Закон за изменение и допълнение на закона за защита на конкуренцията.
Наименованието е подкрепено от работната група.
По § 1 имате предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители, което е подкрепено. Редакция на работната група e на стр. 1.
Редакция на § 1.
По § 2 работната група предлага да бъде отхвърлен параграфа.
Има предложение за нов § 3 на народните представители Захари Георгиев и Спас Панчев, което не е подкрепено от работната група.
По § 3, по вносител, също има предложение на народните представители Захари Георгиев и Спас Панчев, което не е подкрепено.
Работната група предлага § 3 да бъде отхвърлен.
До тук параграфи 1, 2 и 3 и заглавието на закона. Имате думата за изказвания. Няма желаещи. Гласуваме.
Най-напред гласуваме отхвърлените и неприетите предложения. Това е първото предложение на народните представители Захари Георгиев и Спас Панчев.
Гласуваме предложението на работната група да не се подкрепи.
Наименованието на закона ще гласуваме заедно с другите текстове, които не са отхвърлени. Гласуваме най-напред онези предложения, които не са подкрепени. Или по-точно, гласуваме предложението на работната група, неприетото предложение на народните представители Захари Георгиев и Спас Панчев да бъде отхвърлено.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се решението на работната група.
Още едно предложение на народните представители Захари Георгиев и Спас Панчев, което не е подкрепено от работната група.
Има ли някой против предложението на работната група? Няма.
Предложението на групата се приема.
Гласуваме ан блок заглавие на закона подкрепено от работната група; редакция на § 1 на работната група, предложение на работната група за отхвърляне на § 2 и предложение на работната група за отхвърляне на § 3.
Гласували 7 “за”.
Има ли против тези предложения? Няма.
Въздържали се? Няма.
Приема се.
Общо присъстват 10 души от Комисията.
Преминаваме към § 4.
По § 4 има предложение на народния представител Явор Нотев. То е подкрепено по принцип.
Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители подкрепено по принцип.
Работната група не подкрепя вносителя и предлага редакция на § 4, който става § 2.
Предложение на народния представител Явор Нотев. То е свързано със следващото предложение за нов § 3.
Работната група не подкрепя предложението по т. 2 на господин Нотев и го подкрепя по принцип в останалата част.
Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители, което е подкрепено от работната група.
Работната група предлага да се създаде нов § 3.
Параграф 5 по вносител. Работната група предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Румен Гечев, което е прието и отразено на систематичното му място в § 4.
Предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители, което е подкрепено и отразено на систематичното му място в нов § 4.
Работната група предлага да се създаде нов § 4. Имате текста пред вас.
Параграф 6 по вносител.
Работната група подкрепя този параграф с редакция. Параграф 6 по вносител, който става § 5.
И параграф 7 по вносител. Народният представител Румен Гечев предлага да отпадне. Предложението е подкрепено от работната група.
Работната група не подкрепя текста на § 7 по вносител и предлага да бъде отхвърлен.
От параграф 4 по вносител до § 7 по вносител имате думата.
Желаещи за изказване? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ (адвокат в Сдружение модерна търговия): Адвокат съм. Консултирам Сдружението за модерна търговия. Имам един процедурен въпрос, тъй като в момента тече представяне и гласуване на текстовете. Кога ще бъде момента, в който може да изказваме коментари в качеството на гости? Сега или след като приключите тази процедура?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: В момента когато аз представям част от параграфите, това е времето когато трябва да вземете думата. Тоест, преди гласуването.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: В такъв случай по отношение на предложението за нов § 4 виждаме, че тук най-после е премахната дискриминационната референция само към доставчици и е включен текста „търговски партньори“, което приветстваме. Говорим за ал. 2 на предложения нов чл. 37а.
Остават няколко въпроса във връзка с този текст. Принципно подобни текстове са насочени към защита на малките и средните предприятия и потребителите. Виждаме, че текстът е така съставен, че той би трябвало да се прилага и между две големи предприятия, което според нас излиза извън целта на законопроекта. И едва ли е оправдано нито юридически, нито икономически. В този смисъл смятаме, че трябва да има референции, че засегнатото предприятие трябва да е малко или средно. Също така ни се струва важно да се подчертае, тъй като съвсем естествено е в една конкурентна среда две предприятия, които сключват договор да не са еквивалентни. Те никога не могат да са еднакви. Тоест, нормално е да има по-различни позиции при договарянето. Въпросът е, какво представлява злоупотребата? Злоупотреба би следвало да има, ако действията на по-силното предприятие спрямо по-слабото, което е малко или средно, нямат обективно икономическо основание, което също виждаме да липсва в текста.
Предполагам, че отговорът на този въпрос е, че Комисията за защита на конкуренцията в методиките си ще разработи тези критерии, което обаче считаме за не особено оправдано. Тъй като те са на доста ниско ниво нормативни актове. Това са трайни отношения, които би следвало да се уредят в закона. Освен това, считаме че би следвало да бъде засегнат и интереса на потребителите за да има нарушение. В противен случай това, че едно предприятие е по-силно от друго и те се договарят, не би могло да представлява проблем на конкурентното право.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Налага се още едно разяснение. Ние понеже сме на второ четене, за да има някакъв ефект от вашите становища и изказвания може евентуално да предлагате конкретни промени в текстовете. Естествено те ще имат препоръчителен характер и няма да бъдат подложени на гласуване, защото се гласуват само текстове предложени от народни представители.
След като чухме вашето становище по новия § 4, вероятно ще вземе думата някой от вносителите. Ако желаете разбира се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът е основателен, но все пак заглавието на закона е Закон за защита на конкуренцията. И той не касае само малките и средните фирми. Тъй като в пазарната икономика, ако защитаваме само интереса на малките и средните фирми, възниква въпроса и за големите фирми. Тъй като ако сравните една голяма фирма по класификацията на Европейския съюз и тяхното право и една търговска верига, както казахте съотношението отново може да бъде различно.
Напълно сме съгласни с това, че ако една фирма има по-голяма преговорна сила спрямо другата по отношение на потенциала, по никакъв начин не е нарушение на закона или конкуренцията. И затова в закона текстовете сме ги съгласували съобразно с европейското законодателство в смисъла, че законът ще преследва такива нарушения, само когато една от двете страни или повече, които участват в сделката, злоупотребяват с тази сила.
И още в началото искам да уверя всички участници. Тук присъстват експертите на всички държавни ведомства, юристи. В началото искам да кажа, че нашият екип, който работеше по закона имаше едно предварително задължително условие, че текстовете които гласуваме са в пълна хармония с директивите на Европейския съюз и със законодателството.
Затова при второ четене ще бъде полезно, ако нашите гости консултанти на големи търговски вериги, на български производители, имате конкретни предложения ще помоля, ако виждате някъде конфликт със законите на Европейския съюз, да кажете точно с кой закон, за да използваме при второ четене, ако се налага някакво доизглаждане. Но това правило е било отправно в работата ни, този текст да отговаря на европейските директиви и законодателство и на добрите европейски практики.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Съвсем кратка реплика, ако позволите. В областта на конкурентното право има основно регламент, с който Закона за защита на конкуренцията е абсолютно хармонизиран. Няма директиви, които да трябва да се имплементират в подобни текстове. В този смисъл е въпрос на държавите членки да приемат национално законодателство. Така че ние не сме в позиция да ви демонстрираме противоречие с конкретен европейски регламент или директива, както вие казвате.
Направените коментари са по-скоро във връзка с ефекта, който текстовете биха имали реално в едно производство пред Комисията за защита на конкуренцията, тъй като това ще бъде прилагането на закона.
Защитата на едно предприятие спрямо друго, разбира се, е въпрос, който на първо място се решава от търговското право в съдилищата или в арбитражите, в зависимост от избрания от страните начин за решаване на спорове. В случай, че народните представители смятат, че е необходима държавна намеса, считаме че е удачно тя да бъде ограничена само до защита на малките и средни предприятия, които имат по-малък ресурс за тази защита.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По отношение на потребителите да кажа, че тяхната защита е уредена в Закона за защита на потребителите. Не й е тук мястото.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гуджеров има думата.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря ви господин председател.
Законопроектът без съмнение е изключително важен. Такъв законопроект няма как да бъде приет добре от всички. Но имахме възможност с колегите да прочетем много становища – от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Сдружение за модерна търговия, Международни търговски камари като германска, френска, австрийска, дори активни потребители дават отрицателни становища за предлагания законопроект.
Затова моето предложение исках да го направя в началото на заседанието, но за съжаление малко закъсняхме, да отложим гледането на второ четене и да направим една по-широка кръгла маса. Да може да вземем становището на всички организации и да се постараем наистина да направим един добър компромисен закон. Това е моето процедурно предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да ви напомня господин Гуджеров, че ние сме на второ четене. Една доста напреднала фаза на законопроекта. Това което вие казахте е адресирано преди всичко към първата фаза, към подготовката на законопроекта за първо четене. Няма как да стане това.
Заповядайте.
АНТОН ПЕТРОВ (адвокат на Сдружение модерна търговия): Представител съм на Сдружение за модерна търговия. Във връзка с целта на Закона за защита на конкуренцията и всъщност на законодателството за защита на конкуренцията въобще. Член 101, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз постановява, че целта на съответните разпоредби, които са именно защита на конкуренцията е защита на потребителите и икономическата ефективност.
Член 1 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията сочат, че едно нарушение не се счита за нарушение, ако реално практиката благоприятства потребителите. Това означава, че целта на Закона за защита на конкуренцията е защита на потребителите. Това липсва в новия текст на чл. 37а. Съответно за да бъде този член наистина в съответствие с европейското законодателство, би следвало да се добави, че една недобросъвестна търговска практика уврежда интересите на по-слабата страна при договарянето и потребителите. И едва в тази хипотеза е на лице нарушение. В противен случай би се оказало, че едно изискване, което съществува по глава 3 и глава 4 на закона, съществува и в глава седма, ще липсва в глава 7А. Това ще е пълно несъответствие между вътрешните части на бъдещия изменен Закон за защита на конкуренцията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря господин председател.
Аз наистина малко съм озадачен, защото наистина чувам противоречиви становища по този закон. Явно това, което аз правя като анализ, ще предизвика повече напрежение, отколкото да е един работещ закон. И се присъединявам към предложението на моя колега. Не виждам защо толкова го бързаме този закон? Нека да направим една по-широка дискусия. Още повече, че това Народно събрание явно е с изчерпан лимит. Не виждам защо наистина толкова много бързаме да го приемем на второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Бързането не е по-различно от други законопроекти, които досега сме разглеждали. Ако сравним времето, за което законопроектите са минавали през комисии и т.н. през цялата процедура, няма да отбележим нищо по-различно, нищо по-специално с този закон. Това беше в отговор на коментара.
Госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, аз не съм съгласна с вас. Доста е по-различен този закон и то защото готвим, гледаме, обсъждаме включително с колегите, със становища на Световна банка и т.н. една година. Няма закон в държавата, който да е обсъждан една година и след като го внесеш след една година обсъждане, да кажеш, че е бързане. Да не припомням, че в 41-то Народно събрание, вие колеги внесохте същия закон, даже доста по-рестриктивен, с ваши подписи. Тук е доста по-омекотен в резултат на разговорите с тях. Направени са подобрения, които и двете страни одобряват. Този аргумент не е сериозен. Ако имате друг, дайте друг, но забавяне и липса на разговор категорично не съм съгласна.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кратка реплика.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Много лошо говори, колега Нинова, че след една година има такива дебати по този закон. Би трябвало след една година дебати той да е изчистен, а аз виждам, че не е изчистен закона.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, искам да ви напомня за втори път, ние сме на второ четене. Има конкретни текстове, параграфи и да концентрираме вниманието си точно върху тези текстове. Представени са ви параграфи от 4-ти до 7-ми. Искам евентуално желаещите да се изказват, да концентрират своето внимание върху тези точно параграфи от законопроекта.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин председател.
Извинявам се за закъснението на вас и на Комисията. Законопроектът който обсъждаме е наистина един от най-старателно подготвените. Това е част от програмата ни. Тази програма ще я изпълняваме до последната минута на работа на този кабинет и на този Парламент.
На първо четене обсъдихме точно тези текстове от гледна точка и на европейското законодателство, и на практиката досега в нашата страна, и от гледна точка на потребителите, и от гледна точка на предприятията, на веригите, които засяга и от гледна точка на българския бизнес и по-малките предприятия. Направили сме нужните корекции. Не си спомням в моята 20 годишна кариера като парламентарист, имал съм отговорността да ръководя няколко пъти големите комисии, но не си спомням да сме излезнали със законопроект, в който да няма спорни моменти, уважаеми колеги от ГЕРБ. Чуват се страните. Практика в работата на Бюджетна и Икономическа комисия винаги е било да се чуват всички заинтересовани страни преди първо четене, когато се подготвя законопроекта след първо четене, на първо четене и между първо и второ четене.
Знаем становището на тези, които в момента защитават противни позиции. Ние стоим твърдо зад този законопроект и смятам, че той е реплика на негативни търговски практики случили се в България в противоречие със законодателството на България, законодателството на Европейския съюз и ви ги доказахме с документи, с договори и т.н. Голяма част от тези практики за щастие са изчистени. Този законопроект няма да позволи за в бъдеще да има такива практики. Негово величество потребителят, каквито сме и ние тук в тази зала, е защитен достатъчно добре. Смятам че трябва да се концентрираме наистина върху приемането или отхвърлянето на тези текстове. Повече аргументи не са нужни. Казаха се достатъчно.
Подобна беше дискусията и когато приемахме измененията в Закона за потребителския кредит. Осем месеца разговори и накрая получихме няколко негативни становища, точно от тези, с които се съобразихме с всичките им изисквания. Аз не смятам, че ние като народни представители сме призвани да се съобразим с всички становища. Нашата отговорност, моята като законодателство, стои зад този закон. Ако той работи зле, отговорността е на тези, които го приемат. Не е нужно и тук не сме съдебна зала, където се произнасят присъди, адвокатите да пледират до последно. Чухме становищата, чухме мненията. Съобразихме се с тях.
Господин председател, това е нашето мнение и то е отразено в нашите предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин Цонев.
Други изказвания? Заповядайте.
Моля ви по конкретните текстове от § 4 до § 7 включително.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ (председател на Българска национална асоциация „Активни потребители“): Аз се извинявам, че няма да кажа нещо по конкретния текст, но ще си позволя едно изречение, тъй като на първо четене нямахме възможност да участваме. Тъй като имаме сериозни опасения, че може да се получи поскъпване на цените и нашето голямо желание е те да бъдат разсеяни. Нашата молба е, дали не е възможно да се направи една оценка на въздействието.
Ние се опитахме в офиса с колегите и от няколко дни разсъждаваме върху една кофичка кисело мляко. И се опитваме да си дадем отговор на въпроса, в тези 90 ст. кисело мляко, като извадим 18 ст. ДДС и да кажем някъде около 20 ст. надценка, в която вътре има такси, надценка и печалба на търговската верига и стигаме до някаква сума, която получава производителя. В крайна сметка, какво би се получило, ако производителят в резултат на всички тези законови разпоредби получава примерно не 50 ст., а 55 ст.? Какво ще се случи с крайната цена? Дали търговската верига ще свие по някакъв начин своята надценка или просто крайната цена ще замине с 5 ст. нагоре?
Смятам, че има достатъчно икономически методи, с които може да се направи един такъв анализ и в крайна сметка, ние предварително да може да успокоим потребителите. Напомням, че в крайна сметка, ако някой ще плати някаква цена, това са бедните потребители, защото те отделят по-голяма част от бюджета си за храна. Именно за това са и нашите опасения. Надяваме се, ако има възможност те да се опровергаят още сега ще бъде чудесно. Длъжен съм да представя тези наши страхове.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това са сериозни съображения, но пак са на етап първо четене на законопроекта.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин председател.
Изглежда, че дискусията ще продължи и трябва да се включим по-активно.
Първо, напоследък, прав е господин председателя като казва, че оценка на въздействието се прави между първо и второ четене. Но напоследък забелязвам цялата опозиция и целият неправителствен сектор почти целия, много активно злоупотребяват с понятието оценка на въздействието. Добре, да кажем, че има оценка на въздействието и да кажем, че то е негативно. Това ограничава ли правото ми на законодателна инициатива като народен представител? Това маха ли от мен отговорността аз как ще гласувам? Ако вие ми кажете, че оценката на въздействие, с която аз няма да се съобразя или ще се съобразя, може да ограничи правото ми на законодателна инициатива и това как да гласувам. Това е само една насочваща информация, какво би се случило ако…
Първо, аз изобщо не приемам, че ако има нормален пазар, цената би се оскъпила от законодателството. Нормален пазар означава нормална конкуренция. Ние имаме изкривен пазар от монополни практики и към това е насочен този закон, защото е изменение на Закона за защита на конкуренцията. Към това беше насочено цялото антимонополно законодателство. Имаме анализи, които сме правили. Експерти са ги правили. Ние сме участвали, преди да поемем властта, в които ясно се доказва и от делата в Комисията за защита на конкуренцията, че в много сектори има картелни споразумения, монополи естествени и други видове форми на изкривяване на пазара и злоупотреба с пазарно положение. Стремим се към това, да изправим пазара в посока само конкуренцията да действа. Ако действа конкуренцията вашият въпрос отпада. При вас ще се оскъпи кофичката, но другаде няма да се оскъпи и ще бъдете принудени да слезете под това ниво. Това е конкуренцията. Така че този въпрос и след първото обсъждане на законопроекта, слушахме един страшен плач за потребителите от търговци.
Моля ви, ако имахте такава сериозна грижа за потребителите, ние нямаше да сме на тази маса сега с този законопроект. Не ни карайте да смятаме неща, които са естествени, че може да тръгне някой да прави противоестествени неща, специално от пазарните субекти.
Така че нито оценката за въздействие, дали я има или я няма, променя начина по който ще законодателстваме и ще приемем определени решения, нито аргумента за оскъпяване на продукцията, който чухме предишния път, може да бъде адекватен. Точно този аргумент, аз използвах няколко пъти да кажа, че е основание да променим закона. Ако някой има страхове, че законодателна инициатива или текст могат да оскъпят даден вид продукция, това означава, че той признава, че има проблем с конкурентоспособността на пазара и с реалната конкуренция на пазара.
Затова пак казвам, да се концентрираме върху приемане или отхвърляне на текстовете. Повече аргументи не са нужни.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, искам да потвърдя това, което каза и колегата Цонев. Тук текстовете са написани, съгласувани са, отговарят на добрите европейски практики и те ще бъдат гласувани. Всякакви опити за саботиране приемането на закона по едни или други причини, политически или икономически, просто няма да минат. Няма логика някой да твърди, че променяйки закона, съгласно добрите европейски практики, засилваме конкуренцията, но цените щели да нараснат. Ако някой очаква, че ние ще правим анализ на кофичка с кисело мляко и още 37 000 артикула следващите 37 години и като кажем, че киселото мляко поевтинява с 3 ст. и някой да дойде да твърди, че месото поскъпва със 7 ст., такова нещо в Европа няма.
Аз помолих някои от колегите на първо четене да сложат на масата такива анализи във Франция или Германия. Сложихте ли ги? Има ли ги на имейла ми? Чакам отговор. Няма ги. Защо ги няма? Защото няма. Или ще работим с европейските практики и няма да си измисляме, че тези текстове засилват конкуренцията. Не съм чул за страна по света да се засилва конкуренцията, а цените да растат. А дали ще расте на кофичка кисело мляко с 5 ст. и какво като расте с 5 ст.? А ако падне с 68 ст. на месото, какъв е проблемът? Така че текстовете са ясни. Слушаме последните ви мнения, гласуваме и влизаме в зала.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания.
ДИМИТЪР СПАСОВ (управител на Кауфланд – България): Ние считаме, че по този начин не се създава конкуренция, а се създава предимство за един икономически субект в сравнение с друг. Защото вие споменахте тук думата „монопол“, споменахте думата „картел“. Всичките търговски вериги заедно имат пазарен дял от около 30 %, а отделните търговски вериги, които по този начин ще бъдат дискриминирани имат пазарен дял от 1 %, от 2 %, от 3 %, от 10 %. Но никъде няма някакво господстващо положение, да не говорим за монопол. Аз говоря от практиката. Този закон ще важи за няколкото големи търговски вериги, но няма да важи за по-малките търговски вериги. Ето тук се изкривява конкуренцията. Това исках да кажа.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е само при положение, че има налице процедура пред комисията. Ако не нарушавате няма да има процедура. Винаги може да има процедура само, ако има защо да има процедура.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, понеже дискусията е интересна, тя е приемлива. Става дума за сериозни икономически интереси. Вие сте в пълното си право и трябва да защитавате тези интереси всички страни. Това е разбираемо. Но за да стане интересна дискусията преди да минем към гласуването, евентуално вие заемате 30 процента дял. Би бил интересен въпроса, защо веригите в тези 30 процента, ще казвам повечето, не всички, защото не се казва всички. Няколко пъти казвам, вече повече от 10 години работят на загуба. Другите 70 процента дребните магазинчета, българите си плащат данък върху печалбата. Справките са в НАП. Докато повечето вериги, говоря за данък печалба, за ДДС не ми говорете, това го плаща друг, не веригите. Това се учи в техникумите. Говоря за данък печалба. Повечето вериги не плащат. По наша информация от НАП даже има търговска верига с годишен оборот 400 и няколко милиона и много любопитна особеност, 50 млн. е платила за външни услуги и е на загуба години наред. Като им върнеш 50 млн. за външни услуги са на хубава печалба. Няма да коментирам, тъй като казуса е лесен и бих казал за икономически техникум. Това е причината.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Моля всички изказвания да бъдат фокусирани върху конкретните текстове в законопроекта. Тези текстове са резултат от множество дискусии, разглеждани на първо четене, разговори. Така че нашата цел и правилата са такива на законодателния процес, на второ четене да се концентрираме само върху отделните думи, изречения, параграфи, членове, които са изписани пред вас.
Гласуваме. Има един текст, който не е подкрепен от работната група. Това е част от предложението на народния представител Явор Нотев. По чл. 26 работната група не подкрепя точка втора.
Който е съгласен с предложението на работната група да не се подкрепи точка втора от предложението на народния представител Явор Нотев, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Други отхвърлени текстове няма.
Гласуваме ан блок следните текстове: редакция на работната група на § 4, който става § 2; предложение на работната група за създаване на нов § 3; предложение на работната група да бъде отхвърлен § 5 по вносител; предложение на работната група да се създаде нов § 4; предложение на работната група за редакция на § 6 по вносител, който става § 5 и предложение на работната група § 7 по вносител да бъде отхвърлен.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Следващите текстове, които ще ви представя, това са от § 8 до § 10.
Параграф 8, предложение на народния представител Румен Гечев. Подкрепено е.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да отпадне.
Работната група предлага създаване на нови параграфи 6, 7 и 8.
По § 9 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители, които са подкрепени по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 9.
Работната група предлага създаването на нов § 10.
Да спрем до тук - Преходни и заключителни разпоредби.
Параграфи 8 до 10 включително. Изказвания.
По принцип при второ четене на гостите не е задължително да се дава думата по всички текстове, но аз ще го направя. Но моля да бъдете конкретни по отделни текстове.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Благодаря господин председател. Аз ще се опитам да бъда конкретен.
Аз бих казал няколко думи по предложения нов текст на новия § 9. Това е текста, който предвижда санкциите за нарушения свързани със злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.
Първо, бих искал да кажа, че е напълно разумно, че се въвежда диференцирана санкция спрямо общия режим на Закона за защита на конкуренцията, който предлага непропорционално високи санкции на тежестта на нарушение. Ако приемем, че е нарушение това, което е разписано в новата Глава 7а.
Имам един въпрос, който може да прерасне в предложение по самия текст. В текста е казано: “до 10 на сто от реализирания от предприятието оборот от продажбата на засегнатите от нарушението продукти за преходната година“. Няма да чета нататък, тъй като бележката ми е по отношение на термина „продукти“. Защото термин „продукт“ в Закона за защита на конкуренцията не е дефиниран. В дискусията по първо гласуване на същия законопроект припомних, че тези текстове касаят всички български предприятия. Това не е закона срещу търговските вериги.
Защо се изхожда в санкционната разпоредба от това, че всички български предприятия продават продукти. Каквото и да значи продукт. Няма ли предприятия, които продават други стоки или които предоставят услуги? Струва ми се, че това е неточност, която несъмнено трябва да бъде отразена.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Някой ще даде ли отговор?
Бихте ли повторили точния текст на това, което току що казахте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е на стр. 8 нов § 9, ал. 2, трето изречение след “от продажбата на продукта”. След “продукта” се добавя “стоката или услугата” предмет на нарушението за предходната година, в зависимост какво е.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Нашето мнение е, че терминът „продукт“ не е дефиниран нито в Закона за защита на конкуренцията, нито в друг закон. Така че вместо “друг продукт” трябва да има „стоки или услуги”.
Другият вариант е да бъде направен текста по следния начин: “… оборотът реализиран в резултат от нарушението.” Защото посочвайки само стоки или услуги, теоретично също е възможно да се изпусне някой случай.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Този вариант не включва групата.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: За каква група става въпрос?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Десет на сто от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, в смисъл на стоката да кажем или услугата, а не както вие го предлагате. Мисля, че така е по-добре и не ощетява никой.
ТАНЯ БУЗЕВА: Вашият израз е „засегнатите от нарушението“. В този смисъл. Смисълът е същия.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Идеята е “продукт” да се замени със “стоки или услуги”, “и/или услуги”.
Имате ли възражения да направим тези корекции? Няма.
Заповядайте.
ИВАЙЛО БЕЕВ (старши експертен сътрудник към комисията): Благодаря господин председател.
Уважаеми народни представители, съжалявам, че трябва да принизим малко равнището на дискусията, за да кажем няколко ноторно известни неща. Нещо за което направих подобна бележка в работната група на присъстващите в момента уважаеми гости.
Ноторно известно е, че продукт е събирателното понятие за стоки и услуги. В първоначалния вариант, който ние разглеждахме с вас на работна група беше записано точно така, стоки и услуги. След това решихме, с оглед на яснота и прецизност на израза да бъде съкратено с продукт. И когато вие казвате господин Даскалов, че няма дефиниция никъде на това, що е продукт, питам в кой закон е дефинирано, що е това „стока“ или що е това „услуга“. Така че за всички е ясно, че не могат да бъдат дефинирани всички интуитивно ясни понятия. Не може да се върви към безкрайна квалификация на използваните понятия в различните текстове. Това е безцелно и безсмислено упражнение. Така че интуитивно ясните понятия се използват като такива. Още повече, че за всеки икономист е ясно, какво означава „продукт“ и че това е събирателното понятие. Затова е трагично тогава, когато юристите се опитват да регулират изцяло икономическа материя, застъпвайки правни техники единствено и само стъпвайки на правни техники.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Обстоятелството, че има оборот от продажбата предполага, че това е или стока или услуга. Аз мисля, че нашият експерт има известно право в това отношение. Да остане думата „продукт“.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тъй като имаше много дискусии и в началото, смея да твърдя, че работната група отчете в голяма степен всички предложения, тъй като видях, че в началото се спекулира много с това, че едва ли не този закон ще вдигне цената и ще възразяваме всеки път на подобни спекулации. Защото се наслушахме и при предходния закон за това нещо. На господин Николов правя тази реплика, на изказването му от преди малко, тъй като считам, че в момента пазара в България е всичко друго, но не и конкурентен. И цели сектори са картелизирани и смея да твърдя, че не може да твърдим, че потребителите не са ощетени по този начин. Давам пример с пазара на горива. А ние се опитваме в момента да настроим нещата така, че в крайна сметка всички в тази верига да бъдат добре.
Работната група разгледа тези предложения. Искам да ви кажа, че в Закона за защита на конкуренцията в допълнителните разпоредби е дефинирано понятието „продуктов пазар“ като понятие, в което се включват всички стоки и услуги. Аз мисля, че това ви притеснение не считам, че е основателно в момента. А по-скоро смея да твърдя, че работната група отчете вашите предложения и притеснения, които имахте на първо четене, относно санкциите и режима на санкции, който беше отчетен. И виждате, че ние предприехме един абсолютно, бих казал коректен начин да санкционираме в рамките, според мен на разумното, конкретното нарушение за конкретната стока или услуга.
Защото при първо четене имахте притеснение и мисля, че направихме една не малка крачка да дефинираме и да разграничим санкциите в закона.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Благодаря господин председател.
Аз започнах с това, че приветстваме подхода за диференцирана санкция. Надявам се оценявате, че коментара, който правим в момента е изцяло добронамерен, за да има яснота при правоприлагането. Ако логиката е, че продукт е подразбиращо се понятие в правото беше вярно, то и продуктов пазар нямаше да се дефинира. Но след като народните представители смятат, че понятието е ясно, аз си оттеглям коментара. Няма проблем.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Гласуваме колеги.
По § 8 няма отхвърлени предложения. Гласуваме по § 8 текста на предложението на работната група, този параграф да бъде отхвърлен.
Предложение на работната група за създаване на нови параграфи 6, 7 и 8.
Предложение на работната група за редакция на § 9.
Предложение на работната група за създаване на нов § 10.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията предлага редакция на наименованието на подразделението.
По § 10 имаме предложение на народния представител Румен Гечев, което е подкрепено по принцип.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 10, който става § 11.
По § 11 по вносител предложение на колегата Румен Гечев и група народни представители. Предложението е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя с редакция на § 11, който става § 13.
Параграф 12 по вносител.
Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Имаме един текст в това предложение, което не се подкрепя от работната група. Това е предложението по точка първа, буква “д” и по точка втора, останалата част от предложението е подкрепена.
Работната група подкрепя текста на вносителя за редакция на § 12 със съответното предложение на стр. 13.
Параграф 13 по вносител.
Предложение на народния представител Румен Гечев. Подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 13, който става § 14.
Това е последния текст.
Имате думата за изказване.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, за да улесня работата в парламентарна зала, тъй като основателно групата не подкрепи част от предложението по точка първа, буква “д” и по точка втора, оттеглям го, за да улесня работата в пленарна зала.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Оттегляте неподкрепе-ните от работната група текстове. Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте.
ТАНЯ БУЗЕВА: Благодаря господин председател.
Аз консултирам Сдружението за модерна търговия и преподавам търговско право в Софийския университет.
Искам да обърна внимание на тази група разпоредби Преходни и заключителни от една страна на едно несъгласуване в сроковете за влизане в сила на закона и същевременно това е в контекста на оповестяването и депозирането в Комисията за защита на конкуренцията на общите условия на търговските вериги и типови договори.
Аз ще се въздържа, защото виждам, че нагласата е такава, има политическа воля вие в качеството на законодател, да бъде проведена тази регулация, но да се опитаме да постигнем оптимален резултат. Когато всички вериги са задължени да работят с общи условия.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Точно кои текстове имате предвид?
ТАНЯ БУЗЕВА: Имам предвид новия § 13. Той е във връзка след това и с влизането в сила на закона. Аз ще резюмирам за какво става дума.
Доколкото виждам, законът в момента е конструиран така, че в едномесечен срок след влизане в сила на закона, търговските вериги ще са длъжни да представят пред Комисията за защита на конкуренцията, преработените си в съответствие със закона общи условия или типови договори. Същевременно Комисията за защита на конкуренцията има задължение в тримесечен срок да оповести променената си методика в съответствие с новото понятие по глава 7а, което се въвежда. От там насетне е предвидено в заключителна разпоредба, че в тримесечен срок след влизане в сила на закона са длъжни търговците да приведат договорите си в съответствие с новите правила на закона. Тоест, имаме известен дисбаланс. Комисията ще оповести методиката си. Тоест, по-широките критерии, които са заложени в закона за дефиниране на понятието по глава 7а, едва в тримесечен срок.
Когато веригите в едномесечен срок заявят общите си условия, означава, че все още няма как да бъдат съобразени изискванията на комисията. От друга страна в този тримесечен срок, в който ние едновременно ще видим новите изисквания на комисията, ние ще сме били длъжни, да си предоговорим условията с търговците. Ако законът влезе в сила тук в рамките на до месец, означава, че ние около октомври ще предоговаряме.
Същевременно има предвидена възможност Комисията, ако установи нарушения на правилата за конкуренцията, да открие производство срещу веригите, да санкционира и съответно да задължи да бъдат приведени в съответствие. Това означава, че след един около шестмесечен срок, плюс минус, отново договорите ще трябва да бъдат предоговаряни. Тоест, ние създаваме малко хаос в сектора.
Аз бих пледирала за две неща: първо, да синхронизираме сроковете и второ, бих пледирала за това. Съзнавам, че вие оттеглихте до голяма степен по наше искане предложението КЗК да одобрява общите условия на веригите. Нашето искане обаче беше тотално КЗК да бъде извадено от този процес. Тоест, тя да не контролира, а само при сигнал да проверява и да санкционира. Когато ние сме задължени по принцип да депозираме общите си условия е резонно регулатора да ни каже – Да, вие сте в съответствие или не сте.
Защото ние и в момента имаме този спор. Ние твърдим, че не прилагаме нелоялни търговски практики, но вие обаче и много други хора твърдят, че прилагаме. Следователно има дисбаланс в разбирането.
Аз мисля, че е много по-логично, първо да дадем възможност КЗК да изработи новата методика. Дали ще е един месец или три месеца, това е ваше решение. След това в едномесечен срок да си предоставим преработените общи условия. Нека КЗК да се произнесе в какъвто срок им предоставите. Възможно е мълчаливо съгласие и прочее и едва след това да бъдем задължени да предоговаряме условията с доставчиците. Защото наистина ще имаме на два пъти турбуленции в сектора. Не мисля, че това е целта, може би е въпрос на техническо несъобразяване. Тоест, една такава каскадност на сроковете и което би могло също в рамките на три до четири месеца да се проведе.
И второто нещо, КЗК на да се произнася по нашите общи условия дали съответстват на новата методика. Защото обстоятелството, че няма да имаме предварително произнасяне от регулатора, очевидно вашата нагласа е да въведем регулация в сектора. Нека да видим какво е разбирането на регулатора. Нека той да потвърди, дали нашите общи условия съответстват или не и едва тогава ние да започваме да предоговаряме. И това ще даде и предвидимост в известен смисъл на отношенията в сектора. Защото ако ние депозираме едни, а после ни наказват и променяме два пъти, в общи линии и двете страни в правоотношението са в една неизвестност.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Идеята ви е ясна. Вероятно някои вносители ще вземат думата. Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, колеги, разбирам юристите трябва да погледнат и ако има такова разминаване, то трябва да бъде преодоляно. Но аз искам да се спра на следното нещо. Все пак презумпцията на законодателя е, че партньорите, в това число и търговските вериги, които представлявате, когато правят общите си условия, те ще се съобразят със закона. Аз не мога да си представя, че тук сте един страхотен юридически екип много подготвени и вие ще направите общи условия, които комисията ще върне. Защото ако върне, значи вие не сте си свършили работата и ще ви санкционира работодателят ви. Нашата презумпция е, дано въобще да няма нарушение на закона в общите условия, които ще представите или ако има, те да са изключения. Ние не си представяме, че ще има хаос от това, че всички вие ще направите общи условия, които не съответстват на закона.
ТАНЯ БУЗЕВА: Господин Гечев, съвършено сте прав. Това е и моята логика. Проблем е обаче, че в момента глава 7а въвежда една обща дефиниция и препраща към методиката на комисията. Тоест, това попълване със съдържание - кои са разбиранията на Комисията за по-силна позиция при договаряне, от кои критерии се определя и кои клаузи биха били съставлявали злоупотреба с по-силна позиция, това ние тепърва ще го видим. Ако тези критерии бяха заложени в закона, абсолютно сте прав, трябваше да се съобразим с тях. Но в момента ние имаме един луфт, в който комисията ще доразвива концепцията на закона, а ние два месеца преди това ще следва да сме дали нещо. Така че това е и моята логика, същата която и вие застъпвате.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Някой друг ще вземе ли думата? Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Би могло да изглежда, господин председател, по следния начин §11, който казва тримесечният срок за Устройствения правилник и по-важното за методиката по чл. 37.
В § 13 „едномесечният срок от влизането в сила“ да изглежда „в едномесечен срок от влизането в сила на методиката“ и респективно последния срок. Договорите сключени до влизане в сила на този закон се привеждат в съответствие с него в тримесечен срок от срока по § 13.
ТАНЯ БУЗЕВА: Точно така. Нека комисията да се произнася по нашите общи условия. Но вече вие преценете какъв ще е капацитета на комисията - дали да е едномесечен, дали да се счита мълчаливо съгласие, ако не е направила възражение в едномесечен срок, за да облекчим комисията.
РЕПЛИКА: Няма санкция.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това няма никакво значение, че няма санкция. Всички текстове, които указват задължения за подзаконови нормативни актове на съответните органи нямат санкция. Те са задължителни за тях и те ги спазват. Санкция е да глобим комисията или да я разпуснем. В тримесечен срок са длъжни да направят правилник. Всяка комисия има такъв подзаконов нормативен акт. Да синхронизираме останалите срокове със срока на методиката е идеята. И аз я приемам.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Нека да погледнат още един път, господин председател и другите юристи, защото точка 2 на § 11 казва: “приема методиката по чл. 37а, като проектът за методика се публикува за публично обсъждане и по него се предоставят становища за срок от 14 дни.” Какво става след становищата?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Точно промените в текста кажете. Моля повторете тези промени, ако смятате, че трябва да бъдат направени.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Проектът на методиката се публикува на интернет страницата и се дава срок за становища 14 дни. Всичко това е съобразено с тримесечния срок. То е казано, в тримесечен срок Комисията за защита на конкуренцията си казва какво прави. Тя трябва да приеме методика. А вече е указано какво трябва да се прави при приемането на методика. Публикува се. Взимат се становища и накрая на третия месец, това трябва да а е факт.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Последно променяме ли текстовете или не?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, трябва да ги съобразим с тримесечния срок.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още веднъж, ако обичате кажете, за да запишем точно промените.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 13, в едномесечен срок не от влизането на закона в сила, а от приемането на методиката от комисията по § 11.
В едномесечен срок от приемането на методиката по чл. 37а, ал. 3 от КЗК по § 11 търговеца на храни и т.н.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Запишете в протокола думите “влизането в сила на този закон”, да се заменят с това, което господин Цонев току що каза.
Други промени?
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Отново по същия текст. Мисля че стана ясно вече по отношение на срока. Въпросът е, какво се случва, след като се изпратят общите условия и типовите договори на Комисията за защита на конкуренцията.
В момента текста е: “Изпраща на Комисията за защита на конкуренцията проектите на договори или общи условия и ги публикува на интернет страницата си в десетдневен срок от предоставянето им.”
Считаме, че ако се изпращат предварително на Комисията би било редно да се изчака нейното произнасяне и едва след това да бъдат публикувани на интернет страницата. А не паралелно да се изпратят и да се публикуват, след което евентуално да трябва да се променят пак.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кой е този текст?
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Новият § 13, в който предложихте предложение по отношение на срока в края. Предоставя на Комисията за защита на конкуренцията проектите на типови договори и/или общите условия за периодична доставка на храни и ги публикува на интернет страницата си в десет дневен срок от предоставянето им.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин председател, тук замисълът е следният, като се публикуват и качат на интернет общите условия, вашите контрагенти могат да изпратят сигнали на комисията да улеснят, че се нарушава закона или че се нарушава някакво право. Тоест, по този начин вашите контрагенти ще могат да помогнат евентуално на комисията. А това че вие сте го публикували в интернет, какъв е проблемът, че след това ще го промените. Какъв е проблемът фактически не разбрах. Две седмици стои и след две седмици нещо се променя. И какво от това?
НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ: Всъщност тук проблемът е по- скоро, защо се изпращат на Комисията за защита на конкуренцията тези условия. Казвате, различни контрагенти могат да я сезират. То не е необходимо, тъй като текста задължава търговеца сам да изпрати проекта си на типови договори и общи условия. Тоест, комисията вече ги има. Ако се публикуват на страницата, логиката на публикуването е всеки от съконтрагентите да може да иска да сключи точно този договор с търговеца. Тоест, да няма дискриминация. След като договорът още не е потвърден от комисията, няма логика да се качи на страницата и да се създава такъв период на неяснота.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма оценки. Нали замисълът на закона е какво утвърждава комисията. Вие си изпращате на Комисията, ако тя не ви търси след две седмици или след пет седмици, вие си сключвайте договори, колкото си искате.
ТАНЯ БУЗЕВА: Това е чудесно. Точно този срок нека да заложим. В какъв срок комисията е длъжна да ни направи възражение?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Бойчев има думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ние имахме много сериозна дискусия на първо четене. Аз помня срещите с вашата Асоциация. Това ми бяха едни от най-големите притеснения. И молбата ми е само да оцените работата на работната група, която оттегли по същество предложенията си по първо четене. И виждате, че в момента комисията не се произнася по вашите договори и няма този режим, който беше предвиден да имате обратно становище и да привеждате в съответствие. Единственото, което остана е само точка 2 към чл. 19, Комисията за защита на конкуренцията образува производство за установяване нарушения по глава ХІХ, когато установи несъответствие с типовите договори. Така че целият този режим, който вас ви притесняваше, че ще се забави да подавате към КЗК договорите, да получавате становища, да ги привеждате в съответствие беше ваше искане. Аз мисля, че в голяма степен ние се отказахме от това.
ТАНЯ БУЗЕВА: Господин Бойчев, ние сме дълбоко благодарни за разбирането, което проявихте. Това е факт. Обаче един закон, той трябва да бъде гледан в комплексност като съвкупност, как ще действа. Нашите възражения бяха, че КЗК изобщо не трябва да бъде натоварвана. Защото логиката на закона е, че КЗК следва да се намесва тогава, когато някой се оплаче, че има конкретно нарушение, да провери нарушението и да санкционира.
В момента в който вие оставяте депозирането на нашите общи условия при КЗК, вече сме пак в първата хипотеза. Когато ги депозираме пред КЗК, за какво ги депозираме? КЗК няма да ни нарушава. Между другото това също ще е приносен момент в нашето законодателство, КЗК да може да ни открие процедура само въз основа на проект за договор. Ние е възможно да не сме сключили нито един договор, никой не се е оплакал. КЗК е видяла едни проекто-условия, по които още може да не сме сключили нито един договор и въпреки всичко ще е в състояние да открие процедура и да ни наказва. Тоест, ние вървим или вариант едно или вариант две. Или КЗК не ни одобрява общите условия изобщо и тогава ни санкционира при конкретно поведение, както е принципа на закона. Или ако искате КЗК предварително да ни провери общите условия, тогава нека да има обратна връзка. Аз затова не казвам да ни се произнесе да ги одобри. Дайте срок за мълчаливо потвърждаване, ако примерно то е за, да не натоварваме комисията. В противен случай имаме дисбаланс.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, дискусията излезе извън рамките на нормалното време.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Логиката на този контрол предварителен върху типовите договори, тук е привнесена или поне ще ви дам пример за прецедент, от приетите от нас промени в Закона за защита на потребителя, където задължихме утилити компаниите и не само тях, да им одобряват типовите договори. Не само информират, одобряват им ги предварително за наличие на клаузи в противоречие с глава VІ на Закона за защита на потребителите. Тоест, злоупотреба пак.
Тук по същия начин подхождаме, при наличие на клаузи в съответния типов договор в противоречие с изискванията на въпросния чл. 37, да има превантивен контрол от страна на Комисия за защита на конкуренцията, като тук сме се съобразили с вашето желание и то е логично, договорите да не се одобряват, защото става въпрос за търговски практики все пак. И ако те са нормални няма нужда да бъдат одобрявани. Те се произнасят само при наличие на такова несъответствие или в противоречие на това, което сме записали в чл. 37а.
Тоест, Комисията за защита на потребителя и съответния орган, който одобрява типовите договори, да кажем СЕМ за телекомуникаторите, има право и предварително и след това да открива процедури. Като преди да имат одобрение, договорите не могат да ги ползват. В случая за тези компании не важи.
Исках да направя само това пояснение, че ние вече сме го направили и то за значително повече сектори, за значително повече компании, дори по-големи. Така че аз не виждам тук противоречие. Исках това да ви поясня.
ТАНЯ БУЗЕВА: Господин Цонев, аз разбирам логиката. Само една забележка, че в онези сектори вие защитавате потребители, а в случая наш съконтрагент са търговци. Но няма значение. Ние разбираме, че това е вашия регулаторен подход. Съгласяваме се.
В такъв случай обаче, ако тази е логиката, ние точно това искаме. Нека КЗК да казва: “Това са ви условията.” И тогава работим предвидимо. Махат определени клаузи и това е. Но да ни наказва КЗК, т.е. онзи текст в § 19, доколкото го виждам, когато комисията установи несъответствие на типовите договори с правилата на конкуренцията, да образува производство. Тоест, тя няма сигнал, няма поведение, а някога установява нещо.
Ако наистина искате да постигнете регулация на сектора, която очевидно е идеята, нека регулаторът да ни зададе правилата. Нека след това да каже, това да, това не и тогава да си преструктурираме договорите. За мен тази логика трябва да е последователна, ако тази е вашата логика. Вариантът е или А или Б, или махнете тази клауза, която казва, че само въз основа на общи условия.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие трябваше да се разберете преди. Ние работим два месеца, да не се одобряват договорите, а вие искате сега да се одобряват. Тоест, да върнем на комисията всички договори, да получите индулгенция за две седмици. Тоест, идеята е, ако не смогне комисията за две седмици, съгласно правилото, че ако има мълчаливо съгласие, след това тя не може да има към вас никакви претенции, тъй като срокът е изтекъл.
ТАНЯ БУЗЕВА: Господин Гечев, дайте шест месеца.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не прекъсвайте. Тук не сме на дискусия. Тук е Парламент. Ние отиваме извън хоризонта на дискусиите, които правят други парламенти, където сме обикаляли. Подхождаме супер демократично. Ние не сме на лекция по право тук. Имаме си идея. Ако има някаква разлика, както виждате юридически я правим. Вие искахте договорите да минат друг режим, а сега изведнъж искате в края на второ четене нещо друго.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Беев и приключваме дискусията.
ИВАЙЛО БЕЕВ: Мисля, че господин Цонев беше пределно ясен в неговото подробно изложение по въпроса. Присъединявам се към бележката на проф. Гечев, че има отчетлива непоследователност във вашите позиция колеги. Това го казах и в работна група и тук. Така че ни поставяте в една ситуация, в която постоянно въртим едни и същи неща, за които сме се консолидирали на някакъв етап и след това нещо друго се появява.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги гласуваме. Имаше работни групи, обсъждане на първо четене, не може да се връщаме и да правим такива кардинални предложения и промени в законопроекта. Гласуваме.
Наименование на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ в редакция на работната група.
Редакция на § 10, който става § 11.
Текстът на § 11 по вносител, който става § 13 с направените корекции, т.е. ние заменихме думите „влизането в сила на този закон“.
Текстът на вносителя за § 12 на работната група. Това е редакция на работната група за § 12.
По § 13 също е редакция на работната група. Параграф 13 става § 14.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли да предложим нещо само за § 14?
Договорите сключени до влизането в сила на този закон се привеждат в съответствие с него.
В тримесечен срок от влизането му не е реалистично. Ние дадохме три месеца срок комисията да си публикува методиката и един месец срок договорите да се съобразят с методиката. Стават четири месеца. И след тези четири месеца, стопанските субекти ще трябва да предоговарят с контрагентите си. Затова аз предлагам тримесечен да се замени с шестмесечен. Така ще дадем два месеца срока да се предоговори.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Това е по § 13 по вносител, който става § 14 - “тримесечен срок” да стане “шестмесечен.”
Възражения има ли?
Който е съгласен с всички тези параграфи, моля да гласува.
Гласували 9 “за”. Включително и тези, които са дали писмено становището си.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.35 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Алиосман Имамов

Стенограф:
Силвия Михайлова
(Файлът съдържа 57 099 знака)