КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
16/10/2013 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20.09.2013 г.
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20.09.2013 г.
На редовно заседание, проведено на 16 октомври 2013 година от 15.10 часа в зала 456 на Народното събрание, пл. "Княз Александър I" №1, Комисията по енергетика обсъди на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20 септември 2013 година.
На заседанието освен вносителите и народните представители от Комисията по енергетика, присъстваха ръководители и представители на енергийните дружества и ведомствата, имащи отношение към Закона за енергетиката, като: г-н Димитър Куюмджиев - директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването“ в Министерството на икономиката и енергетиката, г-н Петър Докладал – регионален мениджър на ЧЕЗ, г-н Стефан Абаджиев – управител на Енерго-Про, г-н Живко Динчев – изпълнителен директор на „Марица Изток 2“ ЕАД, г-н Станимир Казлачев – изпълнителен директор на „Мини Марица Изток“ ЕАД, както и представители на неправителствени организации – Божидар Митев от КНСБ, Огнян Винаров от Българската Търговско Промишлена Палата и др.
Г-н Явор Куюмджиев представи философията на текстовете, залегнали в предложените изменения и допълнения в Закона, както и мотивите от които са били водени вносителите при съставянето им. Той подчерта, че предложените от вносителите изменения и допълнения на Закона за енергетиката са в изпълнение на изискванията на ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и съответната отмяна на Директива 2003/54/ЕО.
Измененията и допълненията са в няколко насоки, общото в които е защитата на правата на потребителите, предотвратяването на злоупотребите с монополното положение от страна на енергийните снабдители и гарантиране на равноправен достъп на всички крайни клиенти до електричество и природен газ.
Една от насоките включва пакет от законови уредби за защита правата на потребителите, като се предвижда възможност Клиентът да подава възражение срещу размера и основанието за посочените показания в сметката, като за времето на отговор по възражението да не дължи заплащане на сумите по сметката, или да му бъде преустановявано снабдяването. Пак в името на защитата на правата на потребителите се предвижда по инициатива на клиента, независим контролен орган да извършва проверка на точността на измерването и на средствата за търговско измерване, като демонтажа, предаването за експертиза и разходите за нея да са за сметка на съответното електро или газо-разпределително дружество.
В друга насока се уреждат законово въпросите за качеството на доставяната електрическа енергия или природен газ. Големият брой оплаквания от клиенти на електрическа енергия и природен газ от малки населени места за лошо качество на доставяната електрическа енергия и природен газ подсказват, че строгостта на Закона в тази му част не е достатъчно силна или превантивна. В този аспект вложителите предлагат законови промени, които ще гарантират възможността на клиентите да получават обезщетение при некачествено снабдяване, както и в случай, че са претърпели имуществени вреди. Също така текстовете предвиждат и задължение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в случаите на повторност, да санкционира Разпределителното предприятие на електрическа енергия или природен газ, в максимален размер от предвидената до момента имуществена санкция и с това да започне процедура по отнемане на Лицензия за дейността „Разпределение на електрическа енергия“ и „Разпределение на природен газ“. При отклонение в качеството на доставяната електрическа енергия или природен газ, съгласно приетите стандарти, се предвиждат законово обезщетения за клиентите, както и завишен размер на санкциите.
Третата насока касае казусите с прекратяване не електро или газоснабдяването, съставянето на протоколи за това, повторното включване и заплащането на разходите за това включване. Предложените законови промени се изразяват в задължението на Крайните снабдители на електрическа енергия и природен газ да уведомяват предварително лично клиента, за всяко преустановяване (прекъсване) на снабдяването и да не събират цена при възстановяване на снабдяването, дори ако то е прекъснато по искане на Крайния снабдител, в случай на неизпълнение на задължението на Клиента за плащане, съгласно договора за продажба на електрическа енергия или природен газ.
Водени от презумцията, че преустановяването на електро-снабдяването трябва да се използва от обществения доставчик като крайна мярка, вносителите предвиждат правото за временно преустановяване да възниква при неплащане на потребената електрическа енергия за срок повече от два месеца или когато дължимата неплатена сума надвишава размера на половината от минималната работна заплата за страната. По този начин се гарантира, че правата и интересите на Клиента, пребиваващ продължително време извън дома си, няма да бъдат застрашени, като им се прекъсне електроснабдяването и се изложи на домът и имуществото им на опасност.
След представянето на мотивите на вносителите на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, Председателят на Комисията подчерта, че са представени писмени становища от 12 ведомства и енергийни дружества: Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите, Комисията по европейските въпроси и контрол на Европейските фондове, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Българска стопанска камара, ЧЕЗ, ЕНЕРГО-ПРО, ЕВН, Българската фотоволтаична асоциация, Български енергиен холдинг, "НЕК" ЕАД и „Топлофикация-София“ ЕАД.
Прдставителят на Министерството на икономиката и енергетиката, г-н Димитър Куюмджиев - директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването“, отбеляза че Министерството е представило забележки по всички параграфи, като спря вниманието си на няколко от тях. Той подчерта, че фиксирането на праг от 50%, може да се приеме за част от клиентите като дискриминационно и че предложеният текст освен да инициира Клиента да подаде възражение и да не плати, не дава повече права на Клиента, отколкото има сега. По отношение на закъсняло плащане поради неплатени сметки, от Министерството се предлага критерият да не бъде брой неплатени сметки, а размер на общо задължение. По отношение на качеството на снабдяване на електроенергия, Министерството одобрява въвеждането на санкция за доставчика при некачествено снабдяване, но то да не обхваща целия фактуриран период, а само времето, за което е документирано нарушението на критериите за качество. В заключение, представителят на МИЕ заяви, че считат налагането на санкции при повторност за справедливо, но обвързването му с отнемане на лицензията - за прекомерно и се отнема правото на регулатора да изследва конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.
В последвалите изказвания последователно взеха думата ръководителите на трите електроразпределителни дружества. Г-н Петър Докладал (ЧЕЗ) подчерта, че "ЧЕЗ" подкрепя всички законодателни инициативи, свързани с изграждането и прилагането на нова съвременна концепция на взаимоотношения между дружествата и техните клиенти. Предлага изцяло променени текстовете на вложителите, като счита че мястото им не е в закон, а в общите условия на дружествата, одобрени от ДКЕВР в качеството му на независим орган и балансьор между интересите на клиентите и дружествата и в съответствие с правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Г-н Докладал добави, че предложения на ЧЕЗ се базират на утвърдени в Европейския съюз практики и норми, които ще дадат възможност българските потребители да получават качествена услуга и същевременно ще осигуряват възможност на енергийните дружества да подобрят дейността си. Той изрази убеденост, че е необходимо създаването и съществуването на нормативни предпоставки за недискриминационно отношение, равнопоставеност на гражданите и защита на правата на коректните потребители. Зорница Генова, директор в ЧЕЗ, запозна депутатите от Комисията с редактираните и отхвърлените от дружеството текстове, предложени от вносителите, като представи аргументирани мотиви за това.
Г-н Стефан Абаджиев, Управител на Енерго-Про, подкрепи идеята на вложителите да се преразгледат взаимоотношенията между естествените монополи и обслужващите компании, но подчерта, че то е свързано с вдигането на цените на тока, тъй като става дума за допълнителни функции, за допълнителни разходи. Анализът на тези допълнителни разходи, възникващи от параграфите на Законопроекта дава около 70 милиона лева годишни допълнителни разходи за дружеството. Абаджиев добави, че на дружествата с години им се налагат ограничения върху инвестиционните програми, за да не се нарушава балансът между цена и качество и приключи изказването си със заключението, че в крайна сметка всичко ще зависи това, дали обществото днес е съгласно на дневния ред да се поставя ново повишение на цените на енергията и услугите.
От представителите на неправителствените организации г-н Божидар Митев от КНСБ заяви, че профсъюзите се отнасят със симпатия към усилията на господин Куюмджиев и групата народни представители да внесат повече справедливост в отношенията между електро-разпределителните дружества и крайните клиенти, но по отношение на текстовете позиция на КНСБ не се различава съществено от позицията на електроразпределителните дружества. Митев подчерта, че такъв важен за страната и за всички закон ще спечели, ако бъде дадено още малко време за един експертен, професионален дебат по тези текстове и едва тогава да се вземе политическо решение, което едва тогава ще бъде вече правилното. Той добави, че се притеснява, че може би ще се получат несправедливи решения с предложените от вложителите текстове в този им вид.
Отношение по Законопроекта взеха и народните представители Таско Ерменков, Делян Добрев, Жельо Бойчев, Адриан Асенов, Магдалена Ташева и др.
След проведената дискусия, Председателят на Комисията предложи оттегляне на Законопроекта с цел преработването му в духа на проведените разисквания и представените писмени становища и синхронизирането му с Общите положения на Закона за енергетиката.
Тъй като н.п. Явор Куюмджиев отказа от името на вносителите да оттегли Законопроекта, Председателят предложи за гласуване Приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с цел внасянето му на „първо четене“ в зала.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по енергетика предлага: с 11 гласа „за”, 0 “против” и 3 гласа “въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители на 20.09.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Рамадан Аталай