Разглеждане на:
- законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михайлевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18.06.12013 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от народните представители Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22.05.2013 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 354-01-24, внесен от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители на 18.06.2013 г.
- проект за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, № 354-02-21, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетиката






П Р О Т О К О Л №1



На 19 юни 2013 г., сряда, от 18,15 часа се проведе заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на:
- законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михайлевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18.06.12013 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от народните представители Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22.05.2013 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 354-01-24, внесен от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители на 18.06.2013 г.
- проект за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, № 354-02-21, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 18,15 часа и ръководено от Рамадан Аталай – председател на Комисията по енергетика.


* * *

ОТКРИВАНЕ


ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На Комисията по енергетика като че ли се пада честта да започне първа заседанията на парламентарните комисии в Четиридесет и второто Народно събрание. Смятам, че това е един добър знак. Защото днес, след като вече Народното събрание прие спешни неотложни мерки за изпълнение от страна на правителството, веднага ние от Комисията по енергетиката се отзоваваме да направим следващата крачка – да приемем онези закони, които са необходими, за да може да се изпълни първата част от предложените решения от страна на министър-председателя.
Имаме кворум. Откривам заседанието на комисията.
Уважаеми колеги, аз още от началото искам да ви пожелая ползотворна работа в тази комисия. освен ползотворната работа, ви пожелавам и да работите дълго и с желание в тази комисия. дано следващите наши заседания да започнат точно във времето, което сме определили за заседание.
Още повече, ще си позволя да искам вашето разрешение да започнем веднага с приемането на предложените законопроекти, без да сме приели вътрешния правилник за работа на комисията. Явно, че това ще остане за по-нататък – комисията да се занимава с вътрешните си проблеми, с вътрешните си правила и съответно да определим залата, мястото, деня и часа, когато ще имаме постоянни заседания.
За днес съм поканил на заседанието министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Също така на заседанието сме поканили днес да присъства председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране – госпожа Анжела Тонева, господин Миленко Божков и експертите на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране Екатерина Истаткова, Лиляна Младенова, Ирина Георгиева, Елисавета Рашкова, Михаил Димитров, Димитър Димитров. Това са всъщност кажи-речи всички от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и те присъстват тук, поради простата причина, че измененията и допълненията в предложените законопроекти засягат в по-голямата си част тяхното конструиране и техните отговорности и дейности при ценообразуването на електроенергията и водите.
Също така днес съм поканил представители от неправителствените организации. уважиха ни господин Иван Хиновски и Христо Казанджиев, които са от Българския енергиен форум. Мисля, че господин Хиновски беше председател. Присъства и заместник-председателят.
Опитахме се да се свържем и с фотоволтаичната асоциация, но поради краткото време, в което се наложи – от 15 часа – да организираме комисията и днес да направим заседанието от 18 часа, явно не успяхме да го направим. Но обещавам между първо и второ четене да направим всичко възможно да се създадат всякакви условия за неправителствените организации да се запознават с предложените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници.
Същевременно може би ще направим нещо от типа на кръгла маса, за да можем да обсъдим и с неправителствените организации измененията и допълненията, които ще разглеждаме и ще приемем днес.
Уважаеми колеги, представям накратко пред вас проектодневния ред. Все пак дори и да нямаме вътрешен правилник, имаме Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на:
- законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михайлевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18.06.12013 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от народните представители Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22.05.2013 г. ;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 354-01-24, внесен от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители на 18.06.2013 г.
- проект за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, № 354-02-21, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители.
2. Разни.
Това е точка, по която, ако комисията прецени, ще обсъдим някои странични въпроси извън предложените ни законопроекти.

Започваме с първа точка от дневния ред:
Разглеждане на:
- законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 254-01-23, внесен от Явор Куюмджиев, Димчо Михайлевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18.06.12013 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-1, внесен от народните представители Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски на 22.05.2013 г.;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 354-01-24, внесен от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители на 18.06.2013 г.
- проект за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, № 354-02-21, внесен от Явор Куюмджиев и група народни представители.
Уважаеми колеги, още в началото искам да взема отношение по точка 4 – за проекта за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, внесен от господин Явор Куюмджиев и група народни представители. дали не е необходимо това проекторешение да го оттеглим или да го разгледаме днес, да влезе в залата, защото вече влизаме в противоречие с предложените ни законопроекти. Може би беше добре, ако бяхме разгледали само проекти, а след седмица-две да разгледаме законите. Тогава това Ваше решение, което предлагате, господин Куюмджиев, може би имаше смисъл. Но, както прецените. Все пак Вие сте вносителят. Имате право да го оттеглите. Ако не, ще го предложим на гласуване и с гласуване ще вземем съответното решение.
Уважаеми колеги, предлагам да постъпим по следния начин. Колеги, законопроектите, които са предложени от народните представители, ние само сме ги припознали. В интерес на истината те са предложени от Министерството на икономиката и енергетиката. Затова би било добре министърът на икономиката и енергетиката да вземе отношение, да ни представи законопроектите. Поканил съм и представителите на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Засягайки тяхната дейност, нека и те да вземат отношение, за да може народните представители още от първия ден да се опитаме да влезем в темата и да вземем най-правилното решение за това как да постъпим по-нататък с предложените ни закони за изменение и допълнение на законите за енергетиката и за възобновяемите енергийни източници.
Юристите ни поправят, като казват, че е по-добре вносителите да представят законопроекта. Господин Куюмджиев, ако сте готов, да го представите. Ако не, да дадем думата на министъра да ни представи законопроекта. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин председател. Наистина оценявам бързите реакции и благодаря както на Вас, така и на ръководството на комисията и на всички народни представители – членовете на Комисията по енергетиката.
Позволете ми да представя законопроекта. Защото още в самото начало при встъпването в длъжност на това правителство се сформира работна група, в която участваха експерти от Министерството на икономиката и енергетиката. Също така имаше и народни представители, които са експерти в областта енергетика, за да намерим мерките, които наистина могат да отговорят на очакванията на българското общество. А моето лично мнение е, че увеличаването на цената на електроенергията за бита с 40 процента е изцяло неприемливо.
Да, работи се денонощно. Но така или иначе в този сектор, който е пред тотален срив, ще се намерят максималните резерви, за да може наистина да се постигне това намаление, евентуално, разбира се, на цената на електроенергията както за домакинствата, така и за българските производители. Защото българският бизнес едва ли не очаква, че той ще плати сметката за това намаление на потребителите, на домакинствата. Не, това няма да се случи според мене, тъй като нашите усилия бяха насочени към това да не се увеличава и цената на електроенергията за производителя. Защото в интерес на истината икономиката в момента е срината. А ако се увеличи цената на електроенергията, това ще бъде в ущърб на нашата конкурентоспособност.
Основната ни цел бе именно да не се вдигне цената на електроенергията. Считам, че със седем мерки ние ще постигнем тези цели. Тези мерки са залегнали и в двата законопроекта, които са на вашето внимание. А мерките са:
Намаляване на студения резерв, чиято стойност ще бъде значително понижена в резултат на провеждане на търгове между централите по пределна цена, определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Тук не става въпрос за законодателна инициатива. Това намаление ще се случи с моя заповед. Но държа да кажа всички мерки, тъй като почти 95 процента от тях са залегнали в законодателни инициативи.
От 1040 мегават/часа считам, че системата може да понесе на този етап 500 мегават/часа. Разбира се, това ще бъде плаващо. Ако се наложи и считаме, че има нужда от увеличаване на студения резерв, това, разбира се, ще бъде увеличено с моя заповед. Но на този етап имаме толкова свободни производствени мощности, така че смятаме, че можем да освободим системата от този допълнителен разход. Да не се изкупува цялото количество произведена електроенергия от така наречените заводски централи по преференциални цени, а това да стане само след покриване на потребностите на завода.
Тази мярка ще намали разходите на Националната електрическа компания и съответно крайните цени.
Считам, че е необходимо да се постигне оптимизиране на печалбата на дружествата чрез промяна на действащите норми на възвръщаемост, включително и на електроразпределителните дружества, намаляване на отчетените от електроразпределителните дружества разходи, включително и признатите загуби;
Оптимизиране на всички разходи на дружествата, които имат участие в крайните цени – производители, преносни предприятия и доставчици на енергия;
Създаване на възможности за работа на всички централи в страната чрез увеличаване на износа.
Тук, ако ми позволите, господин председател, ще кажа, че това е изключително важна мярка. Защото в момента ние от едни от най-големите производители на електроенергия, държава, която изнасяше, която печелеше, от една година чрез една изключително недалновидна политика, след взето решение за едни допълнителни добавки, които утежниха такса износ, която в момента е 17 евро, уважаеми дами и господа народни представители, при положение, че в една голяма част от страните, които ни заобикалят, тя варира между 5-6 евро, а някои дори нямат никаква такса износ, тоест в момента България е една страна, която транзитира енергия, ние не печелим от този транзит, защото според европейските директиви ние по никакъв начин не можем да печелим от електроенергия. Българският износ е спрян. Това означава, че производствените мощности не са натоварени, което, от своя страна, води до по-малки поръчки към мините, което, от своя страна, води до по-малко работа за миньорите.
Уверявам Ви, господин председател, че миньорите в момента са притеснени. Те са притеснени не толкова от това, че не си получават заплатите, те си ги получават. Но проблемът е, че усещат, че не работят достатъчно.
При моята среща в мини „Марица Изток” с миньорите, те заявиха: Господин министър, ние искаме работа!
Следователно ако отпушим износа – ние, разбира се, внимателно проучихме системата и затова не предприемаме конкретни бързи мерки, а по9скоро до мерки, които да доведат до правилно решение, системата ще потръгне. Защото в момента в системата няма ликвидност. Всички са задлъжнели, един на друг си дължат пари. Някак си няма ликвидност и ние сме в една патова ситуация. Затова според мене е важно да отпушим износа, да се натоварят мощностите, да влезе ликвидност в системата и, разбира се, най-вече да има работа и за българските миньори.
Точка 7 предвижда – приходите от продажба на въглеродни емисии да се използват за намаляване цените на произведената от ВЕИ-тата електрическа енергия. Това също, доколкото знам, е залегнало в законопроекта. Считам, че това е една мярка, която ефективно може да позволи използването на тези пари от въглеродните емисии.
Разговарял см и с всички производители на електроенергия. Разбира се, уверявам ви, никой не иска да отстъпи. Всеки казва: защо аз да отстъпвам, когато другият ми дължи пари!
Аз ясно обясних, че или трябва да се направи крачка назад, или се срива цялата система.
Факт е, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, че има дългосрочни договори с определени производители на скъпа енергия. Тези договори са закон, но в крайна сметка те са в ущърб на българското общество. Защото в момента двата ядрени реактора, които произвеждат най-евтината електроенергия, работят на слаби мощности. Това е опасно за системата, това е опасно за сигурността. НЕК по договорите трябва да изкупи на преференциални цени скъпата енергия. За съжаление енергията на ТЕЦ „Марица Изток 2” и АЕЦ – Козлодуй не се ползва за крайните потребители, което ясно показва ,че може би трябва да се преосмисли системата. Защото е много трудно да се обясни на българския народ защо в момента не можем да се възползваме в тази кризисна ситуация от тези държавни предприятия, които са създадени с труда на българския народ.
Да, кризата ще отмине, няма вечна криза. Но на този етап смятам, че всички участници по веригата разбраха, че е необходимо да се направи отстъпка. Защото ако не се направи отстъпка, дори имат претенциите за вдигане на цената на крайния потребител с 1-2-3 процента, какво ще стане, господин председател, когато хората не могат да платят и тези сметки?
Считам, че това в момента производителите го разбират. Затова е необходимо всеки да направи отстъпка, така че наистина отново да се задвижи системата. И считам, че с така предложените два законопроекта – законопроекта за енергетиката и законопроекта за възобновяемите енергийни източници, ще успеем. Там е главно за използване на приходите от въглеродни емисии.
Това са мерките на правителството. Виждам, че те са залегнали в тези два законопроекта и считам, че могат да бъдат подкрепени на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз Ви благодаря, господин министър. Споделям Вашата загриженост. Енергетиката е много сериозен сектор. Когато се посегне на една част, ако нарушим баланса, знаете, че последствията излизат чак до крайния потребител.
Тъй като преди малко казахте, че тези изменения и допълнения, които са предложени от Вас, засягат дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, нека да чуем председателя на комисията да вземе отношение във връзка с направените предложения за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: С мене като членове на комисията, които са отговорни за взимането на решение, само ще добавя господин Илиян Илиев, който е тук, Димитър Димитров и Михаил Димитров. Тук са и експертите, които работиха по промяна на модела за ценообразуване.
Ние се запознахме с предложените промени и считаме, че те отразяват това, което е необходимо, за да бъде сменена системата на ценообразуване по отношение на това да не бъдат класифицираните разходите и задълженията към обществото. А именно това са разходите, които произтичат от задължителното изкупуване на енергията, определена по преференциални цени и тази от когенерации, като добавки км цената за пренос, а да бъдат преразпределени в цената за енергия.
Считаме, че този подход ще бъде от полза и на потребителите по отношение на разбирането за това, за което плащат. Тъй като тези добавки сами по себе си също представляват разходи за производство на електрическа енергия.
Освен това в законопроекта е предвидено нещо изключително важно, свързано със задълженията в Закона за енергетиката - от този ценови период потребителите, присъединени на средно напрежение, да излязат на така наречения свободен пазар, пазар по свободно договорени цени.
Предвидено е търговецът, наречен доставчик последна инстанция, чиято роля ще изпълняват общественият доставчик НЕК и крайните снабдители, да купуват електрическа енергия от обществения доставчик в ролята му на такъв, така че да може да бъде справедливо разпределено задължението за количествата енергия, които са по по-високи цени и подлежат на задължително изкупуване към всички части на пазара.
Друго важно нещо е във връзка със закъснението, което имаме, че се предвижда възможност за удължаване на срока за началото на поредния регулаторен период.
Изключително важно е това, което каза господин Стойнев за студения резерв. Ние приветстваме и оценяваме възможността той да бъде намален, тъй като той оказва изключително голямо влияние в цената за достъп, което е част от цената, която се плаща и при износа. Това намаление и фиксирането на максималните разходи, по които могат да се реализират търговете, всъщност ще доведе до значително спестяване на разходи в системата.
Разбира се, останалите мерки аз считам, че Комисията за енергийно и водно регулиране винаги е полагала усилия да ги прилага в справедлива степен спрямо всички участници, така че да няма небалансирано намаление на приходите по начин, който да доведе до финансово неблагоприятни резултати за дружествата, които доставят електрическа енергия, и с това да бъде застрашена сигурността на снабдяването.
Приветстваме, разбира се, и възможността така наречените централи, които ползват топлинния товар за задоволяване на индустриални предприятия, да задоволяват първо собствените си потребности, а да не продават скъпа енергия и да купуват евтина от мрежата. Това също ще доведе до намаляване на разходите в системата.
Ние се запознахме с промените и сме започнали да изискваме данни от тях.
Изключително важно е да намерим възможността за допълнителни приходи поне за тази година в електроенергетиката, тъй като действащите цени не отразяват изключително голямото нарастване на така наречените зелени централи. Разходите, свързани с тяхното покриване, независимо по какъв начин ще бъдат отразени в цените, са факт. И в случай, че те трябва да бъдат заплащани от доставчиците според мрежата, към която са присъединени, е важно да се намери възможност за подпомагане на този процес при който да няма такъв рязък скок в крайните цени.
Считаме, че при ревизирането на всичките тези обстоятелства наистина е възможно да облекчим сметките на крайните потребители по начин, по който да не бъдат натоварени за сметка на това потребителите на така наречения свободен пазар или тези, които купуват от доставчици последна инстанция. Тоест механизмът за преразпределение отново предвижда справедливо разпределение на разходите, ангажимент по закон като задължително изкупуване към всички потребители.
Завършвам. Бих искала да кажа, че фактите показват, че при намаленото потребление, което имаме на вътрешния пазар, над 50 процента от количествата електрическа енергия идват от такива централи, които имат сключени договори за задължително изкупуване съгласно Закона за енергетиката. Като разходи това прави над 70 процента от разходите. А за регулирания пазар, чийто обем намалява тази година с влизането на част от потребителите, процентът е още по-висок – 67 процента. Разходите за това изкупуване са изключително високи.
Точно затова е необходимо да бъдат предприети законодателни мерки, за да може да се адаптира моделът за ценообразуване към настоящата пазарна ситуация.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Госпожо Тонева, аз смятам, че няма народен представител, който да не е съгласен с всичките тези Ваши предложения и мерки, особено когато ни убеждавате, че след като се направят тези действия, ще пристъпим към намаляване на цената на електроенергията.
Разбира се, възникват у нас различни въпроси. Сега искам да дам думата на народните представители, ако имат да зададат някои въпроси за изясняване на предложените изменения и допълнения във връзка с изменението и допълнението на закона.
Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Аз искам няколко неща да кажа.
Първо, за протокола искам да заявя, че ние припознахме този законопроект или тези два законопроекта, с оглед наистина на критичната ситуация. Искрено се надявам, че това е последният случай, когато се случва подобно припряно и пришпорено одобряване на каквото и да било. И участието на експерти от Народното събрание, които имат знанията, опита, би трябвало да бъде използвано в по-голяма степен. Пак казвам, надявам се това да е последният такъв случай.
От друга гледна точка, имам няколко конкретни въпроса.
Първи въпрос. Аз наистина не знам кой точно е написал това нещо. но ми е интересно няколко въпроси да задам.
Първо, защо е подбрана формулата на два закона за изменение и допълнение, след като на практика се променят три? Всичко можеше да се направи под формата на един законопроект за изменение и допълнение, а в Преходните и заключителни разпоредби да бъдат уредени другите закони, които се променят.
Втори въпрос – какво точно се случва с приключването на втория регулаторен период и до каква степен на готовност е отчетен за периода? И ако може да ни осветлите повече как смятате да стартирате третия регулаторен период, когато вторият не е приключен?
В тази връзка един подвъпрос – убедени ли сме, че един месец ще бъде достатъчен, за да се случат тези процедури? Защото виждам, че в този проект за Закон за изменение и допълнение е намерено едно творческо решение, в което се казва, че сегашният регулаторен ценови период, който сега приключва, се удължава с един месец императивно само за този регулаторен период, като за следващата година правилата се връщат обратно, както са били досега.
В тази връзка някой изследвал ли е дали това не противоречи на европейските директиви. Защото аз не бих искал да изпаднем в ситуация, в която ще приемем тези изменения, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще си свърши работа и ще се окаже че сме свършили нещо, което е атакуемо в съда от някоя от засегнатите страни.
Има и други въпроси, но на този етап мисля, че това е достатъчно.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако имате други въпроси, задавайте ги, защото редът в комисията ще бъде задаване на въпроси, изслушвания, след това изразяване на становище и с това ще приключим.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Конкретният ми въпрос е към вносителя. Разбира се, ако ме убедите аз ще подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
В така предложения § 1 на чл. 21 от Закона за енергетиката се предвижда създаване на нова т. 9 със следното съдържание:
„9. Определя за всеки ценови период пределна цена на електрическата енергия, в която операторът на електропреносната мрежа при разполагаемост купува разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура.”
Въпросът ми е с малко обяснение.
По досегашния ред има гъвкавост. Енергосистемният оператор има задължение да купува разполагаемост на студен резерв по урегулирани цени. В случай на допълнителна необходимост има право да проведе тръжна процедура за допълнителни количества студен резерв
Сега по така направеното предложение е задължително енергосистемният оператор да провежда търг за разполагаемост на студен резерв по максимално допустима тръжна цена, определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за всеки ценови период. Тоест енергосистемният оператор ще си купува студен резерв по регулирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цена.
Тоест, ако аз например съм собственик на ТЕЦ Варна, централата основно се използва за студен резерв, при така предложената норма в чл. 21, т. 9 от Закона за енергетиката естествено ще предложа максимално допустимата цена на електрическата енергия за студен резерв, определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Нали трябва ад купя въглища, нали трябва те да държат на склад, текат амортизационни отчисления и други разходи. Имам ли аз – собственикът на ТЕЦ – Варна, друг полезен ход? Без да изпадам в тълкуване на икономист или финансист, съм наясно че иначе сметката ми няма да излезе и няма да мога да генерирам печалби като собственик на ТЕЦ-а.
Развитата логика важи за всеки един производител, чийто енергиен обект или част от енергиен обект се използва за студен резерв.
Има хипотеза, в която логиката да е друга. Като провеждаш търг, трябва да започнеш от някаква начална цена и да определиш стъпка за наддаване. Началната цена при търг може да се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но максимално допустимата - ще трябва да ме убедите.
От всичко, изложено до тук, става ясно, че разковничето не е в търга за разполагаемост, а в самата разполагаемост. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да определи максимално допустима цена за закупуване на разполагаемост от страна на енергосистемния оператор и да разработи и утвърди методика относно определянето на централи, в които енергосистемният оператор да закупува разполагаемост за съответния ценови период.
Разбрах от обяснението на господин министъра за предвидената заповед, която е вътрешно ведомствена, тя е заповед на министъра. И отговорността за разполагаемия студен резерв е в министерството и не ангажира законодателния орган.
Това е въпросът ми по отношение на предложението.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинете, господин Янков, че ще Ви прекъсна, но мисля, че имате някакъв стар вариант на законопроекта. Точка 9 казва: „Определя се за всеки ценови период пределна цена на електрическата енергия, по която операторът на електропреносната мрежа купува разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура”.
КЩРАСИМИР ЯНКОВ: Същото е. Става въпрос за това, което ми е предоставено: „Определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура”.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, да не би да имате някакъв стар вариант. Защото, доколкото разбрах от парламентарната секретарка, имате няколко варианта. При нас е този вариант, за който говорим.
КРАСИМИР ТОНЕВ: Аз казах за господин министъра. Не знам за какъв друг вариант говорите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Други въпроси? Няма, това са въпросите. На нас опозиция не ни трябва, колеги. Ако няма други въпроси, да дадем думата за отговор на госпожа Тонева. Заповядайте. но искам да започнете с въпросите на господин Куюмджиев.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Всъщност удължаването на ценовия период е предвидено и в подзаконовата нормативна уредба, както и в регулаторната практика и на нашата комисия. тъй като е записано в наредбата за регулиране на цените, че обикновено ценовата година е не по-кратка от една година, което означава, че може да е по-кратка и по-дълга.
Иначе що се отнася до същността на това, което Вие казвате, Вие сте прав. Имате две възможности – или да се удължи регулаторният период пропорционално на сегашното удължаване като време за следващите години, или да бъдат преизчислени цените, които обичайно се изчисляват на едногодишен период по начин, който да отразява изменението, което се получава за този един месец например промяна в началото или в края на периода. И понеже това касае основно електроразпределителните дружества, които подлежат на регулиране чрез стимули, където цената се определя в началото на регулаторния период, а след това се коригира за всяка ценова година, предстои Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да вземе решение колко дълъг да бъде този регулаторен период. Досега той беше веднъж тригодишен, след това петгодишен. Сега в наредбата е предвидено, че може да бъде между две и пет години.
По наше предварително сондирано становище чисто експертно считаме, че може би пет години е прекалено дълъг период, при който ние не можем да се намесим ефективно в работата на дружеството. А и в резултат на това ,което отчетохме като резултати за електроразпределителните дружества за този регулаторен период, считам, че удачно би било той да бъде не по-дълъг от две години. Така че този проблем считам, че е решим.
Дали ще можем да се справим и защо. Всъщност това може би не е въпрос към мене. Но ситуацията сега наложи ние да получим заявленията в срок в един период, в който, след като ги разгледахме, нямахме никакви инструменти, с които да можем да реагираме, за да не се случи това изключително високо увеличение, което беше заявено от всички участници в този пазар.
Работихме преди това и по друг модел за ценообразуване, но в края на краищата решихме, че това е най-удачният към тази ситуация на пазара.
Ще вложим всички усилия, които продължаваме да полагаме в момента, за това да можем да изясним всички факти и обстоятелства, така че в края на краищата резултати да има в срок. пак казвам, ние, въпреки че очакваме вашето законодателно решение, не спираме да изясняваме всички ценообразуващи елементи и изискваме от дружествата достатъчно много информация.
Що се отнася до разходите за студен резерв, Вие сте абсолютно прав, че ако би било „цена”, то тогава не би имало никакъв стимул за реализиране на тази конкурентоспособност, което е в основата на това предложение, а именно електроенергийният системен оператор да не разчита на това, което Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя, а да създаде конкурентност между самите централи по начин, по който да достигне тези разходи, както и да го направи чрез търг.
Имаме достатъчно натрупани исторически данни в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по отношение на отчетените стойности на студения резерв и сме наясно, че можем да намалим тази горна граница на цената, по която се получават разходите.
Така че приемам Вашата забележка. Приемам, че е правилно да бъде максималната стойност на разходите, а конкурентоспособността да бъде реализирана на практика, така че ТЕЦ – Варна да не предложи цена, по-висока от 8 лв.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Явно народните представители добре са работили и затова имаме разлика между предложеното и това, което са направили народните представители.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Тонева, да разбирам ли, че между първо и второ четене в т. 9 на § 1 ще има допълнителни предложения, за да се поправят и техническите грешки?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Бих била благодарна, ако ми дадете тази възможност. Защото има и други неща, по които ще имаме предложения в процеса на обсъждане при нас.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбира се, между първо и второ четене ще имаме време да се направят съответните предложения.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Благодаря ви за тази възможност.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът е в момента да вървим по философията на измененията и допълненията на законопроектите. А между първо и второ четене аз ще се разбера с господин Красимир Янков, че тогава ще навлезем колкото се може повече в дълбочина във всеки един текст за измененията и допълненията. Все пак благодаря за зададения въпрос, за да се уточни, защото разликата между разходите и цената е наистина сериозно отношение.
Отговорихме ли на всички въпроси на господин Куюмджиев? Господин Куюмджиев не е доволен, че не отговорихте защо са два законопроекта. И какво е вашето окончателно становище дали ще имаме някакви претенции от Европейската комисия ,че нарушаваме директивите.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По въпроса дали са два или един законопроект. Така ни посъветваха юристите, че е хубаво да бъдат два. Разбира се, това може да се изясни между първо и второ четене но разбирам, че остават два законопроекта.
Засега имаме потвърждение, че на този етап може би няма да има санкция към държавата. Изпратено е писмо за нотификация, така че ще се очаква отговор. Но щом така е направено, предполагам, че няма да има санкции към българската държава благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър.
Аз приемам, че е по-добре да бъдат два законопроекта, за да можем между първо и второ четене, ако има възможности за предложения за изменения и допълнения в другите параграфи, в другите членове и на двата закона, да можем да влияем. Ако беше въпрос за препратка само към Заключителните разпоредби, нямаше да имаме тази възможност. Все пак и двете неща са приемливи. Юристите няма да се съгласят с мене, но практиката го налага.
Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Аз имам чувството че нещо не се разбрахме. Аз не говоря, господин министър, за санкции от страна на Европейската комисия. аз говоря за това дали е изследвано продължаването на ценовия период, удължаването му, което госпожа Тонева е права, че се решава в Наредба № 1. Но ние в момента това, което правим, е, че налагаме удължаване на регулаторния период за ЕРП-та и крайните снабдители. Вторият регулаторен период за тях приключва на 30 юни тази година.
При приключването на регулаторния период – ще ви помоля да ме поправите ако бъркам – си има процедура как този регулаторен период се приключва. За да могат да бъдат определени цени за следващия регулаторен период, първо трябва да бъде направена методологията за следващия регулаторен период. Ние в момента сме в малко шантава ситуация, в която нямаме приключен регулаторен период, а влизаме в следващ регулаторен период, който не е започнат като хората.
Аз затова казах, че творческото решение за промяна на правилата само за тази година може би е о’кей. Но някой изследвал ли е правните рискове на това решение? И дали няма да изпаднем в ситуация, в която приемаме законопроектите, както са предложени, със съответните изменения и допълнения. Но примерно на 15 юли в рамките на този месец на удължение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране приема новата методология, приема новите цени. След 10 дена изпадаме в ситуация, в която някой умен юрист отнякъде изважда теза, в която казва, че тези цени са незаконни, защото не е спазена еди-коя си процедура. Това ми е въпросът, а не дали ще има санкции.
И другият ми въпрос – за това защо са два законопроекта, а не един, ние го уточнихме. Просто ми беше любопитно. Защото юридическата практика по-скоро предполага първото. Но това не е толкова важно.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Куюмджиев. Ние сме енергетици, юристите ще ги оставим впоследствие.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Мога ли да помоля, ние водим един юрист, тъй като директорката на Правната дирекция имаше ангажимент, той да отговори на този въпрос до степента до нашето разбиране?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Куюмджиев зададе директно въпроса – след като ви даваме възможност да удължим срока за определяне на цените на регулаторния период… Макар че ние с това даваме възможност и да скъсим регулаторния период. Така излиза от тази дума, която слагаме ,че могат да определят цени. Дали не е това в противоречие с европейските изисквания или дали не е в нарушение на вашата наредба, където вече някои юристи на съответните предприятия, разбирайте ЕРП-а и НЕК, да могат да атакуват вашето решение? това е накратко това, което попита господин Куюмджиев. И вие можете да отговорите с едно изречение – да или не и да продължим по-нататък.
ЕЛИСАВЕТА РАШКОВА: Малко ще ми е трудно да отговоря с „да” или „не”.
Всъщност § 13 предвижда наистина възможност за удължаване със срок до един месец, тоест могат да бъдат 5 дни, 10 дни и т.н.
В § 14 се предвижда че само за този ценови период няма да се прилага процедурата по наредбата. Само за този.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Дали е изследвана в дълбочина законността му изцяло?
ЕЛИСАВЕТА РАШКОВА: Мисля, че няма, доколкото сме имали време да се запознаем. Но според закона, когато дерогираме тези процедури по наредбите, не би трябвало да им се отнема.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Молбата ми е да уточните и да можем да отговорим на тези въпроси. И ако има нещо, което е притеснително, да уточним между първо и второ четене, разбира се, вече с предложения на народни представители, защото вие няма да можете да влияете оттук нататък на този закон, който вие сте предложили.
Отговорихте и на въпросите на господин Янков?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз съм удовлетворен от отговора, защото всъщност очаквах да чуя, че с предложението ще бъдат намалени разходите, което значи, че ще има възможност да се намалят цените. Но това се казва от вносителя. Практиката все пак ще покаже. И се надяваме, че това, което се заяви и от господин министъра, и от председателя на Държавната комисия, ще бъде факт.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие имате предвид Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Защото аз имам друго становище.
Други въпроси от народните представители във връзка с предложените ни законопроекти? Става въпрос за двата законопроекта – за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и за изменение и допълнение на Закона за възобновяемите енергийни източници, внесени от Явор Куюмджиев, припознати от група народни представители.
Не ми е практика като председател на комисията да дам думата на гостите, особено когато се обсъжда законопроект, ако не съм се срещнал преди това с тях. Но тъй като днес вече сме в извънредна ситуация, а и отгоре на това ни озвучават отвън с призиви, давам думата на Николай Ненков. Моля да се представите. Следващия път ще го направим по реда – ще дойдете при нас, ще се срещнем с народните представители, ще обсъдим всичко и ще влезем в комисията. Още отсега Ви отправям поканата. Винаги сте добре дошли.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз съм вицепрезидент на КНСБ. Занимавам се с енергетика от много време. Господин министърът също знае – ние сме обсъждали редица наши предложения.
Бих искал да се уверя с два-три въпроса ,че така нареченият нов модел на ценообразуване ще се реализира с текстовете на закона, защото някои текстове не са ми много ясни.
Ако приемем, че студеният резерв е изчистен и след вашите въпроси, другият основен въпрос е с трите вида добавки. Знаете – имаме зелена добавка, кафява добавка, невъзстановяеми разходи.
Тези текстове, които са в § 5 и § 6 от Закона за енергетиката, е използван горе-долу един и същ текст, даже едно към едно - начинът на компенсиране на невъзстановяемите разходи се определя по механизъм за разпределение на тези разходи по недискриминационен и прозрачен начин между всички крайни клиенти. Същото пише и в § 6 – по отношение, доколкото разбирам, на зелената енергия, госпожо Тонева, ако това са задълженията към обществото.
Ако този текст е сложен, за да отвори решения за механизъм, изработени от комисията, да. Но си задавам въпроса: не би ли трябвало все пак този текст да насочва? Защото аз също не разбирам този текст, освен че впоследствие ще се изработи някакъв механизъм.
По този начин аз не мога да разбера дали основните неща, примерно едно от тях – добавките, могат да се изчистят с промените в закона. Ако смятате, че ви отварят зелен светофар за бъдещи решения и механизъм, добре. Ако това е идеята, добре. Ако не, все пак да има някаква насока, може би някаква конкретизация, прекалено общо звучи. Навсякъде във всеки текст може да се сложи, че нещо ще се реши впоследствие от някого. Хумористично казано, в работна група.
Що се отнася до кафявата добавка, в заводските централи – да. Темата за високоефективните когенерации обаче ми отбягва. Рано ли е да я засягаме, опасно ли е за огромни дружества, като Топлофикация „София” и поскъпването на парното? Трябва ли предварително да реагираме на директивата, която влиза от 2015 г., доколкото разбирам, или още е раничко и опасно? Защото вие засягате заводските, но не въобще когенерациите.
Казвате за такса „пренос”. По какво личи, че такса „пренос” ще падне, по различни данни, на 10 лв., на 15 лв. и т.н. Ако падат добавките имаше едни изчисления, че 50 на сто падаха тези 34 лв. Чета по пресата – 10, 15. Вече не знам какво пада. И не мога да разбера откъде в закона личи, че тази такса ще падне? Трябва ли с официален текст или то си личи от тези повечето текстове, които преди малко се коментираха?
И последният въпрос. Той е чисто граждански. Казва се, пак от пресата, че отпадат добавките от фактурата на потребителя, нещо, което ние отдавна го искаме. След това веднага обаче се казва, че те влизат в цена „енергия”. Всъщност ще пада ли цената на тока в резултат на падането на добавките или математически ще трансформираме едно перо в друго по номинал и всъщност човекът няма да ги вижда във фактурата, а те си фигурират? Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Моля за отговор.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Аз ще започна, а след това може би ще помоля някой от експертите да ми помогне.
Сами по себе си, както вече казах, добавките, които сега бяха включени в цените, бяха в резултат на законодателното изискване разликата между преференциалните цени и тези по дългосрочно сключените договори, реализирани в чл. 34 и 35 от действащия Закон за енергетиката, и пазарната цена, тоест цената, по която може да бъде реализирана електрическата енергия, да бъде заплащана от всички потребители чрез включването й към цената за пренос и в подзаконовата нормативна енергия, като идеята е, че тя се плаща абсолютно от всички. И в Закона за възобновяемите енергийни източници беше допълнено с неговото изменение, че се заплаща и добавката за така наречената „зелена енергия”.
Начинът за компенсиране на тези разходи, които подлежат на задължително изкупуване, няма как да бъде дискриминационен спрямо едни потребители в страната за сметка на други, освен ако това не бъде икономически обосновано, така, както е приложен подобен модел в Австрия и в някаква степен в Германия. Затова според мене тези текстове продължават идеята да се плаща от всички. Аз казах, че ако има промяна на крайните цени за битовите потребители, би трябвало да има пропорционална промяна и за тези на свободния пазар, на стопанските потребители.
Считам, че тук е добавено изречението „и/или по друг предвиден в закона ред”. Тоест ако има възможност, да бъдат компенсирани част от тези разходи чрез допълнителни приходи в системата.
Само по себе си отпадането на добавките и тяхното преразпределение в цената на енергията не води до намаления, защото това в края на краищата са едни и същи разходи, формулирани по различен начин в механизма на ценообразуване. Прякото намаление води до намаление на разходите за студен резерв. Това, което е записано, ни дава възможност да преразпределим тези добавки чрез цената за енергия.
Ползата за битовите потребители е в тяхното разбиране, отразено и във фактурите ,че енергията е еди-колко си лева, цената за пренос е еди-колко си, цената за разпределение до края, нещо, което беше един от основните проблеми - за какво плащаме. А цената за пренос и досега е в рамките на тази, която се получава при предварителното изчисление на експертите. Тя не е толкова висока. Тя се повишаваше от така наречените добавки. Тоест механизмът наистина е сменен, но тези разходи, които са предвидени в електроенергийната система, се заплащат чрез цената за енергия. Дали отговорих на въпроса?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз Ви благодаря. Дълга е дискусията, няма да отнемам повече време. Само го маркирах като въпроси.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Само две изречения. Въпросът Ви е много правилен. Отговорът е следният. С махането на допълнителните такси не означава, че намаляваме цената на електроенергията от СО на крайния потребител. Това е само да облекчим износа, което никак не е малко. Но да става ясно на всички, че с тези текстове на § 6 и на § 5 точно и ясно обясняваме, че махането на преференциалните цени от когенерацията и от зелената енергия и прехвърлянето им към Националната електрическа компания от СО не означава, че с това перо намаляваме цената на електроенергията на крайния потребител. Успях ли да Ви отговоря?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря Ви.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Искам да отговоря. На топлофикационните дружества оставяме и досега съществуващата възможност в Закона за енергетиката тези топлофикационни централи, които не са постигнали показателите на висока ефективност, да имат възможност да предложат пред комисията инвестиционна програма до средата на 2015 г. Само дотогава ще важат за тях преференциите. Така че специално за Топлофикация „София” в момента ситуацията е непроменена. Търсят се възможности за правене на инвестиции, така че да се повиши ефективността. Точно затова казвам, че това не води до промяна на цената на топлинната енергия и на парното на София.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Правилен е въпросът какво правим с Топлофикация „София”. Аз доколкото знам, това сертифициране, което в момента предлагате да се направи – дали съответната когенерация е високо ефективна или не, засега те нямат ли това задължение? Сега тепърва ли им вменяваме като задължение за сертифициране на всяко когенериращо съоръжение? Защото аз мисля, че вие имахте и досега, може би в наредбата или в закона, че те и сега трябваше да бъдат сертифицирани.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ (член на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране): Едно уточнение. Да, електроенергията от когенерация и досега подлежеше на сертифициране и не е заплащана по високи цени електроенергия, която не отговаря на изискванията на директивата за висока ефективност. Всичката енергия, за която Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е издава сертификат, е енергията, която е платена по високите цени.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Дали тя е високо ефективна или не, кой гарантира?
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Издавайки сертификатите за произход на електроенергията от високо ефективно производство, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране поема тази отговорност. Такива сертификати са издавани за 2011 г., за известна част от енергията вече са издавани и за 2012 г. В процедура е за издаване на останалата част.
Що се отнася до забележката за дадената възможност предприятия, които не са постигнали – подчертавам – новите изисквания, които бяха наложени от миналата година, тази възможност е дадена не в бъдеще време и не по принцип за всички. Тя е дадена за заварените случаи. Това, което аз знам, е, че единственият заварен случай е Топлофикация „София”. после има одобрена инвестиционна програма със заложени мероприятия, с които ще се постигнат новите критерии на директивата, които са валидни от миналата година.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Дано всичко това, което казвате, да стане така. Но Топлофикация „София” ще я разгледаме отделно.
Уважаеми колеги, имате ли други въпроси, мнения, становища? Ако няма, да разрешим още един проблем с днешния дневен ред.
Тъй като няма представители от вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народния представител Делян Добрев, ако искате да подложа на гласуване да приемем на първо четене неговото предложение, а след това между първо и второ четене да решим какво да направим с този законопроект. Колеги, този законопроект се отнася също за Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, за числеността и начина на избиране на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Гледайки политическата ситуация, би било добре да гласуваме да влезе този законопроект на първо четене в залата. заповядайте, господин министър, да чуем Вашето мнение.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Според мене трябва да се гласува против, защото има противоконституционни текстове. Визирам ал. 2 на § 3 – „Председателят и членовете на комисията се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители”.
Ще ви прочета чл. 81 от Конституцията на България, ал. 2: „Народното събрание приема законите и други актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители освен когато Конституцията изисква друго мнозинство”. Не знам защо сега трябва да бъдат две трети. Тоест това е противоконституционно и смятам, че това е мотив да бъде отхвърлен законопроектът. Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: По предложението на господин председателя аз също предлагам да гласуваме против по две причини. Първата е, че така наречените вносители не са си направили труда да обяснят какво целят с внесения законопроект. И бихме проявили дълбоко неуважение към тях, след като не сме ги изслушали, да гласуваме нещо в тяхно отсъствие.
Второто ми съображение е следното. Не съм убеден, че точно в момента, в който трябва да съсредоточим усилия върху разрешаването на проблемите на хората, тоест да се задържи или намали цената на тока, трябва да се занимаваме със състава на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Така или иначе сегашният състав има още няколко месеца от мандата си. Ще имаме време да разглеждане този въпрос по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Други колеги за мнения, становища? Няма. Аз ще подложа отделно на гласуване предложените ни законопроекти. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народните представители Явор Куюмджиев, Димчо Михалевски, Корнелия Нинова, Рамадан Аталай и Христо Бисеров на 18.06.2013 г.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поставям на гласуване втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народните представители Делян Добрев, Искра Искренова и Ивайло Московски със съответните забележки, които бяха направени от господин Куюмджиев и от господин министъра.
Гласували: за няма, против 6, въздържали се 4.
Не се приема.
Гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, внесен от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.

Подточка 4 е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА МЕРКИТЕ НА ПРАВИТЕЛСКТВОТО ЗА РЕБАЛАНСИРАНЕ И СТАБИЛИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЯВОР КУЮМДЖИЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Подлагам проекта за решение на дебат. Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Искам само да кажа по този повод, че предлагам да подкрепим внасянето на това решение в пленарната зала, както е предвидено за дневния ред от петък, с една простичка цел.
Дискусията по законопроектите за изменение и допълнение, които току-що приехме на първо четене, е силно специализирана тема, която няма да каже нищо на българските граждани. Когато започнем да се замеряме с регулаторни и ценови периоди в залата, отвън ще ни освиркат. Затова мисля, че преди да влезем в дебат по самия законопроект, на базата на това решение, което обсъждаме, ще имаме възможност да обясним на хората, за които в крайна сметка работим и които са ни изпратили тук, какво се опитваме да направим със следващите дебати, които по програма следват тези законопроекти.
Така че смятам, че е необходимо да посветим няколко часа от времето на Народното събрание за обяснение на гражданите на България какво точно целим с тези следващи промени.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, чухте мнението на вносителя. Имате думата за мнения и становища? Господин министър, заповядайте за отношение.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин председател. Смятам, че ще правим едно и също нещо два пъти. Отделянето на двата законопроекта не пречи да се обясни на хората каква е целта на тези законопроекти. Още повече, че мерките за постигането на тези цели са залегнали в двата законопроекта. Така или иначе ще гледаме и двата законопроекта в залата. моето мнение е, че не се налага втори път да обясняваме едно и също нещо. благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър. И аз съм един от вносителите. Ако прегледате, 48-ият подпис е моят. Господин Куюмджиев, като че ли няма да мога да се съглася с Вашето становище, за да не изпаднем в една ситуация два дни народните пред9ставители да говорим по една и съща тема. И без това в момента хората отвън са много чувствителни за разхода на време и на други средства.
Моето мнение е да не внесем на първо четене проекторешението, да го оттеглим.
ЯВОН КУЮМДЖИЕВ: Да се подложи на гласуване.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава да го подложим на гласуване, което направо ще ни развърже ръцете.
Има ли други колеги за мнения и становища по т. 4 – относно проекта за решение за подкрепа на мерките на правителството? – Няма.
Който е съгласен с предложението да внесем в залата разглеждането на проекта за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката, моля да гласува.
Гласували: за 6, против 4, въздържали се няма.
Приема се. Внасяме проекта за решение за подкрепа на мерките на правителството за ребалансиране и стабилизиране на енергетиката за разглеждане в пленарната зала с 6 гласа „за” и 4 „против”.
Уважаеми колеги, ще ми разрешите да не ви отнемам повече от времето. Имаме подготвено едно становище, което ще трябва малко да поправим от гледна точка на това да опишем как са постигнати основните цели, заложени в двата законопроекта, чрез промените, които ни се предлагат. Тук сме отбелязали за всеки параграф с по някакво изречения какво се постига, по какъв начин се постигат целите на този законопроект. В становището ще включим и общото наше решение, че текстовете, които ни се предлагат със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката от господин Делян Добрев и Искра Искренова, са противоконституционни и затова като комисия не допускаме в залата за разглеждане този законопроект.



В заключение ще изразим нашата подкрепа на предложените законопроекти за промени в закона за изменение и допълнение на двата закона . Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници. И утре сутринта в 9 часа ще внесем доклада за разглеждане в залата.
С това, колеги, изчерпихме първа точка от дневния ред.

Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Ако имате въпроси, които не можахте да ги зададете към господин министъра, той сега е пред вас. Може да се възползвате.
Само няколко думи искам да кажа. господин министър, благодаря за Вашето присъствие днес. Приемаме извинението за Вашето закъснение. Убеден съм, че ще работим ползотворно – комисията с Министерството на икономиката и енергетиката.
Само искам да ви кажа ,че болезнено реагирам, когато не присъства министър или заместник-министър при представянето и обсъждането на законопроектите, които са внесени от министерството.
Включително искам да допълня, че Правилникът на Народното събрание вече задължава директори, експерти и други да могат да присъстват в залата при разглеждане на законопроектите, но само заедно със заместник-министъра и министъра. Моята молба е, ако искате да чуете точни и ясни неща, заповядайте на заседанията на нашата комисия.
МИНИСТЪР ДРАГОВИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважавам това решение на Народното събрание. Аз в предишното Народно събрание като председател на Комисията по труда и социалната политика не гледах законопроект, ако не присъства минимум заместник-министър. Така че наистина сте прав и Ви уверявам, че винаги ще има присъствие. И се надявам в съвсем скоро да има и заместник-министър в сферата на енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин министър. Наистина нивото на Народното събрание беше свалено от това, че при приемането на законопроектите присъстваше и Първан Панаджиев, но не и тези експерти, които трябваше да присъстват на заседанията в предишното Народно събрание. Нека да изчистим всичко това и да наложим наистина един сериозен темп на работа. благодаря ви.
Има ли други въпроси, мнения, съображения? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрита в 19,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕНЕРГЕТИКАТА:
(Рамадан Аталай)