Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
10/07/2013
1.Разглеждане и обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06. 2012 г.
2.Изслушване на Министерство на икономиката и енергетиката относно: Постигането на целите за повишаване нивото на енергийната ефективност в съответствие с Енергийната стратегия на Република България и Втория национален план за действие за енергийната ефективност.
3.Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 10 юли 2013 година се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Заседанието беше открито в 14.45 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Рамадан Аталай при следния
Дневен ред:
1.Разглеждане и обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06. 2012 г.
2.Изслушване на Министерство на икономиката и енергетиката относно: Постигането на целите за повишаване нивото на енергийната ефективност в съответствие с Енергийната стратегия на Република България и Втория национален план за действие за енергийната ефективност.
3.Разни.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
Министерство на икономиката и енергетиката:
-Иван Айолов, заместник-министър
-Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“
-Валентина Илиева, началник на отдел „Енергийна ефективност и опазване на околната среда“
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Колеги, откривам заседанието, защото може да падне кворумът. Благодаря Ви. Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по енергетика.
Преди да прочета дневния ред, ще ви помоля, колеги, ако има комисии, които са извън постоянните, които вече са определени, ще ви помоля да ги съобразите с постоянните комисии, защото иначе няма да имаме кворум.
Предлагам ви следният дневен ред на днешното заседание на комисията. Първа точка – Разглеждане и обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 година.
Втора точка – Изслушване на Министерство на икономиката и енергетиката относно: Постигането на целите за повишаване нивото на енергийната ефективност в съответствие с Енергийната стратегия на Република България и Втория национален план за действие за енергийната ефективност.
И трета точка – Разни.
Колеги, моля да гласуваме този дневен ред. Ако имате предложения за включване на други точки в дневния ред, моля да го направите. Ако нямате, подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред. Който е „за“ този дневен ред да бъде разгледан и приет за заседанието на комисията, моля да гласува. Благодаря ви. Осем гласа „за“. И така, дневният ред е приет.
Колеги, искам да ви представя нашите гости днес. При нас е заместник-министърът на икономиката и енергетиката, отговарящ за енергетиката – господин Иван Айолов, заместник-министър на икономиката и енергетиката, отговарящ за енергетиката, и това е господин Иван Айолов. Господин Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“. И Валентина Илиева, началник на отдел „Енергийна ефективност и опазване на околната среда“.
Доколкото разбрах, директорът на Агенцията Кирил Георгиев е в отпуск и не може да присъства. Не вярвам да си е взел отпуск по принуда. Сигурно ще дойде след това.
1.Разглеждане и обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2011 г., №202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06. 2012 г.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Така. Уважаеми колеги, по първа точка от дневния ред, би трябвало да сте получили днес материалите по него. Колеги, нали разполагате с този материал? Имате го.
Уважаеми колеги, този материал е раздаден 2012 година и е част от Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 година и се оказва, че тогава не е разгледан в съответните комисии и затова председателят на парламента, след като е разгледал всички онези документи, които не са разгледани от старото Народно събрание, са разпределени в съответните комисии за разглеждане. И една от комисиите където е внесено за разглеждане е Комисията по енергетика.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е разпределен и в Комисията по европейски въпроси, Комисията по външна политика и във всички комисии, където една от тях е Комисията по енергетика.
Тъй като този материал е внесен от предишния Министерски съвет и е разгледан от, доколкото разбрах, примерно от някои комисии и не е разгледан само от Комисията по енергетика и в момента директно ще ви предложа да ви представя доклада за проект за решение за приемане на Годишния доклад от нашата комисия. И ще си позволя да го прочета, за да го гласуваме в последствие и да внесем до председателя на Народното събрание докладът от нашата комисия.
И вече ако влезе в зала, материалите са във вас и вече в последствие ще се подготвите за зала, за да изкажете вашите становища и мнения.
Нашият доклад или нашето становище, в момента, разбра се, това подлежи и на допълнение, ако сте се запознали с този доклад, не означава, че това е докладът, който окончателно може да внесем, може да има промени след нашето обсъждане.
Докладът има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите от правителството на страната действие по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от тях.
Главните цели на съвременната политика за сигурност, произтичаща от Стратегията за национална сигурност на Република България са гарантиране на общочовешките ценности като свобода, мир, хуманизъм равенство, справедливост и толерантност, както и правата на човека и неговата сигурност във всяко отношение, включително и по отношение на енергийната сигурност, защита на конституционното устройство, националното, държавното единство, благополучие и просперитет на нацията.
Докладът, колеги, наред с традиционните аспекти на националната сигурност и отбрана, външна политика, външна сигурност и разузнаване са включени и нови направления – екологична, енергийна, социална сигурност и други като е загатнато все по-силно влияние на новите компетенти върху сигурността на държавата, а чрез това и върху качеството на живот върху отделния гражданин.
В първия раздел на доклада се прави оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България. Разглежда се изпълнението на основните приоритети в областта на енергийната сигурност и непрекъсваемост на доставките и възможността това да се осъществи чрез развитието на конкурентен енергиен пазар, увеличаване на енергийната ефективност, усъвършенстване на механизмите за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници и подкрепа на комбинираното производство на електрическа топлинна енергия. Отбелязано е приемането на Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 година, на Втория национален план за действие по енергийна ефективност и на развитието на проекта за газови връзки с Гърция, Румъния, както и изясняване на възможностите за доставка на газ от Азербайджан.
И затова днес втората ни точка, уважаеми колеги е да разгледаме и Втория национален план за действие по енергийна ефективност, също имате материали и тук да отворя скоба и да ви кажа, че материалите за енергийната ефективност са ви раздадени късно, за което аз се извинявам, но поради ред обстоятелства, които в последствие мога да ви кажа, защо закъсняхме с материала, така че може втората точка да я минем днес само с изслушване на представителите от Министерството на икономиката и енергетиката, които да ни представят материала и на следващо заседание да минем към обсъждане на представения материал, за да вземем отношение за това, за което пропуснатата заради нас възможност по-рано да получите материала. Поради тази причина, ви предлагам така да процедираме.
Продължавам по първа точка. Като един от основните рискове за енергийната сигурност през 2011 година е посочено засушаването през втората половина на годината, което е довело до чувствително намаляване на водните запаси и ограничаване работата на ВЕЦ. Очертани са проблемите на отрасъла, които са свързани с лошо качество на експлоатация и контрол на съоръженията на електропроизводствените, електропреносните и електроразпределителните дружества. Констатирано е, че частичното изпълнение на инвестиционните програми е довело до отделни критични ситуации в поддържането на мрежите „средно“ и „ниско“ напрежение, както и на получените в резултат на това нежелателни прекъсвания в електрозахранването на потребителите.
Във втория раздел. Значи, това е разделът за енергетиката, където и да бяхте прочели доклада, щяхте да констатирате тези констатации, които директно си позволявам да ви ги представя какво има в този доклад, защото ще ви предложа да го гласуваме и да знаете все пак какво гласуваме в този доклад от 2011 година.
Във втория раздел са посочени политиките за защита на националната сигурност на Република България. Прави се преглед на основните цели и задачи на енергийната стратегия и се отчита, че енергийната стратегия отразява политическата визия на правителството и е съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика за сигурност и със съответните тенденции в развитието на енергийните технологии. Работи се и по създаване на методики за оценка на рисковете и заплахите на уязвимостта на обектите от критичната инфраструктура като водностопански обекти, хидротехнически съоръжения, хвостохранилища, сгуроотвали и язовири.
В третия раздел са направени основните изводи за състоянието на националната сигурност на Република България като се констатира, че състоянието на електропроизводствените, електропреносните, електроразпределителните дружества е стабилно, че действащата, и тук искам да обърнете внимание, колеги, действащата енергийна стратегия е адекватна към европейската политика и до 2013 година ще постави началото на преход към нисковъглеродна икономика и енергетика на национално ниво, че успешно изпълнява националните цели до 2020 година, до голяма степен ще зависят от предпоставките и условията, които ще бъдат създадени през този първоначален период.
На тази база ще бъдат разработвани двугодишни доклади за наблюдение, с оглед коригиране на негативните тенденции при изпълнението на Стратегията. И изведнъж, от 2011 година виждате, че 2012-та, 2013-та, като че ли няма да можем да кажем, че енергийната стратегия е адекватна към европейските политики до 2020 година. И затова, на предишното заседание и винаги казваме, че е необходимо да вземе мерки и това, което казахме на министъра, че трябва това правителството колкото се може по-бързо да подготви една енергийна стратегия, с новата визия, с новите мощности, с балансирането на производството от нисковъглеродни производства. И всичко това, явно това правителство трябва да подготви и да представи нова стратегия за приемане в Народното събрание.
Чрез доклада се прави опит за постигане на по-висока степен на информираност на гражданите, техните организации и обществото като цяло, за реализиране на Стратегията за сигурност през отчетната и следващите години. Става въпрос за този доклад, който имате вие и затова заседанията по национална сигурност, които досега винаги са били закрити, този отчетен доклад е даден на комисии и заедно с народните представители и неправителствените организации, които участват да имат участие, за да могат да съобщят на обществото.
Основните изводи за състоянието на националната сигурност през 2011 година, съгласно доклада се заключават в това, че средата за сигурност запазва, в преобладаваща степен положителните си характеристики във вътрешен и международен аспект, като институциите на държавната власт и държавното управление са провеждали ефективна политика за защита на националната сигурност и за гарантиране на националните интереси, при повишено участие на гражданите в обсъждането на различни аспекти на националната сигурност, което дава основание на вносителите да предложат на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 година.
Това е колеги. Ако искате и по тази тема, можем да направим така, както ще бъде и по втората тема – след като ви представих накратко този доклад, тази информация, която Министерският съвет трябваше да ни представи пред нас, тъй като документът не е припознат от този Министерски съвет и се намира в Народното събрание, ако искате да ви оставя да се запознаете и с този доклад и на следващо заседание наново да минем към обсъждане и тогава да приемем и него. Аз съм съгласен и на този вариант.
Господин Явор КУЮМДЖИЕВ: Аз искам да направя обратното предложение. В крайна сметка става въпрос за Доклад за националната сигурност за 2011 година, който през юли месец 2013 година има по-скоро информативен характер.
Така или иначе, за да не спираме работата, аз предлагам да го гласуване. А запознаването с него няма да промени нищо съществено в днешния момент. Искам само да отбележа, че с една година закъснение, това е поредното доказателство как работеше предишното управление и как неглижираха такива важни въпроси.
Благодаря.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Значи има и обратно предложение, предложението на господин Куюмджиев е, тъй като този документ е на предишното правителство и е за 2011 година, което е трябвало да бъде разгледано през 2012 година и предишното правителство да вземе съответните решения, неговите аргументи. А моите аргументи бяха наново да се запознаете и наистина това, с което той се е запознал знае, че неадекватното действие на предишното правителство е представило този доклад по този начин, съм готов да предложа и двата варианта на гласуване, двете предложения на гласуване, за да знаем какво да направим.
Господин Димитър ГОРОВ: Просто аз съм готов да се съглася с него, но само, че донякъде. Донякъде казвам. Просто ми се струва, че трябва обърнем по-сериозно внимание на доклада и на енергийния сектор за 2012 година, който по никакъв начин той не го отразява или поне това, което аз имах възможността днес да го прегледам в краткото време, което имахме. И ние трябва да направим оценка, защо, по какви причини това, което се случи в Украйна 2012 година не е било предвидено от службите и изобщо това, защото го няма в доклада.
А иначе от гледна точка на това какво е било в 2011 година днес да го гледаме, честно казано е малко късничко. Меко казано е късничко. За мен най-сериозните насоки в него са това и да обърнем внимание, да видим защо и какви са причините последващите проблеми в енергетиката да не бъдат предвидени в този доклад, защото ние се изправихме пред изключително неприятна ситуация – непрекъснат растеж на цените на тока, същевременно се оказа, че енергийната ни система е пред крах. А тези неща аз не ги виждам никъде в доклада.
Аз пак казвам, че имах малко време да го прегледам доклада, но при всички положения аз смятам, че трябва да го отложим разглеждането по същество.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Заповядайте, госпожо Ташева.
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Аз смятам, че много внимателно трябва да се запознаем с доклада. Убедена съм, че ако сега нашето Народно събрание седне да пише такъв доклад, той във всички случаи, принципно ще съвпада в онази си част, в който пишещият ще трябва да определи ролята на енергетиката в националната сигурност на България. Значи, всичко е подчинено на това дали ние сме кохерентни или съответстваме на това, което е казал Европейският съюз. За да се стигне до там националната сигурност на България да зависи от сушата и от водните електроцентрали, това никога не е било. Аз съм живяла и помня.
Значи, тук имаме силно неглижиране, глобализиране и извращаваме въобще на самата концепция за национална сигурност на България. Затова искаме да го прочетем много внимателно. Хем ще разберем каква е била представата на управлявалите преди, за това що е национална сигурност, и освен това ще се запознаем с това, което предстои по-нататък, когато се пишат такива доклади, да знаем какво да очакваме.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Благодаря Ви госпожо Ташева. Аз съм напълно съгласен, но молбата ми е, ако все пак господин Куюмджиев не си оттегли предложението, ще го подложа на гласуване. На следващото заседание, ако оставим за обсъждания и разисквания, колеги, искам колегите, които искат да вземат отношение и становище да се запознаят обстойно с този доклад, за да може техните мнения и становища да ги отразим в доклада, който ще внесем в Народното събрание и евентуално, при разглеждане в зала да се чуе, че в комисията всеки е взел съответното отношение по Годишния доклад, отчитайки националната сигурност за 2011 година, за страната.
Яворе, заповядай.
Господин Явор КУЮМДЖИЕВ: Благодаря. Господин председател, аз искам да направя едно малко уточнение. Няма да си оттегля предложенето по една проста причина, че наистина, това е документ с историческа стойност, обаче в името на истинското отразяване на историята, това е нещо друго. Това заседание да не бъде следващата седмица, а да бъде след две седмици или да бъде добре подготвено, на което да се обсъди как е подготвен този доклад, защо не са отразени рисковете пред енергийната система, защо е стигнала енергетиката до там, че да зависи от водните централи? И да бъдат извикани хората, които са го писали, които са били отговорни и да бъдат изслушани от комисията и да излезем с вече по-ясно становище.
Аргументът ми за това е да не се спира приемането на този, наистина исторически документ. А пък иначе другото като си го прочетем, можем винаги да го свършим и да подготвим едно широко заседание, на което да поканим и медии, в което можем и да дебатираме не само увеличението на цените, ами защо периодът 1 януари – 30 юни 2012 година са включени 650 мегавата слънчеви централи? Защо от 1 юли 2012 година в цената за пренос бяха включени зелени добавки, невъзстановяеми разходи и добавка „високо ефективно производство“? И прочие въпроси, които можем спокойно, аз се наемам да ги опиша, и да направим така, че да поканим съответните хора да си кажат. Включително, предлагам да поканим министъра по това време, заместник-министъра по това време, отговорните фактори от Държавна агенция „Национална сигурност“, които са ръководили процеса на писане на този доклад и да установим цялата истина.
Благодаря.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Благодаря и аз. По този въпрос, господин Куюмджиев, искам да Ви информирам за следното. Тази седмица на дневен ред беше Докладът на министъра на икономиката и енергетиката за състоянието на енергетиката и допуснатите грешки, ли беше, с което сме натоварили от Народното събрание със задача министърът да представи този доклад пред Народното събрание.
Задачата ни беше тази седмица да разгледаме точно този доклад, където ще има всички тези анализи, за които говорихте, за състоянието – финансовото, икономическото, техническото състояние на Националната електрическа компания, на Електросистемния оператор, на „Булгаргаз“, на „Булгартрансгаз“, всички предприятия, включително до рудниците, допуснатите съответни безобразия и грешки, които ще бъдат в този доклад от страна на министъра. В комисията го разглеждаме, и след това, колеги, ще го вкараме това нещо в зала и министърът, един ден, може би, така сериозно ще има дебати в Народното събрание, за да изясним все пак, ние как и по какъв начин получаваме наследството, така наречено „енергетика“ в тази държава, за да управляваме.
Така, че този въпроси и тези неща, които Вие искате ще бъдат в този доклад, който министърът ще ни представи. А това е за националната сигурност. Ако го приемем сега, след това вече е излишно да правим наново обсъждане по този въпрос, за което аз пак Ви казвам, тъй като е един документ, който е минал, документ, който вече е трябвало да бъде разгледан в 2012 година, но въпреки всичко, ако го гласуваме, отиваме в историята. Но ако не го гласуваме и кажем, че следващата седмица ще го гласуваме с дебати в комисия, със становища, който иска от членовете на комисията да изразят, дори и да остане само в аналите на Народното събрание за обсъждане на един документ, аз и на този вариант съм съгласен.
И затова ще подложа на гласуване двете предложения, ако господин Куюмджиев все още държите на Вашето предложение да го гласуваме или да го приемем днес?
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Аз, ако ми позволите?
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Да, заповядайте.
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Отново апелирам към втория вариант, който предложихте, защото, господин Куюмджиев, ако докладът наистина има само историческа стойност, защо тогава бързаме да го приемем? Чакал е две години и нещо, ще изчака още една или две седмици. Нали става дума само за документ с историческа стойност?
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Така, да, разбрах Ви. За да продължим по-нататък, колеги, предлагам ви на следващо заседание да продължим с разглеждането на този доклад и очаквам от вас съответни мнения, становища и предложения във връзка с Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2011 година. Ами погледът от 2013 година вече е съвсем друг за 2011-та и е интересен от политическа гледна точка поне. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Таско Ерменков, Вие като народен представител взимате думата, не като член на Комисията по енергетика.
Господин Таско ЕРМЕНКОВ: Да, да, аз не съм член на комисията.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Заповядайте.
Господин Таско ЕРМЕНКОВ: Става въпрос за следното, 20101 година когато беше приета Стратегията за национална сигурност, за първи път в националната сигурност беше включена енергийната сигурност, като елемент от националната сигурност. И поради тази причина това е първият доклад, в който се включва и енергийната сигурност и аз много се радвам, че е взето това решение, защото това ще бъде оттук нататък как ще се пишат тези доклади и какво ще бъде отражението на енергийната сигурност.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Разбрахме се. Благодаря за разяснението, бяхте много полезен за колегите и знам, че като станете член на комисията ще бъдете още по-полезен, но като че ли не те допускат нещо БСП към нас, но както и да е.
Така, колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред. По първа точка иска ли още някой да вземе отношение? Заповядайте, госпожо Ташева.
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Моля да ме извините, господин председателю. Поради неотложен ангажимент ми се налага да напусна заседанието на комисията.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Разбрахме се, нямате проблем. Ние ще работим с падащ кворум.
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Благодаря Ви много.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: И продължаваме оттук нататък. Засега, колеги, по втора точка, аз предлагам да изслушаме, да ни представят материала от Министерството на икономиката и енергетиката обстойно, защото и двата плана, включително има много терминологии в доклада, с които разбира се, още веднага човек не може да свикне, ако не е седнал сериозно да разгледа този материал.
Беше наша вината, за да получите този материал толкова късно, защото министерството не можа да подготви този доклад, който трябваше да разгледаме общо за състоянието на енергетиката в България. Помолих господин Айолов, с извинение, да реагират малко пожарникарската, но имайки предвид, че предишният министър-председател е пожарникар и все още енергетиката работи с това темпо, благодарим, че ни представиха този материал в писмен вид.
И сега да дадем думата, в рамките поне на половин час, но не повече, ако мислите, че два часа е много, в рамките на половин час да ни представите нещата. Заповядайте.
2.Изслушване на Министерство на икономиката и енергетиката относно: Постигането на целите за повишаване нивото на енергийната ефективност в съответствие с Енергийната стратегия на Република България и Втория национален план за действие за енергийната ефективност.
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми дами и господа, присъстващи на днешното заседание на Енергийната комисия към българския парламент.
Аз съм съгласен с това, което господин Аталай каза и още повече, че вчера като говорихме ми каза, че за първи път влизам в комисията с една тематика, по който най-малко съм се занимавал. Но така или иначе в знак на уважение към вас, като народни представители, ще се опитам кратко да маркирам основните неща, които Министерството на икономиката и енергетиката работи в това направление, а именно енергийната ефективност. Затова помолих и тук присъства вече представените мои колеги – господин Налбантов, който е директор и госпожа Илиева, която е ръководител на отдел и им благодаря за материала, който ми беше подготвен и представен.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Вие не се притеснявайте, те са експерти, сериозни експерти, Ваш гръб са, ще дадем думата и на тях ако нещо сте пропуснали, ще допълним. Днешният ден е за енергийната ефективност.
Заповядайте.
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: Енергийната ефективност, естествено е един изключително сериозен проблем. Проблем, в който България в нейното икономическо развитие по обективни и по субективни причини, да кажем, не се е отделяло внимание, но така или иначе България като член на Европейския съюз е длъжна да се съобразява със съответните директиви, които се приемат от Европейската организация и директиви, които са свързани в отделните области на обществено-икономическия живот.
И в тази връзка България е приета, като основни приоритети са приети, през 2011 година, Енергийна стратегия до 2020 годна. В Стратегията е определена амбициозна цел да се намали с 50 % енергийният интензитет на единица брутен вътрешен продукт до 2020 година и до достигане на тези показатели от 456 тона нефтен еквивалент към брутния вътрешен продукт, тоест това са европейските нормативи, изчислен по цени към 2005 година.
Бих искал да отбележа, че нормативната база на България в областта на енергийната ефективност е приведена в съответствие с европейското законодателство, като основният документ, осигуряващ изпълнение политиката в тази област е Законът за енергийната ефективност. В изпълнение на Европейската директива 32 от 2006 година за енергийна ефективност, при крайно потребление на енергийните услуги, България е прела национална индикативна цел за енергийно спестяване за периода 2008 – 2016 година, в размер на не по-малко от 9 % от осреднената стойност на крайно енергийно потребление. Или, с натрупване за периода 2001-2005 година, или в крайна сметка, това се равнява, изчислено в гигават часа годишно на 7 291 гигават часа.
В тази връзка бяха разработени първите национални планове за действие по енергийна ефективност за периода 2008-2010 година, формулиращи междинни индикативни цели за спестяване на горива и енергия в размер на 3 % или 2 430 гигават часа годишно.
И Втори национален план за действие по енергийна ефективност, формулиращи междинни индикативни цели за периода 2011-2013 година, а именно спестяване на горива и енергия, към 2013-та в размер на 3 % или 4 860 гигават часа годишно, с натрупване.
Заложената индикативна цел за енергийни спестявани за периода 2008-2012 година се явява 5 % от осреднената стойност на крайното енергопотребление за периода 2001-2005 година, което се равнява на 4 051 гигаяват часа.
Към настоящия момент постигнатите спестявания са 6,4 % от крайното енергийно потребяване за посочения период, което представлява 5 195 гигават часа, тоест, това, което е поставено е постигнато.
В резултат на анализа на изпълнение на към настоящия момент, мерките от Втория план за действие, като се анализират, може да се направи изводът, че страната ни има реална възможност да изпълни своята национална индикативна цел, а именно, до 2016 година да се постигнат 7 291 гигават часа. Трябва да се има предвид, че много от мерките в плана могат да бъдат оценени едва след края на периода на неговото действие, тоест реалният ефект от изпълнение на плана се очаква да е по-високо от отчетения, имайки предвид и наблюдавайки до момента както вървят нещата.
Предстоящо през 2014 година е изготвяне на Национален план за действие по енергийна ефективност в съответствие с приетата през 2012 година Директива на Европейския съюз, Директива № 27. Относно енергийната ефективност ще се определи националната цел за ерергийна ефективност до 2020 година, съгласно тази директива 27 от 2012 година.
В този смисъл, положителните резултати от изпълнение на Втория национален план за действие на енергийна ефективност ще спомогне за успешно реализиране на следващия национален план, който следва да определи мерки за подобряване на енергийната ефективност и постигане икономии на енергия, включително мерките при производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, както и при крайното потребление на енергия, с оглед на постигане целите за енергийна ефективност.
Тук обаче трябва да отбележим и да се има предвид и фактът, че голяма част от ефективните мерки, с кратък срок на възвръщаемост на инвестициите са практически изчерпани към настоящия момент, поради което е необходимо и използването на потенциала на дейности и мерки, поради което е необходимо мерки, които изискват по-големи инвестиции и по-дълъг период на възвръщаемост на направените инвестиции. Например, изграждането на сгради, като пример може да се даде, изграждането на сгради, интелигентни сгради, или с нулево потребление на енергия. Съчетаване на мерките по енергийна ефективност с внедряване на възобновяемите енергийни източници. И това е един изключително сериозен въпрос, имам предвид за възобновяемите енергийни източници. Бих си позволил да използвам думата, имайки предвид безумието, с което досега това се е вършеше и ни докараха до това състояние да се чудим как да се балансира електроенергийната система. Разбира се, тук влизат сериозни дейности, които изискват много сериозни инвестиции, това е рехабилитация на топлопреносната мрежа, закупуване на много по-ефективно оборудване за средно тежката и тежката индустрия, ако тя тръгне.
В тази връзка, аз вчера слушах едно изказване на бившия министър Добрев, който така с лека ръка говори, че ако тръгне икономиката няма да се повиши потреблението, защото били инвестирали много пари в технологично оборудване, което не е така, особено в условие на криза за всеки стремежът е минимални разходи, максимална печалба. Това са житейски неща, които в един учебник по икономика се казва.
В тази връзка са мобилизирани различни финансови инструменти за стимулиране и финансиране на мерките за повишаване на енергийната ефективност. И тук могат да се изброят – Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми енергоизточници“, Международен фонд „Козлодуй“, който е едно изключително сериозно перо. Сега, доколко е достатъчно, това е също въпрос на коментар, защото затварянето на Трети и Четвърти блок, България много повече загуби, така че тези компенсации, но по-добре е да има компенсации отколкото нищо. Кредитни линии за енергийна ефективност в дома. Кредитни линии за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и други.
Оценката на работата на различните финансови механизми показва много добро усвояване, тоест това, което е стартирало, това, което се е появило като различни фондове и възможности за работа в това направление, на този етап може да се отчете като мерки, които добре се изпълняват, в ритъм се изпълняват и съответно дават своя ефект. От началото на своята дейност Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ е отпуснал кредити в размер на 42 866 000 лева. Оценката на работата на Фонда, при сегашния финансов ресурс, с който той разполага е положителна. Основен показател за това е и успешното изпълнение на проекти като от 153 проекта, може да се каже, че само за един има забавяне.
На последната асамблея на донорите на Международния фонд „Козлодуй“, проведена в Лондон през месец юни беше дадена много добра оценка за напредъка, който е постигнат в неядрения прозорец. Към настоящия момент са подписани 35 споразумения за безвъзмездна помощ на стойност 356 милиона евро и са сключени 116 договора за 233 милиона, от които 93 са изпълнени или са в процес на изпълнение.
В резултат на изпълнение на проектите се очаква да се постигне ефект от около 2 милиона мегават часа годишно спестена енергия, която се равнява на 640 мегавата инсталирана мощност или 1,5 милиона тона намаление на емисии годишно, намаление на емисии от емисии на въглероден окис. Тук обаче веднага трябва да кажа, че тези 640 мегавата, които са в следствие на взети мерки или направени инвестиции за енергийна ефективност, не бива, защото в последно време се появяваха и такива твърдения, не бива да се смята, че това значи, че ние, когато говорим за генерацията в електрическата мрежа можем веднага с лека ръка да задраскаме 640 мегавата и за тях не трябва да правим инвестиции. Просто това са две различни неща. Едното е изчисление и стига до мощност с натрупване, а другото е реална мощност, в реално време във всеки един момент.
Финансирането на проекти за повишаване на енергийна ефективност се предоставят оперативните програми по развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Това са тези Оперативни програми 2007-2013, Оперативна програма „Регионално развитие“, Програма за развитие на селските райони, националните доверителни еко фондове. И по този начин се осигуряват мерки по енергийна ефективност за постигане спестяване и постигане, съответно и привеждане в норми, съгласно европейските стандарти на енергийния интензитет.
Благодаря ви за вниманието. Още веднъж се извинявам. Ако все пак има някаква неудовлетвореност, но много на бързи обороти, господин председателя ни накара да действаме.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Това е вярно, енергетиката винаги е била на бързи обороти. Аз знам, че го казвате от уважение, иначе оборотите, високите би трябвало вече да сте ги достигнете.
Господин Налбантов, нещо да допълните? Нещо да кажете във връзка с изменението на Закона, където имаше желание да се измени, да се разпределят, трябваше да има план за разпределение на индивидуалните цели за енергийно спестяване към търговците, към крайните потребители. Нещо по този въпрос направено ли е?
Въпросите, колеги, ще ги зададем следващия път. Сега само ни представят материала, който са ни предоставили. И на следващо заседание продължаваме с въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, господин Налбантов.
Господин Николай НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. По отношение на закона, както чухте от изказването на господин Айолов предстоят законодателни инициативи във връзка с необходимостта от транспониране на Директива 27. В тази връзка ние сме на мнение и сме започнали организация за разработване на проект за нов Закон за енергийна ефективност, тъй като вече в новата директива се акцентира и върху енергийната ефективност не само по отношение на крайното потребление, а и в процесите на преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия. Така, че във връзка със сроковете за транспониране, юни месец 2014 година, ние трябва да представим такъв законопроект и той трябва да бъде обсъден и приет в Народното събрание така, че всички нови идеи ще бъдат включени в него.
Както чухте, също така, за постигане на добри резултати в енергийната ефективност са необходими доста финансови ресурси, тъй като мерките оттук нататък стават с все повече инвестиции и действително схемите за финансиране са доста успешни, но те не са достатъчни, така че са необходими мерки и за стимулиране на участие със собствени ресурси, привлечени по други линии, също така финансови ресурси.
Друг проблем, който съществува по отношение на реализиране на мерките, това е децентрализацията в управлението на различните мерки за програми за енергийна ефективност и схеми за финансиране. Тук бяха посочени основно тези, които са от компетенциите на Министерството на икономиката и енергетиката, но има и други оперативни програми, в други сектори, които се управляват от други ведомства. Така, че някои от тях не са заложени добре целите и отчитането, всъщност мониторинг на изпълнение на мерките и отчитане на реалните енергийни спестявания, така че в тази посока, може би, също трябва да се мисли как да се постига по-висок ефект, повече спестявания по отношение на вложените средства. Това също е предмет и на измененията в закона, и на новия Национален план, който трябва да бъде разработен съгласно директивата и, който трябва да бъде регламентиран с този закон.
Това е, което засега мога да кажа. Благодаря.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Господин Куюмджиев, заповядайте.
Господин Явор КУЮМДЖИЕВ: Благодаря. Много интересно е написана информацията, само, че аз бих искал да помоля представителите на Министерството на икономиката и енергетиката за следващото заседание малко да разширят информацията с няколко точки. И тук ще помоля и господин Ерменков, ако нещо пропусна, да ме допълни.
Първото е, много бих искал да прочета как се развива, така стартиралата наказателна процедура по транспонирането, ако не ме лъже паметта на Директива 26, или коя беше тази директива, Таско, спомняш ли си? Както и да е, после ще го уточним това, аз ще го дам писмено, това искам да кажа.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Добре.
Господин Явор КУЮМДЖИЕВ: Това е едното нещо. Второто нещо, ми се ще много да получим информация за това колко биха стрували тези мерки, които са описани, защото през последната година и половина се наслушахме и се нагледахме на едно страшно говорене на тема как енергийната ефективност е панацея на всички проблеми на българската енергетика и как с едни сравнително малко пари можело да се постигне ефектът на ненужни 2 000 мегавата в енергийната система. Мен ми е интересно да видя колко точно са тези малко „пари“ и дали са сравними с липсата на 2 000 нови мегавата в системата след 20 години.
И третият ми въпрос, той по-скоро не е като въпрос, а нещо като заявка, може би е хубаво, господин Налбантов да потърси някаква връзка, взаимовръзка, защото нашите експерти, имам предвид на Българската социалистическа партия и ние вече сме готови с въпросните промени на Закона за енергийната ефективност, и може би, да ви спестим малко работа, да ги разгледаме и да ги приемем много по-рано отколкото е планирано.
Благодаря.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин Куюмдижев. Въпросите, колеги, които ще задаваме, ще ви помоля да си ги подготвите да ги задаваме следващия път на колегите, защото казахме, че ще ни представят само този материал. Разбира се, това, което каза и господин Куюмджиев, допълнение и разширение на материала, който може да ни подготвите и да ни дадете за следващо разглеждане, също е приемливо.
За закона, това, което казахте, че предлагате нов закон, нека Министерският съвет да го предложи, да не е от името на Българската социалистическа партия, защото няма да бъде прието, в никакъв случай. Ако е от Министерския съвет ще бъде разгледан и тогава в Народното събрание също ще бъде разгледан. От името на народни представители, разбира се законодателна форма има, но ще искам съответния УВОС, ще искам съответните финансово-икономически анализи, всички тези неща, които са необходими за законодателната част на един такъв Закон за енергийната ефективност и е дело на Министерския съвет, работа на политика и на стратегия на Министерския съвет. Нека да бъдем така добри законът да си дойде от там, за да знаем за какво сме се събрали.
Ако ще правим и ДПС отделна стратегия и закони за енергийна ефективност, Атака, ГЕРБ и те да се включат и затова досега до това положение сме стигнали, но това е в рамките на шегата. Разбира се, че имате право и възможност да внесете, и ние имаме право да гласуваме „против“ да не бъде приет.
Та, сега, тези въпроси, които ги постави господин Куюмдижев, ако имате възможност сега да отговорите, ако нямате възможност, да ги напишете като материал. Аз съм работил върху енергийната ефективност и ви заявявам, и ви казвам точно и ясно, че енергийната ефективност трябва да бъде в основата на развитието на енергетиката на България. 2 000 мегавата, които са излишни, наистина са излишни, ако реално нямаме разходите, които трябва да се приложат, мерките, които трябва да се вземат, особено в частта за саниране на сградите, особено в частта намаляване на енергопотреблението на крайните клиенти и в промишлеността, ако ние нямаме ясна представа какво трябва да направим, за да може оттам нататък да вземем решение кои мощности, замърсяващи околната среда да видим какво правим с тях и какви нови мощности, ако е необходимо, нисковъглеводородни, ядрени и така нататък да вземем решение, всъщност да напишем Стратегията, изхождайки от енергийната ефективност и нисковъглеводоровната енергетика, значи ние няма да направим нищо.
Затова, ако имате данни, ще ви помоля да кажете само какво ще струва енергийната ефективност, но вие разпределение имате ли, в индустрията, колко ще струва, в Сградния фонд „Енергийна ефективност“, колко ще струва? Ако ги имате данните, дайте ни ги писмено, ако мислите, че сега ще можете да ги кажете, кажете ги информативно, вестниците да има какво да пишат утре, което никак не е маловажно.
Заповядайте. Господин Айолов, заместник-министър, имате думата.
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: Благодаря. Аз искам да допълня това, че не случайно акцентирах на цифрата 640 мегавата. Но тя е виртуална цифра.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Всъщност тези мегавати ще бъдат закрити, така ли? Или намалени?
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: Всъщност в експозето когато говорих, че в следствие на мерки това, когато се равнява от мегавата си и в крайна сметка прави мощност 640 мегавата. Както примерно се тероризира, че имало свръх производство. В България няма свръх производство, има капацитет за производство. А иначе производството е толкова, колкото е необходимо. Но се въртяха най-различни цифри, по табели, производствените мощности са 13 000 мегавата. По табели. Но, в тези мегавати има една категории централи, които са лимитирани, като време използваемост, от гледна точка на вредни емисии. Има мощности, които са с изчерпан ресурс. Има мощности, които са в планов ремонт. Така, че ако ние говорим, че по табели има инсталирани мощности 13 000 мегавата, енергийната система на България, която работи в паралел с европейската енергийна система, може да се каже, че има от порядъка на 8 000 мегавата, реално, които при един много сериозен зимен товар ще трябва над 8 000 мегавата постигане товар, а такива товари са постигани, може да се доведе да се търси междусъседни оператори помощ.
Така, че тези неща трябва да се прави разлика. И не бива да се спекулира и да се манипулира общественото мнение. Това исках да кажа.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Точно така, господин Айолов. И ние, заедно с тази комисия, заедно с Вас, ето тази информация така обобщена трябва да я представим на обществото точно и ясно. И тези, които не разбират, трябва да намерим такъв език, за да ни разберат, че България мощностите извън табелите, които могат да влязат в експлоатация са 8 000, а България при добра икономика и тежки зими е достигала някъде и до 9 000.
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: 8 600. Това е рекордът в системата, който е постиган.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Но това са нещата, които поемаме от тук, но първо трябва да поднесем на обществото какво правим с енергийната ефективност, какво правим с ВИ-тата, какво правим с предприятия, като се почне от въгледобива, през генериращата мощност, да се стигне до БЕХ, в какво състояние са, какво правим с тях? И след като оформим цялостна, обща визия и я представим на обществото, тогава вече всеки ще вземе точно и ясно решение за себе си. Защото в момента хвърления във въздуха бомбастични, че ни трябват ВИ-тата, че не ни трябват ядрените централи, че не ни трябват въглищните централи, това са неща, които всеки според това, което е чел и разбрал се опитва по някакъв начин да информира обществото и моето желание е, и смятам, че в комисията ще вземем колкото се може най-доброто решение, защото ще ви каня постоянно да изяснявате пред народните представители реалното състояние на енергетиката. Но първо министърът ще ни представи доклад, изхождайки от общите анализи, които ще се направят на тези предприятия в деня, в който сме встъпили във власт, не, за да очерним тези, които са били досега, но може и да са направили неща, които да ги продължим веднага, защото енергетиката наистина е една приемственост.
В енергетиката не е като в другите социални и ред други решения, в които може рязко да завиеш. Това са решения, които ако са взети 2009 година имат реакция чак до 2010, 2011, 2012 година. И затова стратегиите от три до пет години е махалото, разбира се. Затова казвам, че онази енергийна стратегия, която ни представи ГЕРБ когато затваряха проекта „Белене“ и се говореше, че ще има построен нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, говореше се, че ще има построени нови генериращи мощности от газови турбини, газгенератори, че Южен поток на площадката на „Белене“, сега очаква обществото да получи разяснения, защо са говорени, имало ли е почва за развитието на социализма в тази държава, както е казал поетът и писателят, и какво става с енергетиката на България.
И затова, с това закривам днешното заседание, мисля, че може и писмено да им представим нашите въпроси, но веднага Ви давам думата да им отправите въпросите си, господин Ерменков.
Господин Таско ЕРМЕНКОВ: Молбата ми ще бъде, при следващата информация, първо ако могат да ми дадат, а могат, знаме, че могат да го направят, информация за това колко и какъв е потенциалът на реалните мерки по енергийна ефективност, които са в държавата, а не фантасмагоричните, които се свалят. Продължението на въпроса е ориентировъчната стойност на тези мерки да бъдат реализирани от гледна точка на финансите и да ми отговорят, ако могат, на въпроса какво се случи с разпределението на индивидуалните задължения, които трябваше да бъдат изпълнени до 2013 година? Изтече вече един отчетен период, в който те трябваше да бъдат отчетени и ако не се е случило нищо, защо?
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Нали отговориха. Казаха, че нямало закон, че имало нов закон.
Господин Таско ЕРМЕНКОВ: Има, има. Аз ще помоля да ми отговорят и това да ми бъде другият въпрос.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Така, ако кажете някаква цифра, вестниците това ще пишат и утре трябва да отговаряме защо е тази цифра. Затова Ви предпазвам, ако сте разбрали, от началото до сега.
Благодаря ви и закривам заседанието на Комисията по енергетика.
Заседанието беше закрито в 16:25 часа.
Председател на Комисията по енергетика:
Рамадан Аталай
2.Изслушване на Министерство на икономиката и енергетиката относно: Постигането на целите за повишаване нивото на енергийната ефективност в съответствие с Енергийната стратегия на Република България и Втория национален план за действие за енергийната ефективност.
3.Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 10 юли 2013 година се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Заседанието беше открито в 14.45 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Рамадан Аталай при следния
Дневен ред:
1.Разглеждане и обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06. 2012 г.
2.Изслушване на Министерство на икономиката и енергетиката относно: Постигането на целите за повишаване нивото на енергийната ефективност в съответствие с Енергийната стратегия на Република България и Втория национален план за действие за енергийната ефективност.
3.Разни.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
Министерство на икономиката и енергетиката:
-Иван Айолов, заместник-министър
-Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“
-Валентина Илиева, началник на отдел „Енергийна ефективност и опазване на околната среда“
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Колеги, откривам заседанието, защото може да падне кворумът. Благодаря Ви. Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по енергетика.
Преди да прочета дневния ред, ще ви помоля, колеги, ако има комисии, които са извън постоянните, които вече са определени, ще ви помоля да ги съобразите с постоянните комисии, защото иначе няма да имаме кворум.
Предлагам ви следният дневен ред на днешното заседание на комисията. Първа точка – Разглеждане и обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 година.
Втора точка – Изслушване на Министерство на икономиката и енергетиката относно: Постигането на целите за повишаване нивото на енергийната ефективност в съответствие с Енергийната стратегия на Република България и Втория национален план за действие за енергийната ефективност.
И трета точка – Разни.
Колеги, моля да гласуваме този дневен ред. Ако имате предложения за включване на други точки в дневния ред, моля да го направите. Ако нямате, подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред. Който е „за“ този дневен ред да бъде разгледан и приет за заседанието на комисията, моля да гласува. Благодаря ви. Осем гласа „за“. И така, дневният ред е приет.
Колеги, искам да ви представя нашите гости днес. При нас е заместник-министърът на икономиката и енергетиката, отговарящ за енергетиката – господин Иван Айолов, заместник-министър на икономиката и енергетиката, отговарящ за енергетиката, и това е господин Иван Айолов. Господин Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“. И Валентина Илиева, началник на отдел „Енергийна ефективност и опазване на околната среда“.
Доколкото разбрах, директорът на Агенцията Кирил Георгиев е в отпуск и не може да присъства. Не вярвам да си е взел отпуск по принуда. Сигурно ще дойде след това.
1.Разглеждане и обсъждане на Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2011 г., №202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06. 2012 г.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Така. Уважаеми колеги, по първа точка от дневния ред, би трябвало да сте получили днес материалите по него. Колеги, нали разполагате с този материал? Имате го.
Уважаеми колеги, този материал е раздаден 2012 година и е част от Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 година и се оказва, че тогава не е разгледан в съответните комисии и затова председателят на парламента, след като е разгледал всички онези документи, които не са разгледани от старото Народно събрание, са разпределени в съответните комисии за разглеждане. И една от комисиите където е внесено за разглеждане е Комисията по енергетика.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е разпределен и в Комисията по европейски въпроси, Комисията по външна политика и във всички комисии, където една от тях е Комисията по енергетика.
Тъй като този материал е внесен от предишния Министерски съвет и е разгледан от, доколкото разбрах, примерно от някои комисии и не е разгледан само от Комисията по енергетика и в момента директно ще ви предложа да ви представя доклада за проект за решение за приемане на Годишния доклад от нашата комисия. И ще си позволя да го прочета, за да го гласуваме в последствие и да внесем до председателя на Народното събрание докладът от нашата комисия.
И вече ако влезе в зала, материалите са във вас и вече в последствие ще се подготвите за зала, за да изкажете вашите становища и мнения.
Нашият доклад или нашето становище, в момента, разбра се, това подлежи и на допълнение, ако сте се запознали с този доклад, не означава, че това е докладът, който окончателно може да внесем, може да има промени след нашето обсъждане.
Докладът има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите от правителството на страната действие по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от тях.
Главните цели на съвременната политика за сигурност, произтичаща от Стратегията за национална сигурност на Република България са гарантиране на общочовешките ценности като свобода, мир, хуманизъм равенство, справедливост и толерантност, както и правата на човека и неговата сигурност във всяко отношение, включително и по отношение на енергийната сигурност, защита на конституционното устройство, националното, държавното единство, благополучие и просперитет на нацията.
Докладът, колеги, наред с традиционните аспекти на националната сигурност и отбрана, външна политика, външна сигурност и разузнаване са включени и нови направления – екологична, енергийна, социална сигурност и други като е загатнато все по-силно влияние на новите компетенти върху сигурността на държавата, а чрез това и върху качеството на живот върху отделния гражданин.
В първия раздел на доклада се прави оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България. Разглежда се изпълнението на основните приоритети в областта на енергийната сигурност и непрекъсваемост на доставките и възможността това да се осъществи чрез развитието на конкурентен енергиен пазар, увеличаване на енергийната ефективност, усъвършенстване на механизмите за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници и подкрепа на комбинираното производство на електрическа топлинна енергия. Отбелязано е приемането на Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 година, на Втория национален план за действие по енергийна ефективност и на развитието на проекта за газови връзки с Гърция, Румъния, както и изясняване на възможностите за доставка на газ от Азербайджан.
И затова днес втората ни точка, уважаеми колеги е да разгледаме и Втория национален план за действие по енергийна ефективност, също имате материали и тук да отворя скоба и да ви кажа, че материалите за енергийната ефективност са ви раздадени късно, за което аз се извинявам, но поради ред обстоятелства, които в последствие мога да ви кажа, защо закъсняхме с материала, така че може втората точка да я минем днес само с изслушване на представителите от Министерството на икономиката и енергетиката, които да ни представят материала и на следващо заседание да минем към обсъждане на представения материал, за да вземем отношение за това, за което пропуснатата заради нас възможност по-рано да получите материала. Поради тази причина, ви предлагам така да процедираме.
Продължавам по първа точка. Като един от основните рискове за енергийната сигурност през 2011 година е посочено засушаването през втората половина на годината, което е довело до чувствително намаляване на водните запаси и ограничаване работата на ВЕЦ. Очертани са проблемите на отрасъла, които са свързани с лошо качество на експлоатация и контрол на съоръженията на електропроизводствените, електропреносните и електроразпределителните дружества. Констатирано е, че частичното изпълнение на инвестиционните програми е довело до отделни критични ситуации в поддържането на мрежите „средно“ и „ниско“ напрежение, както и на получените в резултат на това нежелателни прекъсвания в електрозахранването на потребителите.
Във втория раздел. Значи, това е разделът за енергетиката, където и да бяхте прочели доклада, щяхте да констатирате тези констатации, които директно си позволявам да ви ги представя какво има в този доклад, защото ще ви предложа да го гласуваме и да знаете все пак какво гласуваме в този доклад от 2011 година.
Във втория раздел са посочени политиките за защита на националната сигурност на Република България. Прави се преглед на основните цели и задачи на енергийната стратегия и се отчита, че енергийната стратегия отразява политическата визия на правителството и е съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика за сигурност и със съответните тенденции в развитието на енергийните технологии. Работи се и по създаване на методики за оценка на рисковете и заплахите на уязвимостта на обектите от критичната инфраструктура като водностопански обекти, хидротехнически съоръжения, хвостохранилища, сгуроотвали и язовири.
В третия раздел са направени основните изводи за състоянието на националната сигурност на Република България като се констатира, че състоянието на електропроизводствените, електропреносните, електроразпределителните дружества е стабилно, че действащата, и тук искам да обърнете внимание, колеги, действащата енергийна стратегия е адекватна към европейската политика и до 2013 година ще постави началото на преход към нисковъглеродна икономика и енергетика на национално ниво, че успешно изпълнява националните цели до 2020 година, до голяма степен ще зависят от предпоставките и условията, които ще бъдат създадени през този първоначален период.
На тази база ще бъдат разработвани двугодишни доклади за наблюдение, с оглед коригиране на негативните тенденции при изпълнението на Стратегията. И изведнъж, от 2011 година виждате, че 2012-та, 2013-та, като че ли няма да можем да кажем, че енергийната стратегия е адекватна към европейските политики до 2020 година. И затова, на предишното заседание и винаги казваме, че е необходимо да вземе мерки и това, което казахме на министъра, че трябва това правителството колкото се може по-бързо да подготви една енергийна стратегия, с новата визия, с новите мощности, с балансирането на производството от нисковъглеродни производства. И всичко това, явно това правителство трябва да подготви и да представи нова стратегия за приемане в Народното събрание.
Чрез доклада се прави опит за постигане на по-висока степен на информираност на гражданите, техните организации и обществото като цяло, за реализиране на Стратегията за сигурност през отчетната и следващите години. Става въпрос за този доклад, който имате вие и затова заседанията по национална сигурност, които досега винаги са били закрити, този отчетен доклад е даден на комисии и заедно с народните представители и неправителствените организации, които участват да имат участие, за да могат да съобщят на обществото.
Основните изводи за състоянието на националната сигурност през 2011 година, съгласно доклада се заключават в това, че средата за сигурност запазва, в преобладаваща степен положителните си характеристики във вътрешен и международен аспект, като институциите на държавната власт и държавното управление са провеждали ефективна политика за защита на националната сигурност и за гарантиране на националните интереси, при повишено участие на гражданите в обсъждането на различни аспекти на националната сигурност, което дава основание на вносителите да предложат на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 година.
Това е колеги. Ако искате и по тази тема, можем да направим така, както ще бъде и по втората тема – след като ви представих накратко този доклад, тази информация, която Министерският съвет трябваше да ни представи пред нас, тъй като документът не е припознат от този Министерски съвет и се намира в Народното събрание, ако искате да ви оставя да се запознаете и с този доклад и на следващо заседание наново да минем към обсъждане и тогава да приемем и него. Аз съм съгласен и на този вариант.
Господин Явор КУЮМДЖИЕВ: Аз искам да направя обратното предложение. В крайна сметка става въпрос за Доклад за националната сигурност за 2011 година, който през юли месец 2013 година има по-скоро информативен характер.
Така или иначе, за да не спираме работата, аз предлагам да го гласуване. А запознаването с него няма да промени нищо съществено в днешния момент. Искам само да отбележа, че с една година закъснение, това е поредното доказателство как работеше предишното управление и как неглижираха такива важни въпроси.
Благодаря.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Значи има и обратно предложение, предложението на господин Куюмджиев е, тъй като този документ е на предишното правителство и е за 2011 година, което е трябвало да бъде разгледано през 2012 година и предишното правителство да вземе съответните решения, неговите аргументи. А моите аргументи бяха наново да се запознаете и наистина това, с което той се е запознал знае, че неадекватното действие на предишното правителство е представило този доклад по този начин, съм готов да предложа и двата варианта на гласуване, двете предложения на гласуване, за да знаем какво да направим.
Господин Димитър ГОРОВ: Просто аз съм готов да се съглася с него, но само, че донякъде. Донякъде казвам. Просто ми се струва, че трябва обърнем по-сериозно внимание на доклада и на енергийния сектор за 2012 година, който по никакъв начин той не го отразява или поне това, което аз имах възможността днес да го прегледам в краткото време, което имахме. И ние трябва да направим оценка, защо, по какви причини това, което се случи в Украйна 2012 година не е било предвидено от службите и изобщо това, защото го няма в доклада.
А иначе от гледна точка на това какво е било в 2011 година днес да го гледаме, честно казано е малко късничко. Меко казано е късничко. За мен най-сериозните насоки в него са това и да обърнем внимание, да видим защо и какви са причините последващите проблеми в енергетиката да не бъдат предвидени в този доклад, защото ние се изправихме пред изключително неприятна ситуация – непрекъснат растеж на цените на тока, същевременно се оказа, че енергийната ни система е пред крах. А тези неща аз не ги виждам никъде в доклада.
Аз пак казвам, че имах малко време да го прегледам доклада, но при всички положения аз смятам, че трябва да го отложим разглеждането по същество.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Заповядайте, госпожо Ташева.
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Аз смятам, че много внимателно трябва да се запознаем с доклада. Убедена съм, че ако сега нашето Народно събрание седне да пише такъв доклад, той във всички случаи, принципно ще съвпада в онази си част, в който пишещият ще трябва да определи ролята на енергетиката в националната сигурност на България. Значи, всичко е подчинено на това дали ние сме кохерентни или съответстваме на това, което е казал Европейският съюз. За да се стигне до там националната сигурност на България да зависи от сушата и от водните електроцентрали, това никога не е било. Аз съм живяла и помня.
Значи, тук имаме силно неглижиране, глобализиране и извращаваме въобще на самата концепция за национална сигурност на България. Затова искаме да го прочетем много внимателно. Хем ще разберем каква е била представата на управлявалите преди, за това що е национална сигурност, и освен това ще се запознаем с това, което предстои по-нататък, когато се пишат такива доклади, да знаем какво да очакваме.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Благодаря Ви госпожо Ташева. Аз съм напълно съгласен, но молбата ми е, ако все пак господин Куюмджиев не си оттегли предложението, ще го подложа на гласуване. На следващото заседание, ако оставим за обсъждания и разисквания, колеги, искам колегите, които искат да вземат отношение и становище да се запознаят обстойно с този доклад, за да може техните мнения и становища да ги отразим в доклада, който ще внесем в Народното събрание и евентуално, при разглеждане в зала да се чуе, че в комисията всеки е взел съответното отношение по Годишния доклад, отчитайки националната сигурност за 2011 година, за страната.
Яворе, заповядай.
Господин Явор КУЮМДЖИЕВ: Благодаря. Господин председател, аз искам да направя едно малко уточнение. Няма да си оттегля предложенето по една проста причина, че наистина, това е документ с историческа стойност, обаче в името на истинското отразяване на историята, това е нещо друго. Това заседание да не бъде следващата седмица, а да бъде след две седмици или да бъде добре подготвено, на което да се обсъди как е подготвен този доклад, защо не са отразени рисковете пред енергийната система, защо е стигнала енергетиката до там, че да зависи от водните централи? И да бъдат извикани хората, които са го писали, които са били отговорни и да бъдат изслушани от комисията и да излезем с вече по-ясно становище.
Аргументът ми за това е да не се спира приемането на този, наистина исторически документ. А пък иначе другото като си го прочетем, можем винаги да го свършим и да подготвим едно широко заседание, на което да поканим и медии, в което можем и да дебатираме не само увеличението на цените, ами защо периодът 1 януари – 30 юни 2012 година са включени 650 мегавата слънчеви централи? Защо от 1 юли 2012 година в цената за пренос бяха включени зелени добавки, невъзстановяеми разходи и добавка „високо ефективно производство“? И прочие въпроси, които можем спокойно, аз се наемам да ги опиша, и да направим така, че да поканим съответните хора да си кажат. Включително, предлагам да поканим министъра по това време, заместник-министъра по това време, отговорните фактори от Държавна агенция „Национална сигурност“, които са ръководили процеса на писане на този доклад и да установим цялата истина.
Благодаря.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Благодаря и аз. По този въпрос, господин Куюмджиев, искам да Ви информирам за следното. Тази седмица на дневен ред беше Докладът на министъра на икономиката и енергетиката за състоянието на енергетиката и допуснатите грешки, ли беше, с което сме натоварили от Народното събрание със задача министърът да представи този доклад пред Народното събрание.
Задачата ни беше тази седмица да разгледаме точно този доклад, където ще има всички тези анализи, за които говорихте, за състоянието – финансовото, икономическото, техническото състояние на Националната електрическа компания, на Електросистемния оператор, на „Булгаргаз“, на „Булгартрансгаз“, всички предприятия, включително до рудниците, допуснатите съответни безобразия и грешки, които ще бъдат в този доклад от страна на министъра. В комисията го разглеждаме, и след това, колеги, ще го вкараме това нещо в зала и министърът, един ден, може би, така сериозно ще има дебати в Народното събрание, за да изясним все пак, ние как и по какъв начин получаваме наследството, така наречено „енергетика“ в тази държава, за да управляваме.
Така, че този въпроси и тези неща, които Вие искате ще бъдат в този доклад, който министърът ще ни представи. А това е за националната сигурност. Ако го приемем сега, след това вече е излишно да правим наново обсъждане по този въпрос, за което аз пак Ви казвам, тъй като е един документ, който е минал, документ, който вече е трябвало да бъде разгледан в 2012 година, но въпреки всичко, ако го гласуваме, отиваме в историята. Но ако не го гласуваме и кажем, че следващата седмица ще го гласуваме с дебати в комисия, със становища, който иска от членовете на комисията да изразят, дори и да остане само в аналите на Народното събрание за обсъждане на един документ, аз и на този вариант съм съгласен.
И затова ще подложа на гласуване двете предложения, ако господин Куюмджиев все още държите на Вашето предложение да го гласуваме или да го приемем днес?
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Аз, ако ми позволите?
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Да, заповядайте.
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Отново апелирам към втория вариант, който предложихте, защото, господин Куюмджиев, ако докладът наистина има само историческа стойност, защо тогава бързаме да го приемем? Чакал е две години и нещо, ще изчака още една или две седмици. Нали става дума само за документ с историческа стойност?
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Така, да, разбрах Ви. За да продължим по-нататък, колеги, предлагам ви на следващо заседание да продължим с разглеждането на този доклад и очаквам от вас съответни мнения, становища и предложения във връзка с Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2011 година. Ами погледът от 2013 година вече е съвсем друг за 2011-та и е интересен от политическа гледна точка поне. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Таско Ерменков, Вие като народен представител взимате думата, не като член на Комисията по енергетика.
Господин Таско ЕРМЕНКОВ: Да, да, аз не съм член на комисията.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Заповядайте.
Господин Таско ЕРМЕНКОВ: Става въпрос за следното, 20101 година когато беше приета Стратегията за национална сигурност, за първи път в националната сигурност беше включена енергийната сигурност, като елемент от националната сигурност. И поради тази причина това е първият доклад, в който се включва и енергийната сигурност и аз много се радвам, че е взето това решение, защото това ще бъде оттук нататък как ще се пишат тези доклади и какво ще бъде отражението на енергийната сигурност.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Разбрахме се. Благодаря за разяснението, бяхте много полезен за колегите и знам, че като станете член на комисията ще бъдете още по-полезен, но като че ли не те допускат нещо БСП към нас, но както и да е.
Така, колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред. По първа точка иска ли още някой да вземе отношение? Заповядайте, госпожо Ташева.
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Моля да ме извините, господин председателю. Поради неотложен ангажимент ми се налага да напусна заседанието на комисията.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Разбрахме се, нямате проблем. Ние ще работим с падащ кворум.
Госпожа Магдалена ТАШЕВА: Благодаря Ви много.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: И продължаваме оттук нататък. Засега, колеги, по втора точка, аз предлагам да изслушаме, да ни представят материала от Министерството на икономиката и енергетиката обстойно, защото и двата плана, включително има много терминологии в доклада, с които разбира се, още веднага човек не може да свикне, ако не е седнал сериозно да разгледа този материал.
Беше наша вината, за да получите този материал толкова късно, защото министерството не можа да подготви този доклад, който трябваше да разгледаме общо за състоянието на енергетиката в България. Помолих господин Айолов, с извинение, да реагират малко пожарникарската, но имайки предвид, че предишният министър-председател е пожарникар и все още енергетиката работи с това темпо, благодарим, че ни представиха този материал в писмен вид.
И сега да дадем думата, в рамките поне на половин час, но не повече, ако мислите, че два часа е много, в рамките на половин час да ни представите нещата. Заповядайте.
2.Изслушване на Министерство на икономиката и енергетиката относно: Постигането на целите за повишаване нивото на енергийната ефективност в съответствие с Енергийната стратегия на Република България и Втория национален план за действие за енергийната ефективност.
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми дами и господа, присъстващи на днешното заседание на Енергийната комисия към българския парламент.
Аз съм съгласен с това, което господин Аталай каза и още повече, че вчера като говорихме ми каза, че за първи път влизам в комисията с една тематика, по който най-малко съм се занимавал. Но така или иначе в знак на уважение към вас, като народни представители, ще се опитам кратко да маркирам основните неща, които Министерството на икономиката и енергетиката работи в това направление, а именно енергийната ефективност. Затова помолих и тук присъства вече представените мои колеги – господин Налбантов, който е директор и госпожа Илиева, която е ръководител на отдел и им благодаря за материала, който ми беше подготвен и представен.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Вие не се притеснявайте, те са експерти, сериозни експерти, Ваш гръб са, ще дадем думата и на тях ако нещо сте пропуснали, ще допълним. Днешният ден е за енергийната ефективност.
Заповядайте.
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: Енергийната ефективност, естествено е един изключително сериозен проблем. Проблем, в който България в нейното икономическо развитие по обективни и по субективни причини, да кажем, не се е отделяло внимание, но така или иначе България като член на Европейския съюз е длъжна да се съобразява със съответните директиви, които се приемат от Европейската организация и директиви, които са свързани в отделните области на обществено-икономическия живот.
И в тази връзка България е приета, като основни приоритети са приети, през 2011 година, Енергийна стратегия до 2020 годна. В Стратегията е определена амбициозна цел да се намали с 50 % енергийният интензитет на единица брутен вътрешен продукт до 2020 година и до достигане на тези показатели от 456 тона нефтен еквивалент към брутния вътрешен продукт, тоест това са европейските нормативи, изчислен по цени към 2005 година.
Бих искал да отбележа, че нормативната база на България в областта на енергийната ефективност е приведена в съответствие с европейското законодателство, като основният документ, осигуряващ изпълнение политиката в тази област е Законът за енергийната ефективност. В изпълнение на Европейската директива 32 от 2006 година за енергийна ефективност, при крайно потребление на енергийните услуги, България е прела национална индикативна цел за енергийно спестяване за периода 2008 – 2016 година, в размер на не по-малко от 9 % от осреднената стойност на крайно енергийно потребление. Или, с натрупване за периода 2001-2005 година, или в крайна сметка, това се равнява, изчислено в гигават часа годишно на 7 291 гигават часа.
В тази връзка бяха разработени първите национални планове за действие по енергийна ефективност за периода 2008-2010 година, формулиращи междинни индикативни цели за спестяване на горива и енергия в размер на 3 % или 2 430 гигават часа годишно.
И Втори национален план за действие по енергийна ефективност, формулиращи междинни индикативни цели за периода 2011-2013 година, а именно спестяване на горива и енергия, към 2013-та в размер на 3 % или 4 860 гигават часа годишно, с натрупване.
Заложената индикативна цел за енергийни спестявани за периода 2008-2012 година се явява 5 % от осреднената стойност на крайното енергопотребление за периода 2001-2005 година, което се равнява на 4 051 гигаяват часа.
Към настоящия момент постигнатите спестявания са 6,4 % от крайното енергийно потребяване за посочения период, което представлява 5 195 гигават часа, тоест, това, което е поставено е постигнато.
В резултат на анализа на изпълнение на към настоящия момент, мерките от Втория план за действие, като се анализират, може да се направи изводът, че страната ни има реална възможност да изпълни своята национална индикативна цел, а именно, до 2016 година да се постигнат 7 291 гигават часа. Трябва да се има предвид, че много от мерките в плана могат да бъдат оценени едва след края на периода на неговото действие, тоест реалният ефект от изпълнение на плана се очаква да е по-високо от отчетения, имайки предвид и наблюдавайки до момента както вървят нещата.
Предстоящо през 2014 година е изготвяне на Национален план за действие по енергийна ефективност в съответствие с приетата през 2012 година Директива на Европейския съюз, Директива № 27. Относно енергийната ефективност ще се определи националната цел за ерергийна ефективност до 2020 година, съгласно тази директива 27 от 2012 година.
В този смисъл, положителните резултати от изпълнение на Втория национален план за действие на енергийна ефективност ще спомогне за успешно реализиране на следващия национален план, който следва да определи мерки за подобряване на енергийната ефективност и постигане икономии на енергия, включително мерките при производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, както и при крайното потребление на енергия, с оглед на постигане целите за енергийна ефективност.
Тук обаче трябва да отбележим и да се има предвид и фактът, че голяма част от ефективните мерки, с кратък срок на възвръщаемост на инвестициите са практически изчерпани към настоящия момент, поради което е необходимо и използването на потенциала на дейности и мерки, поради което е необходимо мерки, които изискват по-големи инвестиции и по-дълъг период на възвръщаемост на направените инвестиции. Например, изграждането на сгради, като пример може да се даде, изграждането на сгради, интелигентни сгради, или с нулево потребление на енергия. Съчетаване на мерките по енергийна ефективност с внедряване на възобновяемите енергийни източници. И това е един изключително сериозен въпрос, имам предвид за възобновяемите енергийни източници. Бих си позволил да използвам думата, имайки предвид безумието, с което досега това се е вършеше и ни докараха до това състояние да се чудим как да се балансира електроенергийната система. Разбира се, тук влизат сериозни дейности, които изискват много сериозни инвестиции, това е рехабилитация на топлопреносната мрежа, закупуване на много по-ефективно оборудване за средно тежката и тежката индустрия, ако тя тръгне.
В тази връзка, аз вчера слушах едно изказване на бившия министър Добрев, който така с лека ръка говори, че ако тръгне икономиката няма да се повиши потреблението, защото били инвестирали много пари в технологично оборудване, което не е така, особено в условие на криза за всеки стремежът е минимални разходи, максимална печалба. Това са житейски неща, които в един учебник по икономика се казва.
В тази връзка са мобилизирани различни финансови инструменти за стимулиране и финансиране на мерките за повишаване на енергийната ефективност. И тук могат да се изброят – Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми енергоизточници“, Международен фонд „Козлодуй“, който е едно изключително сериозно перо. Сега, доколко е достатъчно, това е също въпрос на коментар, защото затварянето на Трети и Четвърти блок, България много повече загуби, така че тези компенсации, но по-добре е да има компенсации отколкото нищо. Кредитни линии за енергийна ефективност в дома. Кредитни линии за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и други.
Оценката на работата на различните финансови механизми показва много добро усвояване, тоест това, което е стартирало, това, което се е появило като различни фондове и възможности за работа в това направление, на този етап може да се отчете като мерки, които добре се изпълняват, в ритъм се изпълняват и съответно дават своя ефект. От началото на своята дейност Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ е отпуснал кредити в размер на 42 866 000 лева. Оценката на работата на Фонда, при сегашния финансов ресурс, с който той разполага е положителна. Основен показател за това е и успешното изпълнение на проекти като от 153 проекта, може да се каже, че само за един има забавяне.
На последната асамблея на донорите на Международния фонд „Козлодуй“, проведена в Лондон през месец юни беше дадена много добра оценка за напредъка, който е постигнат в неядрения прозорец. Към настоящия момент са подписани 35 споразумения за безвъзмездна помощ на стойност 356 милиона евро и са сключени 116 договора за 233 милиона, от които 93 са изпълнени или са в процес на изпълнение.
В резултат на изпълнение на проектите се очаква да се постигне ефект от около 2 милиона мегават часа годишно спестена енергия, която се равнява на 640 мегавата инсталирана мощност или 1,5 милиона тона намаление на емисии годишно, намаление на емисии от емисии на въглероден окис. Тук обаче веднага трябва да кажа, че тези 640 мегавата, които са в следствие на взети мерки или направени инвестиции за енергийна ефективност, не бива, защото в последно време се появяваха и такива твърдения, не бива да се смята, че това значи, че ние, когато говорим за генерацията в електрическата мрежа можем веднага с лека ръка да задраскаме 640 мегавата и за тях не трябва да правим инвестиции. Просто това са две различни неща. Едното е изчисление и стига до мощност с натрупване, а другото е реална мощност, в реално време във всеки един момент.
Финансирането на проекти за повишаване на енергийна ефективност се предоставят оперативните програми по развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Това са тези Оперативни програми 2007-2013, Оперативна програма „Регионално развитие“, Програма за развитие на селските райони, националните доверителни еко фондове. И по този начин се осигуряват мерки по енергийна ефективност за постигане спестяване и постигане, съответно и привеждане в норми, съгласно европейските стандарти на енергийния интензитет.
Благодаря ви за вниманието. Още веднъж се извинявам. Ако все пак има някаква неудовлетвореност, но много на бързи обороти, господин председателя ни накара да действаме.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Това е вярно, енергетиката винаги е била на бързи обороти. Аз знам, че го казвате от уважение, иначе оборотите, високите би трябвало вече да сте ги достигнете.
Господин Налбантов, нещо да допълните? Нещо да кажете във връзка с изменението на Закона, където имаше желание да се измени, да се разпределят, трябваше да има план за разпределение на индивидуалните цели за енергийно спестяване към търговците, към крайните потребители. Нещо по този въпрос направено ли е?
Въпросите, колеги, ще ги зададем следващия път. Сега само ни представят материала, който са ни предоставили. И на следващо заседание продължаваме с въпроси, мнения, становища.
Заповядайте, господин Налбантов.
Господин Николай НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. По отношение на закона, както чухте от изказването на господин Айолов предстоят законодателни инициативи във връзка с необходимостта от транспониране на Директива 27. В тази връзка ние сме на мнение и сме започнали организация за разработване на проект за нов Закон за енергийна ефективност, тъй като вече в новата директива се акцентира и върху енергийната ефективност не само по отношение на крайното потребление, а и в процесите на преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия. Така, че във връзка със сроковете за транспониране, юни месец 2014 година, ние трябва да представим такъв законопроект и той трябва да бъде обсъден и приет в Народното събрание така, че всички нови идеи ще бъдат включени в него.
Както чухте, също така, за постигане на добри резултати в енергийната ефективност са необходими доста финансови ресурси, тъй като мерките оттук нататък стават с все повече инвестиции и действително схемите за финансиране са доста успешни, но те не са достатъчни, така че са необходими мерки и за стимулиране на участие със собствени ресурси, привлечени по други линии, също така финансови ресурси.
Друг проблем, който съществува по отношение на реализиране на мерките, това е децентрализацията в управлението на различните мерки за програми за енергийна ефективност и схеми за финансиране. Тук бяха посочени основно тези, които са от компетенциите на Министерството на икономиката и енергетиката, но има и други оперативни програми, в други сектори, които се управляват от други ведомства. Така, че някои от тях не са заложени добре целите и отчитането, всъщност мониторинг на изпълнение на мерките и отчитане на реалните енергийни спестявания, така че в тази посока, може би, също трябва да се мисли как да се постига по-висок ефект, повече спестявания по отношение на вложените средства. Това също е предмет и на измененията в закона, и на новия Национален план, който трябва да бъде разработен съгласно директивата и, който трябва да бъде регламентиран с този закон.
Това е, което засега мога да кажа. Благодаря.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Господин Куюмджиев, заповядайте.
Господин Явор КУЮМДЖИЕВ: Благодаря. Много интересно е написана информацията, само, че аз бих искал да помоля представителите на Министерството на икономиката и енергетиката за следващото заседание малко да разширят информацията с няколко точки. И тук ще помоля и господин Ерменков, ако нещо пропусна, да ме допълни.
Първото е, много бих искал да прочета как се развива, така стартиралата наказателна процедура по транспонирането, ако не ме лъже паметта на Директива 26, или коя беше тази директива, Таско, спомняш ли си? Както и да е, после ще го уточним това, аз ще го дам писмено, това искам да кажа.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Добре.
Господин Явор КУЮМДЖИЕВ: Това е едното нещо. Второто нещо, ми се ще много да получим информация за това колко биха стрували тези мерки, които са описани, защото през последната година и половина се наслушахме и се нагледахме на едно страшно говорене на тема как енергийната ефективност е панацея на всички проблеми на българската енергетика и как с едни сравнително малко пари можело да се постигне ефектът на ненужни 2 000 мегавата в енергийната система. Мен ми е интересно да видя колко точно са тези малко „пари“ и дали са сравними с липсата на 2 000 нови мегавата в системата след 20 години.
И третият ми въпрос, той по-скоро не е като въпрос, а нещо като заявка, може би е хубаво, господин Налбантов да потърси някаква връзка, взаимовръзка, защото нашите експерти, имам предвид на Българската социалистическа партия и ние вече сме готови с въпросните промени на Закона за енергийната ефективност, и може би, да ви спестим малко работа, да ги разгледаме и да ги приемем много по-рано отколкото е планирано.
Благодаря.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин Куюмдижев. Въпросите, колеги, които ще задаваме, ще ви помоля да си ги подготвите да ги задаваме следващия път на колегите, защото казахме, че ще ни представят само този материал. Разбира се, това, което каза и господин Куюмджиев, допълнение и разширение на материала, който може да ни подготвите и да ни дадете за следващо разглеждане, също е приемливо.
За закона, това, което казахте, че предлагате нов закон, нека Министерският съвет да го предложи, да не е от името на Българската социалистическа партия, защото няма да бъде прието, в никакъв случай. Ако е от Министерския съвет ще бъде разгледан и тогава в Народното събрание също ще бъде разгледан. От името на народни представители, разбира се законодателна форма има, но ще искам съответния УВОС, ще искам съответните финансово-икономически анализи, всички тези неща, които са необходими за законодателната част на един такъв Закон за енергийната ефективност и е дело на Министерския съвет, работа на политика и на стратегия на Министерския съвет. Нека да бъдем така добри законът да си дойде от там, за да знаем за какво сме се събрали.
Ако ще правим и ДПС отделна стратегия и закони за енергийна ефективност, Атака, ГЕРБ и те да се включат и затова досега до това положение сме стигнали, но това е в рамките на шегата. Разбира се, че имате право и възможност да внесете, и ние имаме право да гласуваме „против“ да не бъде приет.
Та, сега, тези въпроси, които ги постави господин Куюмдижев, ако имате възможност сега да отговорите, ако нямате възможност, да ги напишете като материал. Аз съм работил върху енергийната ефективност и ви заявявам, и ви казвам точно и ясно, че енергийната ефективност трябва да бъде в основата на развитието на енергетиката на България. 2 000 мегавата, които са излишни, наистина са излишни, ако реално нямаме разходите, които трябва да се приложат, мерките, които трябва да се вземат, особено в частта за саниране на сградите, особено в частта намаляване на енергопотреблението на крайните клиенти и в промишлеността, ако ние нямаме ясна представа какво трябва да направим, за да може оттам нататък да вземем решение кои мощности, замърсяващи околната среда да видим какво правим с тях и какви нови мощности, ако е необходимо, нисковъглеводородни, ядрени и така нататък да вземем решение, всъщност да напишем Стратегията, изхождайки от енергийната ефективност и нисковъглеводоровната енергетика, значи ние няма да направим нищо.
Затова, ако имате данни, ще ви помоля да кажете само какво ще струва енергийната ефективност, но вие разпределение имате ли, в индустрията, колко ще струва, в Сградния фонд „Енергийна ефективност“, колко ще струва? Ако ги имате данните, дайте ни ги писмено, ако мислите, че сега ще можете да ги кажете, кажете ги информативно, вестниците да има какво да пишат утре, което никак не е маловажно.
Заповядайте. Господин Айолов, заместник-министър, имате думата.
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: Благодаря. Аз искам да допълня това, че не случайно акцентирах на цифрата 640 мегавата. Но тя е виртуална цифра.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Всъщност тези мегавати ще бъдат закрити, така ли? Или намалени?
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: Всъщност в експозето когато говорих, че в следствие на мерки това, когато се равнява от мегавата си и в крайна сметка прави мощност 640 мегавата. Както примерно се тероризира, че имало свръх производство. В България няма свръх производство, има капацитет за производство. А иначе производството е толкова, колкото е необходимо. Но се въртяха най-различни цифри, по табели, производствените мощности са 13 000 мегавата. По табели. Но, в тези мегавати има една категории централи, които са лимитирани, като време използваемост, от гледна точка на вредни емисии. Има мощности, които са с изчерпан ресурс. Има мощности, които са в планов ремонт. Така, че ако ние говорим, че по табели има инсталирани мощности 13 000 мегавата, енергийната система на България, която работи в паралел с европейската енергийна система, може да се каже, че има от порядъка на 8 000 мегавата, реално, които при един много сериозен зимен товар ще трябва над 8 000 мегавата постигане товар, а такива товари са постигани, може да се доведе да се търси междусъседни оператори помощ.
Така, че тези неща трябва да се прави разлика. И не бива да се спекулира и да се манипулира общественото мнение. Това исках да кажа.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Точно така, господин Айолов. И ние, заедно с тази комисия, заедно с Вас, ето тази информация така обобщена трябва да я представим на обществото точно и ясно. И тези, които не разбират, трябва да намерим такъв език, за да ни разберат, че България мощностите извън табелите, които могат да влязат в експлоатация са 8 000, а България при добра икономика и тежки зими е достигала някъде и до 9 000.
Заместник-министър Иван АЙОЛОВ: 8 600. Това е рекордът в системата, който е постиган.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Но това са нещата, които поемаме от тук, но първо трябва да поднесем на обществото какво правим с енергийната ефективност, какво правим с ВИ-тата, какво правим с предприятия, като се почне от въгледобива, през генериращата мощност, да се стигне до БЕХ, в какво състояние са, какво правим с тях? И след като оформим цялостна, обща визия и я представим на обществото, тогава вече всеки ще вземе точно и ясно решение за себе си. Защото в момента хвърления във въздуха бомбастични, че ни трябват ВИ-тата, че не ни трябват ядрените централи, че не ни трябват въглищните централи, това са неща, които всеки според това, което е чел и разбрал се опитва по някакъв начин да информира обществото и моето желание е, и смятам, че в комисията ще вземем колкото се може най-доброто решение, защото ще ви каня постоянно да изяснявате пред народните представители реалното състояние на енергетиката. Но първо министърът ще ни представи доклад, изхождайки от общите анализи, които ще се направят на тези предприятия в деня, в който сме встъпили във власт, не, за да очерним тези, които са били досега, но може и да са направили неща, които да ги продължим веднага, защото енергетиката наистина е една приемственост.
В енергетиката не е като в другите социални и ред други решения, в които може рязко да завиеш. Това са решения, които ако са взети 2009 година имат реакция чак до 2010, 2011, 2012 година. И затова стратегиите от три до пет години е махалото, разбира се. Затова казвам, че онази енергийна стратегия, която ни представи ГЕРБ когато затваряха проекта „Белене“ и се говореше, че ще има построен нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, говореше се, че ще има построени нови генериращи мощности от газови турбини, газгенератори, че Южен поток на площадката на „Белене“, сега очаква обществото да получи разяснения, защо са говорени, имало ли е почва за развитието на социализма в тази държава, както е казал поетът и писателят, и какво става с енергетиката на България.
И затова, с това закривам днешното заседание, мисля, че може и писмено да им представим нашите въпроси, но веднага Ви давам думата да им отправите въпросите си, господин Ерменков.
Господин Таско ЕРМЕНКОВ: Молбата ми ще бъде, при следващата информация, първо ако могат да ми дадат, а могат, знаме, че могат да го направят, информация за това колко и какъв е потенциалът на реалните мерки по енергийна ефективност, които са в държавата, а не фантасмагоричните, които се свалят. Продължението на въпроса е ориентировъчната стойност на тези мерки да бъдат реализирани от гледна точка на финансите и да ми отговорят, ако могат, на въпроса какво се случи с разпределението на индивидуалните задължения, които трябваше да бъдат изпълнени до 2013 година? Изтече вече един отчетен период, в който те трябваше да бъдат отчетени и ако не се е случило нищо, защо?
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Нали отговориха. Казаха, че нямало закон, че имало нов закон.
Господин Таско ЕРМЕНКОВ: Има, има. Аз ще помоля да ми отговорят и това да ми бъде другият въпрос.
Председател Рамадан АТАЛАЙ: Така, ако кажете някаква цифра, вестниците това ще пишат и утре трябва да отговаряме защо е тази цифра. Затова Ви предпазвам, ако сте разбрали, от началото до сега.
Благодаря ви и закривам заседанието на Комисията по енергетика.
Заседанието беше закрито в 16:25 часа.
Председател на Комисията по енергетика:
Рамадан Аталай
