1. ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ЦЕНОВИЯ РЕГУЛАТОРЕН ПЕРИОД, ЗАВЪРШВАЩ НА 30.06.2013 Г. ЗА ЦЕНИТЕ НА ДРУЖЕСТВАТА В СЕКТОР „ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА” И „ТОПЛОЕНЕРГЕТИКА” ДО 31.07.2013 Г.
3. РАЗНИ

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетиката
------------------------------------------------------------------------------





П Р О Т О К О Л № 3



На 27 юни 2013 г., четвъртък, от 20,15 часа се проведе заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ЦЕНОВИЯ РЕГУЛАТОРЕН ПЕРИОД, ЗАВЪРШВАЩ НА 30.06.2013 Г. ЗА ЦЕНИТЕ НА ДРУЖЕСТВАТА В СЕКТОР „ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА” И „ТОПЛОЕНЕРГЕТИКА” ДО 31.07.2013 Г.
3. РАЗНИ


Заседанието беше открито в 20,15 часа и ръководено от председателя на Комисията по енергетика Рамадан Аталай.


ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, аз се извинявам за закъснението, но всеки момент ще дойде и министърът на икономиката и енергетиката.
Знаете, че след като вече приключи времето за даване на предложения за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници, решихме да направим заседание на Комисията по енергетика.
Дневният ред е обнародван и пуснат в сайта на Народното събрание е следният:
1.ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ЦЕНОВИЯ РЕГУЛАТОРЕН ПЕРИОД, ЗАВЪРШВАЩ НА 30.06.2013 Г. ЗА ЦЕНИТЕ НА ДРУЖЕСТВАТА В СЕКТОР „ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКА” И „ТОПЛОЕНЕРГЕТИКА” ДО 31.07.2013 Г., МОЛЯ ДА ГЛАСУВА.
3. РАЗНИ
Уважаеми колеги, тук присъства целият състав на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Вече влезе и господин министърът.
На нашето заседание ще вземат участие:
Анжела Тонева – председател на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране,
Илиян Борисов Илиев – член на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране,
Илиян Христов Илиев – член на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране,
Еленко Божков – член на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране,
Димитър Димитров – член на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране,
Михаил Димитров,
Милена Миланова, Ирина Георгиева,
Елисавета Рашкова и Николай Ненков от КНСБ, който още не е пристигнал,
Валентин Вълчев – председател на Миньорската федерация на КНСБ,
Владимир Аличков – заместник-председател на Фотоволтаичната асоциация, Светослав Димитров – експерт в областта на енергетиката,
Николай Кискинов – експерт в областта на енергетиката, Орлин Калев, Борислав Пантен, Биляна Лозанова, Калин Филипов, Тереза Станчева, Иво Лефтеров, господин Терзийски, господин Стаменов.
Уважаеми колеги, получихте материалите и доклада за второ четене. Започваме нашата работа.
Първо да гласуваме заглавието на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Има ли други предложения за заглавие на закона? – Няма предложения за изменение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е съгласен да приемем това наименование, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 1. Има предложение на народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението. Ще го прочета.
В § 1 се създава т. 2а:
„2а. точка 12 се изменя така:
„12. приема и контролира методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се т. 8а:
„8а. определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура;”.
2. Точка 12 се изменя така:
„12. приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция;”.
3. Точка 21 се изменя така:
„21. определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители;”.
По § 1 вносителите имат думата да го представят. – Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложения текст на § 1.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 2. Има предложение на народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
В § 2 в чл. 23 т. 13 се изменя така:
„13. създава условия за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар;”.
Чета основния текст, с който сте се запознали. Ако приемете да чета и другия текст отделно, нямам нищо против. Но мисля, че не е необходимо.
АДРИАН АСЕНОВ: Имайки предвид това, че в момента има три камери, предава се пряко, също така ще се предава и на запис, освен чисто експертната страна на комисията тя има и аспект върху широк кръг от хората. Някои хора може да не се интересуват от цените на тока, без да се конкретизират, то основната част от българското население се интересува от това как се оформя, как правим предложенията от страна на комисията и като цяло закона.
В този смисъл искам да предложа вносителят на предложенията, макар и да не четем целия текст, което, както казахте, ще отнеме доста време, поне да обясни с две думи всяка една точка и параграф, какво реално става. В смисъл, да не се ограничаваме в технократския език, за да може широката общественост да разбере какво правим в момента и какви са позитивите от това.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, чак за позитивите във връзка с изменението на цената на тока или негативите тук няма да можем да обясним. Защото в момента ние правим изменение и допълнение на Закона за енергетиката, а не в ценообразуването. Това е работа на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
От Вашето предложение, колега, разбирам така – ще дадем думата на вносителя и ще го помоля да вземе отношение и да каже мотивите във връзка с предложенията, които са направени още в началото. Така го разбирам и така ще направим.
Тогава давам думата на господин Куюмджиев да мотивира като вносител предложението по § 2.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. С предложеното изменение на § 2 се дава възможност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да създаде условия, така че електроенергийният системен оператор да балансира производството и потреблението на електроенергия в полза на крайните потребители. Идеята да може да се включи в по-голяма степен енергията от по-евтините държавни източници, така че да се постига за определен период от време евентуално по-ниска цена на електроенергията.
Така че моето предложение е да подкрепим този текст и да гласуваме това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Други колеги? Също така може да вземат отношение и гостите, могат да вземат отношение и представителите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Имате ли желание, колеги, да вземете отношение по § 2? – Няма.
Тогава подлагам на гласуване предложението на господин Явор Куюмджиев, което изчетох преди малко. който е за, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Предложението на Явор Куюмджиев е прието.
Има предложение за редакция на § 2.
Предложение за редакция:
§ 2. В чл. 23 се създават т. 12 и 13:
„ 12. създаване на гаранции за защита на крайните клиенти;
13. създаване на условия за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар.”
Който е съгласен с предложената редакция, моля да гласува. Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към § 3. |Има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители за § 3.
В § 3, в чл. 30, ал.1:
1. Създава се нова точка:
„1. В т. 1 думите „и/или крайни снабдители” се заличават.
2. Създава се т. 5:
„5. създава се т. 17:
„17. включително цена или компонента от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система на Република България участват в компенсиране на разходите по чл. 35.”
Господин Куюмджиев, заповядайте да мотивирате предложението си.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Този текст дава възможност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да изключи от такса „пренос” добавките за зелена, кафява енергия и невъзстановяемите разходи. В същия момент въвежда възможност за създаване на нов вид плащане от всички потребители на електроенергия в страната да участват в заплащането на тези разходи.
Принципът е сравнително прост, като основната му идея е, че от такса „Пренос” ще отпаднат тези изброени добавки и тя ще се намали до нивата от месец юни 2012 г., което автоматично ще отпуши износът на българска електроенергия и ще позволи получаването на много голяма сума свежи приходи в системата, която по различни оценки може да бъде между 1 – 1,5 млрд. лв. годишно. Това е крайно необходимо, за да може и въглищните централи в басейна „Марица Изток”, както и централите в Югозападна България да увеличат своята мощност, което, от своя страна, ще доведе до увеличаване на добиваните количества въглища. Разбира се, това би довело теоретично до запазване на работни места и запазване на доходите на много хиляди миньори в цялата страна и на техните семейства.
Така че предлагам комисията да подкрепи това предложение, което е от изключителна важност за българската икономика в момента и ще отмени една дълбока несправедливост, наложена през последната година, която между другото създаде сегашния уникален хаос в системата. Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз ви благодаря. В този текст също има редакция. Но първо нека да гласуваме предложението на господин Явор Куюмджиев.
Има ли други колеги, които да искат да вземат отношение. Представителите на ДКЕВР, ако имат становище, моля да вземат думата. – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Явор Куюмджиев и група народни представители.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Има юридическа редакция, която искам да прочета, за да можем да приемем окончателния текст.
§ 3. В чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „и/или на крайни снабдители” се заличават.
2. Точка 2 се отменя.
3. Точка 10 се изменя така:
„10. за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа;”.
4. Точка 13 се изменя така:
„13. за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи;”.
5. Създава се т. 17:
„17. включително цената или компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система участват в компенсиране на разходите по чл. 35.”
Юристите нещо имат предвид.
ИВА ЙОРДАНОВА: Само да обърна внимание ,че в предложението си господин Куюмджиев уточнява електроенергийната система на Република България. Само че искам да обърна внимание, че в закона е записано само „електроенергийна система”. Сложим ли и на „България”, това значи, че другаде е някаква друга, а не е наша. А не е това смисълът на закона. Тоест ако трябва да променим това, ще трябва да променяме целия закон.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е редакцията, колеги. Чухте мнението на юристите. Други мнения и становища няма.
Подлагам на гласуване да приемем § 3 с всички тези изменения, допълнения и редакции, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 4. Има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители:
В § 4, т. 2 се изменя така:
„2. В т. 7 накрая се добавя „присъединени към електроенергийната система”.
Господин Куюмджиев, заповядайте да мотивирате предложението си.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: С това изменение просто се уточнява за какво се отнася въпросният нов модел за ценообразуване. Няма друго съществено влияние върху методологията, но е необходимо от гледна точка на пълното и безкомпромисно изясняване за какво става въпрос. Така че предлагам да подкрепим предложението.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, разбрахте, че предложението подпомага създаването на нов модел за ценообразуване.
Има ли мнения, становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем предложението на господин Явор Куюмджиев по § 4, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложена редакция за § 4.
§ 4. В чл. 31 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 след думата „ цените” се добавя „може”.
2. В т. 7 накрая се добавя „присъединени към електроенергийната система”.
Който е съгласен да приемем тази редакция на § 4, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Предложението на вносителя е променено във връзка с редакция на думата „мога” с „може”. Чисто граматически.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви, че взехте думата вместо юристите. Разбира се, и в залата можете да си кажете становищата и мненията, но имате думата и сега. Ако някой от гостите иска да вземе отношение, съм готов да дам думата.
По § 5. Има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
В § 5 ал. 6 се изменя така
„(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите разходи се определя по механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин, между крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система на Република България , и/или по друг ред, предвиден в закон.”
Господин Куюмджиев, имате думата.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. В това предложение се третира възможността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да определя по какъв начин ще се компенсират допълнителните разходи в системата, тоест зелена енергия, кафява енергия и невъзстановяеми разходи за американските централи. Идеята е да се позволи по прозрачен начин и по начин, който е в интерес на потребителите, да се определя как ще се компенсират тези разходи в системата.
Предлагам да подкрепим предложението.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз имам един въпрос. Употреба на квалификации като „прозрачен”, „полупрозрачен” малко ме смущава. Как ще установим дали механизмът е прозрачен? Тук се казва „по ред, предвиден в закона”. В кой закон?
Тук ме смущава използването на емоционални квалификации като „прозрачен начин”. Записано е „механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин”. Кога и как ще установим дали начинът е прозрачен, не съвсем прозрачен и т.н.? Какво предвижда това – че те ще публикуват на някакъв сайт или в някакво издание механизма и ще го обяснят или просто ще ни кажат: ето, този начин, който сме предвидили, е прозрачен. И ние ще трябва да го приемем.
Освен това тук се казва, че това ще става и/или по друг ред, предвиден в закон. В кой закон? Очевидно става дума за закон, извън Закона за енергетиката.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Има въпрос, зададен към юристите.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Ако позволите, ще отговоря на част от въпроса. Към този момент един от най-големите бичове на българската енергетика са точно тези добавки за зелена, кафява енергия и невъзстановяеми разходи. Чрез този текст се премахват тези добавки и се дава възможност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да определя по какъв начин тези разходи ще бъдат възстановявани. Защото не можем да нарушаваме договорите като държава.
От друга страна, се дава възможност да се включат в заплащането на тези разходи и други източници на средства, като например Фондът за енергийна ефективност, към който в по-следващи текстове ще видите, че ще пренасочим голяма част от средствата по въглеродните емисии на страната.
Също така се предвижда в този фонд да постъпят и средствата от статистическото прехвърляне на зелена енергия. Преведено на прост език, това означава, че България в момента произвежда повече възобновяема енергия, отколкото й вменяват европейските директиви. Има държави в Европейския съюз, които не си изпълняват нужното. Ние ще им продаваме на тях нашата зелена енергия.
По този начин се разрешава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да включи тези приходи в заплащането на разходите за зелена енергия. Предишната формулировка ултимативно създаваше добавки, които утежняваха цената.
МАГДАЛЕНА ТОНЕВА: Искам само да кажа, че аз не правя забележка за смисъла на този параграф. Питам само какво трябва да разбира един производител, един потребител, един гражданин, когато прочете закона и види, че механизмът за разпределение на тези разходи е прозрачен? Как ще го направите прозрачен? Какво се има предвид? Просто да обясните популярно.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Тонева, заповядайте. Защото тук е отпаднала и думата ”недискриминационен” от стария текст. Да ни обясните по какъв начин ще постигнем прозрачността.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Комисията се произнася с индивидуални административни актове по всяко от своите решения, като задължително трябва да бъдат мотивирани. Прозрачността е свързана с това в тях да бъде посочена общата сума на разходите, начинът, по който са разпределени, така че всеки от клиентите да е наясно какво правим.
Всъщност този текст е свързан и с предходния, който гласувахте, в който се казва, че комисията определя цена по чл. 35. Това касае чл. 36 – да се разпределя между крайните клиенти.
Смятам, че думата „прозрачен” трябва да остане, защото това касае наистина основата на правото на комисията. И да я няма думата „прозрачен”, ние би трябвало по същия начин да работим, за да може да са наясно клиентите въз основа на принципите в чл. 23, а именно, че решението трябва да бъде мотивирано и клиентите да бъдат равнопоставени.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Значи комисията чрез тези протоколи и документи, които издава, описва всички разходи, които са направени към съответните предприятия и тези разходи всеки може да ги види, да ги прочете. Казваме, че това е прозрачен начин, даваме им възможност да се запознаят. И по чл. 35, и по чл. 36.
Само че аз не можах да разбера защо отпадна „недискриминационният”. Но както прецените. Други колеги? Заповядайте.
АДРИАН АНСРИЕВ: АЗ имам един въпрос за по-разбираемо тълкуване от широкия кръг от хората, които ни гледат. Тук не виждам да пише зелена и кафява енергия. Тук пише „невъзстановяемите разходи се определят по механизъм за разпределение между крайните клиенти”. какъв смисъл влагате в думата „невъзстановяеми разходи”? По-разбираемо да се каже. И как ще се разпределят между крайните клиенти?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Искате да разберете какво включват невъзстановяемите разходи, които ще бъдат разпределени към крайните клиенти. Госпожо Тонева, заповядайте.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Понятието „невъзстановяеми разходи” съществува и в сега действащия Закон за енергетиката и касае тази част от разходите, които са предизвикани от сключените дългосрочни договори, чието действие продължава. Те са по чл. 34. „невъзстановяеми” не означава невъзстановими. Просто така са наречени. Това е преводна дума от международната регулаторна практика. Това са разходите по дългосрочните договори с „Марица Изток 1” и „Марица Изток 3”.
АДРИАН АНДРЕЕВ: Тоест, ако съм разбрал правилно, крайните потребители трябва да плащат за недалновидни договори. Правилно ли го разбрах?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът Ви, колега, е много състоятелен. Но в момента като че ли работим вече като хора, които дълго време са работили в енергетиката и им е ясно, че всички разходи, които са направили за производство на каквото и да е, все пак крайните клиенти плащат, след като ги купуват.
А това, което казахте – дали са далновидни, дали не са далновидни, това е друга тема. ако искате, можем да направим отделно заседание по този въпрос, може да говорим надълго и нашироко и да тръгнем от 1990 г., да стигнем досега, да разгледаме като комисия всички договори. В момента в този текст става въпрос за това, което обясни госпожа Тонева, че невъзстановяемите разходи включват и тези договори, които са сключени с преференциалните цени, включително и с дългосрочните договори, които са сключени с определени текстове.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Моля Явор Куюмджиев да оттегли от предложението във връзка с уточнението от юристите израза ”на Република България”, за да гласуваме по един и същ начин текста.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това го уточнихме. Това е редакция, колеги. То си върви. Аз сега ще ви прочета и редакцията на комисията.
Има ли други въпроси, мнения, становища? Преминаваме към процедура за гласуване на Ц 5 – предложението на господин Куюмджиев. Преди това давам думата на колегата от Българската търговско-промишлена палата Николай Кискинов.
НИКОЛАЙ КИНСКИНОВ: Ние считаме, че първоначалната редакция, която е предложена, е по-подходяща, защото набляга на недискриминационния начин, по който тези разходи ще бъдат разпределени, набляга на това, че ще бъдат разпределени между всички крайни клиенти, което всъщност гарантира, че няма да има дискриминирани крайни клиенти, като например диспропорции между крайните битови клиенти и индустриалното потребление.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря за въпроса. Госпожа Тонева, заповядайте.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Аз не мога да взема отношение по редакцията. Не трябва да има и не може да има дискриминиране между битовите клиенти и другите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Предложението беше думата „недискриминационен” да остане. Така ли да разбирам? И аз си зададох въпроса защо, тъй като нищо не пречи да остане.
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ: И другият текст – „всички крайни клиенти” също да остане.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз Ви разбрах, колега. Сега да чуем господин Димитров и после ще дадем думата на юристите, а ще се изкажем и ние, които не сме от индустриалния бизнес.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: По недискриминационните няма да взема отношение.
Що се касае до „всички клиенти”, мисля, че текстът е ясен, тъй като се казва „между крайните клиенти”. Думата е членувана, така че става въпрос безусловно между всички крайни клиенти. Дали ще се каже „между всички крайни клиенти” или „между крайните клиенти”, е едно и също.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава преминаваме към гласуване на § 5. Който е за предложението на господин Куюмджиев, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Ще прочета редакцията на § 5, която се предлага:
§ 5. В чл. 34 се правят следните изменения:
Алинея 6 се изменя така:
„(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите разходи се определя по механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система и/или по друг ред, предвиден в закон.”
1. Алинея 7 се отменя.”
Становища, мнения по този текст? – Няма.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 5.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 се приема.
По § 6. Има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
В § 6:
1. В т. 1 думата „механизъм” се заменя с думата „методика”
2. Точка 2 се изменя така:
„2. В чл. 35, ал. 5 се изменя така:
„(5) Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по методика за разпределение на тези разходи по недискриминационен и прозрачен начин, между всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос, присъединени към електроенергийната система на Република България, и/или по друг предвиден в закона ред”.
3. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Задълженията за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници се реализират съгласно чл. 6, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, след като се приспадне паричната равностойност на 100 на сто от приходите, получени от търговете на квоти,предвидени в Закона за опазване на околната среда и 100 на сто от постъпленията от продажбата на енергия от възобновяеми източници, постъпили от договори за статистическо прехвърляне по Закона за енергията от възобновяеми източници.“
4. Създава се нова ал. 7 със следното съдържание:
„(7) С общата сума по ал. 6 се компенсират по недискриминационен и прозрачен начин разходите, произтичащи от задължения към обществото на всички битови крайни клиенти на Крайният снабдител, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.”
Това е § 6, предложен от народния представител Явор Куюмджиев. Господин Куюмджиев, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Следвайки логиката на всички промени в закона, това предложение регулира няколко неща.
Първото е т. 5. Трябва да се обърне внимание на текста „включително ползващите електрическа енергия от внос, присъединени към електроенергийната система на Република България”. Тук „Република България” явно ще отпадне в логиката на целия закон. Този текст решава какво се случва с потребители, главно производствени, индустриални, които биха внасяли електричество от чужбина, ако се получи ситуация, при която то да е по-евтино, отколкото това на българския пазар, и въвежда задължение да участват в заплащането на разходите за зелена, кафява и, условно казано, американска енергия.
В следващата точка се дава възможност да се случат две неща. първото е това, за което с госпожа Шопова преди малко си приказвахме – да се дава възможност парите, постъпили от продажба на зелени емисии, да се включат във фонда за компенсиране на разходите за зелена, кафява и друга енергия със задължително изкупуване, както и постъпленията от продажбата на българска зелена енергия на други държави членки да се използва със същото предназначение.
Последното е изключително важно, тъй като преференциалната цена за изкупуване на възобновяема енергия е една от най-ниските в Европейския съюз, което дава възможност за относително голям пазар на тази наша енергия в други страни членки, за което ще получаваме приходи.
Последното също е много важно, с оглед уточняването или фиксирането в този законопроект на определение за това кой ще бъде изключен някак си от тези разходи, тъй като използването на средствата, събрани от продажбата на зелени емисии, теоретично преди тази редакция би могло да бъде нападнато като неправомерна държавна помощ.
С този текст вече тази вероятност отпада. И се възползваме от текстовете на няколко европейски директиви, които позволяват тези средства да бъдат използвани за подпомагане на енергийно бедни.
Това е смисълът на тези точки. Моля комисията да подкрепи текстовете.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще помоля и колегите от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да вземат отношение по този текст.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, аз първо имам един въпрос към юристите. Не е ли необходимо, когато пишем, че се определя методиката за разпределение на тези разходи, да бъде конкретизирано кой изработва тази методика и в какъв срок от влизането на закона в сила тя трябва да бъде готова?
И вторият ми въпрос е следният. Аз също искам да направя едно предложение за промяна на чл. 35 в неговата ал. 1, като отпаднат думите „и енергийна ефективност”.
Чета текста от действащия закон:
„ Чл. 35, ал. 1. Енергийните предприятия имат право да предявяват искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност.
Аз предлагам от този текст да отпаднат думите „и енергийната ефективност” и текстът да придобие следното звучене: „Енергийните предприятия имат право да предявяват искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването и защитата на околната среда.”
Искам да аргументирам това свое предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ти ще го аргументираш, но такова предложение за изменение и допълнение не е внесено. Ние няма как да се върнем. Такъв текст няма. Трябваше до 18 часа да внесеш предложение с този текст сега народните представители не са запознати с текста.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли в залата да го направим?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И в пленарната зала не можеш да го направиш. Ние няма как да се върнем. Трябваше до 18 часа да се направи официално предложение за изменение и допълнение с твой подпис.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Редакциите да бъдат еднакви в предишните текстове.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие предлагате от този текст да отпадне думата „недискриминационен”. Други становища и предложения по § 6, само по текстовете, за които са направени предложения за и0зменение и допълнение.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз тук не виждам редактиран вариант на текстовете. Затова моето предложение е към редакцията на текста за дискриминационен или недискриминационен ред и за Република България да се уеднаквят, както ги приехме в предишните текстове.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: С една дума да разбирам, че Вие предлагате от този текст да отпадне „недискриминационен”? Това ли да разбирам? Защото тук редакция няма.
МУСТГАФА КАРАДАЙЪ: Ако трябва да правя редакционно предложение, моето редакционно предложение е уеднаквяване с предишния параграф, а именно „недискриминационен и” да отпадне от текста. Причините за това предложение бяха изложени по предишния параграф. Както и да отпадне думата „Република”.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Юристите трябваше да забележат това и да кажат на народните представители.
Говорим за § 6. Представител на Българската търговско-промишлена палата иска думата. Заповядайте. бележката Ви предполагаме, че е редакционна.
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ: Нали няма съмнение, че реализиране на задължението за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници се извършва на месечна база. Нали няма съмнение, че реализирането на задължението за изкупуване, след като се приспадне паричната стойност, не означава натрупване на определен обем от средства. Тоест преференциалното изкупуване продължава да е на месечна база и ако има натрупани средства, тогава се извършва това приспадане. Тоест не се облага месечното изкупуване на енергията от възобновяеми източници.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Мисля, че тези неща са описани в наредбата, за която Държавната комисия по енергийно и водно регулиране стриктно държи. Законът не третира месечните взаимоотношения с производителите и с купувачите.
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ: Правя това уточнение, защото изразът е „се реализират, след като се приспадне”. А постъпленията на приходи от емисии имат различен период на постъпване от разходите на разходване на средствата за изкупуване.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Става дума за следното. Ние сме в активна кореспонденция с министерствата, които се занимават с тази проблематика по отношение на изработването на механизъм, методика или каквото и да било. Така че това също ще бъде достъпно за принципа за тази прозрачност, за която говорим. И ще бъде разработен механизъм и във връзка с приходите, и във връзка с разходите, и с начина, по който ще бъдат възстановявани тези средства за инвестиране в теми, защото терминът не е „възстановяване на разходите”.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Подлагам на гласуване § 6 с измененията и допълненията, направени от господин Карадайъ.
Юристите имат право да взимат думата по всяко време. Заповядайте.
ИВА ЙОРДАНОВА: Едно уточнение във връзка с предложението на господин Куюмджиев. В ал. 6 към думата „квоти” да се добави „квоти за емисии на парникови газове”. Тъй като в Закона за опазване на околната среда има и други квоти. И да е ясно за какво става дума.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: За кой текст точно става дума?
ИВА ЙОРДАНОВА: в ал. 6 – „получени от търговете на квоти за емисии на парникови газове, предвидени в Закона за опазване на околната среда…”.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, подлагам на гласуване § 6 с измененията и допълненията, направени от господин Карадайъ и от юристите. Който е съгласен да приемем § 6, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Параграф 6 се приема.
По § 7. Няма направени предложения за изменение и допълнение. Моля господин Куюмджиев да мотивира текста.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Въпросният текст разрешава на електроенергийния системен оператор на мрежата да постига баланс при нарушаване на баланса, при възникване на дисбаланси в мрежата. Такива случаи не са много чести, но има моменти, в които – да не припомням случката от преди няколко месеца, в които се стига дотам, че потреблението пада, както беше паднало до 2000 мегавата. В такива случаи се налага операторът да може да поддържа баланс в цялата мрежа.
Това е напълно нормално, закономерно и трябва операторът да има такива права.
Предлагам да подкрепим текста.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ясно е за какво става въпрос, колеги – че ограничаваме производството или снабдяването с електрическа енергия без предупреждение, когато има опасност за дебалансиране на електроенергийната ни система. Господин Божков, заповядайте.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ: Господин председател, аз много се извинявам,но имам предложение по § 6, т. 4. В ал. 7 е станала грешка. Моля да чуете нашето мнение и евентуално да прегласуваме само т. 4 –за създаването на новата ал. 7.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да приключим с § 7 и тогава ще се върнем на т. 4 от § 6. Те нямат обща връзка, защото § 7 е свързан с други членове от закона. Продължаваме разглеждането на § 7.
ВЛАДИМИР АЛИЧКОВ: Аз съм от Българската фотоволтаична асоциация. Имаме предложение, касаещо § 7, а то е следното.
В предлагания от вас вариант е записано: „при невъзможност за поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната система или възникване на отклонение…”. Ние предлагаме думата „или” да се замени с „и”. това е необходимо, за да не се злоупотребява излишно и да не се тълкува произволно от енергийния системен оператор тази разпоредба на закона. Това означава кумулативно. Такъв е и смисълът на европейските норми.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Искам юристите да вземат отношение.
ИВА ЙОРДАНОВА: АЗ смятам, че това предложение променя смисъла коренно, защото „и” вече води до кумулация. Тоест и двете трябва да са налице. Ако е „или”, то включва и кумулация, и алтернативност. А с „и” наистина се променя смисълът.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Държавната комисия по енергийно и водно регулиране има ли отношение по този въпрос? Поканихме и от системния оператори представител? Началникът на електросистемния оператор тук ли е? Няма го. Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Има няколко спорни момента. Аз мисля, господин председател, уважаеми колеги, че е в интерес на цялата комисия и на всичко, което правим, да сме максимално ясни и открити.
Това предложение за промяна наистина създава тази възможност при наличие на едно от двете обстоятелства, които досега бяха необходими заедно, кумулативно.
Аз разбирам, че се намираме в много кратко време за приемане на тези изменения. Аз лично ще ги подкрепя.
Обаче аз мисля, в присъствието на министъра, съжалявам, че го няма началникът на ЕСО, че ние реално с тази поправка разширяваме правомощията на системния оператор. И не бих искал нито ние, предполагам, че и господин министърът, да създаваме впечатление, че ще направим нещо, което няма да има ясна методика и ясни правила, по които ще се изключват определени мощност. Това е притеснителният момент на част от представените браншови организации, които са писали до комисията. Аз също ги имам тези писма.
Ако в момента е трудно да предложим нещо като механизъм или методика, аз предлагам, господин председател, да поемем един ангажимент в комисията, приемайки закона, да видим как се прилага и да имаме ангажимент към хората. Ако се наложи, ще извикаме директора на системния оператор, за да видим как се прилага измененият член, какви са правилата, най-вече какви са критериите, по които се избира кои мощности да бъдат изключени. Защото знаете, че има различни директиви, които трябва да спазваме в тази връзка, и там има притеснителният момент някой да не злоупотребява, господин министър, с това, че спираме едни мощности, а не други. В момента трудно можем да предложим нещо по-добро, а и нямаме време.
Пак казвам, мисля, че можем да дадем тази гаранция – да следим това, и ако се наложи, да извикаме директора на ЕСО да даде обяснение, както и министърът.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Бойчев. Само едно уточнение искам да направя.
Колеги, не може още от сега априори да възприемем, че електросистемният оператор ще тръгне ще тръгне да злоупотребява. Ние не правим закони, за да дадем възможност на някой да злоупотребява. А правим закони, за да се спазват. И текстът е много ясен и точен, нищо че толкова бързо ги приемаме. Защото този закон, преди да е влязъл в това Народно събрание, е разгледан в предишното Народно събрание и са търсени начин как да дадем възможност и право на електросистемния оператор, когато няма възможност да балансира енергийната ни система, да се намесва. И производителите на зелена енергия най-много пострадаха от това нещо, когато преди време протестираха. А електросистемният оператор нямаше това право. Чисто и просто беше незаконно. Ние сега искаме да узаконим всички тези техни действия.
Затова вижте какво казваме в § 7: „При невъзможност за поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната система…”. Не пише – когато реши електросистемният оператор, да се обърне към тези неща.
Текстът е много точен и ясен и този текст ви устройва да го гласуваме. Заповядайте.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ: Ние се надяваме електроенергийният оператор да спазва законите. Защото даже и с това разширение той пак няма право да изключва ВЕИ-та приоритетно, както прави досега при наличие на закон. Тоест презумпцията, че енергийният системен оператор е независим, към този момент не е така за съжаление. Затова е нашето недоверие към законодателя в този случай с разширяването на възможностите на ЕСО да продължава да ограничава и изключва електроцентралите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не сте само Вие, които се отнасяте с недоверие към законодателя, но тук не бяхте прав. Бъдете доверчиви към нас.
Господин Димитров, заповядайте.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Първата част от изказването ми съвпада с това ,което господин Аталай вече каза, че не бива априори да смятаме, че електроенергийният системен оператор е склонен преди всичко да нарушава закона и правилата.
Като втора точка обаче това, което искам да кажа, е, че може да се проследи оттук нататък процеса за това щото да се създадат правила, които да изключват дискриминация на енергийни производители, което е напълно възможно. И това може да стане, като се упражни контрол върху процеса на изменение на наредбата за въвеждане на ограничителен режим.
Всички тези промени, които сега се правят в закона и касаят ограниченията, се отразяват в тази наредба. Там може да се проследи щото там този ред на изключване да го има и да е ясно, че той е недискриминационен. Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Дори и в журналите. Освен наредбите, във всички тези дневници и наряди, които ги има, всичко е отбелязано и се знае какво се прави. Недоверието в момента е излишно. Заповядайте, господин Андреев.
АДРИАН АНДРЕЕВ: Едно кратко изказване. Не трябва да се разсъждава за дискриминация и не за дискриминация за това ,което правят българите в тази тежка социална ситуация.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Стана ясно на тези, които са включени и в двете страни – и на производителите, и на тези, които пренасят, че всичко е взаимно доверие, но и в закона е записано.
Колеги, подлагам на гласуване § 7.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се § 7.
Колеги, тъй като вече работим повече от един час, давам 10 минути почивка.




(След почивката)

Връщаме се на § 6, т. 4 тук е включено задължението за изкупуване на електрическата енергия от Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници. Даваме възможност за събиране на едни средства от едни фондове, които сто на сто трябва да бъдат след това разпределени към определени битови крайни клиенти. Тук ли му е мястото и това ли е юридически най-изчистеният текст?
Продължаваме нататък и накрая ще се върнем, защото този текст не влияе към другите параграфи. Защото вече отиваме към чл. 73, а не в чл. 35.
По § 8.
В чл. 93а, ал. 1 думите „може да” се заличават.
Това е редакцията. Основният параграф, който е даден от вносителя. Други предложения за изменение и допълнение няма.
Подлагам на гласуване § 8 в тази редакция.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Искам, госпожо Тонева, да уточним по § 6 дали му е там мястото. Ще се върнем на този текст накрая.
По § 9. Има предложение за следната редакция:
§ 9. Създава се нов чл. 94:
„Чл. 94. Крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия, която са закупили по чл. 162 и по чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници по цената, по която са я закупили.”
Моля вносителите да се мотивират, за да стане ясно какво правим с този параграф. Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Смисълът на този текст е да се консолидират, ако мога да използвам тази дума, всички направени разходи за изкупуване на енергия от главно възобновяеми енергийни източници в Националната електрическа компания. Това се прави с цел да се избегнат несправедливостите по пътя на парите. Защото в момента плащането към ВЕИ-та се случва на четири нива – в трите ЕРП и в НЕК. По този начин дори ЕРП-та не е крайният израз. Крайният снабдител, който закупува енергията, я продава на същата стойност на Националната електрическа компания, която след това получава по новата методология, инструмент, компенсиран от тези разходи.
Предлагам да подкрепим текста.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Други мнения и становища по този параграф, колеги? Заповядайте, представителят на Българската търговско-промишлена палата.
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ: Благодаря. Аз имах възможност и вчера да изложа мнението си по този въпрос. Казвам го сега на уважаемите народни представители, за да влезе в протокола.
Това, освен консолидация на изкупуването, обръщам внимание, че ще доведе до консолидация на дефицитите, които в момента се предизвикват от изкупуването на зелената енергия. Така че тези за изкупуване на енергия, за да бъдат след това предвидени като приходи на обществения доставчик, този механизъм ще доведе до огромен нов дефицит в обществения доставчик, който е НЕК.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Има ли някой да обясни, че това няма да стане? Заповядайте, госпожа Тонева.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Благодаря Ви. Този механизъм всъщност е единственият, който дава възможност да няма много различни цени за крайните клиенти, присъединени към мрежите ниско напрежение заради различното количество енергия от ВЕИ в различните ЕРП.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е добре. Такъв текст е имало и до 2007 г. Оттогава мисля, че мотивацията беше, че всеки там, където му е електроразпределителното предприятие, там трябва да се включва и там да му се купува енергията. Нали така беше?
В един момент се оказва, че някои ЕРП нямат възможност да изкупят произведената енергия във ВЕИ, защото не си направиха сметките колко да включат към мрежите си. И в момента, след като се опитваме да създадем един баланс, едни средства, чрез които да компенсираме зелената енергия, възниква въпросът и идеята да бъдат събрани към обществения доставчик всички произведени енергии от ВЕИ, включително от дългосрочните договори. За да компенсираме крайния клиент, се събират там.
Оттук възниква въпросът, който зададе колегата – този дефицит, който имаха трите ЕРП от това ,че изкупуваха тази енергия, сега се събира в Националната електрическа компания. Това ли имате предвид, колега?
НИКЛАЙ КИСКИНОВ: Да.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И как и по какъв начин ще се компенсира това, за да влизаме в нормален начин на работа.
Госпожа Тонева, заповядайте.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Дефицитът, който в момента се породи от механизма за разплащане, свързан със зелената енергия, е породен от това, че в действащите цени не са включени голяма част от съществуващите разходи точно на едно ЕРП, както казахте.
А когато в цените бъдат отразени всички съществуващи разходи, поне към момента, и не се очаква бум на тяхното нарастване, то действително като маса пари ще има събрана по-голяма сума в обществения доставчик. Но не би трябвало да има дефицит ако заработи правилно механизмът. Тоест този механизъм за разплащане между ЕРП и обществения доставчик и сега съществува, но това е само добавката, тоест част от парите. А сега се предвижда да касае цялата енергия.
Но трябва да разсъждаваме в полза на това, че крайните потребители ще имат една еднаква цена за енергия на територията на страната, тя ще бъде разпределена в компоненти прозрачно, така че да се вижда колко е за зелена енергия, колко е за невъзстановяеми разходи и колко е по чл. 162. А механизмът за разплащане ще се реализира по същия начин, както и сега.
Пак казвам, дефицитът е породен от това ,че в така действащите цени голяма част от разходите за зелена енергия не са включени. От това идва дефицитът.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Доволен ли сте? Убеден ли сте вече, че сме прави да приемем това?
НИКОЛАЙ КИСКИНОВ: Доволен съм от отговора. Искам да кажа следното. да, този механизъм работи, но само при промяна на ценовото равнище към увеличаване на разходите за енергия на потребителите. Тъй като в момента тези разходи за изкупуване не са включени към тази система, защото зелената добавка, която сега я компенсира, я подценява, поради което беше издадено и разрешението на регулатора № 33 за цена за достъп. Тоест ако регулаторът не включи тези суми, ще се предизвика дефицит. А ако включи тези суми, ще трябва да увеличи цените.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Значи ще включат тези разходи, ще бъдат към Националната електрическа компания, към обществения доставчик и ще бъдат компенсирани с едни други механизми. Затова това, което предполагат – че ще има повишение на цената, поне очаквано от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Затова работим бързо, за да не направим с 40 процента увеличение на цената, а да има поне десетина процента намаление. Само го казвам като желание. Това е работа на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Има думата Иво Лефтеров, изпълнителен директор на Националната електрическа компания.
ИВО ЛЕФТЕРОВ: Благодаря. Подкрепям госпожа Тонева и смятам, че методологията ще проработи точно по този начин. Трябва да станат нещата.
Това, което ме притеснява до известна степен, е, че сега с новия законопроект наистина НЕК изкупува цялата енергия. И до известна степен се връщаме от периода 2007 година, както вече се спомена.
Не съм убеден дали успяваме да спазим напълно европейските директиви и това ,че също трябва да се разделим с енергийния системен оператор за всички тези неща. просто притеснява ме дали не се връщаме малко назад.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбира се, има една визия, че правим една крачка назад, но правим три напред. Заповядайте, госпожо Тонева. Обяснете методиката и начина на работа.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Според мене ние нямаме друг изход, при положение че 60 процента от потреблението на вътрешния пазар се осигурява от договори със задължително изкупуване. Ако нямаше такива договори, нямаше да има задължение за задължително изкупуване, което трябва да се преразпределя. Но всъщност не става дума за единствен купувач, така, както беше много преди 2007 г., а става дума само за синхронизиране на едно място на покупките, които ще бъдат разплатени преди това от ЕРП в обществения доставчик, за да може да бъде единна цената на електрическата енергия и да бъде разпределена справедливо между битови и небитови потребители.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Заповядайте, господин Лефтеров.
ИВО ЛЕФТЕРОВ: Аз съм съгласен.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Сигурно Вие ще бъдете човекът, който ще прилага закона и методиката по най-правилния начин.
Други мнения и становища? – Няма.
Подлагам на гласуване § 9 с новия чл. 94.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Параграф 9 се приема.
По § 10. Има предложение от Рамадан Аталай:
В чл. 100:
1. Алинея 1 се изменя така:
„Сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени могат да сключват производителите, търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция и крайните клиенти.”
2. Създава се нова ал.3 със следното съдържание:
„Доставчиците от последна инстанция могат да купуват електрическа енергия от обществения доставчик, търговец или производител по свободно договорени цени.”
3. Създава се нова алинея 4 със следното съдържание:
„Всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система на Република България, заплащат разходите по чл. 35 от ЗЕ.”
Има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители:
„§ 10. В чл. 100 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, заплащат разходите по чл. 35.
(4) Всички търговци и производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, заплащат на обществения доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена.”
Имаме и предложение за редакцията.
Господин Куюмджиев, заповядайте да мотивиране предложенията.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Този текст решава няколко проблема. Единият е, че по последните директиви на Европейската комисия следващата порция от индустриални потребители трябва да излезе на свободния пазар. това се случва. Всички клиенти на средно напрежение излизат на свободния пазар. Тези от тях, които не могат или не искат да излязат на свободния пазар, стават обект на така наречените доставчици от последна инстанция. В общия случай по сегашното действащо законодателство на територията на България ще има трима доставчици от последна инстанция, които ще бъдат задължени да доставят електроенергия на тези от индустриалните потребители на средно напрежение, които не желаят да излязат на свободния пазар.
С този текст, който е внесен, се решава един от основните проблеми – по каква цена тези клиенти на средно потребление ще закупуват електроенергия. Защото те, образно казано, продължават да бъдат манипулиран пазар, въпреки че не са.
Задължението тези доставчици от последна инстанция да закупуват електроенергия само от обществения доставчик, тоест НЕК, решава потенциални проблеми за създаване на различни цени в различните региони, както и дава стимул на по-голям брой индустриални потребители на средно напрежение наистина да излязат на свободния пазар.
Предлагам да подкрепим текста на предложението.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: А тези потребители, които не се ориентират навреме да излязат на свободния пазар, особено индустриалците, трябва да работя малко по-системно от малките предприятия, за да могат да си намерят капацитет и хора, които ще ги изкарат на свободния пазар. иначе няма как да се случи това нещо.
Други мнения, становища? – Няма. Това, което господин Куюмджиев обясни, обяснява цялото мое предложение по ал. 2, ал. 3 и ал. 4 – допълненията, които са направени от страна на господин Куюмджиев.
Нека да гласуваме предложенията – на Рамадан Аталай и на Явор Куюмджиев.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Ще прочета редакцията и след това ще гласуваме целия параграф.
§ 10. В чл. 100 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система заплащат разходите по чл. 35.
(4) Всички търговци и производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, заплащат на обществения доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена.”
Който е съгласен да приемем тази редакция за § 10, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 се приема.
По § 11. Има предложение на народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители.
Параграф 11 се изменя така:
„§ 11. В Чл. 105 се създават ал. 5, 6 и 7:
„(5) При невъзможност за осигуряване на необходимите количества студен резерв чрез договаряне, неговото предоставяне се налага от министъра на икономиката и енергетиката по реда на чл. 70.
(6) Производителите на електрическа енергия са длъжни да предлагат на оператора на електропреносната мрежа за изкупуване разполагаемост за допълнителни услуги в размер не по-малко от половината на регулировъчния диапазон на планираните за работа блокове, за всеки месец.
(7) Операторът на електропреносната мрежа с оглед нуждите на електроенергийната система и по критерия най-ниска цена определя количествата по ал. 6, които подлежат на изкупуване. ”
Да дадем думата на господин Куюмджиев да мотивира предложението си.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Този текст решава проблема със студения резерв или разполагаемостта, дава възможност на електроенергийния системен оператор да провежда търгове и да закупува въпросната разполагаемост по най-ниска възможна цена.
От друга страна, дава възможност и на министъра на икономиката и енергетиката в случай на кризи, когато има недостиг или не дай боже да не достигне студеният резерв, предприема енергийни мерки за осигуряване безопасността на доставките на
Това е много важен текст. Предлагам да бъде подкрепен.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Други колеги? Господин Божков, заповядайте.
ЕЛЕНКО БОЖКОВ: Благодаря, господин председател. Тъй като няма представител на системния оператор и на диспечерите, аз си позволявам да подкрепя и от името на диспечерите, и от името на комисията напълно направеното предложение от господин Куюмджиев, като ще внеса едно много малко допълнение. Тук става дума за така наречения първичен резерв на системата и възможността министърът да осигури в екстремни или форсмажорни случаи този резерв и вторичен и третичен резерв. Това е новата алинея, която дава възможност електросистемният оператор да регулира в определен диапазон, след като е осигурен този резерв от производителите. Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря. Натоварихме министъра с една задача, която хич не му е приятна, но трябва да я върши.
Други предложения и изменения в тези текстове? – Няма.
Подлагам на гласуване § 11, така, както е предложен от господин Явор Куюмджиев.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Сега ще ви запозная с редакцията на целия § 11.
Предложение за редакция:
§ 11. В Чл. 105 се създават ал. 5, 6 и 7:
„(5) При невъзможност за осигуряване на необходимите количества студен резерв чрез договаряне, неговото предоставяне се налага от министъра на икономиката и енергетиката по реда на чл. 70.
(6) Производителите на електрическа енергия са длъжни да предлагат на оператора на електропреносната мрежа за изкупуване разполагаемост за допълнителни услуги в размер не по-малко от половината на регулировъчния диапазон на планираните за работа блокове за всеки месец.
(7) Операторът на електропреносната мрежа с оглед нуждите на електроенергийната система и по критерия най-ниска цена определя количествата по ал. 6, които подлежат на изкупуване. ”
ИВА ЙОРДАНОВА: Само да обясня. Това е заместващото предложение на господин Куюмджиев. Само искам да обърна внимание, че всъщност вие трябва да отхвърлите текста на вносителя за промяна в чл. 102 и да гласувате заместващ текст на § 11 за изменение в чл. 102.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава можехте да го пишете не като редакция, а да пишете, че това е предложението на комисията и да не го четем. Затормозявате работата на комисията.
Нека да гласуваме § 11 с предложената редакция и с приетото предложение на господин Явор Куюмджиев.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 12. Има предложение на народния представител Явор Куюмджиев.
Параграф 12 се изменя така:
В чл. 162 ал. 1 се изменя така:
„(1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, и количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия, както и количеството електрическа енергия, потребявана от небитови клиенти, които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди, снабдява с топлинна енергия.”
Има предложение на народния представител Жельо Бойчев:
В чл. 162 ал. 1 придобива следната редакция:
"Чл. 162 (1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са длъжни да изкупят от производители на електрическа и топлинна енергия, от които снабдяването на крайните клиенти представлява услуга от обществен интерес и присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлина и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди и има сключени договори по реда на глава девета, раздел VІІ, или с които участва на пазара на балансираща енергия."
Нека да чуем мотивите на господин Явор Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Текстът на този параграф е също доста важен, защото въвежда някакви правила, особено в така наречените заводски централи, които до момента в общия случай продаваха цялата електроенергия, произведена по комбиниран начин, на високи преференциални цени на обществения доставчик, с което натоварваха системата с излишни разходи.
С този текст се вменява задължение на обществения доставчик или крайния снабдител да изкупуват задължително само енергията, която е над потребностите на съответната заводска централа.
По същия начин се третират и топлофикационните дружества, на които задължително да им се изкупува електроенергията, която е само с доказан високоефективен произход.
По този начин с приемането на тези текстове се създава една справедливост в системата, голяма доза излишни разходи, които потъваха в нечии джобове за сметка на цялата енергийна система ще бъдат премахнати.
Предлагам да подкрепим текста.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Да чуем аргументацията на господин Жельо Бойчев. В предложението на господин Бойчев има сериозна разлика. При първото предложение господин Куюмджиев предлага за сертифицираните високо ефективни. А тук не става ясно дали е само за сертифицираните високо ефективни, или всички онези, които са в услуга на обществото ако е така, има много сериозна разлика между двете предложения, колеги. Господин Жельо Бойчев писмено защитава примерно Топлофикация „София” да остане в този си вид, в който е сега. А с предложението на господин Куюмджиев някои топлофикационни производсктва остават малко по-назад. Прав ли съм?
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: По принцип.
ПРЕДСС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не по принцип, а така разбрах от текста, който прочетох, за да ни стане ясно. Днес са направени предложенията. Но това разбрах аз. Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз, господин председател, съм длъжен да направя това предложение, тъй като имаше редица спекулации относно бъдещето но Топлофикация „София”. Знаете, че това е обществено много значим въпрос, предвид на това , че Топлофикация има над 300 хил. абоната. Имаше различни спекулации.
Аз няма да създавам в момента проблем в работата на комисията и съм доволен от редакцията, която е предложена.
Първото смущение беше, че в първоначалния вариант нямаше задължителност на изкупуването на тази високо комбинирана електроенергия и нямаше и цялото количество. Така че общо взето тази редакция извървява отчасти смисъла на това предложение. Аз разговарях и с вносителите и ще помоля те тук в момента да разяснят този нов механизъм как и по какъв начин би се отразил специално за Топлофикация „София”. Аз получи уверението, че няма да има проблеми. Но все пак не бих искал този проблем да предизвиква спекулации. Аз разбрах, че и министърът днес е имал среща с кмета на София и с ръководството на дружеството. Може би и той ще кажа, за да разсеем тези съмнения.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз мисля, че в редакцията с думите „или има сключени договори по реда на Глава ІХ” уреждате въпроса с Топлофикация „София”. Така ли да разбирам?
Нека да дадем думата на господин Димитров. Редакцията е тази- наблягайте само на редакцията.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Тази редакция се различава от старата единствено с, условно да го наречем, опашката на текста, която говори за неизкупуването на количествата от, образно казано, заводските централи. С нищо не се засягат топлофикационните централи с този текст.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие го гарантирате.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Това е в текста.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: В този случай господин Жельо Бойчев си оттегля направеното предложение, за да не го четем утре в залата. давам думата на господин Терзийски.
ТЕРЗИЙСКИ: Няма да си позволя да бъда разточителен, все пак е доста късно. За да спестя време на комисията, ще премина направо към редакцията на текста, който е предложила самата комисия, с леко уточнение, разбира се, ако имате желание да го приемете. То касае последния абзац, за да се изясни точно за коя енергия става въпрос. Ще прочета думите „потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на Глава девета, раздел VІІ, или с които участва на пазара на балансираща енергия”. След това – „или количествата електрическа енергия, която съответства на потребената от стопански клиенти…”.
ОБАЖДАТ СЕ: Небитови.
ТЕРЗИЙСКИ: „Небитови” означава да включим и бюджетните. Това означава включване на количествата електрическа енергия, които потребяват всички болници, училища, детски градини. Ще бъдат включени в изключението, тоест съответстващото количество електрическа енергия по комбиниран способ да бъде изключено от изкупуване от НЕК и съответно тези болници, училища и детски градини трябва да си купуват електрическата енергия от топлофикационното дружество на каквато вие прецените цена. Затова смятам, че трябва да уточним, че изключението се отнася за количеството електрическа енергия, която съответства на потребената от стопанските клиенти, които производителят с преобладаващ топлинен товар снабдява с топлинна енергия.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът е как да стане така, че какво да ги правим тези, които са невисоко ефективни, произвеждат електрическа енергия над топлинната енергия.
ТЕРЗИЙСКИ: Господин Аталай, само едно уточнение. В по-горната част на текста е упоменато кои количества електричество подлежат на подпомагане и стимулиране. Те трябва задължително да бъдат регистрирани със сертификат за произход, който е по критериите на методиката, определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съобразена с европейската директива, също изменената наредба, касаеща ефективността и минималното количество от 10 процента спестена фабрична енергия. Така че тук въобще не се касае и не коментираме неефективни централи. Ако трябва да бъда коректен, както и господин Куюмджиев заяви, тук коментираме, желанието за изключване от преференцирането по директива 8 от 2004 г. на заводски централи, които едно време са били в една площадка, след това са разделени като отделни юридически лица и сега се възползват от възможността на своя пазар заводската площадка да купува електроенергия по свободно договорени цени, а бившата заводска централа, която сега е енергиен субект, отделно юридическо лице, да продава по преференциални цени, без да затваря нуждите от електрическа енергия на заводската площадка.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, искам да ни разясните, за да стане ясно на всички народни представители, какво правим с този текст.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Първо, предлагам да спрем да се позоваваме на директива № 8, защото тя вече е заменена с директива № 27 от миналата година със същите условия.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво казва директива № 27 от миналата година?
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: С две думи. Опасението на господин Терзийски не почива на реални факти в текста. Ви интерес на истината, това определение за небитови потребители поне аз не съм участвал и не съм коментирал в работна група да се появи такъв текст.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Но тук трябва да изчистим текста. Тук става въпрос за изключване на определени производства.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Казах, че лично аз не съм участвал при обсъждането на текст тук да се появи изразът „небитови потребители”. Но въпреки това, въпреки че този израз го има тук, болниците и училищата не са застрашени. Защото няма топлофикационно дружество, в което да преобладава стопанският товар. Тоест опашката на текста казва: „за производители с преобладаващ стопански товар”. Априори са изключени топлофикационните дружества от тази хипотеза.
ТЕРЗИЙСКИ: Има изключени две дружества – Топлофикация – Казанлък и Топлофикация – Разград, където преобладават бюджетните клиенти на тези топлофикационни дружества. Така че няма никаква гаранция, че няма да има обръщане на тренда и в други такива дружества. Питам: защо трябва да дискриминираме обществените сгради?
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Надявам се, след като господин Терзийски споделя тази информация за двете топлофикации, тя да е достатъчно достоверна. Аз не съм видял такива данни. Но предлагам да отпадне думичката „небитови”. Тогава нещата си отиват на местата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава какво става? Като отпадне думата „небитови”, влизат и топлофикации, които продават топлинна енергия и към общинските сгради, така ли?
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Ако е вярна неговата хипотеза – да.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Но да не би сега да разширим …
ТЕРЗИЙСКИ: По нормативна уредба задължителните и минимални количества информация, която лицензиантите са длъжни да предоставят на Министерството на икономиката и енергетиката за съставяне на планове за развитието на енергетиката, има форми, в които изрично е упоменато разпределението на подгрупи, които са битови, бюджетни и стопански. Това е в наредба „Методики” към Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, след тези изказвания какво предлагате, какво да включим.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Бюджетни и битови.
ИВА ЙОРДАНОВА: В легалните дефиниции изрично има понятие какво е битов и небитов клиент, но какво е „стопански клиент” няма. Евентуално тогава ние трябва да дадем дефиниция на „стопански клиент”, за да го отделим от небитовия клиент. Само така да въвеждаме едно понятие, просто защото някъде се използва на подзаконово ниво, мисля, че не е редно.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Да разбирам ли, че при това положение и терминът „стопански нужди” също не е дефиниран? Има ли някъде такава дефиниция?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако тръгнем да пишем и определение какво е „стопански нужди”, утре в 9 часа в този състав комисията отиваме в залата. знам как се правят определения. Ще стане една…
Господин Димитров, всички погледи са обърнати към Вас. Текстът трябва да бъде изчистен. Господин Куюмджиев каза идеята – да се изкупят онези производства от електрическа енергия от високоефективните и от онези топлофикации, които имат по един или друг начин задължения към обществото, както Топлофикация „София”, а останалата да отиде на пазара. С този текст изчистваме ли всичко това, което го говорим юридически, технически, терминологиите или не го изчистваме? Защото не искам утре топлофикационните дружества да дойдат на главите ни и да кажат: Вие какво направихте? Като гледам, господин Терзийски не е много притеснен.
ТЕРЗИЙСКИ: Бих казал, че ще дойдат нашите клиенти, не ние. Там е проблемът.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да дойдат, вие ще ги докарате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един въпрос да задам към господин Терзийски, ако може. Господин Терзийски, вас ви притесняват училищата, болниците и бюджетните учреждения или само училищата, бюджетните учреждения и детските градини? Защото болниците са търговски стопански обекти също по закона.
ТЕРЗИЙСКИ: Част от тях са търговски дружества, другите са общински бюджетни.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тоест, ако ние напишем „небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка”, това ще ви удовлетвори ли?
ТЕРЗИЙСКИ: Всяко нещо, което регламентира, че неотпадането на дружества, които не упражняват търговска дейност по смисъла на този закон във връзка с предоставената към тях топлинна енергия ни удовлетворява.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тогава би могло да стане точно така – небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка. Нека все пак юристите да го погледнат.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, Вие не чухте предложенията на господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: : Аз предлагам, тъй като него го притесняват бюджетните издръжки, да бъде написано „небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка”.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Обменихме мнения с госпожа Тонева. В този случай ще работи по-добре текстът, който предлага господин Бойчев, с уговорката там да се включи към количествата определението за сертифицирана електрическа енергия.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това го има и в текста на господин Куюмджиев.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Да, но в текста на господин Бойчев се говори за такива дружества. Нямам текста на господин Бойчев, затова не мога да го възпроизведа, но там се говори за такива дружества.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Доклад нямате ли пред Вас? Вие тогава досега за какви текстове ми говорите?
ТЕРЗИЙСКИ: Съжалявам, че ще трябва да внеса още малко смут. Ще помоля колегите юристи да погледнат определението на „услуги за обществен интерес” в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката. Какво представлява „услуга в обществен интерес” и на какви критерии се подчинява тя.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Юристите имат две задачи, в рамките на времето, докато приемем Преходните и заключителни разпоредби, да изчистите въпроса дали да отпадне „небитови клиенти” и да отворите дебелите книги и да видите какво е определението за „услуги в обществен интерес”. Дайте юридически издържан текст.
Преминаваме към § 13. Оставаме § 12 за уточнение. Уточнете го с господин Димитров и госпожа Тонева и ни дайте текст, като, разбира се, включете и господин Терзийски, но не означава напълно да се съгласите с неговото мнение, както и той с вашето.
Има предложение за нов § 13 със следния текст:
§ 13. В останалите текстове на закона думите "министърът на икономиката, енергетиката и туризма", "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" и "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма" се заменят съответно с "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката".
По този въпрос няма защо да се мотивираме. Който е съгласен да приемем този текст на § 13, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби. Защо сте написали пак § 13?
ИВА ЙОРДАНОВА: Ние след това казваме, че § 13 става § 14. Той е § 13 по вносител. Ние не можем да го преномерираме.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: После ще се направи преномерация на текста.
По § 13 на вносител. Има предложение на народния представител Явор Куюмджиев.
В § 13 думите „Ценовият период 01.07.2012 г. – 30.06.2013 г.” се заменя с „Ценовият период 01.07.2012 г. – 30.06.2013 г.”
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Бих искала да ви предложа да се коригира текстът в смисъл на това ,че според мене трябва да бъде казано „Ценовият или регулаторният период, който приключва към 30.06.2013 г.” и нататък текстът да върви, както е. Защото имаме дружества, които имат утвърдени цени преди 1 юли 2013 г.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Пишем така: „Ценовият период, който приключва на 30.06.2012 г. се заменя с „Ценовият период 01.07.2012 г. – 30.06.3013 г.”.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Бих предложила „Ценовият/регулаторният период, който приключва на 30.06.2012 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика и топлоенергетика” може да се удължи със срок до един месец. Искам да фиксираме края на периода, а не началото.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: С така предложеното изменение и допълнение, с цялото изречение, което не променя смисъла на това, което сме предложили, който е съгласен, моля да гласува. Тоест гласуваме текста на новия § 14.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се. Става въпрос, че в закона приемаме с един месец да удължим регулаторния период.
По § 14 на вносител. Има предложение на народния представител Рамадан Аталай:
Параграф 14 с изменя така:
§ 14. (1) При утвърждаване на цените на електрическата и топлинната енергия за ценовия период 2013г. – 2014г., не се прилага глава IV на Наредба N 1 за регулиране на цените на електрическата енергия.
(2) Доставчикът от последна инстанция закупува електрическа енергия единствено от обществения доставчик по свободно договорени цени за ценовия период 2013 – 2014г. След лицензиране на доставчика от последна инстанция и получаване на надлежна регистрация от ЕСО на пазара на балансираща енергия, доставчика има право да избира лицата, от които ще закупува енергия съгласно чл. 100, ал. 3.
(3) При утвърждаване на цените на електрическата и топлинна енергия за ценовия период 2013 г. - 2014 г.:
1. Комисията на закрито заседание приема доклад на работната група и проект на решение, като провежда открито заседание и обществено обсъждане в един и същи ден и определя срок за представяне на становища до три дни.
2. След приключване на процедурата за обществено обсъждане на закрито заседание комисията приема решение.
3. Мотивите към решенията могат да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение.
Да ви прочета и редакцията, а после ще дам думата на госпожа Тонева нагледно да ни обясни какво ще направят, след като вече ще издадат лиценз за доставчика от последна инстанция да закупува на пазарни цени и защо няма да ползват Наредба № 6.
Предложение за редакция:
§ 15. (1) При утвърждаване на цените на електрическата и топлинната енергия за ценовия период 2013 г. - 2014 г. не се прилагат глава ІV от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ, бр. 33 от 2013 г.) и глава ІІІ от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм., бр. 61 от 2007 г. и бр. 105 от 2008 г.).
(2) При утвърждаване на цените на електрическата и топлинната енергия за ценовия период 2013 г. - 2014 г. комисията на закрито заседание приема доклад на работната група и проект на решение, като провежда открито заседание и обществено обсъждане в един и същи ден и определя срок за представяне на становища до три дни. След приключване на процедурата за обществено обсъждане на закрито заседание комисията приема решение. Мотивите към решенията могат да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение.
Госпожа Тонева, нещо да Ви притеснява?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Да, притеснява ме. Предлагам текстът „При утвърждаване на цените на електрическата и топлинна енергия за ценовия период 2013 – 2014 г.” да се промени, в смисъл на това, че за електроразпределителните дружества и крайните снабдители има два ценови периода по наредба, защото те са с друг метод на регулиране. Тоест да се каже: „За дружествата, чийто ценови период изтича към 30.06. 2013 г.….” и нататък текстът да продължи.
Предлагам текст на § 14, ал. 1:
„Ал. 1. При утвърждаване на цените на електрическата и топлинната енергия за дружествата, чийто ценови период изтича на 20.06.2013 г. не се прилага глава ІV…” и нататък текстът остава същото.
Същото трябва да се приложи и в ал. 3, тоест да не се фиксира ценовият период до 2014 г., тъй като дружествата, които са с метод на регулиране чрез стимули, имат минимум два ценови периода.
И още нещо искам да попитам. Що се отнася до ал. 2, няма ли противоречие между първото и второто изречение? Или греша? Имам предвид това, което чета тук „Доставчикът от последна инстанция закупува електрическа енергия…”.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво трябва да изменим?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: В първото изречение казваме, че доставчикът от последна инстанция закупува електрическа енергия единствено от обществения доставчик по свободно договорени цени за период от една година.
Във второто изречение се казва, че след лицензиране на доставчика от последна инстанция и получаване на надлежна регистрация от ЕСО на пазара на балансираща енергия доставчикът има право да избира лицата, от които ще закупува енергия, съгласно чл. 100, ал. 3.
Смятам, че тук има противоречие във времето, тъй като те ще бъдат лицензирани сега и след приемане на търговските правила веднага би трябвало да са регистрирани в ЕСО и да получат такава надлежна регистрация, но все още няма да имат право да купуват….
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Тонева, оставете моето предложение. Четете редакцията. Това предложение е предложение от ЕРП, затова го вкарахме в Преходните и заключителни разпоредби, за да дадем срок, че до 2014 г. правим тази система за единствен купувач и т.н. И вие го приехте. В момента вие сте направили този текст заедно с юристите. И това ваше притеснение смятам, че в окончателната редакция е отпаднало. Така ли е? Ако не е, кажете да се коригираме.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Това, което ми казаха моите юристи, го приемам. То е обаче за § 17. Може ли вместо мене юристите да го кажат?
ИВА ЙОРДАНОВА: Вие прочетохте редакцията на § 14, който става § 15, като в алинеи 1 и 2 текстът става „за дружествата, чийто ценови период изтича на 30 юни 2013 г.”
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Който е съгласен с този текст на § 15, моля да гласува.
Гласували: за 1`2, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 15 на вносител. Има предложение на народния предсктавител Явор Куюмджиев и група народни представители.:
В § 15, ал. 1 думите „едномесечен срок” се заменят с „тримесечен срок”.
Приемате ли едномесечен срок?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Смятаме, че е малко, защото ние до един месец трябва да приключим с цените.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тримесечен не е ли много?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Юристите казват, че е достатъчен тримесечен срок.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Затова не питам юристите. Предлагам двумесечен срок.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Предлагам тримесечен, 90-дневен срок.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо дотогава искате да работите със старите нормативни актове, аз не мога да ви разбера. Правим нов модел, нова методика със стари нормативни актове.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Нали по цените ще се прилагат подзаконовите нормативни актове, доколкото не противоречат на закона?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Който е съгласен да приемем § 15, който става § 16, с редакцията и предложението на господин Явор Куюмджиев, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Има предложение от народния представител Явор Куюмджиев и група народни представители за създаването на нови параграфи 16 и 17.
Създават се нов § 16 и § 17:
§ 16. За периода от влизането в сила на този закон до 30 юни 2015 г.:
1. доставчиците от последна инстанция купуват електрическа енергия от обществения доставчик по свободно договорени цени, образувани по начин предвиден в методиката по чл. 21, ал. 1, т. 12;
2. член 102 не се прилага за доставчиците от последна инстанция.
§ 17. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон комисията приема методиките по чл. 21, ал. 1, т. 12 и по чл. 35, като срокът за представяне на становища е до три дни след общественото обсъждане.”
Госпожа Тонева, говорим за § 16 и § 17, където слагате общественият доставчик да отива да купува на свободни цени.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Съгласна съм.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Ако позволите, господин председател, тук идеята е доставчик от последна инстанция, този, за който говорихме преди малко, който ще бъде длъжен да доставя на клиентите средно напрежение, които не желаят да излязат на свободния пазар. нали някой на тях трябва да им доставя? Затова той се нарича доставчик от последна инстанция. Този доставчик от последна инстанция би могъл теоретично да ходи да купува електроенергия - и това би било неговият естествен интерес – от най-евтиния възможен източник, за да може да създава нелоялна конкуренция за своите клиенти, които са вързани към неговата мрежа. Теоретично един доставчик от последна инстанция може да отиде да се договори с АЕЦ „Козлодуй” , да получи една ниска цена, да си плати таксите за пренос и да продаде на своите клиенти нелоялно конкурентно по-евтина електроенергия, отколкото примерно друг клиент на средно напрежение в съседно ЕРП.
Затова се въвежда това правило – да се закупува електроенергия задължително, поне през първите две години от въвеждането на новата регулация, задължение на доставчик от последна инстанция от обществения доставчик по свободно договорени цени между доставчика от последна инстанция и обществения доставчик.
Този израз „свободно договорени цени” е малко евфемизъм, защото следващият параграф казва, че те се определят с методика, която да не позволява да се получават много големи девиации в една или друга посока.
ИВО ЛЕФТЕРОВ Може би като едно допълнение – все пак да сложим някакъв репер или да кажем „не по-ниска от регулираната цена”.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Тогава не е свободно договорена.
ИВО ЛЕФТЕРОВ: Тя пак ще е свободно договорена, но слагаме някакъв предел.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Ние го коментирахме. Обаче така или иначе нито едно търговско дружество не може да продава под себестойност. А смисълът на този запис е, че има голямо количество енергия, скъпа, задължително изкупна, която няма къде да се продаде. Нали затова слагаме репер от две години, докато нещо се смени. Ние го обсъждахме да сложим такова, но има леко противоречие.
ИВО ЛЕФТЕРОВ: Защото свободно договорена цена може да бъде 1 стотинка.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Този клиент ще отиде да купи от обществения доставчик. Общественият доставчик има регулируема цена.какво ще договори общественият доставчик с този клиент? Ако искате го наречете доставчик от последна инстанция, ако искате – го наречете който и да е. какво ще договори?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Той ще има енергия, която задължително изкупува, и тя е скъпа, защото е по регулирани, фиксирани цени в договори. И той не може да договори по-ниска цена, освен тази енергия, и към нея да добави, ако е необходимо, друга по-евтина енергия, така, както се прави миксът за регулирания пазар. аз мисля, че няма проблеми.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Искате да кажете, че НЕК може да прави свободен микс и да излезе на пазара, за да продава.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Той може, ако не му достигне от задължителната квота, да добави друга енергия и да продаде на доставчиците от последна инстанция.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Как няма да му стигне? Ние в закона сме задължили, че общественият доставчик е задължен на всеки краен клиент да достави.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Въпрос на количество.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Може да се окаже, господин председател, че изведнъж изнасяме 6000 мегавата, а свободната енергия на пазара е по-ниска, по-малко количество отколкото тази и се дава възможност на обществения доставчик да доставя от другаде, освен от регулираната цена. Ако не му достига. А тя може да не му достига, защото изведнъж потреблението става повече.
Аз ако може да подкрепя господин Лефтеров, че теоретично каква е възможността тази електроенергия между обществения доставчик и тази, която идва, да бъде по-ниска от минималната регулирана цена.. тя не е минимална, тя е регулирана цена. Теоретично според мене не е възможно.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо да не е възможно? Той си прави микса и го продава.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Теоретично е възможно само в случай, че потреблението на доставчика от последна инстанция нарасне толкова на свободния пазар, че се оказва, че е необходима повече енергия, отколкото има в договорите за задължително изкупуване и трябва да се добави от другаде.
ИВО ЛЕФТЕРОВ: Аз също смятам, че теоретично това е възможно да се случи, така че нека да сложим някакъв предел. Да го запишем – не по-ниска от регулираната цена. Това е моето предложение.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава това не е свободен пазар. всяко ограничение горе и долу не е свободно.
ИВО ЛЕФТЕРОВ: Има и още нещо, господин председател, което ме притеснява. Като казваме – свободно договорена цена, ние не знаем колко във времето свободно ще се договаряме. То може да отнеме месец, два, три. А ние като обществен доставчик вече енергията ще сме я доставили. Кога ще си вземем парите никой не знае.
И още нещо бих се опитал да допълня. Възможно ли е да кажем, че тук прихващания не би трябвало да стават, а да стават директни плащания. Защото вече имаме достатъчно опит с някои ЕРП, които си прихващат парите.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Само искам да кажа, че колегите ме подсещат, че всъщност е казано „образувани цените по начин, предвиден в методиката”. Става въпрос методиката, която комисията ще утвърди. Ние имаме възможност да регламентираме.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Който е съгласен да приемем § 16 и § 17 с предложените редакции, да бъде приет.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Има предложение за § 17:
§ 17.
В едномесечен срок от влизането в сила на този закон комисията приема методиките по чл. 21, ал. 1, т. 12 и по чл. 35, като срокът за представяне на становища е до три дни след общественото обсъждане.”
Който е съгласен § 17, така прочетен от мене, да бъде приет, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
По § 16 на вносител, който става § 19 :
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е съгласен с последния параграф, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Връщаме се към § 6. Какво решихте, колеги, с § 6, т. 4. Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Като вносител предлагам да отпадне думичката „битови” от текста, с което мисля, че ще удовлетворим всички.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Който е съгласен с отпадането на думичката „битови”, моля да гласува.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Да остане „прозрачен”. Но ние „недискриминационен”, колеги, сме го включили и в други членове, така че няма да можем да го осигурим, защото има някъде такива членове.
ИВА ЙОРДАНОВА: Да отпадне.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Да отпаднат „недискриминационен” и „битови”. Тогава текстът става така:
„Ал. 7. С общата сума по ал. 6 се компенсират по прозрачен начин разходите, произтичащи от задължения към обществото на всички крайни клиенти на крайния снабдител, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.” Господин Димитров, заповядайте.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Предлагам алтернатива, съгласувана с колегите, с един текст, който да измени § 6, т. 4, ал. 7, а именно:
„Ал. 7. С общата сума от постъпленията по ал. 6 се компенсират разходите по чл. 35, произтичащи от задължения към обществото.”
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Трябва да се върнем да видим чл. 35. Там има 17 или 19 точки за разходите.
Нека да оставим текста така, както господин Куюмджиев го предлага, за да не влезем в следващи дебати. Мисля, че с това донякъде изчистваме нещата. Пристъпваме към гласуване.
ИВА ЙОРДАНОВА: Само едно уточнение, преди да гласуваме. Нека в ал. 5 след „методика” да се добави „приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране”, за да е ясно, че това е методика на ДЕКЕВР.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Редакционна бележка от юристите. Приема се, за да се знае на кого е задължението – на ДЕКЕВР.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Тогава аз предлагам навсякъде в предишните текстове, които променихме, където пише „методика”, да добавим този текст.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Всичко това, което прави ДЕКЕВР, е в неговите правомощия. Главата е за ДЕКЕВР.
Разрешавам на юристите да внесат техническите поправки до 3 минути.
ЕЛИСАВЕТА РАШКОВА: Аз съм от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Само искам да обърна внимание, че всъщност така, както е ал. 7, с общата сума по ал. 6, се компенсират разходите, произтичащи от задължения към обществото. А разходите, произтичащи от задължения към обществото, са посочени в чл. 35 и те са много видове. Идеята всъщност е с тези разходи да се компенсират само тези за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени. Защото в чл. 35 има и много други видове разходи.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Искате да кажете да отпаднат задълженията към обществото ли?
ЕЛИСАВЕТА РАШКОВА: Да уточним разходите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Прочетете точно какво предлагате.
ЕЛИСАВЕТА РАШКОВА: „С общата сума по ал. 6 се компенсират разходите, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници на всички крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа.” Защото махайки само думата „битови” – аз всъщност не знам каква е вашата идея, крайните клиенти на крайния снабдител всъщност са само тези на ниско напрежение и малките стопански. Махайки само думата „битови”, пак остават само те. Не знам каква е вашата идея. По-скоро тук смисълът трябва да бъде – на всички крайни клиенти.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ако колежката от регулатора не възрази, в чл. 35 ясно са определени тези разходи. Ако искате, да го препишем направо в ал. 2, т. 3. Там са упоменати точно тези разходи, заради които създаваме този фонд. Точка 3 е за задълженията за изкупуване на електроенергия на преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Разходите са описани по чл. 35.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз затова го цитирам.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Обаче не знаем кои са разходите там. Те са 17 точки.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: В т. 3.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие имате идеята да пишем, че тези пари отиват за покриване на всичките тези 17.
ИВА ЙОРДАНОВА: Да останат думите „разходите за изкупуване на електроенергия по преференциални цени”.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Довършете изречението: след „Закона за ВЕИ” записваме какъв текст?
ИВА ЙОРДАНОВА: „на всички крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа”.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Тази енергия се плаща и от клиентите на високо напрежение, и от всички клиенти. Това е идеята, нали?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Идеята е да можем да платим само на крайния клиент ниско напрежение или на битовите клиенти, произтичащо от една директива, според която тези пари може да се харчат само за подпомагане на енергийно бедните. Само това е параграфът, по който можем да ползваме тези средства да бъдат разпределени. А не да платим на всички.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Госпожо Тонева, поправете ме, ако бъркам, но нали идеята на модела е в крайна сметка да се въведе нова такса „обществено задължение” за всички, които са на свободния пазар, независимо дали са на средно или на високо напрежение. Така че ние няма какво да ги защитаваме тях с парите от зелени сертификати. Идеята на този параграф е да ускорим заплащането на клиентите ниско напрежение с парите от зелени сертификати. За останалите клиенти въвеждаме такса „обществено задължение”.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Да, но до вчера си мислех, че всички ще имат еднаква тежест – и битовите, и небитовите потребители по отношение на зелената енергия чрез намаляване на общите разходи в системата за изкупуване с тези приходи. А сега излиза така ,че всъщност само на битовите потребители ще бъде намалена тази тежест, а другите ще плащат по по-висока цена. Излиза, че всичките ли на ниско напрежение са уязвими или само битовите?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Тонева, още веднъж ще кажа, за да се изясним. Трябва да направим точно така, че на крайните клиенти и на производителите на ниско и средно напрежение, тези, които са малки предприятия, да не им повишим цената на електроенергията, както и на индустрията. В този текст, ако махнем „битови”, Вие ни казвате в момента, че цената на потребителите на малките и средните предприятия ще се повиши. Така ли е?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: И на индустрията. Да. Защото в такъв случай този приход в системата ще отиде само към една група клиенти, а другите ще заплатят по-висока цена.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Идеята ни е да заплатим добавката на всички видове цветни енергии, за да не се повиши цената на всички потребители. Нали така беше?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Когато се субсидира цената само на една група клиенти, другите ще платят реалните разходи за цветна енергия, както я наричате.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Още веднъж ви моля, изчистете т. 4, ал. 7 с философията и идеята на закона на първо и на второ четене. Дайте ми текст, юридически коректен, с тази философия. Ако нямаме такъв текст, работата не е добре.
Господин Димитров, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Тъй като се получава, бих казал, едно противоречие в мисловните конструкции, понеже тази алинея е съвсем нова, тя дойде днес и днес се запознахме с нея, аз бих предложил нещо съвсем като агресивно предложение – тази алинея да отпадне.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава какво правим с ал. 3?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: В Закона за енергията от възобновяеми източници ние предлагаме текст, в който съвсем общо е дефинирано кое е онова нещо, което ще поеме тази разлика в цените.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, но ние този закон не го приемаме.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако искате, да приемем и закона за ВЕИ-та и утре да внесем и двата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Те са два текста. Ние без него не можем, господин председател. Той е толкова важен, колкото и другия. За разходване на приходите от продажба на квоти за парникови емисии идеята на комисията е, тъй като в директивата има запис за социално слаби, но не само този запис, там има много други записи, които касаят инвестиции, касаят средства за производство на ВЕИ и т.н. И тъй като в България няма нужда от други ВЕИ, ние стесняваме кръга на използването на тези приходи и предлагаме конкретен механизъм и наредба, с която след това ще моделираме как да бъдат изразходвани тези приходи.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво предлагаш – да отпадне целият параграф?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: В този случай, с цел по-голяма бързина да отпадне ал. 7.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вижте тогава, че ал. 6 виси. В ал. 6 пишем, че събираме някакви пари. И какво ги правим после? Къде ни давате механизма как ще се изразходват тези средства?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Като подзаконов акт, който ще бъде възложен на комисията.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Трябва да пишем тогава този подзаконов акт тук. В подзаконов акт даваме на Димитров да разпределя парите. Нещо не става.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Да се съберат няколко стотин милиона лева и да се разпределят с подзаконов акт!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз имам усещането, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране за годините на своето съществуване не си даде сметка, че тези закони имат огромна социална значимост. Ние защо стоим тук и се чудим как да намалим цената на тока на хората, 6 души от които изгоряха на пепел през февруарските протести? Да не би ЕРП и корпоративните интереси да бъдат ощетени, така ли? Аз това виждам.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не са ЕРП.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ами кой? Ние искаме да създадем условия, фонд и т.н., за да подпомагаме енергийно бедните, защото те са много в България, госпожо Тонева.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Но ние не можем да не подпомогнем и дребния производител, който…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, и дребния производител, и бизнеса.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Спорът е за тях, не за другите. Как да ги включим тях.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това имах предвид и аз.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Аз искам да кажа ,че предложението на господин Димитров не ми се струва особено удачно. И аз продължавам да не мога да разбера какъв е страхът на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране от тази алинея. Не мога да схвана как точно тя има влияние върху определянето на цените на различните сегменти. Сега ще ви обясня начина на мислене, всеки е свободен да има възможност да го приеме.
Представяме си хипотетичната ситуация, тя вече не е хипотетична, защото вече приехме голяма част от промените в текстовете. Извадихме от таксата „пренос” зелената, кафявата добавка и добавката „невъзстановяеми разходи”. По този начин обаче не решихме проблема какво става с тези енергии, които ги има в системата. И като ги махнахме от таксата „пренос”, тези пари отнякъде трябва да дойдат. Примерно липсва сумата „хикс” в момента. Тази сума „хикс”, която липсва, се набавя по няколко начина.
Единият начин е чрез усвояването на средствата от зелени сертификати.
Втората възможност е чрез продажбата на зелена енергия в статистическото прехвърляне.
Третата възможност за попълването на тези липсващи средства е от въвеждането на такса, както и да я наречем, вие ще знаете колко е и каква е, която ще се плаща от индустриалните потребители средно и високо напрежение, тези, които са излезли на свободния пазар в първия случай и съответно ще бъде включена в цената на доставчика от поседна инстанция за тези, които не са излезли на свободния пазар.
Съответно има още един допълнителен приход – от цената, която крайният потребител плаща на обществения доставчик. Също има някакво малко поточе, което ще ходи за покриването на тези разходи.
Това е горе-долу конструкцията на модела, ако съм я разбрал правилно. Не виждам несъгласие, значи това е.
Как тази алинея влияе на този модел? Тази алинея казва едно единствено нещо – че парите, които ще бъдат усвоявани от зелените сертификати, говоря за квотите от емисии, става въпрос за това, че тези пари по презумпция не могат да бъдат изразходвани за нищо друго, освен за вписаните в директивата неща, тоест колегата Димитров ги прочете преди малко. тази алинея решава един единствен въпрос – как да бъде легализирано по-елегантно тяхното използване. Няма никакво влияние върху ценовия модел. В ценовия модел влизат цените потоци – този поток, онзи поток. Това, че ние дефинираме как потокът въглеродни емисии влиза в ценовия модел, не означава, че го променя.
Ако прочетем внимателно тази алинея, тя казва: „С общата сума по ал. 6”. Нека да махнем думите „общата сума”, да бъде „С част от сумите по ал. 6 се компенсират крайните клиенти ниско напрежение”.
Продължавам да се опитвам да ви убедя, че няма никакво влияние върху ценовия модел. Ако ли не е така, убедете ме, че има.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Тонева, и аз ще Ви предложа един текст от другия закон и да видим дали не можем да го прехвърлим направо тук. Но и този текст трябва да се изчисти. Той казва така:
„Ал. 2. Средствата от постъпления от продажби на квоти за емисии от парникови газове се използват за развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Европейския съюз за 20 на сто използване на такава енергия до 2020 г., развитие на технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност – дотук сте изброили от директивата какво трябва да правим, - както и стимулиране на инвестициите в производство на електрическа енергия по Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните с това разходи, произтичащи от задълженията към обществото.”
Ако този текст ви устройва, да го прехвърлим тук.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Това е повторение на чл. 6.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не е повторение. Тук влизаме директно с израза – „от възобновяаеми източници и свързаните с това разходи, произтичащи от задължения към обществото”. Какво ще кажат юристите?
Тонева, устройва ли ви? Ако ви устройва, тогава юристите трябва да ми кажат мястото тук ли му е – в този закон, на това място, в този параграф.
ИВА ЙОРДАНОВА: Ако този текст ни върши работа, да вземем Закона за енергийната ефективност и да го сложим в този закон, а после ще отпадне в Закона за енергийната ефективност и там ще пишем една разпоредба, с която ще отменим чл. 6. Тоест няма да пипаме в Закона за енергийната ефективност, а ще го пипнем днес в този закон и ще влезе в сила в този закон.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: В Преходните и заключителни разпоредби.
ИВА ЙОРДАНОВА: Да се създаде тази промяна.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Минаваме на първия вариант – това, което предлагаше Куюмджиев: защо ни давате два закона, а не сте го включили тук?
ИВА ЙОРДАНОВА: Това е така. Но според мене, за да са два закона, явно моето обяснение е било, че е имало по-голям пакет промени,но те са отпаднали.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрахме това да бъде в Преходните и заключителни разпоредби. Тонева, този текст устройва ли ви?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Такава конструкция – да. В смисъл, че прехвърляме логиката на промяната тук. За мене това е приемливо.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Още веднъж ще ви кажа какво правим. Пада т. 4 на ал. 6.
ИВА ЙОРДАНОВА: Комисията предлага да се създаде един пореден параграф, примерно § 19.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Става въпрос в Закона за ВЕИ. Колегите се притесняват от енергийната ефективност. Ние правим изменение и допълнение в Преходните разпоредби в Закона за възобновяемите енергийни източници.
Ако искате, направо да приемем и този закон. Аз мисля, че днес от трибуната казах, че съкращаваме срока за Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите енергийни източници. Сега можем да приемем и този закон за възобновяемите енергийни източници и утре да гледаме а двата закона. Проверете. Защото в дневния ред е само Законът за енергетиката.
Докато юристите уточнят, колеги, да преминем към точка втора от дневния ред.
Предлагам в дневния ред да включим едно решение, което е разпоредено от председателя днес.
Който е съгласен да включим в дневния ред точка 2:
Разглеждане на решение за удължаване на ценовия/ регулаторния период, завършващ на 30.06.2013 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика” и „Топлоенергетика” до 31.07.2013 г., моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, чета решението.
Целта на решението е: Ако по стечения на обстоятелствата законът не влезе в сила, ние да имаме прието решение, с което да дадем възможност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да не нарушава закона при удължаване на ценовия период.
Решението гласи следното:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от Закона за енергетиката и изхождайки от принципа за защита на интересите на потребителите
РЕШИ:
Ценовият/регулаторният период, завършващ на 30.06.2013 г. за цените на дружествата в сектор „Електроенергетика” и „Топлоенергетика” се удължава до 31.07.2013 г.
Решението влиза в сила от датата на обнародването в „Държавен вестник”.
Вносители: група народни представители – Рамадан Аталай, Жельо Бойчев, Явор Куюмджиев.
Мотивите ги чухте, колеги. Това ще го гледаме утре заедно със Закона за енергетиката в залата.
Подлагам на гласуване решението. Който е съгласен утре да влезе в залата и да приемем предложеното решение, моля да гласува. За да можем да дадем възможност на комисията все пак да не направи нарушение.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма
Приема се. Влиза в залата.
Продължаваме работата по закона.
ИВА ЙОРДАНОВА: Само е съкратен срокът по Закона за енергетиката. Другият не е съкратен. Само по единия закон.
Другият вариант, ако е толкова животоспасяващо, просто правим тези промени в този закон, а онзи закон просто няма да се гледа. Не е първият закон, който е гледан на първо четене и не е гледан на второ. Той няма да има вече предмет. Ако наистина всеки ден е фатален.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Става въпрос за § 6, т. 4. Обяснявам.
Параграф 6 остава с т. 2 и 3, така, както го приехме.
Гласуваме да отпадне т. 4. След като отпадне т. 4, казваме така: В Преходните и заключителни разпоредби правим изменение и допълнение в Закона за енергията от възобновяеми източници. И чета текста, който ще гласуваме в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката. Сега последно искам да ми кажете устройва ли ни този текст. Текстът гласи:
„Създава се ал. 2. – Чета ал. 2, а юристите ще намерят подходящото място в закона.
„Ал. 2. Средствата от постъпления от продажби на квоти за емисии на парникови газове се използват за развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед , с оглед спазване на ангажимента на Европейския съюз за 20 на сто използване на такава енергия до 2020 г., развитие на технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност, както и стимулиране на инвестициите в производство на електрическа енергия по Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните с това разходи, произтичащи от задълженията към обществото.”
Ива Йорданова ще направи промяната в Преходните и заключителни разпоредби.
Подлагам на гласуване т. 4 от § 6 да отпадне.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
За да създадем философията на закона, че тези пари още веднъж повтарям, които ще вземем от фондовете, ще отидат за заплащане на добавките за зелена, кафява и друга енергия, за да облекчим цените на крайните клиенти на ниско напрежение, пишем този текст в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за ВЕИ в Преходните и заключителни разпоредби.
Нека да гласуваме текста за промяна в Закона за енергията от възобновяеми източници от Преходните и заключителни разпоредби в този текст, който ви прочетох преди малко.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
ИВА ЙОРДАНОВА: Този текст, който прочетохте, за средствата, е в Закона за енергийната ефективност, а в Закона за енергията от възобновяеми източници ще бъде методиката – чл. 6, т. 2.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Законът за методиката и разпределението на средствата, които се събират по чл. 6, т. 2, остават там. А средствата ще бъдат изразходвани по тази методика, която са предложили от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, за да компенсират крайните клиенти.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Включително и ВиК дружествата – обърнете внимание, което влияе на цената на водата. ПРЕДС.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Щом ВиК дружествата са на ниско напрежение, разбира се.
Колеги, още веднъж ви питам. Така ли е? Няма да се увеличи цената на крайния клиент, няма да се увеличи цената на дребния и малкия бизнес. Това искам да знам. ако направите обратното, обещал съм пред хората, да знаете, че няма да си намерите място тук. Нека да не звучи като заплаха.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: По този начин в текста във всички, които изброихте, попадат и ВиК дружествата. Само това добавяме като аргументация.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви. Отложихме още един текст - § 12. За Топлофикацията уточнихте ли? Кажете текста и да го гласуваме.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ: Първо, искам да благодаря на господин Терзийски за изключително конструктивния подход. Той беше днес на разговор в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и очевидно в късния следобед е получил допълнителна информация. Дано не си е повредил някой крак, бързайки да я сподели в Народното събрание, а не в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Това, което предлагаме в крайна сметка като текст: „или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия”.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: С това вече решаваме проблемите на топлофикациите в Казанлък и Разград.
ТЕРЗИЙСКИ: Всяко едно дружество има технологични режими – летен и зимен. В летен/зимен режим, има дружества, на които консумацията на вода за битови потребители е по-ниска от сбора между бюджетни и стопански. Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Държавната комисия по енергийно и водно регулиране смятам, че ще намери начин как да регулира тези взаимоотношения. Ако Народното събрание тръгне и в закона да отбелязва на всеки разходите, кой колко ползва през лятото и кой колко през зимата…. Нека да се даде възможност на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да намери начин как да ги регулира.
Госпожа Тонева, ще отговорите ли на този въпрос? – Не искате.
По така предложените изменения и допълнения на § 12 има ли други мнения, предложения, изменения? – Няма.
Подлагам на гласуване § 12 с тези изменения и допълнения.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се § 12. С това приемаме и двата закона. Благодаря ви за участието.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 23,35 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Рамадан Аталай