1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. - за първо четене;
2. Изслушване и обсъждане на Доклад относно анализ и оценка на информацията за отчетните резултати от електроенергийните предприятия, предоставен от Държавна комисия по енергийно и водно регулиране;
3. Разни.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
42-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика







ПРОТОКОЛ
№ 12

На 6 ноември 2013 г. от 15.20 ч. в зала 456 на Народното събрание, пл. "Княз Александър I" №1, се проведе заседание на Комисията по енергетика.
Списъци на присъстващите народни представители и на присъстващите гости се прилагат.

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. - за първо четене;
2. Изслушване и обсъждане на Доклад относно анализ и оценка на информацията за отчетните резултати от електроенергийните предприятия, предоставен от Държавна комисия по енергийно и водно регулиране;
3. Разни.

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Предлагам днешния проектодневен ред: точка първа да бъде представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. - за първо четене, точка втора да е изслушване и обсъждане на Доклад относно анализ и оценка на информацията за отчетните резултати от електроенергийните предприятия, предоставен от Държавна комисия по енергийно и водно регулиране; и точка трета „Разни“.
Който е съгласен, колеги, с така предложения проектодневен ред да стане наш дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, само да допълня по точка втора преди да минем към изслушване и обсъждане на доклада, ще изберем подкомисията за контрол на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Това ще е точката.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г. - за първо четене

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, Вие ще ни представите проектобюджета. Заповядайте, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателят, уважаеми дами и господа народни представители, в бюджета за следващата година вече говорим за икономически растеж – нещо, което не бяхме чували през годините. Спорът е дали ще бъде 1,8%, или ще бъде повече. Моето лично мнение е, че икономическият растеж ще надмине 2%, но, както се казва, нека да сме живи и здрави да си свършим работата и накрая ще си проличи в края на следващата година.
Основната цел на политиките, заложени в бюджета за 2014 година е постигането на стабилен икономически растеж на база планираните резултати, обвързани с изпълнението на ключови стратегически и национални приоритети и политики на Европейския съюз. за постигането на тази цел е необходимо прилагането на балансиран подход спрямо някои ключови производствени фактори за растеж, като наличие на квалифициран човешки капитал, базисна инфраструктура, технологично знание и ефективното им използване.
Определянето и управлението на икономическите политики, съобразени с тези ключови базисни условия, ще доведе до траен икономически растеж. Политиката на правителството е насочена към промяна по отношение на разпределението на публичните ресурси и използването на държавния бюджет като ефективен инструмент за извеждана на икономиката на страната по пътя на устойчивия растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта и осигуряване на нужната социална закрила за уязвимите слоеве на обществото.
В бюджет 2014 г. са отразени и промените в макроикономическите допускания във фискалната политика, макроикономически показатели, растежа на брутния вътрешен продукт за 2014 г. се очаква да достигне 1,8% в реално изражение. Фискалните параметри на консолидираната фискална рамка с бюджетни приходи – 3,9% от брутния вътрешен продукт, увеличение на приходите в размер на 500 милиона лева повече в сравнение с актуализацията на бюджет 2013, бюджетни разходи – 39,6 от брутния вътрешен продукт, бюджетен дефицит – 1,8%.
Предвиден е нов механизъм за финансиране на приоритетни области чрез създаване на национална инвестиционна програма за инициативи на конкурентен принцип с цел стимулиране на активността на бюджетните разпределители и повиши много качеството на бюджетните им предложения, преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции в структурата на бюджетите, където разходите за публични инвестиции са силно ограничени за сметка на запазване и увеличаване на разходите за администрация и за нейната издръжка, по-тясно обвързване на резултатите с поетите в управленската програма ангажименти.
Разпределението на резерва за икономическия растеж в рамките на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по централния бюджета за 2014 г. е по следните основни направления: Национална инвестиционна програма за растеж и устойчиво развитие на регионите – 500 милиона лева, структурни мерки и програми за развитие на образованието – 100 млн. лв., програми за развитие на иновации (най-накрая, след три години, когато не говорехме за иновации, вече има и средства за иновации) - 20 млн. лв. Данъчноосигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план при запазване на ниски данъчни ставки при преките данъци и решителни стъпки за повишаване на събираемостта от приходните администрации, както и ограничаване на данъчните измами.
Основните приоритети на данъчната политика са в следните направления: първо, намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите чрез усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски и въвеждане на специален режим – касова отчетност на ДДС.
Второ, чрез стимулиране на инвестиционната активност и заетостта чрез усъвършенстване на данъчната преференция, преотстъпване на корпоративен данък за предприятия, извършили производствена дейност в общини с висока безработица и въвеждане на нова данъчна преференция за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство.
Трето, стимулиране на енергийната ефективност и опазване на околната среда чрез намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво, усъвършенстване на данъчното облекчение за данъка върху превозните средства.
Четвърто, повишаване на бюджетните приходи и борбата к контрабандата чрез въвеждане на механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури, въвеждане на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.
Уважаеми дами и господа народни представители, смятам да се спра на социалната политика и тъй като има доста неща, които ще бъдат извършени през следващата година, същото касае и сферата на здравеопазването, считам да ви представя бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката.
Министерството на икономиката и енергетиката ориентира дейността си към изпълнение на общата програма – приоритет на правителството, България да постигне растеж и модернизация на икономиката. Предлаганите действия са в посока провеждане на балансирана прозрачна икономическа, енергийна и туристическа политика, която защитава държавния и обществен интерес и е основана на европейски принципи и политики. В този смисъл предлаганият бюджет е насочен към намаляване на административните разходи и постигане на по-висока ефективност на администрацията, от една страна, и по-целенасочени политики за насърчаване на икономиката и предприятията, в това число и в енергетиката.
Проектът е разработен в рамките на одобрените от Министерството на финансите тавани и в него фокусът е изместен от ведомствени разходи, които са намалени за персонал - с 2300 000 лева, за издръжка с 5400 000 лева и за капиталови трансфери – с 1466 000 лв. За сметка на това, акцентът се поставя върху насърчителни мерки за българските предприятия с увеличение от 42 152 000 лв. на средствата за мерки за подпомагане по Закона за насърчаване на инвестициите, Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност, Закона за защита на потребителите и други.
Предлаганите мерки и политики, финансирани от държавния бюджет, целят постигането на максимален комбиниран ефект при използване на възможностите и на други програми и мерки за финансиране, особено по европейските фондове и програми, в това число по оперативните програми „Конкурентоспособност на българската икономика“ и „Иновации и конкурентоспособност“, по Международен фонд „Козлодуй“ и останалите оперативни и рамкови програми, финансирани от Европейския съюз. По този начин с крайно ограничения наличен ресурс се търси максимум подкрепа за развитие на икономиката и на предприятията, така че през 2014 г. да се премине към значителен икономически растеж и създаване на нови работни места.
Общият размер на предвидените приходи в бюджета на МИЕ е 157 290 000 лв. При определянето на приходите са спазени принципите на законосъобразност, прозрачност, ефективност и консервативност.
Заложените приходи, според вида на източниците, са следните:
- 84 639 000 са приходи по реда за установяване и събиране на дължимите вноски във Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени соръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“.
- 18 059 000 лв. са приходите от държавни такси, събирани от Българския институт по метрология и Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, Патентното ведомство, както и такси по Закона за туризма и по Закона за държавните такси,
- 4793 000 лева са приходи от глоби, санкции и наказателни лихви по Закона за защита на потребителите, Закона за туризма, Закона за стоковите борси и тържищата, Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за измерванията, Закона за патенти и регистрацията на полезни модели и други.
- 41 265 000 лв. са приходите от концесии, според Закона за концесиите.
Общият размер на разходите е 122 802 000 лв. Те следва да обезпечат дейността на централното управление на министерството и на 12-те разпоредители с бюджета към министъра на икономиката и енергетиката. Ведомствените разходи са 58 323 000 лв., а административните разходи са 64 479 000 лв. Ведомствените разходи включват предвидените разходи за персонала в размер на 32 675 000 лв., разходите за издръжка – в размер на 22 745 000 лв., разходите за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности – в размер на
2 063 000 лева и капиталовите разходи – в размер на 838 000 лв.
Административните разходи включват: планираните субсидии за нефинансови предприятия за фонд „Изваждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“ в размер на 16 274 000 лв. средства за изпълнение на финансови мерки по Закона за насърчаване на инвестициите в размер на 7 млн. лв., средства за изпълнение на чл. 35, ал. 5 и 6 от Закона за енергетиката и чл. 58, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност в размер на 40 300 000 лв., субсидии за организации с нестопанска цел в размер на 70 000 лв.
Капиталовите трансфери за фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и фонд „Радиоактивни отпадъци“ е в размер на
834 000 лева.
Визията на Министерството на икономиката и енергетиката през 2014 година е дефинирана в четири основни направления, като политики по устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност, ефективно външноикономическо сътрудничество, устойчиво развитие на туризма и устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие.
Бюджетът по политика устойчиво икономически развитие и конкурентоспособност е в размер на приблизително 36 милиона лева. Тази политика е насочена към създаване на условия за стимулиране на взаимодействие между индустрията и науката, за стимулиране на инвестициите в производства и услуги с висока добавена стойност, създаващи нови работни места, както и за развитие на високотехнологична индустриална база. Освен това, включва и държавната политика за защита на потребителите и за надзора на пазара за гарантиране на техните права и укрепване на доверието им като фактор за насърчаване на потреблението и на икономическия ръст.
В рамките на тази политика е дефинирана стратегическа цел повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни. Тя се осъществява чрез изпълнението на следните оперативни цели: подобряване на бизнес средата, усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с регулаторни режими и намаляване на административната и регулаторна тежест, създаване на обща система на таксите, събирани от централната и местна власт, повишаване конкурентоспособността чрез осигуряване на бързо внедряване на иновации и привличане на инвестиции в производства и услуги с висока добавена стойност, създаващи заетост за висококвалифицирани служители, ефективна защита на потребителите. Националния иновационен фонд като инструмент в подкрепа инвестиция за изследователска и развойна дейност на иновативните фирми не е провеждал конкурсни процедури през последните три години.
През 2014 г. по централния републикански бюджет са предвидени 20 млн. лв. за фонда. Проектите, финансирани по оперативна програма „Конкурентоспособност“ към политиките за устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност за 2014 г. са на обща стойност 351 161 000 лева.
Бюджетът за 2014 г. по политика ефективно външноикономическо сътрудничество е в размер на 11 225 000 лв. През 2014 г. приоритетните мерки за насърчаване към привличането на инвестиции и разширяването на присъствието на български стоки и услуги и участието в проекти с партньори от Азия, страните от ОНД, Близкия Изток и Северна Америка. Във външноикономическата стратегия е включено насърчаване на износа на стоки с по-висока добавена стойност, както и за сигурна подкрепа на българския бизнес зад граница. В рамките на тази политика е дефинирана стратегическа цел подобряване на експортния потенциал, която се осъществява чрез изпълнението на оперативна цел утвърждаване на експорта като ключов фактор за икономически растеж.
Проектите, финансирани по програма „Конкуренто-способност“ към политика ефективно външноикономическо сътрудничество 2014 година“ са на обща стойност 10 500 000 лв.
Бюджетът по политика Устойчива развитие на туризма е в размер на 4 034 000 лв. Тази политика включва облекчен достъп и оптимизирана система за привличане на чуждестранни туристи на територията на България и превръщането на подходящото културно-историческо наследство в част от инфраструктурата на туризма.
За пръв път през 2014 година туризмът е обособен като самостоятелна бюджетна политика. Основен ангажимент на държавата е провеждане на национална реклама, съгласувана с браншови организации по отношение на целеви за България пазари. За целта по централния републикански бюджет са предвидени 14 000 000 лв. В допълнение, през 2014 г. по оперативна програма „Регионално развитие“ са планирани да бъдат финансирани проекти на стойност 18 млн. лв. Във връзка с тази политика е дефинирана стратегическа цел Устойчива развитие на туризма, за постигането на която е поставена оперативна цел утвърждаване на туризма като ключов за икономиката отрасъл.
Четвърто, бюджетът по политика „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие“ за 2014 г. е приблизително 62 милиона лева – 61 938 000 лв. тази политика има за цел подкрепа за изпълнение на енергийните политики на страната и на Европейския съюз за ефективна нисковъглеродна икономика и балансиране на енергетиката и гарантиране на достъп, в това число цената на електроенергията за крайните потребители и за предприятията като съществен фактор за конкурентоспособността на българската икономика.
Към политиката е дефинирана стратегическа цел създаване на условия за сигурна и екологосъобразна енергетика. Тя ще се осъществи чрез изпълнението на следните оперативни цели: гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари, ефективно и екологичносъобразно енергийно развитие, ефективно управление на природните ресурсни. В ход е изграждането на междусистемни газови връзки със съседните държави. Както вече споменах ясно, изключително много разчитаме на диверсификацията на доставките на природен газ. Гръцката връзка догодина ни е основен приоритет. Считаме, че ще започнем вече съществена работа по нея. Септември месец сте уведомени, че „Булгаргаз“ бе една от малкото компании в Европа, която подписа договор с Консорциум Маркшай Дениз 2 за доставка на 1 млрд. куб. м. природен газ. Това може да се осъществи чрез бъдещото изграждане на проекта ТАБ, който, за съжаление, измести, според моето лично мнение, по-печелившия и по-бързо реализуемия проект НАБУКО ЕС, по който толкова много правителства дадоха всичко от себе си, но, за съжаление, ние сме малка държава и трябва да се съобразяваме с т.нар. геополитика. Бе избран ТАБ, но се надяваме бързо да се реализира този проект, за да между и този 1 млрд куб. м., за който вече има подписан договор, да могат да дойдат до България. Газовата връзка със Сърбия върви по план. Има забавяне от тяхна страна, но имаме уверението, че тя ще бъде наваксана. Газовата връзка с Румъния догодина ще бъде готова. Тук искам да благодаря и на предишното управление, разбира се, за подготовката на газовата връзка. За нас е важно да бъде довършена. В крайна сметка, важно е да има последователност. Разбира се, ние ще имаме средства и за допълнителна компресорна станция, която считаме, че е необходимо да бъде изградена там. За наша радост, вече има и нагласа от турска страна за изграждане на връзката между България и Турция.
Знаем, че допреди няколко месеца, до преди една година де факто тя не бе в интерес от страна на Турция да се изгражда, но сега вече има такава готовност. Аз лично ще направя всичко възможно да започнем конкретни преговорите по изграждане на газовата връзка.
Както знаете, стартира се изграждането на газопровода „Южен поток“ с оглед повишаване на сигурността най-вече и на диверсификацията на газовите доставки и на трасетата и избягване на последствията от нови газови кризи. Днес сутринта споменах, че съм притеснен от това, което се случва в момента. Знаете, че има напрежение между Украйна и Русия. Надявам се да не се повтори кошмарът, който изживяхме през зимата на 2009 година. Това е още един довод за сигурността на България, независимо кое правителство е, ние да имаме директен достъп до Русия, за да имаме сигурност на газовите доставки. Тези проекти ще бъдат изпълнени със собствени средства на енергийните компании, със средства от Европейския план за икономическо възстановяване, от европейските фондове, както и с използване на възможности за привличане на средства от Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и стандартни търговски кредити.
Накратко това е, което имам да ви представя.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, в подкрепа на министъра имаме още девет човека тук: главния секретар господин Владимир Туджаров, директора на дирекция „Сигурност“ г-н Димитър Куюмджиев, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, Мария Райчева – и.д. директор на дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество“ – дано в близко време да станете не „и.д.“, Ели Милушева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, Сашка Дичева – началник на отдел „Бюджет и финансиране“, Станка Илиева – началник на сектор „Бюджет“, Теодор Дребов – и.д. началник на отдел „Контрол“ в дирекция „Природни ресурси и концесии“.
Също така на нашето заседание днес присъстват от Министерството на финансите: Вергиния Йончева – държавен експерт, дирекция „Държавни разходи“ и Мариян Консулов – държавен експерт, дирекция „Финанси на реалния сектор“. Мисля, че всички са тук. При възможност и зададени въпроси да сте готови да се включите за отговори.
Ако има от Министерството на икономиката и енергетиката някой да допълни краткия доклад за бюджета на министъра, може да се включи в дебата.
Имат ли да допълнят нещо Министерството на финансите?
Колеги, ако имате ли някой да допълва нещо? Ако няма, имате думата. Бих ви помолил да разгледаме бюджета в частта „Енергетика“. Министърът обстойно ни представи приоритетите на бюджета общо, в края на краищата, ние разглеждаме целия бюджет, но повечето да се съсредоточим в частта „Енергетика“. Чухте, че бюджетът е програмен. Чухте по програми какви са средствата, които ще постъпят и колко средства ще бъдат изразходвани по съответните приоритети. Най-изненадващо беше, че 20 милиона има за иновации. Като го каза министърът, аз си помислих, че има вече 200 милиона и нещо като за първоначално, но ще сме благодарни и на 20 милиона.
Колеги, имате думата. Да започнем по политически сили, ако искате? Първо да дадем думата на ГЕРБ, след това на БСП, или как? Не поканихте ли Държавната комисия по ядрено и водно регулиране? Мислех да ви представям Държавната комисия по енергийно и водно регулиране за втора точка, но днес те са решили, че трябва да дойдат и да защитят и бюджета. На нашето заседание присъства г-жа Тонева – председател на ДКЕВР, г-жа Милена Миланова – член, Еленко Божков – член, Димитър Димитров – член, Михаил Димитров – член, Илиян Христов Илиев – комисар по електроснабдяване, Васил Лозанов – директор на дирекция „Топло и електроенергия“ и Ивайло Александров – началник отдел „Цени и сертификати“. Колеги имате думата. Заповядайте, започваме от ГЕРБ.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин председател. Имам един принципен въпрос към господин министъра. Прави ми впечатление, че големите енергийни проекти, които смята да реализира правителството, прави впечатление липсата на проекта, касаещ „АЕЦ Белене“. Въпросът ми е: това означава ли, че БСП се отказва от предизборните си обещания за реализацията на този проект? Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е първият въпрос. Други въпроси? Господин Ерменков, въпрос или становище искате да изразите?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да изразя становище по повод изказването, господин министърът да отговори.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това не е Ваше задължение. Убеден съм, че знаете нещо повече,, но нека да не изземете думата на министъра. Други колеги? Нямате други въпроси? Господин министър, заповядайте за отговор.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, БСП винаги е изпълнявало своите обещания. Смятаме да ги изпълним и през този мандат. Това, което касае „Белене“, е следното. Никога не сме заявявали, че ще се изразходват парите на българския данъкоплатец по проекта „Белене“ и е съвсем нормално тук в бюджета да няма пари за проекта „Белене“. Само че в момента, знаете, има арбитраж. Докато няма решение положително или негативно за нас от този арбитраж, ние не можем да предприемем никакви стъпки по проекта „АЕЦ Белене“. Защо се стигна дотук, какво се е случило и какво съм заварил, много ви моля, аз вече съм казал, не искам да коментирам, защото моите думи могат да се използват да бъдат коз в руска страна, а аз не искам да давам допълнителни мотиви на руската страна.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър. Народните представители имат право на въпроси, на уточняващи въпроси и на изразяване на становище в рамките на неограничено време.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря, господин председател. Уточняващият ми въпрос е в следната посока. Аз съм наясно, че в момента разглеждаме бюджета на министерството, само че повод за моя въпрос ми дава програма 14 „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“. В тази програма, която е доста по-мащабна, са изредени куп проекти, като започнем с „НАБУКО запад“, „Южен поток“, газовите връзки и т.н. В тази връзка беше моят въпрос, защото тук не виждам заложен този проект.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Може да има още допълващи въпроси? Нямате.
Господин министър, заповядайте!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако така е записано, наистина е грешка, защото и проектът „НАБУКО запад“ отпадна. Тук вече явно се касае за някаква техническа административна грешка. Приемам забележката. Ако е така, вече тук вина има администрацията, която просто не е погледнала или е копирала нещо, което е било предишната година, но не би трябвало на „НАБУКО-запад“, а камо ли „Белене“ да присъстват.
Благодаря Ви, приемам бележката Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър. Администрацията не може да е виновна, в никакъв случай. Отговорността носи министърът за всичко това, което ни представя и четем тук. Ако има някой, който да мине пак на „изпълняващ длъжността“, това е отделен въпрос. Други въпроси? Мисля, че отговорът на министъра беше достатъчно категоричен и ясен. Господин министър, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Понеже виждам, че за седми блок се развеселява залата. Седми блок не е отхвърлен от сегашното управление като идея за изграждане.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Няма да изразявам становище. Ако няма други колеги?
Прави ми впечатление по програма 16 тук и експертите са записали: „Устойчиво енергийно развитие“ само с 1507 000 лева как виждате да развивате диверсификацията, енергийните доставки? Да не би да е някаква грешка? Това е само за заплата и издръжка ли? Добре. Пишете, че е за заплати и издръжка, за да не обвиним пак някой от администрацията.
КРАСИМИР ЯНЕВ: Кратък въпрос. Достатъчен ли е този бюджет, за да изпълните намеренията, които сте заявили публично и политиките, които са необходими като реализация в 2014 година? С „да“ и „не“. Достатъчен ли е този бюджет?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това с „да“ и „не“ не може. Хубав въпрос е. Вие ще сте първият министър, ако сте удовлетворени от бюджета. Заповядайте!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин председател. Считам, че с този бюджет ще изпълним това, което залагаме в нашата политика. Ще се радвам, ако бъде увеличен. Това вече зависи от народните представители. Ако вие ми помогнете да го увеличим, разбира се, че ще ви подкрепя, но мисля, че на този етап е достатъчен за реализацията на поставените от нас приоритети.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Да запишем ли в стенограмата, че министърът иска увеличение на бюджета?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По преценка на народните представители.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, аз не виждам тук от другите агенции – не виждам Агенцията по ядрено регулиране – за техния бюджет? Държавната комисия по енергийно и водно регулиране ще вземат отношение сигурно? Госпожа Тонева, заповядайте.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Ние всъщност дойдохме да отчетем дейността си на комисията.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: По точка втора ще Ви изслушаме. Но за първа точка все пак?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Ако става дума за бюджета, нашият бюджета никога не е достатъчно, защото броят на администрацията, за която стана дума в комисията, е по-малка от броя на регулираните дружества. Така че аз не казвам, че е достатъчен, но в рамките на възможното ще бъда благодарна да се мисли за увеличаване на административния капацитет в комисията, тъй като администрацията е основният носител на предаване на информацията, обработване и качеството на решенията на комисията в 80% зависи от администрацията.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви за това, че сте удовлетворени от бюджета.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Не съм. Понеже чух репликата щом някой е удовлетворен, да се намали бюджета, аз казвам: Ние не сме удовлетворени.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, становища и мнения. Ако нямате, давам думата и на гостите – неправителствените организации, евентуално ако имат да допълнят нещо. Заповядайте, господин Винаров.
ИВАН ВИНАРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, ние в периода от десет дена от Вашето встъпване си стиснахме ръцете за съвместна работа с неправителствените организации. Имам въпрос, който е свързан и впоследствие с точка втора и може би Вашият заместник трябваше да докладва състоянието на енергийните предприятия?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Точка втора я оставете сега, господин Винаров.
ИВАН ВИНАРОВ: Не, казвам как е въпросът. В този бюджет е казано „Устойчиво развитие на енергетиката“, а Вие в няколко изказвания, както и много други коментатори по телевизията казват, че енергийните предприятия, специално "НЕК" е с 2,5 милиард в тежко финансово състояние. В този смисъл ми е въпросът как в този бюджет виждате това нещо да се стабилизира.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Като дойдем на точка втора, ще получите отговора на въпроса, защото не казахте нищо свързано с бюджета. Благодаря Ви за участието на неправителствените организации. Колеги, за последно, питам и подлагам на гласуване. И повече, господин Винаров, няма да Ви давам думата, когато излизате извън темата, да знаете.
Колеги, тогава ще подготвим доклада за първо четене на бюджета в частта енергетика и общо за целия държавен бюджет. Ако няма други, които да се включат в дискусията, подлагам на гласуване – който е за Комисията по енергетика да приеме на първо четене предложения законопроект и да внесем за първо четене в зала, моля да гласува.
Гласуване: за – 8, против няма, въздържали се 4.
Честито, господин министър. Удовлетворяващият Ви бюджет е приет.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин председател. Знам, че Вие не обичате да променяте темата на дневния ред, но ако ми позволите, да се възползвам, че медиите са тук, да информирам народните представители.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: За какво е?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Относно наредбата за топлоснабдяване.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие ще присъствате на точка втора.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Искам да кажа нещо много важно.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Има думата министърът за информация . наредбата, която е по топлоснабдяването, която е пусната.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Тъй като в общественото мнение едва ли не се насажда идеята, че министерството само е взело решение. Знаем, че в София са най-големите потребители, за мен лично, се създава чисто политически напрежение, макар че днес показах пред журналистите, че госпожа Фандъкова още на 22 юли изцяло е приела без забележка тази наредба, но тъй като съм притеснен от писмата, които получаваме, най-вече от Асоциацията на топлофикационните дружества в България, че може би ще имат известно забавяне, най-вече и със самия софтуер, което да не предизвика хаос наистина тогава вече, а не че не е съгласувана с всички. Напротив, тя наистина е била съгласувана, дори и с топлофикационните дружества, с Асоциацията на топлинните счетоводители, с Асоциацията на топлофикационните дружества, Техническия университет, Асоциацията „Активни потребители“, Гражданска квота, Гражданско движение днес. Ще направя може би среща с тях, но за да бъдат спокойни самите граждани и веднъж да не получават една методика, а следващия месец – по-друга методика, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ви информирам, че ако наистина това възпрепятства нормалната работа на топлофикационните дружества, ще издам заповед да отменя наредбата за този отоплителен сезон, тоест, тя да продължи по стария отоплителен сезон, а за следващия отоплителен сезон, когато вече наистина чисто технически са готови самите топлофикационни дружества, то тогава тя да влезе в сила. Тогава се надявам, че вече няма да има хора, които да бъдат изненадани, защото ние де факто ще имаме приблизително една година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър, но Вие не сте длъжни да следите работата на Народното събрание, както Народното събрание е длъжно да следи и да контролира Вашите действия. Всеки четвъртък Комисията по енергетика се събираме и разглеждаме всички предложения във връзка с изменение и допълнение на Закона за енергетиката, глава „Топлофикация“. Всеки четвъртък има представител от Министерството на икономиката и енергетиката, включително отправям още веднъж покана към директорите на топлофикациите, особено към „Топлофикация София“, да присъстват на тези заседания, защото ако не можем да променим наредбата, която чухте от министъра, че е приета със съгласие и на собственика на предприятие „Топлофикация София“ и с участието на топлофикационните предприятия, може да променим закона, но докато не изслушаме всички предложения и докато не постъпят в комисията като изменение и допълнение на закона, ние от гледна точка на закона не можем да вземем отношение и затова ще ви помоля – дори народните представители изненада, лично аз дори съм изненадан с наредбата, която пуснахте само преди една седмица, когато в разгара на разглеждането на изменението и допълнение на закона излезе наредбата. Народните представители сме изненадани, защото не сме участвали в съставянето на наредбата, но тогава останах с впечатлението, че топлофикационните предприятия реагираха, че няма да могат да променят по време на периода на топлофикационния период, който е започнал, да променят определени условия. Ако наистина ще създадем някакъв хаос, това нещо да се анализира и след анализа тогава да се пристъпи към отменяне на наредба или за налагане наредбата да бъде изпълнена. Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Да, народните представители може би не са били запознати, но наредбата е качена на страницата на Министерството на икономиката и енергетиката на дата 16 май. Оттогава тя е публична. Оттогава всеки е можел да ъбде запознат, отделно – когато са правени работните групи, отделно – когато са били обсъждани, отделно, че и най-голямото топлофикационно дружество ми е изпратило писмо, че изцяло я съгласува и я подкрепя юли месец. И изведнъж ние разбираме, че едва ли не никой не е знаел и никой нищо не е разбрал. Не го казвам заради това, че тази наредба не е добра. Напротив, смятам, че тя е по-справедлива, но чисто технически, тъй като виждам, че топлофикационните дружества няма да могат да се справят, тогава за да не объркваме хората, считам да остане сегашният отоплителен период на старата наредба, а за следващия вече, както казах, дано наистина да няма изненади.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, няма да спорим, но присъстващите на заседанието на комисията от Министерството на икономиката и енергетиката нищо не им пречеше дори на предишното заседание, преди да излезе наредбата, да кажат, че разглежданите предложения и изменения, особено относно сградната инсталация, включително и промяната на начините на измерване топлинната енергия или ред други промени в наредбата, можеха да кажат пред народните представители. Народният представител не е задължен да стои пред сайта на Министерството на икономиката и енергетиката.
Да благодарим тогава за участието на министъра на днешното заседание.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря и аз, успешна работа!
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Да му пожелаем успешна работа и да издава наредби след запознаване на народните представители.

ПО ТОЧКА ТРЕТА
Разни
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, предлагам първо да започнем с избора на комисията. По правилник към комисията по енергетика се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Подкомисията се формира на паритетен принцип – по двама народни представители от всяка парламентарна група.
Колеги, аз от Движението за права и свободи предишния път предложих и сега предлагам Мустафа Карадайъ и Шендоан Халил – двама. От БСП? Господин Куюмджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: От името на парламентарната група Коалиция за България предлагаме господин Красимир Янков и господин Таско Ерменков, като Господин Янков – за председател.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. От „Атака“ днес не присъстват. Те трябва да предложат. От ГЕРБ? Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагаме господин Андон Андонов и Петя Аврамова.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, ако искате да водим някакъв дебат по предложенията, или да минем направо към гласуване?
Който е за предложените членове за подкомисията от политически сили, моля да гласува за?
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се няма.
Подомисията е приета. За председател е предложени Красимир Янков. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се 1.
Колеги, от този момент нататък господин Янков ще помолим през един определен период от време да ни представи отчети пред комисията за дейността на подкомисията, която ще управлява, като оставяме отворена за предложения от „Атака“ за включване като членове на тази комисия.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
Изслушване и обсъждане на Доклад относно анализ и оценка на информацията за отчетните резултати от електроенергийните предприятия, предоставен от Държавна комисия по енергийно и водно регулиране

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, миналата седмица отложихме заседанието, за да имате време да се запознаете с доклада. Всички материали бяха предоставени в срок. Убеден съм, че днес сте готови, но първо да дадем думата на госпожа Тонева накратко в резюме да ни представи техния доклад.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Благодаря Ви, господин Аталай. Дами и господа народни представители, уважаеми гости, приемаме с удовлетворение факта, че ще имаме партньор в нашата работа в лицето на представителите от законодателната власт, тъй като вече на всички е ясно, че няма нито едно действие или дори нито едно бездействие на комисията, което да не се отразява на цялото ни общество. Пред вас са всички членове на комисията, с изключение на един, който е в платен отпуск. Това е нашето отношение към тази комисия, а именно, готови сме да отговаряме на всякакви въпроси с оглед не само на изминалия период, през който ние работим, но и за това какво предстои.
Докладът, който вие сте получили, събира в две части един преди това изпратен доклад относно извършено текущо наблюдение върху дейността на електродружествата, които беше свързано с ценовото регулиране. Втората част, която макар и накратко и вече не толкова актуална, защото всеки ден се допълва, това е анализ за това, което прави комисията.
В изпълнение на Закона за енергетиката енергийните дружества са задължени да водят отделна отчетност за т.нар. регулирана и нерегулирана дейност. Общият резултат от тези две дейности са техните финансови отчети, които изразяват и финансовите им възможности. Ненапразно казвам това, за щото една голяма част от дружествата, които ние регулираме, имат дейност, която не подлежи на регулиране. Тоест, тя не е отразена чрез цените на електрическата енергия, защото това е забранено по закон и това е една от предпоставките те да имат различно финансово състояние от това, което биха имали, ако те са само на т.нар. регулиран пазар.
Този процес се усложнява още повече и от факта, че ние имаме няколко сегмента на пазара, които сами по себе си са генератори на приходи и разходи в дружествата, т.нар., пак казвам, регулиран пазар, свободен пазар, пазар на балансираща енергия, допълнителни услуги и т.н. Няма да се спирам в подробности на представените пред вас отчетени резултати на дружествата. Единственото, което бих искала да кажа е, че методиката, която комисията използва, е единна. Разработена е на основа на оценка на дългосрочната платежоспособност на дружествата, тоест, независимо от отчетеното текущо състояние за една година, оценката за това какво да е финансовото състояние на дружествата е въз основа на показатели които различни от финансовия резултат, печалба или загуба. Това е методика, която изразява възможностите на дружеството да се самофинансира в един период, който е по-дълъг от една година и по тази причина дружества, които са на счетоводна печалба може да се окаже, че са в лошо финансово състояние и обратно. С две думи казано, отчетеното финансово състояние, което комисията обикновено има предвид пи ценовото регулиране, е свързано със задлъжнялостта на дружествата и още много други показатели които са много по-подробно разписани в нашите мотиви и в докладите, които ние разглеждаме на заседания.
С няколко думи ще се спра на втората част от доклада. По първата можем да дискутираме, но втората част, която изразява това, което комисията е приела в рамките на този година като нормативна дейност. Пак казвам, този списък постоянно го актуализираме. В сектор електроенергетика бяха приети трети по ред правила за търговия с електрическа енергия - казвам „трети“ – от 2007 г., откакто започна свободният пазар с електрическа енергия, също така правила за измерване на количествата електрическа енергия, правила за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределенителните мрежи, Наредба за присъединяване на производителите и потребителите на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи, които с в момента в процедура след обществено обсъждане, тоест предстои да се приеме. Искам само да уточня, че ние имаме абсолютно задължителна процедура за обществено обсъждане, която изисква определен период от време да е окончателното приемане, тоест най-малко три заседания имаме за всеки нормативен акт. Допълвам още: Правила за управление на електроенергийната система, на която днес започнахме окончателното приемане след обществено обсъждане, ще го довършим утре, Правила за управление на електроразпределителните мрежи – предстои тяхното окончателно приемане, но са минали на обществено обсъждане, Наредби за регулиране на цените на електрическата енергия в процедура по изменение в момента във връзка с измененията на Закона за енергетиката, също и Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия, която също е в процедура.
Общите условия на електроразпределителните дружества и на крайните снабдители са постъпили в комисията като предложение. Ние приехме само тези на ЕНЕРГОПРО, тоест, за територията на град Варна и околните селища и направихме първо изнесено заседание във Варна, което приемаме като положителна стъпка от гледна точка на изнасяне на дейността на комисията извън София и среща с потребителите на друга територия. Те са в процес на обществено обсъждане, тоест, чакаме становището до окончателно приемане. Предстои да бъдат приети и общите условия на "ЧЕЗ" и на EVN. Общи условия на „Топлофикация София“ започнахме да гледаме. Наистина спряхме поради излизането на Наредба 16. Но сега смятам, че ще продължим, след като тя ще бъде отменена, тъй като търсихме да няма някакви противоречия.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не се знае, не бързайте.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: От това, което чух днес всъщност.
По отношение на сектор „Природен газ“ са приети Правилата за предоставяне на достъп до газопреносните мрежи, Наредба за регулиране на цените също, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката също е приета на 21 март, Правила за управление и технически правила на газопреносните мрежи. Правила за управление на газоразпределителните мрежи са приети. Наредба за присъединяване приехме вчера, тоест, дори и вторият ни доклад не е достатъчно актуален.
По отношение на правомощието на Комисията за лицензиране, освен всички издадени лицензии, които са публично достъпни, тук трябва да уточня, че във връзка с новите правила за търговия и задълженията за подаване на заявления за координатори на балансиращи групи, след писмо на комисията едва през десети месец бяха подадени заявления за координатор на специални балансиращи групи от "НЕК", "ЧЕЗ Разпределение“ и "ЧЕЗ Електро България“, EVN Разпределение, EVN Електроснабдяване, ЕРП „Златни пясъци“, „ЕНЕРГОПРО Мрежи“ и „ЕНЕРГОПРО Продажби“. Последните подадени са на 30 октомври, тоест, предстои издаването на тези важни лицензии с оглед на нетиране на икономическия ефект от небалансите в търговията с електрическа енергия.
Важна стъпка беше започването на процедурата по сертифициране на независимия преносен оператор „БУЛГАРТРАНСГАЗ“. Това е един сложен процес, който изисква нотифициране от Европейската комисия. Беше върнат проектът на решение с шест въпроса на комисията. Предстои много по-задълбоченото разглеждане, а и това е един безценен опит, който ние набираме по отношение на това, що е то независим преносен оператор, който ще бъде необходим на комисията и при следващата важна стъпка за сертифициране на независимия преносен оператор в електроенергийната мрежа.
Днес в комисията постъпи заявление за отделяне на преносната мрежа от „Национална електрическа компания” ЕАД в ЕСО – Електроенергийния системен оператор. Това е първата стъпка, която ще даде възможност да се започне и тази процедура, с която наистина се закъснява вече, за сертифициране на Електроенергийния системен оператор. Няма да продължавам, защото може би много мога да говоря за работите, които предстои да свършим и които сме свършили, но бих искала само да уточня нещо важно от гледна точка и на обществените събития, които се случиха в края на миналата година и началото на тази година.
Започнахме процедура по административна реформа в комисията без да бъдем нахални и да искаме още хора, които да работят с оглед на това, че знаем какви са затрудненията в бюджета на държавата. Създаваме нова дирекция „Контрол и решаване на спорове“. Основнитя смисъл на тази административна реформа беше да не се разделят дирекциите по сектори на регулиране, а по правомощия на комисията, съгласно Закона за енергетиката, което считаме за по-правилно към настоящия момент. Тоест, една голяма дирекция за контрол и решаване на спорове, друга – за цени, пазари, сертифициране и издаване на лицензии.
Една методолигическа дирекция „Регулаторна политика и международна дейност“ извеждаме за първи път в отделен сектор, тъй като тя е изключително важна от гледна точка на координацията на структурите, в които ние участваме в резултат на изискванията на европейската политика и общата администрация, която е обичайна. Считаме, че с тази реформа ще можем да подобрим едно основно нещо в работата на комисията, а то е контролната дейност. Занемаряването на контролната дейност е нещо, което безспорно е предпоставка в условия на либерализиран пазар и в условия на прилагане на съвременни методи на регулиране дружествата да не изпълняват своите ангажименти по начина, по който биха го правили, ако нямаше регулатор.
С една дума, искам да кажа, че за да заработи добре пазарът на електрическа енергия, е необходимо и ние самите в комисията, но и всички дружества, които ние регулираме, наблюдаваме, но не управляваме, да осъзнаят, че е крайно време да се излезе от зоната на комфорта, който дава наличието на регулатор и осигуряването на сигурни приходи чрез регулирани цени и всеки да положи максимални усилия за това и да поеме своя съответен риск за това, да участва в балансиращия пазар и във всички други правила, които налага независимият регулатор, съобразявайки се не само със закона, но и с условията на пазара. Аз няма да продължавам. Това е, което исках да кажа по отношение на най-общия отчет на работата на комисията. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е отчетът за работата на к та, а доклада относно анализ на оценка на информацията, отчетните резултати на електроенергийните предприятия имате също така да говорите.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Да, аз просто казах, че предполагам, че ще има въпроси и те са предоставени подробно.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще има, но представете и него и тогава.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Аз казах как е направена оценката за всяко едно от дружествата са дадени данните, печалбата и загубата и оценката на финансовото състояние. Накрая има една обща таблица, която обобщава резултатите за 2012 година и даже не за 2012 г., а показва от 2008 до 2012 г. поне за електроразпределителните дружества. Ако искате, да ги чета едно по едно. Аз не ги помня наизуст. Вие кажете как.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: С няколко думи да чуем от Вас след оценката все пак – за тази таблица ми е ясно, но как виждате Вие от Ваша гледна точка за състоянието на предприятията, като почнем от „АЕЦ Козлодуй“, накратко. Има ли някъде притеснение, според Вас, или?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Да, притеснения винаги имаме там, където виждаме, че задлъжнялостта на дружеството продължава да бъде поддържана на едно ниво или да нараства, но пак казвам, не може само с регулаторни похвати да бъде стабилизирано едно дружество поради това, че обикновено високата задлъжнялост не е в резултат само на регулирания пазар. Сведенията, които сега имаме допълнително, които вие ги нямате, защото ние ги получихме вчера в комисията, относно търговията на свободния пазар, мога да ги кажа. Притесненията ни, естествено, заседанията за "НЕК", защото знаете, че "НЕК" има висока задлъжнялост.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: А за ТЕЦ 2?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Да започна по ред тогава.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Очаквам. За втори път се опитвам да те върна на стартовата линия.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Ето, връщам се, не съм разбрала.
„АЕЦ Козлодуй“ за 2012 г. е приключил с печалба 158 милиона, което е значително увеличение спрямо предходната година. Пак казвам, „АЕЦ Козлодуй“ има задължителни квоти за регулирания пазар и останалата част от електрическата енергия се продава по свободно договорени цени, тоест, печалбата е резултат от тези две действия. Дружеството за 2012 г. е с висока ликвидност и ниска обща задлъжнялост. Изводът е, че финансово състояние се запазва добро и през текущия отчетен период.
ТЕЦ „Бобов дол“ съгласно годишния финансов отчет за 2012 г. е на загуба – 9,5 милиона, като за предходната година резултатът му е бил печалба. Влошаваният резултат се дължи на изпреварващия темп на намаление на приходите от продажби вследствие на реализираното по-малко производство на електрическа енергия в сравнение с темпа на нарастване на разходите. Финансовото състояние на дружеството е определено като много добро, което означава, че то няма задължение, независимо от отрицателния финансов резултат.
ТЕЦ „Варна“ е на загуба за съответната отчетна година. За предишната година е било на доста голяма печалба. Финансовото състояние също е много добро.
ТЕЦ „Марица 2“, която тази година не участва в квотите за регулирания пазар, също е приключила годината с текуща загуба и финансовото му състояние е относително лошо. Припомням, това дружество не участва в регулираната част от пазара.
„AES Марица изток 1“ – финансовото състояние е запазено лошо. Пак казвам, това, предполагам, е в резултат на задължения, които дружеството има.
„Марица изток 2“, съгласно представения предварителен годишен финансов отчет за 2012 г., има нетна печалба 30 817 000 лв., която е нараснала спрямо предходната година. Нетните приходи от продажби са увеличени въз основа на общата балансова структура. Изводът е, че финансовото му състояние се подобрява спрямо предходната година, но все още е относително лошо от гледна точка на задлъжнялост, но се наблюдава значително подобрение на финансовите показатели за ликвидност.
„КОНТУР ГЛОБЪЛ Марица изток 3“ – финансовото състояние е определено пак като относително лошо, независимо от отчетената нетна печалба в размер на 122 млн. лв.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Дайте сега за "НЕК" и ЕСО и след това за трите електроразпределителни предприятия и да минем към обсъждане.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Финансовия отчет на "НЕК" за 2012 г. се вижда, че той е в нетна загуба от 94 075 000 спрямо отчетената печалба за 2011 г., като през финансовата 2012 г. извършва преоценка на имоти, машини и съоръжения на стойност 412 млн. лв., с който приход дружеството коригира реализираната нетна загуба за отчетния период и печалбата всъщност става в размер на 276 811. Аз не съм чак толкова добра вече в тези счетоводни техники, но това е счетоводна техника за корекция на резултата, нали, господин Димитров, да ме поправите, ако трябва? Да. При това финансовото състояние на "НЕК" продължава да остава лошо и през 2012 г.
ЕСО е на загуба в размер на 38 млн. лв. за 2012 г. Основните фактори са описани. Но въпреки всичко ЕСО само по себе си като дружество е в много добро финансово състояние, защото поддържа висока ликвидност и разполага със свободни оборотни средства за обслужване на текущите си задължения. Трите електроразпределителни дружества традиционно са в по-добро финансово състояние от другите дружества в енергетиката. За "ЧЕЗ" то е добро.
Печалбата е в размер на 47 млн. лв. Тук има една особеност, че анализът е направен за разликата между 2008 и 2012 г. поради това, че тези дружества се регулират с друг метод на регулиране, който изисква оценка след изтичане на периода на регулиране, а той в случая е петгодишен и затова оценката на комисията, за да бъде полезна в нашата работа, е направена спрямо 2008 г. Спрямо 2008 г. е намалена печалбата на "ЧЕЗ" с десетина милиона лева. Показано е по години.
"ЧЕЗ Електро България“ – това е снабдителното дружество. Има отчетена печалба в размер на 593 000 лева. Нормално е тя да е по-малка, защото самият мащаб на дейността на това дружество е по-малко. Финансовото му състояние е също добро.
„EVN“ има финансов резултат за 2012 г. печалба 50 млн. лв. при отчетена за 2008 г. 33, тоест неговият резултат е увеличен. Финансовото му състояние е добро.
„EVN Електроснабдяване“ е на загуба на стойност на 88 млн. лв., но въпреки всичко по начина, по който са разгледани отчетите и балансът му, финансовото му състояние е добро. Загубата е в резултат на текущата разлика между приходи и разходи, пак повтарям.
„ЕНЕРГОПРО Мрежи“ е с печалба на стойност 11 милиона при отчетено за 2008 г. 34 милиона. Тук обаче финансовото състояние е оценено като по-лошо, тъй като няма достатъчно собствен капитал за финансиране на дейността си.
„ЕНЕРГОПРО Продажби“ е с 334 000 лева загуба спрямо 5 милиона за 2008 г., тоест тук имаме някакво подобрение, и е със запазено добро финансово икономическо състояние.
ЕРП „Златни пясъци“ са показани. Това са данните за ЕРП-тата и за крайните снабдители.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Колеги, накратко, имате до клада, имате материалите, запознали сте се с тях. Имате думата за въпроси, изразяване на становище. Това е вече след като изслушахме производствените предприятия, ТЕЦ-овете, мините и електроразпределителните предприятия, да имаме един общ поглед, което ни е дадено от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране относно финансовото състояние на всички тези предприятия в електроенергийния сектор. Имате думата да изразите становища. Ако имате въпроси? Заповядайте. Господин Добрев, нямате въпроси. Приемате, че цялостното състояние на енергетиката е точно такова, каквото ни представя Държавната комисия по енергийно и водно регулиране?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за дадената възможност, господин председател. За нас по-интересно ще е не какви са били финансовите резултати към определен момент в тази година, а какви се очакват да бъдат финансовите резултати към края на годината, защото ние имаме данните отчетите за миналата година, а знаем и за деветмесечието какви са цифрите. Те са публикувани вече на сайтовете на дружествата. Това обаче, което ни притеснява, са финансовите резултати към края на годината и следващата година първите шест месеца до момента, в който регулаторът отново вземе решение за определяне на цената. Особено притеснително за нас е състоянието на „Националната електрическа компания“, която към деветмесечието с едно огромно допускане регистрира значителна загуба, която към края на годината ще се окаже най-вероятно, за съжаление, колосална. В този смисъл предполагам, че регулаторът следи състоянието на дружествата във всеки един момент, и в момента. Най-притеснително е това на „Национална електрическа компания”. Въпросът ми към тях е как оценяват това състояние, как ще компенсират разликата между вписаните в решението от 1 август 2013 г. 500 милиона, които Министерски съвет трябваше да даде на "НЕК" и гласуваните от Народното събрание в актуализацията на бюджета за 2013 г. и за бюджета за 2014 г. малко над 120 милиона лева. Всъщност регулаторът направи допускане за 500 милиона лева трансфер от Министерски съвет, а трансферът за тези две години ще бъде едва 120 милиона, колкото са приходите от квоти за въглеродни емисии. Разликата е 380 милиона. Тази разлика по закон ще бъде недовзет приход от страна на „Национална електрическа компания” и отново по закон ще трябва да бъде отчетена в решението на регулатора следващата година, в следващия регулаторен период, като там ще има и същия ефект от 500 милиона, който сега се предполага, че ще бъде осигурен от Министерски съвет, а в същото време квоти няма да има. От 1 юли следващата година ще има 500 милиона отново дупка, няма да има квоти, които да я запълнят и към тази дупка от 500 милиона трябва да се добавят 380 милиона недовзет приход.
Това е много сериозно притеснение за всички нас и докато вземането на заем от страна на БЕХ – всички знаем, че БЕХ направи успешна, дори много успешна емисия за външен заем, за облигационен заем, като увеличи размера му от 250 милиона на 500 милиона евро, които са 1 милиард лева. Това единствено ще подобри паричния поток, но по никакъв начин няма да окаже благоприятно влияние върху финансовите резултати на дружествата. От тези 500 млн. евро 195 млн. евро са необходимите средства за рефинансиране на заема от „ПАРИБА“, защото знаете, че през миналата година той бе намален от 250 млн. евро на 195 млн. евро. Остатъкът от средствата могат да бъдат използвани и най-вероятно ще бъдат използвани, за да се подобри паричният поток в дружествата, най-вече „Национална електрическа компания”, която след изслушванията на централите в Маришкия басейн се оказа, че само на „AES“, на „КОНТУРГЛОБАЛ“ и на „Марица изток 2“ "НЕК" дължи над 400 милиона лева. Дължи около 400 милиона на „АЕЦ Козлодуй“, над 150 милиона на ВЕИ-тата. Този заем ще позволи на "НЕК", ако бъдат отделени, разбира се, тези средства за това, да подобри паричния поток и да разплати част от задълженията, но тези задължения, платени сега, ще се натрупат може би в още по-големи размери към 1 юли следващата година.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Тонева, нека да се опитате да отговорите на въпроса, който господин Добрев задава и по медиите. Въпросът е да изясним, както той казва, че кредитът, който е взет, е за подобряване на паричния поток. Задълженията към „КОНТУРГЛОБУЛ“ или към американските предприятия, включително и тези, които имаше към електроразпределенията, чрез прихващанията през този период от време "НЕК" успя да погаси някои. Все пак остава открито освен емисиите, които трябваше да допълнят недостига, имаше и още очаквания за парични средства, за които все пак комисията да получи една яснота с Вашия отговор.
Заповядайте!
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Благодаря Ви. Ще Ви помоля, господин председател, във втората част, в която трябва да се обясни какво сме направили във връзка с получаване на средства от приходите от продажба на емисии, да отговори господин Димитров, защото той се занимаваше пряко с този процес. Единственото, което искам да кажа, е, че никъде в нормативната уредба не е записано все пак, че комисията е длъжна за следваща година да признае недовзет приход. Комисията има принципи, в които работи и те са свързани не само с грижата за това предприятията да бъдат в добро финансово здраве, но и потребителите да бъдат с цени, които да балансират техните интереси с интересите на предприятията.
По отношение на включването на тези 498 милиона като очакван приход от продажбата на емисии, ние не сме компетентният орган, който може да направи прогноза и затова тази прогноза всъщност е направена от Министерство на околната среда и водите.
Когато комисията изпълнява правомощието си, при оценката на едно дружество за това, дали да бъде включено нещо допълнително в следваща година като недовзето от предишна година, тя прави оценка въз основа на абсолютно всички фактори, а не само на един показател, тоест, ако хипотетично приемем, че едно дружество е управлявано изключително правилно от корпоративна гледна точка, то би могло да има надвзет приход по някой от показателите и недовзет по друг, така че нетният резултат е въпрос на оценка от комисията. Това е моят отговор конкретно за тези цифри. Ще помоля господин Димитров да разкаже всъщност какво се е случило с приходите от емисии сега.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Дами и господа, става въпрос за една процедура, която донякъде се роди преди всъщност в началото на годината, която ние разработихме. Тук в тази зала обсъждахме начина, по който това да се случи, тоест, как да се въведе този механизъм, да използваме приходите от продажба на квоти за емисии, за да може по някакъв начин задълженията в полза на обществото, които Законът за енергетика и чл. 35 са дали като задължение на обществения доставчик, да може тези задължения да могат да се поемат изцяло или частично или толкова, колкото общественият доставчик има като възможност, тъй като е видно и през годините, не само последната година, че "НЕК" е била в изключително затруднено състояние в качеството на обществен доставчик да изпълнява тези задължения към обществото, включително и миналата година, и тази година, и по принцип.
Така или иначе, ние намерихме този механизъм, използвахме го, обработихме го, създаден е, вследствие на което в "НЕК" постъпиха 75 милиона миналата седмица, които според мен пропорционално на задълженията на обществения доставчик към отделните участници на пазара, пропорционално са издължени някакви средства. Казвам „някакви“ – включително задължения към бюджета и т.н.
Според мен, средствата са толкова, колкото са. Те са базирани на една много оптимистична прогноза на Министерство на околната среда и водите. Тя просто е прогноза и е такава, каквато е дадена от министерството. Ние сме стъпили на нея и сме разработили този механизъм. Добър или лош, той е донесъл някакви ползи на обществения доставчик, за да може да реализира дадените му правомощия от закона.
Аз съм сигурен, че тези средства ще бъдат увеличени, тая като ежедневно Европейската енергийна борса дава резултати. За съжаление, цените са много ниски, но се надявам все пак с беклоудинг, с разни други финансиови операции, които се случват на европейския пазар, това нещо да се промени. Заложени са като процедура в бюджета и за следващата година. Вие виждате, че в бюджета се залага толкова, колкото Министерството на финансите прецени в песимистичния вариант ли ще бъдат дадени като средства. Ние залагаме оптимистичния вариант по прогнозата на МОСВ. В крайна сметка, всички сме в очакване да се случат по-оптимистичните варианти, за да може "НЕК" да получи средства, с които да изпълни задълженията си като платец на услуги от общ икономически интерес.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Други колеги, други въпроси?
Господин Добрев, сигурно не сте удовлетворен от отговора?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Удовлетворен съм, господин председател дотолкова, доколкото държавната комисия разбира проблема, чух, че се надяват квотите през следващата година да са по-скъпи. Но те, цената им двойно да скочи, това означава вместо 40 милиона – 80 милиона и вместо 120 милиона – 150 милиона, а не 498. Не ги обвинявам за тази прогноза от 498 милиона за приходите, защото те наистина не са органът, който прави тези прогнози. Те са го взели това за база, тъй като има по-компетентен орган от тях, който прави прогнозите, но в същото време с тази прогноза и с това регулаторно решение от 1 август ситуацията за 1 юли следващата година става изключително тежка, без да политизирам по никакъв начин въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми колеги, за да продължим все пак като народни представители да имаме яснота и по какъв начин и как да сме полезни на „Национална електрическа компания” ЕАД, защото виждате, че всичко това, което се струпва като негативи и като недостиг, се струпва около "НЕК", след приемането на този закон на следващите заседания ще поканим „Национална електрическа компания”, включително и „Български енергиен холдинг” тук при нас, за да получим ясни и категорични отговори как и по какъв начин ще бъдат покрити недостизите, които се оформят. И тогава ви казах, че не би трябвало да се чувстваме извън всичките решения, които се взимат, особено управляващите, включително Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Но ако все пак ще се пристъпи към определени действия, които по медиите се чуват, за събиране на определени средства в някакви фондове, то би трябвало да се вземе решение, след като изслушаме и „Български енергиен холдинг”, след като изслушаме „Национална електрическа компания”, включително, разбира се, и впоследствие да седнем комисията заедно с министъра да обсъдим създалата се тежка ситуация в енергетиката.
Колеги, аз ще предложа да чуем и въпроса на господин Андонов ида минем към приключване.
АНДОН АНДОНОВ: Благодаря, господин председател. Моят въпрос е свързан с методиката за образуване на цените за достъп. Ще поясня. "НЕК" като обществен доставчик на много места в страната продава енергия чрез обекти на трети страни. Сега е месец ноември, годината изтича, все още договорът за предоставен достъп с „Мини Марица изток“ не е сключен. Става въпрос за 50 000 лева на месец, или това са 600 000 на година. Въпросът ми е следният. Оправдават се, че има указания от държавната комисия, при оценката на ДМА-тата да не влизат в стойността на определяне на цената, тоест, завишената преоценка, а тази преоценка на ДМА-тата е на базата на извършени реконструкции и модернизации в предходните години. Така че въпросът ми е има ли такива указания и ако има, защо едностранчиво, а от другата страна не ги знае? Мога да предоставя писмото, с което "НЕК" отказват сключването на договора.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Андонов. Госпожа Тонева, отговорете и след това – господин Куюмджиев, и приключваме днес заседанието, като ще приемем, господин Добрев, за информация, и всичко това, което ни представиха от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Тук става дума – нали не греша? – за методиката за плащане на цена за достъп, когато се снабдяват потребители през чужда собственост извън тази. Комисията е приела такава методика, която е непроменена към момента тя е единна, но тя се опира на един коефициент, който се изчислява въз основа на преоценка на активите. Нали това е въпросният договор? Аз бих ви предложила, за да не импровизираме сега дали ще бъда точна в това, което ще коментирам, да се внесе писмо и до комисията – може да бъде разрешаване на спор или за даване на становища –конкретно с мините. Аз мисля, че този разговор тече от преди една-две години.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Ще помоля госпожа Тонева след заседанието да си изчистите и въпроса, и отговора.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Добре. Приемам.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Куюмджиев. След това – един въпрос на неправителствените организации.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Моят въпрос е конкретен. Както всички знаем, по време на предишното управление беше въведена една такса достъп за възобновяемите енергийни източници, която варираше от 1 до 40 процента. Тези пари бяха събирани и от съответните ЕРП-та или обществения доставчик в зависимост от това към кого бяха присъединени тези ЕРП-та, тези възобновяеми енергийни източници. На всички ни е известно също така, че през последните месеци въпросните такси бяха отменени на различни съдилища, различни инстанции, включително и на петчленен състав на Върховен административен съд като незаконни.
Към момента тези натрупани средства в различните ЕРП-та или обществения доставчик, са от порядъка на няколко стотин милиона лева., които стоят по специални сметки и нито те ги ползват, нито ги връщат обаче, което е странното на незаконно отнетите генериращи мощности. Каква е позицията на държавната комисия по тоя въпрос, защото – казвам го съвсем откровено – едно конкретно дружество се оправдава и не иска да връща парите, въпреки че е осъдено и на втора инстанция, с липса на разрешение от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране за това. Как смятате да процедирате по въпроса е въпросът ми.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът на въпроса е какво правят с надвзетите пари електроразпределителните предприятия и "НЕК".
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Трябва да ги връщат, но не ги връщат.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И са осъдени да ги връщат и не ги връщат и госпожа Тонева казва, че ти си виновен, защото не им даваш разрешение.
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Оправдават се с комисията.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Временната цена за достъп за ВЕИ беше определена от комисията въз основа на Закона за енергетиката, който дава право за такава цена и са подадени заявления от трите електроразпределителни дружества и електроенергийния системен оператор за това, че те имат разходи във връзка с големия обем присъединени ВЕИ-та, но към момента не могат да оценят колко са тези разходи и се възползват от Закона за енергетиката, който казва, че комисията може да определи временни такива цени. Това производство е започнало миналата година септември и такива цени са определени, след което са обжалвани от ВЕИ производителите и са постановени решения на съда, които казват, че са отменени по отношение процедурата и по отношение на липса на достатъчно мотиви. Тоест, това са двата пункта, по които са отменени цените. Но така или иначе, комисията и друг път е имала отменени цени. Ние вървим в приключване на тази процедура, а именно: поискани са вече реалните отчетени разходи от дружествата във връзка с тази цена за достъп. Те са дали някаква информация и предполагам, че до края на ноември месец ще приключим това производство с произнасяне за този изминал вече период за окончателни цени за достъп и разликата в приходите и разходите от временните цени и окончателните по закон подлежи на възстановяване на засегнатата страна, в случая – тези средства, събрани в електроразпределителните дружества и Еелектроенергийния системен оператор, ако има разлика, ще се възстановят а съответните ВЕИ производители.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Интересен отговор. Благодаря Ви.
Заповядайте!
ДИМИТЪР КУЮМДЖИЕВ: Един уточняващ въпрос, госпожо Тонева. Кой и как определя дали техните разходи са били наистина осъществени и, надявам се, няма да бъде само на база подадена информация от съответните ЕРП-та, а ще бъде направен истинска проверка на реално извършените разходи, защото вече бяхме свидетели през последните години на много декларативни изказвания на ЕРП-тата, които после не бяха съвсем истина?
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Разясни се и Вие преди това казахте, че го обсъждате и разглеждате всички постъпили предложения. Каза преди това, че постъпват отново предложения от ЕРП-тата с разчетите и разходите и те ги проверяват. Ако не ги проверяват, да направим 40 човека комисия и да знаем, че всеки е отговорен.
Благодаря.
За неправителствените организации – един въпрос.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: (гражданска организация) Аз неведнъж съм говорил на тази тема, че всички дългосрочни договори са нищожни по Договора за функциониране на Европейския съюз, че нарушават конкуренцията, че нарушават основни принципи на Закона за енергетиката. В закона за енергетиката ясно пише правомощията, че ДКЕВР може да предоговори цените на тези дългосрочни договори, които противоречат на европейското право и европейските практики. Тревожи ме това, че тук никой не иска да вземе държавническо решение. Въртим се как да финансираме тези 500 милиона, а положението е страхотно! Примерно, тук ще дам няколко примера. АЕЦ плюс „Марица 2“ – държавните, прогнозно ДКЕВР дава 14,6 млн. мегаватчаса на стойност 487 милиона, а „Марица 1“ плюс „Марица 3“ ще произведат прогнозно 8,6 млн. мегават часа на стойност 1 150 милиона. Отиваме на ВЕИ-тата. ВЕЦ ще произведат 5 милиона и нещо мегават часа, стойност – 1 милиард. Няма да решим проблема, ако не ги предоговорим тези цени. И чакам писмен отговор.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Госпожа Тонева, Вие май че предишния път отговорихте по този въпрос. Повторете, да се чуе още веднъж и да го запишете и го дайте писмено. Не може следващия път пак като дам думата, да се задава въпросът Държавната комисия по енергийно и водно регулиране – въпроса на неправителствена организация, защо не разваляте договора с „Марица 1“. Защо не предоговаряте цените? Отговорете точно и ясно, за да се чуе. Заповядайте, госпожо Тонева.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Мога ли да предложа юридически да бъде отговорено, за да бъде по-силно. Госпожа Милена Миланова.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Записвайте в стенограмата отговора защо.
МИЛЕНА МИЛАНОВА: Предоговарянето на цените по дългосрочните договори, безспорно, може да се осъществи между страните по тези дългосрочни договори. ДКЕВР не е страна по дългосрочните договори. Такава страна е „Национална електрическа компания”. Ние сме дали вече предложение в изпълнение на правомощията си по закона на „Национална електрическа компания” да предоговори точно тези параметри от дългосрочните договори, които противоречат на правото на Европейския съюз. В този смисъл ние сме изпълнили нашата част от правомощия си и оттам насетне правомощията на „Национална електрическа компания” да предоговорите тези договори мисля, че нещо е направено, вече има някакъв договорен процес, но не сме в течение на това.
По отношение на ВЕИ-тата знаете, че има Закона за енергията, произведена от ВЕИ и там много ясно са разписани сроковете, цените, колко време се прилагат тези цени и т.н. Тоест, това не е правомощие на ДКЕВР. Ако нещо се променя в тези дългосрочни договори, то трябва да става само по законов път. Нес ме ние пак органът, който може.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Втори въпрос от неправителствените организации, и приключваме със здравеопазването. Заповядайте.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: (Технически ренесанс) Уважаеми господин председател, уважаеми присъстващи, става въпрос за чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Фактически това е задължение на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и същите договори противоречат на решение на Съда на Европейския съюз С 5658/1964 г. с решение от 13.07.1966 и ново решение от 7 февруари 2013 г. по Дело С 6812. Въпросът е: Запознати ли са също така с доклади за политиката в областта на конкуренцията на Европейската комисия от 7 май т.г. Ком 257 окончателен за конкуренцията - ще го предоставя, включително и на комисията, – където се залага антитръстовото законодателство, преместване на фокуса на антитръстовото прилагане в енергийния пазар на изток? Тоест, в момента Европейската комисия за пазарите на енергия води изключително активна позиция тук, в тази област, която в момента не се прилага, за съжаление, и ще изпаднем в много тежко състояние.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Тонева, отговаряте.
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Въпросът е същият Тази точка 6 е това, което каза госпожа Миланова по отношение на правомощията на комисията.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Найденов каза, че нарушавате закони и разпоредби от 1964 година насам – 1964, 1966 г. и не сте ли били запознати, когато сте дали съгласие да се сключат тези договори? И сте дали съгласие да се сключат договори с преференциални цени?
АНЖЕЛА ТОНЕВА: Те са по закон, господин Аталай.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Закривам заседанието за днес. Заповядайте на следващо заседание.
/Край на заседанието – 17.10 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КЕ:
/Р.Аталай/


Стенограф:
/Файлът съдържа 74 253 знака./