Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
05/02/2014
1. Изслушване и обсъждане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружествата с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.
2. Обсъждане на доклад относно анализ на състоянието на енергетиката в Република България за периода 2012-2013 година.
3. Разни.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
42-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
ПРОТОКОЛ
№16
На 5 февруари 2014 г. от 15.10 ч. в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика. Списъци на присъстващите народни представители и на присъстващите гости се прилагат. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване и обсъждане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружествата с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.
2. Обсъждане на доклад относно анализ на състоянието на енергетиката в Република България за периода 2012-2013 година.
3. Разни.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, дневният ред, според правилата, ви е раздаден от по-предишния ден. Проектодневният ред е: 1) Изслушване и обсъждане на проект за решение – продължаване на строителството на АЕЦ Белене“, № 354-02-153, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.; 2) Изслушване и обсъждане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружествата с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.; 3) Обсъждане на доклад относно анализ на състоянието на енергетиката в Република България за периода 2012-2013 година; 4) Разни.
Уважаеми колеги, имате ли други предложения за дневния ред? Не виждам. Който е съгласен така прочетеният проектодневен ред да стане дневен ред на нашата комисия, моля да гласува.
Гласуване: за – 15, против няма, въздържали се няма.
Благодаря ви. Дневният ред е приет.
Днес на нашето заседание присъстват: от Министерството на икономиката и енергетиката: господин Иван Айолов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Налбантов – директор на дирекция "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, господин Богдан Николов – съветник, госпожа Райна Душкова – главен експерт, дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Уважаеми колеги, знаете, че този дневен ред с разглеждане на точките, внесени от господин Волен Сидеров, беше един път внесен като дневен ред поради отсъствието на министър Стойнев. Тогава решихме да отложим за удобно за него време и представители на Министерството на икономиката и енергетиката присъстват на заседанието. Вчера се разбрахме с господин Стойнев, че днес от Министерството на икономиката и енергетиката господин Иван Айолов ще участва в заседанието и ще вземе отношение по внесените законопроекти.
Господин Добрев?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз имам процедурно предложение по така гласувания дневен ред. Предлагам да поканим и да изчакаме да дойде министър Стойнев, а защо не и министърът на финансите господин Чобанов, той като точките, които ще обсъждаме, са изключително важни. Не пренебрегвам ролята на заместник-министъра. Аз самият съм бил такъв с ресор енергетика, същия ресор, но темите са изключително важни и аз считам, че трябва да присъства и министърът.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря за процедурното предложение. Нищо друго не ни остава, освен тогава да го подложа на гласуване. Обратно становище ако има от страна на присъстващите? Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Мисля, че това процедурно предложение е неуместно. Господа заместник-министрите могат спокойно и пълноценно да участват. Колкото до министър Драгомир Стойнев, той вече обясни по подобен повод, че като политическо лице той не би желал да прави официални или публични изявления, предвид арбитража в Париж. Така че аз не мога да тълкувам това предложение на колегите от ГЕРБ иначе, освен като неуместно в случая. Министърът каза, че не желае да прави публични изявления. Той е изпратил компетентни хора, които да дадат становище и да заемат позиция. Това е достатъчно. Нищо повече не ни е необходимо, за да вземем решението, господа и дами.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, наистина проблемът с „Белене“ е не само проблем на нашите институции. Той е вече и извън институциите на България, където се водят съответно арбитражи и трябва да бъдем наистина много внимателни. Но след като поканихме един път министър Стойнев и той отказа да дойде и сега праща заместник-министър Айолов, смятам да се опитаме, без да влезем в онези рамки, където евентуално може да попречим с някои изявления на арбитража, да не вземем отношение по тези въпроси, но все пак този законопроект трябва да мине през разглеждане в комисията. Ако искате, още веднъж да го отложим и да поканим още веднъж министър Стойнев. Тогава вече комисията ще реши точно какво ще направи, но аз бих ви предложил да разгледаме така предложения дневен ред. Но все пак трябва да подложим предложението на гласуване.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, Вие самият споменахте арбитража. С какво е по-различна думата на арбитража от думата и казаното от народните представители в ресорната комисия по енергетика? Все пак ние сме парламентарна република и би следвало, че думата на народните представители е по-голямо доказателство и по-голям аргумент, надяваме се, не срещу българската позиция в арбитража, отколкото думата на самия министър. Така че ако имате притеснения, че това може да се отрази неблагоприятно на позицията на България в арбитража, то по-добре тогава заседанието да бъде най-малкото закрито.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Още една процедура. Първо, да гласуваме дали да отложим гласуването, докато не се яви на заседанието министър Стойнев. Второ, ако това не се приеме, да направим закрито заседание. Заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ: Според мен, трябва да има гласуване дали да се отложи евентуално заседанието, защото този въпрос, както знаете, един път вече беше отлагано. Тези точки, доколкото знам от моето присъствие, като присъствам почти на всяка комисия, министър Стойнев е идвал, мисля, един или два пъти максимум. Така че да отложим за безкрайно време… Може той да има възможност да дойде след половин година. За мен е безсмислено решение. Така че след като имаме дневен ред, нека си караме по него.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Куюмджиев, заповядайте и Вие и след това да преминем към гласуване на процедурите.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че въпросът с „белене“ е изключително важен. Ситуацията, в която в момента се намира проектът и благодарение на предишните управляващи, е изключително сложна и странна и за да може да вземем напълно информирано решение, трябва да вземем предвид и мнението на човека, който отговаря в изпълнителната власт за развитието на проекта в една или друга посока. Да се присъединя към мнението на господин Аталай. На практика ние като парламентарна република ако вземем някакво нечувствително решение с оглед на ситуацията, това може да повлияе негативно на съдебния процес, който върви в Париж. Затова си мисля, че трябва да изчакаме наистина министърът да присъства, за да може да ни каже каква е неговата визия за развитието на цялото това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Ташева, за последно, и подлагам на гласуване предложенията.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Дами и господа, министър Драгомир Стойнев дойде веднъж тук, отказа всякакви въпроси не само за „Девня“, за ядрената енергетика изобщо и ясно заяви – нека да отворим протоколите и стенограмите, за да се види, той каза, че докато не мине арбитражното дело в Париж, той няма да обсъжда каквото и да било, свързано с ядрена енергетика. Това, което вие предлагате, фактически какво представлява? Вие предлагате да не обсъждаме темата „Белене“, ние да не можем да си внесем нашето проекторешение, докато не мина арбитражното дело в Париж, защото дотогава министър Стойнев няма да дойде и няма да даде мнение. Той вече го каза това. Да, вярно, парламентарна република сме; някак си това не попречи да се вземе решение за строителство без конкурс на един нов реактор на площадката на „Козлодуй“, нали така? Нека да не се крием зад това, че ние сме парламентарна република, а министърът решава самостоятелно. Той каза, че няма да дойде. Значи ако наистина сме парламентарна република и сме хора суверенни, ние сега ще вземем решение да обсъдим нашето проекторешение.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Добрев да отложим разглеждането на точка 1 – Изслушване и обсъждане на проекта на решение за продължаване на строителството на „АЕЦ Белене“, докато не се яви в комисията министърът на икономиката и енергетиката и министърът на финансите. Това е първото процедурно предложение. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 11, против 2, въздържали се 2.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, в този случай отлагаме разглеждането на точка първа до следващо заседание, докато не се яви на комисията министър Стойнев и министър Чобанов.
Уважаеми колеги, преминаваме към
ТОЧКА ПЪРВА:
Изслушване и обсъждане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружествата с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Сидеров, заповядайте да представите законопроекта.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря. Проекторешението, което внасяме, гласи следното. Ще го прочета точно.
„Решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие
Народното събрание задължава правителството на Република България да набележи, предприеме и осъществи система от мерки, с които съобразно Конституцията на Република България, законодателството и правовия ред, трите електроразпределителни предприятия да бъдат преобразувани в дружества с преобладаващо държавно участие в собствеността им.“
Това решение, драги дами и господа народни представители и специалисти, е продиктувано от българския национален интерес, тъй като тези дружества бяха продадени по време на мандата Сакскобургготски далеч под тяхната пазарна цена. Бяха продадени две трети, 66% от техните дялове за една цена, която беше много ниско под пазарната. По този въпрос вече има достатъчно изписано и говорено и от наша страна, и от страна на граждански организации, и от страна на специалисти. За нас от „Атака“ това беше една сделка, извършена в пряко нарушение на интересите на България и ние наричаме ясно и конкретно тази сделка национално предателство. Затова никога не е късно да бъде поправена една такава ощетяваща нашия интерес разпродажба всъщност на нашето ЕНЕРГО, както го наричаше народът.
Откакто бяха продадени тези дружества, услугите за гражданите се влошават. Цената на тока се качва непрекъснато и няма изгледи тази тенденция да се обърне. Затова ние смятаме, че връщането на тези дружества в държавни ръце, реформирането им в предприятия с преобладаващо държавно участие би върнало в България огромните печалби, които се изнасят от страната и не само ощетяват бюджета, а ощетяват потребителите и на практика поставят българина, българския потребител в едно колониално положение.
За пример ще дам през 2011 г. трите дружества "ЧЕЗ", EVN и ЕНЕРГОПРО са изнесли от България 3,872 милиарда лева. Българинът е дал 3,872 милиарда лева българинът в касите на тези три дружества, а както знаете, тези дружества чрез сложни комбинации и гимнастики от аутсорсване и т.н., дъщерни и поддъщерни дружества правят така, че постъпленията в техните каси да се изнасят извън страната и да отиват в дружеството майка в съответната държава. Тук веднага трябва да подчертаем, че дружествата фактически не са и частни, защото погрешно този процес беше наречен приватизация. Всъщност ЕНЕРГО-то беше продадено на една чешка държавна фирма и на една австрийска общинска или също на частно дружество. И това продължава до ден днешен да се нарича приватизация по един доста изкривен перверзен начин.
Именно за да се поправи това изкривяване, ние предлагаме Народното събрание като най-висшият законодателен орган в страната да възложи на правителството да вземе всички мерки, с които да върне в български ръце тези дружества, съответно печалбите от тях. Само за една година изпълняват близо 4 милиарда. Това не е чиста печалба, но това е поток от пари, който сега просто излиза от страната. Да си представим последните десет години – мисля, че от 2003 или 2004 г. е сделката, близо десет години какви огромни финансови потоци те са извлекли от нашата страна. Крайно време е на това да се сложи край. Освен това, тези дружества са с много лоша известност в други държави, не само в България. Знаете, че Албания прекрати лицензиите на "ЧЕЗ", Унгария също прави постъпки в тази посока, като в момента текат процеси за връщане на енергоразпределителните дружества в унгарски държавни ръце – правителството прави постъпки и вероятно ще завършат с успех, защото там просто управлението е в здрави патриотични ръце.
Така че нашето предложение, което предлагаме тук да гласувате, да одобрите и да приемете защото аз не виждам какви аргументи биха могли да се сложат против, но съм готов да изслушам и дори да дискутираме – нашето предложение е комисията да гласува за приемането на това решение и оттам нататък правителството да влезе в една активна фаза на преговори, отнемане на лиценз на дружествата. Има достатъчно основание за това, изнасяни са вече, публикувани са – има огромен доклад на ДКЕВР с десетки нарушения. Тоест, имаме достатъчно основание правителството да отнеме лиценза и след това да види по какъв най-добър за страната и най-изгоден начин те да се върнат в български ръце. Аз знам, че веднага ще ми бъде възразено може би, че това ще предизвика международно опониране, но в крайна сметка всяка държава си гони своя интерес. Ако чешкият премиер отиде в Брюксел, както той беше направил една такава подводна интервенция, защитавайки чешкото държавно дружество "ЧЕЗ", то и българският премиер трябва да отиде в Брюксел, да сложи контрааргументите и да каже: Вижте тази компания какви ги върши в България и се съгласете с нашите аргументи, че трябва да й отнемем лиценза.
Това са, най-общо взето мотивите. Ако има някакви въпроси или някакви уточняващи детайли, моля, на разположение съм.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, чухте мотивите, представени от вносителите. Имате думата за становище и въпроси във връзка с внесения законопроект. Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз по принцип съм съгласен с някои от заключенията на господин Сидеров, с някои не съм съгласен. Истина е, че през последните години чуждите компании, собственици на българските ЕРП-та се държат с българските граждани в много случаи като с трета категория хора. Да не споменаваме всички прегрешения, но дори например фактът, че се държат към нас всички като потенциално виновни и за един лев дълг или един ден просрочена сметка ти изключват тока или фактът, че събират почти неправомерно, според мен, такса присъединяване, или фактът, че дават на човек, който няма никакво потребление, обратно начисляват сметки, понякога с хиляди левове, са достатъчни, за да можем да твърдим, че техните действия в България са ощетяващи българските граждани.
Това, с което не съм съгласен, е сумата на изнесените капитали за една година, защото в цялата българска енергетика оборотът е около 5 милиарда лева и няма как 90% от тях да си бъдат източени. Предполагам, че има някаква грешка в размера на сумата.
Второто, с което не съм съгласен, е заключението, че трябва да възложим на правителството незабавно да приеме мерки, които да включват отнемане на лицензи, някаква форма на национализация или други такива. Не защото ще има международна изолация или защото българският премиер защитава българските интереси достатъчно добре, а защото за 25 години едно от нещата, които като държава сме успели да съхраним и изградим, е пазарна икономика. В пазарната икономика нещата не се правят с такива, да кажем, груби намеси на държавата, защото те водят до необозрими последици на разстройване на бизнес климата.
От друга страна, ние неведнъж сме заявявали през последните няколко години, че трябва да се предприемат мерки спрямо ЕРП-тата, дори и включително обратното изкупуване на продадените преди време дялове. Смятаме, че това е възможно, въпреки че сегашната ситуация е усложнена поради факта, че предишното управление продаде миноритарните дялове, и то за цени, които бяха в някои случаи три пъти по-ниски от първоначалните. Става въпрос за цена на една акция например. Смятам, че ситуацията е много подходяща, за да се опитаме като всички институции в страната заедно да си възвърнем собствеността, но по пазарни механизми. В това няма нищо странно, наистина, да говорим за нов Девети септември или отчуждаване, национализация. Става въпрос за пазарни практики, които са известни в целия така наречен западен свят и са циклични процеси, които например във Великобритания се поставят през 50-60 години. Държавата изкупува предприятия, например, железници и електроцентрали, известно време минава, когато дойде друг икономически цикъл, отново ги продаде, и така се случват нещата. Така че може би ако успеем да се обединим около някакъв текст, който не включва груби намеси на държавата, бихме били склонни да поговорим по темата.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Господин Куюмджиев, в нашето решение, което предлагаме, няма никъде думата груба намеса. Ние казваме така: „правителството да набележи, предприеме и осъществи система от мерки, с които съобразно конституцията, законодателството, правовия ред“, няма „с груби мерки“. Никой от нас не призовава да гласуваме тук решение, с което да задължим правителството с груби или нецивилизовани мерки да върне. Напротив, има достатъчно законови начини. Дори буди недоумение защо досега правителствата, защото аз съм това съм го поставял в предишни мандати на парламента и защото сега всъщност не санкционира по никакъв начин тези ЕРП-та при наличието на толкова много нарушения. Вие сам казахте, че вече всеки е наясно, че те извършват нарушения. Огромен е докладът на ДКЕВР, където са посочени тези нарушения. Имаме очевидно основания да им бъде поискан лицензът и дори ако заведат дело, то да бъде спечелено, защото ние имаме тези юридически основания. Така че не става дума по никакъв начин за груба намеса или за предизвикване на международни скандали. Аз смятам, че и да има дело, то делата ще бъдат спечелени от България, тъй като в случая правото е на наша страна.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други колеги за становище? Заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ: Моето изказване е кратко. Искам да питам господин Куюмджиев къде точно видя пазарни отношения, когато става въпрос за тези електроразпределителни дружества, след като аз съм наясно, както предполагам, и всички останали в България, че България е разделена на три, като е харизана на тези три електроразпределителни предприятия. Не виждам тук пазар, който би се нарушил.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е важно изказване. Благодаря Ви. Въпроси към вносителите? Няма. Други становища, уважаеми колеги? Господин Бойчев, заповядайте. Заповядайте и за становище, и за въпроси към вносителите.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Наистина колегите от „Атака“ поставят един значим въпрос. Мисля, че от днешна гледна точка, назад погледнато, констатацията за действията на двете правителства, които продадоха мажоритарния и след това остатъчния дял на българските ЕРП-та няма как да ни бъде отчетена като грешка. Дори този остатъчен дял, който имаше българската държава, ни даваше възможност да разсъждаваме за много елегантни решения. Държавата можеше да направи едно предложение, да запише по-голям капитал и всичко това щеше да стане по един абсолютно пазарен механизъм и нямаше да има абсолютно никакви сътресения – това, от което се притеснява господин Куюмджиев.
Аз бих искал да попитам вносителите преди да постъпят към това си решение, предполагам, и предложение, а предполагам, че са направили редица разговори и срещи – обсъждали ли са друг тип варианти, тъй като сам по себе си въвличайки парламента с такъв тип решение, ми се струва много тежко като първа крачка. Имам предвид, че поне от всички срещи и разговори, които съм имал с изпълнителната власт, съм видял едно декларирано желание и готовност да се работи в посока на уреждане на контрол в сектора енергетика. Имам предвид да се скъса с досегашната политика, която само констатираше всички събития в енергетиката и затова сме до това положение в момента.
Скоро имах възможност да направим среща по проблемите на „Топлофикация“ с подновения състав на регулатора. Там видях също един много сериозен стремеж и ангажимент от тяхна страна и желание в тази посока и доколкото знам, са започнали проверки именно в тези ЕРП-та с оглед на това, че имат забележки към досега извършените одити в дружествата и доколкото виждам, има сериозно желание от тяхна страна. Затова бих искал да попитам дали искате да извървим един път, в който да се чуе мнението на различни институции, различни анализи и гледни точки. Сами разбирате, че и парламентът да бъде намесен пряко в тези икономически отношения - може би ще дойде ред и на такъв тип решения, обсъждания, но вие подготвихте вашите аргументи за такъв тип разговори и склонни ли сте да извървим и такъв път, преди да пристъпим към това решение?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: благодаря Ви. Други въпроси? Господин Куюмджиев, за втори път Ви давам думата.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: В отговор на господин Асенов, може би не сте ме разбрали. Аз нямах предвид пазарни отношения от типа ЕРП – клиент, защото това са естествени монополи, които са една крайна форма на пазар, но нямах това предвид. Имах предвид, ако щете, европейския и световен пазар на енергийни обекти, защото и в това съществува пазар, когато се продават ЕРП-та, когато се продават и купуват електроцентрали – това също е пазар, чието нарушаване би имало доста негативно влияние върху всичко, което се случва в България.
Само още един аргумент за това, което каза господин Сидеров, че със сигурност ще спечелим делото. Дано подобен оптимизъм, ако се стигне дотам, да се оправдае, но аз смятам, че ние не можем да рискуваме, тъй като потенциалните искове, които трите ЕРП-та могат да заведат, многократно надвишават евентуалната цена за изкупуването им при някакви договорни условия. Наистина в някои случаи може да стане десет пъти по-тежка цена за България, ако бъдем осъдени, при едно подобно решение, отколкото ако седнем да се договорим с тях.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Въпроси и становища?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: За становище. Не по пазарните международни, европейски и световни правила, господин Куюмджиев, бяха продадени три ЕРП-та. Всичко това много добре го знаем, няма да се впускам в лирика. Неслучайно обаче тези, които го продадоха – мога да цитирам имената им: Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева и Милко Ковачев – станаха, представете си, кавалери на Почетния легион на Франция, макар и в една от най-ниските му степени. Когато български министър бъде награждаван от чуждо правителство, тук на нас трябва да ни светнат едни червени лампички. Това е недопустимо, а то стана.
Както Албания може да каже „отнемаме ви лиценза, имате 48 часа да напуснете“, да назначи временен мениджърски екип – правителството го назначава – и създава компания, която да се занимава с електроразпределението, докато вървят делата, така и България може да го направи. Жалко е, че чакаме албанците да ни покажат как се действа в такива случаи. Сега и Унгария ще го направи и не ги е страх. Какви са тези „десет пъти по-тежки санкции“? Има си и в европейското, и в националното законодателство санкции за сключване на умишлено неблагоприятни договори. Когато един договор е корупционен, той може да бъде анулиран. Това може да се докаже пред всеки съд. Не сме само ние губещата страна, не сме натикани в ъгъла. Албанците ни показаха как се действа и не са само те. Това не е предмет на днешното заседание, но ако е необходимо, можем да изготвим справки и доклади, които доказват, че частната енергетика в целия свят се провали, и то още преди десет години.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. От ГЕРБ някой от колегите иска ли думата? Господин Добрев? Господин Сидеров?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да отговоря на въпросите. Господин Бойчев да отговоря на въпроса дали има други начини. Господин Бойчев, аз години наред призовавах правителствата от парламентарната трибуна да направят каквото трябва, образно казано, за изгонването на тези монополисти, защото те не са коректни. Но останах нечут. Просто няма друг начин вече, нещата са дотам, че трябва чрез решение на парламента да се накара правителството да започне да прави това, което е в интерес на страната.
Тук отнемането на лиценза – понеже господин Куюмджиев влезе в някои подробности вече по техниката, по изпълнението, което ние всъщност го оставяме на правителството, то затова е изпълнителна власт – ние казваме да вземе всички законови мерки. Какво влиза в тях? Дори ако трябва да сме държавнически отговорни, не би трябвало да обсъждаме всичко, защото има начини, по които една компания в крайна сметка, все пак мисля, че важи принципът една държава е по-силна от една фирма. Не знам, може вече да не е така в света на глобализма, но мисля, че все още е така. Дори не всички техники, господин Куюмджиев, би трябвало да се обсъждат, защото има начини, по които на една чуждестранна компания да й бъде казано, че е крайно време да се оттегли: „търпяхме ви, напечелихте се, стига толкова“ и да стане така, че да няма грубости, не трябва да се целят тук експлозии. Има начини да бъдат убедени. Това обаче е работа точно на правителството. Дори би трябвало да се обсъждат на закрити заседания, за да не може да се дава информация и да се предупреждава. В крайна сметка, говорим за сблъсък на интереси. Ако сега тук кажем открито как ще действаме срещу тези ЕРП-та, те ще вземат съответните мерки и ще бъдат предупредени.
Така че аз съм убеден, че има начини. Албания и унгарският пример е много добър, защото Унгария е в Евросъюза. Там преговарят със съответните компании. Така че в преговорите всичко е възможно – и предложение, и натиск. В крайна сметка смятам, че ще бъдат накарани да се оттеглят и отсега нататък печалбите на тези дружества да се почувстват от българския потребител, той да плаща по-ниски сметки, да има даже социални сметки, ако трябва. Това вече е друга тема. Така че нека в това заседание сега да се ограничим до нашата функция като народни представители, ние можем да вземем това решение, да възложим на правителството и то вече да започне да мисли, да ангажира съответни експерти – и енергийни, и юристи и да види по какъв най-елегантен начин може да накара тези неелегантно действащи ЕРП-та да напуснат нашата мила родина и да отидат някъде другаде да се пробват. Така мисля.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други колеги? Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Дейността на електроразпределителните дружества е регулирана. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране одобрява както разходите така и инвестициите, така и процента на печалба. Ако ние виждаме проблем в тяхната работа, по-скоро трябва да се концентрираме в това, дали Държавната комисия по енергийно и водно регулиране си върши добре работата. Тук искам да ви напомня, че още юни месец миналата година, още май месец аз и мои колеги внесохме промяна в Закона за енергетиката, в която съставът на регулатора трябваше да се избира с две трети от народните представители. Ако това беше така и ако беше приет този законопроект юни месец миналата година още, нямаше да сме свидетели на няколко смени в състава на регулатора, продиктувани от политически натиск за намаляване на цените на електроенергията.
Дали е държавна или частна, тази дейност е регулирана от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Всяка една стъпка на тези дружества трябва да бъде регулирана.
Ясно е, че ние няма как да подкрепим такава обратна национализация на ЕРП-тата, както и считаме за изключително вредни идеите да се наливат пари от българската енергетика в отдавна фалирали заводи като „ХИМКО“ Враца или „Ремотекс – Раднево“ – предприятие, което изпитва финансови затруднения. Тъй като темата има отношение към Комисията по енергетика, аз настоявам да се направи изслушване по тези два въпроса, защото това не са само празни приказки на някои от управляващите. Вече е факт – компанията в рамките на Българския енергиен холдинг, която смята да инвестира в тези губещи проекти – 50 милиона са обявени за „Химко“ – Враца, дружество, което контролира от преди 12 години. Със 100 милиона задължения без ТЕЦ и без гара. По каква процедура? Кой решава, че струва 50 милиона и защо точно това предприятие се купи? Другите торови заводи, работещи, с нула лева задължения, а не 100 милиона, както в случая с „Химко“ Враца, са с пазарна капитализация общо 100 милиона лева. С тия 50 милиона ще се купят заводите.
Това ми е становището по законопроекта. Предлагам да гласуваме процедура за изслушване на правителството по идеите им за наливане на десетки, може би стотици милиони левове от българската енергетика в една бездънна яма губещи предприятия.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз не разбрах каква е връзката между вижданията на господин Делян Добрев, това, което той вътрешно чувства към „ХИМКО“ с това, което днес обсъждаме за ЕРП-тата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други колеги?
АДРИАН АСЕНОВ: Искам да взема отношение по дискусията, като ще пропусна темата за „ХИМКО“ Враца, понеже изобщо не е в темата.
Относно ДКЕВР как трябва да се избират, ако беше прието Вашето предложение за две трети да избират членовете на ДКЕВР, сегашната политическа конфигурация в парламента сте наясно, че все още щяха да бъдат вашите членове на ДКЕВР, за които Прокуратурата каза, че действат в удивителен синхрон с ЕРП-тата, което буди съмнение за корупция от ДКЕВР – цитирам прокуратурата.
Относно това, къде искате да бъдат наливани пари от българската енергетика, предполагам, че не искате да бъдат наливани в чешката и австрийската държава. Това означава, че така наречената национализация всъщност не може да бъде национализация, защото едно от дружествата е национално. Така че ще е просто смяна на държавите, само че с малката подробност, че парите няма да отидат в чешката и австрийската държави, а ще отидат в българската държава. Така че позициите на ГЕРБ, които криминално раздържавиха 33-те останали проценти към българската държава за на са ясни, тяхната мотивация е ясна. Не мисля, че трябва изобщо да се съобразяваме с тяхната позиция, след като те продължават тази престъпна позиция на тотално и безразсъдно раздържавяване на всичко в държавата, както направиха с ЕРП-тата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други колеги по законопроекта? Народните представители? Няма други колеги.
Няколко думи само ще кажа. Подкрепям, уважаеми колеги, трябва да бъдем много внимателни във връзка с внесения законопроект и с решението, което предлага господин Волен Сидеров относно обратното изкупуване от държавата на електроразпределителните предприятия. Според мен, трябва да извървим целия път и всичко онова, което държавата като орган, който контролира, наблюдава и определя на естествените монополи цените, трябва да си свърши работата. Ако наистина всичко това, което държавата не може да контролира и да извършва, тогава би трябвало Народното събрание – това, което искахме да направим още миналата година – да обърне внимание на всички онези институции, като се започне от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране защо не си е свършила работата, да обърне внимание на изпълнителната власт защо и по какъв начин е допуснала определени грешки, определени постъпки на електроразпределителните предприятия, които днес в определени насоки са факт и които се констатираха и господин Волен Сидеров и господин Явор Куюмджиев. Но според мен – изразявам мое мнение – не може по този начин да тръгнем да гоним инвеститорите от България, без да сме си свършили като институции нашата си работа.
Ако няма други колеги за становища и мнения, да подложим на гласуване законопроекта. Има ли други колеги? Няма.
Подлагам на гласуване – който е за това, да внесем законопроекта за разглеждане в зала, моля да гласува.
Гласуване: за – 2, против 5, въздържали се 8.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Законопроектът не е приет и няма да бъде внесен в зала. Господин Сидеров, заповядайте, имате думата, вие сте вносители.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: първо, ще репликирам г.-на Добрев, екс министър Добрев. Никога не са били регулирани тези дружества. Те бяха най-обикновени обирджии на българските пари тук и не са никакви инвеститори – и Вас Ви коригирам, господин Аталай, защото те не инвестираха нищо, те само извличаха печалбата, и то гарантирана печалба, защото тези дружества бяха пуснати в България с гарантирана 18-процентна печалба, господин Добрев. Ако това го наричате пазарна икономика, значи просто понятията Ви – тук можем да спорим до безкрайност – тук нямаше пазар, тук имаше една престъпна продажба, подаряване на тези електроразпределителни предприятия и аз наистина не разбирам нежеланието на членовете на комисията поне да отиде до зала този въпрос, тоест да отиде с едно положително решение тук, за да може да дадем надежда на хората, които, между другото януари 2013 година започнаха реалните граждански протести, точно инспирирани от сметките за тока. Тъй като не се вземат мерки в българската държава и това поредно правителство няма да вземе мерки, след като отхвърлиха нашето решение, то сметките за тока съответно ще продължават да се увеличават или поне няма да можем да ги ограничим. Това не е решение и наистина съжалявам, че по този начин членовете на комисията реагират на вашето решение. Можеше да проявите повече държавна отговорност.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Колеги, минаваме към следващата точка от нашия дневен ред.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
Обсъждане на доклад относно анализ на състоянието на енергетиката в Република България за периода 2012-2013 година
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, да дадем думата на вносителя господин Айолов за представяне.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Господин председател, с оглед на важността на този документ, който трябва да бъде разгледан в зала, и то защото има такова решение на Народното събрание за изготвянето му и за неговото представяне, предлагам да изчакаме, да отложим тази точка до момента, в който човекът, отговорен за енергийните политики, така че моето процедурно предложение е да я отложим заедно с точка първа, докато министър Стойнев не дойде.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Обратно предложение има ли? Няма. Тогава подлагам процедурното предложение на господин Куюмджиев. Който е за да отложим и точка трета от днешното заседание до идването на господин министър Стойнев, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против 1, въздържали се 2.
И трета точка се отлага за следващо заседание.
ПО ТОЧКА „РАЗНИ“:
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Имате ли предложения по точка „Разни“? Няма. Господин Винаров, заповядайте.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Уважаеми господин Аталай, ние Ви връчихме днес нашата декларация, че неправителствените организации и всички граждани от професиите напускат заседанията на вашата комисия. Вече осем месеца нито едно от нашите предложения не е разгледано с гласуване от депутатите, нито се води протокол. По отношение на точка 1 имаме само едно предложение, за което може би и ние вече няма да присъстваме, но мисля, че е разумно – Народното събрание възложи на Министерския съвет, респективно на министъра на икономиката и енергетиката, да представи енергийна стратегия. Неслучайно Айолов, всички журналисти, всички политици станаха компетентни енергетици. Компетентно може да се разсъджава само след като се представи енергийната стратегия. От какво имаме нужда, какво закриваме и колко ни е необходимо.
По точка втора да кажа само две думи. Становището на Европейската енергийна комисия сме го дали в писмен вид както на Вас, така и на министерството, така и на ДКЕВР – във връзка с ЕРП-тата. Каза се, че без енергийни договори не може да има, защото законността за отделяне и даване на лиценза, други ограничения, изрично казано, това, че се извършва от ДКЕВР, от регулатора. А какво нарушение е? Никой няма индивидуален договор.
Имаше едно интересно и прекрасно предложение на проектозакон, внесено от господин Явор Куюмджиев. Не разбрахме ние отложи ли се, отхвърли ли се – за тези общи условия? Не може да има обаче общи условия без индивидуални договори. Второто нарушение – става дума за две нарушения, които могат да отнемат лиценза на всичките ЕРП-та. Второто нарушение с манипулираните електромери. Това нещо го проверява от 14 януари министерството. Има публикации и констатации, че те са манипулирани. Не може ли да се хванат кодовете? Декодирането е много просто. Същото това се проверява от ДКЕВР, Илиян Илиев, а прокуратурата казва ясно и точно (член 282): всеки, който с действията си или бездействията – на тези две институции, ако има бездействие в тази насока – е наказуемо.
Аз предлагам да снемем два електромера – Вашия и моя и да ги занесем в БАН или в Техническия университет да се проверят и да се докаже и ЕРП-тата да си съберат багажа, защото това е престъпление.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Имате предложение да се проверяват два електромера, свободно избрани? Аз нямам недоверие към институциите.
ОГНЯН ВИНАРОВ: При мен от 50 – на 250 киловатчаса. За една година. Аз съм унизен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Не знам защо искате да напуснете енергийната комисия. Ще Ви попитам само: има ли друга комисия, която да се е ангажирала с неправителствените организации осем месеца, както Вие казахте, както ние сме се ангажирали. Ако има такава друга такава комисия, нямам нищо против.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Отговарям Ви веднага. Комисията на Мая Манолова, в която всичките предложения ги хвърли в кошчето, а сега казва, че това били на гражданите… Това не е вярно. На 9-ти е първият протест, на 3-ти е национален протест.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Винаров, за тези месеци този труд, който положихме, ще има може би след месец, след два, реални стойности със съответни текстове. Убеден съм, че много от текстовете, които вие предлагате, ще бъдат приети, но съм убеден, че определени текстове няма да бъдат приети. Тогава, когато не са приети Вашите текстове и аргументирано Ви убедим, че технически или технологически не е възможно да са включени, Вие ако не се включите в агитация за връщането на доверието на хората в „Топлофикация“, тогава ще ви подведа по член 282, както казахте. Бъдете търпеливи, бъдете уверени, че това, което е наложено, това, което правим като труд, само с една декларация не го хвърляйте във въздуха.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Вие ни казахте: излъчили сме двама парламентьори – единият е Данчо Стоянов, юриста, знаете го, другият е от „Атака“ – да дойдат, да решим. Когато имате време, ще Ви потърсим. Ние искаме да продължим дебата, обаче дебатът да е тук.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Професор Атанас Тасев прави неща, които са необходими, за да може да имаме систематизирани текстове, върху които би трябвало вече да работим. Ще минем по определена абонатна станция, където Вие ни покажете, ще погледнем, ако евентуално ще има определени технически мерки, които би трябвало да се свършат, да заповядат двамата колеги със съответни точни предложения и ще видите, че накрая и вие няма да сте доволни, и ние няма да сме доволни, но ще сме свършили много полезна работа.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Дано!
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие ли искате думата? Заповядайте.
МАРИЯ АСИМИ: От Асоциация за балканско сътрудничество съм. Нещо, което не ми харесва, господин Аталай – редно е да има някаква приемственост. Ние това го говорим всеки път. Между правителствата, когато се касае за външна политика, здравеопазване, енергетика, не искам да има лошо отношение между граждани и правителство, с цялото ми уважение към институцията, която в момента вие представлявате, длъжността народен представител е преходна и е много ветровито това място. Днес сте, утре не сте. Затова трябва да се уважаваме. Добре е да се чува гласът на гражданското общество.
Правилно се изразихте: февруари месец миналата година аз съм една от тези, които излязоха срещу монополите. Говори се за монополи. Има логика и в това, което казва господин Добрев, има логика и в това, което казва господин Сидеров. Така че аз мисля, че тук вие не сте врагове, а сте опоненти и е добре спорът ви да стигне дотам, да е в полза на държавата, в полза на гржданите и ако трябва, ортаци с дявола трябва да станете, до сме добре ние, гражданите. Виждате какво става в „Топлофикация София“, как се начисляват сметките. Все пак технически грамотни хора сме. Не искам да се гледа с пренебрежение на гражданското общество и след това да се казва „ние взимаме мнението на гражданското общество“. Никой не го взима.
Редно е всички да се уважаваме като граждани, да се чуе нашето мнение - то не е по-различно от някои мнения на депутатите, и във всички случаи ще стигнем до някаква разбирателство. Това, че чуждите ЕРП-та наистина изнасят, както и супермаркетите. Парите отиват там. Кой казва какъв процент българска стока трябва да бъде в супермаркетите, за да остане България? Тези стойности! Всички са нормално мислещи, но като депутати много, много напудрени думи говорите. Искам да бъдем откровени и да си помагаме взаимно.
Желая ви успех и разбирателство!
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Аз мисля, че в тази комисия вие ако не сте срещали разбиране, искам да ми кажете деня, часа и времето. В тази комисия ако смятате, че народните представители не са от гражданското общество и не представляват гражданите и подходите към тях с недовери, също ще Ви помоля да седнете да говорите като равноправни избрани от гражданите така, както Вие сте изпратена от гражданите. Затова съм казал, всяка институция има ред, правила и дисциплина, която би трябвало да спазите и вие. Заседава комисията, имат думата народните представители, задават въпроси, обсъждат законопроекта, слушате, чувате и вие, преценявате коя политическа сила и по какъв начин реагира по определените въпроси, защото зад тази политическа сила освен вие днес сте успели да дойдете четирима от гражданското общество, тези седем народни представители представляват седем пъти вашите граждански общества, които сте тук. Затова много правилно казахте: разбирателството, разбирането, че ние сме хора, които работим за обществото, вече днес на нас ни дава пълно основание да работим така, както сме работили и досега за гражданското общество, за гражданите.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Аталай, не упреквам никоя политическа сила в парламента, защото зад всяка политическа сила стоят живи хора. Те са гласували както за вас, дори и ако искате приемете една забележка и си вземете бележка: българските турци, българските американци и българските гърци. В България има българи. Като напусна границата, в другата държава съм туркиня, гъркиня и т.н. Всички сме българи, нали разбирате?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Темата не е от енергетиката.
МАРИЯ АСИМИ: Говоря, че изразите са неправилни. Ако щете, вземете примери. Негово Превъзходителство царя, който се кле в Конституцията, нека да говорим правилно, да имаме чисто на българския език. Аз ви уважавам като български граждани. Не ме интересува вашето вероизповедание. Уважавам го, за да уважавате и вие моето вероизповедание. Така трябва да се разбираме. Никой от народните представители не съм го засегнала.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ни най-малко, не съм го казал като засягане, само наблегнах като отношение.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Господин Аталай, уважавам Ви, че от днес нататък няма да посещавам Вашата комисия и да ви създавам неприятности. Това, което казахте, че представляваме интересите на гражданското общество, на гражданите, аз ще ви кажа: с лаф не става пилаф. Това, че го твърдите, това не означава, че то е така.
Последно изречение, 25 години няма обществен договор. Има измама на обществото. Точка.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря. Заповядайте.
НАЙДЕН МОСКОВ: От Българска асоциация на пенсионерите и бивш преподавател, 36 години, в Техническия университет. Не може да ме обвините, че не разбирам от енергетика. Искам да кажа, че във Вашата комисия цари един диктат, който не допуска мнението на гражданите. Мнението на гражданите ще бъде взето едва тогава, когато гражданското общество в България се роди. В момента то се ражда и вие я ритате родилката в корема.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: За енергетиката.
НАЙДЕН МОСКОВ: За енергетиката, ако бях аз на Меглена Кунева на мястото, сигурно щях да правя затварянето и отварянето на главите не по този начин, по който тя ги е затваряла. Аз щях да се пазаря за това – ние ще закрием трети и четвърти блок тогава, когато си построим…
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: По темата за днешния ден?
НАЙДЕН МОСКОВ: И трети и четвърти блок щяха да дават ток, с който щяхме да построим досега…
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата по точка „разни“? Нямате.
Благодаря ви за участието ви днес на заседанието.
/Край на заседанието - 16.15 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА
ПО ЕНЕРГЕТИКА:
/Р. Аталай/
Стенограф:
Файлът съдържа 44 925 знаци.
2. Обсъждане на доклад относно анализ на състоянието на енергетиката в Република България за периода 2012-2013 година.
3. Разни.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
42-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
ПРОТОКОЛ
№16
На 5 февруари 2014 г. от 15.10 ч. в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика. Списъци на присъстващите народни представители и на присъстващите гости се прилагат. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване и обсъждане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружествата с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.
2. Обсъждане на доклад относно анализ на състоянието на енергетиката в Република България за периода 2012-2013 година.
3. Разни.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, дневният ред, според правилата, ви е раздаден от по-предишния ден. Проектодневният ред е: 1) Изслушване и обсъждане на проект за решение – продължаване на строителството на АЕЦ Белене“, № 354-02-153, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.; 2) Изслушване и обсъждане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружествата с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.; 3) Обсъждане на доклад относно анализ на състоянието на енергетиката в Република България за периода 2012-2013 година; 4) Разни.
Уважаеми колеги, имате ли други предложения за дневния ред? Не виждам. Който е съгласен така прочетеният проектодневен ред да стане дневен ред на нашата комисия, моля да гласува.
Гласуване: за – 15, против няма, въздържали се няма.
Благодаря ви. Дневният ред е приет.
Днес на нашето заседание присъстват: от Министерството на икономиката и енергетиката: господин Иван Айолов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Налбантов – директор на дирекция "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, господин Богдан Николов – съветник, госпожа Райна Душкова – главен експерт, дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Уважаеми колеги, знаете, че този дневен ред с разглеждане на точките, внесени от господин Волен Сидеров, беше един път внесен като дневен ред поради отсъствието на министър Стойнев. Тогава решихме да отложим за удобно за него време и представители на Министерството на икономиката и енергетиката присъстват на заседанието. Вчера се разбрахме с господин Стойнев, че днес от Министерството на икономиката и енергетиката господин Иван Айолов ще участва в заседанието и ще вземе отношение по внесените законопроекти.
Господин Добрев?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз имам процедурно предложение по така гласувания дневен ред. Предлагам да поканим и да изчакаме да дойде министър Стойнев, а защо не и министърът на финансите господин Чобанов, той като точките, които ще обсъждаме, са изключително важни. Не пренебрегвам ролята на заместник-министъра. Аз самият съм бил такъв с ресор енергетика, същия ресор, но темите са изключително важни и аз считам, че трябва да присъства и министърът.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря за процедурното предложение. Нищо друго не ни остава, освен тогава да го подложа на гласуване. Обратно становище ако има от страна на присъстващите? Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Мисля, че това процедурно предложение е неуместно. Господа заместник-министрите могат спокойно и пълноценно да участват. Колкото до министър Драгомир Стойнев, той вече обясни по подобен повод, че като политическо лице той не би желал да прави официални или публични изявления, предвид арбитража в Париж. Така че аз не мога да тълкувам това предложение на колегите от ГЕРБ иначе, освен като неуместно в случая. Министърът каза, че не желае да прави публични изявления. Той е изпратил компетентни хора, които да дадат становище и да заемат позиция. Това е достатъчно. Нищо повече не ни е необходимо, за да вземем решението, господа и дами.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, наистина проблемът с „Белене“ е не само проблем на нашите институции. Той е вече и извън институциите на България, където се водят съответно арбитражи и трябва да бъдем наистина много внимателни. Но след като поканихме един път министър Стойнев и той отказа да дойде и сега праща заместник-министър Айолов, смятам да се опитаме, без да влезем в онези рамки, където евентуално може да попречим с някои изявления на арбитража, да не вземем отношение по тези въпроси, но все пак този законопроект трябва да мине през разглеждане в комисията. Ако искате, още веднъж да го отложим и да поканим още веднъж министър Стойнев. Тогава вече комисията ще реши точно какво ще направи, но аз бих ви предложил да разгледаме така предложения дневен ред. Но все пак трябва да подложим предложението на гласуване.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, Вие самият споменахте арбитража. С какво е по-различна думата на арбитража от думата и казаното от народните представители в ресорната комисия по енергетика? Все пак ние сме парламентарна република и би следвало, че думата на народните представители е по-голямо доказателство и по-голям аргумент, надяваме се, не срещу българската позиция в арбитража, отколкото думата на самия министър. Така че ако имате притеснения, че това може да се отрази неблагоприятно на позицията на България в арбитража, то по-добре тогава заседанието да бъде най-малкото закрито.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Още една процедура. Първо, да гласуваме дали да отложим гласуването, докато не се яви на заседанието министър Стойнев. Второ, ако това не се приеме, да направим закрито заседание. Заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ: Според мен, трябва да има гласуване дали да се отложи евентуално заседанието, защото този въпрос, както знаете, един път вече беше отлагано. Тези точки, доколкото знам от моето присъствие, като присъствам почти на всяка комисия, министър Стойнев е идвал, мисля, един или два пъти максимум. Така че да отложим за безкрайно време… Може той да има възможност да дойде след половин година. За мен е безсмислено решение. Така че след като имаме дневен ред, нека си караме по него.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Куюмджиев, заповядайте и Вие и след това да преминем към гласуване на процедурите.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че въпросът с „белене“ е изключително важен. Ситуацията, в която в момента се намира проектът и благодарение на предишните управляващи, е изключително сложна и странна и за да може да вземем напълно информирано решение, трябва да вземем предвид и мнението на човека, който отговаря в изпълнителната власт за развитието на проекта в една или друга посока. Да се присъединя към мнението на господин Аталай. На практика ние като парламентарна република ако вземем някакво нечувствително решение с оглед на ситуацията, това може да повлияе негативно на съдебния процес, който върви в Париж. Затова си мисля, че трябва да изчакаме наистина министърът да присъства, за да може да ни каже каква е неговата визия за развитието на цялото това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Ташева, за последно, и подлагам на гласуване предложенията.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Дами и господа, министър Драгомир Стойнев дойде веднъж тук, отказа всякакви въпроси не само за „Девня“, за ядрената енергетика изобщо и ясно заяви – нека да отворим протоколите и стенограмите, за да се види, той каза, че докато не мине арбитражното дело в Париж, той няма да обсъжда каквото и да било, свързано с ядрена енергетика. Това, което вие предлагате, фактически какво представлява? Вие предлагате да не обсъждаме темата „Белене“, ние да не можем да си внесем нашето проекторешение, докато не мина арбитражното дело в Париж, защото дотогава министър Стойнев няма да дойде и няма да даде мнение. Той вече го каза това. Да, вярно, парламентарна република сме; някак си това не попречи да се вземе решение за строителство без конкурс на един нов реактор на площадката на „Козлодуй“, нали така? Нека да не се крием зад това, че ние сме парламентарна република, а министърът решава самостоятелно. Той каза, че няма да дойде. Значи ако наистина сме парламентарна република и сме хора суверенни, ние сега ще вземем решение да обсъдим нашето проекторешение.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Добрев да отложим разглеждането на точка 1 – Изслушване и обсъждане на проекта на решение за продължаване на строителството на „АЕЦ Белене“, докато не се яви в комисията министърът на икономиката и енергетиката и министърът на финансите. Това е първото процедурно предложение. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 11, против 2, въздържали се 2.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, в този случай отлагаме разглеждането на точка първа до следващо заседание, докато не се яви на комисията министър Стойнев и министър Чобанов.
Уважаеми колеги, преминаваме към
ТОЧКА ПЪРВА:
Изслушване и обсъждане на проект за решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружествата с преобладаващо държавно участие, № 354-02-151, внесен от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.11.2013 г.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Сидеров, заповядайте да представите законопроекта.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря. Проекторешението, което внасяме, гласи следното. Ще го прочета точно.
„Решение за преобразуване на електроразпределителните предприятия в дружества с преобладаващо държавно участие
Народното събрание задължава правителството на Република България да набележи, предприеме и осъществи система от мерки, с които съобразно Конституцията на Република България, законодателството и правовия ред, трите електроразпределителни предприятия да бъдат преобразувани в дружества с преобладаващо държавно участие в собствеността им.“
Това решение, драги дами и господа народни представители и специалисти, е продиктувано от българския национален интерес, тъй като тези дружества бяха продадени по време на мандата Сакскобургготски далеч под тяхната пазарна цена. Бяха продадени две трети, 66% от техните дялове за една цена, която беше много ниско под пазарната. По този въпрос вече има достатъчно изписано и говорено и от наша страна, и от страна на граждански организации, и от страна на специалисти. За нас от „Атака“ това беше една сделка, извършена в пряко нарушение на интересите на България и ние наричаме ясно и конкретно тази сделка национално предателство. Затова никога не е късно да бъде поправена една такава ощетяваща нашия интерес разпродажба всъщност на нашето ЕНЕРГО, както го наричаше народът.
Откакто бяха продадени тези дружества, услугите за гражданите се влошават. Цената на тока се качва непрекъснато и няма изгледи тази тенденция да се обърне. Затова ние смятаме, че връщането на тези дружества в държавни ръце, реформирането им в предприятия с преобладаващо държавно участие би върнало в България огромните печалби, които се изнасят от страната и не само ощетяват бюджета, а ощетяват потребителите и на практика поставят българина, българския потребител в едно колониално положение.
За пример ще дам през 2011 г. трите дружества "ЧЕЗ", EVN и ЕНЕРГОПРО са изнесли от България 3,872 милиарда лева. Българинът е дал 3,872 милиарда лева българинът в касите на тези три дружества, а както знаете, тези дружества чрез сложни комбинации и гимнастики от аутсорсване и т.н., дъщерни и поддъщерни дружества правят така, че постъпленията в техните каси да се изнасят извън страната и да отиват в дружеството майка в съответната държава. Тук веднага трябва да подчертаем, че дружествата фактически не са и частни, защото погрешно този процес беше наречен приватизация. Всъщност ЕНЕРГО-то беше продадено на една чешка държавна фирма и на една австрийска общинска или също на частно дружество. И това продължава до ден днешен да се нарича приватизация по един доста изкривен перверзен начин.
Именно за да се поправи това изкривяване, ние предлагаме Народното събрание като най-висшият законодателен орган в страната да възложи на правителството да вземе всички мерки, с които да върне в български ръце тези дружества, съответно печалбите от тях. Само за една година изпълняват близо 4 милиарда. Това не е чиста печалба, но това е поток от пари, който сега просто излиза от страната. Да си представим последните десет години – мисля, че от 2003 или 2004 г. е сделката, близо десет години какви огромни финансови потоци те са извлекли от нашата страна. Крайно време е на това да се сложи край. Освен това, тези дружества са с много лоша известност в други държави, не само в България. Знаете, че Албания прекрати лицензиите на "ЧЕЗ", Унгария също прави постъпки в тази посока, като в момента текат процеси за връщане на енергоразпределителните дружества в унгарски държавни ръце – правителството прави постъпки и вероятно ще завършат с успех, защото там просто управлението е в здрави патриотични ръце.
Така че нашето предложение, което предлагаме тук да гласувате, да одобрите и да приемете защото аз не виждам какви аргументи биха могли да се сложат против, но съм готов да изслушам и дори да дискутираме – нашето предложение е комисията да гласува за приемането на това решение и оттам нататък правителството да влезе в една активна фаза на преговори, отнемане на лиценз на дружествата. Има достатъчно основание за това, изнасяни са вече, публикувани са – има огромен доклад на ДКЕВР с десетки нарушения. Тоест, имаме достатъчно основание правителството да отнеме лиценза и след това да види по какъв най-добър за страната и най-изгоден начин те да се върнат в български ръце. Аз знам, че веднага ще ми бъде възразено може би, че това ще предизвика международно опониране, но в крайна сметка всяка държава си гони своя интерес. Ако чешкият премиер отиде в Брюксел, както той беше направил една такава подводна интервенция, защитавайки чешкото държавно дружество "ЧЕЗ", то и българският премиер трябва да отиде в Брюксел, да сложи контрааргументите и да каже: Вижте тази компания какви ги върши в България и се съгласете с нашите аргументи, че трябва да й отнемем лиценза.
Това са, най-общо взето мотивите. Ако има някакви въпроси или някакви уточняващи детайли, моля, на разположение съм.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, чухте мотивите, представени от вносителите. Имате думата за становище и въпроси във връзка с внесения законопроект. Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз по принцип съм съгласен с някои от заключенията на господин Сидеров, с някои не съм съгласен. Истина е, че през последните години чуждите компании, собственици на българските ЕРП-та се държат с българските граждани в много случаи като с трета категория хора. Да не споменаваме всички прегрешения, но дори например фактът, че се държат към нас всички като потенциално виновни и за един лев дълг или един ден просрочена сметка ти изключват тока или фактът, че събират почти неправомерно, според мен, такса присъединяване, или фактът, че дават на човек, който няма никакво потребление, обратно начисляват сметки, понякога с хиляди левове, са достатъчни, за да можем да твърдим, че техните действия в България са ощетяващи българските граждани.
Това, с което не съм съгласен, е сумата на изнесените капитали за една година, защото в цялата българска енергетика оборотът е около 5 милиарда лева и няма как 90% от тях да си бъдат източени. Предполагам, че има някаква грешка в размера на сумата.
Второто, с което не съм съгласен, е заключението, че трябва да възложим на правителството незабавно да приеме мерки, които да включват отнемане на лицензи, някаква форма на национализация или други такива. Не защото ще има международна изолация или защото българският премиер защитава българските интереси достатъчно добре, а защото за 25 години едно от нещата, които като държава сме успели да съхраним и изградим, е пазарна икономика. В пазарната икономика нещата не се правят с такива, да кажем, груби намеси на държавата, защото те водят до необозрими последици на разстройване на бизнес климата.
От друга страна, ние неведнъж сме заявявали през последните няколко години, че трябва да се предприемат мерки спрямо ЕРП-тата, дори и включително обратното изкупуване на продадените преди време дялове. Смятаме, че това е възможно, въпреки че сегашната ситуация е усложнена поради факта, че предишното управление продаде миноритарните дялове, и то за цени, които бяха в някои случаи три пъти по-ниски от първоначалните. Става въпрос за цена на една акция например. Смятам, че ситуацията е много подходяща, за да се опитаме като всички институции в страната заедно да си възвърнем собствеността, но по пазарни механизми. В това няма нищо странно, наистина, да говорим за нов Девети септември или отчуждаване, национализация. Става въпрос за пазарни практики, които са известни в целия така наречен западен свят и са циклични процеси, които например във Великобритания се поставят през 50-60 години. Държавата изкупува предприятия, например, железници и електроцентрали, известно време минава, когато дойде друг икономически цикъл, отново ги продаде, и така се случват нещата. Така че може би ако успеем да се обединим около някакъв текст, който не включва груби намеси на държавата, бихме били склонни да поговорим по темата.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Господин Куюмджиев, в нашето решение, което предлагаме, няма никъде думата груба намеса. Ние казваме така: „правителството да набележи, предприеме и осъществи система от мерки, с които съобразно конституцията, законодателството, правовия ред“, няма „с груби мерки“. Никой от нас не призовава да гласуваме тук решение, с което да задължим правителството с груби или нецивилизовани мерки да върне. Напротив, има достатъчно законови начини. Дори буди недоумение защо досега правителствата, защото аз съм това съм го поставял в предишни мандати на парламента и защото сега всъщност не санкционира по никакъв начин тези ЕРП-та при наличието на толкова много нарушения. Вие сам казахте, че вече всеки е наясно, че те извършват нарушения. Огромен е докладът на ДКЕВР, където са посочени тези нарушения. Имаме очевидно основания да им бъде поискан лицензът и дори ако заведат дело, то да бъде спечелено, защото ние имаме тези юридически основания. Така че не става дума по никакъв начин за груба намеса или за предизвикване на международни скандали. Аз смятам, че и да има дело, то делата ще бъдат спечелени от България, тъй като в случая правото е на наша страна.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други колеги за становище? Заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ: Моето изказване е кратко. Искам да питам господин Куюмджиев къде точно видя пазарни отношения, когато става въпрос за тези електроразпределителни дружества, след като аз съм наясно, както предполагам, и всички останали в България, че България е разделена на три, като е харизана на тези три електроразпределителни предприятия. Не виждам тук пазар, който би се нарушил.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е важно изказване. Благодаря Ви. Въпроси към вносителите? Няма. Други становища, уважаеми колеги? Господин Бойчев, заповядайте. Заповядайте и за становище, и за въпроси към вносителите.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Наистина колегите от „Атака“ поставят един значим въпрос. Мисля, че от днешна гледна точка, назад погледнато, констатацията за действията на двете правителства, които продадоха мажоритарния и след това остатъчния дял на българските ЕРП-та няма как да ни бъде отчетена като грешка. Дори този остатъчен дял, който имаше българската държава, ни даваше възможност да разсъждаваме за много елегантни решения. Държавата можеше да направи едно предложение, да запише по-голям капитал и всичко това щеше да стане по един абсолютно пазарен механизъм и нямаше да има абсолютно никакви сътресения – това, от което се притеснява господин Куюмджиев.
Аз бих искал да попитам вносителите преди да постъпят към това си решение, предполагам, и предложение, а предполагам, че са направили редица разговори и срещи – обсъждали ли са друг тип варианти, тъй като сам по себе си въвличайки парламента с такъв тип решение, ми се струва много тежко като първа крачка. Имам предвид, че поне от всички срещи и разговори, които съм имал с изпълнителната власт, съм видял едно декларирано желание и готовност да се работи в посока на уреждане на контрол в сектора енергетика. Имам предвид да се скъса с досегашната политика, която само констатираше всички събития в енергетиката и затова сме до това положение в момента.
Скоро имах възможност да направим среща по проблемите на „Топлофикация“ с подновения състав на регулатора. Там видях също един много сериозен стремеж и ангажимент от тяхна страна и желание в тази посока и доколкото знам, са започнали проверки именно в тези ЕРП-та с оглед на това, че имат забележки към досега извършените одити в дружествата и доколкото виждам, има сериозно желание от тяхна страна. Затова бих искал да попитам дали искате да извървим един път, в който да се чуе мнението на различни институции, различни анализи и гледни точки. Сами разбирате, че и парламентът да бъде намесен пряко в тези икономически отношения - може би ще дойде ред и на такъв тип решения, обсъждания, но вие подготвихте вашите аргументи за такъв тип разговори и склонни ли сте да извървим и такъв път, преди да пристъпим към това решение?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: благодаря Ви. Други въпроси? Господин Куюмджиев, за втори път Ви давам думата.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: В отговор на господин Асенов, може би не сте ме разбрали. Аз нямах предвид пазарни отношения от типа ЕРП – клиент, защото това са естествени монополи, които са една крайна форма на пазар, но нямах това предвид. Имах предвид, ако щете, европейския и световен пазар на енергийни обекти, защото и в това съществува пазар, когато се продават ЕРП-та, когато се продават и купуват електроцентрали – това също е пазар, чието нарушаване би имало доста негативно влияние върху всичко, което се случва в България.
Само още един аргумент за това, което каза господин Сидеров, че със сигурност ще спечелим делото. Дано подобен оптимизъм, ако се стигне дотам, да се оправдае, но аз смятам, че ние не можем да рискуваме, тъй като потенциалните искове, които трите ЕРП-та могат да заведат, многократно надвишават евентуалната цена за изкупуването им при някакви договорни условия. Наистина в някои случаи може да стане десет пъти по-тежка цена за България, ако бъдем осъдени, при едно подобно решение, отколкото ако седнем да се договорим с тях.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Въпроси и становища?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: За становище. Не по пазарните международни, европейски и световни правила, господин Куюмджиев, бяха продадени три ЕРП-та. Всичко това много добре го знаем, няма да се впускам в лирика. Неслучайно обаче тези, които го продадоха – мога да цитирам имената им: Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева и Милко Ковачев – станаха, представете си, кавалери на Почетния легион на Франция, макар и в една от най-ниските му степени. Когато български министър бъде награждаван от чуждо правителство, тук на нас трябва да ни светнат едни червени лампички. Това е недопустимо, а то стана.
Както Албания може да каже „отнемаме ви лиценза, имате 48 часа да напуснете“, да назначи временен мениджърски екип – правителството го назначава – и създава компания, която да се занимава с електроразпределението, докато вървят делата, така и България може да го направи. Жалко е, че чакаме албанците да ни покажат как се действа в такива случаи. Сега и Унгария ще го направи и не ги е страх. Какви са тези „десет пъти по-тежки санкции“? Има си и в европейското, и в националното законодателство санкции за сключване на умишлено неблагоприятни договори. Когато един договор е корупционен, той може да бъде анулиран. Това може да се докаже пред всеки съд. Не сме само ние губещата страна, не сме натикани в ъгъла. Албанците ни показаха как се действа и не са само те. Това не е предмет на днешното заседание, но ако е необходимо, можем да изготвим справки и доклади, които доказват, че частната енергетика в целия свят се провали, и то още преди десет години.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. От ГЕРБ някой от колегите иска ли думата? Господин Добрев? Господин Сидеров?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да отговоря на въпросите. Господин Бойчев да отговоря на въпроса дали има други начини. Господин Бойчев, аз години наред призовавах правителствата от парламентарната трибуна да направят каквото трябва, образно казано, за изгонването на тези монополисти, защото те не са коректни. Но останах нечут. Просто няма друг начин вече, нещата са дотам, че трябва чрез решение на парламента да се накара правителството да започне да прави това, което е в интерес на страната.
Тук отнемането на лиценза – понеже господин Куюмджиев влезе в някои подробности вече по техниката, по изпълнението, което ние всъщност го оставяме на правителството, то затова е изпълнителна власт – ние казваме да вземе всички законови мерки. Какво влиза в тях? Дори ако трябва да сме държавнически отговорни, не би трябвало да обсъждаме всичко, защото има начини, по които една компания в крайна сметка, все пак мисля, че важи принципът една държава е по-силна от една фирма. Не знам, може вече да не е така в света на глобализма, но мисля, че все още е така. Дори не всички техники, господин Куюмджиев, би трябвало да се обсъждат, защото има начини, по които на една чуждестранна компания да й бъде казано, че е крайно време да се оттегли: „търпяхме ви, напечелихте се, стига толкова“ и да стане така, че да няма грубости, не трябва да се целят тук експлозии. Има начини да бъдат убедени. Това обаче е работа точно на правителството. Дори би трябвало да се обсъждат на закрити заседания, за да не може да се дава информация и да се предупреждава. В крайна сметка, говорим за сблъсък на интереси. Ако сега тук кажем открито как ще действаме срещу тези ЕРП-та, те ще вземат съответните мерки и ще бъдат предупредени.
Така че аз съм убеден, че има начини. Албания и унгарският пример е много добър, защото Унгария е в Евросъюза. Там преговарят със съответните компании. Така че в преговорите всичко е възможно – и предложение, и натиск. В крайна сметка смятам, че ще бъдат накарани да се оттеглят и отсега нататък печалбите на тези дружества да се почувстват от българския потребител, той да плаща по-ниски сметки, да има даже социални сметки, ако трябва. Това вече е друга тема. Така че нека в това заседание сега да се ограничим до нашата функция като народни представители, ние можем да вземем това решение, да възложим на правителството и то вече да започне да мисли, да ангажира съответни експерти – и енергийни, и юристи и да види по какъв най-елегантен начин може да накара тези неелегантно действащи ЕРП-та да напуснат нашата мила родина и да отидат някъде другаде да се пробват. Така мисля.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други колеги? Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Дейността на електроразпределителните дружества е регулирана. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране одобрява както разходите така и инвестициите, така и процента на печалба. Ако ние виждаме проблем в тяхната работа, по-скоро трябва да се концентрираме в това, дали Държавната комисия по енергийно и водно регулиране си върши добре работата. Тук искам да ви напомня, че още юни месец миналата година, още май месец аз и мои колеги внесохме промяна в Закона за енергетиката, в която съставът на регулатора трябваше да се избира с две трети от народните представители. Ако това беше така и ако беше приет този законопроект юни месец миналата година още, нямаше да сме свидетели на няколко смени в състава на регулатора, продиктувани от политически натиск за намаляване на цените на електроенергията.
Дали е държавна или частна, тази дейност е регулирана от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Всяка една стъпка на тези дружества трябва да бъде регулирана.
Ясно е, че ние няма как да подкрепим такава обратна национализация на ЕРП-тата, както и считаме за изключително вредни идеите да се наливат пари от българската енергетика в отдавна фалирали заводи като „ХИМКО“ Враца или „Ремотекс – Раднево“ – предприятие, което изпитва финансови затруднения. Тъй като темата има отношение към Комисията по енергетика, аз настоявам да се направи изслушване по тези два въпроса, защото това не са само празни приказки на някои от управляващите. Вече е факт – компанията в рамките на Българския енергиен холдинг, която смята да инвестира в тези губещи проекти – 50 милиона са обявени за „Химко“ – Враца, дружество, което контролира от преди 12 години. Със 100 милиона задължения без ТЕЦ и без гара. По каква процедура? Кой решава, че струва 50 милиона и защо точно това предприятие се купи? Другите торови заводи, работещи, с нула лева задължения, а не 100 милиона, както в случая с „Химко“ Враца, са с пазарна капитализация общо 100 милиона лева. С тия 50 милиона ще се купят заводите.
Това ми е становището по законопроекта. Предлагам да гласуваме процедура за изслушване на правителството по идеите им за наливане на десетки, може би стотици милиони левове от българската енергетика в една бездънна яма губещи предприятия.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз не разбрах каква е връзката между вижданията на господин Делян Добрев, това, което той вътрешно чувства към „ХИМКО“ с това, което днес обсъждаме за ЕРП-тата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други колеги?
АДРИАН АСЕНОВ: Искам да взема отношение по дискусията, като ще пропусна темата за „ХИМКО“ Враца, понеже изобщо не е в темата.
Относно ДКЕВР как трябва да се избират, ако беше прието Вашето предложение за две трети да избират членовете на ДКЕВР, сегашната политическа конфигурация в парламента сте наясно, че все още щяха да бъдат вашите членове на ДКЕВР, за които Прокуратурата каза, че действат в удивителен синхрон с ЕРП-тата, което буди съмнение за корупция от ДКЕВР – цитирам прокуратурата.
Относно това, къде искате да бъдат наливани пари от българската енергетика, предполагам, че не искате да бъдат наливани в чешката и австрийската държава. Това означава, че така наречената национализация всъщност не може да бъде национализация, защото едно от дружествата е национално. Така че ще е просто смяна на държавите, само че с малката подробност, че парите няма да отидат в чешката и австрийската държави, а ще отидат в българската държава. Така че позициите на ГЕРБ, които криминално раздържавиха 33-те останали проценти към българската държава за на са ясни, тяхната мотивация е ясна. Не мисля, че трябва изобщо да се съобразяваме с тяхната позиция, след като те продължават тази престъпна позиция на тотално и безразсъдно раздържавяване на всичко в държавата, както направиха с ЕРП-тата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други колеги по законопроекта? Народните представители? Няма други колеги.
Няколко думи само ще кажа. Подкрепям, уважаеми колеги, трябва да бъдем много внимателни във връзка с внесения законопроект и с решението, което предлага господин Волен Сидеров относно обратното изкупуване от държавата на електроразпределителните предприятия. Според мен, трябва да извървим целия път и всичко онова, което държавата като орган, който контролира, наблюдава и определя на естествените монополи цените, трябва да си свърши работата. Ако наистина всичко това, което държавата не може да контролира и да извършва, тогава би трябвало Народното събрание – това, което искахме да направим още миналата година – да обърне внимание на всички онези институции, като се започне от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране защо не си е свършила работата, да обърне внимание на изпълнителната власт защо и по какъв начин е допуснала определени грешки, определени постъпки на електроразпределителните предприятия, които днес в определени насоки са факт и които се констатираха и господин Волен Сидеров и господин Явор Куюмджиев. Но според мен – изразявам мое мнение – не може по този начин да тръгнем да гоним инвеститорите от България, без да сме си свършили като институции нашата си работа.
Ако няма други колеги за становища и мнения, да подложим на гласуване законопроекта. Има ли други колеги? Няма.
Подлагам на гласуване – който е за това, да внесем законопроекта за разглеждане в зала, моля да гласува.
Гласуване: за – 2, против 5, въздържали се 8.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Законопроектът не е приет и няма да бъде внесен в зала. Господин Сидеров, заповядайте, имате думата, вие сте вносители.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: първо, ще репликирам г.-на Добрев, екс министър Добрев. Никога не са били регулирани тези дружества. Те бяха най-обикновени обирджии на българските пари тук и не са никакви инвеститори – и Вас Ви коригирам, господин Аталай, защото те не инвестираха нищо, те само извличаха печалбата, и то гарантирана печалба, защото тези дружества бяха пуснати в България с гарантирана 18-процентна печалба, господин Добрев. Ако това го наричате пазарна икономика, значи просто понятията Ви – тук можем да спорим до безкрайност – тук нямаше пазар, тук имаше една престъпна продажба, подаряване на тези електроразпределителни предприятия и аз наистина не разбирам нежеланието на членовете на комисията поне да отиде до зала този въпрос, тоест да отиде с едно положително решение тук, за да може да дадем надежда на хората, които, между другото януари 2013 година започнаха реалните граждански протести, точно инспирирани от сметките за тока. Тъй като не се вземат мерки в българската държава и това поредно правителство няма да вземе мерки, след като отхвърлиха нашето решение, то сметките за тока съответно ще продължават да се увеличават или поне няма да можем да ги ограничим. Това не е решение и наистина съжалявам, че по този начин членовете на комисията реагират на вашето решение. Можеше да проявите повече държавна отговорност.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Колеги, минаваме към следващата точка от нашия дневен ред.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
Обсъждане на доклад относно анализ на състоянието на енергетиката в Република България за периода 2012-2013 година
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, да дадем думата на вносителя господин Айолов за представяне.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Господин председател, с оглед на важността на този документ, който трябва да бъде разгледан в зала, и то защото има такова решение на Народното събрание за изготвянето му и за неговото представяне, предлагам да изчакаме, да отложим тази точка до момента, в който човекът, отговорен за енергийните политики, така че моето процедурно предложение е да я отложим заедно с точка първа, докато министър Стойнев не дойде.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Обратно предложение има ли? Няма. Тогава подлагам процедурното предложение на господин Куюмджиев. Който е за да отложим и точка трета от днешното заседание до идването на господин министър Стойнев, моля да гласува.
Гласуване: за – 10, против 1, въздържали се 2.
И трета точка се отлага за следващо заседание.
ПО ТОЧКА „РАЗНИ“:
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Имате ли предложения по точка „Разни“? Няма. Господин Винаров, заповядайте.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Уважаеми господин Аталай, ние Ви връчихме днес нашата декларация, че неправителствените организации и всички граждани от професиите напускат заседанията на вашата комисия. Вече осем месеца нито едно от нашите предложения не е разгледано с гласуване от депутатите, нито се води протокол. По отношение на точка 1 имаме само едно предложение, за което може би и ние вече няма да присъстваме, но мисля, че е разумно – Народното събрание възложи на Министерския съвет, респективно на министъра на икономиката и енергетиката, да представи енергийна стратегия. Неслучайно Айолов, всички журналисти, всички политици станаха компетентни енергетици. Компетентно може да се разсъджава само след като се представи енергийната стратегия. От какво имаме нужда, какво закриваме и колко ни е необходимо.
По точка втора да кажа само две думи. Становището на Европейската енергийна комисия сме го дали в писмен вид както на Вас, така и на министерството, така и на ДКЕВР – във връзка с ЕРП-тата. Каза се, че без енергийни договори не може да има, защото законността за отделяне и даване на лиценза, други ограничения, изрично казано, това, че се извършва от ДКЕВР, от регулатора. А какво нарушение е? Никой няма индивидуален договор.
Имаше едно интересно и прекрасно предложение на проектозакон, внесено от господин Явор Куюмджиев. Не разбрахме ние отложи ли се, отхвърли ли се – за тези общи условия? Не може да има обаче общи условия без индивидуални договори. Второто нарушение – става дума за две нарушения, които могат да отнемат лиценза на всичките ЕРП-та. Второто нарушение с манипулираните електромери. Това нещо го проверява от 14 януари министерството. Има публикации и констатации, че те са манипулирани. Не може ли да се хванат кодовете? Декодирането е много просто. Същото това се проверява от ДКЕВР, Илиян Илиев, а прокуратурата казва ясно и точно (член 282): всеки, който с действията си или бездействията – на тези две институции, ако има бездействие в тази насока – е наказуемо.
Аз предлагам да снемем два електромера – Вашия и моя и да ги занесем в БАН или в Техническия университет да се проверят и да се докаже и ЕРП-тата да си съберат багажа, защото това е престъпление.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Имате предложение да се проверяват два електромера, свободно избрани? Аз нямам недоверие към институциите.
ОГНЯН ВИНАРОВ: При мен от 50 – на 250 киловатчаса. За една година. Аз съм унизен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Не знам защо искате да напуснете енергийната комисия. Ще Ви попитам само: има ли друга комисия, която да се е ангажирала с неправителствените организации осем месеца, както Вие казахте, както ние сме се ангажирали. Ако има такава друга такава комисия, нямам нищо против.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Отговарям Ви веднага. Комисията на Мая Манолова, в която всичките предложения ги хвърли в кошчето, а сега казва, че това били на гражданите… Това не е вярно. На 9-ти е първият протест, на 3-ти е национален протест.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Винаров, за тези месеци този труд, който положихме, ще има може би след месец, след два, реални стойности със съответни текстове. Убеден съм, че много от текстовете, които вие предлагате, ще бъдат приети, но съм убеден, че определени текстове няма да бъдат приети. Тогава, когато не са приети Вашите текстове и аргументирано Ви убедим, че технически или технологически не е възможно да са включени, Вие ако не се включите в агитация за връщането на доверието на хората в „Топлофикация“, тогава ще ви подведа по член 282, както казахте. Бъдете търпеливи, бъдете уверени, че това, което е наложено, това, което правим като труд, само с една декларация не го хвърляйте във въздуха.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Вие ни казахте: излъчили сме двама парламентьори – единият е Данчо Стоянов, юриста, знаете го, другият е от „Атака“ – да дойдат, да решим. Когато имате време, ще Ви потърсим. Ние искаме да продължим дебата, обаче дебатът да е тук.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Професор Атанас Тасев прави неща, които са необходими, за да може да имаме систематизирани текстове, върху които би трябвало вече да работим. Ще минем по определена абонатна станция, където Вие ни покажете, ще погледнем, ако евентуално ще има определени технически мерки, които би трябвало да се свършат, да заповядат двамата колеги със съответни точни предложения и ще видите, че накрая и вие няма да сте доволни, и ние няма да сме доволни, но ще сме свършили много полезна работа.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Дано!
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие ли искате думата? Заповядайте.
МАРИЯ АСИМИ: От Асоциация за балканско сътрудничество съм. Нещо, което не ми харесва, господин Аталай – редно е да има някаква приемственост. Ние това го говорим всеки път. Между правителствата, когато се касае за външна политика, здравеопазване, енергетика, не искам да има лошо отношение между граждани и правителство, с цялото ми уважение към институцията, която в момента вие представлявате, длъжността народен представител е преходна и е много ветровито това място. Днес сте, утре не сте. Затова трябва да се уважаваме. Добре е да се чува гласът на гражданското общество.
Правилно се изразихте: февруари месец миналата година аз съм една от тези, които излязоха срещу монополите. Говори се за монополи. Има логика и в това, което казва господин Добрев, има логика и в това, което казва господин Сидеров. Така че аз мисля, че тук вие не сте врагове, а сте опоненти и е добре спорът ви да стигне дотам, да е в полза на държавата, в полза на гржданите и ако трябва, ортаци с дявола трябва да станете, до сме добре ние, гражданите. Виждате какво става в „Топлофикация София“, как се начисляват сметките. Все пак технически грамотни хора сме. Не искам да се гледа с пренебрежение на гражданското общество и след това да се казва „ние взимаме мнението на гражданското общество“. Никой не го взима.
Редно е всички да се уважаваме като граждани, да се чуе нашето мнение - то не е по-различно от някои мнения на депутатите, и във всички случаи ще стигнем до някаква разбирателство. Това, че чуждите ЕРП-та наистина изнасят, както и супермаркетите. Парите отиват там. Кой казва какъв процент българска стока трябва да бъде в супермаркетите, за да остане България? Тези стойности! Всички са нормално мислещи, но като депутати много, много напудрени думи говорите. Искам да бъдем откровени и да си помагаме взаимно.
Желая ви успех и разбирателство!
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Аз мисля, че в тази комисия вие ако не сте срещали разбиране, искам да ми кажете деня, часа и времето. В тази комисия ако смятате, че народните представители не са от гражданското общество и не представляват гражданите и подходите към тях с недовери, също ще Ви помоля да седнете да говорите като равноправни избрани от гражданите така, както Вие сте изпратена от гражданите. Затова съм казал, всяка институция има ред, правила и дисциплина, която би трябвало да спазите и вие. Заседава комисията, имат думата народните представители, задават въпроси, обсъждат законопроекта, слушате, чувате и вие, преценявате коя политическа сила и по какъв начин реагира по определените въпроси, защото зад тази политическа сила освен вие днес сте успели да дойдете четирима от гражданското общество, тези седем народни представители представляват седем пъти вашите граждански общества, които сте тук. Затова много правилно казахте: разбирателството, разбирането, че ние сме хора, които работим за обществото, вече днес на нас ни дава пълно основание да работим така, както сме работили и досега за гражданското общество, за гражданите.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Аталай, не упреквам никоя политическа сила в парламента, защото зад всяка политическа сила стоят живи хора. Те са гласували както за вас, дори и ако искате приемете една забележка и си вземете бележка: българските турци, българските американци и българските гърци. В България има българи. Като напусна границата, в другата държава съм туркиня, гъркиня и т.н. Всички сме българи, нали разбирате?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Темата не е от енергетиката.
МАРИЯ АСИМИ: Говоря, че изразите са неправилни. Ако щете, вземете примери. Негово Превъзходителство царя, който се кле в Конституцията, нека да говорим правилно, да имаме чисто на българския език. Аз ви уважавам като български граждани. Не ме интересува вашето вероизповедание. Уважавам го, за да уважавате и вие моето вероизповедание. Така трябва да се разбираме. Никой от народните представители не съм го засегнала.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ни най-малко, не съм го казал като засягане, само наблегнах като отношение.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Господин Аталай, уважавам Ви, че от днес нататък няма да посещавам Вашата комисия и да ви създавам неприятности. Това, което казахте, че представляваме интересите на гражданското общество, на гражданите, аз ще ви кажа: с лаф не става пилаф. Това, че го твърдите, това не означава, че то е така.
Последно изречение, 25 години няма обществен договор. Има измама на обществото. Точка.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря. Заповядайте.
НАЙДЕН МОСКОВ: От Българска асоциация на пенсионерите и бивш преподавател, 36 години, в Техническия университет. Не може да ме обвините, че не разбирам от енергетика. Искам да кажа, че във Вашата комисия цари един диктат, който не допуска мнението на гражданите. Мнението на гражданите ще бъде взето едва тогава, когато гражданското общество в България се роди. В момента то се ражда и вие я ритате родилката в корема.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: За енергетиката.
НАЙДЕН МОСКОВ: За енергетиката, ако бях аз на Меглена Кунева на мястото, сигурно щях да правя затварянето и отварянето на главите не по този начин, по който тя ги е затваряла. Аз щях да се пазаря за това – ние ще закрием трети и четвърти блок тогава, когато си построим…
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: По темата за днешния ден?
НАЙДЕН МОСКОВ: И трети и четвърти блок щяха да дават ток, с който щяхме да построим досега…
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата по точка „разни“? Нямате.
Благодаря ви за участието ви днес на заседанието.
/Край на заседанието - 16.15 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА
ПО ЕНЕРГЕТИКА:
/Р. Аталай/
Стенограф:
Файлът съдържа 44 925 знаци.
