1.Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 402-01-4, внесен от Министерски съвет на 13.01.2014 г. (за второ четене)

2.Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от ЯВОР БОРИСЛАВОВ КУЮМДЖИЕВ И ТАСКО МИХАЙЛОВ ЕРМЕНКОВ на 19.02.2014 г.

3.Разни

---

П Р О Т О К О Л
№17


На 5 март 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Заседанието беше открито в 15.15 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Рамадан Аталай при следния


Дневен ред:


1.Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 402-01-4, внесен от Министерски съвет на 13.01.2014 г. (за второ четене)

2.Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от ЯВОР БОРИСЛАВОВ КУЮМДЖИЕВ И ТАСКО МИХАЙЛОВ ЕРМЕНКОВ на 19.02.2014 г.

3.Разни

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на икономиката и енергетиката:
-Иван Айолов, заместник-министър
-Биляна Иванова, главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ в отдел „Комуникации“

БУЛГАРТРАНСГАЗ:
-Владимир Малинов, началник на отдел „Правен“
-Димитър Дойчев, началник на отдел „Лицензи“
-Кирил Марковски, началник на главен отдел „Експлоатация“

БУЛГАРГАЗ:
-Деница Илиева–Видева, юрисконсулт
-Анжела Славова, юрисконсулт


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Рамадан Аталай: Уважаеми колеги, виждам, че имаме кворум. Извинявам се за закъснението, но министърът на енергетиката на Великобритания беше на среща. Аз за пръв път виждам толкова приказлив англичанин.
Откривам Комисията по енергетика със следния дневен ред: Проект на дневен ред.
Първа точка – Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 402-01-4, внесен от Министерски съвет на 13.01.2014 година - за второ четене.
И втора точка – Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков.
И трета точка – Разни.
Така. Колеги, нека да приемем първо дневния ред. Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма. Дневният ред е приет.
Присъстващи днес са: Иван Айолов, заместник-министър, Биляна Иванова, главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ в отдел „Комуникации“. Това са наши гости от Министерството на икономиката и енергетиката.
От Булгартрансгаз - Владимир Малинов, началник на отдел „Правен“, Димитър Дойчев, началник на отдел „Лицензи“ , Кирил Марковски, началник на главен отдел „Експлоатация“. А къде е директорът на Българтнасгаз?

Гласове от залата: В отпуск е и е извън страната.

Председател Рамадан Аталай: А наместници няма ли? От Булгаргаз, двама юрисконсулти - Деница Илиева–Видева и Анжела Славова, юрисконсулти.
Така, колеги, има едно предложение на господин Явор Куюмджиев, иска думата. Заповядайте, господин Куюмджиев.

Господин Явор Куюмджиев: Благодаря, господин председател. Аз искам да информирам и Вас, и колегите, че през изминалите няколко дена в Министерството на икономиката и енергетиката заседаваше работна група по повод изменение на Закона за енергията от възстановяеми източници, с цел освобождаване от таксата 20 % върху приходите на електроцентрали с малък производствен капацитет, а именно до 30 киловата, слънчеви централи на покривите на сградите, до 1,5 мегавата водни и централи с биомаса.

Председател Рамадан Аталай: Така, има такава идея. Какво Ви е предложението?

Господин Явор Куюмджиев: Идеята е изкристализирала до предложение за ЗИД на Закона за енергията от възстановямеи източници и поради чисто технически причини и от гледна точка на време неможахме да го внесем между първо и второ четене на разглеждания законопроект за изменение на същия закон като първа точка от дневния ред.
От гледна точка спестяване на работа на Народното събрание, „Държавен вестник“ и прочие, предлагаме тази първа точка да бъде отложена с една седмица, за да може междувременно да внесем предложението за изменение, да бъде прието на първо четене следващата седмица и по този начин двата законопроекта ще бъдат обединени в един и ще спестим няколко излишни упражнения на цялото Народно събрание.
Благодаря.

Председател Рамадан Аталай: Уважаеми колеги, има предложение от господин Куюмджиев първа точка да отпадне от дневния ред, за да може в последствие да бъде внесен изменение и допълнение, пак в Закона за енергията от възобновяеми източници, които да ги обединим след първо четене на това предложение и да вървят заедно. Има резон, така че аз подлагам на гласуване да отложим обсъждането на законопроекта за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници.
Сега, изслушайте ме, не слушайте и юристите. Аз знам, че винаги слушате точно това, което Ви изнася. Господин Куюмджиев предложи да оттеглим този законопроект, защото ще има внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за ВИ-тата, който ще го разгледаме на първо четене, на което ще има срок една седмица за внасяне на предложения между първо и второ четене и тогава ще ги обединим, заедно с …

Госпожа Ива Митева (референт по закона от НС): Може ли само една вметка. Срокът за предложения по този закон е изтекъл и не могат да се обединяват двата закона.

Председател Рамадан Аталай: Така, ти пак не ме слуша.

Госпожа Ива Митева: По този законопроект процедурата е приключила, няма как да го обединявате с някой, който тепърва ще се внася.

Председател Рамадан Аталай: Госпожа Цачева, заповядайте.

Госпожа Цецка Цачева: Ако позволите, господин председател? Допустимо е различни ЗИД-ове на един и същи закон, на първо четене да бъдат обсъждани, с очакването да се изготви общ законопроект само когато обаче става дума за промени в принципно една и съща материя, в отделни текстове когато те са сходни по между си и регулират общ предмет на обществени отношения.
Ние няма как да гадаем какво точно ще внесе Министерски съвет, но така или иначе процедурата тук вече се финализира и е накрая, така че правя обратно предложение да продължим по дневния ред с обсъждането на второ четене на този законопроект. Няма как процедурно двата да бъдат обсъждани занапред по един и същи ред в една процедура.

Председател Рамадан Аталай: Така.

Господин Мустафа Карадайъ: Може ли?

Председател Рамадан Аталай: Карадайъ, заповядайте.

Господин Мустафа Карадайъ: Благодаря Ви, господин председател. Относно процедурата. Чл. 79, ал. 4, т. 2 нали касае точно такъв род въпроси, че когато на второ четене се гледа някой законопроект, членовете на комисията могат да правят, в съответното заседание предложения, които влизат в доклада, но в докладът на комисията. Така че, това е чл. 79, ал. 4, т. 2.

Председател Рамадан Аталай: Така, чл. 79 го четеш като дявол евангелие, то може да прави предложение в тези членове, които вече са записани. В други членове не може да прави предложение. Това не може да стане.
Колеги, няма да подложа дори на гласуване, вървим по дневния ред. Макар, че имаше логика в това, което предлага господин Куюмджиев, но така ще вървим – ще имаме два законопроекта и ще разгледаме два законопроекта, с два доклада в Народното събрание.
Колеги, започваме с първа точка – Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, №402-01-4, внесен от Министерски съвет на 13.01.2014 г. (за второ четене).
Закон за изменение на Закона за енергиите от възобновяеми източници. Това е заглавието. Има ли предложения по заглавието за изменение и допълнение? Няма предложения. Който е съгласен със заглавието на закона, моля да гласува. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма. Комисията подкрепя текста на вносителя по наименованието на закона.
§ 1. Членове 20а, 20б, 20в, 20г, 20д и 20 е се отменят. Предложения? Изказвания, становища по § 1? Няма.
Колеги, който е съгласен с § 1 да бъде приет така както е предложен, моля да гласува. „Против“? Няма. „Въздържали се“ Няма. § 1 е приет по вносител.
§ 2. Член 67а се отменя. Предложения, изказвания? Колеги, няма. Който е „за“ § 2 да бъде приет, моля да гласува. „Против“? „Въздържали се“? Няма. Текстът по вносител на § 2 е приет.
§ 3. В чл. 69, ал. 1, т. 4 думите „чл. 67а” се заличават. Изказвания? Допълнения? Предложения? Няма. Който е „за“ да бъде приет така предложения текст по вносител. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма. § 3 е приет с текста на вносителя.
Заключителна разпоредба. Заглавието – Заключителна разпоредба. Изменения? Предложения? Допълнения? Който е „за“, моля да гласува. „Против“? „Въздържали се“? Няма. Текста по вносител за наименованието на подразделението е приет.
§ 4. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 23а, ал. 2 т. 3 се отменя.
2. В чл. 34а, ал. 2 т. 3 се отменя.
Изказвания? Предложения? Изменения? Да, господин Куюмджиев, заповядайте.

Господин Явор Куюмджиев: Благодаря. Господин председател, аз все пак искам да предложа на гласуване, след като господин Ерменков прочете трите текста на членовете, които биха се променили в Закона за енергиите от възстановямеи източници, дали са в обхвата на тази процедура или не са. И тогава ако комисията приеме, че са в обхвата на сегашната процедура по второ четене, те биха могли да влязат в доклада, ако бъдат и гласувани.

Председател Рамадан Аталай: В кой член е предложението Ви, господин Ерменков?

Господин Таско Ерменков: В чл. 18 и чл. 24.

Председател Рамадан Аталай: Не може колеги така да постъпите. Предложенията се дават в Деловодството и от Деловодството минават и идват в комисията.

Господин Таско Ерменков: Чл. 79 господин Карадайъ го прочете, че може.

Председател Рамадан Аталай: Чл. 79 може ако е в един от членовете е изменение и допълнение към този член, а не цели редакции и предложения. Така, че колеги, разбирам желанието Ви да го внесем, но дайте да го внесем на първо четене, можехме днес да го разгледаме, в 12:00 часа да го бяхте входирали в Деловодството, днес щеше да мине на първо четене. Така, че не ни карайте да правим определени нарушения, които не са в интерес на никой. Мисля, че ще го разгледаме в експресен вариант и няма да има никакви проблеми.
Така, който е „за“ § 4 да бъде приет по вносител, моля да гласува. „За“? „Против“? „Въздържали се“? Няма. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. И с това законопроектът е приет.
Минаваме към втора точка от дневния ред. Заповядайте, господин Асенов.

Господин Адриан Асенов: Господин председател. Дами и господа народни представители. Гости.
Искам да направя процедурно предложение свързано с втория законопроект, който е по дневния ред днес, а именно Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, да не бъде разглеждан и/или да не бъде гласуван днес понеже имахме изключително кратко време да се запознаем с него, а тук има неща, виждам в този законопроект, които касаят, ако щете геополитика, ако щете външна политика, ако щете енергетика. И има много сериозни неща, които трябва да се разгледат и да се анализират добре техните последствия в дългосрочен план и това как ще се отразят на България като цяло.
И в този смисъл мисля, че трябва да се запознаем по-обстойно, защото аз гласувам от името на моята парламентарна група, и всеки един гласува от името на собствената си парламентарна група.

Разговори между народните представители и гости в залата при изключени микрофони.

Господин Адриан Асенов: Моля Ви, не ме прекъсвайте, имате търпение.

Председател Рамадан Аталай: Моля Ви, колеги за тишина в залата.

Господин Адриан Асенов: С две думи това, което искам да Ви кажа е, че за прекалено краткото време, което имахме да се запознаем с този проект за промяна, нямаме време да се прецени и да се анализира ситуацията как ще се отрази на България това нещо.
В този смисъл искам да бъде отложено разглеждането на тази точка за другата седмица.

Председател Рамадан Аталай: Уважаеми колеги, от 19 февруари досега, значи на 19 февруари сте получили този законопроект сутринта, когато получавате материалите си. На 19 февруари. На 21-ви сте го получили на пощенските си кутии. От 21 февруари, това е на първо четене, Вие ги имате. Ако този срок е кратък, аз не знам за какви други срокове говорим. Ако сте получили сега този материал във Вашите пощенски кутии вчера, то е за днешния дневен ред. Аз правя всичко възможно още веднъж да Ви бъде помогнато.

Господин Адриан Асенов: Въпреки това, нека да гласуваме. Може да съм ги получил навреме, може и моя да е грешката, че не съм погледнал, но не съм ги прегледал.

Председател Рамадан Аталай: Правите процедурно предложение за отлагане разглеждането на точка две. Господин Куюмджиев, за обратно предложение.

Господин Явор Куюмджев: Благодаря Ви, господин председател. Само с две думи. Когато докладваме причините за внасянето, господин Асенов ще чуе мотивите. В крайна сметка става въпрос за първо четене, което ще одобри философията на този законопроект, а самите крайни текстове има процедура между първо и второ четене, където и Вие, господин Асенов и Вашата парламентарна група ще може да направите своите предложения и в зала. Така, че с оглед на краткото време, с което разполагаме за приемането му, предлагам да не го отлагаме, защото трябва да го приемем по-бързо.

Председател Рамадан Аталай: Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Асенов за отлагане на разглеждането на законопроекта. Който е „за“ отлагане, моля да гласува. 1 – „за“. „Против“? „Въздържали се“? – Останалите. Заповядайте, господин Добрев.

Господин Делян Добрев: Господин председател, моето процедурно предложение е вносителите да си оттеглят законопроекта, защото както ще чуем след малко от мотивите, това не е законопроект, прав е колегата от Атака, който може с лека ръка да се предложи от народните представители и да се приеме от комисията и от пленарна зала. Тук ако забелязахте, в чл. 172ж, се прави изключение, което касае целия газопровод „Южен поток“.
И приемайки това предложение на господин Ерменков и господин Куюмджиев, ние всъщност изключваме проекта от обхвата на Третия енергиен либерализационен пакет. Тази тема бе предмет на ожесточени коментари между Газпром и в случая не заставаме срещу позицията на Европейската комисия ако бъдат приети, разбира се тези текстове.
Затова предлагам тези текстове да бъдат оттеглени. Те нямат нищо общо с приложението на директивата на Европейския съюз за газова инфраструктура. И преди да бъде входиран такъв законопроект е хубаво това да бъде от името на Министерски съвет и преди това да се поиска становище на Европейската комисия по отношение на прилагането на европейските директиви.
Благодаря Ви.

Председател Рамадан Аталай: Добре, аз ще го подложа на гласуване. Но когато се гласуват такива неща, този път ще помоля да се броят гласовете само на участниците в заседанието. Аз дори и друг път не съм си позволявал да се броят гласовете на народни представители, които не са в зала. При такива гласувания ще Ви помоля присъствието да е задължително.
Господин Добрев, приключихте ли? Имате претенции за чл. 172ж. Това е процедурата. Нека вносителите да кажат своето мнение. Обратно процедурно предложение имате ли, господин Куюмджиев? Ще подложа на гласуване процедурата, разбира се.
Ама ти само за оттегляне ли предлагаш? Тогава няма да е необходимо обратно предложение?
Така. Да чуя вносителите съгласяват ли се с господин Добрев, оттегляте ли законопроекта?

Господин Явор Куюмджиев: Не, господин председател. Твърдението на господин Добрев, че чл. 182ж противоречал на европейските норми и изключва газопровода Южен поток от Трети енергиен пакет, категорично не са верни и в този контекст предлагам да преминем към разглеждане на законопроекта и евентуално в дискусия да се уточнява, кой, какво, защо и какви са му аргументите.
Благодаря.

Председател Рамадан Аталай: И аз благодаря. Господин Добрев, друга процедура нямате нали? Така, да дадем тогава думата на вносителите да ни представят законопроекта. Кой ще вземе думата? Господин Куюмджиев, заповядайте.

2.Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 454-01-23, внесен от ЯВОР БОРИСЛАВОВ КУЮМДЖИЕВ И ТАСКО МИХАЙЛОВ ЕРМЕНКОВ на 19.02.2014 г.

Господин Явор Куюмджиев: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги. Господин председател.
Предложеното на Вашето внимание предложение за изменение на Закона за енергетиката, наистина касае изграждането на газопровода Южен Поток, само че не в контекст на изключване от някакви европейски директиви, а точно обратното – на практика това, което предлагаме е транспониране на разпоредбите на Директива 2009/73, която касае общите правила за вътрешния пазар на природен газ.
Сега съществуващия Закон за енергетиката решава някои от тези въпроси в много по-общ план, докато тези промени изрично специфицират какво трябва да бъде законодателството в тази посока и на практика стесняват обхвата на Закона за енергетиката като го правят много по-точен.
Нещо повече, в предложените промени става въпрос главно за морските газопроводи и въобще се въвежда термин „морски газопровод“, който в българското законодателство към този момент го няма.
Така, че няма нищо страшно, не нарушаваме никакви европейски правила. Опитваме се само да направим един изключително важен за България и за целия Европейски съюз проект, по-лесно реализуем и да се случва в срокове, които да бъдат максимално съкратени, с оглед по-бързото му построяване.
Благодаря за вниманието.

Председател Рамадан Аталай: И аз Ви благодаря. Колеги, заповядайте. Чухте мотивите на вносителите. За становища? Господин Московски, заповядайте.

Господин Ивайло Московски: Господин председател. Господин Куюмджиев.
Тъй като цитирате въвеждане на нова терминология, а именно въвеждане на термина морски газопровод, бих искал да Ви попитам дали предварително имате съгласувателно становище от институцията, държавната институция, която е компетентна по морските въпроси, а това е именно Морска администрация.
Ако имате и бъдете така добър да ни го представите, все пак да го видим.

Председател Рамадан Аталай: Първият въпрос е налице. Други колеги? За мнения, становища по законопроекта? Господин Куюмджиев, имате думата.

Господин Явор Куюмджиев: Благодаря на господин Московски за въпроса, но аз не смятам, че като народен представител, тоест като народни представители двамата с господин Ерменков трябва да имаме съгласувателна процедура. Това, което можем да направим като комисия е да поискаме такова становище от Морска администрация, но не е необходимо да бъде правено в предварителен порядък. Тоест, отговорът ми е не и не смятам, че е било необходимо да го правя. Ако комисията вземе такова решене, аз бих го подкрепил, защото наистина Морска администрация е тази, която познава най-добре материята, но такава е Конституцията на Република България, такъв е и отговорът ми.

Председател Рамадан Аталай: Благодаря ви, господин Куюмджиев. Други колеги? Господин Ерменков, искате ли думата?

Господин Таско Ерменков: Изчаквам колегите да си кажат мненията и да си зададат въпросите, за да отговорим наведнъж.

Председател Рамадан Аталай: Други колеги? Няма. Господин Добрев, заповядайте.

Господин Делян Добрев: Господин председател, всички си спомняте в края на миналата година съобщението на Европейската комисия, което касаеше проблеми с междуправителствените споразумения, сключени между държавите в 2007 година и приложението на Трети енергиен либерализационен пакет. Тогава ни се заяви, че на българска територия газопроводът ще спазва европейските правила, и че е подписано такова допълнително споразумение. Може би това е причината да бъде внесено днес такова предложение, защото с това предложение, всъщност се изключва газопровода от европейските правила и по този начин и вълкът е сит и агнето е цяло. От една страна подписаното споразумение не се нарушава, изпълняват се нормите в България. От друга страна, газопроводът е изключен от Трети енергиен пакет.
Включването на чл. 172ж и моля всички народни представители да го прочетат внимателно, гласи че газопроводи, които започват от трета страна, за тях няма да се прилагат разпоредбите на чл. 4 от Глава ІІІ, Глава ІV, Глава VІІІА и така нататък, които касаят достъпа до трети страни на газопровода, както и нормите, касаещи определяне на цената за пренос от страна на регулатора. Там е изискването да има разделение на собствеността на компанията, която изгражда и оперира газопровода и компаниите производители.
Приемайки този текст ние предрешаваме дебата между Европейската комисия и Газпром. Защото заставаме на позицията, че за този газопровод не важат европейските правила, посочени в Трети енергиен либерализационен пакет. Най-малкото, което е необходимо в тази връзка е да се поиска становище от Европейската комисия по конкретния текст. Такова съм сигурен, че няма, защото Европейската комисия публично многократно е заявила своето становище, че проектът трябва да спазва Трети енергиен либерализационен пакет.
А да не говорим, че в мотивите има абсолютни спекулации. Започват с това, че се прилага директива, защото обикновено народните представители като видят, че се касае за директива и не четат по-надолу. А след това се прави точно обратното – стеснява се обхвата на закона така, че той да не важи за една конкретна инфраструктура. Това по никакъв начин не е приложение на директивата, а точно обратното – това е внасяне на допълнителни текстове, които ограничават приложението на директивата.
Благодаря Ви.

Председател Рамадан Аталай: Господин Добрев, с цялата смут или яснота, точно не можах да разбера, защото мотивите, които са писани към законопроекта, прочетохте ли ги? Мисля, че едно становище тук на експерти имам и трябва да имаме становище и на Булгартрансгаз. Има ли някой от Булгартнарсгаз да вземе отношение по аргументите на господин Добрев, който ни изложи в момента. Кой е от Булгартрансгаз. Вие ли сте? Заповядайте ей тук до микрофона и се представете за протокола. И друг път директорът Ви да идва.

Господин Владимир Малинов: Той се извинява, но не е в страната.

Председател Рамадан Аталай: Добре, имате думата. Претенциите на господин Добрев са към чл. 172, буква „ж“. Чухте аргументите му. Прав ли е? Нарушаваме ли Третия либерализационен пакет с въвеждането на буква „ж“ в чл. 172 според Вас? После ще дадем думата на вносителите още веднъж.
Заповядайте.

Господин Владимир Малинов: Благодаря Ви, господин председател. Владимир Малинов, началник на управление „Правно“ в Булгартрансгаз.
Едва ли бих могъл да взема отношение по думите на народния представител господин Добрев. Това, което мога да кажа е, че нашето становище във връзка с внесения законопроект от народните представители, предоставено на нашия непосредствен принципал – Министерство на икономиката и енергетиката, в което ние сме изразили нашата принципна позиция по законопроекта, след което ние сме се запознали.

Председател Рамадан Аталай: Да чуем тогава Вашето становище по законопроекта. Представете ни го накратко.

Господин Владимир Малинов: Значи накратко, аз мисля, че то е раздадено и на народните представители …

Председател Рамадан Аталай: Да, раздадено е и те са го чели, но нека да чуят и да се запише и в стенограмата на Народното събрание, или Вие не сте запознат със становището?

Господин Владимир Малинов: Запознат съм със становището.

Председател Рамадан Аталай: Ами тогава имате думата да го представите.

Господин Владимир Малинов: Официалното становище на Булгартрансгаз е, че в действителност в Директива 73 на Европейската общност от 2009 година понятието морски газопровод не съществува.
В тази връзка предложението, което е направено от народните представители за уточняване на дефиницията на междусистемен газопровод се подкрепя от Булгартрансгаз.
В действителност, както е предвидено в дефиницията за междусистемен газопровод, директивата касае само и единствено отношения, които се уреждат на територията на държави-членки на общността. И междусистемен газопровод е това, този който свързва националните системи на две държави-членки.
От тази гледна точка морският газопровод, с дефиницията, която е предложена е извън правното приложно поле на директивата.
В нашето становище ние сме обърнали само внимание на народните представители по отношение на това за дефинирането, по-скоро на прецизирането на дефиницията за морски газопровод по отношение докъде ще се разпростира самото понятие. В останалата част, така наречен по отношение на вечните права, подкрепяме и становището, което е на министъра на икономиката и енергетиката.

Председател Рамадан Аталай: Господин Добрев, Вие четохте ли становището на Булгартрансгаз, където казват, че междусистемен газопровод означава преносен газопровод, който пресича или се разпростира върху границата между две държави-членки, с единствената цел да свърже националните газопреносни системи на тези две държави-членки?

Господин Делян Добрев: Господин председател, този въпрос е леко обиден към всички народни представители, защото аз съм сигурен, че всички народни представители четат както мотивите, така и становищата. И в тази връзка искам да Ви обърна внимание …

Председател Рамадан Аталай: Не го казвам с цел обида.

Господин Делян Добрев: Да, да, разбирам Ви, просто Ви обръщам внимание.

Председател Рамадан Аталай: Не, не, казвам Вашия аргумент да чуя, затова.

Господин Делян Добрев: В тази връзка искам да Ви прочета едно изречение от становището на Булгартрансгаз, което казва: „От тази гледна точка при дефиниране на понятието морски газопровод, следва внимателно да се прецени в кои случаи морските газопроводи завършват във външната граница на Европейския съюз или фактически завършват на територията на държавата-членка“. Защото в случая този газопровод не завършва на брега. Този газопровод завършва в своята крайна дестинация и тя не е България.

Председател Рамадан Аталай: Морският газопровод ли? Морският газопровод свършва на границата на България.

Господин Делян Добрев: Свършва на 2 километра в територията на България ако трябва да бъдем прецизни. Това е морската част. Но самият газопровод не е отделен газопровод до 2 километра навътре в България и после друг газопровод на Европейска територия.

Председател Рамадан Аталай: Колеги, вижте сега, виждам че сте се настроили едва ли не да се защитите. Искам да изясним да изясним случая.

Господин Делян Добрев: Да, да, това се опитваме да направим. Това се опитваме да направим. И ако разделим този газопровод като два отделни газопровода, не говорим за Южен поток, а говорим за Южен поток – морска част, което е един отделен газопровод и втори газопровод, който започва на 2 километра навътре в територията на България, защото до там стига морската част на проекта. Това означава, че изключвайки само морската част, което е невъзможно от газопровода, защото газопроводът е един, но изключвайки само морската част, ние даваме право на инвеститорите за вземат 100 % от капацитета в морската част.
Откъде ще влезе газ от трети страни в България в такъв случай, каквато е директивата?

Председател Рамадан Аталай: Така, задавате въпроса. А отговор имате ли?

Господин Делян Добрев: Имам отговор. Аз Ви го казах още в началото. С тези предложения се цели заобикаляне на европейските правила за газопровода Южен поток.

Господин Ивайло Московски: Може ли и аз да добавя нещо?

Председател Рамадан Аталай: Нека да отговори господин Куюмджиев искаше думата преди Вас, господин Московски и след това ще дам думата и на Вас, разбира се. Заповядайте.

Господин Явор Куюмджиев: Благодаря, господин председател. Господин Добрев е много иновативен днес, измисли нова процедура за работата на Народното събрание да се съгласува законодателната дейност с Еврокомисията, което наистина е достойно за уважение. От друга страна, неговата иновативност продължи като заяви, че става въпрос за един газопровод.
За мен е тъжно бивш министър на енергетиката да не знае, че …

Господин Ивайло Московски: Нека да не прави квалификации, ха да си каже каквото има да казва.

Председател Рамадан Аталай: Всъщност, малко по-толерантен език. Заповядайте.

Господин Явор Куюмджиев: Южен поток е система от газопроводи, не е един газопровод, няма такъв газопровод Южен поток, има система от газопроводи, които са свързани един към друг. Първата част от така наречената система Южен поток е подморският газопровод, който тръгва от руския бряг, минава през международни териториални води на Черно море, свършва в българската граница, откъдето започва следващият дял. На българска територия – отделен газопровод, който е собственост на отделна компания, с предмет на отделен лиценз и така нататък. Ние няма как да дефинираме, българското Народно събрание няма правомощията да дефинира, че Южен поток е един цял, дълъг газопровод, тъй като той най-малкото не е.
Та, следваща гледна точка, евродирективите се отнасят за газопроводи на територията на Европейския съюз. Черно море не е територия на Европейския съюз. Компанията собственост на газопровода по морското дъно е друга компания, която е регистрирана в Цуг – Швейцария и нейни собственици са Газпром, италианската компания Ени, швейцарската компания Винтерсхал и френската EDF. Тъй като става въпрос, отново повтарям, за газопровод не на територията не на Европейския съюз, а на Черно море, ние няма как като България, която е член на Европейския съюз, да налагаме европейски директиви върху Черно море.

Господин Делян Добрев: Това го казва комисията, не го казвам аз.

Господин Явор Куюмджиев: Комисията, господин Добрев, в свое решение от 16 май 2013 година освобождава например трансадриатическия газопровод от точно такива …

Господин Делян Добрев: Не, дава изключения в рамките на …

Председател Рамадан Аталай: Господин Добрев, едва го спях да не ползва такъв език, сега, моля Ви се.

Господин Явор Куюмджиев: Освен това, в така наречения мрежови кодекс за механизъм на разпределение на капацитет газовите преносни системи, настоящата европейска законодателна практика презюмира, че прилагането на газовата директива към морски газопроводи, може да е нарушение на европейските принципи за равноправно третиране, защото на практика нито Европейският съюз, нито държавите-членки са приложили разпоредбите на газовата директива към газопроводи, внасящи природен газ от трети страни.
Така че, Вашето твърдение не почива на основни аргументи и аз мисля, че се обясних достатъчно добре.

Председател Рамадан Аталай: Така, на път сте да ни убедите. Господин Московски, заповядайте.

Господин Ивайло Московски: Бих искал да добавя, че риторично си зададох въпроса за квалификациите на термините и вече съм абсолютно убеден, че единствените специалисти, без да обиждам колегите, но нека да не се правим всички тук на морски специалисти. Вземете тълкуване на тези термини какво означава морски газопровод от Морска администрация, да Ви обяснят къде почва, къде спира граница и докъде влиза и докъде излиза газопровод, доколко това касае морски територия, докъде и откъде морските територии се водят акватория на съответната държава и тогава дали тази територия е член на Европейския съюз или не е член. Вземете такова тълкувателно решение и тогава ще бъдете по-прецизни в мотивите, които изписвате.

Председател Рамадан Аталай: Така, други колеги? Господин Ерменков, заповядайте.

Господин Таско Ерменков: Колеги, аз още един път искам да Ви обърна внимание, че тук въобще не става въпрос за избягване, отбягване или елиминиране на която и да европейска директива в българското законодателство. Тук става въпрос за изчистване на терминология, която до този момент не е имало в нашето законодателство. Първото нещо.
Второто нещо, което искам да потвърдя, което господин Куюмджиев каза е, че морските нефтопроводи, изобщо тръбопроводи, въобще не влизат в обсега на правното приложение на газовата директиви. И това на всички ни е ясно. Тук става въпрос за морски газопровод, който както беше подчертано, идва от една трета страна, извън Европейския съюз, върви по дъното на едно море, което в никакъв случай не е в рамките на Европейския съюз и влиза на границата на България.
Момент, може ли. Аз досега не съм прекъснал никого, нали? Благодаря.

Председател Рамадан Аталай: Господин Ерменков, недей да въвеждаш ред. Давай.

Господин Таско Ерменков: Обидно ми е някак си така. Сега, следващото нещо, което искам да кажа е, че колкото и теоретично да Ви изглежда невъзможно, но си представете хипотеза, при която някоя друга страна реши да изгради тръбопровод по дъното на морето и да го изкара на същата изходна точка където е българският тръбопровод. Какъв е проблемът да го направи това нещо? При условие, че ние им поемаме ангажимента от българската територия нататък да има резервирани обеми. Не, не, аз го казвам съвсем сериозно. Това дали ще се случи или няма да се случи е следващият въпрос – какъв е проблемът да има 100-процентово използване на този тръбопровод, за който говорим в момента от страната, която го изгражда? Ако иска някой друг да строи подобен, никой не му пречи и ние ще му предоставим съответните обеми по закона и по директивата.
Така, че с този закон въобще не забраняваме това, което касае Европейския съюз и европейското законодателство и неговото приложно поле да бъде ограничено по отношение на транспортирането и експлоатацията на нефтопроводите.
Надявам се да съм бил разбираем за Вас.

Председател Рамадан Аталай: Така, други колеги? Господин Московски, имате ли нещо да казвате?

Господин Ивайло Московски: Не, нямам. Господин Ерменков беше изчерпателен. Аз просто поставих акцента отново върху това да се изясни как точно се категоризира територия, в която попада акваторията на държавната граница и да се прецизира това чия територия се води там където влиза тръбата или излиза и така нататък. Защото това е важно, за да се дефинира точно граница, за да говорим вече за част от Европейски съюз или не.

Председател Рамадан Аталай: Господин Куюмджиев да Ви отговори и след това другите колеги.

Господин Явор Куюмджиев: Благодаря, господин председател. Доколкото аз съм информиран във въпросната тематика се прилага принципа на самолетите и на летищата, тъй като газопроводът като върви по дъното на морето и влезе в акваторията на България, респективно Европейския съюз, там няма как да бъде построена помпена станция или приемателна станция на 3 километра от морето, ако си спомням правилно, това е морската граница. Затова се прилагат принципите на самолета. Самолетът след като кацне на летището, независимо, че е летял над територията на държавата, чак тогава се приема, че е в територията на съответната държава, защото там е терминалът, контролният пункт. Няма как да приемеше пътниците когато влязат на границата, на 10 километра. Затова се приема същият принцип и за газопроводите. Така, че този въпрос сме го изследвали и няма, повярвайте ми, някаква драма в него.

Председател Рамадан Аталай: Госпожа Ташева, заповядайте. Колеги, моля за внимание.

Госпожа Магдалена Ташева: Нещо много щедри станахме на разхищение на време и думи. Тук отново комисията затъва в една казуистика, от една част заинтересовани лица, само и само, за да не се каже, че ние всъщност обсъждаме да има или да няма Южен поток през България. Аз не мога да разбера какво е това забиване в някаква терминология, която не е попречила например да има Северен поток, който си функционира и да има два или три морски или по дъното на Средиземно море газопроводи, които идват от Либия, Алжир, Египет за Италия, държава-членка на Европейския съюз. Има и такъв газопровод и от Норвегия, която не е член на Европейския съюз.
Става дума за отстояване на чужди интереси. Така мисля аз, от страна на колегите от ГЕРБ. И сега ние ако слушаме господин Московски, ще трябва да се изясни как точно се категоризира територията на една държава и откъде минава държавната граница.
Господин Московски, пощадете ни, моля Ви се.

Председател Рамадан Аталай: Нека да чуем процедурата.

Господин : Моята процедура е като допълнение, че започваме да се вторачваме в запетайките и правим процедурно предложение за прекратяване на дебатите.

Председател Рамадан Аталай: Сега, да вървим по ред, господин Московски. Господин Кирилов, господин Ненков и след това господин Московски. В писмото дето казал тате,дето си ми писал запарите, не съм го получил. Заповядайте.

Господин Данаил Кирилов: Колеги, не бих искал да влизаме в правен дебат, още повече че това ще събере гнева и ще се нарече казуистика и не знам какво, но ако погледнете Конституцията, говорим за територия, която е изключително държавна собственост, изключителна. А след нея следва публична държавна собственост.
Изключителната държавна собственост нищо не може да се върши без да се спази особен или специален ред. Същото е и за публичната. И би следвало тук вносителите да са съобразили и изискванията на други закони - Закона за концесиите, Закона за държавната собственост, да са съобразили тези режими. Предполагам, че това е била логиката на колегата господин Московски.

Председател Рамадан Аталай: Благодаря за Вашето становище. Господин Ненков, заповядайте, по същество ако е, господин Ненков.

Господин Александър Ненков: Реплика.

Председател Рамадан Аталай: Не, репликите ги оставяме. По същество ако имате, имате думата.


Господин Александър Ненков: Не.


Председател Рамадан Аталай: Да, благодаря. Господин Московски, заповядайте.


Господин Ивайло Московски: Искам да успокоя и ще пощадя госпожа Ташева, ние не сме против проекта Южен поток, напротив, опитваме се да съдействаме, просто бихме искали нещата да станат прецизни. Нашето мнение, както и господин Добрев каза, е този проект да бъде изграден под общата рамка на Третия либерализационен енергиен проект.


Председател Рамадан Аталай: Така, да разбирам, че ще го подкрепите и ще прецизирате между първо и второ четене каквото е необходимо, така ли?


Господин Ивайло Московски: Не, не означава това, но ….


Председател Рамадан Аталай: Добре. Така, уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказване на мнения, становища? Нямате. Още веднъж питам, не прекратяваме в комисията разискванията. Добре, щом нямате, тогава колеги, становището и доклада с всички тези изказвания и мнения, които казахте ще напишем, ще направим доклада и ще внесем за първо четене, като разбира се, ще наблегнем най-много на какво е морски газопроводи за природен газ и има ли почва за развитие тя у нас.
И така, с тези мнения, становища и предложения, който е „за“ да приемем законопроекта да влезе на първо гласуване в зала, моля да гласува. 10 – „за“. „Против“, колеги? Няма. „Въздържали се“? Колко се въздържат – 8 „въздържали се“. С 10 гласа „за“ и 9 „въздържали се“ законопроектът е приет и влиза в зала за разглеждане. Благодаря Ви и за втора точка.
Точка Разни. Колеги, ще Ви раздам утре график на заседанията на Комисията по енергетика за месец март и април и в последствие на следващото заседание ще си кажете Вашите мнения и становища по този график.
Ако няма други въпроси, закривам заседанието на Комисията по енергетика.

Заседанието беше закрито в 16:05 часа.


Председател на Комисията по енергетика:



Рамадан Аталай