1. Изслушване на доклад относно състоянието на дружествата „Булгаргаз” ЕАД и „Булгартрансгаз” ЕАД – сигурност на доставките на природен газ и степен на готовност за реализация на:
- проектите за междусистемните връзки с Гърция и Турция;
- проект „Южен поток” и съответствие с Директива 2009/73/ЕС.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 454-01-31, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Ерменков на 6 март 2014 г.
3 Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.
4. Разни.

---

1ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 18


На 12 март 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Заседанието беше открито в 15.15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Рамадан Аталай при следния:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на доклад относно състоянието на дружествата „Булгаргаз” ЕАД и „Булгартрансгаз” ЕАД – сигурност на доставките на природен газ и степен на готовност за реализация на:
- проектите за междусистемните връзки с Гърция и Турция;
- проект „Южен поток” и съответствие с Директива 2009/73/ЕС.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 454-01-31, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Ерменков на 6 март 2014 г.
3 Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31 януари 2014 г.
4. Разни.

Гости и докладчици на заседанието бяха:
Министерството на икономиката – не присъстват.
„Булгаргаз” ЕАД :
- Александър Петров – началник управление „Лицензионна дейност и корпоративни отношения” в „Булгаргаз”;
- Ботьо Велинов, председател на Съвета на директорите;
- госпожа Анжела Славова – главен юрист консулт.
„Булгартрансгаз”:
- Евгени Попов – председател на Управителния съвет на „Булгартрансгаз”;
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.

* * *
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по енергетика.
Предлагам Ви следния Проект на дневен ред:
Първа точка – изслушване на доклад относно състоянието на дружествата „Булгаргаз” ЕАД и „Булгартрансгаз” ЕАД – сигурност на доставките на природен газ и степен на готовност за реализация на проектите за междусистемни връзки с Гърция и Турция; Проектът „Южен поток” и съответствие с Директива 2009/73/ЕО.
Втора точка – Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 454-01-31, внесен от Явор Куюмджиев и Таско Ерменков на 6 март
2014 г.
Трета точка – Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерския съвет.
Четвърта точка – Разни.
Предложения и допълнения към този дневен ред има ли? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Който е „за”, моля да гласува.
„Против” и „въздържали се” няма – дневният ред е приет.
Днес на нашето заседание присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката – няма никой; от „Булгаргаз” ЕАД – господин Ботьо Велинов, председател на Съвета на директорите; господин Александър Петров, началник управление „Лицензи и корпоративни отношения”, госпожа Анжела Славова – главен юрист консулт; „Булгартрансгаз” – госпожа Антония Узунова, заместник-председател на Управителния съвет; господин Румен Кишкин – началник Главно диспечерско управление; господин Пламен Иванов – главен инженер и Димитър Стойчев, ръководител отдел „Лицензи”.
Какво стана с господин Айолов, идва ли?
РЕПЛИКА: Болен е.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Айолов няма да бъде тук.
Уважаеми колеги, преминаваме към

ТОЧКА ПЪРВА
Изслушване на доклада относно състоянието на дружествата „Булгаргаз” ЕАД, „Булгартрансгаз” ЕАД – сигурност на доставките на природен газ и степен на готовност за реализация.

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, може би това е продиктувано повече от последните събития, които се случват в Украйна и се сещаме за 2009 г. За да може да успокоим обществото, народните представители да чуят и всички хора, които присъстват на заседанието днес, да чуят за състоянието на „Булгаргаз” ЕАД – сигурността, и „Балгартрансгаз” – възможностите при евентуални тежки ситуации, които могат да се случат с Украйна.
Кой ще вземе думата?
Да започнем от „Булгаргаз” ЕАД. Представете се за протокола.
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ (началник управление „Лицензионна дейност и корпоративни отношения” в „Булгаргаз”.): Дами и господа народни представители, представили сме кратък доклад за състоянието и нашата готовност за осигуряване доставките на природен газ.
Накратко: към настоящия момент в хранилището разполагаме със запаси от 192 милиона кубични метра. От понеделник имаме одобрена заявка от комбинирания оператор „Булгартрансгаз” и до 22 март ще нагнетим още 10 милиона кубични метра. Може би трябва да Ви кажа, че обичайно в този сезон на годината извършваме добив, а в момента добивът е преустановен точно за гарантиране сигурността на доставките, и ще нагнетим, както Ви казах, още 10 милиона кубични метра – или към 22 март ще разполагаме с около 202 милиона кубични метра газ.
По отношение възможностите за добив на този газ и за какъв период би стигнал, не бих искал аз да взимам отношение, по-добре е отношение по този въпрос да вземат колегите от „Булгартрансгаз”. Това, което условно може да се каже, е, че възможностите за добив от хранилището, пак казвам, съвсем условно, е не повече от 3 милиона кубични метра на ден. Пак казвам, колегите от „Булгартрансгаз” могат да обяснят по-подробно какви са възможностите на хранилището за добив. Въпросът е, че „Булгаргаз” ще осигури наличност от 202 милиона кубични метра природен газ.
Също така на 5 март сме информирали генералния директор на „Газпромекспорт” – наш контрагент по дългосрочния договор с „Газпромекспорт”, че преустановяваме добива на природен газ и пристъпваме към нагнетяване, с молба да бъде отчетена усложнената ситуация и спрямо „Булгаргаз” да не бъдат прилагани санкции. Това, което мога да Ви кажа, е, че до настоящия момент нямаме отговор на това наше писмо до „Газпромекспорт”. Надявам се, че ще има такъв отговор. (Реплика от народен представител.)
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Моля, въпросите след приключване на доклада.
Приключете си доклада и тогава ще дадем думата и на народните представители. Не влизайте в диалог, независимо че Ви е бил министър преди това.
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: По отношение на вътрешните възможности за местен добив разполагаме и с данни – нашият контрагент „Мелрос”, който понастоящем е вече с друго наименование – „Мелроуз Рисорсиз”, има възможност да ни предостави между 630 и 670 хиляди кубични метра природен газ, говоря на дневна база.
Може би, за да е съвсем ясна картината, трябва да се каже, че обикновено през зимния период консумацията достига между 10-12-13, а в много студени дни достига до 14 милиона кубични метра, като приблизително половината от тази консумация, за Ваша информация, се дължи на топлофикационните туристи. Като един голям дял от тях е на „Топлофикация” – София, ако приемем условно, че консумацията на ден е 14 млн., около 4 млн. би била консумацията на „Топлофикация” – София. Това Ви го казвам за изчерпателност на изложението.
В съответствие с плана за работа, одобрен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма през месец ноември 2012 г., в аварийни ситуации разполагаме с необходимите количества природен газ в случай на криза, а именно в този план е записано, че трябва да се разполага със 130 милиона кубични метра. Пак повтарям, към 22 март ще разполагаме с 202 милиона кубични метра, тоест с повече.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това имате да добавите. Благодаря Ви.
Доколкото разбрах, директорът Ви е в Анкара.
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Директорът е в Анкара на разговори по повод междусистемната връзка България – Турция и „Булгартрансгаз”.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре.
Да чуем и „Булгартрансгаз”, колеги, и тогава да преминем към мнения, становища и въпроси.
Заповядайте.
ЕВГЕНИ ПОПОВ (председател на Управителния съвет на „Булгартрансгаз”):
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На комисията е представен доклад за състоянието на дружеството към настоящия момент.
Ще конкретизирам отношенията, свързани с доставките и сигурността на доставките. Компетентен орган по сигурността на доставките е Министерството на икономиката и енергетиката. Съществува план за действие при извънредни ситуации, одобрен от министъра през 2012 г. Съгласно този план в дружеството съществува Постоянна комисия, която следи за сигурността на доставките.
Синтезирано съществуват три нива на рискове.
Първо ниво – информация за нарушение на доставките, второ – тревога, и третото е извънредна ситуация.
Към настоящия момент комисията, като постоянно действащ орган, не анализира информация за нарушени доставки от страна на „Газпромекспорт”. По оперативни данни от Диспечерска служба на всеки два часа се правят наблюдения на нивата на подаваната газ. Нямаме нарушение, изменение, нямаме и индикации за евентуално спиране на доставките.
Разработени са планове при ограничение на 30 % на доставките и ограничение на 50% на доставките. От колегите от „Булгаргаз” и от „Овъргаз” сме получили информация по отношение на така наречените „защитени потребители”, като към настоящия момент те са идентифицирани.
По отношение на превантивните мерки, които дружеството взема, от 10 март започнахме нагнетяване в Чирен, като нагнетяването е между 35 и 45 хиляди кубични метра на час.
По отношение на възможности за бърза реакция – имаме три варианта за действие: отчитаме нивата на газ в лайнпек-а –съществуващата газ в магистралния газопровод и в транзитния газопровод. За Ваша информация в настоящия момент в магистралния газопровод са налични 20 милиона кубични метра газ, а в транзитния газопровод – 38 милиона 775 хиляди кубични метра газ. Оперативният газ в Чирен в момента е малко над 201 милиона кубични метра; буферният газ е 749 милиона, а възможността, както и колегите казаха, за добив от „Мелроуз Рисорсиз” е 665 хиляди кубични метра газ на денонощие.
По отношение на превантивните мерки, които дружеството е взело, Ви информирам, че в края на миналата година се реализира осигуряване на техническа възможност за физически доставки на природен газ от Гърция към България, като от 1 януари 2014 г., благодарение на връзките между транзитната система при Ихтиман и националната система ние де факто имаме възможност евентуално до 3 милиона кубични метра на ден газ от Гърция да транспортираме до националната мрежа.
Както сте информирани, на финален етап сме на реализация на èмеждусистемната газова връзка с Румъния. Поради обективни аварийни ситуации се забавихме. В момента остават около 200 метра сондиране, след това предстои да се изтегли тръбата, която вече е изпитана и е завàрена на румънска територия, предстои да бъде изтеглена на територията на Република България. Предполагам, че това ще се случи до края на месец април.
По отношение на междусистемните газови връзки Гърция – България, сте информирани, че съществува проектна компания, която се назовава „Ай Ес Джи” АД, която е 50% участие на Български енергиен холдинг и 50 % участие на „Посейдон”. В „Посейдон” 25 % участие имат „Едисон”- Италия и „Депа” – Гърция. Към настоящия момент „Булгартрансгаз” предоставя само техническа експертна помощ. Проектът е на етап проектиране, ОВОС-а е минал по наша информация.
Предстоят археологически проучвания като проектът на тази връзка ще се реализира от Стара Загора през Димитровград до Комотини (Гърция). Дължината на проекта е 182 км, от които 151 на българска територия, 31 км на гръцка територия. Проектният капацитет е за 3 милиарда кубични метра годишно, като при възможност и построяване на компресорна станция, капацитетът би могло да се увеличи до 5 милиарда.
Както се посочи току-що, изпълнителните директори на „Булгаргаз” и на „Булгартрансгаз” в момента са в Турция и очакваме да подпишат меморандума за разбирателство и техническо взаимодействие по отношение изграждане на българо-турската връзка.
Това е в общи линии. Ако имате въпроси, на Ваше разположение съм.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Колеги, чухте доклада на „Булгаргаз” и на „Булгартрансгаз”. В материала на „Булгаргаз” само не е посочено и нямаме информация за финансово-икономическото състояние на „Булгаргаргаз”, но все пак днес сме се събрали да чуем повече за плана за действията в извънредни ситуации и за наличието на готовност при една тежка аварийна ситуация за възможност на нови доставки и за ползване на това, което имаме в Чирен.
„Булгартрансгаз” са ни представили един малко по-обстоен материал. От тях разбрахме, че щабът за извънредни ситуации е готов, постоянно действащ, но планът за действие в извънредни ситуации не е активиран, не е в действие, защото няма създадена такава ситуация освен притесненията, които в момента се следят внимателно в Украйна.
Имате думата, колеги, за въпроси и за становища.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, колеги, доколкото разбрах от предоставеното изложение, дори и в критична ситуация има възможност да бъде доставена газ за потребителите в България при спиране на 100 % на доставките от находището в Чирен около 3 милиона кубични метра от Гърция и собствен добив около 600-650 хиляди кубични метра. Това, заедно с двата газопровода като наличност от 20 милиона кубични метра и близо 40 милиона кубични метра, разбира се, не в пълнота могат да бъдат използвани; непрекъсваемост на доставките за защитените потребители. За какъв период ще можем да осигуряваме, тъй като, доколкото разбирам, те са повече от тези 6 милиона и половина кубични метра дневно – защитените, тези, които са с непрекъсваем индустриален процес и битовите, като най-защитени? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е във връзка с връзката Румъния-България. С какво време е забавена самата връзка? Вие казвате, че до края на април поради някакви обстоятелства е забавена и края на месец април можем да разчитаме на такава връзка, но не казахте какъв е капацитетът? И дали са правени разчети, анализ при евентуална ситуация, в която се спира доставката от Русия през Украйна – хипотезата е евентуално през Украйна, дали имате превантивна, авансова информация, включително и количеството, което е в газопроводите – магистрален и транзитен, да бъде допълнително увеличено чрез нагнетяване със спиране на доставката на газ извън България и нагнетяване на входа на газопроводите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Други колеги?
Записахте ли си двата въпроса? Тя влезе дори в техническа разпоредба, много интересно.
Господин Куюмджиев, заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
И аз имам два въпроса. Единият ми въпрос е: какви са били точно количествата в Чирен през горе-долу последната година примерно месец май 2013 г., месеците ноември или октомври 2013 г. преди началото на зимния сезон и какви са количествата в момента? Да направим едно сравнение.
Вторият ми въпрос не е свързан директно по темата, но пак е от компетенцията на „Булгартрансгаз” с оглед на някои изказвания през последните дни: каква е практиката при други морски газопроводи, къде приключват те – на дъното на морето, или навлизат в сушата в съответната страна, която е първа от Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Два въпроса имате.
Първият е по темата, вторият е по същество.
Само народните представители първо да зададат въпросите.
Други колеги?
Колеги, кой ще отговори на въпроса на народния представител Янков?
ЕВГЕНИ ПОПОВ: Уважаеми господин Янков, съгласно плана за действие при извънредни ситуации защитените потребители са три групи: крайни потребители на газоразпределителната мрежа; средни и малки предприятия, които са свързани към газоразпределителната мрежа; услуги от обществен интерес, свързани към газоразпределителната мрежа и към преносната мрежа на страната, и топлофикациите, като дружества, които нямат алтернативен източник на гориво.
В този ред на мисли сме направили варианти при ограничение на 30 % на доставките и ограничение на 50 % на доставките, като в най-негативния сценарии максималното ограничение, което дружеството може да наложи по отношение на защитените потребители е консумация в размер на 1 милион 282 хиляди кубични метра газ на ден.
Трябва да е ясно на уважаемите народни представители, че тези нива, които се цитират като ежедневен добив от Чирен, като нива в лайнпек-а, не са постоянни като възможности. С течение на добива от Чирен съответно намаляват и наляганията и нивата спадат. Един постоянен добив би могъл да се реализира в рамките на 30 до 45 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РАМАДАН АТАЛАЙ: Тези милион и двеста и петдесет хиляди, след като топлофикациите минат на резервно гориво или преди това?
ЕВГЕНИ ПОПОВ: Това е акумулативно.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре.
Вторият въпрос – причината за забавянето на румънската връзка?
ЕВГЕНИ ПОПОВ: Първоначално обявената дата за откриване на връзката беше месец юни 2013 г. Получиха се забавяния, които са от обективно естество. В град Мартен бяха намерени археологически находки, които забавиха с почти пет месеца самата дейност по изграждането на връзката. Отделно след Нова година се получи срутване в участъка на румънската след фарватера –румънската линия на река Дунав и в момента колегите, които работят, ежедневно отчитат напредък като се прави наклонен сондаж под нивото на река Дунав и се очаква да се свържат двете точки, за да се изтеглят тръбите. Съществува разширяване на сондажа, който трябва да достигне до проектния диаметър, който е 800 милиметра – това е по втория въпрос.
По отношение въпроса на господин Куюмджиев. По оперативни данни към 1 май 2013 г. нивата на газ в Чирен, отчитайки, че това е дата след зимния период, в който „Булгаргаз” и нашето дружество са добивали газ, към 2 май нивата бяха около 70 милиона – 2013 г.; към 1 октомври 2013 г. нивата вече са 385 милиона приблизително, като към 1 март 2014 г. те са 200 милиона. Периодът на нагнетяване е през месеците май – октомври, периодът на добив е през месеците октомври – април, в зависимост от метеорологичните условия.
Тази година значително по-рано беше прекратен добивът и в момента сме в процес на нагнетяване.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Причини?
ЕВГЕНИ ПОПОВ: Доброто време.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Доброто време, пролетта изтеглихте по-напред.
Следващият въпрос е за морския тръбопровод.
ЕВГЕНИ ПОПОВ: По отношение на морския тръбопровод, колегите направиха анализ на съществуващи аналогични случаи, като се налага изводът, че в междусистемната връзка точката на свързаност е винаги на сушата. Тоест няма свързаност в икономическа зона, в териториални води или в изключителната морска територия на страната.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не чухме ясния отговор. Господин Куюмджиев зададе въпроса: морският тръбопровод къде свършва? Вие казахте: на сушата, където е присъединена. Това ли ви е отговорът на въпроса?
ЕВГЕНИ ПОПОВ: Това констатираме като масова практика. Северен поток – италиански връзки – връзки в Испания. Почти всички са на сушата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Така, това е по темата от миналата седмица.
Други колеги, но по днешната тема.
Уважаеми колеги, искам да стане ясно дали „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” са готови за действия при екстремни ситуации. Дневният ред на обществото, притесненията на обществото днес са именно от тази гледна точка. Искам на това да наблегнем.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По два въпроса: единият е свързан с това какви количества газ е имало към месец май и съответно към месец октомври? Надявам се господин Куюмджиев да разбра, че към 1 май обикновено количествата са на най-ниското си равнище, защото цяла зима се добива.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо мислиш, че не е разбрал?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Защото спекулира в медиите с това, че ГЕРБ били оставили празно хранилището в Чирен, те едва ли не...
ПРЕДСЕДАТЕЛ РАМАДАН АТАЛАЙ: В момента Вие го казахте, никой друг не го каза.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Е, как, колегата го каза, че винаги към месец май са най-ниски количествата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: За пръв път чувам ГЕРБ да си признае, че е оставил празни хранилищата. Недейте така, моля Ви се...
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, моля Ви да не ме прекъсвате и да не правите коментари на изказването ми. Моля Ви, да ме оставите да си задам въпросите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Имате думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вторият въпрос е, че към октомври месец винаги количествата са сериозни. Защо са били 385, а не 500 милиона кубика – най-вероятно заради ограничение в средствата, а към 1 март са по-високи количествата най-вероятно защото не се е добивало толкова газ просто защото зимата е прекалено топла. Ако сравним тези количества към
1 октомври 2013 г. с 1 октомври 2012 г., най-вероятно количествата са подобни. По мои спомени, имаше повече газ от 385 милиона кубика.
По отношение на втория въпрос във врвъзка с морската територия ми се струва, че в продължение на последните десет дена някои колеги се опитват да докажат, че два километра навътре в България не е България. Колеги, два километра навътре в България е България.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря. Това е по втория въпрос на господин Куюмджиев, но не е по темата. Господин Ненков, Вие искахте думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз, понеже мисля, че преди малко зададоха въпрос за румънската връзка, какъв ще бъде капацитетът. Не чух какъв ще бъде капацитетът от Румъния за България.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Запишете си този въпрос. Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. Аз бих помолил колегите ако имат възможност за спомени, база данни, да направят паралел и сравнение със ситуацията зимата 2009 година какви бяха ресурсите тогава и сравнителен анализ ако може да направи и „Булгаргаз”, и „Булгартрансгаз”. Ако може, господин председател, в духа на добрия тон и интонация, молбата ни е, нищо че сме опозиция, но да получаваме докладите, когато такива се представят. Освен ако е било изпратено преди окол 30 минути, защото в момента няма интернет.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз се извинявам, че не съм отишъл да Ви проверя пощенската кутия, нито имейла, но съм склонен да вярвам на четиримата експерти, които казват, че са изпратили на всички. Дано да е някаква грешка, но ще вземем веднага мерки, ако нещо не са стигнали. Нека да отговорят.
Господин Янков, имате възможност за становище.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Доуточняващ въпрос във връзка с така зададените въпроси от колегите, които са в техническа компетентност на двете дружества. Искам да уточним и за българските граждани това, което става ясно от докладването на двете дружества, тъй като в момента вече сме в период, в който съвсем скоро ще спре голямата консумация на природен газ от топлофикациите. Днес чухме, че консумацията през зимния период, която е 12 – 14 милиона кубически метра на ден, ще бъде наполовина след спиране на топлофикационните дружества. В голяма степен това, което докладвахте, че за 45 дни с възможностите от така нагнетения газ в Чирен има възможност защитените потребители да бъдат с непрекъсваем процес на доставка. Съвсем кратко да отговорите това, което според мен трябва да бъде ясно на всички, че дори и при ситуация, при която се спрат доставките, има възможност дружествата да осигурят природен газ на всички потребители при условие, че става въпрос за летния период – пролет и лято. В този 45-дневен период ще бъде завършена връзката Румъния – България и допълнителните количества, които се очакват от Румъния и след 45-ия ден ще дадат възможност да не бъдат спирани доставки на нито един потребител в България. Правилно ли разбрахме? Ако това е така, ще помоля да го потвърдите ясно и категорично, за да знаят българските граждани за възможностите дори и при най-черна прогноза за бъдещите доставки на природен газ.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да отговорим на въпросите на господин Добрев, господин Ненков и ако е възможно, ако имате такава възможност, да направите тази съпоставка с 2009 година и сегашното състояние с връзката, която имаме вече с Гърция и с връзката, която ще има с Румъния, каква е ситуацията с осигуряване на клиентите, потребителите, защитените, включително и незащитените. Кой ще вземе думата от вас? „Булгартрансгаз”? Заповядайте.
ЕВГЕНИ ПОПОВ: По отношение на румънската връзка, проектният капацитет е минимум 0,5 милиарда кубични метра на година, максималният е 1,5 милиарда. Предвиждаме към настоящия момент реверсивен поток само при условия на криза. Към настоящия момент поради разминаване в двете системи – българската и румънската, де факто нямаме възможност да получаваме газ от Румъния.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: От Румъния ще получаваме газ само ако има кризисна ситуация…
ЕВГЕНИ ПОПОВ: При криза, при спиране на доставките от основните направления от Русия, тогава би могло да се получи спадане на налягането в нашата система и благодарение на това спадане можем да получим доставки от Румъния.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: На въпроса на господин Добрев?
ЕВГЕНИ ПОПОВ: Той нямаше въпрос, то беше коментар.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Оттегляте въпроса си дали сушата е границата или не? Добре.
Господин Кирилов, ще може ли да направите ситуацията 2009 и сега, както зададе въпросът. Вие тогава не сте били в „Булгартрансгаз”?
ЕВГЕНИ ПОПОВ: Да, ако е възможно да представим допълнително тази информация, за да може да се направи конкретен и точен анализ.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Нямате възможност да дадете такава съпоставка?
ЕВГЕНИ ПОПОВ: Допълнително ще предоставим.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, допълнително ще предоставите. Може и да е полезен за народните представители и за обществеността. За становища? Господин Добрев, господин Куюмджиев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само един доуточняващ въпрос. Връзката при положение, че Румъния задоволява около 80% от собствените си нужди от собствен добив, в момент на криза откъде ще вземе Румъния допълнителния газ, за да използваме ние връзката? Понеже колегата каза, че ако стане криза – от Румъния толкова, от Чирен толкова. Въпросът обаче е, че нужните количества газ няма да ги има в Румъния. Нужните количества газ, за съжаление, няма да ги има и в Гърция, защото Гърция също е вносител на газ и е явно, че терминалът не е достатъчен, за да достави газ до България, така че може би е малко прекалено оптимистично да считаме, че всичко е наред.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Добрев, нали знаете, че отговорът на въпроса Ви е ясен, на Вас още повече и от всички други присъстващи, че този газопровод, за който в момента говорим, ще се ползва при аварийни ситуации и сигурно тогава преразпределението ще бъде от много други места преразпределено. Аз сега в момента не искам да задавам въпроса защо не са довършени другите газови връзки от 2009 г. по наше време, минавайки през ваше време досега.
Господин Куюмджиев за становище.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Да, аз наистина твърдя, че предишното управление остави хранилището в Чирен на опасно ниски нива и продължавам да го твърдя. Това е фактът – шестдесет и няколко милиона кубически метра на 1 май. Може би господин Добрев откри, че миналата година зимата е продължила до 1 май, но фактите са такива, а практиката е, еч когато пролетта започне, когато свърши отоплителният сезон, за съжаление, ги няма „Топлофикация София” и другите топлофикации, да ги питаме кога е свършил миналата година отоплителният сезон. По мои спомени, миналата пролет също беше топла, ранна, някъде средата на март вече нямаше сняг и под 12 градуса температури. Тоест, налага се въпросът от март до май защо не сте нагнетявали и защо сте оставили държавата на прага на криза. Това е уточняващият ми въпрос.
За другия въпрос – разбрахме, че ще си говорим другата седмица. Пак откриваме нови неща. Никой не говори за държавни граници и територия в морското пространство или прочее. Говорим за това що е то морски газопровод и как се изграждат компресорни станции на дъното на морето.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Дали правилна ми беше информацията, но имало ли е в проекта изграждане на компресорна станция на територията на Румъния за повишаване на налягането?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Вашият въпрос е имало ли е в проекта изграждане на компресорна станция на територията на Румъния за пови на налягането? Отговорът? Заповядайте.
ЕВГЕНИ ПОПОВ: В момента „Булгартрансгаз” води разговори в тая насока, като нашето искане към румънския оператор е да бъде изградена такава компресорна станция на тяхна територия, която ще повиши налягането.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Колеги, въпроси? Ако нямате друго, поне за изразяване на становище, ако искате думата? Ако нямате, да приключим с темата със следното становище, че относно сигурността на газовите доставки от страна на „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” ни убедиха, че сигурността на доставките при създалата се ситуация е осигурена. Изградени са всички планове за действие при извънредни ситуации, готови са и действат щабовете при извънредни ситуации. Ако настъпи криза, с наличните нагнетени в Чирен и с наличния газ по тръбопроводите, „Булгартрансгаз” е в състояние да осигури към защитените си клиенти необходимото количество газ. Това е заключението, което да направим от днешното заседание днес. Битовите, болниците, включително предприятия с непрекъсваем процес са защитените потребители. Изяснихме го.
Благодаря Ви, колеги, приключваме с първа точка от дневния ред.



ПО ТОЧКА ВТОРА
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 454-01-31, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 6 март 2004 г.

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Кой иска думата от вносителите господин Куюмджиев и господин Ерменков? Заповядайте. Имаме становище от Министерството на финансите - нямат отрицателни забележки и ли нещо, с което да имат претенции към внесения законопроект. От Министерството на икономиката и енергетиката също трябва да имаме становище. Раздайте ги на народните представители, ако не сте ги раздали.
Господин Куюмджиев, заповядайте, имате думата.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Смисълът на тази законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възстановяеми източници е в това, да се продължи официалната политика на държавата в подкрепа на изграждането и изкупуването по преференциални цени на централи с малка инсталирана мощност. Конкретно в чл. 18, ако не ме лъже паметта, на закона, се предлагат изменения, в които се казва, че държавата продължава да изкупува преференциално енергия, произведена от централи с водна енергия до 1,5 мегавата, централи, работещи с биомаса - до 1,5 мегавата и слънчеви инсталации – до 30 киловата обикновено на покриви и 200 киловата – в урбанизирани територии.
Смятаме, че това е една политика в подкрепа на развитието на дребния и средния бизнес в България, както и за отстраняване на една, ако щете, несправедливост, че тези малки инвеститори са лишени от възможността да развиват тези малки наистина предприятия. Става въпрос за около 1000 сега съществуващи производители и в крайна сметка ако приемем това предложение, ще продължим да създаваме повече производства на зелена енергия в отговор на изискванията на Европейската комисия.
Отчитаме факта, че благодарение на грубите грешки на предишното управление енергията, особено слънчевата и вятърната, стигнаха до нива, които са непоносими за българската енергетиката или много трудно поносими, но въпреки това смятаме, че малките производители трябва да продължат да бъдат стимулирани.
Предлагам на комисията да одобри на първо четене този законопроект.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин Куюмджиев. Господин Ерменков, искате ли думата?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз мисля, че Куюмджиев много добре представи законопроекта. Ако после има някои допълнителни въпроси за отговор, ще отговоря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към вносителите и за изразяване на становище по законопроекта.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Този път ще се съглася с господин Куюмджиев. Наистина, предходното правителството на тройната коалиция е виновно за този хаос, който се получи заради закона, приет през 2007 г. и коригиран през 2008 година. Този спор много пъти сме го водили, но истината е една.
По отношение на предложените поправки в закона, ние няма да ги подкрепим. Причината е, че след май месец 2011 г. с новия закон се прекрати подписването на договори така, както ставаше по закона от 2007 г. коригиран през 2008 година. Вратата за такъв тип скъпо струващи инвестиции бе затворена за всички с изключение на малките инвестиции до 30 киловата, които наистина са проекти на домакинства, на семейства върху покривни конструкции. В момента това, което се предлага, е тази врата отново да се отвори за инвестиции в биомаса до мегават и половина и във вода до мегават и половина. Не разбирам какво означава „малки инвестиции” при положение, че тези инвестиции струват няколко милиона евро за тази мощност, както „и това са инвестиции с най-високите към момента цени”.
Цената на проекта от биомаса на един мегават е 480 лева. За сравнение, цената на фотоволтаика в момента е 160, а на вятъра е 140. С тези предложения, които по наше мнение са лобистки, се стимулира отново най-скъпият вид енергия така, както е направен от 2007 година.
По отношение на водата сме малко по-умерени, защото тя не е толкова скъп източник и въпреки всичко тя струва повече, отколкото слънцето и вятърът в момента, но е базова мощност. Така че там е по-разбираемо. Въпреки това не считаме, че след като са изпълнени националните цели, трябва да се продължи на този етап с тези скъпо струващи инвестиции, които със сигурност ще дадат отражение върху крайната цена. Обяснения от типа, че мегават и половина проекти няма да повлияят по никакъв начин на цената, са несериозни, защото интересът в биомасата, по информация от съответните асоциации е за проекти за над 150 мегавата. При 480 лева цена може да си представите как ще се отрази това в крайната цена на електроенергията. Така че ние няма да подкрепим този законопроект. Считаме, че на този етап 30 киловата е достатъчно ограничение при изпълнение на целите на България.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин Добрев. Други колеги? Отношение, въпроси? Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако донякъде бих се съгласил с господин Добрев за инсталациите от 200 киловат пика на покривни конструкции в урбанизирани площи, което всъщност е и мнението на Министерството на икономиката и енергетиката, не мога да се съглася категорично с другите превишения. Тук става въпрос наистина за малки инсталации. Понеже господин Добрев все пак допусна някаква възможност за хидроинсталациите, за тях няма да говоря. Ще се спра повече на био инсталациите, които ще работят на базата на биомаса.
Първото нещо, което искам да кажа е, че това наистина са малки предприятия. Това е нещо, което е в светлината на политиката на цялото правителството за даване на повече възможности на малки и средния предприятия да се развиват, а от друга страна това са преди всичко предприятия, които основно ще бъдат в областта най-вече на утилизацията на селскостопански отпадъци и смятам, че ако говорим за базови мощности, именно биомасата е по-базова, отколкото водата, защото при биомасата имаме прогнозируем и почти непрекъснато добив на биомаса, с което се съизмерява съответната инсталация, докато при водата не винаги и не по всяко време имаме достатъчно количество вода, така че там не може да имаме крайно точно и ясно прогнозируемост в производството на енергия, за да говорим, че тя е базова. Но считам, че тук ние не отваряме вратата и не лобираме за никого другиго, освен за това, да продължим по пътя за уеднаквяване и приближаване към едно нормално децентрализирано енергоснабдяване, защото тези малки инсталации ще бъдат изключително полезни в бъдещата политика на децентрализацията на енергоснабдяването с последващите – да не влизам в подробности – намаляване на загуби при пренос и т.н. Второ, ще създадат една възможност и допълнителна ниша и за работна ръка, защото, за разлика от фотоволтаичните инсталации, в биомасата има достатъчно повече работна ръка, която започва от събирането, преработката и утилизацията на съответната суровина и не на последно място, понеже говорим тук за лобизъм, може би точно тук е и проблемът на тези, които възразяват срещу малките инсталации, защото при тях корупционният праг е много нисък и може би не задоволява интересите, както беше при големите, когато говорехме за десетки и стотици мегавати инсталирани мощности.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз съм съгласен с всичко това, което казахте, но без последните изречения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Оттеглям ги.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, разбрахте, дайте в тази комисия да направим нещо, да работим. Излишните нападки между господин Куюмджиев и господин Добрев ги приемаме като закачки, и минаваме нататък. Но всичко друго нека да бъде в рамките на нормалното.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Извинявам се за последните, оттеглям си думите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз няма да влизам в този тон и чест му прави на колегата, че се извини все пак в комисия. Не искам да се връщам назад във времето да казваме кой е прав, кой е крив.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Дайте да видим какво правим.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Това, което ме притеснява и колегите също, е това, което последните месеци се опитва да се изкара в обществото, видите ли, ВЕИ – говоря специално за вятъра и за слънцето – са най-виновните за всичко. Ние успяхме да ги изкараме най-черните, особено след приемането на Закона за държавния бюджет, в който се наложи 20% такса или данък – както искате го наречете.
Това, което ме притеснява в този законопроект е именно това: да, казваме, ето, затваряме вратата за вятър, за слънце и даваме една друга възможност, наистина както каза и колегата Добрев, за биомасата и за водните централи, където наистина изкупната цена в момента е най-висока и се притеснявам, че просто ще отворим вратата именно да привлечем достатъчно голям брой инвеститорски интереси именно в тази насока и после ще се чудим как и по какъв начин, с какви еквилибристики да ги ограничаваме. Аз смятам, че когато говорим изобщо за ВЕИ за това, че те имат голям принос за микса на цената, за увеличаването на цената, е хубаво наистина да има еднакво разпределение на тежестта на всичките четири компонента във ВЕИ. Заради това просто по никакъв начин няма как да подкрепим едно такова предложение, още повече че не смятам, че 200 киловата така, както е предложено в законопроекта, са малки мощности, а и миналото, Четиридесет и първо народно събрание прие Закона за устройство на територията именно за тези 30-киловатови мощности да бъдат не с разрешителен режим, а с уведомителен и сега всъщност по този начин, по както е направен законопроектът, първо, излиза че 200 киловата ще бъдат малък енергиен обект, и на всичкото отгоре ще бъдат по същия режим на одобрение спрямо Закона за устройство на територията, което мисля, че е абсолютно недопустимо.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Ненков. Други колеги? Господин Куюмджиев за отговор като вносител, да ни убедите, да се аргументирате така, че всички да гласуваме „за”.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: За коментар и отговор. Благодаря Ви, господин председател. И аз ще си спестя някои неща, които мислех да кажа, ще ги запазя за зала, особено коментар по темата 2007-2009 г. ВЕИ-тата закони, колко са инсталираните мощности. Но идеята на този законопроект е да стимулира, пак казвам, малкия и среден бизнес и тук се казаха няколко дълбоки неистини.
Първо, за преференциалната цена на изкупуване на енергията от централи с биомаса се разделя на три различни равнища. Цената, която спомена господин Добрев и после беше потвърдено от господин Ненков, не е вярна; 485 лева или колкото са горе долу, са за електроцентрали до 200 киловата, които използват отпадъци от животинска тор и прочее, които преработват съответните отпадъци в метан, който се използва за производство на електричество. Максималното количество оборска тор и животински отпадъци, които се произвеждат в страната, по данни на Асоциацията на говедовъдите в България, е за да се захранват 10 мегавата такива централи. В цялата страна просто има толкова крави и животни.
Оттам нататък цените за изкупуване на електроенергия директно от изгаряне на биомаса и/или преработката й в газ са много по-малки. Ако не ме лъже паметта, е нещо от порядъка на 390 лв. за директно изгаряне на биомаса, когато става въпрос за отпадъци от горите или целулоза.
Тези централи, независимо дали се захранват с животинска маса, или целулоза, дървесни отпадъци, са базови. Тук се натъкваме на едно драстично непознаване на това какво е базова енергия и какво е пикова енергия, защото водните централи в енергийния микс на всяка една нормална държава, включително и България, са свръхпикови. Това са най-бързо стартиращите централи, които при недостиг на електроенергия, ако отпадне някой източник, стартират в рамките на няколко секунди. Просто се отваря един шланг, водата почва да тече и има енергия. По тази причина те са свръхпикови, те даже не са и пикови.
Базовите централи са тези които имат много дълъг цикъл на производство, което в случая на централи на биомаса, особено с пряко изгаряне е около 7 000 часа годишно, при около 8 000 часа, налични в годината. Така че това са базови мощности, господин Добрев, а не водните централи. Логиката е, че когато имаме такива централи, независимо че цената им за изкупуване е по-голяма на този етап тя може да бъде променена много елементарно, ежедневно. Решението на ДКЕВР може да бъде взимано всеки момент, не както беше отдавна. Така че няма страшно ако видим случайно, че се реализират 100 централи по мегават и половина, както Вие заплашихте. Една централа от мегават и половина ползва около 50 000 кубически метра дървесина годишно, което означава, че при заявените, така декларираните от Вас 100 централи означава, че за 5 млн. кубически метра дървесина годишно ще отиват само за централите при максимален добив в България в момента около 2 и половина. Просто няма как да дойде тази дървесина. Така че не се притеснявайте, въпросите, които поставяте, не са актуални, да не говоря, че информацията Ви не е вярна, да не говоря за това, че категорично имаме разминаване в разбирането какво е базова, какво е пикова енергия. Идеята наистина е да се стимулират малки, дребни производства, които да могат освен всичко друго, като базови мощности да спомогнат за балансирането на регионалното електроснабдяване.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Дайте процедурата.
АДРИАН АСЕНОВ: Ако може да ми се зачете гласуване и да напусна в момента заседанието? Гласувам против това нещо за тази точка.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Само един бърз въпрос към господин Куюмджиев. Колко според него струва един мегават и половина да се изгради един ВЕЦ и какви според него са неговите разбирани за това, какво е малка или средна инвестиция?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Заповядайте за отговор.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Не е според моите разбирания, то си има данни за тази работа, които са базирани на различния опит в различните държави. Един мегават водна електроцентрала зависи от това, каква е – дали е напорна, дали е проточна, дали е деривационна, колко е дълга тръбата, колко е голяма язовирната стена и т.н. – струва между 1 000 лв. или 1 000 лева и 3 000 лева за киловат часа инсталирана мощност, тоест, мегават и половина струва между 1,5 милиона и 4,5 милиона лева.
Що се отнася до централите на биомаса, цената е може би двойно по-висока. Котел или пълна доставка на мегават и половина, е от порядъка на 3-4 милиона евро, а дефиницията на малка и средна инвестиция, според класификаторите на Европейския съюз – и до 10 милиона всичко се брои за малка инвестиция. Така че аз няма какво да ги коментирам, да изказвам моето мнение, има си данни, прочетете ги.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Други въпроси към вносителите? Господин Ерменков, Вие като вносител ли ще искате думата? Заповядайте. После ще дам думата на Българската соларна асоциация.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, аз наистина се учудвам на това, че не сте съгласни с нещо, което е в полза на обикновените хора, които имат намерение и са малки предприемачи – малки, не казвам за големи, не говоря за монополи, не говоря за онези, които изграждат мега централи на възобновяеми източници, нарушават балансите на държавата. Учудвам се по една единствена причина. Ние, които сме вносителите, бяхме онези, които бяхме част от вносителите на промените в Закона за енергетиката с които създадохме предпоставки за намаляване на цената на електроенергията. Нали не очаквате да правим предложения, с които да водим точно до обратната страна, за да увеличаваме цената на електроенергията. Напротив, говорим за стабилизиране на системата, говорим за създаване на по-добър бизнес климат, говорим за това, че се създават работни места. В крайна сметка, когато теглим чертата върху плюсовете и минусите искам да ви кажа, че малките микроцентрали, за които говорим, са бъдещето на децентрализираната система за енергоснабдяване и вие не може да спорите за това, защото това е точно така. В дадения случай ако – и пак тук да подчертая това, което каза и господин Куюмджиев – ако все пак, колкото и невероятно това да изглежда, се стигне до риск за повишаване на цените на електроенергия неоправдано именно във връзка с тези въведени инсталации, знаете, че ДКЕВР винаги може да промени тази цена. Ние сме последните, които сме заинтересувани в това да се създадат предпоставки за повишаване на цената на електроенергията. Може да ми повярвате за това.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Заповядайте, госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ние от „Атака” ще гласуваме против, защото аргументите на вносителите са крайно неубедителни. След като ДКЕР може да промени тази цена, ами - хайде сега да я промени. Нека да я промени, да направи тези централи да ги пусне на пазара и в една честна и открита конкуренция с „АЕЦ Козлодуй” те да си намерят клиенти.
Второ, тези собственици ще имат ли право да продават т.нар. излишен ток и ще бъде ли задължително неговото изкупуване? Да или не? Отговорете ми. Да. Щом е да, ние сме против. Достатъчно много насърчавахме тези спекуланти и гешефтари. Съжалявам, господин председателю. В областта на ВЕИ имаме крещящи случаи, когато те са си писали 32 часа слънцегреене в денонощието, и и косъм не е паднал от главата им. Имаме случаи, когато са ползвали изцяло конвенционален ток, а всичкият фототок или вятърен ток, или биомасов ток са го продавали като излишен, и пак косъм не е паднал от главата им. И ние още ще пълним този микс с тази зелена, но зелена като отрова енергия. Това е лобистки закон според нас и ние сме против.(
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, госпожа Ташева.
От вносителите кой ще вземе думата?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Една реплика към господин Ерменков. Не мога да не се съглася с Вас по две причини. Първо, винаги, когато имате преференциално нещо, естествено, че няма как да не се отрази на крайната цена. Естествено, освен чисто административно да се опитваш да я задържаш. Така че това е моята реплика към Вас, няма как да се съглася с Вас.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Куюмджиев, заповядайте да убедите госпожа Ташева за Вашето предложение защо искате до 30 киловата покривни, фотоволтаични, до мегават и половина възобновяеми енергии от биомаса да бъдат изкупени на преференциални цени.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря, господин председател. Логиката е много простичка. Госпожа Ташева е права в това, като казва, че нека да излязат на пазара, да видим дали ще намерят клиенти. Няма да намерят. Няма да намерят просто защото тези технологии не са пазарни. Те са прекалено скъпи като инвестиция, за да могат да се изплатят от нормална търговия в една нормална пазарна среда. Ние обаче като членки на Европейския съюз трябва да изпълняваме критериите, които са ни дадени. Факт е, че са изпълнени, но от друга страна използването на местните ресурси е много ключово в бъдещето на енергетиката на България. Единствените ни местни ресурси от по-приемливите като цена са водата и в някакъв смисъл биомасата, защото водата си е наша, гората си е наша. Наричат се възобновяеми, защото водата отново се появява, дърветата отново растат.
От друга страна, категорично не става въпрос за някакъв лобизъм; да, може би е лобизъм за много хиляди български граждани, които ще си направят някакъв допълнителен доход. Да, аз съм съгласен да лобирам за интересите на българските граждани и го правя.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е отговорът. Реплика ли имате? Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Току що казахте, че тези технологии не могат да бъдат пазарни понеже са били прекалено скъпи. Има маса производства и технологии, например, в самолетостроенето, в автомобилостроенето, в атомната енергетиката, които са много скъпи и искат много големи инвестиции, които веднага трябва да направите, и въпреки това те отиват на пазара и се състезават, възстановяват си разходите и излизат на печалба.
Само за тази абсолютно ненаучна авантюра, мога да кажа, в енергетиката, наречена ВЕИ, защото тя е свързана с ненаучната теория за глобалното затопляне и за вредата от въглеродния двуокис (който, между другото, всички ние издишаме по литър и половина на ден), само за нея се прави това изключение. Току що казахте, че те не са пазарни, защото били много скъпи. Къде са тези хиляди български граждани, които ще си позволят толкова скъпи от порядъка на милиони технологии? България е най-бедната държава в смисъл, че нейният народ е доведен до най-ниското възможно стъпало в целия Европейски съюз, а аз смятам, че няма да е преувеличено да кажа, и на стария континент въобще. Защото дори и в Албания пенсиите и минималната заплата са по-високи, отколкото в България.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, госпожа Ташева. Да чуя Българската соларна асоциация. Кой ще вземе думата?
МАЛИНКА НИКОЛОВА (Българска соларна асоциация): Ние сме асоциация в подкрепа на малките централи. Предложеното изменение на закона малко ни притеснява, защото се забранява инсталирането на 30 киловата инсталации на земя, а се позволява мегават и половина биомаса. Това е изключително странно. Значи, аз на вилата не мога на двора да си сложа 3 киловата, но мога в селскостопанския двор, който е на три километра от селото, да си монтирам инсталация, която… Към момента не знам дали знаете, че в становищата, които ви предоставихме, до 30 киловата инсталирани централи от общия дял фотоволтаични мощности са 0,85%. За да могат изобщо да се оправдаят мотивите на вносителите, би трябвало това нещо да се промени, до 30 и до 200 киловата на централите да бъде разширен обхватът на чл. 24, т. 2, защото в момента не е позволено на сгради, които извършват услуги, търговия, болници, хотели, да се инсталират каквито и да е фотоволтаици, а за централи над 200 киловата ние сме категорично против изобщо да се присъединяват оттук нататък, независимо дали с преференциални цени или на свободен пазар.
Благодарим Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не можах да разбера, прозвуча, че Вие изобщо не сте съгласни със закона?
МАЛИНКА НИКОЛОВА: С известна част от закона не сме съгласни изобщо.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, но кажете с кое сте съгласни първо, с това почнете. Вие почнахте с това, с което не сте съгласни и всички народни представители ще отхвърлят закона и след това ще се чудите защо не помагаме на тези 0,85%, които са с 30-те киловата. Кажете първо за какво сте?
МАЛИНКА НИКОЛОВА: Приветстваме параграф 1, в който се добавят всички централи по чл. 24.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: На първо четене ми говорете за философията на законопроекта – и на народните представители казвам това. Ако има нещо, което искаме да променим между първо и второ четене и параграф 2, и параграф 5 – това, което давате, или параграф 1, ще имате възможност, но ако този законопроект сега бъде отхвърлен и не влезе в зала, няма да имате възможността и от параграф 1 да се възползвате, особено тези (от 5 киловата), които смятаме и в края на краищата искаме хората да си монтират на покривите и да се възползват от тях. Искам да чуя асоциацията по-сериозно, защото вие защитавате онази част от обществото, която водите като организация. Заповядайте.
МАЛИНКА НИКОЛОВА: Одобряваме присъединяването към чл. 18 на енергийни обекти по чл. 24, т. 1 и т. 2, тоест те да могат да се присъединяват и след изпълнението на целите, като нашето становище е над 200 киловата каквито и да е енергийни мощности да не се присъединяват повече, защото ние имаме още цели да изпълняваме. Този доклад може да не го гледате, който излезе, че сме си достигнали целите, имаме накъде да се развиваме и нека това да бъде към малки централи, които са в населените места.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрах Ви, разбира се, ще вземем отношение между първо и второ четене, ще помолите някой народния представител да предложи изменение в § 2. и аз съм съгласен с Вашето предложение, че не може да се ограничат до 30%.
На гражданите ще дам думата, когато дойде време за гражданите. В момента Народното събрание работим като комисия и в комисията слушайте, за да имате въпроси като приключим, да дадете вашето становище. За гражданите смятам, че асоциацията е най-важната неправителствена организация, която представлява тези граждани, които днес третират този законопроект и тяхното отношение по този законопроект защитава онези граждани, които се занимават с този проблем. За това става въпрос, уважаеми колеги.
Други колеги? Няма. Ако нямате, да предлагам да минем към гласуване на този законопроект?
По точка 2, на първо четене, който е за разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, от възобновяеми източници, № 454-01-31, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и Таско Михайлов Ерменков на 6 март 2014 г. да бъде приет и да бъде внесен в зала за първо четене, моля да гласува.
Гласуване: за – 9, против 6, въздържали се няма.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: С това приключихме с точка 2 от дневния ред.
Минаваме към
ТОЧКА ТРЕТА
Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз, 2014, № 402-00-05, внесен от Министерският съвет

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Кой ще представи доклада, в частта енергетика. Заповядайте госпожа Цветкова.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА (МИЕ): Благодаря Ви. Накратко, в областта на енергетиката ще отбележа темите, маркирани в Годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решения. В областта на енергетиката през тази година с приоритет се разглеждат въпроси, свързани с продължаване на действията за доизграждане на вътрешния енергиен пазар в ЕС, създаване на рамка за политиките на Европейския съюз в областта на изменението на климата и енергетиката и законодателно предложение по отношение на ядрената безопасност на ядрени инсталации.
По отношение на вътрешния енергиен пазар на ниво Европейски съюз усилията са насочени към завършване на вътрешния енергиен пазар към 2014 г. (края), както и недопускане изолиране на държава членка от електроенергийните и газови мрежи на Европейския съюз през 2015 г.
С доклад на енергийните министри от месец декември 2013 г. беше отбелязан значителен напредък в тази насока, като е отчетено приемането на необходимото европейско законодателство в областта. За постигане на насоките е отчетена необходимост от пълно и ефективно прилагане на европейското законодателство в областта на интеграцията на пазара и енергийната ефективност, както и полагане на максимални усилия от страна на държавите за доизграждане на необходимата енергийна инфраструктура. Принципно позицията, която и вие виждате в подкрепа на действията за интегриране на енергийния пазар с акцент на развитието на необходимата енергийна инфраструктура – това е нашата позиция в дискусиите.
По отношение на политиката в областта на климата и енергетиката, в края на януари 2014 г. Европейската комисия представи съобщение – рамка за политиките на ЕС до 2030 г. в тази област, която се основава на действащото законодателство.
Новите елементи в тази рамка, които се предлагат, са: намаляване на емисиите на парникови газове в Европейския съюз с 40% в сравнение с 1990 г.; въвеждане на задължение за целия Европейски съюз делът на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление да е най-малко 27%; по-амбициозни цели за енергийна ефективност; установяване на нова система за управление на подхода за постигане на целите, като се предвижда разработване на национални планове по общ формат.
Представеното съобщение се разглежда в различни формати на министрите. В момента сега започват дискусиите. Предстои разглеждане и на ниво Европейски съвет, като позицията на България в тези дискусии е: приемаме като положителен елемент представения пакет, да не се налагат индивидуални и национални цели за дял на енергията от възобновяеми източници и за енергийна ефективност, а държавите да имат възможност да изберат националните мерки за постигане на общите европейски цели при отчитане на спецификите на държавите. На тази етап се въздържаме от подкрепа на целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 40%, преди да имаме повече яснота относно механизмите за разпределяне на тежестите както между държавите, така и между отделните сектори на икономиката.
Също така считаме, че е преждевременно определянето на обвързваща задължителна цел на европейско ниво за ВЕИ, преди да е отчетено постигането на целите на настоящата рамка до 2020 г.
Друго виждане, което се отстоява в дискусиите е, че държавите членки следва да имат гъвкавостта и не трябва да се нарушава правото им за определяне на националния енергиен микс. Тази политика не следва да води до нарушаване на това право на държавите.
Другата тема, която в момента е актуална – преразглежда се директивата, касаеща ядрената безопасност на ядрени инсталации от 2009 година. Принципно тази директива беше с изключително рамков характер, създаваща изисквания за наличие на законодателна база, регулаторен орган, минимални изисквания. С моментните предложения, които се дискутират, се допълват и засилват разпоредбите на директивата, а регулаторната рамка ще се отнася за целия жизнен цикъл на ядрените инсталации от избор на площадка, проектиране, строителство, извеждане от експлоатация, експлоатация. Също така има завишени изисквания към националния регулаторен орган. Разширяват се изискванията по отношение на информираност на обществеността. Въвеждат се и нови разпоредби за външна аварийна готовност, както и редовен преглед на ниво Европейски съюз за самооценки и партньорски проверки.
По принцип дискусиите са на експертно ниво в работна група към Съвета. В средата на април се очаква Европейският парламент да приеме доклад с позиция по този документ.
Принципно България подкрепя преразглеждането на базата, формирана с директивата. Предложените изменения не биха довели до съществени промени в нашето национално законодателството, предвид съществуващото сериозно такова в областта.
Нов елемент с партньорските проверки, които ще се осъществяват както със съдействието на комисията, така и между държавите. В дискусиите се търси все пак да не се сналагат допълнителна неоправдана административна тежест както за оператора, така и за регулаторния орган.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Колеги, чухте представянето на Годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решения, представена от Министерският съвет. Имате думата за становища. Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не знам каква е процедурата за това, което ще кажа, но искам да се обърне особено внимание на следното, и то именно в раздела, където става въпрос за емисиите и за промените в климата. Ако ние продължаваме да провеждаме регионална политика по намаляване на емисиите, имам предвид даже регионална от гледна точка на Европейския съюз, без да се вземат предвид глобалните процеси, никога няма да достигнем каквато и да е цел общо в климата, защото климатът и емисиите над Европа не могат да бъдат ограничени само там. Това е едното нещо. Тоест, ако ще работим в такава насока, то трябва да задължим Европейската комисия да предприеме някакви мерки, които да доведат до ангажименти за намаляване на емисиите в световен мащаб.
Второто, на което искам да обърна внимание е, че когато говорим за намаляване на емисиите на национално ниво, най-онеправданите в това отношение са България и Южноевропейските страни, в които е съсредоточена голяма част от производството на продукция за последващо производство – имам предвид метали, химическа промишленост и т.н., които се произвеждат в тези страни съобразно изискванията на Европейския съюз със спазване на всякакви стандарти, които трябва да бъдат, в това число и социални, но това е отделна страна, не е тема на този разговор. В същото време отиват на борсата и защото са борсови стоки и се изкупуват от същите компании в Европейския съюз, които обаче не се интересуват дали и как са спазвани изискванията за ефективност и емисии, а гледат каква е цената, в резултат на което на борсата с предимство се ползват такива стоки, които са произведени в страни, където няма такива ограничения по отношение на емисиите. Затова предлагам да се разгледа възможността в Европейския съюз да се въведе законодателство, което да въведе така наречения минимален стандарт на въглеродна стъпка в крайната продукция. Разбирате ме какво искам да кажа, нали? Става въпрос за това, че в тази прахосмукачка като й съберете всичките отделни елементи – дали ще бъде прахосмукачка, машина, турбина или каквото и да е, произведено в Европейския съюз, крайният сбор от въглеродни емисии на всеки един от елементите да не надхвърля определен стандарт. Ако го надхвърля, да бъдат въведени съответните такси. Само по този начин може да избегнем мигрирането на мръсни производства от големите международни компании в страни, в които такива изисквания няма, в това число водещи до липса на работни места и т.н. и т.н. и утежняващи положението на тези страни, в които такива производства в Европейския съюз има. Разбрахте ли ме какво исках да кажа? Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако бяхте обяснили още по-сложно, нямаше как да Ви разберем още веднъж да обясните.
Други колеги? Госпожа Ташева?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие казахте, че нов елемент са партньорските проверки. Откога са нов елемент? Или става дума, че са нов елемент между държавите в партньорските проверки?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Нов елемент в предложеното законодателно изменение на директивата. Партньорски проверки досега съществуват в рамките на международната агенция, но европейското законодателство досега не предвиждаше такива и затова казах: нов елемент в законодателството в директивата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: В какво ще се състоят? Едни ще проверяваме румънците и румънците нас ли? Дайте някакъв пример.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Това е точно темата ежегодни проверки. Първо, самите централи ще имат самооценки. Ще се правят точно между държавите такива, но по определен график. Това е моментната дискусия точно как да се осъществят. За тази цел има, тъй като първоначалното предложение е предвиждане само на такива, в момента това са дискусиите, за които има създадена специално техническа група, която да установи точно какви текстове да залегнат от предложението, което е за директива за европейско законодателство.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Извинете, не разбрах, имате партньорска проверка. Кои ще са партньорите?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Партньорите – държавите членки помежду си, а също Европейската комисия и държавите и отделно ще има самооценки от страна на държавите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Франция ще идва да проверява нас и ние ще ходим да проверяваме Франция, така ли?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Може би не индивидуално като държава; това ще бъдат екипи. Точно това е механизмът, върху който се дискутира. Не е изяснен. В момента това е същността.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тоест, не е изяснено кой кого ще проверява?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: По всяка вероятност ще има работна група, работна комисия, която е изградена от…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Каква е нашата позиция?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Нашата позиция е в подкрепа за такива проверки.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Но без създаване на допълнителни административни тежести.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо сме за?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: За създаване на сигурност.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Защо подкрепяме проверките ли? Като цяло позицията на страната е постигане на възможно високи нива на безопасност, приложими нива на безопасност и ако има наистина проверки, които да докажат…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да затворят някоя френска АЕЦ примерно. Те са много стари и ние ще облагодетелстваме от това.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Ние няма да се облагодетелстваме от затварянето на друга АЕЦ, но бихме могли да се облагодетелстваме при разглеждане на предстоящите все пак лицензии за нашите блокове и трябва да сме сигурни, че наистина централата ни е безопасна, ако има такива критерии.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще участваме в общия мониторингов процес в Европейския съюз.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Имам още един въпрос. Ние сме против да се налагат индивидуални цели на държавите за намаляване на парниковите газове. Защо сме против? Ние преизпълнихме нашите процентови - шестнадесет ли бяха. Защо сме против, след като сме преизпълнили плана?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: В момента се предлага рамка, която е от 2020 до 2030 година. Това, което ние в момента отчитаме, е рамката до 2020 г., задължението 16%. Това е следваща рамка.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Какво е нашето задължение там?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Все още няма. Предложението е да има европейска цел 27%. Ние приемаме този подход да няма задължение за отделните държави, наистина да се търси в зависимост от възможностите на държавите постигане на тази обща цел 27%. Истина е, че има държави, които пледират дори до по-висока цел, но засега ние дори се въздържаме от подкрепа на задължителност на тази цел.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тоест, ние да си останем на 16%, но друга държава да направи 505, така че средно да бъде…
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Едва ли бихме могли да останем на 16%, но ако това искаме…
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: МИсля че се изясни.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Много мъгливо ми се видя едно съждение – установяване на нова система за подхода за постигане на целите. Системата ще установи подхода, а вече като установим подхода?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Може би установяване на нова система за управление.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това е друго.
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Тези 27% примерно по някакъв начин все пак някаква държава трябва да каже възможния принос на държавата си. Ако нашата е 16 – 16, другите – колкото могат, но се правят определени планове за постигане на тази цел, мерките за постигане и периодични проверки.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Каква ще е тази нова система за подход?
НЕЛИ ЦВЕТКОВА: Точно това е новата система за управление – създаване на национални планове по общ формат за всички държави. Това, което искам да отбележа, е, че в момента се говори за едно предложение на Европейската комисия. Дискусиите по темата ще продължат почти до края на годината на европейско ниво, преди да има конкретно предложение за законодателен акт, който наистина би въвел конкретните регламенти и изисквания и как би изглеждал този формат и дали наистина ще се приеме от държавите такъв подход за проверка докъде как са стигнали отделните държави.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Уважаеми колеги, други въпроси? Становища, мнения? Нямате.. тогава предлагам да приемем за сведение Годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решение на Европейския съюз – 2014 г., № 402-00-05, внесен от Министерският съвет на 30.01.2004 г. Нека да гласуваме, като подкрепяме съответстваща на работната програма на Европейската комисия за 2014 година.
Гласуване: за – 14, против няма, въздържали се няма.

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА
«Разни»
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, имате думата в точка „Разни”. Нямате въпроси. Заповядайте, господин Винаров.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря. Искам поне някои от депутатите да чуят, че от 26-ти представлявам 104 асоциации, които имат над 3000 работещи фирми и около 2 милиона работници. Затова все пак ни давайте думата, когато по дневния ред вървят точки.
По първата точка имам следната забележка. Стана неясно и мъгляво несигурността при спиране на кранчето на природния газ за колко дни ще имаме осигурено не изобщо за защитените потребители, защото аз сега защитавам и промишлеността, а за всичките потребители за България. Затова ви споменават цифрата, понеже ги помня много добре. Тук в доклада на „Булгаргаз” и на „Булгартрансгаз” не се съобщиха най-важните две цифри, а първата е, че 2 900 милиона кубика е договорено, от които 400 милиона – и вие не го каните, „Овъргаз” е договорил директни доставки. Тези количества като се разделят на 365 дена означава, че, както те съобщиха, не повече от 38 дни, а може и 40 да е, и след това сме в криза. Не приемам да не ни давате думата, да не споделим. Това ще е и във ваша полза.
Предложението е следното. На „Булгаргаз” сега следва да му се намали цената на природния газ с 10% - 540 долара, което разделено на 1,42 – цената му с ДДС води до 540, а 360 е което договориха по дългосрочните договори миналата година за АЕНИ и за Франс дьо газ, а 300 долара е на Германия. При тези 10%, като ги намали ДКЕВР, нека тези пари останат в полза на НЕК. Това са 100 милиона, ще стабилизират НЕК. Ето едно рационално предложение.
Друго рационално предложение по втората точка, на ВЕИ-тата, Вие направихте така, че ние сме внесли в Конституционния съд, а след това ще отиде и в Европейската комисия, това от 20% вие го взимате от гражданите и бизнеса парите и същевременно след това намалявате 205 от прихода на ВЕИ-тата. Ние ги плащаме тези пари - гражданите и бизнесът. Как можахте това да го направите? Аз ви предлагам, обаче сега вече е късно, депутатите излязоха, не желаят даже и да ни чуят – ние какви сме обществените, неправителствените организации – някакви глупаци, излишни хора ли сме тук? По-добре да идваме или да не идваме? Кажете вие. Затова, защото това като го премахнете, а се отиде на онова, което те сами предлагаха ВЕИ-тата, 60-70 милиона те предлагаха сами да свалят цените. Цените трябва да се свалят, тези 20% да ги махнете и ще облекчите и консуматорите и тежестта, която е върху Националната електрическа компания за изкупуването на енергията. Ето това беше правилното решение. В такъв смисъл ви моля, давайте ни думата, за да могат депутатите да чуят и някои наши предложения. Могат да бъдат рационални. Но сега непременно трябва да се намали цената от 1 април на природния газ с 10%. Това са 100 милиона, които остават в НЕК и да се задържи цената за гражданите и за бизнеса.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Приключихте ли? Господин Винаров, Вие сте много интелигентен, възпитан човек, изрази като „глупаци” ли сте, не сте ли – оставям Вие да си ги прецените. Има ред и този ред в тази комисия не е отсега. Вие от дълги години сте експерт, съветник в тази комисия. Имате ли предложения? Имате ли Ваши виждания? Има народни представители, чрез тях дайте трибуната. Народните представители да не би да са от някоя друга държава дошли тук? Нали това е комисия на Народното събрание, за да чуем народните представители какво решение ще вземат във връзка с дневния ред и съответния законопроект? Вижте от колко теми докъде стигнахте? От „Булгаргаз”, през 20-те процента, до Конституцията и обратно. Много добре знаете, господин Винаров, за какво е това. Ако искате, елате, станете на мене съветник, поставете съответните проблеми точно по дневния ред и аз ще съм Вашият говорител- Ако не ме приемете като Ваш говорител, ще седите и ще чакате в точка „Разни” да Ви дам думата, така, както върви навсякъде и така би трябвало да бъде. Това е редът, господин Винаров. Не Ви пренебрегвам. Няма друга комисия толкова време да се занимава и да работи с неправителствените организации, няма. Чух Ви, разбрах Ви, но ако бяхте казали на господин Аврамов: „Господин Аврамов, аз имам тези, тези и тези въпроси”, поставете ги на народните представители” – досега щеше да бъдат поставени във времето, когато беше дневният ред, и приключвахме с това.
Последно, имате думата и приключваме заседанието. От тези 2 милиона и нещо работници и 109 предприятия да взема да Ви назнача и един експерт в моята комисия, да станат 110, и да тръгнем и да работим?! Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ..НАЙДЕНОВ («Технически ренесанс»): Първо, искам да ви обясня по точка първа, че трябваше да обяснявам. За да спестя усилията н
За да спестя усилията на комисията, не само затова исках думата, в смисъл, бих искал да питам дали сте се свързали с Европейската комисия от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, от Министерството на икономиката и енергетиката, защото Европейската комисия има подписано с Русия през 2009 г. споразумение за газта за непрекъсваемост на газта. Дали са свързани с Агенцията за енергийните регулатори в Европа, Съвета на енергийните регулатори във връзка със създавалото се положение.
Също така бих искал да ви уведомя, че вчера Европейската комисия е приела правна рамка, която да гарантира върховенството на Закона на Европейския съюз, включително и сектор енергетика, което ще доведе до затягане на дисциплината на държавите членки. В смисъл, че решавате неща, които отдавна са решени.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Напротив. Има една кризисна ситуация, която е създадена в Украйна. Има много документи, които са подписани. Има и подписани документи, че Украйна е една държава и никой не може да влезе, но в момента ще имат референдум в Крим. Има подписани документи от 2009 г. за непрекъсваемост, но как беше приказката, където хвърлял маята в езерото за да прави сирене – ако стане?! Този документ ще ни достави ли газ? Затова исках всички – и народните представители, и вие, от гражданските сдружения да чуете готовността на нашите предприятия, на „Булгаргаз” и на „Булгартрансгаз” и директно по телевизията и да се предава. Тези хора, отговорни ръководители, казват: първо, сигурността за доставките на газ в България при тази ситуация в момента е осигурена: изградени са извънредните щабове, направени са плановете за действие. В момента имаме 201 милиона газ в Чирен, имаме 20 милиона в едната тръба, 30 милиона в другата тръба. По 6 милиона дневна консумация, след като вече топлофикациите и всички други минат на алтернативното гориво, сметнете вие за колко дена имаме газ, ако, не дай си Боже, да се случи това, което на никой не ми се иска! докато не направим връзката на плажа на Варна и да не уточним там дали е морско дъно или не е морско дъно, ще има ли „Южен поток”, няма ли да има „Южен поток”. Това имах предвид. Ако имате още нещо, заповядайте, казвайте, и да приключим.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Да, по точка 3 ви правя писмено предложение във връзка с чл. 109 от АПК, чл. 111, т. 4 от АПК.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, предоставете ги.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Това е икономическо, надявам се, че никой не спира международната търговия, в смисъл, че Китай е изкупил 80% от държавния дълг на САЩ и е най-големият кредитор в момента на САЩ. Китаец е кредитор.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не го знам това. Ако е така, съжалявам Обама.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Възход на йоана. Това са грубите реалности.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Едно съобщение: Подгответе експертите за следващото заседание вече Законопроекта за изменение и допълнение на глава „Топлофикация”. И го представяме на народните представители и от името на комисията който припознае, че тези предложения, които ги има от неправителствените организации и от експертите, които са подписани, подписваме се и пускаме за първо четене, за да сядаме вече на масата да ги гласуваме.
Ако нямате други въпроси?
ПЕТЪР ДУЛЕВ: Благодаря, господин председател. Само един последен въпрос. Да считаме ли, че графикът, който ни беше раздаден за заседанията на комисията, е утвърден.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Извинявайте, забравих да питам. Ако нямате нещо допълнително – предложение, изменение, смятам, че това е графикът, по който можем да работим. Утвърждаваме този график, който е отворен, може да търпи изменения и допълнения.
Благодаря ви за участието.
Господин Винаров?
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин Аталай, на последната среща в абонатната станция Вие заедно с директора на „Топлофикация” и още няколко души се взе решение по Ваше предложение да се направи още един експеримент в друга абонатна станция. Намерихме два топломера. Изпратил съм Ви го това, госпожа Тодорова може да Ви го даде.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Другата седмица организирайте, да отидем и на другите абонатни станции, готов съм. Но всичко това, което има като предложения, систематизирайте ги, за да може да приключим и с това.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
/Закрито – в 17.10 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА
ПО ЕНЕРГЕТИКА:
/Р. Аталай/

СТЕНОГРАФ:
/Файлът съдържа 75 755 знаци./