1. Блиц контрол.
2. Изслушване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и „Националната електрическа компания” ЕАД относно последните събития в енергийния сектор и спора с електроразпределителните предприятия.
3. Разни.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
42-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





ПРОТОКОЛ
№19


На 2 април 2014 г. от 14.45 ч. в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика. Списъци на присъстващите народни представители и на присъстващите гости се прилагат. Заседанието се проведе при следния


ДНЕВЕН РЕД:
1. Блиц контрол.
2. Изслушване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и „Националната електрическа компания” ЕАД относно последните събития в енергийния сектор и спора с електроразпределителните предприятия.
3. Разни.
х х х
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Добър ден на всички! Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по енергетика.
Да ви представя проектодневния ред:
1) Блиц контрол – актуални въпроси към министъра Драгомир Стойнев, на основание на чл. 26 от Правилника за организация дейността на Народното събрание; 2) Изслушване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и „Национална електрическа компания” ЕАД относно последните събития в енергийния сектор и спора с електроразпределителните предприятия – едно решение, което бяхме взели в предишното заседание; 3) Разни.
Уважаеми колеги, имате ли други предложения за дневния ред? Нямате. Който е „за“ проектодневният ред да стане дневен ред на нашето заседание, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви, прието е.
Уважаеми колеги, днес на нашето заседание присъства господин Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, господин Иван Айолов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Биляна Иванова – главен експерт в отдел „Връзки с обществеността“. Както ви казах, поканени са от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и присъстват днес господин Боян Боев – председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, господин Димитър Димитров – член на комисията, Еленко Божков – член на комисията, Илиян Борисов Илиев – член на комисията, Илиян Христов Илиев – член на комисията и госпожа Милена Миланова – член на комисията. Всички ли са тук? Да. От „Националната електрическа компания“ присъстват госпожа Екатерина Истаткова – изпълнителен директор на „Националната електрическа компания“, господин Венцислав Марков – ръководител на отдел „Регулация, икономика и бюджет“ и госпожа Марияна Метева – ръководител отдел „Правен“.
Уважаеми колеги, преминаваме към
ТОЧКА ПЪРВА:
Блицконтрол

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Както е по правилник, имате от всяка парламентарна група да зададете по два въпроса към министър Драгомир Стойнев. От коя група сте готови? От ГЕРБ нямате въпроси? Имате ли въпроси? Заповядайте, колеги, кой от ГЕРБ ще вземе думата? Заповядайте.
АНДОН АНДОНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости, уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас, естествено, е свързан с вземанията, които „Национална електрическа компания” ЕАД имат да взимат, също и ЕРП-тата имат да взимат. Каква е истината според Вас, тъй като ние в публичното пространство чухме различни мнения. Миналата седмица изслушахме ЕРП-тата. Според техните виждания – те са си прави за своя страна, сега ще изслушаме и "НЕК", но какво е вашето мнение и защо в тая верига най-страдащи са „Мини Марица изток“, тъй като те са първи по разходи във веригата и последни по приходи? В момента към днешна дата имат да взимат 129 милиона лева. Тези взимания са една постоянна величина, чрез която те не могат да си изпълняват в момента инвестиционната програма, ремонтната програма и т.н.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрахме въпроса Ви, господин Андонов.
АНДОН АНДОНОВ: Вие гарантирате 120 милиона, а в момента са 30-40 хиляди дневно производство.
РЕПЛИКА: Извинявам се, 1 милион.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви за въпроса. Това е тема и на точка втора, но това Ви е предварителна подготовка, една загрявка да направим за втория въпрос. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андонов, наистина в момента се намираме в една доста сложна ситуация, тъй като електроразпределителните дружества отказват и не желаят да изплатят изцяло фактурите по закупената електроенергия от тях към „Национална електрическа компания” ЕАД. Знаете, че проблемът започва именно от 2012 година. Тук вече са и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, може официално да кажат какви са причините, но това, с което аз съм запознат, е, че от 2012 г. има едно изключително голямо присъединяване на възобновяеми енергийни източници, изцяло неконтролируемо. Електроразпределителните дружества подават една информация, след това сменят информацията виждайки, че може би методиката, която е била изготвена от предишните комисари в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, не работи, събарят тази методика в съда. Многократно. „Национална електрическа компания” ЕАД е изпращала жалби до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Има и становище на комисията, че електроразпределителните дружества правят де факто прихващания или по-скоро неплащане изцяло на фактурите, което противоречи на законодателството, но от тази ситуация е потърпевша „Национална електрическа компания”, която също трябва да бъде компенсирана за разходите за изкупуване на зелена енергия и в крайна сметка основният потърпевш в цялата ситуация е "НЕК" именно, където се образува един дефицит от приблизително 350 милиона лева.
Аз като принципал на "НЕК" считам, че това са неправомерни действия. Аз искам тези пари да се върнат в „Национална електрическа компания”. Моето мнение и мнението на юристите, които са около мен е, че те са прихванати или не са изплатени в нарушение на законодателството. „Национална електрическа компания” вече е сигнализирала прокуратурата и вече трябва да се намери наистина решение на този проблем. Моето лично мнение и това, което аз твърдо заявявам е, че аз искам тези пари отново да се върнат в „Национална електрическа компания”.
Относно втория Ви въпрос, който можем да вземем като втори въпрос – в „Мини Марица изток“ знаете, че за 2013 г. положението бе наистина много, много тежко. Една от основните причини за това, миньорите да не работят е именно невъзможността българската енергетика да изнася електроенергия. Тогава таксите бяха изключително високи, което не позволяваше именно и съответно по веригата, стигайки до миньорите, те да работят. След конкретни предприети действия благодарение на народните представители, които гласуваха тогава промените в законодателството, се позволи именно на мините да работят на пълни мощности. Факт е, че постигнахме през месец октомври рекорден добив в историята на мините, бе изпълнен планът за 2013 година. Декември месец – също рекорден добив. Мините в 2013 г. ще имат положителен финансов резултат, нещо, което не се е случвало от доста отдавна, но както мините, така и другите производители на електроенергия са потърпевши от тази задлъжнялост, която има в системата. Наистина ТЕЦ-овете дължат огромни средства на мините, но считам, че стъпка по стъпка и с действията, които предприемаме именно за стабилизиране на сектор енергетика, спазвайки, разбира се, и европейското законодателство, и третия енергиен пакет, говорим за разделяне на ЕСО, което наистина сами си го направихме, без да спазваме този консултантски договор, който бе подписан наистина за около 4 млн. евро, ние сами разделихме ЕСО и "НЕК". Надяваме се и сме убедени, че тази година вече можем да говорим и за съществуването на енергийна борса, и за балансиращ пазар, тъй като вече и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва точно да има по-голяма яснота откога започва балансиращият пазар, но тази задлъжнялост сам разбирате, господин Андонов, че не може да бъде оправена с магическа пръчица, още повече че наистина се увеличи и цената на въглищата – нещо, което не се беше случвало приблизително четири години и половина. Даже имаше един период, в който тя беше намалена. Желанието ни, разбира се, и разчетите, са да имаме още едно последващо увеличение на цената на въглищата. Но на този етап всички заплати се плащат регулярно, няма забавени плащания. Всички социални придобивки се изплащат на българските миньори, но вървим по път, който наистина трябва да стабилизира изцяло системата. Правим всичко възможно тази задлъжнялост да се изчиства, но това не може да стане изведнъж.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря.
АНДОН АНДОНОВ: Може ли една реплика само, защото „Мини Марица изток“ не беше втори въпрос. То беше като пример, че те страдат най-много от тези дефицити в системата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, не съм го отчел като втори въпрос, господин Андонов.
АНДОН АНДОНОВ: Аз искам да чуя как господин Стойнев вижда как ще бъдат компенсирани.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще имате възможност да зададете още един въпрос, не е като втори въпрос. Благодаря Ви.
БСП? Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин министър, уважаеми колеги, днес в 15.30 часа има обявен час за протест в ТЕЦ „Варна“. Знаем, че собствеността на ТЕЦ „Варна“ не е държавна, тя е частна, на чешката компания "ЧЕЗ". От медиите обаче разбираме, че собственикът в лицето на "ЧЕЗ" има готовност да модернизира централата. За да продължи работата си в следващата година, е необходимо да бъде изградена сероочистваща инсталация. Собственикът твърди, че е готов да инвестира в модернизирането на централата, но иска държавни гаранции, ангажимент от страна на държавата по-скоро, а не държавни гаранции. Вие сте в течение на този случай. Разбира се, синдикатите са активна страна. Става въпрос за 320 работници, които са притеснени за своето бъдеще, под заплахата за бъдещето на централата и своите работни места. Какво може да се предприеме? Информирани сме, че министерството е поело до края на април. Възможностите, които има държавата в лицето на министъра на икономиката и енергетиката и туризма, е да бъдат предоставени като информация на собственика в лицето на "ЧЕЗ". Според Вас каква е реалността, възможно ли е, не е ли прекалено голямо забавянето по отношение на тази инвестиция, защото в последните четири-пет години българското общество чува от собственика, че има готовност за изграждане на сероочистващи инсталации или обсъжда вариант за преминаване на газ на централата. И ето, стигнахме до последната права, в която вече крайният срок за работа на централата е без сероочистваща инсталация е в обозримо бъдеще.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Янков
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков, по време на прехода, който беше изключително несправедлив за българските граждани, на всички беше втълпявано, че е по-добре да имаме частен инвеститор, отколкото държавата да поема и да ръководи дейността на определени предприятия. Само че виждаме че от 2005 г. досега в един ТЕЦ, който наистина бе даван за пример, не е направена нито една инвестиция. Ние вече имаме три затворени блока, предстоят също така и други три, които в близко бъдеще ще бъдат затворени. На този етап, когато един частен предприемач е предприел конкретни действия, ние не можем директно да се месим в неговата работа. Тук гражданите, работниците и синдикатите, според мен, трябва да изискват от този инвеститор обяснение защо през този дълъг период, в който те са собственици на централата, не е направена нито една инвестиция. Какво може да направи в тази ситуация министерството? Ние не можем да влезем там и да кажем: „Да, ето, трябва да направим инвестиция“ или пък ние да предприемем някакъв ангажимент относно сероочистващите инсталации. Това е задача единствено на предприемача. Той трябва да бъде отговорен както пред държавата да спазва законодателството, ката трябва да бъдат отговорен и пред хората, които работят в неговото предприятие. Аз разбирам, че те искат държавни гаранции, но, уважаеми дами и господа, държавни гаранции или по-скоро ако говорят за дългосрочни договори. Знаете нашето желание и ние сме длъжни и правим всичко възможно в 2015 г. ние да либерализираме пазара. Как ще стане това, когато имаме дългосрочни договори? Сега отново искаме дългосрочен договор. Аз лично смятам, че всеки един инвеститор и всяко едно предприятие трябва да се състезава на конкурентен принцип с другите предприятия.
Вчера имаше пресконференция на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Ние сме запознати с изнесената информация, която ясно показва, че според тази информация, според техните анализи, крайната цена на произведената електроенергия може да бъде значително по-ниска, отколкото тази, която е в момента. Дали е въпрос на мениджмънт, дали е въпрос на желание наистина „ТЕЦ „Варна“ да работи, или желанието е по-скоро да се върви към затваряне – това вече зависи изцяло от частния инвеститор. Ние сме готови на разговори с частния инвеститор, но само ако той желае. Ако той не желае, ние сме 21-ви век, пазарна икономика, не можем да предприемем конкретни действия. Но „ТЕЦ „Варна“ е необходим за българската енергетика.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър. Господин Янков, реплика? Нямате. Дуплика? Нямате. ДПС?
ШЕНДОАН: ХАЛИТ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, моят въпрос ще бъде съвсем ясен и кратък. Той е породен от поредица изявления на отделни народни представители. На какъв етап е реализацията на проекта „Южен поток“ и на какъв етап е диалогът между Европейската комисия и Русия?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Халит, не е тайна, че именно сегашното правителство върна на дневния ред проекта „Южен поток“. Ние не предприехме нито една стъпка по проекта „Южен поток“, тъй като всичките ни усилия бяха насочени към проекта „Набуко“ и бе нормално, тъй като приблизително четири правителства дадоха всичко от себе си за реализацията на проекта „Набуко“. Само че проектът „Набуко“ пропадна. Пропадна по изцяло необясними за нас причини. Бе ни обяснено, че това търговско решение. Аз не го приемам като търговско решение и ясно го заявих в Брюксел, тъй като какво означава търговско решение при положение, че „Набуко“ спрямо ТАП имаше много по-голяма готовност за реализация и много по-евтино щеше да излезе, но изведнъж проектът „Набуко“ отпадна и южният газов коридор ще бъде осъществен чрез проекта „Набуко“. Разбира се, ние сме предприели нужните действия, знаете, 1 милиард кубически метра природен газ - вече е подписан договор с консорциума, който трябва да достигне до България чрез изграждане на интерконектора ни с Гърция, за който се надявам тази година вече да имаме технически проект и да започнат първоначални конкретни работи по проекта. Вече имаме и държавни гаранции по бъдещо финансиране, които специално са залегнали в бюджета. Но след като проектът „Набуко“ пропадна, се предприеха и действия относно изграждане на проекта „Южен поток“. Това е единственият поток, който може да осигури сигурност – говорим сигурност на доставки на природен газ за България. Разбира се, ние диверсифицираме маршрута. Знаете, че вече няма да зависим от други държави, от евентуални бъдещи, надявам се да не се случат, конфликти, тъй като в момента конфликтът между Украйна и Русия ясно показва, че за нас е необходимо да има сигурност, така че българските граждани, българската икономика, българските предприемачи да бъдат спокойни.
Още в началото на мандата започнахме разговори по проекта „Южен поток“. Знаете, че там основното притеснение на Европейската комисия е именно регулаторният режим на проекта. Тогава по инициатива на България с подкрепата на Италия, Унгария, Словения, Хърватия, Гърция и Австрия ние дадохме мандат на Европейската комисия, подкрепен от всичките тези държави – не само на България, не само както се говори от опозицията, че са ни били иззели инициативата, които са едни огромни манипулации.
Основната ни цел бе този режим на проекта, когато се създаде тази преговаряща група, която постоянно ни дава информация, - тъй като на техническо ниво разговорите продължават, - сформирана от експерти под наблюдението на Европейската комисия, тя води преговори с руската страна относно регулаторния режим на проекта, но основната цел бе именно тъй като това решение бе стратегическо и далновидно, бих казал, не всяка една държава сама да преговаря с Русия и след това да се отчита на Европейската комисия. една договаря едни условия, другите държави договарят други условия. Затова всичките държави, всичките министри ясно и категорично заявихме, че ние даваме този мандат на Европейската комисия, пак повтарям, и Италия, и Словения, и Австрия, и Унгария, и Гърция, и Хърватия именно тази работна група да договори цялостния режим на газопровода „Южен поток“, защото можеше да имаме една договорка до една граница, след това прекъсване, след това друга договорка, което сами разбирате, че именно забавяше работата.
Знаете, че проектът „Южен поток“ вече е и стратегически проект за Европа и това го казва самият комисар Йотингер, така че усилията ни са именно за стартиране изграждането на проекта на българска територия да започне още през тази година. Знаете, че вече са подписани договори и с двете пристанища – и Бургас, и Варна и тук ще помоля и опозицията да подкрепим и да се обединим върху националните ни интереси, националните ни приоритети да нес е делим на управляващи и опозиция, тъй като този проект е важен и гарантира сигурност на доставките на природен газ за България. Както има „Северен поток“ за богатите държави, така може да има и „Южен поток“ за по-бедните държави членки на Европейския съюз.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: и аз Ви благодаря, господин министър. „Атака“ имате ли въпроси към министъра? Заповядайте, госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин министре, имаме към Вас два въпроса. Колко ще струва един реактор по прехвалената от Вас технология на „Уестингхауз“, защото това, което срещам в британските медии е, че той ще е над 8 милиарда долара. Оттам нататък започва една ескалация, та докъдето стигне. Искам да кажете приблизителна цифра и да я обосновете.
Второ, това ли беше цената България да бъде спасена от украински вариант? Защото Вие отидохте в Съединените щати като български министър, а се върнахте като рекламен агент или търговски пътник на корпорацията „Уестингхауз“?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека Ви отговори на първия въпрос и след това ще зададете въпроса си.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Защото ще минем пак по реда ГЕРБ, БСП.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Нали имам право на два въпроса. Нека да си задам втория въпрос.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Минаваме с по един въпрос на всяка парламентарна група и след това се връщаме на втори въпрос при Вас пак.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Добре, както решите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на първия въпрос.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ташева, цената на този етап е въпрос на преговори все още. Знаете, че в момента се водят именно преговори с „Уестингхауз“ относно цената, но мога да Ви уверя, че ще бъде значително по-ниска от цената, която Вие току що казахте, от цената, на която се изграждат подобни реактори и в Съединените американски щати, и в Китай. Но на този етап аз не мога да заявя категорично колко ще бъде, защото всичко е въпрос на преговори и все още не сме подписали и акционерното споразумение. В момента сме на етап наистина акционерно споразумение, което ще бъде подписано възможно най-скоро, но всичко е въпрос на преговори. Затова аз не мога да Ви кажа цената.
Що се отнася до моето положение в Съединените американски щати, аз съм отишъл там с мандат на Министерски съвет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря.
ГЕРБ имат право на втори въпрос.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин председател. Господин министър, уважаеми колеги народни представители, господин министър, в последните няколко месеца много политици от управляващата коалиция, както и Вие, правите изявления пред медиите за т.нар. реиндустриализация, като в това число във Вашите изказвания и изказвания на водещи политици съществува говоренето за създаването и вече създаденото инвестиционно дружество към „БЕХ“, което да изкупи две губещи предприятия – едното, което не работи от десет години, е „Химко“ - Враца и другото е „Ремотекс“, което е в крайно затруднено финансово състояние. Моят въпрос към Вас е: ще участва ли държавата на втория търг? Единият търг за „Химко“ вече е проведен, нямаше кандидати. Около 28 милиона беше цената. При повторно обявяване на търга тя ще падне с 6 милиона – около 22 милиона и поради направените изявления, че държавата чрез това дружество ще участва в този търг за закупуване на „Химко“, моят въпрос е каква е идеята, господин министър, каква е Вашата стратегия, каква е целта държавата да закупи и да даде 22 милиона за едно дружество, което не е работило десет години, което дължи десетки милиони на държавни дружества „БЕХ“, "НЕК", „Булгаргаз“? Вашето лично мнение не като пред медии, а пред Комисия по енергетика към Народното събрание – какво ще спечели държавата от това, има ли направени разчети за това, възможно ли е това дружество да заработи и да работи на печалба при тази цена на природния газ и няма ли това да е наливане на средства в частни ръце както при „Ремотекс“, така и при „Химко“ и най-вече при „Химко“, без да има добавена стойност след това и без това дружество изобщо да може да заработи впоследствие, няма ли да се увеличат по-скоро загубите на държавата от закупуването на тези две дружества?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Дотук станаха 12 въпроса, както ги преброих, госпожа Урумова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин председател, господин министърът разбра за какво става въпрос. Не са 12 въпросите, това е начинът, по който се изразих. Става въпрос за закупуването на „Химко“ Враца и „Ремотекс“ чрез държавно дружество и господин министърът ме разбра добре. Нека да не го преразказваме.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Дали държавата ще участва в закупуването, а останалото беше становище.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Мисля, че господин Стойнев разбра въпроса.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, отговорете на първия въпрос ще участва ли държавата в закупуването на „Химко“ или няма да участва. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа народни представители, съжалявам, малко ще се отклоня. Тук вече въпросът е за Комисията за икономика и туризъм, но Вие сте напълно права и затова съм длъжен да Ви отговоря.
Това, което касае реиндустриализацията на страната, е главно насочено към стимулиране на предприятия в индустрията, а не толкова в сферата на услугите. Разбира се, нашият план за реиндустриализация не означава, че на всяка цена ние трябва да изкупим всяко едно предприятие, което е фалирало и което според някои хора и експерти няма бъдеще. Напротив, нашата цел е именно да насърчаваме инвестициите в нови технологии, в иновации, в развойна дейност, в енергийна ефективност и именно поради тази причина в момента в икономиката има приблизително 30 сертификата, които ги оглеждаме, които наистина ще бъдат приоритетно дадени за предприятия, които са в сферата на индустрията. Още повече, като говорите за икономика, въпреки заплахите и думите, изказванията на опозицията, че едва ли не 2013 година е година с изключително малко инвестиции, то се оказа, че 2013 г. има повече инвестиции от 2012 година. Данните можете да проверите в БНБ.
Относно конкретно въпроса Ви за „Ремотекс“, както Вие самата казахте, когато се дадат едни пари от това предприятие, те после се връщат и в "НЕК", и в „Булгаргаз“, тоест ще се придобие едно дружество, от което след това, разбира се, ще се върнат парите в други дружества под шапката на "НЕК", но важното също така е, че и хората ще си получат парите - те са приблизително около един и половина милиона – хора, за които наистина е много несправедливо това, което се е случило спрямо тях, които са работили и в крайна сметка не са си получили парите.
Да, на първия търг не участвахме, тъй като считаме, че първоначалната цена е висока за участие. Разбира се, тя ще бъде намалена на втори търг, но нека да видим втория търг и тогава вече ще бъде ясно каква ще бъде позицията на „Български енергиен холдинг”.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Госпожа Аврамова, имате право на реплика.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин министър, за съжаление, Вие изобщо не отговорихте на моя въпрос каква е целта да закупим едно неработило 10-годишно предприятие. Аз съм от Враца, познавам състоянието на това дружество. Работила съм в сферата на енергетиката във Враца, така че – каква е целта на държавата, каква е нашата цел да закупим това дружество, какво ще правим с него?
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявайте, че не отговорих на този въпрос. Това беше редица от много въпроси. Щом като държавата е решила да закупи това дружество, целта е да се вдигна на крака. Има инвеститорски интерес към това дружество. Разбира се, има инвеститори, които желаят това дружество да го купят от държавата. Има инвеститори, които желаят да участват и на търг, но за всички е ясно, че цената е висока. Но това предприятие има бъдеще. Това предприятие може отново да бъде печелившо. За съжаление, това е същият пример, който се е случил, това е поредното предприятие по времето на прехода, което според мен е било изцяло източвано и затова това предприятие е именно в това състояние.
Разбира се, че са правени разчети, разбира се, че при определена цена това предприятие може да работи и да бъде печелившо, но щом като сме изявили такова желание, това означава, че желанието ни е това предприятие отново да работи и отново да дава препитание на хората в област Враца.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин министър. БСП – за втори въпрос, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, двамата с колегата Куюмджиев внесохме един Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, чиято цел беше да приведем българското законодателство в съответствие с Газовата директива на Европейския съюз. С лека институционална ревност разбрахме, че комисарят Йотингер вместо да ни пита нас, авторите на тези промени, се е обърнал към Вас с едно писмо, което изразява съмнение относно това, дали случайно по някакъв начин може би има известна вероятност евентуално да бъде нарушено европейското законодателство в областта на осигуряването на конкурентоспособността на газоснабдяването на територията на Европейския съюз. Точно така е смисълът на писмото, доколкото съм запознат с него. Бидейки все пак инициатор на тези промени, предполагам, че колегата Куюмджиев, и мен ме интересува дали вече сте отговорили на комисаря, или ако не сте, все пак какъв отговор готвите, защото се чувстваме все пак малко съпричастни към тази тема.
Благодаря
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви и аз. Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, прав е господин Ерменков. Аз също се изненадах от това писмо на комисаря Йотингер, тъй като обикновено се правят публични изявления и след това се изпращат и писма. Публично изявление от комисаря Йотингер нямаше, може би поради една причина – тъй като тези законодателни инициативи в крайна сметка все още не са приети. Тези законодателни инициативи могат да претърпят и промени. Все пак ние имаме една доста умна, будна опозиция, която, разбира се, може да предложи в зала законодателните инициативи, която може да предложи конкретни изменения в закона така, че ако той нарушава европейските регулации, вие също така да се съобразите с тях. Но за съжаление, опозицията предприе друг подход. Тук има и представители, които са присъствали на срещата с Йотингер и много добре знаят какво точно се е говорило. Но може би това е практика, която мисля, че веднъж завинаги трябва да бъде преустановена. Затова аз апелирах към обединение – това, което касае националните ни приоритети. Разбира се, че този проект трябва да спазва европейското законодателство. Разбира се, че ние трябва да се съобразяваме с европейските директиви и третия енергиен пакет. Този законопроект именно трябва да запълни една дупка в българското законодателство. Доколкото знам, всички газопроводи, които съществуват в момента от Африка към Европа и от север на юг, това, което касае морската част, аз не знам някъде да има достъп трета страна да газопроводи и дали технически това е възможно.
Така или иначе, за който и да е газопровод чисто технически няма как да бъде свързан трети. Знаете, че морската част на газопровода завършва на два километра в българска територия, след което вече няма никакъв проблем да има достъп и до трета страна, така, както вече сме подписали споразумение и с руската страна. Разбира се, че ще бъде подготвен и такъв отговор на комисаря Йотингер, който, разбира се, уважаеми народни представители, ще бъде съгласуван с Вас. Разбира се, ще поканя и с удоволствие ще го съгласувам и с опозицията, все пак те да ми кажат те ще дават ли предложения относно този законопроект, за да знам точно какво да напиша на комисаря Йотингер, тъй като едно е когато се говори там със самия комисар, друго е когато има пленарна зала. Но ние сме парламентарна република и считам, че един законопроект - тъй като той първоначално е едно намерение, - когато вече бъде приет, когато вече се съгласува, разбира се, че всички трябва да бъдат уведомени, но на този етап аз не виждам и моето лично мнение и това е и мнението и на юристите – проблем в морската част. Тук говорим единствено и само за морски газопровод, който липсва в нашето законодателство. Знаете, че желанието на „Южен поток транспорт“ е през тази година вече да започне изграждане на морската част. Разбира се, ако ние имаме желанието да го саботираме и да го спрем, няма да има никакъв проблем да предприемем такива действия, но моето лично мнение и като министър, и като човек, и като гражданин на България е – считам, че за нас е важно наистина българската икономика да има сигурност на доставки на природен газ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин министър. За реплика? Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Под формата на реплика, проект за газопровод „Галси“, повтарям, проект, а не реализиран проект. Проект за газопровод, свързан с находището Хасин Мел, Алжир, с остров Сардиния, завършващ в Тоскана, морски участък, който не е в Европейския съюз, е 285 км и започва от Кодие Друш в Алжир и ще стигне до Порто Бот в Южна Сардиния. Със законодателен указ на Италия № 239 е осигурено приоритетно право на разпределение на входяща точка към национална газопреносна мрежа на Италия за 2025 година. Това решение не е нотифицирано пред Европейската комисия. по отношение на газопровода не са приложени изисквания за отделяне по собственост и за предоставяне на достъп на трети лица. Освен това, подчертавам, Европейската комисия е осигурила финансова подкрепа в размер от 120 млн. евро за газопровода. Тоест, както забелязвате, този газопровод е в проект, не е строен 70-те години. Аналогичен е на газопровода „Южен поток“. единствената разлика е, че влиза в друга европейска страна и там политиците най-вероятно са намерили консенсусното решение, за да може да го направят. Другата разлика е, че там газът е алжирски, а тук е руски, което не дава основания да се правят разлики по изискванията и спогодбите, които сме подписали с Международната търговска организация.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Ерменков, за становището. Не беше реплика. Информация, но има процедура, където може да поднесете информацията в по-обстоен вид. ДПС –втори въпрос? Атака – за втори въпрос? Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Благодаря, господин председателю. Партия „Атака“ и нейната парламентарна група подкрепят реиндустриализацията на страната, включително и възраждането на „Химко“, подкрепят проекта и реализацията на газопровода „Южен поток“. В тази връзка аз искам да задам въпрос на господин министъра, който да изясни на всички нас каква е философията на политиката, защото ние не разбираме и понякога оставаме с впечатлението, че всичко се върши на парче и хаотично или импровизаторски.
Господин министре, Вие казахте, че се надявате да няма конфликти и те да се разрешават по дипломатически път. Нали разбирате, че в съвременния свят това е една утопия – да няма конфликти и че това някак си ще допринесе за енергийната сигурност на България, визирайки конфликта в Украйна. Аз така Ви разбрах. В украински контекст Вие казахте, че се надявате сигурността на газовите доставки за България да не бъде компрометирана и конфликтът да се разреши по дипломатически път, като акцентирате и на диверсификацията, най-вече с интерконекторни връзки.
Моля да ми обясните как според Вас замяната на енергийната зависимост на България от руски енергоносители със зависимост от катарски и други близкоизточни шериатски доставки ще бъде добро за България, за да можем ние да преценим защитавате ли националния интерес или не го защитавате?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, приблизително 90%, даже 95% от вноса на енергийни ресурси в България е от Русия. Има такава наука, тя се казва география. На този етап ние няма откъде другаде да внасяме енергийни ресурси. Моето желание и в началото на мандата ясно заявих – тогава никой не обърна внимание, - че за мен основен приоритет ще бъде диверсификацията - диверсификация означава сигурност. Започнахме и конкретни стъпки, и да не бъдем толкова зависими относно вноса на ядрено гориво, да не бъдем толкова зависими в ядрената енергетика, да не бъдем толкова зависими и в доставките на природен газ, но за България най-евтиният и най-добрият вариант за българската икономика е именно да имаме директен достъп до доставчика. Именно поради тази причина, както виждате, ние не се отказваме, даже сме доста активни относно изграждането на проекта „Южен поток“, тъй като кошмарът от 2009 г. – аз не искам да си го спомням – тогава за 14 години ефектът върху българската икономика по наши изчисления се равняваше на 500 млн. лв. Тук вече и господин Добрев можеше да каже дали България е била компенсирана от страна на Европейската комисия за тези 500 млн. лева и дали въобще има такъв механизъм в Европа да бъдат компенсирани държавите. Така че е хубаво - европейската политика, хубаво е наистина да има общи приоритети, но в крайна сметка ние трябва също така да се стремим и към нашите собствени национални приоритети. Така че за мен едно е политиката, съвсем друго е икономиката и за мен е изключително важно наистина да няма удари върху българската икономика. Именно поради тази причина ние предприемаме всички действия. Пак казвам, това не може да стане изведнъж, но се опитваме да имаме тази диверсификация, да не бъдем изцяло зависими. В момента, знаете, ние нямаме никаква официална информация от страна на „Газпром“ за прекъсване на доставките на природен газ, но в същото време вече имаме договор с гръцката страна за внос на приблизително 3 млн. куб. метра природен газ дневно за нуждите на българската икономика. Затова ние наистина трябва да не зависим само от един източник; трябва да намерим начин да можем да имаме достъп до природни ресурси. За съжаление, в тази област ние сме бедна държава, трябва да можем да имаме и достъп и до други източници, тоест да нямаме само монопол на един единствен доставчик, а желанието ми е, и това е нашата политика, да можем да осъществим именно, да изградим инфраструктурата за така желаната ни диверсификация.
Проектът „Южен поток“, разбира се, може да бъде броен и като диверсификация на маршрутите, тъй като ние вече няма да зависим от евентуални бъдещи конфликти – пак казвам, дано да не се случват – и веднъж завинаги да си отдъхнем, че за България няма да има проблем с доставките на природен газ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Ташева, имате думата за реплика две минути, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин министър, януари 2009 г., за което Вие с такъв потрес си спомняте, беше една криза, причинена не от Москва и не от „Газпром“, а от правителството в Киев. За диверсификацията - както ние търсим диверсификация на източниците, така „Газпром“ търси диверсификация на маршрутите и в този смисъл „Южен поток“ няма алтернатива. Аз обаче не чувам Вие да казвате това. Вие казвате, че търсите някаква диверсификация през Гърция, а, доколкото си спомням, и през Турция, там някаква тръбичка ще идва към България. Искам пак да напомня въпроса си, на който Вие не ми отговорихте: защо това е добро за България? С цената ли е добро? Колко ще струва тоя газ? Гърция и Турция нямат газови залежи. Те вземат или от „Газпром“, или от някакви шериатски режими. Той по-евтин ли ще бъде за нас? Каква диверсификация е това, веднъж да получаваш от Русия по инфраструктурата на „Газпром“, от друга страна да получаваш пак руски газ, само че ще ни го продават Турция и Гърция, естествено, с надценка? Това ли е доброто за България? Нищо не разбирам, господин министре, хайде да излезем извън клишетата и политическата коректност, кажете тук на народните представители защо това е добро за България.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Сега ще чуете, госпожо Ташева, че газът не е само руски, а има и от други места. Не знам дали са шериатски. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожа Ташева, съжалявам, ако не съм бил ясен но ще повторя: за нас проектът „Южен поток“ е приоритетен и правим всичко възможно именно за по-бързата реализация на проекта „Южен поток“. Той не само е добър относно бъдещите ползи в енергийната сфера, но наистина ще даде стимул и на българската икономика. На този етап ние нямаме такъв огромен проект, който да даде реален тласък на българската икономика.
Що се касае до цената на природния газ, тук не мога да бъда конкретен, съжалявам, може би по друг начин мога да Ви изпратя информацията, но в момента цената, която България плаща за руския природен газ не бих казал, че е една от най-изгодните.
Второ, също така е възможност и има такива предпоставки от другаде да се внася природен газ, който понякога е на по-ниска цена, но всичко е въпрос на преговори, всичко е въпрос на разговори. Тъй като се взима решение, трябва да има две страни. Тук е и господин Добрев, който е договарял предишната цена и която обясняваше колко е изгодна за България. Аз не съм убеден, че тя е изгодна за България, но това всичко е въпрос на преговори. Така че, важно е да имаме доставки на природен газ, важно е да не зависим от един източник, но също така е важно да се осъществи този проект, за който ясно и категорично съм заявил, че той е приоритетен и той трябва да бъде осъществен.
Благодаря Ви.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Гръцки, катарски или руски ще е газът, който ще идва по интерконекторните връзки, господин министре? Това беше моят въпрос.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Приключихме с процедурата. Министърът забрави да Ви каже, че диверсификация е – от Азербайджан е това, което ще дойде.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Казах, че сме подписали с Консорциума „Шах ДЕНИЗ 2“ за 1 млрд. куб. метра природен газ от Азербайджан.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Добрев, ще Ви дам думата след като приключим по правилата, процедурите са такива – няма лични обяснения, няма да ни се сърдите. По точка втора ще Ви дам думата специално да кажете нещо и Вие. Точка 2 с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е също толкова важна и медиите са тук и не бързат. Няма да стане едно изречение, но ми е интересно какво ще кажете. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С новия договор от началото на 2013 г. цената бе намалена с 22%. Ние нямаме нищо против да бъде намалена още, само че това е вече в отговорностите на новото правителство. Нека да не е 22%, 5 да е, 10, 15 % да е – колкото е, все е добре.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Така че след като не е добра и има възможност за по-ниска цена, очакваме от правителството, защото то обяви още миналата година, че ще постигне нова цена на газа, по-ниска, очакваме да видим.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Очакванията Ви ще се изпълнят. Сигурен съм, че ако извадим цифрите и данните, ако ги имат и двете страни, тогава разговорът ще бъде по-обстоен и по-достъпен. Сега малко отиваме на политика. Аз благодаря на господин министъра за участието в блиц контрола. Приключихме с точка 1, господин министър.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви и аз. Лека работа!
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: На следващото първо число пак заповядайте.
Уважаеми колеги, минаваме към точка втора.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
Изслушване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и „Националната електрическа компания” ЕАД относно последните събития в енергийния сектор и спора с електроразпределителните предприятия

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, знаете, че едно от решенията на предишното ни заседание беше днес да поканим Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и „Националната електрическа компания” ЕАД. Предварително бяха раздадени материали и от двете институции. Убеден съм, че сте се запознали с тях. Предлагам да процедираме така: първо да дадем думата на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране накратко, в резюме на този материал, който ни представи, да разясни на народните представители тяхната гледна точка относно създалата се неблагоприятна среда между Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, електроразпределителните предприятия и „Национална електрическа компания” ЕАД. Господин Боев, заповядайте, имате думата.
БОЯН БОЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, както е известно, на 19 март държавната комисия в свое решение откри процедура за отнемане на издадените лицензи на "ЧЕЗ", „Електро България“, „Енерго Про Продажби“ и „EVN България Електроснабдяване“ за дейността обществено снабдяване с електрическа енергия, като тази процедура беше открита на база действащото българско законодателство и целта й беше да гарантираме сигурността на енергийната система в България и на доставките. Като цяло това са крайните снабдители, тоест дружества, през които минава финансовият поток от физическите лица по веригата нататък.
Целият този проблем не ескалира в месец март, той ескалира и започва своето развитие още през месец април 2013 г., като набира скорост през декември и януари 2013 г., съответно 2014 г., на база на което "НЕК" представиха жалби в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на база на които жалби ние стартирахме тези процедури на всеки поотделно.
Причината беше, че „Национална електрическа компания” се лишава от необходимите финансови или парични средства за осъществяване на лицензионната си дейност благодарение на т.нар. неправилни според нас, прихващания или неизплащания на суми от трите крайни снабдители към „Национална електрическа компания”.
Тези финансови задължения на крайните снабдители към "НЕК" блокираха възможността на „Национална електрическа компания”, което е описано в техните жалби също, да се разплащат с останалите участници по веригата, съответно производство, пренос, разпределение, доставка или снабдяване. По-конкретно, жалбите бяха подадени в по-малък размер, каквито задължения реално в момента трите крайни снабдители дължат към "НЕК". Самите процедури бяха стартирани на база жалби от "НЕК" със съответните суми, задържани или прихванати от "ЧЕЗ" Електро България“ – 75 милиона, EVN България Електроснабдяване“ – 49 милиона и „Енерго Про Продажби“ – приблизително 39 милиона. Това е една сума в порядъка около 160 милиона закръглено, като към момента, в който ние изискахме информация след изтичане и на 7-дневния срок, и преди да стартираме процедурата от "НЕК", информацията е, че вече бяха нараснали тези задължения на 348 милиона, съответно: на "ЧЕЗ" – 63,7 милиона, „Енерго Про Продажби“ – 67,3 – почти 63,4 милиона, „EVN България Електроснабдяване“ – 216,5 милиона.
Ако се стигне до такова решение за отнемане на лицензиите на дружествата, те ще имат своята правна възможност да оспорят тези решения пред съда (пред ВАС в случая). Дейността обществено снабдяване с електрическа енергия е услуга от значителен обществен интерес и не може да бъде по никакъв начин отказвана по причини, непосочени в закона. затова при отнемането на тези лицензи държавната комисия следва да назначи т.нар. особен търговски управител, пак казвам, ако се стигне до такива действия. Неговите правомощия са определени по закон и по ред. Най-общо казано, той следва да спазва лицензионната дейност и задълженията, които ще му бъдат възложени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Той има право да бъде така нареченият оперативен или, грубо казано, изпълнителен директор на това дружество, като следва да го управлява, но не да се разпорежда и с неговата собственост или недвижимо имущество, макар че в случая крайните снабдители почти не разполагат с такова имущество. В своята си роля на особен управител или оперативен директор, следва да изпълнява своите задължения, след като не се ангажира по никакъв начин с управителните и надзорни органи в съответния краен снабдител.
В общи линии, това е процесът, който сме започнали до момента. Най-важното е да се добави тук, че това е обществена доставка, като отнемането на лицензите евентуално няма да е предпоставка за прекъсване или ненормалното подаване и снабдяване на електрическа енергия, тоест нямаме никакви опасения в това отношение.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Уважаеми колеги, ако искате, да дадем думата и на „Национална електрическа компания” ЕАД и след това да задаваме въпроси, или първо – към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и впоследствие да минем към "НЕК"?
Госпожа Истаткова, заповядайте и Вие да ни представите Вашите аргументи и документи, с които разполагате, за да ни уведомите какво се случи между ВАС и електроснабдителните предприятия. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ИСТАТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, до края на месец март и съответно до месец ноември 2013 г. „EVN“ и „Енерго Про“ изпълняваха своите задължения към „Национална електрическа компания”. Но, както спомена и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, през месец ноември, месец декември „EVN“ и „Енерго Про“ започнаха да извършват прихващане на дължимите суми за доставената електрическа енергия от „Национална електрическа компания”. От месец февруари 2014 г. такова задържане - тук вече думата е удържане - на суми започна и крайният снабдител "ЧЕЗ". Причината за тези насрещни вземания от страна на „Национална електрическа компания”? Трите електроснабдителни дружества се позовават на отменената Методика за компенсиране на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото, която беше обжалвана на 5-членен състав и съответно отменена през месец ноември 2013 година.
Тези насрещни вземания трите електроснабдителни дружества твърдят, че извършват на база на методиката, съществуваща през 2009 година. Реда за компенсиране на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото, каквито са разходите за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и ясно регламентиран в Закона за енергетиката в чл. 35, ал. 2 и реда за уреждане на тези вземания законодателят е предвидил специална процедура именно в този член.
Съответно и в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия много ясно е описан механизмът за компенсиране на тези разходи. Правомощието за определяне на тези разходи и начинът за компенсиране е регламентиран в методиката, която е в правомощията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Ние като „Национална електрическа компания” също имаме разходи, произтичащи от наложените задължения към обществото и в заявлението, подадено в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за новия ценови период от 1 юли, сме включили тези разходи, съгласно изискванията на Закона за енергетиката за стария период.
Може би трябва да се върна, че първите прихващания EVN започват през месец април 2013 г., когато Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е разгледала жалбата на „Национална електрическа компания” ЕАД към EVN и им е дала указания да преустановят прихващането, но сумата от 104 милиона не е възстановена в „Национална електрическа компания” още през месец април 2013 година.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, за да се разясни ситуацията, защото от предишния път EVN, "ЧЕЗ" и „Енерго Про“ казаха, че изпълняват всички законови разпоредби. Господин Боев започна с това, че и те изпълняват всичките законови разпоредби.Аз поне, доколкото се запознах със закона, се оказва, че няма как и двете страни да спазват законовите разпоредби и да се създаде такава ситуация. Явно, че някой не спазва законовите разпоредби. В момента за пръв път чух от госпожа Истаткова, че от 2009 г. има методика, с което аз лично ви казвам, че не съм запознат, но ще задам този въпрос – какво означава тази методика 2009 година, какво разпорежда и после когато е отменена и защо първо EVN казахте и след това и другите енергоснабдителни предприятия се обосновават на тази методика. Колеги, имате думата. Господин Ненков, заповядайте за въпрос.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Във връзка с това, което и Вие казахте, очевидно и двете страни казват, че са изпълнили законовите норми и аз мисля, че трябва да излезем извън чисто формалното, дали някой спазва закона или не, а да се фокусираме върху съществения проблем как ще се разреши така натрупаният дефицит между енергийните предприятия. В тази връзка моят въпрос е следният. Господин Боев каза и това го знаем, че при отнемането на лиценза в Закона за енергетиката е записано, че се назначава така нареченият особен управител. Хубаво е пред медиите и пред обществото да се каже, тъй като много се спекулира с тази тема, с този особен управител, дали когато този особен управител бъде назначен, по някакъв начин ще доведе до задържането на цената на тока, без обаче да се декапитализират тези предприятия, и това по някакъв начин дали изобщо ще разреши най-съществения въпрос, а именно, за натрупания дефицит между енергийните участници в системата.
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Първия въпрос го записахте. Господин Ненков задава въпроса как ще преодолеете дефицита и особеният управител ще задържи ли цената на тока? По всяка вероятност, под формата на шега го казва. Ще разберем все пак. Темата все пак, колеги, да се върнем пак, за да стане ясно на народните представители, е какво се случва между електроснабдителните предприятия, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и „Националната електрическа компания”.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин председател. Тезите, които чухме и от ДКЕВР, и от "НЕК", са познати от последните една-две седмици. Това са тези, изразявани пред медиите многократно. Моят въпрос е конкретен към "НЕК", към госпожа Истаткова: какви са задълженията на "НЕК" към момента към производителите на електроенергия в България. говоря за „АЕЦ Козлодуй“, „ТЕЦ 2“, AES, „Контурглобал“, ВЕИ-тата, заводските централи, топлофикациите.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако нямате готовност с цифри, разбира се, едно от решенията ще бъде да представите следващия път един финансов отчет. Господин Асенов?
АДРИАН АСЕНОВ: Искам първо да благодаря на представителите на "НЕК" и на ДКЕВР за изчерпателната, за изтеклата информация, понеже не се наслушахме на многословия и на безсмислени разговори. В тоя смисъл и аз ще бъда кратък, доколкото е възможно. искам да ви питам на базата на това, което видяхме миналата година и въпреки многобройните сигнали и основания да бъдат отнети лицензите, предишният състав на ДКЕВР явно не се реши на по-сериозни мерки. В тоя състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране имате ли някакви скрупули и способни ли сте да стигнете докрай, ако видите, че нещата не отговарят на закона, понеже аз предполагам, че този казус ще се разреши в съда, но способни ли сте да стигате докрай? Това е единият ми въпрос.
Другият ми въпрос е: анализирали ли сте дейността на предишния състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, където, според главния прокурор Сотир Цацаров, може да се говори за престъпно взаимодействие между електроразпределителните дружества и ДКЕВР?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, колеги. Господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Моят въпрос също е кратък. Подобен тип прихващания, каквито се казват в момента между електроразпределителните дружества и "НЕК" правени ли са между "НЕК", „БЕХ“ и „АЕЦ Козлодуй“?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател, на миналата комисия изслушахме енергоснабдителните дружества, в момента чухме регулатора. Аз имам няколко въпроса.
Този проблем е наследен за този състав на регулатора, но в крайна сметка, говорим за нашия регулатор и той би трябвало да носи отговорност за всичко, което се случва в енергетиката. В тази връзка бих искал да попитам водени ли са разговори с енергоснабдителните дружества, водят ли разговори в момента, предлагали ли са механизъм за компенсиране на разликата между т.нар. базисна цена и преференциалната цена за изкупуването на електроенергията от ВЕИ-тата и високоефективното комбинирано производство, тъй като миналия път, да припомня на колегите, а и представителите на енергоразпределителните дружества също твърдяха, че се придвижват към рамките на правилата и на нормативите. Затова бих искал да чуя от регулатора във времето такъв тип методика, начин на компенсиране на тези разходи предлагани ли са, преди да се пристъпи към стъпката процедура по отнемане на лицензите и да ни информират за тези разговори.
Господин председател, надявам се да получим информацията ЕРП-тата обещаха да предоставят информацията с това, по какъв начин са информирали „Национална електрическа компания” ЕАД, министерството и регулатора за прогнозите и начините на това какви такъв тип мощности ще бъдат включвани.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Цялата кореспонденция от „Национална електрическа компания” са 1150 страници. Те са на електронен носител. Ще Ви пратим и когато получим веднага от електроснабдителните предприятия, също ще Ви препратя на електронните пощи или на хартиен носител. От EVN имаме вече и ще ви раздам, да имате всички тези документи.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Още един въпрос имам, тъй като господин Боев описа процедурите и стъпките които предстоят оттук нататък. Аз мисля, че съвсем нормално е да разглеждаме всички възможни хипотези с надеждата да не стигаме до най-крайните. Аз поне искрено се надявам да не се стига до тях, но назначаването на особен търговски управител, така нареченият институт, искам да видя сценариите, които разиграва регулаторът, тъй като той не може да бъде трайно решение. То е решение до прехвърляне на собствеността на активите или издаване на нов лиценз. Това в крайна сметка като хипотеза калкулираме ли го в двата варианта – при обжалване на енергоснабдителните дружества и при вариант, в който вие му отнемате лиценза и те ни обжалват и готови ли сме с тази немалка отговорност, в която трябва да се нагърбим да гарантираме доставката?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Бойчев, вие искате да знаете разговорите докъде са довели? Благодаря Ви.
Господин Кирилов?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. За да бъда последователен с оглед поставените въпроси на миналото заседание към електроразпределителните дружества, ще поставя в аналогичен порядък и въпросите към ДКЕВР и към "НЕК".
Във Вашите писмени изложения и в изложенията тук Вие определяте прихващането като незаконно, незаконосъобразно в единия случай, в другия случай като претенции се казва, че са неоснователни. В другия текст имаме аналогични интерпретации. Кои са основанията за тези твърдения, ако може по-подробно. ЕРП-тата не отговориха, въпреки че двукратно поставихме този въпрос, не отговориха в правен детайл. Ще си позволя тук и да продължа. Кое е незаконното на това прихващане? В другия текст се казва, че вземанията били насрещни, а били на различни основания. Това принципно не е пречка, за да има прихващане, разбира се. Ако има грешка в прихващането, то е незаконосъобразно, неоснователно или, както ще да го определим. Считате ли, че това е достатъчно основание да се открие процедурата, която вие сте започнали? В процедурата, която вие сте започнали, кой ще е най-ранният момент, в който е възможен съдебен контрол на Вашия акт по повод на въпросните твърдения, защото те очевидон са спорни между двете групи страни в този контекст?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин Кирилов. Искате в рамка да ни разкажат какво очакват от действията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, последващите действия на електроснабдителните предприятия и кога ще се стигне до намесата на съда, кога най-рано или най-късно?
Има думата господин Куюмджиев. Заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз имам четири много конкретни въпроса. Извинявам се предварително, ако някой от тях е бил зададен предварително, наложи ми се да отсъствам десетина минути от разговора.
Първият въпрос е какво е нивото на дълговете на "НЕК" към януари 2014 г. и какво е нивото на дълговете към януари 2013 г. – общото задължение?
Вторият ми въпрос е отново към "НЕК". Имате ли точна представа колко пари са прихванати и удържани от ЕРП-тата и точно колко теоретично те претендират, че им дължите за зелена енергия?
Вторите ми два въпроса са към господин Боев.
Първият въпрос е има ли наредба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в някакъв период, независимо от кой състав, с която да се регулират прихващанията между лицензианти?
Вторият ми въпрос е как, точно в кой период е възникнал въпросният предметен спор? Чухме един отговор от ЕРП-тата миналата седмица. И подвъпрос на този въпрос: от 1 август миналата година натрупват ли се нови задължения по тези прихващания или както искате да ги наричате?
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Въпроси? Господин Добрев, Вие зададохте въпрос. След като Ви дам думата да изкажете становище по зададения Ваш въпрос, ще си кажете и Вашето мнение. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът ми е съвсем конкретен. Изхождайки от различните числа, които чуваме като задължения, все пак има ли някакъв подписан взаимен протокол за признати задължения от страна на "НЕК" към електроснабдителните дружества?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Има ли някакъв документ, който да урежда отношенията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, има ли обратно документ, с който същите те да са признали някакви задължения към "НЕК"?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Други колеги? Имате ли въпроси? Нямате.
Господин Боев, заповядайте за отговори.
БОЯН БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да отговоря на въпросите така, както бяха зададени. Затова ако някъде да опускам грешка или съм пропуснал по някакъв начин и не успея да отговоря на някои въпроси, моля да бъда предварително извинен и ако трябва, да бъде зададен отново.
Предлагам да отговоря на моите въпроси и след това "НЕК" да отговори или как да го направим?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Започвате от въпроса на господин Ненков и таза по ред.
БОЯН БОЕВ: Как ще се разреши натрупания дефицит, целият дефицит, особен управител, цена на тока.
На всички е ясно, че има дефицит в системата. Въпросът е какъв е той и този дефицит по какъв начин ще се отрази. Всички дружества, които са лицензианти в сектор електроенергетика успяха да подадат в срок, включително до 1 април, своите заявления. Днес сме 2-ри и анализът ни започва, който трябва да приключва в края на юни, сиреч, в средата на юни трябва да имаме доклад, който да представим на вниманието на широката общественост. Какъв ще е този дефицит, по какъв начин следва да бъде представен в ценообразуващи елементи във веригата - моля да отговорим в момента, в който анализираме всички данни, които имаме.
Относно натрупания дефицит заради зелената енергия в ЕРП-тата или крайните снабдители, това, което се визира, така или иначе, този дефицит касае стар период – юли 2012 – юли – 2013 г., тоест неговото отчитане приключва юли 2013 година. Тоест, той трябва да влезе в отчетите на дружествата за 2013 г., на база на които предварителни отчети дружеството трябва да стъпи, включително и не отчетените такива разходи на стари периоди и следва да го предяви в заявлението си за цена до 31 март или 1 април, както го е направил. В случая обаче дружествата не са поискали тези пари. Те са поискали едно увеличение на база други разходи извън тези пари, като в случая малко или много пускат топката към "НЕК" да си оправят проблема. На мен ми е странно, ще направим допълнителен анализ върху техните ценови предложения, които не са малки, вярвайте ми, като предложения за увеличение. Някои от тях се различават от първичната информация, която излезе в пресата с информацията, която те представиха, каквото е съобразно изискването на закона за масова информация в края на февруари.
На всички е ясно, че има дефицит и той не е тръгнал отсега, не е тръгнал от решенията от август месец миналата година. Той върви и назад в периодите. Отвсякъде има проблем, който сега ние трябва да седнем и да го разрешим. В тая връзка говорейки с колегите в държавната комисия, стигнахме до едно предложение, което ще направим за една кръгла маса или, грубо казано, за един консултативен съвет, като си направим разчетите да седнем с граждански организации, синдикални организации, министерството, заповядайте и вие – да се опитаме да решим тези проблеми и да ви кажем какъв е дефицитът. Ще направим едни картини, да покажем откъде и по какъв начин идва дефицитът.
Ако очаквате да цитирам в момента въпросната цифра какъв е дефицитът, не мога да ви цитирам такава.
Имаше продължение към въпроса.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Продължението е особеният управител ли ще определи цената на тока, или председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране?
БОЯН БОЕВ: Независимо какъв оперативен директор имаме – дали в краен снабдител, дали в ЕРП, дали в "НЕК" или в което и да е друго дружество лицензиант на комисията, то се представя от управителния орган. Така или иначе, дори да има област особен търговски управител в момента, вече заявлението е факт и е представено до датата, в която трябва да бъде представено.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Според заявленията ще бъдат определени цените на електроенергията.
БОЯН БОЕВ: Така е, да. Крайният снабдител, както казвате Вие, ще се декапитализира. Той си има установен капитал. Ние лично не знаем какво е състоянието му по сметките му и смятам, че не е наша работа, имам предвид да анализираме състоянието по сметките на едно дружество.
Ако нещо съм пропуснал, моля да ме извините.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Ненков, заповядайте за становище.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Малко съм разочарован от това, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, този орган, който всъщност трябва да знае наистина какъв е дефицитът в системата, очевидно не знае какъв е, но репликата ми е във връзка със следното изказване. При положение, че очевидно има дефицит, независимо дали за стария или за сегашен период, при положение, че миналата седмица разпределителните дружества казаха, че многократно са сигнализирали до комисията именно за тези срещи за стар период, как тогава от една страна ДКЕВР не успява да намери резерви да намали два пъти цената на тока миналата година? Второ, при положение, че ДКЕВР е органът, който трябва да вземе решение по какъв начин трябва да бъдат компенсирани тези разходи, независимо дали за стар период ли е, защо по никакъв начин по думите на разпределителните дружества ДКЕВР не излиза за начин на компенсиране на тези разходи?
Благодаря.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Господин Боев.
БОЯН БОЕВ: Благодаря, господин председател. Господин Ненков, така или иначе, всички знаем за един дефицит от порядъка на 400 милиона, който е от стария период. Той е ясен. Вие искате да ви кажа в момента какъв е дефицитът. Механизма държавната комисия трябва да го определи на база на всички разходи, които постъпват и всички непризнати разходи към момента, които трябва да се пръснат по цялата верига, което задължение е към 31 март да бъдат заявени.
Относно това, което ние направихме, аз мога да отговоря в случая така, както аз съм бил в комисията, когато приехме решението към 30 декември. Към 30 декември ние не сме правили отчет и анализ на данните на ЕРП-тата, тъй като това може да стане на ценовия период, който започва от тази година от 1 юли, тъй като тогава нямахме отчетена информация. Цената беше коригирана само и единствено с технологичните разходи на електроразпределителните дружества, само и единствено.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И сега, когато те ви представят всички разходи, юли месец след анализ ще определите такава цена, която да покрие всички дефицити, които досега са оформени? Или само разходите, които те ви представят?
БОЯН БОЕВ: Държавната комисия трябва да определи механизма, по който да се компенсират подобни разходи. Така или иначе, след като съберем всички разходи по веригата и видим по какъв начин се разпределят на потреблението, ще стигнем до някакъв резултат. Става въпрос за всички, които бъдат признати.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. „Национална електрическа компания” има въпрос към господин Добрев. В момента го няма.
На въпроса на господин Асенова, господин Боев, заповядайте. Ще стигнете ли докрай, обаче не стана ясно до какъв край става въпрос, ако не се разреши проблемът? Вие разбрахте въпроса.
БОЯН БОЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Асенов, предполагам, че става въпрос за това, дали имаме едни скрупули, по някакъв начин дали нещо ще ни попречи да отнемем лицензите, ако се налага? Няма такова нещо. Никакви скрупули нямаме. Въпросът е ако един лицензиант се изпълнява законовите си изисквания, няма значение каква ще е абревиатурата в неговото акционерно дружество, ние сме длъжни да спазваме закона и ще му вземем лиценза.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Асенов, искате ли думата за становище, или сте се разбрали с госпожа Ташева? Заповядайте за становище.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Боев, ние от „Атака“ се изморихме да напомняме за едни одиторски доклади, в които имаше 22 нарушения – съвсем еднакви, очевидно предварително договорени, на търговския закон, ЗОП и Закона за енергетиката от страна на трите компании "ЧЕЗ", EVN, EON, която от средата на 2012 г. е продала активите си на „Енерго Про“ и т.н. Всяко едно от тия нарушения беше достатъчно, за да се отнеме лицензът им.
Преди известно време министърът обяви, че дава краен срок на трите компании да се издължат на "НЕК", след което ще започне процедура за отнемане на лицензията. Това беше заявено пред българското общество. Този срок изтече за трите ЕРП-та в петък, миналата седмица. Започнахте ли процедура за отнемане на лицензи, или биете отбой, давате крачка назад и шикалкавите и защо?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви за становището. Господин Боев, да уточните само въпроса.
БОЯН БОЕВ: Уточнявам. Първо, тук Вие смесихте двете лицензии. Едната е за разпределително дружество, другата е за краен снабдител. Процедурата, която е законова и която следва да спазваме при откриване на такава за отнемане на лиценз, е отделна или би могла да бъде отделна за двата лицензианта. Веднага пояснявам. В момента водим процедура. Става въпрос за търговец или краен снабдител. На 7 април, тоест от понеделник държавната комисия ще имаме открито заседание, на което ще разгледаме становищата на крайния снабдител, в случая на ЕСП, включително ще поканим и „Национална електрическа компания” и други представители и организации. След това ние трябва да изпълним три показателя.
Първият показател е да преценим – говоря го чисто буквално, тъй като това нещо трябва да се изпълни. Първо, това неизпълнение на база тяхното становище и на база резултатите и допълнителната информация, която имаме от "НЕК" към този етап, първо, дали това има значение за непрекъсваемостта на доставките в страната и на сигурността на системата.
Другото е: спазват се целите и принципите на Закона за енергетиката. (Става въпрос - на база на тяхното становище, на база на допълнителна информация, която следва да изискаме на база на това становище.)
Третото е относно процедурата, която вие визирате, когато става въпрос за одитни доклади в миналото, няма смисъл да ги коментирам сега, тъй като ние правим регулаторен одит от 1 юли 2008 г. до 30 ноември 2013 г. Тези одити ще приключат през месец април. Те обхващат не само частична дейност или някаква друга дейност на дружествата, а обхващат цялата дейност – работата с клиенти, инвестициите на дружеството, спазват ли изискванията, всички изисквания по лицензията направени ли са, осигурили ли са с материали …, съответно по какъв начин изпълняват условията си към физически лица и т.н.
Тогава, когато приключим, трябва да седнем и да видим какво излиза в тези доклади и дали има основание за откриване, както Вие цитирахте, на такава процедура, но вече на разпределителното дружество. Но тя е другата лицензия, не е тази процедура, която в момента тече. Нека да приключим. След като приключим докладите, след като минат през закрито заседание, те следва да се обявят на нашия сайт, тоест да излязат като публична информация. Това ще бъде направено. Така е по закон.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Ташева, ние ще искаме докладите в комисията специално да ни ги представят.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Играта с доклади, които един ден ще излязат и на нас ще ни светне, вече дотегна. Вие ще предизвикате второ февруарско въстание, ако така карате. Искам да ви кажа следното. Тук чета: ще разгледаме становището на крайния снабдител, тоест на търговците, на тези предприятия, които наричаме крайни снабдители. Аз знаех, че за тази лицензия става дума и не разбирам. Моят въпрос е защо не започвате процедура да отнемете лицензията на крайните снабдители, например, "ЧЕЗ", „ЕНЕРГО“ и т.н., след като те не изпълниха задълженията си, а Вие бяхте казали, че ако до края на миналата седмица не си изпълнят задълженията, ще им вземете лицензията? Сега отново започвате. Ще седнете заедно с нарушителя да преговаряте, да видите какво, що. Тоест, върху Вас има натиск да не им отнемете лицензията, каквото и да правят те, така ли, дори и "НЕК"да фалират?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Процедурата за отнемане на лиценза на електроснабдителните предприятия е започнала. Господин Боев отговори още в началото, тази процедура е започнала и е в действие.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тогава за какво ще садят и ще преговарят на 7 април другия понеделник?
БОЯН БОЕВ: Това представлява самата процедура. Тя върви в три е тапа. Първият е стартиране и наличие на обстоятелства. Вторият е открито заседание, което следва да се проведе на 7 април. След като има наличие на обстоятелства за приключване на процедура, трябва да стане, това е третият етап. Ние трябва да минем през втория, за да стигнем до третия.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Боев.
Минаваме към въпроса на господин Московски – подобни прихващания имало ли е между други предприятия. Заповядайте, госпожо Истаткова, да отговорите на въпроса на господин Московски.
ЕКАТЕРИНА ИСТАТКОВА: Тези прихващания, за които коментираме в момента, става въпрос за прихващания, съгласно чл. 35 от Закона за енергетиката. Това са разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото. Такива "НЕК" към „АЕЦ Козлодуй“ няма.
По отношение на въпроса дали има прихващане между "НЕК", „БЕХ“ и „АЕЦ Козлодуй“, ще проверя и ще ви дам информация, мисля, още в заседание.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. Господин Московски, убеден съм, че сте доволен от отговора.
Отговора на въпроса на господин Бойчев. Господин Бойчев Ви зададе въпроси имало ли е разговори със снабдяването, електроснабдителните предприятия, какви са те и как виждате работата на особения управител. Господин Боев, заповядайте.
БОЯН БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев, всяка година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя методика и механизъм за компенсиране на разходи, които произтичат по ред причини. Една от тези причини е задълженията за обществото. Всяка година на база на тези разчети, които цитирах преди малко, ние следва да издадем такава методика или компенсаторен механизъм съответно, в зависимост от начина, по който следва да се отразят или да се признаят едни разходи.
Относно въпроса Ви за стъпките, да, ние се видяхме с т.нар. ЕРП-та, говорихме си седмицата преди да тръгне процедурата за отнемане на лиценз. В едно с това "НЕК", по наша информация, са водили ред разговори с тях и имат писма, в които се обяснява процесът, защо не се плаща и защо се плаща. Така или иначе, бяха информирани, че ще предприемем този ход, ако не изпълнят своите задължения.
Особеният търговски управител - като оперативен директор поне това е моето мнение – трябва да сложи ред в съответното дружество, тоест да определи финансовите потоци как вървят, да се направи един финансов модел за определен период от време, с който да се изчисли по какъв начин и по какъв вид се разпределят задълженията на дружеството. Съответно той трябва да следи и да си направи най-малкото една проверка на така сключените вече договори в дружествата и съответно ако се притеснява от дадени факти и обстоятелства, да сезира Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това може да се случи, но той ще е в правото си да прекратява такива взаимоотношения, ако не са изгодни за компанията. Това е, най-общо, работата, която следва да извърши един особен търговски управител. Предполагам, че е леко клиширано, но той е все така нареченият оперативен директор, пак ще го повторя. Той трябва да си свърши работата и да защити интереса на своето дружество, независимо кое е то.
Относно процедурата, аз бях заявил по-рано, че в нашето законодателство имаме една дупка, която не определя начина или не завършва процеса или не регламентира докрай процеса при отнемането на лицензиите. Но тук говорим най-вече за проблемите, свързани със собствеността. В случая когато говорим за крайния снабдител, нямаме този проблем, защото той почти няма такава собственост.
В момента като орган, който трябва да предлага промени в законодателството, където може и където смята, че е редно, включително и такъв, който е натоварен да изготвя ред подзаконови нормативни актове, ние работим по тази възможност да определим докрай реда и процеса при откриване и отнемане съответно на такава лицензия, тоест какво се случва, след като бъде назначен особеният управител и влезе във владение. Ние ще анализираме, макар и с малкия ресурс, който имаме и възможността, която имаме, поне според нашите сили и възможности, да анализираме европейското законодателство, в частност българското, за да не противоречим на законовите правила и норми и регламентиране на бъдещото определяне на начин и ред на освобождаване или продаване на собствеността съответно на съответния лицензиант. Това ще го предложим, но ни дайте малко време, тъй като законодателството е изключително тежко и голямо по обем.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря. Господин Бойчев, имате ли становище, допълнителни въпроси, отговор?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: За съжаление, господин Боев, не успях да получа изчерпателен отговор. Зададох двата въпроса, защото електроразпределителните дружества създадоха впечатление в комисията миналата седмица, че те са готови да изпълнят своите ангажименти, ако им бъде представен механизъм, по който ще бъдат компенсирани тези разходи. Затова попитах Вие предоставили ли сте такъв механизъм. Тъй като тази методика, която беше отменена от Върховния съд, има доста противоречия при самото си създаване, анализирали ли сте я при отменен такъв тип акт какъв механизъм остава да действа, тъй като виждам, че това е въпрос, който създава спор. Зададох този въпрос, тъй като на мен ми се иска по някакъв начин по най-добър начин за българското общество да излезем от този спор, в който се намираме. Тъй като считам, че този спор не е спор между "НЕК" и електроснабдителните дружества, а е изцяло в полето на държавния регулатор, затова ми се струва, че отговорността в голяма степен е на държавния регулатор на база на всичките му решения в годините му назад във времето.
Втория въпрос го зададох и разбрах, че вие сте анализирали, че имаме неяснота в законодателството. Аз го зададох, тъй като снабдяването на електрическа енергия наистина е от обществено значение. Статутът на особен търговски управител, този институт, не може да бъде вечен. Затова молбата ми към Вас е на тези заседания много внимателно да разиграете всички възможни хипотези, които имаме оттук нататък, тъй като наистина аз нямам поне за себе си отговор какво правим от момента, в който го сложим този управител, как излизаме от това положение с него, тъй като той не може да бъде по никакъв начин за мен трайно решение. Задаваме тези въпроси с една надежда да намерим изход от това положение, тъй като ми се струва, че влизаме в една ситуация на оспорване и включително на международни процедури на арбитраж и претенции към нашата държава, а трябва да направим всичко възможно да не обременяваме по никакъв начин обществото и бъдещите поколения.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Боев, ако може да доуточните имате ли срок да представите пред електроснабдителните предприятия или пред обществото методиката, чрез която вие ще разрешите въпроса със взаимните задължения или с покриването на задълженията на определени предприятия – електроснабдяване или „Националната електрическа компания“. Имате ли срок кога и как да подготвите тази методика? Заповядайте.
БОЯН БОЕВ: Благодаря, господин председател. Методиката на база на отчетената информация при нас, както казах по-рано, следва до 30 юни да я приемем в едно с новите цени, каквито и да са те.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: До 30 юни ли? Да се чуе.
БОЯН БОЕВ: Да, точно така. Относно старата методика, която бе отменена в съда, поне нашите анализи са такива, че тя не че не е издържана като начин и методика на разплащане, а пада в съда чисто процедурно, тоест методиката е направена, само че законовият ред не е спазен. Това е нашият анализ. В момента, когато няма методика, си действат разпорежданията и нормативите, установени в Закона за енергетиката. Там ясно е определен начинът, по който следва това да стане, а не на база на стара методика, която вече е отменена – дали ще е 2009 г., дали ще е 2006 г. няма значение. В тази връзка да, ние изчакваме да си направим методиката на база отчетената информация, която дойде от дружествата вече и това нещо трябва да стане, както господин Аталай каза, до края на месец юни. Дано бях изчерпателен. Ако трябва, да добавя нещо.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще бъдете изчерпателен, ако отговорите още веднъж на два пъти зададения въпрос как виждате Вие този особен управител да влезе в действие, защото господин Бойчев има притеснение, че досега разиграваме сценария: идва ред на особения управител. Разбира се, след отговора на господин Кирилов може би щеше да ни стане по-ясно и кога на въпроса. Все пак този особен управител трябва да бъде особен човек, или да изпълнява особени задължения. Ако ни разясните как виждате Вие дейността на особения управител, тъй като в закона пише само, че този особен управител се назначава и не се разпорежда само с имуществото на дружеството, а всъщност създава правила и правилата на електроснабдителното предприятия да събира пари и да разпределя тези средства към съответните предприятия. Но тъй като и това е Ваше задължение, на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да определите накъде и по какъв начин ще бъдат разпределени тези средства, какво всъщност прави този особен управител?
БОЯН БОЕВ: Благодаря. Разбирам, че въпросът вече отива малко по-правно обоснован да бъде.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Така беше зададен въпросът.
БОЯН БОЕВ: Бих помолил госпожа Миланова, която е юрист в комисията, член на комисията, да отговори конкретно.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Миланова, разиграйте ни сценария на господин Бойчев, за да стане ясно и на медиите, и на обществото какво ще прави този особен управител.
МИЛЕНА МИЛАНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, статутът на особения управител е описан в чл. 56 от Закона за енергетиката. Той приема под опис обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, като те му се предават за управление, считано от първия ден след изтичане на срока на лицензията, в случая не след изтичане на срока, в случая ще бъде след назначаването му, и продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на лицензианта до прехвърляне на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант. В случая нямаме енергийни обекти, тоест до определянето на нов лицензиант, тъй като става въпрос за крайни снабдители, които нямат мрежа, нямат собственост, нямат активи.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Но те имат сгради, някои имат коли. Какво става с тази собственост? Особеният управител ли се разпорежда с тях?
МИЛЕНА МИЛАНОВА: Той не се разпорежда, той само управлява.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Имат сгради.
МИЛЕНА МИЛАНОВА: Той е един вид прокурист или по-скоро синдик, нещо от типа като синдик. В закона се казва, че когато говорим хипотезата на отнемане на лицензия до приключване на съдебното производство.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Бойчев, разбрах, че сте доволен от отговора. Нека да отговорим на въпроса на господин Кирилов.
БОЯН БОЕВ: Ще отговори технологически, а аз ще обясня.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Миланова, заповядайте като юристи да отговорите.
МИЛЕНА МИЛАНОВА: Благодаря отново. За да обясним всъщност защо казваме, че са незаконосъобразни тези прихващания, трябва да изходим от това какви са тия вземания, които крайните снабдители прихващат. Както беше няколкократно казано тук, става въпрос за вземания за задължения към обществото, наложени задължения към обществото, каквито са плащанията за енергия от възобновяеми източници. Самият закон в чл. 35 е разписал един административно-правен ред, по който тези вземания им се признават на крайните снабдители и това е чрез заявление пред комисията и минаване през процедура за одобрение за цени, тоест, минава се една административно-правна процедура. В случая гражданско-правният ред не е приложим. Крайните снабдители се възползват в конкретните случаи просто от позицията си в цялата система на енергетиката като събиращи плащанията от крайните клиенти и се правят тези прихващания или задържане, каквото "ЧЕЗ" прави. Тоест, възползват се от това си положение в цялата процедура и самостоятелно решават въпроса, без да минават през процедурата за одобряване на цена през комисията. Всъщност това е един безкрайно тревожен феномен, защото ако всеки в енергетиката започне сам да си прави, неспазвайки процедурата, да се саморазпорежда със средствата в системата, нещата няма как да се случват, тоест всеки трябва да спазва стриктно реда, който е разписан в закона. тоест, те излизат от хипотезата в административното право и се прехвърлят в гражданското право.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо ползвате терминологии, един път, като незаконосъобразни, както и електроснабдителните предприятия и след това казвате, че са и неоснователни?
Господин Кирилов ви зададе много точно и ясно въпроса това достатъчно основание ли е, за да пристъпите към следващи действия?
МИЛЕНА МИЛАНОВА: Смятам, че в частта незаконосъобразност дадох нашето виждане и ви обясних, че това за нас е достатъчно притеснително, защото тези действия сами по себе си разстройват системата, създават предпоставки. Ето, виждате паричните средства вместо да стигат до производителите, те седят някъде по трасето, тоест проявявайки самоволие, паричните средства стигат само до крайния снабдител и остават там. По този начин спират паричните потоци в енергетиката.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Следващият въпрос, господин Боев, е кога виждате в обозримо бъдеще да влезете в правни взаимоотношения.
БОЯН БОЕВ: Реално погледнато, искам само да добавя нещо за това, което каза госпожа Миланова, че актът за прихващане или задържане на пари, дори и да е установен по правилния ред, следва да бъде двустранно, тристранно или четиристранно признато действие от всички страни, а не своеволно прихващане или задържане на паричен ресурс само защото си гара разпределителна на пари.
Относно процеса, може би ще се повторя господин Кирилов, след като мине откритото заседание на 7 април, ние по закон сме длъжни да извършим ред действия, преди да пристъпим към последното решение, което може да бъде или да се отнеме лицензът, или да не се отнеме лицензът. Тоест, не мога в момента да кажа: да, след десет дена след 7-ми ще направим закрито заседание или ще направим след 15 дена или ще направим след два дена или на 8-ми примерно. Не мога да го кажа, тъй като имаме ред действия, които също трябва да свършим и допълнителна информация евентуално, която трябва да изискаме. Не мога да дам крайна дата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин политика. Благодаря и на колегата Миланова, който високо ценя като експерт точно в областта. Мисля, че тя разкри някои от елементите по отношение на вземането. Пак ми останаха въпроси. Конкретно не разбрах тези вземания заявени ли са по въпросната процедура и признати ли са, ликвидни ли са, изискуеми ли са. Действително ли е едностранно изявлението на ЕРП-тата.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Волеизявлението на крайния снабдител едностранно ли е.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да. Но благодаря за отговора. Той разкрива действително по-особен, бих казал, характер на вземането, отколкото другите, които се прихващат в енергетиката. Господин Московски неслучайно зададе въпрос, на който знаеше прекрасно отговора за прихващанията между „АЕЦ“ и „БЕХ“.
По отношение на първия момент на съдебната защита въпросът беше на този етап преоткрит, както Вие го наричате, стартирано производство, а с преоткрита процедура. Има ли възможност да се релевира спорът. Вие ми отговорихте, че няма такава възможност, ще се чака окончателният акт.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: и аз Ви благодаря. Господин Боев, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Куюмджиев и след това ще дам думата на господин Винаров да ви зададе един въпрос, като отговорят на всички въпроси на народни представители. Въпроса на господин Куюмджиев, след това – въпроса на господин Добрев.
БОЯН БОЕВ: Аз смятам, че малко по-рано също дадох сравнително разяснение на този проблем.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпросът на господин Куюмджиев е кога са задълженията – 2013 и 2014 година, за да взема после господин Добрев думата.
БОЯН БОЕВ: От 2013 – 2014 г. са задълженията, като ценовият период, самият период е юли 2012 – юли 2013 година. Има нов механизъм.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Боев, ще отговорите ли на въпроса на господин Куюмджиев, или си запазвате за Вас правото? Заповядайте, въпросът беше точно и ясно поставен.
БОЯН БОЕВ: Периодът, за който ние сега следва да компенсираме тези разходи от порядъка на около 400 милиона, които ако ги впризнаем, разбира се, след като получим съответната отчетна информация за тях, е от юли 2012 до юли 2013 г. – това, за което коментирахме по самите жалби.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Неговият въпрос е колко са досега прихванатите суми.
БОЯН БОЕВ: Те са 348 милиона.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Колко са общите задължения - задълженията на "НЕК" към ЕРП-тата?
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Явно е станало недоразумение. Въпросът ми е какво е нивото на общите задължения на "НЕК" към януари 2014 г. спрямо януари 2013 г., в смисъл, цифрите – януари 2013 – януари 2014 година?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: ЕСО се отдели в края на миналата година.
ЕКАТЕРИНА ИСТАТКОВА: В момента ние правим разделителен баланс между "НЕК" и ЕСО и не мога да Ви отговоря точната сума.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Става въпрос, че ще се върнем на Вашия въпрос, който зададохте преди малко и ще искаме от „Национална електрическа компания” цялостното финансово състояние, за да видим и задълженията.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не искам цялостното състояние, господин председател. Вие заменяте моя въпрос. Това не е моят въпрос. Аз го зададох общо и мисля, че колегите си го записаха.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, какви са задълженията на "НЕК" към производствените предприятия.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В 2013 г. са две дружества, а 2014 г. едно дружество.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Куюмджиуев иска да разбере какви са задълженията след 2013 година. Заповядайте, госпожа Истаткова, да отговорите.
ЕКАТЕРИНА ИСТАТКОВА: От 4 февруари 2014 г., "НЕК" се отдели в две отделни дружества и вече не е титуляр на лиценз за дейност пренос на електрическа енергия и в момента се работи по разделителния баланс между "НЕК" и отделянето на дейността ЕСО. Балансът ще бъде готов в края на месец април и тогава ще мога да Ви дам категоричен отговор, тъй като януари месец дейността пренос все още е при нас, за да Ви кажа какви са задълженията.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Един уточняващ въпрос.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И за повече въпроси имате думата. Заповядайте.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Тоест, януари 2014 г., януари 2013 г. дейността на "НЕК" е сравнима в разрез с това, което твърди господин Добрев.
ЕКАТЕРИНА ИСТАТКОВА: Но има насрещни вземания и задължения, които трябва да прехвърлим.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Добре, това е разбираемо, сравнени са двете дейности. "НЕК" януари 2014 г. не се различава от януари 2013 година, така ли? Аз питам госпожа Истаткова.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Заповядайте да отговорите на въпроса на господин Добрев.
ЕКАТЕРИНА ИСТАТКОВА: Въпросът на господин Добрев беше да отговоря всяка една централа какви са задълженията към "НЕК". Справка за задълженията към отделните ТЕЦ-ове в момента наизуст не мога да Ви кажа, но ще Ви приготвя такава справка и ще Ви изпратя.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Добрев, това ще е едно от решенията на комисията и ще получим един финансов анализ на "НЕК" и ще го предоставя писмено., защото знам, че от много време чакате тези резултати. Ще ги искаме сега, вече са готови.
Господин Ерменков и после – господин Московски.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз не получих отговор на моя въпрос. Той беше много прост и елементарен. Има ли някъде черно на бяло документ, в който са написани задълженията, които едните искат и задълженията, които другите признават. Има ли такъв документ в правния мир и в ДКЕВР, или няма? Това ми беше въпросът. Тоест, дали има някъде написано, че задълженията на "НЕК" към отделните електроснабдителни дружества са такива, а задълженията на енергоснабдителните дружества към "НЕК" са такива. Има ли го някъде това написано черно на бяло?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Боев. С „да“ и „не“ може да се отговори.
БОЯН БОЕВ: Не, няма такъв документ.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един уточняващ въпрос в тая връзка, може ли, господин председател?
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не, не може повече.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защо? Аз съм единственият, който няма право на доуточняващ въпрос.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Зададе въпрос, дадох думата за реплика да направите. Днес вече само Вас слушаме. Добре, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, въпросът е ясен, защото когато пристъпваме даже в определени случаи извън други закони по прихващания, това е възможно даже ако излезем от хипотезата на чл. 35 на Закона за енергетиката и влезем в другите закони – за счетоводството и т.н., е възможно само при взаимно признати задължения, тоест при условие, че това го няма, няма закон в България, който да разрешава такова прихващане. Това исках да кажа, нищо друго.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Ерменков, благодаря Ви, но аз ще Ви кажа – не съм запознат, но мисля, че на предишното решение на заседанието на комисията беше да получим цялостната кореспонденция от електроснабдителните предприятия. Ако имате кореспонденцията, получена от Вас, там ще установите дали те са определили колко са задълженията на "НЕК" и кога си ги искат. Запознайте се с тези документи. Но официален документ – това, което каза господин Боев, да седнат двете страни или в случая тристранно – електроснабдителните предприятия, „Национална електрическа компания”, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – за такъв документ, за който Вие питахте, получихме отговор от господин Боев, че такъв документ няма. И дали е необходимо да има такъв документ, когато все пак и електроснабдителните предприятия, и Националната електрическа компания са за даване на заявленията и искане за покриване на разходите дори и към неприсъщи към обществото и всички други разходи, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще прецени каква да бъде крайната цена на електрическата енергия, за да им покрие всички тези разходи, които са направени дотук и с които ще бъдат направени в инвестиции занапред. Това е логиката и това е методиката. За това говорим. Аз мисля, че поне с Вас не би трябвало да имаме спор по тези въпроси. Не задавайте такива въпроси, на които отговорите ги знаете и търсите политически дивидент в енергетиката, много Ви моля!
Господин Московски, заповядайте.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз искам само становище, господин председател, ако ми разрешите. Бих искал да помоля и да призова дамите, господата от ДКЕВР и от "НЕК" да идват, ако обичат, по-подготвени на тези комисии. На половината от въпросите не получихме отговори или по-скоро отговорите са от типа „ние ще ви подготвим допълнително справка“. В крайна сметка, това са ръководствата на двете структури. Не е нормално ръководствата да не знаят нещата - колко са дефицитите, колко са задълженията, още повече, че ние искаме приблизително да ни кажат тези цифри. Както се казва, не е проблем, госпожата може за тридесет секунди да врътне един телефон и да попита колегите си да й кажат приблизителните данни. Това са важни неща, защото от тези цифри ние ще получим всъщност и представа, информация за това на каква база се намали цената на тока и дали ще продължава да се намалява и т.н.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Московски, но ако народните представители не излезем от темата на дневния ред и от точката, която обсъждаме, сигурно няма да се наложи нито на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране нито на електрическата компания да звънят по телефоните да правят излишни разходи.
Уважаеми колеги, по-компетентни отговори от днешните, които получихте, едва ли сте получавали и досега. Разбира се, на тези въпроси, на които няма отговор, ще получите писмени отговори така, както е било и досега.
Колеги, ще дам думата на господин Винаров от неправителствените организации и ще помоля всички неправителствени организации ако имат въпроси в тази комисия, в която би трябвало да се зададат към министър, към тези, които са участвали в заседанието, задайте въпросите, дайте ги на народните представители, за да могат да ги представят. Днес ще направя изключение и давам за последно думата на господин Винаров, и то в рамките на две минути за едно кратко становище.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря, господин председател. Представител на движение „Граждански контрол“, движение за енергийна зависимост и от две седмици заместник-председател на браншовите организации в България.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Представлявате колко организации?
ОГНЯН ВИНАРОВ: Представлявам 104 организации.
Въпросът ми към министъра беше кога ще е готова енергийната стратегия на България, която трябваше да бъде готова в края на декември - госпожа Бобева обеща до края на март - и във връзка с това каква е цената, договорена при сделката за „Южен поток“ на природния газ? По-евтина ли ще е и колко ще бъде, защото това е много важно, тъй като на един километър ТАП е три пъти по-евтин. Въпросът ми е във връзка с предложението, което съм изпратил на Вас, на министъра на финансите, на министъра на икономиката и енергетиката, на господин Янков и на ДКЕВР. Това беше проиграно миналата година през месец март от тогавашното ръководство на ДКЕВР с 3% намаление на цената на природния газ, 50 милиона лева останаха на "НЕК", не се дадоха на крайните получатели – на гражданите и на бизнеса, и останаха в "НЕК", като това нещо беше проявено и от министерството. Целта тук каква е? ясно е абсолютно доказано, че цената, по която получава „Булгаргаз“, е с 18% налог добавени стойности. Има писмо на министъра на финансите на Русия. Върху тази цена са слагали още 20%. Ще приспаднете тези 18% и с това намаление на цената на природния газ – това са 6 по 3 – 18, 6 по 50 милиона – 300 милиона ще останат, без да се намаляват на гражданите и на бизнеса в сметката на "НЕК".
По този начин с отнемането на лиценза няма да се намерят пари, а това предложение трябва сериозно да се анализира, понеже беше доказано още преди двама ръководителя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и се подценява, а ако се умножи, това са милиони неправомерно получавани.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря, господин Винаров. Искам стенограмата, защото не можах да сметна три пъти по 50 милиона откъде дойдоха и станаха 300 милиона, но ще ги проследим и ще видим. Уважаеми колеги, мисля, да приключим с точка 2 на днешното заседание. Да благодарим за участието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на днешното заседание и на „Национална електрическа компания“. Аз предлагам да вземем три решения.
Първото решение, което най-много засяга нас, колеги, ще направим веднага преглед на законодателството и там, където господин Боев е установил, че има пропуск в законодателството, веднага комисията, експертите да прегледаме къде и какво може да се направи в изменение и допълнение на Закона за енергетиката, като втората точка ще бъде като решение – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да представи в Комисията по енергетика вижданията си относно измененията на Закона за енергетиката в частта уреждане на собствеността на лицензиантите.
Следваща точка е да представите веднага одиторските доклади, след като минат, разбира се, закритото и открито заседание в Комисията по енергетика, за да се запознаят народните представители.
Трета точка – на следващо заседание госпожа Истаткова да представи в енергийната комисия финансов отчет с ясни разчети за взаимоотношенията и за задълженията на "НЕК" към съответните електропроизводствените предприятия.
Уважаеми колеги, за нас остана все още неизяснен въпросът какви са взаимоотношенията между Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, електроснабдителните предприятия и „Национална електрическа компания” във връзка със създалата се кризисна ситуация. Оставам на вас, на колегите да преценим и на следващо заседание, ако е необходимо, да поканим още веднъж заедно и крайните снабдители, и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и „Национална електрическа компания”, но ако дотогава те са стигнали до някакъв изход от създалата се ситуация, защото не искам комисията да бъде като арбитър или като разрешаващ проблеми, които са си ги създали.
С това приключваме с тези решения и точка 2 от дневния ред.
Преминаваме към точка трета.

ПО ТОЧКА ТРЕТА
„Разни“

ПРЕДС. РАМАДАН АТАЛАЙ: Имате думата, колеги, по точка „Разни“. Финансовият директор на "НЕК" го няма, ще го поканим на следващо заседание, господин Добрев.
Закривам заседанието на комисията. Благодаря ви за участието.
/Закрито – в 17.05 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Р. Аталай/