Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
26/06/2013
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 26 юни 2013 г. /сряда/ от 15.30 часа в зала 356 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.30 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.30 часа /
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден колеги!
Откривам първото заседание на Комисията по бюджет и финанси в 42-то Народно събрание.
Предлагам ви следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 25.06.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати, № 302-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.06.2013 г.
3. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за дейността на Комисията по бюджет и финанси.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 25.06.2013 г.
Доколкото и аз съм един от вносителите на законопроекта може би да ви запозная. Става въпрос само за един параграф отнасящ се до чл. 10, в който се създава ал. 4 със следното съдържание.
“Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.” Тук става въпрос за възстановяване на един режим, който съществуваше преди последното изменение на закона направено 2011 г. в 41-то Народно събрание. Повечето от нас бяха поели ангажимент към избирателите да отменят този текст, тъй като той ощетява най-бедните слоеве и практически няма фискално значение. Това са мотивите накратко.
Моля от Министерство на финансите да дадат становище. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Благодаря господин председател. Действително подобна разпоредба съществуваше до 1 януари 2011 г. Тя е въведен 2005 година като данъчно облекчение със социална цел. Беше отменена през 2011 г. с цел да се осигурят приходи за общините. Но всъщност, ако се погледне реално при данъчна оценка 1680 лв. и при размер на данъка в диапазон от 0,1 до 4,5 промила. Всъщност при един имот от 1680 лв. данъка може да бъде в диапазон от 17 ст. до 7,56 лв., в зависимост от това, какво решение е взел общинския съвет и какъв размер е определило на данъка за съответната община.
Действително този данък е недостатъчен за осигуряване на приходи за общината. Следва да се имат предвид и самите разходи по администрирането на този данък. Министерство на финансите изцяло подкрепя направеното предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на зам. министър Людмила Петкова, която ще отговаря за данъчната политика в Министерство на финансите. Това е повод да ви я представя. Ако има хоризонт този Парламент ще имаме много работа с нея. Надявам се за полза на фиска и на данъкоплатците.
Други становища има ли? Няма. Колеги, имате думата по законопроекта.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос към госпожа Петкова. За каква маса данъкоплатци става въпрос? Имате ли някаква информация?
Второто, което искам да напомня беше 2005 г., аз го помня много добре. И между другото не ми стана ясно, защо 2010 г. сте взели решението от 2011 г. това да отпадне. Защото 2005 г. аз бях човека, който долу в голямата елипсовидна зала при първия бюджет, който гледахме, Пламен Орешарски беше и тогава Люси Елкова беше шеф на Данъчна политика, постави въпроса, а той беше много прост. Тогава аз печатах данъчните декларации. И като знам какво струва печатането плюс плика, плюс администрирането, плюс разнасянето, себестойността на един такъв продукт е между два и три лева. В същото време аз имам една барака на морето. Тогава получих данък сграда и земя 68 ст. и такса смет 80 ст.
Всъщност от там дойде идеята, че е една пълна глупост, нещо което струва три лева да вземеше срещу него 1 лв. и 50 ст. И не ми стана ясно защо го отменихте 2010 г. И сега категорично ще го подкрепим. Това трябва да стане. Защото това нанася вреда на фиска, на бюджета.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Решението е политическо, не е фискално, защото разходите по администриране на този данък всъщност са по-големи от размера на самия данък. По отношение на това колко лица ще бъдат засегнати, всъщност в най-малките населени места, тези които са от категория четвърта до седма, около 30 – 40 процента са от лицата, които попадат в тази категория с данъчна оценка. Притежаващи имоти с данъчна оценка до 1680 лв. Но мотивите, когато се отмени тази разпоредба бяха, че всъщност ще се осигурят допълнителни приходи за общините. Но тези приходи, както казах преди малко, те са крайно недостатъчни, тъй като при един такъв имот, данъка е около два, три лева.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви колеги. Имате ли изказвания, становища?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не можах да разбера, тази сума 1680 лв. изглежда доста прецизна - 1680 лв., а не 1700. От 2005 г. досега все пак има някаква инфлация. Не е ли по-добре да се закръгли тази сума някак си. Изглежда прекалено точна за такъв период.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Първоначално е била въведена като сума 1400 лв. 2007 г. е променена на 1680 лв. След това на 2520 лв. и 2010 г. пак се възстановява на 1680 лв. Това е последната сума, която е съществувала в закон преди отмяната. Би могло по принцип да се закръгли.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така звучи по-експертно господин Гечев, 1680.
Господин Кадиев заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да обясня на колегата Гечев как се случи това нещо. Как стигнахме до 1680. Това е много просто. От 1400 лв., което беше първоначалната сума увеличиха се данъчните оценки с 20 процента. Автоматично тези 1400 лв. бяха увеличени с 20 процента на 1680 лв. След това пак с някакъв процент на 2520. И според мен, ако правим нещо, не трябва да го правим на 1680 лв, а поне на 2500 лв. Защото в съвременните условия имот, който е под 2500 лв. трябва да е не барака, а не знам какво. Аз не знам колко са такива. И ако ни трябва някаква информация от Министерство на финансите, това е броя на такива имоти и фискалния ефект. Колко лева миналата година общините са събрали повече от това, че отсъства този данък. Едва ли е повече от 5 млн. лв., но е някаква съвсем минимална сума.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предполагам, че практически е голям боря, защото почти всяко лозе има барака и рибарски колиби. Като брой сигурно е огромно, което още повече утежнява администрирането. Но може между първо и второ четене някаква допълнителна информация, ако има да я чуем.
Колеги, ако няма други изказвания да пристъпим към гласуване на този законопроект.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 10 ”за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати, № 302-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.06.2013 г.
Това е законопроект на Министерския съвет.
Наши гости са: От министерство на финансите Людмила Петкова – заместник-министър, Милена Бойкова – директор на Дирекция “Държавен дълг и финанси” и Елена Петрова – държавен експерт в Дирекция “Държавен дълг и финанси”.
От Комисия за финансов надзор Ангел Джалъзов – заместник-председател, Евгени Точев – директор на Дирекция “Правна”, Димитър Койчев – директор на Дирекция “Международно сътрудничество”, Мариян Иванов – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество” .
От БНБ – Управление “Банков надзор” Тихомир Тимнев – директор на Дирекция “Правно обслужване и административна дейност”, Атанас Иванов – експерт в Дирекция “Правно обслужване и административна дейност”, Екатерина Гигова – експерт в Дирекция “Правно обслужване и административна дейност” . От Асоциация на българските застрахователи - Антоанета Димоларова, Христо Христов .
От името на вносителите кой ще представи законопроекта?
Заповядайте.
МИЛЕНА БОЙКОВА:
Благодаря ви господин председателю за дадената ни възможност, съвсем накратко да представим на вашето внимание този законопроект. Самият факт колко много експерти сме тук показва комплицираността и сложността на законопроекта, който предоставяме на вашето внимание. На практика това е законопроект, който цели транспониране на европейска директива, а именно 2011-89 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември т.г. Като цяло той цели да се осигури възможност за упражняването на един подходящ контрол и допълнителен надзор върху застрахователните и банковите групи, включително когато те са част от финансов холдинг със смесена дейност.
Няколко основни неща предвижда законопроекта, а именно променят се съществени дефиниции за поднадзорно лице и също така за финансов сектор, в това число се добавят и нови такива, които са за презастраховател и за лица управляващи друго предприятие за колективно инвестиране.
В обхвата на допълнителния надзор, съгласно този закон се включват също така и управляващите дружества и лицата управляващи други предприятия за колективно инвестиране по начин и в степен, в която са включени финансовите институции, т.е. получава се едно изравняване и разширяване на обхвата.
Въвеждат се нови изключения от обхвата на директивата със съгласието разбира се на компетентните институции, когато това не представлява и не препятства постигане на целите на допълнителния надзор. Въвежда се изискване със засилен обмен на информация, което е много важно, за да се гарантира упражняването на този ефективен допълнителен контрол върху финансовите конгломерати.
Регламентира се провеждането на стрес тестове на ниво финансови конгломерати, като преценката разбира се, относно тази целесъобразност, параметрите, времето за провеждане на тези стрес тестове, специфичните рискови групи се определят от тоталните финансови конгломерати.
На последно място се регламентира и създаването на надзорни колегии за финансовите конгломерати, с оглед да се осигури допълнителния принос към действащите надзорни колегии на банковите групи, съответно на комитетите за координация на застрахователните групи в конгломерата.
С предложените промени се очаква да се засили като цяло нормативната база в областта на допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, което респективно ще доведе до стимули за по-ефективно управление на риска и съответно по-ефективни практики.
При равни други обстоятелства, това би трябвало да спомогне за подобряване на конкурентоспособността на финансовите групи от Европейския съюз и в международен план и да допринесе до голяма степен за ограничаването на рисковете за финансовата стабилност и евентуалните разходи за обществото.
Това е което съвсем накратко искам да представя на вашето внимание. В случай на конкретни въпроси съм на разположение.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Господин председател, ние сме така да се каже, от основно разработили законопроекта и поради тази причина не виждам необходимост да изразяваме някакво специално становище. Разбира се, окончателния вариант беше подготвен заедно с колегите от Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Това изяснява нещата. Предполагам, че същото е становището и на КФН. Благодаря ви.
Тогава Асоциация на българските застрахователи да чуем.
Госпожа Димоларова.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА: Господин председател, ние ще вземем отношение само в частта за измененията в Кодекса на застраховане. Имахме бележки във връзка с дефиницията на каптивен застраховател. Считаме, че дефиницията, която е дадена към настоящия момент в законопроекта не съответства на “Солвънси 2” дефиницията, а и на действителността на пазара – застрахователния и практиките. Така че ще депозираме специално дефиницията, която искаме да бъде променена, за да може да се гледа между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговор на този проблем имаме ли някакъв или ще го търсим между първо и второ четене.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Съвсем накратко, това което касае дефинициите в “Солвънси 2”, тук има един процедурен въпрос. Понастоящем “Солвънси 2”, все още не е финализирана, тъй като е в пряка връзка с измененията, които касае директивата “Омнибус 2”. Няколко пъти вече беше отлагано финализирането на ниво Европейска комисия. Последно беше от 30 юни 2013 г. на практика сроковете които касаят “Солвънси 2”, няма как да бъдат спазени,. Надяваме се до края на годината да бъде приета съответната директива, така че по всяка вероятност ще се наложи да реагираме между първо и второ четене, ако същевременно има някакво развитие. Но то вече е извън нашата компетентност.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги, имате думата по законопроекта. Мисля че това бяха страните, които трябваше да кажат становище или поне тези от тях, които присъстват.
Ако имате въпроси към колегите, които са изготвили законопроекта, към финансите. Ако нямате пристъпваме към гласуване. Това все пак е първо четене. Ясно, че е хармонизиращ в някаква степен законопроект.
Моля, който е за да гласува.
11 – „За”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на всички, които взеха участие. Надявам се между първо и второ четене да имаме необходимите корекции, ако се налага.
Приятен ден ви желая от името на Комисията.
Колеги, трета точка е Вътрешни правила за дейността на Комисията по бюджет и финанси.
Раздадени са. Това са правилата по които е работила Комисията. Адаптирани са към новия Правилник. Няма нещо, което да е много специфично. Може би с едно изключение, държа да ви го кажа. Става въпрос за дневния ред.
В нашия Правилник е записано: /6/ “Дневния ред на заседанията се определя от председателя на Комисията по бюджет и финанси, а в негово отсъствие от определен от него заместник-председател. Дневният ред за редовните заседания на Комисията се обявява най-малко три дни преди тяхното провеждане, а на извънредните едновременно с насрочването им.
/4/ При необходимост Председателят на Комисията може да предложи включването на определен законопроект по реда на Правилника за организация дейността на Народното събрание на извънредно заседание с решение на Комисията”.
Въпросът е тук, че понякога идват по-спешни законопроекти, които не са включени три дни преди това обявени в дневния ред. И ние тук отваряме една възможност това да става от председателя на Комисията на самото заседание с гласуване решения на Комисията. Това е по-различното. Защото от оперативната работа знаем, че ще има такива законопроекти. Три дни означава да ги отлагаме за следващата седмица.
Няма да ви чета отделните членове. Надявам се, че сте се запознали. Нищо извън Правилника за организация дейността на Народното събрание няма и нищо извън обичайната практика на работата на комисиите. Затова, ако имате въпроси към определени членове или предложения за изменение на такива или за нови, моля ви да ги кажете, ако не ще ви предложа гласуване ан блок, за да пестим време.
Предлагам в последния чл.13 да бъде попълнено мястото и времето, да бъде четвъртък от 14.30 часа. Защото това е традицията на тази Комисия. Тя заседава винаги в четвъртък.
Основните комисии са разделени – Правна, Бюджетна, Икономическа са долу горе разделени, но няма как да разделим и останалите. Винаги Икономическата заседава в сряда, а Бюджетната в четвъртък. Това е практиката и то много отдавна, още от 90-те години. Така че ние ще заседаваме винаги тук, Икономическата винаги в зала “Запад” в Парламента. Ако нямате някакви специални въпроси по темата. Прескача се от комисия в комисия, в зависимост от кворума.
Ако нямате предложения, предлагам ви да гласуваме Правилника.
Тук е момента, преди да гласуваме Правилника да ви кажа, че ръководството на Комисията ще работи в екип заедно с вас. Всичко от каквото имат нужда членовете на Комисията, винаги са добре дошли в канцеларията на Комисията на председателя. Можете и да работите там с екипа. Ще имате пълно съдействие. Винаги така сме правили, когато сме били в състава на тази Комисия.
Искам да ви представя екипа. Екипът е същия, който беше. Реших, че не бива да го променям. Тази Комисия е доста специализирана. Може би най-специализираната комисия, най-експертната. Тук е установен един дух на повече експертност и по-малко политичност. Самите експерти са профилирани, работещи. Някои от тях повече от десетилетия, а други по-малко, но достатъчно. Затова реших да запазя екипа, такъв какъвто е.
Виолета Боянова е секретар.
Весела Шикова – гл. експерт, Димитър Йорданов, Марияна Баросова, Милка Коева. Това е целият екип. Той се състои от четирима експерти и един секретар. На ваше разположение ще бъдат през цялото време за работата на Комисията.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Преди заседанието да раздавате законите, които ще гласуваме, защото аз нямах закона в момента. Гласувах само от солидарност, затова че е европейска директива.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В пощата са законите. Днес е обяснимо, че не сте си отворили пощата. И аз не я отворих.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Отворих я и го нямаше.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има задължение по правилник един ден преди заседанието да ги имате. Ще ги имате. Ако не намерите в пощата, лично ще бъдете уведомявани.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Може и тук да ги раздадат. Възможно и аз да не съм видял на правилното място пощата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Екипът е добре обучен в тази дейност и ще го направи. Ние вчера решихме да има заседание. Дори заседанието трябваше да бъде утре, но го направихме извънредно, поради тази причина.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Аз имам един въпрос и се връщам към първа точка и това, което Георги Кадиев каза. Има ли възможност Министерство на финансите да дадат някакъв анализ тази сума да не е 1680, а да е по-висока? Какъв ще бъде ефекта?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Поемам този ангажимент, евентуално, за да направим предложение между първо и второ четене.
Колеги, подлагам на гласуване Вътрешните правила за дейността на Комисията по бюджет и финанси ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Благодаря. Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това дневния ред е изчерпан. Ако имате нещо по точка разни или по работата. Ратификацията няма да я гледаме, защото има становища, които не може да вземем днес, а са важни.
Заповядайте госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Коментира се много финансовото състояние на държавата. Направих опит финансовия министър на питане да отговори, но той не направи цялостен обзор и картина. Според мен ще бъде добре в Комисията да направим едно изслушване на финансовия министър по състоянието, по сметките, по бюджета, за да може ние да сме на ясно като членове на Бюджетната комисия реално в момента за какво става въпрос в Министерство на финансите и в бюджета. Безспорно ще ни предстои сигурно отчет за изпълнение на шестмесечието, но е добре ние тръгваме като Бюджетна комисия, с това да сме на ясно, като хора, които регулираме обществените отношения. И може би ще бъде добре заедно със законопроектите, тъй като това е ново Народно събрание. Дай Боже духа на Парламента да продължи на заседанията, докато навлезем във всичко като информация за състоянието на държавата, а след това да изслушаме представителя на НАП на друго заседание, да изслушаме как функционира Агенцията по финансов контрол. Ние имаме право на това да чуем, а след това ще си имаме право и на контрола. И затова моля по преценка на ръководството на Комисията, това мисля, че няма да бъде лош подход.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Много е актуален въпроса. Има информация по него. Нагласата на ръководството на Парламента и на парламентарните групи, които подкрепят кабинета беше този петък в пленарна зала да има такъв дебат по финансовото състояние на държавата. За съжаление не е готов анализа. Аз разговарях два пъти с премиера и с финансовия министър. Мисля, че за следващия петък ще бъде готов. Дори чисто методологично препоръчах да бъде направен в няколко плана общи анализи с още показатели, които липсваха в тяхното виждане за този анализ. Мисля, че ще го направим направо в зала евентуално следващия петък във времето за контрола. Ако анализа е готов в някаква степен, аз ще ви информирам като членове на Комисията още в четвъртък как стоят основните параметри. В момента в който имаме малко по-обобщена информация ще ви информирам.
Мисълта ми е, че цялата седмица се работи по това. Но и моята лична преценка беше, че нивото на анализ на данните е крайно недостатъчно, за да се правят каквито и да било изводи и констатации. Така че към този момент така стоят нещата. Работи се много усилено и аз вярвам, че следващата седмица, ако политическия процес поне малко се нормализира ще имаме и тази опция. Дори от много интересни ъгли, които наистина отразяват реалното състояние на публичните финанси и не само.
Ако вие имате някакви конкретни предложения може да ги включим към този анализ. Но може би когато нещата са по-готови, тогава да дадете предложения. Всичко зависи от Министерство на финансите. Екипите работят. Заданията са дадени. Ако са готови ще ги видим категорично.
Благодаря ви колеги.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 16 часа и 05 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 21 419 знака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/
№ 1
На 26 юни 2013 г. /сряда/ от 15.30 часа в зала 356 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.30 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.30 часа /
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден колеги!
Откривам първото заседание на Комисията по бюджет и финанси в 42-то Народно събрание.
Предлагам ви следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 25.06.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати, № 302-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.06.2013 г.
3. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за дейността на Комисията по бюджет и финанси.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 354-01-26, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 25.06.2013 г.
Доколкото и аз съм един от вносителите на законопроекта може би да ви запозная. Става въпрос само за един параграф отнасящ се до чл. 10, в който се създава ал. 4 със следното съдържание.
“Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.” Тук става въпрос за възстановяване на един режим, който съществуваше преди последното изменение на закона направено 2011 г. в 41-то Народно събрание. Повечето от нас бяха поели ангажимент към избирателите да отменят този текст, тъй като той ощетява най-бедните слоеве и практически няма фискално значение. Това са мотивите накратко.
Моля от Министерство на финансите да дадат становище. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА:
Благодаря господин председател. Действително подобна разпоредба съществуваше до 1 януари 2011 г. Тя е въведен 2005 година като данъчно облекчение със социална цел. Беше отменена през 2011 г. с цел да се осигурят приходи за общините. Но всъщност, ако се погледне реално при данъчна оценка 1680 лв. и при размер на данъка в диапазон от 0,1 до 4,5 промила. Всъщност при един имот от 1680 лв. данъка може да бъде в диапазон от 17 ст. до 7,56 лв., в зависимост от това, какво решение е взел общинския съвет и какъв размер е определило на данъка за съответната община.
Действително този данък е недостатъчен за осигуряване на приходи за общината. Следва да се имат предвид и самите разходи по администрирането на този данък. Министерство на финансите изцяло подкрепя направеното предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на зам. министър Людмила Петкова, която ще отговаря за данъчната политика в Министерство на финансите. Това е повод да ви я представя. Ако има хоризонт този Парламент ще имаме много работа с нея. Надявам се за полза на фиска и на данъкоплатците.
Други становища има ли? Няма. Колеги, имате думата по законопроекта.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос към госпожа Петкова. За каква маса данъкоплатци става въпрос? Имате ли някаква информация?
Второто, което искам да напомня беше 2005 г., аз го помня много добре. И между другото не ми стана ясно, защо 2010 г. сте взели решението от 2011 г. това да отпадне. Защото 2005 г. аз бях човека, който долу в голямата елипсовидна зала при първия бюджет, който гледахме, Пламен Орешарски беше и тогава Люси Елкова беше шеф на Данъчна политика, постави въпроса, а той беше много прост. Тогава аз печатах данъчните декларации. И като знам какво струва печатането плюс плика, плюс администрирането, плюс разнасянето, себестойността на един такъв продукт е между два и три лева. В същото време аз имам една барака на морето. Тогава получих данък сграда и земя 68 ст. и такса смет 80 ст.
Всъщност от там дойде идеята, че е една пълна глупост, нещо което струва три лева да вземеше срещу него 1 лв. и 50 ст. И не ми стана ясно защо го отменихте 2010 г. И сега категорично ще го подкрепим. Това трябва да стане. Защото това нанася вреда на фиска, на бюджета.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Решението е политическо, не е фискално, защото разходите по администриране на този данък всъщност са по-големи от размера на самия данък. По отношение на това колко лица ще бъдат засегнати, всъщност в най-малките населени места, тези които са от категория четвърта до седма, около 30 – 40 процента са от лицата, които попадат в тази категория с данъчна оценка. Притежаващи имоти с данъчна оценка до 1680 лв. Но мотивите, когато се отмени тази разпоредба бяха, че всъщност ще се осигурят допълнителни приходи за общините. Но тези приходи, както казах преди малко, те са крайно недостатъчни, тъй като при един такъв имот, данъка е около два, три лева.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви колеги. Имате ли изказвания, становища?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не можах да разбера, тази сума 1680 лв. изглежда доста прецизна - 1680 лв., а не 1700. От 2005 г. досега все пак има някаква инфлация. Не е ли по-добре да се закръгли тази сума някак си. Изглежда прекалено точна за такъв период.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Първоначално е била въведена като сума 1400 лв. 2007 г. е променена на 1680 лв. След това на 2520 лв. и 2010 г. пак се възстановява на 1680 лв. Това е последната сума, която е съществувала в закон преди отмяната. Би могло по принцип да се закръгли.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така звучи по-експертно господин Гечев, 1680.
Господин Кадиев заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да обясня на колегата Гечев как се случи това нещо. Как стигнахме до 1680. Това е много просто. От 1400 лв., което беше първоначалната сума увеличиха се данъчните оценки с 20 процента. Автоматично тези 1400 лв. бяха увеличени с 20 процента на 1680 лв. След това пак с някакъв процент на 2520. И според мен, ако правим нещо, не трябва да го правим на 1680 лв, а поне на 2500 лв. Защото в съвременните условия имот, който е под 2500 лв. трябва да е не барака, а не знам какво. Аз не знам колко са такива. И ако ни трябва някаква информация от Министерство на финансите, това е броя на такива имоти и фискалния ефект. Колко лева миналата година общините са събрали повече от това, че отсъства този данък. Едва ли е повече от 5 млн. лв., но е някаква съвсем минимална сума.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предполагам, че практически е голям боря, защото почти всяко лозе има барака и рибарски колиби. Като брой сигурно е огромно, което още повече утежнява администрирането. Но може между първо и второ четене някаква допълнителна информация, ако има да я чуем.
Колеги, ако няма други изказвания да пристъпим към гласуване на този законопроект.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 10 ”за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати, № 302-01-4, внесен от Министерския съвет на 24.06.2013 г.
Това е законопроект на Министерския съвет.
Наши гости са: От министерство на финансите Людмила Петкова – заместник-министър, Милена Бойкова – директор на Дирекция “Държавен дълг и финанси” и Елена Петрова – държавен експерт в Дирекция “Държавен дълг и финанси”.
От Комисия за финансов надзор Ангел Джалъзов – заместник-председател, Евгени Точев – директор на Дирекция “Правна”, Димитър Койчев – директор на Дирекция “Международно сътрудничество”, Мариян Иванов – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество” .
От БНБ – Управление “Банков надзор” Тихомир Тимнев – директор на Дирекция “Правно обслужване и административна дейност”, Атанас Иванов – експерт в Дирекция “Правно обслужване и административна дейност”, Екатерина Гигова – експерт в Дирекция “Правно обслужване и административна дейност” . От Асоциация на българските застрахователи - Антоанета Димоларова, Христо Христов .
От името на вносителите кой ще представи законопроекта?
Заповядайте.
МИЛЕНА БОЙКОВА:
Благодаря ви господин председателю за дадената ни възможност, съвсем накратко да представим на вашето внимание този законопроект. Самият факт колко много експерти сме тук показва комплицираността и сложността на законопроекта, който предоставяме на вашето внимание. На практика това е законопроект, който цели транспониране на европейска директива, а именно 2011-89 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември т.г. Като цяло той цели да се осигури възможност за упражняването на един подходящ контрол и допълнителен надзор върху застрахователните и банковите групи, включително когато те са част от финансов холдинг със смесена дейност.
Няколко основни неща предвижда законопроекта, а именно променят се съществени дефиниции за поднадзорно лице и също така за финансов сектор, в това число се добавят и нови такива, които са за презастраховател и за лица управляващи друго предприятие за колективно инвестиране.
В обхвата на допълнителния надзор, съгласно този закон се включват също така и управляващите дружества и лицата управляващи други предприятия за колективно инвестиране по начин и в степен, в която са включени финансовите институции, т.е. получава се едно изравняване и разширяване на обхвата.
Въвеждат се нови изключения от обхвата на директивата със съгласието разбира се на компетентните институции, когато това не представлява и не препятства постигане на целите на допълнителния надзор. Въвежда се изискване със засилен обмен на информация, което е много важно, за да се гарантира упражняването на този ефективен допълнителен контрол върху финансовите конгломерати.
Регламентира се провеждането на стрес тестове на ниво финансови конгломерати, като преценката разбира се, относно тази целесъобразност, параметрите, времето за провеждане на тези стрес тестове, специфичните рискови групи се определят от тоталните финансови конгломерати.
На последно място се регламентира и създаването на надзорни колегии за финансовите конгломерати, с оглед да се осигури допълнителния принос към действащите надзорни колегии на банковите групи, съответно на комитетите за координация на застрахователните групи в конгломерата.
С предложените промени се очаква да се засили като цяло нормативната база в областта на допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, което респективно ще доведе до стимули за по-ефективно управление на риска и съответно по-ефективни практики.
При равни други обстоятелства, това би трябвало да спомогне за подобряване на конкурентоспособността на финансовите групи от Европейския съюз и в международен план и да допринесе до голяма степен за ограничаването на рисковете за финансовата стабилност и евентуалните разходи за обществото.
Това е което съвсем накратко искам да представя на вашето внимание. В случай на конкретни въпроси съм на разположение.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Господин председател, ние сме така да се каже, от основно разработили законопроекта и поради тази причина не виждам необходимост да изразяваме някакво специално становище. Разбира се, окончателния вариант беше подготвен заедно с колегите от Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Това изяснява нещата. Предполагам, че същото е становището и на КФН. Благодаря ви.
Тогава Асоциация на българските застрахователи да чуем.
Госпожа Димоларова.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА: Господин председател, ние ще вземем отношение само в частта за измененията в Кодекса на застраховане. Имахме бележки във връзка с дефиницията на каптивен застраховател. Считаме, че дефиницията, която е дадена към настоящия момент в законопроекта не съответства на “Солвънси 2” дефиницията, а и на действителността на пазара – застрахователния и практиките. Така че ще депозираме специално дефиницията, която искаме да бъде променена, за да може да се гледа между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговор на този проблем имаме ли някакъв или ще го търсим между първо и второ четене.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Съвсем накратко, това което касае дефинициите в “Солвънси 2”, тук има един процедурен въпрос. Понастоящем “Солвънси 2”, все още не е финализирана, тъй като е в пряка връзка с измененията, които касае директивата “Омнибус 2”. Няколко пъти вече беше отлагано финализирането на ниво Европейска комисия. Последно беше от 30 юни 2013 г. на практика сроковете които касаят “Солвънси 2”, няма как да бъдат спазени,. Надяваме се до края на годината да бъде приета съответната директива, така че по всяка вероятност ще се наложи да реагираме между първо и второ четене, ако същевременно има някакво развитие. Но то вече е извън нашата компетентност.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Колеги, имате думата по законопроекта. Мисля че това бяха страните, които трябваше да кажат становище или поне тези от тях, които присъстват.
Ако имате въпроси към колегите, които са изготвили законопроекта, към финансите. Ако нямате пристъпваме към гласуване. Това все пак е първо четене. Ясно, че е хармонизиращ в някаква степен законопроект.
Моля, който е за да гласува.
11 – „За”
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря на всички, които взеха участие. Надявам се между първо и второ четене да имаме необходимите корекции, ако се налага.
Приятен ден ви желая от името на Комисията.
Колеги, трета точка е Вътрешни правила за дейността на Комисията по бюджет и финанси.
Раздадени са. Това са правилата по които е работила Комисията. Адаптирани са към новия Правилник. Няма нещо, което да е много специфично. Може би с едно изключение, държа да ви го кажа. Става въпрос за дневния ред.
В нашия Правилник е записано: /6/ “Дневния ред на заседанията се определя от председателя на Комисията по бюджет и финанси, а в негово отсъствие от определен от него заместник-председател. Дневният ред за редовните заседания на Комисията се обявява най-малко три дни преди тяхното провеждане, а на извънредните едновременно с насрочването им.
/4/ При необходимост Председателят на Комисията може да предложи включването на определен законопроект по реда на Правилника за организация дейността на Народното събрание на извънредно заседание с решение на Комисията”.
Въпросът е тук, че понякога идват по-спешни законопроекти, които не са включени три дни преди това обявени в дневния ред. И ние тук отваряме една възможност това да става от председателя на Комисията на самото заседание с гласуване решения на Комисията. Това е по-различното. Защото от оперативната работа знаем, че ще има такива законопроекти. Три дни означава да ги отлагаме за следващата седмица.
Няма да ви чета отделните членове. Надявам се, че сте се запознали. Нищо извън Правилника за организация дейността на Народното събрание няма и нищо извън обичайната практика на работата на комисиите. Затова, ако имате въпроси към определени членове или предложения за изменение на такива или за нови, моля ви да ги кажете, ако не ще ви предложа гласуване ан блок, за да пестим време.
Предлагам в последния чл.13 да бъде попълнено мястото и времето, да бъде четвъртък от 14.30 часа. Защото това е традицията на тази Комисия. Тя заседава винаги в четвъртък.
Основните комисии са разделени – Правна, Бюджетна, Икономическа са долу горе разделени, но няма как да разделим и останалите. Винаги Икономическата заседава в сряда, а Бюджетната в четвъртък. Това е практиката и то много отдавна, още от 90-те години. Така че ние ще заседаваме винаги тук, Икономическата винаги в зала “Запад” в Парламента. Ако нямате някакви специални въпроси по темата. Прескача се от комисия в комисия, в зависимост от кворума.
Ако нямате предложения, предлагам ви да гласуваме Правилника.
Тук е момента, преди да гласуваме Правилника да ви кажа, че ръководството на Комисията ще работи в екип заедно с вас. Всичко от каквото имат нужда членовете на Комисията, винаги са добре дошли в канцеларията на Комисията на председателя. Можете и да работите там с екипа. Ще имате пълно съдействие. Винаги така сме правили, когато сме били в състава на тази Комисия.
Искам да ви представя екипа. Екипът е същия, който беше. Реших, че не бива да го променям. Тази Комисия е доста специализирана. Може би най-специализираната комисия, най-експертната. Тук е установен един дух на повече експертност и по-малко политичност. Самите експерти са профилирани, работещи. Някои от тях повече от десетилетия, а други по-малко, но достатъчно. Затова реших да запазя екипа, такъв какъвто е.
Виолета Боянова е секретар.
Весела Шикова – гл. експерт, Димитър Йорданов, Марияна Баросова, Милка Коева. Това е целият екип. Той се състои от четирима експерти и един секретар. На ваше разположение ще бъдат през цялото време за работата на Комисията.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Преди заседанието да раздавате законите, които ще гласуваме, защото аз нямах закона в момента. Гласувах само от солидарност, затова че е европейска директива.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В пощата са законите. Днес е обяснимо, че не сте си отворили пощата. И аз не я отворих.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Отворих я и го нямаше.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има задължение по правилник един ден преди заседанието да ги имате. Ще ги имате. Ако не намерите в пощата, лично ще бъдете уведомявани.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Може и тук да ги раздадат. Възможно и аз да не съм видял на правилното място пощата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Екипът е добре обучен в тази дейност и ще го направи. Ние вчера решихме да има заседание. Дори заседанието трябваше да бъде утре, но го направихме извънредно, поради тази причина.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Аз имам един въпрос и се връщам към първа точка и това, което Георги Кадиев каза. Има ли възможност Министерство на финансите да дадат някакъв анализ тази сума да не е 1680, а да е по-висока? Какъв ще бъде ефекта?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Поемам този ангажимент, евентуално, за да направим предложение между първо и второ четене.
Колеги, подлагам на гласуване Вътрешните правила за дейността на Комисията по бюджет и финанси ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Благодаря. Гласували 10 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това дневния ред е изчерпан. Ако имате нещо по точка разни или по работата. Ратификацията няма да я гледаме, защото има становища, които не може да вземем днес, а са важни.
Заповядайте госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Коментира се много финансовото състояние на държавата. Направих опит финансовия министър на питане да отговори, но той не направи цялостен обзор и картина. Според мен ще бъде добре в Комисията да направим едно изслушване на финансовия министър по състоянието, по сметките, по бюджета, за да може ние да сме на ясно като членове на Бюджетната комисия реално в момента за какво става въпрос в Министерство на финансите и в бюджета. Безспорно ще ни предстои сигурно отчет за изпълнение на шестмесечието, но е добре ние тръгваме като Бюджетна комисия, с това да сме на ясно, като хора, които регулираме обществените отношения. И може би ще бъде добре заедно със законопроектите, тъй като това е ново Народно събрание. Дай Боже духа на Парламента да продължи на заседанията, докато навлезем във всичко като информация за състоянието на държавата, а след това да изслушаме представителя на НАП на друго заседание, да изслушаме как функционира Агенцията по финансов контрол. Ние имаме право на това да чуем, а след това ще си имаме право и на контрола. И затова моля по преценка на ръководството на Комисията, това мисля, че няма да бъде лош подход.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Много е актуален въпроса. Има информация по него. Нагласата на ръководството на Парламента и на парламентарните групи, които подкрепят кабинета беше този петък в пленарна зала да има такъв дебат по финансовото състояние на държавата. За съжаление не е готов анализа. Аз разговарях два пъти с премиера и с финансовия министър. Мисля, че за следващия петък ще бъде готов. Дори чисто методологично препоръчах да бъде направен в няколко плана общи анализи с още показатели, които липсваха в тяхното виждане за този анализ. Мисля, че ще го направим направо в зала евентуално следващия петък във времето за контрола. Ако анализа е готов в някаква степен, аз ще ви информирам като членове на Комисията още в четвъртък как стоят основните параметри. В момента в който имаме малко по-обобщена информация ще ви информирам.
Мисълта ми е, че цялата седмица се работи по това. Но и моята лична преценка беше, че нивото на анализ на данните е крайно недостатъчно, за да се правят каквито и да било изводи и констатации. Така че към този момент така стоят нещата. Работи се много усилено и аз вярвам, че следващата седмица, ако политическия процес поне малко се нормализира ще имаме и тази опция. Дори от много интересни ъгли, които наистина отразяват реалното състояние на публичните финанси и не само.
Ако вие имате някакви конкретни предложения може да ги включим към този анализ. Но може би когато нещата са по-готови, тогава да дадете предложения. Всичко зависи от Министерство на финансите. Екипите работят. Заданията са дадени. Ако са готови ще ги видим категорично.
Благодаря ви колеги.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 16 часа и 05 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 21 419 знака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/
