П Р О Т О К О Л

№ 18

---

На 3 декември 2013 г. /вторник / от 16.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 16.20 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 16 часа и 20 минути /

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, откривам извънредното заседанието на Комисията по бюджет и финанси с две точки в дневния ред.

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на допълнителни текстове по законопроект за изменение и допълнение на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерския съвет на 22.10.2013 г., приет на първо гласуване на 15.11.2013 г.
2. Редакционни поправки в доклада за второ четене на държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Предлагам да започнем с бюджета.
Моля, който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 17. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Колеги, по тази първа точка стигнахме до следното предложение, което искаме да ви направим. Правя го устно. Може и госпожа Стоянова, защото и тя го направи в зала.
Първо да ви кажа редакционно от предложението на Волен Сидеров и група народни представители чл.35 б. «б», ал.2. Тя казва следното. «Лицата задължени да удържат и внасят таксата по този раздел, подават тримесечна справка образец, утвърден от прредседателя на ДКЕВР». Да отпадне думата «председателя», защото това е колективен орган и остава само от ДКЕВР. Няма друго предложение и друга редакция. Няма прояман на формулата и всичко остава така както е. Само с отпадане на думите «председателя на».
Имате ли нещо да кажете по този параграф?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Всъщност в самата формула има една сгрешена буква. Във формулата преференциалната цена по количеството изкупена енегия, в самата формула трябва да е буква «и», вместо буква «б».
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кое налага това?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Формулата е била правилна. Но когато е нанасян текста е допусната техническа грешка. Защото има разлика между съкращението, което е във формулата и съкращението в самото определние кое съкращение, какво означава.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нищо не променяме, а е техническа грешка. Благодаря ви.
Подлагам на гласуване тези две промени.
Господин Кадиев иска думата преди гласуването.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. Понеже разговаряхме и продължавам да считам, че трябва да има диференциация на начина на облагане, спрямо годините, в които са влезли в експлоатация, както и спрямо мощността. Бих искал да знам има ли процедурна възможност да направя предложение в момента?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има такава възможност. Вие сте член на Комисията и имате възможност устно да направите предложение.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаеми колеги, няколко числа ви казвам, за да прецените логиката на това, което ви казвам. От 1020 фирми, които в България са лицензирни за фотоволтаици, 900 са тези които имат мощности до 200 киловата. Тоест, надземни и покривни съоръжения. Според мен няма никаква логика, ако искаме да стимулираме тези хора, да ги облагаме изобщо. Така че аз бих искал да изключим от обхвата на таксата мощностите. Правя конкретно предложение. Мощности, които са до 80 киловата надземни и до 30 киловата покривни съоръжения. Това е първо.
След това има чувствителна разлика във възвръщаемостта на капитала на инвестициите по години. Дори като погледнете самото количество мегавати, които са влезнали в употреба по години, веднага си личи изкривяването. Приблизително около 900 мегавата слънчева енергия 750 приблизително са в периода 30 юни 2011 г. и след това. Тъй като очевидно те имат най-бърза възвръщаемост и ако искаме да има справедливост в това нещо, според мен трябва да подхождаме по логиката, по която ДКЕВР подходи, когато въведе такса достъп преди няколко месеца. Там си спомняте беше 20 процента за едни мощности за едни години, 40 процента за други мощности за други години. Така че бих искал да направя следното конкретно предложение.
За вятърните централи таксата да бъде не 20, а 10 процента. А за фотоволтаичните централи, за тези които са въведени в експлоатация до края на 2009 г. да бъде 10 процента. 2010 г. и до средата на 2011 г. да бъде 15 процентта. И от средата на 2011 г. да бъде 25 процента.
Вятърни централи 10 процента, независимо от годината на въвеждане в експлоатация. Фотоволтаични централи. Говорим само за тези, които са над 80 киловата надземни и 30 киловата покривни конструкции да бъдат въведените в експлоатация до 31 декември 2009 г. - 10 процента. Въведените в експлоатация от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. - 15 процента. И въведените в експлоатация след 1 юли 2011 г. – 25 процента.
Като фискален ефект това би донесло допълнителни приходи на фиска от порядъка на 20 млн. лева върху тези 140 млн. лева, които вече веднъж бяха калкулирани.
И пак повтарям, нула процента ставка за конструкциите, които са до 80 киловата надземни конструкции фотовалтаични и 30 киловата покривни конструкции фотоволтаични. Това е много важно, тъй като огромна част от фирмите са точно такива хора, които повярваха на нашия ангажимент, че искаме да стимулираме малките конструкции, а не тези които са по 5, 10 и 15 мегавата. Между другото колеги, най-големия фотоволтаичен парк в България, ако някой от вас не знае е 60 мегавата. Един мегават е 20 декара. Представете си 1200 декара панели. Какво е това нещо? Държава като Италия забранява изобщо над един мегават да се строят конструкции. Може да строиш, но преференциална цена получаваш само за първия един мегават. Ние до такава степен изкривихме този бизнес, че позволихме 60 мегаватови конструкции да се появяват. В момента единственото, което искам е по някакъв начин да възстановим справедливостта.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
Има ли други изказвания? Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не съм много изкушен от темата с възстановяемите енергийни източници, но понеже съм провокиран от изказването на господин Кадиев, който търси в цялата боза справедливост, си позволявам да задам въпрос на вносителите или който иска да кометира, въпреки че това е Бюджетна комисия и едва ли тук са най-големите специалисти по енергетика и енергиен микс.
Ако е ясно, че има определени залитания в системата, в които определени производители или определен вид произвоство е преференциално спрямо друго, защо във формулата с която целим очевидно, а гледам и предложението в бюджета, възстановяването на баланса в енергийната система, който беше нарушен с небалансирани решения от същия този наш Параламент и ДКЕВР и правителството, защо да не вклюмчим в обхвата на тези такси и други производства. Защо да не го разширим с всички преференциални производства. Ако логиката е, че е нарушен баланса и ние трябва да намерим ресурс да го вкараме в системата, за да я балансираме.
Защото очевидно като гледаме резултатите на НЕК има проблем. И ако ще го правим това през бюджета, да лъснат кирливите ризи на енергетиката един път за винаги пред обществото. Тъй като с цялата реформа и централизацията в НЕК и опита да го въртим през бюджета, това направихме, което не е лошо всъщност, защото трябва да се видят всички грешки вътре в тази система. Да отговори някой колега на въпроса, какво лошо има да разширим обхвата на тази мярка и по отношение на другите преференциални производства. Имаме централи ЕС с гарантирано преференциално изкупуване с години напред. Защо трябва да толерираме това нещо. Хубаво, имат си цена преференциална добре. Защо другите, които също имат хубава и добра преференциална цена и ще ги облагаме допълнително. Тъй като тази такса няма насреща друго, което държавата да оказва като услуга и си е жив данък. Защо да не обложим и всички други с преференцията, за да разпределим натоварването, ако говорим за справедливост.
Взимам повод от думите на господин Кадиев, който явно търси справедливост в системата, както вероятно и хора, които са от този бизнес и се чувстват засегнати. Ако ще го правим това имаме два мотива.
Единият, ако е чисто фискален да пълним бюджета. Добре да разширим обхвата на мярката. Моите притеснения за приходната част на бюджета са доста по-сериозни. И спокойно може да се вмести в приходната част много по-сериозен ресурс.
Второ, ако идеята ни е да търсим баланс в енергийната система, тези 150 млн., които сте заложили като инвестиции, няма да решат въпроса. Защото проблема в енергетиката не е в инвестициите, а в текущите разходи.
Ако проблемът беше в инвестициите нямаше да водим този дебат. Затова не знам дали колегите от Атака са правилните хора, към които трябва да адресирам този въпрос, но нека някой да обясни, защо се е съсредоточил само върху единия вид производство с преференциални цени. Като ще взимаме такива екстравагантни решения да ги разпрострем върху всички преференциални цени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Горанов. Заповядайте господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако мога да ви отговоря, ако сте съгласни ще го направя като предложение. Да се съберем от всички парламентарни групи. Защото действително в този сектор има много проблеми и много дупки. Действително има два ТЕЦ от които се изкупува електроенергията на преференциални цени. Има редица, както каза господин Стефанов производства, които са на високи преференции, като топлофикациите. И също така може да се работи в тази насока. И аз смятам, че трябва да се работи в тази насока, за да търсим тази справедливост, която казахте.
Господин Кадиев аз от вашето предположение, предполагам че изхождате от това, че с годините намалява цената на инвестицията в самите панели и затова предлагате след 2011 г. да бъде 25 процента. Тъй като знаете, че на базата на нашето предложение имаше голям скок, така да го нарека, от Съюза на фотоволтаиците и предполагам, че сега ще направят още по-голям, след като чуят 25 процента. Тъй като ръста на тези паркове е много по-значителен след 2011 г.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. Българската фотоволтаична асоциация има данни за възвръщаемостта на капитала на всяка една от тези инвестиции по години. За 2009 г., ако сте направили фотоволтаичен парк, възвръщате капитала си за 9 години и половина. 2012 г. ако сте го направили го възвръщате за 6 години и половина. Това е поради резкия спад на цената на панелите и запазване на същата висока цена на изкупуване на енергията. И затова според мен има логика, тези които са строили след 30 юни 2011 г. да понесат по-голяма тежест, защото те най-много са спечелили от този спад на необходимите инвестиции и запазването на висока цена.
Аз не знам защо ВЕЦ-овете са изключени от вашето предложение. И това вие трябва да го кажете. Но понеже тук беше споменато ВЕЦ-ове, биомаса. Биомасата е 6 мегавата. С шест мегавата няма да оправим системата. Макар че аз съм за да вкараме и биомасата в обхвата на закона. Аз нямам нищо против това нещо. Не съм запознат. И не знам дали 10 или 25 процента ставка, зависи от възвръщаемостта на техните инвестиции и може би трябва и с тях да се говори.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Горанов иска думата. Заповядайте господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Дебатът за Бюджетна комисия е странен. Извинявайте, ако съм краен. Странен е, защото аз мислех, че ние тук в момента обсъждаме това с какъв инструмент намираме допълнителен ресурс за бюджета. Аз не съм задавал въпроса защо го правим. Изведнъж се оказва, че ние дебатираме отношението на фиска към облагането като към това, кой колко печели. И ако някой печели много, дайте да му “резнем главата”.
Моят принципен въпрос към вносителите, но те не искат веднага да го водим, а ние имаме веднага решение, което трябва да го вземем. Ако имаме някакво специално отношение към производството на електроенергия от ВЕИ, да го изразим за целия сектор и за всички преференциални цени. Ако нямаме такова и си говорим за фискални измерения, не бива по никакъв начин да разсъждаваме върху това, на кой каква му била нормата на възвръщаемост в зависимост от годината на активиране на мощностите. И дали това, че германците свалят цените, защото видите ли на китайците им поевтинявали панелите, това не е дебат за Бюджетна комисия.
По същата логика ние трябва да променим обхвата на корпоративно облагане, според нормата на възвръщаемост на даден бизнес. Не е това дебат за Бюджетна комисия. И понеже тук е повдигнат въпроса, аз ви предлагам в обхвата на формулата, която не е безкритична, да включим цялото производство преференциални цени. Исках да чуя аргумента против или аргумента за. Но не приемам аргумент, дайте да се събираме да говорим. Защото ако това е вашето предложение, оттеглете си сегашното. Да седнем в един формат между всички парламентарни групи да го обсъдим, да се направи и тогава да го прилагаме. Ако вашето предложение е, приемете сега нашето, защото сме от Атака и сме го внесли, а след това да се събираме и да го обсъждаме, това не е позиция.
В Бюджетна комисия да обсъждаме възвръщаемост на определен бизнес и така да формираме политиката на облагане към него. Защото не е такса, това което няма насреща някаква престация от държавата под формата на услуга. Това е данък. Да решим какво правим и да модифицираме това предложение с още някоя и друга абревиатура. Сутринта ви слушах, много умело, с добро чувство го казвам, успяхте да парирате опитите да ви атакуват лично. Да измислим така формулата, че да извърши фискалния си ефект. Имаме вече готово предложение изработено в Бюджетна комисия, в което виждаме, че има и насока за този допълнителен разход. Поне да оформим параметрите като хората един път за винаги. Ако нямате готовност за това. Оттеглете го. Да не се занимаваме с тази тема. И след един месец да се занимаем с нея, но в пълнотата й. И тогава да е ясно, дали преследваме фискални цели или преследваме цели за балансиране на енергийната система на страната или преследваме цели свързани с необходимостта от допълнителни инвестиции в енергетиката. Защото това са три различни неща.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Горанов. Господин Кадиев достатъчно. По едно изказване по темата, две са достатъчни. Направиха се предложения. Аз ще се придържам към темата на Бюджетна комисия, а вие може да се съберете Енергийната комисия и да направите предложение и да промените. Таксата може да се променя и през годината. Няма никакъв проблем. Да се диференцират, да се обсъдят всички възможности. Аз признавам, че не съм специалист в тази материя. Това което успях да видя като част от аргументацията е насоките, които е дала Европейската комисия и те се отнасят не до всички ВЕИ-та, а точно до фотоволтаиците и възобновяемите от вятър. И мерките които са предприели други страни в Европа, които вече ги говорихме.
Ако трябва да бъда точен, повече ми харесва мярката на Франция, която е намалила с 20 процента преференциалните цени. Има направено предложение от господин Кадиев. Аз ще подложа тези предложения на гласуване.
Искате ли думата господин министър като вносител на законопроекта, да си кажете мнението по новите предложения. Може и да не го кажете, може и да го кажете. Ако искате думата заповядайте. След господин минитъра ще преминем към гласуване.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Без да съм специалист по темата, от гледна точка на енергетиката, струва ми се ,че до голяма степен първото предложение на господин Кадиев, може и да греша, по отношение на малките производители се адресира в чл.31, ал.5, т.3, в която се казва: “Количествата по т.1 и 2 се намаляват с количествата, които производителите ползват за собствени нужди, за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, които продават по свободно договорени цени или на балансиращия пазара.
По отношение на възможностите за диференциране на таксата, говорих с министър Стойнов, който за съжаление няма как да присъства, тъй като е в чужбина. Той каза, че предпочита варианта с единна такса. Предавам неговите думи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението, което е направено от господин Кадиев. Ако искате мога да го прочета още веднъж, но вие го чухте. То е за отпадане нулева ставка надземни до 80 киловата, покривни до 30 диференцирана ставка на влезналите в експлоатация до края на 2009 г. 10 процента. До 30 юни 2011 г. – 15 процентна и след 1 юли 2011 г. - 25 процента.
Моля, който е съгласен с така направеното предложение да гласува.
Гласувал 1 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? 16 въздържали се.
Предложението не се приема.
Предложението, което направих аз да отпаднат думите “председателя на” по чл.35 б, ал.2.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Осем въздържали се.
Приема се.
Така приетото предложение отразено в съответните членове. Ще ви прочета първо къде дава отражение и после ще ви ги прочета точно.
В чл.1 това са приходите на ред държавни такси, сумата става 914 719. За ваша информация увеличена е със 150 млн.
МЕНДА СТОЯНОВА: Тези 150 млн. 627.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: На няколко места в чл.1 е отразена. Първото място е в ал.1 неданъчни приходи ред 2.1 става 914 719. Увеличението е със 150.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не данъчни приходи 1 млр. 874 084, което е със 150 млн. 627000.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да пропуснах това. Благодаря ви за корекцията. Първо е не данъчни приходи 1 млр. 874 084,8. След това 2.1. Това което ви прочетох. След това следва изменение в ал.2.
МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте господин председател, но да го уточним. В не данъчни приходи т.2 е плюс 150 млн. 627 000.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сумата която очакват от такси е 150 млн.
МЕНДА СТОЯНОВА: Досегашния бюджет е 1 млр. 724 711,8. Така ли е досегашния бюджет? Като е така, значи е 150 млн. 627000.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Възможно е да греша, госпожо Стоянова пред мен е коригирания вариант, който Министерство на финансите са направили.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Обърква ви Народното събрание, госпожо Стоянова, на Миков предложението. На Миков предложението за сваляне на приходите на Народното събрание те обърква. А това е окончателната редакция на Работната група, разбирай на Министерство на финансите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да се обясни от Министерство на финансите?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може. Те ще го обяснят. Колеги от Дирекция “Бюджет” заповядайте да обясните.
ДОБРИН ПИНДЖУРОВ: Тази разлика за която говорите е 674 000, които свалихме от приходната част, а бюджета на Народното събрание. Това е 627 000.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз предлагам да проверите точния сбор.
Не данъчни приходи 1 млр. 874 084. 8.
Държавни такси. Това е ред 2.1 - 914 719.
Ал.2. Резерв за непредвидени и неотложни разходи.
Прираст на държавния резерв нето.
Резерв за непредвидени и неотложни разходи – 861 100.
Ред 4.1.2 За икономически растеж и държавност. Става 790 000. Тук са прибавени. След това и по бюджета на Народното събрание ред 4.3 – 500.
По-нататък са в ал.5 се добавя нова т.5. След т.4 за бойна подготовка. Добавя се т.5. “За инвестиции и програми в областта на енергетиката в размер до 150 млн. лв.”
Чл.36. Бюджетът на ДКЕВР.
І. Приходи, помощи и дарения - 160 220. Увеличава се със 150.
След това.
ІV. Бюджетно салдо / І + ІІ + ІІІ/ - 156, 305,4
Това са промените, които са във връзка с приетия § 6 от Преходни и заключителни разпоредби.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз пак не разбрах тези 627000 къде отидоха? Увеличиха приходите и после къде отидоха?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Намалихме приходите на Народното събрание и разходите респективно на Народното събрание. С предложението на господин Михов да се намалят приходите и разходите.
Моля, който е за направеното предложение да гласува. Заповядайте господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже сме на чл.1 и обсъждаме въздействието на § 6 с включването на показателите в приходната и разходната част, искам да обърна внимание на нещо, което в зала се коментираше. Още веднъж искам да го повдигна, резултатът е такъв. Очевидно е преценено, че гъвкавостта в отделните бюджети трябва да бъде централизирана, за да може решенията за инвестициите, които да генерират растеж да бъдат вземани след преценка, доколко съответните инвестиции носят принос към растежа. Макар и не безспорно има за какво да се хване човек и в такава логика.
Прави впечатление, че примерно по отношение на националните медии подхода не е еднозначен. И си позволявам отново да вдигна един дебат, който вътре в пленарна зала беше проведен. На ръба на Правилника съм, но не че не се случвало. Все пак Комисията по бюджет и финанси заседава. Нямаме приет член 1 в пленарна зала.
Искам да направя едно предложение в рамките на параметрите, без да променям нищо друго в чл.1. Да ви предложа в чл. ал.2, раздел ІІІ – Бюджетни взаимоотношения нето, пореден № 1.4, числото 42 112 да бъде заменено с 39 612.
В компенсация на това в пореден номер 1.5 числото 65147 да бъде заменено с 67 647.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Трябва да е 65 167 – 67 667
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: 67 647 и 39 612 са съответните предложения за редакция на пореден номер 1.4 и 1.5 от ІІІ на чл.1 ал.2.
Позволявам си да направя тези предложения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Абсолютно в Правилника сте.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря господин председател. Искам да подкрепя това, което каза господин Горанов по отношение на субсидията на Българска национална телевизия. Наистина криза е. Бюджетът е рестриктивен по отношение на медиите, но нека тежестта на кризата да бъде разпределена равномерно между двете медии.
Искам да кажа, че пред Българска национална телевизия предстои цифровизация. Имат много разходи във връзка с осъществяването на това, което е държавна политика. Така че призовавам всички колеги да подкрепят предложението на господин Горанов. Не променяме общата рамка на бюджета.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Други изказвания има ли?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Взимаме 2,5 млн. от радиото и даваме 2,5 млн. на телевизията. Това ли е?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мотивът господин Кадиев, да не влизаме в режим на обяснение е, че с 5 млн. е отрязана само телевизията. Ако е взето решение, че този сектор, както другите сектори трябва да им се отнеме някаква степен на дискреция и тя да бъде централизирана, за да може да се преценява в рамките на общия резерв как да се управлява гъвкавостта на бюджета, то няма аргумент. Имайте предвид, че Закона за радиото и телевизията предвижда всяка една от двете националния медии да бъде финансирана по стандарт за час програма. И ви питам като готвите проекта на постановление за изпълнение на държавния бюджет, като влезете в Министерски съвет и предложите намаление с 10 и повече процента намаление на норматива за създаване и разпространение на час програма телевизия, с какъв аргумент ще го направи вносителя, министъра на финансите тогава и със същия аргумент той ще запази създаване и разпространения норматив за час програма за Българското национално радио.
Като имаме предвид, че по отношение на Българската национална телевизия, там освен звук се разпространява и картина. Знаем, че таксите за ефирно разпространение на Националната телевизия растат. Толкова с мотивацията. Ако обаче е преценено, че трябва да се решава, да се раздели на две.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз го подлагам на гласуване.
Постъпило е предложение по реда на чл.79 от Правилника. Подлагам го на гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се?Девет въздържали се.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, което прочетох за чл.1 и чл.36 измененията.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Чл.63 е последното изменение, което аз го внасям като народен представител. Годишния размер на държавната субсидия за партиите на един получен глас, съгласно Закона за политическите партии за 2014 г. е 11 лв.
Други предложения има ли? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.

Преминаваме към ДОПК.
Уважаеми колеги, вие сте се запознали с измененията, които работната група направи вследствие дебата. Аз ще предложа колежката да ви прочете редакционно, вътре в тях има някакви последни изменения и вие да си кажете мнението по отделните текстове. Заповядайте.
МИЛКА КОЕВА: По § 1 уточнихме нова редакция на т.5.
В § 1 на т.5 предлагаме следната редакция. Да изисква от водача на транспортното средство да декларира данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за датата и мястото на получаване на стоката, както и да заяви часа на пристигане в случай, че липсват документи или документите не съдържат тези данни.
Нова редакция на ал.7 в § 1. Местоположението на фискалните контролни пунктове се определя със заповед на изпълнителния директор на НАП, след съгласуване с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция пътна инфраструктура.
Това са промени в параграф 1 спрямо текста, с който вие разполагате. Точка 2 си остава така, както е в материала.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, гледате само болтвания текст. Предложението е така, както е дадено пред вас с двете изменения, двете редакционни добавки в т.5 и ал.7.
Ако имате бележки по тези текстове заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател в раздадения ни текст в § 1 има промени в ал.2 т.2 и в т.5 също.
МИЛКА КОЕВА: Сега дадохме редакция нова на т.5 и ал.7.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: В т.5, която е с нова редакция, добавиха нова редакция. На редакцията редакция и ви я прочетох. Искате ли още веднъж да я прочета. Прочетете я още веднъж.
МИЛКА КОЕВА:
Да изисква от водача на транспортното средство, да декларира данни за вида и количеството на стоката за изпращача и получателя, за датата и мястото на получаване на стоката, както и да заяви часа на пристигане в случай, че липсват документи или документите не съдържат тези данни.
Само в тези два случая ще декларира посочените данни.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател днес го обсъждахме това. Данните, които се съдържат в документите придружаващи стоката са строго определени. Данните са в товарителницата и в ЧМР-то. Няма повече какви данни да се искат от превозвача. Затова в т.5, където пише: “В случай, че не съдържат тези данни.” Значи той или носи документите и те са попълнени. Или документите не са попълнени както трябва и той няма документ.
Да му искаме данни. Тук отваряме много вратата за данни. Какви данни точно ще му се искат? От кого ще се искат? Защо? Той или има документ или няма документ за тази стока, която се придружава. Колегата тук до мен, предполагам, че ще го аргументира по-добре.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, аз ще се опитам максимално точно да конкретизирам.
В т.5 в която сте записали, да изисква от водача датата, часа и т.н. само когато ги няма в документите придружаващи стоката. Единственият документ на който аз се опирам, това е така наречената ЧМР конвенция, по която България е член много отдавна. В тази ЧМР конвенция, в която България е член и е подписала, строго са регламентирани транспортните документи, които трябва да придружават една стока, когато тя е като превоз на общността или е превоз извън рамките на общността. В единия случай, когато е под митнически контрол, в другия случай, когато е вътре в общността, без митнически контрол.
Когато стоката е без митнически контрол и превоза е вътре в общността, стоката е придружавана от един единствен документ, който е наричан ЧМР товарителница, която когато е между две или три държави член на Европейския съюз. В ЧМР товарителницата има определени графи, които са фабрично определени. В тях е записано, кой е получателя, кой е изпращача, кой е превозвача. Като всеки един от тези субекти по веригата си поставя своя подпис и своя печат. Никъде в този документ не се посочва дата на доставка или час на доставка, поради една проста причина.
Знаете че напоследък в Европейския съюз все повече се говори за превенция на пътно-транспортните произшествия. Това е регламентирано с друга конвенция на Европейския съюз, която налага време за почивка и работа на екипажите на превозните средства. Поради тази причина и по тази конвенция време и час за доставка абсолютно е забранено. Абсолютно е забранено, което води до нарушение на екипажите за времената за почивка и движение. Знаете какво би следвало от едно такова нещо. И точно поради тази причина, аргумента дата и час за разтоварване е абсолютно забранена, за да бъде вписвана. Тъй като би допринесла евентуално за нарушаване на конвенцията за времената за работа и почивка на екипажите.
Това от една страна. От друга страна документите, които изисквате. Фактурата разбрахме, че няма да се изисква. Ако искате да изчистим този текст и тогава да преминаваме към другите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Иска ли някой от ИА “Автомобилна администрация” да каже как стоят нещата.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Това което каза народния представител е така. Но в товарителницата, съгласно ЧМР (CMR) конвенцията, както и Закона за автомобилните превози е указана дата за доставка. Час няма. Аз казвам това, което е записано като дата и като изискване в конвенцията и в договора.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, предложение да отпадне само часа и да остане дата и място.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Аз само казвам, че го има. Казвам, че го има като елемент. Нищо повече не коментирам.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги за какво ви е часа? Като знаете деня ще чакате цял ден. Това с часа не е сериозно. Никой не може да каже час на пристигане. Даже и с лека кола да се тръгне, не може да се каже час на пристигане.
РОСЕН ИВАНОВ: Първо има ред за промяна на нещата. Ако се промени мястото или времето за пристигане на стоката има начин по който това да се заяви.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ : Колеги имайте предвид, че вие изисквате това от водачите на транспортните средства. В голямата си част те първо няма да имат нито желание, нито готовност да имат такъв тип поведение, каквото вие ще изисквате от тях. Затова ви предлагам, нека да махнем часа. За какво ви трябва часа?
ВАСИЛ ПАНОВ: Ние откъде да знаем кога да сме там. Върху камиона са сложени обезпечителни знаци. Тях може да ги махне само и единствено този, който ги е сложил. Тоест, администрацията. И откъде да знае администрацията. Тя трябва да е там, за да съдейства за разтоварване.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако на това транспортно средство му се случи нещо и не е на този час, в който вие го чакате там, какво се случва?
ВАСИЛ ПАНОВ: Има по-нататък в законопроекта начин да се заяви промяна. Казва се: Няма да бъдат там в толкова часа или няма там изобщо да разтоварва, а на друго място и в друг час.
РОСЕН ПЕТРОВ: Ние не пипаме мястото. Нека да си стои място и дата.
ВАСИЛ ПАНОВ: Мястото също може да се промени и часа може да се промени. Основно, което е в полза на превозвача. Тъй като да не му губим времето на човека, като заяви приблизителен час на разтоварване, ние имаме ангажимента в рамките на четири часа от заявения от него час, да отидем там и да го посрещнем и да обработим камиона. Затова е този час. На нас затова ни трябва.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Да ви кажа другата гледна точка. Този час, ако не го спази отваря врата и може да го съдите за попълване на документ с невярно съдържание.
ВАСИЛ ПАНОВ: Ние това нещо го коментирахме с колегата от АПИ. Ние този час може да го накараме да го запише и в протокола, с който ще му сложим обезпечителните мерки. Ние там може да го накараме да ни заяви час на пристигане на стоката, за да може ние да се ориентираме в ситуацията.
РОСЕН ИВАНОВ: Да пишем приблизителен час тогава.
ВАСИЛ ПАНОВ: Очакван час на пристигане.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да се предвиди не знам къде ред, ако часа не бъде спазен да няма санкции. Няма санкции, добре.
ВАСИЛ ПАНОВ: В административно наказателни разпоредби има санкции и те са от 1000 до 3000 лева. А при повторно от 3000 до 5000. Значи не е вярно, че няма санкции.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Лице, което откаже да декларира, а не което е декларирало.
РОСЕН ИВАНОВ: Обърнете внимание, че в новата редакция на разпоредбата часа не се декларира. Той не е в декларация. Това специално с колегите от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” го коментирахме.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Може би имате предвид Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. Вие провеждали ли сте среща заедно да обсъждате? Аз останах с впечатление, че ние искаме да решим един проблем, в който е нарушен фиска на държавата и основните нарушители са изпращач и получател на стоки с висок фискален риск. А не са ни проблем превозвачите. Нали така?
Аз като гледам задълженията и отговорностите се вменяват на превозвачите и още по-лошо на шофьора. Вие нима очаквате шофьора да има директна връзка с получателя или с изпращача на стоката. Вие знаете ли, че в ЧМР конвенцията има една графа, в която се казва, последващ превозвач. Това значи, че аз стигайки на границата, имам право да си сменя превозното средство, което конвенцията не ми го забранява. Имам право да разтоваря стоката в склад. Имам право да я претоваря на друго превозно средство. Това конвенцията не ми го забранява. Вие вменявате задължения на шофьора и отговорности на шофьора. Как си представяте, че шофьора ще се свърже с получателя директно. Да не говорим, че повечето от стоките се администрират от спедиции, международни спедиции. Шофьорът няма връзка с получателя. Даже му е вменено като наказание, че няма право да се свързва с получателя. Той може да е чуждестранен гражданин.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Знаете ли откъде идва целия проблем. И вие сте прави и колегите са прави. Целият проблем идва от това, че по цялото това трасе на движение на рисковите стоки, нали разбирате, че звеното, което защитавате справедливо по конвенциите е използвано от тези, които искат да нарушават или фалшиво или няма ЧМР. Или едното или другото или третото.
Аз ще дам лаически пример, който моля да не ме критикувате за него, но в момента не мога да се сетя за по-добър. Хващат кораба с наркотици. Капитанът и моряците не знаят, или моряците не знаят, а капитанът не знае, но всички отговарят. По коя конвенция? Задържаха ги и ги осъдиха. По коя конвенция? От тук идва трудността.
Вие сте прави, защото има неща, които трябва да бъдат защитени. Те са прави, защото търсят във всеки момент, в който спрат да има чрез кого да потърсят този, който може и да се скрие. До изпращача може никога да не стигнеш, нито до получателя. И имаш само един превозвач, един водач и едно транспортно средство. Нямаш нищо друго. А трябва да стигнеш до нарушителя.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Общо взето ще стигнем до тезата “за кокошка няма прошка.” Вие осъзнавате ли какво правим? Аз мога да ви дам по-лаически пример. Аз съжалявам, че колегите от НАП не го знаят. Вие ми казвате има или няма ЧМР. В момента не е проблем да вземете едно празно ЧМР, да го подпечата изпращача и да го подпечата получателя и един превозвач, без даже да има реален транспорт. Транспортът реално може да не бъде извършен. Може да не фигурира в правния мир. По документи е добре. Вие не търсите хората, които наистина правят тези злоупотреби. Аз се чудя в момента колегите от НАП при положение, че имат това звено, защо не изпратят един екип от 10 човека, които да стоят по пунктовете за получаване на зеленчуците от Гърция, тъй като не беше изтъкнат и този аргумент от госпожа Петкова. Те имат цяло звено. Ние в момента създаваме ново звено с още 300 човека. Да не питам финансово тези 300 човека, къде са изразени в новия закон за бюджета. И как ще обясните на международен чужд превозвач, че освен ДАИ и освен КАТ, които по европейска конвенция имат право да ги спират на пътя, ще се появи още един субект, който да ги спира и да им иска документ за самоличност. Няма как да стане. Разбирате ли?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали знаете, че имаме нужда от създаване на това звено и всичко го осъзнават.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Защо не ги напишете съвместно с полицейски екип, който има право да спира, да проверява, да изисква. Защо вменявате нови задължения на нова организация, на нови хора, които ще вземат заплати и тепърва ще се учат. Защо не го направихте по-елегантно и по-нормално. Има органи на ДАИ, има органи на КАТ.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прекалено сме уморени, за да ви разказвам защо. Цялата гвардия Финанца няма нищо общо с полицията и с МВР в Италия. Има 1000 хеликоптера, самолети, 360 кораба, 240 бригадни генерала и т.н. и прави всичката тази дейност и няма нищо общо с полицаи и с МВР. Ние тук се опитваме първа крачка да направим. И тези аргументи, които сега ми ги казвате, аз съм ги слушал от 1998 г. от всички вътрешни министри. Не правете това, защото ние може да го правим. Не го правят. Никой не можа 20 години да ги накара да го направят. Това е целия проблем.
Споделям с вас опит. Приемам ви аргументите. Затова съм спрял разглеждането, за да намерим общи текстове.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Какво правим с превозите за собствена сметка? Как ги контролираме? Знаете, че има превози за собствена сметка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли да намерим общ език по законопроекта или да минем към гласуване.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Може, но няма да стане за един час.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е трето заседание на което се опитваме да го направим. Кажете колко заседания са необходими за да го намерим?
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз поех ангажимент, че няма да стопираме закона. Ние най-вероятно сигурно ще се въздържим. Действително остават отворени няколко теми, които нямат решение. В смисъл не предлагате решение по тях. Още веднъж ви питам. Как ще упражните този контрол на влакове, на кораби, на самолети. Теоретично те също могат да извършват вътреобщностна доставка. Нямате решение на този казус. За превоза за собствена сметка пак нямате решение. В смисъл този казус не сте го проверявали.
Ако не се бяхте обадили за този час нямаше да има проблем.
Сложете очакван час или приблизителен или нещо такова.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, приемаме това за часа, забележката и минаваме нататък. Имате ли по ал.7 бележки?
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Аргументът, че в един документ, ако не е попълнено едно поле и с този документ е станало едва ли не нещо, кой знае какво с него.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Говорили ли ли сте с ИА”Автомобилна администрация”. Ако стоката е групажна какво правим? Ако е вътреобщностна доставка. Аз може да съм натоварил от 15 товарни адреса и да разтоваря на 15. Вие заради три палета ще ми пломбирате целия камион. Аз отивам да разтоварвам на 14 други места. Какво правим? Нали стоката се разтоварва в спедиторски склад. Тогава какво правим? Това не е записано.
РОСЕН ИВАНОВ: Защо трябва да е записано, ние трябва да го посрещнем камиона на 14-те места и да му осигурим разтоварване. Ако преценим ще го запечатаме до следващото место.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Как ще го запечатвате. Вътре има един кашон и 23 тона стока.
РОСЕН ИВАНОВ: Това че камиона е запечатан, какъв е проблема?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Другата стока може да е бързо разваляща се.
РОСЕН ИВАНОВ: Значи ще го посрещнем и ще го отпечатаме. Това е нашето задължение.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Говорете с колегите от Изпълнителната агенция и тогава си прецизирайте текстовете.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз подлагам на гласуване текстовете. Какво предлагате колега. Докъде да остане текста?
Предлагам ви следното. Седнете и си напишете вашия вариант на текстовете. Дайте ги и ще ги разгледаме в едно следващо заседание. Може би в сряда след обяд. В сряда ще продължим с бюджета и до ДОПК няма да стигнем. Моля ви дайте текстовете, които вие смятате, че са правилни. Ние от наша страна ще ви търсим хипотезите в тези текстове, как може да работи звеното и ще стигнем до консенсус. Лесно се оборва чужд текст с аргументи, които са правилни. Дайте текстовете, които са правилни по ЧМР-тата и всякакви конвенции, а ние ще видим от това дали става фискален контрол. Но ви моля до утре, някой от колегите от Комисията да ги внесете и заповядайте да ги обсъждаме. В смисъл да ги внесе устно в Комисията.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, предлагам тъй като проведохме няколко разговора и с колегите от финансите. Така или иначе ще мине, ще го гласувате. Аз искам да им кажа няколко примера, които ще им затруднят на тях работата. Защото съгласете се, че една стока с фискален риск много лесно може да се трансферира от автомобилен на железопътен транспорт и там не може да го контролираш. Къде ще изградите пункт? Как ще отидете и ще дадете декларация на машиниста на влака да попълни фискалните параметри на стоките.
РОСЕН ИВАНОВ: Така пише. Декларация – изисква се от водача на транспортното средство в случая, влак, машиниста е водача, да декларира данни за вида и количеството на стоката.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вие представяте ли си композиция от 140 вагона по 60 тона и ако са групажни. Нека да говорим сериозни неща. Аз не си представям влак, в който ще липсват документи. На мен това ми се струва малко несериозно сега. БДЖ ще приеме да вози нещо без документи?
РОСЕН ИВАНОВ: Аз мога да ви дам много примери за такива неща.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз ще ви дам конкретен пример. Правителството декларира развитие на интермодалния транспорт. Това означава, че превозното средство в Сърбия се натоварва на влак.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Михов, нека да оставим хипотезите. Аз предложих този вариант при който приемам, защото виждам, че всичко е добронамерено. Приемам, че заедно искаме да изработим механизъм, в който да няма смешни текстове или не работещи. Но едновременно с това да може да дадем ход на това звено.
ИВАЙЛО МОСКОСКИ: По-добре след това в Наредбата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще подложа на гласуване текстовете които са дадени по параграф 1.
Който е за текста на вносителя с двете корекции и с корекцията за часа.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Параграф 2.
МИЛКА КОЕВА: По параграф 2 предлагаме нова редакция на т.3. “Да декларира пред органа по приходите данни за реда и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви часа на пристигане /Тук ще го коригираме на очаквания час./ в случай, че липсват документи или документите не съдържат тези данни.
В т.4 предлагаме след думите “получател – купувач” да добавим “и/или изпращач – продавач”. И точка 9 да отпадне.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля, който е за така дадената редакция да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
МИЛКА КОЕВА: В параграф 4 чл.127 “б”, ал.1 е посочена с една редакционна бележка. Но след съгласуване с колегите от НАП предлагаме по ал.1 да остане текста на вносителя. А другите две редакционни бележки за нова ал.5 към чл.127б новия чл.127з се подкрепят.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля, който е за да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин председател, преди да го внесете в зала, за да избегнете риска от връщане, ще ви моля в Преходни заключителни разпоредби да упоменете, че се променят чрез този закон и два други закона - единият Закон за автомобилните превози и другия Закон за движението по пътищата и документ за самоличност, където е записано, кой какви правомощия и кой има право да спира и т.н., за да не стане колизия с двата закона.
В Преходните разпоредби трябва да го промените задължително. Защото иначе няма как да накарате някой да влезе в колизия единия закон ли да изпълнява или другия закон да изпълнява.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това с юристите и колегите от МВР са тук и мисля, че може да го уточним.
Има ли нужда от промяна в друг закон?
ЙОРДАН ГРАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията по бюджет и финанси, ние считаме, че това предложение не е необходимо. Тъй като със законопроекта се предвижда въвеждането на един нов контролен орган. Той е контролен, доколкото му се възлагат типични контролни функции. Този орган с оглед изпълнението на своята дейност и задачи, които му преписва закона във вида, в който те съществуват в проекта са достатъчни да се приеме, че в крайна сметка правомощията му са достатъчни по вид и по обем. Погрешно е да се счита, че само органите на МВР имат някакво изключително полицейско правомощие да изискват документи за самоличност или да спират пътни превозни средства. Всеки един контролен орган в Република България, а те са много, има това правомощие. И това правомощие произтича имплицитно от правото на контролния орган да установява административни нарушения, включително и на пътя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги имаме § 4 за гласуване.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Вие как си представяте, това звено ще има ли специален режим на движение?
ЙОРДАН ГРАМОВ: Заместник-директора на Националната полиция ще изрази становище.
МИЛЧО ЕНЕВ: Според нас не би трябвало да има. Защото ние тук говорим за пункт, а не говорим за подвижно средство, което да спира в движение. Специалният режим е даден за едно по-бързо придвижване и за спиране евентуално с този специален режим.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ако едно превозно средство откаже да спре, какво се случва там?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам ви в хипотези да не влизаме.
Минаваме към гласуване.
По параграф 4, който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Имаме още малко работа по закона.
МИЛКА КОЕВА: Тук се налага да преразгледаме § 13 по вносител. Това е промяна в Закона за Националната агенция за приходите. По този параграф има предложение на н.п. Румен Гечев, съгласно което предложение, подкрепено от Комисията, банките се задължават в седемдневен срок от откриване или закриване на банкова сметка, да подават информация в НАП. Другото е за информацията в кредитния регистър. Тук има предложение подаването на информация в частта на банковите сметки да отпадне, господин Гечев ще си оттегли предложението.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Става дума за оттегляне само тази част от изречението, която касае банковите сметки, по молба на финансите и уточняване с юристи искат това за банковите сметки да отпадне.
МИЛКА КОЕВА: Банковите сметки на физически лица отпадат. Остава само информацията от кредитния регистър.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мисля, че това е едно добро предложение.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз доколкото знам в първото четене на законопроекта този текст не фигурираше. Между първо и второ четене се предлагат само неща, които общо взето касаят философията на Закона на първо четене. Това не е обсъждано на първо четене. Противоречи на цялата философия на проектозакона Не мисля, че имате право чисто процедурно между първо второ четене да предлагате нещо, което не е обсъждано изобщо на първо четене.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Прав сте. Благодаря ви.
Предложението на Румен Гечев е оттеглено.
Имаме един преходен параграф, създаден по предложение на г-н Цонев, който е свързан с този текст и трябва да отпадне. Това е параграф 24. Аз предлагам във вида, в който ви ги предлагаме в този вид да гласуваме.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
ВЪЛКОВ: Параграф 11 има много сериозна колизия със Закона за личните документи. И аз бих искал да питам зам. вътрешния министър, по кой параграф ще се прилага този чл.278, тогава когато лицето няма лични документи или не представи такива. Съгласно българското законодателство и Закона за личните документи чл.80 глобата е от 50 до 300 лева. Тук в този законопроект, защото то не е станало закон, глобите са от 1000 до 3000 лева.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Желаете ли да отговорите или ще го оставим за зала? Няма да отговаряме на въпроса.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 17 часа и 30 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Йордан Цонев /