П Р О Т О К О Л

№ 2

---

На 30 януари 2014 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 45 минути /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден уважаеми колеги!
Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви следния дневен ред:

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за дейността на Сметната палата за 2008 г., № 924-00-8, внесен от Сметната палата на 30.09.2009 г. /Разпореждане на председателя на НС № 350-01-118 от 04.07.2013 г./
2. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за дейността на Сметната палата за 2009 г., № 024-00-23, внесен от Сметната палата на 30.09.2010 г. /Разпореждане на председателя на НС № 350-01-141 от 05.07.2013 г./
3. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за дейността на Сметната палата за 2010 г., № 124-00-25, внесен от Сметната палата на 16.11.2011 г. /Разпореждане на председателя на НС № 350-01-128 от 05.07.2013 г./
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за дейността на Сметната палата за 2011 г., № 224-00-25, внесен от Сметната палата на 22.10.2012 г. /Разпореждане на председателя на НС № 350-01-110 от 03.07.2013 г./
5. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за дейността на Сметната палата за 2012 г., № 324-00-18, внесен от Сметната палата на 04.10.2013 г. /Разпореждане на председателя на НС № 350-01-230 от 07.10.2013 г./

Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Добре дошли на председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров и на неговите заместници и на всички, които са от Сметната палата.
Колеги, имате ли някакви предложения относно обсъждането как да протече? Доклад по доклад или общо да ги представи проф. Димитров един след друг и след това да ги обсъждаме.
МЕНДА СТОЯНОВА: Да ги представи общо.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз смятах да предложа това, но бях длъжен да попитам.
Професор Димитров имате думата да представите отчетите.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, отчетите на Сметната палата за този период, периода от 2008 – 2012 г. дава достатъчно добра представа за институционалното развитие на Сметната палата, за нейната дейност, за проблемите които тя среща при упражняването на своите функции и правомощия. Мисля че в този времеви разрез достатъчно добре могат да се откроят и промените свързани с действието на новия Закон за Сметната палата, който е в действие от 2011 г. Два от отчетите са при действието на новия закон. Три от отчетите са при действието на стария закон, отменения закон за Сметната палата.
Съвсем накратко искам да кажа общо за институцията, че нашата идея и нашата цел като ръководство, тъй като ние тримата сме, председателя и заместник председателите на Сметната палата сме и Колегията на Сметната палата, която взима решение с единодушие по определени въпроси.
Нашата мисия е да бъдем модерна независима институция, която трябва да способства за осигуряването на доброто управление в публичния сектор и да подпомага Парламента в неговата функция по парламентарен контрол и законодателство.
Стремим се да бъдем независими в дейността си и дейността ни да бъде поставена изцяло на професионална основа. В този смисъл ние спазваме, сега при действието на новия закон, международните стандарти за одит в публичния сектор на ИНТОСАЙ - Междуродната световна организация на върховните одитни институции. Така че стремим се да бъдем достойна част от семейството на глобалната одитна общност.
При действието на новия закон има съществени разлики в сравнение със стария закон. Промени се обхват на дейността на Сметната палата. Промениха се изискванията към ръководството и към персонала, одитния персонал на Сметната палата. Промениха се ред изисквания свързани с одити и като цяло одитните практики.
Междувременно искам да отбележа, че през този период ние бяхме натоварени с функцията да одитираме участниците в изборите, във връзка с техните разходи при действието на Изборния кодекс приет през 2011 г.
През 2012 г. ни бяха възложени одити по прилагането на Закона за публично-частното партньорство, който все още не е в действие. Така че ние сме натоварени с множество функции и прилагаме не само Закона за Сметната палата, но и ред специални закони, като споменатия Изборен кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичност на имуществото на лица заемащи висши държавни длъжности, Закона за обществените поръчки. Ред закони, така че имаме многостранна дейност.
В периода 2008 – 2010 г. Сметната палата действа при наличието на Закона за сметната палата от 2001 г. при който дейността на палатата е организиран в десет отделения в централния офис. Шест териториални поделения и 28 сектора на територията на страната. Една изключително децентрализирана организационна структура на Палатата. Палатата има председател, 11 членна колегия, която взима решенията с мнозинство, като поначало отделенията в Централния офис на Сметната палата осъществяват всички видове финансови одити, одити на така нареченото финансово управление, което сега е одити на съответствие при финансовото управление, одити на изпълнението. Всички видове одити осъществяват и териториалните поделения на Сметната палата, оглавявани от шестима териториални директори.
Тази организация на Сметната палата е в действие до отмяната на закона. Като новия закон започна да се прилага през 2011 г., а 2011 г. беше година на реорганизация. Всъщност 2011 – 2012 г. вече Палатата работи при нова управленска организация, при която има четири специализирани дирекции, в които са разпределени одиторите в централния офис и по места. Това са съответно Дирекция “Финансови одити”, която осъществява одити за заверка на годишните финансови отчети на бюджетните организации. Дирекция “Одити за съответствие при финансовото управление”, която осъществява този специализиран вид одит, одит за съответствие при финансовото управление на всички бюджетни организации в центъра и по места, включително и общините. И Дирекция “Одити на изпълнението”, която извършва одити за ефективност, ефикасност, икономичност при управлението на публичните средства и активи. И Дирекция “Специфични одити” в която се осъществяват ред специфични одити. Там са например одитите на политическите партии, одитите на участниците в изборния процес. Там са и концесиите, приватизацията, дружествата с държавно и общинско участие, които вече от 201, г. Сметната палата може да одитира с над 50 на сто държавно общинско участие.
Тези четири дирекции, при тях има специализиране по одити. Одиторите са специализирани, като две от дирекциите обхващат и одитори на територията на страната в така наречените изнесени работни места. Това са Дирекция “Одити на съответствието при финансовото управление и Дирекция “Финансови одити”.
В Дирекцията са обособени отдели, оглавявани от началник отдели. Всеки заместник-председател отговаря за две одитни дирекции. Като това на което искам веднага да обърна внимание, че при действието на новия закон към ръководството директорите на Сметната палата в състав – председател, заместник председатели, директорите на дирекции се установиха високи професионални изисквания, което липсваше в стария закон. Високи изисквания се установиха и спрямо одитния персонал, който трябваше да разполага със сертификат за одитори, за да може да е правоспособен, годен да осъществява дейността си. И всички одиторски длъжности независимо от това, дали има изискване за сертификат за одитор или няма, както е при стажант одиторите се заемат с конкурс.
Пряко се прилагат международно признатите стандарти за одит в публичния сектор на ИНТОСАЙ. Те бяха преведени и поставени на нашата интернет страница. Изискването е наръчника за одитна дейност, според закона да бъде за прилагането на тези стандарти. И в момента наистина три четвърти от наръчника е готов и ние реално прилагаме тези стандарти в дейността си.
При тази организация на одитната дейност искам да подчертая нещо много важно, което липсваше при стария закон. Установи се един централизиран и стандартизиран йерархичен контрол за качеството върху одитните доклади. А този контрол включва като започнем от ръководител на одитен екип, началник отдел, директор на дирекция, заместник-председател и едва накрая одитните доклади се издават от председателя или някой от тях се приемат с решение на Колегията на Сметната палата, с единодушно решение на тримата.
Тази организация според мен допринася за високото качество на одитния продукт и до голяма степен предотвратява възможния натиск от страна на централни и местни власти, които са също извън Сметната палата, но могат да окажат влияние в одитния процес. Според мен тази организация в най-голяма степен допринася за независимостта и за професионализма на Сметната палата.
Веднага искам да кажа, че одитния персонал на Сметната палата в този период след приемането на закона, в огромната си част се справи с предизвикателството и получи сертификати за одитори. Това бяха сертификати, които се получаваха в резултат на проведен изпит в Министерство на финансите. В Сметната палата също организирахме такива изпити за сертификати.
Малка част от одиторите не успяха да се справят и съобразно изискванията на закона бяха освободени от длъжност.
В момента действително, според мен организацията на одитния процес е много добра, тъй като беше сформирано и специално звено “Методология” в централния офис, което подпомага всички видове одитни дирекции и съответно работи усилено, като непрекъснато се занимава и с международните стандарти за одит в публичния сектор на ИНТОСАЙ, които ние трябва своевременно да превеждаме и да прилагаме, когато има промени в тях.
Това го казвам общо за институцията. Смятам, че за чест на всички работещи в Сметната палата, много малка част от одитния персонал не успя да се справи с високите изисквания, които новия закон поставяше и съответно напусна, но това бяха съвсем ограничен брой хора.
Във всеки случай, аз искам да подчертая, че основен принцип в дейността ни е професионализъм и независимост. Така както са принципите в дейността на всяка върховна одитна институция.
Това е което казвам в момента. Докладите съответно през 2008 г., сега ще направя едно кратко изложение и съответно може да се види, как се е развивала функционално и дейността на Палатата, функционално и организационно.
През 2008 г. това е при действието на Закона от 2001 г., Сметната палата се състои от 11 души – председател и десет члена, които вземат решение с мнозинство. Повтарям, одитната дейност се осъществява в десет отделения, шест териториални поделения и 28 сектора. Числеността на персонала възлиза на 538 служители. Одиторският персонал е 363-ма, което е 67 процента от персонала. Общата администрация е 175 служители или 33 на сто от общия брой.
Бюджетът на Сметната палата за 2008 г. е 18 млн. 626000 лева. През тази година в изпълнение на програмата са извършени 494 одитни задачи както следва:
- Одити на финансовите отчети за заверка – 347 – централни, местни и бюджетни организации;
- Одити на финансовото управление, съответстващи на сегашните одити за съответствие при финансовото управление – 93 броя;
- Одити на изпълнението - 43 броя;
- Специфични одити - 11 броя.
Сметната палата е извършила и два одита възложени от Парламента.
Всички окончателни одитни доклади, с изключение на поверителните са публикувани на интернет страницата на Палатата, но тук искам да уточня, това са само резюмета на одитни доклади, така наречените доклади за резултатите от одитите.
От 2011 г. започваме да публикуваме пълните одитни доклади, тъй като беше премахнат дуализма. Сега има само един одитен доклад, който съдържа, констатации, изводи оценки, препоръки и той се поставя на интернет страницата на Сметната палата.
Констатирани са нарушения в процедурите по възлагане на обществени поръчки в 50 от приетите доклади. И съответно информацията е изпратена на Агенцията за държавна финансова инспекция.
В три от приетите доклади са констатирани данни за престъпления, които са изпратени на прокуратурата. А 33 броя одитни доклади са изпратени на Народното събрание, за които е прието, че съдържат констатации, изводи и оценки с принципно значение и се налага Парламента да вземе отношение към тях.
Тук искам да обърна внимание че съществена част от нашата дейност е така наречения последващ контрол, който цели да се установи, дали са изпълнени нашите препоръки, тъй като те трябва да допринесат за доброто управление на одитираните организации. Дадените препоръки са над 1400. Изпълнените са 1009. В процес на изпълнение са 227. Имаме и неизпълнени препоръки 112 броя.
Междувременно в Дирекция “Публичен регистър” на Сметната палата, която се занимава с прилагането на Закона за публичност на имуществото са обработени голям брой ежегодни декларации, уведомления, встъпителни и финални декларации.
През 2008 г. са образувани и 32 административно наказателни преписки, като са съставени актове за административни нарушения и са издадени 25 наказателни постановления. Те са предимно за прилагане Закона за публичност на имуществото.
През 2009 г. при същата организация числеността на персонала възлиза на 516 служители, включително председател и десетте членове. Одиторите са 365 или 71 на сто от персонала. Общата администрация е 29 на сто или 151 служители.
Бюджетът първоначално е в размер над 20 млн. лева. След това е коригиран и намален на 18 млн. 663 000. В изпълнение на програмата са извършени 504 одитни задачи както следва
Одити на финансовите отчети - 343. Одити на финансовото управление – 114. Одити на изпълнението – 40. Специфичните одити са седем. И пет одита възложени от Народното събрание.
Констатирани са нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки в 82 от приетите доклади. И Агенцията за държавна финансова инспекция е изпратила обратна информация за издадени 529 акта за установяване на административни нарушения.
На Прокуратурата са изпратени 11 одитни доклада с данни за престъпление. По искане на Съда и Прокуратурата Сметната палата е предоставила 14 одитни доклада. По искане на създадената вече Държавна агенция за национална сигурност – 32 одитни доклада. На Народното събрани са изпратени 45 одитни доклада, за които се смята, че трябва да бъде уведомен Парламента.
Изпратени са три становища с предложение за промени в нормативните актове.
Последващият контрол също така съдържа огромен брой препоръки - 1270. Продължава също така обработката на огромен брой встъпителни, финални и ежегодни декларации на лица заемащи висши държавни длъжности. Проверките по 263 декларации са завършили със заключение за несъответствие. И вече там следват последиците на закона.
През 2010 г. при действието на закона, това е последната година при действието на отменения Закон за Сметната палата, числеността е 493. Това включва 347 одитори и съответно 146 служители, като бюджетът вече е намален на 15 млн. 056 000 лева.
В изпълнение на програмата са извършени 344 одита. Одити на финансовите отчети за заверка - 172 броя. Одити на финансовото управление - 116 броя. Одити на изпълнението - 47 броя и специфични одити – 9 броя.
Нарушения са установени в 108 одитни доклада. Изпратени са на Държавната финансова инспекция. Има като последица 186 акта за установяване на административни нарушения.
Съставени са и 48 акта за административни нарушения по Закона за публичност на имуществото и са издадени 43 наказателни постановления. В 15 приети одитни доклада са констатирани данни за престъпление и са изпратени на прокуратурата. Като 49 одитни доклада са изпратени на Народното събрание. Съответно има 1682 брой препоръки изпратени на ръководителите на бюджетните организации за изпълнение Като неизпълнените са 133. Броят им е незначителен.
При Дирекция “Публичен регистър” има 48 акта за административни нарушения, 43 наказателни постановления с глоби и съответно в 263 случая е констатирано несъответствие за лица заемащи висши държавни длъжности.
През 2011 г. при действието на новия закон за Сметната палата, тук искам да обърна внимание, че този закон започна да се прилага през 2011 г., като беше приет в края на 2010 г. Сметната палата е в състав председател и двама заместник-председатели. Всеки със самостоятелни правомощия, но тримата формират и колегия, която взима единодушни решения по одитната и административно управленската дейност.
Има и Консултативен съвет, който е орган на Народното събрание и се състои от петима външни експерти, които дават становище и препоръки във връзка с дейността и развитието на Сметната палата. Това е консултативната му дейност, но те имат и контролна дейност, защото осъществяват преглед на качеството на одитните доклади на Сметната палата, приетите и издадените одитни доклади и изпращат тези прегледи на качеството на Парламента.
Числеността при тази нова организация съответно председател двама заместник председатели и четири одитни дирекции, ръководени от директори и 12 отдела ръководени от началник отдели, числеността е 440 служители. Одиторски състав 341 и обща администрация, не специализирана 99 служители. Като боря на одиторите нараства в сравнение с боря на служителите, които не са одитен персонал.
Какво е извършено. Един одит възложен от Парламента. 214 броя финансови одити. Тук искам да обърна внимание, че боря на финансовите одити намалява, тъй като на задължителен финансово одит ежегоден вече не подлежат всички бюджетни организации, а само тези, които имат бюджет над 10 млн. лева. Става дума за общините. Тук има намаляване по естествен начин, по законов начин на ежегодните финансови одити. Одитите на съответствието са 42 броя. одитите на изпълнените са седем броя. Специфичните одити са 26 броя.
И тук вече започва една нова функция на Сметната палата, която е с изключителна значимост по мое мнение и по мнението на моите колеги. Това е текущия контрол за периодичните финансови отчети на общини, министерства, ведомства и държавни висши училища, който предшества заверката на годишния финансов отчет, тъй като при този текущ контрол нашите одитори са така да се каже консултанти на терен и спомагат за корекцията на много погрешни счетоводни записвания и много нередности и грешки. Това позволява заверката на годишния отчет да бъде с доста по-добър резултат. 264 общини и 79 министерства, ведомства и държавни висши училища са подложени на този текущ контрол.
Всички одитни доклади вече се публикуват. Един одитен доклад се публикува на интернет страницата. През 2011 г. е създаден единен публичен регистър при действието на Изборния кодекс на партиите коалициите и инициативните комитети в изпълнение на чл.158, ал.1 от Изборния кодекс.
Нарушение в процедурите за възлагане на обществени поръчки са констатирани в 37 от приетите одитни доклади. Информацията е изпратена на Държавната финансова инспекция за предприемане на действия по компетентност. От Агенцията е изпратена обратно информация за 655 акта за административни нарушения.
От 2011 г. от лятото Сметната палата започва да осъществява функции по административно наказване по Закона за обществените поръчки, тъй като с изменението в Закона на обществените поръчки на председателя на Сметната палата беше дадена административно наказваща функция и той издава наказателните постановления. Съответно голяма част от одитния персонал трябваше да бъде обучен като акто-съставители и това също погълна много съществена част от времето и ресурсите на палата, за да се подготвим за осъществяване ефективно тази функция.
През тази година по Закона за обществените поръчки са съставени 85 акта и са издадени 30 наказателни постановления. В четири от приетите доклади са констатирани данни за престъпления и са изпратени на прокуратурата. А 13 броя одитни доклада са изпратени на Народното събрание. Съответно при последващия контрол има сравнително малък брой неизпълнени препоръки, само 31. Съответно Дирекция “Публичен регистър” продължава също така да осъществява своята функция. И лицата с несъответствие не подали декларации, броя им намалява. Бих казал, че има трайна тенденция за намаляване броя на лицата, които не са подали декларации или съответно в техните декларации се установяват несъответствия.
През 2012 г., тя е всъщност най-представителната година за дейността на Сметната палата при действието на новия закон. Тъй като 2011 беше преходна година. Това беше година на административна реорганизация, в която имаше огромен натиск върху одитния персонал едновременно да бъде подготвен, да се подготви и успешно да защити квалификацията си чрез получаване на одиторски сертификати. И същевременно да продължи несмущавано одитната дейност. Имаше голям бой забавени одитни доклади не приключили от 2010 г. Затова 2011 г. се характеризира с голям брой преходни одитни задачи.
2012 е по-представителна година. Тук числеността на персонала възлиза на 440 служители. Това са 333 одитори и обща администрация от 104 служители. Всички одитори притежават сертификат, съгласно изискванията на закона. Бюджетът на Сметната палата възлиза на 15 млн. 57 000 лева. През този отчетен период са извършени 211 броя финансови одити, 69 броя одити за съответствие при финансовото управление, 17 броя одити на изпълнението, 59 броя специфични одити. И тук продължава текущия контрол на периодичните финансови отчети на 264 общини и 64 министерства, ведомства и държавни висши училища.
Всички окончателни одитни доклади с изключение на поверителните са публикувани на интернет страницата на Сметната палата.
Констатирани са нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки в 65 от приетите одитни доклади и съответно информацията е изпратена на Агенцията за държавна финансова инспекция, която е издала 309 акта за установяване на административни нарушения.
Тук през 2012 г. съответно една кратка картина на административното наказване по различните закони. По Закона за публичност на имуществото има съставени 74 акта за административни нарушения и са издадени 54 наказателни постановления. По Закона за политическите партии и Изборния кодекс са издадени 30 наказателни постановления. Десет са по Закона за политическите партии и 20 по Изборния кодекс.
По Закона за обществените поръчки има 181 акта за административни нарушения и 110 наказателни постановления. В 13 случая от приетите доклади са констатирани данни за престъпления и са изпратени на Прокуратурата.
По решение на Сметната палата 29 броя одитни доклади са изпратени на Народното събрание, за които е прието, че съдържат констатации със сериозно значение за публичния сектор.
При последващия контрол са приети голям брой препоръки 984, неизпълнените са сравнително незначителни.
Констатираните несъответствия по Закона за публичност на имуществото. Тук има едно констатирано увеличение на несъответствието през 2012 г. Констатираме известно увеличение на заключенията за несъответствие.
Специално искам да подчертая, че благодарение на текущия контрол се забелязва вече една явна тенденция за намаляване броя на бюджетните организации, при които се получават становища за откази от заверка и съответно заверки с резерви. Тъй като счетоводството и отчетността в одитираните бюджетни организации, благодарение на текущия контрол съществено се подобрява и това е очевидна тенденция, която може да се забележи.
Аз мисля, че това беше достатъчно дами и господа. Като едно встъпление, което очерта картината на работата на Сметната палата при действието на Закона за Сметната палата от 2001 г. и сега при действието на Закона за Сметната палата 2010 г. Постарах се все пак нещата да се видят и в развитие. Така че аз и моите колеги, заместник-председателите г-н Апостолов и господин Цветков сме на ваше разположение и сме готови да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин председател. Вие наистина представихте дейността на Сметната палата в развитие, тъй като наистина има два периода, които днес отчитаме. Преди приемането на действащия закон и след неговото приемане. Аз ще открия дискусията. Преди това искам един уточняващ въпрос да ви задам, тъй като той ще има отношение вероятно и в самата дискусия. Той е от чисто правен характер.
Вие казахте, че вие двамата заместници представлявате колегия. В чл.12 ал.1 от Закона за Сметната палата е описана тази дейност, която двамата заместник-председатели с вас осъществяват. И тук пише, че тримата с общо съгласие утвърждават документите посочени в чл.19 от Закона, а именно по въпросите за:
Първо, бюджета и отчета за неговото изпълнение.
Второ, Правилник за устройство и организация дейнотта на Сметната палата, Етичен кодекс на работещите в Сметната палата, Наръчник на международно признатите одитни стандарти и одитна дейност на Сметната палата. Правилник за подбор, назначение, обучение и оценка на трудовото изпълнение, професионалното развитие на одиторите и служителите, стратегии, указания, други вътрешни актове уреждащи дейността на институцията.
От този текст, който аз току що прочетох не е видно тримата да вземате решение по одитната дейност. Да ме коригирате, защото във вашето изказване на няколко места се съдържаха такива констатации, че всъщност това е колегията, това е колективния орган, който приема одитната дейност.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря господин Цонев за този въпрос. Да, тук действително така изглежда на пръв поглед, но ние твърдо сме установили в нашата практика, че чл.54 задължава Колегията на Сметната палата, да приема единодушно докладите със становища по отчетите за изпълнение на бюджета на Министерския съвет, Националния осигурителен институт, Националната здравно-осигурителна каса и Българската народна банка. Тези отчети за изпълнението на тези бюджети се приемат с колегиално решение на Сметната палата. Това е практика от самото начало на прилагането на закона. Това е според чл.54. Тук искам да обърна внимание, че одитните доклади, по-голяма част от тях се приемат с разпореждане на председателя на Сметната палата. Като финансовите одити, при тях процедурата приключва с акт на заместник-председател. Като ние сме установили практика, че когато има становище за отказ от заверка, колегията взима колегиално решение, с което предшества издаването на окончателния акт от заместник-председателя, когато е за отказ от заверка.
Нека да обърна внимание, тъй като все пак става дума не само за буква на закона, но аз искам да обърна внимание и за начина по който се вземат решенията в Сметната палата, в институцията. Всички одитни доклади се обсъждат на заседание на което присъствам аз, двамата заместник-председатели и четиримата директори. Докладва се всеки проект на одитен доклад преди неговото окончателно издаване или приемане се докладва от директор и заместник-председател на едно заседание, на което присъстват тези лица. Често с присъствие на методолози и юристи от Дирекция “Правно-нормативно осигуряване на одитната дейност”. На тези заседания се води пълна стенограма. Така че одитния процес е уреден по такъв начин, че решенията се взимат рационално и обосновано.
И пак искам тук да повторя. Нека да подчертая това, защото то е много важно, което отсъстващите при Закона за Сметната палата от 2001 г. и неговото действие. Има централизиран, йерархичен и стандартизиран професионален контрол за качеството на няколко равнища. Началник отдел, директор на дирекция, заместник-председател. Всяко от тези лица е отговорно за качеството на одитния доклад, преди той да бъде окончателно издаден от председателя или да бъде приет в тези случаи на чл.54 с решение на Колегията на Сметната палата.
ПРЕДС. ЙОДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви г-н председател. Аз съм удовлетворен от отговора. Мисля, че и на колегите е ясен какъв е механизма определен от закона и практиката ви.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по петте доклада, които трябва да обсъдим днес. Имате думата.
Професор Гечев имате думата.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колега председател на Сметната палата, на мен ми беше възложено още преди няколко месеца да направя сравнителен анализ на начина на одитиране в Европа, различните системи, тъй като основния въпрос, който възниква днес е сравнение на ефективността от работата на Сметната палата в два различни режима. Даже изключителен плюс е това, че председателя на Сметната палата на практика е работил в условията на два различни закона. Следователно анализа няма нищо субективно и лично. Тук трябва да видим коя от двете системи е по-ефективна за България.
От сравнителния анализ се налага очевидния извод, че няма и не може да има, поне засега, унифицирана система на одитиране в Европа. Има различни системи. Не искам да влизам в история, но България се е присъединила към другите осем страни, които са избрали системата на главен одитор, вместо на Сметна палата като колегиален орган.
Швеция прави едно интересно изключение, тъй като там тримата одитори са с равни права. Но това не е толкова важно, дали мнозинството от страните са с една или друга система. Това което е важно, коя система е по-подходяща за България.
Затова съвсем накратко, ако се спрем на външни оценки, на вътрешни оценки по показатели, тук ще задам един въпрос и едно изискване, ако е възможно да бъде реализирано.
Например в докладите, които са по новата система, да кажем за 2012 г. на стр.36 като доказателство за авторитета на Сметната палата е посочено, че Сметната палата е институция с най-висока степен на почтеност в България. То е цитирано в доклада.
Но проблема е, че в същата оценка на “Прозрачност без граници”, това което е важно, това за почтеността аз не се съмнявам.
По отношение оценката на дейността, примерно на въпроса – “До каква степен одитната институция извършва ефективни одити на публичните разходи?” Тази международна организация дава оценка 25 от максимално сто, което поне на мен не ми звучи добре.
На втория въпрос – “Доколко е ефективна одитната институция в подобряване финансовото управление на Правителството?” Оценката отново е 25 от 100. Това е тяхната оценка. Колко е обективна за 2012 г. Цитирано е в доклада на Сметната палата, но само първата оценка за почтеността.
След това 2011 - 2012 г. има прередактиране на основната цел на мисията на Сметната палата. 2011 г. мисията на Сметната палата е да контролира достоверността и надеждността на финансовата отчетност на бюджетните предприятия, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности. Това е добре.
Но 2012 г. се сменя мисията, цитирам: “Мисията на Сметната палата е подобряване управлението на публичните средства и на качеството на обществените услуги чрез извършване на одит по ефективен, ефикасен и икономичен начин.”
Ако се концентрираме ще видим, че тази промяна на мисията, бих искал да коментирате, поне на мен ми звучи малко странно, тъй като тук центъра на тежестта за 2012 г. се прехвърля по това, как се организира и как се изразходва и какви са разходите на самата одитна дейност, а не толкова какви са резултатите в резултат на самото одитиране и как се променя ефективността при използването на публичните разходи.
Освен това, онова което трябва да коментираме и да се вземе решение е кой от двата модела е по-ефективен от гледна точка на това, че единия както казах е системата на главен одитор, където има линейна йерархия и където в крайна сметка, съгласно закона, окончателно решение по даден одитен доклад взима шефа на Сметната палата. Така е по закон.
Тук обаче не само у мен, възниква един въпрос, дали това не представлява прекалено висок риск за субективизъм. Още повече в България, ние българите обичаме понякога да разваляме и най-добрите намерения. Това е изключителна отговорност на този, който е председател и няма никакво съмнение, че натиска върху него най-вероятно е доста силен. Поради което мисля, че в условията на България, още от сега ще кажа, възлагането на такива извънредни функции на един човек, даже и с прехвърляне на правата на двама други негови колеги е изключително рисково в сравнение с колегия от 11 души или даже от седем души, при която сравнено с резултатите ще стане дума след малко в предходния период, може да се направи извода, че тази система е по-рискова за България, отколкото класическата система на колегиален орган на Сметната палата.
Освен това, казва се в отчета за 2012 г., че създадената през 2011 г. нова организационна структура се запазва и укрепва. Одитната дейност се осъществява от четири одитни дирекции ръководени от директори назначени с конкурси.
Проверих на две места информацията, това все пак е важно. Но вярно ли е, че назначението на четиримата директори е било такова, че те не са отговаряли на чл.21 ал.3, т.4, за това да има три години управленски опит, което е наложило промяна в закона следващата година. Това така ли е или не е така, за да могат те да останат на работа.
По отношение ефективността на одитната дейност. Това не е най-важното може би. Споменахме за линейната йерархия. Но това което прави впечатление при сравняването на отчетите, аз не съм специалист одитор, но експертите на които разчитах и то различни експерти и колеги, това е под формата и на въпрос. Не считате ли каква е вашата оценка, че увеличението на дела на така наречения текущ контрол, който според експертите и резултатите не дава толкова оптимистични резултати, това не е ли за сметка на одитните проверки, които трябва да прави Сметната палата. Тъй като текущите проверки са си текущи проверки и гледам, че тук някои от показатели за дела на одитните доклади спада дори до два процента.
Има един въпрос, който не знам дали може да бъде под формата на изискване. Ние чухме от председателя колко одита са направени, текущи проверки и постановления и т.н. Има ли таблица, в която ние може да видим какви са резултатите? В смисъл, колко от тези постановления или предадени за прокурорска проверка, колко са приети от съда и как са завършили? Защото това е много важно. Една организация, която и да е тя, може да прави много доклади, въпроса е какъв е резултата.
Така че ако може за разискването в Парламента, не знам дали е в нашите правомощия, но на мен ми се иска да помолим колегите, все пак да дадат такива данни. Какви са резултатите от тези проверки? Минали ли са на съдебна инстанция и как са минали? Аз мисля, че това е логичен въпрос.
Другият въпрос е какви са ефектите върху бюджета. Има ли постъпления в бюджета в резултат на тази дейност с пълното разбиране, без да съм одитор, че вашата задача не е да пълните хазната, а е съвършено различна. Но все пак, ако има резултати от тези проверки и те са реализирани в постановление и други, би следвало да има и такива бюджетни постъпления.
Предполагам, че имате такава информация. Пак казвам, ако това е в реда на принципите и работата на Комисията, аз за да гласувам като народен представител, искам да видя не само какви са намеренията и констатациите, а какви са резултатите от тези проверки. А сигурно има такива резултати.
Прави впечатление че при стария закон и при същия председател имате 50 одита 2008, 2009, 2010 г. и от 9 до 13 имате в периода 2011 – 2012 г. Тук възниква въпроса, защо е такава разликата в съотношение 5 към 1 почти.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Гечев, за кои одити става дума?
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: От 2008 до 2012 г. на отчетния период.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Кой вид одити?
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Основните одити, които се правят, не текущ контрол.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Кои са те? Финансови одити, одити на съответствието, одити на изпълнението, специфични.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Одити на изпълнението към тях ли се отнася числото, което имам аз, че са два процента от общите?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не може да кажем това. Не сме казали, че са два процента. Няма такова число.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Другият ми въпрос е за евентуалната промяна на програмата 2012 г. Информацията която имам е, че тя е променяна от 13 до 15 пъти. Това вярно ли е? И ако е вярно, защо е така?
В заключение искам да кажа, че сравнението на двете системи трябва да стане в такава сравнителна таблица.
Колко проверки са направени? Какви са резултатите? Потвърдени от съответните държавни органи и какви са евентуалните резултати от това, като подобрение на работата на обществените институции.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря проф. Гечев. Аз мисля да дадем думата на още двама колеги. Ако искате да отговаряте след всеки въпрос, аз не възразявам.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз предлагам господин председател да отговоря, тъй като проф. Гечев натрупа доста въпроси. Аз ще кажа моето мнение. Аз съм привърженик на този управленски модел Сметна палата, защото той не е модела на генерален одитор, нито е модела на голямата колегия. Моделът е всъщност баланс между колегиално и еднолично начало. Нашият модел най-много стои до словенския модел. Това е модела на словенския закон, при който има трима колеги. Един председател на Сметната палата, заместници, които решават определени въпроси еднолично и определени въпроси решават единодушно, като всеки от тях може да има право на вето, практически върху решенията на колегията.
Така че това е балансиран модел, съчетание на еднолично и колегиално начало, като разбира се нека да обърна внимание, че модела на генерален одитор и на едноличен председател на Сметната палата е модел, който смея да твърдя, че преобладава в повечето европейски държави при които става въпрос за Сметни палати от парламентарен тип. Не трябва да бъркаме със Сметни палати от типа на финансов съд, каквито са сметните палати на ред държави следващи френския модел. Франция, Португалия, Испания, Италия, Турция и Гърция са такива. Така че това са несъпоставими модели. Ние сме парламентарен тип Сметна палата и нашата мисия е да допринасяме за доброто управление. Но тук искам да подчертая нещо, което често не се разбира.
Приноса ни за доброто управление става чрез одитния вид контрол върху публичните средства и активи, но той не е сам за себе си. Не случайно още в задачата на Сметната палата, в една от първите разпоредби се посочва, че ние осигуряваме надеждна информация на Парламента. Затова как се управляват публичните средства и активи в публичния сектор, защото идеята е Парламента да упражни парламентарен контрол във връзка с това.
Повтарям, нашия одит не е сам за себе си. Във всички парламентарен тип сметни палати, сметната палта е помощник на Парламента за доброто управление в публичния сектор.
В най-широк смисъл, доброто управление е законосъобразно, ефективно, ефикасно, икономично управление на публичните средства на активи. Не само да спазваш закона, както е при одитите на съответствието в тесен смисъл на думата, но ограничения публичен ресурс да се изразходва така,че да се постигат обществено значими резултати. В този смисъл аз искам да подчертая това.
Практиката очевидно следва в голям брой държави в Европа, модела на генерален одитор. Това са много страни в Централна Европа, както и в Северна Европа. Като има разбира се и колегиални модели. Както например в Чехия, както в Германия, но моето мнение, аз специално съм се занимавал с това. Добре познавам законите на ред сметни палати от парламентарен тип. Като цяло преобладава парламентарния тип сметна палата, при което има начело едноличен орган, защото това е общо взето модел, който следва една традиция в англосаксонските държави.
Такива са в Естония, в Литва, в Унгария, в Словения, в Словакия, едноличните модели във Финландия. Да не говорим за Обединеното кралство, за Ирландия и т.н.
В този смисъл, аз не смятам, че трябва съпоставката едноличен колегиален модел, извън контекста да се прави сравнението, защото контекста е много важен. Аз мога да посоча конкретни недостатъци на колегиалния модел при който аз съм работил близо шест години и съответно да ги съпоставя с евентуални недостатъци и предимства на този модел, който се прилага сега.
Първо, колегията е прекалено многобройна, 11 членна колегия и нейния недостатък е, че тя се избира на партийно квотен принцип. Квотите в многобройна колегия при това квоти формирани от определено управляващо мнозинство, според мен сами по себе си са сериозен дефект. Защото когато има квотен принцип, той има смисъл при положение, че опозицията също е представена с равен брой представители в съответната професионална колегия. Защото става дума за това, да има баланс, за да не злоупотребява управляващото мнозинство с партийно обвързани членове в професионална колегия. Става дума за професионална институция.
Недостатък на стария закон беше, че в него нямаше изисквания за професионална квалификация и за ръководителите и за одиторите. Това е сериозен проблем. Професионални изисквания за одитния персонал нямаше. Не се прилагаха глобалните професионални стандарти на ИНТОСАЙ. Нямаше изискване за професионален наръчник.
Какво се получи. Аз съм работил при този модел и мога да го кажа. Десет отделения ръководени от членове на Колегията и шест териториални поделения от директори. На практика одитния процес е прекалено децентрализиран. Отсъства надежден централизиран и стандартизиран контрол по качеството на всички доклади. Одитната дейност е затворена в 16 одитни единици. И бих казал, не само е затворена, а направо е феодализирана.
Защото на практика контрола по качеството се осъществява само от ръководителя на отделението или териториалното отделение, който стои над ръководителя на одитния екип и се отива в колегията и доклада се внася в колегията, където колегията взима решения с мнозинство. И аз мога веднага да ви кажа, че при този тип прекалена централизация, влиянието на външни лица върху Сметната палата е много по-голямо. Аз имам личен опит от това, какъв натиск е бил упражняван върху местни одитори и ръководители за удобни констатации, изводи и оценки в одитни доклади. Същото ставаше и съответно в отделения на Палатата.
Така че прекалено голямата колегия, която взима решения с мнозинство, искам да обърна внимание, че много често в големия брой случаи надделява колективната безотговорност. Защото и тук няма какво да крием и да се лъжем, в една многобройна колегия често стават пазарлъци при което лични и партийни пристрастия надделяват и качеството на одитните доклади е последна грижа. Казвам го директно. Аз имам опит и при старата и с новата организация.
Тази организация при която има 11 членна колегия, многобройна колегия изградена на принципа на партийните квоти няма надежден професионален контрол за качеството, който да гарантира доброто качество на одитния продукт. Одитният продукт често е с лошо качество. Още повече че всяко отделение или териториално поделение създаваше собствени одитни практики. И при 16 отделения и териториални поделения, 16 вида одитни практики.
Единственото в колегиалния орган трябваше да бъде преграда срещу най-разнообразните одитни практики. Много от тях откровено лоши практики. Пак повтарям, липсваше надежден йерархичен, професионален контрол по вертикала, който да гарантира качеството на одитния продукт.
При това нещо искам да кажа, че стария закон имаше и други недостатъци. Дуализма на одитните доклади. Публични бяха само, така наречените доклади за резултатите от одитите. Това бяха резюмета на големите одитни доклади, а големите одитни доклади не се публикуваха. Това също създаваше съответно риск от манипулиране на резултатите от одитите.
Аз лично смятам категорично, да не говорим за друг недостатъци на закона, в този закон от 2001 г., който превръщаше бившите ръководители на бюджетните организации в обекти на един инквизиционен процес. Имаше един министър, който научи за резултатите от одита от вестниците. Защото тази процедура не гарантираше участие на засегнати лица, най-вече бивши ръководители на одитни организации. Нямаше такива разпоредби в закона, които да гарантират участието в одитната процедура, правото да се представят възражения, обяснения и да се повлияе с цел защита правата и законните интереси на тези лица в одитния процес. От тази гледна точка новия закон печели, защото той уреди именно тези проблеми. И ги уреди по един доста по-добър начин в сравнение с предишния закон.
Но аз се връщам на модела. За мен модела на многобройна колегия изградена на партийни квоти е неработещ модел и напротив, той е рисков модел, тъй като според мен в този смисъл Палатата става податлива на влияние.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямаше да ви прекъсна. Четири пъти казахте, че модела е изграден на партийни квоти. Аз ви предлагам колегиално да се концентрирате върху анализ на дейността от гледна точка на професионалната част и от гледна точка на въпросите, които ви се задават, защото партийни квоти никога не е имало при избора на Сметна палата. Ако вземем това, че Парламента е орган съставен от партии, би трябвало да кажем, че вие самия сте партийна номинация.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така че партийното начало го има и при този модел и при другия модел, така че нека да се концентрираме. Ние тук в Бюджетна комисия имаме традиция професионално да гледаме на нещата, върху одитите, върху дейността и въпросите, които са зададени. Благодаря ви. Извинявайте, че ви прекъснах.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз казвам своето мнение.
Връщам се на това, че е много важен контекста в който се прилага съответния модел. Тук по отношение на директорите беше заложен седем години професионален опит в области свързани с одита. Три години ръководен опит. И съответно всички директори трябваше да издържат конкурс. Нашите директори, които в момента работят в Палатата, всички са със сертификат за одитори. Всички са се явили на конкурс и са спечелили конкурси за директори. В това отношение, аз мисля, че претенции към професионализма на тези хора трудно могат да бъдат отправени.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинете колега, въпросът беше към момента на назначаването им отговаряха ли на закона или не отговаряха?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да ви кажа господин Гечев. Имаше един преходен период, в който за да може да започне да функционира закона при действието, имаше един преходен период, в който това бяха изпълняващи длъжността. Имаше лица изпълняващи длъжността директори. Когато влезе закона в сила, нито един от одиторите не разполагаше със сертификат за одитор. Нямаше сертификати за одитори. Те трябваше да ги придобият в този преходен период, текущо.
Директорите не се бяха явили на конкурс. Назначихме няколко лица за изпълняващи длъжността директори. Впоследствие обявихме конкурси. И тези лица се явиха на тези конкурси. Не всеки спечели. Тоест, конкурса за директори беше обявен след като закона влезе в сила. Имаше един преходен период, за да може да се осъществява дейността на Палатата, имаше изпълняващи длъжността директори.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Те не са имали управленски опит от това, което разбирам. И от тези четири, които са се явили на конкурс, колко са останали?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В понятието управленски опит ние сметнахме, че опита като ръководители на одитни екипи е управленски опит.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: От тези четирима, които са явиха на конкурс колко останаха?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: От тези четирима останаха двама. Четиримата директори, които бяха назначени се явиха на конкурс. Един от тях не успя. Яви се на два конкурса и не успя. После се явиха трима и успяха да се явят на конкурси и да защитят качеството си на директори. Един от тях напусна и стана заместник-председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Той в момента е заместник-председател. Имаме двама, които са от предишния състав. Тя в момента е в отпуска по майчинство. И има в момента заместник. Това е ситуацията от гледна точка на кадровите неща.
Текущият контрол според мен, безспорно е, че при действието на стария закон, текущ контрол нямаше категорично. Той беше записан в закона, но не се осъществяваше. И за съжаление закона изискваше, това също трябва да се посочи. Законът изискваше съответно заверките да бъдат одобрявани с акт на ръководител на отделение или териториално поделение. Имаше една такава практика, при която много често крайния акт в заверката липсваше. Имаше 16 одитни единици, които осъществяваха заверки. Нямаше текущ контрол. Текущ контрол по представени текущи отчети от бюджетните организации на практика не съществуваше.
Ние сметнахме, че този текущ контрол е нещо, което е изключително полезно за бюджетните организации в процеса на съставяне на техния годишен финансов отчет. Защото ние може да им помогнем за корекцията на множество грешки и отклонения и съответно да допринесем за по-добрата отчетност. Така че аз мисля, че тук факта е безспорен, че усилията на Дирекция “Финансови одити” бяха насочени към това, да се подпомогнат бюджетните организации за налагане на единна добра отчетност. За да може да не изненадваме организациите с такива становища за отказ или за заверка с резерви, при положение че преди това не сме им помогнали. В този смисъл промени се философията на извършване на финансовите одити.
И аз мисля, че едва ли има ръководител на бюджетна организация, който да не е доволен, че има при себе си в определен период одитори от Сметната палата, които да го подпомагат в дейността му.
Мисля че такава оценка получихме от Националното сдружение на общините.
За резултатите от одитите. Господин Гечев, искам да посоча, че преки количествени измерители за някаква добавена стойност измерима в пари от препоръките в докладите и най-вече препоръките на Сметната палата трудно може да се говори. В професионалната общност на сметните палати този въпрос се дискутира. Има една методика на английската Сметна палата на Великобритания, която оценява в пари резултатите. Има парична оценка на резултатите от дейността на Палатата. Тази методика се поставя под съмнение и се оспорва доста в професионалната общност. Няма единна методика за оценяване резултатите от дейността на Палатата.
Ние може да оценяваме по различни критерии. Най-вече разбира се, става дума за изпълнените препоръки, тъй като изпълнените препоръки трябва да допринесат за доброто управление на съответните организации. Трябва да бъде разбира се, според мен нещата са свързани и с отношенията ни с Парламента, защото все пак да не забравяме, че ние сме парламентарен тип Сметна палата и разчитаме и на парламентарния контрол, която се упражнява най-вече върху изпълнителната власт за подобряване на управлението.
Що се отнася до Прокуратурата. Положихме огромни усилия и наскоро подписахме ново споразумение с новия главен прокурор. Изпращаме доклади в Прокуратурата съдържащи данни за престъпления. Обратната връзка страда, защото много малко прокурори, които водят съответни преписки ни уведомяват, въпреки задължението си по Закона за Сметната палата, да ни уведомяват за приключване на наказателното производство.
Когато приключи наказателното производство те трябва да ни уведомят, а това нас ни интересува пряко, защото докато не бъдем уведомени, ние не може да публикуваме данни, тези части от докладите, които съдържат данни за престъпления. Предишния главен прокурор, при предишния състав на Главна прокуратура, постигнахме едно споразумение за включване в тяхната единна унифицирана система информационна, за да може господин Апостолов като заместник-председател и една директорка имаха достъп до тази система със специален код, за да се види движението на преписките.
Новият главен прокурор преустанови достъпа до тази унифицирана информационна система на всички външни институции, на всички външни лица. уведоми ни за това с едно писмо. И в момента ние сме се споразумели, че Главна прокуратура ще има лице за контакт на централно равнище, което ще ни уведомява за това какви са резултатите от сигналите, които изпращаме. Тоест, има ли образувани наказателни производства, какъв е резултата от тях.
В момента нещата продължават да бъдат в това, че част от прокуратурата ни уведомява при изпратени сигнали, други не ни уведомяват. Имаме одитни доклади, за които нямаме сигнали за обратна връзка с години. И това за съжаление е въпрос на взаимодействие между институциите. Надявам се, че при това споразумение и при този модел, който сега установихме с новия главен прокурор, ще имаме по-добри резултати.
Ефектите върху бюджета при нас не се измерват пряко с върнати пари в бюджета, защото нашата функция не е възстановителна, както ако мога така да сравня, със стария ревизионен финансов контрол, където имаше ревизионни актове и актове за начет, при които парите се връщаха обратно в бюджета. Нашата мисия не е възстановителна. Нашата мисия е да допринасяме за доброто управление на публичните средства и активи, като най-вече за нас е от значение, реакцията на ръководителите на бюджетни организации, как те оценяват нашите доклади, дали са им помогнали при управлението на публичните средства и активи.
Разбира се, ние в момента правим това. Опитваме се чрез тази обратна връзка да постигнем обратен резултат с какво сме им помогнали. Но пак повтарям, много е спорно и все още съмнително в професионалната общност за парична измеримост на всички наши препоръки т.е. на резултатите от нашата дейност, пряка парична измеримост.
Промяната в програмата. Нашата програма, която се приема с колегиално решение по предложение на заместник-председатели и директори, нека да обърна внимание, тази програма търпи промени, защото тези промени се налагат често във връзка с функцията на Парламента, да ни възлага до пет одита годишно. Тогава неизбежно някои от задачите трябва да бъдат отложени или трябва да бъдат прекратени, тъй като възложените одити на Парламента се ползват с приоритет, разбира се. Например във връзка с одитите в енергийния сектор, трите одита. Там трябваше да преструктурираме своята програма. Например с възложените одити за Министерство на вътрешните работи също се наложи сериозна корекция в програмата. Освен това нашата програма не е застинала. Целта е да се създаде предвидимост в работата на Палатата. Това е безспорно. Да има предвидимост и да се знае, как ние действаме. Ние не сме на принципа на изненадващите проверки. Други институции са такива. Както например Агенцията за държавна финансова инспекция. Тя може да действа и по сигнал.
Ние оценяваме риска и понякога се оказва, че риска има в течение на годината, докато изпълняваме одитната програма, има бюджетни организации, има обекти, които са с повишен риск и някои от тези обекти, считаме че е разумно да бъдат включени. Става дума за огромни бюджетни системи, за огромни средства, за сериозен публичен обществен интерес и т.н. В този смисъл програмата ни е променлива и промените в одитната програма се диктуват само и единствено въз основа на оценка на риска свързан с конкретния обект за одит.
Не знам доколко съм успял да отговоря на всички ваши въпроси, господин Гечев.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, дори отвъд, но това е полезно за работата на Комисията. Заповядайте.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви господин председател. Благодаря ви колега. Дадохте допълнителна информация. Няма да дискутираме, тъй като всеки си има мнение по отделни въпроси и няма защо да дискутираме системите. Вие бяхте доста изчерпателен.
Едно уточнение искам, все пак като говорихме за връзка с Прокуратурата, то минава през Прокуратурата но мисля, че без да съм юрист или одитор, но решенията на Съда трябва да са публични. Тоест, от Прокуратурата някои се връщат, други отиват в Съд. Може ли да проверите все пак за нашето обсъждане в Парламента, колко от вашите наказателни постановления през тези години са минали през съд или не са минали, защото вие не отговаряте за Съда. Но ще кажете колко са подадени и колко са завършени. Ще ви бъда много благодарен. Това е показател.
И най-накрая, искам да ви попитам, като това е допълнителен въпрос, който касае всички. И ние трябваше да зададем този въпрос в самото начало.
Уважаеми колеги, защо пет години Парламента на Република България не ви е приемал отчетите? Вие господин председател какво направихте? Не се ли притеснихте, 2008 г. за 2009 г. не се разглежда. 2010 г., 2011 г., 2012 г., това не е редно тук в Парламента. Какъв е този Парламент, който четири години не разглежда отчетите на Сметната палата, която е ключова в държавата.? За мен това е абсолютно неприемливо. Какъв е вашия коментар? На ваше место аз ще намеря начин да се разгледат. Как става тази работа? Почти съм сигурен, че като направя проверка в интернет, а аз ще я направя, да видя има ли друга страна членка на Европейски съюз, която няколко отчета не си е гледала. Това е изумително.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Професор Гечев, аз ви благодаря за критичните бележки към Парламента. И други отчети стоят залежали така, в това число и отчети за изпълнението на бюджета. аз предлагам да вървим малко по-стегнато напред. Има още заявки за изказване. Няма нужда да отговаряте на този въпрос. Ние го приемаме като критика към Парламента, а не към вас.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз имах предвид господин председател, господин Гечев зададе два допълнителни въпроса. Нека другите господа народни представители да зададат и те своите въпроси и тогава да се отговори може би.
МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика на господин Гечев, за да приключим темата.
Господин Гечев, въпроса ви е правилен. Но ако разгледаме правните основания за това ще видите, че практически нямаме задължения да приемаме или да отхвърляме или какво и да било, в случая говорим за докладите за дейността на Сметната палата. Такова задължение е казано в Конституцията, за кои доклади е факт. А за тези за които е казано в Конституцията, че се гледат във връзка с изискване по закон. Такова изискване в закона няма.
Независимо от това, ние към Бюджетната комисия имахме подкомисия за отчетите. И сега има подкомисия. И смисъла на тази подкомисия за отчетите беше, тъй като става дума за много отчети, които идват. В Бюджетната комисия идват отчети на министерства и т.н. Ако всичко това тръгне да се гледа, Бюджетната комисия ще се задръсти. Затова има специална подкомисия, която имаше и продължава да има такава задача, когато дойдат такива отчети в Парламента да ги преглежда и ако прецени, да ги внесе за обсъждане в Бюджетна комисия. Това е причината. А чисто законово не сме имали задължение да ги гледаме, отхвърляме, приемаме, както и сега нямаме такова в момента, нито тук нито в зала.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Аз имам друго обяснение, но няма значение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Кадиев имате думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря господин председател. Всъщност господин Димитров отговори на основния въпрос, който аз исках да задам и това беше сравнение между двата закона и двата начина на работа на Комисията.
Първо да благодаря на екипа на Палатата, че не я превърнахте в репресивен орган. Защото аз винаги съм се страхувал, че всяка една такава институция било НАП, било Митници, било вие, било АДФИ може да се превърне в орган, който да отразява политически пристрастия и да се превърне в удар срещу една или друга политическа сила или отделни лица. В това отношение нямам никакви забележки към вас и благодаря.
Моят личен опит, веднъж и аз бях пропуснал една декларация да подам. Вие ми изпратихте писмо, в което ме уведомихте, че една от фирмите, които притежавам не е декларирана. При което аз обясних, защо не съм я декларирал, тъй като беше нова, без дейност. Това ме доведе до мисълта, че може би тази организация, която сте въвели в момента работи по-добре. Казвам защо. Вероятно сте взели начина по който се прави ревизионното производство. В смисъл, че има първо ревизионен доклад. Съответната страна която се ревизира има право на възражение, обяснение и след това вече идва окончателното решение. Виждам, че вие по начина по който работите в момента, въвличането на обекта на проверка в правото му той да прави възражения и обяснения, според мен е изключително положително и води до по-добро качество на работата.
Това че са били повишени професионалните критерии на одиторите, мисля че трябва да бъде подкрепено във всяка една гледна точка. Единственият въпрос, който за мен остана, на нас вчера ни бяха дадени тези доклади. И аз днес ги четох в библиотеката на Парламента. Те са по 80 страници всеки и трудно могат да се прочетат детайлно. Но гледах глобите, които вие събирате. Примерно за 2012 г. – 85 000 лева, ако не се лъжа. Гледах и разходите, които имате, т.е. бюджета. Вие казахте, че 2008 г. сте имали около 8 млн. лв., а 2012 г. вече са 18, а сега са 15. Работни заплати 11 някъде.
Първо да ни обясните за тези глоби какви са? Кой ги плаща? Има ли неплатени и какво се случва, ако не се плащат. Разбирам, че това е съвсем минимално перо и почти безсмислено, но все пак да сме на ясно.
Вторият въпрос, някаква международна институция, било европейска сметна палата или някой друг, извършва ли някаква форма на контрол върху вас или има ли някакви техни доклади, които ние да може да прочетем и да видим, те как оценяват вашата работа. Защото все пак наистина сте професионална общност и би трябвало професионалисти да ви оценяват.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Кадиев.
Други колеги имат ли изказвания, въпроси или да приключим до тук тази серия от въпроси?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: За наказателните постановления. Административно наказващата функция, по-старата част от тази функция, тя е във връзка със Закона за политическите партии и Закона за публичност на имуществото. Там глобите са сравнително минимални и редки бяха случаите на административно наказани.
Тази дейност нарасна. Административното наказване много ни натовари като обем и интензивност, покрай Закона за обществените поръчки. Започнахме да го прилагаме от лятото на 2011 г. Тук искам да обърна внимание, че в огромния брой случаи издадените наказателни постановления, тъй като те се оспорват в районни съдилища. Има над 100 районни съдилища в България и там за съжаление практиката е най-разнообразна. В огромния си брой случаи, тези преписки не са приключили.
Тъй като административното наказване става по закона за административните нарушения и наказания. Това е съвсем отделна процедура от одитната процедура, все още нямаме пълни данни за окончателно приключили и влезнали в сила наказателни постановления. Но така или иначе, те са вече факт. Имаме и постъпления от глоби. Сега обаче не мога да дам точна цифра, защото повтарям. Над 80 процента от административно наказателните производства са висящи, не приключили. Всички засегнати лица с малки изключения. Например един министър наскоро наказан, не оспори наказателното постановление Преди това един председател на една голяма Агенция, също не поиска да оспори наказателното постановление и си платиха глобите.
Но 99 процента от получилите наказателно постановление лица за глоба ги оспорват в съда. И над 80 процента от процедурите са висящи.
Господин Гечев поемам ангажимента да ви дам специална информация за това. Ще анализираме тази информация. Мисля че по-представителна информация ще имаме в средата на тази година, когато ще приключат много от тези огромен брой висящи наказателни производства. Така че в това отношение аз мога да ви дам допълнителна справка.
Защо отчетите не са гледани. Аз съм бил свидетел и когато съм бил член на Бюджетна комисия тук в Парламента, като че ли Парламента не стига до тези отчети. Аз тук искам да обърна внимание на това. Господин Гечев по този въпрос не е само въпроса за отчетите, въпроса е че когато изпращаме доклади в Парламента, които за нас имат системно значение, защото не е толкова важно кой е извършил някакво нарушение, има трайни лоши управленски практики в публичния сектор. И ние смятаме че голяма част от тях при такива одити, те трябва да бъдат разгледани като системни практики, повтарящи се с години.
Изпращаме такива доклади в Парламента и много рядко те се разглеждат на заседания на съответните комисии. Това се отнася дори за доклади, които Парламентът ни е възложил. Парламентът ни възлага определени одитни ангажименти. Ние го извършваме. Представяме в съответните срокове одитния доклад и той не се разглежда в съответните комисии. И това е често срещано явление. Какво да отговорим за отчетите.
Аз не искам да отправям упрек към Народното събрание, но взаимодействието между парламентарен тип сметна палата и Парламент има още много какво да се желае. Трябва да се разбере, че ние сме помощници на Парламента за доброто управление и че нашите доклади, тези които се изпращат, нашето убеждение е, че те имат системно значение. И Парламента би могъл чрез разглеждането в специализираните комисии да допринесе за това. Има например неразгледани доклади в енергийния сектор. Три доклада, които не са разгледани, въпреки че ги представихме. Доклада например за лекарствените средства, също така не е разгледан. Въпреки че това са много интересни доклади, по които може да стане сериозен парламентарен дебат. Това искам да кажа.
Административно наказателната отговорност е лична и глобите се плащат от засегнатите лица. Това са лични глоби. Има така наречените имуществени санкции при обществените поръчки, при които обаче закона предвижда, че те се плащат от съответната организация. Така е предвидил законодателя, аз си позволявам да го кажа. Аз съм преподавател и по административно право и за мен имуществената санкция на бюджетна организация не е толкова ефективна, колкото персоналната глоба. Законът ги предвижда и така. Така че част от глобите се плащат от самите бюджетни организации. Примерно Университет или комисия, агенция и т.н., но част се плащат и персонално.
Така че понякога има множество нарушения и съответно един ръководител на бюджетна организация може да плати няколко глоби за нарушения по Закона за обществените поръчки. Такъв е режима според закона. Плащат се и от организацията като юридическо лице имуществени санкции и паралелно с това могат да се платят и глоби от личността, която ръководи съответната организация.
Кой оценява сметните палати? Това е сериозен въпрос. Аз мисля, че Българската сметна палата й предстои това да се случи в близко време. В професионалната общност на сметните палати има така нареченото пиа ревю, когато това означава, друга сметна палата, обикновено те са две. Две палати осъществяват одит, така да се каже, на дейността на една сметна палата. Това е една приятелска оценка, не винаги много приятелска, защото често тези пиа ревюти водят до сериозни конфликти в професионалната общност. Но така или иначе този механизъм е предвиден и в международните стандарти за одит на ИНТУСАЙ. Този механизъм се осъществява по искане на съответната палата, която се обръща към избрани палати от общността. Обявява някакъв конкурс и там се избират палати, които да одитират сестринската институция. При нас подобно нещо не е имало.
През 2006 г. подобен механизъм пиа ревю беше осъществен от експертите на Програма “Сигма”. Тази програма към Европейската комисия, които извършиха такъв пиа ревю преглед на дейността на Сметната палата. Не бяха ласкави 2006 г. Това беше в края на 2005 и началото на 2006 г. Тогава това беше началото на предишното ръководство на палатата, което беше избрано преди 2005 г. Практиките бяха оценени за близо десет годишен период, но реалността беше такава, че доклада на Сигма не беше особено позитивен за нас. Посочи множество сериозни недостатъци в професионалната дейност на палатата, които сега смея да твърдя, че са отстранени. Те бяха отстранявани и в периода 2005 съответно 2009 г и в периода 2010 – 2013 г. Това е механизма, така да се каже пиа ревю на английски или партньорска проверка от институция принадлежаща към същата общност. Обикновено в Европа това става от одитни институции, членки на Европейската организация на сметните палати и най-вече от страна членка на Европейския съюз.
Така че от тази гледна точка това е механизма. Аз за себе си давам оценка и ние сме го обсъждали със заместник председателите, че тригодишния период включително при действието на новия Закона за Сметната палата би могъл да бъде наистина един период, който вече е назрял момента, ако не тази година, другата година Сметната палата може да поиска такава партньорска проверка, за да се оцени как тя действа от гледна точка на глобалните професионални стандарти. Така че това предстои.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Други изказвания има ли? Ако няма други изказвания, аз ще се възползвам от правото си да направя изказване.
Уважаеми колеги, уважаеми господин председател и заместници на Сметната палата, очевидно дебата се фокусира върху дейността на Сметната палата, с оглед на двата модела, които отчита днес пред нас Сметната палата. Разбира се, има много какво да се говори още. И аз и колегата ми много подробно няколко месеца се запознаваме с тези отчети, анализираме, питаме, вземаме становища и т.н. Защото началото на всяко управление бележи началото на съответните отговорности и възприемане на определени модели. Още повече, че такива органи като Сметната палата, като независимите регулаторни органи, което няма много общо със Сметната палата, но е в контекста на отговорностите, има нужда да бъдат внимателно огледани от съответното мнозинство.
Ще се опитам да бъда достатъчно кратък и да изразя моето виждане и отчасти виждането на моите колеги, доколкото работихме заедно по някои от въпросите. Както каза проф. Димитров, той е работил и при единия и при другия модел. Това е предимството. Аз също, макар и като парламентарист. Предимството на живелите и работилите дълго е, че могат да правят сравнение и анализи. Аз даже съм участвал и в конструирането на органа от гледна точка на неговото законодателство в онова далечно време, когато това се случи и когато се избра онзи модел.
Мисля че познавам добре характеристиките на модела при който Сметната палата е колегиален орган. Това което съм чел последните два месеца, а и от предишния Парламент, мисля че са видни характеристиките на този модел. Разбира се, че и единия и другия има предимства, разбира се, че в новия закон бяха избегнати някои от дефектите в дейността.
Онова което аз искам да обобщя като мое лично мнение, а предполагам че и на една част от колегите, с които работихме е, че на нас ни се вижда по-удачен колективния модел по отношение това, което се случва в България. По отношение на нашите особености. Няма да влизам в политически оценки. Дали при единия модел може някой да бъде натискан партийно, дали при другия само един или двама души могат да бъдат. Аз мисля, че човек който има професионална съвест, никой не може да го натиска. Смятам, че тук стоят хора с професионална съвест. И тези които са били и тези, които ще бъдат в съответния орган ще имат такава. Поне така трябва да бъде по дефиниция.
Иска ми се няколко неща да отбележа и то не като минус на вашата работа, а като мое желание, моето мнение, да очертая как аз лично виждам приоритетите в работата на Сметната палата. Мисля че предвид всичко, което се случва в света и в България трябва да се даде приоритет в работата на Сметната палата по отношение на одитната дейност. Трябва да се даде приоритет по отношение на онази част, която следва да дава най-важната и съществена част оценка на ефективността и икономичността на управление и изразходване на публичните средства. А това са именно одитите.
Мисля, че може би конюнктурата, може би състоянието на изразходване на публичните средства в България е наложило дейността на Палатата да бъде доста наклонена в посока по скоро текущ контрол на периодичните отчети, финансови одити за заверка. Ако трябва да бъда точен, финансови одити по чл.53 от Закона за Сметната палата, които са 674 за миналата година. Цифрите няма да ги казвам. Знаете ги.
Достатъчно много е натежало в тази посока. Аз мисля, че там има и държавна финансова инспекция, с която в някаква степен има припокриване на дейността. Мисля, че може тази функция да бъде оставена повече на държавната финансова инспекция. Разбира се, не може да бъде изчистено съвсем. Винаги ще има такъв момент и винаги ще има нужда и от тази дейност на Сметната палата. Управлението и всяко управление се нуждае именно от това за което говорих. От оценка за ефективността и икономичността на изразходване на средствата.
Вие самия сте говорил в предишни наши заседания, че това е модерния одит, това е модерната дейност на Сметната палата и аз мисля, че натам трябва да бъде наклонена дейността и в бъдеще.
Няма да скрия, че ако моите колеги, все още не е взето това решение, преценят, аз лично ще настоявам да бъде възстановен колегиалния характер с промени в закона. И го казвам открито с тези мотиви. Мисля, че днешното обсъждане беше много полезно. Даде яснота относно преимуществата на единия и на другия модел. Даде яснота, къде още може да бъде подобрен закона. И аз изобщо не се съмнявам, че каквото и решение да вземем, Сметната палата и в частност вие ще участвате активно в подготовката на един такъв законопроект и в приемането му. Защото сте участвали и предишния път при приемането. Още през 2001 г. Имате достатъчно опит. В общи линии това е, което аз исках да кажа като мое мнение и като мнение на колегите ми, с които работихме в екип няколко месеца по тази програма, поставена ни като задача да анализираме. Каква визия трябва да има сегашното управление, за дейността на този орган, който се избира от Народното събрание.
Бих искал да кажа още едно изречение. Смятам, че в Закона трябва да бъде упоменато, както пише в Конституцията, че тези органи които се избират от Народното събрание, отчетите им се приемат, ако това е упоменато в закона. Мисля, че трябва да бъде упоменато в Закона за Сметната палата, защото на редица други органи, които Парламента избира е упоменато, че отчетите им се приемат в съответния закон. Смятам, че това е пропуск на закона и не би накърнило с нищо независимостта на Сметната палата. Напротив, би повишило взаимодействието между Парламента и Сметната палата. А то е достатъчно интензивно, видя се и в последните години.
Благодаря ви.
Има ли други изказвания? Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да кажа, че аз съм абсолютно съгласна с това, което казахте, относно приоритетите на Сметната палата, а именно приоритетите на одитната дейност. И то на онази част от одитната дейност, която трябва да даде оценка за ефективността и ефикасността и икономичността на изразходване на публичните средства.
Смея да твърдя, че точно защото също като вас, изповядвам този приоритет. Когато правихме закона 2010 г. точно в този чл.53, който вие цитирахте ние направихме ограничение, така че заверките на финансовите отчети на общините 264, включително най-дребни и на какви ли не организации, да бъдат ограничени с праг. Вие знаете тук за прагове 10 млн. и т.н. Защото по стария закон на практика цялата енергия и физическо време на Сметната палата отиваше към заверки. За първи път в този закон ограничихме тези заверки. Виждам, че те естествено пак много ви се струват. И за първи път регламентирахме одита на изпълнението, който е одит за ефикасност, икономичност и т.н. и намалявайки заверките да имат физически възможност да се извършват все повече одити на изпълнението.
И не случайно има и Специализирана дирекция за одити на изпълнението, защото те са доста по-различни от останалите и изискват и по-висока квалификация и изискванията по международните одитни стандарти. И мисля че тези приоритети са заложени в този закон. И смятам, че ако се направи една таблица на броя на различните видове одит, за един период от предишния и сегашния закон ще видим точно тази тенденция, която сме се старали да заложим в този закон и аз ще помоля да я направите и да ни я предоставите.
Колкото до това, дали трябва да се приемат и отхвърлят отчетите, аз съм съгласна, че може би трябва да го запишем в закона и това да бъде едно от изискванията, които да се изпълняват.
Колкото до колегиалния и едноличния модел, моето лично становище е, че смесения модел, който е възприет сега е много по-добър от чисто колегиалния модел. Още повече, че самия процес, който е разписан на извършване на одитите, на приключване на одитите със съответните доклади в закона, който е разписан е много по-прозрачен, много по-проследим от всеки един външен наблюдател и изключително предоставен на цялата публика чрез публикуването на всички тези одитни доклади и предварителен и последващ. И всеки един който се намесва в констатациите на този процес оставя документална следа, която е ясна за всички. Това гарантира прозрачността.
Колкото до това, дали колегиалната част трябва да бъде по-голяма или по-малка от тази, която е в момента, това наистина би могло да бъде някакво изменение, което вие считате, че е по-добро. Но аз категорично смятам, че ако се отиде на колегиален орган от 9, 11 човека такъв какъвто беше, това означава размиване тотално на колективната отговорност.
Ако на колегиалния орган, такъв какъвто е сега му се възложат и още функции в закона, т.е. вземане на още решения, може би това би допринесло до известна степен за подобряване. Аз мисля, че тази практика, която е въведена в Сметната палата, макар че не е записана в закона, която проф. Димитров обясни, би могла да намери своето място и в закона.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: В какъв срок могат да ни предоставят тези данни в табличен вид сравнителни? Господин Гечев ги поиска. Таблица за резултатите от проверките, може би за броя на проверките. А вече за резултатите от гледна точка на брой препоръки.
Между другото две думи за наказателните постановления за колегите, които не са запознати. По принцип по стария закон Сметната палата нямаше правомощия да състави актове за нарушение и да издава наказателни постановления. В момента в който в хода на одита тя констатираше някакво нарушение, най-често по Закона за обществените поръчки, след това изпращаше сигнал на Агенцията за държавна финансова инспекция и те отново влизаха и отново проверяваха и отново правеха доклад. и тогава правеха акт за нарушение и наказателно постановление.
Аз трябва да кажа, че проф. Димитров лично се съпротивляваше доста върху това Сметната палата да има задължение. Като констатира едно нарушение, да го приключи и да го облече в съответни акт, в случая наказателно постановление. Защото това на практика е един конфликтен момент, но за мен това е важно и трябва да продължи да се осъществява от Сметната палата, защото няма смисъл от дублиране на функции и губене на административно време на различни дирекции. Допълнително натоварване на Държавната финансова инспекция, вместо да си гледа други финансови неща.
Така че в този аспект, понеже говорихме за наказателните постановления, мисля че периода е твърде кратък от момента в който се осъществява тази функция и не може да се даде резултат от нея в такъв вид, какъвто вие искате. Но това са две различни неща. Брой, видове одити за времето, брой препоръки. Наказателните може да е втора таблица. Констатирани нарушения и т.н. Искам да кажа, че втората таблица е само от новия закон. в стар закон нямаше такава.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова. Едно уточнение. Не съм се изразил правилно и затова вероятно не сте ме разбрали. Нямах предвид да се разшири колегиалния състав, както вие го виждате, а имах предвид съвсем различно структурни и функционални промени в закона, респективно в устройството и работата на Сметната палата. Това имах предвид под промяна на модела. От вашия анализ разбрах, че не съм изразил това, което мисля.
Също така искам да изразя благодарност на проф. Димитров. Наскоро изказа едно предложение, което ние ще подкрепим. Това е за отчета на политическите партии и средствата. В медиите мисля, че го прочетох. В личен разговор не сме говорили.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Изпратено е господин Цонев.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз през медиите ви отговорих. Ние подкрепяме тази ваша инициатива. Радвам се, че шест, седем години след като аз внесох онова предложение за политическите партии, вие да проверявате отчетите им, стигнахте до извода, че те трябва детайлно да бъдат проверявани. И ще бъде подкрепено. Благодаря ви.
МЕНДА СТОЯНОВА: Само две думи. Понеже наистина не съм ви разбрала правилно. Сега ви разбрах абсолютно правилно и искам категорично да изразя позицията си, че вие сте управляващо мнозинство. Може да вземете такова решеине, но за мен то ще бъде необосновано. Защото нито имаме достатъчно дълъг период. Имаме само една отчетна 2012 г. За 2013 г. още не е готов отчета. Ако вземе и 2013 г., тъй като 2012 г. беше преходна, за да оцените негативите на този модел и те да бъдат сменени с позитивите на предходния модел. Ако го направите, това ще означава уважаеми колеги от мнозинството, поредната българска история, сменяме ги законите, правилата, респективно и хората съобразно политическата конюнктура и изборните резултати.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не ги сменяме. Както виждате нито един регулатор не сме сменили, за да сменим състава както направихте вие през 2009 г. Не ме предизвиквайте сега да влизаме в политически разговор. Не сме го направили с нито един регулатор до този момент и нямаме такова намерение. Ще видите, че ще обосновем, не обичаме да сме необосновани, както казахте. Ще изпълним препоръката да се обосновем. И ще направим добра компилация от вашия закон, който има добри неща в него, много добри. От стария, които има някои практики, които бяха полезни и вероятно някои нови неща. Нищо няма да бъде отречено от хубавото, което е сторено.
Благодаря ви.
Закривам заседанието на Комисията.

/ Закрито в 16 часа и 30 минути /



Стенограф: Силвия Михайлова


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/