Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
04/06/2014
П Р О Т О К О Л
№ 10
На 4 юни 2014 г. /сряда/ от 11.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, пл. „Народно събрание” № 2 се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 11.00 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Предс. Йордан Цонев:
Колеги, има кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Моля за тишина в залата.
Предлагам следния дневен ред:
Единствена точка - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Договора за подписка между Република България и Ситигруп Глобал Маркетс Лимитед, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си и Джей Пи Морган Секюритиз Пи Ел Си във връзка с емитирането на облигации на стойност 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., Договора за фискално агентство между Република България в качеството на емитент и Дъ Банк ьв Ню Йорк Мелън в качеството на фискален агент и платежен агент и Дъ Банк ьв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на регистратор и агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., № 402-02-12, внесен от Министерски съвет на 30.05.2014 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам. Моля, който е съгласен да гласува.
Техническият състав, бройте, ако обичате, и ми обявете резултата.
Дванадесет гласа „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към обсъждане на тази единствена точка. Давам думата на Министъра на финансите да представи Законопроекта. Заповядайте, г-н Чобанов.
Петър Чобанов: Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, експерти,
Обсъждаме емитирането на нов външен дълг, който е изцяло в планирания дълг по бюджет. Знаете, че широко дискутирахме при приемането на Бюджет 2014 опциите за финансирането през тази година и като цяло тогава беше одобрен един лимит на външния дълг, който може да се емитира, в който влиза и дълг, който може да бъде получен от Европейската инвестиционна банка, който ще се използва за следващия програмен период и това, което остава всъщност е в границите на планираното.
Предс. Йордан Цонев: Моля ви още веднъж за тишина в залата! Ако някой иска да говори, кулоарите са свободни.
Петър Чобанов: Със свое решение Министерският съвет на Република България взе необходимите решения така, че да бъде стартирана самата процедура, която обсъждаме и днес. Като цяло емитираният дълг ще бъде използван за покриване, т.е. за рефинансиране на емисията, която падежира в началото на следващата година в размер около 1.6-1.7 милиарда лева и покриване на дълг, който падежира през тази година в размер на около 1.3 милиарда лева. Тоест, целият размер на дълга на практика ще покрие стар дълг. Облигациите, които България се предвижда да издаде ще бъдат подчинени на английското право и отпуснати за търговия на Люксембургската фондова борса, като попечители ще бъдат Юроклиър и Клиърстрийм.
На 21 май 2014 г. бяха извършени останалите подготвителни дейности по повод Договора за подписка, Договора за фискално агентство, Акта за поемане на задължения. Както казахме, емисията е до размер на 1 493 000 000 евро или тяхната равностойност съответно, което е 2 922 000 000 лв. Максималният срок на облигациите е до 15 години от датата на издаване, като има за цел да създаде възможност за дългосрочно финансиране при текущите ниски лихви. За нуждите на ратификационния процес и каквато е наложилата се практика понастоящем, в документацията е посочен максимален лихвен процес, който далеч надхвърля този, който ще бъде реализиран, но пък това се прави с цел да не се дават указания на международните финансови пазари. Конкретно структуриране на бъдеща облигация с единичен или двоен транш с различни матуритети и т.н., ще бъде осъществено на по-късен етап на база конкретно състояние на пазарната конюнктура и развитието на маркетинговия процес. Пазарната среда е благоприятна в момента. Имаме редица примери за емисии на държави от Централна и Източна Европа на международните капиталови пазари през 2014 г. Нестабилната и сложна обстановка в Украйна до момента не оказват влияние върху търсенето на дълг.
Текущата политика на Европейската централна банка за поддържане на ниски лихви и вливане на ликвидност във финансовата система с цел недопускане на дефлация допълнително засилва търсенето на деноминирани в евро книжа. Очакванията са, че на следващото си редовно заседание на 5-ти юни Управителния съвет на Европейската централна банка допълнително ще разхлаби монетарната си политика, което ще насърчи търсенето на суверенни облигации и ще доведе до потенциално намаление на доходностите. България стои стабилно на международните капиталови пазари, както и на вътрешния пазар на държавен дълг. Оценките са както на национални, така и на международни авторитети, че България ще продължи в средносрочен период до 2017 г. да бъде страната с втори най-нисък дълг в Европейския съюз.
Средно претеглената доходност на емитираните през периода януари – май 2014 г. държавни ценни книжа е 1.06 %, от които доходността на лихвоносните облигации е 2.43 %, а на сконтовите облигации е 0.54 %. Наблюдава се непрекъснато намаление на доходностите на емисиите на вътрешния пазар, което е доказателство, че пазарите приемат страната ни и като фискално стабилна. На международните капиталови пазари също се разпознаваме като стабилен и предвидим емитент. В потвърждение на казаното котировките на рисковата премия на България срещу неплатежоспособност, така наречените CDS се запазват - около 120 базисни точки. Тези нива ни нареждат в групата на страни като Литва и Латвия, които са с по-висок кредитен рейтинг, а рисковата премия на страни като Румъния, Унгария и Хърватска се движат в далеч по-широки граници от около 150 до 270 базисни точки.
Така че са налице всички условия да бъде извършено едно успешно емитиране на международните капиталови пазари. Благодаря.
Предс. Йордан Цонев: И аз благодаря, г-н Министър. Някой друг от вносители и експерти иска ли да вземе думата преди да дам думата на колегите? Не виждам.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към финансовия министър и екипа му. Г-жа Стоянова, заповядайте.
Менда Стоянова: Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми колеги,
Бързичко искаме явно да гласуваме ратификацията на този дълг. Аз ви разбирам. По принцип, когато се пускат такива глобални облигации, добре е това да се случва бързо, за да могат да се постигнат максимално ефектите на пазара.
Искам да започна с това, че наистина желая успех на тази облигация и се надявам тя да бъде успешна в два аспекта: наистина да се купи цялата облигация и доходността по нея да бъде добра, защото това е една дългосрочна облигация и това е важно не за това правителство, не за този министър, а е важно за всички български граждани, които ще плащат този дълг и лихвите по него в следващите години. Така че, още един път желая успех на облигацията.
Радвам се, че в момента финансовата ситуация в света е добра. Ликвидност има, която освен по тези причини, които Вие казахте, г-н Министър, вероятно е такава добра и заради кризата в Украйна и това Русия какво място има в този пазар в резултат на тази криза. Това допълнително носи ликвидност и аз смятам, че облигацията ще бъде успешна.
Моят въпрос обаче е следният. Докога, г-н Министър, вашето правителство ще продължава да увеличава дефицита в бюджета, защото това е всъщност първопричината да теглим дълг, за да покриваме дефицитите в бюджета? От 2013 г., откакто правителството на г-н Орешарски е на власт, всъщност ние виждаме едно връщане на ситуацията на нивата, бих казала от 2011 г. От 2009 г. до 2012 г. ежегодно правителството на ГЕРБ намаляваше дефицита в консолидираната фискална програма, за да приключим 2012 г. на 350 000 000 дефицит. 2013 г. вие върнахте този дефицит рязко на 1 448 000 000, а тази година той е горе-долу в същия размер, даже малко повече от миналата – 1 470 000 000.
И моят въпрос е докога ще водите такава политика, която ще продължи да генерира дефицити и дългове? Защото наистина България е далеч от европейското изискване за размер на дълга спрямо брутния вътрешен продукт, но, ако тази политика продължава, особено в условията на валутен борд, аз смятам, че това в дългосрочен план е пагубно за България.
Предс. Йордан Цонев: Благодаря на г-жа Стоянова. Благодаря и за коректния тон по отношение на дълга. Само ще припомня, че това е продължение на политиката на всички политически сили, представени в този и в предния парламент. Припомням Ви, че ДПС и БСП беше опозиция тогава и ние подкрепихме дълговите операции на правителството на ГЕРБ със съгласие и с мълчание по темата, защото по тази тема дебатът е вреден за страната.
Така че, благодаря, че отговаряте по същия начин с висока отговорност към всяка дългова операция, която страната предприема. Аз няма да взема отношение по темата за дефицитите. Въпросът беше отправен към министъра на финансите. Просто исках да благодаря за тази добра държавническа позиция. Такава беше в предния парламент, такава е била и в по-предните. Добре е и в този да остане същата. Благодаря ви.
Г-н Министър, заповядайте.
Петър Чобанов: Благодаря Ви, г-н Председател.
Благодаря Ви, г-жо Стоянова за добрите пожелания и подкрепата за това, че емисията трябва да бъде успешна. На конкретния Ви въпрос. Да, наистина до 2012 г. бяха намалявани дефицитите за един период от няколко години. Няма да навлизаме сега в дискусия как точно беше постигнато това, но 2013 г. искам да ви напомня, че в бюджета, който вие планирахте, беше предвидено увеличение на дефицита до около 1.3 % от брутния вътрешен продукт. Тоест, може би самите вие осъзнахте, това е една от причините, че на практика са достигнати не достатъчно устойчиви нива на дефицит, макар и по-нисък, като число и те не са съобразени с икономическото развитие. Това беше една от промените във фискалната политика. Тоест, да не се фиксираме в прекалено ниски числа на дефицит, а напротив, фискалната политика да следва икономическото развитие, т.е. да спомага икономиката да се доближава до своя потенциал. Затова и през 2013 г. беше увеличен дефицитът, но за следващите години е предвидена фискална консолидация, която е умерена, но която има за цел през 2017 г. дефицитът да спадне под 1 % от брутния вътрешен продукт. Разбира се, ако икономическата ситуация позволи и ако бъде реализиран по-висок икономически растеж, би могло да се мисли и за по-ниски дефицити. Тоест, всичко зависи от икономическото развитие. Не случайно и профилът на държавния дълг също следва това развитие, тъй като предвиждаме в първите години леко увеличение на дълга. Към края на тази година ще се получи подобно, но то е свързано с това, че в началото на следващата година трябва да бъде покрит рефинансиран падежиращ дълг. Тоест, още през януари 2015 г. отново нивото на дълга ще спадне и към края на периода отново ще имаме намаляващ профил на държавния дълг. Тоест, тенденцията за увеличение на дълга ще бъде пречупена и той ще започне да намалява. Например през 2017 г. като процент от БВП ще бъде по-нисък, отколкото е дългът в края на 2014 г. Така че, смятам, че няма заплахи към момента от този дългов профил, а напротив, той следва нормалното развитие.
Повтарям, че емисията не е насочена толкова към финансиране на бюджетния дефицит, колкото към рефинансиране на стар дълг. Благодаря.
Предс. Йордан Цонев: Други въпроси и изказвания? Заповядайте, г-жо Стоянова.
Менда Стоянова: Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър, аз искам дебата да го върнем към дефицита, който е първопричината, за да се теглят дългове. Факт е, че една част от този дълг ще отиде за рефинансиране, а другата част всъщност е за покриване на дефицита за 2014 г. Това е факт и не бива да го неглижираме.
Факт е, че по време на управлението на ГЕРБ през четирите години имаше дефицити. Факт е, но трябва да посоча и още няколко факта.
Първо, че те бяха намаляващи и тенденцията за фискална консолидация беше реална и се виждаше в отчетите на бюджетите.
Второ, това бяха годините, в които продължаваше икономическата и финансовата криза в Европа и в света. А сега, 2013 г.- 2014 г., ние виждаме връщане на дефицитите от нивата на 2011 г., при положение, че няма вече такава криза, Европа излиза от кризата, а и Вие самият няколкократно заявявате, че България се развива добре, включително за 2014 г. И за първо тримесечие е отчетен ръст на брутния вътрешен продукт от 1.1, а прогнозите на Министерство на финансите са доста по-оптимистични – за 2.7 да края на годината. Нали така? (2.1) Добре 2.1, съжалявам. Но така или иначе предвиждате един ръст, който би трябвало да доведе до увеличени приходи и намаляване на дефицита. А всъщност ние виждаме, че планирате един висок дефицит, а отчетът за четирите месеца е още по-обезпокояващ. Приходите, които са планирани спрямо 2013 г. в размер на около 1 200 000 000 повече, на практика ги няма. В основният ви приходоизточник – косвените данъци забелязваме спад. И всичко това означава, че към четирите месеца на 2014 г. дефицитът вече е на 60 % от годишния размер. Това е тенденцията и, за съжаление, не виждам във вашето управление отчети, цифри, числа, които да показват тази тенденция, за която Вие сега ни уверявате, че в средносрочната прогноза ще вървим към постепенно намаляване на този дефицит. Защото когато говорим за дълг, трябва да говорим преди това за дефицит и след това за дълг. Той е следствие на този дефицит.
Предс. Йордан Цонев: Благодаря Ви, г-жо Стоянова. Не съм съгласен с Вас.
Първо, не смятам, че ще позволя да протече заседанието в дискусия за дефицити, за структурата на брутния вътрешен продукт и структурата на бюджета и неговото изпълнение към четиримесечието.
Второ, ако искате такава дискусия, мога да насроча заседание на Комисията на тема „Изпълнение на бюджета, състояние на приходната и разходната част, състояние на дефицита”. Не смятам, че дискусия за емисия, и то на външните пазари, може да тече в посока изпълнение на бюджета към четирите месеца на годината и това да бъде полезно за емисията и да не дава отражение върху онова, което ще постигнем на международните пазари. Не сме го правили в предните години точно с тази цел. И ние дори с Вас, Вие тогава бяхте председател на Комисията, и с г-н Дянков, макар и несподеляйки много от нещата, като техника и т.н., които ще се направят по емисията, казахме, че въобще няма да говорим, докато не приключи емисията. Това беше джентълменското ни споразумение. И то не е защото някой се бои от някаква дискусия, а защото няма полезно говорене, няма полезен политически дебат, когато се прави емисия. Той няма как да не бъде в полза на тези, които ще участват в емисията – инвеститорите, респективно в по-лоши условия за държавата, която излиза на международните финансови пазари.
Затова аз ви призовавам да не отиваме към дискусия относно фискалните цели за тази година. Ако искате такава дискусия, мога да я насроча, когато пожелаете и тази, и следващата седмица. Ако искате можем да я насрочим в зала. Но няма да позволя в Бюджетна комисия дискусията за дълга да излезе извън дълга, т.е. извън параметрите на споразумението.
И още веднъж, съвсем отговорно, като финансисти и икономисти, ви моля да останем в тези рамки, иначе ще постигнем лоши условия за страната ни. Не сме го правили никога. Ако искате да говорим за дефицити, можем много да говорим. Вие знаете, че този дебат го водим от години. Можем да говорим и за прекомерния дефицит през 2010 г., и за процедурата, която ни образуваха за този дефицит през 2010 г. на първия ви самостоятелен бюджет и т.н., но това е тема на разговор между нас като политици и като експерти и не е удачно да я правим сега. Не бягам от нея, напротив, това е тема, в която ние ще влезем с удоволствие, но ви моля сега да не го правим. И ако дискусията продължи в този план, аз ще прекъсна заседанието на Комисията. (Е е е е!) С гласуване ще я прекъсна. Не ме учете на Правилника, знам го! Ще подложа на гласуване и ще я прекъсна. Няма да ви позволя да отидем на международните финансови пазари с някаква ваша визия как трябва да отидем с такава дискусия. Когато дойде ред да водим дискусията за бюджета, няма да останете доволни. Повярвайте ми! Не сте спечелили нито един дебат на тази тема. Заповядайте.
Лиляна Павлова: Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Министър,
Не мога да се съглася с Вас, г-н Цонев, защото именно тук, в Комисията по бюджет и финанси трябва да дебатираме въпроса, защото една държава взима дълг тогава, когато трябва да покрие дефицит или да рефинансира стар дълг, какъвто е фактът и каквато е ситуацията към днешна дата. Затова именно днес и тук трябва да обсъдим как взимането на този дълг ще бъде в изгодни за държавата условия. Да не се опитвате да се оправдавате с нас, с нашите притеснения, с нашите експертни оценки провала на вашата емисия. Не е това целта. Не е целта да провалим емисията. Целта е да получим увереност както ние, така и българските граждани първо, че този дълг ще се вземе при най-изгодните за държавата условия.
Второ, че има достатъчно аргументи за него. Да, ще рефинансираме стари задължения и факт е, че това се прави. Но едва 50 % ± от този дълг ще покриват именно стари задължения. Останалата част от този дълг за какво ще се похарчи? Как ще гарантирате прозрачността на тези похарчени средства? Колко ще е дефицитът, който трябва да се покрива? Именно това е разковничето на въпроса, който стои днес, защото това е нашето притеснение.
В Закона за държавния бюджет за 2014 г. е предвиден дълг, но е предвидено дефицитът да не превишава 2-та %. Ние виждаме ситуацията с намалените приходи, виждаме ситуацията с увеличаващите се, и то по непрозрачен начин изразходвани средства от държавния бюджет като разходи. Включително колегата Кадиев, и аз съм съгласна с един негов анализ, който четох, където казва, че ако продължаваме по този начин, до края на годината дефицитът може да достигне до 3-те %.
Но тук трябва много коректно да отбележим и още един факт – спрените пари по „Околна среда”, спрените пари по „Регионално развитие”. Това са ангажименти, които държавата трябва да продължи да плаща със средства от държавния бюджет, дотук един милиард, милиард и половина.
С „Регионално развитие”, предстоящата „Конкурентноспособност” и Програма за развитие на селските райони, тези средства ще набъбват поетапно и до края на годината могат да достигнат до два и половина, три милиарда, което автоматично ще се отрази и всички много добре го знаем, със сигурност и министър Чобанов, на бюджета и на това, че ще надминем дори не само 2-та %, които ще наложат актуализация на бюджета, а вероятно ще надминем и 3-те %. Как ще преодолеем този риск? Как ще гарантирате тези действия? Актуализация на бюджета ли се предвижда? Как ще ограничите разходите? Къде е прозрачността и къде е подходът в тази ситуация? Това е нашето притеснение. Не, за да провалим емисията, не за да се оправдавате с нас, а за да сме сигурни на какво обричаме нашите деца, какви дългове да плащат и как всеки лев от този 3 милиарден дълг ще ни се отрази на нас, на децата ни и на бъдещите поколения.
Предс. Йордан Цонев: Благодаря Ви, г-жо Павлова. Точно това помолих. Дискусията да върви към това колко изгодна ще бъде емисията, какви са критериите и т.н.
Относно дефицита, много ясно ви обясни Министърът на финансите, че ще бъде покрит само от дефицита, който е предвиден в държавния бюджет. На четиримесечието няма финансист, който може да каже какъв ще бъде дефицитът в края на годината и не виждам никакво основание тук да пророкувате, че дефицитът щял да бъде по-голям, отколкото е заложен. Той е заложен толкова и ще бъде изпълнен такъв, какъвто е заложен.
За заема имате право да питате за какво ще бъде изразходван и получихте отговор. Половината от него – за покриване на стари емисии, другата половина – за покриване на бюджетния дефицит така, както сме приели в Закона за бюджета. Там сме казали, че до 2 % ще бъде бюджетният дефицит и той ще бъде покрит именно със заеми. Това правим в момента.
Пак ви казвам, ако искате да правим анализ на фискалната ситуация, не е мястото, когато се обсъждат параметрите на една дългова сделка, а е мястото, когато и където пожелаете да получите този дебат и тези отговори, защото като опозиция, имате право на тях. Не само имате право. Имате право да се притеснявате, да питате, да коригирате. Но аз пак повтарям, когато става въпрос за дълг, говорим за параметрите и условията на дълга. И ако искате да не създаваме условия за влошаване на условията, по които можем да постигнем дълга, да останем в тази дискусия. Достатъчно ясно го казвам и достатъчно ясно го разбират всички, които разбират от дългови операции. Опитвам се да не влагам политика тук в този момент, защото не сме го правили никога с това ясно съзнание.
Впрочем, не направихме анализ на дълговите операции на вашето правителство пак по тази причина. Защото това рано или късно удря върху пазарите, на които излизаме и финансовите министри излизат постоянно по една или друга причина. Затова мисля, че получихте отговор на тези въпроси. Ако имате въпроси относно параметрите и условията на дълга, задайте ги. Заповядайте, г-жо Дукова.
Снежана Дукова: Г-н Цонев, аз не смея да твърдя, че съм експерт като Вас и професионалист като министъра, но смея да твърдя, че това, което се опитвате да правите, да потопите тази дискусия, контрапункт е присъствието на моите колеги и такива, които не много разбират от финанси, но са силно притеснени в тази ситуация, която правите. В мен буди съмнение това, че Вие правите това точно веднага след изборите, не знам защо. Мисля си, че в следващия момент можете да кажете, че ще изровите земята, за да направите така, че дългът да бъде покрит, но вие не отговорихте на един много простичък въпрос: Къде точно ще отидат тези пари? Това са три милиарда. С тези еквилибристики на министъра, говорите за 2017 г. може би, едва ли не, ама вие, ако дотогава сте на власт, опазил ни Господ, заклевам се. Затова, моля ви простичко, знам че носи притеснение и министърът, но дилемата е проста и ясна. Който не може да се справи и ще трупа дефицити и дългове, просто си знае пътя, а не да рови земята.
Предс. Йордан Цонев: Извинявайте, г-жо Дукова, дадоха Ви отговор на въпроса. Може би е добре все пак да слушаме. Хубаво е, че всеки си е дошъл все пак с нещо набелязано в главата да каже, но отговорът беше много ясен. Точно каква сума ще отиде за погасяване на емисии, чието погасяване изтича и точно каква сума ще отиде за погасяване на бюджетния дефицит.
Г-н Министър, повторете, ако обичате.
Снежана Дукова: Бързате ли да ги усвоите тези парички много бързо? Те ще влязат в бюджета. Вие колеги, знаете че сте много кратко на власт и много бързо ще ги приберете. Така смятам аз.
Предс. Йордан Цонев: Г-жо Дукова, както се държите в момента, ме предизвиквате да Ви отговоря, че така, както се държите, ще бъдем дълго на власт. Това е пътят да бъдем дълго на власт. Уверявам ви. Ако имахме някакви колебания, като гледам как се държите, нямаме ги вече.
Г-н Министър, отговорете на въпроса. След това е г-н Кадиев.
Петър Чобанов: Благодаря Ви, г-н Председател.
Трябва да се прави разлика между приходи, разходи и финансиране. Дългът е финансираща операция и от финансиращите операции така, както са заложени вътрешен и външен дълг, като цяло тази година в бюджета и дискусията вече я проведохме в края на миналата година, от тях ще се финансират 3 милиарда лева падежиращ дълг тази година и в самото начало на следващата година и съответно бюджетният дефицит, който е в размер около 1.4 милиарда лева.
Така че, няма никаква драма. Парите отиват по предназначение и няма как по-ясно от това да бъдат обяснени. Финансирането си е финансиране.
Предс. Йордан Цонев: Тоест, приблизително половината от тази емисия ще отиде за падежиран дълг, чийто падеж изтича, а другата – за дефицит. Дефицит, който е заложен в държавния бюджет, приет от Народното събрание и е ясно още от ноември, че това ще бъде дефицитът и ние ще го финансираме по този начин.
Г-н Кадиев, Вие имате думата.
Георги Кадиев: Благодаря, г-н Председател.
Тъй като г-жа Павлова спомена един коментар, който аз написах в моя Facebook, който коментар беше основан обаче на оценка на колеги от компанията, която ръководех преди да стана народен представител, министър Чобанов познава голяма част от тях, тъй като са бивши служители на Агенцията за икономически анализ и прогнози, бих казал най-добрите макроикономисти в България в тази агенция, която по една или друга причина министър Дянков закри. Те естествено тръгнаха в частния сектор и част от тях са при мен. Тяхната оценка наистина е, че ако така продължават нещата и не се вземат мерки, дефицитът към края на годината ще надхвърли предвидения бюджет от 1.8 % и вероятно ще стигне 2.6 % - 2.7 %. Разбира се, правителството има достатъчно мерки, за да реагира. Най-лесната от тях е да съкрати инвестиционни разходи. Най-трудната е да се засили работата на приходните агенции.
Приключвам дотук с въпроса за дефицита, тъй като той наистина не е най-важното нещо в момента и ако правим дискусия, трябва да я правим в отделен порядък. Аз също имам много въпроси там, особено по работата на двете приходни агенции.
Въпросът ми към министър Чобанов. Международните инвеститори едва ли ще се вгледат чак толкова в нашите дебати за бюджетния дефицит. Те разбират, че това са някакви политически нападки едни срещу други с цел политически дивиденти. Това, обаче, което ги интересува е оценката на рейтинговите агенции. Тъй като преди няколко дни Латвия получи нова рейтингова оценка, въпросът ми е има ли очаквания за нови рейтингови оценки сега от рейтинговите агенции, имат ли те мисии в България и какво очаквате?
Предс. Йордан Цонев: Г-н Министър, заповядайте.
Петър Чобанов: Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Кадиев, да, предстои да излязат оценки на рейтинговите агенции. В края на следващата седмица те ще бъдат публикувани. Те също ще бъдат взети предвид при цялостната стратегия по емитиране на дълга. Не искам да предрешавам тяхното мнение и тяхната оценка. Проведоха редица срещи в България. Поддържаме комуникация с тях. Запознаваме ги с най-новото развитие на ситуацията, така че нека да изчакаме техните оценки, но при всички случаи техните оценки са взети предвид и ще бъдат взети предвид при самата стратегия за излизане на международните пазари.
Диана Йорданова: Благодаря, г-н Председател.
Г-н Министър, имам два кратки въпроса към Вас.
Първият ми въпрос е защо точно сега, с оглед на това, че Вие знаехте още януари месец 2014 г., че ще се наложи поемане на такъв дълг? Защо, след като сте повдигнали въпрос на Министерски съвет, четем от стенограми, ако не ме лъже паметта на 19-ти март, меко казано сте били скастрен от Министър-председателя да не повдигате темата? За 19-ти март говорим. В момента сме началото на юни. Още в началото на годината беше ясно, че има перспективи за намаляване на кредитния рейтинг на България. С оглед на това, че на 13-ти ще има вече така или иначе произнасяне по тази тема, защо рискувате точно в този момент?
Следващият ми въпрос към Вас е: Считате ли, че с дълга, който сега ще поемете и гарантирате ли, че до края на годината, с оглед на неизпълнението на бюджета и натрупаните дефицити, Вие няма да поемете нов дълг? Благодаря.
Предс. Йордан Цонев: Да отговаряме въпрос по въпрос. Да не трупаме въпросите. Заповядайте.
Петър Чобанов: Благодаря Ви. Защо точно сега? Това, което се случва сега е ратификация в Народното събрание. Това кога ще бъде емитиран наистина дългът продължава да зависи от конкретните пазарни условия. Тоест, ратифицирайки го сега, това не означава, че непременно ще бъде емитиран в следващите 15-20 дни. Това продължава да зависи от ситуацията на пазара и както казах, от началото на годината виждаме, че доходността по емисиите, които правим непрекъснато намалява. Тоест, условията се подобряват. Оценките също са добри. Условията на международните пазари се подобряват и очакваме вливане на допълнителна ликвидност на заседанието във връзка с очакваното решение на Европейската централна банка. Тази допълнителна ликвидност ще предизвика допълнително търсене на облигации, емитирани в евро, което ще доведе до допълнително намаляване на доходността.
Така че, необходимите условия за това са налице и както казах, наблюдавахме последните месеци подобряване на тази ситуация на международните финансови пазари.
По отношение на това до края на годината какво ще се случи, то е свързано с всички въпроси, свързани с дефицит и т.н. Беше посочено, че има рискове. Това са оценки на анализатори. Разбира се, че има рискове, но рисковете са, за да се управляват и правителството ще предприеме необходимите мерки при наличие на такъв риск да ги управлява така, че да се вмести в заложените по бюджет параметри.
Предс. Йордан Цонев: То е нормално. Ако не се вместите, ще трябва да влезете в Събранието и ние да си кажем думата. Така че, гаранциите са в Събранието. Заповядайте, колега.
Владислав Николов: Г-н Председател,
Г-н Министър,
Аз все пак не разбрах ясно при един негативен кредитен рейтинг на България, а всички знаем, че ще се оскъпи ресурсът и това няма да се повлияе от този дебат в тази стая в този момент. Да не говорим, че се връщаме пак, защото ние с част от парите ще финансираме дефицита и се връщаме пак към прословутия дефицит. Първо четиримесечие 864 000 000 е дефицитът на бюджета, който за същият период миналата година е бил 286 000 000, или той е нараснал три пъти. С тези темпове в края на годината какво ще става? И това аз си мисля, че все пак ще повлияе на кредитния рейтинг на държавата. Така че, вие се криете зад приказки, но кажете конкретно: „При една промяна ще се оскъпи дългът и ние ще плащаме повече”. Това е факт.
Рискът на бюджета в приходната му част. Всички виждаме, че той не върви, както е заложен. Да не се връщам към вашите приказки, но ще ви спомена, че миналата година щяхте да овладеете контрабандата в митниците и милиард и нещо повече постъпления. Нищо не сте овладели или няма контрабанда, защото приходите тази година са зле.
Предс. Йордан Цонев: Казахме, че ще говорим за условията и параметрите на споразумението. Не ми правете забележка. Аз ръководя заседанието. Вие сте гости на това заседание. Изобщо не ми правете забележка. Объркали сте се. Имате грешка. Имате някаква грешка. Аз ръководя. И по Правилник и по Закон аз ръководя заседанието. Казах ви да се придържате към темата на заседанието, а тя е „Параметрите и условията на дълговата емисия”. Няма нито кредитни рейтинги, нито бюджетни дефицити, нито фискални параметри. Питайте, каквото имате да питате. Коментирайте каквото имате да коментирате.
Владислав Николов: Г-н Председател, виждам, че се опитвате да налагате една цензура, но все пак това е друга партия.
Предс. Йордан Цонев: Цензура не налагам. Налагам правилата, които са по Правилника ни.
Владислав Николов: В момента говорим за емитиране на облигации на стойност 1 493 000 000 евро. Това е темата. С тези облигации финансираме бюджетен дефицит и той е в тази тема.
Предс. Йордан Цонев: Темата е не какво ще финансираме, колега, а че ще правим емисия. Това е темата. И в момента разискваме условията на тази емисия, а не къде ще ги харчим. Къде ще ги харчим парите е тема на друг разговор, защото е записано ясно къде ще се харчат. За погасяване и за финансиране на дефицит. Пак ви припомням, не влизайте в теми, които не са предмет на днешното заседание.
Владислав Николов: Няма да навлизам, но все пак това е темата, г-н Председател. Няма да навлизам щом не искате, но все пак Европейската комисия ни обърна внимание да си насочим вниманието към сивия сектор. И това пак е пряко свързано с емитирането на данъци, защото лошите резултати на страната водят до нисък кредитен рейтинг и ние продаваме нашата емисия с неблагоприятен за нас резултат. Т.е. ще плащаме по-големи лихви. Това е истината и това се опитваме да коментираме. Аз искам да ви обърна внимание, че приходите от ДДС са 124 000 000 по-малко.
Предс. Йордан Цонев: Това няма отношение.
Владислав Николов: Има отношение, как да няма!
Предс. Йордан Цонев: Няма да емитираме акции, а ще емитираме облигации. Разликата е доста голяма.
Владислав Николов: Добре, емитираме облигации.
Предс. Йордан Цонев: Да. И се концентрирайте върху разговор, който няма да повлияе на условията, по които ще вземем дълга. Защото, още веднъж ви казвам, никой политик не го е правил в последните 20 години. Не правете преди емисия дискусия, която може да повиши лихвените проценти, при които ще получим емисията. Не е добре за държавата. Трябва да бъде направен този дълг и ще бъде направен и е планиран.
Владислав Николов: Тогава защо обсъждаме тази точка? Закрийте заседанието и да си ходим! Защо обсъждаме този точка? Благодаря.
Предс. Йордан Цонев: Г-н Министър, моля Ви да не отговаряте на въпроси извън темата.
Десислава Атанасова: Може ли думата?
Предс. Йордан Цонев: Не може.
Владислав Николов: Само едно уточнение да направим?
Предс. Йордан Цонев: Не, не може.
Десислава Атанасова: В момента заседанието е нелегитимно. Когато има парламентарно заседание не могат да се провеждат заседания на комисиите, г-н Цонев. Само това искам да Ви напомня. Нелегитимно е в момента.
Предс. Йордан Цонев: В почивка сме, няма парламентарно заседание.
Десислава Атанасова: Не сме в почивка. 12:00 часа е вече, г-н Цонев. То и вашето време изтече. Г-н Цонев, мисля, че трябва да се съобразите наистина с Правилника за работа на Народното събрание и да закриете заседанието.
Петър Чобанов: Решенията на рейтинговите агенции са наистина един от факторите, но какви ще бъдат условията по емисията, колко ще бъде тя успешна, това зависи от инвеститорите и се решава на международните финансови пазари. В момента имаме рискова премия. Ясно е тя колко е. Ще видим ще реагира ли, няма ли да реагира, дали ще има такова решение. Всичко се решава от самите инвеститори и те са водещите за успеха на емисията.
Предс. Йордан Цонев: Благодаря ви. Правилна е забележката. Не си погледнах часовника. Почивката е свършила. Не можем да продължим. Ще продължим утре в 14:30 часа на редовното заседание с обсъждането на тази точка.
Закривам заседанието на Комисията. Благодаря ви.
Председател:
Йордан Цонев
Стенограф: Д. Христова
№ 10
На 4 юни 2014 г. /сряда/ от 11.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, пл. „Народно събрание” № 2 се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 11.00 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Предс. Йордан Цонев:
Колеги, има кворум. Откривам извънредното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Моля за тишина в залата.
Предлагам следния дневен ред:
Единствена точка - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Договора за подписка между Република България и Ситигруп Глобал Маркетс Лимитед, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си и Джей Пи Морган Секюритиз Пи Ел Си във връзка с емитирането на облигации на стойност 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., Договора за фискално агентство между Република България в качеството на емитент и Дъ Банк ьв Ню Йорк Мелън в качеството на фискален агент и платежен агент и Дъ Банк ьв Ню Йорк Мелън (Люксембург) С.А. в качеството на регистратор и агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации на стойност 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., и на Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации на стойност до 1 493 000 000 евро (или до равностойността в щатски долари), емитирани на един или повече траншове, подписан на 21 май 2014 г., № 402-02-12, внесен от Министерски съвет на 30.05.2014 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам. Моля, който е съгласен да гласува.
Техническият състав, бройте, ако обичате, и ми обявете резултата.
Дванадесет гласа „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към обсъждане на тази единствена точка. Давам думата на Министъра на финансите да представи Законопроекта. Заповядайте, г-н Чобанов.
Петър Чобанов: Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, експерти,
Обсъждаме емитирането на нов външен дълг, който е изцяло в планирания дълг по бюджет. Знаете, че широко дискутирахме при приемането на Бюджет 2014 опциите за финансирането през тази година и като цяло тогава беше одобрен един лимит на външния дълг, който може да се емитира, в който влиза и дълг, който може да бъде получен от Европейската инвестиционна банка, който ще се използва за следващия програмен период и това, което остава всъщност е в границите на планираното.
Предс. Йордан Цонев: Моля ви още веднъж за тишина в залата! Ако някой иска да говори, кулоарите са свободни.
Петър Чобанов: Със свое решение Министерският съвет на Република България взе необходимите решения така, че да бъде стартирана самата процедура, която обсъждаме и днес. Като цяло емитираният дълг ще бъде използван за покриване, т.е. за рефинансиране на емисията, която падежира в началото на следващата година в размер около 1.6-1.7 милиарда лева и покриване на дълг, който падежира през тази година в размер на около 1.3 милиарда лева. Тоест, целият размер на дълга на практика ще покрие стар дълг. Облигациите, които България се предвижда да издаде ще бъдат подчинени на английското право и отпуснати за търговия на Люксембургската фондова борса, като попечители ще бъдат Юроклиър и Клиърстрийм.
На 21 май 2014 г. бяха извършени останалите подготвителни дейности по повод Договора за подписка, Договора за фискално агентство, Акта за поемане на задължения. Както казахме, емисията е до размер на 1 493 000 000 евро или тяхната равностойност съответно, което е 2 922 000 000 лв. Максималният срок на облигациите е до 15 години от датата на издаване, като има за цел да създаде възможност за дългосрочно финансиране при текущите ниски лихви. За нуждите на ратификационния процес и каквато е наложилата се практика понастоящем, в документацията е посочен максимален лихвен процес, който далеч надхвърля този, който ще бъде реализиран, но пък това се прави с цел да не се дават указания на международните финансови пазари. Конкретно структуриране на бъдеща облигация с единичен или двоен транш с различни матуритети и т.н., ще бъде осъществено на по-късен етап на база конкретно състояние на пазарната конюнктура и развитието на маркетинговия процес. Пазарната среда е благоприятна в момента. Имаме редица примери за емисии на държави от Централна и Източна Европа на международните капиталови пазари през 2014 г. Нестабилната и сложна обстановка в Украйна до момента не оказват влияние върху търсенето на дълг.
Текущата политика на Европейската централна банка за поддържане на ниски лихви и вливане на ликвидност във финансовата система с цел недопускане на дефлация допълнително засилва търсенето на деноминирани в евро книжа. Очакванията са, че на следващото си редовно заседание на 5-ти юни Управителния съвет на Европейската централна банка допълнително ще разхлаби монетарната си политика, което ще насърчи търсенето на суверенни облигации и ще доведе до потенциално намаление на доходностите. България стои стабилно на международните капиталови пазари, както и на вътрешния пазар на държавен дълг. Оценките са както на национални, така и на международни авторитети, че България ще продължи в средносрочен период до 2017 г. да бъде страната с втори най-нисък дълг в Европейския съюз.
Средно претеглената доходност на емитираните през периода януари – май 2014 г. държавни ценни книжа е 1.06 %, от които доходността на лихвоносните облигации е 2.43 %, а на сконтовите облигации е 0.54 %. Наблюдава се непрекъснато намаление на доходностите на емисиите на вътрешния пазар, което е доказателство, че пазарите приемат страната ни и като фискално стабилна. На международните капиталови пазари също се разпознаваме като стабилен и предвидим емитент. В потвърждение на казаното котировките на рисковата премия на България срещу неплатежоспособност, така наречените CDS се запазват - около 120 базисни точки. Тези нива ни нареждат в групата на страни като Литва и Латвия, които са с по-висок кредитен рейтинг, а рисковата премия на страни като Румъния, Унгария и Хърватска се движат в далеч по-широки граници от около 150 до 270 базисни точки.
Така че са налице всички условия да бъде извършено едно успешно емитиране на международните капиталови пазари. Благодаря.
Предс. Йордан Цонев: И аз благодаря, г-н Министър. Някой друг от вносители и експерти иска ли да вземе думата преди да дам думата на колегите? Не виждам.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към финансовия министър и екипа му. Г-жа Стоянова, заповядайте.
Менда Стоянова: Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми колеги,
Бързичко искаме явно да гласуваме ратификацията на този дълг. Аз ви разбирам. По принцип, когато се пускат такива глобални облигации, добре е това да се случва бързо, за да могат да се постигнат максимално ефектите на пазара.
Искам да започна с това, че наистина желая успех на тази облигация и се надявам тя да бъде успешна в два аспекта: наистина да се купи цялата облигация и доходността по нея да бъде добра, защото това е една дългосрочна облигация и това е важно не за това правителство, не за този министър, а е важно за всички български граждани, които ще плащат този дълг и лихвите по него в следващите години. Така че, още един път желая успех на облигацията.
Радвам се, че в момента финансовата ситуация в света е добра. Ликвидност има, която освен по тези причини, които Вие казахте, г-н Министър, вероятно е такава добра и заради кризата в Украйна и това Русия какво място има в този пазар в резултат на тази криза. Това допълнително носи ликвидност и аз смятам, че облигацията ще бъде успешна.
Моят въпрос обаче е следният. Докога, г-н Министър, вашето правителство ще продължава да увеличава дефицита в бюджета, защото това е всъщност първопричината да теглим дълг, за да покриваме дефицитите в бюджета? От 2013 г., откакто правителството на г-н Орешарски е на власт, всъщност ние виждаме едно връщане на ситуацията на нивата, бих казала от 2011 г. От 2009 г. до 2012 г. ежегодно правителството на ГЕРБ намаляваше дефицита в консолидираната фискална програма, за да приключим 2012 г. на 350 000 000 дефицит. 2013 г. вие върнахте този дефицит рязко на 1 448 000 000, а тази година той е горе-долу в същия размер, даже малко повече от миналата – 1 470 000 000.
И моят въпрос е докога ще водите такава политика, която ще продължи да генерира дефицити и дългове? Защото наистина България е далеч от европейското изискване за размер на дълга спрямо брутния вътрешен продукт, но, ако тази политика продължава, особено в условията на валутен борд, аз смятам, че това в дългосрочен план е пагубно за България.
Предс. Йордан Цонев: Благодаря на г-жа Стоянова. Благодаря и за коректния тон по отношение на дълга. Само ще припомня, че това е продължение на политиката на всички политически сили, представени в този и в предния парламент. Припомням Ви, че ДПС и БСП беше опозиция тогава и ние подкрепихме дълговите операции на правителството на ГЕРБ със съгласие и с мълчание по темата, защото по тази тема дебатът е вреден за страната.
Така че, благодаря, че отговаряте по същия начин с висока отговорност към всяка дългова операция, която страната предприема. Аз няма да взема отношение по темата за дефицитите. Въпросът беше отправен към министъра на финансите. Просто исках да благодаря за тази добра държавническа позиция. Такава беше в предния парламент, такава е била и в по-предните. Добре е и в този да остане същата. Благодаря ви.
Г-н Министър, заповядайте.
Петър Чобанов: Благодаря Ви, г-н Председател.
Благодаря Ви, г-жо Стоянова за добрите пожелания и подкрепата за това, че емисията трябва да бъде успешна. На конкретния Ви въпрос. Да, наистина до 2012 г. бяха намалявани дефицитите за един период от няколко години. Няма да навлизаме сега в дискусия как точно беше постигнато това, но 2013 г. искам да ви напомня, че в бюджета, който вие планирахте, беше предвидено увеличение на дефицита до около 1.3 % от брутния вътрешен продукт. Тоест, може би самите вие осъзнахте, това е една от причините, че на практика са достигнати не достатъчно устойчиви нива на дефицит, макар и по-нисък, като число и те не са съобразени с икономическото развитие. Това беше една от промените във фискалната политика. Тоест, да не се фиксираме в прекалено ниски числа на дефицит, а напротив, фискалната политика да следва икономическото развитие, т.е. да спомага икономиката да се доближава до своя потенциал. Затова и през 2013 г. беше увеличен дефицитът, но за следващите години е предвидена фискална консолидация, която е умерена, но която има за цел през 2017 г. дефицитът да спадне под 1 % от брутния вътрешен продукт. Разбира се, ако икономическата ситуация позволи и ако бъде реализиран по-висок икономически растеж, би могло да се мисли и за по-ниски дефицити. Тоест, всичко зависи от икономическото развитие. Не случайно и профилът на държавния дълг също следва това развитие, тъй като предвиждаме в първите години леко увеличение на дълга. Към края на тази година ще се получи подобно, но то е свързано с това, че в началото на следващата година трябва да бъде покрит рефинансиран падежиращ дълг. Тоест, още през януари 2015 г. отново нивото на дълга ще спадне и към края на периода отново ще имаме намаляващ профил на държавния дълг. Тоест, тенденцията за увеличение на дълга ще бъде пречупена и той ще започне да намалява. Например през 2017 г. като процент от БВП ще бъде по-нисък, отколкото е дългът в края на 2014 г. Така че, смятам, че няма заплахи към момента от този дългов профил, а напротив, той следва нормалното развитие.
Повтарям, че емисията не е насочена толкова към финансиране на бюджетния дефицит, колкото към рефинансиране на стар дълг. Благодаря.
Предс. Йордан Цонев: Други въпроси и изказвания? Заповядайте, г-жо Стоянова.
Менда Стоянова: Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Министър, аз искам дебата да го върнем към дефицита, който е първопричината, за да се теглят дългове. Факт е, че една част от този дълг ще отиде за рефинансиране, а другата част всъщност е за покриване на дефицита за 2014 г. Това е факт и не бива да го неглижираме.
Факт е, че по време на управлението на ГЕРБ през четирите години имаше дефицити. Факт е, но трябва да посоча и още няколко факта.
Първо, че те бяха намаляващи и тенденцията за фискална консолидация беше реална и се виждаше в отчетите на бюджетите.
Второ, това бяха годините, в които продължаваше икономическата и финансовата криза в Европа и в света. А сега, 2013 г.- 2014 г., ние виждаме връщане на дефицитите от нивата на 2011 г., при положение, че няма вече такава криза, Европа излиза от кризата, а и Вие самият няколкократно заявявате, че България се развива добре, включително за 2014 г. И за първо тримесечие е отчетен ръст на брутния вътрешен продукт от 1.1, а прогнозите на Министерство на финансите са доста по-оптимистични – за 2.7 да края на годината. Нали така? (2.1) Добре 2.1, съжалявам. Но така или иначе предвиждате един ръст, който би трябвало да доведе до увеличени приходи и намаляване на дефицита. А всъщност ние виждаме, че планирате един висок дефицит, а отчетът за четирите месеца е още по-обезпокояващ. Приходите, които са планирани спрямо 2013 г. в размер на около 1 200 000 000 повече, на практика ги няма. В основният ви приходоизточник – косвените данъци забелязваме спад. И всичко това означава, че към четирите месеца на 2014 г. дефицитът вече е на 60 % от годишния размер. Това е тенденцията и, за съжаление, не виждам във вашето управление отчети, цифри, числа, които да показват тази тенденция, за която Вие сега ни уверявате, че в средносрочната прогноза ще вървим към постепенно намаляване на този дефицит. Защото когато говорим за дълг, трябва да говорим преди това за дефицит и след това за дълг. Той е следствие на този дефицит.
Предс. Йордан Цонев: Благодаря Ви, г-жо Стоянова. Не съм съгласен с Вас.
Първо, не смятам, че ще позволя да протече заседанието в дискусия за дефицити, за структурата на брутния вътрешен продукт и структурата на бюджета и неговото изпълнение към четиримесечието.
Второ, ако искате такава дискусия, мога да насроча заседание на Комисията на тема „Изпълнение на бюджета, състояние на приходната и разходната част, състояние на дефицита”. Не смятам, че дискусия за емисия, и то на външните пазари, може да тече в посока изпълнение на бюджета към четирите месеца на годината и това да бъде полезно за емисията и да не дава отражение върху онова, което ще постигнем на международните пазари. Не сме го правили в предните години точно с тази цел. И ние дори с Вас, Вие тогава бяхте председател на Комисията, и с г-н Дянков, макар и несподеляйки много от нещата, като техника и т.н., които ще се направят по емисията, казахме, че въобще няма да говорим, докато не приключи емисията. Това беше джентълменското ни споразумение. И то не е защото някой се бои от някаква дискусия, а защото няма полезно говорене, няма полезен политически дебат, когато се прави емисия. Той няма как да не бъде в полза на тези, които ще участват в емисията – инвеститорите, респективно в по-лоши условия за държавата, която излиза на международните финансови пазари.
Затова аз ви призовавам да не отиваме към дискусия относно фискалните цели за тази година. Ако искате такава дискусия, мога да я насроча, когато пожелаете и тази, и следващата седмица. Ако искате можем да я насрочим в зала. Но няма да позволя в Бюджетна комисия дискусията за дълга да излезе извън дълга, т.е. извън параметрите на споразумението.
И още веднъж, съвсем отговорно, като финансисти и икономисти, ви моля да останем в тези рамки, иначе ще постигнем лоши условия за страната ни. Не сме го правили никога. Ако искате да говорим за дефицити, можем много да говорим. Вие знаете, че този дебат го водим от години. Можем да говорим и за прекомерния дефицит през 2010 г., и за процедурата, която ни образуваха за този дефицит през 2010 г. на първия ви самостоятелен бюджет и т.н., но това е тема на разговор между нас като политици и като експерти и не е удачно да я правим сега. Не бягам от нея, напротив, това е тема, в която ние ще влезем с удоволствие, но ви моля сега да не го правим. И ако дискусията продължи в този план, аз ще прекъсна заседанието на Комисията. (Е е е е!) С гласуване ще я прекъсна. Не ме учете на Правилника, знам го! Ще подложа на гласуване и ще я прекъсна. Няма да ви позволя да отидем на международните финансови пазари с някаква ваша визия как трябва да отидем с такава дискусия. Когато дойде ред да водим дискусията за бюджета, няма да останете доволни. Повярвайте ми! Не сте спечелили нито един дебат на тази тема. Заповядайте.
Лиляна Павлова: Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Министър,
Не мога да се съглася с Вас, г-н Цонев, защото именно тук, в Комисията по бюджет и финанси трябва да дебатираме въпроса, защото една държава взима дълг тогава, когато трябва да покрие дефицит или да рефинансира стар дълг, какъвто е фактът и каквато е ситуацията към днешна дата. Затова именно днес и тук трябва да обсъдим как взимането на този дълг ще бъде в изгодни за държавата условия. Да не се опитвате да се оправдавате с нас, с нашите притеснения, с нашите експертни оценки провала на вашата емисия. Не е това целта. Не е целта да провалим емисията. Целта е да получим увереност както ние, така и българските граждани първо, че този дълг ще се вземе при най-изгодните за държавата условия.
Второ, че има достатъчно аргументи за него. Да, ще рефинансираме стари задължения и факт е, че това се прави. Но едва 50 % ± от този дълг ще покриват именно стари задължения. Останалата част от този дълг за какво ще се похарчи? Как ще гарантирате прозрачността на тези похарчени средства? Колко ще е дефицитът, който трябва да се покрива? Именно това е разковничето на въпроса, който стои днес, защото това е нашето притеснение.
В Закона за държавния бюджет за 2014 г. е предвиден дълг, но е предвидено дефицитът да не превишава 2-та %. Ние виждаме ситуацията с намалените приходи, виждаме ситуацията с увеличаващите се, и то по непрозрачен начин изразходвани средства от държавния бюджет като разходи. Включително колегата Кадиев, и аз съм съгласна с един негов анализ, който четох, където казва, че ако продължаваме по този начин, до края на годината дефицитът може да достигне до 3-те %.
Но тук трябва много коректно да отбележим и още един факт – спрените пари по „Околна среда”, спрените пари по „Регионално развитие”. Това са ангажименти, които държавата трябва да продължи да плаща със средства от държавния бюджет, дотук един милиард, милиард и половина.
С „Регионално развитие”, предстоящата „Конкурентноспособност” и Програма за развитие на селските райони, тези средства ще набъбват поетапно и до края на годината могат да достигнат до два и половина, три милиарда, което автоматично ще се отрази и всички много добре го знаем, със сигурност и министър Чобанов, на бюджета и на това, че ще надминем дори не само 2-та %, които ще наложат актуализация на бюджета, а вероятно ще надминем и 3-те %. Как ще преодолеем този риск? Как ще гарантирате тези действия? Актуализация на бюджета ли се предвижда? Как ще ограничите разходите? Къде е прозрачността и къде е подходът в тази ситуация? Това е нашето притеснение. Не, за да провалим емисията, не за да се оправдавате с нас, а за да сме сигурни на какво обричаме нашите деца, какви дългове да плащат и как всеки лев от този 3 милиарден дълг ще ни се отрази на нас, на децата ни и на бъдещите поколения.
Предс. Йордан Цонев: Благодаря Ви, г-жо Павлова. Точно това помолих. Дискусията да върви към това колко изгодна ще бъде емисията, какви са критериите и т.н.
Относно дефицита, много ясно ви обясни Министърът на финансите, че ще бъде покрит само от дефицита, който е предвиден в държавния бюджет. На четиримесечието няма финансист, който може да каже какъв ще бъде дефицитът в края на годината и не виждам никакво основание тук да пророкувате, че дефицитът щял да бъде по-голям, отколкото е заложен. Той е заложен толкова и ще бъде изпълнен такъв, какъвто е заложен.
За заема имате право да питате за какво ще бъде изразходван и получихте отговор. Половината от него – за покриване на стари емисии, другата половина – за покриване на бюджетния дефицит така, както сме приели в Закона за бюджета. Там сме казали, че до 2 % ще бъде бюджетният дефицит и той ще бъде покрит именно със заеми. Това правим в момента.
Пак ви казвам, ако искате да правим анализ на фискалната ситуация, не е мястото, когато се обсъждат параметрите на една дългова сделка, а е мястото, когато и където пожелаете да получите този дебат и тези отговори, защото като опозиция, имате право на тях. Не само имате право. Имате право да се притеснявате, да питате, да коригирате. Но аз пак повтарям, когато става въпрос за дълг, говорим за параметрите и условията на дълга. И ако искате да не създаваме условия за влошаване на условията, по които можем да постигнем дълга, да останем в тази дискусия. Достатъчно ясно го казвам и достатъчно ясно го разбират всички, които разбират от дългови операции. Опитвам се да не влагам политика тук в този момент, защото не сме го правили никога с това ясно съзнание.
Впрочем, не направихме анализ на дълговите операции на вашето правителство пак по тази причина. Защото това рано или късно удря върху пазарите, на които излизаме и финансовите министри излизат постоянно по една или друга причина. Затова мисля, че получихте отговор на тези въпроси. Ако имате въпроси относно параметрите и условията на дълга, задайте ги. Заповядайте, г-жо Дукова.
Снежана Дукова: Г-н Цонев, аз не смея да твърдя, че съм експерт като Вас и професионалист като министъра, но смея да твърдя, че това, което се опитвате да правите, да потопите тази дискусия, контрапункт е присъствието на моите колеги и такива, които не много разбират от финанси, но са силно притеснени в тази ситуация, която правите. В мен буди съмнение това, че Вие правите това точно веднага след изборите, не знам защо. Мисля си, че в следващия момент можете да кажете, че ще изровите земята, за да направите така, че дългът да бъде покрит, но вие не отговорихте на един много простичък въпрос: Къде точно ще отидат тези пари? Това са три милиарда. С тези еквилибристики на министъра, говорите за 2017 г. може би, едва ли не, ама вие, ако дотогава сте на власт, опазил ни Господ, заклевам се. Затова, моля ви простичко, знам че носи притеснение и министърът, но дилемата е проста и ясна. Който не може да се справи и ще трупа дефицити и дългове, просто си знае пътя, а не да рови земята.
Предс. Йордан Цонев: Извинявайте, г-жо Дукова, дадоха Ви отговор на въпроса. Може би е добре все пак да слушаме. Хубаво е, че всеки си е дошъл все пак с нещо набелязано в главата да каже, но отговорът беше много ясен. Точно каква сума ще отиде за погасяване на емисии, чието погасяване изтича и точно каква сума ще отиде за погасяване на бюджетния дефицит.
Г-н Министър, повторете, ако обичате.
Снежана Дукова: Бързате ли да ги усвоите тези парички много бързо? Те ще влязат в бюджета. Вие колеги, знаете че сте много кратко на власт и много бързо ще ги приберете. Така смятам аз.
Предс. Йордан Цонев: Г-жо Дукова, както се държите в момента, ме предизвиквате да Ви отговоря, че така, както се държите, ще бъдем дълго на власт. Това е пътят да бъдем дълго на власт. Уверявам ви. Ако имахме някакви колебания, като гледам как се държите, нямаме ги вече.
Г-н Министър, отговорете на въпроса. След това е г-н Кадиев.
Петър Чобанов: Благодаря Ви, г-н Председател.
Трябва да се прави разлика между приходи, разходи и финансиране. Дългът е финансираща операция и от финансиращите операции така, както са заложени вътрешен и външен дълг, като цяло тази година в бюджета и дискусията вече я проведохме в края на миналата година, от тях ще се финансират 3 милиарда лева падежиращ дълг тази година и в самото начало на следващата година и съответно бюджетният дефицит, който е в размер около 1.4 милиарда лева.
Така че, няма никаква драма. Парите отиват по предназначение и няма как по-ясно от това да бъдат обяснени. Финансирането си е финансиране.
Предс. Йордан Цонев: Тоест, приблизително половината от тази емисия ще отиде за падежиран дълг, чийто падеж изтича, а другата – за дефицит. Дефицит, който е заложен в държавния бюджет, приет от Народното събрание и е ясно още от ноември, че това ще бъде дефицитът и ние ще го финансираме по този начин.
Г-н Кадиев, Вие имате думата.
Георги Кадиев: Благодаря, г-н Председател.
Тъй като г-жа Павлова спомена един коментар, който аз написах в моя Facebook, който коментар беше основан обаче на оценка на колеги от компанията, която ръководех преди да стана народен представител, министър Чобанов познава голяма част от тях, тъй като са бивши служители на Агенцията за икономически анализ и прогнози, бих казал най-добрите макроикономисти в България в тази агенция, която по една или друга причина министър Дянков закри. Те естествено тръгнаха в частния сектор и част от тях са при мен. Тяхната оценка наистина е, че ако така продължават нещата и не се вземат мерки, дефицитът към края на годината ще надхвърли предвидения бюджет от 1.8 % и вероятно ще стигне 2.6 % - 2.7 %. Разбира се, правителството има достатъчно мерки, за да реагира. Най-лесната от тях е да съкрати инвестиционни разходи. Най-трудната е да се засили работата на приходните агенции.
Приключвам дотук с въпроса за дефицита, тъй като той наистина не е най-важното нещо в момента и ако правим дискусия, трябва да я правим в отделен порядък. Аз също имам много въпроси там, особено по работата на двете приходни агенции.
Въпросът ми към министър Чобанов. Международните инвеститори едва ли ще се вгледат чак толкова в нашите дебати за бюджетния дефицит. Те разбират, че това са някакви политически нападки едни срещу други с цел политически дивиденти. Това, обаче, което ги интересува е оценката на рейтинговите агенции. Тъй като преди няколко дни Латвия получи нова рейтингова оценка, въпросът ми е има ли очаквания за нови рейтингови оценки сега от рейтинговите агенции, имат ли те мисии в България и какво очаквате?
Предс. Йордан Цонев: Г-н Министър, заповядайте.
Петър Чобанов: Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Кадиев, да, предстои да излязат оценки на рейтинговите агенции. В края на следващата седмица те ще бъдат публикувани. Те също ще бъдат взети предвид при цялостната стратегия по емитиране на дълга. Не искам да предрешавам тяхното мнение и тяхната оценка. Проведоха редица срещи в България. Поддържаме комуникация с тях. Запознаваме ги с най-новото развитие на ситуацията, така че нека да изчакаме техните оценки, но при всички случаи техните оценки са взети предвид и ще бъдат взети предвид при самата стратегия за излизане на международните пазари.
Диана Йорданова: Благодаря, г-н Председател.
Г-н Министър, имам два кратки въпроса към Вас.
Първият ми въпрос е защо точно сега, с оглед на това, че Вие знаехте още януари месец 2014 г., че ще се наложи поемане на такъв дълг? Защо, след като сте повдигнали въпрос на Министерски съвет, четем от стенограми, ако не ме лъже паметта на 19-ти март, меко казано сте били скастрен от Министър-председателя да не повдигате темата? За 19-ти март говорим. В момента сме началото на юни. Още в началото на годината беше ясно, че има перспективи за намаляване на кредитния рейтинг на България. С оглед на това, че на 13-ти ще има вече така или иначе произнасяне по тази тема, защо рискувате точно в този момент?
Следващият ми въпрос към Вас е: Считате ли, че с дълга, който сега ще поемете и гарантирате ли, че до края на годината, с оглед на неизпълнението на бюджета и натрупаните дефицити, Вие няма да поемете нов дълг? Благодаря.
Предс. Йордан Цонев: Да отговаряме въпрос по въпрос. Да не трупаме въпросите. Заповядайте.
Петър Чобанов: Благодаря Ви. Защо точно сега? Това, което се случва сега е ратификация в Народното събрание. Това кога ще бъде емитиран наистина дългът продължава да зависи от конкретните пазарни условия. Тоест, ратифицирайки го сега, това не означава, че непременно ще бъде емитиран в следващите 15-20 дни. Това продължава да зависи от ситуацията на пазара и както казах, от началото на годината виждаме, че доходността по емисиите, които правим непрекъснато намалява. Тоест, условията се подобряват. Оценките също са добри. Условията на международните пазари се подобряват и очакваме вливане на допълнителна ликвидност на заседанието във връзка с очакваното решение на Европейската централна банка. Тази допълнителна ликвидност ще предизвика допълнително търсене на облигации, емитирани в евро, което ще доведе до допълнително намаляване на доходността.
Така че, необходимите условия за това са налице и както казах, наблюдавахме последните месеци подобряване на тази ситуация на международните финансови пазари.
По отношение на това до края на годината какво ще се случи, то е свързано с всички въпроси, свързани с дефицит и т.н. Беше посочено, че има рискове. Това са оценки на анализатори. Разбира се, че има рискове, но рисковете са, за да се управляват и правителството ще предприеме необходимите мерки при наличие на такъв риск да ги управлява така, че да се вмести в заложените по бюджет параметри.
Предс. Йордан Цонев: То е нормално. Ако не се вместите, ще трябва да влезете в Събранието и ние да си кажем думата. Така че, гаранциите са в Събранието. Заповядайте, колега.
Владислав Николов: Г-н Председател,
Г-н Министър,
Аз все пак не разбрах ясно при един негативен кредитен рейтинг на България, а всички знаем, че ще се оскъпи ресурсът и това няма да се повлияе от този дебат в тази стая в този момент. Да не говорим, че се връщаме пак, защото ние с част от парите ще финансираме дефицита и се връщаме пак към прословутия дефицит. Първо четиримесечие 864 000 000 е дефицитът на бюджета, който за същият период миналата година е бил 286 000 000, или той е нараснал три пъти. С тези темпове в края на годината какво ще става? И това аз си мисля, че все пак ще повлияе на кредитния рейтинг на държавата. Така че, вие се криете зад приказки, но кажете конкретно: „При една промяна ще се оскъпи дългът и ние ще плащаме повече”. Това е факт.
Рискът на бюджета в приходната му част. Всички виждаме, че той не върви, както е заложен. Да не се връщам към вашите приказки, но ще ви спомена, че миналата година щяхте да овладеете контрабандата в митниците и милиард и нещо повече постъпления. Нищо не сте овладели или няма контрабанда, защото приходите тази година са зле.
Предс. Йордан Цонев: Казахме, че ще говорим за условията и параметрите на споразумението. Не ми правете забележка. Аз ръководя заседанието. Вие сте гости на това заседание. Изобщо не ми правете забележка. Объркали сте се. Имате грешка. Имате някаква грешка. Аз ръководя. И по Правилник и по Закон аз ръководя заседанието. Казах ви да се придържате към темата на заседанието, а тя е „Параметрите и условията на дълговата емисия”. Няма нито кредитни рейтинги, нито бюджетни дефицити, нито фискални параметри. Питайте, каквото имате да питате. Коментирайте каквото имате да коментирате.
Владислав Николов: Г-н Председател, виждам, че се опитвате да налагате една цензура, но все пак това е друга партия.
Предс. Йордан Цонев: Цензура не налагам. Налагам правилата, които са по Правилника ни.
Владислав Николов: В момента говорим за емитиране на облигации на стойност 1 493 000 000 евро. Това е темата. С тези облигации финансираме бюджетен дефицит и той е в тази тема.
Предс. Йордан Цонев: Темата е не какво ще финансираме, колега, а че ще правим емисия. Това е темата. И в момента разискваме условията на тази емисия, а не къде ще ги харчим. Къде ще ги харчим парите е тема на друг разговор, защото е записано ясно къде ще се харчат. За погасяване и за финансиране на дефицит. Пак ви припомням, не влизайте в теми, които не са предмет на днешното заседание.
Владислав Николов: Няма да навлизам, но все пак това е темата, г-н Председател. Няма да навлизам щом не искате, но все пак Европейската комисия ни обърна внимание да си насочим вниманието към сивия сектор. И това пак е пряко свързано с емитирането на данъци, защото лошите резултати на страната водят до нисък кредитен рейтинг и ние продаваме нашата емисия с неблагоприятен за нас резултат. Т.е. ще плащаме по-големи лихви. Това е истината и това се опитваме да коментираме. Аз искам да ви обърна внимание, че приходите от ДДС са 124 000 000 по-малко.
Предс. Йордан Цонев: Това няма отношение.
Владислав Николов: Има отношение, как да няма!
Предс. Йордан Цонев: Няма да емитираме акции, а ще емитираме облигации. Разликата е доста голяма.
Владислав Николов: Добре, емитираме облигации.
Предс. Йордан Цонев: Да. И се концентрирайте върху разговор, който няма да повлияе на условията, по които ще вземем дълга. Защото, още веднъж ви казвам, никой политик не го е правил в последните 20 години. Не правете преди емисия дискусия, която може да повиши лихвените проценти, при които ще получим емисията. Не е добре за държавата. Трябва да бъде направен този дълг и ще бъде направен и е планиран.
Владислав Николов: Тогава защо обсъждаме тази точка? Закрийте заседанието и да си ходим! Защо обсъждаме този точка? Благодаря.
Предс. Йордан Цонев: Г-н Министър, моля Ви да не отговаряте на въпроси извън темата.
Десислава Атанасова: Може ли думата?
Предс. Йордан Цонев: Не може.
Владислав Николов: Само едно уточнение да направим?
Предс. Йордан Цонев: Не, не може.
Десислава Атанасова: В момента заседанието е нелегитимно. Когато има парламентарно заседание не могат да се провеждат заседания на комисиите, г-н Цонев. Само това искам да Ви напомня. Нелегитимно е в момента.
Предс. Йордан Цонев: В почивка сме, няма парламентарно заседание.
Десислава Атанасова: Не сме в почивка. 12:00 часа е вече, г-н Цонев. То и вашето време изтече. Г-н Цонев, мисля, че трябва да се съобразите наистина с Правилника за работа на Народното събрание и да закриете заседанието.
Петър Чобанов: Решенията на рейтинговите агенции са наистина един от факторите, но какви ще бъдат условията по емисията, колко ще бъде тя успешна, това зависи от инвеститорите и се решава на международните финансови пазари. В момента имаме рискова премия. Ясно е тя колко е. Ще видим ще реагира ли, няма ли да реагира, дали ще има такова решение. Всичко се решава от самите инвеститори и те са водещите за успеха на емисията.
Предс. Йордан Цонев: Благодаря ви. Правилна е забележката. Не си погледнах часовника. Почивката е свършила. Не можем да продължим. Ще продължим утре в 14:30 часа на редовното заседание с обсъждането на тази точка.
Закривам заседанието на Комисията. Благодаря ви.
Председател:
Йордан Цонев
Стенограф: Д. Христова
