Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
26/06/2014
П Р О Т О К О Л
№ 12
На 26 юни 2014 г. /четвъртък/ от 12.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 12.40 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 12 часа и 40 минути /
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден уважаеми колеги!
Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми колеги, предложили сме ви амбициозен дневен ред, който мислех, че няма да може да изпълним. Но тъй като нямахме заседание на Парламента и изтеглихме заседанието, може и да успеем.
Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-41, внесен от Георги Кадиев и група народни представители на 28.03.2014 г. и ЗИД на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-75, внесен от Йордан Цонев на 25.06.2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Закона за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25.06.2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 04.06.2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите, № 402-02-10, внесен от Министерски съвет на 15.05.2014 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на здравеопазването на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-7, внесен от Министерски съвет на 25.04.2014 година.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие от 25 октомври 2012 г. № 402-02-8, внесен от Министерски съвет на 13.05.2014 г.
7. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерство на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган и Одитния орган /асоцииран към румънската Сметна палата/, действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
8. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на актовете на ХХV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 402-02-11, внесен от Министерски съвет на 23.05.2014 г.
9. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води между Министерство на регионалното развитие и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-14, внесен от Министерски съвет на 10.06.2014 г.
10. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 г.
Има ли да добавите или да предложите нещо?
Госпожо Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин председател.
Ние от Парламентарната група на ГЕРБ изразяваме резерви по отношение на точка 2 и 3 от дневния ред. Считаме, че утре има консултации. На тези консултации ще стане ясен хоризонта, в който нашия Парламент ще работи. Той няма да е много дълъг. В този хоризонт ще бъдат очертани и законопроектите, които трябва да бъдат разгледани, защото са важни, с изтекли срокове. И в този смисъл, смятам че в днешния дневен ред присъстват два законопроекта. Единия от които е доста амбициозен, нов закон за небанковите финансови институции. За мен това е един структурен законопроект, който регулира широк кръг взаимоотношения. Изцяло променя дейността на Комисията за финансов надзор. Прехвърля един цял сектор за лицензиране и надзор в друг орган. И смятам, че не е подходящо да бъде разглеждан в този момент този законопроект.
Колкото до точка трета по отношение на ЗИД на Закона за Селскостопанската академия, в една част тя касае и бюджетни въпроси. Смятам, че те трябва да бъдат решавани тогава, когато се гледа бюджета за 2015 г. В този аспект възразяваме срещу втора и трета точки.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, има предложение за отпадане на втора и трета точка. Ще го подложа на гласуване по отделно.
Първо за отпадане на точка втора.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 6 “за”
Против? Седем. Въздържали се? Няма.
Не се приема.
За трета точка също.
Гласували 6 “за”
Против? Седем. Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Пристъпваме към дневния ред.
Бих искал, след като вече беше проведено гласуването да кажа. Казах го и в Икономическа комисия. Във връзка с това, което госпожа Стоянова каза, аз предлагам ние да работим, а каквото решат лидерите и органите, които се консултират, ние ще се подчиним. Няма вреда от това ние да си приемем законопроекти или да ги отхвърлим или най-малкото да ги обсъдим. Това са важни неща. Вторият законопроект наистина е много сериозен, структурен. Правилно отбеляза колежката Стоянова. Той е изработен от БНБ и Комисията за финансов надзор. Изключително отговорно. Съгласуван с Европейската централна банка. Така че ние най-малкото трябва да уважим труда на тези хора. Плюс това става въпрос за регулация на една област, в която наистина хората чакат. Това са бързите кредити. Затова си позволих да направя този амбициозен дневен ред и да вървим по него, докъдето стигнем.
По първа точка – Двата законопроекта за промяна на двата ЗИД за Закона за офшорните дружества, както накратко ги наричаме. Единият е внесен от нашия бивш колега Георги Кадиев. Не го виждам. Ще попитам дали някой от колегите иска да го представи. Тук е Георги Анастасов. Ако искате да го представите. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Този закон касае дружествата регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим. Тоест офшорните фирми и техните взаимоотношения в страната. Преди всичко да има яснота и да се разшири обхвата. Тъй като вече е приет един списък от фирми и област, където са длъжни да заявят своята реална легитимност и реални собственици на тези фирми. Тук искаме да разширим този обхват с още три сфери.
Първата сфера е когато се кандидатства пред държавни и общински предприятия за различни видове поръчки. Или за смесени участия с над 50 процента държавно и общинско участие. Трябва да е ясно кой е собственика, за да не се говорят приказки от рода, на една жена каза. Трябва да е ясно кой стои зад тази офшорна фирма. Кой е реалния собственик. Трябва да знаем. Дори тук има един пропуск, но понеже се бързаше тогава да се вкара текста. Исках изрично да се запише и за футболните клубове, защото една голяма част от футболните клубове в България професионалните са съсобственици офшорни фирми. И не е известно кои са собствениците. А там минават десетки, а понякога и стотици милиони левове.
Втората група е тези, които получават лиценз, клас А, Б, В от Агенцията за инвестиции. Трябва също да знаем кои са собствениците и на каква база реално се занимават. Защото също има възможност да се спекулира или да се прокраднат хора с не до там коректно и добро име в обществото.
Третото предложение това е за публичните дружества в страната. Тук мисля че не трябва да има съмнение, за да е ясно кой е собственика, за да няма никакви притеснения и някаква спекулация за скрита собственост на едно или друго лице, което стои зад един или друг. Защото много често може да се окаже, че те са и свързани лица. Това са трите основни елемента. Като между първо и второ четене, ако случайно има възможност, ще се предложи и ясно, освен спортни клубове, както е записано в досега приетия закон, да се добави, в това число и професионалните футболни клубове в страната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Анастасов. Аз ще представя втория законопроект, който е внесен от мен. Преди това бих искал да припомня на колегите и на всички специалисти журналисти, които са в залата, че когато изготвяхме закона неколкократно аз казах и в медиите и в залата, и в тази Комисия, и от трибуната на пленарна зала, че тази материя не е разработена дори в европейски и в световен мащаб. Ние поемаме риска тя да бъде често променяна. Калкулирали сме този риск. Ще се съобразяваме със забележките в хода на прилагане на закона. И когато е нужно ще правим промени в него. Даже думите ми бяха точно, че аз очаквам доста често да бъде променян този закон и по-добре да стъпим в тази материя и да се опитаме да правим нещо стъпка по стъпка към изчистване на българската икономика - избягване на данъчното облагане, както и прането на пари. Това бяха трите цели на закона.
В отговор на това, аз съм подготвил законопроект, който в голяма степен повечето предложения са отражение на тази папка с предложения, които съм получил от различните организации в хода на прилагането на закона. Това са Българска асоциация на управляващите дружества, Комисията по финансов надзор. Това са министъра на икономиката и енергетиката, министъра на финансите в Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската фондова борса, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Асоциацията на индустриалния капитал и т.н.
Основната група въпроси са свързани първо, с начина по който се прилагат забраните по чл.3. Нека да ви припомня, че всъщност сърцевината на този закон се намира в чл.3, където са изброени 28 области, в които е забранено участието на офшорни компании, освен ако те не покажат истинския си собственик по надлежен ред описан тук в закона. Като са описани четири изключения, които изключения държа да кажа, че са всъщност изключения не от това някой да заобикаля, а защото има практики на търгуване на определен тип дружества, които са публични. Тоест и книжата и начина на търгуване и затова не е нужно да се открива, тъй като то вече е открито, това което искаме да направим.
И в чл.6 се създаваше един търговски регистър, където дружествата, които участват в този процес, предмет на закона, тези 28 области, трябваше да пишат истинските си собственици. В тази връзка предложението, което съм направил за изменение и допълнение на закона е имало в тези области. Аз ще се съглася и тук ще кажа, че не съм включил моето предложение за законопроект. Но аз ще се съглася с предложеното от колегите Кадиев, Анастасов и другите с увеличаването на обсега на действие на чл.3. И ще се съглася с това, че трябва да влезнат и тези, които влизат в договорни отношения с държавата и общините, както и тези които придобиват инвестиции, сертификат клас А, клас Б, клас В и т.н.
По-нататък в хода на разглеждане на техния законопроект ще прочета, когато дойдем до това разбира се, възраженията, които има по една от другите точки по начина на разкриване. Но тя е принципно по технологията само.
Разликите са в това, че извън редакционните предложения, които се правят като този в чл.4 т.1. Основното е, че регистъра за който говорим, който се създаваше до този момент към регистъра за действителните собственици към търговския регистър, сега приемаме да бъде към Агенцията по вписванията. Разбира се Търговския регистър също е към Агенцията по вписванията, където се декларират същите обстоятелства. Но предвид на новото предложение, което ние сметнахме и за разумно. Предстои да има дискусия по него. Новото предложение от различни асоциации, организации, предлагам този регистър, тъй като той се създава с цел първо, да се знае кои са собствениците, които участват в тези 29 вече или 30 области.
Второ, да не се избягва данъчно облагане.
Трето, да не се перат пари и да е ясна структурата на капитала.
И по тази причина ние предлагаме информацията от регистъра да се предоставя не както е в търговския регистър на абсолютно всички, а първо на определен кръг. Тоест, на заинтересованите лица, ако мога така да се изразя. Първо на дружеството, в което участва дружество регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим. За да е ясно на останалите участници в капитала кой е истинския собственик.
Второ, Националната агенция по приходите за да бъде проверявана от счетоводство, да бъдат проверявани данъци, трансфери и т.н.
Трето, Държавната агенция за държавна сигурност, за да бъде проверявана за пране на пари и всякакви други неща, които са от нейната компетентност.
Четвърто, на специализираните регулаторни органи. Тук имаме предвид всички специализирани регулаторни органи от тези области, които са забранени.
Пето, на компетентните органи по чл.3. Извън регулаторните има редица области, в които има компетентни органи, като да кажем общините. Ако приемем това предложение за общините за влизане в договорни отношения, дружеството което ще кандидатства и има офшорни ще трябва да бъде дадена тази информация от този регистър на съответната община.
Останалите неща са така както са били досега. Има също така изменения в термините и в допълнителната разпоредба. Това е контрол. Взима се от Търговския закон действителния собственик кой е. Ще ги видите. Но общо взето това са нещата, които предлагаме с този закон.
Освен това има още едно съществено предложение, което пропуснах. А то е много важно. Ние предвиждахме в първото издание на закона, което действа и в момента, предвиждахме ако дори само една акция има в публично дружество, което участва в сферите, които са описани по чл.3, в случай, че не бъде обявен истинския собственик, да се отнема лиценза. Справедливо ни обърнаха внимание върху това, че това първо не може да действа. И второ, би могло да бъде използвано от конкуренцията. Да кажем представете си една банка, в която някой си купи една акция, една офшорка от конкурента на борсата и не обяви собственика, според сега действащия закон трябваше да отнемем лиценза на банката.
Ние сега предлагаме да се обезсилва участието на този, който не е обявил собственика на офшорната компания. Тоест, не наказваме дружеството, а наказваме него, за това че той не е обявил и не може да участва в тази компания, която е направила всичко друго по закон и изпълнява всичко друго по закон.
И последното което трябва да ви кажа, че привеждаме квотите в съответствие, в смисъл нивата в които квалифицираното участие, такова каквото е във всеки един отделен специализиран закон. За публичните дружества по Закона за ценните книжа и публичните дружества, за банките по банките и за застрахователите по застраховането и т.н. Това са нещата, които аз си позволих да обобщя от всички дискусии и всички предложения, които бяха направени по отношение на закона и неговото действие към момента, неговото прилагане. Надявам се това да го направи по-работещ.
Вчера имаше публикации, че отлагаме с шест месеца създаването на регистъра. Това ще се наложи само при положение, че приемем т.29 от предложението на колегите от БСП. Тоест влизаме в договорни отношения с държавата и общините, както и с държавни общински предприятия и търговски дружества. Защото тук обхвата е много голям. А иначе самото създаване на регистъра не е никакъв проблем. То е вече доста напреднало и е пак към Агенцията по вписванията. Само ще бъде отделено по различен ред и по различен начин ще бъде достъпа към него. Така че няма друга причина, поради която да искаме отлагане на създаването на този регистър.
Аз може би ще трябва после да отговарям на въпроси, затова спирам до тук.
Имате думата колеги. Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Принципно ще взема становище господин председател. От уважение към вас ви изслушахме много подробно, от уважение към труда, който вероятно сте положили. Но ние от парламентарната група на ГЕРБ няма да участваме в това гласуване, даже няма и да участваме повече в това заседание по няколко принципни причини.
Първо, вие споменахте, че има редица предложения по този закон. Когато го приемахте този закон в началото на годината, той беше без оценка на въздействието, както и всички останали закони, които влизат в Народното събрание внесени от народни представители, така и със следващите закони от дневния ред, липсва оценка на въздействието. И когато говорим за оценка на въздействието, тя има за задача именно да предотврати грешки в текстовете, така че да не се налага после те да бъдат поправени.
Сега отново нямаме оценка на въздействието на тези предлагани промени на единия и на другия законопроект.
Второ, имате пред вас доста голям куп от различни предложения и становища, с които ние не сме запознати. Една година практиката на Комисията по бюджет и финанси е да не спазва Правилника и да не публикува на сайта на Комисията становищата, които постъпват от различни организации по законопроекти, за да могат всички народни представители да се запознаят с тях и да имат отношение по темата и да работят по тази тема.
Трето, не виждам и официални становища, които да са изискани от съответните институции, когато се внася такъв законопроект от народни представители.
Същото се отнася и за следващите точки втора и трета от дневния ред. Затова ние считаме, че сме лишени от правото да участваме пълноценно в дискусията по тези законопроекти и поради тази причина няма да участваме в нея.
С уважение към труда, който сте положили, но с недоверие за това дали всичко, което се предлага е правилно, рационално и отговаря на нуждите на обществото.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Колеги, имате думата. Други изказвания има ли? Ако няма други изказвания ще пристъпим към гласуване.
Поставям на гласуване първият законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-41, внесен от Георги Стоянов Кадиев и група народни представители на 28.03.2014 г., моля който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Поставям на гласуване и втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-75, внесен от Йордан Цонев на 25.06.2014 г.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това първа точка е изчерпана.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора.
Представяне, обсъждане и приемане на Закона за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25.06.2014 г.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към разискването по този законопроект, ние като вносители с проф. Гечев трябва да го представим. След малко ще ви прочета писмото, с което този законопроект ни е предоставен.
Искам да ви кажа, че законопроекта е изработен от работни групи от двата финансови регулатора - банковия и финансови надзор. Ние с колегата Гечев, разбира се сме участвали в изработването му и сме го подписали. Защото имаме такава практика за по-бърз законодателен процес народните представители, които са работили по съответния законопроект да го подписват.
Другите писма, които съм получил е, че гуверньора Централната банка съгласувано с ръководителя на финансовия надзор са изпратили писмо до шефа на Европейската централна банка, Марио Драги, за да съгласуват тази регулация. Доколкото знам от господин Искров, но колегите ще представят това.
Може би да кажа аз няколко думи преди това и ще дам думата и на тези, които са работили по законопроекта. Общо взето той съдържа няколко важни части. Едната е регулиране на дейността на небанковите финансови институции, които предоставят кредити. Знаете, че това са така наречените бързи кредити. Един много голям сегмент от българския финансов кредитен пазар, който в последните години имаше сериозни оплаквания и за нерегламентирана дейност и за доста сериозни съмнения за картелни споразумения и т.н. Бяха предприети много дискусии между представители на Парламента, на нашата Комисия, на Комисията по гражданското общество на тази тема.
Почти цяла година водихме разговори с финансовите регулатори как да урегулираме тази дейност, в това число и с представителите на банките, които също искаха тази дейност да има разграничения между банки и тези, които предоставят бързи кредити, защото хората в съзнанието си смесват тези кредити с потребителските и ипотечните с тези, които ги предоставят. И така общо стигнахме до това заключение, че трябва да бъде изработена тази регулация. Тя е пред вас на вашето внимание. За подробности ще помоля екипите, които са работил. Аз съм на ясно с цялата същност на закона и какво точно урежда той. Но освен това в Закона се урежда една голяма част от дейността на Комисията за финансов надзор, като независим регулатор. И онова което мислехме още с приемането на Закона за държавния бюджет за 2014 г., тогава нямахме време, да направим Комисията за финансов надзор бюджетно независима, както е Българска народна банка.
В този закон това вече е намерило своето нормативно отражение, как точно трябва да стане. И още някои текстове, които представляват европейски норми и директиви, които трябва да бъдат в този закон. Ако колегата Гечев има да каже нещо. Заповядайте проф. Гечев и след това ще ви дам и на вас думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Уважаеми колеги, може би само да систематизирам за другите колеги от Бюджетната комисия, в това число и журналистите, на които ние винаги сме разчитали за отразяването на замисъла на всеки законопроект. Защото все пак той трябва да бъде приет и от българската общественост.
Систематизирайки бих искал да кажа пет неща, които имат предвид законодателите с този проект.
Първото което е много важно, че ние всъщност променяме механизма така, че от регистрационен режим досега, което се извършва в БНБ да преминем към лицензионен режим. Като лицензията ще бъде издавана от специализираната държавна институция, Комисия по финансов надзор. Това отговаря на най-добрите европейски практики.
Както винаги знаете, че при законопроектите, които сме предлагали тук с колегите от управляващото мнозинство, винаги сме се съобразявали с европейските практики и то най-добрите практики.
Второ, което е изключително важно, в този законопроект се повишават изискванията към членовете на управителни и надзорни съвети на небанковите финансови институции. Тоест изискванията, към хората които ще изпълняват управленски функции са занижени и те досега бяха занижени и сега се завишават с промените в закона.
Освен това нещо, което е свързано и с практиките по потребителските кредити, Комисията по финансов надзор, която ще лицензира вече тези специализирани институции, ще има възможност да утвърждава общите условия на договорите, по които тези небанкови институции ще отпускат кредити на българските граждани. Това е изключително важно.
Освен че ще утвърждават тези общи условия, КФН съвместно с Националната агенция по приходите, МВР, Държавната агенция за национална сигурност и други ще може да осъществява проверки в съответните институции, когато има сигнали и основания за това.
Вече беше казана четвъртата особеност, която е много важна, Комисията по финансов надзор, както и другите подобни организации в Европа да мине на самостоятелна издръжка. Това ще бъде добре за бюджета от една страна. От друга страна ще даде възможност на КФН да формира достатъчно средства, за да изпълнява своите функции и да не зависи само от благоволението на бюджета и неговите ограничения. В това число в законопроекта са предложени като приложения и съответните такси.
Освен това се предвижда в законопроекта Комисията по финансов надзор, след като е независима от бюджета, тя ще бъде задължена да формира и фонд резервен. Така че при евентуални промени в разходите, поради промени ценови или други, да може да реагира.
И на пето място, вземанията на КФН се дава възможност при определени условия да бъдат събирани и от частни съдебни изпълнители. Поне според мен това са петте основни момента, които характеризират предложението, което се прави.
В заключение най-голямата сигурност на предложенията идва от това, че вече няколко месеца по тези предложения работим. Основната работа, разбира се беше осъществена от БНБ и от Комисията за финансов надзор. Ние бяхме информирани за работата на тези групи и за техните резултати. И изискването това да се хармонизира с европейските добри практики и законодателство, мисля че е изпълнено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви проф. Гечев. Само за колегите и за гостите и журналистите ще прочета писмото, което съм получил. А ние имахме кореспонденция с БНБ и с Комисията за финансов надзор. След като ми изпратиха проекта, аз помолих с мое писмо № КБФ и т.н. да стартира процедура по консултации с Европейската централна банка. Тъй като знаех, че тази материя е от особен публичен интерес. И предвид на отношението на опозицията към законопроекта и внесения от народни представители, поисках това да се случи. И ви чета писмото.
Уважаеми господин Цонев,
В отговор на ваше писмо № еди кой си, относно стартирането на процедура по консултации с Европейската централна банка, в съответствие с чл.127 от договора за функциониране на Европейския съюз и решение на Съвета 98-415 ЕО по отношение на законопроект, чиято цел е регулиране и контрол на небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители.
Молим журналистите да обърнат внимание на това, което ще прочета сега.
Разработен от създадената работна група със заповед на Управителя на Българска народна банка и председателя на Комисията за финансов надзор. Двете заповеди са № КФН 52 от 14 февруари 2014 г. И другата е на БНБ 30-822 от 14 февруари 2014 г. Както и в продължение на проведените срещи с вас и с господин Искров, с настоящето предоставяме на Вашето внимание съгласувателно писмо изпратено от БНБ до Европейската централна банка, текста на законопроекта, както и проект на мотивите към него.
Тук е писмото до господин Марио Драги.
Бих искал да дам думата на колегите от БНБ и от КФН, като ще помоля, който е участвал в работната група, първо изключително заради онези, които се интересуват заради потребителите и заради журналистите, които ще им разяснят, да разкажете какъв е механизма по който ще бъдат регулирани тези дружества.
Благодаря ви.
ВЛАДИМИР САВОВ – член на Комисията за финансов надзор
Вие проф. Гечев очертахте наистина основните моменти в този законопроект. И наистина не бих искал да ги повтарям, защото времето на всички ни е ценно. Но наистина работната група създадена през февруари със заповеди на гуверньора на БНБ и председателя на Комисията за финансов надзор работеше много плътно. Тук участва доста голяма част от нея и колегите от БНБ и също от наша страна от Комисията.
Какво мога да добавя. Ако си спомняте, точно в този период вървяха и обсъжданията по Закона за потребителския кредит и измененията в него. И работната група много плътно следеше измененията, които се правеха в това законодателство, така че да бъдат синхронизирани и със Закона за небанковите финансови институции, който разглеждаме сега.
Мога да кажа в Закона за потребителския кредит бяха отразени много неща, механизми за защита на потребителите. Но това беше насочено по скоро към продукта кредит. Остана една празнота или недостатъчна регулация, именно по отношение на лицата предоставящи тези кредити, която именно този закон се старае да запълни.
Проф. Гечев отбеляза основните моменти. Наистина въвежда се лицензионен режим, а не регистрационен, както е досега, който е по-лек. Ще се проследява много повече произхода на капитала. Собствени средства откъде идват? Квалификацията на управителните и контролните органи на тези лица занимаващи се с този бизнес. Текущ надзор, проверки, дистанционен надзор и т.н. Така както съществува той досега при лицензионните режими и за банките и за небанковите финансови институции, които Комисията надзирава и днес.
Въвеждат се много по-строги режими на административна и наказателна принуда за нарушения на закона. И не само на този закон, а и на други закони насочени към Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит. Комисията по финансов надзор ще има право даже да отнема лиценз на небанковата финансова институция при констатирани такива нарушения. Това което сега го няма по силата на регистрационния режим по който те работят.
Наистина за това, за което намекна госпожа Стоянова преди да напусне заседанието. Защо се прехвърля контрола от БНБ към Комисията за финансов надзор. Основата разделителна линия е тази, че тези юридически лица се финансират, не събирайки депозити от населението, а с други средства, със собствени средства или със заемни средства, но на капиталовия пазар.
Основният прерогатив на Българската народна банка все пак е защита правата на вложителите, както и видяхме на последните събития през последните седмици. Тук трябва да бъдат защитени правата на един друг широк кръг потребители, а именно тези които са получили такива кредити. Тоест, тук не защитаваме вложителите, а защитаваме потребителите на кредити.
И тъй като други небанкови финансови институции работещи по същия принцип, именно финансирайки се на капиталовите пазари със собствени средства, като застрахователни, осигурителни и инвестиционни посредници и т.н., също са в полето на действие на Комисията за финансов надзор. Логично е и тези лица също да преминат към нашето поле на дейност.
С това навярно ще приключа до тук. Готови сме да отговаряме на въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви много. Заповядайте.
МИРОСЛАВА ДИМОВА – БНБ, началник отдел в Управление “Банков надзор”
Бих искала само да добавя, че за финансовите институции, които към момента извършват дейност по предоставяне на кредити на потребители и са вписани в регистъра на БНБ, се предвижда тримесечен период, в който те следва да приведат дейността си в съответствие с новия закон, като подадат заявление за издаване на лиценз в Комисията за финансов надзор. След това Комисията за финансов надзор разполага с тримесечен срок, да се произнесе по подаденото заявление, който може при определени обстоятелства да бъде удължен с още два месеца.
Предвиден е и начина по който Комисията за финансов надзор ще уведоми Българската народна банка за лицата, които са подали лиценз, съответно за лицата на които такъв не е издаден, за да бъде извършено заличаване от регистъра им в Българската народна банка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Иска ли някой думата от БНБ или от КФН? Ако няма, може да преминем към изказвания и въпроси. Аз бих искал да поясня пак за тези, които ще имат задължението да информират потребителите и затова са отделили от времето си и са тук. Тоест, за колегите, за журналистите, че към тези фирми, тези стопански субекти, които ще участват на този пазар, се предвиждат много високи изисквания, в това число и към техните служители. Досега нямаше такива изисквания. Изискванията са същите като изискванията към банкерите. Така че изискванията за собствен капитал 1 млн. лева, за чистота на капитала, за дяловото участие, за квалифицирано дялово участие.
Освен това бих искал да ви прочета нещо, което ми се струва, че ще представлява интерес за вас. Комисията има право да отнема лиценз. Тя ще следи естествено много отблизо дейността на тези институции. Например давам ви точка втора, откога може да бъде отнет лиценза. В небанкова финансова институция управителните или контролните органи лицата, които по договор изпълняват ръководни функции, както и лицата притежаващи квалифицирано участие са допуснали или са извършили системни нарушения на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, Закона за мерките срещу изпиране на пари или актовете по прилагането им. Тоест опитваме се да отговорим на интереса на гражданите, този сектор да бъде регулиран и да спрат извращенията в него. Да бъде светъл, да бъде с ясна регламентация, с лицензионен режим, с постоянен надзор и с ясен произход на капитала и следене ежедневно на неговата дейност. Това е основната цел на закона.
Благодаря ви. Имате думата за въпроси и становища.
Господин Кънев заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам един въпрос към Националната банка. Всъщност ние минаваме от регистрационния режим на лицензионния режим. Вие във вашия регистър казахте, че всички които до момента са оперирали в този сектор бързи кредити ги имате. Колко са те, ако имате информация. Това ще е интересно за журналистите. За какъв обем годишно кредити става въпрос като маса пари. Ако знаете и ако въобще това подлежи на регистриране? Може и приблизително.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
КАЛИНКА ДИМИТРОВА - Българска народна банка
Информацията е публикувана на страницата на БНБ. Може да се прочете и в информационния бюлетин. Лицата които предоставят кредити общо са около 130 финансови институции. От тях преобладаващата част са такива, които предоставят кредити на потребители. Каква част обаче ще могат да отговорят на изискванията на КФН, това тепърва предстои да се установи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Какъв е общия обем на предоставените в този сектор кредити приблизително. Има ли статистика? Говореше се за над 1 млр. лева.
ВЛАДИМИР САВОВ: Колеги, аз погледнах на вашия сайт. Един милиард и допълнително от такива фирми предоставени на юридически лица още половин милиард. Но тук разглеждаме потребителските. Значи 1 млр. и половина.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Анастасов заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: В този закон първо имаме един въпрос към вас като вносители. Това ревизира ли, защото днес се запознавам с него, ревизира ли тавана на годишния процент на разходите по предоставените кредити? Това първо. И второ, в общите условия, както сте записали в момента, единствено ги предоставяте на потребителите, но не е записано, както е записано в Закона за потребителските кредити, че се подписва всяка страница. Това беше нещо за което имаше консенсус, за разлика от другото, за тавана на личния процент на разходите. След това ще кажа становището си. Първо искам отговор на тези два въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По втората част на въпроса ще отговоря. Това изискване е в Закона за защита на потребителите и то е общо и важи за целия финансов сектор, а и не само за финансовия. Така че не е нужно да се записва тук. Важи. Остава да важи и на всяка страница и за тези кредити.
Друг е въпроса, че досега голяма част от тези кредити не се разписваха на хартиен носител. Това беше големия проблем. Докато сега това няма да е така.
По въпроса за годишните разходи. Тук няма текст, който да обезсилва текста в Закона за потребителския кредит. Тоест, ако в Закона за потребителския кредит остане този текст, който вие тогава внесохте. Той е действащ текст. Той беше много правилно и много на време внесен, за да защити целия този сектор към онзи момент. В Закона няма предвидено премахване на този таван. Ако в хода на обсъждането се прецени, че тези регулации са достатъчни и онзи таван може да влезе тук или друг таван или друга регулация, въпрос на народните представители, закона не предвижда това, което ме питате.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Сега ще кажа и мненитео. Разбира се, след като не е разгледан този текст от професионалистите и експертите на Българските социалдемократи, Фондация “Петър Дертлиев”, Гражданския съвет, където има много авторитетни професори, доценти, хора от бизнеса, аз лично не мога да взема становище по този въпрос и затова ще се въздържа. И особено с това, което казахте накрая, ако се прецени, че регулациите, които се дават в момента с изискванията, ще трябва да отпадне тавана на годишния процент на разходите, то е нон сенс. Защото едното е лицензиране. Но то не пречи пак да започнат такива ненормални проценти да бъдат и да ограбват бедния български гражданин, който е изпаднал в нужда. Това няма да попречи на това, че има лиценз. Така че това е основанието да се въздържа по този текст.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би аз не се изразих правилно. Въпросът ви беше дали отпада и аз ви отговорих не. Не отпада. Законът който разглеждаме не предвижда такава възможност за отпадане.
Втората част беше хипотеза, че ако прецените вие, да кажем вие господин Анастасов и експертите ви, че тук трябва да бъде регулацията, вие може да направите предложение да бъде. Ако не прецените няма да направите. Този проектозакон, който в момента разглеждаме, не предвижда отпадане на вашето ограничение, което вие внесохте и което, пак повтарям беше навременно и правилно. Сега вече разбрахте ли ме? Не предвиждаме такова отпадане.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: За да не водим взаимен диалог. Него може да го водим на кафе. Вие сте специалисти по кафето. Ясно се изразихте този път. Защото преди малко беше друго. Да не влизаме в диалог все пак. Ние цесекарите сме толерантни хора. Аз сериозно казвам, че аз нямам лично нямам политическо решение, не само политическо, но и експертното решение на моята организация, поради което аз ще се въздържа при гласуването на този закон. Разбира се, абсолютно съм съгласен, че Комисията по финансовия надзор трябва да е абсолютно самостоятелна. Тя трябва да се разшири като функция. Да не е само в този състав. Защото предполага съмнение във въздействието. Защото са само няколко човека. Когато е много по-голяма структурата, а и трябва да обхване по-големи области във финансовата дейност на нашата икономика от страна на финансовата част. Поради тази причина, аз тази част категорично я подкрепям за независимостта изцяло. Друг е въпроса дали трябва изцяло да се избира само от Народното събрание или трябва да се търси друга по-широка форма на избор на този регулиращ или контролиращ орган на страната.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Аз мисля, че все пак вашите експерти в зала ще решат да ви посъветват да го подкрепите. Защото е добре да ги накарате да направят анализ, дали тавана, който сложихте пречи след влизането на закона в сила. Дали всички са на 50 процента. Интересен ще бъде резултата. Аз вече съм го правил този анализ от последния месец. Вие ще си направите анализа и ще видите, че това е необходима стъпка. Това което е направихте е необходима стъпка, но не е достатъчна. Сега се опитваме да направим и достатъчната стъпка. Както в математиката имаше, необходимо и достатъчно условие. Необходимото сте го направили, сега правим и достатъчното.
Колеги, имате ли други въпроси, изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25.06.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се законопроекта.
Благодаря ви. Благодаря и на колегите от БНБ и от КФН за труда и за участието.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Понеже е извънредно заседанието, а неотложни ангажименти имам, които са доста сериозни, затова упълномощавам Петър Кънев да гласува от мое име. Упълномощавам го да гласува както той прецени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващата точка колеги е законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 04.06.2014 година.
Кой ще го представи? Заповядайте господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, ще се опитам накратко да го представя законопроекта. Настоящият законопроект много дълго време е обсъждан с хората, които са заинтересовани със Селскостопанска академия, със звената в Селскостопанска академия. Той е много трудно роден след наистина много разговори. И аз мисля, че на този етап с този законопроект като начало, искам да кажа, че се прави една стъпка в посока, в която е необходима за съществуването на земеделската наука, за Селскостопанска академия като цяло. Защото това което се предлага е първо една финансова независимост. Макар че това, което е предложено директно в законопроекта след разговори от страна на нашата председателка Светла Бъчварова с финансовия министър, с госпожа Елкова се разбрахме, че трябва да нанесем промени в тази му част. Да не е първостепенен разпоредител на кредити със Селскостопанска академия. Тя да бъде в бюджета на Министерство на земеделието, но на отделен ред, което по времето на ГЕРБ беше променено. Защото по време на тройна коалиция ние го бяхме направили така и това беше нещо, което даде жизнени сили по онова време, тя да работи относително по-спокойно.
Това което се предлага в законопроекта е наистина тази финансова независимост е стимул за отделните звена на Академията. Понеже самия си бюджет го обезпечават по-голяма част от собствени приходи, останалата част от бюджета. За да може наистина да има стимул и тези звена на Селскостопанска академия и институти от опитни станции да имат стимул да работят и да докарват този бюджет, който е необходим за Академията. Това отваря вратите за по-широко участие на научните работници в международни проекти. Сега на този етап предвид ситуацията и предвид начина на финансирането има ограничение в тази посока. А ние смятаме, че по този начин правим една стъпка напред.
Разбираме добре, че са необходими сериозни промени по принцип на Селскостопанска академия. Това което предлагаме в този момент е необходимото. Тук става въпрос и за изборност на председателя на Селскостопанска академия, който ще става от Общото събрание. За мандатността на директорите на научните звена. Бих казал, че този законопроект е изстрадан. Тук е и председателя на Селскостопанската академия. Ако имате въпроси той би помогнал в това, което казвам. Но аз горещо ви призовавам той да бъде подкрепен. Много силно се надявам този законопроект да намери място, а ние поемаме ангажимента в кратки срокове да обсъдим с новите предложения и да мине на второ четене в Комисията. И евентуално да се договорим до края на обзора на този Парламент, все пак да влезе в зала, което ще бъде добре за цялата тази огромна система и необходима земеделска наука на България.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Има положително становище от Министерство на финансите, което е пред мен. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние подкрепяме законопроекта. Това по принцип което сме отразили в становището е Селскостопанска академия да бъде със същия статут, както е Българска академия на науките. Тоест да има автономен бюджет, но той да бъде част от консолидираната фискална програма, но извън държавния бюджет. Като ние сме предложил редакция на текста, който е на самия законопроект.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложения? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се законопроекта.
По точка четвърта
Започват ратификациите.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите, № 402-02-10, внесен от Министерски съвет на 15.05.2014 г.
Какво означава високи постижения госпожо Петкова? Високи финансови постижения.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Много накратко ще представя споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите. Всъщност този Център съществува. Той е създаден 2001 г. със седалище гр.Любляна – Словения в контекста на пакта за стабилност за Югоизточна Европа. В него членуват всички държави от региона. Като Центъра предлага обучение на експерти от Министерствата на финансите и от националните банки.
Центърът до 2011 г. е със статут на словенска не правителствена организация. През 2011 г. е взето решение Центърът да бъде трансформиран от не правителствена организация в международна организация. Подписано е. Идеята е за международна организация да бъде Центъра и да могат да се привличат международни експерти и да има по-лесен достъп до финансиране. Това е накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз ви предлагам от тук нататък мотивите всички сме ги чели и не е нужно да ни ги преповтарят. Няма никакъв смисъл. Те са качени на сайтовете.
По тази ратификация има ли някакви допълнителни въпроси. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка пета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на здравеопазването на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-7, внесен от Министерски съвет на 25.04.2014 година.
Няма да ви давам думата да говорите по мотивите, защото очевидно няма да кажете нищо по-различно. Както знаете ние нямаме право да отхвърлим ратификация.
Колегите имат ли някакви въпроси допълнителни извън това, което е писано в мотивите. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка шеста
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие от 25 октомври 2012 г. № 402-02-8, внесен от Министерски съвет на 13.05.2014 г.
По същия начин процедираме. Имате ли нещо допълнително извън това, което го има в мотивите? Няма.
Колегите депутати имат ли въпроси? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка седма
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерство на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган и Одитния орган /асоцииран към румънската Сметна палата/, действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
Извън това, което е дадено в мотивите, имате ли да добавите допълнително нещо. Няма.
От господа народните представители въпроси? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка осма
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на актовете на ХХV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 402-02-11, внесен от Министерски съвет на 23.05.2014 г.
Вносителите имате ли нещо, извън мотивите, които са дадени? Няма. Народните представители имат ли въпроси към вносителите? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка девета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води между Министерство на регионалното развитие и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-14, внесен от Министерски съвет на 10.06.2014 г.
Вносителите имате ли нещо извън мотивите, които са дадени? Няма. Колегите народните представители имат ли въпроси към вносителите? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка десета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 г.
Вносителите имате ли да добавите нещо допълнително към мотивите, които са дадени? Няма. Колегите народните представители имат ли въпроси към вносителите? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Бързо минахме ратификациите, но повтарям още веднъж, че нямаме право да ги отхвърлим. Може само да ги отложим. И след това отново ще се наложи да ги приемем.
Благодаря ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
/ Закрито в 13 часа и 45 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/
№ 12
На 26 юни 2014 г. /четвъртък/ от 12.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 12.40 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 12 часа и 40 минути /
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добър ден уважаеми колеги!
Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми колеги, предложили сме ви амбициозен дневен ред, който мислех, че няма да може да изпълним. Но тъй като нямахме заседание на Парламента и изтеглихме заседанието, може и да успеем.
Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-41, внесен от Георги Кадиев и група народни представители на 28.03.2014 г. и ЗИД на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-75, внесен от Йордан Цонев на 25.06.2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Закона за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25.06.2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 04.06.2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите, № 402-02-10, внесен от Министерски съвет на 15.05.2014 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на здравеопазването на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-7, внесен от Министерски съвет на 25.04.2014 година.
6. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие от 25 октомври 2012 г. № 402-02-8, внесен от Министерски съвет на 13.05.2014 г.
7. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерство на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган и Одитния орган /асоцииран към румънската Сметна палата/, действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
8. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на актовете на ХХV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 402-02-11, внесен от Министерски съвет на 23.05.2014 г.
9. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води между Министерство на регионалното развитие и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-14, внесен от Министерски съвет на 10.06.2014 г.
10. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 г.
Има ли да добавите или да предложите нещо?
Госпожо Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин председател.
Ние от Парламентарната група на ГЕРБ изразяваме резерви по отношение на точка 2 и 3 от дневния ред. Считаме, че утре има консултации. На тези консултации ще стане ясен хоризонта, в който нашия Парламент ще работи. Той няма да е много дълъг. В този хоризонт ще бъдат очертани и законопроектите, които трябва да бъдат разгледани, защото са важни, с изтекли срокове. И в този смисъл, смятам че в днешния дневен ред присъстват два законопроекта. Единия от които е доста амбициозен, нов закон за небанковите финансови институции. За мен това е един структурен законопроект, който регулира широк кръг взаимоотношения. Изцяло променя дейността на Комисията за финансов надзор. Прехвърля един цял сектор за лицензиране и надзор в друг орган. И смятам, че не е подходящо да бъде разглеждан в този момент този законопроект.
Колкото до точка трета по отношение на ЗИД на Закона за Селскостопанската академия, в една част тя касае и бюджетни въпроси. Смятам, че те трябва да бъдат решавани тогава, когато се гледа бюджета за 2015 г. В този аспект възразяваме срещу втора и трета точки.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, има предложение за отпадане на втора и трета точка. Ще го подложа на гласуване по отделно.
Първо за отпадане на точка втора.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 6 “за”
Против? Седем. Въздържали се? Няма.
Не се приема.
За трета точка също.
Гласували 6 “за”
Против? Седем. Въздържали се? Няма.
Не се приема.
Пристъпваме към дневния ред.
Бих искал, след като вече беше проведено гласуването да кажа. Казах го и в Икономическа комисия. Във връзка с това, което госпожа Стоянова каза, аз предлагам ние да работим, а каквото решат лидерите и органите, които се консултират, ние ще се подчиним. Няма вреда от това ние да си приемем законопроекти или да ги отхвърлим или най-малкото да ги обсъдим. Това са важни неща. Вторият законопроект наистина е много сериозен, структурен. Правилно отбеляза колежката Стоянова. Той е изработен от БНБ и Комисията за финансов надзор. Изключително отговорно. Съгласуван с Европейската централна банка. Така че ние най-малкото трябва да уважим труда на тези хора. Плюс това става въпрос за регулация на една област, в която наистина хората чакат. Това са бързите кредити. Затова си позволих да направя този амбициозен дневен ред и да вървим по него, докъдето стигнем.
По първа точка – Двата законопроекта за промяна на двата ЗИД за Закона за офшорните дружества, както накратко ги наричаме. Единият е внесен от нашия бивш колега Георги Кадиев. Не го виждам. Ще попитам дали някой от колегите иска да го представи. Тук е Георги Анастасов. Ако искате да го представите. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Този закон касае дружествата регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим. Тоест офшорните фирми и техните взаимоотношения в страната. Преди всичко да има яснота и да се разшири обхвата. Тъй като вече е приет един списък от фирми и област, където са длъжни да заявят своята реална легитимност и реални собственици на тези фирми. Тук искаме да разширим този обхват с още три сфери.
Първата сфера е когато се кандидатства пред държавни и общински предприятия за различни видове поръчки. Или за смесени участия с над 50 процента държавно и общинско участие. Трябва да е ясно кой е собственика, за да не се говорят приказки от рода, на една жена каза. Трябва да е ясно кой стои зад тази офшорна фирма. Кой е реалния собственик. Трябва да знаем. Дори тук има един пропуск, но понеже се бързаше тогава да се вкара текста. Исках изрично да се запише и за футболните клубове, защото една голяма част от футболните клубове в България професионалните са съсобственици офшорни фирми. И не е известно кои са собствениците. А там минават десетки, а понякога и стотици милиони левове.
Втората група е тези, които получават лиценз, клас А, Б, В от Агенцията за инвестиции. Трябва също да знаем кои са собствениците и на каква база реално се занимават. Защото също има възможност да се спекулира или да се прокраднат хора с не до там коректно и добро име в обществото.
Третото предложение това е за публичните дружества в страната. Тук мисля че не трябва да има съмнение, за да е ясно кой е собственика, за да няма никакви притеснения и някаква спекулация за скрита собственост на едно или друго лице, което стои зад един или друг. Защото много често може да се окаже, че те са и свързани лица. Това са трите основни елемента. Като между първо и второ четене, ако случайно има възможност, ще се предложи и ясно, освен спортни клубове, както е записано в досега приетия закон, да се добави, в това число и професионалните футболни клубове в страната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Анастасов. Аз ще представя втория законопроект, който е внесен от мен. Преди това бих искал да припомня на колегите и на всички специалисти журналисти, които са в залата, че когато изготвяхме закона неколкократно аз казах и в медиите и в залата, и в тази Комисия, и от трибуната на пленарна зала, че тази материя не е разработена дори в европейски и в световен мащаб. Ние поемаме риска тя да бъде често променяна. Калкулирали сме този риск. Ще се съобразяваме със забележките в хода на прилагане на закона. И когато е нужно ще правим промени в него. Даже думите ми бяха точно, че аз очаквам доста често да бъде променян този закон и по-добре да стъпим в тази материя и да се опитаме да правим нещо стъпка по стъпка към изчистване на българската икономика - избягване на данъчното облагане, както и прането на пари. Това бяха трите цели на закона.
В отговор на това, аз съм подготвил законопроект, който в голяма степен повечето предложения са отражение на тази папка с предложения, които съм получил от различните организации в хода на прилагането на закона. Това са Българска асоциация на управляващите дружества, Комисията по финансов надзор. Това са министъра на икономиката и енергетиката, министъра на финансите в Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската фондова борса, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Асоциацията на индустриалния капитал и т.н.
Основната група въпроси са свързани първо, с начина по който се прилагат забраните по чл.3. Нека да ви припомня, че всъщност сърцевината на този закон се намира в чл.3, където са изброени 28 области, в които е забранено участието на офшорни компании, освен ако те не покажат истинския си собственик по надлежен ред описан тук в закона. Като са описани четири изключения, които изключения държа да кажа, че са всъщност изключения не от това някой да заобикаля, а защото има практики на търгуване на определен тип дружества, които са публични. Тоест и книжата и начина на търгуване и затова не е нужно да се открива, тъй като то вече е открито, това което искаме да направим.
И в чл.6 се създаваше един търговски регистър, където дружествата, които участват в този процес, предмет на закона, тези 28 области, трябваше да пишат истинските си собственици. В тази връзка предложението, което съм направил за изменение и допълнение на закона е имало в тези области. Аз ще се съглася и тук ще кажа, че не съм включил моето предложение за законопроект. Но аз ще се съглася с предложеното от колегите Кадиев, Анастасов и другите с увеличаването на обсега на действие на чл.3. И ще се съглася с това, че трябва да влезнат и тези, които влизат в договорни отношения с държавата и общините, както и тези които придобиват инвестиции, сертификат клас А, клас Б, клас В и т.н.
По-нататък в хода на разглеждане на техния законопроект ще прочета, когато дойдем до това разбира се, възраженията, които има по една от другите точки по начина на разкриване. Но тя е принципно по технологията само.
Разликите са в това, че извън редакционните предложения, които се правят като този в чл.4 т.1. Основното е, че регистъра за който говорим, който се създаваше до този момент към регистъра за действителните собственици към търговския регистър, сега приемаме да бъде към Агенцията по вписванията. Разбира се Търговския регистър също е към Агенцията по вписванията, където се декларират същите обстоятелства. Но предвид на новото предложение, което ние сметнахме и за разумно. Предстои да има дискусия по него. Новото предложение от различни асоциации, организации, предлагам този регистър, тъй като той се създава с цел първо, да се знае кои са собствениците, които участват в тези 29 вече или 30 области.
Второ, да не се избягва данъчно облагане.
Трето, да не се перат пари и да е ясна структурата на капитала.
И по тази причина ние предлагаме информацията от регистъра да се предоставя не както е в търговския регистър на абсолютно всички, а първо на определен кръг. Тоест, на заинтересованите лица, ако мога така да се изразя. Първо на дружеството, в което участва дружество регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим. За да е ясно на останалите участници в капитала кой е истинския собственик.
Второ, Националната агенция по приходите за да бъде проверявана от счетоводство, да бъдат проверявани данъци, трансфери и т.н.
Трето, Държавната агенция за държавна сигурност, за да бъде проверявана за пране на пари и всякакви други неща, които са от нейната компетентност.
Четвърто, на специализираните регулаторни органи. Тук имаме предвид всички специализирани регулаторни органи от тези области, които са забранени.
Пето, на компетентните органи по чл.3. Извън регулаторните има редица области, в които има компетентни органи, като да кажем общините. Ако приемем това предложение за общините за влизане в договорни отношения, дружеството което ще кандидатства и има офшорни ще трябва да бъде дадена тази информация от този регистър на съответната община.
Останалите неща са така както са били досега. Има също така изменения в термините и в допълнителната разпоредба. Това е контрол. Взима се от Търговския закон действителния собственик кой е. Ще ги видите. Но общо взето това са нещата, които предлагаме с този закон.
Освен това има още едно съществено предложение, което пропуснах. А то е много важно. Ние предвиждахме в първото издание на закона, което действа и в момента, предвиждахме ако дори само една акция има в публично дружество, което участва в сферите, които са описани по чл.3, в случай, че не бъде обявен истинския собственик, да се отнема лиценза. Справедливо ни обърнаха внимание върху това, че това първо не може да действа. И второ, би могло да бъде използвано от конкуренцията. Да кажем представете си една банка, в която някой си купи една акция, една офшорка от конкурента на борсата и не обяви собственика, според сега действащия закон трябваше да отнемем лиценза на банката.
Ние сега предлагаме да се обезсилва участието на този, който не е обявил собственика на офшорната компания. Тоест, не наказваме дружеството, а наказваме него, за това че той не е обявил и не може да участва в тази компания, която е направила всичко друго по закон и изпълнява всичко друго по закон.
И последното което трябва да ви кажа, че привеждаме квотите в съответствие, в смисъл нивата в които квалифицираното участие, такова каквото е във всеки един отделен специализиран закон. За публичните дружества по Закона за ценните книжа и публичните дружества, за банките по банките и за застрахователите по застраховането и т.н. Това са нещата, които аз си позволих да обобщя от всички дискусии и всички предложения, които бяха направени по отношение на закона и неговото действие към момента, неговото прилагане. Надявам се това да го направи по-работещ.
Вчера имаше публикации, че отлагаме с шест месеца създаването на регистъра. Това ще се наложи само при положение, че приемем т.29 от предложението на колегите от БСП. Тоест влизаме в договорни отношения с държавата и общините, както и с държавни общински предприятия и търговски дружества. Защото тук обхвата е много голям. А иначе самото създаване на регистъра не е никакъв проблем. То е вече доста напреднало и е пак към Агенцията по вписванията. Само ще бъде отделено по различен ред и по различен начин ще бъде достъпа към него. Така че няма друга причина, поради която да искаме отлагане на създаването на този регистър.
Аз може би ще трябва после да отговарям на въпроси, затова спирам до тук.
Имате думата колеги. Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Принципно ще взема становище господин председател. От уважение към вас ви изслушахме много подробно, от уважение към труда, който вероятно сте положили. Но ние от парламентарната група на ГЕРБ няма да участваме в това гласуване, даже няма и да участваме повече в това заседание по няколко принципни причини.
Първо, вие споменахте, че има редица предложения по този закон. Когато го приемахте този закон в началото на годината, той беше без оценка на въздействието, както и всички останали закони, които влизат в Народното събрание внесени от народни представители, така и със следващите закони от дневния ред, липсва оценка на въздействието. И когато говорим за оценка на въздействието, тя има за задача именно да предотврати грешки в текстовете, така че да не се налага после те да бъдат поправени.
Сега отново нямаме оценка на въздействието на тези предлагани промени на единия и на другия законопроект.
Второ, имате пред вас доста голям куп от различни предложения и становища, с които ние не сме запознати. Една година практиката на Комисията по бюджет и финанси е да не спазва Правилника и да не публикува на сайта на Комисията становищата, които постъпват от различни организации по законопроекти, за да могат всички народни представители да се запознаят с тях и да имат отношение по темата и да работят по тази тема.
Трето, не виждам и официални становища, които да са изискани от съответните институции, когато се внася такъв законопроект от народни представители.
Същото се отнася и за следващите точки втора и трета от дневния ред. Затова ние считаме, че сме лишени от правото да участваме пълноценно в дискусията по тези законопроекти и поради тази причина няма да участваме в нея.
С уважение към труда, който сте положили, но с недоверие за това дали всичко, което се предлага е правилно, рационално и отговаря на нуждите на обществото.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз ви благодаря. Колеги, имате думата. Други изказвания има ли? Ако няма други изказвания ще пристъпим към гласуване.
Поставям на гласуване първият законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-41, внесен от Георги Стоянов Кадиев и група народни представители на 28.03.2014 г., моля който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Поставям на гласуване и втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 454-01-75, внесен от Йордан Цонев на 25.06.2014 г.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това първа точка е изчерпана.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора.
Представяне, обсъждане и приемане на Закона за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25.06.2014 г.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към разискването по този законопроект, ние като вносители с проф. Гечев трябва да го представим. След малко ще ви прочета писмото, с което този законопроект ни е предоставен.
Искам да ви кажа, че законопроекта е изработен от работни групи от двата финансови регулатора - банковия и финансови надзор. Ние с колегата Гечев, разбира се сме участвали в изработването му и сме го подписали. Защото имаме такава практика за по-бърз законодателен процес народните представители, които са работили по съответния законопроект да го подписват.
Другите писма, които съм получил е, че гуверньора Централната банка съгласувано с ръководителя на финансовия надзор са изпратили писмо до шефа на Европейската централна банка, Марио Драги, за да съгласуват тази регулация. Доколкото знам от господин Искров, но колегите ще представят това.
Може би да кажа аз няколко думи преди това и ще дам думата и на тези, които са работили по законопроекта. Общо взето той съдържа няколко важни части. Едната е регулиране на дейността на небанковите финансови институции, които предоставят кредити. Знаете, че това са така наречените бързи кредити. Един много голям сегмент от българския финансов кредитен пазар, който в последните години имаше сериозни оплаквания и за нерегламентирана дейност и за доста сериозни съмнения за картелни споразумения и т.н. Бяха предприети много дискусии между представители на Парламента, на нашата Комисия, на Комисията по гражданското общество на тази тема.
Почти цяла година водихме разговори с финансовите регулатори как да урегулираме тази дейност, в това число и с представителите на банките, които също искаха тази дейност да има разграничения между банки и тези, които предоставят бързи кредити, защото хората в съзнанието си смесват тези кредити с потребителските и ипотечните с тези, които ги предоставят. И така общо стигнахме до това заключение, че трябва да бъде изработена тази регулация. Тя е пред вас на вашето внимание. За подробности ще помоля екипите, които са работил. Аз съм на ясно с цялата същност на закона и какво точно урежда той. Но освен това в Закона се урежда една голяма част от дейността на Комисията за финансов надзор, като независим регулатор. И онова което мислехме още с приемането на Закона за държавния бюджет за 2014 г., тогава нямахме време, да направим Комисията за финансов надзор бюджетно независима, както е Българска народна банка.
В този закон това вече е намерило своето нормативно отражение, как точно трябва да стане. И още някои текстове, които представляват европейски норми и директиви, които трябва да бъдат в този закон. Ако колегата Гечев има да каже нещо. Заповядайте проф. Гечев и след това ще ви дам и на вас думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Уважаеми колеги, може би само да систематизирам за другите колеги от Бюджетната комисия, в това число и журналистите, на които ние винаги сме разчитали за отразяването на замисъла на всеки законопроект. Защото все пак той трябва да бъде приет и от българската общественост.
Систематизирайки бих искал да кажа пет неща, които имат предвид законодателите с този проект.
Първото което е много важно, че ние всъщност променяме механизма така, че от регистрационен режим досега, което се извършва в БНБ да преминем към лицензионен режим. Като лицензията ще бъде издавана от специализираната държавна институция, Комисия по финансов надзор. Това отговаря на най-добрите европейски практики.
Както винаги знаете, че при законопроектите, които сме предлагали тук с колегите от управляващото мнозинство, винаги сме се съобразявали с европейските практики и то най-добрите практики.
Второ, което е изключително важно, в този законопроект се повишават изискванията към членовете на управителни и надзорни съвети на небанковите финансови институции. Тоест изискванията, към хората които ще изпълняват управленски функции са занижени и те досега бяха занижени и сега се завишават с промените в закона.
Освен това нещо, което е свързано и с практиките по потребителските кредити, Комисията по финансов надзор, която ще лицензира вече тези специализирани институции, ще има възможност да утвърждава общите условия на договорите, по които тези небанкови институции ще отпускат кредити на българските граждани. Това е изключително важно.
Освен че ще утвърждават тези общи условия, КФН съвместно с Националната агенция по приходите, МВР, Държавната агенция за национална сигурност и други ще може да осъществява проверки в съответните институции, когато има сигнали и основания за това.
Вече беше казана четвъртата особеност, която е много важна, Комисията по финансов надзор, както и другите подобни организации в Европа да мине на самостоятелна издръжка. Това ще бъде добре за бюджета от една страна. От друга страна ще даде възможност на КФН да формира достатъчно средства, за да изпълнява своите функции и да не зависи само от благоволението на бюджета и неговите ограничения. В това число в законопроекта са предложени като приложения и съответните такси.
Освен това се предвижда в законопроекта Комисията по финансов надзор, след като е независима от бюджета, тя ще бъде задължена да формира и фонд резервен. Така че при евентуални промени в разходите, поради промени ценови или други, да може да реагира.
И на пето място, вземанията на КФН се дава възможност при определени условия да бъдат събирани и от частни съдебни изпълнители. Поне според мен това са петте основни момента, които характеризират предложението, което се прави.
В заключение най-голямата сигурност на предложенията идва от това, че вече няколко месеца по тези предложения работим. Основната работа, разбира се беше осъществена от БНБ и от Комисията за финансов надзор. Ние бяхме информирани за работата на тези групи и за техните резултати. И изискването това да се хармонизира с европейските добри практики и законодателство, мисля че е изпълнено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви проф. Гечев. Само за колегите и за гостите и журналистите ще прочета писмото, което съм получил. А ние имахме кореспонденция с БНБ и с Комисията за финансов надзор. След като ми изпратиха проекта, аз помолих с мое писмо № КБФ и т.н. да стартира процедура по консултации с Европейската централна банка. Тъй като знаех, че тази материя е от особен публичен интерес. И предвид на отношението на опозицията към законопроекта и внесения от народни представители, поисках това да се случи. И ви чета писмото.
Уважаеми господин Цонев,
В отговор на ваше писмо № еди кой си, относно стартирането на процедура по консултации с Европейската централна банка, в съответствие с чл.127 от договора за функциониране на Европейския съюз и решение на Съвета 98-415 ЕО по отношение на законопроект, чиято цел е регулиране и контрол на небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители.
Молим журналистите да обърнат внимание на това, което ще прочета сега.
Разработен от създадената работна група със заповед на Управителя на Българска народна банка и председателя на Комисията за финансов надзор. Двете заповеди са № КФН 52 от 14 февруари 2014 г. И другата е на БНБ 30-822 от 14 февруари 2014 г. Както и в продължение на проведените срещи с вас и с господин Искров, с настоящето предоставяме на Вашето внимание съгласувателно писмо изпратено от БНБ до Европейската централна банка, текста на законопроекта, както и проект на мотивите към него.
Тук е писмото до господин Марио Драги.
Бих искал да дам думата на колегите от БНБ и от КФН, като ще помоля, който е участвал в работната група, първо изключително заради онези, които се интересуват заради потребителите и заради журналистите, които ще им разяснят, да разкажете какъв е механизма по който ще бъдат регулирани тези дружества.
Благодаря ви.
ВЛАДИМИР САВОВ – член на Комисията за финансов надзор
Вие проф. Гечев очертахте наистина основните моменти в този законопроект. И наистина не бих искал да ги повтарям, защото времето на всички ни е ценно. Но наистина работната група създадена през февруари със заповеди на гуверньора на БНБ и председателя на Комисията за финансов надзор работеше много плътно. Тук участва доста голяма част от нея и колегите от БНБ и също от наша страна от Комисията.
Какво мога да добавя. Ако си спомняте, точно в този период вървяха и обсъжданията по Закона за потребителския кредит и измененията в него. И работната група много плътно следеше измененията, които се правеха в това законодателство, така че да бъдат синхронизирани и със Закона за небанковите финансови институции, който разглеждаме сега.
Мога да кажа в Закона за потребителския кредит бяха отразени много неща, механизми за защита на потребителите. Но това беше насочено по скоро към продукта кредит. Остана една празнота или недостатъчна регулация, именно по отношение на лицата предоставящи тези кредити, която именно този закон се старае да запълни.
Проф. Гечев отбеляза основните моменти. Наистина въвежда се лицензионен режим, а не регистрационен, както е досега, който е по-лек. Ще се проследява много повече произхода на капитала. Собствени средства откъде идват? Квалификацията на управителните и контролните органи на тези лица занимаващи се с този бизнес. Текущ надзор, проверки, дистанционен надзор и т.н. Така както съществува той досега при лицензионните режими и за банките и за небанковите финансови институции, които Комисията надзирава и днес.
Въвеждат се много по-строги режими на административна и наказателна принуда за нарушения на закона. И не само на този закон, а и на други закони насочени към Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит. Комисията по финансов надзор ще има право даже да отнема лиценз на небанковата финансова институция при констатирани такива нарушения. Това което сега го няма по силата на регистрационния режим по който те работят.
Наистина за това, за което намекна госпожа Стоянова преди да напусне заседанието. Защо се прехвърля контрола от БНБ към Комисията за финансов надзор. Основата разделителна линия е тази, че тези юридически лица се финансират, не събирайки депозити от населението, а с други средства, със собствени средства или със заемни средства, но на капиталовия пазар.
Основният прерогатив на Българската народна банка все пак е защита правата на вложителите, както и видяхме на последните събития през последните седмици. Тук трябва да бъдат защитени правата на един друг широк кръг потребители, а именно тези които са получили такива кредити. Тоест, тук не защитаваме вложителите, а защитаваме потребителите на кредити.
И тъй като други небанкови финансови институции работещи по същия принцип, именно финансирайки се на капиталовите пазари със собствени средства, като застрахователни, осигурителни и инвестиционни посредници и т.н., също са в полето на действие на Комисията за финансов надзор. Логично е и тези лица също да преминат към нашето поле на дейност.
С това навярно ще приключа до тук. Готови сме да отговаряме на въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви много. Заповядайте.
МИРОСЛАВА ДИМОВА – БНБ, началник отдел в Управление “Банков надзор”
Бих искала само да добавя, че за финансовите институции, които към момента извършват дейност по предоставяне на кредити на потребители и са вписани в регистъра на БНБ, се предвижда тримесечен период, в който те следва да приведат дейността си в съответствие с новия закон, като подадат заявление за издаване на лиценз в Комисията за финансов надзор. След това Комисията за финансов надзор разполага с тримесечен срок, да се произнесе по подаденото заявление, който може при определени обстоятелства да бъде удължен с още два месеца.
Предвиден е и начина по който Комисията за финансов надзор ще уведоми Българската народна банка за лицата, които са подали лиценз, съответно за лицата на които такъв не е издаден, за да бъде извършено заличаване от регистъра им в Българската народна банка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Иска ли някой думата от БНБ или от КФН? Ако няма, може да преминем към изказвания и въпроси. Аз бих искал да поясня пак за тези, които ще имат задължението да информират потребителите и затова са отделили от времето си и са тук. Тоест, за колегите, за журналистите, че към тези фирми, тези стопански субекти, които ще участват на този пазар, се предвиждат много високи изисквания, в това число и към техните служители. Досега нямаше такива изисквания. Изискванията са същите като изискванията към банкерите. Така че изискванията за собствен капитал 1 млн. лева, за чистота на капитала, за дяловото участие, за квалифицирано дялово участие.
Освен това бих искал да ви прочета нещо, което ми се струва, че ще представлява интерес за вас. Комисията има право да отнема лиценз. Тя ще следи естествено много отблизо дейността на тези институции. Например давам ви точка втора, откога може да бъде отнет лиценза. В небанкова финансова институция управителните или контролните органи лицата, които по договор изпълняват ръководни функции, както и лицата притежаващи квалифицирано участие са допуснали или са извършили системни нарушения на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, Закона за мерките срещу изпиране на пари или актовете по прилагането им. Тоест опитваме се да отговорим на интереса на гражданите, този сектор да бъде регулиран и да спрат извращенията в него. Да бъде светъл, да бъде с ясна регламентация, с лицензионен режим, с постоянен надзор и с ясен произход на капитала и следене ежедневно на неговата дейност. Това е основната цел на закона.
Благодаря ви. Имате думата за въпроси и становища.
Господин Кънев заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам един въпрос към Националната банка. Всъщност ние минаваме от регистрационния режим на лицензионния режим. Вие във вашия регистър казахте, че всички които до момента са оперирали в този сектор бързи кредити ги имате. Колко са те, ако имате информация. Това ще е интересно за журналистите. За какъв обем годишно кредити става въпрос като маса пари. Ако знаете и ако въобще това подлежи на регистриране? Може и приблизително.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заповядайте.
КАЛИНКА ДИМИТРОВА - Българска народна банка
Информацията е публикувана на страницата на БНБ. Може да се прочете и в информационния бюлетин. Лицата които предоставят кредити общо са около 130 финансови институции. От тях преобладаващата част са такива, които предоставят кредити на потребители. Каква част обаче ще могат да отговорят на изискванията на КФН, това тепърва предстои да се установи.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Какъв е общия обем на предоставените в този сектор кредити приблизително. Има ли статистика? Говореше се за над 1 млр. лева.
ВЛАДИМИР САВОВ: Колеги, аз погледнах на вашия сайт. Един милиард и допълнително от такива фирми предоставени на юридически лица още половин милиард. Но тук разглеждаме потребителските. Значи 1 млр. и половина.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Анастасов заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: В този закон първо имаме един въпрос към вас като вносители. Това ревизира ли, защото днес се запознавам с него, ревизира ли тавана на годишния процент на разходите по предоставените кредити? Това първо. И второ, в общите условия, както сте записали в момента, единствено ги предоставяте на потребителите, но не е записано, както е записано в Закона за потребителските кредити, че се подписва всяка страница. Това беше нещо за което имаше консенсус, за разлика от другото, за тавана на личния процент на разходите. След това ще кажа становището си. Първо искам отговор на тези два въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По втората част на въпроса ще отговоря. Това изискване е в Закона за защита на потребителите и то е общо и важи за целия финансов сектор, а и не само за финансовия. Така че не е нужно да се записва тук. Важи. Остава да важи и на всяка страница и за тези кредити.
Друг е въпроса, че досега голяма част от тези кредити не се разписваха на хартиен носител. Това беше големия проблем. Докато сега това няма да е така.
По въпроса за годишните разходи. Тук няма текст, който да обезсилва текста в Закона за потребителския кредит. Тоест, ако в Закона за потребителския кредит остане този текст, който вие тогава внесохте. Той е действащ текст. Той беше много правилно и много на време внесен, за да защити целия този сектор към онзи момент. В Закона няма предвидено премахване на този таван. Ако в хода на обсъждането се прецени, че тези регулации са достатъчни и онзи таван може да влезе тук или друг таван или друга регулация, въпрос на народните представители, закона не предвижда това, което ме питате.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Сега ще кажа и мненитео. Разбира се, след като не е разгледан този текст от професионалистите и експертите на Българските социалдемократи, Фондация “Петър Дертлиев”, Гражданския съвет, където има много авторитетни професори, доценти, хора от бизнеса, аз лично не мога да взема становище по този въпрос и затова ще се въздържа. И особено с това, което казахте накрая, ако се прецени, че регулациите, които се дават в момента с изискванията, ще трябва да отпадне тавана на годишния процент на разходите, то е нон сенс. Защото едното е лицензиране. Но то не пречи пак да започнат такива ненормални проценти да бъдат и да ограбват бедния български гражданин, който е изпаднал в нужда. Това няма да попречи на това, че има лиценз. Така че това е основанието да се въздържа по този текст.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би аз не се изразих правилно. Въпросът ви беше дали отпада и аз ви отговорих не. Не отпада. Законът който разглеждаме не предвижда такава възможност за отпадане.
Втората част беше хипотеза, че ако прецените вие, да кажем вие господин Анастасов и експертите ви, че тук трябва да бъде регулацията, вие може да направите предложение да бъде. Ако не прецените няма да направите. Този проектозакон, който в момента разглеждаме, не предвижда отпадане на вашето ограничение, което вие внесохте и което, пак повтарям беше навременно и правилно. Сега вече разбрахте ли ме? Не предвиждаме такова отпадане.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: За да не водим взаимен диалог. Него може да го водим на кафе. Вие сте специалисти по кафето. Ясно се изразихте този път. Защото преди малко беше друго. Да не влизаме в диалог все пак. Ние цесекарите сме толерантни хора. Аз сериозно казвам, че аз нямам лично нямам политическо решение, не само политическо, но и експертното решение на моята организация, поради което аз ще се въздържа при гласуването на този закон. Разбира се, абсолютно съм съгласен, че Комисията по финансовия надзор трябва да е абсолютно самостоятелна. Тя трябва да се разшири като функция. Да не е само в този състав. Защото предполага съмнение във въздействието. Защото са само няколко човека. Когато е много по-голяма структурата, а и трябва да обхване по-големи области във финансовата дейност на нашата икономика от страна на финансовата част. Поради тази причина, аз тази част категорично я подкрепям за независимостта изцяло. Друг е въпроса дали трябва изцяло да се избира само от Народното събрание или трябва да се търси друга по-широка форма на избор на този регулиращ или контролиращ орган на страната.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Аз мисля, че все пак вашите експерти в зала ще решат да ви посъветват да го подкрепите. Защото е добре да ги накарате да направят анализ, дали тавана, който сложихте пречи след влизането на закона в сила. Дали всички са на 50 процента. Интересен ще бъде резултата. Аз вече съм го правил този анализ от последния месец. Вие ще си направите анализа и ще видите, че това е необходима стъпка. Това което е направихте е необходима стъпка, но не е достатъчна. Сега се опитваме да направим и достатъчната стъпка. Както в математиката имаше, необходимо и достатъчно условие. Необходимото сте го направили, сега правим и достатъчното.
Колеги, имате ли други въпроси, изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, № 454-01-74, внесен от Йордан Цонев и Румен Гечев на 25.06.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се законопроекта.
Благодаря ви. Благодаря и на колегите от БНБ и от КФН за труда и за участието.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Понеже е извънредно заседанието, а неотложни ангажименти имам, които са доста сериозни, затова упълномощавам Петър Кънев да гласува от мое име. Упълномощавам го да гласува както той прецени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващата точка колеги е законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 454-01-55, внесен от Светла Бъчварова-Пиралкова и група народни представители на 04.06.2014 година.
Кой ще го представи? Заповядайте господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, ще се опитам накратко да го представя законопроекта. Настоящият законопроект много дълго време е обсъждан с хората, които са заинтересовани със Селскостопанска академия, със звената в Селскостопанска академия. Той е много трудно роден след наистина много разговори. И аз мисля, че на този етап с този законопроект като начало, искам да кажа, че се прави една стъпка в посока, в която е необходима за съществуването на земеделската наука, за Селскостопанска академия като цяло. Защото това което се предлага е първо една финансова независимост. Макар че това, което е предложено директно в законопроекта след разговори от страна на нашата председателка Светла Бъчварова с финансовия министър, с госпожа Елкова се разбрахме, че трябва да нанесем промени в тази му част. Да не е първостепенен разпоредител на кредити със Селскостопанска академия. Тя да бъде в бюджета на Министерство на земеделието, но на отделен ред, което по времето на ГЕРБ беше променено. Защото по време на тройна коалиция ние го бяхме направили така и това беше нещо, което даде жизнени сили по онова време, тя да работи относително по-спокойно.
Това което се предлага в законопроекта е наистина тази финансова независимост е стимул за отделните звена на Академията. Понеже самия си бюджет го обезпечават по-голяма част от собствени приходи, останалата част от бюджета. За да може наистина да има стимул и тези звена на Селскостопанска академия и институти от опитни станции да имат стимул да работят и да докарват този бюджет, който е необходим за Академията. Това отваря вратите за по-широко участие на научните работници в международни проекти. Сега на този етап предвид ситуацията и предвид начина на финансирането има ограничение в тази посока. А ние смятаме, че по този начин правим една стъпка напред.
Разбираме добре, че са необходими сериозни промени по принцип на Селскостопанска академия. Това което предлагаме в този момент е необходимото. Тук става въпрос и за изборност на председателя на Селскостопанска академия, който ще става от Общото събрание. За мандатността на директорите на научните звена. Бих казал, че този законопроект е изстрадан. Тук е и председателя на Селскостопанската академия. Ако имате въпроси той би помогнал в това, което казвам. Но аз горещо ви призовавам той да бъде подкрепен. Много силно се надявам този законопроект да намери място, а ние поемаме ангажимента в кратки срокове да обсъдим с новите предложения и да мине на второ четене в Комисията. И евентуално да се договорим до края на обзора на този Парламент, все пак да влезе в зала, което ще бъде добре за цялата тази огромна система и необходима земеделска наука на България.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Има положително становище от Министерство на финансите, което е пред мен. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние подкрепяме законопроекта. Това по принцип което сме отразили в становището е Селскостопанска академия да бъде със същия статут, както е Българска академия на науките. Тоест да има автономен бюджет, но той да бъде част от консолидираната фискална програма, но извън държавния бюджет. Като ние сме предложил редакция на текста, който е на самия законопроект.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложения? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се законопроекта.
По точка четвърта
Започват ратификациите.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите, № 402-02-10, внесен от Министерски съвет на 15.05.2014 г.
Какво означава високи постижения госпожо Петкова? Високи финансови постижения.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Много накратко ще представя споразумението за създаване на Център за високи постижения в областта на финансите. Всъщност този Център съществува. Той е създаден 2001 г. със седалище гр.Любляна – Словения в контекста на пакта за стабилност за Югоизточна Европа. В него членуват всички държави от региона. Като Центъра предлага обучение на експерти от Министерствата на финансите и от националните банки.
Центърът до 2011 г. е със статут на словенска не правителствена организация. През 2011 г. е взето решение Центърът да бъде трансформиран от не правителствена организация в международна организация. Подписано е. Идеята е за международна организация да бъде Центъра и да могат да се привличат международни експерти и да има по-лесен достъп до финансиране. Това е накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз ви предлагам от тук нататък мотивите всички сме ги чели и не е нужно да ни ги преповтарят. Няма никакъв смисъл. Те са качени на сайтовете.
По тази ратификация има ли някакви допълнителни въпроси. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка пета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на здравеопазването на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-7, внесен от Министерски съвет на 25.04.2014 година.
Няма да ви давам думата да говорите по мотивите, защото очевидно няма да кажете нищо по-различно. Както знаете ние нямаме право да отхвърлим ратификация.
Колегите имат ли някакви въпроси допълнителни извън това, което е писано в мотивите. Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка шеста
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие от 25 октомври 2012 г. № 402-02-8, внесен от Министерски съвет на 13.05.2014 г.
По същия начин процедираме. Имате ли нещо допълнително извън това, което го има в мотивите? Няма.
Колегите депутати имат ли въпроси? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка седма
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Меморандума за разбирателство между Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, действащо като Национален партниращ орган, Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерство на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган и Одитния орган /асоцииран към румънската Сметна палата/, действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г., № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 11.04.2014 г.
Извън това, което е дадено в мотивите, имате ли да добавите допълнително нещо. Няма.
От господа народните представители въпроси? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка осма
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на актовете на ХХV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 402-02-11, внесен от Министерски съвет на 23.05.2014 г.
Вносителите имате ли нещо, извън мотивите, които са дадени? Няма. Народните представители имат ли въпроси към вносителите? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка девета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води между Министерство на регионалното развитие и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-14, внесен от Министерски съвет на 10.06.2014 г.
Вносителите имате ли нещо извън мотивите, които са дадени? Няма. Колегите народните представители имат ли въпроси към вносителите? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
По точка десета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне, на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-13, внесен от Министерски съвет на 09.06.2014 г.
Вносителите имате ли да добавите нещо допълнително към мотивите, които са дадени? Няма. Колегите народните представители имат ли въпроси към вносителите? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Бързо минахме ратификациите, но повтарям още веднъж, че нямаме право да ги отхвърлим. Може само да ги отложим. И след това отново ще се наложи да ги приемем.
Благодаря ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
/ Закрито в 13 часа и 45 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Йордан Цонев/
