Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 353-03-9/12.07.2013 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35/02.07.2013 г, внесен от Михаил Миков, Явор Нотев, Мая Манолова, Христо Бисеров и Филип Попов

На свое заседание, проведено на 11 юли 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35/02.07.2013 г, внесен от Михаил Миков, Явор Нотев, Мая Манолова, Христо Бисеров и Филип Попов.

На заседанието присъстваха: Соня Найденова – представляващ ВСС, Пенка Богданова - заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, Илия Ангелов – заместник-министър на правосъдието, Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Ирена Борисова – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Атанаска Георгиева – директор дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието, Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Нанков - началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност” и Емилия Недева – Висш адвокатски съвет.
По обсъждания законопроект в Комисията по правни въпроси постъпиха становища от Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”, в които се изразява принципна подкрепа за съдържащите се в него предложения и се предлагат конкретни бележки по отделни норми от проекта.
Законопроектът беше представен от народния представител Явор Нотев, като един от вносителите.
Проектът съдържа следните относително обособени групи предложения:
- възстановяване на института на разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия (§ 10). Тези правила бяха отменени през 2010 г. с неясни аргументи и така отново се създаде възможност за надвишаване на разумния срок за разглеждане на делата, който Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е прогласила като основен принцип. Предложението за възстановяване на уредбата е насочено към преодоляване на този недостатък, както и към стимулиране на събирането и проверката на доказателствата от разследващите органи в рамките на разумния срок по смисъла на Европейската конвенция;
- в същия контекст, гарантиране на правата на гражданите, са и предложенията относно въвеждането на изрично изискване прокурорът да дава указания на разследващите органи само в писмена форма (§ 2) и обвързването с преклузивен срок за прокурора относно възможността за отмяна на постановлението за прекратяване (§ 4).
- намаляване на продължителността на срока на задържането под стража и другите мерки за процесуална принуда (§ 1 и § 3 от проекта). Чрез това намаляване се цели да се създаде още една гаранция за правата на обвиняемия в наказателното производство, чрез която да се дисциплинират органите на досъдебното производство и да се препятстват последващи осъждания на държавата от Европейския съд по правата на човека;
- изрично включване като страна в наказателното производство на повереника на частния тъжител, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник (§ 5). По този начин ще се преодолее противоречивата съдебна практика относно качеството на повереника в съдебното производство;
- като следваща необходима стъпка за постигане на целите, с които бяха създадени особените производства – бързо производство и незабавно производство, проектът предлага да се въведе законово задължение за прокурора да се мотивира в случаите, когато при наличие на предпоставките за провеждане на производството по особените правила, то се образува като производство по общия ред (§ 6 и § 8).
Акцентът в хода на обсъждането се постави върху предложението за възстановяване на глава 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, която урежда възможността за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, ако в определен от кодекса срок, не е внесен обвинителен акт. Становищата на представителите на различните институции, които се изразиха в подкрепа на това законодателно решение, дават основание да се направи извод, че с отмяната на този институт през 2010 г. е било направено необосновано съществено отстъпление в стандартите на наказателното ни правораздаване.
Като дискусионни се очертаха следните основни въпроси:
- какъв следва да е срокът, в който прокурорът трябва да изготви обвинителния акт, когато делото му е върнато от съда след образуване на производството по глава 26 от Наказателно-процесуалния кодекс и как този срок кореспондира с общия срок за внасяне на обвинителен акт от прокурора след приключване на разследването. Главният прокурор, Висшия съдебен съвет и Министерството на вътрешните работи изразиха мнение, че продължителността на този срок трябва да се определи при съобразяване със срока по чл. 242, ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс, за да се гарантира, че обвинителният акт ще бъде изготвен съобразно изискванията на кодекса въз основа на събраните по делото доказателства. Обърна се внимание, че забавянето на делата обикновено е по независещи от органите на досъдебното производство причини (необходимост от извършване на сложни експертизи, изпълнение на съдебни поръчки от други държави и др.) и обичайно са по дела с фактическа и правна сложност.
- целесъобразно ли е повереникът на гражданския ищец, гражданския ответник, частния тъжител или частния обвинител да придобие качеството „страна” в наказателното производство. Висшият съдебен съвет и представител на адвокатурата изразиха несъгласие с това предложение с аргументите, че такова е било неколкократно обсъждано и отхвърляно от законодателя, не се приема еднозначно и в теорията и не би следвало отново да се повдига същият спор, в който да се навеждат вече изразени аргументи. Приемането на законодателно решение с такова съдържание би създало и сериозни практически затруднения, тъй като ще наложи предоставяне на повереника процесуални права, идентични с тези на защитника.

След проведената дискусия, Комисия по правни въпроси с 8 гласа „за”, 0 „против” и 0 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 354-01-35/02.07.2013 г, внесен от Михаил Миков, Явор Нотев, Мая Манолова, Христо Бисеров и Филип Попов


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ХРИСТО БИСЕРОВ