КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
18/07/2013
Становище на комисия
СТАНОВИЩЕ
Вх. № 353-03-18/30.07.2013 г.
ОТНОСНО: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202–00–30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 г.
Комисията по правни въпроси на свое съвместно заседание с Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по външна политика, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана, проведено на 18 юли 2013 г., разгледа Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202–00–30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 г.
Докладът беше представен от министъра на отбраната г-н Ангел Найденов.
Настоящият доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията за национална сигурност на Република България (ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.).
Същият има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите от правителството на страната действия по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от тях.
В частта, касаеща правосъдието и вътрешния ред, се акцентира върху основните проявления на корупцията, като съществена опасност и заплаха за националната сигурност на Република България. Докладът изброява основните сфери, в които се наблюдават корупционни практики, без да са приведени конкретни примери. Посочено е, че структурите на организираната престъпност и сивата икономика оказват непрекъснат корупционен натиск върху органите на съдебната власт и служителите от държавната, приходната и местната администрация. Докладът констатира, че така създадената среда благоприятства влиянието върху важни за страната решения на чужди специални служби, икономически и други субекти, които не отчитат обществения и националния интерес. Примери отново не са посочени. Същевременно се твърди, че противодействието срещу явлението се затруднява от съпричастността и споделените интереси на широк кръг участници в корупционните схеми.
Поставена е висока оценка на реформата в съдебната власт единствено на база започналите работа в началото на 2012 г. специализирани наказателни съдилища и прокуратури и промените в някои от законите, имащи значение за националната сигурност. Тези факти не са подкрепени от анализ или изводи, нито са цитирани конкретни резултати, което обосновава впечатлението, че докладът в тази своя част е непълен и недостатъчно задълбочен.
Отделя се внимание на подготовката за изцяло нов Наказателен кодекс (НК). За предприето действие в тази насока е определен проектът за обща част на НК от януари 2011 г. Това, което докладът не отчита, е отявлената критика, която същият е срещнал в лицето на ангажираните в правоприлагането институции. Следователно, от обективна гледна точка, тази бележка няма как да бъде причислена към политиките за защита на националната сигурност в сферата на правосъдието.
Противодействието срещу корупцията е определено като основен приоритет. Въпреки това мерките за борба с нея са абстрактно обобщени.
В хода на дискусията нар. представител Христо Бисеров заяви, че при условия на мониторинг е недопустимо докладът да съдържа толкова кратко изложение във връзка с правосъдието. В отчетния период изпълнителната власт постави под голям натиск и пълен контрол голяма част от съдебната власт. Изложените изводи се разминават с действителността, в резултат на което не е налице годен доклад в частта „Правосъдие“ и същият не може да бъде подкрепен.
В тази насока бяха изложени и други аргументи, според които настоящият доклад е абстрактен, не стига до обективни изводи за състоянието на националната сигурност в отчетния период, а представлява механичен сбор от доклади на различни ведомства. Също така бяха отправени критики, че не се съдържа информация как да се гарантира националната сигурност в условията на криза на националните държави, което определя доклада като формален и нелогически свързан с други политики.
След представянето на доклада, провелата се дискусия и последвалото гласуване, с 0 гласа „за”, 7 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме проект за решение:
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и т. 157 от Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с решение на Народното събрание от 25 февруари 2011 г.(ДВ, бр. 19 от 2011 г.)
РЕШИ:
Не приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г.
Решението е прието от 42-то Народно събрание на ………….2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ХРИСТО БИСЕРОВ