Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
31/07/2013
Доклад на комисия
ДОКЛАД
Вх. № 353-03-19/01.08.2013 г.
ОТНОСНО: Указ № 153 от 24 юли 2013 г. на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2013 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 11 юли 2013 г.
На редовно заседание, проведено на 31 юли 2013 година, Комисията по правни въпроси обсъди Указ на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства и мотивите към него.
Председателят на Комисията по правни въпроси г-н Христо Бисеров, представи пред членовете на Комисията съдържанието на Указа и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане § 24, относно чл.34е, ал.1, т.1 и т. 3 и ал.4, т.1 и т. 3 и § 26, относно чл.34з от ЗИД на ЗСРС с основен аргумент, че се пораждат съмнения за несъответствие с конституционните принципи за разделение на властите и независимост на съдебната власт .
С § 24 в ЗИД на ЗСРС се създава нов чл.34е, в който са посочени дейностите, които Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства следва да извършва за изпълнение на възложената му в чл.34б, ал.1 задача. В този параграф Президентът на Републиката оспорва уредбата, свързана с:
- дейността по изискване в рамките на компетентността на Националното бюро на информация от органите и структурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства (чл. 34е, ал.1, т.1);
- дейността по даване от Националното бюро на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация (чл.34е, ал.1, т.3) ;
- правото на достъп на членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, до всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства и всяко помещение, в което се съхраняват документите за тях (чл.34е, ал.4, т.1 и 3).
Мотивите за оспорването в тази част развиват тезата, че в рамките на информацията, която Националното бюро следва да получава, се включва и следствената тайна. Според мотивите, изискването на такава от магистратите или разследващите органи, ще наруши пряко или косвено неприкосновеността на следствената тайна.
Според мотивите, дейността по даване на задължителни указания за подобряване на режимите за използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация създава предпоставки за зависимост или влияние върху вътрешното убеждение на съдии, прокурори и разследващи органи, които са независими и се подчиняват само на закона.
§ 26 от ЗИД на ЗСРС предвижда изменение на чл.34з от закона, който е свързан с парламентарния контрол върху органите, които извършват дейностите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
В мотивите за оспорването на този параграф се посочва, че норми с такова съдържание създават възможност отделни магистрати да бъдат задължени да се явят пред постоянна комисия на Народното събрание, за да дават разяснения и вероятно да предоставят материали по следствени дела. По такъв начин може да се влияе върху вътрешното убеждение и да се постигне намеса в работата на независимата съдебна власт. Цитирана е практика на Конституционния съд
В обсъждането на Указа и мотивите към него участие взеха народните представители Мая Манолова, Филип Попов, Смиляна Нитова, Петър Петров и Христо Бисеров.
Те припомниха, че за първи път Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства беше създадено през 2008 г. в изпълнение на осъдителното решение на Съда по правата на човека по делото „Асоциацията за Европейска интеграция и права на човека и Екемджиев срещу България” от 28 юни 2007 г. С него се установява несъответствие на ЗСРС с Конвенцията за правата на човека и със стандартите на Съда срещу злоупотреби, тъй като липсва независим орган за контрол върху цялата дейност, свързана със специалните разузнавателни средства. Независимо от това през 2009 г. Бюрото беше закрито.
Участващите в дискусията народни представители обърнаха внимание, че ЗИД на ЗСРС, от който са оспорените разпоредби, възстановява Националното бюро като независим орган за контрол и му възлага съответните на тази задача правомощия. По същество тези правомощия са комбинация от:
- контрол за законосъобразност на процедурите и
- защита правата и свободите на гражданите от незаконосъобразното използване на СРС.
Подробното описване на дейностите, които Националното бюро може да извършва, част от които са оспорените разпоредби в § 24, е необходимо с оглед статута на Бюрото като държавен орган. Ако законът не ги укаже, на основание основен правен принцип, че на държавните органи е забранено всичко, освен изрично определеното със закон, Бюрото няма да може да изпълни задачата, за която е създадено.
Дейността по получаване на информация, която е предвидена като дейност на Бюрото, е неразривно свързана със задачата му да осъществява контрол върху процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, както и върху процедурите по съхраняване и унищожаване на информацията, получена чрез тях. Такова е и описанието на тази задача в чл.34б, ал.1 от закона, който не се оспорва. В оспорвания чл.34е, ал.1 изрично се определя, че информацията, която Бюрото може да изисква е в рамките на компетентността му, т.е. информация, която има отношение към процедурите, спазването на които то контролира.
Не е в законовата компетентност на Бюрото да изисква информация какви данни са събрани при използването на специални разузнавателни средства. Именно данните от разследванията, съставляват следствена тайна, според Решение на Конституционния съд № 9 от 2011 г. по к.д №:7/2011.
Във връзка със същата задача – контрол за спазване на процедурите - е и дейността по даване на задължителни указания, която е уредена в оспорвания чл.34е, ал.1, т.3. Националното бюро няма компетентност да дава указания по същество по неприключили наказателни производства. И ЗИД на ЗСРС никъде в уредбата си не предвижда такава компетентност.
Известна неяснота възниква от направената в мотивите към Указа връзка между правото на достъп до документите и помещенията, предоставено с оспорения чл.34е, ал.4, и накърняването на независимостта на съдебната власт. Контролните функции на Националното бюро предполагат достъп до документи, каквито са напр. регистрите при съответните органи. А тези документи, според правилата за документооборота, се съхраняват в съответни помещения. Лишаването от такъв достъп би довело до лишаване от съдържание на контролната дейност.
Най-озадачаваща от юридическа гледна точка, според народните представили от Комисията по правни въпроси е тезата, изразена в мотивите на Указа, че „конституционният законодател е предвидил, че контролната дейност върху магистратите и техните актове се осъществява от Висшия съдебен съвет и Инспектората към него”. Всеизвестно е, че контролът върху актовете на органите на съдената власт се извършва само и единствено по реда на инстанционния контрол.
Във връзка с оспорването на § 26 относно парламентарния контрол, народните представители обърнаха внимание, че освен класическата форма на парламентарен контрол, която Народното събрание осъществява по отношение на изпълнителната власт, форма на парламентарен контрол е и този, който осъществяват постоянните и временните му комисии. Той се изразява в изслушване на отчети и информации свързани с работата на съответното ведомство. Такава форма на парламентарен контрол е, напр. изслушването и приемането на докладите на върховните съдилища и на главния прокурор, което е предвидено изрично в чл.84, т.16 от Конституцията като правомощие на Народното събрание. А в тези доклади традиционно се съдържа и информация във връзка правомощието на съответната структурата от съдебната власт, свързано с дейностите по разрешаване и използване на специални разузнавателни средства. Упражняването на тази форма на контрол не може да надхвърли рамките на конституционните правомощия на Народното събрание, които не включват контролиране на движението на неприключили наказателни производства, нито допускат намеса от законодателния орган по тяхното същество.
Народните представители изразиха неразбиране защо се атакува целия текст на новия чл.34з, при положение, че неговата алинея 2 възпроизвежда буквално чл.80 от Конституцията. Едва ли идеята на авторите на мотивите на Указа е била да се оспори конституционна норма поради противоречие със самата нея. Дори и да не беше включена в този закон, по силата на прякото действие на конституционните норми, задължението за явяване пред парламентарна комисия на длъжностните лица възниква винаги, при отправена покана към тях. Факт е, че в цитираното в мотивите към Указа Решение № 5 от 1995 г., Конституционния съд отбелязва, че при прилагането на нормата, от категорията на длъжностните лица трябва да отпаднат президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Също така е факт, обаче че със същото решение Конституционния съд приема, че съществуването на норма с такова съдържание в нормативен акт с ранг на закон не е противоконституционно.
В изказванията си народните представители припомниха, че в обсъждането на ЗИД на ЗСРС активно участие взеха представители на всички органи на съдебната система, както и представители на органи на изпълнителната власт, които имат отношение към дейностите, свързани със специалните разузнавателни средства. Никой от тях не постави под съмнение коректността на текстове на закона по отношение на принципите за разделението на властите и независимостта на съдебната власт.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ХРИСТО БИСЕРОВ
ДОКЛАД
Вх. № 353-03-19/01.08.2013 г.
ОТНОСНО: Указ № 153 от 24 юли 2013 г. на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2013 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 11 юли 2013 г.
На редовно заседание, проведено на 31 юли 2013 година, Комисията по правни въпроси обсъди Указ на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства и мотивите към него.
Председателят на Комисията по правни въпроси г-н Христо Бисеров, представи пред членовете на Комисията съдържанието на Указа и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане § 24, относно чл.34е, ал.1, т.1 и т. 3 и ал.4, т.1 и т. 3 и § 26, относно чл.34з от ЗИД на ЗСРС с основен аргумент, че се пораждат съмнения за несъответствие с конституционните принципи за разделение на властите и независимост на съдебната власт .
С § 24 в ЗИД на ЗСРС се създава нов чл.34е, в който са посочени дейностите, които Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства следва да извършва за изпълнение на възложената му в чл.34б, ал.1 задача. В този параграф Президентът на Републиката оспорва уредбата, свързана с:
- дейността по изискване в рамките на компетентността на Националното бюро на информация от органите и структурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства (чл. 34е, ал.1, т.1);
- дейността по даване от Националното бюро на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация (чл.34е, ал.1, т.3) ;
- правото на достъп на членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, до всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства и всяко помещение, в което се съхраняват документите за тях (чл.34е, ал.4, т.1 и 3).
Мотивите за оспорването в тази част развиват тезата, че в рамките на информацията, която Националното бюро следва да получава, се включва и следствената тайна. Според мотивите, изискването на такава от магистратите или разследващите органи, ще наруши пряко или косвено неприкосновеността на следствената тайна.
Според мотивите, дейността по даване на задължителни указания за подобряване на режимите за използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация създава предпоставки за зависимост или влияние върху вътрешното убеждение на съдии, прокурори и разследващи органи, които са независими и се подчиняват само на закона.
§ 26 от ЗИД на ЗСРС предвижда изменение на чл.34з от закона, който е свързан с парламентарния контрол върху органите, които извършват дейностите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
В мотивите за оспорването на този параграф се посочва, че норми с такова съдържание създават възможност отделни магистрати да бъдат задължени да се явят пред постоянна комисия на Народното събрание, за да дават разяснения и вероятно да предоставят материали по следствени дела. По такъв начин може да се влияе върху вътрешното убеждение и да се постигне намеса в работата на независимата съдебна власт. Цитирана е практика на Конституционния съд
В обсъждането на Указа и мотивите към него участие взеха народните представители Мая Манолова, Филип Попов, Смиляна Нитова, Петър Петров и Христо Бисеров.
Те припомниха, че за първи път Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства беше създадено през 2008 г. в изпълнение на осъдителното решение на Съда по правата на човека по делото „Асоциацията за Европейска интеграция и права на човека и Екемджиев срещу България” от 28 юни 2007 г. С него се установява несъответствие на ЗСРС с Конвенцията за правата на човека и със стандартите на Съда срещу злоупотреби, тъй като липсва независим орган за контрол върху цялата дейност, свързана със специалните разузнавателни средства. Независимо от това през 2009 г. Бюрото беше закрито.
Участващите в дискусията народни представители обърнаха внимание, че ЗИД на ЗСРС, от който са оспорените разпоредби, възстановява Националното бюро като независим орган за контрол и му възлага съответните на тази задача правомощия. По същество тези правомощия са комбинация от:
- контрол за законосъобразност на процедурите и
- защита правата и свободите на гражданите от незаконосъобразното използване на СРС.
Подробното описване на дейностите, които Националното бюро може да извършва, част от които са оспорените разпоредби в § 24, е необходимо с оглед статута на Бюрото като държавен орган. Ако законът не ги укаже, на основание основен правен принцип, че на държавните органи е забранено всичко, освен изрично определеното със закон, Бюрото няма да може да изпълни задачата, за която е създадено.
Дейността по получаване на информация, която е предвидена като дейност на Бюрото, е неразривно свързана със задачата му да осъществява контрол върху процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, както и върху процедурите по съхраняване и унищожаване на информацията, получена чрез тях. Такова е и описанието на тази задача в чл.34б, ал.1 от закона, който не се оспорва. В оспорвания чл.34е, ал.1 изрично се определя, че информацията, която Бюрото може да изисква е в рамките на компетентността му, т.е. информация, която има отношение към процедурите, спазването на които то контролира.
Не е в законовата компетентност на Бюрото да изисква информация какви данни са събрани при използването на специални разузнавателни средства. Именно данните от разследванията, съставляват следствена тайна, според Решение на Конституционния съд № 9 от 2011 г. по к.д №:7/2011.
Във връзка със същата задача – контрол за спазване на процедурите - е и дейността по даване на задължителни указания, която е уредена в оспорвания чл.34е, ал.1, т.3. Националното бюро няма компетентност да дава указания по същество по неприключили наказателни производства. И ЗИД на ЗСРС никъде в уредбата си не предвижда такава компетентност.
Известна неяснота възниква от направената в мотивите към Указа връзка между правото на достъп до документите и помещенията, предоставено с оспорения чл.34е, ал.4, и накърняването на независимостта на съдебната власт. Контролните функции на Националното бюро предполагат достъп до документи, каквито са напр. регистрите при съответните органи. А тези документи, според правилата за документооборота, се съхраняват в съответни помещения. Лишаването от такъв достъп би довело до лишаване от съдържание на контролната дейност.
Най-озадачаваща от юридическа гледна точка, според народните представили от Комисията по правни въпроси е тезата, изразена в мотивите на Указа, че „конституционният законодател е предвидил, че контролната дейност върху магистратите и техните актове се осъществява от Висшия съдебен съвет и Инспектората към него”. Всеизвестно е, че контролът върху актовете на органите на съдената власт се извършва само и единствено по реда на инстанционния контрол.
Във връзка с оспорването на § 26 относно парламентарния контрол, народните представители обърнаха внимание, че освен класическата форма на парламентарен контрол, която Народното събрание осъществява по отношение на изпълнителната власт, форма на парламентарен контрол е и този, който осъществяват постоянните и временните му комисии. Той се изразява в изслушване на отчети и информации свързани с работата на съответното ведомство. Такава форма на парламентарен контрол е, напр. изслушването и приемането на докладите на върховните съдилища и на главния прокурор, което е предвидено изрично в чл.84, т.16 от Конституцията като правомощие на Народното събрание. А в тези доклади традиционно се съдържа и информация във връзка правомощието на съответната структурата от съдебната власт, свързано с дейностите по разрешаване и използване на специални разузнавателни средства. Упражняването на тази форма на контрол не може да надхвърли рамките на конституционните правомощия на Народното събрание, които не включват контролиране на движението на неприключили наказателни производства, нито допускат намеса от законодателния орган по тяхното същество.
Народните представители изразиха неразбиране защо се атакува целия текст на новия чл.34з, при положение, че неговата алинея 2 възпроизвежда буквално чл.80 от Конституцията. Едва ли идеята на авторите на мотивите на Указа е била да се оспори конституционна норма поради противоречие със самата нея. Дори и да не беше включена в този закон, по силата на прякото действие на конституционните норми, задължението за явяване пред парламентарна комисия на длъжностните лица възниква винаги, при отправена покана към тях. Факт е, че в цитираното в мотивите към Указа Решение № 5 от 1995 г., Конституционния съд отбелязва, че при прилагането на нормата, от категорията на длъжностните лица трябва да отпаднат президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Също така е факт, обаче че със същото решение Конституционния съд приема, че съществуването на норма с такова съдържание в нормативен акт с ранг на закон не е противоконституционно.
В изказванията си народните представители припомниха, че в обсъждането на ЗИД на ЗСРС активно участие взеха представители на всички органи на съдебната система, както и представители на органи на изпълнителната власт, които имат отношение към дейностите, свързани със специалните разузнавателни средства. Никой от тях не постави под съмнение коректността на текстове на закона по отношение на принципите за разделението на властите и независимостта на съдебната власт.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ХРИСТО БИСЕРОВ
