Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
09/10/2013
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
Вх. № 353-03-41/31.10.2013 г.
Относно: Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г., № 330-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2013 г.
На свое заседание, проведено на 09 октомври 2013 г. Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г. и Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г., № 330-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2013 г.
На заседанието присъстваха г-жа Соня Найденова – представляваща Висшия съдебен съвет, г-н Сотир Цацаров – главен прокурор, г-н Златко Халваджиев – и.д. директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности в Министерството на правосъдието.
Докладите бяха представени от главния прокурор г-н Цацаров.
1. Структура и съдържание
И двата доклада съдържат обобщени данни от докладите за дейността на Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, Върховната административна прокуратура, 5-те апелативни прокуратури, Военноапелативна прокуратура, 27-те окръжни прокуратури, Софийска градска прокуратура, 5-те военноокръжни прокуратури, в състава на които са окръжните следствени отдели, на 113-те районни прокуратури, както и на разследващите полицаи при Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната. В Доклада за 2012 г. са включени и данните за дейността на специализираната прокуратура, административната специализирана прокуратура и на разследващите органи от Министерството на финансите.
И двата доклада са структуриран в 7 раздела. Докладът за 2011 г. е придружен с 11 приложения, а този за - с 12 приложения.
И в двата доклада е направен е сравнителен анализ на данните с тези от предходни години по унифицираните показатели за отчетност на прокуратурата и разследващите органи.
2. Регистрирана и разкрита престъпност
И двата доклада отбелязват тенденцията на намаляване на регистрираната и разкрита престъпност.
За 2011 г. регистрираните от МВР криминални престъпления са намалели с 13,2%, а икономическите с 21,9%, спрямо данните за 2010 г. Като причина за спада при криминалната престъпност се посочва намаляването на регистрираните престъпления против собствеността с 12, 5%. Този вид престъпления остават с най-голям дял (68,2%) в структурата на криминалната престъпност. Общата разкриваемост на криминалните престъпления е намаляла на 41 % (за 2010 г. е била 43,6%). Причината за спада е намалената разкриваемост на престъпленията против собствеността, която е 30,8% (за 2010 г. е била 32,4%), както и тази на престъпленията против личността – 49, 5 % (за 2010 г. е била 58,1%). Спад бележи и разкриваемостта на регистрираните умишлени убийства като част от престъпленията против личността – от 64, 2 % за 2010 г., на 56,2% за 2011 г. И при икономическите престъпления (престъпленията против стопанството, финансовата и данъчната система и др.) се отчита спад в регистрираната престъпност със 17,6 %, в срвн. с 2010 г. Намаляла е и разкриваемостта им от 49,8% за 2010 г. на 43,7% през 2011 г. Увеличение се констатира при разкриваемостта на престъплението подкуп (68,6%) и при контрабандата (46,2%). За 2011 г. частично или напълно е разкрита и документирана дейността на 254 организирани престъпни групи (за 2010 г. те са 260), извършващи престъпления на територията на Р България и в чужбина.
Регистрираните престъпления от служба „Военна полиция” на МО бележат увeличение с 2,2% (общо 652 престъпления за 2011 г. срещу 638 за 2010 г.). Структуроопределящи са престъпленията против собствеността – 50,8%, следвани от документните престъпления – 11 %. Военните престъпления съставляват 8,6% от всички регистрирани престъпления.
За 2012 г. регистрираните от МВР криминални престъпления са намалели с 8,1%, а икономическите с 10,2% спрямо 2011 г.. Като причина за спада при криминалната престъпност и за 2012 г. се посочва намаляването на регистрираните престъпления против собствеността с 11%. Този вид престъпления остават с най-голям дял (66,2%) в структурата на криминалната престъпност. Общата разкриваемост на криминалните престъпления се е увеличила на 41,4%. И при икономическите престъпления (престъпленията против стопанството, финансовата и данъчната система и др.) се отчита траен спад в разкриваемостта им, като за 2012 г. тя е 36%. За 2012 г. частично или напълно е разкрита и документирана дейността на 245 организирани престъпни групи, извършващи престъпления на територията на РБългария и в чужбина.
Регистрираните престъпления от служба „Военна полиция” на МО са намалели и са общо 546.
През 2012 г. в Агенция митници са образувани 817 досъдебни производства, от които 62 незабавни и 67 бързи производства.
3. Натовареност на прокурорите
За 2011 г. се отчита запазване на висока натовареност на прокурорите от всички нива. Средната годишна натовареност на прокурор в териториални прокуратура е 228,5 преписки (284 за 2010 г.), 211,7 досъдебни производства (255,7 за 2010 г.) и 516,9 спрени дела от предходни години (518,7 за 2010 г.). Същевременно е участвал в 154,6 съдебни заседания по наказателни, граждански и административни дела. Средната натовареност на прокурорите от административните отдели на прокуратурите е 308,9 административни дела (343,4 за 2010 г.). Прокурорите от ВКП са наблюдавали 39 047 преписки, решили са 1 143 инстанционни преписки и са участвали в 2 148 съдебни заседания. Средната натовареност на прокурор в отдел „Административно-съдебен надзор” във ВАП е участие по 441 административни дела (471,6 за 2010 г.), а тази на прокурор в отдел „Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” във ВАП – 49 преписки (44 за 2010 г.) проверени 134 административни акта и извършени 25 проверки.
Като проблем от значение за натовареността се отчита непопълнения щат в прокуратурата, което се дължи на бавността в провеждането на конкурсите. Това положение налага и предприемане на мерки с вътрешноорганизационен характер, които да допринесат за преодоляване в известна степен на високата натовареност (закриване на щатни бройки в по-малко натоварените прокуратури и разкриване на нови щатове в по-натоварените, издаване на методически указания и др. подробно описани в доклада). Във връзка с дейност на прокуратурата в рамките на административното правораздаване проблем в практиката възниква поради несъответствието на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата.
През 2012 г. един прокурор в териториална прокуратура е наблюдавал средногодишно по 208,2 преписки, 200,6 досъдебни производства и 519,6 спрени от предходни години досъдебни производства. Участвал е в средно 151,1 съдебни заседания по наказателни, административни и граждански дела. Тези показатели бележат спад в срвн. с 2011, но като цяло запазват високата натовареност на прокурорите. Прокурорите от ВКП са наблюдавали 39 461 преписки, решили са 38 916 преписки и са участвали в 2 170 съдебни заседания. Средната натовареност на прокурор във ВКП е 438,5 преписки. Прокурорите от отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията” са участвали средно в 171,8 съдебни заседания по наказателни дела и в 27,3 по граждански дела. Прокурорите във ВАП са наблюдавали общо 737 преписки и са решили 723 от тях. Участвали са в съдебни заседания по 10 746 административни дела. Средно прокурор от ВАП е наблюдавал 23,3 преписки, а прокурор в отдел „Административно-съдебен надзор” във ВАП е участвал по 413 административни дела. През 2012 г. са предприети мерки за щатното осигуряване на прокуратурата чрез назначаване и преназначаване на прокурори.
4. Натовареност на разследващите органи
През 2011 г. е намалял с 12% броят на разследваните досъдебни производства от разследващи полицаи, но тези дела продължават да съставляват най-голям дял – 98,3% от всички досъдебни производства. Твърде нисък остава делът на новообразуваните дела, разследвани от следователи – 1,3%. Общият брой на делата, разследвани от следователи е 7 477, което бележи спад в сравн. с 2010 г., когато тези дела са били 8 813. Докладът извежда като констатиран проблем в дейността на прокуратурата неизползвания в достатъчна степен капацитет на следователите, независимо от промяната в НПК от 2010 г., която позволява да им се възлагат дела от административните ръководители на териториалните прокуратури. Тези дела съставляват 21,7 % от общия брой производства (при 17,3% за 2010 г.). Броят на разследваните от прокурор досъдебни производства остава малък – 0,2% от новообразуваните дела.
През 2012 г. средната натовареност на разследващите органи по брой дела се разпределя – следовател от НСлС – 11,34; следовател в окръжните следствени отдели – 16,37; военен следовател – 15,9; следовател в следствен отдел на специализираната прокуратура – 13; разследващ полицай в МВР - 103; военен разследващ полицай – 19,5 и разследващ митнически инспектор – 20,9. Макар да има известно увеличение, продължава да съществува проблема с неизползвания в достатъчна степен капацитет на следователите. Делата, които са им възлагани от административните ръководители на териториалните прокуратури през 2012 г. съставляват 23,7 % от общия брой производства.
5. Дейност на прокуратурата
През 2011 г. се констатира намаление на общия брой преписки в срвн. с 2010 г. Наблюдаваните преписки са намалели със 17,7%, новообразуваните с 15 %, а решените с 14%. Решените преписки спрямо общия брой на наблюдаваните са 95 %. В срвн. с 2010 г. този показател бележи ръст от 4 %. Подобрение има и в срочността на решаването – по 95,3 % от преписките прокурорите са се произнесли с актове в едномесечния срок (за 2010 г. този процент е 79,3%). Традиционно висок остава и процентът на потвърдените прокурорски актове, атакувани по реда на инстанционния контрол – 75,9% от всички такива актове.
През същата година прокурорите са осъществявали наблюдение по 260 387 досъдебни производства (незабавни, бързи и производства по общия ред, спрените от предходни години и прекратени поради изтекла давност през 2011 г.), което е с 15,4% по-малко от 2010 г. Новообразуваните досъдебни производства са 139 049, което е с 5,1% по-малко от тези през 2010 г.
През 2012 г. тенденцията към намаление на общия брой преписки продължава. Наблюдаваните преписки са намалели с 9,7%, новообразуваните с 8,9 %, а решените с 8,6%. Решените преписки спрямо общия брой на наблюдаваните са 96,2 %. В срвн. с 2011 г. този показател бележи ръст от 1,2 %. Подобрение има и в срочността на решаването – по 97,3 % от преписките прокурорите са се произнесли с актове в едномесечния срок (за 2011 г. този процент е 79,3%). Традиционно висок остава и процентът на потвърдените прокурорски актове, атакувани по реда на инстанционния контрол – 76,9% от всички такива актове.
През същата година прокурорите са осъществявали наблюдение по 244 467 досъдебни производства (незабавни, бързи и производства по общия ред, спрените от предходни години и прекратени поради изтекла давност през 2011 г.), което е с 6,1% по-малко от 2011 г. Новообразуваните досъдебни производства са 128 722, което е със 7,4% по-малко от тези през 2011 г. Делът на делата, разследвани от митнически служител е нисък – 0,6%, тъй като законоопределената им предметна компетентност е много ограничена. Относително нисък – 0,1 % - остава и делът на делата, разследвани от прокурор.
6. Спрени и прекратени досъдебни производства
В края на 2010 г. общия брой спрени дела (вкл. от предходни години) е бил 625 237. От тях 1,7% са срещу известен извършител. През 2011 г. са спрени 74 100 дела, от които 4 855 срещу известен извършител. Прекратените досъдебни производства са 91 452, от които 58 226 са прекратени поради изтекла давност. Последните са с 36,3 % по-малко от тези през 2010 г. От тях 3,2 % са срещу известен извършител. Тенденцията към намаляване на тези дела е индикатор за постепенното решаване на проблема с изостаналите от предходни години дела, които до 2007 г. не са били ревизирани.
В края на 2011 г. общият брой на спрените дела е 625 237, от които ,1,4 % са срещу известен извършител. В края на 2012 г. общият брой на спрените дела е 633 284, от които 1,4 % са срещу известен извършител. Прекратените досъдебни производства са 91 523, от които 59 993 са прекратени поради изтекла давност. От тях срещу известен извършител са 930.
7. Прокурорски актове внесени в съда
През 2011 г. се наблюдава увеличаване на броя на внесените в съда прокурорски актове - 46 511, което е с 2 % повече от тези през 2010 г. От тях 28,1 % са споразуменията, което е с 16,2% повече в срвн. с 2010 г. Ръст бележи и броят на предадените на съд лица - 57 063 обвиняеми, което е с 3,4% повече спрямо 2010 г.
По внесените прокурорски актове са образувани 46 939 дела. 48,4% от тях са решените с осъдителни присъди (49% за 2010 г.) и 40,1% - с одобрени споразумения (36,8% за 2010 г.). Запазва се тенденцията от 2010 г. на делът на върнатите дела, които за 2011 г. съставляват 5,6%.
През 2012 г. се наблюдава намаляване на броя на внесените в съда прокурорски актове с 11,5% спрямо 2011 г. Намалял е и делът на предложенията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административни наказания, както и този на споразуменията. Най-значително е намалението на внесените в съда обвинителни актове, който са с 16,3% по-малко от 2011 г. Намалял е и броят на предадените на съд лица, които за 2012 г. са 49 484 обвиняеми, което е с 13,3% по-малко от тези през 2011 г..
46,6% от делата по внесените обвинителни актове са решени с осъдителни присъди, а 39,2% - с одобрени споразумения. Делът на върнатите дела бележи спад с 19,2% спрямо 2011 г.
8. Продължителност на досъдебната фаза
През 2011 г. в рамките на 7-месечния законов срок (от образуване на досъдебното производство до произнасянето на прокурора след приключването на разследването) са приключени и решени по същество 47,6% от делата, в рамките на едногодишен срок 8,2% от делата, а в срок над една година – 44,2% от делата. В последната група се включват преимуществено делата от предходни години, по които прокурорът трябва да се произнесе.
През 2012 г. приключените дела, разследвани по общия ред без продължен срок са два пъти по-малко спрямо 2011 г. Тези приключени в 2-месечния срок са 58,2%, в 6-месечен срок – 29,5%, в срок над 6-месеца, удължен от административния ръководител – 11,9%, а без продължен срок – 0,4%. Приключените от прокурор дела в 1-месечния срок са 98,8%.
През същата година 7-месечния срок са приключени и решени по същество 40,6 % от делата, в едногодишен срок – 7,2%, а в срок над една година – 52,3% от делата. Големият брой на делата от последната група се формира от произнасянията на прокурора по ревизирани спрени дела с неизвестен извършител от предходните години, възобновените и прекратените по давност през 2012 г.
9. Специален надзор и наказателни производства, образувани за някои категории тежки престъпления и такива от обществен интерес
През 2011 г. се провежда оптимизиране на обхвата на делата, които трябва да се взимат на специален надзор, като се създава нова организация в тази насока чрез вътрешноведомствени актове на главния прокурор. Така броят на тези дела от 1672 (в края на м.Февруари 2011 г.) се намалява на 302 към края на м. Декември същата година. Във връзка с мониторинговия процес на специален надзор са взети 86 досъдебни производства, пряко наблюдавани от Европейската комисия (тези дела са изброени в Приложение № 5 към доклада). От териториалните прокуратури специален надзор е осъществяван по 308 дела (вкл. и тези, внесени в съда в предходни периоди). Новообразувани са 22 производства. Общият брой на приключените дела на специален надзор е 109. От тях с постановление за прекратяване са решени 38, а в съд са внесени 110. Предадените на съд обвиняеми лица по тези дела са 341. Спрямо 128 от тях са постановени осъдителни присъди, за 30 от които с влязъл в сила съдебен акт, а 40 лица са оправдани, за 8 от които съдебният акт е влязъл в сила. По видове престъпления от наблюдаваните досъдебни производства 18,9% са водени за разследване на злоупотреби с фондове на ЕС, 12,3% са разследванията, свързани с организираната престъпност, 14,5% са делата за документни, данъчни и финансови измами, 7,9% за изпиране на пари и 6 % за корупция.
През същата година прокуратурата е осъществявала специализирано наблюдение и на всички дела, образувани за част от особено опасните тежки престъпления, които са от значим обществен интерес. Общо наблюдаваните досъдебни производства за тези престъпления са 16 147, което е с 0,2% повече спрямо 2010 г. Приключените разследвания по тези дела са с 4,6% повече от 2011 г. Най-голям дял е за разследванията за трафик на наркотици – 74,4%, следвани от разследванията за подправени платежни инструменти и парични знаци – 66,5%, за данъчни престъпления – 65,5% и за трафик на хора – 57,2%. Броят на решените дела е нараснал с 0,6% спрямо 2011 г.
Намалява броя на спрените дела по тези престъпления, като за 2011 г. те са 22,7%. На-висок е делът на спрените дела за престъпления за подправени парични знаци и платежни инструменти – 69,1%, следвани от делата за трафик на хора – 28,9% и за изпиране на пари – 24,4%.
Прекратените дела от особен обществен интерес съставляват 27,4% от решените дела. Най-висок е делът на прекратените дела, образувани за корупционни престъпления – 48,5%, за изпиране на пари – 31,7% и за трафик на наркотици – 31,5%.
По 47 % от тези всичките тези дела са внесени прокурорски актове в съда, което бележи нарастване с 8,7% спрямо 2010 г. Най-висок е дела на внесените актове по дела за организирана престъпност, който е нараснал с 54,9% спрямо 2010 г., за изпирането на пари нарастването е с 40,9%, а за подправката на платежни инструменти – с 35,1%. Увеличение се наблюдава при връщането на делата от съда - 4,1% от делата за 2011 г. спрямо 3,2% за 2010 г.
През 2012 г. прокурорите от териториалните прокуратури са осъществявали специален надзор по 373 дела, вкл. такива внесени в съда през предходните години. Новообразувани са 69 производства. Общият брой на приключените дела на специален надзор е 189. От тях с постановление за прекратяване са решение 29, а в съд са внесени 105. Предадените на съд обвиняеми лица по тези дела са 385. Спрямо 122 от тях са постановени осъдителни присъди, от които за 60 има влязъл в сила съдебен акт, а 95 лица са оправдани, от които 8 с влязъл в сила съдебен акт.
Прокурорите от ВКП са наблюдавали 354 досъдебни производства взети на специален надзор.
През същата година прокуратурата е осъществявала специализирано наблюдение и на всички дела, образувани за част от особено опасните тежки престъпления, които са от значим обществен интерес. Общо наблюдаваните досъдебни производства за тези престъпления са около 16 100, като се установява намаляване на новообразуваните с 2,5% спрямо 2011 г. Срочността на разследванията по тези дела е добра, тъй като само 0,6% от тях са извън законовите срокове за разследване.
Намалява делът на внесените прокурорски актове по тези дела – по 44,5% от решените дела спрямо 47% за 2011 г. Намалял е и с 2% броя на предадените на съд лица. Увеличен е дела на върнатите от съда прокурорски актове - 4,4% от внесените актове. Осъдените лица са 79,2 % от предадените на съд. Нараства броя на оправданите лица по дела с особен обществен интерес, които са 331 спрямо 231 за 2011 г. Увеличава се и броя на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт – 208 за 2012 г. спрямо 155 за 2011 г.
10. Специални разузнавателни средства
През 2011 г. е направена промяна в начина на отчитане на използваните специални разузнавателни средства, поради което представените данни не могат да се съпоставят с данните от предходни години.
През отчитаната година прокурорите са направили 2 936 искания за използване на специални разузнавателни средства (броят им се изчислява по лица, а не по оперативни способи, каквато е била статистиката до 2010 г.). 2069 от тях са първоначални по образувани или започнати досъдебни производства, а 867 са исканията за удължаване на срока на използването. Общият брой на неуважените искания е 1,5% от всички искания. Броят на наблюдаваните дела, по които са направени искания за използване на специални разузнавателни средства е 997 (спрямо 1 016 за 2010 г.) и съставлява 6,2% от всички наблюдавани дела за тежки престъпления.
С оглед използваният оперативен способ най-голям е делът на подслушванията (53,9%), следвани от проследяването (22,1%) и наблюдението (21,6%).
Броят на лицата, по отношение на които има разрешено използване на специални разузнавателни средства е 1 744 (тъй като има лица, за които е направено повече от едно искане по различни дела или има повече от едно уважени искания срещу едно и също лице). От тях предадени на съд са 381 лица, а осъдени с влязла в сила присъда са 271 лица. Броят на осъдените лица съставлява 57,3% от предадените на съд и бележи увеличение спрямо 2010 г., когато са били 55,6%.
Преобладаващата част от исканията са направени от прокурорите, в чиито райони е съсредоточена тежката престъпност (Софийска градска прокуратура и окръжните прокуратури в гр.Пловдив, гр.Варна, гр.Стара Загора, гр. Хасково и гр.Бургас).
За същата година са изготвени 1286 искания за трафични данни по реда на Закона за електронните съобщения. И по този показател е налице намаление на исканията, които за 2010 г. са били 3 427.
През 2012 г. прокурорите са направили 2 596 искания за използване на специални разузнавателни средства, което спрямо 2011 г. е намаление с 11,6%. 1 919 от тях са първоначални по образувани или започнати досъдебни производства, а 677 са исканията за удължаване на срока на използването. Общият брой на неуважените искания е 0,8% от всички искания, което спрямо 2011 г. е намаление с 0,8%. Броят на наблюдаваните дела, по които са направени искания за използване на специални разузнавателни средства е 1 125 и съставлява 6,9% от всички наблюдавани дела за тежки престъпления.
С оглед броя на исканите оперативни способи най-голям отново е делът на подслушванията (38,4%), следвани от наблюдението (29,2%) и проследяването (29%). Доверителна сделка е използвана в 19 случая, контролирана доставка в 11, а служител под прикритие в 18 случая.
Броят на лицата, по отношение на които има разрешено използване на специални разузнавателни средства е 1 609. От тях предадени на съд са 381 лица, а осъдени с влязла в сила присъда са 440 лица. Броят на осъдените лица съставлява 54,3% от предадените на съд и бележи намаление спрямо 2011 г.
Преобладаващата част от исканията и през 2012 г. са направени от прокурорите от специализираната прокуратура, Софийска градска прокуратура и окръжните прокуратури в гр.Пловдив, гр.Варна, гр. Русе, и гр.Стара Загора.
За същата година са изготвени 626 искания за трафични данни по реда на Закона за електронните съобщения. И по този показател е налице намаление на исканията спрямо 2011 г. с близо 50%.
11. Осъдителни решения срещу прокуратурата на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
Тези части от двата доклада обхващат анализ на осъдителните решения, който са постановени по граждански дела с правно основание по чл.2 от ЗОДОВ. При наличие на хипотезите в същата разпоредба, прокуратурата на Р България носи отговорност в качеството си на юридическо лице за всички вреди (имуществени и неимуществени), които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
През 2011 г. са влезли в сила 145 осъдителни решения (в срвн. с 2010 г., когато решенията са били 166), а през 2012 г. – 221 решения срещу прокуратурата по реда на ЗОДОВ. Основанията за постановяването им се обособяват в няколко групи.
Най-голям относителен дял съставляват осъдителните решения във връзка с влезлите в сила оправдателни присъди – 101 решения за 2011 г. (69,9%) и 154 решения за 2012 г. (69,7%), спрямо 54,2 % за 2010 г. Те са основани на доказани от страна на ищците претърпени вреди в резултат на незаконосъобразни действия по време на воденото наказателно производство, по което е постановена оправдателната присъда.
На основание прекратено наказателно производство са постановени обезщетения по 42 дела за 2011 г. и 63 дела за 2012 г., спрямо 55 дела за 2010 г. Преобладават делата, по които наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от обвиненото лице или поради това, че деянието не е престъпление.
На основание отменена мярка за неотклонение задържане под стража през 2011 г. са присъдени обезщетения по 7 дела за 2010 г. и по 34 дела за 2011 г., спрямо 17 дела за 2010 г. Незначителен е делът на делата, по които е присъдено обезщетение поради изпълнение на наказание над определения срок или размер – 2 дела за 2011 г. и 4 дела за 2012 г., спрямо 17 дела за 2010 г.
Присъдените обезщетения, които прокуратурата следва да заплати по тези дела са 1 669 398 лв. за 2011 г. и 2 888 460 лв. за 2012 г., спрямо 851 979 лв. за 2010 г. Обезщетенията включват присъдените имуществени и неимуществени вреди, както и разноските по делата (не се включват дължимите лихви, които се изчисляват към момента на плащането на обезщетенията). Увеличаването на размерите на присъдените обезщетения при намаляване на броя на делата е резултат от тенденцията през последните четири години за значителното увеличаване на исковите претенции и наложилата се съдебна практика за максимално и пълно репариране на вредите.
По предявените изпълнителни листове на основание влезли в сила осъдителни решения са изплатени обезщетения в размер на 1 868 822 лв. за 2011 г. и 3 302 088 лв. за 2012 г., спрямо 1 102 244 лв. за 2010 г.
И двата доклада отчитат проблеми при прилагането на мерките за защита на свидетелите. Като основна причина се извежда съществуващият законов механизъм, който препятства възможността за бързина и оперативност при взимането на решения за прилагане на мерките.
И двата доклада отчитат продължаващата тенденция за ангажиране на прокуратурата с въпроси извън нейната компетентност по сигнали на граждани и организации. Това фактическо положение допълнително увеличава натовареността на прокурорите поради необходимостта от произнасяне по тях с постановление или с резолюция. Като продължаваща тенденция се констатира и недостатъчността на конкретни данни в сигналите на контролните органи, което налага допълнително възлагане на проверки или извършване на такава от прокурор и също се отразява на натовареността.
Становищата на Висшия съдебен съвет по Обобщения доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г. и Доклада за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г. бяха представени от г-жа Соня Найденова, представляваща Висшия съдебен съвет, с акцентиране върху съдържащата се в тях препоръка за задълбочаване на анализа относно причините за постановяване на осъдителни решения срещу прокуратурата на основание чл.2 от ЗОДОВ.
В последвалото обсъждане на докладите участие взеха народните представители Мая Манолова, Димитър Лазаров, Емил Радев, Христо Бисеров, Митхат Метин и Явор Нотев.
Те обърнаха внимание, че структурата докладите съществено улеснява ориентацията в съдържанието им и дава възможност за проследяване в необходимите детайли на дейността на прокуратурата и разследващите органи. Нещо повече, в доклада за 2012 г. информацията е оптимизирана с оглед избягване във възможната степен на повторения на еднакви данни в различни части на съдържанието. И двата доклада са с балансирано представяне на статистически данни и аналитични части, вкл. и предложения за законодателни промени. Съществен позитив е изграждането на изложението на базата на сравнителния анализ на данните с тези от предходни години, както и коректното отбелязване на направени промени, които не дават възможност за такова сравнение.
В съответствие с направените препоръки от Народното събрание при обсъждането на доклада за 2010 г., и двата обсъждани доклада съдържат информация за предприетите мерки за повишаване на квалификацията на прокурорите и за подобряване на взаимодействието между прокуратурата и другите държавни органи (контролните органи, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и др.).
Като положителни се оценяват и стъпките, които са предприети за преодоляване на високата натовареност на прокурорите чрез прилагане на вътрешноорганизационни мерки. Прилагането им обаче позволява само в известна степен да се ограничат мащабите на проблема. Доколкото необратимостта при преодоляването му е от компетентността на Висшия съдебен съвет, следва да продължат инициативите за своевременно обявяване на конкурси за заемане на непопълнените щатове в прокуратурата и тези за промяна в щатовете на отделните прокуратури съобразно обема работа в тях.
Доколкото докладите съдържат информация и за дейността на органи извън съдебната система, която е свързана с регистрирането и разкриваемостта на престъпленията, народните представители обърнаха специално внимание на продължаващата тенденция за спад в ефективността на тези дейности. Този извод се основава на отчетеното намаляване на регистрираната и разкритата престъпност, което освен, че дава отражение върху дейността на разследващите органи в негативна посока, допринася и за значителното намаляване на доверието на гражданите към правоохранителните и правоприлагащите органи. Като водеща причина за тези тенденции се определя недостатъчното внимание, което се отделя в структурите извън съдебната власт на обучението на кадрите, особено във връзка с онези престъпления, които изискват по-голям обем знания и опит в правни отрасли извън наказателното право и наказателния процес. Така, наред с липсата на правилна политика на кадрите в тези структури, се стига до съществено намаляване на качеството на разследването като цяло.
Недостатъчната квалификация в съчетание с липсата на достатъчно специални знания и опит и стихийността при образуването на дела с висок обществен интерес се посочиха от главния прокурор Сотир Цацаров и като елементи от комплекса причини за ниския процент на осъдителните присъди по тези дела.
Според народните представители отчетената тенденция на намаляване на исканията за използване на специални разузнавателни средства, която се констатира и в двата доклада, все още не може да се определи като необратима. Без да се отрича съществено значение на тази дейност за доказването на сложни престъпления, нейното извършване традиционно се възприема противоречиво от обществото. Поради това, заложените законодателни решения към ограничаването на прилагането на специалните разузнаватели средства само за онези престъпления, които обективно налагат това използване и при спазване на принципа за финансова обвързаност, следва да се съпътстват и със създаването на вътрешноорганизационни механизми за избягване на прекомерността при използването им в рамките на конкретните наказателни производства.
Съществена част от дискусията обхвана обсъждане на ефективността на дейността на специализираните прокуратури. Във връзка с конкретно поставен въпрос какви мерки са предприети за преодоляване на проблема с пренатовареността на тези структури, главният прокурор Сотир Цацаров информира народните представители, че тя е била резултат от недостатъчно кадрово обезпечаване, което вече е преодоляно. Като припомниха накратко аргументите за създаването на специализираните структури в съдебната система, народните представители се обединиха около становището, че в предстоящия Доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи за 2013 г. следва да се съдържа информация, която да позволи обективна оценка за ефективността им, както и да се използва и за база за преценка дали и доколко са необходими законодателни промени по отношение на материалната и процесуалната им компетентност.
В хода на обсъждането на двата доклада се засегна и въпросът за взаимодействието на прокуратурата с контролните органи. Докладът за 2012 г. отчита известен напредък в качеството и начина на подаване на информация от контролните органи към прокуратурата. В тази връзка главният прокурор Сотир Цацаров информира народните представители, че се обмислят законодателни предложения, които да позволят използване в наказателното производство на предоставените на прокуратурата от тези органи документи и информация.
По голяма част от обсъдените в хода на дискусията въпроси народните представители от Комисията по правни въпроси изразиха готовност при необходимост да обсъдят предложения за законодателни промени, които биха допринесли за подобряване дейността по разследването на престъпления, както и тази на прокуратурата като цяло.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на Доклада на прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2013 г. и следващите години:
1. Докладът е изготвен в съответствие със закона за съдебната власт, представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях.
2. Да се запази структурата на доклада и постигнатия баланс на представяне на статистическата информация и нейния анализ.
3. Да се предприемат във възможно най-кратък срок мерки за попълване на незаетите щатове в прокуратурите с най-висока натовареност.
4. Да продължи работата по създаване на ефективен механизъм за определяне на натовареността на прокурорите, който да отчита не само броя, но и сложността на въпросите, подлежащи на решаване.
5. Да се създадат ефективни вътрешноорганизационни механизми за преодоляване на недостатъчната натовареност на следователите.
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържал се“ подкрепи внесения Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., внесен на 28.05.2012 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал.1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и във връзка с чл.86, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г.
Решението е прието от 42-то Народно събрание на ..... 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание."
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържал се“ подкрепи внесения Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г., внесен на 28.05.2013 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал.1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и във връзка с чл.86, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.
Решението е прието от 42-то Народно събрание на ..... 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
ХРИСТО БИСЕРОВ
Д О К Л А Д
Вх. № 353-03-41/31.10.2013 г.
Относно: Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г., № 330-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2013 г.
На свое заседание, проведено на 09 октомври 2013 г. Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г. и Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г., № 330-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2013 г.
На заседанието присъстваха г-жа Соня Найденова – представляваща Висшия съдебен съвет, г-н Сотир Цацаров – главен прокурор, г-н Златко Халваджиев – и.д. директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности в Министерството на правосъдието.
Докладите бяха представени от главния прокурор г-н Цацаров.
1. Структура и съдържание
И двата доклада съдържат обобщени данни от докладите за дейността на Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, Върховната административна прокуратура, 5-те апелативни прокуратури, Военноапелативна прокуратура, 27-те окръжни прокуратури, Софийска градска прокуратура, 5-те военноокръжни прокуратури, в състава на които са окръжните следствени отдели, на 113-те районни прокуратури, както и на разследващите полицаи при Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната. В Доклада за 2012 г. са включени и данните за дейността на специализираната прокуратура, административната специализирана прокуратура и на разследващите органи от Министерството на финансите.
И двата доклада са структуриран в 7 раздела. Докладът за 2011 г. е придружен с 11 приложения, а този за - с 12 приложения.
И в двата доклада е направен е сравнителен анализ на данните с тези от предходни години по унифицираните показатели за отчетност на прокуратурата и разследващите органи.
2. Регистрирана и разкрита престъпност
И двата доклада отбелязват тенденцията на намаляване на регистрираната и разкрита престъпност.
За 2011 г. регистрираните от МВР криминални престъпления са намалели с 13,2%, а икономическите с 21,9%, спрямо данните за 2010 г. Като причина за спада при криминалната престъпност се посочва намаляването на регистрираните престъпления против собствеността с 12, 5%. Този вид престъпления остават с най-голям дял (68,2%) в структурата на криминалната престъпност. Общата разкриваемост на криминалните престъпления е намаляла на 41 % (за 2010 г. е била 43,6%). Причината за спада е намалената разкриваемост на престъпленията против собствеността, която е 30,8% (за 2010 г. е била 32,4%), както и тази на престъпленията против личността – 49, 5 % (за 2010 г. е била 58,1%). Спад бележи и разкриваемостта на регистрираните умишлени убийства като част от престъпленията против личността – от 64, 2 % за 2010 г., на 56,2% за 2011 г. И при икономическите престъпления (престъпленията против стопанството, финансовата и данъчната система и др.) се отчита спад в регистрираната престъпност със 17,6 %, в срвн. с 2010 г. Намаляла е и разкриваемостта им от 49,8% за 2010 г. на 43,7% през 2011 г. Увеличение се констатира при разкриваемостта на престъплението подкуп (68,6%) и при контрабандата (46,2%). За 2011 г. частично или напълно е разкрита и документирана дейността на 254 организирани престъпни групи (за 2010 г. те са 260), извършващи престъпления на територията на Р България и в чужбина.
Регистрираните престъпления от служба „Военна полиция” на МО бележат увeличение с 2,2% (общо 652 престъпления за 2011 г. срещу 638 за 2010 г.). Структуроопределящи са престъпленията против собствеността – 50,8%, следвани от документните престъпления – 11 %. Военните престъпления съставляват 8,6% от всички регистрирани престъпления.
За 2012 г. регистрираните от МВР криминални престъпления са намалели с 8,1%, а икономическите с 10,2% спрямо 2011 г.. Като причина за спада при криминалната престъпност и за 2012 г. се посочва намаляването на регистрираните престъпления против собствеността с 11%. Този вид престъпления остават с най-голям дял (66,2%) в структурата на криминалната престъпност. Общата разкриваемост на криминалните престъпления се е увеличила на 41,4%. И при икономическите престъпления (престъпленията против стопанството, финансовата и данъчната система и др.) се отчита траен спад в разкриваемостта им, като за 2012 г. тя е 36%. За 2012 г. частично или напълно е разкрита и документирана дейността на 245 организирани престъпни групи, извършващи престъпления на територията на РБългария и в чужбина.
Регистрираните престъпления от служба „Военна полиция” на МО са намалели и са общо 546.
През 2012 г. в Агенция митници са образувани 817 досъдебни производства, от които 62 незабавни и 67 бързи производства.
3. Натовареност на прокурорите
За 2011 г. се отчита запазване на висока натовареност на прокурорите от всички нива. Средната годишна натовареност на прокурор в териториални прокуратура е 228,5 преписки (284 за 2010 г.), 211,7 досъдебни производства (255,7 за 2010 г.) и 516,9 спрени дела от предходни години (518,7 за 2010 г.). Същевременно е участвал в 154,6 съдебни заседания по наказателни, граждански и административни дела. Средната натовареност на прокурорите от административните отдели на прокуратурите е 308,9 административни дела (343,4 за 2010 г.). Прокурорите от ВКП са наблюдавали 39 047 преписки, решили са 1 143 инстанционни преписки и са участвали в 2 148 съдебни заседания. Средната натовареност на прокурор в отдел „Административно-съдебен надзор” във ВАП е участие по 441 административни дела (471,6 за 2010 г.), а тази на прокурор в отдел „Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” във ВАП – 49 преписки (44 за 2010 г.) проверени 134 административни акта и извършени 25 проверки.
Като проблем от значение за натовареността се отчита непопълнения щат в прокуратурата, което се дължи на бавността в провеждането на конкурсите. Това положение налага и предприемане на мерки с вътрешноорганизационен характер, които да допринесат за преодоляване в известна степен на високата натовареност (закриване на щатни бройки в по-малко натоварените прокуратури и разкриване на нови щатове в по-натоварените, издаване на методически указания и др. подробно описани в доклада). Във връзка с дейност на прокуратурата в рамките на административното правораздаване проблем в практиката възниква поради несъответствието на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата.
През 2012 г. един прокурор в териториална прокуратура е наблюдавал средногодишно по 208,2 преписки, 200,6 досъдебни производства и 519,6 спрени от предходни години досъдебни производства. Участвал е в средно 151,1 съдебни заседания по наказателни, административни и граждански дела. Тези показатели бележат спад в срвн. с 2011, но като цяло запазват високата натовареност на прокурорите. Прокурорите от ВКП са наблюдавали 39 461 преписки, решили са 38 916 преписки и са участвали в 2 170 съдебни заседания. Средната натовареност на прокурор във ВКП е 438,5 преписки. Прокурорите от отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията” са участвали средно в 171,8 съдебни заседания по наказателни дела и в 27,3 по граждански дела. Прокурорите във ВАП са наблюдавали общо 737 преписки и са решили 723 от тях. Участвали са в съдебни заседания по 10 746 административни дела. Средно прокурор от ВАП е наблюдавал 23,3 преписки, а прокурор в отдел „Административно-съдебен надзор” във ВАП е участвал по 413 административни дела. През 2012 г. са предприети мерки за щатното осигуряване на прокуратурата чрез назначаване и преназначаване на прокурори.
4. Натовареност на разследващите органи
През 2011 г. е намалял с 12% броят на разследваните досъдебни производства от разследващи полицаи, но тези дела продължават да съставляват най-голям дял – 98,3% от всички досъдебни производства. Твърде нисък остава делът на новообразуваните дела, разследвани от следователи – 1,3%. Общият брой на делата, разследвани от следователи е 7 477, което бележи спад в сравн. с 2010 г., когато тези дела са били 8 813. Докладът извежда като констатиран проблем в дейността на прокуратурата неизползвания в достатъчна степен капацитет на следователите, независимо от промяната в НПК от 2010 г., която позволява да им се възлагат дела от административните ръководители на териториалните прокуратури. Тези дела съставляват 21,7 % от общия брой производства (при 17,3% за 2010 г.). Броят на разследваните от прокурор досъдебни производства остава малък – 0,2% от новообразуваните дела.
През 2012 г. средната натовареност на разследващите органи по брой дела се разпределя – следовател от НСлС – 11,34; следовател в окръжните следствени отдели – 16,37; военен следовател – 15,9; следовател в следствен отдел на специализираната прокуратура – 13; разследващ полицай в МВР - 103; военен разследващ полицай – 19,5 и разследващ митнически инспектор – 20,9. Макар да има известно увеличение, продължава да съществува проблема с неизползвания в достатъчна степен капацитет на следователите. Делата, които са им възлагани от административните ръководители на териториалните прокуратури през 2012 г. съставляват 23,7 % от общия брой производства.
5. Дейност на прокуратурата
През 2011 г. се констатира намаление на общия брой преписки в срвн. с 2010 г. Наблюдаваните преписки са намалели със 17,7%, новообразуваните с 15 %, а решените с 14%. Решените преписки спрямо общия брой на наблюдаваните са 95 %. В срвн. с 2010 г. този показател бележи ръст от 4 %. Подобрение има и в срочността на решаването – по 95,3 % от преписките прокурорите са се произнесли с актове в едномесечния срок (за 2010 г. този процент е 79,3%). Традиционно висок остава и процентът на потвърдените прокурорски актове, атакувани по реда на инстанционния контрол – 75,9% от всички такива актове.
През същата година прокурорите са осъществявали наблюдение по 260 387 досъдебни производства (незабавни, бързи и производства по общия ред, спрените от предходни години и прекратени поради изтекла давност през 2011 г.), което е с 15,4% по-малко от 2010 г. Новообразуваните досъдебни производства са 139 049, което е с 5,1% по-малко от тези през 2010 г.
През 2012 г. тенденцията към намаление на общия брой преписки продължава. Наблюдаваните преписки са намалели с 9,7%, новообразуваните с 8,9 %, а решените с 8,6%. Решените преписки спрямо общия брой на наблюдаваните са 96,2 %. В срвн. с 2011 г. този показател бележи ръст от 1,2 %. Подобрение има и в срочността на решаването – по 97,3 % от преписките прокурорите са се произнесли с актове в едномесечния срок (за 2011 г. този процент е 79,3%). Традиционно висок остава и процентът на потвърдените прокурорски актове, атакувани по реда на инстанционния контрол – 76,9% от всички такива актове.
През същата година прокурорите са осъществявали наблюдение по 244 467 досъдебни производства (незабавни, бързи и производства по общия ред, спрените от предходни години и прекратени поради изтекла давност през 2011 г.), което е с 6,1% по-малко от 2011 г. Новообразуваните досъдебни производства са 128 722, което е със 7,4% по-малко от тези през 2011 г. Делът на делата, разследвани от митнически служител е нисък – 0,6%, тъй като законоопределената им предметна компетентност е много ограничена. Относително нисък – 0,1 % - остава и делът на делата, разследвани от прокурор.
6. Спрени и прекратени досъдебни производства
В края на 2010 г. общия брой спрени дела (вкл. от предходни години) е бил 625 237. От тях 1,7% са срещу известен извършител. През 2011 г. са спрени 74 100 дела, от които 4 855 срещу известен извършител. Прекратените досъдебни производства са 91 452, от които 58 226 са прекратени поради изтекла давност. Последните са с 36,3 % по-малко от тези през 2010 г. От тях 3,2 % са срещу известен извършител. Тенденцията към намаляване на тези дела е индикатор за постепенното решаване на проблема с изостаналите от предходни години дела, които до 2007 г. не са били ревизирани.
В края на 2011 г. общият брой на спрените дела е 625 237, от които ,1,4 % са срещу известен извършител. В края на 2012 г. общият брой на спрените дела е 633 284, от които 1,4 % са срещу известен извършител. Прекратените досъдебни производства са 91 523, от които 59 993 са прекратени поради изтекла давност. От тях срещу известен извършител са 930.
7. Прокурорски актове внесени в съда
През 2011 г. се наблюдава увеличаване на броя на внесените в съда прокурорски актове - 46 511, което е с 2 % повече от тези през 2010 г. От тях 28,1 % са споразуменията, което е с 16,2% повече в срвн. с 2010 г. Ръст бележи и броят на предадените на съд лица - 57 063 обвиняеми, което е с 3,4% повече спрямо 2010 г.
По внесените прокурорски актове са образувани 46 939 дела. 48,4% от тях са решените с осъдителни присъди (49% за 2010 г.) и 40,1% - с одобрени споразумения (36,8% за 2010 г.). Запазва се тенденцията от 2010 г. на делът на върнатите дела, които за 2011 г. съставляват 5,6%.
През 2012 г. се наблюдава намаляване на броя на внесените в съда прокурорски актове с 11,5% спрямо 2011 г. Намалял е и делът на предложенията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административни наказания, както и този на споразуменията. Най-значително е намалението на внесените в съда обвинителни актове, който са с 16,3% по-малко от 2011 г. Намалял е и броят на предадените на съд лица, които за 2012 г. са 49 484 обвиняеми, което е с 13,3% по-малко от тези през 2011 г..
46,6% от делата по внесените обвинителни актове са решени с осъдителни присъди, а 39,2% - с одобрени споразумения. Делът на върнатите дела бележи спад с 19,2% спрямо 2011 г.
8. Продължителност на досъдебната фаза
През 2011 г. в рамките на 7-месечния законов срок (от образуване на досъдебното производство до произнасянето на прокурора след приключването на разследването) са приключени и решени по същество 47,6% от делата, в рамките на едногодишен срок 8,2% от делата, а в срок над една година – 44,2% от делата. В последната група се включват преимуществено делата от предходни години, по които прокурорът трябва да се произнесе.
През 2012 г. приключените дела, разследвани по общия ред без продължен срок са два пъти по-малко спрямо 2011 г. Тези приключени в 2-месечния срок са 58,2%, в 6-месечен срок – 29,5%, в срок над 6-месеца, удължен от административния ръководител – 11,9%, а без продължен срок – 0,4%. Приключените от прокурор дела в 1-месечния срок са 98,8%.
През същата година 7-месечния срок са приключени и решени по същество 40,6 % от делата, в едногодишен срок – 7,2%, а в срок над една година – 52,3% от делата. Големият брой на делата от последната група се формира от произнасянията на прокурора по ревизирани спрени дела с неизвестен извършител от предходните години, възобновените и прекратените по давност през 2012 г.
9. Специален надзор и наказателни производства, образувани за някои категории тежки престъпления и такива от обществен интерес
През 2011 г. се провежда оптимизиране на обхвата на делата, които трябва да се взимат на специален надзор, като се създава нова организация в тази насока чрез вътрешноведомствени актове на главния прокурор. Така броят на тези дела от 1672 (в края на м.Февруари 2011 г.) се намалява на 302 към края на м. Декември същата година. Във връзка с мониторинговия процес на специален надзор са взети 86 досъдебни производства, пряко наблюдавани от Европейската комисия (тези дела са изброени в Приложение № 5 към доклада). От териториалните прокуратури специален надзор е осъществяван по 308 дела (вкл. и тези, внесени в съда в предходни периоди). Новообразувани са 22 производства. Общият брой на приключените дела на специален надзор е 109. От тях с постановление за прекратяване са решени 38, а в съд са внесени 110. Предадените на съд обвиняеми лица по тези дела са 341. Спрямо 128 от тях са постановени осъдителни присъди, за 30 от които с влязъл в сила съдебен акт, а 40 лица са оправдани, за 8 от които съдебният акт е влязъл в сила. По видове престъпления от наблюдаваните досъдебни производства 18,9% са водени за разследване на злоупотреби с фондове на ЕС, 12,3% са разследванията, свързани с организираната престъпност, 14,5% са делата за документни, данъчни и финансови измами, 7,9% за изпиране на пари и 6 % за корупция.
През същата година прокуратурата е осъществявала специализирано наблюдение и на всички дела, образувани за част от особено опасните тежки престъпления, които са от значим обществен интерес. Общо наблюдаваните досъдебни производства за тези престъпления са 16 147, което е с 0,2% повече спрямо 2010 г. Приключените разследвания по тези дела са с 4,6% повече от 2011 г. Най-голям дял е за разследванията за трафик на наркотици – 74,4%, следвани от разследванията за подправени платежни инструменти и парични знаци – 66,5%, за данъчни престъпления – 65,5% и за трафик на хора – 57,2%. Броят на решените дела е нараснал с 0,6% спрямо 2011 г.
Намалява броя на спрените дела по тези престъпления, като за 2011 г. те са 22,7%. На-висок е делът на спрените дела за престъпления за подправени парични знаци и платежни инструменти – 69,1%, следвани от делата за трафик на хора – 28,9% и за изпиране на пари – 24,4%.
Прекратените дела от особен обществен интерес съставляват 27,4% от решените дела. Най-висок е делът на прекратените дела, образувани за корупционни престъпления – 48,5%, за изпиране на пари – 31,7% и за трафик на наркотици – 31,5%.
По 47 % от тези всичките тези дела са внесени прокурорски актове в съда, което бележи нарастване с 8,7% спрямо 2010 г. Най-висок е дела на внесените актове по дела за организирана престъпност, който е нараснал с 54,9% спрямо 2010 г., за изпирането на пари нарастването е с 40,9%, а за подправката на платежни инструменти – с 35,1%. Увеличение се наблюдава при връщането на делата от съда - 4,1% от делата за 2011 г. спрямо 3,2% за 2010 г.
През 2012 г. прокурорите от териториалните прокуратури са осъществявали специален надзор по 373 дела, вкл. такива внесени в съда през предходните години. Новообразувани са 69 производства. Общият брой на приключените дела на специален надзор е 189. От тях с постановление за прекратяване са решение 29, а в съд са внесени 105. Предадените на съд обвиняеми лица по тези дела са 385. Спрямо 122 от тях са постановени осъдителни присъди, от които за 60 има влязъл в сила съдебен акт, а 95 лица са оправдани, от които 8 с влязъл в сила съдебен акт.
Прокурорите от ВКП са наблюдавали 354 досъдебни производства взети на специален надзор.
През същата година прокуратурата е осъществявала специализирано наблюдение и на всички дела, образувани за част от особено опасните тежки престъпления, които са от значим обществен интерес. Общо наблюдаваните досъдебни производства за тези престъпления са около 16 100, като се установява намаляване на новообразуваните с 2,5% спрямо 2011 г. Срочността на разследванията по тези дела е добра, тъй като само 0,6% от тях са извън законовите срокове за разследване.
Намалява делът на внесените прокурорски актове по тези дела – по 44,5% от решените дела спрямо 47% за 2011 г. Намалял е и с 2% броя на предадените на съд лица. Увеличен е дела на върнатите от съда прокурорски актове - 4,4% от внесените актове. Осъдените лица са 79,2 % от предадените на съд. Нараства броя на оправданите лица по дела с особен обществен интерес, които са 331 спрямо 231 за 2011 г. Увеличава се и броя на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт – 208 за 2012 г. спрямо 155 за 2011 г.
10. Специални разузнавателни средства
През 2011 г. е направена промяна в начина на отчитане на използваните специални разузнавателни средства, поради което представените данни не могат да се съпоставят с данните от предходни години.
През отчитаната година прокурорите са направили 2 936 искания за използване на специални разузнавателни средства (броят им се изчислява по лица, а не по оперативни способи, каквато е била статистиката до 2010 г.). 2069 от тях са първоначални по образувани или започнати досъдебни производства, а 867 са исканията за удължаване на срока на използването. Общият брой на неуважените искания е 1,5% от всички искания. Броят на наблюдаваните дела, по които са направени искания за използване на специални разузнавателни средства е 997 (спрямо 1 016 за 2010 г.) и съставлява 6,2% от всички наблюдавани дела за тежки престъпления.
С оглед използваният оперативен способ най-голям е делът на подслушванията (53,9%), следвани от проследяването (22,1%) и наблюдението (21,6%).
Броят на лицата, по отношение на които има разрешено използване на специални разузнавателни средства е 1 744 (тъй като има лица, за които е направено повече от едно искане по различни дела или има повече от едно уважени искания срещу едно и също лице). От тях предадени на съд са 381 лица, а осъдени с влязла в сила присъда са 271 лица. Броят на осъдените лица съставлява 57,3% от предадените на съд и бележи увеличение спрямо 2010 г., когато са били 55,6%.
Преобладаващата част от исканията са направени от прокурорите, в чиито райони е съсредоточена тежката престъпност (Софийска градска прокуратура и окръжните прокуратури в гр.Пловдив, гр.Варна, гр.Стара Загора, гр. Хасково и гр.Бургас).
За същата година са изготвени 1286 искания за трафични данни по реда на Закона за електронните съобщения. И по този показател е налице намаление на исканията, които за 2010 г. са били 3 427.
През 2012 г. прокурорите са направили 2 596 искания за използване на специални разузнавателни средства, което спрямо 2011 г. е намаление с 11,6%. 1 919 от тях са първоначални по образувани или започнати досъдебни производства, а 677 са исканията за удължаване на срока на използването. Общият брой на неуважените искания е 0,8% от всички искания, което спрямо 2011 г. е намаление с 0,8%. Броят на наблюдаваните дела, по които са направени искания за използване на специални разузнавателни средства е 1 125 и съставлява 6,9% от всички наблюдавани дела за тежки престъпления.
С оглед броя на исканите оперативни способи най-голям отново е делът на подслушванията (38,4%), следвани от наблюдението (29,2%) и проследяването (29%). Доверителна сделка е използвана в 19 случая, контролирана доставка в 11, а служител под прикритие в 18 случая.
Броят на лицата, по отношение на които има разрешено използване на специални разузнавателни средства е 1 609. От тях предадени на съд са 381 лица, а осъдени с влязла в сила присъда са 440 лица. Броят на осъдените лица съставлява 54,3% от предадените на съд и бележи намаление спрямо 2011 г.
Преобладаващата част от исканията и през 2012 г. са направени от прокурорите от специализираната прокуратура, Софийска градска прокуратура и окръжните прокуратури в гр.Пловдив, гр.Варна, гр. Русе, и гр.Стара Загора.
За същата година са изготвени 626 искания за трафични данни по реда на Закона за електронните съобщения. И по този показател е налице намаление на исканията спрямо 2011 г. с близо 50%.
11. Осъдителни решения срещу прокуратурата на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
Тези части от двата доклада обхващат анализ на осъдителните решения, който са постановени по граждански дела с правно основание по чл.2 от ЗОДОВ. При наличие на хипотезите в същата разпоредба, прокуратурата на Р България носи отговорност в качеството си на юридическо лице за всички вреди (имуществени и неимуществени), които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
През 2011 г. са влезли в сила 145 осъдителни решения (в срвн. с 2010 г., когато решенията са били 166), а през 2012 г. – 221 решения срещу прокуратурата по реда на ЗОДОВ. Основанията за постановяването им се обособяват в няколко групи.
Най-голям относителен дял съставляват осъдителните решения във връзка с влезлите в сила оправдателни присъди – 101 решения за 2011 г. (69,9%) и 154 решения за 2012 г. (69,7%), спрямо 54,2 % за 2010 г. Те са основани на доказани от страна на ищците претърпени вреди в резултат на незаконосъобразни действия по време на воденото наказателно производство, по което е постановена оправдателната присъда.
На основание прекратено наказателно производство са постановени обезщетения по 42 дела за 2011 г. и 63 дела за 2012 г., спрямо 55 дела за 2010 г. Преобладават делата, по които наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от обвиненото лице или поради това, че деянието не е престъпление.
На основание отменена мярка за неотклонение задържане под стража през 2011 г. са присъдени обезщетения по 7 дела за 2010 г. и по 34 дела за 2011 г., спрямо 17 дела за 2010 г. Незначителен е делът на делата, по които е присъдено обезщетение поради изпълнение на наказание над определения срок или размер – 2 дела за 2011 г. и 4 дела за 2012 г., спрямо 17 дела за 2010 г.
Присъдените обезщетения, които прокуратурата следва да заплати по тези дела са 1 669 398 лв. за 2011 г. и 2 888 460 лв. за 2012 г., спрямо 851 979 лв. за 2010 г. Обезщетенията включват присъдените имуществени и неимуществени вреди, както и разноските по делата (не се включват дължимите лихви, които се изчисляват към момента на плащането на обезщетенията). Увеличаването на размерите на присъдените обезщетения при намаляване на броя на делата е резултат от тенденцията през последните четири години за значителното увеличаване на исковите претенции и наложилата се съдебна практика за максимално и пълно репариране на вредите.
По предявените изпълнителни листове на основание влезли в сила осъдителни решения са изплатени обезщетения в размер на 1 868 822 лв. за 2011 г. и 3 302 088 лв. за 2012 г., спрямо 1 102 244 лв. за 2010 г.
И двата доклада отчитат проблеми при прилагането на мерките за защита на свидетелите. Като основна причина се извежда съществуващият законов механизъм, който препятства възможността за бързина и оперативност при взимането на решения за прилагане на мерките.
И двата доклада отчитат продължаващата тенденция за ангажиране на прокуратурата с въпроси извън нейната компетентност по сигнали на граждани и организации. Това фактическо положение допълнително увеличава натовареността на прокурорите поради необходимостта от произнасяне по тях с постановление или с резолюция. Като продължаваща тенденция се констатира и недостатъчността на конкретни данни в сигналите на контролните органи, което налага допълнително възлагане на проверки или извършване на такава от прокурор и също се отразява на натовареността.
Становищата на Висшия съдебен съвет по Обобщения доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г. и Доклада за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г. бяха представени от г-жа Соня Найденова, представляваща Висшия съдебен съвет, с акцентиране върху съдържащата се в тях препоръка за задълбочаване на анализа относно причините за постановяване на осъдителни решения срещу прокуратурата на основание чл.2 от ЗОДОВ.
В последвалото обсъждане на докладите участие взеха народните представители Мая Манолова, Димитър Лазаров, Емил Радев, Христо Бисеров, Митхат Метин и Явор Нотев.
Те обърнаха внимание, че структурата докладите съществено улеснява ориентацията в съдържанието им и дава възможност за проследяване в необходимите детайли на дейността на прокуратурата и разследващите органи. Нещо повече, в доклада за 2012 г. информацията е оптимизирана с оглед избягване във възможната степен на повторения на еднакви данни в различни части на съдържанието. И двата доклада са с балансирано представяне на статистически данни и аналитични части, вкл. и предложения за законодателни промени. Съществен позитив е изграждането на изложението на базата на сравнителния анализ на данните с тези от предходни години, както и коректното отбелязване на направени промени, които не дават възможност за такова сравнение.
В съответствие с направените препоръки от Народното събрание при обсъждането на доклада за 2010 г., и двата обсъждани доклада съдържат информация за предприетите мерки за повишаване на квалификацията на прокурорите и за подобряване на взаимодействието между прокуратурата и другите държавни органи (контролните органи, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и др.).
Като положителни се оценяват и стъпките, които са предприети за преодоляване на високата натовареност на прокурорите чрез прилагане на вътрешноорганизационни мерки. Прилагането им обаче позволява само в известна степен да се ограничат мащабите на проблема. Доколкото необратимостта при преодоляването му е от компетентността на Висшия съдебен съвет, следва да продължат инициативите за своевременно обявяване на конкурси за заемане на непопълнените щатове в прокуратурата и тези за промяна в щатовете на отделните прокуратури съобразно обема работа в тях.
Доколкото докладите съдържат информация и за дейността на органи извън съдебната система, която е свързана с регистрирането и разкриваемостта на престъпленията, народните представители обърнаха специално внимание на продължаващата тенденция за спад в ефективността на тези дейности. Този извод се основава на отчетеното намаляване на регистрираната и разкритата престъпност, което освен, че дава отражение върху дейността на разследващите органи в негативна посока, допринася и за значителното намаляване на доверието на гражданите към правоохранителните и правоприлагащите органи. Като водеща причина за тези тенденции се определя недостатъчното внимание, което се отделя в структурите извън съдебната власт на обучението на кадрите, особено във връзка с онези престъпления, които изискват по-голям обем знания и опит в правни отрасли извън наказателното право и наказателния процес. Така, наред с липсата на правилна политика на кадрите в тези структури, се стига до съществено намаляване на качеството на разследването като цяло.
Недостатъчната квалификация в съчетание с липсата на достатъчно специални знания и опит и стихийността при образуването на дела с висок обществен интерес се посочиха от главния прокурор Сотир Цацаров и като елементи от комплекса причини за ниския процент на осъдителните присъди по тези дела.
Според народните представители отчетената тенденция на намаляване на исканията за използване на специални разузнавателни средства, която се констатира и в двата доклада, все още не може да се определи като необратима. Без да се отрича съществено значение на тази дейност за доказването на сложни престъпления, нейното извършване традиционно се възприема противоречиво от обществото. Поради това, заложените законодателни решения към ограничаването на прилагането на специалните разузнаватели средства само за онези престъпления, които обективно налагат това използване и при спазване на принципа за финансова обвързаност, следва да се съпътстват и със създаването на вътрешноорганизационни механизми за избягване на прекомерността при използването им в рамките на конкретните наказателни производства.
Съществена част от дискусията обхвана обсъждане на ефективността на дейността на специализираните прокуратури. Във връзка с конкретно поставен въпрос какви мерки са предприети за преодоляване на проблема с пренатовареността на тези структури, главният прокурор Сотир Цацаров информира народните представители, че тя е била резултат от недостатъчно кадрово обезпечаване, което вече е преодоляно. Като припомниха накратко аргументите за създаването на специализираните структури в съдебната система, народните представители се обединиха около становището, че в предстоящия Доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи за 2013 г. следва да се съдържа информация, която да позволи обективна оценка за ефективността им, както и да се използва и за база за преценка дали и доколко са необходими законодателни промени по отношение на материалната и процесуалната им компетентност.
В хода на обсъждането на двата доклада се засегна и въпросът за взаимодействието на прокуратурата с контролните органи. Докладът за 2012 г. отчита известен напредък в качеството и начина на подаване на информация от контролните органи към прокуратурата. В тази връзка главният прокурор Сотир Цацаров информира народните представители, че се обмислят законодателни предложения, които да позволят използване в наказателното производство на предоставените на прокуратурата от тези органи документи и информация.
По голяма част от обсъдените в хода на дискусията въпроси народните представители от Комисията по правни въпроси изразиха готовност при необходимост да обсъдят предложения за законодателни промени, които биха допринесли за подобряване дейността по разследването на престъпления, както и тази на прокуратурата като цяло.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на Доклада на прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2013 г. и следващите години:
1. Докладът е изготвен в съответствие със закона за съдебната власт, представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях.
2. Да се запази структурата на доклада и постигнатия баланс на представяне на статистическата информация и нейния анализ.
3. Да се предприемат във възможно най-кратък срок мерки за попълване на незаетите щатове в прокуратурите с най-висока натовареност.
4. Да продължи работата по създаване на ефективен механизъм за определяне на натовареността на прокурорите, който да отчита не само броя, но и сложността на въпросите, подлежащи на решаване.
5. Да се създадат ефективни вътрешноорганизационни механизми за преодоляване на недостатъчната натовареност на следователите.
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържал се“ подкрепи внесения Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., внесен на 28.05.2012 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал.1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и във връзка с чл.86, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г.
Решението е прието от 42-то Народно събрание на ..... 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание."
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържал се“ подкрепи внесения Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г., внесен на 28.05.2013 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал.1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и във връзка с чл.86, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2012 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.
Решението е прието от 42-то Народно събрание на ..... 2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
ХРИСТО БИСЕРОВ
