Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
19/02/2014 второ гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
Вх. № 453-03-12/21.02.2014 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 302-01-50, внесен от Министерския съвет на 06.12.2013 г.
Второ гласуване
З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство
(Обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2006 г., бр. 33 и 66 от 2008 г. и бр. 82 от 2009 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл.4 думите „по глава първа, глава втора, глава шеста - чл. 242, ал. 2, 3 и 4 , глава осма - раздел IV, глава единадесета - чл. 330 , 333, 354а - 354в, и глава четиринадесета от Наказателния кодекс” се заличават.
§ 1. В чл. 9 думите „друг адрес, различен от постоянното му място на живеене“ се заменят с „друго място, различно от обичайното му местоживеене“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
§ 2. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Програмата за защита се осъществява от Бюрото по защита при главния прокурор.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За контрол върху дейността на Бюрото по защита и осъществяването на Програмата за защита се създава Съвет по защита на застрашени лица, наричан по-нататък „Съвет по защита”.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Програмата за защита се осъществява от Бюрото по защита при главния прокурор.“
2. Създават се нови ал.2, 3 и 4:
„(2) Контролът върху дейността на Бюрото по защита се осъществява от Съвет по защита на застрашените лица, наричан по-нататък „Съвет по защита”.
(3) Средствата за осъществяването на Програмата за защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.
(4) Средствата за осъществяване на дейността на Съвета по защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.”
§ 3. В чл. 13а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 - 3 се изменят така:
„(1) Съветът по защита се състои от: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Съветът по защита приема правила за работата си и дейността му се осигурява от бюджета на съдебната власт. Министърът на правосъдието ръководи заседанията на Съвета по защита.
(3) Съветът по защита провежда заседания на всеки три месеца, на които приема писмен отчет на главния прокурор относно изпълнението на Програмата за защита.“
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Съветът по защита разглежда предложения за включване в Програмата за защита в случаите, когато главният прокурор сам не е намерил основания да допусне предоставяне на защита по предложение на съдия-докладчик и го е внесъл за разглеждане от Съвета.“
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) В случаите по ал. 4 Съветът по защита провежда заседание в срок три дни от постъпване на предложението, като при отсъствие или невъзможност за участие членовете му се представляват от упълномощени техни заместници. Решението на Съвета по защита се взема с мнозинство на повече от половината присъстващи и е окончателно.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
5. Създава се ал. 7:
„(7) Средствата, необходими за осъществяването на програмата за защита, се осигуряват по бюджета на съдебната власт.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
§ 4. Член 13а се изменя така:
„Чл.13а. (1) Съветът по защита се състои от: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Съветът по защита:
1. разглежда писмените отчети на главния прокурор относно изпълнението на Програмата за защита;
2. разглежда предложения за включване в Програмата за защита в случаите, предвидени в закона.
(3) Заседанията на Съвета по защита се ръководят от министъра на правосъдието.
(4) В случаите по ал.2, т.1 Съветът по защита провежда заседания на всеки три месеца.
(5) В случаите по ал.2, т.2 Съветът по защита провежда заседание в срок три дни от постъпване на предложението. При отсъствие или невъзможност за участие на някой от членовете, той се представлява от оправомощен негов заместник.
(6) Решенията на Съвета по защита се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове и са окончателни.
(7) Съветът по защита приема правила за работата си.
(8) Членовете на Съвета по защита не могат да разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.”
§ 4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура при главния прокурор. Главният прокурор назначава директор на Бюрото по защита.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Наред с функциите си по осъществяване на програмата за защита Бюрото по защита:
1. организира и осъществява личната физическа охрана на защитени свидетели, техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които те са в особено близки отношения, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор или от упълномощен от него заместник;
3. охранява и обезпечава провеждането на действия по разследването, когато това е разпоредено от главния прокурор или от упълномощен от него заместник;
4. получава от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция „Национална сигурност“ информация, свързана с изпълнението на функциите си; видът на информацията и редът за предоставянето й се уреждат в съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „на Съвета по защита“ се заличават.
4. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
5. Алинеи 7 и 8 се отменят.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Бюрото по защита се отчита на всеки шест месеца пред Висшия съдебен съвет за изразходваните средства по приложение на Програмата за защита – общо и за всеки конкретен случай.“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура при главния прокурор. Главният прокурор назначава директор на Бюрото по защита.“
2. В ал. 2 думите „на Съвета по защита“ се заличават.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Наред с функциите си по осъществяване на Програмата за защита Бюрото по защита:
1. организира и осъществява личната физическа охрана на защитени свидетели, техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които те са в особено близки отношения, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник;
3. охранява и обезпечава провеждането на действия по разследването, когато това е разпоредено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник;
4. получава от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция „Национална сигурност“ информация, свързана с изпълнението на функциите си; видът на информацията и редът за предоставянето й се уреждат в съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“
4. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Бюрото по защита се отчита на всеки 6 месеца пред Висшия съдебен съвет за изразходваните средства по приложение на Програмата за защита – общо и за всеки конкретен случай.”
6. Досегашните алинеи 7 и 8 се отменят.
§ 5. Създава се чл. 14в:
„Чл. 14в. Устройството и дейността на Бюрото по защита, както и правилата относно условията и реда за назначаване на служителите в Бюрото по защита се уреждат от главния прокурор съгласувано с Висшия съдебен съвет.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
§ 6. В глава втора, раздел ІІ се създават чл.14в – 14е:
„Чл. 14в. Устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита се уреждат от главния прокурор съгласувано с Висшия съдебен съвет.
Чл. 14г. При изпълнение на правомощията си служителите на Бюрото по защита са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.
Чл. 14д. (1) Служителите на Бюрото по защита при осъществяване на функциите си имат правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 56, 57, 61, чл. 63 – 68, чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 31.12.1963 г., изм., бр. 36 от 8.05.1979 г., изм. и доп., бр. 38 от 3.04.1998 г., доп., бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от 30.11.2004 г., изм., бр. 27 от 10.04.2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд на РБ - ДВ, бр. 38 от 17.05.2011 г., изм. и доп., бр. 93 от 25.11.2011 г.)
(2) По отношение на служителите на Бюрото по защита се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета – двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 14е. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Бюрото по защита при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и личната информация.“
§ 6. Създава се чл. 14г:
„Чл. 14г. При изпълнение на правомощията си служителите на Бюрото по защита са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.“
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6.
§ 7. Създава се чл. 14д:
„Чл. 14д. (1) Личният състав на Бюрото по защита при осъществяване на функциите си има правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 56, 57, 61, чл. 63 - 68 и чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4
и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното хулиганство.
(2) По отношение на личния състав на Бюрото по защита се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета – двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6.
§ 8. Създава се чл. 14е:
„Чл. 14е. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Бюрото по защита при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и личната информация.“
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6.
§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Съвета по защита“ се заменят с „главния прокурор“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато не се произнася служебно, окръжният прокурор или съдията-докладчик разглежда искането незабавно след получаването му и внася обосновано предложение до главния прокурор за включване в Програмата за защита или отказва да внесе предложение.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 7.
§ 10. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Директорът на Бюрото по защита представя незабавно на главния прокурор становище относно степента на заплахата за лицето, за което се отнася предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик.
(2) Главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата, и когато установи, че:
1. са налице условията, предвидени в този закон, незабавно издава разпореждане за предоставяне на защита, което изпраща за изпълнение на Бюрото по защита;
2. не са налице условията, предвидени в този закон, издава разпореждане, с което не допуска предоставянето на защита по предложение на окръжния прокурор;
3. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита по предложение на съдията-докладчик, изпраща незабавно предложението за разглеждане на Съвета по защита по реда на чл. 13а, ал. 4 и 5 с писмено становище.“
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Разпореждането на главния прокурор се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.
(4) В случаите по ал. 2, т. 3 Съветът по защита се събира и се произнася по реда на чл. 13а, ал. 5 с окончателно решение, с което предоставя защита или не допуска предоставянето на защита.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8:
§ 8. Член 17 се изменя така:
„Чл.17. (1) По искане на главния прокурор директорът на Бюрото по защита му представя незабавно становище относно степента на заплахата за лицето, за което се отнася предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик.
(2) Главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата, и когато установи, че:
1. са налице условията, предвидени в този закон, незабавно издава разпореждане за предоставяне на защита, което изпраща за изпълнение на Бюрото по защита;
2. не са налице условията, предвидени в този закон, издава разпореждане, с което не допуска предоставянето на защита по предложение на окръжния прокурор;
3. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита по предложение на съдията-докладчик, изпраща незабавно на Съвета по защита предложението с писмено становище по него за разглеждането му по реда на чл. 13а, ал. 5.“
(3) В случаите по ал. 2, т. 3 Съветът по защита с решението си предоставя защита или не допуска предоставянето на защита.
(4) Разпореждането на главния прокурор или решението на Съвета по защита се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.”
§ 11. В чл. 17а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „ръководителят“ се заменя с „директорът“.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) В случаите по ал. 1 директорът на Бюрото по защита уведомява незабавно главния прокурор за направената промяна или за взетите мерки.
(3) Когато главният прокурор не одобри изпълнението на взетите по реда на ал. 1 мерки, той разпорежда прекратяването на действието им.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 9.
§ 12. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
„(1) В тридневен срок от датата на разпореждането на главния прокурор по чл. 17, ал. 2, т. 1 или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 13а, ал. 5, с което се предоставя защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10:
§ 10. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
„(1) В тридневен срок от датата на разпореждането на главния прокурор по чл. 17, ал. 2, т. 1 или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 17, ал. 3, с което се предоставя защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.“
§ 13. В чл. 19, ал. 1, т. 1 след думите „номера на“ се добавя „разпореждането на главния прокурор или на“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11.
§ 14. В чл. 20 думите „решение на Съвета по защита“ се заменят с „разпореждане на главния прокурор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 12.
§ 15. В чл. 21 думите „Съветът по защита“ се заменят с „главният прокурор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 13.
§ 16. В чл. 22 думите „Съвета по защита“ се заменят с „главния прокурор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14.
§ 17. Член 23 се изменя така:
„Чл. 23. Главният прокурор се произнася по предложението на Бюрото по защита, на окръжния прокурор или на съдията-докладчик, или по искането на защитеното лице за прекратяване действието на Програмата за защита с разпореждане за прекратяване, което е окончателно.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15.
§ 18. В чл. 27, ал. 2 думите „ръководителят на Бюрото по защита“ се заменят с „главният прокурор“ и думите „който свиква незабавно заседание на съвета за разглеждане на случая“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 19. С влизането в сила на този закон специализираният отдел „Бюро по защита” в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието се преобразува в Бюро по защита при главния прокурор.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17.
§ 20. Дълготрайните материални активи, ползвани от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, се предоставят на Прокуратурата на Република България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18.
§ 21. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието се преобразуват в съответствие с чл. 14д, ал. 2 от този закон.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието преминават към Прокуратурата на Република България съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Прокуратурата на Република България без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19:
§ 19. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието преминават в служебни правоотношения с Прокуратурата на Република България.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието преминават към Прокуратурата на Република България съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Прокуратурата на Република България без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.
§ 22. В двумесечен срок от влизането в сила на закона главният прокурор урежда устройството и дейността на Бюрото по защита, както и условията и реда за назначаване на служителите в Бюрото по защита съгласувано с Висшия съдебен съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20:
§ 20. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон главният прокурор, съгласувано с Висшия съдебен съвет, урежда устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита.
§ 23. В двумесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21:
§ 21. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него правилника за прилагането на закона.
§ 24. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от
2005 г.; изм. и доп., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; изм. с Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г. и бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 71:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Принудително довеждане се извършва и от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор при условията, предвидени в закон.“;
б) досегашните ал. 5 - 7 стават съответно ал. 6 - 8.
2. В чл. 123, ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. осигуряване на лична физическа охрана от:
а) органите на Министерството на вътрешните работи;
б) служителите на Бюрото по защита при главния прокурор – при необходимост в случаите, когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22:
§ 22. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от
2005 г.; изм, бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм. бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г. и бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 71:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Принудително довеждане се извършва и от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор при условията, предвидени в закон.“;
б) досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8.
2. В чл. 123, ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. осигуряване на лична физическа охрана от:
а) органите на Министерството на вътрешните работи;
б) служителите на Бюрото по защита при главния прокурор – при необходимост, в случаите когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1.“
3. В чл. 219, ал. 6 думите „ал. 3-7” се заменят с „ал. 3-8”
§ 25. В чл. 138 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г.,
бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г. и бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г.) се създава т. 6:
„6. ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23:
§ 23. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г. и бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г.) в чл. 138 се създава т. 6:
„6. ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и осъществява правомощията на работодател за служителите в него.”
§ 26. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ЧЕТИН КАЗАК
Д О К Л А Д
Вх. № 453-03-12/21.02.2014 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 302-01-50, внесен от Министерския съвет на 06.12.2013 г.
Второ гласуване
З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство
(Обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2006 г., бр. 33 и 66 от 2008 г. и бр. 82 от 2009 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл.4 думите „по глава първа, глава втора, глава шеста - чл. 242, ал. 2, 3 и 4 , глава осма - раздел IV, глава единадесета - чл. 330 , 333, 354а - 354в, и глава четиринадесета от Наказателния кодекс” се заличават.
§ 1. В чл. 9 думите „друг адрес, различен от постоянното му място на живеене“ се заменят с „друго място, различно от обичайното му местоживеене“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
§ 2. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Програмата за защита се осъществява от Бюрото по защита при главния прокурор.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За контрол върху дейността на Бюрото по защита и осъществяването на Програмата за защита се създава Съвет по защита на застрашени лица, наричан по-нататък „Съвет по защита”.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Програмата за защита се осъществява от Бюрото по защита при главния прокурор.“
2. Създават се нови ал.2, 3 и 4:
„(2) Контролът върху дейността на Бюрото по защита се осъществява от Съвет по защита на застрашените лица, наричан по-нататък „Съвет по защита”.
(3) Средствата за осъществяването на Програмата за защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.
(4) Средствата за осъществяване на дейността на Съвета по защита се осигуряват от бюджета на съдебната власт.”
§ 3. В чл. 13а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 - 3 се изменят така:
„(1) Съветът по защита се състои от: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Съветът по защита приема правила за работата си и дейността му се осигурява от бюджета на съдебната власт. Министърът на правосъдието ръководи заседанията на Съвета по защита.
(3) Съветът по защита провежда заседания на всеки три месеца, на които приема писмен отчет на главния прокурор относно изпълнението на Програмата за защита.“
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Съветът по защита разглежда предложения за включване в Програмата за защита в случаите, когато главният прокурор сам не е намерил основания да допусне предоставяне на защита по предложение на съдия-докладчик и го е внесъл за разглеждане от Съвета.“
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) В случаите по ал. 4 Съветът по защита провежда заседание в срок три дни от постъпване на предложението, като при отсъствие или невъзможност за участие членовете му се представляват от упълномощени техни заместници. Решението на Съвета по защита се взема с мнозинство на повече от половината присъстващи и е окончателно.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
5. Създава се ал. 7:
„(7) Средствата, необходими за осъществяването на програмата за защита, се осигуряват по бюджета на съдебната власт.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
§ 4. Член 13а се изменя така:
„Чл.13а. (1) Съветът по защита се състои от: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Съветът по защита:
1. разглежда писмените отчети на главния прокурор относно изпълнението на Програмата за защита;
2. разглежда предложения за включване в Програмата за защита в случаите, предвидени в закона.
(3) Заседанията на Съвета по защита се ръководят от министъра на правосъдието.
(4) В случаите по ал.2, т.1 Съветът по защита провежда заседания на всеки три месеца.
(5) В случаите по ал.2, т.2 Съветът по защита провежда заседание в срок три дни от постъпване на предложението. При отсъствие или невъзможност за участие на някой от членовете, той се представлява от оправомощен негов заместник.
(6) Решенията на Съвета по защита се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове и са окончателни.
(7) Съветът по защита приема правила за работата си.
(8) Членовете на Съвета по защита не могат да разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита.”
§ 4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура при главния прокурор. Главният прокурор назначава директор на Бюрото по защита.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Наред с функциите си по осъществяване на програмата за защита Бюрото по защита:
1. организира и осъществява личната физическа охрана на защитени свидетели, техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които те са в особено близки отношения, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор или от упълномощен от него заместник;
3. охранява и обезпечава провеждането на действия по разследването, когато това е разпоредено от главния прокурор или от упълномощен от него заместник;
4. получава от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция „Национална сигурност“ информация, свързана с изпълнението на функциите си; видът на информацията и редът за предоставянето й се уреждат в съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „на Съвета по защита“ се заличават.
4. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
5. Алинеи 7 и 8 се отменят.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Бюрото по защита се отчита на всеки шест месеца пред Висшия съдебен съвет за изразходваните средства по приложение на Програмата за защита – общо и за всеки конкретен случай.“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура при главния прокурор. Главният прокурор назначава директор на Бюрото по защита.“
2. В ал. 2 думите „на Съвета по защита“ се заличават.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Наред с функциите си по осъществяване на Програмата за защита Бюрото по защита:
1. организира и осъществява личната физическа охрана на защитени свидетели, техни възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които те са в особено близки отношения, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник;
3. охранява и обезпечава провеждането на действия по разследването, когато това е разпоредено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник;
4. получава от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция „Национална сигурност“ информация, свързана с изпълнението на функциите си; видът на информацията и редът за предоставянето й се уреждат в съвместна инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“
4. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Бюрото по защита се отчита на всеки 6 месеца пред Висшия съдебен съвет за изразходваните средства по приложение на Програмата за защита – общо и за всеки конкретен случай.”
6. Досегашните алинеи 7 и 8 се отменят.
§ 5. Създава се чл. 14в:
„Чл. 14в. Устройството и дейността на Бюрото по защита, както и правилата относно условията и реда за назначаване на служителите в Бюрото по защита се уреждат от главния прокурор съгласувано с Висшия съдебен съвет.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
§ 6. В глава втора, раздел ІІ се създават чл.14в – 14е:
„Чл. 14в. Устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита се уреждат от главния прокурор съгласувано с Висшия съдебен съвет.
Чл. 14г. При изпълнение на правомощията си служителите на Бюрото по защита са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.
Чл. 14д. (1) Служителите на Бюрото по защита при осъществяване на функциите си имат правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 56, 57, 61, чл. 63 – 68, чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 31.12.1963 г., изм., бр. 36 от 8.05.1979 г., изм. и доп., бр. 38 от 3.04.1998 г., доп., бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от 30.11.2004 г., изм., бр. 27 от 10.04.2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд на РБ - ДВ, бр. 38 от 17.05.2011 г., изм. и доп., бр. 93 от 25.11.2011 г.)
(2) По отношение на служителите на Бюрото по защита се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета – двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 14е. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Бюрото по защита при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и личната информация.“
§ 6. Създава се чл. 14г:
„Чл. 14г. При изпълнение на правомощията си служителите на Бюрото по защита са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси.“
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6.
§ 7. Създава се чл. 14д:
„Чл. 14д. (1) Личният състав на Бюрото по защита при осъществяване на функциите си има правата и задълженията по чл. 55, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 56, 57, 61, чл. 63 - 68 и чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4
и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното хулиганство.
(2) По отношение на личния състав на Бюрото по защита се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета – двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6.
§ 8. Създава се чл. 14е:
„Чл. 14е. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Бюрото по защита при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и личната информация.“
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6.
§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Съвета по защита“ се заменят с „главния прокурор“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато не се произнася служебно, окръжният прокурор или съдията-докладчик разглежда искането незабавно след получаването му и внася обосновано предложение до главния прокурор за включване в Програмата за защита или отказва да внесе предложение.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 7.
§ 10. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Директорът на Бюрото по защита представя незабавно на главния прокурор становище относно степента на заплахата за лицето, за което се отнася предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик.
(2) Главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата, и когато установи, че:
1. са налице условията, предвидени в този закон, незабавно издава разпореждане за предоставяне на защита, което изпраща за изпълнение на Бюрото по защита;
2. не са налице условията, предвидени в този закон, издава разпореждане, с което не допуска предоставянето на защита по предложение на окръжния прокурор;
3. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита по предложение на съдията-докладчик, изпраща незабавно предложението за разглеждане на Съвета по защита по реда на чл. 13а, ал. 4 и 5 с писмено становище.“
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Разпореждането на главния прокурор се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.
(4) В случаите по ал. 2, т. 3 Съветът по защита се събира и се произнася по реда на чл. 13а, ал. 5 с окончателно решение, с което предоставя защита или не допуска предоставянето на защита.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8:
§ 8. Член 17 се изменя така:
„Чл.17. (1) По искане на главния прокурор директорът на Бюрото по защита му представя незабавно становище относно степента на заплахата за лицето, за което се отнася предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик.
(2) Главният прокурор преценява дали показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата, и когато установи, че:
1. са налице условията, предвидени в този закон, незабавно издава разпореждане за предоставяне на защита, което изпраща за изпълнение на Бюрото по защита;
2. не са налице условията, предвидени в този закон, издава разпореждане, с което не допуска предоставянето на защита по предложение на окръжния прокурор;
3. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита по предложение на съдията-докладчик, изпраща незабавно на Съвета по защита предложението с писмено становище по него за разглеждането му по реда на чл. 13а, ал. 5.“
(3) В случаите по ал. 2, т. 3 Съветът по защита с решението си предоставя защита или не допуска предоставянето на защита.
(4) Разпореждането на главния прокурор или решението на Съвета по защита се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.”
§ 11. В чл. 17а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „ръководителят“ се заменя с „директорът“.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) В случаите по ал. 1 директорът на Бюрото по защита уведомява незабавно главния прокурор за направената промяна или за взетите мерки.
(3) Когато главният прокурор не одобри изпълнението на взетите по реда на ал. 1 мерки, той разпорежда прекратяването на действието им.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 9.
§ 12. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
„(1) В тридневен срок от датата на разпореждането на главния прокурор по чл. 17, ал. 2, т. 1 или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 13а, ал. 5, с което се предоставя защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10:
§ 10. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
„(1) В тридневен срок от датата на разпореждането на главния прокурор по чл. 17, ал. 2, т. 1 или от датата на решението на Съвета по защита по чл. 17, ал. 3, с което се предоставя защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.“
§ 13. В чл. 19, ал. 1, т. 1 след думите „номера на“ се добавя „разпореждането на главния прокурор или на“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11.
§ 14. В чл. 20 думите „решение на Съвета по защита“ се заменят с „разпореждане на главния прокурор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 12.
§ 15. В чл. 21 думите „Съветът по защита“ се заменят с „главният прокурор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 13.
§ 16. В чл. 22 думите „Съвета по защита“ се заменят с „главния прокурор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14.
§ 17. Член 23 се изменя така:
„Чл. 23. Главният прокурор се произнася по предложението на Бюрото по защита, на окръжния прокурор или на съдията-докладчик, или по искането на защитеното лице за прекратяване действието на Програмата за защита с разпореждане за прекратяване, което е окончателно.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15.
§ 18. В чл. 27, ал. 2 думите „ръководителят на Бюрото по защита“ се заменят с „главният прокурор“ и думите „който свиква незабавно заседание на съвета за разглеждане на случая“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 19. С влизането в сила на този закон специализираният отдел „Бюро по защита” в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието се преобразува в Бюро по защита при главния прокурор.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17.
§ 20. Дълготрайните материални активи, ползвани от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, се предоставят на Прокуратурата на Република България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18.
§ 21. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието се преобразуват в съответствие с чл. 14д, ал. 2 от този закон.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието преминават към Прокуратурата на Република България съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Прокуратурата на Република България без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 19:
§ 19. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието преминават в служебни правоотношения с Прокуратурата на Република България.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от специализирания отдел „Бюро по защита“ в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието преминават към Прокуратурата на Република България съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Прокуратурата на Република България без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.
§ 22. В двумесечен срок от влизането в сила на закона главният прокурор урежда устройството и дейността на Бюрото по защита, както и условията и реда за назначаване на служителите в Бюрото по защита съгласувано с Висшия съдебен съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20:
§ 20. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон главният прокурор, съгласувано с Висшия съдебен съвет, урежда устройството и правилата за дейността на Бюрото по защита.
§ 23. В двумесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21:
§ 21. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него правилника за прилагането на закона.
§ 24. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от
2005 г.; изм. и доп., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; изм. с Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г. и бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 71:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Принудително довеждане се извършва и от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор при условията, предвидени в закон.“;
б) досегашните ал. 5 - 7 стават съответно ал. 6 - 8.
2. В чл. 123, ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. осигуряване на лична физическа охрана от:
а) органите на Министерството на вътрешните работи;
б) служителите на Бюрото по защита при главния прокурор – при необходимост в случаите, когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 22:
§ 22. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от
2005 г.; изм, бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм. бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г. и бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 71:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Принудително довеждане се извършва и от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор при условията, предвидени в закон.“;
б) досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7 и 8.
2. В чл. 123, ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. осигуряване на лична физическа охрана от:
а) органите на Министерството на вътрешните работи;
б) служителите на Бюрото по защита при главния прокурор – при необходимост, в случаите когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1.“
3. В чл. 219, ал. 6 думите „ал. 3-7” се заменят с „ал. 3-8”
§ 25. В чл. 138 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г.,
бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г. и бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г.) се създава т. 6:
„6. ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23:
§ 23. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г. и бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г.) в чл. 138 се създава т. 6:
„6. ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и осъществява правомощията на работодател за служителите в него.”
§ 26. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ЧЕТИН КАЗАК
