Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
26/02/2014 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 453-03-21/05.03.2014г.
Относно: Законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерския съвет на 04.12.2013 г.
На свое заседание, проведено на 26 февруари 2014 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерския съвет на 04.12.2013 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на икономиката и енергетиката: Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги” в същата дирекция, Зорка Милева-Василева - заместник-председател на Патентно ведомство, Мариана Цвяткова – директор на дирекция „Правно осигуряване, международно правоприлагане и спорове” в Патентно ведомство, Магдалена Радулова – директо на дирекция „Марки и географски означения” в Патентно ведомство.
Мотивите на законопроекта бяха представени от г-жа Десислава Георгиева и г-жа Зорка Милева-Василева.
Проектът на Закон за представителите по индустриална собственост предвижда създаването на професионална организация на представителите по индустриална собственост и урежда устройството, организацията и дейността й. Уредени са също така и изискванията за придобиване и преустановяване на правото да се упражнява професията, предвидени са разпоредби относно провеждането на обучение и на изпит за придобиване на професионална квалификация, реда и условията за вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост. Подчертава се, че законът привежда националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз, в частност - Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации.
В хода на обсъждането на законопроекта участие взе народният представител Четин Казак, който постави въпроса за необходимостта от уредба на дейността на представителите по индустриална собственост на законово ниво или запазването й на сегашното ниво на уредба в подзаконов нормативен акт. Наред с това, той обърна внимание на някои проблеми, които следва да се имат предвид при разглеждането на законопроекта на второ гласуване:
- Необходимостта от преосмисляне на систематичното място на отделните подразделения на законопроекта, както и техните наименования. В законопроекта Глава втора е посветена на „Придобиване и преустановяване на право за упражняване на професията представител“, а Глава пета – на правата и задълженията на представителите. Между тези две глави, които уреждат правното положение на представителите по индустриална собственост, са вмъкнати други две, които са посветени на сдруженията и на предоставянето на услуги от чуждестранни представители. Така се разкъсва последователността в уредбата на правното положение на представителите. В заглавието на Глава първа следва да се уточни, че се касае не за какъв да е представител, а за представител по индустриална собственост. Систематически мястото на раздел ІІІ на Глава втора не е подходящо подбрано. Разделът съдържа уредбата на регистъра и е озаглавен „Регистър“. Регистърът се създава и поддържа от Камарата, в него се вписват както представителите, така и техните сдружения (уредени в Глава трета), но вместо в Глава осма – „Камара на представителите по индустриална собственост“, чието задължение е поддържането му, уредбата е включена в Глава втора – към „придобиване и преустановяване на право за упражняване на професията представител“. Систематически мястото на член 11, който регламентира задължението на Камарата да организира обучението на кандидатите за представители, не е в раздел ІІ на Глава втора, който е посветен на „Придобиване на професионална квалификация“, още повече, че според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 до изпит се допускат и кандидатите, които не са преминали обучението, организирано от Камарата;
- Следва да се уточни смисълът и съдържанието на ползваните в законопроекта понятия „професионална квалификация“ и „правоспособност“, като се приведе в съответствие с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации и Закона за признаване на професионалните квалификации. Необходимо е да се прецизира употребата на двете понятия, които в редица текстове се ползват като взаимозаменяеми, като се допуска употреба на едното вместо на другото (чл. 2, ал. 1; чл. 9, ал. 1; чл 12, ал. 2, т. 4 и 5; чл. 13, ал. 9 и 10 и др.);
- Удачно е да се поясни използваният израз „акредитирано висше училище“ (чл. 4, т. 2), като в допълнителната разпоредба се дефинира какъв вид акредитация се има предвид по смисъла на този закон – институционална или програмна, доколкото Закона за висшето образование урежда двата вида). Предвид мотивите към законопроекта да се осигури високо ниво на квалификация на представителите по индустриална собственост, логиката води до извод, че се има предвид програмната акредитация, но липсата на дефиниция ще създаде опасност от тълкуване в практиката за наличие само на институционална акредитация (каквото тълкуване се е наложило в практиката и във връзка с ползването на същия израз в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП): „Специалният закон не поставя изискване за определен вид акредитация, поради което твърдението в касационната жалба за липсата на такава по силата на чл. 78 от Закона за висшето образование представлява недопустимо разширително тълкуване на чл. 7 ЗКАИИП.“ (Решение № 7788 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2012 г., II о.);
- Напълно немотивирано и неприемливо е установяването на компетентност на Върховния касационен съд (ВКС) да разглежда жалби срещу решенията на Контролния съвет на Камарата. Натоварването на ВКС като първа инстанция не е в съответствие с Конституцията на РБ, както и със Закона за съдебната власт (ЗСВ), и ще има за резултат затрудняване и забавяне на осъществяването на конституционно определените правомощия на съда. Съгласно чл. 124 от Конституцията на РБ, „Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.“. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗСВ, „Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела.“. В случая не се касае за такова дело, нито за върховен съдебен надзор. Следва да се има предвид, и че няма изискване членовете на Контролния съвет на Камарата да са юристи, уредбата на Камарата не я регламентира като юрисдикционен орган, поради което буди недоумение предложението за подсъдност на ВКС. При възлагането на държавни функции на недържавно сдружение, правната логика налага установяване на подсъдност на административните съдилища по възникналите правни спорове. Така е например уредбата в чл. 35, ал. 2 от ЗКАИИП („Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“). Подобна уредба би могла да осигури възможност и за ефективно упражняване на правото на защита на гражданите в рамките на двуинстанционно производство;
- Правно-техническото оформяне на текстовете следва да се приведе в съответствие с изискванията на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно чл. 36, ал. 1 от който „Разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно.“. Нарушаването на изискването води до неяснота на текстовете, например: (1) чл. 4, т. 2 – изискванията за две различни групи представители са обединени в една точка, което не създава яснота кои са двете групи представители и какви са разликите в тяхната правоспособност; (2) в две различни разпоредби (чл. 10 и чл. 11, ал. 2) се предвижда съдържанието (при това различаващо се) на един и същ подзаконов акт (без същият да е уточнен); (3) непоследователността в разпоредбите на чл. 13 създава неяснота относно правилата: липсват основанията, на които председателят на Камарата може да откаже да признае професионална квалификация, което позволява при едни и същи основания той да може да упражни две правомощия – да откаже признаване на квалификация по ал. 2 и да разпореди полагане на изпит за признаване на правоспособност по ал. 9. Тази възможност за преценка по целесъобразност какво точно да направи председателят на Камарата предопределя реда за оспорване – в единия случай – през ВКС, а в другия не е предвиден съдебен ред за оспорване на неговото разпореждане, както и на резултатите от изпита; (4) на много места се забелязват и други неточности и непрецизна употреба на думи и изрази – напр. в чл. 9, ал. 1, изр. второ е удачно изразът „Искането трябва да бъде придружено от документи, доказващи обстоятелствата…“ да се замени с „Към искането се прилагат документи, удостоверяващи обстоятелствата…“; в чл. 10 е неясно съдържанието на думата „обхватът“, което е от изключително значение, защото съдържа законова делегация за уредба на подзаконово ниво; в чл. 11, ал. 3 е неясно съдържанието на думата „регулярно“, а и употребата й не е в съответствие с чл. 36, ал. 1, изр. второ от Указ № 883 за прилагане на ЗНА; в чл. 12, ал. 2 следва да отпадне изразът „трябва да“; в чл. 13, ал. 1 изразът „искането по чл. 12 и придружаващите го документи“ следва да се замени с „искането по чл. 12 и приложените към него документи“; в чл. 13, ал. 2 изразът „В 14-дневен срок от събиране на всички редовни документи…“ следва да се прецизира и др.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, 0 „против” и 1 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерския съвет на 04.12.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ЧЕТИН КАЗАК
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 453-03-21/05.03.2014г.
Относно: Законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерския съвет на 04.12.2013 г.
На свое заседание, проведено на 26 февруари 2014 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерския съвет на 04.12.2013 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на икономиката и енергетиката: Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги” в същата дирекция, Зорка Милева-Василева - заместник-председател на Патентно ведомство, Мариана Цвяткова – директор на дирекция „Правно осигуряване, международно правоприлагане и спорове” в Патентно ведомство, Магдалена Радулова – директо на дирекция „Марки и географски означения” в Патентно ведомство.
Мотивите на законопроекта бяха представени от г-жа Десислава Георгиева и г-жа Зорка Милева-Василева.
Проектът на Закон за представителите по индустриална собственост предвижда създаването на професионална организация на представителите по индустриална собственост и урежда устройството, организацията и дейността й. Уредени са също така и изискванията за придобиване и преустановяване на правото да се упражнява професията, предвидени са разпоредби относно провеждането на обучение и на изпит за придобиване на професионална квалификация, реда и условията за вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост. Подчертава се, че законът привежда националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз, в частност - Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации.
В хода на обсъждането на законопроекта участие взе народният представител Четин Казак, който постави въпроса за необходимостта от уредба на дейността на представителите по индустриална собственост на законово ниво или запазването й на сегашното ниво на уредба в подзаконов нормативен акт. Наред с това, той обърна внимание на някои проблеми, които следва да се имат предвид при разглеждането на законопроекта на второ гласуване:
- Необходимостта от преосмисляне на систематичното място на отделните подразделения на законопроекта, както и техните наименования. В законопроекта Глава втора е посветена на „Придобиване и преустановяване на право за упражняване на професията представител“, а Глава пета – на правата и задълженията на представителите. Между тези две глави, които уреждат правното положение на представителите по индустриална собственост, са вмъкнати други две, които са посветени на сдруженията и на предоставянето на услуги от чуждестранни представители. Така се разкъсва последователността в уредбата на правното положение на представителите. В заглавието на Глава първа следва да се уточни, че се касае не за какъв да е представител, а за представител по индустриална собственост. Систематически мястото на раздел ІІІ на Глава втора не е подходящо подбрано. Разделът съдържа уредбата на регистъра и е озаглавен „Регистър“. Регистърът се създава и поддържа от Камарата, в него се вписват както представителите, така и техните сдружения (уредени в Глава трета), но вместо в Глава осма – „Камара на представителите по индустриална собственост“, чието задължение е поддържането му, уредбата е включена в Глава втора – към „придобиване и преустановяване на право за упражняване на професията представител“. Систематически мястото на член 11, който регламентира задължението на Камарата да организира обучението на кандидатите за представители, не е в раздел ІІ на Глава втора, който е посветен на „Придобиване на професионална квалификация“, още повече, че според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 до изпит се допускат и кандидатите, които не са преминали обучението, организирано от Камарата;
- Следва да се уточни смисълът и съдържанието на ползваните в законопроекта понятия „професионална квалификация“ и „правоспособност“, като се приведе в съответствие с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации и Закона за признаване на професионалните квалификации. Необходимо е да се прецизира употребата на двете понятия, които в редица текстове се ползват като взаимозаменяеми, като се допуска употреба на едното вместо на другото (чл. 2, ал. 1; чл. 9, ал. 1; чл 12, ал. 2, т. 4 и 5; чл. 13, ал. 9 и 10 и др.);
- Удачно е да се поясни използваният израз „акредитирано висше училище“ (чл. 4, т. 2), като в допълнителната разпоредба се дефинира какъв вид акредитация се има предвид по смисъла на този закон – институционална или програмна, доколкото Закона за висшето образование урежда двата вида). Предвид мотивите към законопроекта да се осигури високо ниво на квалификация на представителите по индустриална собственост, логиката води до извод, че се има предвид програмната акредитация, но липсата на дефиниция ще създаде опасност от тълкуване в практиката за наличие само на институционална акредитация (каквото тълкуване се е наложило в практиката и във връзка с ползването на същия израз в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП): „Специалният закон не поставя изискване за определен вид акредитация, поради което твърдението в касационната жалба за липсата на такава по силата на чл. 78 от Закона за висшето образование представлява недопустимо разширително тълкуване на чл. 7 ЗКАИИП.“ (Решение № 7788 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2012 г., II о.);
- Напълно немотивирано и неприемливо е установяването на компетентност на Върховния касационен съд (ВКС) да разглежда жалби срещу решенията на Контролния съвет на Камарата. Натоварването на ВКС като първа инстанция не е в съответствие с Конституцията на РБ, както и със Закона за съдебната власт (ЗСВ), и ще има за резултат затрудняване и забавяне на осъществяването на конституционно определените правомощия на съда. Съгласно чл. 124 от Конституцията на РБ, „Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.“. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗСВ, „Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела.“. В случая не се касае за такова дело, нито за върховен съдебен надзор. Следва да се има предвид, и че няма изискване членовете на Контролния съвет на Камарата да са юристи, уредбата на Камарата не я регламентира като юрисдикционен орган, поради което буди недоумение предложението за подсъдност на ВКС. При възлагането на държавни функции на недържавно сдружение, правната логика налага установяване на подсъдност на административните съдилища по възникналите правни спорове. Така е например уредбата в чл. 35, ал. 2 от ЗКАИИП („Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“). Подобна уредба би могла да осигури възможност и за ефективно упражняване на правото на защита на гражданите в рамките на двуинстанционно производство;
- Правно-техническото оформяне на текстовете следва да се приведе в съответствие с изискванията на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно чл. 36, ал. 1 от който „Разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно.“. Нарушаването на изискването води до неяснота на текстовете, например: (1) чл. 4, т. 2 – изискванията за две различни групи представители са обединени в една точка, което не създава яснота кои са двете групи представители и какви са разликите в тяхната правоспособност; (2) в две различни разпоредби (чл. 10 и чл. 11, ал. 2) се предвижда съдържанието (при това различаващо се) на един и същ подзаконов акт (без същият да е уточнен); (3) непоследователността в разпоредбите на чл. 13 създава неяснота относно правилата: липсват основанията, на които председателят на Камарата може да откаже да признае професионална квалификация, което позволява при едни и същи основания той да може да упражни две правомощия – да откаже признаване на квалификация по ал. 2 и да разпореди полагане на изпит за признаване на правоспособност по ал. 9. Тази възможност за преценка по целесъобразност какво точно да направи председателят на Камарата предопределя реда за оспорване – в единия случай – през ВКС, а в другия не е предвиден съдебен ред за оспорване на неговото разпореждане, както и на резултатите от изпита; (4) на много места се забелязват и други неточности и непрецизна употреба на думи и изрази – напр. в чл. 9, ал. 1, изр. второ е удачно изразът „Искането трябва да бъде придружено от документи, доказващи обстоятелствата…“ да се замени с „Към искането се прилагат документи, удостоверяващи обстоятелствата…“; в чл. 10 е неясно съдържанието на думата „обхватът“, което е от изключително значение, защото съдържа законова делегация за уредба на подзаконово ниво; в чл. 11, ал. 3 е неясно съдържанието на думата „регулярно“, а и употребата й не е в съответствие с чл. 36, ал. 1, изр. второ от Указ № 883 за прилагане на ЗНА; в чл. 12, ал. 2 следва да отпадне изразът „трябва да“; в чл. 13, ал. 1 изразът „искането по чл. 12 и придружаващите го документи“ следва да се замени с „искането по чл. 12 и приложените към него документи“; в чл. 13, ал. 2 изразът „В 14-дневен срок от събиране на всички редовни документи…“ следва да се прецизира и др.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, 0 „против” и 1 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49, внесен от Министерския съвет на 04.12.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ЧЕТИН КАЗАК
