Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх. № 453-03-41/11.06.2014г.
ОТНОСНО: изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет

На свое заседание, проведено на 04 юни 2014 г., Комисията по правни въпроси изслуша кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Изслушването е на основание т. 4 от Решение на Народното събрание за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, прието на 27 февруари 2014 г.
На основание т. 3 от същото Решение поредността на изслушването е по азбучен ред на личните имена на допуснатите кандидати:
1. Вера Станиславова Чочкова
2. Теодора Ангелова Точкова.
От името на вносителя кандидатурата на г-жа Вера Чочкова беше представена от народния представител Мариана Тотева. Г-жа Чочкова отговаря на изисквания по чл. 42 от Закона за съдебната власт, тъй като има висше юридическо образование. Завършила е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1997 г. От м. ноември 1998 до момента е съдия и има общ юридически стаж повече от 16 години, което изпълнява изискването на закона главният инспектор да има най-малко 15 години юридически стаж. От м. януари 2004 г. – повече от 10 г., кандидатът е съдия в Софийски градски съд, което изпълнява и изискването от общия юридически стаж най-малко 10 години да са като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Г-жа Тотева обърна внимание, че като наказателен съдия кандидатът е разглеждала множество дела с фактическа и правна сложност, с което е развивала съдебна практика, която е била потвърдена от касационната инстанция. Високите професионални качества, които Законът за съдебната власт изисква за главния инспектор, се потвърждават и от положителните атестации на кандидата.
В допълнение на представянето си Вера Чочкова акцентира, че професионалният й опит като наказателен съдия й е позволил да формира преки впечатления от работата на органите на досъдебното производство – прокуратура и следствие. Липсата на административен опит, според нея, не е пречка, а позитив на нейната кандидатура, тъй като ако бъде избрана, това ще бъде положителен знак, че всеки редови магистрат може да се кандидатира за ръководна длъжност.
В обобщение на представената концепция за работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), Вера Чочкова постави акцент върху основните проблеми, с решаването на които ще се постигне целта за качествена промяна в дейността на ИВСС. Тази цел, според нея, е формулирана от изводите, които се съдържат в докладите по Механизма и сътрудничество и проверка, както и в представения наскоро доклад на Сметната палата във връзка с дейността на ИВСС. Според г-жа Чочкова, ИВСС е призван да подпомага дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез идентифициране на системните проблеми в дейността на съдебната власт и формулиране на предложения за тяхното отстраняване. Поради това при осъществяване на дейността си ИВСС следва да обърне особено внимание на прилагането на принципа за случайното разпределение на делата в структурите на съдебната власт и на неравномерната натовареност на магистратите.
Според кандидата в онези структури на съдебната власт, в които на случаен принцип се определя само докладчикът по делото, а другите членове на съдебния състав се определят със заповед на административния ръководител на съда, е налице нарушение на изискването на чл. 9 от Закона за съдебната власт относно принципа на случайно разпределение. Наличието на други дефицити при прилагането на случайното разпределение на делата би могло да се установи като при извършването на проверки от инспекторите се проверява и самата система за електронно разпределение в насока дали е имало нерегламентиран достъп до нея. За целта в екипите на отделните инспектори следва да се включи и специалист по информационни технологии, чиито специални знания и опит да подпомогнат проверката в тази насока. Когато изводът от направената проверка е, че има нарушения, би следвало ИВСС да упражнява правомощието си да прави предложения за реализация на дисциплинарна отговорност.
Във връзка с преодоляването на неравномерната натовареност на магистратите в различните структури на съдебната власт, според г-жа Чочкова, ИВСС може да допринесе чрез въвеждането на единни критерии за определянето на натовареността на всеки отделен магистрат. Тези критерии следва да обхващат както натовареността на конкретния магистрат, така и общата натовареност на съответната структура, за да се направи обективен извод за действителната натовареност. Индивидуалните показатели на всеки магистрат следва да се отразят в единен формуляр, което съществено ще подпомогне атестационните комисии. Този формуляр следва да е публично достъпен и ще дава възможност да се проследи целият процес на кариерно израстване на магистрата.
Г-жа Чочкова формулира като съществен дефицит в работата на ИВСС към момента формалният подход при определянето спазени ли са процесуалните срокове за разглеждане на делата. Според нея този подход следва да бъде изоставен и това да се отрази в създаването на нова методика за извършване на проверките. Методиката следва да съдържа критерии за разумен срок, който да отчита и фактическата и правна сложност на делата, а не само времевите параметри за произнасяне, които са установени в процесуалните закони. Наред с това, ИВСС следва да определи и разумен срок на забавяне, който няма да се отчита като просрочие на процесуалните срокове, но ще отчита фактическата и правна сложност на конкретното дело. Така според кандидата, ще се повиши качество на правораздаването.
От съществено подобряване в работата на ИВСС, според Вера Чочкова, се нуждае и практиката му по предложения за дисциплинарни наказания на магистрати. Тя отбеляза, че публичната информация за изпълнението на това правомощие е крайно недостатъчна, а в отчетните доклади на органа се засяга твърде схематично. Преодоляването на дефицитите в тази насока може да се постигне чрез извеждане на критерии от ИВСС кое нарушение е дисциплинарно и най-вече кое неспазване на процесуалните срокове следва да се определя като нарушение. Определянето на тези критерии, според кандидата, следва да е съобразено с дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет и съдебната практика на Върховния административен съд по дисциплинарни дела на магистрати. В същия контекст кандидатът изрази становище, че осъждането на България в Европейския съд по правата на човека може да бъде възприето като дисциплинарно нарушение на магистрата, чието поведение е предизвикало осъждането на държавата.
Народните представители Филип Попов, Смиляна Нитова, Екатерина Заякова, Димитър Лазаров, Мая Манолова и Данаил Кирилов зададоха на г-жа Чочкова въпроси за мотивацията й за кандидатиране, за първите приоритети за подобряване на дейността на ИВСС, които биха могли да бъдат изпълнени в кратък срок от главния инспектор; за начина на осъществяване контрола как се спазва принципа за случайното разпределение на делата, предвид факта, че щатът на ИВСС не предвижда включването на експерти в областта на информационните технологии и за вижданията й как ИВСС би могъл да определи разумен срок за забавяне на делата.
В отговорите си г-жа Чочкова изтъкна, че кандидатирането й за позицията главен инспектор в ИВСС е предизвикателство, което тя е преценила, че може да приеме. Това решение тя мотивира с безукорната си дейност като съдия, тъй като няма забавяне при произнасянето на мотивите. Според нея евентуалните конфликти, които биха възникнали при изпълнението на задълженията й като евентуален главен инспектор, не са непознато предизвикателство, тъй като конфликтите и до момента са част от ежедневната й работа като съдия. Първите стъпки, които би предприела ако бъде избрана, биха били за незабавно въвеждане на единния формуляр за магистратите, изработването на нова методика за извършване на проверките, както и предприемането на необходимите мерки за решаване на проблема с неравномерната натовареност на магистратите, както и този за нарушение на принципа за случайното разпределение на делата. Според кандидата, трима експерти в областта на информационните технологии са напълно достатъчни за осъществяването на контрол върху спазването на принципа в неговата цялост - от поддържането на информационните системи на ИВСС до извършването на проверките по места. Що се отнася до определянето на разумните срокове, тя изтъкна, че идеята не е ИВСС да указва срока на магистратите, а следва да отчита разумно забавяне при всеки конкретен случай.
На въпроса дали кандидатът смята, че съдебната система е способна да издържи реализацията на заложените в концепцията й идеи, г-жа Чочкова подчерта, че съдебната власт е длъжна да се реформира и тази нелека задача е възложена именно на магистратите от поколението, към което принадлежи и тя.
От името на вносителя кандидатурата на г-жа Теодора Точкова беше представена от народния представител Смиляна Нитова. Г-жа Точкова отговаря на изисквания по чл. 42 от Закона за съдебната власт, тъй като има висше юридическо образование. Завършила е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1991 г. От м. юни 1993 до момента е съдия, което определя общия й юридически стаж повече от 20 години, с което изпълнява изискването за най-малко 15 години юридически стаж за главен инспектор. От м. юни 2001 г. е съдия в окръжен съд, а от м. януари 2007 г. – съдия в административен съд, с което изпълнява изискването от общият юридически стаж най-малко 10 години да са като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Г-жа Точкова е и втори мандат административен ръководител на Административен съд – гр. Хасково. Участвала е в множество семинари и други форми за повишаване на професионалната си квалификация.
В допълнение на представянето си г-жа Точкова акцентира върху факта, че е съдия от кариерата и в работата си винаги се е стремила да допринася за авторитета на съдебната власт. Натрупаните знания и опит, включително като административен ръководител, биха й позволили да се справи с изпълнението на функциите на длъжността, за която е кандидат.
При представянето на концепцията си, г-жа Точкова акцентира върху обстоятелството, че тя е съобразена с конституционно определените правомощия на ИВСС и заложената в Конституцията идея този орган да осъществява правомощието си по проверка на дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на магистратите. Г-жа Точкова отбеляза, че концепцията е изготвена след съобразяване както на положителните резултати от дейността на ИВСС, сред които е и наложилата се трайна тенденция за спазване на процесуалните и разумните срокове при постановяване на актовете на органите в съдебната власт, така и на пропуските в дейността на ИВСС. В концепцията, кандидатът засяга именно установените от Европейската комисия и Сметната палата слабости в дейността на ИВСС, като отчита и повишените обществени очаквания към неговата дейност. Инспекторатът следва да играе ролята на коректив на съдебната власт и не само да анализира статистически данните за спазването на сроковете и случайното разпределение на делата, но и да действа проактивно за насърчаване на интегритета и ефикасността на съдебната система, като на базата на анализа предлага решения за преодоляване на констатираните слабости. Като слабост в дейността на самия ИВСС, кандидатът посочи и установената от одита на Сметната палата незавършеност на процеса на институционалното изграждане на този орган. Този пропуск, от своя страна, е предпоставка за невъзможност на ИВСС достатъчно ефективно да изпълнява своите задължения. Като една от насоките на дейността на ИВСС, в които следва да се засили активността му, кандидатът посочи сезирането на върховните съдилища за издаването на тълкувателни актове при установяване на противоречива съдебна практика. Според нея, по-голяма активност следва да проявява Инспекторатът и при отправянето на предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати и административни ръководители, както и при атестирането за кариерното им израстване, включително при назначенията на административни ръководители. Като средство за ограничаване на корупционните практики в органите на съдебната власт, г-жа Точкова посочи въвеждането на ясни правила и критерии за оценка на организацията на административната дейност, организацията по образуването, движението и приключването на делата, спазването на сроковете и принципа на случайното разпределение на делата. Като друга важна насока на дейността на главния инспектор, тя подчерта въвеждането на мерки за повишаване на публичността, прозрачността и отчетността в дейността на ИВСС.
Г-жа Точкова групира необходимите мерки за постигане на набелязаните цели в няколко направления. На първо място, след подробен анализ на нормативната база, уреждаща дейността на ИВСС, се налага изводът за необходимост от детайлизиране на правилата в документи от стратегически и от оперативен характер. Според нея, следва да се създаде правна основа за осъществяване на аналитичните функции на ИВСС, като се регламентира механизмът за обсъждане и анализ на извършената дейност; да се приемат правила за извършване на отделните видове проверки; да се разработи цялостна система от ясни критерии и показатели, осигуряващи еднакъв подход за обективно измерване на резултатите от дейността на органите на съдебната власт.
Втората група мерки за подобряване дейността на ИВСС, според г-жа Точкова, следва да бъдат насочени към оптимизиране на организационно-управленската структура. Предлага се създаването на звено, което да обобщава и анализира събраната в резултат на проверките информация, и на тази база да се изготвят проекти на конкретни стандарти за проверка. Само в резултат на цялостен анализ биха могли да се определят причините за забавянето на срочното приключване на делата и преписките в съдебната система. Подобен анализ, според кандидата, е необходим за ефективното изпълнение на правомощията на ИВСС за изготвяне на сигнали, предложения и доклади до съответните органи.
Третата група мерки според кандидата следва да са насочени към човешките ресурси и информационната осигуреност с оглед осигуряване на бърз достъп до актуална информация.
Четвъртата група мерки следва да са насочени към планиране на инспекционната дейност. Като недостатък при планирането на проверките в сегашната дейност на ИВСС кандидатът посочи невъзможността да се определят критериите, по които се избират органите, подлежащи на проверка. Според нея, плановите проверки трябва да обхващат органи, които тя определи като рискови, като например тези, произнасящи се като последна инстанция, както и тези, които ВСС определя като свръхнатоварени. От съществено значение според нея е ИВСС да извършва и проверки, с които да контролира дали са изпълнени негови препоръки от предходни проверки.
Като виждане за усъвършенстване на правомощието на ИВСС да прави предложения за дисциплинарни наказания, кандидатът посочи необходимостта от уеднаквяване на дисциплинарната практика между ИВСС като проверяващ орган, ВСС като наказващ орган и Върховния административен съд.
Народните представители Филип Попов, Смиляна Нитова, Четин Казак и Явор Нотев зададоха на г-жа Точкова въпроси за първите приоритети за подобряване на дейността на ИВСС, които биха могли да бъдат изпълнени в кратък срок от главния инспектор, както и дали към посочените от нея критерии за определянето на „рисковите” органи може да се отнесе и критерият корупционен натиск.
В отговор на поставените въпроси г-жа Точкова изтъкна, че приоритетно е създаването на изчерпателна вътрешно-нормативна основа за функциониране на ИВСС чрез детайлизация и конкретизация на съществуващите правила. От не по-малко съществено значение е и създаването на вътрешни правила за проверките, с които да се определят критериите за оценка на проверяваните органи. В същата насока е и своевременното структуриране на аналитичното звено, както и организирането например на съвместни обучения за уеднаквяване на дисциплинарната практика. Според нея, предположение за наличие на корупционен натиск може да се формира, когато в хода на проверка се установят определени отклонения от възприетата практика на съответния орган на съдебната власт, както и липсата на мотиви на акта или неясни такива. Във връзка със зададен въпрос, свързан с работата й като административен ръководител, г-жа Точкова отговори, че винаги се е стремяла с действията си да работи за повишаване на авторитета на съдебната власт, както и да развива екипния принцип на работа и да създава добра работна атмосфера.

В заключение и при обобщаване на резултатите от изпълнението на правомощията на Комисията по правни въпроси в рамките на процедурата за произвеждане на избор на главен инспектор в ИВСС, се формулират следните изводи:
Предложените кандидати – г-жа Вера Чочкова и г-жа Теодора Точкова отговарят на минималните законови изисквания, притежават необходимите качества и подготовка за заемане на длъжността главен инспектор в ИВСС;
В подкрепа и на двете кандидатури е представено становище от професионална организация на съдиите.
В Комисията по правни въпроси не е постъпила информация, в която да се съдържат данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидатите, тяхната квалификация, опит и професионални качества.


Приложение № 1
на основание т. 5 от Решение на Народното събрание за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, прието на 27 февруари 2014 г.

Списък на кандидатите, участвали в изслушването

1. Вера Станиславова Чочкова
2. Теодора Ангелова Точкова.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ЧЕТИН КАЗАК