Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 1



Днес, 26.06.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Български лекарски съюз – д-р Цветан Райчинов, председател на УС на БЛС; от Министерството на вътрешните работи – Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”, Красимир Колев, началник на сектор в специализирана дирекция „Оперативно-технически операции”, Красимир Мишев, главен юрисконсулт в специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” и Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Прокуратурата на Република България – Бранимира Борисова, съветник на Главния прокурор по парламентарните въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, откривам първото заседание на Комисията по правни въпроси. За разлика от пленарна зала, ние имаме кворум и можем да започнем. Дневният ред ви е познат. Предлагам да разменим местата на първа и втора точка, за да не задържаме д-р Райчинов. Така че, предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект, вх. № 353-20-9/05.06.2013 г., на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 354-01-4, внесен от Лютви Ахмед Местан, Нигяр Сахлим Джафер и Хасан Ахмед Адемов на 27.05.2013 г.; № 354-01-5, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 27.05.2013 г.; № 354-01-8, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и Цецка Цачева Данговска на 28.05.2013 г. и № 354-01-9, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28.05.2013 г.
2. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за политическите партии № 354-01-18, внесен от Янаки Боянов Стоилов и Мая Божидарова Манолова на 04.06.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 354-01-20, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 06.06.2013 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 354-01-19, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 04.06.2013 г.
Няма възражение по дневния ред.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект, вх. № 353-20-9/05.06.2013 г., на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 354-01-4, внесен от Лютви Ахмед Местан, Нигяр Сахлим Джафер и Хасан Ахмед Адемов на 27.05.2013 г.; № 354-01-5, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 27.05.2013 г.; № 354-01-8, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и Цецка Цачева Данговска на 28.05.2013 г. и № 354-01-9, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28.05.2013 г.
Ще помоля г-н Филип Попов, като ръководител на работната група, състояща се от тримата заместник председатели на Комисията – г-н Хамид Хамид, г-н Явор Нотев и г-н Попов, които вчера съставиха проекта, сега г-н Попов да го представи на Комисията.
Филип Попов:
Здравейте и от мен.
Вчера се събрахме с колегите и обсъдихме доста пространно текста, който стои в момента пред вас в доклада.
„§ 1. В чл. 116, ал. 2 след думите „функцията му” се добавя „и/или на медицински специалисти при или по повод изпълнение на медицински дейности”.
Съгласно § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина „Медицински специалисти” са лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, фелдшери и помощник-фармацевти.”
Именно затова отидохме на термина „медицински специалисти”, защото той обхваща доста пространно всички лица, които се занимават по някакъв начин с някаква медицинска дейност.
Тъй като в Наказателния кодекс по принцип така вървят в духа, в който е създаден, да се добавят и затова е предложението на н.пр. Станислав Станилов, по което ние вчера стигнахме до консенсус, че така трябва да бъде – „при или по повод изпълнение на служебните им задължения”, защото така върви и самата норма на Наказателния кодекс.
Това е всъщност по чл. 116, който се касае за убийство и по чл. 131.
Толкова за „медицинските специалисти”.
Тъй като имаше предложения да бъде квалифициран съставът и по отношение на лицата „учител и възпитател” в чл. 116, ал. 2 и в чл. 131, ал. 2 след думата „дейност” се добавя „или на медицински специалист, на учител (възпитател)”.
Вчера обсъдихме, че на всеки един директор на училище в длъжностната му характеристика влизат и учителски задължения и те също ще бъдат защитени.
По отношение на шофьорите на линейки, които също влизат в екипа на медицинските специалисти, не можахме да стигнем до консенсус дали те са служебни лица по смисъла на закона – дали изпълняват служебни задължения. Оставихме този въпрос. Г-н Нотев трябваше да провери дали са длъжностни лица и дали те се предпазват от общата норма на чл. 116.
Явор Нотев:
Дали те се ползват от общата защита, която се осигурява на длъжностни лица? Към момента трябва да признаем, че всъщност такава защита на шофьорите не е гарантирана с оглед на установената практика на съда в тълкуването на разбирането „длъжностно лице”. Въпросът опира до това, че ние предлагаме един нов текст на вниманието на съда, по който, разбира се, ще трябва да се създаде практика и да се види дали към това понятие за законовата дефиниция в чл. 93 от Наказателния кодекс ще може да се включи и съответната длъжност „шофьор в този екип”. Така че, трябва да признаем, че това е до известна степен слабост на нашия законопроект, доколкото ясно и конкретно не сочи тези лица като защитени от измененията, които се предлагат. Избягваме по този начин обаче риска да бъдем прекалено обстоятелствени и описателни в длъжностите при изброяването на тези длъжности.
Пак казвам, не е изключена тази защита да бъде отнесена и към тях. Нашето виждане, около което се обединихме вчера, е въпрос на тълкувателна дейност на Върховния касационен съд.
Филип Попов:
Има ли други мнения и съображения по този текст?
Екатерина Заякова:
Аз без да съм участвала в тези разисквания, не е ли редно и придружаващият екип към медицинския специалист да се включи. Защото няма логика, ако се създаде някаква ситуация, даже шофьорите са първи, които се мъчат да неутрализират или да помогнат. И ако той пострада, не е защитен, а ако медицинското лице пострада, то е защитено. Струва ми се, че отнасяйки в смисъла, че при упражняване на определена дейност и в конкретната ситуация трябва да бъде защитен целият екип, който отива в такава обстановка. Поне така мисля логично.
Филип Попов:
В Наредба № 10 от 1994 г. за неотложна медицинска помощ в Раздел ІІ. Организация на работата за оказване на неотложна медицинска помощ в чл. 5, ал. 2 е дадена легална дефиниция на „медицински екипи”.
„(2) Звената се състоят от многопрофилни медицински екипи, включващи лекар (фелдшер) и шофьор с линейка или с лек автомобил.”
Това го казвам като уточнение.
Екатерина Заякова:
В този екип се включва и медицинска сестра.
Предс. Христо Бисеров:
Идеята е да се запише „медицински екип”.
Явор Нотев:
Г-н Бисеров, нека да допълня. Не може да е обект на защита. С тълкувателното решение, което имах предвид, Върховният касационен съд казва така. Когато един шофьор извършва дейност единствено и само по управлението на автомобила, той не може да бъде, не притежава качеството на длъжностно лице. Такова качество той придобива тогава, когато при извършването наред с транспортната дейност му се възлага при управлението превозването на пътници, товари, т.е. едни по-отговорни функции. Например, вчера ние не стигнахме до отговор на въпроса каква е ролята на шофьора в състава на медицинския екип. Но лично аз си мисля, че шеф на екипа е лекар и шофьорът, освен задължение по транспортирането, едва ли има други функции. Затова, струва ми се, че е въпрос на корекция в тълкувателната практика. Би могло да се въведе и едно такова условие, при което разбирането за това, че шофьорът на линейка притежава качеството на длъжностно лице да бъде въведено в практиката, без да се налага в закона да изписваме и да изброяваме всички тези длъжности. Вярно е, че ще бъде по-надлежно и по-безспорно, но този текст стана и без друго много описателен.
Екатерина Заякова:
Ако се добави „и придружаващият го екип” става ясно.
Предс. Христо Бисеров:
Екипът не може да бъде обект на защита.
Нека да чуем и д-р Райчинов.
Д-р Цветан Райчинов:
Само искам да кажа, че шофьорът има изключителни отговорности при обслужване на пациента – не само за самия транспорт на пациента от някакво място на събитието – инцидент или каквото се случи, до лечебното заведение, но той участва активно и в останалите дейности – и по пренос на самия пациент. Много рядко има санитари в екипите. Обикновено шофьорът участва в пренасянето на болните. Подпомага и лекарят и сестрата при осъществяване на спешните мерки, които се оказват, животоспасяващите. Повечето от тези хора са обучени и наистина заслужават защита. А най-често това е и мъжът в екипа, който все пак някакво съдействие и защита оказва на тези хора. Затова не случайно предложих предния път изречението да стане: „и/или на медицински специалист и физическо лице при или по повод на изпълнение на медицински дейности.” Мисля, че физическо лице обхваща и санитарите, защото те също имат сериозни проблеми и в спешните приемни отделения, а не само при транспорт на болни. Затова смятам, че физическо лице изчерпва и е конкретизирано, че е за медицински дейности. А няма и кои да са други, освен шофьорите и санитарите в тези екипи. Подобно е и състоянието в болниците на санитарния персонал, който не е защитен по никакъв начин.
Екатерина Заякова:
Във връзка с определението, което прочетохте за „медицински екипи”, в което се включват и шофьори и санитари, не е ли удачно да се запише: „и членовете на медицински екипи”, което обхваща всички – „медицински специалисти и членове на медицински екипи по повод и във връзка с извършване на дейността”.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Хамид иска думата за въпрос.
Гамид Бари Хамид:
Д-р Райчинов, в случая моя въпрос към Вас е във връзка с тълкувателното решение. Много е важно да разберем дали на шофьора на линейката е поверено да пази някакво имущество, което е монтирано в линейката. Той носи ли отговорност за това имущество. Защото в случая, ако носи такава отговорност и му е поверено такова имущество, монтирано трайно в линейката, той получава защита по ал. 1. Тоест няма нужда да мислим за него къде да го включим сега. От този отговор мисля, че ще стане ясно за действията ни по-нататък.
Д-р Цветан Райчинов:
Доколкото имам информация, тъй като са на екипи работещите, сменят се няколко шофьора на една кола, няма как колата да бъде зачислена като отговорност на един човек. Тя не е негова лична отговорност. Отговорност носи дотолкова, доколкото спазва Правилника за движение по пътищата. Няма как да носи за самата кола, тъй като тя не се обслужва от един шофьор.
Предс. Христо Бисеров:
Ако ще използваме понятието „медицински екип” няма нужда да записваме „медицински специалист”. Защото медицинският специалист е член на екипа.


Явор Нотев:
Възползвам се от въпроса на г-н Бисеров, за да попитам имаме ли определение за медицински екип?
Филип Попов:
Наредба № 10 дава някаква дефиниция. Но тук, ако говорим за шофьорите, изпълняването от тях на медицински дейности, аз считам, че такъв тип медицинска дейност едва ли им е залегнала в длъжностната характеристика. Те трябва да имат специално обучение, за да могат да изпълняват медицински дейности. Това е моето опасение.
Д-р Цветан Райчинов:
Записано е, че оказват съдействие на медицинския екип. Те са минали такава подготовка, когато стартират работа в спешна помощ. На повечето места е записано, че оказват съдействие. Може да бъде длъжностни лица по повод изпълнението на медицински дейности. Но мисля, че физически лица е най-ясното понятие.
Предс. Христо Бисеров:
Всъщност ние обсъждаме такъв вариант: „или на медицински специалист, на член на медицински екип, на учител (възпитател)”. Даваме възможност на върховния съд да направи това тълкуване, за което се говори. Трябва да му подскажем малко по-категорично.
Филип Попов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, в Деловодството на Народното събрание е постъпил проект от Министерския съвет на ЗИД на Закона за здравеопазването, където се предвижда ново тълкуване на „медицински специалист”. Тоест тази легална дефиниция цели да обедини трите съществуващи досега дефиниции на „медицински специалист” и мисля, че там е мястото да разширим малко понятието „медицински специалист”. И легалната дефиниция да си бъде в специалния закон и тогава съдът лесно ще намери къде да прочете какво е медицински специалист. Мястото на легалната дефиниция не е в Наказателния кодекс, а в Закона за здравеопазването.
Предс. Христо Бисеров:
Предлагам да приемем предложението на работната група и когато дойде другия закон, ще се погрижим да имаме дефиниция, която да включи всички. Още повече, че самият закон има амбицията да реши този въпрос, а ние само ще помогнем за нещо повече.
Екатерина Заякова:
Последно, ще остане ли „и членове на медицински екипи”?
Предс. Христо Бисеров:
Не. Защото в другия закон „медицински екип” ще бъде така формулиран, че да е ясно, че става въпрос за всички, които са в медицинския екип.
Филип Попов:
Това го обсъждахме вчера. Аз съм съгласен, че трябва да се формализира това понятие в друг закон, а не в Наказателния кодекс, за да не стане прекалено тежък текстът. Ще има свързаност на текстовете, няма да има колизия и мисля, че е съвсем нормално да направим така, както вчера обсъждахме, а именно да приемем този текст и в последствие да подкрепим ЗИД на Закона за здравето.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Тогава да попитам:
По заглавието „Закон за допълнение на Наказателния кодекс” надявам се, че нямате бележки.
И по двата параграфа - § 1 и § 2, които са идентични, също се обединяваме около текста на работната група:
„§ 1. В чл. 116, ал. 2 след думата „дейност” се добавя „или на медицински специалист, на учител (възпитател)” и
§ 2. В чл. 131, ал. 2 след думата „дейност” се добавя „или на медицински специалист, на учител (възпитател)”.”
Други въпроси по този доклад има ли? Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Вчера в работната група обсъдихме предложението на н.пр. Светлана Ангелова и Тотю Младенов и стигнахме до консенсус, че твърде много разширяваме кръга на лицата, които се нуждаят от тази специална защита в Наказателния кодекс. Тези лица, които са в Главна инспекция по труда и в Агенцията по социално подпомагане няма някакви остри социални проблеми, насочени срещу тях. А мисля, че те се предпазват от общата норма на длъжностни лица. Тоест, мисля, че е безсмислено да се вкарва това в Наказателния кодекс.
Предс. Христо Бисеров:
Комисията не подкрепя предложението на колегите Ангелова и Младенов.
Комисията подкрепя заглавието на закона, подкрепя текста на § 1 и текста на § 2 така, както ни са предложени от работната група.
С това приключваме работата в Комисията по този доклад. Да се надяваме, че още утре ще го гледаме в зала, ако имаме необходимия за това кворум.
Д-р Райчинов, каним ви на заседанието утре в пленарна зала. Предвидено е в дневния ред за утре.
Д-р Цветан Райчинов:
Благодаря ви. Приятна работа. Довиждане.
Предс. Христо Бисеров:
По втора точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за политическите партии № 354-01-18, внесен от Янаки Боянов Стоилов и Мая Божидарова Манолова на 04.06.2013 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 354-01-20, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 06.06.2013 г.
Колеги, по Закона за политическите партии е направен общ законопроект. Вие знаете, че в залата бяха приети двата законопроекта – единият с вносители Мая Манолова и Янаки Стоилов и другият с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Параграф 1 е в два варианта. Има практика и в двете посоки – да се приема един от вариантите, или да се приемат и двата варианта и всеки да може да прави предложение и по двата варианта. Защото при положение, че на първо четене са приети и двата законопроекта, не е редно в една фаза, в която ние не формираме становище на комисията, да отстраняваме текстове, които на практика са приети. Става въпрос за § 2 и § 3. А как да изберем между двата варианта на § 1?
Имате ли против така да остане обединеният закон с варианти и на второ четене мнозинството ще реши съдбата на § 2 и § 3. Защото вие си спомняте, че ние от ДПС се въздържахме, защото смятаме, че тези параграфи не трябва да бъдат такива. И ако днес одобрим така закона, той ще има възможност така да бъде докладван и раздаден утре или вдругиден. Ще започне да тече срока за предложения между двете четения и пак ще дойде при нас.
Приемате ли да одобрим обобщения доклад така, както ви е представен в материалите. (Да.) Всички са съгласни. С това приключваме и точка втора от дневния ред.
По трета точка – Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 354-01-19, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 04.06.2013 г.
По тази точка сме поканили представители на Министерството на вътрешните работи да участват в дискусията. Заповядайте на масата.
Имам въпрос към уважаемите гости. Желаете ли в началото да вземете някакво отношение по така предложените текстове, защото вие на първо четене, въпреки поканата, не се организирахте да участвате. Ако сега желаете да изложите някакви съображения, заповядайте.
Николай Нанков:
Благодаря, г-н Бисеров. Нашите съображения ще ги изложи г-н Колев. Имаме работни предложения към Комисията.
Предс. Христо Бисеров:
Можем да започнем и обсъждането текст по текст и вие да се включвате там, където искате. Както решите. Заповядайте.


Красимир Колев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
В този проект, който обсъждате сега, има някои неща, които, ако не се съобразят, след влизането му в сила в държавата ще се случат някакви неблагоприятни проблеми, които много трудно ще можем да ги разрешим.
Първо, в проекта с който ние разполагаме и който е горе-долу този, който гледаме сега, не е отчетено, че към Специализираната дирекция „Оперативно технически операции” (СДОТО) има звено за противодействие на бомбения тероризъм, което няма нищо общо със СРС. Това звено обезврежда и действа по всички сигнали за взривни устройства, експлозиви и т.н. на територията на Република България – бомбени заплахи, самоделни взривни устройства и всичко, което е свързано с взривяване. Става дума като престъпление.
Това звено, освен че се занимава с тази дейност, поддържа и уникална база, която е свързана с базата на Европол за взривни устройства, включително и това в Съединените щати. Ще ви го кажа просто, за да разберете за какво става въпрос. Навсякъде по света, където има някакво взривяване, съответните органи, когато извършат съответните експертизи и съответните действия по обезвреждането и установят физико-химическите параметри на веществото и устройството ги вкарват в тази база, за да може това нещо да се ползва от всички сродни служби и за да може да се идентифицират взривните вещества. Тоест двете структури, които в момента се намират в СДОТО (те са към един от отделите) или трябва да останат към Агенцията и тогава да се смени концепцията на Агенцията – тя да не е само за СРС, или да останат в Министерството на вътрешните работи в друга структура.
Предс. Христо Бисеров:
Базата е отделна структура? Вие казахте две структури.
Красимир Колев:
Те са свързани. Те са два сектора. Те са две структурни звена, но са на едно място. Едни обезвреждат. Този, който обезврежда не е химик, не е физик, а той е „обезвреждач”, грубо казано.
Предс. Христо Бисеров:
Тоест едното е за обезвреждане на бомбения тероризъм.
Красимир Колев:
И другото, което отива, прави огледа.
Предс. Христо Бисеров:
Как се нарича другото звено? Кажете му името.
Красимир Колев:
Сектор по физико-химия. Там са физици. Те участват и в изготвянето на защитите на документите, тампоните и мастила.
Предс. Христо Бисеров:
Аз питам за наименованията на двете звена.
Красимир Колев:
Наименованията са цифрови: Сектор 1 и ...
Принципната позиция на г-н Йовчев, като министър на вътрешните работи и на ръководството на МВР, е, че те трябва да останат в МВР в състава на Специализирания отряд за борба с тероризма и да не излизат в състава на бъдещата Агенция, да я наречем условно „ДАТО”. Дали ще го възприемете е ваше решение.
Другият проблем, който може да възникне, е свързан с това, че в един процесуален закон, какъвто е безспорно Законът за специалните разузнавателни средства за първи път се прави такава компилация между процедурни и процесуални норми и устройство на структури, включително и функционални задължения, което може да създаде проблем на Народното събрание в смисъл, ако някой атакува проекта в Конституционния съд.
Третият проблем, който може да възникне, е нормата, с която се определя как да бъде избран председателят на Агенцията. В проекта, който имаме или поне този, с който сме се запознали с колегите, се казва, че Председателят на Министерския съвет предлага в едномесечен срок на Народното събрание да избере председател на агенцията. И оттук насетне няма текст в закона, който да обвърже Народното събрание с някакво решение. Тоест, ако се приеме, че законът влезе в сила днес и след един месец премиерът предложи председател на агенцията, Народното събрание може и една година да не го избере, което ще блокира дейността на цялата агенция. Тоест не могат да започнат тези дейности, свързани с нейното ежедневно осигуряване в смисъл, че в момента структурата разполага примерно с около 500 автомобила, които са със застрахователни договори, с които се извършва проследяването и транспорта на всички материални средства. Излизайки от МВР, не може да бъде обявена поръчка, тъй като няма да има председател, няма да има субект, който да го свърши това, за да може да се започне изграждането на нов застрахователен договор, с който да могат тези автомобили да отговарят на изискванията на законодателството в Република България.
Второ, застраховката на служителите. Всички служители в МВР сме застраховани на един договор и естествено, че за тези, които ще излязат от МВР ще трябва да се направи друг договор. За разлика от това, което примерно се случва в отношенията между ДАНС и БОП, там имаме приемаща структура с изградени и функциониращи звена, които могат да си направят за хипотезите, за които казах, нов анекс към договора и нещо да се добави и сравнително бързо да стане. Докато за новата агенция трябва да започне на „гола поляна” и да създаде всички тези неща, за да може да функционира.
Най-големият проблем обаче не е в това, а в хипотезата, в която служителите ще имат един неясен статут. Тоест, те няма да са служители на МВР, но няма и кой да ги назначи като служители на ДАТО. По силата на законовата норма те ще прекъснат служебното си правоотношение с влизането в сила на този закон. Председателят, който може да не бъде избран в този срок, няма да съществува, за да създаде новото служебно правоотношение. Междувременно задачите, свързани със СРС ще вървят и тогава всички тези действия, които ще се извършат, считаме, че ще бъдат меко казано незаконосъобразни. Тоест може да се опорочи цялата дейност по събиране на информация, с която бъдещата агенция и сегашната структура СДОТО работи.
Друг такъв проблем е свързан с ресурсното осигуряване. Докато се създадат ресурси, т.е. да се приеме бюджетът на Агенцията, да се разпредели този бюджет, да се намести структурата, защото в проекта е даден тримесечен срок за устройствен правилник, с който да се направи структурата, организация, численост на състава и т.н. През този период, при липсата на един председател тази дейност не може да започне.
В проекта има един текст, който казва, че министърът на вътрешните работи ще изпълнява задълженията по този закон, но той по-скоро е съотносим към даване на разпорежданията по чл. 16 от Закона за специалните разузнавателни средства, за да започне процедурата или поне ще е оспоримо като действие да издава актове за прекратяване на служебни правоотношения за служители от структура, която не е в състава на министерството.
На следващо място друг проблем е, че в проекта изобщо не са предвидени отношенията и промените в Кодекса за социално осигуряване. Тоест служителите от агенцията няма да могат да прекратяват служебните си правоотношения и няма да могат да се пенсионират, защото ги няма изобщо в КСО или в другия случай ще става по някакъв ред, да го наречем по общия ред за всички граждани, което влиза в противоречие с текста, в който е въведено това, че те като държавни служители се ползват с правата на държавната служба в МВР.
Това са тези 5-6 опорни пункта, които са съществени и по които трябва да поговорим, да ги обсъдим един по един, за да видим как може да се излезе от тях.
Разбира се, има и други по-дребни текстове, като например хипотезата на чл. 31, където заменяйки думите „Министерството на вътрешните работи” с „ДАТО” изведнъж се оказва, че съгласно НПК ние трябва да произведем ВДС и в 24 часов срок да го предадем, а после заявителят да ни го върне, за да дойде пак да си го вземе. Защото става така, че никой не може да го съхранява, освен нас, включително и ВДС от другата прилагаща структура, която се намира в ДАНС. Те ще направят ВДС, но трябва да го донесат на нас и после да го вземат, за да го дадат на съда или на органите на досъдебното производство. Принципът за възмездност, който е въведен още в началото на закона, изведнъж се оказва, че ще работи само на 50%, т.е. само по отношение на СРС, които се прилагат от държавната агенция, а за другите структури, които ще прилагат СРС – това са структурите в ДАНС, които ще прилагат служител под прикритие и проследяване, подслушване, наблюдение, проникване и т.н. този принцип няма да важи. Тоест, според нас, не може да бъде принцип и да важи само за половината от субектите, които се намират в тези отношения.
Друго по-съществено. В проекта също така не са разписани и текстовете как ще стане предаването на служебните архиви, които смея да твърдя са доста голям обем. Защото това са документи на министерството и няма как агенцията да ги вземе със себе си, камо ли да ги съхранява. Това не са нейни документи. Аз не говоря за оперативния отчет, където нещата горе-долу могат да се изчистят. Но и за оперативния отчет също няма разписани текстове в проекта, което ще постави въпроса как ще прехвърляме делата на секретни сътрудници, информационни дела на обекти и т.н.
Общо взето това са основните неща. Опитахме се тези, за които говоря да ги изчистим. Също така и тези по-малки детайли, за които сега няма смисъл да започвам в началото да говоря параграф по параграф. Имаме някаква готовност да ви представим някакви текстове. Но трябва да се обсъдят принципните неща, за да знаете и вие да вземете правилното решение, за да не се блокира дейността.
Молбата на министър Йовчев е това да се направи, за да не остане празнота както в момента се случва при трансформацията на ДАНС и БОП. Защото тук ние, за разлика от ДАНС и БОП ще имаме едни средства, които ще работят и ще генерират информация. И когато се окаже, че тази информация няма кой да я обработва, т.е. органите нямат съответните компетенции – служителите й поради това ще нямат съответния статут, нещата ще станат сложни. Аз изобщо не искам да си мисля за варианта, ако не дай Боже се приеме от уважаемия Конституционен съд някакво решение и се отменят част от текстовете, всичко това не знам как ще се оправя.
Общо взето това са неща, които сме коментирали в този кратък период, защото все пак късно с запознахме с проекта – т.е. имахме на разположение няколко дни. Сигурно има и други проблеми, но тези са основните, по които на всяка цена трябва да се помисли как да бъдат разрешени. Молбата ни е и на ръководството на министерството е да вземете разумно решение, с което да ги преодолеем сега тук, за да не се чудим след това на практика как да се кара.
Благодаря ви за вниманието. Очаквам вашите въпроси, ако имате, за да ги коментираме един по един.


Николай Нанков:
Г-н Бисеров, министърът на вътрешните работи, ръководството на министерството и въобще Министерството на вътрешните работи подкрепя законопроекта. Обаче изключително много се задълбочихме в нещата от така изложения законопроект и нещата, които се изказаха от г-н Колев ги споделяме на всички етажи, включително и от юристите, а не само от специалистите и вече с оглед опита ни с влезлия в сила ЗИД за ДАНС бихме искали и може би е правилно в рамките на някаква работна група, ако това е възможно, разбира се, съобразно правилника, да ги изчистим тези въпроси. Това е голямата молба на ръководството на МВР и я поставяме на вашето внимание.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. За съжаление, късно се включвате в обсъжданията - нито в зала, нито в заседанията на комисията – не реагирахте. Все пак бих искал да кажа, че законът дава отговор на тези въпроси, а на онези въпроси, които поставихте, правилникът ще даде отговор. Няма никакво съмнение, че министърът на вътрешните работи ще изпълнява функцията на шеф на ДАНС в целия обем, а не само по отношение на разрешаване на прилагане на специалните разузнавателни средства. Така че такъв проблем няма. Според мен, няма и проблем по отношение на служителите.
За звената, свързани с противодействието на бомбения тероризъм вероятно сте прави. Тук ще трябва да уважим вашата претенция.
Аз ви предлагам следното. Ние започваме работа по второ четене, защото има много неща, които са извън това, което вие казахте. Ако можем днес ще приключим този материал. Ако желаете, ще направите писмени предложения върху този материал. Защото, ако сте забелязали, шефът на агенцията ще се избира от Министерския съвет. Има и други промени. Така че не бихме искали вашите съображения да попречат на темпа на работа. По-скоро вие да се съобразите с темпа на работа на Народното събрание.
Независимо от това, че законът е включен в програмата за тази седмица, ние ще уважим вашето искане да имате няколко дни, за да дадете конкретни текстове.
Искам да дам за пример Главния прокурор на Републиката, който направи много подробно становище по законопроекта, направи много предложения и ги направи в конкретни писмени текстове. Защото така казано - нашите препоръки са такива, това не е работа на експертно ниво. Главният прокурор ги направи на първо четене и ние още на първо четене в зала казахме, че ги одобряваме и ще намерим как да ги включим в законопроекта и сега те са включени. Макар и с малко закъснение, предполагам, че вие можете да реагирате по адекватен начин. Предполагам, че след като сте се заели сериозно, за няколко дни ще можете да предложите текстовете, които смятате за много важни и да са в синхрон с вашето заявление, което направихте току-що, че цялото ръководство на министерството и специализираните екипи подкрепят закона и желаят да го подобрят.
Колеги, ако искате сега да започнем текст по текст с ангажимента, че тази седмица няма да влезе в зала. Когато дойдат текстовете на представителите на Министерството на вътрешните работи, ще направим допълнителен доклад. Това е установената практика и от години наред се прилага.
Красимир Колев:
Ние ги носим текстовете.
Предс. Христо Бисеров:
Вие ги носите, но не сте ни ги дали. Извинявайте, но текстовете не се носят, а се внасят по установения ред в Комисията. Благодаря.
По заглавието на законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, мисля, че няма възражения.
По § 1 има предложение за редакция на Комисията.
„§ 1. В чл. 1 се създава ал. 3.
(3) При използване и прилагане на специални разузнавателни средства се прилага принципът на финансовата обвързаност.”
Има ли възражения? Не виждам.
По § 2. Това е предложение, което дойде от г-н Цацаров, само че е модифицирано. Той искаше да препращаме към НПК, а НПК препраща към НК. Това е двойна препратка и не е най-правилната. Директно си цитираме материалния закон, а не да се препраща през НПК.
Така че Комисията предлага нов § 2 в редакцията, която е пред вас на с. 2. Има ли някакви възражения? Няма.
Продължаваме по доклада. § 2 става § 3. Тук надали може да има някакви възражения.
§ 4. Това е ново предложение и пак е свързано с това кога се използват специални разузнавателни средства. Тук има едно много важно предложение. Това е да могат да се използват и тогава, когато имаме свидетел, „който е дал предварително писмено съгласие за това, с цел разкриване на престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1, което се извършва или е извършено от друго лице.
Предложението също е на Главния прокурор. Отдавна прокуратурата настоява, и не само прокуратурата! Защото знаете, че в борбата с организираната престъпност има един израз „ако в групата не се открие предател, трудно се разкрива и доказва”.
Има ли възражения или бележки по така предложения текст за § 4. (Няма.) Добре.


Филип Попов:
По § 4. Аз лично не мога да си го обясня. В чл. 12, стария текст – чл. 12, ал. 1, т. 1.
„1. лицата, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;”
По предложението в тази точка думите „тежки престъпления” се заменят с „тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1”. Така ли да го разбирам? Това ли е предложението на Главния прокурор? В чл. 12, ал. 1, т. 1 думите „тежки престъпления” се заменят с „тежко умишлено престъпление”.
Предс. Христо Бисеров:
Тежко умишлено престъпление по НК – по чл. 3, ал. 1, което е описателният текст в НК.
Филип Попов:
Тъй като квалификацията едно престъпление дали е тежко, дали е тежко умишлено става след като вече са събрани достатъчно данни, а тук в текста е казано, че се подготвят, извършват, т.е. специалните разузнавателни средства е средство за доказване на вида на престъплението. Тоест, според мен, се връзва малко каруцата пред коня.
Предс. Христо Бисеров:
Това е терминологията от НК. Освен всичко друго, ние изравняваме терминологията в Закона за специалните разузнавателни средства с тази в НК. И точно в НК се казва „тежки умишлени престъпления по Глава първа” и ги изброява. А дали е тежко умишлено не зависи от това дали ще бъде доказано, а как е образувано предварителното производство. Тогава, когато предварителното производство е образувано за тежко умишлено по глави еди-кои си, очевидно е, че става въпрос за такава хипотеза. По тази логика никое престъпление не е доказано и никое специално средство не може да се ползва.
В крайна сметка т. 1 ни препраща към НК само че през чл. 3, ал. 1. Няма откъде.
Явор Нотев:
И до известна степен ограничава приложното поле, защото досега е било само „тежки престъпления”, т.е. не умишлените, а сега само до умишлени, което е друг допълнителен критерий. Първо трябва да е тежко с оглед на предвиденото наказание и след това трябва и да е умишлено. В това няма лошо.
Предс. Христо Бисеров:
Има един базисен проблем. Съществуват по НК и по Закона за специалните разузнавателни средства режими, които са много близки, обаче не са еднакви. Те трябва да станат еднакви. И сега няма НК да го приравняваме на този закон и затова и Прокуратурата предлага това да го направим с тази промяна.
Продължаваме по доклада.
§ 5 в новата редакция. След консултация с нашите експерти, стигаме до извода, че т. 1 трябва да отпадне. Става въпрос за заявителите, а този закон не се занимава или поне няма амбицията да се занимава с кръга заявители и наистина, за да не създадем проблем, § 5 трябва да има една точка и това да бъде т. 2. Тоест да няма т. 1 в този вид. § 5 да стане:
„§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
(3) В случаите по ал. 1, т. 6 и по ал. 2, преди предаване на искането прокурорът уведомява административния ръководител на съответната прокуратура.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Това е по настояване на Прокуратурата. Те искат да им помогнем да създадат вътрешен механизъм за контрол върху обема на използване на специалните разузнавателни средства. Знаете, че когато през 2009 г. Народното събрание разреши на наблюдаващия прокурор да има тази инициатива имаше сериозен бум, поне на Прокуратурата, и сега по тяхно искане ние предлагаме да има такъв уведомителен режим, което не отнема изобщо правомощията н наблюдаващия прокурор да си упражнява правата на заявител.
Екатерина Заякова:
Ако не уведоми?
Предс. Христо Бисеров:
Има си вътрешни правила. Те са йерархична система. Заявителят не е длъжен това да го представи пред съдията, като елемент от потискането му. Какво се представя пред съдията е описано. През административните ръководители трябва да наблюдават процеса.
Това е по § 5. Ако няма коментари, можем да продължим с § 6.
Явор Нотев:
Аз бих искал да с върнем към § 4, но дали сега или накрая, за да не прекъсвам работата.
Предс. Христо Бисеров:
Не, не. Връщаме се още сега.
Явор Нотев:
Като се зачетох малко по-внимателно в хипотезата на § 4, т. 2 – ал. 3.
„(3) Специални разузнавателни средства могат да се използват и по отношение на свидетел, който е дал предварително писмено съгласие за това, с цел разкриване на престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1, което се извършва или е извършено от друго лице.”
Прегледах го в съотношение на ал. 2 на сега действащия текст, където също имаше възможност при съгласие на дадено лице за опазване на живота му или имуществото на лица при писмено съгласие се прилага СРС.
Тук отиваме към една специална хипотеза – съгласие от свидетел. Питам се практически какъв е този свидетел по отношение на който ще изискаме или ще получим от него такова съгласие за разкриване на престъпление. Тоест това в процес на оперативно-издирвателна дейност ли ще бъде? (Да.) В какъв момент той ще бъде в качеството на свидетел? По този начин, след като той се съгласи да се употребят специални разузнавателни средства, които очевидно ще регистрират информация от негови контакти с други лица, не го ли превръщаме в агент под прикритие или някакъв особен вид СРС самостоятелно. Не смесваме ли фазите на наказателния процес. Мисля, че тук даваме един опасен инструмент в ръцете на прокуратурата, ако се използва не добронамерено На мен лично ми е необходимо повече време, за да го осмисля. Казах, че нямам възражения, но сега вече започват да се пораждат такива.
Известно ли е какви са мотивите на вносителя на това предложение? Какво точно, как практически ще използва този инструмент? Свидетелят ще бъде оборудван преди да се среща, да се говори и т.н.
Предс. Христо Бисеров:
Аз също се замислих, но въпросът е кога едно лице е свидетел. Очевидно е, че този текст няма да работи, ако няма образувано производство.
Явор Нотев:
А в рамките на производството да се допълват доказателствата по този начин малко ми се струва вече прекомерно. Те не че не го правят между другото. Видяхме такива резултати и ВДС, които се поднасяха директно на съдийската банка, но не знам доколко би трябвало да подкрепим такава практика.
Предс. Христо Бисеров:
Идеята, че едно лице от организиран престъпна група, което даде съгласие да съдейства на органите по разследването, независимо от това на каква фаза – дали става въпрос за оперативна разработка или за вече започнало предварително производство, защото и такава хипотеза е възможна, защото престъпната дейност може да си продължава. Да не дадем възможност на такова лице да стане най-общо казано физически преносител на специално разузнавателно средство, наистина?
Явор Нотев:
Тогава да разширим хипотезата на ал. 2, която се отнася до лица, а не до свидетели. Тоест да кажем за разкриване на престъпленията по еди-кой си, но лица.



Предс. Христо Бисеров:
Добре. Тогава да прескочим текста. Така или иначе ще изчакваме и други предложения, нека да помислим да го прередактираме с помощта на Прокуратурата, която е идеен вносител на текста. Чудесно, така ще постъпим.
Текстът на § 4 остава за дообмисляне и евентуално редактиране. На § 4 ще се върнем, когато продължим работата по този доклад на друго заседание.
§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения.
Знаете, че тук имаше предложения по много посоки да се детайлизират тези текстове затова как заявителят трябва да мотивира своето искане така щото наистина съдията да има пълната информация затова, че данните не могат да бъдат събрани по друг начин или че има изключителни трудности, с които е свързано събирането им.
А следващият § 7 дава възможност на органа по ал. 1 – съдията, да поиска да му бъдат предоставени всички материали по предварителната проверка или разследването, които имат отношение към информацията. Това е изключително важно. Смятаме, че това е една от много важните промени в закона, която дава възможност всъщност съдията да се запознава с цялото дело, а не само с искането. Предпочитаме да го дадем като възможност – все пак да дадем възможност да се събере практика. Защото очевидно е, че в много случаи, или в някои, това не е необходимо. Така че тези два текста на § 6 и § 7 са насочени точно в тази посока – да увеличим ролята на съдията в даването на разрешение.
Освен това, в § 7 думите „окръжните съдилища” се заменят със „Съответните окръжни съдилища” – да пресечем порочната практика, когато единият съд откаже, заявителят да отиде в друг.
Това е основният замисъл на § 6 и на § 7.
Тези предложения са по идеи на Прокуратурата и на неправителствени организации и на народни представители в полза на практиката на Подкомисията за специалните разузнавателни средства, която констатираше много такива слабости в работата. Всъщност един от големите проблеми е, че разрешенията се дават много лесно, а те трябва да бъдат лично предписани.
Заповядайте.
Филип Попов:
При евентуален спор по ал. 2 между заявителя и съответния съдия кои точно материали имат отношение към информацията, как ще го разрешават.
Предс. Христо Бисеров:
Няма спор. Съдията решава. Какъв спор може да има?


Филип Попов:
Защото той преценява какви материали имат отношение и той може да иска точно тези.
Предс. Христо Бисеров:
Съдията преценява. Съдията може да каже искам всичко или искам всички материали по ваша преценка, които имат отношение към еди-кой си въпрос.
Явор Нотев:
Идеята е ясно и е много добре проведена във възможността точно по преценка на съдията, чиято е и отговорността за изготвяне на обвинителни мотиви, да се представят определени материали. Няма как да се коментира тази негова преценка. Каквото поиска би следвало да му бъде предоставено.
Аз мисля, че двата текста отговарят на много остри проблеми в досегашната уредба, когато много съдии се оправдаваха с това, че са били подведени. Поднесено им е искане с една бланкетна обосновка и като не са им представени материали, той не е имал възможността за фактическа преценка. Буквално е разрешил. Тази практика сега би трябвало да бъде пресечена с тези текстове. По моя преценка наистина са добри и работещи.
Филип Попов:
Защото е ясно записано, според мен, но може би ще е по-ясно „които съдията или органът по ал. 1 прецени, че имат отношение към информацията.” Защото, ако той изиска тези материали, и органът заяви, че те не са относими към това и не можем да ги набавим, какво следва.
Предс. Христо Бисеров:
Продължаваме. Стигаме до § 4 по вносител, който става § 8. Това е важен параграф, защото тук се определя органът, който дава писменото разпореждане и това вече не е министърът, а е председателят на Агенцията. Аналогичен е случаят с ДАНС. Това е тема, която беше обсъждана на първо четене и беше възприета.
Такива са и промените в новия § 9, който е § 5 по вносител.
Следващият § 6 по вносител, който става § 10.
И § 7 по вносител, който става § 11.
По тези параграфи няма предложения. Комисията подкрепя текстовете така, както са докладвани още на първо четене.
Стигаме до § 8 по вносител.
„§ 8. В Глава трета „Осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства се създава Раздел І с чл. 19а-чл. 19з.
Раздел І. Държавна агенция „Технически операции”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 8, който става § 12.
Тук е проблемът с избора.
Красимир Колев:
Може би има четири точки, които трябва да се махнат, но както прецените. Двете са свързани с „бомбите”, грубо казано. Ще ме прощавате за жаргона. Това са т. 8 и 9. Те трябва да останат в Закона за МВР, за да могат да останат и съответните структури.
Другата точка, която трябва да се премахне, това е оперативното проучване на лица и обекти, което и сега правим и което не е СРС.
Оперативното проучване на лица и обекти е било създадено навремето и по инерция доста време стои, но то се обезсмисля при тая конструкция на службите за сигурност и обществен ред. Идеята му е когато навремето някой е имал нужда да знае кой е Красимир Колев, да дойде и да проверят по ЕСГРАОН и да се каже, че той живее еди-къде си, женен е за еди-кой си, има лека кола и не знам какво още. Но тъй като влезе ЗЗК и все пак работата е с доста чувствителни данни – изследва се обкръжението, и не би следвало да се прави поне по този ред. А и вече няма полза да се прави, няма смисъл и заявките за такива проучвания през последните години са доста намалели. Така че ние сме го написали в това, което ще входира г-н Нанков - да отпадне и т. 5.
Николай Нанков:
Особено държим да отпадне т. 5, защото възможностите на МВР ще бъдат все пак несравними с възможностите на една агенция.
Предс. Христо Бисеров:
Няма никакви проблеми.
Красимир Колев:
И т. 14, която може би си спомняте, че преди едно-две народни събрания беше въведена в Закона за МВР, когато нашата дирекция правеше така наречените разпечатки, които впоследствие бяха регулирани в Закона за електронните съобщения. Тя трябва да се отмени в смисъл такъв, че разпечатките вече нямат нищо общо със СДОТО, ДАТО – трафичните данни, които са регулирани в ЗЕС.
Предс. Христо Бисеров:
Моля да направите предложения. Аз не смятам, че може да има спор по този въпрос, при положение, че има специален закон.
Красимир Колев:
Т. 5 за оперативното проучване на лица и обекти, за което обясних накратко какво е представлявало.
Да отпаднат т. 8 и 9 – това са бомбите.
И т. 14 е безсмислена, защото трафичните данни вървят по един доста специфичен ред, който е по ЗЕС.
Другата информация, която дирекцията предоставя, това е за специалните разузнавателни средства, която е разписана в НПК, така че т. 14 е абсолютно безсмислена.

Предс. Христо Бисеров:
Мисля, че можем да уточним, че приемаме вашите бележки. Ще ги отразим като редакционни поправки и ще го направим на заседание, на което вие пак ще присъствате, за да няма нещо сбъркано.
Красимир Колев:
Г-н Бисеров, извинявайте, че се намесвам, но трябва и текстът на ал. 2 трябва също да остане в МВР. Това е за блокирането с технически средства на съобщенията, когато се извършва обезвреждане. Това го има в ЗЕС и този текст не трябва да го има тук, а трябва да остане в ЗМВР, за да може когато тръгнат да обезвреждат, те заглушават всичко, за да не взривят устройствата. Става въпрос за ал. 2 на чл. 19б.
Кристина Лазарова:
Защото е вързан с текста за бомбите.
Красимир Колев:
Той е синхронизиран със Закона за електронните съобщения и трябва да остане в Закона за МВР, защото когато се прави обезвреждането, трябва да се блокира.
Предс. Христо Бисеров:
Ние по принцип сме приели този подход. Обръщам ви внимание, че приехме идеята на г-н Янаки Стоилов – ръководителят на Агенцията да се избира от Министерския съвет по предложение на министър-председателя. Така както е по Закона за администрацията. Там даже терминът е „определя” – Министерският съвет определя ръководителя на държавната агенция по предложение на министър-председателя.
Законът, който гледаме сега, предвижда заместниците да се назначават директно от министър-председателя.
Още повече, тезата на г-н Стоилов беше, че след като парламентът ще избира един специализиран контролен орган, нека изпълнителната власт да си назначава изпълнителите. Парламентът ще избира контрольорите чрез бюрото. Така че много логична е тази теза и още на първо четене всички се съгласихме.
На другото заседание ще имаме възможност да приемем вашите предложения.
Красимир Колев:
Имам още една бележка по този параграф, за което вече говорих. Това е по чл. 19е, ал. 3.
„(3) За държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи.”
Без Глава 20. Предлагаме да се добави „с изключение на Глава двадесета”.
Глава двадесета в сега действащия Закон за МВР регламентира синдикалната дейност, но тъй като вече тази структура излиза, няма как служители, които са тайни, скрити, а синдикална дейност просто няма как.
Ние ще ви предложим текстове, които са взети и които работят в ДАНС и в Министерството на отбраната Все пак да имат някакви права служителите.
Предс. Христо Бисеров:
Добре, приемаме. Ще чакаме конкретни текстове. Ще има доста предложения по Раздел І, които ще разгледаме на следващото заседание – 6 на брой. Ако трябва, ще направим работна група.
Продължаваме с § 9, който става § 13. Раздел ІІ. Ред за осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства.
§ 10 става § 14.
Красимир Колев:
Тук също трябва да има една корекция. Тя не е толкова за нас, колкото е за служителя под прикритие. Така, както беше в проекта, служителят под прикритие отива към ДАНС, тъй като БОП отива там.
Предс. Христо Бисеров:
Не е така. Идеята е следната. Законът разрешава да има служители под прикритие на практика, както в ДАНС, така и тук. Тоест това е най-елегантното решение.
§ 11. Създава се чл. 20а.
Искаме всъщност изпълнителната власт да се ангажира и да направи всички механизми за финансов контрол – да ги разработи в един акт на Министерския съвет. Има достатъчно време до края на финансовата година. Има възможност да се предвиди и в новия бюджет. Този текст е консултиран с Бюджетната комисия. Бюджетарите в парламента препоръчаха тази редакция на § 11, който става § 15 за чл. 20а.
Красимир Колев:
Тук може би трябва да се уточни кога ще се дават тези пари – кога ще се плаща, като такса ли ще бъде или като какво?
Предс. Христо Бисеров:
Текстът е така направен, че Министерският съвет може да го реши по всякакъв начин. Прокуратурата имаше малко по-различна идея. Тя беше интересна, обаче бюджетарите казаха, че тази работа така не работи. Това не е бюджет. Бюджетът се прави по друг начин.
Красимир Колев:
Тук остава въпроса за другата прилагаща структура. На тях ще се плаща или само на ДАТО остава.
Предс. Христо Бисеров:
Всяка самостоятелна структура обслужва сама себе си. Нали така?
Красимир Колев:
Прокуратурата също иска от тях задачи.
Предс. Христо Бисеров:
Тук пак се връщаме към онзи голям въпрос. Тук не можем да дадем отговор. Убеден съм. Ще въведем ли различен режим за специални разузнавателни средства, когато става въпрос за националната сигурност и когато става въпрос за разкриване на конкретни престъпления извън тази тема. Това е основанието тези функции и възможността да прилага СРС все още да остане в ДАНС. Когато въведем два различни режима, каквото е общото настроение, ако мога така да се изразя, този въпрос ще намери отговор.
Красимир Колев:
Проблемът е, че нашите съоръжения в момента се свързват. И когато ние ще работим по заявка на ДАНС на тях ще се плаща ли или на нас ще се плаща. Те са свързани съоръженията. На практика е едно и също. Това не знам как ще се реши. ДАНС също са ни заявител. Те ще ни плащат ли или те влизат в промоцията – за тях безплатно.
Предс. Христо Бисеров:
Всеки заявител, който се обръща към ДАТО, е заявител.
Красимир Колев:
Така е. Обаче, ако се обърне към ДАНС, а те ползват нашите съоръжения, тогава какво ще стане?
Предс. Христо Бисеров:
Припомням на колегите, че в миналото Народно събрание се опитахме да въведем този принцип. Внесохме законопроект, който беше подкрепен от повечето парламентарни групи. Сам една парламентарна група беше против и го отхвърли. Така че това е наше трайно намерение.
Красимир Колев:
Опитвам се от чисто експертна гледна точка.
Предс. Христо Бисеров:
Знам. Но просто искам някои неща да бъдат отразени в протокола от днешното заседание.
Красимир Колев:
Всъщност става така, че, ако прокуратурата се обърне към ДАНС, ще е без пари, а ако се обърне към нас – ще плаща. Естествено е, че тя ще се обърне към ДАНС. Защото на ДАНС, ползвайки нашите съоръжения, това ще й излезе без пари. Естествено е, че всички ще отидат оттатък, защото чрез нашите съоръжения няма да плащат.
Предс. Христо Бисеров:
Логистиката на свързването всъщност е на МВР.
Красимир Колев:
Част е на МВР, но и част е на ДАНС.
Предс. Христо Бисеров:
Дотолкова доколкото този закон се занимава само с тази структура, оттам тръгваме.
Реплики: Те ще се прехвърлят към другата служба.
Красимир Колев:
Те по-трудно ще се прехвърлят, защото там се касае за национална сигурност, за разкриване на определено престъпление и няма да се ходи в ДАНС. Ако има престъпления, касаещи устоите на страната, конституционните устои и изобщо тероризъм, тогава може да се отиде към ДАНС. И тогава ще е през тяхната система. Когато не се касае за такива престъпления, тогава ще мине през ДАТО.
Кристина Лазарова:
СРС не прави такова разграничение за видовете СРС.
Красимир Колев:
Например, ако има застрелян човек. Явно това не е престъпление, засягащо устоите на страната.
Предс. Христо Бисеров:
Всъщност вие ми подсказвате да отложим текста и да го разширим, което е много лесно. Благодаря за предложенията.
Филип Попов:
Ръководителят на прокуратурата няма да е особено радостен с тези предложения, ако отидете при него, ако сте прокурор. Аз така мисля и консултирахме с колеги.
Предс. Христо Бисеров:
Ще ви прочета мнението на Главния прокурор, който казва, че категорично подкрепя идеята за въвеждането на финансовата страна на въпроса. Но аз съм склонен, г-н Нотев, да помислим и текстът да не е така, а да го разширим и това да важи за всички, които по закон имат право да прилагат. Това са ДАНС, ДАТО, НРС и военното контраразузнаване.
Вместо да има изчерпателно изброяване или цитиране на член еди-кой си – мисля, че беше чл. 13.
Отлагаме приемането на текста на § 15 и го доработваме в този дух, който коментирахме.
Предложение за създаване на нов параграф. Комисията предлага да се създаде нов § 16. В чл. 21 се създава нова ал. 3.
„(3) В случаите по ал. 2 искането за удължаване на срока съдържа пълно и изчерпателно посочване на резултатите, които са получени от прилагането на специалните разузнавателни средства.”
Да се създаде нов параграф, когато се иска удължаване на срока, да се посочат пълно и изчерпателно да се опишат резултатите от досегашното прилагане, а не да се иска, примерно, имаме нужда от още два месеца. Трябва да покажеш какво си постигнал.
Параграф 16 го приемаме.
Комисията предлага да се създаде нов § 17. Това е във връзка със свидетеля и трябва да го отложим.
§ 12 по вносител, който става § 18. Той е стандартен. Приемаме го.
§ 13, който става § 19. И този параграф отлагаме. Т. 2 е свързана с така наречения „свидетел” и това го отлагаме.
Красимир Колев:
Г-н Бисеров, едно леко разминаване в § 12 и § 13.
В § 12, заличавайки „министъра на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи” и механично заменяйки го с „председателя на Държавната агенция „Технически операции” или писмено оправомощеният от него заместник-председател”, първата алинея няма как да сработи.
Идеята н ал. 1 на сега действащия чл. 30 е, когато цялата система беше заедно, всичко беше в МВР и ако при нас дойде информация, примерно, заявителят е криминална полиция, изведнъж започва да се говори за шпионаж, тази информация директно от нашата структура да отиде към министъра и той да се обади на председателя или на началника и да каже: започвайте там, защото има някакъв шпионаж. Това няма как да стане при хипотезата, когато тези агенции са разделени една от друга. Защото, ако ние работим задача на ДАНС и потече информация за криминална полиция, на какво основание нашият бъдещ председател ще се обади и ще издаде интереса на ДАНС. Нали след това трябва да го вкарат в затвора. Този текст става безпредметен. Тогава единственият начин е заявителят, когато получи тази информация, да си изпълни задълженията по закон. Тоест, ако е криминална полиция заявител и получи информация за шпионаж, да се обади на ДАНС и в ДАНС да се разберат какво ще правят и кой ще го прави. Или обратното, ако ДАНС получи някаква информация за криминални престъпления да прецени в зависимост от тези задачи, които тя решава, дали да ги даде на криминална полиция и да каже: „Ние тук знаем ей такива неща.” Или просто да ги прескочи.
В този текст това, което ние сме го предложили и г-н Нанков ще входира, първата алинея отпада и остава само втората алинея, която става първа в чл. 30. Става въпрос за § 12 в чл. 30 от действащия Закон за СРС.
В чл. 30 това, което остане, може не министърът на вътрешните работи, а председателят на ДАТО и т.н. Тогава ще стане. Тоест, когато постъпи информация за самия заявител или за негов началник. Тоест, ако аз съм заявител и вие сте ми началник, ад не ви я давам на вас, а направо да отида при главния прокурор.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Това го имате като текст?
Красимир Колев:
Всичко, което казвам, го имаме като текст. Просто няма как да стане по друг начин.
В чл. 31, ал. 1, сменяйки МВР с Държавна агенция „Технически операции”, аз в експозето си казах, че ще се случи следното.
Чл. 176 от НПК и чл. 29 от ЗСРС изрично е оказан срокът, в който веществените доказателствени средства следва да се изпратят на органа, който ги е поискал, който ще ги съхранява, ако не е прокурор, ако заявителят е различен от прокурор. При поискване от органите на съда или досъдебното производство ги предоставя. Текстът е имал за цел през тези години да могат органите на МВР, които са поискали – заявителите по чл. 13, да ги съхраняват. Ако вие възприемете това, което предлагате, ние трябва да ги направим, даваме ги на г-н Нотев, той ни ги връща, за да ги съхраняваме, и когато вие като съдия ги поискате, пак трябва да дойде при вас, за да ви ги дадем и той да ги занесе при вас.
Предс. Христо Бисеров:
Тоест идеята е веществените доказателствени средства да се съхраняват при заявителя.
Красимир Колев:
Ако заявителят е прокурор, те си остават при него. Това е регламентирано в НПК. Ние сме ви предложили вариант как да изглежда текста. Заявителите по ал. 1 да съхраняват ВДС, за да не влизаме в противоречие с НПК. Защото тогава се обезсмисля 24 часовия срок, т.е. една от гаранциите да не правим фалшификати. Даваме ви и след 24 часа при нас няма нищо – едното е унищожено, другото е на ВДС. И то като се върне при нас, се обезсмисля цялата история.
Предс. Христо Бисеров:
Приемаме бележката и продължаваме нататък. Приключихме с § 19, който се занимава с чл. 31.
Следващият параграф 14 по вносител, който става § 20. Има ли бележки по този параграф?
По § 15, който става § 21 има ли бележки?
Това е статутът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Тук който познава старите текстове за Националното бюро ще разбере, че те са аналогични – петима души, избирани от Народното събрание, първостепенен разпоредител, юридическо лице, правомощия. Националното бюро ще осъществява текущия контрол, а парламентарната комисия да си остане в рамките на парламентарния контрол, както е редно. Знаете, че доста негативни решения имахме в Европейския съд по правата на човека и препоръка точно за такъв орган. Но по политически съображения той беше ликвидиран.
Има нова редакция, имам предвид между двете четения, затова как се избират членовете на Националното бюро. Има специална процедура. Съответната комисия (не нашата, разбира се) разглежда кандидатурите. Процедурата е доста прозрачна, не е бърза, така че няма опасност от прибързани решения за състава на Националното бюро.
В § 25 са дейностите на бюрото. Тук има един голям въпрос, на който няма да можем да отговорим с този закон. Какво става с правото на лицата да бъдат информирани. Обществените организации много настояват и аз ги помолих да дадат модел – да си направят сериозна разработка и да дадат модел, защото е много тежък въпросът. Затова ние не влизаме в него, защото е много опасно. Не може държавата да съобщава на всеки, който е бил обект, че е бил.
Красимир Мешев:
Държави като Франция и Германия нямат подобни добри практики. Така че ние не искаме даже и да го коментираме.
Предс. Христо Бисеров:
Аз само го маркирам тук вътре в Комисията, за да е ясно, че сме се опитали да бъдем внимателни в това отношение.
В § 27 има текст специално за парламентарния контрол.
Има текстове в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание затова каква е комисията, как работи. Там има текст, че решенията на тази комисия Председателят на Народното събрание ги съобщава редовно на Президента и Министър-председателя. Президентът и Министър-председателят имат постоянно информация затова с какво се занимава комисията, какви становища взима и евентуално какви решения. Става въпрос за парламентарната комисия.
По § 22, който става § 28 имате ли бележки? Опитахме се да бъдем коректни. Заповядайте.
Красимир Колев:
Идеята на чл. 34о. Тези хипотези са, когато наши чуждестранни партньори ще извършват наблюдения, а не нашите национални служби. Идеята да е главният секретар в тази схема, защото може би я знаете процедурата, но за тези, които не я знаят, ще се опитам да я преразкажа. Когато чуждестранна партньорска служба иска да направи трансгранично наблюдение и нейни служители с тяхна техника ще минават през границата по линия на дирекция „Международно оперативно сътрудничество” пристига това искане, което се докладна на Върховна касационна прокуратура „Международен отдел”. Оттам се прави едно искане, което отива в съответния съд. Това е Софийски градски съд. След като се вземе разрешение, по обратния канал се уведомява партньорската служба, че техните служители могат да влизат и да следят това, което искат да следят. Идеята е Главният секретар, като висша професионална длъжност и ръководител на всички сили и средства в МВР и най-вече тези, които са на КПП – пътни полицаи, пазачи и още не знам какви, ако стане някакъв конфликт, да могат да реагират и да могат безпрепятствено колегите да си свършат работата. Така че премахвайки главния секретар, и слагайки председателя на ДАТО, който няма абсолютно никакви компетенции към тези юнаци – нито на границата да се обади и да каже: като видите една такава кола, пропуснете я, защото те си вършат еди-каква си работа. Или не дай Боже да те спре катаджията за 5 лв. и започват разни неща. Та няма смисъл да се уведомява председателят на ДАТО. Той може да бъде уведомяван, но задължително трябва да бъде уведомен главният секретар. Иначе може да бъдат блокирани някъде колегите.
Николай Нанков:
Да се уведомява главният секретар и съответния отдел на Върховна касационна прокуратура. Там е съвсем пряка връзката. Тогава бързината е невероятна, моментално се случват нещата. Докато иначе ще трябва да издирваме министъра, дори зад граница, за да го уведомим и става нещо много лошо.
Предс. Христо Бисеров:
Да разбирам ли, че всъщност предлагате да няма промяна в текста. Все пак шефът на ДАТО не трябва ли да бъде уведомяван. Има ли хипотези?
Красимир Колев:
Нищо не пречи главният секретар да му се обади, но шефът на ДАТО не го интересува дали влизат или не влизат. Примерно, ако трябва и ние ще следим заедно с германските колеги. Тогава ние трябва по националното законодателство да имаме друго искане, друго разрешение. Ако се уведомява председателя на ДАТО, по същата логика трябва да се уведомява и председателя на ДАНС, защото и там има проследяващи екипи.
Най-добре е този текст да не се променя. Имали сме 4-5 случая откакто са приети текстовете, к немци, с чехи и не сме имали проблеми. Никой не сме застреляли, не сме го бутнали в някаква дупка. Влязоха си момчетата и си излязоха живи и здрави.
Моето предложение е да не го пипате.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Няма да го пипаме текста. Този параграф просто няма да го има.
Красимир Колев:
Имайте предвид, че тук малко е объркано предложението. Едната хипотеза от тези две е за спешно, т.е. те влизат и се обаждат, че са влезли.
Предс. Христо Бисеров:
Продължаваме с § 23, който става § 29. Имате ли бележки по чл. 37?
§ 24, който става § 30 също няма бележки.
И стигаме до най-интересната част, знаете, че законът се чете винаги отзад напред. Който знае, така прави. Да не се окаже като онзи стажант, който не знаел, че има написано вече решение и започнал да чете делото отпред назад, а делото се чете отзад напред. Така е законът.
Преходни и заключителни разпоредби.
В експозето си имахте бележки и съм сигурен, че имате текстове.
Красимир Колев:
Идеята, която ще предоставим на вниманието ви с това, което г-н Нанков ще докладва на министъра и той ще го официализира, е да нямаме вакуум. Защото от момента на прекратяването на СДОТО като МВР и създаването на ДАТО задачите ще продължават. Ние няма как да спрем в държавата да се извършва една или друга дейност. Подготвили сме такива текстове, които да дадат тази правна възможност всички действия, които се извършват през този период докато минат процедури на назначаване и т.н., да може спокойно да се извършват тези дейности и най-вече изготвените веществените доказателствени средства да не бъдат оспорвани, да са годни.
Предс. Христо Бисеров:
Имате ли ги текстовете? (Имаме ги.)
Кристина Лазарова:
Бих искала да добавя, че се добавили и изключения за преминаване на държавните служители, които са по дейностите с бомбите, тъй като отделяме тази дейност. Тези служители да си останат в МВР, а не да преминават в новата агенция. Като текстове ги имаме. Разбира се, че ще подлежат на редактиране, ако някъде се налага. Красимира Колев:
Добавили сме и текстове, които ви казах в началото, свързани с архивите. Това е много специфично и става дума за огромни обеми. Решили сме въпроса така, както е решаван за ДАНС. Тоест това, което отива в архивен фонд остава в МВР и отива към Национален архивен фонд. Това, което трябва да остане при нас, отива в бъдещата агенция, както и ще да се нарича тя. Оперативните дела на секретни сътрудници и дела на оперативен отчет действащите си ги вземаме, което е естествено.
И синхронизиращите текстове в КСО, защото там трябва да продължи осигуряването, изплащането и всички житейски неща.
Предс. Христо Бисеров:
Там има ли проблеми?
Кристина Лазарова:
Няма проблеми, но просто трябва да се добавят текстовете.
Красимир Колев:
Просто в проекта няма нищо разписано и затова ние си позволихме да ги добавим, да ги напишем.
Кристина Лазарова:
Другото, за което ви молим да се съобразите с нас, е да увеличим малко срока на Министерския съвет за уреждане на правоотношенията. Защото практиката показва, че много трудно, да не кажа че не можем да се вместим в този срок. Да се увеличи преходният период на Министерския съвет за уреждане на правоотношенията, защото това са адски много имоти.

Предс. Христо Бисеров:
Даваме три месеца.
Красимир Колев:
Три месеца за изготвяне на правилника. Ние говорим за правоотношения, свързани с преструктурирането. Става дума за прехвърляне на актовете, които са свързани с нашите секретни партиди и секретни обекти. Трябва да се подготвят обществени поръчки, за които подхвърлих в началото и т.н. Предлагаме срок шест месеца.
Предс. Христо Бисеров:
След шест месеца не знаем какво ще стане. На четвъртия месец ще внесете предложение за удължаване на срока.
Красимир Колев:
За три месеца можем ли да изкараме една обществена поръчка? Няма как да стане. Да се спукаме няма как да я направим за горива, за застраховки и т.н. Всичко това няма как да стане за три месеца. Дори и днес да я обявим, няма как да стане с обжалване. Не можем! Ако нямаме застраховка, не можем да изкараме една кола на улицата.
Предс. Христо Бисеров:
Първостепенен разпоредител, служба за сигурност. Какъв е проблемът да си проведете обществените поръчки по друг начин. Това вече не е МВР. Това е служба за сигурност!
Реплика: Правилата са едни и същи.
Предс. Христо Бисеров:
Аз смятам, че ще постигнем лесно някакво съгласие, защото....
Красимир Колев:
Ние говорихме с г-н Йовчев. Въпросът е и за тези имоти. За всеки имот трябва да е актуван от Министерството на вътрешните работи и да се актува пак от Министерския съвет, за да отиде към ДАТО.
Предс. Христо Бисеров:
И за това ви трябват шест месеца?
Красимир Колев:
Там, където ще останем в сгради на МВР не е проблем. Но ние говорим за тези, които тепърва ще бъдат обособени. Говорим за секретни квартири и т.н. Това са сложни неща и като технология и като изпълнение.
Предс. Христо Бисеров:
Кои са текстовете, които предлагате.
Красимир Колев:
Ние ще ви ги предложим тепърва. Проектът, който е изготвен и който обсъждате, ги няма тези текстове.
Кристина Лазарова:
В § 26, който става § 32 срокът в ал. 3 вместо да е тримесечен, да стане шестмесечен.

Красимир Колев:
Не за всичко искаме удължаване на срока. Дори сме ви благодарни, че сте решили в едномесечен срок с Министерския съвет, което виждаме сега.
Второ, благодарни сме и затова, че сте проявили разбиране и това ще стане сравнително бързо. Тоест ние ще сложим отгоре човек и този вакуум ще го сведем до минимум. Тримесечният срок е предостатъчен за устройството на агенцията.
Предс. Христо Бисеров:
Всъщност вие искате да има срокове за конкретни неща.
Красимир Колев:
Този шестмесечен срок касае имотните въпроси.
Николай Нанков:
От МВР се отделят структури и ние ще изпаднем в ситуация, в която трябва да намаляваме бюджети. И вече сме изпаднали в тази ситуация. Работим четвърти нонстоп. Днес имахме дори и оперативно заседание по тези въпроси какво остава при нас и как. Там изпитваме известни затруднения с оглед финансовите рестрикции на държавата въобще по отношение на бюджетите. Финансистите се опасяват, че няма да успеем да приключим цялостния процес по активите, пасивите, правата и задълженията, не толкова даже по преназначението на състава и т.н. Това не е проблем, но те се притесняват, че като започне процесът има и срокове. Например, аз предавам на теб, но ти трябва да приключиш с обществената поръчка, защото еди-какво си. Или например, аз ти давам на теб всичко, но министърът на финансите трябва да предвиди по такъв начин, че в следващия бюджет да ни ги върне. Тези неща са трудните.
Предс. Христо Бисеров:
Да разбирам ли, че вие приемате ал. 3 такава каквато е, но към нея да бъдат добавени изключенията, за които искате шестмесечни срокове. (Да.)
Николай Нанков:
Приемаме, че имаме няколко параграфа отделни, за които специално искаме шестмесечни срокове, за да направим практически възможен процеса. Защото на деветмесечието не бихме могли да го направим.
Предс. Христо Бисеров:
Достатъчно, разбрахме. Това по принцип е приемливо. Става въпрос за изключения от тримесечния срок, а не за общ шестмесечен срок.
Красимир Колев:
Единственото, което ще трае дълго, това е предаването на архивите. Но това са бумаги, за които няма как да стане. Като имаме опита с досиетата, което се влачи три години, но ние ще гледаме за една година да го направим.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Разбрахме. Няма да има проблем вероятно.
Хамид Хамид:
В какъв смисъл за промяна на ЗОП?
Предс. Христо Бисеров:
Това е много сериозна тема и няма да влизаме в нея.
Следващия § 27, който става § 33 казва, че до един месец службата трябва да има шеф. (Това е много важно.) Добре. Приема се.
§ 28, който става § 34 - Устройственият правилник в тримесечен срок. Приемаме текста.
§ 29, който става § 35. Народното събрание избира членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства в срок до два месеца и в срок от три месеца се осигуряват техническите средства за осъществяване на дейността им.
Приемаме текста.
§ 30, който става § 36.
Ал. 1 е Националното бюро си изготвя своя правилник.
Ал. 2 е за регистъра. Това е по идея на Главния прокурор. Защото този който ще контролира да изработи регистъра.
Имате ли забележки? Възможно е да имате.
Вижте какво казва ал. 2 на чл. 34е.
Красимир Колев:
Каква ви е идеята – един регистър, който е към Националното бюро или това да са отделни регистри, които да се изработят по образец?
Предс. Христо Бисеров:
Буквално законът казва образец на регистър. Този образец на регистър трябва някой да го разработи. Идеята на закона е да го направи органът, който ще прави проверките. Той обаче трябва да го съгласува с всички органи и това е ал. 2. В § 36 се говори за сроковете. А какво представлява регистъра? Не е необходимо този регистър да е навсякъде един и същ. В смисъл, той трябва да е такъв, че да позволява – едно е при заявителя, друго е при тези, които прилагат. Не е необходимо и не можем със закон да задължим регистърът да е еднакъв с абсолютно еднакви атрибути и при заявителя и при този, който прилага.
Ако имате предложения, кажете.
Красимир Колев:
Г-н Бисеров, тук има един проблем, пред който се изправихме преди едва-две години, когато прокуратурата се опитаха да разработват свой регистър. От една страна, е чисто деловодното, това, което върви по ЗЗКИ, където се казва какви дневници има и т.н. Те могат малко да се модифицират, което сме го направили при нас. Там пише: номер на искане, лице, номер на телефон и т.н, неща, които са свързани с нашата дейност. Но той е във формата на ЗЗКИ.
Друго е, ако идеята е да има единен регистър, който прокуратурата иска, които бяха записали, че се води от ДАТО и се разработва. Но как и какво ще съдържа, кой ще има достъп няма значение, тъй като те са малко встрани от тези неща. Но това много опасно лъже. Имайте предвид, че там за година ще има концентрирана информация на едно място от всички, които са били на контрол, били и ще бъдат и т.н. Ако това нещо е идеята, това е разумно да бъде в бюрото, защото то е националният контролен орган и ще има някакви правила за ползването му, а не всеки ще може да бърника в него. Защото, ако е при нас, примерно, утре ми пускат едно постановление за нуждите на следствен отдел еди-каква си информация и аз изтърбушвам разработката, защото иначе идват и ме арестуват, делата на ДАНС две години назад. Затова питам каква е идеята за този регистър. Ако е единен централен регистър, той трябва да бъде в бюрото. Ако ще са регистрите чисто деловодни, там където се записват регистрационния номер, входящия номер и т.н., това е друго.
Предс. Христо Бисеров:
Според мен става въпрос за второто.
В подкомисията за СРС като ходиха експертите да правят проверка, се установи, че всеки прави каквото си иска - има регистри, няма регистри, тефтери, в каси се търкалят ВДС. Даже в една система няма единна система. И за да се въведе ред именно затова е казано, че той го съгласува със заявителите, с тези, които прилагат и с Висшия съдебен съвет, за да са сигурни, че се покрива съд, прокуратура.
Красимир Колев:
Предлагам ви да го помислите дали да не се запише във множествено число. Защото както е записан регистър, да не вземем да г тълкуваме след месец-два, че става въпрос за единен регистър, което няма как да стане. Тоест то може да стане – разработва форми, образци, приложения на регистри, които се обсъждат и нататък ще продължи логично текстът. Те могат дори да разработят образци на искания, както направиха по ЗЕС навремето.
Предс. Христо Бисеров:
Аз не смятам, че има опасност нещо да бъде изтълкувано, че е единен регистър при положение, че не е казано в закона.
Красимир Колев:
С единственото число натам отиваме, г-н Бисеров. Помислете го.
Предс. Христо Бисеров:
Чета ал. 2.
„(2) За изпълнение на дейността по ал. 1, т. 2 Националното бюро разработва образец на регистър, правила за воденето на регистъра и за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Образецът и правилата се утвърждават от председателя на Националното бюро след съгласуване с ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1, т. 1-3, председателя на Държавна агенция „Технически операции” и Висшия съдебен съвет.”
Тази идея пак е подсказана от Главния прокурор. Ние на нея сме стъпили. Идеята е да е ясно какви са регистрите на различните места и контролът като отива да контролира, да работи с ясни правила. А не контролният орган да е регистраторът на цялата тази информация.
Реплика: Единният регистър на АОП е с цена някъде около 900 хил. лв. обществената поръчка.
Красимир Колев:
Ако се запише в множествено число, защото погледнете т. 2 на ал. 1. Казва се „проверява регистрите”, а отдолу пише „разработва регистър”. Ако се добави и долу множествено число, ще се синхронизира и мисля, че няма да има проблем.
Предс. Христо Бисеров:
Ал. 2 на чл. 34е ще бъде преработена, за да стане ясно точно това. Всъщност това е била нашата идея, а не идеята на Прокурора. Не може контролният орган да държи единния регистър. Не е редно.
В ал. 2 на § 36 също трябва да стане в множествено число.
Красимир Колев:
И това е изпълнимо. Аз ви казах, Комисията за защита на личните данни беше разработила точно такива образци. Пуснаха ги и по ЗЕС си вървят. Така че Бюрото спокойно може да направи тези образци. Идеята е добра.
Предс. Христо Бисеров:
Да се направят образци, които са удобни и за контрол, а не само за службата, която ще ги ползва.
§ 36 се приема с корекцията.
§ 37 е за промени в НПК. Тук трябва да сме много внимателни, защото пипаме деликатна материя.
Красимир Колев:
Г-н Бисеров, помислете въвеждането на „съответния” да не предизвика спорове за подсъдност. Когато е национална компетентност на службата, а деянието е извършено в Пловдив, кой ще даде разрешението – Софийски градски съд или Пловдивски окръжен съд? И точно тогава ще станат тези бели, а които си говорихме преди малко, като сложите „съответния”. В ЗЕС го решихме навремето по местонахождение или по местостоене на органа. Ясно да се каже.
Предс. Христо Бисеров:
Там е лесно, защото дадохме права на районния прокурор и всичко се разхвърля по тази линия. Районният прокурор минава без съдия, ако има предварително производство.
Красимир Колев:
Аз говоря само като конструкция, защото въведен само „съответния” веднага ще породи тези спорове. Примерно, на ДАНС, ако е извършен терористичен акт в Бургас, кой ще даде – Бургаският окръжен съд или Софийски градски съд.
Предс. Христо Бисеров:
Разбирам. Въпросът е основателен. Може би трябваше да се сетим да го поставим още в началото. Съгласен съм, че има нужда от уточнение, от редакция. Става въпрос за новия § 7, чл. 15, т. 1 на с. 6 долу.
Моля да отбележим, че и там остава въпросът отворен.
А вие идея можете ли да подскажете? Защото това заобикаляне този съд не ми дава, онзи съд не би дава, онзи съдия малко повече го познавам, а на другият един път му счупих хатъра и сега няма да отида при него.
Красимир Колев:
През годините и с Вас сме говорили и с други колеги и винаги съм твърдял, че за това трябва да са на едно място трима-четирима съди, кой как ще ги определи няма никакво значение, и всичко да се концентрира на едно място, включително регистъра и т.н. Първо, ще се въведе единна практика и второ, няма да го има това размотаване, за което говорихте, че един дава, а друг не дава, трети е любовник и накрая защо е така станало.
Предс. Христо Бисеров:
Аз разбирам идеята, но тя е нереализуема точно сега. Аз питам имате ли виждане за конкретен текст как да се чете „съответния”.
Красимир Колев:
Ако кажем „местонахождение” ще натоварим някои съдилища. Софийски градски съд ще гръмне. Тук са всички – СДВР, БОП, ДАНС, Софийска градска прокуратура и специализираната прокуратура?
Предс. Христо Бисеров:
Няма да гръмнат, защото лесно подписват. Аз това имам предвид.
Там, където е службата, не може. Това е ясно. Където е извършено престъплението? Но като не знаеш къде е извършено?
Красимир Колев:
Затова „съответния” малко ме притеснява. По-добре да си остане текста, който е сега.
Предс. Христо Бисеров:
Аз ще се обърна към г-жа Борисова, за да помоля да помислите при вас тази ваша идея как да се реализира на практика. Защото, ако не намерим добра формулировка, наистина няма как да го включим.
Красимир Колев:
Вие въведохте, когато специализирания съд и специализираната прокуратура с създадоха още едно изключение. Едното изключение е з военните, едно идва за специализираните, и сега ще трябва още един път да ги разделим по някакъв трети критерий. Спорно е! Помислете го това.



Предс. Христо Бисеров:
Да не усложняваме дебата. Чакаме от Прокуратурата прецизиран текст. След като ни вкарахте в темата, ще ни помогнете да намерим правилния текст.
Красимир Колев:
Все пак, след като ще се уведомява административния ръководител, ние какво ще правим, ако примерно дойде при нас искане и от никъде не познаваме, че той е уведомен. Какво прави? Пускаме ли го.
Предс. Христо Бисеров:
Няма нужда вие да знаете. Това са вътрешни работи. Това не е атрибут от исканията. Това е задължение на прокурора да уведоми, но това не е атрибут за пред съдията.
Това бяха коментари по § 37.
Чакаме решение за това какво правим със свидетеля. Г-н Нотев предложи сам да изработи текста на практика.
Продължаваме с § 32, който става § 38 за промени в Закона за защита на класифицираната информация.
Красимир Колев:
Така, както е написано в проекта значи, че това, което тече в хода на експлоатацията не е никаква тайна.
Предс. Христо Бисеров:
Как да не е тайна?
Красимир Колев:
Като се махне т. 8 там са данни, които са придобити при СРС. Тоест сега, ако тук има СРС, това не е тайна. За какво ще го правим тогава.
Това, което иска Прокуратурата, може да стане, ако влезем и махнем в 132, т. 4, където се изисква описание на способите и технологията на произвеждане на съдържание. Тогава ние сме го говорили с г-жа Тонева и още навремето с г-н Цацаров, тогава може да стане. Тоест ние накрая! Но това те трябва да кажат дали ще го приемат. Да направим на едно голямо „макаре”, ако мога така да го нарека, цялата информация. Но от цялата пък вие скачате, имам предвид политиците. Защото ако искането е за Красимир Колев за неговия телефон и аз дам на Христо Бисеров да се обади от моя телефон, ние отсейваме този разговор и казваме, че за г-н Бисеров няма искане, значи този разговор го няма и не го даваме. Обаче, ако се приеме това нещо, накрая ние натоварваме цялата информация, този разговор ще го има. Той ако отива, той може да е явен, защото там няма да са данните за съоръженията.
Красимир Мешев:
Дойдохме си на думата. Това, което се върти по всички възможни вестници дали го искаме или не. Но дали сме сигурни, че е точно така. Защо, какво общо има г-н Бисеров, както той го обясни, с г-н Колев, който е следеният. Ето ви моя телефон. Аз може умишлено да ви го дам.
Красимир Колев:
Колко време ще се пази? Добре, ще отиде в Прокуратурата. Ще стои някъде. Колко време ще стои? Кой ще има достъп до него и една камара въпроси, които не са лесни за разрешаване. Но така слагайки го, направо отваряме целия поток. Такава държава няма на света. Ние ще сме първите. Защото някои от прокуратурата или от съда, кой където е ходил дойде и ми донесе един диск или нещо от съдебна зала, нищо че не е било тайно, може да си го запишеш, да го търкаляш по улиците и да го носиш където си искаш, да дойде и да ми го покаже. Аз съм се опитвал и никъде никой не ти дава една дума. Може да не е класифицирана информация, но има такъв механизъм за защита, че ти не можеш да вземеш една реплика. Докато при нас да не ви обяснявам какво става. А пък и ние ще махнем единствената преграда, която има – т. 8. За нас ще е прекрасно.
Предс. Христо Бисеров:
Това не е моделът, който е предложила Прокуратурата.
А моделът на Прокуратурата, както е зададен. Защото там по друг начин е зададен. Но целта е една и съща.
Красимир Колев:
Това, което с Вас сме говорили. Влизаме в НПК, махаме т. 4, където е текстовото възпроизвеждане, махаме изписването на средството, способът може да стои и го има в ЗСРС и товарим това нещо. Но тук трябва да се вземе общодържавно решение какво се влага в понятието „цялата информация”. Ако кажем, че това е всичко, което съоръжението или нашите служители са записали, филмирали и не знам какво си, ясно. Накрая всичко го товарим и го предаваме. Ако кажем, не няма да е това. Това ще са само разговорите на този, за когото е искането, то това е друго. Ние това решение не можем да го вземем. Спорът се води може би трета или четвърта година.
Николай Нанков:
Искаме всичко да излиза в държавата. Ние като чели нямаме такова желание – всичко да е на показ за цялата държава. Така някак си хората не могат и да спят, които го дават, защото изпълняват закона.
Предс. Христо Бисеров:
Разбрах, очевидно е, ще го обсъдим пак.
§ 38 го отлагаме.
§ 33, който става § 39 за Закона за електронните съобщения.
Красимир Колев:
Изчистваме текстовете, за които говорихме. Ще направим предложенията и както вече казах г-н Нанков ще го официализира и утре сутрин ще ги депозира.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Всички ще си свършим работата, аз съм сигурен.
§ 34, който става § 40. Закона за Министерството на вътрешните работи.
Красимир Колев:
В ЗМВР сте сложили същите текстове, които синхронизират, защото там трябва в 91, където са компетенциите на СОТ да се добавят тези точки, за да не останем някоя сутрин с обезвреждачи на бомби.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. А по другите текстове на § 40?
А нещо по законът влиза в сила в деня на обнародването му?
Кристина Лазарова:
Преди това имаме и предложения по Кодекса за социалното осигуряване.
Красимир Колев:
За кодекса говорихме още в началото.
Не спорим за това, щом е взето решение за един месец да се назначи председателят, ние за един месец можем да тръгнем. Като тръгнем, всичко друго ще стане. Ако се направи отстъпката шест месеца да прехвърляме имотите, ще бъде добре.
Предс. Христо Бисеров:
Казахме, че по принцип приемаме, че ще има изключения и ще има удължени срокове, но преди това ще ги видим и ще ги уточним.
Аз мисля, че уточнихме кое е прието и кое ще го доработваме. Ще го направим заедно. Ще уважим голяма част от вашите предложения. Обещавам, че няма да уважим всички предложения, макар и малко не шега казано. (Ние ще се пазарим.) Законът ще стане. Като слушах вашите предложения, смятам, че няма да имаме проблеми.
Филип Попов:
На с. 30, § 28 относно уведомяването на главния секретар на Министерството на вътрешните работи.
Вие работите в тези структури, но ако се уведоми единствено и само главният секретар, няма ли хипотетичната възможност чуждите служби да се срещнат на терен с нашите служби. Те няма да са уведомени една друга. Примерно, ако те наблюдават един обект, който премине границата и дойде при обект, който ние наблюдаваме и на терен се срещнат двете служби без да знаят една за друга. Защото главният секретар няма задължение да уведоми председателя на ДАТО.
Красимир Колев:
Ако има съвместна операция, уведомяването е задължително.
Филип Попов:
Не е съвместна. Просто те минават границата, наблюдават. Чиста случайност. Вие няма да знаете за това нещо.


Красимир Колев:
В момента, поради дублажа на проследяващите структури в ДАНС, това го имаме често. Ние се познаваме по начина на работа.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, закривам заседанието.
Благодаря на всички.

Председател:
Христо Бисеров