Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 3


Днес, 10.07.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите - Николай Недялков, началник отдел „Натура 2000” в МОСВ; от Министерството на вътрешните работи – Цветлин Йовчев, министър, Георги Великов, началник на кабинета на министъра на вътрешните работи, Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Висшия съдебен съвет – Соня Найденова, представляващ ВСС; от Върховния касационен съд – проф. Лазар Груев, председател и Павлина Панова, председател на Наказателната колегия и заместник-председател на ВКС; от Прокуратурата на Република България – Пенка Богданова, заместник на Главния прокурор и Бранимира Борисова, съветник на Главния прокурор по парламентарните въпроси; от Министерския съвет – Галя Маринска, директор на дирекция „Правна”; от Държавна агенция „Национална сигурност” – Ангел Риджаков, директор на дирекция „Правна” и Иван Бонев, директор на дирекция „Технически операции”; от Висшия адвокатски съвет – Емилия Недева, член на Висшия адвокатски съвет; от Синдикална федерация на служителите в МВР – Валентин Попов, председател на УС.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Добър ден. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Преди да определим дневния ред, отбелязваме, че виден член на нашата комисия, а именно г-н Явор Нотев има днес рожден ден и го поздравяваме. Пожелаваме му здраве, семейно и извън семейно щастие. Извън семейно означава в професията, в работата. Честито. (Благодаря.)
Предлагам следния дневен ред:
1. Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение, № 354-02-48, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 02.07.2013 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 354-01-19, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 04.06.2013 г. (продължение)
3. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-52, внесен от Янаки Боянов Стоилов и Камен Костов Костадинов на 03.07.2013 г.
По първа точка – Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии на устройствени зони „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение, № 354-02-48, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 02.07.2013 г.
Има думата г-н Михалевски да представи проекта за решение. Заповядайте.
Димчо Михалевски:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, съвсем тезисно ще представя проекта, предвид втората важна точка, която имате в дневния ред.
Причината за това предложение е свързана с едно неизпълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, което трябваше да се случи преди повече от четири години – изработването на така наречените „специализирани карти” на природните образования – плажове, дюни, лагуни и т.н. В тази връзка, за да няма изкушение на никой държавен чиновник да реализира продажба на държавни имоти, които да ощетяват обществения интерес, свързани с управлението на тези природни образования, предлагаме да се спре временно разпореждането, промяната на предназначението и строителството само върху държавни поземлени имоти, които попадат в „А” и „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие с изключение на случаи на инфраструктурни обекти с национално значение и първостепенно общинско значение. Става дума, примерно, за стартирането на Южен поток, дълбоководните зауствания и брегоукрепването, което тече в момента по оперативните програми.
Целта е през това време Министерският съвет да финансира и завърши изработването на специализираните карти. Една част от тях вече са изработени и предстои да бъдат приети. За други има частично финансиране, така че този процес вероятно ще завърши не по-късно от началото на месец март следващата година. Затова в т. 3 сме поставили срок, че мораториумът действа до изработването на специализираните карти, но не по-късно от 12 месеца, което означава, че, ако бъдат изработените определените специализирани карти, примерно на третия месец от приемането на решението на Народното събрание, то този мораториум ще бъде с прекратено действие върху тези територии.
Последната точка на решението е – възлагаме на Министерството на околната среда и водите да обсъди възможността и да предложи до 12 месеца възможност за създаване на Национален парк „Българско Черноморие”, който като един ефективен инструмент, показал в миналото управлението на парк „Витоша” и на парк „Странджа”, за да може оттам нататък да се съхранява и съблюдава общественият интерес.
Това е целта на настоящото решение. То не носи никакви негативи. Тъй като имаше обществен дебат дали няма да попречи на концесионирането на плажовете - няма да попречи; дали няма да попречи на археологическите разкопки – няма да попречи. Така че в крайна сметка той е ограничен до държавните поземлени имоти в тези зони, за да можем да въведем ред, както е предвидено и по закона, приет преди 6 години.
Благодаря. Завърших.
Предс. Христо Бисеров:
Поканили сме представители на Министерството на околната среда и водите. Ако се включат в работата на комисията, ще изслушаме тяхното становище. Те са имали възможност да го представят в другите две комисии.
Уважаеми колеги народни представители, ако имате въпроси по проекта, заповядайте. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми гости,
Уважаеми г-н Михалевски,
Във Вашето представяне казахте, че там където ще бъдат изготвени тези карти, ще може този мораториум автоматично да отпада, но така формулиран текста и в т. 1 и в т. 3 не предполага частично делене на този мораториум. Не можем ли да поработим малко върху конкретизирането на този текст – да го оформим така, че да става ясно, че този мораториум за тези места, за тези имоти, където вече има изработени карти, той да отпада. Така, както е написано, не става ясно, че след изготвянето на картите мораториумът се вдига за тези райони.
И още един въпрос, във връзка с т. 4. Мислите ли, че е удачно в едно решение да третираме два толкова различни въпроса – за националния парк и за мораториума.
Това са ми въпросите.
Димчо Михалевски:
Започвам отзад напред. Да, има смисъл, защото той касае една и съща цел – съхраняването и опазването на обществения интерес при опазването на тези природни образования, каквито са плажовете и дюните. Затова има смисъл и затова са на едно място.
В т. 3 можем след думите „приемане на специализирани карти” да добавим „за всеки от обектите”, като тази редакционна поправка ще я консултираме с юристите и тогава мисля, че ще се разбира, че мораториумът действа до изработването за всеки от обектите не по-късно от 12 месеца, което означава, че не по-късно от третия месец за всеки от обектите може да действа. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Понеже това е решение и няма да има второ четене, да се надяваме, че докато решението влезе в зала тези редакционни поправки ще бъдат консултирани предварително.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Който е за това да се изготви положително становище за приемане на решението в зала, моля да гласува. Благодаря ви. Шест гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Точката е изчерпана.
Благодаря на вносителя. Продължаваме
По точка втора - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 354-01-19, внесен от Сергей Дмитриевич Станишев и група народни представители на 04.06.2013 г. (продължение)
Най-напред ще представя гостите, които сме поканили и присъстват на днешното заседание: г-жа Соня Найденова, представляваща Висшия съдебен съвет, проф. Лазар Груев, председател на Върховния касационен съд, г-жа Павлина Панова, председател на Наказателната колегия и заместник-председател на ВКС. Добре дошли.; г-жа Пенка Богданова, заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура. От Министерския съвет изяви желание за участие г-жа Галя Маринска, директор на дирекция „Правна”. Вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, от Държавна агенция „Национална сигурност” – Ангел Риджаков, директор на дирекция „Правна” и Иван Бонев, директор на дирекция „Технически операции”. Г-жа Емилия Недева, член на Висшия адвокатски съвет ще го представлява и от Синдикална федерация на служителите в МВР – Валентин Попов, председател на Управителния съвет.
Знаете, че има постъпили писмени становища. Най-напред постъпи от Главния прокурор, след това от Министерството на вътрешните работи. В последствие постъпиха становища и от Висшия адвокатски съвет и от ДАНС. Има и писмено становище от Синдикатите по темата, която обхваща тяхната дейност. Това са писмените становища, постъпили досега.
Позволихме си да ви помолим за мнения по всички въпроси, но да насочим вниманието ви към три основни теми, които останаха неизчистени, което не означава, че няма да разгледаме и други въпроси, които вие бихте могли да повдигнете, ако желаете. Припомням ви, че тези въпроси бяха лансирани и предложени в писменото становище на Главния прокурор, което е депозирано в Правната комисия още преди законът да бъде гледан на първо четене.
Г-жа Богданова, желаете ли да ги представите? Или аз да припомня за какво става въпрос? Ако имате готовност да представите тези три теми, заради които се наложи да проведем това заседание, моля заповядайте.
Пенка Богданова:
Благодаря Ви. Здравейте на всички.
Всъщност трите основни теми, формулирани в писмото на г-н Бисеров и поставени от Главния прокурор са следните.
Нашето предложение да бъде регламентирана хипотеза, при която СРС да се прилага по отношение на свидетел за разкриване на престъпление от категорията на тези по чл. 172, ал. 2 от НПК с негово съгласие, но без това лице непременно да е пострадало, да има статута на защитен свидетел или пък да съществува необходимост за опазване на живота или имуществото му. Тоест ние предлагаме създаване на една нова ал. 3 в чл. 12 на Закона за специалните разузнавателни средства, която гласи следното:
„(3) За разследване на престъпленията по чл.172, ал. 2 от НПК специалните разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел, който е дал предварително писмено съгласие за това с цел установяване престъпната дейност на друго лице.”
Основните аргументи, които ние поддържаме и към момента, са следните: считаме, че досегашната нормативна уредба не е достатъчно прецизна; приемаме, че така предложената редакция действително ще я прецизира и ще създаде и гаранция, че в такива случаи няма да се прилагат специалните разузнавателни средства извън наказателно производство. Обвързвайки редакцията с фигурата на свидетеля това предполага, че въпросното лице ще има качеството на свидетел.
Основният пример, който е даден и в предложението на Главния прокурор и който аз също мога да дам в момента, това са делата за подкуп, където няма лица, които да са пострадали по смисъла на чл. 74 – лице, което има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК, особено когато става дума за случаи, когато едновременно са налице и активен и пасивен подкуп.
Аз ще си позволя при представянето да направя вметка, че не малък резон има и в доводите на колегите от Висшия адвокатски съвет, с които ние се запознахме затова, че на практика ще се получи дублиране на доказателствата. Това е така, но ние считаме, че и в момента, когато се касае за пострадало лице, чрез което също могат да се ползват специалните разузнавателни средства, то също може да дава показания за същите обстоятелства или не бихме постигнали с една нова редакция дублиране.
Това е по първото ни предложение.
По второто предложение.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Когато стигнем до второто предложение, тогава ще го представите. Г-жа Недева поиска думата. Заповядайте.
Емилия Недева: представител на Висшия адвокатски съвет
Ние считаме категорично, че не може да се разширява приложението на специалните разузнавателни средства с възможност свидетел, който не е пострадал и не е защитен свидетел, чрез декларация да даде съгласие за прилагане на специалните разузнавателни средства.
На първо място, една такава разпоредба влиза в противоречие с целите на Закона за специалните разузнавателни средства, които обявяват този способ за извънреден, субсидиарен и приложим само тогава, когато не може по друг начин да бъдат събрани годни доказателства. Очевидно е, че незастрашен от нищо свидетел, който не е защитен, не е пострадал няма никакви причини да се счита, че трябва да бъде подслушван или следен, може да даде първични, бих казала на възпроизведе първични доказателства чрез своите свидетелски показания и да разкаже какво са му говорили, къде е ходил, с кого се е срещал и т.н. Няма абсолютно никаква логика. Могат да бъдат прилагани специалните разузнавателни средства за обвиняеми лица, които имат защитата на Наказателно-процесуалния кодекс да отказват да се уличат, които имат право да мълчат и съответно техните действия и техните разговори да бъдат обект на проследяване. Но тогава, когато говорим за свидетел, който ще дойде в съда и ще разкаже всичко, което пряко е възприел, аз считам, че недопустимо и това е категоричното мнение на адвокатурата се разширява приложението, което застрашава права на трети лица. Защото този свидетел, който очевидно не е участвал в престъпно деяние, контактува с неограничен кръг лица и няма защитим обществен интерес той чрез своята декларация да постави техните контакти под наблюдението на службите само защото свидетелят е дал писмено съгласие да бъдат проследени неговите контакти.
И още нещо. Не трябва да забравяме, и това е една част от допълнителното ни становище, че измененията в Закона за специалните разузнавателни средства трябва да се разглеждат в контекста на нормите на НПК, както действащите, така и de lege ferenda, защото голяма част от тях подлежат на промяна и следва да се променят. Не трябва да забравяме, че съществува един текст, който предвижда, че тогава, когато са добити резултати или данни следствие приложението на специални разузнавателни средства извън направеното искане, могат да бъдат употребени в друго наказателно производство тогава, когато те сами по себе си съдържат данни за извършено друго престъпление, извън това, за което е направено искане. И сега от един извънреден субсидиарен способ, прилагането на специални разузнавателни средства ще се превърне в основна форма за разследване, защото само ще с слушат свидетелите с кого говорят и дали някой от техните контакти случайно не е извършил някакво престъпление, за което трябва да бъде образувано наказателно производство. Недопустимо се нарушават човешки права и не се способства по никакъв начин за изясняване предмета на доказване. Считам, че създава условия за полицейщина и до голяма степен е и противоконституционно и в разрез със защитените норми. Имам предвид чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, защитаваща правото на личен живот. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, по ваша преценка бихте ли желали да вземете отношение по темата. Проф. Груев, заповядайте.
Проф. Лазар Груев:
Благодаря, г-н Председател. Може би по съдебната логика след прокуратурата и адвокатурата да каже и съдът да каже няколко думи, без да претендирам за последна дума.
Понеже ние за първи път сме поканени, аз ще кажа само няколко думи по този въпрос, макар и малко по-общи, а след това ще помоля съдия Панова да изложи конкретно нашите аргументи.
Ние поначало считаме, че законът се нуждае от сериозна промяна, но категорично молим народните представители при тази промяна да я извършат внимателно, тъй като темата е изключително чувствителна в обществен план, а и създава определени затруднения при правоприлагането. След това ще взема отношение и по другите два спорни въпроса. Сега само по този.
Като цяло, ние считаме, че е доста опасно въвеждането на подобно разширително прилагане на специалните разузнавателни средства. Аз съм убеден, че вие редакционно ще изчистите нещата, но дори и редакционно изразът „могат да се използват и по отношение на свидетел, който е дал предварително писмено съгласие” не звучи добре. Изглежда, че него го разработвам. Но това е най-малкото.
Основният ни аргумент е свързан със следното. Използването на специални разузнавателни средства не е толкова извънреден способ, той е изключителен, той е крайният способ за събиране на доказателства по определение.
Освен това, те се прилагат само тогава, когато не могат по друг начин да бъдат събрани доказателствата. С тази разпоредба законодателят ще каже: ние отнапред ви даваме право да не търсите друг начин. Тоест ние оборудваме явният свидетел и чакаме СРС. Да не говорим, че така както е записано свидетел, не е ясно а скритият свидетел? И какво ще се получи? Свидетел, чиято самоличност не е известна, със специално разузнавателно средство – има и ще възникнат доста сериозни проблеми в правораздаването. Аз знам, че проблемът с доказването, особено на някои видове престъпления, е изключително тежък, но това в никакъв случай не бива да става за сметка на правата на гражданите и изобщо смисъла на специалните разузнавателни средства не е това.
Нека да каже колегата Панова.
Павлина Панова:
Добър ден. Благодаря ви затова, че поканихте съдиите от Върховния касационен съд в лицето на проф. Груев и в мое лице, да изразят своето становище по законопроекта и по предложението на Главния прокурор за въвеждането на нова ал. 3 към чл. 12 от Закона за специалните разузнавателни средства.
Както проф. Груев изложи, становището на съдиите от Наказателната колегия и тяхното категорично убеждение е, че не трябва да се разширява кръгът от лица, които биха могли да бъдат носители и чрез тях да се провеждат способите за събиране на доказателства чрез специални разузнавателни средства. В крайна сметка Наказателно-процесуалният кодекс, както изложи адвокат Недева и проф. Груев, предвиждат достатъчно други способи, чрез които с тайни средства да се съберат доказателства. Това е фигурата на свидетел със запазена в тайна самоличност, това е фигурата на агента под прикритие. В крайна сметка носителят на свидетелските показания, като първично доказателствено средство относно фактите, които той възприема от обективната действителност и признати в наказателния процес, чрез своите лични възприятия, се цели от страна на предложението на Главния прокурор, да дублирани със специално разузнавателно средство. И в крайна сметка този свидетел, като процесуална фигура и като участник в процеса ще носи явно доказателство чрез своите показания, но същевременно ще носи и тайни доказателства, събрани по таен начин със същите тези обективни факти от действителността, в които той е участвал и които е възприел. Струва ми се, че по този начин се опитва да се заобиколи нормата в Наказателно-процесуалния кодекс, която предвижда, че осъдителната присъда не може да почива само на показанията на таен свидетел и само на резултати, събрани от специални разузнавателни средства.
Вярно налице е решението на Конституционния съд № 10 от 2010 г. по отношение на това, че съвкупността от показанията на тайния свидетел и на специалните разузнавателни средства може да доведе до постановяване на присъда, но в крайна сметка това е една голяма въпросителна за съдиите от един наказателен процес, доколко те биха могли да изградят вътрешното си убеждение да приемат че са налице достатъчно доказателствата в тази насока. Затова смятаме, че чрез въвеждането на възможност всеки един свидетел чрез него да се провеждат специални разузнавателни средства цели дублирането на свидетелските показания с резултатите от такива специалните разузнавателни средства, за да има налице явно доказателство плюс доказателство, събрано чрез таен способ, което де факто ще установява едни и същи факти в наказателния процес. Затова с оглед принципите на наказателния процес, пропорционалността на ограничаване на правата и използването на тайни способи за разследване, което е констатирано и във всички осъдителни решения срещу България на съда в Страсбург, считаме, че не следва да се допуска това изменение в Закона за специалните разузнавателни средства.
Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Друго изказване? Г-жа Найденова, заповядайте.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
От името на Висшия съдебен съвет също искам да благодаря за предоставената ни възможност да изразим становище. Въпреки краткия срок, ще представя на вашето внимание едно предварително становище на Комисията по правни въпроси, тъй като технологичното време не позволява поставените във Вашето писмо въпроси да бъдат обсъдени и взето решение на заседание на Висшия съдебен съвет, тъй като такова ще се проведе утре. Затова това, което в момента ще изложа по първата дискусионна точка е едно предварително становище на Комисията по правни въпроси, с което се изразява следното.
Комисията не възразява срещу предложеното допълнение на лицата, спрямо които могат да се използват специални разузнавателни средства чрез добавянето на свидетели, които са дали писмено съгласие затова и отговарят на условията, посочени в § 4 нов в проекта за доклад за второ гласуване във връзка с предложението за нова алинея на чл. 12 от Закона за специалните разузнавателни средства.
Но, за да се елиминира произволната злоупотреба на новия текст, предложението на комисията е да се уточни, че става въпрос за свидетел по съответното наказателно производство.
В същото време комисията изразява становище, че писменото съгласие на лицето с процесуално качество „свидетел” трябва да е достатъчно конкретно, за да не се буди съмнение в действителната му воля и това съгласие следва да придружава искането на органа до председателя на съответния съд за даване на разрешение за използване на СРС.
За да бъда коректна и към останалите членове на Висшия съдебен съвет следва да отбележа, че това предложение, което прави Комисията по правни въпроси, фактически е дискусионно. Изразиха се от членове на Висшия съдебен съвет и противни мнения с мотивите, които бяха изразени по-рано от представителя на адвокатурата, както и от съдиите от Върховния касационен съд.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Други желаещи да вземат отношение по темата? Няма задължение. Само желаещи. Темата е специфична, така че само който желае. Имаме писмени становища, така че ние като народни представители имаме достатъчно материал, върху който да разсъждаваме.
Желаещи колеги от народните представители да вземат отношение. Все пак трябва да се насочим към приключване на тази тема. Припомням, миналия път наистина бяха изказани сериозни съмнения в тази посока, която чухме, от г-н Нотев и от други колеги. Общо взето идеята беше днес да дадем възможност народните представители да бъдат убедени в предложението. Усещаме, че това не се получава. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
С интерес изслушах становищата. Струва ми се, че въпросът беше поднесен именно като дискусионен точно защото на заседание само на членовете на Правната комисия заявихме, включително и аз от своя страна, определени резерви. С удовлетворение изслушах компетентно поднесените становища и за себе си аз съм формирал виждането си и отношението си по този въпрос. Технологично да повтаряме това, което сме казали, няма никакъв смисъл и затова не взех думата.
Предс. Христо Бисеров:
Ние довършвам разискванията по тази тема, като поканихме представители на компетентните органи.
Явор Нотев:
С висока оценка към това, което чуваме и отчитам ползата от това, което чувам. Мисля, че до голяма степен помага за нашата убеденост.
Предс. Христо Бисеров:
Има ли народен представител, който подкрепя това предложение така както е формулирано в работния доклад в § 4 и засяга чл. 12, ал. 3? Ако няма, считам темата за приключена. Няма процедура, по която да продължим.
Уважаеми колеги, все пак трябва да гласуваме, защото предложението е включено в доклада. Който подкрепя текста на ал. 3, моля да гласува. Няма „за”. Благодаря ви. Няма да гласуваме повече. Няма нужда от три гласувания. Продължаваме.
Сега отиваме на § 7, чл. 15 – израза „съответните окръжни съдилища”.
Пенка Богданова:
Предложението, формулирано в т. 7 от писмото на Главния прокурор, предлагаме изменение и допълнение в чл. 15 на Закона за специалните разузнавателни средства относно процедурата по разрешаване или отказ за използване на СРС, а именно в ал. 1 думите „окръжните съдилища” да се заменят със „съответните окръжни съдилища” с аргумент да бъдат избегнати бъдещи нарушения на правилата на местната подсъдност.
В допълнение искам да кажа, че довод взимаме и от редакцията на чл. 174, ал. 2 на НПК, където се коментира, че разрешение за използване на СРС се дава предварително от председателя на съответния, в случая, военен съд.
Ако ми позволите, г-н Бисеров, минута ще отнема само, за да взема становище и по предложението на колегите от Висшия адвокатски съвет.
Ние не възразяваме на предложената от колегите редакция, а именно вместо „съответните окръжни съдилища”, както е предложено, да бъде „компетентните, според правилата за подсъдност на делата окръжни съдилища”.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Сега да чуем едно отрицателно становище на ДАНС.
Ангел Риджаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
В нашето становище сме изтъкнали факта, че може да се попадне в хипотезата, при която, ако се спазват правилата на местната подсъдност, съгласно НПК, все пак по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за ДАНС става въпрос за борба с корупцията по високите етажи на властта. Както и да го разбираме, можем да изпаднем в хипотезата, при която меко казано няма да бъде много удобно председателят на съответния съд да му бъде предоставено за утвърждаване и даване на разрешение за прилагане на СРС по ред причини – ако са налице данни за извършено противоправна дейност, меко казано. Това ни е основният аргумент.
Ако са събрани данни в хода на работата по дела в оперативния отчет и продължават да постъпват данни за извършени престъпления, да кажем от съдия, председател на съответния окръжен съд, който местната подсъдност определя, че само той ще издава разрешението, ние просто изпадаме в една затруднена хипотеза. Как ще искаме разрешение по друго дело, след като виждаме, че поведението на съответния председател на окръжен съд не дава основание за доверие.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Груев желае да се включи. Заповядайте.
Проф. Лазар Груев:
Уважаеми народни представители, ние като цяло подкрепяме едно подобно предложение. Още повече и в сега действащия текст на самия чл. 15 в следващата част от изречението след тирето е думата „съответно”. Ние това предложение го правим още от 2010 г., когато имахме едно съвместно съвещание с прокуратурата тогава и председателят тогава на Окръжния съд-Пловдив, го направи и така е. Трябва да се уточни местната подсъдност. Но възникнаха пред нас някои въпроси, които сме длъжни в този тон, с който разговаряме, на откровеност, да ги кажем, а вие да му мислите, както се казва.
Прокурорите, когато искат за нуждите на досъдебно производство лесно ще уточнят кой е съответният окръжен съд. Много по-сложно е в другия случай на използвани искане на разрешения за СРС, свързани с националната сигурност, тогава кой е съответният?
Молим ви наистина да концентрирате дискусията или изясняването на този въпрос, ако трябва дори от протокола да е ясна волята на законодателя, защото, ако се запише, а след това в съдебното производство започнат спорове, има опасност, ако не е от съответния, да не може да бъде взето предвид и по този начин да минираме много наказателни производства и доказването по тях. Тоест едните ще твърдят, че не е трябвало в Бургас, а на друго място и т.н.
Трябва да се прецизира местната подсъдност, за да не се случва това, което се случваше – от София в Пловдив, от София – в Бургас. Знаем всички за какво става въпрос. Но от друга страна трябва да сме наясно какво това означава?
И последно, доколкото компетентността на специализирания наказателен съд е на територията на цялата държава, аз имам чувството, че тогава, когато се иска да се заобиколи идеята, която носи думата „съответния съд” ще иска разрешение от специализирания наказателен съд, тъй като той е на територията на цялата държава.
Предс. Христо Бисеров:
Няма ли изградена някаква практика? Ако знае някой как се прилага „съответните окръжни военни съдилища”. Там трябва да има някаква практика. Тя съдебна ли е. Ако моделът работи на едно място, защо да не приемем, че ще работи по същия начин и за цялата система. Всъщност това е било предложението на Главния прокурор. Общо взето ние също го подкрепихме по принцип, само тези малки колебания ни задържаха да го приемем.
Има ли мнение от МВР. Защото МВР с заявители. Там има няколко органа, които са заявители. Това е много важно.
Цветлин Йовчев:
Нямаме съображения. Нямаме нищо против.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жа Панова, заповядайте.
Павлина Панова:
Може ли едно кратко уточнение. Както каза проф. Груев, когато наблюдаващият прокурор прави искане за разрешение за специални разузнавателни средства очевидно съответността на наблюдаващия прокурор да бъде наблюдаващ по конкретното дело ще предопредели и съответността на местната подсъдност на съответния окръжен съд.
Както каза и проф. Груев, проблемът е тогава, когато се иска извън целите на започналото наказателно производство. Тогава, според нас, съответността трудно би могла да се определи според компетентния съд да разгледа съответното производство дотолкова, доколкото неотложността да започне прилагане на определено специално разузнавателно средство, например, наблюдение, филмиране и т.н. може да се породи извън мястото, където ще бъде компетентният съд да разгледа делото. Така че може би в тези случаи, предвид неотложността на специалното разузнавателно средство трябва да се предвиди съответност на този окръжен съд, откъдето ще започне прилагането на специално разузнавателно средство. Защото, например, ако има някакво наблюдение и то преминава през районите на различни окръжни съдилища, очевидно тогава се приравнява на ситуацията, когато се извършват престъпления в различни райони на различни местни компетентни разследващи органи и се пита кой е компетентният в крайна сметка. Така че може би в тази насока трябва да се разсъждава.
Предс. Христо Бисеров:
Да но това е сравнително по-лесната хипотеза, когато заявителят е наблюдаващият прокурор. Обаче когато заявителят е регионалната дирекция, регионалният директор не винаги има тази специализация. Тоест заявителите, когато са извън прокуратурата, аз питам тогава как? Затова помолих МВР да вземе отношение. Виждаме, че по принцип не възразяват към такъв подход, защото наистина тази тема отдавна съществува и трябва да се реши - да не се обикаля с едно и също искане, докато получиш „да”, макар че практиката показва, че „да” се получава лесно.
Да чуем адвокат Недева и след това Янаки Стоилов.
Емилия Недева:
Искам да направя две забележки по чутото досега.
На първо място, мисля, че аналогията с определянето на съответните окръжни военни съдилища няма да даде много точен ориентир, защото се ограничи все пак компетентността на военните съдилища и поне в последните години там приложението на специални разузнавателни средства е сведено до минимум.
На второ място, имам известни резерви към бележките, които направи съдия Панова в следния смисъл. Поначало компетентният за нас съд е този, в чиито район е довършено или извършено деянието. А това, че ще се прилагат специални разузнавателни средства на територията на цялата страна, какъвто е обичайният подход, то е нещо съвсем друго и различно и мястото на приложение на тези специални разузнавателни средства не определя компетентността на съда, който дава разрешението.
Така че ние считаме, че компетентният да разгледа делото съд, колкото и трудно да бъде той определен в началната фаза на разследването, трябва да дава разрешение.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Стоилов, имате думата.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Председател.
Госпожи и господа,
Аз подкрепям предложението на Главна прокуратура, тъй като мисля, че то създава правила в процеса, специално по отношение на прилагането на специалните средства. Да не забравяме и това беше изтъкнато от г-н Груев, че докато съществува специализирания наказателен съд по същество той дава големи възможности, когато става дума за такива сериозни престъпления, този компетентен съд и съответно органите, които представят пред него доказателствата, да обхване случаите.
Ако има някакъв проблем за една от категорията случаи, когато те се прилагат по искане на други заявители, тогава трябва да се направи една допълнителна разпоредба тук или в НПК затова какво е „съответен окръжен съд”. Тоест, ако има колебания, това да бъде въпрос на дефиниция, а не на спор какъв трябва да бъде текстът в § 7. Така че, според мен, за § 7 ние нямаме основания за колебания. Ако се налага, допълнително да се определи съдържанието на съответен съд, въпреки че това, което се каза, че това е съдът, който в крайна сметка разглежда делото. Но между някои от спорните хипотези това трябва да се прецени допълнително.
Затова предлагам, ако няма някакви други сериозни аргументи, тук да решаваме въпроса и да се прецени допълнително дали се налага някакво определение.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-жа Найденова също изрази желание за мнение. Заповядайте.
Соня Найденова:
Г-н Председател, от името на Правната комисия на Висшия съдебен съвет изразявам подкрепа за предложението за изменение, което да подчини даването на разрешение за използване на специални разузнавателни средства на общата подсъдност на наказателни дела, установени от Наказателно-процесуалния кодекс, поради което считаме за напълно уместно добавянето на израза „съответния окръжен съд”, който насочва именно към съда, компетентен по правилата на местната подсъдност по НПК.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви. Колеги, тъй като ние вече сме разисквали това, предлагам да приемем т. 1 от § 7 в чл. 15, ал. 1 думите „окръжните съдилища” да се заменят със „съответните окръжни съдилища”.
Няма против. Всички да „за”. Благодаря ви.
Преминаваме към ал. 2 на този текст, тъй като по нея постъпиха писмени предложения, ще ви я прочета.
„(2) Преди да се произнесе, органът по ал. 1 може да поиска от заявителя да му бъдат предоставени всички материали по предварителната проверка или разследването, които имат отношение към информацията, съдържаща се в искането.”
Органът по ал. 1 е съдията, който дава разрешение.
Това е една теза, по която по принцип има предварителна нагласа в комисията и тъй като става въпрос не само за предварителна нагласа, но и за конкретни текстове и по която има постъпили две писмени предложения – едното е от ДАНС, а другото е от Адвокатурата, да чуем първо предложението, което е против.
Г-н Риджаков, заповядайте.
Ангел Риджаков:
Г-н Бисеров, неправилна е трактовката. Ние не възразяваме. Ние просто насочваме към термина „предварителна проверка”, защото като термин го има само в инструкцията на Главния прокурор. Трябва да бъде изчистен понятийния апарат. Забележката ни е само за понятийния апарат.
Предс. Христо Бисеров:
Всъщност вашето възражение, че „предварителна проверка” е термин с неясно съдържание? Така ли да разбирам.
Ангел Риджаков:
В Закона за съдебната власт чл. 145 казва: „възлагат се проверки”, а в Инструкцията на Главния прокурор, мисля че беше от 2011 г. и на Министерството на вътрешните работи – „МВР и специализираните органи извършват предварителни проверки”. Това е по смисъла на НПК отпреди много време. Затова е нашата бележка. В самото предложение в законопроекта е казано „всички материали по предварителната проверка или разследването” буквално е изказът.
Предс. Христо Бисеров:
Няма да подписва само на база на едно мотивирано дори искане, а когато прецени, той ще поиска всички материали по делото. И тъй като не винаги става въпрос за предварително разследване, не винаги става въпрос за искане от прокурор, оперативни дела също трябва да бъдат сложени в материалите, които той може да поиска. Ние дори не казваме това да става задължително и всеки път. Нека да започнем с тази крачка – да дадем възможност на магистратите, на съдиите да въведат практиката колко често ще се прави това, а не да ги задължаваме непременно.
И сега, ако наистина има нужда да намерим правилната терминология, защото лесно е да кажем предварителното разследване. Там е ясно за какво става въпрос. Там е по .... преписка.
Г-жа Недева.
Емилия Недева:
Аз споделям бележките във връзка с това що е предварителна проверка и доколко съществуват винаги материали от предварителна проверка, които трябва да бъдат представени. Но масовият проблем в практиката поражда така наречената оперативна информация, която винаги фигурира като някаква непроверяема данна в исканията за прилагане на специални разузнавателни средства. За нас е много важно съдията да може да получи достъп до оперативното дело. Защото в случаите, когато по-късно в съда се разрешава и се изисква от съдебните състави оперативното дело, най-често се оказва, че има страхотно разминаване в информацията, която е дадена в искането за прилагане на специални разузнавателни средства и в оперативното дело. Не се притеснявам да кажа, че направо се лъже в искането за приложение на специални разузнавателни средства. И в този смисъл считам, че задължително трябва да може съдията да изиска оперативното дело и да провери наличната по него информация. Тази необходимост възникна и заради разпространената напоследък практика по делата да бъдат използвани оперативни работници, като свидетели – оперативни работници от системата на МВР, които възпроизвеждат непроверяеми данни като оперативна информация, които ако оперативното дело съществува, може да се види има ли такава информация или няма. Известно е на всички, че България беше осъждана за такива оперативни данни за налагане на ограничителни мерки по делото „Данов против България” и трябва да има способ, по който още в началната фаза при даването на разрешение да се провери дали действително съществува твърдяната оперативна информация. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Заповядайте.
Пенка Богданова:
Аз искам само да взема отношение по предложените от колегите от ДАНС корекции във връзка с „предварителна проверка”. Абсолютно съм съгласна – такъв термин само по себе си „предварителна проверка” не е много коректен. Факт е, че чл. 145 от Закона за съдебната власт говори само за проверка и правомощията на прокуратурата да я възложи. Инструкцията за провеждане на предварителни проверки, ако не се лъжа № 89 от 10 март 2011 г. наскоро петчленен състав на Върховния административен съд обяви част нейните разпоредби за нищожни и ако това представлява интерес за аудиторията, мога само да кажа, че ние планираме във Върховна касационна прокуратура в рамките на няколко месеца да направим ревизия на инструкцията и на практика се насочваме към нейната отмяна. Тоест тя няма да съществува и този термин „предварителна проверка” няма да съществува и в тази инструкция в скоро време.
Така че аз само искам да изразя мнение, че коректно би било, ако приемете, терминът да бъде „проверка” или „разследване”. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Заповядайте, г-н Йовчев.
Цветлин Йовчев:
Подкрепяме предложението на Прокуратурата, като считаме, че наистина трябва да се избегне този термин и затова предлагаме следната редакция: „има право да изиска всички материали, послужили за формулиране на основанията за искане на СРС”.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Моля още един път да уточним редакцията:
„да изиска всички материали, послужили за формулиране на основанията за искане на СРС”.
Г-н Груев, заповядайте.
Проф. Лазар Груев:
Ние по принцип подкрепяме. Досега съдът служеше за смокинов лист, на който се твърдеше 16 хиляди СРС, ама те са разрешени от съдия. Как да не разрешиш, като пише, че е тежко престъпление и няма друг начин да бъде разкрито, като нямаш никакви други данни.
Формулировката на министъра може би е удачна, вие ще прецените. Това е вече въпрос на редакция, като тези материали, или поне аз така го схващам или така го чува моето съдийско ухо, трябва да съдържат и основанията за това, че не могат по друг начин да се съберат.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, който е съгласен с текста на ал. 2 такъв, какъвто го формулирахме с общи усилия, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се единодушно.
Колеги, да се върнем към чл. 14, ал. 1, т. 1. в ал. 1, буква „а”
„а) в т. 1 думите „тежко престъпление, които налагат използването им” се заменят с „тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1, което налага използването им”.
Няма да разглеждаме идеята на ДАНС да се върнем обратно затова дали да описваме престъпленията или да не ги описваме, защото категорично приехме текста. Не искам да товарим заседанието по този начин. Тук няма възражения. Приемаме текста. Благодаря ви.
Има възражение от ДАНС по една тема и трябва да му обърнем внимание. Предлагам да го направим.
Когато Главният прокурор предложи искането и разрешението да е в два екземпляра, за да остане единият в съда, а другият – при заявителя, ние счетохме това предложение да удачно. Обаче от ДАНС имат възражение, което искам да го чуем.
Ангел Риджаков:
Аз моля за извинение, но ние в предишните обсъждания не сме участвали. Обаче доколкото става въпрос за изброяване на структурни части, взети от Наказателния кодекс, няма ли някаква опасност, проф. Груев, в един последващ момент да се налага изменения в Наказателния кодекс, когато някой състав се квалифицира като тежко престъпление. Предлагам да се приеме абстрактен критерий „тежки умишлени престъпления”.
Предс. Христо Бисеров:
Не говорим за това. Говорим за изготвянето на искането в два екземпляра.
Ангел Риджаков:
Извинявайте. Досега редакцията е била, че искането се прави в един екземпляр. Сега в два екземпляра. За специалистите е ясно.
Г-н Министър, какво става с тези лични данни, които са в искането. Ако е в един екземпляр, отива при съответния окръжен съдия, дава се разрешението, в съда остава под номер неговото разрешение. Другото с всички материали се връща при заявителя. Той носи пълната отговорност по отношение на данните. Сега става в два екземпляра. Какво правим с втория екземпляр и ако не се стигне до изготвяне на веществени доказателствени средства? Ако е по линия на националната сигурност, по линия на контраразузнаването и излезе състав на престъпление, където сме се опитали да съберем данните, опитали сме се да го докажем и не става нищо. Какво става с данните за този човек, които остават и на друго място, освен при нас? Ако не се стигне до периода на изготвяне на ВДС, понеже са негодни, трябва да бъдат унищожени? Как ще стане технологията със съответния съд? Тук става въпрос вече за засягане на правата на личността. Това ни е аргументът.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, припомням ви, че се опитахме да създадем текстове, с които възлагаме на бюрото на практика да създаде нови регистри, като се надяваме с това да подобрим регистрационната част от цялата тази дейност. И ако има подобрения в тази посока, може би наистина няма нужда да се съдържа тази информация и в съда. Все пак става въпрос за много деликатна информация. Нормално е да бъде само на едно място.
Г-н Министър, заповядайте.
Цветлин Йовчев:
Благодаря, г-н Председател.
Подкрепям Вашето становище. Това ще създаде изключителни допълнителни трудности. Първо по отношение на съхранението. Трябва да се изготвят съответните регистратури, да се подготвят съответните помещения за съхраняване, да се създадат съответните мерки – и нормативни, и организационни и технически, за да се съхранява тази информация. А практически с изграждането на един регистър, който ще дде възможност на всички органи, които контролират дейността на Държавна агенция „Технически операции” или на ДАНС, тези регистри ще позволят да се извършва ефективен контрол. Аз мисля, че това ще породи в по-голяма степен проблем, отколкото да създаде условия. Така че подкрепям казаното от Вас и считам, че в един екземпляр е добре да бъде изготвяно искането.
Предс. Христо Бисеров:
Няма да приемем предложението, внесено от н.пр. Бисеров и Костадинов, което е базирано на предложенията на Главния прокурор. Съгласни ли сте? (Да.) По този текст имаме отрицателно становище. Благодаря ви.
Благодаря на ДАНС, че се намесиха навреме по темата.
Има един отложен въпрос, който е във връзка със синдикалната дейност, но ще го оставим накрая. Така е по-лесно за всички нас.
Параграф 17 няма да го има, защото е свързан със свидетеля. Там решихме нещата.
В § 19 също няма да направим промяната в т. 2, защото е свързана пак със свидетеля.
§ 37. Наказателно-процесуалния кодекс.
Г-н Риджаков, тук има едно предложение, което ние не го разбрахме, за техническите средства. Ако искате да го оставим накрая? То е свързано със ЗЗКИ и затова ще го оставим за след малко.
В НПК – т. 2 за измененията в чл. 172, ал. 3 – е пак за свидетеля.
В чл. 174 трябва да потвърдим текста, който е огледален на „окръжните съдилища” и става „съответните окръжни съдилища”. Просто текстът трябва да го има и в НПК, а не само в Закона за специалните разузнавателни средства, така че това го потвърждаваме.
Стигаме до една много хубава тема – Закона за защита на класифицираната информация и темата за „отворените врати” на съдебните зали. Знаете, че има предложение от Главния прокурор. Има предложения и от народни представители. Те са идентични като резултат. Има разлика във формулировките. Аз не знам дали не трябва нещо да ви припомня.
Става въпрос за това, че когато делото е в съдебна фаза класифицирана информация само защото има СРС – само за това, защото може да има и други основания, според нас трябва да бъдат само оперативните способи и техническите средства. Данните не трябва да бъдат класифицирана информация в съдебната зала. Ако обаче има друго основание за тяхното класифициране, съдията е длъжен да ги постави под тайна. Тоест само заради СРС не може да има класифицирана информация. Това е подходът. Затова ние предлагаме да отпадне т. 8. По този начин считаме, че се решава въпросът.
Възниква друг важен въпрос. Какво става, когато съдът върне делото за доразследване. И вече тези данни се поставя да бъдат класифицирана информация. Логичният отговор е, че те като се върнат при прокурора те продължават да бъдат декласифицирана информация. Не може да откажеш на пострадалото лице да се запознае с тях само защото вече са върнати в една друга фаза. Обаче тогава се появяват нови данни от нови специални разузнавателни средства. Очевидно е, че те би трябвало да са класифицирана информация, защото те още не са стигнали до съдебната зала. Така ли трябва да го разбираме? Защото има логика щом е СРС, докато не влезе в съда, то си е класифицирана информация. Като влезе в съда тогава. Трябва ли да има текст, който все пак да подсказва на всички органи, че тези върнатите, няма как да станат класифицирана информация.
Това е казусът. Така го описват. Много бихме искали да чуем вашето мнение, защото има голям интерес към темата. Той се поддържа вече няколко години и трябва да намерим решение. Не искам да излизаме от заседанието без решение.
Заповядайте, г-н Груев.
Проф. Лазар Груев:
Аз поддържам тази теза много отдавна - от 2010 г., най-вече от опита, защото данните могат да бъдат класифицирана информация само тогава, които сами по себе си на друго основание са такава. Но в болшинството от случаите знаем какво съдържа СРС.
Г-н Бисеров, защо Вие настоявате, че това е проблемът само на „отворените врати на съдебните зали”. Оттам тръгна проблемът. Но, ако отпадне т. 8, изначално данните, придобити чрез СРС сами по себе си не са класифицирана информация. Защото това е списък на категориите, подлежащи на класификация, а не става дума само за съдебна фаза. Аз обръщам само внимание, а не ще правя забележка. Опазил ме Господ! Разговаряме професионално, нали?
Предс. Христо Бисеров:
Казва се „в съдебната фаза”. Заповядайте.
Павлина Панова:
Аз искам да продължа оттам, където свърши проф. Груев.
Очевидно сме изправени пред две предложения: първото е т. 8 да бъде допълнена със съдържанието „освен случаите, когато прокурорът ще ползва тези данни в съдебна фаза”, т.е. те да се декласифицират за съдебната фаза и другото предложение е въобще да се отмени т. 8, т.е. данните вече никога да не са държавна тайна и да не се класифицират.
Ако Прокуратурата държи тези данни да бъдат класифицирана информация за нея, т.е. те да бъдат за ползване само на прокурора, но не и за останалите участници в процеса на досъдебната фаза, очевидно би могло и така да се приеме. Представителите на съда смятат, че тези данни като цяло въобще не трябва да бъдат класифицирана информация. Тоест те изначално, от момента, в който вече са обективират на някакъв носител, трябва да са явна информация. Между другото такива становища на сайта на Държавната комисия за сигурност на информацията има по такива дела и те явно са изразили мнението, че самият факт, че са събрани със СРС не прави данните класифицирана информация изисква и кумулативното наличие на останалите предпоставки за такива.
Проблемите на съдебното производство, независимо на кой стадий от това производство са, са изключително големи не само с оглед откритостта и закритостта на съдебните заседания, но и с оглед достъпа до делото на всички страни по делото в съдебната фаза, неговото съхраняване, докладването на съдиите и изготвянето на съдебните актове, запознаването с направата на извадки от тези веществени доказатествени средства, съдържащи такива данни, събрани по този начин, което изисква класифициране и на самите извадки и записки, които си правят страните.
Проблемът при нас, по-скоро технически ще бъде, независимо дали ще възприемете варианта данните да бъдат декласифицирани само за съдебната фаза или изцяло, те да влизат в съда вече като декласифицирана информация. По смисъла на Закона за защита на класифицираната информация документът, който се класифицира, се класифицира или от създателя или от този, който го подписва и само този, който го е класифицирал, може да го декласифицира. Ние имаме сериозни проблеми тогава, когато съдията казва не ни е нужно при тези данни да бъде класифицирана информация, но ние сме изключително затруднени да декласифицираме делото и да го направим явно.
Затова, ако Прокурорът и Прокуратурата държат на досъдебната фаза да остане класифицирана информация, каквото е тяхното предложение, ние молим да се предвиди някакъв механизъм, по който прокуратурата, когато реши да ползва тези доказателства, събрани чрез тези способи в досъдебната фаза, да направи необходимото в момента, в който внася делото в съдебна фаза, да декласифицира тази информация и делото да влезе като явно. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Има думата Министър Йовчев и след това адвокат Недева.
Цветлин Йовчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Подкрепяме по принцип тезата, че в съдебна фаза трябва да вървим към подхода информацията, която се представя пред съда, да е декласифицирана. Затова предлагаме да се отиде към един вариант, който ще даде възможност на Главния прокурор да поиска и да има облекчена процедура по декласифициране на тази информация, когато влиза в съдебна фаза, защото към момента процедурата е наистина доста тежка.
Но по принцип да бъде декласифицирана информацията, придобита със специални разузнавателни средства, в момента, в който бъде предоставена на някакъв носител, мисля, че ще бъде грешка. Това означава, че много от данните наистина трябва класифицирани, защото дори в информацията, която се съдържа в съобщенията от прилагане на специални разузнавателни средства в много от случаите тя дава достатъчно информация за средствата и за способите, които са прилагани, т.е. могат да бъдат разкрити, а и някои от данните, тъй като в съобщението от прилаган на специални разузнавателни средства могат да бъдат получени данни, които не касаят само конкретно съдебно дело и конкретно разследване. Тази част от данните също може да попадне в хипотезите ЗЗКИ и тя трябва да бъде класифицирана.
Затова нашето предложение по принцип е да се заложи една облекчена процедура, когато материалите влизат в съдебна фаза по искане на Главния прокурор да могат да бъдат декласифицирани.
Пенка Богданова:
Аз някак си не мога да схвана причините, поради които се опасяват вносителите, очевидно и Главният прокурор, от това, че може да останат декласифицирани в досъдебната фаза тези данни. По принцип ние поддържаме изразеното от нас становище и току-що чутото от представителите на Върховния касационен съд, че въпросът ще се реши с отпадане на т. 8. Тази т. 8, която ги обявява за държавна тайна трябва да отпадне и в двете фази на процеса.
Тук всички са на мнение, че трябва да отпадне в съдебната фаза, която поначало е публична. В съдената фаза теоретично достъп до делата имат неограничен кръг лица. Казват теоретично, независимо, че в много съдилища по наказателните делба има по-строг режим. От друга страна, вие искате да запазите класифицирания им статут в досъдебната фаза ,която поначало е скрита. Там е в сила следствената тайна. Поначало там няма достъп неограничен кръг лица, както е известно няма страни в досъдебната фаза. Тази информация в досъдебната фаза може да бъде известна само на разследващите, на обвиняемите лица и на защитниците и съответно на пострадалия, който има някакви права, без да има някакъв особен статут. Тогава остава неясно за мен защо няма никакви съмнения, че трябва да бъде декласифицирани в съдената фаза, където процесът е публичен, а трябва д има класифициране в досъдебната фаза, която е скрита и която изначално е обявена за тайна, защото се осъществява едно по-скрито производство там. Не виждам логика в тайната фаза, досъдебната фаза, да се иска запазване н тази секретност.
Считам, че с отмяната на т. 8 изцяло може да бъде решен този проблем. От една страна, ще бъдат улеснени съдебните състави, от друга страна, няма да има никакво съмнение, че естеството на държавна тайна го придава съдържанието на данната, а не способът, по който тя е добита. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Пострадалият има ли достъп до тази информация на първата фаза?
Пенка Богданова:
Пострадалият, ако му разреши разследващия, има достъп. Защо да бъде проблем в досъдебната фаза, при положение че не е проблем в съдебната.
Освен това ,достъпът му е по-регламентиран и е поставен в зависимост от волята на разследващия. Тоест този достъп е ограничен. И тъй като няма стриктни права, този достъп може да бъде с акт на разследващия и съответно ограничен или до определени материали, или до определено време. Но аз не мога за схвана необходимостта от тази забрана.
Цветлин Йовчев:
Само два аспекта да дам, като аргументи в подкрепа на това, което вече казах.
Първо, представете си казус, в който, прилагайки специални разузнавателни средства, освен информацията, която е необходима за досъдебното производство по дадено разследване, се придобиват и други данни, но тъй като те са в едно искане и няма как да бъде направена извадка и да бъдат разделени, които обаче пряко касаят националната сигурност и попадат именно в еди-кой си член на Закона за защита на класифицираната информация и би трябвало да бъдат класифицирани като държавна тайна. Представете си, ако след това, ние ги декласифицираме, по един или друг начин тези материали, тази информация ще остане декласифицирана. Защото, ако аз водя разговор с някой, мен ме разследват и в пода на това разследване, докато водя този разговор, могат да съберат необходимата информация, която да показва, че аз извършвам нещо нередно, но в хода на този разговор, който провеждам, мога да споделя информация с някой, който има право да знае тази информация и включително данни, които са държавна тайна. Тук вече ще изпаднем в изключително тежък и неприятен казус. Това е първото.
Вторият казус се отнася до следното. Примерно, ние водим досъдебно производство, но в хода на досъдебното производство не може да се докаже и делото не влиза в съдебна фаза. Тогава какво става с тези материали, които по принцип ще бъдат вече декласифицирани.
Предс. Христо Бисеров:
Г-жа Найденова има думата.
Соня Найденова:
Становището на Правната комисия на Висшия съдебен съвет е изцяло в подкрепа на предложението за отмяна на т. 8 в чл. 25 от Приложение № 1. Съображенията за това вече бяха изложени преди мен и от представителите на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет и е излишно да ги преповтарям. Считаме, че тази отмяна следва да касае, както съдебната фаза на наказателното производство, така и досъдебната му фаза дотолкова, доколкото, ако събраната информация чрез прилагане на специални разузнавателни средства представлява държавна тайна, тя е защитена на другите основания, посочени във въпросното Приложение № 1 и не е нужно изрично тя да бъде ограничена.
Още повече, поставям, тъй като беше обсъждано сред колегите и едно чисто практическо затруднение, което срещат участниците в наказателното производство на досъдебната фаза, запознавайки се с такива материали, които представляват класифицирана информация понастоящем и правейки записки по тях, записките които те правят въз основа на тази класифицирана информация, тя не може да бъде изнесена от тях от помещението, където те се запознават с материалите. Така че ползата за тях остава само прочитане на материалите, без възможността да ги ползват впоследствие.
Предс. Христо Бисеров:
Други становища. Заповядайте, г-н Риджаков.
Ангел Риджаков:
Уважаеми дами и господа, в т. 8 се говори за данни, получени в резултат използване на специални разузнавателни средства. В продължение на тезата на г-н Министъра, не че сме били в една служба и ми е бил началник, но и колегата от адвокатурата - аз поставям въпроса малко държавнически да се погледне върху нещо, за което проф. Груев каза. Миналата година, като орган по защита на класифицирана информация, съгласно чл. 12 и 11 от ЗЗКИ ние трябваше да се обърнем към всички компетентни държавни органи поне малко да обърнат внимание на тези необосновани нападки (бил съм адвокат и пак ще бъда) срещу агенцията ни, че ние се опитахме да защитим всячески техническите средства, с които са извършвани СРС-та. Защото в самия текст на чл. 3, уважаеми колеги, дами и господа, е казано какво е СРС.
„СРС са по смисъла на закона технически средства и оперативните способи.”
Получава се така, че по някои знакови дела с определение на съда, които следва да бъдат изпълнени, се отива до такава крайност, че ние трябва да извадим на показ техниката, с която разполагаме. А тази техника е една. Тази техника е купена от данъкоплатците. Тази техни се използва за множество случаи. Когато се излезе на показ с тази техника, оттук насетне нашите способи и методиките за извършването на тези записи, колегите от техническата дирекция са изложени (излезе по вестниците нашето писмо), с което молехме държавните органи за защита на техниката и на хората, които я извършват. Един път дискредитира ли се техниката, нататък за какво разкриване на престъпната дейност говорим. Държавата ни е много малка и всички сме братовчеди. Говоря за техническите средства и по чл. 132 протоколите, които се изготвят по Наказателно-процесуалния кодекс. Да се обърнем към всички институции. Много благодарим на проф. Груев по отношение на един от възможните варианти, които се дадоха и които са предмет на обсъждане на политическо ниво. Благодаря на Върховния касационен съд за помощта им. Премахването на протоколите по изготвянето на ВДС. Ние сме дали становище по Наказателно-процесуалния кодекс. „Използваните оперативни способи и технически средства” – да се обхванат поне техническите средства. Поне да спасим техниката си.
Предс. Христо Бисеров:
Т. 6 не я пипаме. Там са способите и средствата. Тази ваша техника, за която толкова ви е страх, тя няма място в данните. Там няма да се описва, че тази данна е събрана с еди-какво си. Така че нека да не смесваме нещата.
Ако прокурорът не внесе обвинителен акт!?
Г-н Янаки Стоилов има думата.
Янаки Стоилов:
Понеже навлязохме много в казуистиката, аз искам да се върнем към началото, за да можем да стигнем до решението.
Единият въпрос, който като чели не е спорен, е затова кои заседания са открити и кои закрити. Смятам общата позиция е, че използването на специални разузнавателни средства само по себе си не дава основание заседанието да бъде закрито и този въпрос мисля, че го решаваме. Тоест няма нужда да водим дискусията.
По-трудно е, когато има информация - доказателства, набрани със специални разузнавателни средства, как да се действа и как това да стане на различните фази.
По отношение на средствата и начините, те не трябва да бъдат описвани. Достатъчно е само да се каже какъв е бил начинът или средството, без да се навлиза в някакви технически характеристики, което само по себе си също не е нещо тайно. Примерно, че са били подслушвани разговори на дадено лице или е било наблюдавано. Това е достатъчно да се заяви, без да се навлиза в технологията на процеса, лицата, които са го извършили и конкретните технически средства.
Другият въпрос, който се постави от страна на МВР е, че понякога има съпътстваща, допълнителна информация и тогава, според мен, е възможно, този който внася, поддържа обвинението, да каже какво иска де се извади, за да не влиза тази част от информацията въобще в съда и тогава въпросът да бъде изчистен. Да се прецени какво да остане засекретено в рамките на самото съдебно производство. Това е последното и може би единственото спорно, което трябва да решим.
Каква да бъде редакцията, самият запис, да се каже. Но, според мен, изчиствайки въпросите, които са безспорни от спорните, да намерим редакцията. Защото прекалената казуистика като чели ни затруднява да стигнем до крайното решение.
Предс. Христо Бисеров:
Не да се извади, а да се сложи под гриф. Информацията да е вътре в делото, но да е под такъв гриф, какъвто трябва и да си върви под този гриф.
Янаки Стоилов:
Той да внася това, което е набрал в този вид в съда, за да се води тази дискусия. Той спокойно може да извади всичко, което не иска да стигне до там.
Предс. Христо Бисеров:
Обещахме, че ще чуем и прокуратурата. Заповядайте.
Пенка Богданова:
Аз обещах, че ще бъда кратка. Мисля, че колегите преди мен казаха това, което е факт. Трябва да търсим равнопоставеност на страните и в досъдебната фаза на процеса. Ние си даваме сметка за трудностите, които среща защитата тогава, когато трябва да се запознае с материали. Тук бих отворила една скоба – дори понякога по дела задържани се инициира, примерно производствено дело пред съд само и само делото на влезе там, за да може защитата да прочете делото. Съзнаваме трудностите, които имат колегите с воденето на бележки, но въпреки това ние сме склонни да приемем, че по-удачно и по-резонно би било да не се отменя изцяло т. 8 на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, а това да бъде само единствено в съдебна фаза. Доводите сме ги изложили.
Считам, че, ако трябва в момента да взема становище кое предложение е по-удачно – дали на министъра на вътрешните работи евентуално за предвиждане на облекчена процедура Главният прокурор да поиска декласифициране или това, което каза г-н Стоилов, аз съм по-скоро склонна да се съглася с предложението на г-н Стоилов за преценка от наша страна какво точно да внесем в съда.
Тоест ние поддържаме предложението единствено в частта за съдебната фаза на процеса.
Предс. Христо Бисеров:
Адвокат Недева, заповядайте.
Емилия Недева:
Ако позволите един въпрос към прокуратурата. След като тя е установила, че много често за запознаване с материалите, защото и на нас не ни се дават не само специалните разузнавателни средства в досъдебната фаза – нищо не ни се дава. След като прокуратурата е забелязала, че се използва и този способ за отправяне на искания до съда за мерки или за други мерки за процесуална принуда или за неотклонение, какво ще се случва тогава с тези класифицирани материали, ако в хода на едно досъдебно производство пет пъти съм се обърнала към съда по мерки за процесуална принуда всеки път ще се декласифицира и ще се класифицира обратно ли? Това ли ще се прави? Защото тук не работи този подход, за който вие говорихте. Аз мога всеки път да поискам да се внесе делото в съда с искане да се разреши, примерно, да се отмени отказ на прокурора да пътува зад граница, или по мерките за неотклонение и тогава ще кипи един безсмислен труд на непрекъснато класифициране и декласифициране. Пенка Богданова:
Аз съм много доволна, че така се зададе въпроса.
Първо, аз споделих лично мнение, но това е без значение. Но наистина в момента вие отваряте една тема, която може би остана незабелязана поне от мен досега. Действително какво ще правим при ЧНД, защото съдебната фаза е едно, а ЧНД – факт е това, това движение на делото в съда по мерки за неотклонение, наистина в това число и в процедура по разглеждане на веществени доказателства по чл. 110 от НПК.
Така че много е уместна забележката ви. Ще си позволя да изключа микрофона и да помисля.
Предс. Христо Бисеров:
Колегата Нанков искаше думата. Заповядайте.
Николай Нанков:
До тук с две думи да кажа, че подкрепяме предложението на прокуратурата, доколкото беше изложено с ясни мотиви. Всички казуистики, както се позова и н.пр. г-н Стоилов, ни въвеждат в едни допълнителни разсъждения, които ще доведат до промени в ЗЗКИ. Така или иначе в тази форма на ЗЗКИ, което не е предмет въобще на комисията, трябва да бъде преработен и предполагам г-н Риджащов сте съгласен с това, особено в тази му част и особено Приложенията. Да не стигаме до такива казуални ситуации.
Категорично казвам, че подкрепям прокуратурата в нейното виждане, че в съдебна фаза те следва да преценят кое ще бъде и как ще бъде. Но в досъдебната фаза сме категорични, че при всички положения и не искам да добавям допълнителни аргументи повече, при всички положения каквато и да е информация и нейното декласифициране при всички положения ще доведе до разкриване на способите и методите, което в момента г-н Риджаков леко го засегна по отношение техническите средства. А това ще доведе до деконспирация на нашите способи и методи и ще обезсмисли донякъде предмета на цялата работа по дадено наказателно производство.
Емилия Недева:
Но това не е вярно, което казахте току-що. Защото как ще се доведе в досъдебна фаза до разкриване на методите и средствата, след като т. 6 продължава да съществува. Нещо не мога да схвана. В досъдебната фаза разкривате способите и средствата, а когато същите тези материали влязат в съдебна фаза, те не се разкриват. Дайте ми пример, за да го разбера.
Николай Нанков:
От самите данни, които бихте могли да видите, ще се разкрият способите. (вали в съда влизат същите данни.) Не всички ще видите. Само тези, които биха могли да се разкрият.
Емилия Недева:
Сега разбирам, че искате да подберете информацията, която ще влезе в съда.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, този спор не е нужен.
Г-н Стоилов, принципните неща вие ги формулирахте най-точно и разбирам, че те са в подкрепа на това да отпадне т. 8. Тогава няма да има казуистика. Отпада т. 8. Данните не са класифицирана информация. Остава т. 6. Оперативните способи и техническите средства винаги са класифицирана информация. Обаче, ако за данните има друго основание те да бъдат класифицирани, независимо от фазата на която се намира процесът, независимо от това дали изобщо по НПК или е предварителна проверка, (до предварителната проверка никой няма достъп) се класифицира – няма да излезе името на агента под прикритие.
Янаки Стоилов:
Това обобщение мисля, че е точно. Но искам все пак потвърждение от прокуратурата дали в тази редакция това, което казах, се решава. Защото аз все пак се опитах, преглеждайки уредбата и слушайки дискусията, да формулирам позиция. Но по отношение на техническата редакция искам да знам дали наистина отпадането на точката остава някакви случаи без решение. Това искам само като потвърждение да разбера.
Пенка Богданова:
Съгласна съм с вас. Мисля, че няма никакъв проблем, ако се прецени, че оставането на нашето предложение само за съдебната фаза ще отключи подобни въпроси за връщане на делото, при върнато дело как ще се процедира и други подобни, да, в такъв случай ние не възразяваме т. 8 изцяло отпадне, като т. 6 си остава.
Предс. Христо Бисеров:
На една работна среща тук с Главния прокурор и експерти той също каза, че тази посока не е неправилна. Така че общо взето, колеги, ако не възразявате, да приемем отпадането на т. 8.

Ангел Риджаков:
Г-н Бисеров, ако позволите едно скромно мнение. Все пак ние даваме предложение от ДАНС. След думите „наблюдавани....” да се постави тире и да се добави „до приключване на досъдебното производство”. Имаме предвид първата фаза от наказателния процес. Прокурорът е господар на процеса. Това че ще се връщат? Представете си, че има дело на оперативен отчет, няколко лица. За част от тези лица вече е доказана, отиваме в досъдебно производство, другите са все още на дело на оперативен отчет. Нямат процесуалното качество, не са обвиняеми. Това е практиката от живота. Поне да го оставите във фазата на досъдебното производство.
Да не отпада цялата т. 8. Да се сложат думите „до приключване на досъдебното производство” – да се добави като изказ.
Предс. Христо Бисеров:
Защо говорим за оперативните дела изобщо. Там кой има достъп до тях. Кой? Пострадалият, адвокатът? Тук говорим само за онези фази в дейността на правозащитните органи, в които по принцип определени лица имат достъп. До оперативните дела очевидно нямат достъп. Има достъп само до предварителното разследване някои категории лица и в досъдебна фаза. Г-жа Панова.
Павлина Панова:
Само едно уточнение. Извинявам се, че се намесвам в края на дискусията. Дори и да се запазят думите „досъдебно производство” във всички съдебни производства, които са на фаза досъдебно производство, когато съдът се намесва, като вземащ мерки за процесуална принуда, включително мярка за неотклонение като една от тях, или контрол върху тези мерки, винаги се осигурява достъп на страните до тази класифицирана информация. Не може тя да е достъпна до прокурора, който твърди, че има обосновано предположение да се вземе мярка, и да не е достъпна за защитника на обвиняемия, който трябва да обори това твърдение на прокурора. Така че дори и в досъдебната фаза тези материали чрез различни съдебни мини квази съдебни производства пак трябва да бъде явно за страните, участващи в тези съдебни производства.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, моля ви който е съгласен с § 38, да гласува. Благодаря ви. Единодушно § 38 е приет.
Следващият § 39 е за Закона за електронните съобщения. Той е техническа редакция. Трябва да се види Законът за МВР.
Това е във връзка с така наречените „бомбаджии”. Ние приехме всички ваши предложения. Новите редакционни поправки ги приемаме, защото са коректни. Аз не виждам възражения да приемем това ,което МВР поискаха – тази структура да не е в СДОТО, защото става въпрос за специфична дейност. Съгласни ли сте? (Да.) Ние по принцип сме се съгласили. Тук само уточняваме редакциите.
Приемаме § 39, който препраща към Закона за електронните съобщения, когато трябва да се заглушават.
Остава въпроса за синдикалната дейност.
Има някои въпроси, които са повдигнати от адвокатурата. Голяма част от тях могат да бъдат споделени, но не са във форма, за да се гласуват. Това първо.
И второ, промяната в този закон не си поставя чак такива цели. Истината е, че трябва да има нов Закон за специалните разузнавателни средства и евентуално, както предлага много основателно министърът на вътрешните работи, да има отделен устройствен Закон за ДАТО. Тогава всички тези въпроси ще се решат. Но ние докато не решим въпросите затова дали специалните средства ще са под някакъв режим при борбата с престъпността най-общо казано и националната сигурност, дали ще има два отделни режима – оттам трябва да се тръгне. Когато се реши този въпрос, ще отпушим новия закон. Обаче тук искам да кажа, че тази работа е на изпълнителната власт. Не трябва изпълнителната власт да очаква, че народните представители ще имат такава законодателна инициатива. Не че не могат да го направят, обаче някак си не върви.
Предлагам да приключим работата по този закон, с изключение на синдикалната дейност. Тоест магистратите могат и да не участват в това заседание от гледна точка на това, че е тясно специален въпрос.
Г-жа Найденова иска думата. Заповядайте.
Соня Найденова:
Бих искала да ви запозная с едно становище, което Комисията по правни въпроси към Висшия съдебен съвет предлага, разбира се, всичко с уговорката, че това е едно предварително становище, но все пак забелязахме във връзка с предложението за новия чл. 34в, ал. 5, който смятаме, че не е съгласуван с разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от Закона за съдебната власт, очертаващ кръга от лицата, заемащи държавни длъжности, които могат да бъдат възстановени на заеманите длъжности в органите на съдебната власт.
В разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ЗСВ за момента не се предвижда възстановяване на членовете на ново създаващата се Държавна агенция „Технически операции”. Така че, ако прецените, че и те следва да бъдат възстановявани на заеманата длъжност, ако преди това са били магистрати, това би трябвало да доведе и до изменение на чл. 195, ал. 3 от ЗСВ в случай, че това прецените.
Но комисията постави на вниманието на народните представители и съобразяване със статута на членове на други подобни регулаторни и независими органи, избирани от Народното събрание, за които не е предвидена възможност за възстановяване на заеманата длъжност, ако преди това те са заемали магистратска длъжност в органите на съдебната власт.
Тоест с това предложение за нов чл. 34в, ал. 5 се разширява кръгът от магистрати, които заемат длъжности в регулаторни органи, избирани от Народното събрание.
Предс. Христо Бисеров:
Абсолютно сте права. Това е отворена тема и последните два примера са различни.
Законът за отнемане на имуществото – този въпрос не беше решен през закона за съдебната власт, а беше решен в самия закон, което не е най-коректният начин. Сега, когато беше променен ДАНС, беше добавен там, където трябва. Въпросът обаче е дали изобщо трябва да бъде правено така. Защото тогава отваряме темата, че това трябва да го уеднаквим. И защо да не е така? Защо един магистрат да има спокойствието, че като отиде на такава длъжност, после ще може да се върне. Така ли да разбирам.
Соня Найденова:
В Закона за съдебната власт да има разпоредби, предвиждащи на кои основания се възстановяват магистрати, заемащи държавна длъжност в други държавни органи. Това е нашето предложение, да го обмислите.
И още нещо, което стои извън предмета на обсъжданите теми.
И още нещо, което стои извън предмета на обсъжданите теми, но касаещо достъпа на членовете на Висшия съдебен съвет до класифицирана информация, тъй като те са пропуснати в Закона за защита на класифицираната информация създава множество практически разрешения. Възползвам се от възможността, обсъждайки този закон и предвижданите с него някои допълнения и изменения към Закона за защита на класифицираната информация за бъдеще да помислите и по този въпрос.
Предс. Христо Бисеров:
В миналия парламент се обсъждаше въпроса затова, че членовете на Висшия съдебен съвет не трябва да бъдат проверявани и по закон би трябвало да имат достъп до класифицирана информация.
Кристина Лазарова:
Подобен проблем имаме и с нашия закон. Ние също имаме пречка за възстановяване на длъжността, когато държавен служител е избран на изборна длъжност имаме пречка за връщане на работа. Прекратява се правоотношението без право на възстановяване.
Предс. Христо Бисеров:
Това ще го направим в оперативен порядък сега, защото текстът в Закона за съдената власт е много лесен. Просто се добавя. Ще ми помогнете как да го направим в Закона за МВР и въпроса го решаваме. Има ли против? Няма.
И накрая въпроса за синдикалната дейност.
Николай Нанков:
Предложените от нас текстове, защото предложенията на МВР за създаването на ДАТО бяха с идеята, че по смисъла на ЗЗКИ – служби за сигурност (чета § 1) и най-накрая Министерството на отбраната и Специализираната дирекция „Оперативно-технически операции” на МВР.
От тази гледна точка, не виждайки никъде в службите за сигурност да има синдикална дейност, считаме за удачно и правилно текста на ал. 4. Това беше единственият ни мотив, а не с мотив да ограничаваме хората да се сдружават и т.н. Просто защото не виждаме и в партньорските наши служби на Министерството на вътрешните работи същата ситуация има в Словакия, в Италия, в Белгия.
Другата служба за сигурност, която беше, а именно Борба с организираната престъпност, бившата ГДБОП вече е част от ДАНС.
Това беше нашата идея. Затова и комисията го остави за внимателен прочит с оглед да не объркаме нещо в тази посока.
Предс. Христо Бисеров:
Когато разглеждахме този казус, г-жа Манолова категорично възрази да не го решаваме толкова бързо и да го обсъдим допълнително.
Припомням и още един друг детайл. В обсъжданията и в работната група и тук останахме с впечатление, вероятно грешката е при нас, че няма в тази служба служители, които да членуват в синдикат, което изглежда не е точно така.
Аз предлагам сега да чуем Председателя на Управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР г-н Попов, с когото имахме предварителен разговор, за да чуя и друга позиция.
Заповядайте, г-н Попов.
Валентин Попов:
Уважаеми народни представители,
Дами и господа,
Счетохме, че извеждането на Специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” от МВР и образуването на Държавна агенция „Технически операции”, философията на това извеждане не касае служебното положение на хората, които са работили и в момента все още работят в МВР и които след влизане на закона в сила ще работят в Държавната агенция.
Виждам, че това, което до момента комисията е приела, следва това, което аз казвам – в синхрон е.
„Чл. 19, ал. 3. За държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за министерството на вътрешните работи.”
Дотолкова доколкото до момента служители на Специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” членуват в синдикална организация и това по никакъв начин не се е отразило на работата на тази дирекция или поне на нас не ни е известен такъв случай, не виждам достатъчно сериозни основания на вече бившите служители на МВР от момента, в който започне да съществува Държавната агенция „Технически операции” да бъде ограничавано правото за сдружаване по синдикална линия в синдикални организации.
Това беше причина да отправим едно запитване по този въпрос. Аз отново трябва да кажа, че до момента Синдикалната федерация на служителите в МВР има над 230 члена на Специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” и това е изключително лесно за проверяване и доказване.
Идеята ни е, с което ще приключа и моля да ме извините, че ще го повторя, не виждаме основание промяната на подчинението на определена служба, при положение, че няма да се промени в никакъв друг аспект функциите на служителите, нито техния статут, считаме, че основание да се променя и в частта право на сдружаване в синдикални организации отсъства. Благодаря. Ако имате въпроси, моля.
Янаки Стоилов:
Аз смятам, че тази логика е правилна след като служителите запазват статута, който имат по Закона за МВР да имат всички характеристики. Но това нали означава, че към тях ще се прилага вече и другото ограничение, че те не могат да членуват в синдикати, надхвърлящи службата, в която те са създадени. Тоест те вече няма да могат да бъдат част от вашия синдикат или от някакъв друг, а могат да си имат собствен синдикат в рамките на службата. Защото това е логиката.
Валентин Попов:
Аз веднага мога да посоча паралелни сходни случаи. Служителите в Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на Министерството на правосъдието. Те работят също по Закона за МВР и имат същия статут. Те също имат право на синдикална дейност и на синдикат. Говоря за надзирателите в затворите. Ние имаме много близки контакти с този синдикат. Но съществуващата в момента забрана в Закона за МВР да се обединяваме с други синдикални организации не ни дава възможността да потърсим една да го наречем условно „шапка” на синдикални организации в сектор „Сигурност”, която да представлява всички организации по въпроси, касаещи всички тях. Така че това ограничение е ясно.
Кристина Лазарова:
Само искам да допълня или по-скоро да обясня от какво беше продиктувано нашето предложение. Освен това, че бъдещото ДАТО е служба за сигурност и по този начин тя се приравнява по статут с всички служби за сигурност по смисъла на ЗЗКИ и въвеждането само за тях на възможност за синдикална дейност води до неравнопоставено положение спрямо служителите в другите служби за сигурност. Единствено това ни е била мотивацията. Оттам насетне остава на вас да прецените и да вземете решението, но смятаме, че по този начин ще сложите двоен аршин за службите за сигурност.
Предс. Христо Бисеров:
В случая поясняваме, че останалите служби за сигурност, а те са ДАНС, НРС, НСО, Военно разузнаване, там няма. Има още една служа за сигурност, която е в МВР, това е вътрешна сигурност. (Не! Те са част от МВР и за тях важат общите правила.) Те са служба за сигурност? По т. 1 не са ли? (Не.) Добре.
Обаче има една разлика, която трябва да я посочим, че тези служби, които изброих, се занимават с контраразузнаване и разузнаване. А служба ДАТО е техническа служба. Тя не обработва информация реално. Не я анализира. Тя я събира. Даже в новите промени казахме, че не я държи в себе си, а веднага я дава на заявителя. Все пак това е нещо, което е различно. Това ги прави малко по-различни от другите служби за сигурност. Другите служби за сигурност събират и анализират контраразузнавателна или разузнавателна информация.
Янаки Стоилов:
И още един, последен, въпрос от гледна точка на дейността им.
Тази синдикална дейност при определени обстоятелства може да доведе до известно парализиране на дейността, доколкото става дума за оперативна информация. Ако кажа, примерно, ние няма да подаваме два-три дена информация, защото искаме някои наши синдикални права да бъдат защитени. Разбирате как това може да увреди действия, които имат непрекъсваем характер. Нека да разсъждаваме върху всички тези ефекти от определени синдикални прояви.
Валентин Попов:
Мисля, че това се решава съвсем елементарно, като бъде забранена стачката във въпросната агенция по начина, по който се случва в МВР.
Напълно съм съгласен с Вас, г-н Стоилов, един синдикат, ползващ се от пълния набор от действия в защита на членовете си, би могло наистина да нанесе щети. Един синдикат в МВР, ако обяви стачка, ще нанесе може би повече поражения, отколкото би ги нанесъл този в ДАТО. Ние обаче нямаме право на стачка и не сме го правили.
За да върнем нещата малко назад към това що за агенция би била ДАТО. Да, според нас, аз съм склонен да се съглася с г-н Бисеров, това е по-скоро техническа агенция, отколкото служба за сигурност. Тя е сред службите за сигурност, няма спор, но когато коментираме къде в Европа са позволени и къде по принцип отсъстват синдикални организации, ние можем да погледнем армията. Не е разрешено организирането на синдикални организации, но само на военнослужещи. Както е и в България в Министерството на отбраната. Има една сериозна категория държавни служители, които имат това право. По същата логика Министерството на вътрешните работи също извършва част от тези функции, които ще извършва ДАТО. Това предполагам е без съмнение. В останалата част от министерството се прилагат някои способи, които прилага и ДАТО. Изключвам чисто техническите. Имам предвид оперативни способи.
Така че само по себе си това, според нас, не е достатъчно основание. Това, в което ние търсим смисъла на цялата работа е, че не се променят функциите на служителите. Очевидна е волята.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, в новия чл. 19е, който приехме, в ал. 3 за държавните служители на новата агенция се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи. А там има глава, която урежда как се извършва тази синдикална дейност и не могат да правят стачки. Могат да пушат, но стачки не. А вече има забрана и за пушене. Така че, ако това е задоволителен отговор. Има препращаща норма.
Предлагам да приемем текста на МВР целия, както е, без точката, с която на практика се забранява синдикална дейност, като е ясно, че става въпрос за синдикална организация, която си е там.
Николай Нанков:
Благодаря Ви, г-н Бисеров. По този въпрос бяха изложени всички аргументи. Беше детайлно обсъден.
Предс. Христо Бисеров:
Това е последното гласуване, което проведохме по този закон.
Благодаря на представителите на МВР и на синдиката за участието.
По трета точка - Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-52, внесен от Янаки Боянов Стоилов и Камен Костов Костадинов на 03.07.2013 г.
Има думата г-н Янаки Стоилов да представи проекта на решение за промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Проекторешението е пред вас. Смятаме, че е целесъобразно предметът на дейност на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси да бъде разграничена от въпросите на парламентарната етика, както по принципни, така и по конкретни съображения.
Оттук настъпват и промените в другите комисии, които се обособяват съответно като:
Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите и
Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика.
Наистина малко неестествено е заедно с вероизповеданията да е и парламентарната етика, но да не създаваме отделна комисия, доколкото все пак има нещо общо в светската и религиозната етика се надяваме да се справят хората, които работят в тази област. Благодаря.
Предс.Христо Бисеров:
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Тогава гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”. Проектът на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в чл. 15 и в чл. 17 се приема.
И накрая трябва ли да има текст:
„Решението влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.”
Янаки Стоилов:
Аз предлагам такъв текст да няма. Решението влиза в сила от момента на приемането му и като нищо не запишем, именно това следва. Защото това са правила, засягащи вътрешната организация на Народното събрание и най-малко за тях трябва да го обвързваме влизането на решението в сила с публикуването в Държавен вестник. Тоест аз предлагам по-ранния момент – със самото гласуване на решението, то влиза в сила и възможно най-рано да се публикува в Държавен вестник, което не е необходимо да го записваме.
Предс.Христо Бисеров:
Благодаря, колеги. Утре в 16:00 часа отново имаме заседание.
Закривам заседанието.

Председател:
Христо Бисеров