Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 7

Днес, 24.07.2013 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Елеонора Добрева, началник на отдел в дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество”, Мирослава Борисова, началник на отдел „Международна дейност” в главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Пепа Моллова, парламентарен секретар; от Министерството на вътрешните работи - Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на правосъдието – Атанаска Георгиева, директор на дирекция „Съвет по законодателство” и Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство” и Евгения Катевска, директор на дирекция „Финанси и бюджет”; от Висшия съдебен съвет – Юлиана Колева, член на ВСС и Мартин Величков, юрист в дирекция „Правна”; от Върховния касационен съд – Павлина Панова, председател на Наказателната колегия и заместник-председател на ВКС; от Прокуратурата на Република България – Сава Петров, прокурор, ръководител сектор във Върховна касационна прокуратура и Бранимира Борисова, съветник на Главния прокурор по парламентарните въпроси; от Висшия адвокатски съвет – Емилия Недева, член на Висшия адвокатски съвет; от Сметната палата – проф. Валери Димитров, председател; от Министерството на финансите – Людмила Елкова, заместник министър, Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи”, Милена Бойкова, директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Любомир Малчев, началник на отдел в дирекция „Държавно съкровище”; от Българската търговско-промишлена палата – Васил Тодоров, парламентарен секретар и народните представители от парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, Димитър Лазаров, Данаил Кирилов, Емил Радев, Красимир Ципов, и Цецка Цачева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Откривам заседанието на комисията. Проектът за дневен ред е:
1. Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и правителството на Държавата Израел, от друга страна, № 302-02-7, внесен от Министерски съвет на 15.07.2013 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 02.07.2013 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, № 354-01-27, внесен от Христо Цветанов Монов, Ваня Чавдарова Добрева, Деница Златкова Златева, Атанас Зафиров Зафиров и Пламен Василев Славов на 26.06.2013 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерски съвет на 22.07.2013 г.
Ако няма възражения по дневния ред, предлагам да преминем към първа точка. Няма възражения.
По първа точка – Законопроект за ратифициране на Евро-средиземноморското споразумение в областта на въздухоплаването между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и правителството на Държавата Израел, от друга страна, № 302-02-7, внесен от Министерски съвет на 15.07.2013 г.
Давам думата на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да докладват законопроекта. Моля ви, да се представите.
Мирослава Борисова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Евро-средиземноморското споразумение за въздушен транспорт между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и от друга страна, Държавата Израел е подписано на 10 юни 2013 г. в рамките на 3243 заседание на Съвета на министрите по транспорт, телекомуникации и енергетика, като разпоредбите му заместват съответните разпоредби в съществуващите вече двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държави членки и Израел.
С оглед финализиране на процедурата и съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България споразумението следва да се ратифицира, тъй като съдържа арбитражна клауза. Чл. 23 предвижда уреждането на евентуално възникнали спорове между страните да се осъществява от съвместен комитет, съставен от представителите на договарящите страни. Ако членовете в Съвместния комитет не успеят да постигнат съгласие, въпросът се урежда чрез арбитраж.
В допълнение бих искала да кажа, че Евро-средиземноморското споразумение за въздушен транспорт вече се прилага, считано от датата на подписване в съответствие чл. 30, т. 1 от Споразумението.
Евро-средиземноморското споразумение осигурява либерализиране на пазара на въздухоплавателни услуги.
Благодаря за вниманието и оставам на ваше разположение за въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Уважаеми колеги, има ли въпроси по доклада и по законопроекта за ратифициране? Няма.
Предлагам да приемем становище в подкрепа на законопроекта. Няма възражения. Благодаря ви.
Точката е изчерпана. Благодаря ви за участието.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 02.07.2013 г.
Поканили сме за участие представители на следните институции. Поканата са приели г-жа Юлиана Колева, член на Висшия съдебен съвет, Мартин Величков, юрист в дирекция „Правна”, от ВКС Павлина Панова, заместник председател, от Прокуратурата Сава Петров, прокурор, ръководител на сектор във ВКП, от Министерството на правосъдието Атанаска Георгиева и Милена Коцева, директори на дирекции, от Министерството на вътрешните работи – Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” и адвокат Емилия Недева от ръководството на Висшия адвокатски съвет.
Колеги, добре дошли. Заповядайте.
Започваме по доклада. Това, което искам да отбележа в началото е, че са разгледани всички идеи и предложения, които бяха отправени от народните представители и от представителите на съдебната власт и изпълнителната власт и ви предлагаме след работа в работна група един изчистен вариант, в който сме се постарали да уважим голяма част от предложенията. Тръгваме текст по текст.
По заглавието – Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, има ли възражения? Няма.
§ 1. Комисията предлага редакционна поправка на предложения от вносителите текст.
„§ 1. В чл. 63, ал. 4 думите „една година” се заменят с „осем месеца”, а думите „две години” се заменят с „една година и шест месеца”.”
Изказвания има ли? Няма. Приемаме текста. Възражения? Няма. Благодаря ви.
§ 2. По § 2 имаше възражения от Върховна касационна прокуратура, че текстът, който е предложен, не е достатъчно прецизен и има опасност да създаде неправилно тълкуване и да попречи на екипната работа между прокурора и разследващия орган. Ние вносителите считаме, че тези бележки са основателни и тъй като сегашният текст работи, по-добре да не го променяме и да си остане текстът в сегашния му вид. В крайна сметка промените се правят само там, където има проблеми, а не просто заради работата.
С оглед на това, работната група предлага на Комисията да отхвърлим § 2. Има ли възражения? От гостите има ли възражения? Заповядайте.
Сава Петров: от Прокуратурата
Първо да предам извиненията от Главния прокурор и заместник-главните прокурори, че не успяха да осигурят присъствие. Те са заети с текуща работа.
Поддържам вече изразеното становище, че първоначалното предложение всъщност не носи полезна стойност – прокурорът дава указания писмено. Както беше формулирано предложението излиза, че едно тълкуване може да ограничи комуникацията между прокурора и разследващия. Това няма да промени кой знае какво в отношенията между факторите в наказателното производство и точно по логиката, че работещият текст не бива да бъде ревизиран, изразихме становище, че новото предложение не би следвало да заслужи вашата подкрепа. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, приемате ли да отпадне този текст? Г-н Вносителят? (Да.)
Колеги, приемаме отпадането на текста на § 2 без възражения. Благодаря.
§ 3. Предлагаме редакционна поправка, подобна на поправката в § 1. Това са аналогични текстове и § 3 придобива следната редакция:
„§ 3. В чл. 234, ал. 8 думите „две години” се заменят с „ една година и шест месеца”, а думите „една година” се заменят с „осем месеца”.”
Има ли възражения? Няма. Приемаме текста без възражения.
§ 4. По § 4 имаше важна бележка от ВКП. Припомням за какво става въпрос. След като изтече едногодишният срок има опасност той да проработи като абсолютна давност. ВКП дадоха идея да има извънреден способ – Главният прокурор да може да възобновява такива производства. Считаме, че идеята е подходяща, защото се запазва принципът, но все пак се гарантира, че в изключителни случаи това може да бъде коригирано, инициирано от Главния прокурор.
Освен това ви предлагаме срокът да не е едногодишен за всички престъпления, а за тежките да е две, а за другите – една година, така както е в Глава двадесет и девета.
Текстът би звучал по следния начин:
„§ 4. В чл. 243, ал. 9 се създават изречение второ и трето: „Отмяната може да се извърши в срок до две години – за тежки престъпления, и в срок до една година – в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичане на този срок.”
Коментари? Да чуем първо прокуратурата. Заповядайте, г-н Петров
Сава Петров:
Като представител на прокуратурата трудно ще си обърна езика и да кажа, че радостно подкрепям този текст. По-скоро прокуратурата се примирява с него. Благодарим ви, че сте съобразили нашите бележки. Те са повлияни от желанието да не допуснем едни порочни постановления на прокурора за прекратяване на наказателно производство, да станат по-стабилни актовете от съдебните актове, като изтичането на едната година ги прави непробиваеми.
В интерес на истината и с ръка на сърцето Европейската комисия по правата на човека също ни е подсказала, че стабилитетът на прокурорските актове, които са в полза на обвиняемия, трябва да бъдат гарантирани. Това е делото „Мария Филева срещу България”.
Смятам за уместно това диференциране, което работната група – комисията, е предложила, но ви моля да помислим върху редакцията. Според мен, акцентът трябва да падне върху производството, а не върху престъплението. Затова ми звучи по-добре текст, който казва:
„Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато наказателното производство е водено за тежко престъпление и в срок до една година в останалите случаи.”
Да не се реферира директно към престъплението.
Ако това ви звучи уместно, може второто изречение чисто граматически трябва да говори за „срокове” (множествено число), тъй като въвеждаме два срока. Ще се опитам да го аргументирам така.
Ако се фокусираме върху производството какво е то, тогава няма да имаме колебания в следния случай. Едно дело се води за четири престъпления. Две от тях са леки, а две – тежки. Пример. Горният прокурор на втората година, малко преди да изтече тя, го ревизира. И тогава въпросът е поставен отново съживеното производство за кои престъпления ще се води – само за леките, или за леките и тежките? Ако се фокусираме върху производството, според мен, отговорът би бил ясен. Ако го оставим така, може би ще има колебания.
Предс. Христо Бисеров:
Адвокат Недева, заповядайте.
Емилия Недева:
Поначало Висшият адвокатски съвет не би възразил по удължаване на сроковете, независимо, че, според нас, това не трябва да се прави поради следното.
Практиката на прокуратурата и до настоящия момент показва, че най-удобно е за нея да повдигне обвинението за много тежко престъпление, защото така е удобно да задържи и така е удобно да разследва за едни по-продължителни срокове. След което, има случай, между другото колегите от Министерството на правосъдието знаят, защото наскоро разменихме книжа, след това прокуратурата дори не поддържа мнението по тежкото престъпление. Остава само едно, което е наказуемо, евентуално с административно наказание глоба. По този начин се използват средствата на наказателното преследване едно лице да бъде държано продължително време.
Но нашето възражение тук за сроковете не е толкова съществено, колкото е съществено във втората част на предложения текст, а именно това, че „в изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението”. Защо изобщо е необходим един такъв текст?
Обърнете внимание, че съобразно общите правила на чл. 46, ал. 3 и чл. 46, ал. 4 всеки по-висшестоящ прокурор може да отмени постановленията на низше стоящия, а главният прокурор осъществява самостоятелни функции на контрол и отмяна по отношение на абсолютно всички постановления. В такъв случай вие, ако искате този текст да го направите приложим само за чл. 243, ал. 9, той не е необходим, защото вече действа общото правило на чл. 46, ал. 4.
Сериозни възражения съществуват и против формулировката „в изключителни случаи”. Кой случай е изключителен и как ще бъде преценяван той от главния прокурор? С този текст се създава една неограничена възможност това постановление да бъде отменено и след изтичането на този срок, т.е. винаги. И позовавайки се на това последно изречение всяко едно постановление може да не придобие никога стабилитет.
Така че ние възразяваме по тази редакция.
Предс. Христо Бисеров:
Ако приложим общите правила, какво става със събраните доказателства? Заповядайте, г-жа Панова.
Павлина Панова:
Аз изразявам съгласие с прокуратурата в първата част на предложението на Комисията, т.е. изречение първо. Да, действително за определен род престъпления все пак прокуратурата трябва да има възможност да ревизира прекратителното си постановление сроковете, които приемам за разумни и съответни на други срокове, предвидени в НПК.
Втората част на изречението, обаче, изключително много ме смущава и съжалявам, че използвам пак изключително, както е записано и в самото изречение. Поддържаме становището на Висшия адвокатски съвет в тази насока. На първо място, изразът „изключителен случай” не е израз на Наказателно-процесуалния кодекс. В крайна сметка в този израз би могло да се вложи всяко едно съдържание и да се мотивира изключителността на случая във всеки един момент.
Нека не забравяме, че чл. 243, ал. 9 е хипотеза, в която прокуратурата ще има възможност да се произнася само тогава, когато не е поставена в ход процедурата по обжалване на това постановление, т.е. липсва произнасяне на съд, било като първа, било като въззивна инстанция.
Тези определения, когато съдът се произнася по постановленията на прокуратурата за прекратяване в крайна сметка са включени в чл. 419 от НПК. Това са актовете, които подлежат на възобновяване от Върховния касационен съд. Все пак стабилитетът на актовете в наказателното производство подлежи на ревизия именно от върховна съдебна инстанция и смятам, че хипотезите, предвидени в чл. 422, които предвиждат и новооткрити обстоятелства от извършени престъпления и т.н., са достатъчна гаранция за защита на интересите дори и на прокуратурата, като обвинителна власт, вместо да се предоставя възможност на главния прокурор в този обтекаем израз, пак повтарям не е израз на НПК, отново да нарушава стабилитета на прокурорския акт.
В крайна сметка, връщането към израза „в изключителни случаи” връща отново в старото положение, когато става безконтролно и безгранично във времето възобновяването на вече прекратени производства.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Петров, заповядайте.
Сава Петров:
С цялото ми уважение към чутото, аз разсъждавам така.
В момента прокурорският акт може да бъде ревизиран всякога, докато тече давността.Вярно е, че един ограничител на възможността за тази ревизия е ситуацията, в която се е състоял съдебен контрол. Проблемът, обаче, е, че една голяма част от делата изобщо не биват подлагани на съдебен контрол, защото няма пострадал или защото не е инициативен. Както знаете, прокурорският акт за прекратяване на наказателно производство благоприятства обвиняемия, така че неговият мотив да обжалва такова постановление е сравнително нисък, само когато иска да подмени основанията на прекратяването.
Точно по логиката, че един съдебен акт, постановен в производство по чл. 243, ал. 7 и следващите, т.е. акт на съда във връзка с постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство подлежи на ревизия по извънреден способ ми се струва, че е важно посланието на закона. Той трябва да каже, че и прокурорското постановление, дори стабилизирано с изтичането на срока, може да бъде отменено в някои ситуации. Изразът може да бъде шлифован. Не споря и не съм синонимичен лингвист. Но ако оставим въпроса да се решава само на основание чл. 46, мисля, че ще сбъркаме. Защото чл. 46 от НПК дава власт на главния прокурор да прави в прокуратурата кажи-речи всичко, но с една обща формулировка. Там не е разписано изрично правило да отменя постановления от такъв или онакъв вид. Ще припомня, че в една от старите редакции на НПК главният прокурор беше изрично оправомощен, само той, да отменя постановленията за образуване на наказателното производство, които бяха недостъпни за отмяна за всеки друг долу стоящ прокурор. Тоест имаме практика, в която специфично правомощие се очертава.
Ако ми се посочи друг пример за подходящо уреждане на изключителния контрол, аз с удоволствие бих чул аргументи и абсолютно гъвкаво бих реагирал, представлявайки прокуратурата по измислянето на нова редакция. Но, много ви моля да обърнете внимание на следното.
Оставяйки без последното изречение, ние всъщност ще създадем един ангажимент на прокуратурата. Тя трябва да си организира работата така, че да осъществява контролно-ревизионна дейност изключително масово, за да не пропусне порочни постановления да се стабилизират – порочни постановления за прекратяване на наказателно производство, включително и постановления, с които е извършено престъпление реално.
Така че в този солидарен с голяма част от чутото от колегите. То трябва да бъде съобразено, но моля да обърнете внимание върху необходимостта от своеобразен извънреден способ за отмяна.
Павлина Панова:
Много се извинявам, че отново взимам думата за реплика.
В крайна сметка може би трябва да направим следния паралел. Казвате съдът ревизира актовете на съда, когато са проверени постановленията, т.е. той ревизира съдебния акт. Главният прокурор може да ревизира прокурорския акт в изключителни случаи. Само че не така е в чл. 422, извинявам се, че отново го потвърждавам и го повтарям. Изключително изброява изчерпателно случаите, в които може да се наруши стабилитета на този съдебен акт. Докато изразът „в изключителни случаи” дава възможност вътре да се сложи всяко едно съдържание. В крайна сметка законът трябва да бъде предвидим, особено тогава, когато се нарушава стабилитетът на едно прекратително определение. Гражданите, спрямо които са прекратени наказателните производства, не могат да стоят в неведение до момента, до който изтече наистина абсолютната давност и след която вече главният прокурор не би могъл да се позове на изключителност на случая, за да възобнови производството.
В крайна сметка се стига до такава хипотеза, при която, пак повтарям, връщаме се към предходното положение, в което, когато някой прокурор прецени, че нещо се случва в съдбата на едно лице, спрямо което има прекратително определение, да възобнови. Да, но кога ще възобнови в крайна сметка? Лицата трябва да знаят, че би могло да се възобнови производството в конкретни хипотези. В противен случай се създава една непрекъсната разтегателност във времето, една несигурна позиция на гражданите в обществото.
Емилия Недева:
Едно от основните съображения на прокуратурата, което чухме досега, е да не й се вменява задължение за масов контрол. Като предложители на този текст, обаче, те предлагат един избирателен контрол по непроверяеми критерии, както спомена представителят на Върховния касационен съд.Формулировката „в изключителни случаи” означава те да упражняват един безпринципен избирателен контрол само върху онези постановления, върху които по неясни критерии трябва да се упражни този контрол и да бъдат отменени. Няма никаква яснота и аз се страхувам, че тук не може да бъде защитен никакъв баланс на интересите, защото могат да бъдат преценени интересите на пострадалите спрямо интереса да бъде стабилен един акт на прокуратурата само тогава, когато критериите бъдат разписани така, както критериите за възобновяване. В този смисъл считам, че това не може да бъде аргумент „масовият контрол”. Контролът ще бъде толкова масов, колкото законът налага да не се нарушават права.
Предс. Христо Бисеров:
Аз искам да поставя два въпроса.
Първо, искам да припомня, че 2008 г. беше отменен един текст, т.е. редакцията му е от 2008 г. на чл. 243, ал. 3. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор и от упълномощени от него прокурори от ВКП. Тоест терминът „изключителни случаи” не е неочакван и неподходящ за този кодекс. Той е съществувал и никога не е създавал проблеми по отношение на неговото тълкуване.Това първо.
Второ, аз съм съгласен, че прекратителният акт трябва да има стабилитет. Не мога да си представя, обаче, че прекратителният акт на прокурора може да има същия стабилитет, както е актът на съда. Още по-малко пък, е малко рисковано да си представяме, че изтичането на този срок на практика ще действа като изтичане на абсолютна давност. Нали сте съгласни с това? На практика това се получава. Няма как абсолютната давност така изведнъж да се случи само за няколко години. Тя тогава защо съществува? И няма как да съчетаем тези неща по начин абсолютно – да ги съберем в един текст, освен да намерим? Затова ви предложихме това решение. Идеята на прокуратурата в изключителни случаи, каквито практиката познава, само че по отношение на срокове няма значение.
Това е коментарът, който добавям. Защото трябва да е ясно с какви мотиви стигаме до тези текстове, които чета.
Г-н Лазаров, желаете ли да вземете думата. (Да.) Ще нарушите партийното решение! Заповядайте.
Димитър Лазаров:
Искам да задам един въпрос. Кой случай е изключителен?
Когато пострадалият е пропуснал срокът за обжалване на прекратяването и се обърне към главния прокурор и представи едни сериозни доказателства по едно тежко дело, що се касае до това, че няма никакво определение кой случай е изключителен.Извинявайте, изключителността за удължаване на срока не би следвало да бъде сравнителен критерий в конкретния случай, когато решението на един орган, па макар и било главния прокурор, преценява дали ще има давност двугодишна или едногодишна, или давността ще бъде определената в срок от закона. Тоест въпрос на преценка по вътрешно убеждение и т.н. Изключителен ще бъде случаят, когато разследващият или наблюдаващият прокурор по една или друга причина не са приключили делото, да бъде прекратено и те ще се обърнат към главния прокурор, обосновавайки изключителност, да възобнови делото. За това става въпрос. Изключителността чия преценка трябва да бъде? Сложете някакъв критерий в Преходните и заключителните разпоредби, за да бъде законова определена, макар и най-обща, тази изключителност. Не бива да се сравнява с удължаване на срока за разследване, ей Бога ми. Тук става въпрос за сериозни престъпления, става въпрос за давност – 20 годишна в общия случай и две годишна – въпрос на преценка, погасителна.
Това ми бяха въпросите.Дали тук има изключително?
Предс. Христо Бисеров:
Съчетаваме случаите, защото тук говорим за възобновяване. Това е един вид възобновяване. Ако изникне ново доказателство? Образуваме ги наново, така ли? Ако образуваме наново, какво става със събраните доказателства по онова дело? Би било не много логично да караме разследващия орган да събира всички онези доказателства, които вече ги е събрал. Ако искате да постигнем този ефект, можем да го направим. Защото, ако изникне ново доказателство, какво трябва да направи прокурора. Трябва да образува ново предварително производство. Като го образува, трябва да започне да събира доказателствата от А.
Аз предлагам да се доверим малко повече на прокуратурата, защото наистина когато правомощието е само в главния прокурор? Аз не смятам, че трябва да бъдем толкова притеснени! Защото тук става въпрос за притеснение за злоупотреба?

Димитър Лазаров:
Натоварваме главния прокурор с много отговорности.
Предс. Христо Бисеров:
Ще го натоварим, но представителят на прокуратурата каза, че ще поемат тази тежест.
Павлина Панова:
Това възобновяване, дадено на правомощието на главния прокурор, с цялото уважение към фигурата и към екипа му, наскоро беше повод и нека колегите от Министерството на правосъдието бъдат така услужливи да ми подадат името, за едно осъдително решение срещу България в Страсбург по повод на това, че една гражданка завела дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и в последствие в рамките на това производство прокуратурата възобновява прекратеното производство, за да няма тя основание да съди държавата. В това също би могло да се намери изключителност на случая и да доведе до злоупотреба. Нека да не се лъжем. Главният прокурор не се произнася по всички производства. Работят отделни прокурори и поднасят на главния прокурор да подпише.
Предс. Христо Бисеров:
Има отговорности. Който подписва, той носи отговорност. И народните представители подписват предложения понякога, но не винаги ги пишат. Знаете, че е така. Не искам да прекъсвам дебата. Напротив, ако трябва да чуем още мнения. Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Като представител на един колективен орган в съдебната власт, аз ще кажа, че във Висшия съдебен съвет подкрепихме първоначалния текст, предложен от вносителите и смятаме, че той, от една страна, не е основание за съкращаване на давностни срокове, условно казано, от друга страна, давайки си сметка за обхвата и случаите, които биха били засегнати от този текст, е нормално и процесуално издържано да подкрепим текста в първоначалния му вариант. Затова защото, ако обърнем внимание на това какви биха били случаите, които попадат под хипотезата на този текст, това всъщност биха били случаите, в които нито пострадалият, нито обвиняемият или лицето срещу което се води наказателното производство са обжалвали постановлението за прекратяване в съда, т.е. постановления, които не са минали през съдебен контрол.
На второ място, това са случаи, които не биха могли да бъдат възобновени в резултат на новооткрити доказателства или факти и обстоятелства, които могат да бъдат елемент от разследването. Следователно аз не мога да си отговоря какви биха били интересите на един прокурор да отмени неограничено във времето едно такова постановление за прекратяване. Чисто практически го задавам този въпрос, защото това не е без значение тогава, когато се преценява добронамереността на действията на прокуратурата в тези случаи.
Що се отнася до тази изключителност на случая в действията на главния прокурор, аз също доста скептично се отнасям към тази позиция, защото добре си спомням времето, в което само и единствено на главния прокурор беше разписано правомощието да удължава сроковете по досъдебните производства и тези случаи от изключения се бяха превърнали в правило.Едва ли хората, които са се занимавали с досъдебно производство или както тогава се наричаха следствие и дознание си спомнят някое дело, приключило в досъдебното производство в първоначално установения, уж редовен и правилен срок от два месеца. Масово се удължаваха сроковете, ако и само главният прокурор да беше упълномощен за това.
Предс. Христо Бисеров:
Адвокат Недева, заповядайте.
Емилия Недева:
Аз ви моля да обсъдите нещата и от друга гледна точка.
Първо да поставим въпроса кой е главният в едно наказателно производство. Чия е решаващата роля и как стоят в йерархията на съдебната власт съда и прокурора. Законът предвижда в чл. 243, ал. 6 съдебен контрол върху актовете на съда по прекратяването. Ако един съдия отмени постановлението за прекратяване, неговото определение подлежи на преглед пред по-горна инстанция. А актовете на главния прокурор никъде не подлежат на преглед. Кой ще ни гарантира, че главният прокурор еднолично, сам и със своя собствен акт пред себе си ще вземе по-правилно решение, отколкото би могъл да вземе съдът в две съдебни инстанции. Можем ли да го натоварим с по-големи права, т.е. да му предоставим по-големи права. Ние все още помним случая, когато имаше главен прокурор, който каза, че над него е само Бог. Общо взето този текст ни насочва натам. Защото съдът има и втора инстанция, а главният прокурор няма такава.
Сава Петров:
Няма да влизам в ретроспекция, но бих искал да кажа, че най-многото, което може да направи главния прокурор, е да предизвика внасянето на делото в съда и вече никой не ограничава правото на съда да оправдае подсъдимия, ако е невинен.
Всъщност разсъждавам така. В момента възможността едно постановление да бъде отменено, от който и да е горестоящ прокурор, бил той и прокурор в окръжна прокуратура, макар, е неограничена. Ограничена е само от давността и от настъпването на някое абсолютно не реабилитиращо основание, като смърт на дееца или изпадането в невменяемост. Сега ние въвеждаме ограничител, който смятаме за потребен. Въпросът е този ограничител толкова ли безусловен трябва да бъде, че да направи прокурорското постановление за прекратяване по-стабилен акт от съдебното определение или от съдебната присъда, влезли в сила. Моят отговор е, че това е незащитима теза. И без да припознавам авторство върху третото изречение, за което бяхме упрекнати, че сме скроили дреха, за да ни е удобна, това не е така.Прокуратурата само е поставила проблема, а не е предложила редакция, смятам, че трябва да бъде уговорена възможност тези постановления да се отменят, ако са порочни, макар и след сроковете.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Други изказвания има ли? Няма.
Колеги, най-напред предлагам да уточним дали приемаме предложението под формата на редакционна поправка:
„Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производство е образувано за тежко престъпление и в срок до една година в останалите случаи от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство.”
Общо взето аз мисля, че има съгласие по първото изречение.
Сава Петров:
„Водено” е по-точният израз от „образувано”, тъй като може да е образувано заедно, а привличането да е за друго.
Предс. Христо Бисеров:
„Водено” звучи не добре. Приемаме ли първото изречение? (Да.) Приемаме второто изречение на чл. 243, ал. 9 с общо съгласие.
Третото изречение беше следното:
„В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичане на този срок.”
Колеги, желаете ли да изкажете становище по въпроса, след като изслушахме изложените съображения от нашите гости? Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Има резон в становищата на досега изказалите се. Мен също ме притеснява това неопределено понятие „изключителен случай”, което трябва субективно едва ли не да се преценява.
Второто, което ме притеснява, е липсата на срок за отмяна, което означава, че може да бъде отменено и след пет и след десет години ли?
Предс. Христо Бисеров:
Според давността.
Екатерина Заякова:
Според мен е по-резонно, ако се сложи някакъв ограничителен срок – след изтичане на този срок, но не по-дълъг от еди-какъв си, ако преценим някаква граница. Поне така ми се струва.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Нотев, Ваш ред е по заявка.
Явор Нотев:
Г-н Председател,
Колеги и гости,
Няма да подкрепя предложението на комисията в частта, която то е каптирало във второто изречение. Не мога да се съглася с това, че бихме могли да предоставим такова правомощие на главния прокурор, макар че това обстоятелство, че сам главният прокурор е бил компетентен да възобнови тези производства, за които става дума в това изречение. Това, че те са определени като изключителни случаи, би трябвало да говори за тяхната малобройност. От това обстоятелство аз правя обратен аргумент, съобразявайки забележката на председателя, че би означавало липсата на такава възможност необходимост да се образува ново производство, отново да се събират доказателства при поява на нови обстоятелства. Добре, след като са толкова малобройни тези случаи и след като именно прокуратурата трябва да бъде стимулирана те да стават все по-малобройни и даже да ги няма, нека това да бъде една тяхна тежест и нека това да бъде тяхно натоварване.
Това съображение заявявам и след като чух становището на три институции:адвокатура, касационен съд, Висш съдебен съвет и след като напълно повярвах на думите на г-жа Панова, че тя може да мотивира наличието на изключителен случай в почти всяка една хипотеза и всяка една ситуация. Това съдиите го умеят, умеят го магистратите изобщо.
Дайте да не внасяме такъв неясен критерий. За мен това е неработеща редакция, неработеща хипотеза. Няма как тя да бъде проверена, установена и съответно да изпълни тези очаквания, които възлагаме.
Ще бъда против приемането на такъв текст без оглед на това дали ще добавим срокове и други условия, ще конкурираме с абсолютна давност и т.н.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Нотев, как обаче да не се получи така, щото този срок да играе ролята на абсолютна давност. Този капан не е за пренебрегване. Тази абсолютна давност затова е създадена. В смисъл ясно е докога е срокът. Не е неясно.
Явор Нотев:
Тя си е самостоятелен институт.
Предс. Христо Бисеров:
Тя си е самостоятелен институт, но когато приложиш това правило и няма ново доказателство, ново обстоятелство за образуване на ново – всъщност ние казваме, че тази абсолютна давност се приравнява на едни по-кратки срокове. Срокът не е двегодишен, защото има две плюс две и едни други неща – поне пет години.

Явор Нотев:
Просто бих искал да чуя хипотезата, когато ни е необходим този текст.
Николета Кузманова:
Прекратено е производството на основание, че деянието не е престъпление.Установява се, че е незаконосъобразно това прекратяване. Няма ново обстоятелство, което да даде основание да се образува ново производство, изтича срокът и на практика се преклодира възможността производството да продължи. И тогава възниква въпросът как се съотнася този институт с давността, като материален институт. Това се мъчим да избегнем.
Сава Петров:
Надявам се да помогна на дебата, като го върна към неговото начало. Адвокат Недева обоснова тезата, че главният прокурор изобщо нямал нужда от това правомощие, защото разполага с цялата власт по чл. 46 от НПК. Питам се тогава, ако не го разпишем, че може да се намесва в особено случаи, по описани правила, предсказуеми, нека да не е това изречение, нека да е нещо друго, много по-умно, то тогава, оставяйки тази материя нерегулирана, как ще попречим на главния прокурор на основание чл. 46 да отменя всяко постановление за прекратяване, което не хареса и което е стигнало до знанието му. Всъщност, ако уговорим прецизно ситуацията, в която той може да се намеси, ние ще помогнем на стабилитета на прокурорските актове, вместо да го поставим под въпрос. Емилия Недева:
Според мен,непрекъснато с върви в посока да се маркират все по-частни и по-частни случаи и да се влиза в казуистика. Мисля, че проблемът на прокуратурата дойде от това, че на предходното разглеждане на законопроекта обсъдихме със заместник-главния прокурор Богданова обстоятелството, че много често стигат до главния прокурор молби по прекратени производства, които не са преминали през съд. И аз се питам как става това нещо поначало, защото на поставения от колегата от прокуратурата въпрос, отговаря чл. 200, който казва, че постановленията се обжалват пред прокурора, а постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горе стоящата прокуратура. Тоест всяко постановление за прекратяване подлежи на съдебен контрол. Обстоятелството, че то не е обжалвано пред съд, не го прави годно за обжалване пред по-висшестоящата прокуратура. И те очевидно, осъзнавайки този текст, се опитват да създават изключение в чл. 243, ал. 9, като забраната постановления, подлежащи на обжалване пред съд да стигат до горе стоящия прокурор, те я вкарват в текста на чл. 243, ал. 9 с това изречение. Тогава, който поддържа този текст, трябва да обясни съотношението между чл. 243, ал. 9 с предложеното второ изречение спрямо чл. 200, където има забрана прокурор да се произнася по постановления, които подлежат на разглеждане от съд. А постановлението за прекратяване е такова.
Реплика: А като е изтекъл срокът?
Емилия Недева:
Сроковете затова са срокове, за да бъдат задължителни не само за страните, а и за прокуратурата. Защото за прокуратурата те винаги са инструктивни, а за страните са фатални.
Предс. Христо Бисеров:
Нека да не сравняваме акта на прокурора с акта на съда. На тази плоскост няма как да намерим решението.
Аз си мисля, че повече аргументи няма да чуем. Затова, когато бъдат изказани всички аргументи и след това повторени и потретени, се преминава към процедура на гласуване.
Предлагам с гласуване да се произнесем по текста и да си поемем отговорността.
Изречение първо от предлаганото изменение на чл. 243, ал. 9 го приехме, прередактирано със съгласието на нашите гости.
По изречение второ:
„В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичане на този срок.”
Който е съгласен с този текст, моля да гласува. Шест „за”. Против? Двама „против”. Текстът е приет.
Продължаваме с § 5.
Този параграф беше обсъждан доста активно на миналото заседание. След това го обсъждахме и в зала. Предлагам ви той да отпадне. Аргументите, които адвокатурата ни е представила в писменото становище, считаме за много обосновани и сериозни. Г-н Нотев може би има известни резерви.
Явор Нотев:
Не. Съгласявам се.
Предс. Христо Бисеров:
Ако г-жа Недева желае да добави нещо? Тъй като е автор на становището, го е прецизирала достатъчно добре. Вие разполагате с становището. За да не водим повече дебат, предлагам да гласуваме отпадането на § 5. Има ли против отпадането на § 5? Няма. Единодушно се приема отпадането на § 5.
Продължаваме с § 5а.
Предложение на комисията да се създаде § 5а, който е свързан с възстановяването на Глава двадесет и шест относно правомощията на въззивния съд да може да се произнася по определението по чл. 369, ал. 4.
„§ 5а. В чл. 334, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „както и когато първоинстационният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4.”
Коментари има ли? Заповядайте.
Сава Петров:
Текстът е нов за мен, но ми се струва, че е малко неясна обосновката му. Казва се, че създаването е свързано „с възстановяването на Глава двадесет и шест относно правомощията на въззивния съд да може да се произнася по определението по чл. 369, ал. 4.” Всъщност нямаме такова определение. Първоинстанционният съд е пропуснал да прекрати производството след като Глава двадесет и шеста е сработила в полза на подсъдимия/ обвиняемия и се дава възможност на въззивния съд да направи това, ако делото премине във въззивна фаза. Правилно ли разбирам каква е идеята.
Съдът не е прекратил. Следователно изобщо не е чел определението по чл. 369, ал. 4 и текстът е абсолютно акуратен. Тревожи ме обосновката, в която се казва „правомощията на въззивния съд да може да се произнася по определението по чл. 369, ал. 4.”
Предс. Христо Бисеров:
Абстрахирайте се от обосновката. Няма да я има.
Сава Петров:
В такъв случай оттеглям притеснението си.
Предс. Христо Бисеров:
Приемаме § 5а.
Параграф 6. Предлагаме § 6 и § 8, които са идентични, по друг начин да решим въпроса. Всъщност идеята е да сме сигурни, че ще има мотивация прокурора и ако тя се възприема, а аз мисля, че тя се възприема.
Възразявате срещу идеята да запишем текст, че прокурорът мотивира акта си?
Сава Петров:
Одобрявам идеята на комисията. Но все пак в интерес на истината искам да призная, че съзирам едно отклонение от първоначалния замисъл на законопроекта. Доколкото аз се ориентирах, в началото се казваше, че прокурорът трябва да се примири, възникнат ли основанията за бързо и незабавно производство, да започне такова производство. И ако реши да образува досъдебно производство (да го наречем нормално производство) той трябва да се мотивира. С новата версия, която се предлага сега, всъщност ние казваме, че прокурорът, когато постановява едно водено бързо производство да продължи по общия ред, излага мотиви за това. Има тънка разлика. Аз смятам, че предложеното от вас решение изглежда по-резонно, защото в противен случай опираме до ситуацията да изискваме от прокурора да обосновава образуване на досъдебно производство по общия ред, когато са били налице основанията за водене на бързо производство. Но практиката показва, че в този случай първи с делото се занимават разследващите. Бързите, незабавните производства започват с датата за първоначалното действие, изобщо не го образува прокурор. Така че изместването на фокуса е за добро в случая.
Предс. Христо Бисеров:
Започва се с разследващ полицай. След това, ако се премине към друга форма, трябва да има акт на прокурор, който да е мотивиран, а не просто с резолюция да го преобразуват. Това искаме да кажем, че не може с резолюция да преминеш от бързо към „нормално”. Така че, ако приемате идеята, § 6 звучи така.
Преди това, заповядайте.
Павлина Панова:
Ползвам повод от думите на колегата Петров затова, че и на мен ми се струва, че фокусът на предлаганата промяна се изменя. В чл. 356 в крайна сметка са действията по започването на бързото, респективно на другото производство. В крайна сметка първоначалната ви идея, така както ми се струва от мотивите, е, прокуратурата да се мотивира да започва тези диференцирани процедури – тези производства, по които в крайна сметка отпадат нормалните срокове за извършване на досъдебно производство.
В разпоредбата на чл. 357, в която вие искате в ал. 2 да запишете това, че прокурорът ще се мотивира, са всъщност действията на прокурора след като са изтекли сроковете за бързото или неотложното производство.
Все ми се струва, че първоначалната ви идея прокурорът, когато образува производството и преклодира възможността то да бъде бързо, тогава да се мотивира защо смята, че няма да бъде бързо. А сега с промяната вие мотивирате прокурора в действията на прокурора, т.е. изтекли са всички възможни срокове, да има бързо или неотложно производство. Дали това е идеята всъщност на законодателната промяна.
Така или иначе прокурорът, когато е в действие на прокурора след като са минали сроковете за бързото производство и казва: Не, не мога да внеса дело по бързо производство, тъй като трябва да се извършват нови и нови действия, винаги ще мотивира своето постановление. Защото пише постановява. Постановленията винаги са мотивирани в крайна сметка. И се мотивира защо от бързо отива към „нормалното” производство.
Идеята е по-често да се върви към бързи и неотложни производства и тогава, когато се прецени, че няма да са такива, въпреки че още сме в сроковете на бързите и неотложните производства, тогава да се мотивира прокурорът. Нали идеята е такава в крайна сметка. Тази промяна, която сега се предлага, всъщност е безсмислена. Тя така или иначе винаги става с мотивирано постановление.
Предс. Христо Бисеров:
По време на бързото производство, ако прокурорът прецени, че трябва да се премине към нормално, как да стане.
Павлина Панова:
Точно по реда на чл. 357 ще стане. Вашата идея е, доколкото аз схванах от мотивите,
Предс. Христо Бисеров:
То вече е образувано по чл. 356, ал. 3.
Павлина Панова:
Нали идеята е в крайна сметка, когато са налице предпоставки за бързо и неотложно да се върви по тези хипотези, а не прокурорът да предпочете вместо бързо и неотложно да образува производство.
Николета Кузманова: експерт
Идеята на това бързо производство към момента на създаване 2005 г. към момента на неговото образуване е да не е общият ред постановление на прокурора. На това основание са лимитирани. Когато е налице основанието, актът за първото действие по разследването казва ал. 3 на чл. 356 стартира производство. Няма как да поставим прокурора с изискване да образува, защото това би означавало да минираме изобщо идеята и на бързото и на незабавното. Прокурорът се намесва по логиката на самото производство, след като вече разследването е приключило.
Павлина Панова:
Той се намесва през цялото време.Не се намесва само тогава.
Николета Кузманова:
Момент само да обясня, защото явно се получава някакво объркване. Ако тази алинея бъде сложена в чл. 356, че прокурорът образува, ние всъщност подменяме изцяло философията на института, че актът за действието по разследване стартира производството. И тогава ще бъде принципът на общото производство. Тоест, ако разследващ или друг орган има данни за извършено престъпление, ще пращат съобщения на прокурора, за да го питат ще образува ли или не, той ще им връща обратно и ще казва: Гледайте си чл. 356, ал. 2, където е актът по разследване и хаосът ще стане пълен.
Павлина Панова:
Може би пропускате факта, че вече в наказателното производство дори и по общия ред, не е необходимо да има постановление на прокурора за образуване. По общия ред започва първото действие.
Предс. Христо Бисеров:
Тогава да приемем, че текстът ще отпадне.
Павлина Панова:
Първият вариант смятаме, че е този, който е вашият замисъл, който ще служи на процеса. Другото, според мен лично, е безсмислие.
Предс. Христо Бисеров:
Той, ако се прави на разсеян, няма да образува нищо. Какъв е този коментар? Заповядайте.

Сава Петров:
Аз много благодаря за усилията на Председателя да вдъхне доверие към работата на българския прокурор. Съвсем до неотдавна аз бях ... прокурор и мога да ви кажа, че бързото производство е нещо, което получава прокурора като стартирано, наготово. Там нямаме постановление за образуване. По тази причина смятам, че първоначалната идея не носи голям смисъл, тъй като прокурорът никога не издава постановление за образуване, ако производството бързо е започнало и той е уведомен за това.
Мисля, че сечението, което ще ни доведе до консенсус, е целият § 6 да отпадне. Защото посланието да се мотивира актът по преобразуването е до голяма степен чукане върху отворена врата. Прокурорът щом пише постановление, се мотивира.
Но първото изменение на чл. 356 и новата ал. 3 всъщност няма да сработи никога, защото прокурорът не ще напише постановление за образуване тогава, когато е уведомен от полицията, че е започнало бързо или незабавно производство.
Предс. Христо Бисеров:
Аз не възразявам да го няма текста. Ако това е общото разбиране, няма никакъв проблем. Тук сме част от вносителите. Тук е г-н Попов. Няма да питаме първия вносител поради отсъствие
Филип Попов:
Правя предложение § 6 да отпадне.
Предс. Христо Бисеров:
Тогава ще отпадне и § 8. Няма как да не отпадне.
Предлагам да приемем отпадането на двата параграфа - § 6 и § 8. Ако това е общото разбиране, очевидно е, че трябва да го приемем.
Благодаря за дискусията.
Предлагаме ви да отпаднат и § 7 и § 9. Няма нужда да удължаваме сроковете. Това са работещи срокове. Пак по логиката на работещите текстове – можем да ги направим още по-добри, но по-добре да не търсим проблем там, където няма. Става въпрос за 7 или за 14 дни.
Така че параграфи 6, 7, 8 и 9 приемаме единодушно да отпаднат.
§ 10. Предложение на комисията за някои редакционни поправки. Чета текста на § 10.
„§ 10. Създава се нова Глава двадесет и шест с нови чл. 368 и чл. 369.
Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия.
Искане на обвиняемия до съда.
Чл. 368 (1) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда или е било спряно на основание, предвидено в този кодекс.
(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.
Разглеждане на делото.
Чл. 369 (1) Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в тримесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда. В тримесечния срок не се включва срока по чл. 242, ал. 3.
(2) Ако до изтичане на тримесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство срещу обвиняемия еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на други престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.
(3) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
(4) Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с определение.
(5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.”
Това е редакция, която отчита разискванията, които направихме на миналото заседание. Тук имаше възражения главно от Висшия съдебен съвет и още по-главно от Прокуратурата. Ние възприемаме тяхната идея. Не знам дали сме я отразили точно. Очакваме вашите коментари. Адвокат Недева.
Емилия Недева:
Току-що установявам, че между първото и второто разглеждане везните на законодателя, надявам се не на Темида, са силно наклонени в полза на прокуратурата. Аз лично считам, че като съберем и анализираме сроковете, които прокуратурата е предложила, наказателното производство няма да може да бъде прекратено при обвинения за тежки престъпления поне четири години. Това е така защото, първо, в предложеното изменение в ал. 1 да изключим сроковете, през които делото е било спряно. Искам да предупредя непрактикуващите членове на Правната комисия, че изключително много се спекулира със спирането на наказателните производства. По дела, по които има множество свидетели, един свидетел да не бъде открит, делото се спира докато този свидетел бъде издирен, а знаете какво става с пътуванията в рамките на Европейския съюз. Така делото ще си стои спряно неограничено време. Разбира се, съществува режим, по който може да бъде възобновено, но така или иначе може да се спекулира страшно много със спирането на производството.
На второ място, практиката сочи, че едни такива спирания се правят с цел да бъдат заобиколени сроковете, които се дават на разследващите. Имаме такива случаи. Могат да бъдат и конкретно посочени – тогава, когато изтича срокът на разследване, разследващият орган спира делото, уж че издирва свидетели, които всъщност не се издирват, защото живеят на постоянния си адрес, и по този начин се удължава срокът на разследването.
Така че да изключим сроковете, в които делото може да бъде спряно, то може да бъде спряно за много дълго време неколкократно, да не кажа многократно, неограничено и на различни основания.
На второ място, предложеното изменение в чл. 369, ал. 1 за тримесечния срок. Първоначалната редакция беше два месеца. Сега стана тримесечен срока. Обаче в този тримесечен срок да не се включва срокът по чл. 242, ал. 3. Този срок е инструктивен. Той не е преклузивен. Този срок може да бъде максимум един месец плюс три месеца става четири. Срокът наедно разследване поначало е определен на два месеца и продължаването му се счита изключение от това правило.
На прокурорът ние му даваме възможност да се поправя – три месеца да събира допълнителни доказателства, и още един месец да мисли дали да прекрати производството или да напише обвинителен акт. Дето се казва, щом законът е казал, че в два месеца трябва да приключи едно съдебно производство, той не го е приключил за две години, сега му даваме още четири месеца, да може да си го приключи.
Считам, че това са индулгенции, които се дават за едно бездействие на прокуратурата, които са излишни. Щом две години не е могъл да приключи разследване, което трябва да приключи за два месеца максимум до шест месеца с две удължавания, очевидно е, че тези срокове са излишни.
Така че аз не бих могла да се съглася най-напред с изключване на времето за спиране – най-фаталното е времето за спиране, защото то не може да бъде определено по време. Ако преглътнем тримесечния срок плюс едномесечния – четири месеца, това е време, което е обозримо. Времето, за което делото е спряно, обаче не може да бъде предвидено предварително, нито се знае колко пъти ще бъде спряно, нито за какъв период от време. Така че, това е една бомба със закъснител, която ще минира тези производства и упражняването на правата по Глава двадесет и шест.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Заповядайте. Моля да се представите.
Атанаска Георгиева: Министерство на правосъдието.
Аз съм директор на дирекция „Съвет по законодателство”.
Колегата до мен е Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека.
На вашето внимание с писмо от 18 юли т.г. сме изпратили коментари от ръководителя на отдела за контрол по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Секретариата на Съвета на Европа. Тези коментари са свързани с въпросния законопроект и въпросната глава и ние молим да се имат предвид и да бъдат обсъдени. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Залата се е произнесла по въпроса. Правната комисия няма намерение да преобсъжда нещо, което залата е гласувала. Съжалявам за късната ви реакция. Но това не е упрек.
Продължаваме по текста. Заповядайте.
Сава Петров:
Аз бих искал да подчертая какво би попречило на прокурора да бъде спекулант със спирането на производството и това е фактът, че постановлението за спиране подлежи на съдебен контрол.
Освен това идеята, че трябва да бъде изключен срокът, в който производството е спряно, първо е лансирана от Висшия съдебен съвет, а не от Прокуратурата и второ, има изключително голям резон – по спряно дело не се събират доказателства. Следователно прокурорът, който е видял основание за спиране и този акт се презумира за правилен не може да бъде търсен отговорен за това, че през това време не се събират доказателства. Спирането е законен начин за временно, латентно включване на наказателно производство.
Що се отнася до срока. Вярно е, че на едно разследване му е предписан двумесечен срок. Само че тези разследвания, за които сега говорим, са траели година или две. Това означава, че са атипични разследвания, усложнени, които не са приключили не само в законово установения срок, ами в пет пъти по-дълъг срок. Следователно допълнителните четири месеца в никакъв случай не са някаква индулгенция.
По правната техника. Струва ми се, че не е много разумно да се пише в тримесечен срок, в който не се включва едномесечния и след това да се препраща към тримесечния срок, който всъщност е четиримесечен. Може би по-добрата идея е да се каже, че на прокурора се дава възможност за срок по-дълъг от двумесечния, както е предвидено от вносителите, защото двумесечният срок минус срока за произнасяне де факто прави едномесечен срок за разследване.
Ако комисията се съгласи и приеме, че в чл. 369, ал. 1 в първото изречение фиксираме тримесечен или четиримесечен срок, то това ще означава, че прокурорът ще има своя месец за произнасяне, а на разследващия орган са гарантирани два или три месеца за събиране на доказателствата, които са необходимо, за да влезе делото в съда.
И последна редакционна бележка. В последното изречение на чл. 369, ал. 1 членуването е некоректно. Трябва да бъде „срокът”.
Павлина Панова:
Нека и аз да взема думата. Стана ми смешно за членуването. В крайна сметка става дума за думата „срока”.
Върховният касационен съд смята, че може би трябва да примири позиции на прокуратурата и адвокатурата по отношение на чл. 368, ал. 1. Да, има резон прокуратурата да иска в този срок да не се включват сроковете на спирането на производството. Само че сроковете на спирането на досъдебното производство са уредени, както в общия текст на чл. 25 и чл. 26, така и в текста на чл. 244, където се намират основанията, свързани с неразкриването на извършителя, с невъзможността свидетел да бъде разпитан и т.н.
Истинските основания, които може би има резон да бъдат изключени от сроковете по чл. 368, ал. 1 са именно основанията по чл. 25. Това са свързани със субективното качество на обвиняемия, когато той не може да участва в процеса, когато има имунитет и т.н. За тези основания смятам, че само и изключително по чл. 25 могат да бъдат включени в тази добавка по ал. 1.
Останалите основания са такива, които не могат да попречат на това да се води производството и прокуратурата в крайна сметка да обоснове обвинителната си теза и да внесе делото в съда.
В крайна сметка въвеждането на Глава двадесет и шеста е със пряка и непосредствена цел да се сложи край на нескончаемо досъдебно производство и то да влезе в съдебната фаза. Досъдебната фаза знаем, че е подготвителната фаза. Прокуратурата може да сочи доказателства и в съдебната фаза и фактът, че едно лице свидетел не може да бъде намерено, не е пречка то да бъде посочено, намерено, издирено или заменено с друг доказателствен способ в съдебната фаза на процеса.
Така че за мен, като представител на ВКС, има основание препратката към спирането да бъде само по чл. 25 от НПК.
По отношение на тримесечния срок малко ме смущава това, че се въвежда в рамките на това досъдебно производство един срок, с който НПК не борави. Борави с двумесечен, четиримесечен и т.н. В крайна сметка тримесечният срок очевидно ще служи на прокуратурата да довърши разследването си и претендирайки накрая в последното изречение в тримесечният срок да не се включва срокът по чл. 242, очевидно се иска прокурорът да разполага с този срок на стадия действие на прокурора след приключване на разследването. Само че отново се връщам към идеята на Глава двадесет и шеста, а тя е досъдебното производство да приключи в обозрими граници и делото да бъде внесено в съда. Какво ще прави прокурорът в рамките на този двумесечен срок, както е в първоначалния вариант, или тримесечния срок, който се въвежда тук, все е прокурорът. Прокурорът има право да извършва определени действия. Така или иначе, като му се дава този бонус да извърши нещо, той иска още единия месец, за да реши каква ще бъде съдбата на производството. Така че, тези четири месеца на фона на предишните два ми се струват прекалено дълги.
Предс. Христо Бисеров:
Съгласете се, че този бонус, както го наричате, от два месеца плюс, може ли да бъде обект на толкова спор. Два месеца за тежко престъпление при това! Аз предлагам просто да не го водим този спор. Той е излишен. Говорим само за два месеца на фона на погасителна давност. Връщаме този сериозен институт, опитваме се да постигнем някакви общи съгласие и сега вие се съпротивлявате на някакви си два месеца. Извинявайте. Аз разбирам теоретичната логика, но в практиката за два месеца да спорим, просто не е редно.
Аз няма да ви преча да продължите да се изказвате по въпроса, но си казвам личното мнение.
Приемам, че ако текстът в последното изречение на ал. 1 на чл. 368 звучи „или е било спряно на основание чл. 25 от НПК.” Това е ли е подход, който и другите представители на Адвокатурата, на Прокуратурата и на Министерството на правосъдието биха приели. Защото наистина има логика в това разсъждение. В крайна сметка спирането не става ей така, защото на прокурорът му харесва да спре делото. То става на основание. И като има основанието, нали трябва да го спре. Той не може да каже, че няма да го спре, при наличие на основание. От тази гледна точка, ако приемате идеята, дошла от ВКС, бихме могли да намерим решение на въпроса. Ние правим голямата работа и заради малката работа не бива да разваляме голямата работа.
Емилия Недева:
По въпроса с голямата работа. Аз мисля, че разваляме голямата работа с даването на тези продължителни срокове. Защото старият текст така, както беше предложен при първо четене - при първото разглеждане в комисията, имаше своята логика, както каза представителя на ВКС не само защото Наказателно-процесуалният кодекс борави със срокове два и четири месеца, а защото след огромното забавяне, след като вече две години е разследвано едно тежко дело и не е стигнало в съда, се дава още един нов двумесечен срок, който е резонният и нормалният за едно цялостно досъдебно производство. Защото това е максималният срок да приключи едно досъдебно производство. На една вече консумирана забава от две години, се дава още един минимален срок за разследване – две години плюс два месеца, които имат своята логична обосновка. Прокуратурата поиска още три, та още един, та станаха четири месеца. На този въпрос, ако гледаме от тази гледна точка – щом възстановяваме института, може да бъде зададен въпросът защо не шест месеца. По-добре ще си съберат доказателствата! За мен няма логика тези срокове да бъдат продължавани, когато вече сме наясно, че забавата е дошла.
Предс. Христо Бисеров:
Заповядайте, г-н Петров.
Сава Петров:
Разбирам предпочитанието към четните числа. Но не е така и то точно в този текст се борави с нечетните срокове, като единият месец. Но не там е „заровено кучето”, както се казва. Не е работата в четните числа. Според мен, по-важен е въпросът със спирането. Ние се съгласихме, че прокурорът не бива да бъде държан отговорен затова, че не е събирал доказателства, когато причината за спирането е извън него, извън организацията на разследването. Едно от основанията за спиране, например, е отсъствието на единствен свидетел-очевидец извън страната. То по същия начин е обективен факт, както да речем невменяемостта временната или имунитета за обвиняемия. Не бих с съгласил, че трябва да се ориентираме само към основанията по чл. 25 за спиране, пропускайки третото основание по текста за спиране по чл. 243 и чл. 244. Затова ми се струва, че предложеният по идея на Висшия съдебен съвет текст, вадещ сроковете на спиране от общата сума, е по-правилен.
Що се отнася до чл. 369 и тримесечния или четиримесечния срок, според мен, разумен е вариантът при който се уговори някакъв минимален изчистен срок – три или четири месеца, въпросът да не са два, защото всъщност това е един и да отпадне последното изречение.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Всестранно и пълно трябва да бъде разследването в досъдебното производство. Мисля, че тук няма спор между колегите юристи.
Европейският съд по правата на човека аз не знам някъде да е определил два-четири или шест-осем месеца за „разумен срок” за разследване. Това е другата кодова дума. Колегите, особено някои от тях, много добре го знаят – имат практика в тази насока, че пет години са разумен срок за разследване, защото делото е тежко, сложно, фактическа правна сложност, има международен елемент, редовно са извършвани следствени действия, за да се стигне до обективно всестранно и пълно разследване. И обратното! И веднага ще се обоснова. На втория месец приключиха разследването. В хипотезата сме едногодишен срок по Глава двадесет и шеста. Ако аз на 12-тия месец ви го предявя, разумен срок на разследване ли беше? Макар че, формално няма да изпаднем в хипотезата. Така че нека да не изпадаме в хипотезата, когато трябва да изхождаме от разумно, всестранно и пълно разследване, особено за тежки престъпления, особено за тези с международен елемент. Колегите много добре знаят колко се бавят съдебните поръчки – 6 месеца, година, година и нещо – не е основание за спиране на досъдебното производство. Много добре знаят колегите, че има експертизи, които продължават и по искане на страните ескалират експертизите. Така че за два или три месеца в подкрепа на това, което вие казвате при положение, че вие отивате с този законопроект при една петгодишна давност, при положение, че за тежките престъпления е много, много по-висока, не виждам място за спор.
Нека да изхождаме от основните принципи – разумен срок за разследване и обективно, всестранно и пълно разследване. Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Пристъпваме към приемане или отхвърляне на текстовете.
Предлагам в да приемем идеята, която даде ВКС и второто изречение на ал. 1 на чл. 368 да бъде следното:
„В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда или е било спряно на основание чл. 25.
Всичко друго е както го докладвах, без да спорим за два месеца.
Съгласни ли сте с текста на § 10 с направената корекция в чл. 368, ал. 1. Който е съгласен, моля да гласува. § 10 е приет единодушно. Благодаря.
§ 10а. Предложение на Прокуратурата.
Припомням ви, че в края на по-предния мандат, беше променен законът и се даде възможност на прокурора да възлага на следовател да извърши разследване. Тази практика полупроработи, казвам полупроработи, защото някъде работи добре, някъде не се използва, но никъде не дава лоши резултати. Сега ви предлагам тази възможност да бъде разширена. Всъщност Прокуратурата ни предлага тази възможност да бъде разширена и за военно-окръжната прокуратура и военните следователи. Логиката е абсолютно същата. Новаторство няма. Ако приемете, че това е подходящо. Тъй като аз бях един от вносителите на тази идея, сега естествено я подкрепям.
Изказвания има ли? Заповядайте.
Сава Петров:
Ако позволите, ние стоим зад идеята. Даже ни се струва, че едно по-задълбочено изследване може да покаже, че военните прокурори са били дискриминирани заради възможността да работят като следователи. Но по-важното е, че все още подсъдни на военен съд са престъпления, извършени от граждански лица на служба в Министерството на отбраната. Случва се така, че полицай от военната полиция водят производство срещу заместник-министри. Производства с висока фактическа правна сложност. Уместно е наличният капацитет на военното следствие да бъде използван.
Тази норма, освен че няма нужда от дълбока обосновка, всъщност води към по-ефикасни решения – използва се един ненатоварен в момента ресурс.
Предс. Христо Бисеров:
Чета предложението на Комисията за § 10а.
„ В чл. 405, ал. 1 се създава т. 3.
3. с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната военно-окръжна прокуратура.”
Колеги, приемате ли текста? (Да.) Благодаря ви.
И предложението на Комисията за създаване на § 10б, което е свързано и с възстановяването на Глава двадесет и шеста относно определението на съда по чл. 369, ал. 5, които подлежат на проверка по реда на възобновяването.
„§ 10б. В чл. 419 се създава нова ал. 2
(2) Определенията на съда по чл. 369, ал. 5 подлежат на проверка по реда на тази глава на основание чл. 422, ал. 1 т. 1-3, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.”
Коментари? Заповядайте.
Павлина Панова:
Аз не мога да си обясня причината, поради която се въвежда и основанието за възобновяване при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Къде трябва да с допуснати те? На досъдебното производство или в съда, когато се е произнасял с определение, прекратявайки досъдебното производство. Пред коя инстанция трябва да са допуснати? Дали това искане за възобновяване очевидно ще бъде само от окръжни или съответни военно-окръжен или прокурор на специализирана прокуратура, тъй като компетентността да се иска възобновяване по тия точки е само на този прокурор.
Когато става въпрос, обаче, за препратка към т. 5 това искане за възобновяване се прави от главния прокурор. Питам се „при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила” очевидно трябва да го обосновава някой прокурор. И къде трябва да бъдат допуснати тези процесуални нарушения? Самият прокурор, поради това че самият той на досъдебното производство е допуснал съществени процесуални нарушения се иска възобновяване или допуснати от съда при постановяване на тези определения. Просто не ми е ясна логиката на предлаганата норма в § 10б.


Предс. Христо Бисеров:
Каква е логиката, когато става въпрос за съдебен акт? Там има логика. Заповядайте.
Сава Петров:
Признавам дискомфорта си да говоря по темата след съдия Панова. Но ми се струва, че по извънредния способ се атакува определението на съда, очевидно е, че порокът трябва да бъде търсен в съдебната фаза, в действията на съда при мотивиране, четене на определението.
Не си представям много добре какви точно нарушения могат да се допуснат на процесуалните правила. Но самата идея, че е необходима втора алинея специално за този тип определения, не ми се струва много състоятелна. Аз бих казал, че няма риск, ако просто се добави:
„Определенията на съда по чл. 369, ал. 5 в сегадействащия текст на 319, в някои от препратките и тогава ще имаме възможност да отменим подобно определение по реда на възобновяването, на което и да е от основанията по чл. 422. Само че ще ни е ясно, че няма да бъде материално-правно нарушение, защото материално правни въпроси не се изследват в тези дела, нито пък ще бъде резултат от Европейския съд на правата на човека – негово нарушение, с което е признато нарушение на конвенцията. Така че, ако искаме да отворим пътя за проверка на този тип определения по извънреден способ, просто трябва да бъдат включени в обхвата на възобновяването. А основанията сами ще се наместят, защото те могат да бъдат само тези по т. 1 и т. 3 и половината от т. 5.
Павлина Панова:
Просто сега го виждам това предложение и се опитвам да намеря логиката, тъй като то никога не е съществувало може би и ми се струва, че тази препратка, която се прави, все пак това е едно определение прекратително, когато прокуратурата нещо не е успяла да извърши – разследване в срокове. Дали то не е един „спасителен пояс”, съжалявам за израза, към разпоредбата на § 4, която е в изключителните случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване.
Просто не мога да разбера, точки 1 и 3 са някакви такива основания, които в крайна сметка нека да бъдем наясно. Когато се атакува по чл. 422 един съдебен акт, то се атакува всичко, което се е случило преди този съдебен акт, а не търсим порока само в съдебния акт, тъй като той може да го е мултиплицирал порок, започнал още от досъдебното производство.
За мен тази разпоредба е неясна и ще създаде големи проблеми в практиката, както с оглед компетентността на лицата, които могат да поискат, така и с оглед на основанията, на които може да се иска това нещо.
Предс. Христо Бисеров:
През 2005 г., когато работеше, тогава на никого не попречи, аз поне така знам. Това не е някаква редакция, която е дошла ей така.
Колеги, гласуваме текста на § 10б. Благодаря. Има съгласие по текста.
С това приключваме по точка втора от дневния ред.
Много благодаря, че участвахте по този начин. Това е правилният начин.
Продължаваме с точка трета - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, № 354-01-27, внесен от Христо Цветанов Монов, Ваня Чавдарова Добрева, Деница Златкова Златева, Атанас Зафиров Зафиров и Пламен Василев Славов на 26.06.2013 г.
В обсъждането ще участва и проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата
Колеги, по този законопроект, който беше приет единодушно на първо четене, подкрепен е и от много организации, които не участват пряко в законодателния процес.
Има само едно предложение от н.пр. Борис Цветков по чл. 2, който предлага да се увеличи списъкът с категориите лица.
Г-н Професор, става въпрос за главните архитекти на общините. Главните архитекти на 264 общини и главните архитекти в градовете с районно деление, представителите на държавата и общините във фирми със 100% общинско участие.
Като стигнем до текста, ще го коментираме.
Ние спазваме обещанието си да разгледаме всички предложения, представени от Сметната палата. Те са представени официално, ще ги прегледаме и затова сме поканили проф. Димитров. Вероятно ще приемем някои, други – няма да приемем. Така е в парламентаризма.
Започваме по доклада. Може би ще трябва да се върнем на заглавието, в зависимост от това какво ще приемем, защото и заглавието определя обхвата. Прескачаме заглавието на законопроекта.
§ 1 е по вносител. Всички сме го приели.
„§ 1. В наименованието на закона думите „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор” се заменят с „държавни и други длъжности”.
Възражения по текста на § 1? Няма. Приема се.
„§ 2. В чл. 1 думите „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор” се заменят с „държавни и други длъжности”.”
Няма възражения. Приемаме параграфа.
§ 3. Предложение на н.пр. Борис Цветков. Не го виждам в залата да ги защити. Има ли някой, който иска да разширим кръга на лицата с главните архитекти на общините и на районите в градовете с районно деление.
За чуем становището на Сметната палата.
Проф. Валери Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Позволявам си да взема думата по този текст, защото той поставя наистина един много сериозен въпрос за самата идеология и на първоначалния Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния сектор и на промените, които се обсъждат сега. Става въпрос за следното. Аз оставям без коментар главния архитект на общини и главните архитекти на градове с районно деление, тъй като ми се струва, че този подход е доста селективен.
Представители на държавата и общините във фирми. По-скоро става въпрос за дружества, а не за фирми – дружества с държавно и общинско участие. Поставям принципно въпроса, защото едва ли може в такъв обем да се извършват подобни проверки. При по-нататъшни промени в закона може да се мисли и за това.
При предишните последни промени в закона бяха включени Българската народна банка за развитие, която е дружество с държавно участие и Българския енергиен холдинг. Обаче НЕХ е косвено държавно участие през холдинга. Тук наистина се поставя доста селективно въпроса, защо точно тези, защото има доста други дружества с 100% държавно участие – еднолични АД и еднолични ООД. Така че тук въпросът стои открит. Само го поставям, за да кажа, че това е въпрос, който подлежи на сериозен дебат.
Предс. Христо Бисеров:
Ако няма други изказвания, има ли подкрепа на тези текстове, които е внесъл г-н Цветков – предложение за създаване на нов § 3а. Ако няма изказвания, приемаме че всички се въздържаме от подкрепа на текстовете в направеното предложение. Комисията не подкрепя предложението.
Г-н Димитров, стигане до § 3, чл. 2, ал. 1. Вашите предложения са следните.
„§ 3. В чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения:
1. точки 33, 34, 35 и 36 се отменят.
2. точка 38 се изменя така:
38. членовете на управителните и контролните органи на Националната електрическа компания и на Българския енергиен холдинг.”
Тоест предлагате да отпаднат членовете на Европейската комисия от Република България и българските граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган. (т. 33); да отпаднат по т. 34, а това са български граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган; по т. 35 ръководителите на задграничните представителства на Република България и т. 36. български граждани, които по решение или предложение на български държавни органи са членове на управителни или контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България.
Нарочно изваждам този пакет отделно, защото тук наистина става въпрос за някаква съпричастност на българската държава към избирането или назначаването на определено лице със статут извън България най-общо казано. Ясни са съображенията. Вие сте ги изложили писмено, но ако желаете да ги представите в залата, имате думата.
Проф. Валери Димитров:
Г-н Председател, тъй като се проявиха определени проблеми с прилагането на тези текстове и то сериозни проблеми, от страна на Публичния регистър на Сметната палата, става дума за членове на Европейската комисия и български граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавни органи. Става дума за българския еврокомисар. Също така за съдиите в съда на Европейския съюз. Също така за българския представител в Европейската Сметна палата. Те отказаха да подадат декларации. Изпратиха уведомителни писма и заявиха, че това противоречи на самите правила на тези институции. Освен това, българският еврокомисар и съдиите в Съда на Европейския съюз казаха, че техните декларации са публични и са на определени интернет страници. Тоест има определена публичност на тяхното имуществено състояние в качеството им на висши длъжностни лица и не е необходимо националният режим да дублира този. Още повече, че той противоречи на Договора за Европейския съюз.
Това беше уведомлението от тези длъжностни лица и аз смятам, че наистина нашият закон създава определени конфликти и създава проблеми за прилагането от страна на Сметната палата като овластена институция за това.
Също така, бих искал да кажа за т. 36. „българските граждани, които по решение или предложение на български държавни органи са членове на управителни или контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България.”
Също и за т. 34 - това „са български граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган”.
Тук логиката до голяма степен е същата, както при посочените представители в Европейската комисия, Европейската Сметна палата и Европейския съд. Какъв е, обаче, проблемът. По т. 36 се оказа, че в България няма база данни за тези лица. Ние изпратихме официално запитване до служебния премиер г-н Райков, който изпълняваше функциите и на външен министър, не получихме отговор. След това се оказа, че просто няма база данни за тези лица. Никой не ги знае, което на практика прави законът неприложим.
Малко по-различно стоят нещата с ръководителите на задграничните представителства на Република България. Според мен, тук наистина Комисията трябва да вземе отношение по този въпрос. Предложението, което е направено от Сметната палата, е тези лица да оповестяват по модела на други държавни служители. Например, в Закона за МВР, там ред държавни служители подават декларации пред министъра.
Лично аз смятам, че тези декларации трябва да са публични – декларациите, които подават ръководителите на задгранични мисии до министъра. Същевременно се поставя и друг проблем от практиката по прилагането на закона. Няколко пъти посланици са се обръщали към Сметната палата с искане за консултации по прилагане на Закона за обществените поръчки в чужбина. Г-жа Плугчиева, г-н Ради Найденов, т.е. това са хора, които управляват и се разпореждат с публични пари и в този смисъл би следвало законът да се прилага спрямо тях. Какъв да бъде редът? Ако се приеме редът, че те декларират своето имуществено състояние пред съответния министър и техните декларации са публични, същевременно обаче се спестява проверката на тяхното имуществено състояние от Сметната палата, което би довело в определени случаи до несъответствие при изпращане на сигнали до НАП и до ДАНС, както е редът за всички висши длъжностни лица. В този смисъл техният режим става малко по-привилегирован.
При последното изменение на закона кратките срокове доведоха до това, че голям брой посланици практически не можаха да изпълнят изискването за подаване на декларация поради краткия 14-дневен срок. Посланиците, разпръснати по различни дипломатически мисии, много трудно на практика те осъществяват изискването да декларират пред Сметната палата. Аз посочвам аргументи „за” и „против”, но решението е ваше. Аз лично смятам, че поначало като лица, които боравят с публични активи и публични пари, те би следвало да се подчиняват на изискванията на закона. Дали пред Сметната палата, дали пред министъра, това вече е добре вие да го прецените на основата на аргументите „за” и „против”.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, ще се опитам да формулирам нещата така.
От една страна, ние имаме хипотеза, при която български граждани заемат по линия на инициатива на българската държава длъжности. От тази гледна точка има логика те да подлежат на този режим, който съществува и за други лица, заемащи висши държавни длъжности. От друга страна, очевидно е, че няма натрупана практика. Аз ви предлагам да не бързаме с отмяната на тези текстове, а да изчакаме все пак Сметната палата да натрупа практика. Тя се натрупва поне за една година. Цифрите са такива. Ако приемем този подход, няма да уважим Вашите предложения. Ние няма нужда и да ги гласуваме, защото те не са формализирани. Все пак този закон беше приет неотдавна от ГЕРБ. Гражданите за европейско развитие на България, които разшириха приложното поле на закона, нека да поработят. Там, където не е очевадно противоконституционен, ако мога така да се изразя, защото аз мисля, че става въпрос за противоконституционност. Приемаме ли такъв подход? Оставаме открити за обсъждане, но желаем да се натрупа практика малко повече при вас.
Проф. Валери Димитров:
Г-н Председател, позволявам си да напомня, че този текст на т. 36. „българските граждани, които по решение или предложение на български държавни органи са членове на управителни или контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България.” Този текст на практика ние не можем да го приложим, защото не разполагаме с никаква информация за тях.
Предс. Христо Бисеров:
Нищо. Поработете една година и може да наберете информация. Затова казвам, че като няма практика, да не го отсичаме.
В т. 38 са частните дружества. В един текст са вкарани държавни дружества и частни дружества. Идеята, която ни се предлага, е да запазим тези две дружества само защото са държавни и само защото там става въпрос наистина за огромни финансови средства.
Частните дружества категорично нямат място в този закон.
Съгласни ли сте? (Да.) Значи става:
„§ 3. В чл. 2, ал. 1 точка 38 се изменя така:
38. членовете на управителните и контролните органи на Националната електрическа компания и на Българския енергиен холдинг;”
Това е едната редакция. Другата редакция е чрез отпадане на текстовете. Как е по-добре? Заповядайте.
Васил Тодоров: Българска търговско-промишлена палата
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Национално представените работодателски организации подкрепят предложението на вносителя за отмяна на т. 1 по чл. 2, ал. 1.
А по отношение на предложението на проф. Димитров за изменение на т. 38, това е становище само на Българска търговско-промишлена палата, държа да го подчертая, подкрепяме изваждането на частния сектор от тази разпоредба.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, след като сме отхвърлили предложението на г-н Цветков, сега първо трябва да гласуваме приемането на § 3 по вносител.
„§ 3. В чл. 2, ал. 1, т. 31 се отменя.”
Това са синдикатите, работодателите, тристранния съвет. По това имаме съгласие още от първото заседание. Сега потвърждаваме, че приемаме § 3.
След това приемаме в § 3 и измененията в т. 38, както ви ги докладвах – „членовете на управителните и контролните органи на Националната електрическа компания и на Българския енергиен холдинг;”
Приемаме го с общо съгласие. С това приключваме с измененията в чл. 2, ал. 1.
Следващото предложение е за нов § 4. В чл. 3, ал. 1 да отпадне т. 5, защото става въпрос за трудови възнаграждения, които се получават по ведомост. Там има режим за достъп до тях, така че предлагаме да възстановим стария ред, който съществуваше и който не е създавал абсолютно никакви проблеми. Защото идеята на закона е да следи извън трудовите възнаграждения, което е очевидно, според мен.
Така че ви предлагам следващ параграф.
„§ 4. В чл. 3, ал. 1 точка 5 се отменя.”
Приемаме това предложение.
Стигаме до предложението за § 5.
По чл. 7 да кажете какво е предложението. Заповядайте, проф. Димитров.
Проф. Валери Димитров:
В чл. 7, ал. 5 е за имуществено състояние по стария режим за представяне на декларации на ръководители на медии. По този начин се създава двоен режим. Знаете, че от 2005 г. декларациите са публични. Не ни създава кой знае какви големи проблеми, както прецените.
Г-н Бисеров, извинявайте, тук се получи малко объркване. Става дума за следното в чл. 7, ал. 5.
Когато в закона има един праг на същественост, който е 10 хил. лв. по отношение на паричните средства, този праг на същественост е добре да се прилага и за други активи, например, стойност на моторни превозни средства, недвижимо имущество. За какво става въпрос? Много често ние се натъкваме на следните случаи. Човекът – задълженото лице, е забравило да декларира стар автомобил, чиято стойност е изключително ниска. Но това е актив, за който този праг ако не го приложим, ще трябва да оповестим несъответствие и да го пратим за данъчна ревизия или проверка в Националната агенция по приходите. Има коли, които са 15-20 години от марка „Москвич” и „Жигули”. За такива неща става дума и много често се забравят да се оповестят, но те се водят в регистъра на КАТ. Тоест това е един праг на същественост, който ще позволи да не се занимаваме да задвижваме тази тежка административна машина по отношение на такива дребно стойностни активи.


Предс. Христо Бисеров:
Те са дребно стойностни активи, но той ги е забравил. Защо ги е забравил? Можеш ли да си забравиш колата. По този начин, примерно, 5 хил. лева няма да декларира изобщо. Разбирам Ви логиката, но има и обратна логика. И тъй като има и обратна логика да не разширяваме закона чак толкова много. Пак казвам, че всичките проблеми, които имате, няма да ги гледаме днес.
За § 6 за § 4 от Преходната разпоредба на Закона за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности от 2006 г.
Проф. Валени Димитров:
За това вече говорих. Казах, че това е старият режим. Става дума за достъпа до декларациите до 2004 г. от стария закон за публичност на имуществото. Там имаше ред, който даваше възможност декларациите да се предоставят на национални медии. Това касаеше публичността. Сега има вече десет годишен срок за съхраняване на декларациите и този ред е безсмислен. Но не мисля, че това създава и кой знае какви проблеми.
Предс. Христо Бисеров:
С този въпрос няма да се занимаваме.
Следващото предложение е § 5 от Заключителните разпоредби се отменя.
Ива – експерт.
Става въпрос за § 5 от Заключителните разпоредби на закона, който беше приет м. март 2013 г. Тоест, тъй като не отпадат тези категории лица, тези точки които бяха добавени м. март, отпада само т. 31 и членовете на юридически лица (за ДКЕВР), тогава няма нужда да отменяме този текст, защото по отношение на другите лица този текст трябва да си върви и да се прилага. Трябва да дадем ред, в който да кажем какво се случва с отменените лица по-нататък. Затова този текст по вносител трябва да отпадне.
Проф. Валери Димитров:
Има лица, които остават. Например, митническите и данъчните директори.
Васил Тодоров:
Ние подкрепяме отмяната на § 5, тъй като той е една противоконституционна разпоредба, както по отношение на казуса за работодателските и синдикалните организации, така и за всички тези нови категории, които влязоха, тъй като създава една дискриминация по отношение на тях.
Предлагаме за тези нови категории, които остават и за старите, които съществуват, да се прилага общият режим.


Предс. Христо Бисеров:
Коментирахме всъщност, че не всички категории, за които важи този срок, са отпаднали. Значи за тези, които са останали, той трябва да важи. Как да го отменим? Ние не подкрепяме параграф за отпадане.
Така че предлагам да отхвърлим предложението на вносителя за отпадането на § 5, защото остават категории лица, за които законът действа. То е логично и мисля, че не трябва да спорим по въпроса.
Ива – експерт.
Той срокът е изтекъл. Дори да го отменим. Ние трябва да кажем какво правим с отменените категории.
Предс. Христо Бисеров:
Не приемаме предложението на вносителя по § 4 и е ясно защо не го приемаме.
Стигаме до Закона за политическите партии - § 5.
Споменаваме правилото, че декларират само ръководните органи на политическите партии, които получават държавна субсидия. Съгласни ли сме всички? (Да.) Приемаме текста.
Връщаме се на преходните разпоредби.
Заглавието ще бъде „Преходни и заключителни разпоредби”.
Това е предложение на Сметната палата. Допълнително сме съгласували редакцията с експертите и Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:
„§ 5. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон, публикуваните в публичния регистър на Сметната палата встъпителни декларации на лицата по отменената т. 31 на чл. 2, ал. 1, както и за членовете на управителните и контролните органи на юридическите лица, които осъществяват дейност, регулирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, се заличават от страницата на Сметната палата в интернет и се предприемат действия за унищожаване на електронните и хартиените носители на тези декларации.
(2) Достъпът до декларациите по ал. 1 се прекратява от деня на влизането в сила на този закон.
(3) Образуваните до деня на влизането в сила на този закон административно-наказателни производства срещу лицата по ал. 1, неподали встъпителни декларации в срока по § 5 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности ( ДВ, бр. 30 от 2013 г.) се прекратяват.
(4) Започналите проверки или ревизии по Глава четиринадесета или петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс срещу лицата по ал. 1 се прекратяват от деня на влизането в сила на този закон. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Сметната палата изпраща до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и до председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” поименен списък на лицата, чието задължение за деклариране е отпаднало.
(5) Алинеи 1-4 се прилагат и за производствата, образувани срещу лицата по чл. 17, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за политическите партии, за които задължението за деклариране е отпаднало.”
Това е финалната редакция на текста. Приемаме го.
Преминаваме към следващия § 6 по вносител - Закона за съдебната власт. Текстът остава така, както е по вносител. Приемаме го.
§ 7 по вносител е за Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Приемаме го.
Предложението за промени в Закона за дипломатическата служба не го разглеждаме.
И последния параграф по вносител - § 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Приемаме го.
Връщаме се на наименованието на законопроекта.
„Закон за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.”
Приключваме с този закон.
Продължаваме с един друг важен законопроект.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22.07.2013 г.
В нашето заседание ще участват представители на Министерството на финансите - г-жа Людмила Елкова, заместник министър на финансите, и Владимир Петров, Милена Бойкова и Любомир Малчев. А от Министерството на правосъдието г-жа Евгения Катевска, директор на дирекция „Финанси и бюджет”.
Редно е да чуем вносителите. Заповядайте.
Людмила Елкова:
Благодаря, г-н Председател.
Ще се опитам съвсем накратко да кажа защо се налага актуализацията на бюджета и или внасянето на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Първата причина, която налага актуализацията е сериозното напрежение в приходната част на бюджета. Имаме индикирано драматично неизпълнение на приходите към този момент, което се опитваме да овладеем с ред мерки, но така или иначе приходите няма да бъдат изпълнени.
Другата причина е, че централният бюджет в момента, който е основният буфер за непредвидени разходи, е напълно занулен. До такава степен там няма никакъв резерв, че това исторически не се е случвало никога. Ние не можем да реагираме и да изплатим каквото и да е, което не е планирано в бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. А такива задължения, за съжаление, има и то на сериозни стойности.
Запазваме нивото на дълга на 14.6 милиарда – така както е определено към момента, като променяме лимита за 2013 г. от 2 милиарда, както е заложен първоначално. Това искам да кажа, че е в известна степен техническо, тъй като с „пожарната емисия - февруари” от 2 милиарда лимит са изтеглени 800 милиона, които ние ще върнем август месец от резерва. Те са възстановени, но ние технически вече нямаме вече таван да имитираме допълнително дълг.
Разходите се увеличават с 286 млн. лв.
Неизпълнението на данъчните приходи предвиждаме в размер 555 млн.лв.
Имаме известно преизпълнение на неданъчните приходи, което е главно от дивидент на Българската консолидационна компания и една сума от 150 милиона, която е от арбитражно дело.
Дефицитът остава в рамките на 2%, което е законовото изискване.
Искам да кажа, че запазваме и добри позиции сред държавите-членки на Европейския съюз. Ние сме в първата осмица на държавите, които са най-нисък дефицит по критериите на Маастрихт се допуска дефицит до 3%. Това е засега.
Оттук нататък моля за въпроси, тъй като много се чу, много се изписа, така че за всичко, което ви интересува, ние сме насреща. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Аз искам да добавя нещо, което не се вижда пряко и за което получих обяснение от финансовия министър и касае Министерството на правосъдието. Затова ще го спомена, но не знам дали коректно съм го разбрал.
От тези 160 млн. лв., които се отпускат във връзка с натрупани задължения към бизнеса, 13.4 млн. лв. са във връзка с изпълнени договори по местата за лишаване от свобода. А 2.8 млн. лв. са за правна помощ. Споменавам го това, защото става въпрос за Министерството на правосъдието. Всъщност въпросът ми е дали е така наистина. В този смисъл казах „коректно разбрал”.(Да, така е.)
Ще вземете ли отношение по законопроекта, колеги. Заповядайте.



Цецка Цачева:
Колеги, преди да взема отношение по законопроекта, ще се възползвам от възможността да задам няколко въпроси.
Съгласно европейско развитие на България, приходите трябва да бъдат много повече, отколкото са предвидени в бюджета за 2013 г.
Неданъчни приходи.
В чл. 1 се предлага увеличаване на сумата от 348 млн. лв.
Приходи и доходи от собственост – 83 млн. лв.
Първият ми въпрос е какво имате предвид, откъде очаквате тези приходи – от приватизация, дялови продажби и т.н. Това е първият ми въпрос.
По-големият ми въпрос, обаче, е в т. 2.4. Други неданъчни приходи, които като приспаднем тези 83 млн. лв. остават 265 млн. От тях 86 млн. очаквате да дойдат от въглеродните емисии. Друг е въпросът колко реалистично е това. Моето мнение е, че е категорично нереалистично. Остават още едни 179 млн. лв.
Вторият ми конкретен въпрос е откъде идват тези други неданъчни приходи и какво всъщност представляват по съдържание.
И за да не взимам втори път думата за въпроси, когато разходната част се увеличава с 286 млн. лв. и както Председателят коректно каза, че има информация от министъра на финансите, че вноските по Раздел ІІІ. Трансфери, ще бъдат увеличени, защо това не е отразено. Как ще бъдат разходвани тези допълнителни разходи от тези 286 млн. лв. Означава ли това, че това ще бъде в компетентността на министър-председателя и правителството, без да може законодателният орган да има какъвто и да било контрол върху това как ще се разходват тези допълнителни средства, които се предвиждат в разходната част на бюджета.
Людмила Елкова:
По първия Ви въпрос аз изрично го споменах в изложението, колкото и кратко да беше, неданъчните приходи са дивидентът на Българската консолидационна компания, т.е. повече от там идва увеличението. Това са от собственост дивидент.
86 млн. лв. от въглеродните емисии са напълно реалистични и е възможно да бъдат и повече, тъй като до момента има над 50 млн. – 51.7 млн. лв. до момента.
Другото число, което не разбирате откъде е, е от арбитражно дело, което ние спечелихме. Делото е с Виваком. Ще ви кажем точно по числата, но това е произходът им.
Неданъчните приходи нямат никаква връзка със социалната програма.
Предс. Христо Бисеров:
25 млн. лв. лихви върху неплатено ДДС също е голямо число.

Людмила Елкова:
Няма мистерия! Не се появяват от Космоса. Обясними са. По-висок дивидент. Ще ви обясним едно по едно откъде е: дивидент, арбитражно дело и емисии. Това са трите числа. Сега ще ви обясни по-подробно колегата.
Предс. Христо Бисеров:
В Преходните и заключителните разпоредби има един § 57а.
Любомир Малчев:
В приходите и доходите от собственост в сумата, която се получава като превишение над разчетите е нетна сума, защото има неизпълнение в някои от позициите по закона, например, при приходите от лихви. Те са под разчетите и съответно сумата, която ще постъпи от Държавната консолидационна компания ще доведе до превишение на разчетите със сумата, която е заложена в закона за актуализация.
В други неданъчни приходи са заложени двете суми, като тази по арбитражното дело вече е факт. Тя постъпи. Сумата беше 156 млн. лв., но в момента не разполагам с конкретното число. Числото 156 млн. лв. е със закръгление. 86 млн. лв. от емисията квоти за продажба на парникови газове, която е предвидена в увеличение на приходите и в увеличение на разходите и се използва по механизма, въведен със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката - § 6 и § 20, за компенсиране добавката за възобновяеми източници.
В Преходните и заключителните разпоредби е предвиден ред, ако сумата, която реално постъпи, превиши този разчет от 86 млн., Министерският съвет да има право да извърши разход до размера на постъпленията. Тоест това няма да влияе върху дефицита. В случай, че постъпи по-голяма сума, тъй като това е консервативна оценка. Смятаме, че е възможно да постъпи и по-висока сума от тези 86 млн. лв., които са заложени в момента.
Владимир Петров:
Оценката, която е направена, като точката цифра е 85.7 млн. лв., но като се съобщава, се казва 86 млн.- лв., е направена от компетентния орган на Република България и това е Министерството на околната среда и водите. Към 30 юни по отчетни данни, които имаме е 51 700 000 лв. постъпили от емисии. И прогнозата на Министерството на екологията е още 34.6 млн. лв., което прави 85.7 млн. лв., което е според експертите в дирекция „Климати” е най-реалистичното нещо, което ще се реализира до края на годината. Но независимо от всичко ние имаме текст в закона, който казва, че до размера на приходите. Ако са 86 ще ги направим 86, ако излязат повече, има право на повече по простата причина, че има в Преходните и заключителните разпоредби един параграф, който дава това основание и предполагаемата цифра, ако се засили продажбата на емисии, е до 236.2.
Цецка Цачева:
Не ми отговорихте за какво ще бъдат разходвани предвидените разходи.
Чакам отговор и на последния ми въпрос.
Людмила Елкова:
На първия въпрос, който ми зададохте как ще бъдат разходвани – с постановление на Министерския съвет. Да, ще бъде в правомощията на правителството.
Първата причина е, че ако се повишават разходните тавани на първостепенни разпоредители в момента, ние трябва да започнем преговори с всеки един от тях и някъде, вероятно до към края на месец октомври, бихме могли да приключим с тази процедура.
Няма пречка да бъдат въпросните разходи в централния бюджет и да бъдат разпределени с постановление. То е публично. Има видимост. Така че по отношение на това какви пари за какво се дават, гарантирано е, че прозрачност има.
Освен това, другото, което е не по-малко важно, е, че задълженията, които възникват трябва да се платят няколко пъти повече от тези, които ние можем да платим и е абсолютно необходимо да има гъвкавост, така че да можем да преценим кой пожар по-напред да загасим.
Цецка Цачева:
Като подвъпрос. Не сте показали, това ще бъде явно в компетентността на правителството, за да се стигне обаче до това число от 286 млн. лв., означава, че има някакви предварителни разчети по различните трансфери как ще бъдат разходвани тези суми. Считам, че е редно вносителят да запознае комисията (вярно е, че тази Комисия по правни въпрос, а не е Бюджетната комисия), но е коректно всички колеги да знаем как е получено това число и какви пера разходи се предвиждат по него. Например, защо не е 400, а само 286.
Людмила Елкова:
Защото ние преди всичко сме поели ангажимента за дефицит до 2%, което е законовото задължение. И ако нямаме приходи, а имаме повече разходи, това води до по-голям дефицит какъвто ние нямаме намерение да допускаме за тази година. Това е причината.
Цецка Цачева:
Да разбирам ли, че щяхте да вземете още отгоре без конкретните нужди, само за да стигнете до нужния дефицит от 2%? От Вашето изказване това прозвуча. Това ни е таванът, взимаме толкова, за да стигнем тавана.
Людмила Елкова:
Нищо такова не прозвуча.
Цецка Цачева:
Много внимателно чух какво казахте.
Людмила Елкова:
Това е абсолютно некоректно като коментар. Аз мога да ви кажа някои от задълженията, които трябва да се покрият и които са безспорни. Примерно, добавките за хората с увреждания, не знам дали имате представа, но са разчетени до м. септември и след месец септември интеграционни добавки няма. Вероятно няма да има хора с увреждания! Задължително трябва да се осигури ресурс за добавките за хората с увреждания.
Заплатите на Селскостопанската академия също са разчетени до м. септември. Не знам защо, може би някои работят по девет месеца в годината. (Може би трябва да се направят съкращения.) Ние не говорим за реформи. Аз искам тук да кажа нещо, което е генерално и ми се струва много важно.
Ние с този закон не провеждаме политика. Това е законът за бюджета на правителството на ГЕРБ. Това е бюджетът на Симеон Дянков. Ние гасим пожари и не правим нова политика. И това, че няма съкращения, извинете, но явно не е било планирано да няма и защо бюджетът е до септември, аз нямам никаква представа, но има заплати до септември. И трябва да се осигурят съответно някакви допълнителни ресурси, така че тези хора като работят една цяла година да им се плащат запати за една цяла година.
За МВР.За ред разходи, които не са залегнали в бюджета на министерството изначално и там абсолютно няма как да се преструктурира, защото всъщност бюджетът на МВР е някъде около 91% само за заплати. Ако там тръгне нещо да се преструктурира, означава, че трябва да се съкращават хора, но пък трябва да им се плати обезщетение от Н заплати съответно на прослужените години, за което също няма предвидени пари. Започвам от охраната на референдума, например, която я няма там. Няма я в бюджета, не е бюджетирана. Продължаваме с една наредба за валчери, която е подписана от министър Цветанов месец декември и сумата е увеличена от 60 лв. на 120 лв. и това е за всички служители, без значение на какъв правоотношение са МВР. Там също няма предвидени пари в бюджета.
Тъй като се пита за какви разходи имаме намерение да даваме тези пари, аз обяснявам някои от тях.
Министерството на правосъдието, което би трябвало да ви интересува в Правна комисия, Главна дирекция за изпълнение на наказанията, например, не може да си плати тока. Необяснимо е за мен как е разчетено, защо е разчетено, но не могат да си платят тока и получават писма, с които ги уведомяват, че ще им прекъснат електроподаването. За такъв тип разходи става дума. И абсолютно не е пресилено да кажем, че това е гасене на пожар в буквалния смисъл.

Цецка Цачева:
И последен въпрос.Тъй като Вие споменахте за референдума за Белене и за това, че той все пак струва нещо на държавата.
Людмила Елкова:
Аз говорих за охраната на референдума – за МВР.
Цецка Цачева:
Аз взимам повод от Вашите думи за проведения референдум в началото на тази календарна година. Въпросът ми е в тези увеличени разходи или най-общо казано в тази сума от 286 млн. лв. предвиждат ли се пари за рестартиране на АЕЦ Белене.
Людмила Елкова:
Не, разбира се. (Защо?) Нали не ви се струва, че 286 млн. лв. за това, което досега обясних за какви разходи са необходими.
Цецка Цачева:
Ако не за 50 хиляди работни места биха могли да стигнат, примерно, за 5 хиляди. Г-н Метин, от един избирателен район сме?
Людмила Елкова:
Не разбирам какво ме питате.
Цецка Цачева:
Обяснява се на хората в моя избирателен район, че с тези пари ще се разкрият новите работни места по АЕЦ Белене. Това вярно ли е? Понеже няма такова нещо в мотивите, затова питам. Аз имам правото да знам за какво ще се разходват тези пари.
Людмила Елкова:
Ще помоля да се върнем някак си по-професионално на темата.
Първо, аз не знам откъде се завъртя тази легенда, че се взема един заем, който да се харчи. Когато нямаш право на разход и нямаш предвидени в бюджета разходи, аз нямам представа как биха могли да бъдат направени повече от предвидените.
По отношение на дълга. Този дълг е необходим, защото ние имаме нужда от буфер във фискалния резерв. Имаме нужда от налични пари във фискалния резерв поради две причини:
Първата е, че има риск, като не можем на този етап да оценим колко е реален, от забавяне на сертифицирани разходи ноември и декември от Брюксел. Те ще дойдат, но могат да дойдат с месец-два закъснение, което означава, че ние към края на годината няма да имаме 4.5 милиарда във фискалния резерв така, както изисква законът.
Другата причина е, че ние януари и февруари имаме плащания по стари дългови емисии, които са значителни. Говоря за началото на 2014г.
Цецка Цачева:
Защо смесвате бюджета за 2014г. с бюджета за 2013г.
Людмила Елкова:
Защото дългът се имитира, за да стои във фискалния резерв, за да не се налага на 2 януари да се чудим откъде да теглим дълг, за да погасим стар дълг. Затова го намесвам, за да е ясно този дълг за къде е и нямам представа кой какво говори по избирателните райони, но това са основни принципи при правенето на бюджета.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Моят въпрос е колко ще платим за лихви и останалите разходи по този заем – колко се предвижда, че ще бъдат те.
Вторият ми въпрос.Едно от твърденията беше, че има просрочено ДДС, което не е върнато на бизнеса. Какво е било изискуемото ДДС към 1 юни тази година. Говорим за изискуемото, а не това, което е декларирано, но все още не е изискуемо.
Първо нека да чуя отговора на тези два въпроса и след това имам и други.
Людмила Елкова:
По втория въпрос. Просроченото беше около 354 млн. лв., на което плащаме лихви. За първите пет месеца – до май, има 12 млн. лв. лихви само за забавено ДДС. Това беше просроченото ДДС 254 млн. лв. Това, което към юни стана изискуемо надхвърли 700 млн. лв., тъй като то не е към днешна дата, над 400 млн. лв. вече са възстановени.
Емил Радев:
Това, което трябва да се плати, защо го слагате автоматично към изискуемото от 700. Как успявате да ги направите така цифрите?
Предс. Христо Бисеров:
Това не е част от Закона за бюджета. Моля ви се, колеги.
Людмила Елкова:
Приходите са чувствително намалели, но това за приходната част е един друг разговор. Що се то се отнася до изискуемо ДДС, това е ДДС, което не е възстановено в срок и е в просрочие. Трябва да ви кажа, че има страшни цифри там и още се оглеждат и се чистят. Само на бюрото на шефката на големи данъкоплатци имаше само около 350 млн. лв.
При ДДС няма изискуемо. Това е ДДС, което е просрочено за възстановяване, т.е не е възстановено в срок. Това, което беше към м. май беше около 360 млн. лв. Бяха ми дали 354 млн. лв. официално – това, което е осчетоводено. А колко не е осчетоводено, нямам представа. Преди да се възстанови ДДС се правят проверки и ревизии. При проверката и при ревизията спира да тече и срока. Така че има много периоди в зависимост от срока на проверката и ревизията. Това, което е преминало абсолютно всякакви срокове и е дължимо с лихви, беше около 360 млн. лв.

Емил Радев:
А какви са разходите за дълг.
Людмила Елкова:
Ако искате да чуете за дълга. Г-жа Бойкова, че ви каже.
Милена Бойкова:
Това, което бих могла да кажа, че въпросът не е зададен съвсем коректно, което се подкрепя от факта, че когато миналата година парламентът ратифицира договорите за еврооблигационната емисия през 2012 г. самите вие дадохте един рейнч на министър Дянков, за да договори новия дълг в размер на
Емил Радев:
Кажете ми вашите прогнози по този дълг. За този дълг говорим. Не говорим за предходния дълг. Говорим за този дълг!
Милена Бойкова:
Бихте ли ме изслушали. Вие ме питате за конкретна стойност и аз ви обяснявам защо въпросът не е зададен коректно.
Става дума за факта, че дългът няма да се имитира еднократно и в един размер. Ще бъде направен анализ на варианти за комбинации на дългови източници, които могат д бъдат много различни – вътрешни и външни, под формата на емисии и под формата на ВЦК под различни матуритети. Могат да бъдат от три месеца, например, стартизирани матуритети до 20 години, каквито знаем има. Така че в зависимост от това каква ще бъде пазарната среда вътре в страната и извън това, не забравяйте, че ние сме част от една глобална пазарна среда, където са много важни поведението и стимулите на основните централни банки.
Така че в зависимост от тази конкретна ситуация бъдете сигурни, че има достатъчно ...
Емил Радев:
Кажете ми прогнозите минимум и максимум, моля ви. Не ми говорете общи приказки. Просто кажете, че ги нямате.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, тук е Комисия по правни въпроси. Г-н Радев, ако не сте доволен от отговора, не го изразявайте с агресивен тон. Г-н Радев, агресивният тон е излишен.
Милена Бойкова:
Годишният бенч марк е на 3.60 годишна доходност. Така че вие можете да прецените оттам нататък. Това са бенч маркови позиции.
CVS на България в момента е петгодишен за щатския долар е 114 базисни точки над бенч марк. Ако знаете каква е цената на бенч марк, имам предвид германските бундес фондове, налагате отгоре CVS на България, което е рисковата премия и получавате цената на финансирането в този матуритет. Това е, което мога да ви кажа.

Емил Радев:
Ще ми кажете ли числата.
Милена Бойкова:
Аз Ви казах 3.60 годишна доходност. Аз не мога да се ангажирам с максимум и минимум. Аз Ви казах в момента колко се финансираме.
Предс. Христо Бисеров:
Други изказвания. Колеги,моля ви се. Заповядайте, г-н Кирилов.
Данаил Кирилов:
Всъщност колегата Радев започна дебата в тази посока.
Но на мен ми се ще да изясним правните инструменти, касаещи имитирането на дълг. Иска ми се да ни убедите, че сте избрали най-верните способи в тази посока.
Исках да ви попитам, тъй като сте използвали израза „посредством използване на оптимална комбинация от дългови инструменти”. Вие се опитахте да дадете някакъв анализ в бъдеще време.
Питането е в тази връзка, отнесено с редакцията на § 14а.
Извинявам се, г-н Председател, че може би на първо четене влизам в прекалена конкретика. Та § 14а гласи:
„§ 14а. Министерският съвет може да поема външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, в размер общо до 1,0 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условия за последваща ратификация.”
Питам се изчерпахте ли всички други възможни способи. Ясно е, че не искате да коментирате евентуалното преструктуриране вътре в бюджета.
Позволявам си само да отбележа мимоходом, може би аз не съм човека, който трябва да говори за Селскостопанска академия, но Селскостопанска академия по мой спомен имаше решение на Министерския съвет, с което се прекратяваше към декември месец, миналата година. Не мога да бъда конкретен в тази посока, но специално за Селскостопанска академия проверете и назад постановените административни актове и вижте защо им плащате в тези размери.
Людмила Елкова:
Г-н Председател, бих искала да помоля някак си въпросите да бъдат по-систематизирани. Започнахме от дълг и минахме към Селскостопанска академия. Селскостопанската академия е факт и ако трябва да бъде съкратена?
Данаил Кирилов:
Това беше бележка, не беше въпрос. Фокусирайте са на правните способи. Извинявайте, но защото некоректно се интерпретира бележката. Тогава нека да задълбочим репликата. Вие казахте: Февруари месец се имитира дълг 800 млн. лв. Това е в лимита от 2 милиарда. Къде отиде разликата от милиард и 200. Обяснете го. Обяснете го и като съотношение спрямо тавана., който коригираме.
Милена Бойкова:
Законът за държавния дълг въвежда изискването за определяне на два лимита: единият брутен за дълга–единият на брутна основа, а другият– на нетна основа. Първият лимит, който е на брутна основа говори за това през дадена календарна, респективно бюджетна година, тъй като при нас тези две неща съвпадат, през дадена календарна година колко е новият дълг, който правителството може да поеме и това е със санкция на Народното събрание. Това е първият лимит, за който вие говорите. Без изменение този лимит е в размер на 2 млрд. лв. Става дума за нов дълг. При настоящия Закон за бюджета това е в размер на 2 млрд. лв. Като този лимит е изчислен по следния начин. 1.2 млрд. под формата на емисии на вътрешен пазар, за да се финансира дефицитът, който е предвиден в този бюджет без изменението, и респективно 800 млн. лв. буферен размер за постигане или за поемане на непредвидени случаи, с каквито случаи през тази година ние се срещнахме и това е необходимостта поради спада на фискалния резерв, за което говори заместник-министър Елкова и невъзможността да се намерят 800 млн. лв., за да се изплатят на земеделските производители, този резерв беше използван, обаче под формата на краткосрочен дълг, който се имитира през м. февруари и падежира към края на годината, т.е. на 22 август той се падежира. Или на практика това неефективно използване тази сума не остана в рамките на фискалния резерв или по-точно няма да остане след като бъде изплатена, това на практика изчерпва възможността да се поеме дефицитът и респективно да се осигури този буфер, който отново беше споменат от 420 млн. лв. в началото на следващата година, който се образува поради неравномерното разположение на паричните потоци във фискалния резерв. И така се получава този 1 милиард, добавен към брутния лимит.
А що се касае до втория лимит - за дълга, който е на нетна основа, той се изчислява като се стъпва на дълга в края на миналата година, предходната бюджетна година и новият дълг, който се поеме и който сте го разрешили с първия лимит, брутния. Всички останали операции по стария дълг, по който са усвоявания и плащания, валутно-курсови разлики влизат също, защото част от дълга ни е имитиран в чужди валути – японски йени, щатски долара и т.н. и най-накрая се изчислява резултатната величина е 14.6 в края на годината. Така че този лимит няма да претърпи корекция и няма да бъде увеличен.
Данаил Кирилов:
Питането ми е как да смятаме? Милиард плюс милиард и двеста, т.е. два милиарда и двеста или така обявения милиард плюс.


Милена Бойкова:
Аз ви обясних 1.2, което е предвидено за да се дофинансира текущия дефицит, който е по Закона за бюджета плюс 800 милиона, които се имитирах вече и ще се падежират, това прави два милиарда плюс единия милиард, който е след актуализацията на закона, стават три милиарда. Това е, което имам да ви кажа.
Владимир Петров:
По повод на въпроса на народния представител, който зададе въпроса за Селскостопанската академия. Няма акт на правителството, с който да се закрива Селскостопанска академия. В момента Селскостопанска академия е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити на министъра на земеделието и храните. Не знам откъде сте получили информация, че за Селскостопанска академия е излязъл акт на правителството за нейното закриване. Няма такъв акт. По-рано имаше Национален център за аграрни науки, но смениха името и възстановиха старото име Селскостопанска академия с акт на правителството. В момента е второстепенен разпоредител от бюджета на Министерството на земеделието. Там има друг проблем, че когато първостепенният разпоредител разпределя средствата, получени от Закона за бюджета в чл. 6 на Министерството на земеделието и храните, той дава по-малко ресурс в Селскостопанска академия и там се получава един дефицит за изплащане на работните заплати, за които всички синдикати в Република България – двата големи синдиката КТ „Подкрепа” и КНСБ на няколко пъти алармират, че има опасност служителите да останат без заплати. Правителството е възложило на министъра на земеделието и храните да потърси вътрешни резерви с оглед да осигури изплащането на работните заплати за последните три месеца на година.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, сега няма да водим дебат за съдбата на Селскостопанска академия. Просто в Правна комисия не върви да водим този дебат. Извинявайте, колеги. Аз не ви упреквам, че проявявате интерес. Просто сега не е моментът за този дебат.
Владимир Петров:
Тъй като беше зададен въпрос за тези 286 млн. лв., които са в структурния резерв и допълнителни фискални мерки какво е разпределението. Такова разпределение, за което Вие говорихте за АЕЦ Белене и т.н. няма. Разпределението в мотивите много ясно е разписано: 160 млн. лв. за разплащане на държавата към бизнеса, 40 млн. лв. за изплащане на интеграционните добавки на хората с увреждания. Съгласно правилника по Закона за хората с увреждания 86 млн. лв. са от емисиите, които се дават за облекчаване потребителите на електроенергия. Това прави 286 млн. лв. Разходването ще стане с акт на правителството, както каза заместник-министър Елкова. За всяко министерство, за всяко направление, за което ще се дават пари, ще излезе акт на правителството. Правят се още оценки, за да се види дали конкретното задължение, примерно, на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието е това, което съответните първостепенни разпоредители са подали.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, тема, която е разисквана един път, моля да не я разискваме пак. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, молбата ми е следващия път, добре би било Правна комисия сме, да присъства министъра на правосъдието или някой от политическото ръководство. Това е тема, която вие лично упорито повтаряхте в предното Народно събрание. Мисля, че най-малкото Вие би трябвало да държите на това.
Предс. Христо Бисеров:
Бележката е основателна. Поканата е отправена. Единствената причина госпожа Министърката да не е тук, че е рожденичка днес.
Димитър Лазаров:
Надявам се, че занапред ще бъдем коректни.
Очевидно е нежеланието да се сведе до знанието с думи такива, така че те да стигнат до гражданите тези 280 млн. лв. Може би в нарочно създадената Комисия по гражданско общество тези неща са сведени до хората. Аз съм сигурен, че вие това сте го направили. Очевидно тези пари няма да отидат (очаквах от колегите да зададат въпроса) за 500 лв. минимална пенсия и 1000 лв. заплата.Факт е.
Аз искам да задам следния въпрос. Казахте „драстично неизпълнение” на приходната част. Така както ни обяснихте до май месец 380 млн. лв. неплатено ДДС, изведнъж от май към момента скача на 400 млн. лв., т.е. по време на вашето управление, там е върнато ДДС, какво е по месеци това драстично неизпълнение, ако имате готовност, разбира се, не сте длъжна да имате тази готовност.
Вторият ми въпрос ще бъде веднага след като чуя отговора на първия ми въпрос.Но много ви моля нека да бъдем по-конкретни и прозрачни.
Людмила Елкова:
Абсолютно ще бъда.Към 30 юни, това, което имаме като данни, но искам да кажа, че в резултат на тази иновация – единна сметка, нямаме яснота данък по данък, но имаме цялото число по изпълнението на републиканския бюджет и нещата стоят така.
Милиард и триста са данъчните приходи само, заложени повече от 2012 г.,а това което към м. юни е събрано, в повече от 2012 г. е 211 млн. лв. Ако ги екстраполирам и ги умножим по две около 900 млн. лв. просто ги няма. Ако ги умножим по три, около 700 млн. лв. ги няма. Това е изпълнението.
Димитър Лазаров:
Благодаря. Молбата ми беше все пак да бъде по някакви пера и да бъде по тримесечие, а не по месеци. Може би занапред ще го чуем.
Людмила Елкова:
Това е за шестмесечието. Когато излезе отчета. Той не е излязъл официално.Аз казах, че не мога да ги видя по данъци, защото единната сметка създава едно неразпределение, което до последно никой в държавата няма никаква представа кой данък как се изпълнява.
Димитър Лазаров:
В приходната агенция сигурно има все пак по тримесечия.
Людмила Елкова:
Няма и няма как да има.
Цецка Цачева:
Г-н Председател, при това положение в мен възниква въпроса. В приходната част се казва.Данък върху дивиденти и ликвидационни дялове се намалява с 14 млн. лв. Данък върху доходите на физическите лице 50 млн. лв. ДДС – 229 млн. Акцизи – 205 млн. Как на тъмно определихте тези суми, след като нямате разбивка по единната сметка.
Людмила Елкова:
Нямам разбивка към шестмесечието, г-жо Цачева. Към май имам. Това, което ви казах, са последни данни към 30 юни на републикански бюджет, които са общото число на данъчните приходи. Това дава достатъчно яснота за общото положение в републиканския бюджет, който е най-важен.
Сега ще ви кажа, например, как определихме 50 млн. лв. от данъка върху доходите. Този данък върху лихвите, който е оценен на 132 млн. не знам как, до м. май има събрани 29 млн. Ако те се екстраполират и се умножат по две, ще стане не повече от 70 млн. до края на годината, което между другото е оптимистично, защото банките са гъвкави и бързо предлагат продукти, които позволяват неплащането на този данък.Така че от него със сигурност между 50 и 60 милиона няма да дойдат. Абсолютно сигурно!
Корпоративният данък. Когато са приемани всичките промени, свързани с въпросите единна сметка, изместване на авансови вноски, на данъци върху разходите и всякакви други постъпления, които са осигурявали някаква ритмичност, те се изместват в следващия данъчен период 2014 в едно с плащането на корпоративния данък до 30 март. Но в 2013 г. не идват и няма д дойдат и са оценени от порядъка малко над 100 млн., което е сигурно, че те тази данъчна година няма да дойдат.
Цецка Цачева:
Наистина последен въпрос от мен. Вече ми е неудобно, че злоупотребявам с право да задавам въпроси.
Аз имам една молба към Вас за лично становище.
Така както е била предвидена ноември и декември миналата година приходната част на бюджета, който все още е действащ, реалистично ли е според вас занижена или надценена, като приходи и събираемост.
Людмила Елкова:
При повишаване на събираемостта, според мен, е занижена, защото има много голям ресурс и той е главно в косвените данъци. Това не е новина. Какво е положението с акциза на цигарите, например? От 2010 г. акциза на цигарите беше повишен с 48%, приходите обаче не бяха повишени нито с един лев. Напротив, седят на същото ниво от тогава до сега. Това означава, че ние трябва да повярваме, че на 1 януари 2010 г. 50% от пушачите са спрели да пушат и никога повече не са пропушили, което не може да бъде вярно.
Цецка Цачева:
Каква е събираемостта?
Людмила Елкова:
Това, което аз се опитвам да ви кажа, че тя е занижена спрямо нормалната събираемост, която имаше 2007 г. и 2008 г. Но така или иначе за месец събираемостта няма как драматично да се промени. Това касае институционални промени, сериозен институционален разпад в приходните агенции, особено в Митници, в т.ч. структурно променени, кадрово в много голям процент променени. Нямам представа какво се случва там, но положението е драматично, така че аз не очаквам те да си съберат и тези приходи, които са заложени в бюджета, в това състояние, което са.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Петров, заповядайте.
Петър Петров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз вчера присъствах на онова драматично заседание на трите комисии. Като член на Икономическата комисия гласувах „въздържал се”. Смятам, че не е добре днес да гласувам по друг начин по същата точка.
Искам само да отбележа във връзка с днешния дебат, че и вчера дебатът по своята безплодност не беше по-различен от днешния.
Единственото нещо, което искам да кажа в тази връзка, е към заместник-министър Елкова. Вие споменахте първоначално, че една от основните причини е неизпълнение на приходната част и това налага актуализация на бюджета. Нали е така? Аз искам само да уточня, че вие казахте за неизпълнението на приходната част, без да казвате причината, но вчера стана ясно, а очевидно и днес ще стане ясно, че всъщност това неизпълнение на приходната част се дължи на един нереалистичен предизборен бюджет, който е довел до това неизпълнение на така наречената приходна част. Нали правилно съм ви разбрал?
Людмила Елкова:
Да. При нивото на събираемост такова, каквото е за всички тези три години, той не е реалистичен. Защото, ако не очакваме, че ще се случи нещо драстично и започнат да се събират приходите така, както трябва, а това очевидно, че не се случва, не е реалистично. Милиард и триста повече само данъчни приходи.Значи приходите са с два милиарда повече изпълнение 2012 г. спрямо бюджет 2013 г. Какво са очаквали да се случи? Някакъв икономически бум или как при равни други условия.
Петър Петров:
И тези милиард и триста са за второто шестмесечие на годината и се очакват.
Людмила Елкова:
Ако трябва да си изпълним данъчните приходи, 211 млн. лв. са повече до юни, това означава, че имаме някъде от порядъка на милиард и сто.
Петър Петров:
Това значи нереалистичен предизборен бюджет. Благодаря ви.
Димитър Лазаров:
Първи въпрос. 100 милиона за подслушване. Непрекъснато това се говореше. Тези 100 милиона очевидно с преструктурирането, тъй като това бяха първите стъпки на правителството, част от тях естествено, как ги виждате разположени в Министерството на правосъдието или в другите институции.
Втори въпрос. Контрабандата – милиони, милиони слушахме представители на сега управляващите. Как виждате изпълнение на бюджета с оглед контрабандата, от една страна и второ, цигарите. Вие сама казахте. Още повече, едно от предизборните обещания беше да се разреши пушенето, което беше лично на председателя на мандатоносителя, което означава, че може би ще се увеличи консумацията на цигарите. Но това е детайл.
Но 100 милиона от подслушване, ако имате представа, и контрабандата – тези милиони как ги виждате разположени в разходната част? Това го слушах в продължение на две години и ще продължавам сега да питам всеки ден по три пъти.
Людмила Елкова:
Това е въпрос, обаче, не към Министерството на финансите, а към първостепенните разпоредители.В случая вероятно Министерството на вътрешните работи, или ДАНС, или нямам представа, но ние с подслушване във финансите не се занимаваме. Не съм компетентна аз да ви кажа по бюджета на МВР какво има. С този въпрос може да се обърнете към друг първостепенен разпоредител, а не към финансите.
За контрабандата, милионите, които трябва да бъдат осигурени, те вероятно са и над милиард, ще ги видите отразени догодина. При всички случаи трябва да са над милиард. Погледнете само акциза и ДДС върху него. Без да говорим за друго.
Емил Радев:
Доколкото разбрах 420 милиона е буферът, който не знам за какво ще го използваме за момента. Доколкото разбрах, имаме съмнения в европейските ни партньори дали януари месец ще ни преведат дадените суми, което досега не се е случвало да има просрочие.
С две думи, ние ще платим по тази доходност около 20 милиона годишно, само и само да държим един буфер, който евентуално трябва да се използва януари месец другата година, ако има закъснение по плащането на Европейския съюз по еврофондовете. Така ли да разбирам?
Милена Бойкова:
Ако мога да подкрепя необходимостта от буфер съвсем обективно. Ако този буфер го нямаше, на практика фискалният резерв нямаше да може сега да поеме тези дефицити и тези разходи. Той е намалял с 4.4 милиарда лева. Тоест ние сме задължени да поддържаме от юли 2009 г. до февруари 2013 г. Тоест буферите са необходими. Чрез тях ние трябва да посрещаме всякакви ликвидни затруднения.
Стабилизационният ефект на този буфер е без съмнение.Не случайно в Закона за бюджет всяка година се гласува размер на фискалния резерв, който за тази година е не по-малко от 4.5 милиарда трябва да има във ФИК. Така че това, което вие казвате, да, ще бъдат доставени тези средства, които ще бъдат взети, ще бъдат поставени във фискалния резерв и те ще служат за буфер.
А само за да подкрепя това, което ви казвам, ако не се поеме този допълнителен дълг, вероятността фискалният резерв през януари, февруари и март да падне под 2 милиарда лева, които са само парите на сребърния фонд, е много голяма.
Освен това, не забравяйте времето за възстановяване от Европейската комисия на сертифицирани и възстановени разходи, които се възстановяват.
Колегата също може да допълни нещо.
Емил Радев:
С две думи ние можем да запишем, че тези пари са буфер, можем да запишем при какви условия точно,както казахме – при забавяне на плащанията и т.н. ще се използват, за да има все пак една яснота тези 420 млн. лв. за какво точно се използват и да кажем за какво точно и да гарантираме на гражданите за какво точно и за какви нужди се използва този буфер. А не да го кажем, че си стоят в резерв тези пари и могат да се изхарчат за какво ли не.
Реплика:
От фискалния резерв въобще не могат да се харчат тези пари.

Предс. Христо Бисеров:
Извинявайте колеги, въпросите приключиха. Това беше изказване на становище, а не е въпрос. Митхат Метин има думата.
Митхат Метин:
Няколко пъти се въртим около една тема, която не я изкарваме докрай или не я захващаме докрай и въпреки че не сме водеща комисия все пак на мен ми се иска в Правна комисия, г-жо заместник-министър, за кажете в бюджета Дянков, който по оценки е предизборен и нереалистичен и е ясно, че е предизборен, тъй като колегата Дянков не присъства вече в политическия мир в България. Но все пак ми кажете каква е необвръзката от приходите на акцизи от заявеното за шестмесечието и реално това, което се изпълнява от Агенция Митници в страната. Защото на нас все ни се струва, че контрабандата в България не е спряла. Все ни се струва, че потреблението на цигари не е намалено нито пък е спряло.
Първо, искам числа, ако имате възможност да кажете и второ, казахте, че не знаете какво се случва в Агенция Митници, но все пак трябва да знаете какво се случва в Агенция Митници, защото аз имам сигурна информация, че контрабандата в България продължава и то от кадри, назначени от министъра.
Предс. Христо Бисеров:
Колега, дайте случая на прокуратурата. Не занимавайте Правната комисия с контрабандата. Извинявайте.
Людмила Елкова:
Точно число към шестте месеца не мога да ви кажа, но акцизите са в абсолютна сума, в номинал по-малко от миналата година. Според анализа на Агенция Митници на г-н Танов има намаление на акциза от цигари и на акциза от горива.Според него акцизът от цигари е намалял поради забраната от тютюнопушене, която е оказала влияние и горивата са от статистическо намаление на потреблението главно на дизела – повече от 10%, което на мен ми се струва колосално много. 10% намаление на горивата е изключително сериозен мащаб. 3.9% на бензините. Има намаление и в акциза на цигарите и на горивата. По никакъв начин не е спряла контрабандата. Г-н Танов, преди да бъде сменен, знаете че влезе в болница за операция и предполагам, че скоро там ще бъдат налице кадрови рокади и си трябва чисто нова политика на влизане в правия път.
Предс. Христо Бисеров:
Заповядайте, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Моят въпрос ще бъде много кратък. Понеже има едно министерство, което е с много ограничен, малък бюджет – Министерството на вътрешните работи, вярно ли е, че там ситуацията е зле. Има изискуеми просрочени задължения и Министерството няма пари да се разплати дори и за горивата и патрулките има опасност да спрат.
Людмила Елкова:
Вярно е. Вицепремиерът г-н Йовчев ни представи един подробен доклад. Наистина имат неразплатени горива, които трябва да разплатят и вероятно част от разходите в актуализацията ще бъдат за тях, първо, защото ще им спрат доставките и второ, не могат да обявят обществена поръчка за следващ период, докато имат нещо неразплатено. Доста е драматично положението. 92 милиона ни беше дал като неотложно. Водим абсолютно всякакви разговори, преговори за това кое е най-нетърпящо отлагане, така че каквото няма как - да платим, а каквото има как - да не плащаме веднага, защото е напрегнато наистина.
Предс. Христо Бисеров:
Заповядайте, г-н Петров.
Владимир Петров:
Просрочените задължения на Министерството на вътрешните работи към 31 май е 24.7.
Емил Радев:
А знаем ли колко гълтат допълнителните разходи за охраната на протестите?
Предс. Христо Бисеров:
Моля ви се колеги. Не съм ви дал думата.Няма да разискваме теми, които са извън законопроекта.Има ли пари за бензин в МВР е друга тема.
Извинявайте. Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Който е за приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., № 302-01-8, внесен от Министерския съвет на 22.07.2013 г., моля да гласува.
Седем „за”.Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря ви. Закривам заседанието. Довиждане.





Председател:
Христо Бисеров