Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
31/07/2013
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 8
Днес, 31.07.2013 г., сряда, от 17:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, Омбудсман и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана; от Министерството на правосъдието – Атанаска Георгиева, директор на дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на вътрешните работи - Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност” и Росица Грудева, главен юрисконсулт в дирекция „Миграция.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Указ № 153 на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2013 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 11 юли 2013 г. и мотивите към указа.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Петрова Нинова, Атанас Стойнов Пъдев и Атанас Тодоров Мерджанов на 23.07.2013 г.
Има ли други бележки по дневния ред? Няма. Пристъпваме към първа точка.
По първа точка - Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
Г-н Пенчев, заповядайте, да представите поредния доклад на Омбудсмана.
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание е Докладът на Омбудсмана за дейността през 2012 г. И през изтеклата 2012 г. също имаше голямо постъпление от жалби – над 5300. Знаете, че последните години рекордно се увеличава това постъпление. За илюстрация само ще ви кажа, че досега – до края на м. юни са постъпили 4700 жалби, т.е. очевидно тази година ще бъде по-голям напливът. Това може би се дължи на протестите и на вълненията срещу монополите. Знаете, че рязко се увеличиха жалбите срещу доставчиците на обществени услуги.
И тази година сме се старали да приключваме жалбите своевременно. Броят на приключилите жалби е по-голям от този на постъпилите. Това е важно и показва, че се опитваме да си вършим работата що-годе в разумни срокове, макар че щатът на Омбудсмана е доста малък.
Във връзка с предмета на дейност на вашата комисия – на Комисията по правни въпроси, по-основни оплаквания има в следните области.
Има доста жалби срещу дейността на частните съдебни изпълнители. Ясно е, че там Омбудсманът няма кой знае какви правомощия, освен да сезира Министерството на правосъдието, респективно Камарата на частните съдебни изпълнители. Имахме и срещи с Ръководството на Камарата и констатирахме някои слабости, които се дължат не само на дейността на съдебните изпълнители, а може би на не дотам добрата регламентация. Например, става дума за запора на сметки. Знаете, че средният изпълнител пише до банките дали длъжникът има сметки и запорира тези сметки. В много случаи се получава така, че тези сметки са от социални помощи и от пенсии, или помощи за деца, които сами по себе си са несеквестируем доход, но средният изпълнител няма откъде да знае това, тъй като той получава само една банкова сметка. Би трябвало тук, може би със съдействието на самите банки, ако в дадена сметка има постъпления само от такива приходи несеквестируеми, да се каже, че не би могло да се насочва срещу тях изпълнението.
Друг проблем, с който се сблъскваме и доста граждани ни се оплакват, това е, че бюджетните учреждения изплащат вземане по изпълнителен лист само тогава, когато имат средства по бюджетните си сметки. Има много хора, които с години не могат да си получат от министерства присъдени суми, респективно от прокуратурата за дела за отговорността на държавата. В това отношение написах писмо до министъра на финансите и до председателстващия Висшия съдебен съвет, все пак в годишните си бюджети да отделят някакви такива резервни суми, защото макар и по закон да могат да отлагат многократно плащанията на такива суми, не е редно, когато гражданинът дължи да му се събират ведно с лихвите, когато на него му дължи държавата, да не може с години да си събере вземанията.
Друг въпрос, за който бях сезиран по време на годината, беше въпросът за съдебните заседатели. Това е тема малко встрани от дейността на Омбудсмана, но на мен ми се струва, че може би трябва да се помисли и то да се помисли от Министъра на правосъдието и от Народното събрание какво правим с този институт на съдебните заседатели. Защото ние говорим за обществен контрол върху държавните органи, върху министерствата, участието на обществото, а съдебните заседатели – точно този институт, който вкарва гражданите пряко в правораздаването, но ние този институт не сме го мръднали по моему от времето на социализма и не сме му дали нов смисъл. Може би трябва да се преосмисли самата концепция. Жури ли ще правим? Или нещо друго? Но така или иначе начинът на предлагане на избор на съдебните заседатели ми се вижда доста формален, често пъти политизиран. Може би в тази насока по наша инициатива имаше една работна група в миналия състав на Министерството на правосъдието. Бяха изслушани доста предложения. Засега този въпрос остава за бъдещето.
Друга дейност на Омбудсмана е във връзка с незаконното строителство и приложението на Закона за устройството на територията. Тук искам да ви кажа нещо. Запознат съм с предложенията на народния представител Димчо Михалевски. Чух всички упреци и хули, които имаше по негов адрес, но за мен неговите предложения са много разумни. Ще ви кажа, че аз като Омбудсман десетки пъти съм ходатайствал (точната дума е ходатайствал) на Милка Гечева, шефа на ДНСК и то съм ходатайствал за нито една ромска къща, а само за български къщи. Има десетки случаи, в които има влязла в сила заповед. Знаете, че друга санкция, освен събаряне, не може да има по сега действащия ЗУТ. Съдът ги потвърждава, защото няма какво друго да прави, законът е такъв, и се оказва, че къщи годни за живеене, единствени жилища на хората, по някакви формални белези – защото няма строителни книжа или не могат да бъдат одобрени пост фактум, трябва да бъдат съборени. Моето лично мнение е не толкова, че трябва да има някаква амнистия на незаконните строежи, а по-скоро би трябвало да се въведе възможността в чл. 6 от Административно-процесуалния кодекс за съразмерността на наказанието, да бъде внесен и в ЗУТ. Тоест и органите на строителния контрол и съда да могат да преценяват дали дадената санкция е съразмерна с нарушението. Тоест да могат за конкретния случай да казват: „Не, ние няма да съборим тази къща, защото хората живеят в нея.” Това, разбира се, е от вашата компетентност, но ми се струва, че този въпрос трябва да се преразгледа. Онзи принцип, който е незаконен, ще го събаряме, звучи много добре, но на практика се получават десетки, десетки случаи вопиющо несправедливи.
Другата тема е за земеделските земи. Искам да ви кажа, че там е трагедия. В София и в големите градове реституцията на земеделски земи не само че не е приключила, а дори някъде въобще не е започвала. Ние се обърнахме към ръководството на миналото Народно събрание и на Министерския съвет с препоръка да направят законодателни мерки на законово и подзаконово ниво, за да може с тази реституция да се приключи, защото има много дела в Страсбург, които наши граждани печелят срещу държавата за забавена реституция.
Другата тема, която също беше на вниманието на Омбудсмана през 2012 г. е проблемът на арендаторите. В България има много сериозен проблем – арендодателите са в едно абсолютно подчинено положение на арендаторите. В нормалния случай собственикът упражнява диктат върху наемателя, а в случая е точно обратното, защото има няколко големи, крупни арендатори, които диктуват условията на наемодателите и плащат каквото си искат и колкото си искат. Поставяше се въпросът Законът за арендата да бъде променен – да има някакви типови договори, които да гарантират на арендодателите – на собствениците на земя, на многобройни парчета земя да се регламентират техните права, да се въведе по-добър порядък.
Правили сме препоръки през годината за промяна на законодателството, например, препоръчали сме в Правилника за вписванията да има възможност да бъде освободен човек от заплащане на държавна такса. Вие знаете, че в едно производство може да бъде освободен по усмотрение на съда гражданин от заплащане на държавна такса. По Закона за вписванията това е абсурдно. Таксите за вписвания, примерно, на искова молба са огромни. Човек е освободен от такса за искова молба, но от вписването не може да бъде освободен.
Поставихме въпроса за референтния лихвен процент в Закона за потребителския кредит. Знам, че новото правителство и депутати в тази посока правят някакви стъпки и аз им желая успех. Защото, когато направих препоръката за референтния лихвен процент само дето не ме биха от страна на БНБ и министъра на финансите. А после, когато внесох в Конституционния съд за отмяна на чл. 417, ал. 2 привилегията на банките, бях официално в медиите обявен за враг на стабилността, враг на валутния борд и на какво ли не още, макар че аз си изпълнявах моите конституционни правомощия. Знам, че и в тази област вие имате идеи. Аз мисля, че това е много важно, защото действително в тази криза много хора, които бяха средна класа, в момента вече са клошари и то клошари със задължения за поколения напред. Трябва да се реши този проблем по някакъв начин, защото никой няма интерес да се убива длъжникът. Длъжникът трябва да може да се съвземе, да работи, да си плаща данъците, а не да получава социални помощи. Мисля, че може да се направи нещо в тази посока, но трябва и доста смелост.
В този период сезирах Конституционния съд за Закона за чужденците. Знаете, че забраната за пътуване зад граница на български граждани за дългове отпадна, но в Закона за чужденците тази забрана стоеше и за това аз сезирах Конституционния съд.
Също така сезирах Конституционния съд и за обявяване на противоконституционни текстове от Закона за държавната собственост и от Закона за общинската собственост относно отчуждаванията. И сега за моя голяма радост Конституционният съд действително каза: да, частната собственост е неприкосновена. Има Конституция, която казва, че отчуждаването става само в изключителни случаи след справедливо обезщетяване. Ние в стремежа си инфраструктурни проекти да одобряваме и да усвояваме европейски пари постепенно с няколко последователни промени в закона този принцип беше обърнат точно наопаки. Слава Богу Конституционният съд възстанови правдата.
По отношение на моето правомощие да сезирам върховните съдилища сезирал съм Върховния касационен съд с едно доста сериозно питане от кой момент започва принудителното изпълнение срещу несеквестируем имот. Защото има коренно различни решения и определения на окръжни съдилища. А знаете, че от този момент може да се обжалват действията на съдебния изпълнител. Често пъти се оказва, че човекът едва ли не, получавайки призовката за доброволно изпълнение вече е изпуснал срока, според някои съдилища, да атакува запора срещу несеквестируем имот.
Също съм сезирал и Върховния административен съд за приложението на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания.
В общи линии това е дейността на Омбудсмана в тази област – строго правната сфера. Готов съм да отговарям на вашите въпроси.
Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви, г-н Пенчев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Предполагам, че и тази година, като разглеждаме доклада на Омбудсмана и в Правна комисия и в пленарна зала той ще чуе добри думи от народните представители традиционно, защото очевидно Омбудсманът е една институция, която е изключително важна за българските граждани. И предвид личността на човека, който я изпълнява, аз имам и лични впечатления за това, че влага наистина сърце в това, което прави няма как да не получи оценка, добра дума и отношение, както от Народното събрание, така и от българските граждани. Казвам го, слушайки неговото изказване, гледайки отново обстойния доклад. Традиционно най-болезнените теми за хората в България са били предмет на неговата работа – проблемите с цената на тока, битката с монополите, банките, хората с увреждания, проблемите със забавеното правосъдие в частта, която се отнася до администрирането на съдебния процес.
Всъщност аз имам и лични впечатления, защото в качеството си на председател на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения наистина уважението, с което се ползва от страна на гражданите и на техните представители, е голямо. Не случайно той беше почетен гост на една част от публичните обсъждания, които се случиха в парламента. Предложението идваше от самите граждански организации, което е оценка за личността на Омбудсмана.
Освен това, аз в чисто личен план (това в залата няма да го кажа, но мога да го кажа в Правната комисия) оценявам факта, че единствено той издържа заедно с мен да участва в обсъждания, които продължаваха по 4-5 и повече часове, когато трябва да се чуят мненията на всички и да се отговори на поставените въпроси. Безспорно, да се взема позиция по такива щекотливи проблеми, в които се сблъскват интересите на гражданите, от една страна и от друга страна, интересите на монополите, изисква и определена смелост, която аз мисля, че Омбудсманът проявява.
Единственото, което аз бих му пожелала в рамките на Правната комисия е повече смелост и участие в дебатите, които се случват в парламента. Защото сложно е да участваш в дебат с едни граждански организации при положение, че други граждански организации бойкотират този дебат. Но тук, според мен, няма как да делим хората. Напоследък има и такъв опит от едните граждански сдружения да обяснят, че те са по-подготвените с повече експертиза, с повече опит, с повече обоснован поглед върху проблемите, които обсъждаме, включително и за Изборния кодекс. Аз не оспорвам, че това е така. Има организации, които имат сериозна експертиза. Вярно е, че по-голямата част от тях решиха да бойкотират изработването на новия Изборен кодекс. Но в също време и останалите граждански организации, даже тези, които сега започват да работят по проблеми, които са важни за хората, трябва да бъдат чути, трябва да бъдат изслушани. Те имат право да си кажат мнението. Имат право това мнение да бъде чуто и да бъде взето предвид. Така че аз не бих ги делила едни и другите.
Мисля, че ако Омбудсманът се дистанцира от продължаващите дебати по Изборния кодекс, казвам го приятелски, просто ще сгреши. Защото гласът на една част от хората, защото е ясно, че никой не е говорител на всички, че нито пък един дебат може да включи всички, където и да се случват, както и да се състоят са важни, защото хората си казват мнението. Пък и нека да го признаем, че за първи път парламентът е отворен за гражданите и всички, които са пожелали да участват в работата на комисиите на парламента при изработването на Изборния кодекс реално са добре дошли в самата пленарна зала, където заседава Народното събрание и по всички теми, които се обсъждат в парламента. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Други? Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Г-н Пенчев, тъй като споменахте за арендаторите, интересува ме в тази точка включени ли са жалбите и сигналите за така наречените „бели петна” по Закона за собствеността и ползването на земеделската земя. Знаем, че този проблем е съществен и касае редица български граждани за сметка на големите арендатори. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Пенчев, аз без да задавам въпроси искам само да задълбоча темата. Приветствам Вашите усилия в посока да се изчисти проблематиката по съдебните заседатели. Мисля, че е време да намерим решение и в някакво обозримо бъдеще - не далечно, а близко, може тази ваша инициатива да бъде отново възобновена и да се работи не само в изпълнителната власт, а защо не и при нас, защото там моделът е много стар. Отбелязвам със задоволство Вашите усилия в тази посока.
Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Аз също споделям това, което беше казано от г-жа Манолова. С г-н Пенчев се познаваме от студентските години – от един випуск сме, и освен изключително добрата юридическа подготовка, за да бъде човек омбудсман, трябва да има и чувствителност към проблемите на хората.
По отношение на доклада. Всеки един раздел показва, че когато институциите не работят така, както им е вменено по закон, хората единствено виждат начин за помощ и за решаване на проблемите чрез Омбудсмана. И в тази връзка, не ви ли се струва, че трябва да се разшири мрежата на омбудсманите по места, защото общините сами решават дали да имат такъв или не. Имам чувството, че сами си спестяват това, за да нямат трудности. Например, в Русе навремето имаше омбудсман, но само за една година и след това решиха, че нямат нужда от омбудсман, защото едва ли не си създават повече проблеми. Не би ли трябвало нещо законодателно да направим в тази посока.
И съвсем набързо, по проблемите, които сте извели накрая, не ви ли се струва, че трябва много да се работи за изцяло промяна на Гражданско-процесуалния кодекс, който в момента просто не само лишава хората от триинстанционното производство и касационното обжалване, но има редица текстове, които на практика доведоха до много проблеми в правораздаването и с призоваване, и със срокове, и с лишаване от право на защита в някои случаи, с преклузивни срокове ненужни. Така че на практика в тази посока също много повече ще трябва да се направи, за да могат действително да се защитят правата на хората.
В раздела за здравеопазване. Понеже тук сте извели основните проблеми и бих казала, че основните са достъпа до здравеопазване, обаче има един много голям проблем, които непрекъснато хората споделят – другата страна, другата крайност, когато ненужно се извършват интервенции без да има такава необходимост. Такива жалби постъпват и при нас. По какъв начин може да се реагира, защото това е нещо страшно. Аз с учудване установих, че тези случаи никак не са малко и като че ли някаква тенденция заради „пътеките” да се извършват интервенции върху хората, без да има такава нужда.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Пенчев, вероятно желаете да продължите по въпросите.
Константин Пенчев:
Първо искам много да благодаря на г-жа Манолова за добрите думи, които каза за мен. И без да изглежда, че едва ли не й връщам комплимент, аз също смятам, че нейното поведение в този парламент е много мъжествено и й се възхищавам като човек, като гражданин.
Моето дистанциране от Избирателния кодекс не е нищо лично и аз казах каква е моята позиция. Никога не съм правил и не дай си Боже дa правя разлика между тези на пилоните и тези на жълтите павета или онези в провинцията. И през ум не ми минава, защото, правейки такова различие, аз моментално се делегитимирам като омбудсман. Аз съм Омбудсман на цялата България - аз съм Омбудсман на подкрепящите кабинета и аз съм омбудсман на искащите оставката на кабинета и аз съм омбудсман и на тези, които това не ги интересува изобщо. На всеки човек, чиито права са нарушени, аз смятам, че трябва да ги защитя. И когато аз предадох на г-н Йовчев, министъра на вътрешните работи, конкретни въпроси за евентуално полицейско насилие през онази нощ, аз му зададох и въпроса как той осигурява трудовите права и правото на почивка на полицаите. Защото това е също много важно, защото те са граждани и също имат правото на защита.
Аз ежедневно посрещам граждани не само с конкретни жалби, а и най-различни граждански сдружения, които казват ние сме единствените, други няма, ела с нас г-н Омбудсман, води ни. Идват всякакви. Идва и Николай Колев-Босия оня ден и той иска „кръгла маса”. Няма гражданин, който да съм върнал, който е искал да говори с мен.
За „белите петна” имаме много жалби. Защото въпросът е решен, вие знаете, доста формално. Първо, трябва да заявиш до не знам кой си месец дали ще ползваш или няма да ползваш земите си. Някъде не искат дори и нотариална заверка на подписа, което е абсурд. Примерно, хората искат да си обработват земята, но вече е заградено и не може. Просто имам чувството, че там малко е даден превес точно на богатите, на арендаторите и собствениците сме ги оставили на самотек, което не е правилно. Трябва законодателите да помислят и решат въпроса. Имам много такива жалби, но не ги споменах, за да не разводнявам изложението.
За съдебните заседатели. Да, съгласен съм, че трябва да преосмислим самата идея. Самата идея на първо място трябва да се преосмисли в парламента и в изпълнителната власт.
За мрежата омбудсмани. Поначало с промяната на Закона за местното самоуправление и местната администрация е въведен общественият посредник преди да има Закон за омбудсмана и преди да е избран национален омбудсман. Има един текст, който казва, че с 2/3 мнозинство може да се избере – 2/3 дават консенсусна фигура. На практика се получава точно обратното. Тази реформа е стартирала с 20 и няколко обществени посредника, а в момента са едва 14. В много от общините казват, че трудно се постига това мнозинство и в края на краищата по-хубаво да спестим някой лев и да не назначаваме. Това е много погрешно. Защото аз винаги съм казвал, че местният обществен посредник едва ли може да бъде толкова независим, колкото националния омбудсман, защото той зависи от общината за заплата и за помещение и всичко останало. Но така или иначе това е един буфер между администрацията и гражданите. Той помага на гражданите, защото ги приема и ги изслушва, но фактически той е една цедка. Той прецежда техните искания и те не стоят всеки ден пред вратата на кмета с безумни искания, които нямат нищо общо с компетентността на кмета. Напротив, за мен всеки кмет, всеки общински съвет има интерес да има обществен посредник, но няма. Може би трябва по някакъв начин да се задължат поне областните управители? Не знам, но трябва да се промени законовата уредба, защото това е нещо полезно, но не е сработило. Очевидно законът не върви.
За ГПК. Вие знаете какви бяха дебатите при приемане на новия Гражданско-процесуален кодекс. Да махнем диктата на ответниците! Да махнем диктата на неизправните длъжници! Добросъвестният човек не може да ги намери никога. Сега стана малко обратното. Залепват ти призовка на вратата и казват: Аз съм ти залепил призовка и могат да те изведат без да знаеш. Тоест не знам дали това е най-доброто.
Освен това, да разтоварим ВКС от несвойствени работи! В момента се получава, че едва ли не няма трета инстанция. Може би балансът е сбъркан. Може би този ГПК вече доста работи – от 2005 г., и трябва да се направи една преценка и да се види къде би могъл да се възстанови балансът. Има много сериозни такива проблеми. Ами тези съобщения по чл. 410. Хората не знаят и изведнъж получават съобщение, че Топлофикация те осъди. Той не знае какво е това, но има изпълнителен лист. Тоест пенсионерът не знае, че трябва да пише възражение, да ходи в съда и т.н.
В здравеопазването има много жалби. Вие помните случая за отрязаната ръка. Заради излишна интервенция, заради парите, му отрязаха на човека ръката. Тези клинични пътеки не са много добре измислени – някои са много скъпо платени, други не са. Знаете проблема с кардиологичните болници, които никнат като гъби, а другите болници ги няма. Това също е част от една реформа, която аз не я виждам.
Не виждам здравната реформа! А и съдебната реформа не я виждам! Знаете от колко години всички говорим за нея и не виждам кога ще се случи. Много мога да говоря по тези теми. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви, г-н Пенчев.
Колеги, предлагам да оформим становище, с което дa препоръчаме на пленарна зала дa приеме Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г.
Съгласни ли сте? (Да.) Единодушно приемаме такава позиция.
Благодаря на г-жа Роза Георгиева и на г-н Константин Пенчев за днешното участие. Когато бъде включен докладът в дневния ред на залата, ще се срещнем там. Всичко добро.
Колеги, минаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Указ № 153 на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2013 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 11 юли 2013 г. и мотивите към указа.
Колеги, знаете че постъпи Указ на Президента за връщане на два текста от Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Това е упражняване на вето. Президентът постановява, че връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от 42-то Народното събрание на 11 юли 2013 г. Указът е издаден на 24 юли 2013 г.
В рамките на процедурните правила, които са уредени в чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, провеждаме това заседание. Знаете, че имаме точка в дневния ред за тази седмица, за разглеждане на ветото в зала.
Припомням само, че с указа си, Президентът връща за ново обсъждане не целия законопроект, а два текста. Това са:
§ 24, който се отнася за новосъздадения чл. 34е и в него той оспорва в ал. 1, т. 1 и 3 и в ал. 4, т. 1 и 3. Става въпрос за правомощия на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Следващият текст, който Президентът оспорва, е § 26, който предвижда създаване на нов чл. 34з. Чл. 34з по гласувания закон гласи:
„Чл. 34з (1) Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху държавни органи, които извършват дейности по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
(2) Длъжностните лица, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред комисията по ал. 1 и да предоставят исканата информация.”
С този член се урежда парламентарният контрол върху тази дейност.
Като водещ заседанието смятам, че това е достатъчно като начало. Сега имате думата, за да обсъдим позицията на комисията, какво ще препоръчаме. Знаете, че в зала се гласува не самото вето, а в зала се гласува законът отново. Конституцията изисква 121 гласа, за да бъде преодоляно ветото.
Г-жа Манолова поиска думата. Заповядайте.
Мая Манолова:
Ще се опитам само с две изречения да изкажа своето изумление, че обект на връщане от страна на Президента на този закон е именно частта, която предвижда контрол – контрол от независим орган и от парламентарна комисия.
Някак си не мога да си спомня, въпреки скандалите, въпреки огромното обществено възмущение от безконтролното използване на СРС в предишното управление Президентът и дума да е казал по този въпрос. Най-големият проблем на злоупотребата със СРС беше именно липсата на контрол, защото макар че съществуваше една парламентарна подкомисия (дано г-н Бисеров не се засегне лично) в състав петима народни представители, беше повече от очевидно, че в такъв състав истински, реален контрол върху използването и прилагането на специални разузнавателни средства няма как да се осъществява. Те направиха, каквото можаха, многократно даваха предложения за промени в законодателството, но в крайна сметка това не се случи.
С това изчерпвам политическата част, ако може изобщо да се нарече политическа тази част от моето изказване.
Чисто юридически искам да обоснова моето мнение защо искането на Президента е абсолютно неоснователно с юридически аргументи. Според мен, хората, които са го консултирали или са му подготвили (нормално е да има юридически екип това вето) абсолютно не разбират естеството на контрола, който предвижда Законът за специалните разузнавателни средства. Има върнати текстове, които се отнасят до дейността на специализирания орган, а именно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и текстове, които се отнасят до контрола, който парламентарната комисия ще осъществява върху специалните разузнавателни средства.
Конкретно по текстовете. Връщат се текстове, свързани с правомощията на Националното бюро, което, забележете, в рамките на своята компетентност ще получава информация, ще дава указания, свързани с подобряван на режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, ще има право на достъп до всички документи във връзка, пак подчертавам, с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и до помещения, в които се съхраняват тези документи. Очевидно на юридическия екип, който е подготвил искането за вето е убягнал фактът, че предмет на контрол от страна на Националното бюро е именно използването и прилагането на специални разузнавателни средства, които са действия, последващи самия акт на вземане на решение от съответно магистрати за допускане прилагането на специални разузнавателни средства. За каква намеса става дума, след катo контролът е последващ по отношение на това как се изпълнява един съдебен акт.
По-скоро, ако има ясен регламент и ако има контрол върху този регламент, ще се избегне разнасянето на флашки, получаването на дискове и писма до различни лица, с които течът на информация, събрана от СРС, се превърна в един от проблемите в българската държава.
Така че ред и контрол върху това как се прилага този ред, трябва да има. Аз лично в тези текстове не виждам никаква намеса върху работата на независимата съдебна власт. Защото, пак повтарям, обект на контрол е не актът на магистрата, а как се изпълнява този акт.
По втората част – по работата на парламентарната комисия за контрол върху използването и прилагането на специалните разузнавателни средства. Тук изцяло в обекта на този контрол е изключено решението на съда за прилагане на специални разузнавателни средства. Контролират се всички останали фази, без самия магистратски акт. Тук искам да ви обърна внимание, че ако имаше и най-малкото съмнение за некоректността на тези текстове, на двете четения на законопроекта при приемането на тези текстове щеше да има възражение със сигурност от Върховния касационен съд, от Прокуратурата, от Висшия съдебен съвет. Забележете, че никой от органите, които представляват магистратите, не направи и намек за някакъв опит за намеса в независимата съдебна власт. Защото няма магистрат и в случая орган, който представлява магистратите, който да подозира в тези текстове някакъв опит за намеса. Тук изцяло не става дума за волята на магистрата, за намеса във вътрешното убеждение, въз основа на което един магистрат взема своето решение, включително и затова да позволи или не използването на специални разузнавателни средства.
И пак искам да припомня, че в работата на досегашната парламентарна комисия, доколкото имам информация, са викани магистрати. Но те са викани не за да обясняват своите актове и мотивите, а са викани административни ръководители, за да обяснят администрирането на преписките по искане на специални разузнавателни средства. Безспорно е, че трябва да има регистър. Безспорно е, че документите след разрешението, след използването и прилагането, трябва да се следи какво се случва с цялата документация, свързана със специалните разузнавателни средства. И естествено, че процесът на администриране, не процесът на правораздаване, е предмет на контрол от страна на парламентарната комисия. Това е много важно, и, според мен, много ясно за всеки, който безпристрастно чете текстовете на закона – контрол върху администрирането на процеса, а не контрол върху правораздаването.
Последният ми аргумент е свързан с решението на съда в Страсбург по жалба на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев срещу България за употребата и контрола върху специалните разузнавателни средства.
Искам да кажа, че промените в Закона за специалните разузнавателни средства са изцяло съобразени с параграфи от 85 до 89, т.е. и съдът в Страсбург казва, че осъществяването на обективен и независим контрол върху специалните разузнавателни средства върху тяхното използване и прилагане може да се осъществява чрез два органа: единият независим орган, какъвто е Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и вторият, парламентарен контрол, който може да бъде осъществяван от парламентарна комисия, подкомисия или каквато структура бъде съответно определена от националното законодателство.
Така че да се атакува законът точно в тази му част и чисто с тези правни аргументи, според мен, е достатъчно необосновано, неоснователно и не мисля, че би срещнало разбиране най-вече в магистратските среди, в средите на правозащитниците, които ако имаха и най-малкото съмнение за опит за намеса в съдебната власт, щяха да реагират по време на приемането на този закон.
Предс. Христо Бисеров:
Други мнения? Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз също считам, че в мотивите на въпросния Указ по никакъв начин не са отразени духа и смисъла на закона.
Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства извършва контрол в рамките на своята компетентност, която пък от своя страна е в рамките на процедурата за прилагане и съхраняване на СРС, а не по отношение на съдебни актове, касаещи вътрешното убеждение на съда. Но тъй като в мотивите на Указа на Президента е изразено безпокойство относно спазване на конституционните принципи за разделение и по-точно, че тези текстове пораждат съмнение за несъответствие с конституционните принципи за разделение на власти, независимост на съдебната власт, установени в Конституцията, аз считам, че може би след приемане или преодоляване на ветото на Президента и повторното приемане на този закон, може би трябва да се сезира Конституционният съд, който с едно свое тълкувателно решение окончателно да разреши този спор.
Предс. Христо Бисеров:
Други? Г-жа Нитова.
Смиляна Нитова:
Аз напълно подкрепям становищата, изложени от колегите и считам, че мотивите, изготвени от Президента и посоченото в тях са неоснователни, защото духът на закона е да се създадат правно регламентирани мерки по контрол на процедурата, а не върху актовете на самите магистрати.
Искам да цитирам на с. 4 от приложените мотиви на Президента, който сочи, „че контролна дейност върху магистратите и техните актове осъществяват Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него. Законодателят не може да създава и/или изземва функции, които по Конституция са възложени на друг орган.”
Това не е вярно, тъй като нито Висшият съдебен съвет и нито Инспекторатът към него осъществяват контролни функции върху актовете на магистратите. Тези органи изпълняват методически, административни и други функции, но в никакъв случай контрол върху актовете на магистратите. Такъв контрол се осъществява от по-горния съд или от по-горе стоящия прокурор.
И в подкрепа на това, около което се обединяваме всички, фактът, че предложения за изменение на този закон бяха представени, както каза г-жа Манолова, и от Главна прокуратура, и от представители на магистратите, сочи, че те в никакъв случай не се чувстват засегнати и не чувстват намеса в тяхната правораздавателна дейност.
Затова подкрепям изложените становища в тази посока и считам, че мотивите са неоснователни.
Предс. Христо Бисеров:
Заповядайте, г-н Петров.
Петър Петров:
Считам, че така наложеното вето на Президента върху текстовете на § 24 и § 26 по мое мнение е неправилно. Аргументите му са несъстоятелни.
Аз подкрепих закона при неговото приемане. Смятам, че сега това вето трябва да бъде преодоляно.
Не считам, че с тези текстове се засяга разделението на властите. По-скоро има един контрол върху самата технология за осъществяване на работа със специалните разузнавателни средства.
Категорично смятам, че ветото е несъстоятелно. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Аз също считам, че ветото трябва да бъде преодоляно.
Това, което каза г-жа Манолова, за мен има много голяма цена. Обстоятелството, че в обсъждането на законопроекта участваха всички възможни представители на трите власти и никой от тях не възрази върху приетите текстове, имаше много дебати, много спорове, текстове, които бяха променени, други не приети и т.н.
Второ, недоумявам просто как може Президентът да се подписва под такъв текст, в който има изречение, както обърна внимание г-жа Нитова, че актовете на магистратите се контролират от Висшия съдебен съвет. Това е?! Президентски подпис под такъв текст?!
И още нещо. Президентът казва, че отхвърля чл. 34з целият. А ал. 2 на чл. 34з преписва чл. 80 от Конституцията. Преписва го! Няма променена и запетая. Той счита ли, че чл. 80 от Конституцията е противоконституционен? Тоест, ако чл. 80 противоречи сам на себе си?
Моето обяснение е политическо. Ще го маркирам само с две изречения. Смятам, че Президентът е продължител и изразител на политиката на ГЕРБ за безконтролно използване на специалните разузнавателни средства. Президентът Плевнелиев се включва в кампанията по блокиране на реформата и по разграждането на репресивната машина на Цветан Цветанов. Целта е законът да не може да влезе в сила, защото всички знаем, че, ако действията по неговото прилагане не започнат наесен, особено от представителите на Министерството на вътрешните работи, ако това не се навърже със следващата бюджетна година, ще има много големи проблеми с реформата. И това е истината – да не може да тръгне процесът. И така да обясняваме, че Националното бюро ще има право на контрол върху съдържанието, то е очевидно, че няма. Има само контрол върху процедурите и правата и свободите. Да обясняваме, че парламентарната комисия ще има повече правомощия отколкото й дава Конституцията? Как така? И се цитира абсолютно недобросъвестно това решение, защото последното Конституционно решение, което се цитира, където се казва, че президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и магистратите следва да се изключат, с това решение, правейки този коментар, Конституционният съд не отменя съответния текст, а го запазва. Защото не счита, че трябва да го отмени, защото той не създава никакъв проблем.
От тази гледна точка мисля, че трябва да преодолеем ветото.
Има и още някои други неща, които ще кажем в залата.
Филип Попов:
Още повече, че Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства всъщност не е новост като институция. То е съществувало. Не са обявени тези разпоредби, касаещи неговата дейност, за противоконституционни, което е абсолютно алогично по отношение на мотивите на Президента.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, да се подготви становище за повторно приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства със съответното мнозинство. Който е „за”, моля да гласува. Всички са „за”. С консенсус приемаме това становище по втора точка.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Петрова Нинова, Атанас Стойнов Пъдев и Атанас Тодоров Мерджанов на 23.07.2013 г.
От Министерството на правосъдието присъства г-жа Атанаска Георгиева, директор на дирекция „Съвет по законодателство” и от Министерството на вътрешните работи - Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност” и Росица Грудева, главен юрисконсулт в дирекция „Миграция".
Законопроектът е внесен от група народни представители. За съжаление, те помолиха да ги извините, че няма как да дойдат, поради това че заседанието в пленарна зала продължи по-дълго, а те имат други комисии, където трябва да участват в гласувания. Затова няма да изслушваме тяхно експозе.
Ако желаете от изпълнителната власт да вземете отношение по законопроекта, заповядайте. Може да имате бележки, да имате обратно становище? Нека първо да чуем представителя на Министерството на правосъдието. Заповядайте.
Атанаска Георгиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Предложеният законопроект има за цел да осигури привличане на повече на брой инвеститори и по-големи по размер инвестиции. За постигането на тази цел са предложени съответни мерки, след въвеждането на които се очаква съществено увеличение на инвестициите.
Министерството на правосъдието принципно подкрепя законопроекта, като счита необходимостта от подобряване на условията за привличане на чуждестранни инвеститори за безспорна.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Христо Бисеров:
От Министерството на вътрешните работи? Заповядайте.
Николай Нанков:
В официално изпратеното становище сме обърнали внимание на няколко аспекта от законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Няма да възпроизвеждаме изразеното от нас официално становище, но ще кажем само някои конкретни бележки.
Тъй като с предложението по чл. 25, ал. 1, т. 2 се добавя „като при брак с чужденец с разрешено постоянно пребиваване по т. 6 и 7 или 8 изискванията за пребиваване в страната не се прилагат”, в тази връзка обръщаме внимание на вносителите, че създаването на преференциални условия за членовете на семейството на определена категория инвеститори следва да се анализира и от гледна точка на определените в преамбюлната част на самата Директива изисквания за недискриминация при прилагането на разпоредбите й, а именно, основаващи се на етнически или социален произход, икономическо положение или здравословно състояние.
При евентуалното последващо обсъждане трябва внимателно да се направи баланс, за да се прецени дали законовите предложения няма да приведат обстоятелството – условието за непрекъснато законово пребиваване от петгодишен период преди получаване на правото за постоянно пребиваване да е поставено в такова юридическо положение на нещата, щото българските граждани да се окажат дискриминирани по отношение на прилагането.
Не искам да занимавам народните представители. Това е изключително сложна материя в Закона за чужденците в Република България. Изключително много европейски документи, директиви и регламенти има в посоката, но просто изключително внимателно трябва да се обсъди този въпрос по отношение на приложението. Ние сме развили тази теза и това е единственото наше притеснение от страна на Министерството на вътрешните работи.
Също така бихме искали да бъдат изслушани и колегите ни от ДАНС във водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и ние ще го направим, по отношение на текста на чл. 40. Пак казвам, изключително сложна е материята и да не объркаме нещо с даването на прекалено сериозно преференциални възможности за граждани на трети страни – да не бъдат поставени в по-благоприятно положение от тези, които са на страните-членки на Европейския съюз.
Това исках да кажа. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Петров, заповядайте.
Петър Петров:
Г-н Председател, аз имам въпрос във връзка със Заключителната разпоредба. Виждам в текста, че ще се правят изменения в Закона за българското гражданство. Аз останах с впечатлението, че вносителят се е отказал от тези изменения. Ако не се е отказал, това вече е по-сложен въпрос.
Предс. Христо Бисеров:
Те вкараха един законопроект и след това го оттеглиха. Това е втори законопроект. Г-н Хамид, заповядайте.
Хамид Хамид:
Аз не съм от вносителите, но съм член на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, където гледахме законопроекта. Там също беше поставен сходен въпрос. Народните представители се обединиха около тезата, че ще бъде създадена работна група, която ще изчисти тези неща за второ четене. Така че мисля, че там ще се реши този проблем с преходните и заключителните разпоредби.
Петър Петров:
Аз поставям този въпрос, защото днес бях на заседание на Икономическата комисия и там г-жа Нинова каза, че единствените изменения, които ще се правят, ще са тези, които касаят Закона за чужденците в Република България, но не и в Закона за българското гражданство.
Затова питам остава ли Заключителната разпоредба?
Предс. Христо Бисеров:
Остава на първо четене. Искам да припомня, че ние не сме водеща комисия и няма да имаме после работа по този законопроект. Така че усилията ви трябва да бъдат насочени към другата комисия. Аз разбирам вашите съображения, защото наистина трябва да се прецизират нещата.
Ако искате да възложим на г-н Хамид, като участник в двете комисии, да представи в другата комисия становището на Правната комисия. Той вероятно ще участва и в работната група.
Хамид Хамид:
Ще се самопредложа за член на работната група по Ваше задание, г-н Председател.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, предлагам становище за подкрепа на законопроекта. Ако някой от вас има друго становище, да каже.
Петър Петров:
Г-н Председател, аз бих подкрепил законопроекта, само в частта, която е по Закона за чужденците в Република България.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Един „въздържал се”. Останалите колеги са „за”. С това приключваме работата и по трета точка от дневния ред.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.
Председател:
Христо Бисеров
П Р О Т О К О Л
№ 8
Днес, 31.07.2013 г., сряда, от 17:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, Омбудсман и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана; от Министерството на правосъдието – Атанаска Георгиева, директор на дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на вътрешните работи - Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност” и Росица Грудева, главен юрисконсулт в дирекция „Миграция.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Указ № 153 на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2013 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 11 юли 2013 г. и мотивите към указа.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Петрова Нинова, Атанас Стойнов Пъдев и Атанас Тодоров Мерджанов на 23.07.2013 г.
Има ли други бележки по дневния ред? Няма. Пристъпваме към първа точка.
По първа точка - Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
Г-н Пенчев, заповядайте, да представите поредния доклад на Омбудсмана.
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание е Докладът на Омбудсмана за дейността през 2012 г. И през изтеклата 2012 г. също имаше голямо постъпление от жалби – над 5300. Знаете, че последните години рекордно се увеличава това постъпление. За илюстрация само ще ви кажа, че досега – до края на м. юни са постъпили 4700 жалби, т.е. очевидно тази година ще бъде по-голям напливът. Това може би се дължи на протестите и на вълненията срещу монополите. Знаете, че рязко се увеличиха жалбите срещу доставчиците на обществени услуги.
И тази година сме се старали да приключваме жалбите своевременно. Броят на приключилите жалби е по-голям от този на постъпилите. Това е важно и показва, че се опитваме да си вършим работата що-годе в разумни срокове, макар че щатът на Омбудсмана е доста малък.
Във връзка с предмета на дейност на вашата комисия – на Комисията по правни въпроси, по-основни оплаквания има в следните области.
Има доста жалби срещу дейността на частните съдебни изпълнители. Ясно е, че там Омбудсманът няма кой знае какви правомощия, освен да сезира Министерството на правосъдието, респективно Камарата на частните съдебни изпълнители. Имахме и срещи с Ръководството на Камарата и констатирахме някои слабости, които се дължат не само на дейността на съдебните изпълнители, а може би на не дотам добрата регламентация. Например, става дума за запора на сметки. Знаете, че средният изпълнител пише до банките дали длъжникът има сметки и запорира тези сметки. В много случаи се получава така, че тези сметки са от социални помощи и от пенсии, или помощи за деца, които сами по себе си са несеквестируем доход, но средният изпълнител няма откъде да знае това, тъй като той получава само една банкова сметка. Би трябвало тук, може би със съдействието на самите банки, ако в дадена сметка има постъпления само от такива приходи несеквестируеми, да се каже, че не би могло да се насочва срещу тях изпълнението.
Друг проблем, с който се сблъскваме и доста граждани ни се оплакват, това е, че бюджетните учреждения изплащат вземане по изпълнителен лист само тогава, когато имат средства по бюджетните си сметки. Има много хора, които с години не могат да си получат от министерства присъдени суми, респективно от прокуратурата за дела за отговорността на държавата. В това отношение написах писмо до министъра на финансите и до председателстващия Висшия съдебен съвет, все пак в годишните си бюджети да отделят някакви такива резервни суми, защото макар и по закон да могат да отлагат многократно плащанията на такива суми, не е редно, когато гражданинът дължи да му се събират ведно с лихвите, когато на него му дължи държавата, да не може с години да си събере вземанията.
Друг въпрос, за който бях сезиран по време на годината, беше въпросът за съдебните заседатели. Това е тема малко встрани от дейността на Омбудсмана, но на мен ми се струва, че може би трябва да се помисли и то да се помисли от Министъра на правосъдието и от Народното събрание какво правим с този институт на съдебните заседатели. Защото ние говорим за обществен контрол върху държавните органи, върху министерствата, участието на обществото, а съдебните заседатели – точно този институт, който вкарва гражданите пряко в правораздаването, но ние този институт не сме го мръднали по моему от времето на социализма и не сме му дали нов смисъл. Може би трябва да се преосмисли самата концепция. Жури ли ще правим? Или нещо друго? Но така или иначе начинът на предлагане на избор на съдебните заседатели ми се вижда доста формален, често пъти политизиран. Може би в тази насока по наша инициатива имаше една работна група в миналия състав на Министерството на правосъдието. Бяха изслушани доста предложения. Засега този въпрос остава за бъдещето.
Друга дейност на Омбудсмана е във връзка с незаконното строителство и приложението на Закона за устройството на територията. Тук искам да ви кажа нещо. Запознат съм с предложенията на народния представител Димчо Михалевски. Чух всички упреци и хули, които имаше по негов адрес, но за мен неговите предложения са много разумни. Ще ви кажа, че аз като Омбудсман десетки пъти съм ходатайствал (точната дума е ходатайствал) на Милка Гечева, шефа на ДНСК и то съм ходатайствал за нито една ромска къща, а само за български къщи. Има десетки случаи, в които има влязла в сила заповед. Знаете, че друга санкция, освен събаряне, не може да има по сега действащия ЗУТ. Съдът ги потвърждава, защото няма какво друго да прави, законът е такъв, и се оказва, че къщи годни за живеене, единствени жилища на хората, по някакви формални белези – защото няма строителни книжа или не могат да бъдат одобрени пост фактум, трябва да бъдат съборени. Моето лично мнение е не толкова, че трябва да има някаква амнистия на незаконните строежи, а по-скоро би трябвало да се въведе възможността в чл. 6 от Административно-процесуалния кодекс за съразмерността на наказанието, да бъде внесен и в ЗУТ. Тоест и органите на строителния контрол и съда да могат да преценяват дали дадената санкция е съразмерна с нарушението. Тоест да могат за конкретния случай да казват: „Не, ние няма да съборим тази къща, защото хората живеят в нея.” Това, разбира се, е от вашата компетентност, но ми се струва, че този въпрос трябва да се преразгледа. Онзи принцип, който е незаконен, ще го събаряме, звучи много добре, но на практика се получават десетки, десетки случаи вопиющо несправедливи.
Другата тема е за земеделските земи. Искам да ви кажа, че там е трагедия. В София и в големите градове реституцията на земеделски земи не само че не е приключила, а дори някъде въобще не е започвала. Ние се обърнахме към ръководството на миналото Народно събрание и на Министерския съвет с препоръка да направят законодателни мерки на законово и подзаконово ниво, за да може с тази реституция да се приключи, защото има много дела в Страсбург, които наши граждани печелят срещу държавата за забавена реституция.
Другата тема, която също беше на вниманието на Омбудсмана през 2012 г. е проблемът на арендаторите. В България има много сериозен проблем – арендодателите са в едно абсолютно подчинено положение на арендаторите. В нормалния случай собственикът упражнява диктат върху наемателя, а в случая е точно обратното, защото има няколко големи, крупни арендатори, които диктуват условията на наемодателите и плащат каквото си искат и колкото си искат. Поставяше се въпросът Законът за арендата да бъде променен – да има някакви типови договори, които да гарантират на арендодателите – на собствениците на земя, на многобройни парчета земя да се регламентират техните права, да се въведе по-добър порядък.
Правили сме препоръки през годината за промяна на законодателството, например, препоръчали сме в Правилника за вписванията да има възможност да бъде освободен човек от заплащане на държавна такса. Вие знаете, че в едно производство може да бъде освободен по усмотрение на съда гражданин от заплащане на държавна такса. По Закона за вписванията това е абсурдно. Таксите за вписвания, примерно, на искова молба са огромни. Човек е освободен от такса за искова молба, но от вписването не може да бъде освободен.
Поставихме въпроса за референтния лихвен процент в Закона за потребителския кредит. Знам, че новото правителство и депутати в тази посока правят някакви стъпки и аз им желая успех. Защото, когато направих препоръката за референтния лихвен процент само дето не ме биха от страна на БНБ и министъра на финансите. А после, когато внесох в Конституционния съд за отмяна на чл. 417, ал. 2 привилегията на банките, бях официално в медиите обявен за враг на стабилността, враг на валутния борд и на какво ли не още, макар че аз си изпълнявах моите конституционни правомощия. Знам, че и в тази област вие имате идеи. Аз мисля, че това е много важно, защото действително в тази криза много хора, които бяха средна класа, в момента вече са клошари и то клошари със задължения за поколения напред. Трябва да се реши този проблем по някакъв начин, защото никой няма интерес да се убива длъжникът. Длъжникът трябва да може да се съвземе, да работи, да си плаща данъците, а не да получава социални помощи. Мисля, че може да се направи нещо в тази посока, но трябва и доста смелост.
В този период сезирах Конституционния съд за Закона за чужденците. Знаете, че забраната за пътуване зад граница на български граждани за дългове отпадна, но в Закона за чужденците тази забрана стоеше и за това аз сезирах Конституционния съд.
Също така сезирах Конституционния съд и за обявяване на противоконституционни текстове от Закона за държавната собственост и от Закона за общинската собственост относно отчуждаванията. И сега за моя голяма радост Конституционният съд действително каза: да, частната собственост е неприкосновена. Има Конституция, която казва, че отчуждаването става само в изключителни случаи след справедливо обезщетяване. Ние в стремежа си инфраструктурни проекти да одобряваме и да усвояваме европейски пари постепенно с няколко последователни промени в закона този принцип беше обърнат точно наопаки. Слава Богу Конституционният съд възстанови правдата.
По отношение на моето правомощие да сезирам върховните съдилища сезирал съм Върховния касационен съд с едно доста сериозно питане от кой момент започва принудителното изпълнение срещу несеквестируем имот. Защото има коренно различни решения и определения на окръжни съдилища. А знаете, че от този момент може да се обжалват действията на съдебния изпълнител. Често пъти се оказва, че човекът едва ли не, получавайки призовката за доброволно изпълнение вече е изпуснал срока, според някои съдилища, да атакува запора срещу несеквестируем имот.
Също съм сезирал и Върховния административен съд за приложението на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания.
В общи линии това е дейността на Омбудсмана в тази област – строго правната сфера. Готов съм да отговарям на вашите въпроси.
Благодаря ви.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви, г-н Пенчев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Предполагам, че и тази година, като разглеждаме доклада на Омбудсмана и в Правна комисия и в пленарна зала той ще чуе добри думи от народните представители традиционно, защото очевидно Омбудсманът е една институция, която е изключително важна за българските граждани. И предвид личността на човека, който я изпълнява, аз имам и лични впечатления за това, че влага наистина сърце в това, което прави няма как да не получи оценка, добра дума и отношение, както от Народното събрание, така и от българските граждани. Казвам го, слушайки неговото изказване, гледайки отново обстойния доклад. Традиционно най-болезнените теми за хората в България са били предмет на неговата работа – проблемите с цената на тока, битката с монополите, банките, хората с увреждания, проблемите със забавеното правосъдие в частта, която се отнася до администрирането на съдебния процес.
Всъщност аз имам и лични впечатления, защото в качеството си на председател на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения наистина уважението, с което се ползва от страна на гражданите и на техните представители, е голямо. Не случайно той беше почетен гост на една част от публичните обсъждания, които се случиха в парламента. Предложението идваше от самите граждански организации, което е оценка за личността на Омбудсмана.
Освен това, аз в чисто личен план (това в залата няма да го кажа, но мога да го кажа в Правната комисия) оценявам факта, че единствено той издържа заедно с мен да участва в обсъждания, които продължаваха по 4-5 и повече часове, когато трябва да се чуят мненията на всички и да се отговори на поставените въпроси. Безспорно, да се взема позиция по такива щекотливи проблеми, в които се сблъскват интересите на гражданите, от една страна и от друга страна, интересите на монополите, изисква и определена смелост, която аз мисля, че Омбудсманът проявява.
Единственото, което аз бих му пожелала в рамките на Правната комисия е повече смелост и участие в дебатите, които се случват в парламента. Защото сложно е да участваш в дебат с едни граждански организации при положение, че други граждански организации бойкотират този дебат. Но тук, според мен, няма как да делим хората. Напоследък има и такъв опит от едните граждански сдружения да обяснят, че те са по-подготвените с повече експертиза, с повече опит, с повече обоснован поглед върху проблемите, които обсъждаме, включително и за Изборния кодекс. Аз не оспорвам, че това е така. Има организации, които имат сериозна експертиза. Вярно е, че по-голямата част от тях решиха да бойкотират изработването на новия Изборен кодекс. Но в също време и останалите граждански организации, даже тези, които сега започват да работят по проблеми, които са важни за хората, трябва да бъдат чути, трябва да бъдат изслушани. Те имат право да си кажат мнението. Имат право това мнение да бъде чуто и да бъде взето предвид. Така че аз не бих ги делила едни и другите.
Мисля, че ако Омбудсманът се дистанцира от продължаващите дебати по Изборния кодекс, казвам го приятелски, просто ще сгреши. Защото гласът на една част от хората, защото е ясно, че никой не е говорител на всички, че нито пък един дебат може да включи всички, където и да се случват, както и да се състоят са важни, защото хората си казват мнението. Пък и нека да го признаем, че за първи път парламентът е отворен за гражданите и всички, които са пожелали да участват в работата на комисиите на парламента при изработването на Изборния кодекс реално са добре дошли в самата пленарна зала, където заседава Народното събрание и по всички теми, които се обсъждат в парламента. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Други? Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Г-н Пенчев, тъй като споменахте за арендаторите, интересува ме в тази точка включени ли са жалбите и сигналите за така наречените „бели петна” по Закона за собствеността и ползването на земеделската земя. Знаем, че този проблем е съществен и касае редица български граждани за сметка на големите арендатори. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Пенчев, аз без да задавам въпроси искам само да задълбоча темата. Приветствам Вашите усилия в посока да се изчисти проблематиката по съдебните заседатели. Мисля, че е време да намерим решение и в някакво обозримо бъдеще - не далечно, а близко, може тази ваша инициатива да бъде отново възобновена и да се работи не само в изпълнителната власт, а защо не и при нас, защото там моделът е много стар. Отбелязвам със задоволство Вашите усилия в тази посока.
Г-жа Заякова.
Екатерина Заякова:
Аз също споделям това, което беше казано от г-жа Манолова. С г-н Пенчев се познаваме от студентските години – от един випуск сме, и освен изключително добрата юридическа подготовка, за да бъде човек омбудсман, трябва да има и чувствителност към проблемите на хората.
По отношение на доклада. Всеки един раздел показва, че когато институциите не работят така, както им е вменено по закон, хората единствено виждат начин за помощ и за решаване на проблемите чрез Омбудсмана. И в тази връзка, не ви ли се струва, че трябва да се разшири мрежата на омбудсманите по места, защото общините сами решават дали да имат такъв или не. Имам чувството, че сами си спестяват това, за да нямат трудности. Например, в Русе навремето имаше омбудсман, но само за една година и след това решиха, че нямат нужда от омбудсман, защото едва ли не си създават повече проблеми. Не би ли трябвало нещо законодателно да направим в тази посока.
И съвсем набързо, по проблемите, които сте извели накрая, не ви ли се струва, че трябва много да се работи за изцяло промяна на Гражданско-процесуалния кодекс, който в момента просто не само лишава хората от триинстанционното производство и касационното обжалване, но има редица текстове, които на практика доведоха до много проблеми в правораздаването и с призоваване, и със срокове, и с лишаване от право на защита в някои случаи, с преклузивни срокове ненужни. Така че на практика в тази посока също много повече ще трябва да се направи, за да могат действително да се защитят правата на хората.
В раздела за здравеопазване. Понеже тук сте извели основните проблеми и бих казала, че основните са достъпа до здравеопазване, обаче има един много голям проблем, които непрекъснато хората споделят – другата страна, другата крайност, когато ненужно се извършват интервенции без да има такава необходимост. Такива жалби постъпват и при нас. По какъв начин може да се реагира, защото това е нещо страшно. Аз с учудване установих, че тези случаи никак не са малко и като че ли някаква тенденция заради „пътеките” да се извършват интервенции върху хората, без да има такава нужда.
Предс. Христо Бисеров:
Г-н Пенчев, вероятно желаете да продължите по въпросите.
Константин Пенчев:
Първо искам много да благодаря на г-жа Манолова за добрите думи, които каза за мен. И без да изглежда, че едва ли не й връщам комплимент, аз също смятам, че нейното поведение в този парламент е много мъжествено и й се възхищавам като човек, като гражданин.
Моето дистанциране от Избирателния кодекс не е нищо лично и аз казах каква е моята позиция. Никога не съм правил и не дай си Боже дa правя разлика между тези на пилоните и тези на жълтите павета или онези в провинцията. И през ум не ми минава, защото, правейки такова различие, аз моментално се делегитимирам като омбудсман. Аз съм Омбудсман на цялата България - аз съм Омбудсман на подкрепящите кабинета и аз съм омбудсман на искащите оставката на кабинета и аз съм омбудсман и на тези, които това не ги интересува изобщо. На всеки човек, чиито права са нарушени, аз смятам, че трябва да ги защитя. И когато аз предадох на г-н Йовчев, министъра на вътрешните работи, конкретни въпроси за евентуално полицейско насилие през онази нощ, аз му зададох и въпроса как той осигурява трудовите права и правото на почивка на полицаите. Защото това е също много важно, защото те са граждани и също имат правото на защита.
Аз ежедневно посрещам граждани не само с конкретни жалби, а и най-различни граждански сдружения, които казват ние сме единствените, други няма, ела с нас г-н Омбудсман, води ни. Идват всякакви. Идва и Николай Колев-Босия оня ден и той иска „кръгла маса”. Няма гражданин, който да съм върнал, който е искал да говори с мен.
За „белите петна” имаме много жалби. Защото въпросът е решен, вие знаете, доста формално. Първо, трябва да заявиш до не знам кой си месец дали ще ползваш или няма да ползваш земите си. Някъде не искат дори и нотариална заверка на подписа, което е абсурд. Примерно, хората искат да си обработват земята, но вече е заградено и не може. Просто имам чувството, че там малко е даден превес точно на богатите, на арендаторите и собствениците сме ги оставили на самотек, което не е правилно. Трябва законодателите да помислят и решат въпроса. Имам много такива жалби, но не ги споменах, за да не разводнявам изложението.
За съдебните заседатели. Да, съгласен съм, че трябва да преосмислим самата идея. Самата идея на първо място трябва да се преосмисли в парламента и в изпълнителната власт.
За мрежата омбудсмани. Поначало с промяната на Закона за местното самоуправление и местната администрация е въведен общественият посредник преди да има Закон за омбудсмана и преди да е избран национален омбудсман. Има един текст, който казва, че с 2/3 мнозинство може да се избере – 2/3 дават консенсусна фигура. На практика се получава точно обратното. Тази реформа е стартирала с 20 и няколко обществени посредника, а в момента са едва 14. В много от общините казват, че трудно се постига това мнозинство и в края на краищата по-хубаво да спестим някой лев и да не назначаваме. Това е много погрешно. Защото аз винаги съм казвал, че местният обществен посредник едва ли може да бъде толкова независим, колкото националния омбудсман, защото той зависи от общината за заплата и за помещение и всичко останало. Но така или иначе това е един буфер между администрацията и гражданите. Той помага на гражданите, защото ги приема и ги изслушва, но фактически той е една цедка. Той прецежда техните искания и те не стоят всеки ден пред вратата на кмета с безумни искания, които нямат нищо общо с компетентността на кмета. Напротив, за мен всеки кмет, всеки общински съвет има интерес да има обществен посредник, но няма. Може би трябва по някакъв начин да се задължат поне областните управители? Не знам, но трябва да се промени законовата уредба, защото това е нещо полезно, но не е сработило. Очевидно законът не върви.
За ГПК. Вие знаете какви бяха дебатите при приемане на новия Гражданско-процесуален кодекс. Да махнем диктата на ответниците! Да махнем диктата на неизправните длъжници! Добросъвестният човек не може да ги намери никога. Сега стана малко обратното. Залепват ти призовка на вратата и казват: Аз съм ти залепил призовка и могат да те изведат без да знаеш. Тоест не знам дали това е най-доброто.
Освен това, да разтоварим ВКС от несвойствени работи! В момента се получава, че едва ли не няма трета инстанция. Може би балансът е сбъркан. Може би този ГПК вече доста работи – от 2005 г., и трябва да се направи една преценка и да се види къде би могъл да се възстанови балансът. Има много сериозни такива проблеми. Ами тези съобщения по чл. 410. Хората не знаят и изведнъж получават съобщение, че Топлофикация те осъди. Той не знае какво е това, но има изпълнителен лист. Тоест пенсионерът не знае, че трябва да пише възражение, да ходи в съда и т.н.
В здравеопазването има много жалби. Вие помните случая за отрязаната ръка. Заради излишна интервенция, заради парите, му отрязаха на човека ръката. Тези клинични пътеки не са много добре измислени – някои са много скъпо платени, други не са. Знаете проблема с кардиологичните болници, които никнат като гъби, а другите болници ги няма. Това също е част от една реформа, която аз не я виждам.
Не виждам здравната реформа! А и съдебната реформа не я виждам! Знаете от колко години всички говорим за нея и не виждам кога ще се случи. Много мога да говоря по тези теми. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря Ви, г-н Пенчев.
Колеги, предлагам да оформим становище, с което дa препоръчаме на пленарна зала дa приеме Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г.
Съгласни ли сте? (Да.) Единодушно приемаме такава позиция.
Благодаря на г-жа Роза Георгиева и на г-н Константин Пенчев за днешното участие. Когато бъде включен докладът в дневния ред на залата, ще се срещнем там. Всичко добро.
Колеги, минаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Указ № 153 на Президента на Република България, постъпил на 25.07.2013 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 11 юли 2013 г. и мотивите към указа.
Колеги, знаете че постъпи Указ на Президента за връщане на два текста от Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Това е упражняване на вето. Президентът постановява, че връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от 42-то Народното събрание на 11 юли 2013 г. Указът е издаден на 24 юли 2013 г.
В рамките на процедурните правила, които са уредени в чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, провеждаме това заседание. Знаете, че имаме точка в дневния ред за тази седмица, за разглеждане на ветото в зала.
Припомням само, че с указа си, Президентът връща за ново обсъждане не целия законопроект, а два текста. Това са:
§ 24, който се отнася за новосъздадения чл. 34е и в него той оспорва в ал. 1, т. 1 и 3 и в ал. 4, т. 1 и 3. Става въпрос за правомощия на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Следващият текст, който Президентът оспорва, е § 26, който предвижда създаване на нов чл. 34з. Чл. 34з по гласувания закон гласи:
„Чл. 34з (1) Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху държавни органи, които извършват дейности по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства.
(2) Длъжностните лица, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред комисията по ал. 1 и да предоставят исканата информация.”
С този член се урежда парламентарният контрол върху тази дейност.
Като водещ заседанието смятам, че това е достатъчно като начало. Сега имате думата, за да обсъдим позицията на комисията, какво ще препоръчаме. Знаете, че в зала се гласува не самото вето, а в зала се гласува законът отново. Конституцията изисква 121 гласа, за да бъде преодоляно ветото.
Г-жа Манолова поиска думата. Заповядайте.
Мая Манолова:
Ще се опитам само с две изречения да изкажа своето изумление, че обект на връщане от страна на Президента на този закон е именно частта, която предвижда контрол – контрол от независим орган и от парламентарна комисия.
Някак си не мога да си спомня, въпреки скандалите, въпреки огромното обществено възмущение от безконтролното използване на СРС в предишното управление Президентът и дума да е казал по този въпрос. Най-големият проблем на злоупотребата със СРС беше именно липсата на контрол, защото макар че съществуваше една парламентарна подкомисия (дано г-н Бисеров не се засегне лично) в състав петима народни представители, беше повече от очевидно, че в такъв състав истински, реален контрол върху използването и прилагането на специални разузнавателни средства няма как да се осъществява. Те направиха, каквото можаха, многократно даваха предложения за промени в законодателството, но в крайна сметка това не се случи.
С това изчерпвам политическата част, ако може изобщо да се нарече политическа тази част от моето изказване.
Чисто юридически искам да обоснова моето мнение защо искането на Президента е абсолютно неоснователно с юридически аргументи. Според мен, хората, които са го консултирали или са му подготвили (нормално е да има юридически екип това вето) абсолютно не разбират естеството на контрола, който предвижда Законът за специалните разузнавателни средства. Има върнати текстове, които се отнасят до дейността на специализирания орган, а именно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и текстове, които се отнасят до контрола, който парламентарната комисия ще осъществява върху специалните разузнавателни средства.
Конкретно по текстовете. Връщат се текстове, свързани с правомощията на Националното бюро, което, забележете, в рамките на своята компетентност ще получава информация, ще дава указания, свързани с подобряван на режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, ще има право на достъп до всички документи във връзка, пак подчертавам, с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и до помещения, в които се съхраняват тези документи. Очевидно на юридическия екип, който е подготвил искането за вето е убягнал фактът, че предмет на контрол от страна на Националното бюро е именно използването и прилагането на специални разузнавателни средства, които са действия, последващи самия акт на вземане на решение от съответно магистрати за допускане прилагането на специални разузнавателни средства. За каква намеса става дума, след катo контролът е последващ по отношение на това как се изпълнява един съдебен акт.
По-скоро, ако има ясен регламент и ако има контрол върху този регламент, ще се избегне разнасянето на флашки, получаването на дискове и писма до различни лица, с които течът на информация, събрана от СРС, се превърна в един от проблемите в българската държава.
Така че ред и контрол върху това как се прилага този ред, трябва да има. Аз лично в тези текстове не виждам никаква намеса върху работата на независимата съдебна власт. Защото, пак повтарям, обект на контрол е не актът на магистрата, а как се изпълнява този акт.
По втората част – по работата на парламентарната комисия за контрол върху използването и прилагането на специалните разузнавателни средства. Тук изцяло в обекта на този контрол е изключено решението на съда за прилагане на специални разузнавателни средства. Контролират се всички останали фази, без самия магистратски акт. Тук искам да ви обърна внимание, че ако имаше и най-малкото съмнение за некоректността на тези текстове, на двете четения на законопроекта при приемането на тези текстове щеше да има възражение със сигурност от Върховния касационен съд, от Прокуратурата, от Висшия съдебен съвет. Забележете, че никой от органите, които представляват магистратите, не направи и намек за някакъв опит за намеса в независимата съдебна власт. Защото няма магистрат и в случая орган, който представлява магистратите, който да подозира в тези текстове някакъв опит за намеса. Тук изцяло не става дума за волята на магистрата, за намеса във вътрешното убеждение, въз основа на което един магистрат взема своето решение, включително и затова да позволи или не използването на специални разузнавателни средства.
И пак искам да припомня, че в работата на досегашната парламентарна комисия, доколкото имам информация, са викани магистрати. Но те са викани не за да обясняват своите актове и мотивите, а са викани административни ръководители, за да обяснят администрирането на преписките по искане на специални разузнавателни средства. Безспорно е, че трябва да има регистър. Безспорно е, че документите след разрешението, след използването и прилагането, трябва да се следи какво се случва с цялата документация, свързана със специалните разузнавателни средства. И естествено, че процесът на администриране, не процесът на правораздаване, е предмет на контрол от страна на парламентарната комисия. Това е много важно, и, според мен, много ясно за всеки, който безпристрастно чете текстовете на закона – контрол върху администрирането на процеса, а не контрол върху правораздаването.
Последният ми аргумент е свързан с решението на съда в Страсбург по жалба на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев срещу България за употребата и контрола върху специалните разузнавателни средства.
Искам да кажа, че промените в Закона за специалните разузнавателни средства са изцяло съобразени с параграфи от 85 до 89, т.е. и съдът в Страсбург казва, че осъществяването на обективен и независим контрол върху специалните разузнавателни средства върху тяхното използване и прилагане може да се осъществява чрез два органа: единият независим орган, какъвто е Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и вторият, парламентарен контрол, който може да бъде осъществяван от парламентарна комисия, подкомисия или каквато структура бъде съответно определена от националното законодателство.
Така че да се атакува законът точно в тази му част и чисто с тези правни аргументи, според мен, е достатъчно необосновано, неоснователно и не мисля, че би срещнало разбиране най-вече в магистратските среди, в средите на правозащитниците, които ако имаха и най-малкото съмнение за опит за намеса в съдебната власт, щяха да реагират по време на приемането на този закон.
Предс. Христо Бисеров:
Други мнения? Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз също считам, че в мотивите на въпросния Указ по никакъв начин не са отразени духа и смисъла на закона.
Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства извършва контрол в рамките на своята компетентност, която пък от своя страна е в рамките на процедурата за прилагане и съхраняване на СРС, а не по отношение на съдебни актове, касаещи вътрешното убеждение на съда. Но тъй като в мотивите на Указа на Президента е изразено безпокойство относно спазване на конституционните принципи за разделение и по-точно, че тези текстове пораждат съмнение за несъответствие с конституционните принципи за разделение на власти, независимост на съдебната власт, установени в Конституцията, аз считам, че може би след приемане или преодоляване на ветото на Президента и повторното приемане на този закон, може би трябва да се сезира Конституционният съд, който с едно свое тълкувателно решение окончателно да разреши този спор.
Предс. Христо Бисеров:
Други? Г-жа Нитова.
Смиляна Нитова:
Аз напълно подкрепям становищата, изложени от колегите и считам, че мотивите, изготвени от Президента и посоченото в тях са неоснователни, защото духът на закона е да се създадат правно регламентирани мерки по контрол на процедурата, а не върху актовете на самите магистрати.
Искам да цитирам на с. 4 от приложените мотиви на Президента, който сочи, „че контролна дейност върху магистратите и техните актове осъществяват Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него. Законодателят не може да създава и/или изземва функции, които по Конституция са възложени на друг орган.”
Това не е вярно, тъй като нито Висшият съдебен съвет и нито Инспекторатът към него осъществяват контролни функции върху актовете на магистратите. Тези органи изпълняват методически, административни и други функции, но в никакъв случай контрол върху актовете на магистратите. Такъв контрол се осъществява от по-горния съд или от по-горе стоящия прокурор.
И в подкрепа на това, около което се обединяваме всички, фактът, че предложения за изменение на този закон бяха представени, както каза г-жа Манолова, и от Главна прокуратура, и от представители на магистратите, сочи, че те в никакъв случай не се чувстват засегнати и не чувстват намеса в тяхната правораздавателна дейност.
Затова подкрепям изложените становища в тази посока и считам, че мотивите са неоснователни.
Предс. Христо Бисеров:
Заповядайте, г-н Петров.
Петър Петров:
Считам, че така наложеното вето на Президента върху текстовете на § 24 и § 26 по мое мнение е неправилно. Аргументите му са несъстоятелни.
Аз подкрепих закона при неговото приемане. Смятам, че сега това вето трябва да бъде преодоляно.
Не считам, че с тези текстове се засяга разделението на властите. По-скоро има един контрол върху самата технология за осъществяване на работа със специалните разузнавателни средства.
Категорично смятам, че ветото е несъстоятелно. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Аз също считам, че ветото трябва да бъде преодоляно.
Това, което каза г-жа Манолова, за мен има много голяма цена. Обстоятелството, че в обсъждането на законопроекта участваха всички възможни представители на трите власти и никой от тях не възрази върху приетите текстове, имаше много дебати, много спорове, текстове, които бяха променени, други не приети и т.н.
Второ, недоумявам просто как може Президентът да се подписва под такъв текст, в който има изречение, както обърна внимание г-жа Нитова, че актовете на магистратите се контролират от Висшия съдебен съвет. Това е?! Президентски подпис под такъв текст?!
И още нещо. Президентът казва, че отхвърля чл. 34з целият. А ал. 2 на чл. 34з преписва чл. 80 от Конституцията. Преписва го! Няма променена и запетая. Той счита ли, че чл. 80 от Конституцията е противоконституционен? Тоест, ако чл. 80 противоречи сам на себе си?
Моето обяснение е политическо. Ще го маркирам само с две изречения. Смятам, че Президентът е продължител и изразител на политиката на ГЕРБ за безконтролно използване на специалните разузнавателни средства. Президентът Плевнелиев се включва в кампанията по блокиране на реформата и по разграждането на репресивната машина на Цветан Цветанов. Целта е законът да не може да влезе в сила, защото всички знаем, че, ако действията по неговото прилагане не започнат наесен, особено от представителите на Министерството на вътрешните работи, ако това не се навърже със следващата бюджетна година, ще има много големи проблеми с реформата. И това е истината – да не може да тръгне процесът. И така да обясняваме, че Националното бюро ще има право на контрол върху съдържанието, то е очевидно, че няма. Има само контрол върху процедурите и правата и свободите. Да обясняваме, че парламентарната комисия ще има повече правомощия отколкото й дава Конституцията? Как така? И се цитира абсолютно недобросъвестно това решение, защото последното Конституционно решение, което се цитира, където се казва, че президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и магистратите следва да се изключат, с това решение, правейки този коментар, Конституционният съд не отменя съответния текст, а го запазва. Защото не счита, че трябва да го отмени, защото той не създава никакъв проблем.
От тази гледна точка мисля, че трябва да преодолеем ветото.
Има и още някои други неща, които ще кажем в залата.
Филип Попов:
Още повече, че Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства всъщност не е новост като институция. То е съществувало. Не са обявени тези разпоредби, касаещи неговата дейност, за противоконституционни, което е абсолютно алогично по отношение на мотивите на Президента.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, да се подготви становище за повторно приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства със съответното мнозинство. Който е „за”, моля да гласува. Всички са „за”. С консенсус приемаме това становище по втора точка.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 354-01-42, внесен от Корнелия Петрова Нинова, Атанас Стойнов Пъдев и Атанас Тодоров Мерджанов на 23.07.2013 г.
От Министерството на правосъдието присъства г-жа Атанаска Георгиева, директор на дирекция „Съвет по законодателство” и от Министерството на вътрешните работи - Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност” и Росица Грудева, главен юрисконсулт в дирекция „Миграция".
Законопроектът е внесен от група народни представители. За съжаление, те помолиха да ги извините, че няма как да дойдат, поради това че заседанието в пленарна зала продължи по-дълго, а те имат други комисии, където трябва да участват в гласувания. Затова няма да изслушваме тяхно експозе.
Ако желаете от изпълнителната власт да вземете отношение по законопроекта, заповядайте. Може да имате бележки, да имате обратно становище? Нека първо да чуем представителя на Министерството на правосъдието. Заповядайте.
Атанаска Георгиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Предложеният законопроект има за цел да осигури привличане на повече на брой инвеститори и по-големи по размер инвестиции. За постигането на тази цел са предложени съответни мерки, след въвеждането на които се очаква съществено увеличение на инвестициите.
Министерството на правосъдието принципно подкрепя законопроекта, като счита необходимостта от подобряване на условията за привличане на чуждестранни инвеститори за безспорна.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Христо Бисеров:
От Министерството на вътрешните работи? Заповядайте.
Николай Нанков:
В официално изпратеното становище сме обърнали внимание на няколко аспекта от законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Няма да възпроизвеждаме изразеното от нас официално становище, но ще кажем само някои конкретни бележки.
Тъй като с предложението по чл. 25, ал. 1, т. 2 се добавя „като при брак с чужденец с разрешено постоянно пребиваване по т. 6 и 7 или 8 изискванията за пребиваване в страната не се прилагат”, в тази връзка обръщаме внимание на вносителите, че създаването на преференциални условия за членовете на семейството на определена категория инвеститори следва да се анализира и от гледна точка на определените в преамбюлната част на самата Директива изисквания за недискриминация при прилагането на разпоредбите й, а именно, основаващи се на етнически или социален произход, икономическо положение или здравословно състояние.
При евентуалното последващо обсъждане трябва внимателно да се направи баланс, за да се прецени дали законовите предложения няма да приведат обстоятелството – условието за непрекъснато законово пребиваване от петгодишен период преди получаване на правото за постоянно пребиваване да е поставено в такова юридическо положение на нещата, щото българските граждани да се окажат дискриминирани по отношение на прилагането.
Не искам да занимавам народните представители. Това е изключително сложна материя в Закона за чужденците в Република България. Изключително много европейски документи, директиви и регламенти има в посоката, но просто изключително внимателно трябва да се обсъди този въпрос по отношение на приложението. Ние сме развили тази теза и това е единственото наше притеснение от страна на Министерството на вътрешните работи.
Също така бихме искали да бъдат изслушани и колегите ни от ДАНС във водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и ние ще го направим, по отношение на текста на чл. 40. Пак казвам, изключително сложна е материята и да не объркаме нещо с даването на прекалено сериозно преференциални възможности за граждани на трети страни – да не бъдат поставени в по-благоприятно положение от тези, които са на страните-членки на Европейския съюз.
Това исках да кажа. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Петров, заповядайте.
Петър Петров:
Г-н Председател, аз имам въпрос във връзка със Заключителната разпоредба. Виждам в текста, че ще се правят изменения в Закона за българското гражданство. Аз останах с впечатлението, че вносителят се е отказал от тези изменения. Ако не се е отказал, това вече е по-сложен въпрос.
Предс. Христо Бисеров:
Те вкараха един законопроект и след това го оттеглиха. Това е втори законопроект. Г-н Хамид, заповядайте.
Хамид Хамид:
Аз не съм от вносителите, но съм член на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, където гледахме законопроекта. Там също беше поставен сходен въпрос. Народните представители се обединиха около тезата, че ще бъде създадена работна група, която ще изчисти тези неща за второ четене. Така че мисля, че там ще се реши този проблем с преходните и заключителните разпоредби.
Петър Петров:
Аз поставям този въпрос, защото днес бях на заседание на Икономическата комисия и там г-жа Нинова каза, че единствените изменения, които ще се правят, ще са тези, които касаят Закона за чужденците в Република България, но не и в Закона за българското гражданство.
Затова питам остава ли Заключителната разпоредба?
Предс. Христо Бисеров:
Остава на първо четене. Искам да припомня, че ние не сме водеща комисия и няма да имаме после работа по този законопроект. Така че усилията ви трябва да бъдат насочени към другата комисия. Аз разбирам вашите съображения, защото наистина трябва да се прецизират нещата.
Ако искате да възложим на г-н Хамид, като участник в двете комисии, да представи в другата комисия становището на Правната комисия. Той вероятно ще участва и в работната група.
Хамид Хамид:
Ще се самопредложа за член на работната група по Ваше задание, г-н Председател.
Предс. Христо Бисеров:
Колеги, предлагам становище за подкрепа на законопроекта. Ако някой от вас има друго становище, да каже.
Петър Петров:
Г-н Председател, аз бих подкрепил законопроекта, само в частта, която е по Закона за чужденците в Република България.
Предс. Христо Бисеров:
Добре. Един „въздържал се”. Останалите колеги са „за”. С това приключваме работата и по трета точка от дневния ред.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.
Председател:
Христо Бисеров
